Робърт Лирой Андерсън: Изнасилвача от Южна Дакота

Робърт Лирой Андерсън: Изнасилвача от Южна Дакота

Робърт Лирой Андерсън е сериен убиец и садист, който се подвизавал в американския щат Южна Дакота. Той дебнел и отвличал женската си плячка, закарвал жертвите си на усамотено място и ги изтезавал. Щом приключел с изтезанията, Андерсън ги изнасилвал и убивал.

Първоначално Андерсън бил осъден на доживотен затвор за отвличането на млада майка с две невръстни деца, но негов съкилийник, пред когото се разкрил, дал подробни сведения за престъпленията му на полицията и съдебните заседатели в Южна Дакота го осъдили на смърт. Той се самоубил в затвора, когато загубил надежда, че ще одобрят обжалването на присъдата му.

Отвличането на Пайпър

Понеделникът на 29 юли 1996 г. не бил обикновен ден за семейство Стрейл от Канистота, Южна Дакота. Днес бил вторият рожден ден на техния син Нейтън и те очаквали с нетърпение празненството по-късно същата вечер.

Пайпър Стрейл (28г.) се готвела да заведе Нейтън и 3-годишната му сестра Шейна при тяхната бавачка, преди да отиде на работа в Югоизточния детски център в Сиукс Фолс. Нейният съпруг, 29-годишният водопроводчик Ванс, бил отишъл на работа преди три часа.

Някъде в около 9:30 ч. мъж влязъл в караваната на семейство Стрейл, докато Пайпър, Нейтън и Шейна били все още там. Разразила се ожесточена борба между Пайпър и мъжа, на която децата станали свидетели. Сетне натрапникът отвлякъл майката, оставяйки децата сами и напълно травматизирани от видяното.

Същия следобед Ванс се обадил по телефона у дома, но никой не му отговарил. Колежката на Пайпър Пати Синклеър също се обадила в къщата приблизително в 15:00 ч., за да провери защо Пайпър не е дошла на работа. Тя била изненадана, когато малката Шейна вдигнала телефона с панически рев.

Пати попитала дали има някой вкъщи, но Шейна казала, че са сами у дома. Пати била още по-шокирана, когато Шейна изказала предположението, че родителите й са мъртви и след това затворила слушалката. Пати позвънила отново и малката Шейна изхлипала истерично, че не иска родителите й да умрат. После казала през сълзи, че майка им е тръгнала с някакъв познат мъж в черна кола.

Пати останала на линията около 45 минути, опитвайки се да успокои травматизираното малко момиченце. Докато говорела с Шейна, тя инструктирала своя колежка да се свърже с шерифа. Шериф Джийн Тейлър пристигнал в дома на сем. Стрейл в около 17:00 часа.

Тейлър забелязал, че вратата на караваната е отворена. Влязъл и видял, че помещението е разхвърляно, сякаш е имало борба. Съдържанието на чантата на Пайпър било разсипано на пода, където се въргаляла и друга покъщнина.

Тейлър проверил спалнята в задната част на караваната, където открил плачещата, но невредима Шейна. Двегодишният Нейтън, също невредим, се лутал наоколо в замаяно състояние. От Пайпър нямало и следа. Тейлър предположил, че децата са оставени сами от доста дълго време.

Той и щатският криминален следовател Джим Стивънсън, разпитали Шейна за случилото се. Малкото момиче им казало: „Мама ще умре“, и добавило, че „лош човек“ бил влязъл в караваната, скарал се с майка им и стрелял с пистолет. Страхувайки се, че мъжът може да нарани децата й, Пайпър извикала на Шейна и Нейтън да бягат и да се скрият, докато нападателят я влачел към черната си кола. Малкото момиче си спомнило също, че преди да си тръгне, мъжът бил взел подаръка за рождения ден на Нейтън – синя палатка.

Малко повече от час след пристигането на шериф Тейлър Ванс се прибрал у дома. Шейна незабавно се хвърлила в прегръдките на баща си и започнала да плаче. Той попитал Шейна какво се е случило, но тя била твърде развълнувана и стресирана от преживяното и й било трудно да говори. Той разбрал само, че някакъв мъж е дошъл и е откраднал палатката на Нейтън и че майка й няма да се върне.

Загрижеността на Ванс се превърнала в ужас, когато научил повече подробности от шерифа и Стивънсън. Съпругата му била отвлечена. Не можел да направи друго, освен да успокои децата си и да се надява, че шерифът ще намери Пайпър жива.

Три дни след отвличането на Пайпър Ванс си спомнил важна информация, която споделил с полицията. Това се оказал пробивът, който търсели. Онова, което си спомнил, щяло да ги доведе до разкриването на един от най-садистичните сексуални убийци в Южна Дакота.

Очевидци

На 29 юли Ванс разказал на полицията за човек, който бил посетил дома му няколко дни преди изчезването на неговата съпруга. Спомнил си, че плешив окол двайсетгодишен мъж на име Роб Андерсън бил дошъл в караваната им в около 7:30 ч. на 26 юли и казал, че иска да запише децата си в библейския лагер на Ванс и Пайпър, който те провеждали всеки юли.

Според Ванс Андерсън изглеждал изненадан да го види, сякаш не очаквал той да си е у дома. След като превъзмогнал първоначалната си изненада набързо попитал за лагера. Ванс го препратил към Пайпър, която му обяснила, че лагерът е приключил за това лято и му предложила да запише децата си за следващата година. Андерсън се съгласил и оставил името и телефонния си номер преди да си тръгне.

Полицията незабавно започнала да разследва информацията дадена й от Ванс. Техният пресен заподозрян бил 26-годишният Робърт Лирой Андерсън, работник по поддръжката в „Джон Морел и Ко“ – фабрика за пакетиране на месо. Научили, че Андерсън е бил женен два пъти и има четири деца.

Няколкото очевидци, разпитани по време на полицейското разследване, заявили че са виждали черен джип да се навърта край дома на сем. Стрейл в деня на изчезването на Пайпър. Един от очевидците бил работник на магистралата и казал на следователите, че е видял черен форд „Бронко“ три пъти през онзи ден – веднъж в 9:45 ч., втори път около час по-късно и накрая в около 12:30 ч.

Съседското семейство казало на следователите, че в 11:45 ч. през въпросния ден са видели черен форд „Бронко“ близо до караваната на Стрейл. Забелязали Шейна и Нейтън да стоят край пътя, видимо разстроени. Съседите видели джипа отново около час по-късно. Автомобилът бил спрян пред алеята на караваната и те видели мъж с черна бейзболна шапкаи джинси да излиза от жилището на Стрейл.

Бронко-то на Андерсън
Бронко-то на Андерсън

На 30 юли следователите се свързали с Андерсън и го помолили учтиво да дойде доброволно в полицейския участък за разпит, което той направил. По време на осемчасовия, записван с камера разпит, Андерсън спокойно признал, че е ходил в дома на Стрейл преди четири дни. Въпреки че не могъл да предостави алиби за 29 юли, казал на следователите, че се бил върнал през онзи ден, за да иска разрешението на семейство Стрейл да използва мишените за стрелба с лък в тяхната собственост, но когато никой не му отворил вратата, си бил тръгнал. Андерсън отрекъл да знае нещо за отвличането на Пайпър или за нейното местонахождение.

Научи повече за:   Франк Списак: Женствения Хитлер

Докато полицията разпитвала Андерсън, следователите се сдобили със заповед за обиск на неговия син форд „Бронко“ и дома му. По време на претърсването открили силно уличаващи доказателства срещу Андерсън. За нещастие, те не подсказвали къде е Пайпър. Всъщност тя никога не била открита.

Уличаващи доказателства

Когато следователите претърсили джипа на Андерсън, открили в него няколко касови бележки от покупката на тиксо, черна боя на водна основа, четки за боядисване и кофа, купени само няколко дни преди изчезването на Пайпър. Следователите предположили, че боята е била използвана за маскировка на джипа на Андерсън и подозренията им се оправдали.

Извикали експерти, които анализирали по-подробно боята на джипа. Взетите проби били химически тествани. Установило се, че „Бронко“-то е било боядисвано със същата боя, която Андерсън бил купил около 29 юли. Тя била лесна за прилагане и лесно се отмивала.

Очевидец съобщил, че е видял Андерсън да мие колата си в деня на изчезването на Пайпър. Властите предположили, че той е отмивал черната боя и се е отървавал от други уличаващи доказателства. Но не бил свършил работата си както трябва.

Следователите открили дори още по-уличаващо доказателство във вътрешността на джипа. Намерили дървена платформа с изрязани в нея дупки. Тя служела като ограничително приспособление, при което глезените и ръцете на жертвата се връзват с метални халки, стратегически поставени по дъската. Платформата била оразмерена така, че да влиза идеално в задната част на джипа.

Освен дървената платформа, екипът от криминалисти открил и косми, които съвпаднали генетично с косата на Пайпър. Освен това били открити мръсна лопата, хамалски въжета, трева, кутия с инструменти и кучешки косми, съвпадащи с кучето на семейство Стрейл. Ставало пределно ясно, че Андерсън имал тъмна страна, която не бил показал в полицейския участък.

В дома на Андерсън в Сиукс Фолс следователите намерили джинси в коша за пране, покрити с петна, приличащи на кръв. Те били анализирани в полицейската лаборатория и се установило, че тяхната ДНК структурата не съвпада с тази на Андерсън или неговото семейство. Предполагало се, че това може да е кръвта на Пайпър. По джинсите били открити и петна от сперма, която не успели да свържат генетично с Андерсън, понеже пробата била твърде нищожна, за да може да бъде изследвана.

В дома му били намерени и ключета от белезници, но Андерсън енергично отричал да притежава такива. След разпита, той бил свободен да си тръгне. Полицията не се съмнявала, че има пръст в отвличането на Пайпър, но имала нужда от още доказателства, за да построи случая си.

В деня на разпита на Андерсън Шейна и Ванс били повикани в полицейския участък, за да разпознаят снимката на Андерсън сред пет други. Полицаите използвали фотография от шофьорска книжка на Андерсън с изтекла давност, на която той бил с дълга коса и мустаци. Шейна и Ванс не могли да го идентифицират като мъжа, който бил идвал в къщата им.

След два дни децата били повикани отново, за да видят още няколко снимки. Този път полицаите разполагали с по-скорошна снимка на Андерсън, изобразяваща го с къса коса и гладко избръснат. Почти незабавно Ванс посочил неговата снимка, а след това и Шейна го идентифицирала като човека, който бил отвлякъл майка й.

Успешното разпознаване дало на полицията в Сиукс Фолс доказателството, от което се нуждаела, за да повдигне обвинение срещу Андерсън. На 2 август 1996 г. го арестували по обвинение в отвличане. Нямало как да го обвинят в убийство, защото не разполагали с тялото на жертвата.

През септември същата година полицията организирала мащабно издирване на Пайпър и на други доказателства, които биха могли да уличат Андерсън в убийството й. Искали да се уверят, че той ще излежи пълната присъда за престъплението си. Стотици доброволци претърсили гористата местност около Голямата Сиукска река, близо до град Балтик в Южна Дакота.

Фланелката с надпис Код Нула
Фланелката с надпис Код Нула

В това търсене били открити няколко значими доказателства. Намерена била скъсана наполовина фланелка с логото „Код Нула“ – същата като онази, която носела Пайпър в онзи ден. Другата половина от фланелката на черни и бели райета била открита от мъж на 29 юли, на пътя близо до Балтик. Според съдебните записки, първоначално той си помислил, че това е реферска фланелка, но като видял, че не е такава я хвърлил отзад в колата си и забравил за нея. По-късно, когато осъзнал значението й, я предал на полицията.

Близо до Голямата Сиукска река, където била намерена половината от фланелката, било открито и руло тиксо с човешки косми по него. След анализ на космите се установило, че съвпадат с пробите взети от четката за коса на Пайпър. Рулото тиксо било същото като онова, открито в джипа на Андерсън преди два месеца.

Край реката били намерени още злокобни улики – няколко въжета и вериги, шарнирни болтове, вибратор и наполовина изгоряла свещ. Предполагало се, че тези предмети са използвани за изтезания над Пайпър. Те също така представлявали явно доказателство, че Андерсън е сексуален садист.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

През май 1997 г. Андерсън бил съден и обявен за виновен в отвличането на Пайпър. Впоследствие получил доживотна присъда в щатския затвор в Южна Дакота. Но това не е единственото обвинение, за което получил присъда.

Сексуален садист

Рой Хейзълууд
Рой Хейзълууд

Според книгата на Рой Хейзълууд и Стивън Мишо „Тъмни сънища“, съществували достатъчно доказателства, че Андерсън е сексуален садист, който се възбуждал от физическото и психическо страдание и безпомощността на жертвите си. Тяхното мнение е базирано на четири фактора:

Андерсън показвал „очевиден интерес към връзването по време на секс (bondage) – отличителен белег на сексуалните садисти“, доказателство, за което били въжетата, вибраторът, свещта, шарнирните болтове, ключовете от белезници, тиксото и дъсчената платформа.

  • Доказателствата, намерени от следователите, ясно показвали физическо насилие. Предполагало се, че след като е отвлякъл Пайпър, Андерсън я е откарал в гориста местност близо до Балтик. Там най-вероятно я е приковал към платформата, запушил е устата й с тиксото, съдрал е фланелката й и след това методично я е измъчвал с дилдото и свещта, преди да я изнасили. След това я е убил и се е отървал от тялото й.
  • Андерсън бил признал пред полицията и пред свои приятели, че харесва аналния секс – интерес, който съпругата му не споделяла. Изследване, проведено от Хейзълууд и Мишо, показало, че сексуалните садисти предпочитат тази форма на секса. Авторите предполагат, че дилдото било използвано от Андерсън, за да задоволи тази негова фантазия.
  • Също така сексуалните садисти обикновено планират много по-детайлно престъпленията си от останалите престъпници.

Един от дългогодишните приятели на Андерсън Джейми Хамър осигурил доказателство, което снабдило детективите с нова информация, касаеща неговото сексуално-садистично и хищническо поведение. Те научили, че Пайпър не е единствената му жертва. Освен това осъзнали, че той е щял да продължи да напада жени, ако не бил заловен.

Научи повече за:   Петер Кюртен: Вампира от Дюселдорф

Джейми Хамър казал на полицаите, че манията на Андерсън да измъчва и убива жени му е известна още от ученическите им години. Хамър бил заинтригуван от идеята и двамата често обсъждали начини, по които да извършат перфектното престъпление. Разговорите им, а заедно с тях и фантазиите им, ставали все по-детайлни с течение на времето. Не след дълго двамата младежи решили да ги осъществят.

Бодлите за пукане на гуми
Бодлите за пукане на гуми

Хамър и Андерсън планирали да отвлекат заедно жена. Авторите Хейзълууд и Мишо разказват, че двамата мъже се снабдили с бодлива тел и я сложили на пътя. След това трябвало да чакат жертвата да мине с колата си през шиповете, да спука гума и тогава щели да нападнат нищо неподозиращата жена. Хамър не знаел това, но Андерсън вече си бил набелязал жертва – 26-годишната Ейми Андерсън (не е негова роднина, просто съвпадение на фамилиите).

През ноември 1994 г. Ейми минала през бодливата тел, връщайки се към къщи от дома на своя приятелка, близо до град Тий в Южна Дакота, точно според плана на Андерсън. Скоро гумата й спаднала и тя отбила встрани от пътя, за да я смени. Когато отворила багажника, за да извади резервната си гума, Андерсън я сграбчил отзад и я завлякъл към горичката край пътя. За щастие Ейми успяла да се отскубне и спряла минаваща кола, в която се качила.

Опитът за отвличане на Ейми останал неразкрит, докато не настъпил пробив в случая две години по-късно. Когато Андерсън бил съден за отвличането на Пайпър през 1996 г., случаят на Ейми отново видял бял свят. Тя успяла да го разпознае в полицията, но той никога не бил съден за нейното нападение. По онова време Андерсън вече бил получил присъдата си за отвличането на Пайпър.

Вместо него, друг приятел на Андерсън, на име Глен Уокър, обрал пешкира. Оказало се, че той също е бил въвлечен в неуспешното отвличане на Ейми. Няколко години по-късно, когато го изправили пред съда, той пледирал за виновен. Но това не е единственото престъпление, в което признал, че е участвал заедно с Андерсън. Детективите разкрили, че няколко месеци преди нападението над Ейми Андерсън и Уокър са извършили друго страховито престъпление.

Убийството на Лариса Думански

През 1991 г. 29-годишната Лариса и Бил Думански емигрирали от Украйна и се заселили в Южна Дакота. С нетърпение очаквали да започнат новия си живот в Съединените Щати и скоро си намерили работа във фабриката за пакетиране на месо „Джон Морел и Ко“. Впоследствие Бил си намерил друга работа, но Лариса останала във фабриката, като работела предимно нощна смяна. Точно там се сприятелила със служителя от поддръжката Робърт Лирой Андерсън.

Глен Уокър
Глен Уокър

Освен на Хамър, Андерсън доверявал своите жестоки фантазии за убийства и на дългогодишния си приятел Глен Уокър, който споделял интереса му. И двамата искали да узнаят какво би било да отвлекат жена и да я убият. Заедно измислили сложен план за отвличането на Лариса. Андерсън я следял вече от няколко месеци.

Андерсън и Уокър сложили бодлива тел на пътя, с цел да спукат гумите на Лариса и се надявали да я отвлекат, когато спре. Но първоначално планът им не заработил както се надявали. Съветската възпитаничка Лариса имала опит със спукани гуми. Тя изобщо не спряла колата на изолирано място, което затруднило отвличането й, тъй като се страхували да не бъдат забелязани. Тогава решили да изпробват друг подход.

На 26 август Андерсън се приближил към Лариса на паркинга на предприятието. Заплашил я с нож и й наредил да влезе в колата му. Той и Уокър я откарали край езерото Вермилион. Когато стигнали там, Уокър гледал как Андерсън изкарва Лариса от колата и я изнасилва няколко пъти. Според Хейзълууд и Мишо, момичето отчаяно се молело за живота си, но Андерсън не й обръщал внимание.

Според показанията, дадени от Уокър няколко години по-късно, Андерсън удушил Лариса с тиксо и заровил тялото й под диво черешово дърво. По времето на смъртта си Лариса била бременна в шестата седмица.

Малко след като Андерсън бил осъден за отвличането на Пайпър през 1997 г., Уокър признал на полицията за съучастничеството си в отвличането на Лариса. Казал им, че той и Андерсън са планирали и извършили отвличането методично, но твърдял, че не е участвал в изнасилването и убийството й. Уокър се съгласил да покаже на полицията къде е заровено тялото на Лариса.

На 20 май същата година Уокър завел полицията до плиткия гроб на Лариса, край езерото Вермилион. Когато разкопали останките й, осъзнали, че части от скелета й липсват. Според статия в „Мидуест Нюз“ криминалистите открили 57 части, включващи зъб, ребро, костите от лявата и дясната китка, няколко пръста, едно дясно стъпало и глезен, няколко нокътя, челюст и кости от гърлото. Близо до гроба намерили чифт работни ръкавици, гилзи и куршуми, обувките на Лариса, част от колана й, бижута и парчета от дрехите й.

Властите били объркани от липсващите части от скелета на Лариса. Нямало признаци големи животни да са разравяли гроба й – той бил гладко покрит. Полицията щяла да получи обяснение на тази загадка от съвсем неочакван източник няколко месеца по-късно.

Признания и присъди

През август 1997 г. съкилийникът на Андерсън Джереми Брунър се свързал с прокуратурата с информация за престъпленията на Андерсън. Той разказал, че по време на едноседмичния период, в който двамата споделяли една килия, Андерсън се бил хвалил непрекъснато и с големи подробности за убийствата на Пайпър и Лариса. Брунър бил в състояние да им осигури сериозни доказателства, с които да закопаят Андерсън още повече.

Научи повече за:   Уилям Бонин: Магистралния убиец от Калифорния
Колието и пръстенът
Колието и пръстенът

Брунър разказал на властите, че Андерсън му е признал, че е сериен убиец и че пазел трофеи от жертвите си в къщата на своята баба. Дори описал на Брунър точното местонахождение на предметите. По-късно те бил намерени точно там, където бил казал – пъхнати между тавана и стената в мазето на къщата. Скритото съкровище включвало пръстен и огърлица, принадлежащи на Пайпър и Лариса, както и пистолетът на Андерсън.

Андерсън казал на Брунър, че е очаквал Уокър да го издаде на полицията. Също така имал чувството, че Уокър ще им разкрие местонахождението на тялото на Лариса. За да попречи на полицията да идентифицира Лариса и да свърже убийството й с него, той бил изровил черепа и зъбите й от плиткия гроб. Това обяснявало защо полицията била открила само части от тялото на Лариса.

Брунър твърдял, че Андерсън се хвалел и с отвличането на Пайпър. Андерсън си признал пред него, че я е изнасилил и удушил и после е захвърлил тялото й в реката. Очевидци били видели Андерсън няколко пъти в деня на отвличането на Пайпър. Брунър обяснил причината за това – Андерсън си бил забравил часовника и се бил върнал в караваната да си го вземе.

По време на друг техен разговор Андерсън помолил Брунър да убие Уокър, тъй като му нямал доверие и мислел, че ще се разприказва за престъпленията им. След като Брунър се съгласил, Андерсън му нарисувал две карти. Първата изобразявала местонахождението на къщата на Уокър, а втората – това на къщата на бабата на Андерсън, където Брунър можел да намери пистолета му в мазето.

В действителност Брунър нямал никакво намерение да убива Уокър. Той сключил сделка с прокуратурата, разменяйки тази информация за по-лека присъда. Показанията му, заедно с тези взети от Уокър и Хамър, се оказали достатъчни за още едно обвинение.

На 4 септември 1997 г. Андерсън бил обвинен в убийството на Лариса Думански. Освен това бил обвинен и в изнасилването и убийството на Пайпър Стрейл. Процесът бил насрочен за март 1999 г. и този път късметът му изневерил.

Смърт за убийство

Процесът срещу Андерсън се провел в окръжния съд на Минехаха, Южна Дакота, в първата седмица на март 1999 г. Негови адвокати били Джон А. Шлимгън и Майк Бътлър. Начело на обвинението бил заместник-окръжният прокурор Лари Лонг, а съдия – Тим Далас Тъкър. Цялото дело продължило около месец.

Показанията на Шейна не били изслушани на живо по време на делото, а на съда било представено нейното описание на събитията от 29 юли 1996 г. Очевидците, приятелите на Андерсън и неговият съкилийник Брунър също свидетелствали. Доказателствата срещу Андерсън били главозамайващи. Защитата нямала никакъв шанс.

На 6 април съдебното жури, в състав от 8 мъже и 8 жени, бързо стигнало до решението си. Андерсън бил признат за виновен по четири обвинения – изнасилването и убийството на Пайпър и отвличането и убийството на Лариса. Три дни по-късно същото жури осъдило Андерсън на смърт чрез летална инжекция.

Приятелят на Андерсън Уокър бил съден за престъпленията си през март 2000 г. Той пледирал за виновен в отвличането на Ейми Андерсън, съучастничество в отвличане и предумишлено убийство, и заговор с цел отвличането на Лариса Думански. Получил 30 години зад решетките в щатския затвор в Южна Дакота.

През януари 2002 г. Андерсън обжалвал смъртната си присъда пред Върховния съд на Южна Дакота. Според „Абърдийн Нюз“, адвокатите му представили 18 спорни точки в жалбата си. Някои от повдигнатите аргументи включвали тайната сделка между прокуратурата и Джейми Хамър, в замяна на показанията му. Андерсън се оплакал, че не е бил съден отделно за отвличането и убийството на Лариса, че не е имал възможност да се изправи срещу малката Шейна и че му било отнето правото да даде изявление пред съдебните заседатели преди произнасянето на присъдата му.

Върховният съд се събрал да разгледа обжалването на Андерсън през март 2002 г. Съдът взел крайното си решение през май 2003 г., но Андерсън така и не успял да го чуе.

Андерсън в затвора
Андерсън в затвора

Той се самоубил на 30 март, докато чакал развръзката от обжалването си. Джо Кафка от „Асошейтед Прес“ твърди, че Андерсън „не бил в килията си в крилото на смъртниците, а сам в изолационната камера“, когато бил намерен да виси обесен на чаршаф, вързан за една от решетките. Пазачите го били затворили в карцера, защото открили в него бръснарско ножче. Вероятно той се бил сдобил с ножчето, за да го използва за самоубийство.

Приблизително три месеца преди Андерсън да се самоубие, неговият баща също посегнал на живота си. Той умрял от изстрел в главата. Най-вероятно постъпката на баща му е подействала на Андерсън като катализатор и го е подтикнала да отнеме собствения си живот. Кафка цитира главния прокурор Лари Лонг, който казва: „Много жени ще спят спокойно, знаейки че този човек е мъртъв“. Съпругът на Пайпър Ванс казва: „Това беше и нашата цел. Така спестихме време и усилия“.

След като Андерсън се самоубива Върховният съд на Южна Дакота прекратява делото. Съдебните записки подсказват, че въпреки всичко едва ли са щели да отменят смъртното му наказание. Може би Андерсън е подозирал, че наказанието няма да му се размине и тези черни мисли са го довели до самоубийство.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
SVDragunovРисту Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ристу
Гост
Ристу

Обичам историите с хубав край. 🙂

Много ми харесва целият сайт. Дава ми страхотни идеи и вдъхновение.

SVDragunov
Гост
SVDragunov

И за какво ти дава „идеи и вдъхновения“,бе, извратеняк??!!/да,естественоче няма да го публикувате/…Този сайт е направен от хора с болни мозъци…