Публикувано на: 18 май, 2008

Робърт Лирой Андерсън е сериен убиец и садист, който се подвизавал в Южна Дакота. Той дебнел и отвличал женската си плячка, закарвал жертвите си на някое уединено място и ги измъчвал. Щом приключел с изтезанията, Андерсън ги изнасилвал и убивал.

Първоначално Андерсън е осъден на доживотен затвор за отвличането на една млада майка с две невръстни деца, но един негов съкилийник, пред когото той се разкрива, дава подробни сведения за престъпленията му на полицията и съдебните заседатели в Южна Дакота го осъждат на смърт. Той се самоубива в затвора, когато загубва надежда, че ще одобрят обжалването на присъдата му.

Отвличането на Пайпър

Понеделникът, на 29 юли 1996 г., не бил обикновен ден за семейство Стрейл от Канистота, Южна Дакота. Днес бил вторият рожден ден на техния син Нейтън и те очаквали с нетърпение празненството по-късно през същата вечер.

Пайпър Стрейл (28г.) се готвела да заведе Нейтън и 3-годишната си дъщеря Шейна при тяхната бавачка, преди да отиде на работа в Югоизточния детски център в Сиукс Фолс. Нейният съпруг, 29-годишният водопроводчик Ванс, бил отишъл на работа преди три часа.

Някъде в около 9:30 ч., един мъж влиза в караваната на семейство Стрейл, докато Пайпър, Нейтън и Шейна са все още там. Разразява се ожесточена борба между Пайпър и мъжа, на която децата стават свидетели. Сетне натрапникът отвлича Пайпър, оставяйки децата сами и напълно травматизирани от видяното.

През същия следобед Ванс се обажда по телефона у дома, но никой не му отговаря. Пати Синклеър, служителка от детския център, също се обажда в къщата приблизително в 15:00 ч., за да провери защо Пайпър не е дошла на работа. Пати била изненадана, когато малката Шейна вдигнала телефона с панически рев.

Пати попитала дали има някой вкъщи, но Шейна казала, че са сами у дома. Пати била още по-шокирана, когато Шейна изказала предположението, че родителите й са мъртви и след това затворила слушалката. Пати позвънява отново и малката Шейна изхлипала истерично, че не иска родителите й да умрат. Според съдебните записки, Шейна казва на Пати, че майка им е тръгнала с някакъв познат мъж в черна кола.

Пати остава на линията около 45 минути, опитвайки се да успокои травматизираното малко момиченце. Докато говорела с Шейна, тя инструктирала една своя колежка да се свърже с шерифа. Шериф Джийн Тейлър пристига в дома на Стрейл в около 17:00 часа.

Тейлър забелязва, че вратата на караваната е отворена. Той влязъл и видял, че помещението е разхвърляно, сякаш е имало борба. Съдържанието на чантата на Пайпър било разсипано на пода, където се въргаляла и друга покъщнина.

Тейлър проверил спалнята в задната част на караваната, където открил плачещата, но невредима Шейна. Двегодишният Нейтън, също невредим, се лутал наоколо в замаяно състояние. От Пайпър нямало и следа. Тейлър предположил, че децата са оставени сами от доста дълго време.

Той и щатският криминален следовател Джим Стивънсън, разпитали Шейна за случилото се. Според книгата на Рой Хейзълууд и Стивън Мишо „Тъмни сънища“, малкото момиче им казало: „Мама ще умре“, и, че един „лош човек“ бил влязъл в караваната, скарал се с майка им и стрелял с пистолет. Страхувайки се, че мъжът може да нарани децата й, Пайпър извикала на Шейна и Нейтън да бягат и да се скрият, докато нападателят я влачел към черната си кола. Малкото момиче си спомнило също, че преди да си тръгне, мъжът бил взел подаръка за рождения ден на Нейтън – една синя палатка.

Малко повече от час след пристигането на шериф Тейлър, Ванс се прибира у дома. Шейна незабавно се хвърлила в прегръдките на баща си и започнала да плаче. Той попитал Шейна какво се е случило, но тя била твърде развълнувана и стресирана от преживяното и й било трудно да говори. Той разбрал само, че някакъв мъж е дошъл и е откраднал палатката на Нейтън и че майка й няма да се върне.

Загрижеността на Ванс се превръща в ужас, когато научава повече подробности от шерифа и Стивънсън. Съпругата му била отвлечена. Той не можел да направи друго, освен да успокои децата си и да се надява, че шерифът ще намери Пайпър жива.

Три дни след отвличането на Пайпър, Ванс си спомня важна информация, която споделя с полицията. Това се оказва пробивът, който търсели. Онова, което си спомнил той, щяло да ги доведе до разкриването на един от най-садистичните сексуални убийци в Южна Дакота.

Очевидци

На 29 юли Ванс разказва на полицията за един човек, който бил посетил дома му няколко дни преди изчезването на неговата съпруга. Той си спомнил, че някакъв плешив мъж на около двадесет години, на име Роб Андерсън, бил дошъл в караваната им в около 7:30ч. на 26 юли и казал, че иска да запише децата си в библейския лагер на Ванс и Пайпър, който те провеждали всеки юли.

Според Ванс, Андерсън изглеждал изненадан да го види, сякаш не очаквал той да си е у дома. След като превъзмогнал първоначалната си изненада, той набързо попитал за лагера. Ванс го препратил към Пайпър, която му обяснила, че лагерът е приключил за това лято и му предложила да запише децата си за следващата година. Андерсън се съгласил и оставил името и телефонния си номер, преди да си тръгне.

Полицията незабавно започва да разследва информацията дадена й от Ванс. Техният пресен заподозрян бил 26-годишният Робърт Лирой Андерсън, работник по поддръжката в „Джон Морел и Ко“ – фабрика за пакетиране на месо. Те научават, че Андерсън е бил женен два пъти и има четири деца.

Няколкото очевидци, които били разпитани по време на полицейското разследване, заявяват, че са виждали един черен джип да се навърта край дома на Стрейл в деня на изчезването на Пайпър. Един от очевидците е работник на магистралата и казва на следователите, че е видял едно черно Бронко три пъти през онзи ден, веднъж в 9:45 ч., втори път около час по-късно и накрая в около 12:30 ч.

Една съседска двойка казва на следователите, че в 11:45 ч. през въпросния ден, е видяла едно черно Бронко близо до караваната на Стрейл. Според съдебните записки, те забелязали „Шейна и Нейтън да стоят край пътя, видимо разстроени“. Съседите видели джипа отново около час по-късно. Автомобилът бил спрян пред алеята на караваната и те „видели някакъв мъж с черна бейзболна шапка“ и джинси да излиза от жилището на Стрейл.

Бронко-то на Андерсън

Бронко-то на Андерсън

На 30 юли следователите се свързват с Андерсън и го помолват учтиво да дойде доброволно в полицейския участък за разпит, което той и направил. По време на осемчасовия, записван с камера разпит, Андерсън спокойно признава, че е ходил в дома на Стрейл преди четири дни. Въпреки че не могъл да предостави алиби за 29 юли, той казал на следователите, че се бил върнал през онзи ден, за да иска разрешението на семейство Стрейл да използва мишените за стрелба с лък в тяхната собственост, но когато никой не му отворил вратата той си бил тръгнал. Андерсън отрекъл да знае нещо за отвличането на Пайпър или за нейното местонахождение.

Докато полицията разпитвала Андерсън, следователите се сдобиват със заповед за обиск на неговото синьо Бронко и дома му. По време на претърсването, те откриват силно уличаващи доказателства срещу Андерсън. За нещастие, те не подсказвали къде е Пайпър. Всъщност, тя никога не била открита.

Уличаващи доказателства

Когато следователите претърсват джипа на Андерсън, те откриват в него няколко касови бележки за тиксо, черна боя на водна основа, четки за боядисване и кофа, повечето от които били купени само няколко дни преди изчезването на Пайпър. Следователите предположили, че боята е била използвана за маскировка на синьото Бронко на Андерсън и подозренията им се оправдали.

Те извикали експерти, които анализирали по-подробно боята на джипа. Взетите проби били химически тествани. Установило се, че Бронко-то е било боядисвано със същата боя, която Андерсън бил купил около 29 юли. Тя била лесна за прилагане и лесно се отмивала.

Един очевидец съобщил, че е видял Андерсън да мие колата си в деня на изчезването на Пайпър. Властите предположили, че той е отмивал черната боя и се е отървавал от други уличаващи доказателства. Но не бил свършил работата си както трябва.

Следователите откриват дори още по-уличаващо доказателство във вътрешността на Бронко-то. Те намират една дървена платформа с изрязани в нея дупки. Тя служела като ограничително приспособление, при което глезените и ръцете на жертвата се връзват с метални халки, стратегически поставени по дъската. Платформата била оразмерена така, че да влиза идеално в задната част на джипа.

Освен дървената платформа, екипът от криминалисти открива и косми, които съвпаднали генетично с косата на Пайпър. Освен това били открити мръсна лопата, хамалски въжета, трева, кутия с инструменти и кучешки косми, съвпадащи с кучето на семейство Стрейл. Ставало пределно ясно, че Андерсън има тъмна страна, която не бил показал в полицейския участък.

В дома на Андерсън, в Сиукс Фолс, следователите намират едни джинси в коша за пране, покрити с петна приличащи на кръв. Те били анализирани в полицейската лаборатория и се установило, че тяхната ДНК структурата не съвпада с тази на Андерсън или неговото семейство. Те предположили, че това може да е кръвта на Пайпър. По джинсите били открити и петна от сперма, която не успели да свържат генетично с Андерсън, понеже пробата била твърде нищожна, за да може да бъде изследвана.

В дома му били намерени и ключета от белезници, но Андерсън енергично отричал да притежава такива. След разпита, той бил свободен да си тръгне. Полицията не се съмнявала, че той има пръст в отвличането на Пайпър, но имала нужда от още доказателства, за да построи случая си.

В деня на разпита на Андерсън, Шейна и Ванс били повикани в полицейския участък, за да разпознаят снимката на Андерсън сред пет други. Полицаите използвали фотография от шофьорска книжка на Андерсън с изтекла давност, на която той бил с дълга коса и мустаци. Шейна и Ванс не могли да го идентифицират като мъжа, който бил идвал в къщата им.

След два дни те били повикани отново, за да видят още няколко снимки. Този път полицаите разполагали с по-скорошна снимка на Андерсън, изобразяваща го с къса коса и гладко избръснат. Почти незабавно Ванс посочил неговата снимка, а след това и Шейна го идентифицирала като човека, който бил отвлякъл майка й.

Успешното разпознаване дава на полицията в Сиукс Фолс доказателството, от което тя се нуждаела, за да повдигне обвинение срещу Андерсън. На 2 август 1996 г., те го арестуват по обвинение в отвличане. Нямало как да го обвинят в убийство, защото не разполагали с тялото на жертвата.

През септември същата година, полицията организира мащабно издирване на Пайпър и на други доказателства, които биха могли да уличат Андерсън в убийството й. Те искали да се уверят, че той ще излежи пълната присъда за престъплението си. Стотици доброволци претърсват гористата област около Голямата Сиукска река, близо до град Балтик, в Южна Дакота.

Фланелката с надпис Код Нула

Фланелката с надпис Код Нула

В това търсене са открити няколко значими доказателства. Намерена е една скъсана наполовина фланелка с логото „Код Нула“ – същата като онази, която носела Пайпър в онзи ден. Другата половина от фланелката на черни и бели райета била открита от един мъж на 29 юли, на пътя близо до Балтик. Според съдебните записки, първоначално той си помислил, че това е реферска фланелка, но като видял, че не е такава, я хвърлил отзад в колата си и забравил за нея. По-късно, когато осъзнал значението й, той я предал на полицията.

Близо до Голямата Сиукска река, където била намерена половината от фланелката, е открито и руло тиксо с човешки косми по него. След анализ на космите се установява, че те съвпадат с пробите взети от четката за коса на Пайпър. Рулото тиксо било същото като онова, което било открито в джипа на Андерсън преди два месеца.

Край реката са намерени още злокобни улики – няколко въжета и вериги, шарнирни болтове, вибратор и наполовина изгоряла свещ. Предполагало се, че тези предмети са използвани за измъчването на Пайпър. Те също представлявали явно доказателство, че Андерсън е сексуален садист.

През май 1997 г., Андерсън е съден и обявен за виновен в отвличането на Пайпър. Впоследствие той получава доживотна присъда в щатския затвор в Южна Дакота. Но това не е единственото обвинение, за което той получва присъда.

Сексуален садист

Рой Хейзълууд

Рой Хейзълууд

Според Хейзълууд и Мишо, съществуват достатъчно доказателства, че Андерсън е сексуален садист, който се е възбужда от физическото и психическо страдание и безпомощността на жертвите си. Тяхното мнение е базирано на четири фактора:

Андерсън показвал „очевиден интерес към връзването по време на секс (bondage) – отличителен белег на сексуалните садисти“, доказателство, за което сочели въжетата, вибраторът, свещта, шарнирните болтове, ключовете от белезници, тиксото и дъсчената платформа.

  • Доказателствата намерени от следователите „ясно показват физическо насилие“. Предполага се, че след като е отвлякъл Пайпър, Андерсън я е откарал в някоя гориста местност близо до Балтик. Там, той най-вероятно я е приковал към платформата, запушил е устата й с тиксото, съдрал е фланелката й и след това методично я е измъчвал с дилдото и свещта, преди да я изнасили. След това я е убил и се е отървал от тялото й.
  • Андерсън признава пред полицията и пред свои приятели, че харесва аналния секс – един интерес, който съпругата му не споделяла. Едно изследване, проведено от Хейзълууд и Мишо, показва, че „сексуалните садисти предпочитат тази форма на секса“. Двамата предполагат, че дилдото е използвано от Андерсън, за да задоволи тази си фантазия.
  • Също така, според тях, сексуалните садисти „обикновено планират много по-детайлно престъпленията си от останалите престъпници“.

Един от дългогодишните приятели на Андерсън Джейми Хамър, осигурява доказателство, което снабдява следователите с нова информация, касаеща сексуално-садистичното и хищническо поведение на Андерсън. Те научават, че Пайпър не е единствената му жертва. Освен това осъзнават, че той е щял да продължи да напада жени, ако не бил заловен.

Хамър казва на полицаите, че манията на Андерсън да измъчва и убива жени, му е известна още от ученическите им години. Хамър бил заинтригуван от идеята и двамата често обсъждали начини, по които да извършат перфектното престъпление. Разговорите им, а заедно с тях и фантазиите им, ставали все по-детайлни с течение на времето. Не след дълго двамата младежи решили да ги осъществят.

Бодлите за пукане на гуми

Бодлите за пукане на гуми

Хамър и Андерсън планирали да отвлекат заедно някоя жена. Хейзълууд и Мишо разказват, че двамата мъже се снабдили с бодлива тел и я сложили на пътя. След това трябвало да чакат жертвата да мине с колата си през шиповете, да спука гума и тогава те щели да нападнат нищо неподозиращата жена. Хамър не знаел това, но Андерсън вече си бил набелязал жертва – 26-годишната Ейми Андерсън (не е негова роднина, просто съвпадение на фамилиите).

През ноември 1994 г., Ейми минава през бодливата тел, връщайки се към къщи от дома на една своя приятелка, близо до град Тий в Южна Дакота, точно според плана на Андерсън. Скоро гумата й спаднала и тя отбила встрани от пътя, за да я смени. Когато отворила багажника, за да извади резервната си гума, Андерсън я сграбчил отзад и я завлякъл към гористата местност край пътя. За щастие, Ейми успяла да се отскубне и спряла една минаваща кола, в която се качила.

Опитът за отвличане на Ейми оставанеразкрит, докато не настъпил пробив в случая две години по-късно. Когато Андерсън е съден за отвличането на Пайпър през 1996 г., случаят на Ейми отново вижда бял свят. Тя успява да го разпознае в полицията, но той никога не е съден за нейното нападение. По онова време, той вече бил получил присъдата си за отвличането на Пайпър.

Вместо него, друг един приятел на Андерсън, на име Глен Уокър, обира пешкира. Оказва се, че той също е бил въвлечен в неуспешното отвличане на Ейми. Няколко години по-късно, когато го изправят пред съда, той пледира за виновен. Но това не е единственото престъпление, в което той признава, че е участвал заедно с Андерсън. Следователите разкриват, че няколко месеца преди нападението над Ейми, Андерсън и Уокър са извършили друго страховито престъпление.

Убийството на Лариса Думански

През 1991 г. 29-годишната Лариса и Бил Думански емигрират от Украйна и се заселват в Южна Дакота. Те с нетърпение очаквали да започнат новия си живот в Съединените Щати и скоро си намерили работа във фабриката за пакетиране на месо „Джон Морел и Ко“. Впоследствие Бил си намерил друга работа, но Лариса останала във фабриката, като работела предимно нощна смяна. Точно там, тя се сприятелила със служителя от поддръжката Робърт Лирой Андерсън.

Глен Уокър

Глен Уокър

Освен на Хамър, Андерсън доверявал своите жестоки фантазии за убийства и на дългогодишния си приятел Глен Уокър, който споделял интереса му. И двамата искали да узнаят какво би било да отвлекат жена и да я убият. Заедно, те замислили сложен план за отвличането на Лариса. Андерсън я следял вече от няколко месеца.

Андерсън и Уокър сложили бодлива тел на пътя, с цел да спукат гумите на Лариса и се надявали да я отвлекат, когато тя спре. Но първоначално планът им не заработил както се надявали. Съветската възпитаничка Лариса имала опит със спукани гуми. Тя изобщо не спряла колата на изолирано място, което затруднило отвличането й, тъй като те се страхували да не бъдат забелязани. Тогава решили да изпробват друг подход.

На 26 август Андерсън се приближил към Лариса на паркинга на предприятието. Той я заплашил с нож и й наредил да влезе в колата му. Тогава Андерсън и Уокър откарали Лариса край езерото Вермилион. Когато стигнали там, Уокър гледал как Андерсън изкарва Лариса от колата и я изнасилва няколко пъти. Според Хейзълууд и Мишо, момичето отчаяно се молело за живота си, но Андерсън не й обръщал внимание.

Според показанията, дадени от Уокър няколко години по-късно, Андерсън удушил Лариса с тиксо и заровил тялото й под едно диво черешово дърво. По времето на смъртта си, Лариса била бременна в шестата седмица.

Малко след като Андерсън е осъден за отвличането на Пайпър през 1997 г., Уокър признава на полицията за съучастничеството си в отвличането на Лариса. Казал им, че той и Андерсън са планирали и извършили отвличането методично, но твърдял, че не е участвал в изнасилването и убийството й. Уокър се съгласява да покаже на полицията къде е заровено тялото на Лариса.

На 20 май същата година, Уокър завежда полицията до плиткия гроб на Лариса, край езерото Вермилион. Когато разкопават останките й, те осъзнават, че някои части от скелета й липсват. Според една статия в „Мидуест Нюз“, криминалистите откриват  57 части, включващи зъб, ребро, костите от лявата и дясната китка, няколко пръста, едно дясно стъпало и глезен, няколко нокътя, челюст и кости от гърлото. Близо до гроба намират чифт работни ръкавици, гилзи и куршуми, обувките на Лариса, част от колана й, бижута и парчета от дрехите й.

Властите били объркани от липсващите части от скелета на Лариса. Нямало признаци големи животни да са разравяли гроба й – той бил гладко покрит. Полицията щяла да получи обяснение на тази загадка от съвсем неочакван източник, няколко месеца по-късно.

Признания и присъди

През август 1997 г. съкилийникът на Андерсън Джереми Брунър се свързва с прокуратурата с информация за престъпленията на Андерсън. Той разказва, че по време на едноседмичния период, в който двамата споделяли една килия, Андерсън се бил хвалил непрекъснато и с големи подробности за убийствата на Пайпър и Лариса. Брунър бил в състояние да им осигури сериозни доказателства, с които да закопаят Андерсън още повече.

Колието и пръстенът

Колието и пръстенът

Брунър разказва на властите, че Андерсън му е признал, че е сериен убиец и че пазел трофеи от жертвите си в къщата на своята баба. Той дори описал на Брунър точното местонахождение на предметите. По-късно те са намерени, точно там където той бил казал – пъхнати между тавана и стената в мазето на къщата. Скритото съкровище включвало един пръстен и огърлица, принадлежащи на Пайпър и Лариса, както и пистолета на Андерсън.

Андерсън казал на Брунър, че е очаквал Уокър да го издаде на полицията. Също така имал чувството, че Уокър ще им разкрие местонахождението на тялото на Лариса. За да попречи на полицията да идентифицира Лариса и да свърже убийството й с него, той бил изровил черепа и зъбите й от плиткия гроб. Историята на Брунър обяснявала защо полицията открива само части от тялото на Лариса.

Брунър твърдял, че Андерсън се хвалел и с отвличането на Пайпър. Андерсън си признал пред него, че я е изнасилил и удушил и после е захвърлил тялото й в реката. Очевидци били видели Андерсън няколко пъти в деня на отвличането на Пайпър. Брунър обяснил причината за това – Андерсън си бил забравил часовника и се бил върнал в караваната да си го вземе.

По време на един друг техен разговор, Андерсън помолил Брунър да убие Уокър, тъй като му нямал доверие и мислел, че ще се разприказва за престъпленията им. След като Брунър се съгласил, Андерсън му нарисувал две карти. Една от картите изобразявала местонахождението на къщата на Уокър, а другата, това на къщата на бабата на Андерсън, където Брунър можел да намери пистолета му в мазето.

В действителност Брунър нямал никакво намерение да убива Уокър. Той сключва сделка с полицията, разменяйки тази информация за по-лека присъда. Показанията му, заедно с тези взети от Уокър и Хамър, се оказват достатъчни за още едно обвинение.

На 4 септември 1997 г., Андерсън е обвинен в убийството на Лариса Думански. Освен това е обвинен и в изнасилването и убийството на Пайпър Стрейл. Процесът е насрочен за март 1999 г. и този път късметът му изневерява.

Смърт за убийство

Процесът срещу Андерсън се провежда в областния съд на Минехаха, Южна Дакота, в първата седмица на март 1999 г. Негови адвокати са Джон А. Шлимгън и Майк Бътлър. Начело на обвинението е заместник-областният прокурор Лари Лонг, а съдия – Тим Далас Тъкър. Цялото дело продължава около месец.

Показанията на Шейна не били изслушани на живо по време на делото, а на съда било представено нейното описание на събитията от 29 юли 1996 г. Очевидците, приятелите на Андерсън и неговият съкилийник Брунър, също свидетелствали. Доказателствата срещу Андерсън били главозамайващи. Защитата нямала никакъв шанс.

На 6 април съдебното жури, в състав от 8 мъже и 8 жени, бързо стигна до присъдата. Андерсън е признат за виновен по четири обвинения – изнасилването и убийството на Пайпър и отвличането и убийството на Лариса. Три дни по-късно, същото жури осъжда Андерсън на смърт чрез летална инжекция.

Приятелят на Андерсън, Уокър е съден за престъпленията си през март 2000 г. Той пледира за виновен в отвличането на Ейми Андерсън, съучастничество в отвличане и убийство от първа степен и заговор с цел отвличането на Лариса Думански. Той получава 30 години зад решетките в щатския затвор в Южна Дакота.

През януари 2002 г., Андерсън обжалва смъртната си присъда пред Върховния съд на Южна Дакота. Според „Абърдийн Нюз“, адвокатите му представят 18 спорни точки в жалбата си. Някои от повдигнатите аргументи включвали тайната сделка между прокуратурата и Джейми Хамър в замяна на показанията му. Андерсън се оплакал, че не е бил съден отделно за отвличането и убийството на Лариса, че не е имал възможност да се изправи срещу малката Шейна и, че му било отнето правото да даде изявление пред съдебните заседатели, преди произнасянето на присъдата му.

Върховният съд се събира да разгледа обжалването на Андерсън през март 2002 г. Съдът взима крайното си решение през май 2003 г., но Андерсън така и не успява да го чуе.

Андерсън в затвора

Андерсън в затвора

Той се самоубива на 30 март, докато чака развръзката от обжалването си. Джо Кафка от „Асошейтед Прес“ твърди, че Андерсън „не бил в килията си в крилото на смъртниците, а сам в изолационната камера“, когато е намерен да виси обесен на чаршаф, вързан за една от решетките. Пазачите го били затворили в карцера, защото открили в него бръснарско ножче. Вероятно той се бил сдобил с ножчето, за да го използва за самоубийство.

Приблизително три месеца преди Андерсън да се самоубие, неговият баща също посяга на живота си. Той умира от изстрел в главата. Най-вероятно постъпката на баща му е подействала на Андерсън като катализатор и го е подтикнала да отнеме собствения си живот. Кафка цитира главния прокурор Лари Лонг, който казва: „Много жени ще спят спокойно, знаейки че този човек е мъртъв“. Съпругът на Пайпър Ванс казва: „Това беше и нашата цел. Така спестихме време и усилия“.

След като Андерсън се самоубива, Върховният съд на Южна Дакота прекратява делото. Съдебните записки предполагат, че въпреки всичко едва ли са щели да отменят смъртното му наказание. Може би Андерсън е подозирал, че наказанието няма да му се размине и тези черни мисли са го довели до самоубийство.

2 Коментари за “Робърт Лирой Андерсън: Изнасилвачът похитител от Южна Дакота”

  1. AvatarРисту

    Обичам историите с хубав край. :)

    Много ми харесва целият сайт. Дава ми страхотни идеи и вдъхновение.

  2. AvatarSVDragunov

    И за какво ти дава „идеи и вдъхновения“,бе, извратеняк??!!/да,естественоче няма да го публикувате/…Този сайт е направен от хора с болни мозъци…

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –