Публикувано на: 26 февруари, 2010

Този сериен убиец и хлебар от Аляска отвличал местните стриптизьорки и проститутки и ги закарвал в своята усамотена хижа. Там той изнасилвал и изтезавал жените, а после ги пускал голи в гората, давайки им известна преднина. След това Робърт Хансън тръгвал след тях, въоръжен с ловджийски нож и пушка за едър дивеч, преследвайки ги като диви животни.

Неочаквана находка

Мотото на Аляска гласи „На север към бъдещето„, но всеки, който е бил там, вероятно ще ви опише щата като последното диво кътче в Америка. Въпреки че е най-големият щат в страната, населението му наброява едва 634 892 души. Аляска е единствена по рода си на земята. Природата й предлага красиви океански крайбрежия, буйни реки, великолепни планински върхове, прочути ледници, умерени дъждовни гори и изобилие от дивеч.

Реката Ник е предпочитано ловно място за ловците на трофеи. Намиращо се само на 25 мили от град Анкоридж, лъкатушещото дефиле – издълбано от праисторически ледници – е идеалното място за лов на планински кози, овни на Дал, черни мечки и лосове. На 12 септември 1982 година двамата полицейски служители Джон Дейли и Оди Холоуей решават да прекарат почивния си ден в лов край река Ник.

Двамата мъже нямали много късмет в намирането на плячка и когато се смрачило, решили да си вървят. Пътят бил труден, но те били добре запознати с района и минали напряко през един широк пясъчен насип. Приближавайки се към реката забелязали, че от пясъка стърчи някакъв ботуш. Полицаите се доближили да погледнат и с ужас установили, че от пясъка се показва частично разложена кост. Щом осъзнали за какво става въпрос, двамата запомнили добре мястото и се върнали в лагера си.

Начело на разследването бил поставен сержант Роли Порт. Преди да извади тялото, Порт наредил то да бъде фотографирано от всеки възможен ъгъл, след което внимателно го прегледал преди да го сложат в чувала. Сетне буквално пресял пясъка около трупа в търсене на улики. Това му отнело няколко часа, но резултатът си заслужавал усилията. Порт се натъкнал на гилза от .223-калибров куршум. Той бил запознат с този тип муниции и знаел, че те се използват за мощни пушки от типа на M-16, Mini-14, или AR-15.

Шери Мороу

Шери Мороу

Аутопсията установила, че жертвата е жена с неустановена възраст, която била мъртва от около шест месеца. Причината за смъртта й били три огнестрелни рани от .223-калиброви куршуми.  По останките били открити бинтове, което навело следователите на мисълта, че очите на жертвата са били закрити по време на смъртта й. След малко повече от две седмици тялото било идентифицирано като 24-годишната Шери Мороу – танцьорка от „Уайлд Чери Бар“ в центъра на Анкоридж. Тя била видяна за последен път на 17 ноември 1981 година. Според нейните приятели, тя се готвела да се срещне с някакъв мъж, който й бил предложил 300 долара, за да позира за снимки.

„Ани от Еклутна“

Полицията в Анкоридж имала тревожното предчувствие, че убийството на Шери Мороу не е изолиран инцидент. През последните две години внезапно се увеличили сигналите за изчезнали лица, повечето от които били стриптизьорки и проститутки. Преди откриването на трупа тези сигнали не били разследвани особено усърдно. Проститутките са самотници и често пътуват от град на град, само за да се появят отново години по-късно. Дори да имало връзка между тези изчезвания, следователите не искали да улесняват убиеца. Те запазили съмненията си в тайна от медиите.

Реконструкция на лицето на "Ани от Еклутна"

Реконструкция на лицето на "Ани от Еклутна"

Щатският полицай Лайл Хогсвен бил натоварен със задачата да установи дали убийството на Шери Мороу е единичен инцидент. Щатската полиция и управлението в Анкоридж започнали да обменят информация и да сравняват бележките си. Първата индикация за възможна връзка била забелязана в два неразкрити случая от 1980 г. В първия от тях строителен работник изкопал частичните останки на някаква жена край пътя Еклутна. Животните били отнесли по-голямата част от трупа и на местопрестъплението почти нямало улики. Жертвата никога не била идентифицирана и получила псевдонима „Ани от Еклутна“. По-късно през същата година в чакълена яма било открито още едно тяло. Тази жертва била идентифицирана по-късно като местната стриптизьорка Джоан Месина. За съжаление, нейното тяло било доста разложено и не предоставяло никакви улики.

Джоан Месина

Джоан Месина

С минаването на месеците надеждата за залавянето на убиеца започвала да се стопява. Но всичко се променило в нощта на 13 юни 1983 година. По-рано през същата вечер шофьор на камион, който минавал през града, забелязал на пътя изпаднала в паника млада жена, която размахвала ръце, опитвайки се да го спре. От китката й висели чифт белезници, а дрехите й били разкъсани. Тя казала на тираджията, че някакъв мъж я преследва и го помолила да я откара в мотел „Биг Тимбър“. Оттам се обадила по телефона на сводника си. През това време тираджията потеглил право към полицията в Анкоридж, за да съобщи за инцидента.

Когато полицай Грег Бейкър пристигнал в мотела, той заварил момичето все още само и с белезници. Тя му разказала една необикновена история. Проститутката била приближена на улицата от някакъв около 40-годишен рижав мъж, който й предложил 200 долара за орален секс. Тя естествено се съгласила, но по средата на акта мъжът щракнал белезниците около китката й и извадил оръжие. Той й казал, че ако му съдейства, няма да я убие. След това потеглил към къщата си в Мълдуун – заможен район, недалеч от града. Когато пристигнали, той я изнасилил брутално, хапейки я по зърната на гърдите и дори заврял чук във вагината й. След кратка почивка мъжът казал, че ще я закара със самолета си до своята хижа в планината, където щял да я пусне, ако се държи добре. При пристигането им на летището похитителят я вкарал в малък самолет и започнал да го товари с провизии. Младата проститутка осъзнавала, че е изпаднала в сериозна беда и че мъжът вероятно ще я убие, когато стигнат в хижата му. Тя изчакала той да й обърне гръб, изритала вратата с крак и побегнала. Той се опитал да я преследва, но се отказал, когато я видял да стопира камиона.

Появява се заподозрян

След като взели официалните й показания в полицейското управление, следователите закарали младата проститутка на летище Мерил Фийлд, където я бил отвел похитителят й. Те се надявали, че тя ще може да разпознае самолета му. Докато карали през малкото летище, тя забелязала синьо-бял „Пайпър Супер Къб“, с номер на опашката N3089Z и заявила, че това е самолетът. Проверката установила, че той принадлежи на Робърт Хансън, който живеел на „Олд Харбър Роуд“.

Полицай Бейкър и колегите му оставили жената в болницата и се запътили право към дома на Хансън. Той се вбесил, когато му изложили обвиненията на проститутката. Хансън заявил, че никога не е срещал момичето и предположил, че тя вероятно се опитва да измъкне пари от него. Цялата история била абсурдна. „Не можеш да изнасилиш проститутка, нали така?“ – казал той. Той казал още, че съпругата и двете му деца са на почивка в Европа и че бил прекарал цялата вечер с двама приятели. Приятелите му потвърдили неговото алиби и срещу Хансън не били повдигнати обвинения.

Пола Голдинг

Пола Голдинг

Точно когато нещата започнали да утихват, следователите били извикани на мястото на друга зловеща находка. На 2 септември 1983 година, край река Ник било открито още едно тяло. Останките били частично разложени и погребани в плитък гроб. Жертвата, която по-късно е идентифицирана като 17-годишната Пола Голдинг, била стриптизьорка и проститутка от Анкоридж. Тя била изчезнала преди около пет месеца. Аутопсията показала, че е била застреляна с .223-калиброво оръжие.

Следователите вече били убедени, че си имат работа със сериен убиец и се обърнали за помощ към ФБР. Полицията в Аляска не за първи път се сблъсквала със сериен убиец. В периода между 1979 и 1981 г. Томас Ричард Бъндей убива най-малко пет жени в района на Феърбанкс. Когато полицията най-накрая установила кой е убиецът, той вече бил изчезнал. Само един час след издаването на заповедта за ареста му, той извършил самоубийство, забивайки мотора си в един камион.

ФБР е известно с упоритото си разследване на серийни убийства и всички били съгласни, че помощта му е необходима. В отговор на молбата за съдействие на полицията в Анкоридж, ФБР изпратило легендарния специален агент Джон Дъглас в Аляска. Много от местните полицаи смятали, че Робърт Хансън е техният човек и с нетърпение очаквали да споделят съмненията си с Дъглас.

Затягане

Джон Дъглас съставил първоначалния си профил на възможния извършител. Според него той предпочитал проститутките и стриптизьорките, тъй като повечето от тях са волни птици и изчезването им обикновено остава незабелязано. По настояване на местните власти Дъглас проучил миналото на Робърт Хансън. Той си взел бележка за факта, че Хансън е нисък на ръст, с дълбоки белези от шарка и със сериозен говорен дефект. Дъглас предположил, че като малък той е бил жестоко подиграван от своите връстници заради нелицеприятния си външен вид. В резултат на това, той имал ниско самочувствие, което вероятно било причината да избере да живее в този усамотен район. Според Дъглас, насилието над проститутките е начин за извършителите да си отмъстят на жените като цяло. Ако Хансън е убиецът, той вероятно ги използвал точно за това. Няколко от следователите познавали Хансън и разказали, че той е известен в района като отличен ловец. Той бил спечелил репутацията си, убивайки един овен на Дал с арбалет. Дъглас допускал, че вероятно Робърт Хансън се е отегчил от лова на лосове и мечки и е обърнал вниманието си към по-интересна плячка. Дъглас споделил с разследващите, че ако Хансън е убиецът, той вероятно запазва сувенири от жертвите си.

Робърт Хансън

Робърт Хансън

Единственият начин да проверят дали Хансън е техният заподозрян бил да намерят дупка в алибито му. Дъглас подозирал, че неговите приятели лъжат и окуражил полицаите да ги заплашат, че ще повдигнат срещу тях обвинения за съучастничество. Щатският полицейски сержант Глен Флот решил да прибере мъжете за разпит. Стратегията проработила и двамата мъже си признали, че не са били с Робърт Хансън в нощта на отвличането на младата проститутка. Детективите научили още, че Хансън е извършил застрахователна измама. Той на няколко пъти бил съобщавал за обир в дома си, но в действителност сам криел откраднатите вещи в мазето си. След като научил за измамата на Хансън, Флот се запътил към съдията и издействал осем заповеди за обиск на имуществото му.

На 27 октомври 1983 година детективите отишли в службата на Хансън и поискали от него да дойде с тях в управлението за разпит. Хансън дори не попитал защо е нужно това и се съгласил да ги придружи. Междувременно, два екипа следователи претърсили дома и самолета на Хансън. В къщата му били открити доста оръжия, но нищо, което да го уличава в убийствата. Точно когато щели вече да се откажат, един от офицерите открил малко скривалище в гредите на тавана. В него имало пушка Ремингтън 552; 7 мм. пистолет Томпсън; въздушна карта, на която били отбелязани определени места; най-различни бижута; изрезки от вестници; пушка Уинчестър; шофьорска книжка и най-различни документи за самоличност, някои от които принадлежали на убитите жени. Сред тези уличаващи предмети било открито и най-солидното доказателство – .223-калиброва пушка Mini-14.

Миналото на убиеца

Снимка от годишника на Хансън

Снимка от годишника на Хансън

Робърт Кристиан Хансън е роден на 15 февруари 1939 година в Естървил щата Айова, в семейството на датския хлебар Кристиан Хансън и неговата съпруга Една. Хансън имал трудно детство. Баща му бил много строг и настоявал синът му да работи дълги часове в семейната хлебарница. Той бил по-дребен на ръст за възрастта си и през целия пубертет лицето му било обсипано с язви от акнето. Впоследствие той нарича лицето си „една голяма пъпка“. Робърт бил левак по рождение, но родителите му го заставили да използва дясната си ръка. Според него самия, стресът от това засилил още повече лекото му заекване. Той имал много малко приятели в училище и скоро след завършването си се присъединил към запаса на армията. След като получил основното си обучение, той трябвало да отделя по една седмица в месеца за военна служба. Останалото време Хансън прекарвал, работейки в пекарната на баща си и понякога се явявал като доброволен инструктор по строева подготовка в полицейското училище в град Покахонтас. През 1960 година се влюбил и се оженил за едно местно момиче.

Първата сериозна криминална проява на Робърт Хансън се случва на 7 декември 1960 година. За да си отмъсти за обидите, нанесени му от хората в Покахонтас, той подпалва гаража с училищните автобуси. За негово нещастие бил предаден от един свой приятел и осъден на три години затвор. Засрамена от действията му, неговата съпруга незабавно подала молба за развод. Хансън бил освободен предсрочно само след 20 месеца, въпреки че бил определен като „инфантилен“.

Скоро след освобождаването си той среща една млада жена. Двамата си допаднали и се оженили през есента на 1963 година. През следващите няколко години Хансън скачал от работа на работа и на няколко пъти бил арестуван за дребни кражби. През 1967 година решил, че е време да започне нов живот и заминал за Аляска.

Анкоридж изглеждал като идеалното място за бягство. Жителите му се отнасяли добре към Хансън и скоро той се сдобил с репутацията на отличен ловец. Той преследвал овни на Дал, вълци и мечки с лък и стрела. През 1969, 1970  и 1971 г. успял да включи четири животни в Книгата за ловни рекорди „Поуп енд Йънг“.

Но добрият му късмет не продължил дълго. През 1977 година бил арестуван за кражба на верижен трион и осъден на пет години затвор. След задължителната психиатрична оценка затворническият психиатър заключил, че Хансън страда от „биполярно разстройство“ и поискал съдът да го задължи да взима литий, за да контролира честата смяна на настроенията си. Но такава заповед не била издадена и Хансън бил освободен след една година в затвора.

В началото на 80-те години Хансън съобщил за грабеж в дома си, което му осигурило 13 000 долара от застраховката. Скоро след това отворил своя собствена пекарница. В този момент Хансън и съпругата му вече имали две деца и проблемите му със закона отдавна били забравени. Неговият бизнес вървял отлично и той бил смятан за преуспял и уважаван член на обществото.

Сделката

Робърт Хансън под арест

Робърт Хансън под арест

Озовавайки се в полицейското управление, Хансън отрекъл всякаква връзка с убийствата. След кратка игра на котка и мишка той се изморил от обвиненията и поискал адвокат. Хансън бил арестуван и срещу него били повдигнати обвинения в нападение, отвличане, нападение с оръжие, кражба и застрахователна измама.

На 3 ноември 1983 година предварителното жури в Анкоридж издало четири обвинителни акта срещу Хансън: нападение от първа степен и отвличане, пет обвинения за притежание и незаконна употреба на оръжие, кражба и застрахователна измама. Следователите все още очаквали резултатите от балистичния тест на пушката му, така че решили да отложат обвиненията в убийство. Хансън пледирал за невинен по всички обвинения. Гаранцията му била определена на половин милион долара.

Резултатите от балистичната експертиза били готови на 20 ноември 1983 година. Криминалната лаборатория на ФБР във Вашингтон окръг Колумбия установила, че гилзите, намерени на местопрестъпленията, са изстреляни от пушката на Хансън.

Виждайки планината от доказателства, трупащи се срещу него, Хансън осъзнал, че шансовете му да спечели делото са минимални. Затова накарал адвоката си да му уреди среща с областния прокурор на Анкоридж Виктор Крум. Крум предложил на Хансън сделка. В замяна на пълните му самопризнания, той щял да бъде съден само за четирите известни престъпления и щял да излежи присъдата си във федерално заведение, вместо в строго охраняван затвор. Хансън неохотно се съгласил с тези условия.

След като двете страни подписали споразумението, Хансън започнал да описва метода си на отвличане:

„Аз изваждах оръжието си и произнасях стандартната реч: `Виж сега, ти си професионалистка. Знаеш, че това, което вършиш носи рискове. Ако правиш точно каквото ти казвам, няма да те нараня. После ще си спомняш за случилото се, като за неприятен опит и ще си по-внимателна следващия път, когато решаваш с кого да тръгнеш`. Опитвах се да се държа твърдо, за да ги стресна колкото се може повече. Още преди да започна да говоря ги сграбчвах за главата и опирах оръжието си в лицето им, за да ги накарам да се чувстват безпомощни и уплашени. Може би и при вас процедурата е такава – вие винаги се опитвате да овладеете ситуацията, за да не излязат нещата от контрол. Може би съм гледал твърде много полицейски сериали по телевизията, знам ли?“.

Самолетът на Робърт Хансън

Самолетът на Робърт Хансън

Хансън обикновено качвал жертвите си на самолета и ги отвеждал в своята горска хижа. Там, той жестоко изнасилвал и изтезавал жените. След това ги събличал голи, понякога завързвал очите им и ги пускал в гората. Хансън им давал известна преднина и после тръгвал след тях, въоръжен с ловджийския си нож и мощната си пушка. Описвайки лова си на полицаите, Хансън казал, че преживяването е същото, като „да преследваш овен на Дал или мечка гризли“.

Завършек

Жертви на Хансън

Жертви на Хансън

Когато полицаите изслушали признанията на Хансън, те не можели да не се сетят за известната книга „Най-опасната игра“ на писателя Ричард Конъл. Историята разказва за трима корабокрушенци, които попадат на неотбелязан на картите остров, където попадат на руския граф генерал Заров. Първоначално групата била доволна, че е намерила жив човек на острова, но тяхното щастие се превръща в ужас, когато осъзнават, че корабокрушението не е било инцидент и че добрият генерал ги е примамил тук, за да може да ги преследва като диви животни. До началото на 80-те години историята на Ричард Конъл остава единствено продукт на въображението на автора си. Тогава се появява Робърт Хансън и пресъздава книгата в реалния живот.

Към края на разпитите Хансън получил пред себе си една голяма въздушна карта на района. Той отбелязал на нея 15 гроба, 12 от които били неизвестни за следователите. Те решили да вземат Хансън със себе си, за да им покаже лично местата. На следващия ден той бил качен на голям военен хеликоптер. До края на деня Хансън завел полицията до лобните места на 12 неизвестни жени.

На 18 февруари 1984 година Робърт Хансън пледира за виновен в убийствата на Пола Голдинг, Джоан Месина, Шери Мороу и „Ани от Еклутна“. Една седмица по-късно той получава доживотна присъда, плюс 461 години затвор без право на помилване. Изпратен е във федералния затвор в Луисбърг, Пенсилвания.

Трофей на Хансън

Трофей на Хансън

През 1988 година Хансън е върнат в Аляска и става един от първите обитатели на новия изправителен център Спринг Крийк в Сюърд, където остава и до смъртта си. Скоро след неговото осъждане Книгата на ловните рекорди премахва името му от регистрите си. Семейството му се опитва да остане в Аляска, но след две години на непрекъснат тормоз, съпругата му подава молба за развод и напуска щата завинаги.

Приликите между ловците на трофеи и серийните убийци са очевидни. Също като серийните убийци, ловците грижливо и целеустремено планират убийствата си. Те внимателно решават къде и как ще убият животното, избирайки неговия район на местообитание и определено оръжие за целта. Другото, което е общо между тях, е желанието им да събират трофеи и сувенири от убийствата си. Серийният убиец прибира вещите или частите от телата на жертвите си, воден от почти същата причина, която кара ловецът да закачи главата или рогата на улова си на стената – за да има трофей от успешния край на лова.

Робърт Хансън умира от естествена смърт на 75 години около 1:30 часа през нощта на 21 август 2014 година в регионалната болница в Аляска.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

6 Коментари за “Робърт Хансън: Ловецът на хора от Аляска”

  1. AvatarLegion

    В продължение на темата: Наистина, разликата между ловец и сериен убиец е минимална и сес ъстои в това, че съществата без ЕГН имат по-малко права, следователно отнемането на техен живот не носи правни последици, освен ако не е сезон и няма рарешително, тогава може и да глобят злобара. Обаче отнемането на живот без определена цел си е убийство, независимо дали е коза или човек. А относо израза за целта – за религиозни цели се правят най-много убийства по света, за целта на запазване на спокойствието се допуска да бъдат убивани хора. Та – отнемане на живот не е табу в човешкото общество, въпроса е предтекста под, под който е извършено.

  2. AvatarМарко Поло

    Мм целенасочено ще те закова на стената във вас. Защото ли… ? Живея до теи вдигаш много шум, нервозен съм прекарвам по 18ч. в интернет и ме дразниш, за перфектния завършек решавам да те убия … Имам цел, мотив но не е оправдано… Как може да има определена цел убийството и да е оправдано … ? Само не почвай със смъртната присъда, доста бързо избавяне от мъките на които би могло да бъде подложено подобно животно от човешки произход !

  3. AvatarSaphira-Selecta

    Мисля, че точно по този случай бях гледала един филм….но го хванах по средата и не научих името му.В него се разправя за същия обезумял тип които подмамва проститутки и след гаври ги пуска като диви животни за да ги ловува.там пък оцелялото момиче се посвети на обратна кауза и самата тя започна да подбира по груби мъже и да ги оправя с куршум.

  4. AvatarАнтони

    Гледайте филма Замръзналата 2013 с Никълас Кейдж , точно по този случай е,филмът е посветен на жертвите .Страхотен е филма „The Frozen Ground“

  5. AvatarКалоян

    Даа The Frozen Ground е филма и е много як Джон Кюсак е ролята на килара

  6. AvatarVesi

    Legión,само колко истина има в думите ти.За съжеление си абсолютно прав,де да можеше това да се промени.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –