Ричард Рамирез: Нощния ловец

Ричард Рамирез: Нощния ловец

Ричард Рамирез е познат като Нощния ловец. Той боготворял Сатаната и копнеел да седи до него в царството на Ада. Рамирез извършва серия от чудовищни убийства в предградията на Лос Анджелис и Сан Франциско, за да докаже на Сатаната, че е по-зъл дори от Джак Изкормвача. Този зловещ хищник се възползвал от прикритието на нощта и ограбвал, изнасилвал и убивал невинните си жертви.

Невероятно, но този маниак си спечелил множество страстни последователки, които смятали бунтарската му натура за неустоима. Очаквайки изпълнението на екзекуцията си в Калифорния, той дори сключил брак с една от тях.

Сатанистите не носят злато

Рамирез и Дорийн Лиой
Рамирез и Дорийн Лиой

Булката била облечена в дълга до прасците, бяла рокля с дълги дантелени ръкави. Младоженецът бил пременен с колосана затворническа униформа, с твърде дълги панталони и незагащена риза. Тя сияела от щастие; той бил нервен. Церемонията се състояла на 3 октомври 1996 г. в голямата боядисана в сиво зала за свиждания в калифорнийския затвор в Сан Куентин. Булката, 41-годишната Дорийн Лиой, била редактор на списание на свободна практика с бакалавърска степен по английска литература и коефициент на интелигентност 152 точки. Младоженецът, серийният убиец и изнасилвач Ричард Рамирес, очаквал изпълнението на смъртната си присъда в затвора.

Седем години преди това, през 1989 г., Рамирез бил осъден по 43 обвинения, сред които 13 убийства, и властите имали добра причина да смятат, че е извършил и други. В продължение на повече от година, от началото на 1985 г., жителите на Лос Анджелис живеели в страх от анонимния „Нощен ловец“, който ги принуждавал да променят нощните си навици, да си монтират по-сигурни ключалки на вратите и прозорците и да инвестират в електронни охранителни системи. Вестниците го нарекли „Нощния ловец“, понеже атакувал винаги нощем, подобно на жаден вампир.

През този ден залата за свиждания в Сан Куентин, с нейните оранжеви, заковани за пода пластмасови столове и най-различни автомати за храни и напитки, наредени край стените, била претъпкана от други затворници и техните близки и приятели. Много от тях се втренчвали в скандалния затворник и се дръпвали настрани, макар Нощния ловец да не изглеждал вече толкова свиреп, както когато изплашил съдебната зала през 1989 г. Вместо обичайните си тъмни очила, 36-годишният Рамирез сега носел кръгли очила с диоптър. Движел се предпазливо и изглеждал неспокоен.

Дългокосата брюнетка, която копнеела да стане невеста на Нощния ловец, се свързала с Рамирез за първи път след ареста му през 1985 г. и по време на неговия престой в затвора му изпратила около 75 писма. Той най-накрая й направил предложение през 1988 г., но правилата на затвора отложили сватбата им. Други жени се опитвали да й го откраднат, като го посещавали в затвора и го засипвали с внимание. Дорийн често се натъквала на тях, когато идвала на свиждане и дори веднъж била заплашена с физическо насилие, ако не остави Нощния ловец на мира. Но Дорийн била упорита и накрая получила своя мъж.

Тя твърдяла, че е запазила девствеността си за сватбата и бракът й с Рамирез нямало да промени това, тъй като на осъдените на смърт не се разрешават съпружески интимни визити. Рамирез бил привлечен към нея точно заради непорочността й. Дорийн била възпитана като римокатоличка, но сега се смятала за агностик и дори била склонна да се нагоди към Сатанизма, изповядван от Рамирез. Когато поръчвала брачните халки, взела за себе си златен пръстен, но за него купила платинен: „Сатанистите не носят злато“ – бил й обяснил Рамирез.

Гражданската церемония започнала в 11:10 ч. и била изпълнена от г-н Л. Уайстър, който същата сутрин бил съединил още двама затворници с техните невести. Сестрата на Рамирез Рут и неговият брат Джоузеф със своята дъщеря тийнейджърка също присъствали на сватбата. Рамирез предупредил племенницата си да си дръпне полата, защото бил наясно, че другите затворници я заглеждат. Докато двамата казвали брачните си обети, Дорийн се пръскала от радост и щастие. Нейната дългоочаквана мечта най-сетне се сбъдвала. Щяла да стане г-жа Ричард Рамирез.

Очевидно Дорийн била избрала да не вярва на планината от доказателства, която била представена на процеса срещу нейния нов съпруг, особено на показанията, описващи неговите зловещи методи. Ричард Рамирез обикновено дебнел в нощта и се промъквал в спалните на жертвите си. Там, бързо се отървавал от мъжете, застрелвайки ги в главата. Жените запазвал живи, докато претърсвал дома им в търсене на скъпоценности. След това ги изнасилвал и унижавал, понякога неколкократно, и после ги убивал или поне се опитвал да го направи. Някои от жертвите му успели да оцелеят след жестоките му нападения.

От всички серийни убийци, които морят съвременния свят, Нощния ловец като че ли притежава най-сензационния начин за извършване на престъпленията си. Той е един жив кошмар – страшилище, което прониква в спалните и изтръгва невинните хора от съня им. Той е един убиец, отлично пригоден за своя ловен терен – Лос Анджелис.

Добро момче

През 1978 г. 18-годишният Рикардо Лейва, известен като Ричард Рамирез, се преместил от родния си тексаски град Ел Пасо в южна Калифорния. Той бил отпаднал от училище в девети клас и сега водел лентяйски живот, който се изразявал в пушене на марихуана и хранене с вредни храни от магазина. Диетата му била толкова богата на захар, че зъбите му започнали да гният. Дъхът му станал зловонен и противен, което идеално подхождало на демоничния образ, който преднамерено изграждал за себе си. Пушенето на трева му донесло няколко ареста за притежание на наркотици, както и един за кражба. В Калифорния бил арестуван два пъти за автокражба – в Пасадена през 1981 г. и в Лос Анджелис през 1984 г.

Години по-късно неговият баща заявил, че Ричард е бил „добро момче“ и употребата на марихуана го била „изкарала от правия път“, но е трудно да се прецени какво в действителност е подтикнало Ричард Рамирез към Сатанизма. Често рисувал символа на дявола – пентаграм – на тялото си, а по време на процеса крещял в залата „Хайл Сатана!“.  Той бил голям почитател на рок групи, които пеели за Сатанизма, и особено на австралийската група AC/DC, чийто албум „Highway to Hell“ бил любимият на Рамирез. Трудно е да повярваме обаче, че рок песните и марихуаната биха могли да превърнат объркан младеж в един от най-жестоките серийни изнасилвачи и убийци в съвременната история.

Решаващият момент в живота на Рамирез вероятно е бил в нощта, когато станал свидетел на това как неговият братовчед Майк убива съпругата си. Майк бил зелена барета във Виетнам, но войната го променила. Когато се върнал вкъщи, той се хвалел как е измъчвал и осакатявал враговете и дори показвал снимки, направени с Полароида му. Той и неговият тринадесетгодишен братовчед Ричард се мотаели заедно по цял ден и пушели марихуана. В един момент съпругата на Майк започнала да му натяква да се стегне и да си намери работа. За да я накара да млъкне, Майк извадил оръжие и я застрелял в лицето. Рамирез бил опръскан с кръвта на жената. Майк оказал голямо влияние върху Ричард, който бил очарован от ужасните снимки на неговите жертви от войната. След убийството на съпругата на Майк Ричард, който бил най-малкото дете в семейство с три момчета и две момичета, започнал да бяга от училище и да пуши трева колкото се може по-често. Скоро започнал да краде, за да си купува марихуана.

Полицията не разполагала с данни, че Ричард Рамирез е убивал преди да се премести в Лос Анджелис. Не се знаело много и за неговите занимания през първите няколко години, които прекарал там. Без съмнение неговите престъпления ескалирали през този период. Обикновените кражби се превърнали в обири с взлом, в които се превърнал в експерт с времето. В началото открадвал каквито ценности намирал в къщите и бързо си тръгвал, преди да го хванат. Но, ставайки по-умел, той придобил по-голяма дързост и оставал по-дълго в къщите, които обирал. Рамирез започнал да взима сувенири от местопрестъпленията, като предпочитал вещи, принадлежащи на жените. Също като братовчед си Майк, правел снимки на дома, на които се наслаждавал по-късно. Това без съмнение го възбуждало и му помогнало да развие извратените си фантазии, които в крайна сметка превзели всичките му мисли.

В един момент той почувствал желание да направи нещо повече. Ужасните сцени, минаващи през главата му, подобно на филм на ужасите, вече не го задоволявали. Трябвало да излязат от мислите му и да се превърнат в реалност. Когато Ричард Рамирез най-накрая прекрачва тази линия и започва да разиграва фантазиите си, се ражда Нощния ловец.

Неговата първа известна жертва е 79-годишната Джени Винкоу, живееща в Гласъл Парк. На 28 юни 1984 г. тя оставила прозореца на спалнята си отворен, заради горещата нощ. Рамирез просто махнал мрежата и се вмъкнал вътре. Синът на Винкоу, който живеел в апартамента над нея, открил тялото й проснато на леглото. Тя била многократно намушкана с нож, а гърлото й било прерязано с такава жестокост, че главата била почти отделена от тялото. Нападателят бил претършувал апартамента и бил прибрал намерените ценности. От перваза на прозореца били снети отпечатъци, а аутопсията установила следи от сексуално насилие. Фантазиите на Нощния ловец най-сетне се били превърнали в реалност.

Щели да минат още осем месеца преди да удари отново.

Безумие

Без съмнение Ричард Рамирез, като всеки друг изгряващ сериен убиец, се подхранвал от спомена за първата си жертва, преживявайки в ума си изнасилването и убийството й отново и отново. Ако бил взел от местопрестъплението нещо, което криминалните профайлъри наричат сувенир – четка за коса, бельо, очила и всякакъв друг предмет свързан пряко с жертвата – той би могъл да го използва за попълване на колекцията си и за доразвиване на фантазията си. Но с течение на времето пресъздаването на първото престъпление в ума му вече престанало да носи същото удоволствие. Убиецът почувствал нужда от ново преживяване, за да освежи фантазията си. Може би се е опитвал да се контролира за известно време, но напрежението вътре в него се натрупвало все повече. В крайна сметка той се предал на импулсите си и убил отново.

На 17 март 1985 г., в 23:30 ч., двадесетгодишната Анджела Бариос се прибирала у дома след дълъг работен ден. Тя живеела в Роузмийд, градче на средната класа на североизток от Лос Анджелис, където деляла жилището си със съквартирантка. Вкарала колата в алеята пред къщата и отворила гаража с дистанционно управление. Тя била уморена и още не била вечеряла. Искала само да се прибере и да разпусне. Но щом излязла от колата, Анджела чула нещо зад гърба си. Тъмна фигура я връхлетяла внезапно. Той бил висок и облечен изцяло в черно, а на главата си носел морскосиня безбойлна шапка, закриваща половината от лицето му. Държал оръжие.

Научи повече за:   Нижегородският "Чикатило" Владимир Жуков призна за още една жертва

Насочил оръжието към лицето й, само на сантиметри от носа й. Тя го замолила да не я убива. Анджела се опитвала да не го гледа в лицето, надявайки се, че това може да я спаси, но не могла да се удържи. Очите му били студени и безмилостни.

Продължила да го моли за милост, но той не й обръщал внимание – може би бил раздразнен от молбите й – и дръпнал спусъка. Звукът от изстрела прозвучал като експлозия в затворения гараж. Анджела се свлякла на бетонния под. Тя била жива, но твърде уплашена, за да мърда. Стрелецът я прекрачил и тръгнал към вратата, водеща към жилището й, като избутал с крак тялото й, за да не пречи на отварянето на вратата.

Анджела лежала напълно неподвижно, преструвайки се на умряла. След малко – не знаела колко – осъзнала, че ръката й кърви. Ключовете й още били в тази ръка. Тя била вдигнала инстинктивно ръцете си, когато мъжът я заплашил с оръжието, и куршумът по чудо бил ударил ключовете и бил рикоширал в тях. Анджела се окопитила и се изправила на крака. Тръгнала да бяга от гаража и чула след себе си втори изстрел. Продължила да тича, надявайки се да се измъкне, но мъжът в черно я пресрещнал откъм предната врата на жилището й.

Опитала се да се измъкне, но краката й треперели. Запрепъвала се обратно към колата в гаража убедена, че той се готви да я довърши. Но вместо да я преследва, мъжът пъхнал оръжието в колана си и избягал. Анджела Бариос била спасена от този луд.

Нейната съквартирантка 34-годишната Дейл Оказаки нямала този късмет. Анджела я намерила да лежи по очи на кухненския под, в локва от собствената й кръв. Кръвта била навсякъде – по стените, мебелите и уредите. Анджела се втурнала да провери пулса й, но Оказаки била простреляна в челото. Анджела грабнала телефона и се обадила на 911. По-късно, когато полицаите претърсвали местопрестъплението, намерили бейзболната шапка на убиеца в гаража.

Точно какво се било случило в жилището е неизвестно, но по някаква причина убийството на Дейл Оказаки очевидно не се оказало преживяването, което търсел Ричард Рамирез. Същата нощ той ударил отново близо до Монтерей Парк.

Един полицай бил изпратен да провери празен жълт шевролет, оставен с работещ двигател. Скоростите били включени на задна и само колата паркирана отзад пречела на шевролета да потегли. Когато полицаят излязъл от патрулната кола, за да провери автомобила, той се натъкнал на жена, лежаща в безсъзнание на земята. Незабавно проверил жизнените й показатели и забелязал, че чорапогащникът й е скъсан, а на крака й има грозна синина. Той бързо се затичал да извика линейка. Връщайки се при жената, открил скъсано парченце от двайсетдоларова банкнота и метален медальон на паважа. Опитал се да я съживи, надявайки се, че ще може да му каже какво се е случило, но дишането й било затруднено. Виждал, че се мъчи и се нуждае от незабавна медицинска помощ, но в тъмнината нямало как да забележи, че е простреляна няколко пъти. Тридесетгодишната тайванка Циа-Лиан Ю, позната на приятелите си като Виктория, умряла преди пристигането на линейката.

Убиецът бил набрал скорост. Убийството на Дейл Оказаки не било задоволило неговата потребност и, използвайки момента, бил решил да нападне Циа-Лиан Ю. Но нейното убийство изглежда също не го било задоволило, защото три дни по-късно убил осемгодишно момиченце в Ийгъл Рок, Калифорния.

Седмица по-късно, на 27 март 1984 г., Нощния ловец се проявил отново – този път с разработен метод на действие.

Ако пак ме погледнеш…

В утрото на 27 март 1984 г. Питър Зазара пристигнал в дома на родителите си в Уитиър, Калифорния. Неговият 64-годишен баща Винсънт бил пенсиониран инвестиционен консултант и сега държал пицария. Майка му, 44-годишната Максин, била адвокат. Питър позвънил на вратата няколко пъти, но никой не му отворил, така че решил да влезе сам. Онова, което открил, било ужасяващо.

Тялото на баща му лежало на канапето в кабинета. Той бил застрелян в лявото слепоочие и изглежда бил умрял на място.

Г-жа Зазара била открита простряна гола на леглото. Очите й били извадени и тя се взирала в тавана с кървавите дупки на лицето си. Тя била намушкана многократно в лицето, врата, корема и слабините. В лявата й гърда бил забит голям Т-образен нож. Аутопсията установила, че също като съпруга й, тя била простреляна първо в главата и вероятно е издъхнала на място. Раните били нанесени след смъртта й. Къщата била претършувана и липсвали ценни вещи.

С тези убийства Ричард Рамирез бил открил метод, който постигал целите му и удовлетворявал фантазиите му, затова той го повтарял много пъти: бързо премахвал мъжа, за да не му се пречка и да може да се гаври на спокойствие с жената в къщата. Мъжът бил просто пречка, а не част от фантазията; жената била истинският обект на желание.

Шест седмици по-късно Ричард Рамирез се върнал в Монтерей Парк и проникнал в дома на Харолд и Джийн Ву, събуждайки ги от спокойния им сън. Рамирез се погрижил първо за г-н Ву, застрелвайки 67-годишния мъж в главата. След това заудрял жестоко 63-годишната г-жа Ву с юмруци, настоявайки да разбере къде държат парите си. Рамирез не успял да измъкне нищо от нея, защото не била на себе си от тревога за съпруга й. Вързал ръцете й зад гърба с белезници за палци и тръгнал да тършува из къщата. След като намерил каквото търсел, се върнал обратно в спалнята, хвърлил дребната женица върху леглото и я изнасилил. Когато свършил, си тръгнал, смятайки я за мъртва.

Г-жа Ву обаче не била мъртва. Въпреки сериозните наранявания по главата, тя успяла да допълзи до кабинета, откъдето се обадила на 911. Не била в състояние да обясни на диспечера какъв е проблемът, но обаждането й било проследено и към нейния адрес потеглили линейка и патрулна кола. Харолд Ву бил закаран в болницата, но починал по-късно същата вечер. Джийн Ву била подложена на лечение. Тя успяла да даде на полицията физическото описание на нападателя си.

Две седмици по-късно, на 30 май, 41-годишната Рут Уилсън се събудила посред нощ от светлината на фенерче, насочена в лицето й. Рамирез се бил вмъкнал тихичко в нейния дом в Бърбанк и държал пистолет насочен към главата й. Той й наредил да стане от леглото и да отиде в стаята на дванадесетгодишния й син. Рамирез скочил на леглото на момчето и опрял оръжието си в главата на детето, предупреждавайки Рут да не издава нито гък. Оковал момчето в белезници и го заключил в килера.

„Не ме гледай“ – изръмжал той на Рут – „Ако пак ме погледнеш, ще те застрелям“.

Предполагайки, че е крадец, тя предложила да му даде най-голямата си скъпоценност – златно колие с диаманти. Повела го към дрешника в спалнята, където държала украшението, надявайки се така да го умиротвори. Но не успяла. След като претърсил къщата, той й наредил да се обърне с гръб и вързал ръцете й с чорапогащник. След това я хвърлил на леглото, скъсал розовата й нощница и я изнасилил (и анално). Дъхът му бил толкова горещ и зловонен, че докато бил върху нея, тя почти се задавила.

Според Клифърд Л. Лайндекър в книгата му „Нощен ловец“ Рут Уилсън казала на Рамирез, че трябва да е имал „много нещастен живот“, за да й причини подобно нещо. Той й казал, че изглежда доста добре за възрастта си и че ще се смили над живота й, макар да бил отнел много други. Когато се оплакала, че чорапогащникът около китките прекъсва кръвообращението й, той го разхлабил. Преди да освободи сина й от килера, той й донесъл халат и след това вързал двама им един до друг и си тръгнал. По-късно момчето успяло да се добере до телефона и се обадило в полицията. Когато полицаите помолили Рут да опише нападателя си, тя им казала, че той е бил висок латиноамериканец с дълга, черна коса.

Необузданост

Нападенията продължили, хвърляйки Лос Анджелис в състояние на паника и ужас. Полицейски служител нарекъл убиеца-изнасилвач „Взломаджията от долината“. Вестниците го нарекли „Среднощния ловец“, описвайки го като смесица от съвременен Дракула и Джак Изкормвача. Но Рамирез едва сега започвал. През пролетта на 1985 г. той минавал през период на ескалация. През лятото вече бил на върха на вълната.

Полицейска скица
Полицейска скица

На 29 май 83-годишната Мелвия Келър и нейната 80-годишна сестра инвалид Бланш Улф били открити в дома им в Монровия. И двете жени били удряни толкова жестоко с чук, че когато полицията намерила инструмента, дръжката му била цепната. Черепът на Бланш бил пукнат над едното ухо. По вътрешната част на бедрото на Мелвия бил нарисуван с червило обърнат пентаграм, с връх сочещ надолу. Втори пентаграм бил намерен на стената в спалнята, над коматозното тяло на Бланш. Рамирез очевидно се бил опитал да изнасили по-старата сестра Мелвия. Полицейските експерти заключили, че нападението се е състояло два дни преди сестрите да бъдат открити. Лекарите успели да съживят Бланш, но Мелвия скоро починала от раните си.

Един месец по-късно, на 27 юни, Нощния ловец изнасилил шестгодишно момиченце в Аркадия.

Един ден след това тялото на 32-годишната Пати Илейн Хигинс било открито в дома й в Аркадия с прерязано гърло.

Пет дни по-късно, на 2 юли, тялото на 75-годишната Мери Луис Кенън било открито в дома й в Аркадия. Също като Пати Хигинс, тя била пребита и гърлото й било прерязано. Къщата била претършувана за ценности.

На 5 юли Рамирез се връща в Аркадия, за да пребие жестоко с железен лост шестнадесетгодишната Диъдре Палмър. Тя оцеляла от раните си.

Два дни по-късно, на 7 юли, тялото на Джойс Лусил Нелсън било открито в дома й в Монтерей Парк. Шестдесет и една годишната жена била пребита до смърт с тъп предмет.

По-късно същата нощ в Монтерей Парк 63-годишната медицинска сестра Линда Фортуна била събудена към 3:30 ч. от „висок, кокалест мъж, облечен в черно“. Мъжът, който съвпадал с описанието на Нощния ловец, насочил срещу нея пистолет. Заповядал й да стане от леглото и да отиде в банята, предупреждавайки я да не издава звук. Опитал се да я изнасили, но не успял да задържи ерекцията си. Това го разстроило и унижило и тя била сигурна, че ще я убие. Той й крещял яростно, но в крайна сметка събрал ценностите, които искал, и си тръгнал. Тя била изумена, че е пощадил живота й.

Научи повече за:   Суини Тод: Бръснаря демон от Флийт Стрийт

След по-малко от две седмици, на 20 юли, Нощния ловец избрал нова локация в района на Лос Анджелис – Глендейл. Максън Нийлинг и неговата съпруга Лайла били открити мъртви в леглото им, и двамата застреляни в главите и страховито накълцани с нож. Максън бил заклан толкова брутално, че главата му била почти отделена от тялото. Полицейските експерти се затруднявали да пресъздадат нападението, съдейки само по уликите. Възможно било Ловеца да е убил двамата бързо с оръжието си и след това да ги е обезобразявал постмортем. Но, имайки предвид неговия развиващ се метод на действие, също така е възможно да е запазил г-жа Нийлинг жива, за да разиграе перверзните си фантазии.

Рамирез вероятно не бил успял да се представи добре сексуално с г-жа Нийлинг, защото още същата нощ ударил пак, този път в Сън Вали. Тридесет и две годишният Читат Асавахем бил застрелян в съня си. Неговата 29-годишна съпруга Сакима била изнасилена, заставена да прави орален секс на нападателя си и след това била безмилостно пребита. Тогава Рамирез изнасилил осемгодишния им син. Той завързал г-жа Асавахем в спалнята и си тръгнал, отнасяйки със себе си 30 000 долара в брой и бижута.

На 6 август Рамирез си избрал друга двойка – Кристофър и Вирджиния Питърсън, на възраст 38 и 27 години. Следвайки модела си, Рамирез проникнал в спалнята на Питърсън в Нортридж и застрелял и двамата в главата. Но те не загинали. Едрият и як шофьор на камион г-н Питърсън дори станал от леглото и подгонил нападателя, въпреки че имал куршум в мозъка. Семейство Питърсън успяло да оцелее по чудо.

Две нощи след нападението над Питърсън Рамирез се проявил отново, този път в Дайъмънд Бар, Калифорния. Сега получил онова, което искал. Тридесет и пет годишният Ахмед Зия бил застрелян в главата в съня си. След като се отървал от съпруга, Рамирез можел на воля да разиграе фантазията си с 28-годишната Су Кай Зия. Той я изнасилил и по двата начина и я заставил да му направи фелацио. Този път нещата минали точно както му харесвало и експертите, изготвили неговия профил, вярвали, че той ще атакува по същия начин отново и отново, вероятно добавяйки всеки път някоя нова перверзия и увеличавайки физическата бруталност.

Лос Анджелис бил ужасен. Престъпленията на Нощния ловец ставали все по-чести. Периодите на покой се скъсявали и неговата ярост ескалирала. Без съмнение щял да удари отново. Единственият въпрос бил къде и кога. Но Рамирез изведнъж решил да изостави познатата си територия. След нападението над семейство Зия той потеглил на север.

Обичам Сатаната

На 18 август Питър и Барбара Пан били открити в пропитото им с кръв легло в Лейк Мърсед, предградие на Сан Франциско. И двамата били застреляни в главите. Шестдесет и шест годишният счетоводител г-н Пан бил обявен за мъртъв при пристигането на полицията. Шестдесет и четири годишната г-жа Пан оцеляла, но щяла да остане инвалид до края на живота си. На стената с червило бил нарисуван обърнатият пентаграм и думите „Джак Ножа“ от песента „Изкормвачът“ на хеви метъл групата „Джудас Прийст“. Местната полиция установила, че убиецът е проникнал в къщата през отворен прозорец. Опасявайки се, че лосанджелиският Нощен ловец се е преместил в техния район, следователите изпратили куршума, изваден от г-н Пан, на криминалния екип в Лос Анджелис. Куршумът съвпаднал с тези, намерени на две от местопрестъпленията на Нощния ловец в Лос Анджелис.

Полицията в Сан Франциско разгледала своите неразкрити случаи на убийство и се натъкнала на още два инцидента, съвпадащи с метода на действие на Ловеца. На 20 февруари 1985 г. сестрите Мери и Кристина Колдуел, на възраст 70 и 50 години, били намушкани до смърт с нож в апартамента им в Телеграф Хил. Ако това наистина било работа на Нощния ловец, той бил извършил престъплението около месец преди нощта, в която убил Дейл Оказаки и Цай-Лиан Ю и ранил Анджела Бариос.

Полицията открила също, че на 2 юни, в деня след нападението над възрастните сестри Бланш и Мелвия Келър, 25-годишният Тиъдър Уалдингс е бил застрелян в главата, докато спял в апартамента си в Кау Холоу, Сан Франциско. Неговата приятелка, 25-годишната Нанси Брайън, била жестоко изнасилена от убиеца.

Възможно ли било Нощния ловец да е действал едновременно в Сан Франциско и Лос Анджелис през 1985 г. и полицията да не го е осъзнала?

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

Паника обхванала града край Залива. За да уталожи страховете, кметът Даян Файнстайн говорила публично за издирването на Нощния ловец, но ядосала детективите, тъй като издала твърде много подробности от престъпленията, което можело да попречи на тяхното разследване. Не искали да се повтори ситуацията от Лос Анджелис, където 14 убийства и пет изнасилвания били извършени от подлудяващо изплъзващ се извършител.

Но полицията в Сан Франциско направила пробив, когато управителят на нощен приют в района на Тендърлойн разказал, че някакъв млад човек с описанието на Ловеца бил отсядал при него няколко пъти през последната година и половина. Управителят си спомнил, че мъжът имал развалени зъби и миришел ужасно. Полицията проверила стаята, в която бил отсядал за последен път. На вратата на банята открили нарисуван пентаграм. Мъжът бил освободил стаята на 17 август. Г-н и г-жа Пан били нападнати същата нощ.

Детективите попаднали на мъж от Ел Собранте, който бил купил бижута – диамантен пръстен и чифт копчета за ръкавели – от млад мъж с описанието на Нощния ловец. Последвалото разследване разкрило, че тези предмети са принадлежали на г-н Пан.

На 24 август, докато полицията в Сан Франциско се мъчела да открие мистериозния млад мъж с развалени зъби, Нощния ловец намерил поредната двойка, която да използва за своите жестоки фантазии – само че тази двойка не била в района на Залива. Те спели в леглата си в Мишън Виехо, на 80 км южно от Лос Анджелис.

Компютърният инженер и неговата 29-годишна годеница току-що се били унесли в сън, когато внезапно били събудени от оглушителни изстрели в стаята. Тя инстинктивно се пресегнала към годеника си, но той бил сериозно ранен. Преди да осъзнае какво се случва, нападателят я сграбчил за косата и я завлякъл в другата спалня, където вързал китките и глезените й с вратовръзки. Мъжът я попитал дали знае кой е той, признавайки, че е убиецът, за когото толкова много се говори в пресата и по телевизията. Претършувал къщата, търсейки ценности, но не открил нищо достатъчно малко, за да може да го вземе със себе си. Ядосан, че двойката не притежава много неща, той се върнал при жената и я изнасилил не веднъж, а два пъти. Ужасната воня на дъха му я карала да се задави.

Мъжът все още бил ядосан, че нямало нищо за крадене. Страхувайки се да не я убие, тя му казала да погледне в едно чекмедже, където знаела че годеникът й държи пари.

„Закълни се в Сатаната“ – изкрещял й той.

От страх тя направила каквото й казал и се заклела в Сатаната, че казва истината. Ловеца намерил парите и докато ги броял й казал, че тези пари са я спасили.

Тя си помислила, че всичко е към края си, че той ще вземе парите и ще си тръгне. Но той още не бил приключил с нея.

„Закълни се, че обичаш Сатаната“ – настоял той.

Страхувайки се от онова, което можело да последва, тя се подчинила. „Обичам Сатаната“ – смутолевила тя.

Той й заповядал да го казва отново и отново. Сграбчил я за косата и я накарал да коленичи и да му прави орален секс. Когато свършил, отстъпил назад и се втренчил в нея. Тя била сигурна, че ще я застреля, както бил направил с годеника й. Но той не го направил. Ловеца се изсмял и просто си тръгнал.

Тя бързо се освободила от вратовръзките и успяла да стигне навреме до прозореца, за да го види как се качва в оранжева тойота. След това незабавно се обадила на 911.

По-рано същата нощ тийнейджър, който поправял своя мотор в гаража на родителите си, бил забелязал оранжевата тойота да влиза в квартала. Сега момчето я видяло да излиза. Усетил нещо подозрително и си записал регистрационния номер. На следващата сутрин се обадил в полицията и им казал за колата.

Разполагайки с номера, полицията била в състояние да определи, че оранжевата тойота от 1976 г. е била открадната от Китайския квартал в Лос Анджелис, докато собственикът й вечерял в ресторант. Било разпратено съобщение, че колата се издирва и два дни по-късно била намерена в района на Рампарт в Лос Анджелис. Полицията поставила колата под наблюдение за почти 24 часа с надеждата, че Нощния ловец ще се върне при нея, но той не го направил.

Екипът от криминалисти претърсил колата за улики и намерил един добър пръстов отпечатък, който изпратили в Сакраменто за анализ. Часове по-късно компютърът открил съвпадение. Отпечатъкът принадлежал на Рикардо „Ричард“ Лейва Рамирез. По-нататъшните анализи открили, че този отпечатък съвпада с друг, снет от перваза на прозореца в къщата на семейство Пан в Сан Франциско. Най-накрая полицията знаела кой е нейният заподозрян. Сега трябвало да го открият, преди да удари отново.

Обичам да убивам хора

Седем дни след нападението над компютърния инженер и неговата годеница в Мишън Виехо, Рамирез бил на лов за нова кола, която да открадне. За негово нещастие избрал грешния квартал за „купуването“ й. Улица „Ийст Хъбърд“ в Лос Анджелис е населена основно с латиноамерикански обитатели. Вероятно Рамирез е смятал, че сред тях би останал незабелязан. Но  нямал представа колко ожесточено тези хора щели да защитят собствеността си.

Ричард Рамирез
Ричард Рамирез

Първата грешка на Рамирез била, че се опитал да открадне любимия мустанг на Фостино Пипон. Облечен в черна тениска на Джак Даниелс, Рамирез прескачал оградите между дворовете, търсейки лесно за крадене возило. Той бил прогонен от съседния на Пипон двор и се озовал в неговия. Рамирез трябва да се е зарадвал на късмета си, защото мустангът бил паркиран в алеята с ключовете в стартера. Скочил вътре и запалил двигателя. Но не бил забелязал, че собственикът на колата лежи под нея и поправя предавателната кутия.

Когато 56-годишният Пипон чул запалването на двигателя, той се изтърколил изпод колата. Разярен от факта, че някой се осмелява да докосне ценната му собственост, Пипон се пресегнал през прозореца и сграбчил Рамирез за гушата.

„Имам оръжие“ – предупредил го Рамирез, но Пипон не искал и да знае. Никой нямал право да взима колата му.

Рамирез включил на скорост и се опитал да потегли, но Пипон не го пускал. Колата се ударила в оградата и след това в гаража. Пипон отворил вратата, измъкнал Рамирез навън и го хвърлил на земята.

Научи повече за:   Журналист на смъртта: Виенския удушвач Джак Унтервегер

Рамирез бързо се изправил на крака и побягнал през улицата, точно когато 28-годишната Анджелина де ла Торес се качвала в своя форд „Гранада“. Пъхнал главата си през прозореца и настоял да му даде ключовете, заплашвайки я на испански, че ще я убие, ако не го направи. Тя закрещяла за помощ и нейният съпруг, 32-годишният Мигел, се появил тичешком от задния двор на къщата им. Минавайки покрай портата, той измъкнал една от металните пречки на оградата.

Джейми и Хулио Бъргойн
Джейми и Хулио Бъргойн

Междувременно Хосе Бъргойн, който бил дочул суматохата в двора на Фостино Пипон, се обадил на полицията. Изтичал навън, за да помогне на Пипон и, когато чул вика на Анджела, извикал синовете си – 21-годишният Джейми и 17-годишният Хулио. Братята се завтекли да помагат на г-жа Де ла Торес и видели някакъв кльощав непознат да се опитва да се вмъкне на предната седалка в колата й. Джейми го разпознал от снимките, публикувани във вестниците и излъчени по телевизията. Извикал, че това е убиецът – Нощния ловец!

Тогава мъжете се втурнали да го хванат. Рамирез побягнал за живота си, но Мануел де ла Торес го настигнал и го ударил през врата с еднометровия метален лост. Рамирез продължил да бяга, но Де ла Торес не изоставал от него и непрекъснато го удрял с желязото. Джейми Бъргойн също настигнал Рамирез и го ударил с юмрук. Рамирез се препънал и паднал, но бързо се изправил и продължил да бяга с Де ла Торес и братята Бъргойн по петите му.

Тогава неочаквано Рамирез спрял и се обърнал с лице към тях. Очите му проблеснали, изсмял се и им се изплезил. Играел ролята на умопобъркан, но неговите преследвачи се хванали само за малко. Втурнали се към него и гонитбата продължила. Най-накрая Де ла Торес замахнал силно и ударил Рамирез по главата. Нощния ловец колабирал на земята. Джейми и Хосе Бъргойн го притиснали долу, докато дойде полицията. Един ден след като лицето на Ричард Рамирез станало публично достояние, Нощния ловец бил заловен и вкаран зад решетките.

Протакане

Рамирез бил обвинен в 14 убийства и 31 други углавни престъпления, свързани с неговите кражби и изнасилвания. Над главата му висяло и 15-о убийство в Сан Франциско, процесът за което вероятно щял да се проведе в окръг Ориндж, където щял да бъде съден за изнасилване и предумишлено убийство.

Рамирез показва пентаграмът на ръката си
Рамирез показва пентаграмът на ръката си

Първоначално на Рамирез били назначени двама обществени защитници, но той не ги харесал. Още един адвокат дошъл и си отишъл, преди семейството му да се обърне към Дениъл и Артуро Хернандес (нямат семейна връзка). Те никога преди не били работили с клиент, достоен за смъртна присъда, но имали зад гърба си доста дела за убийства. Тяхното красноречие обаче не помогнало много на заседанията през октомври 1985 г., когато Рамирез показал изрисувания на дланта си пентаграм и изкрещял в залата: „Хайл Сатана!“.

Това негово поведение очевидно изнервяло присъстващите, защото когато един път осветлението в залата угаснало, пазачите извадили оръжията си и казали на всички да залегнат на земята. След което извлекли Рамирез от помещението.

Двамата адвокати Хернандес се захванали да изпълняват своя дълъг списък от пресъдебни ходове, настоявайки за смяна на съдебния окръг под предлог, че враждебната публичност в Лос Анджелис би се отразила на безпристрастието на бъдещите съдебни заседатели. Съдия Дион Мороу не се съгласил със солидността на аргументите им. Докато извеждали Рамирез от залата, той се ухилил на своите увеличаващи се обожателки. Някои вярвали в неговата невинност. Други просто смятали, че е сладък. Вероятно защото не били подушвали зловонния му дъх.

Датата за процеса била определена твърде оптимистично за края на септември. Този случай щял да се разпростре из другите щати и дори в Мексико, в търсене на свидетели и доказателства.

В последните месеци на 1987 г. адвокатите Хернандес настояли, че имат нужда от още време да се приготвят и датата за началото на процеса била преместена за февруари. Те смятали да спечелят още време като се борят първо за провеждането на процеса в окръг Ориндж. Съдията обаче заявил, че няма да позволи на Рамирез да напуска областта, което означавало, че не можел да бъде призован в окръг Ориндж. Защитниците, търсейки нова хитрина, поискали някои от обвиненията да се разгледат в шест отделни дела, за да избегнат по този начин тежестта на многото уличаващи доказателства, събрани накуп в един процес.

През юли 1988 г., почти три години след арестта на Рамирез, той решил да промени решението си и да пледира за невменяем, вместо за невинен. Съдията наредил да започне селекцията на съдебното жури.

Защитата поискала още едно отлагане, но този път вече било време процесът да започне.

Процесът в Лос Анджелис

На 21 юли 1988 г. започнала селекцията на съдебните заседатели. Съдия Тайнан решил, че ще имат нужда от дванадесет заседатели и още толкова резервни членове на журито.

Рамирез показва дяволският знак
Рамирез показва дяволският знак

Към прокурор Халпин се присъединил Алан Йочелсън и по време на селекцията Халпин и Даниъл Хернандес си разменили толкова обиди, че съдията им казал да оставят мачовското позиране за боксовия ринг. Той също назначил обществения защитник Рей Кларк да асистира на Даниъл Хернандес, тъй като Артуро не винаги присъствал на заседанията.

След няколкомесечно избиране на жури и още отлагания, спечелени от защитата, процесът започнал на 30 януари 1989 г. Халпин произнесъл двучасова встъпителна реч, в която описал тринадесет убийства и тридесет углавни престъпления. Възнамерявал да представи най-малко 400 доказателства, сред които пръстови отпечатъци, балистични експертизи и отпечатъци от обувки – един от които бил снет от лицето на една от жертвите.

Хернандес отказал да изложи аргументите си на този етап и неговата стратегия оставала обвита в мистерия.

Халпин използвал косвени доказателства, за да свърже Рамирез с отпечатъците от обувки, оставени на местопрестъпленията, с неговия променящ се метод на действие и с кражбата на вещи от домовете на жертвите. Макар някои от свидетелите да се затруднявали да си спомнят подробности от случилото се преди четири години, други били доста уверени, че техният нападател е бил Ричард Рамирез. Обвиняемият носел тъмни очила през цялото време и отказвал да ги свали.

На 14 април, след като призовало 137 свидетели и представило 521 веществени доказателства, обвинението се оттеглило. Тогава станало ясно, че стратегията на защитата ще почива на това, че осем от очевидците – някои, от които били оцелелите жертви на Рамирез – погрешно са идентифицирали нападателя си. Адвокатите възнамерявали да докажат, че някой друг е виновен за престъпленията. Защитниците получили две седмици, за да се подготвят.

Едно от препятствията, които защитата трябвало да прескочи, били многобройните пентаграми, оставени на местопрестъпленията – в една кола, в която имало и отпечатък на Рамирез, на бедрото на една от жертвите, на самия него и в килията му. Това определено свързвало престъпленията, особено след като Рамирез се изтъквал като сатанист.

Защитата се придържала основно към твърдението, че доказателствата на обвинението са неубедителни и непълни. Адвокатите отбелязали факта, че на местопрестъпленията имало много отпечатъци, косми и кръвни проби, които не са нито на Рамирез, нито на жертвите. С изненадващ ход призовали на свидетелската скамейка бащата на Рамирез, Хулиан Рамирез-Тапиа, който казал, че Ричард е бил в Ел Пасо, Тексас, за осем дни – около 24 май 1985 г. Две от нападенията, за които бил обвинен, се били случили на 29 май и 1 юни.

Психологът Елизабет Лофтъс, експерт по свидетелски показания от Университета във Вашингтон, свидетелствала, че стресът от нападението би могъл да е повлиял на достоверността на спомените на свидетелите. Посочила също, че когато жертвата и нападателят са от различни расови групи, грешките са по-вероятни.

На 25 май свидетелката на защитата Сандра Хочкис заявила, че е била съучастник на Рамирез в многобройни обири през 1985 г., някои от които били извършени в периода на убийствата, за които бил обвинен. Казала, че той не е проявявал агресия в тези престъпления. Добавила, че е бил нервен и неопитен в грабежите. Сандра била скъсала с него и впоследствие била арестувана и осъдена за други обири с взлом.

Обвинението призовало свидетел, който опровергал показанията на бащата на Рамирез, доказвайки, че обвиняемият е посещавал стоматолог в Лос Анджелис по времето, когато баща му твърдял, че е бил в Ел Пасо.

В заключителните си речи, които продължили от 12 до 25 юли, всяка от страните наблегнала на слабостите в аргументите на противника и силата на собствените си тези.

Съдията инструктирал журито в продължение на два дни. След почти една година от началото на процеса, на 26 юли съдебните заседатели най-сетне се оттеглили да обсъдят своето решение.

След почти два месеца, на 20 септември, журито обявило, че е стигнало до единодушно решение. Рамирез избрал да не присъства на заседанието, както и неговият кортеж от почитателки. Съдебните заседатели го обявили за виновен по всичките 43 обвинения.

Рамирез в затвора
Рамирез в затвора

На 3 октомври 1989 г., след четиридневно заседание, журито гласувало единодушно за смъртното наказание на Рамирез.

На 9 ноември той получил официално 19 смъртни присъди. След това изнесъл пред съда една бълнуваща реч:

„Вие не ме разбирате и не очаквам да го направите. Не сте способни на това. Аз съм отвъд вашите възможности. Аз съм отвъд доброто и злото. Легиони на нощта, нощна порода, не повтаряйте грешките на нощния ловец и не показвайте милост. Аз ще бъда отмъстен. Луцифер е във всички нас“.

Той заклеймил съдебните служители като лъжци, врагове и паразитни червеи. Казал, че е останал неразбран. Когато го отвеждали към затвора в Сан Куентин, попитал „Къде са жените?“. След това показал с ръка дяволския знак на един автобус, пълен със затворнички, а те изкрещели по него: „Убиец!“. Това го накарало да се усмихне.

Нощния ловец умира от естествена смърт на 7 юни 2013 година в 9:10 часа сутринта.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

26
Напиши коментар

avatar
26 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
17 Автори на коментари
MYSTERYSlavkatapk89Faithmircho77Дъщерята на дявола Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Някой си
Гост
Някой си

Като прочетох доста статиите ми направи впечатление по колко интересен и увлекателен начин за написани.Браво,Силвия шапка ти свалям. 🙂

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Е в крайна сметка убит ли е този боклук? И ако да,кога?

Някой си
Гост
Някой си

Рамирез си е жив и здрав,това го знам от лична информация – е поне беше достоверна преди 2-3 години,но предполагам,че и сега е така.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Язък,че му се е разминало на мангала мръсен…

Psychosocial
Гост
Psychosocial

Да, още е жив и няма да бъде екзекутиран, защото присъдата му е доживотна, а не смъртна. Браво за статията, невероятна е. Имам само една забележка – „Той бил висок и облечен изцяло в черно, а на главата си носел морско-синя безбойлна шапка, която закривала половината от лицето му.“ – въпросната шапка (открита по-късно в гаража на жертвата) е била с логото на AC/DC, което провокира религиозните критици да нарочат групата като сатанисти и да се опитат да настроят народа срещу тях. Доколкото ми е известно и самия прякор на Рамирез идва от песента „Night Prowler“ на AC/DC. За самия… виж още »

air
Гост
air

пове4ето хора също мислят като теб да сериините убиици са съобразителни,остроумни това не е достатъ4но за да се наре4е 4овека гениален това са само 4аст от ка4ествата има и др области в 4овешкия мозък ,които са отговорни за др важни ка4ества IQ е сборът от вси4ки тези ка4ества. Зна4ение на iq коефициента- по- малко от 70 мн ниска интелигиентност,(70-90)-не особено съобразителен,(90-110)-нормално развит,(110-130)-над средното ниво,(130 и пове4е)- високо интелигентен,признак за гениалност.Eто някои сериини обиици-(Bobby Joe long- iq 118,Charles manson-iq106,Danny rolling iq89,HENRY LEE LUCAS IQ89 ,KEITH JESPERSON IQ102,GARY RIDWAY IQ80,GLEN EDWARD ROGERS IQ76,EDWARD GEIN IQ106,CORAL WATTS IQ75,DANIL BLANK IQ 85, JESSE CUMMINGS… виж още »

ФФФФФФФ
Гост
ФФФФФФФ

мн. интересно

крокодил
Гост
крокодил

голям пичага
кефи ме максимално

Jin
Гост
Jin

Не изглежда като сериен убиец

др.
Гост
др.

кефи много

ivan
Гост
ivan

до последния:
Дали щеше да те кефи толкова много ако беше се нахопал при теб и в момента в който те застрелва те попитам -Как си сега със кефенето а?

dessislava hambarliiska metal core 98
Гост

Интересна история особено много ми хареса цитатът на Рамирез 🙂

{....}
Гост
{....}

Статията е чудесно написана,поздравления и комплименти!Гледам всички по-нагоре се възмущават…Аз пък бих искала да проникна в мозъците на тези хора.Интересувам се от психологията,от мотивите,травмите,подтиците им.Ако не е против регламента на сайта,бих искала да си оставя имейла.Ако някой желае да обсъжда с мен всички страни на серийните убийци,нека ми пише на {….}

Cherry
Гост

С прискърбие и известна доза удовлетворение съобщавам, че този изрод вече е в ада при себеподобните си. На 7.VI.2013 в 9.10ч. Ричард Рамирез е умрял от естествена смърт в затвора в Сан Куентин.

Черешката
Гост
Черешката

Гадината най-сетне се е преселила при Дявола.

Крими1
Гост
Крими1

Интересен сайт като цяло.Винаги съм се чудила защо се обръща толкова голямо внимание на серийните убийци,но не и на техните жертви?Убедена съм,че всеки един от нас знае поне едно име на подобен психопат или садист,но не и име на някоя от жертвите му.Те остават забравени и са само поредната статистика.Жалко,но факт!

Дъщерята на дявола
Гост
Дъщерята на дявола

Обожавам го! Велик е! <3 Завинаги той остава моя идол :3 ще се срещна с него в ада <3

Станимир
Сътрудник

Не умира от естествена смърт . имал е хепатит Ц , но умира от усложнения на Б- клетъчния лимфома

Faith
Гост
Faith

Мирчо,ти пък си бил там да му светиш в затовра на тоя гей Рамирез,че даде и точна диагноза..А на аутопсията присъства ли?Или е бил освободен от такава…?Нещо час на смъртта да доложиш?Последни думи?Какво е ял за последно чичко ти Ричи???

Станимир
Сътрудник

абе ей дебил … за какво влизаш тука да се правиш на умен или да се дразниш? деградирал ретард си ти , ако повече четеше по-малко щеше да ти знае кирливата уста която освен простотии друго няма какво да измисли

Faith
Гост
Faith

Ох,Мирчо ,май докоснах някоя чувствителна хомосексуална струна…Успокой нервата,освен това ,за да докажеш,че не си именно ти “ретард“ се пробвай да научиш малко пунктоация и граматика,преди да злобееш.

Станимир
Сътрудник

Ти вярно си за преглед… Др. Ников приема всеки ден .Ако има дълга опашка ми се обади да му званна докато не сме те изтървали съвсем (прочети се първо и тогава говори за граматика )

Faith
Гост
Faith

Мирчо,виждам,че често посещаваш психиатъра си- др.Ников.
Кажи му да ти усили дозата Хлоразин,защото положението излиза извън контрол.

Slavkatapk89
Гост
Slavkatapk89

Това е един умствено болен психопат,който е требвало веднага да му влезне в сила смъртната присъда

MYSTERY
Гост
MYSTERY

Този психар не е никакъв „сатанист“, това е по скоро мотив. Ако беше чел сатанинска литература, днес изобщо нямаше да четем за него, и досието му щеше да бъде чисто. Познавам истински сатанисти, които са много начетени, и дори не им личи че са такива, по скоро си водят нормален живот, имат престижни професии, и дори са готови да помогнат ако видят човек на улицата изпаднал в беда. Лично аз не робувам на религиозни догми, предпочитам Тибетските учения които не са „религия“ а философия. Но от интерес съм чел някои неща от сатанинска библия, и ще ви отворя очите че… виж още »