Ранди Крафт: Убиеца на морски пехотинци

Ранди Крафт: Магистралният убиец на морски пехотинци

Следвайки традицията на не един магистрален убиец от Калифорния, Ранди Крафт обичал да качва в колата си млади мъже, особено морски пехотинци, да ги упоява с алкохол и хапчета, и да ги изнасилва и удушава, оставяйки телата им шокиращи пози. Той бил задържан напълно случайно и полицията го свързва с над 60 убийства, извършени в три щата.

Подвижно нарушение

В нощта на 14 май 1983 г. двама калифорнийски полицаи спират за проверка очевидно пиян шофьор на магистралата „Сан Диего“ в Мишън Виехо, Калифорния. Вместо да изчака в колата си, мъжът излязъл навън, изливайки съдържанието на бутилка с бира на асфалта. Приближил се до патрулната кола с широко разкопчан цип на панталоните. Шофьорската книжка идентифицирала нарушителя като 38-годишния Ранди Стивън Крафт от Лонг Бийч. Крафт си признал, че е пил, но се заклел, че не е пиян. Тестът обаче показал друго и той бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние.

До този момент неговото спиране изглеждало като съвсем обикновено задържане на пиян шофьор в събота вечер в окръг Ориндж. Тогава един от полицаите доближил колата на Крафт и забелязал, че на предната седалка седи свлечен мъж, частично покрит с яке, а в краката му са разпръснати празни бирени бутилки. На шофьорската седалка лежал сгъваем нож. Хауърд почукал на стъклото, но не получил отговор. Отваряйки вратата, той се опитал да събуди спътника на Крафт. Мъжът бил бос, панталоните му били разкопчани и гениталиите му се виждали. Нямал пулс, а шията му била покрита с червени петна, сякаш от душене. Медиците от спешна помощ обявили мъжа за мъртъв в 01:21 ч през нощта.

Шерифите от окръг Ориндж се сдобили със заповед за обиск на колата на Крафт и я претърсили за улики. Освен бирата, открили девет различни лекарства, изписвани по рецепта, сред които валиум и разни болкоуспокояващи. Седалката под безжизнения пътник била покрита с кървави петна, макар че по мъжа не се наблюдавали открити рани. Най-тревожното нещо било открито под една от стелките: 47 полароидни снимки на млади голи мъже, които изглеждали в безсъзнание или мъртви. Куфарче в багажника съдържало жълт лист хартия, на който в две колонки грижливо били изписани 61 криптирани послания. Те започвали с „КОНЮШНЯ“ и свършвали с „КАКВОТО ИМАШ“. Скоро детективите щели да опишат бележките като кодиран списък с жертви на убийство.

Пътникът на Крафт бързо бил идентифициран като Тери Гембръл, 25-годишен морски пехотинец, разпределен в близката военна база „Ел Торо“. Кръвта му съдържала високи количества алкохол и успокоителното „Ативан“ – едно от лекарствата, открити в колата на Крафт. Смесени с бирата, хапчетата биха били достатъчни да го убият, но аутопсията установила, че смъртта му е настъпила от удушаване.

Обискът се преместил в дома на Крафт, който споделял със своя любовник Джефри Сийлиг, и там било открито цяло съкровище от улики. Канапето във всекидневната било същото като онова, на което позирали мъжете в колекцията от снимки на Крафт. Влакната от старо жълто килимче в къщата съвпаднали напълно с пробите, взети от труп, открит в Анахайм през април 1978 г. В гаража на Крафт полицията намерила цял куп колани, верижки, връзки от обувки и дрехи. Едно от якетата принадлежало на жертва от Мичиган, убита през декември 1982 г. През следващите дни детективите щели да идентифицират още три калифорнийски жертви от полароидните снимки на Крафт. Неговите отпечатъци щели да съвпаднат с онези, открити по счупените стъкла от едно местопрестъпление от декември 1975 г.

Ранди Крафт

Първоначално Крафт бил обвинен само в едно убийство, това на Тери Гембръл, и гаранцията му била определена на 250 000 долара. Той пледирал за невинен на 16 май 1983 г., но съдията го сметнал за достатъчно опасен, за да увеличи тройно гаранцията му, като по този начин направил невъзможно излизането му на свобода до началото на процеса. По време на  заседание, разглеждащо намаляването на гаранцията му, провело се седмица по-късно, адвокатът на Крафт го нарекъл „пасивен, неагресивен и трудолюбив“.

Уилям Бонин

Прокурорът отговорил, повдигайки срещу него още четири обвинения в убийство от началото на 1983 г., на жертвите Джефри Нелсън (18 г.), Робърт Логинс (19 г.), Роджър Девол (20 г.) и Ерик Чърч (21 г.). Съдията приел пледирането на Крафт за невинен, но напълно отменил правото му на гаранция. Седмица по-късно Крафт бил обвинен и в мъчителното убийство на 22-годишния Марк Хол.

Калифорния вече била разтърсена от „Убиеца с торбите“ Патрик Карни и „Магистралния убиец“ Уилям Бонин, които били свързани с 49 убийства през 1978 и 1981 г. Сега детективите от отдел „Убийства“ подозирали, че Ранди Крафт може би е отговорен за повече жертви от Карни и Бонин взети заедно.

Колежанин

Ранди Крафт на 9г.

Ранди Крафт е роден в Лонг Бийч, Калифорния, на 19 март 1945 г. и е четвъртото дете и единствен син на родителите си, които се преместили тук от щата Уайоминг четири години преди раждането му. Като дете Крафт бил доста склонен към инциденти. На една годинка счупил ключицата си и паднал по стълбите година по-късно, загубвайки съзнание. В училище Ранди изглежда се вписвал добре. Свирел на саксофон в училищния оркестър, завършил гимназията през 1963 г. и се записал в консервативния колеж „Клеърмонт“ в Помона, Калифорния.

Ранди Крафт в колежа

Там Крафт се присъединил към Военния резерв в подкрепа на Войната във Виетнам и през 1964 г. енергично подкрепял кампанията на десния кандидат за президент Бари Голдуотър. Но през следващата година претърпял радикална промяна, насочвайки политическите си предпочитания вляво и пускайки дълга коса и мустаци. Намерил си работа като барман в един гей-бар в Гардън Гроув. Още през първата му година в колежа из кампуса се разнесли слухове за неговите сексуални предпочитания към бондиджа (връзване). Неговият съквартирант си спомня:

„Той изчезваше редовно, може би два или три пъти в седмицата, и се връщаше в странни часове. Нямаше желание да ми споделя какво е правил“.

Между лекциите и изчезванията си Крафт гълтал валиум с напразната надежда да се отърве от стомашните болки и мигрената си.

Крафт се изнесъл от кампуса през 1966 г. и си намерил жилище в Хънтингтън Бийч, което делял с един приятел. Прекарвал голяма част от свободното си време в гей-баровете. Крафт бил арестуван за неприлично поведение, когато предложил секс на полицай под прикритие в Хънтингтън Бийч, но се разминал само с предупреждение. Неговата отдаденост на бирата и среднощните игри на покер му попречила да завърши с останалите от групата му през юни 1967 г. Крафт трябвало да повтаря курса, преди да може да вземе дипломата си по икономика осем месеца по-късно.

Междувременно през 1968 г. той се потопил в поредната политическа кампания, трудейки се здраво в подкрепа на Робърт Кенеди. Неговото усърдие му спечелило писмо лично от Кенеди и Крафт бил съкрушен, когато неговият кандидат бил убит през юни. Дни по-късно Крафт се присъединил към Военновъздушните сили, откъдето го разпределили в базата „Едуардс“.

Ранди Краф в армията

Семейството на Крафт изпаднало в шок, когато той им се разкрил като гей през 1969 г. Не по-малко изненадани били и неговите началници в армията, които го уволнили на „медицинско“ основание през същия юли. Връщайки се в цивилния живот, Крафт подновил кариерата си на барман, подложил се на диета от „дрога и бира“ и изцяло се потопил в хомосексуалния живот. Неговите стари приятели били изумени и се опитвали да разберат загадъчните му изявления, от сорта на:

„Има част от мен, която никога няма да познаете“.

Щели да изминат цели 14 години, преди да разберат какво е имал предвид – и тогава истината щяла да смрази костите им.

Хедонистът

Непостоянното поведение на Крафт продължило и през 70-те години. Негов съквартирант си спомня по-късно:

„Ранди изчезваше за по няколко дни и когато се връщаше, се затваряше в стаята си за още два дни. Ходеше до военноморската база. Не говореше много за това, а само измърморваше нещо от сорта, че ходи там, за да търси морски пехотинци“.

Друг негов познат го определя като „много анално влюбчив тип, много напрегнат и много строг към себе си“. Приятелите му разказват, че имал много непостоянен характер и често „откачал“.

Първата известна жертва на Крафт е 13-годишен беглец, когото срещнал в Хънтингтън Бийч през март 1970 г. Крафт отвел момчето – Джозеф Олуин Фанчър – в дома си, натъпкал го с марихуана, хапчета и вино, и му показал снимки на мъже, правещи секс. Фанчер бил в полусъзнание, когато Крафт го съблякъл и изнасилил. Щом Крафт отишъл на работа, Фанчър се запрепъвал бос към близкия бар, където клиентите извикали линейка. Докторите изпомпали съдържанието на стомаха му и Фанчър отвел полицията обратно в дома на Крафт. Те намерили обувките му, както и най-различни нелегални лекарства и 76 снимки на Крафт, правещ секс с разни мъже. Но тъй като обискът бил проведен без заповед, полицията знаела, че случаят е обречен и така и не извършила арест.

През 1971 г. Крафт си намерил работа във фабрика за бутилиране на вода в Хънтингтън Бийч. Работел през деня и обикалял гей-баровете през нощта. На проведения в службата му тест за интелигентност Крафт изкарал 129 точки. За кратко се записал в Щатския университет в Лонг Бийч, с намерението да учи за преподавател, но влечението му към купоните надделяло над амбициите му за образование. Неговият съученик Джеф Грейвс станал негов любовник и двамата заживели заедно, но Ранди продължавал да изгражда репутацията си на развратник, обикаляйки баровете в търсене на непознати и показвайки очевидно предпочитание към морските пехотинци.

На 5 октомври 1971 г. полицията открила голо, разложено мъжко тяло край магистралата „Ортега“ в южната част на окръг Ориндж. Тялото било идентифицирано като Уейн Джозеф Дукет, 30-годишен гей барман от Лонг Бийч, който липсвал от две седмици. Съдебният лекар определил времето на смъртта му някъде около 20 септември, но не открил ясни следи за насилствена смърт. Дрехите и личните вещи на Дукет никога не били открити.

Той бил първият.

Мъртвешки път

Изминали близо 15 месеца преди в деня след Коледа на 1972 г. край магистрала 405 в Сийл Бийч да бъде открита следващата жертва от най-новата серийна вълна в южна Калифорния. Едуард Даниъл Мур бил 20-годишен морски пехотинец и за последен път бил видян жив на Коледа, в казармата му в „Кемп Пендълтън“. Моторист го открил в 01:45 ч през нощта, очевидно захвърлен край пътя от движеща се кола. Мур бил удушен и пребит; по гениталиите му имало следи от ухапвания, а един от собствените му чорапи бил заврян в ректума му.

Научи повече за:   Юрий Леонидович Цюман: Черния чорапогащник

Шест седмици по-късно, на 6 февруари 1973 г., край магистрала „Търминал Айлънд“ било открито неидентифицирано голо мъжко тяло. Той бил удушен ден или два преди да бъде открит и изглеждал на около 18 години. Жертвата, чиято самоличност никога не била установена, имала кафяв чорап, натикан в ануса.

Великденската неделя донесла поредната зловеща находка в лицето на още един неидентифициран труп, захвърлен в Хънтингтън Бийч. Този бил напълно облечен, с изключение на обувките и чорапите му, но се оказало, че гениталиите му също липсват. Около китките му имало следи от връзване. Причината за смъртта се колебаела между загуба на кръв и задушаване.

Поредната безименна жертва за тази година била разчленена и разпръсната на няколко места: главата в Лонг Бийч; торсът, десният крак и двете ръце (без дланите) в Сан Педро; левият крак в Сънсет Бийч. Имало ясни следи от връзване с въжета, а останките били замразени преди да бъдат изхвърлени. Дланите на жертвата никога не били открити.

Рон Уийби, 20-годишен младеж от Фулъртън, изчезнал след среднощната обиколка по заведенията на 28 юли 1973 г. Неговият напълно облечен, но бос труп, бил открит два дни по-късно, край магистрала 405 в Сийл Бийч. Пребитият и удушен Уийби очевидно бил връзван и провесван надолу с главата, и изтезаван преди да бъде убит. По стомаха и пениса му имало следи от ухапвания. Един от чорапите му бил открит в ректума му.

Тялото на последната жертва за тази година, 23-годишният студент по изкуства Винсънт Круз Местас, било извадено от клисура в планините Сан Бернардино на 29 декември 1973 г. Също като Рон Уийби той бил облечен, но бос, а един от чорапите му бил заврян в задника му. Лицето и главата на Круз били прясно избръснати, ръцете му от китките надолу липсвали, а кървавите чуканчета били омотани с найлонови торбички за сандвичи. Предмет, с размерите на молив, който така и не бил идентифициран, бил натикан в пениса на жертвата преди смъртта й.

Убиецът излязъл в шестмесечна почивка преди да отнеме живота на 20-годишния Малкълм Юджийн Литъл на 1 юни 1974 г. и да остави голото му тяло подпряно до мескитово дърво край магистрала 86 на запад от Салтън Сий в окръг Импириъл. Литъл бил безработен шофьор на камион, който пристигнал преди седмица от Алабама, за да си търси работа. Неговият убиец бил оставил тялото му с разтворени крака, за да наблегне на отрязаните му гениталии и на мескитовия клон заврян на 15 сантиметра в ректума му.

Три седмици по-късно още един морски пехотинец станал жертва на хищника. Роджър Дикърсън (18 г.) бил видян за последно жив в бар в Сан Клементе, където казал на приятелите си, че е намерил кой да го закара до Лос Анджелис през уикенда. Не им казал името на шофьора, който очевидно го изнасилил и удушил, оставяйки следи от ухапвания по пениса и лявото му зърно, преди да захвърли голия му труп край игрище за голф в Лагуна Бийч.

Нефтени работници в Лонг Бийч открили следващата жертва на 3 август 1974 г. Удушеното с ръце и оставено напълно облечено тяло било идентифицирано като 25-годишния Томас Пакстън Лий, местен сервитьор и понякога мъжка проститутка, видян за последно в бар в Уилмингтън предната вечер. Девет дни по-късно бил открит 23-годишният Гари Уейн Кордова, напълно облечен, но бос, край магистрала в южната част на окръг Ориндж. Смъртта му била причинена от свръхдоза алкохол и валиум. Понеже при тези две жертви не се наблюдавали характерните гаври на убиеца, първоначално не били свързани с останалите убийства от серията.

Полицията не изпитала никакви съмнения за Джеймс Дейл Рийвс обаче, когато тялото му било открито на 29 ноември 1974 г. в Ървин, голо, с изключение на окървавена фланелка. Деветнадесетгодишният гей излязъл от дома си в Деня на благодарността и никога не се завърнал. Неговият убиец бил оставил тялото му с широко разтворени крака, за да покаже дългият 1,20 см клон, с диаметър 7 см, който стърчал от ануса му.

Очевидно двама убийци били замесени в смъртта на 17-годишния гимназист Джон Лерас, убит през декември 1974 г. Лерас бил най-младата жертва до този момент и бил изчезнал по пътя си към Лонг Бийч, където нямал търпение да изпробва новите си кънки, които бил получил за Коледа. Той бил открит от минувачи да се носи в крайбрежния прибой на Сънсет Бийч, с дървен кол забит в задника му. Лерас бил удушен, връзван и имал алкохол в организма. В пясъка били открити два чифта следи от стъпки.

Малко след обяд на 17 януари 1975 г. строителни работници намерили 21-годишния Крег Виктър Джонайтис, удушен до смърт край мотел в Лонг Бийч, намиращ се на магистралата Пасифик Коуст. Джонайтис бил бос, но иначе напълно облечен – в действителност даже носел два чифта панталони един върху друг.

Убиецът му не бил оставил нищо друго след себе си.

Специалният отдел

Подтикнати от забързващото се разписание на убиеца, детективите от няколко юрисдикции се събрали в Санта Ана на 24 януари 1975 г., за да организират специален екип за разследване. На срещата присъствали шерифите от окръзите Ориндж, Импириъл и Сан Бернардино, както и представители на полицията от Лос Анджелис, Лонг Бийч, Сийл Бийч, Ървин и Хънтингтън Бийч. ФБР профайлър от Куонтико и един специален следовател от правосъдния отдел също се присъединили към групата, заедно с няколко криминални психолози. Различните убийства били сравнени, но никое от тях не предложило съществени следи. Според профила на Д-р Мансъл Патерсън убиецът бил мъж, който „желае да бъде мъжествен, но не се чувства такъв. Отхапвайки зърната и гениталиите на своята плячка, той символично се опитва да превърне жертвите си в жени“.

Убийствата продължавали необезпокоявано.

Кийт Дейвън Кротуел (19 г.) напуснал Лонг Бийч на 29 март 1975 г. и изчезнал, пътувайки на стоп в южна посока. На 8 май три момчета, събиращи морски звезди, намерили отрязаната му глава близо до кея. Неговите приятели претърсили Лонг Бийч за чернобелия мустанг, в който се бил качил Кротуел за последен път, и попаднали на колата след няколко дни. Полицията проследила регистрацията и разпитала собственика Ранди Крафт на 19 май. Крафт признал, че е качил Кротуел „да го повози малко“, но заявил, че е оставил младежа жив и здрав в денонощно кафене. Детективите искали да обвинят Крафт в убийство, но прокуратурата в Ел Ей отказала да преследва случая, позовавайки се на липсата на тяло и неизвестната причина за смъртта.

Това разминаване на косъм притеснило Крафт, който тогава работел като компютърен оператор за чартърна самолетна компания на летището в Лонг Бийч. Неговите хронични мигрени и стомашни болки се влошили, придружени от безсъние. Докторът го диагностицирал с хипогликемия, заболяване, от което страдал и орегонският сериен убиец Джери Брудос. През юни 1975 г. Крафт бил арестуван за неприлично поведение в Чери Парк. Скоро след това неговият работодател го съкратил, но бързо си намерил нова работа в консултантска фирма.

Убийствата се възобновили след 24-седмичен застой. Лари Джийн Уолтърс (21 г.) бил убит в окръг Лос Анджелис на Хелоуин 1975 г. Два месеца по-късно, на Нова година, 22-годишният Марк Хол изчезнал от парти в Сан Хуан Капистрано. Цивилен полицай открил трупа му на 3 януари 1976 г. в националната гора Кливланд, край границата с окръг Ривърсайд. Гол и вързан за една фиданка, той бил изнасилен и изтезаван преди смъртта му: краката му били разрязани с нож; очите, лицето и гениталиите му били жестоко изгорени със запалка; бъркалка за коктейли била забита с такава сила в пениса му, че била влязла чак в пикочния мехур; гениталиите му били отрязани и завряни в ректума му, заедно с пръст и листа. Съдържанието на алкохол в организма на Хол било със седем пъти над допустимата норма – вероятно фатална доза – но убиецът се бил подсигурил, натъпквайки още пръст и листа в гърлото му.

Връзката на Ранди Крафт с Джеф Грейвс започнала да се разпада след неприятностите му с полицията през 1975 г. Те се разделили преди края на годината и Крафт се преместил да живее с 19-годишния Джеф Сийлиг в апартамент в Лагуна Хилс. По същото време, в началото на 1976 г. непознат хищник в Калифорния започнал да взима по-млади жертви. Макар също да били захвърляни край магистралите, много от жертвите били натъпкани в торби за боклук, понякога оставяни в контейнери за боклук и откривани, само ако торбите се късали, когато били прибирани от камиона. През 1976 г. били потвърдени девет убийства, но вероятно имало много други, изпратени по сметищата и инсинераторите.

Първата жертва за годината бил 13-годишният Оливър Питър Молитор, чието тяло бил открито на Манхатън Бийч на 21 март 1976 г. Две и половина седмици по-късно, на 7 април, трупът на 17-годишния Кенет Юджийн Бюканън бил захвърлен в Ингълууд. Лари Армендариз (14 г.) се появил в Лос Анджелис на 19 април, последван от 13-годишния Майкъл Крег Макгий, открит в Редондо Бийч на 11 юни. Октомврийската жертва се оказал 16-годишният Лорънс Мур, оставен в торба за боклук край магистрала 80, на изток от Ел Кахон. Пол Фуш (19 г.) изчезнал завинаги от Редондо Бийч на 10 декември. Други жертви били захвърлени край горещите извори Борего и близо до Калексико на мексиканската граница. Властите се щурали объркано, неспособни да свържат оскъдните си следи с какъвто и да е заподозрян.

Торба за боклук

Патрик Карни
Патрик Карни

През 1977 г. полицията в Калифорния се разсеяла от предаването на Патрик Карни и последвалите му самопризнания за „Убийствата в торби за боклук“ на 28 млади мъже. Обикновено жертвите на Карни бивали застрелвани в главата и той упорито отказвал да признае, че ги е измъчвал. След известно затишие и скоро след изпращането на Карни в затвора в Сан Куентин в началото на 1978 г.,  бруталните магистрални убийства били подновени.

Първата известна жертва за годината бил Скот Майкъл Хюс, 19-годишен морски пехотинец от „Кемп Пендълтън“. Тялото му било открито край магистрала 91 в окръг Ориндж на 16 април. Хюс бил напълно облечен, но връзките на обувките му липсвали. Оказало се, че пенисът и левият му тестис са отрязани. В кръвта на Хюс имало валиум, но смъртта му била настъпила вследствие на удушаване.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Два месеца по-късно, на 10 юни, 23-годишният Роланд Йънг излязъл от ареста в окръг Ориндж след един от многобройните му арести за пиянство на публично място. Напуснал изтрезвителното в 20:19 ч и след това бил открит в 3:30 ч на 11 юни, проснат мъртъв в една канавка в Ървин. Йънг бил погълнал алкохол и валиум. Установило се, че китките му очевидно са били вързани, докато садистът отрязвал скротума и част от пениса му, след което го намушкал четири пъти в гърдите и облякъл наново трупа му.

Научи повече за:   Смъртоносната одисея на Алтон Коулман и Дебра Браун

В деня на погребението на Йънг чудовището отнело живота на поредния пехотинец, 23-годишният Ричард Кийт. Кийт пътувал на стоп от Кемп Пендълтън за Лос Анджелис, за да посети приятелката си, но двамата се скарали и той си тръгнал в 23:00 ч на 19 юни, отново на стоп. Свободен от дежурство пожарникар открил трупа му на следващата сутрин в южната част на окръг Ориндж. И този път полицията подозирала двама убийци.

Роденият във Вашингтон Кийт Клингбейл бил все още жив, когато моторист го намерил на 6 юли 1978 г., проснат край магистрала I-5 в Мишън Виехо. Бърза помощ пристигнала на мястото в 03:30 ч сутринта, но медиците не били в състояние да го спасят от масивната свръхдоза алкохол и тиленол. При аутопсията по глезените на Клингбейл били открити следи от връзване, а около едното му зърно изгаряния от запалка.

Следващата плячка се оказал Майкъл Джозеф Индърбайтън, 21-годишен шофьор на камион от Лонг Бийч, който бил открит мъртъв на 18 ноември 1978 г. Кастриран и изнасилен с огромен неизвестен предмет, а клепачите му изгорени с автомобилна запалка, Индърбайтън бил захвърлен на 6 метра от мястото, където бил открит Едуард Мур през декември 1972 г.

Доналд Харълд Крисел
Доналд Харълд Крисел

Следващото изхвърляне на труп било забелязано от многобройни очевидци. Доналд Харълд Крисел бил избутан от бавнодвижеща се кола на магистрала 405 в Ървин на 16 юни 1979 г., но разказите на свидетелите се разминавали, що се отнася до това дали последното му возило е било автомобил или микробус. Тялото на младия морски пехотинец, цялото нашарено от автомобилни гуми, било още топло, когато пристигнала полицията и по шията и китките му ясно си личали следи от връзване. Смъртта не била настъпила от удушаване или от нараняванията при падането от колата, а от свръхдоза алкохол и болкоуспокоителни.

Тялото на Дони Крисел
Тялото на Дони Крисел

Над дузина мъжки трупове били открити край магистралите в Южна Калифорния през 1979 г., като възрастта на жертвите варирала от 13 до 24 години. Сред онези, които полицията успяла да идентифицира, бил 13-годишният Томас Лундгрен, който се качил на стоп в някаква кола в Реседа в 11:00 ч на 28 май и бил захвърлен мъртъв в Агура в 13:30 ч. Лундгрен бил пребит и удушен, с многобройни прободни рани, прерязано гърло и отрязани гениталии.

Седемнадесетгодишният Маркъс Грабс се качил на стоп за последен път в Нюпорт Бийч на 5 август 1979 г.; изнасилен, намушкан и удушен, той бил открит в 06:30 ч на следващата сутрин край магистралата „Вентура“, близо до окръг Ел Ей.

Доналд Хейдън (15 г.) бил видян за последен път жив в Холивуд в 01:00 ч през нощта на 27 август 1979 г.; строителни работници го намерили в каньона Либърти – изнасилен, удушен и захвърлен в отпадъците на строежа.

Дейвид Мурило (17 г.) изчезнал, докато пътувал на стоп по магистрала 101 на 9 септември; два дни по-късно голият му труп бил открит край магистралата – пребит и удушен, изнасилен и с охлузвания от въжета по глезените.

Гей баровете из цяла южна Калифорния започнали да окачват предупреждения към клиентите си заедно със снимки, търсещи информация за идентифицирането на поредната жертва. Ранди Крафт бил един от редовните посетители на тези заведения, но изглежда не обръщал внимание на заплахата и не се страхувал от продължаващото клане.

Даже напротив, сякаш изживявал най-хубавите моменти в живота си.

Пътникът

Ранди Крафт се справял добре като компютърен консултант на свободна практика. През юли 1979 г. бил в състояние да си позволи къща в Лонг Бийч, чийто наем продължил да дели с Джеф Сийлиг. Двамата пътували много – в Мексико през август 1978 г., до езерото Тахо през май 1979 г., плюс един дълъг тур по Източния бряг – от Ню Йорк до Кий Уест. През август 1980 г. Крафт вече бил консултант за „Лиър Сиглър Индъстрис“ с регионални офиси в Мичиган, Орегон и Сан Диего. През 1980-81 г. изкарвал около 50 000 долара годишно.

Работодателите на Крафт го описвали като „самоинициативен“, „отлично справящ се с проблемите“ и „изключителен служител… който заслужава изключително отношение“, но тежкият труд си казвал думата. Крафт често се тъпчел с вредни храни, влошавайки своята хипогликемия и причинявайки си допълнителни болки в гърдите. През юни 1982 г. двамата със Сийлиг отишли на семеен психолог и техният терапевт описва Джеф като „нервен и отбранителен“, с „неутолима“ жажда за секс. Ранди негодувал срещу усилията на Сийлиг да доминира във връзката им. Планирали почивка в Европа, за да закърпят проблемите си, но никой от тях не намерил време за това пътуване. Сеансите при терапевта често бивали прекъсвани от служебните пътувания на Крафт – до Орегон, Сан Франциско и Мичиган.

А където и да отидел се случвали нови убийства.

Майкъл Шон О’Фалън, 17-годишен младеж от Колорадо, се надявал да „види света“ след завършването на гимназията. Пътувал на стоп до Британска Колумбия през юни 1980 г. и успял да се върне до Орегон, където късметът му го напуснал. Голият му труп бил открит край магистрала I-5, на 16 км от Сейлъм, на 17 юли 1980 г. О’Фалън бил вързан с връзки от обувки, а около скротума му била стегната връв. Въпреки почти фаталното количество алкохол и валиум в кръвта му, смъртта му била настъпила от удушаване.

Робърт Уайът Логинс
Робърт Уайът Логинс

На 3 септември 1980 г. деца, играещи край Военновъздушната база „Ел Торо“, открили трупа на Робърт Уайът Логинс младши, увит в найлонова торба за боклук. Деветнадесетгодишният морски пехотинец, видян за последно жив на 22 август, бил мъртъв от два или три дни. Наскоро освободен от карцера за пиянство, той изчезнал още в първата си нощ на свобода и бил открит със смъртоносни количества алкохол и антихистамини в кръвта. Въпреки найлоните, полицията считала смъртта му за „инцидент“ чак до 1983 г., когато доказателствата, открити в колата и дома на Ранди Крафт, променили мнението й.

Майкъл Дуейн Клък (17 г.) бил първата известна жертва за 1981 г. Пътувайки на стоп от Сиатъл за Калифорния през април, той успял да стигне до Орегон, където се качил в колата на убиеца. Захвърлен край магистрала I-5, Клък бил жестоко изнасилен, след което бит и ритан до смърт, а бедрата и слабините му били издрани с нокти. В същия ден, в който било открито тялото му, Ранди Крафт посетил местна болница, за да прегледа нараненото си стъпало – което уж неволно бил ожулил, докато ходил бос в хотелската си стая.

На 29 юли жителите на Ехо Парк в Лос Анджелис се оплакали на полицията за непоносимата миризма, носеща се от близката магистрала. Офицерите огледали района и открили два трупа, хвърлени в канавката. Едната жертва, 13-годишният Реймънд Дейвис, бил изчезнал преди няколко седмици, докато търсел загубеното си куче. Другата, 16-годишният Робърт Авила, бил изчезнал от Холивуд и търсен напразно от родителите си, които даже били наели екстрасенси. Три седмици по-късно, на 20 август 1981 г., 17-годишният Кристофър Уилямс бил открит мъртъв край път в планините Сан Бернардино. Уилямс бил упоен с два различни седатива, преди някой да натика в ноздрите му хартия, карайки го да се задуши до смърт.

Заетата програма на Крафт продължила и през 1982 г. Трета орегонска жертва, 26-годишният Брайън Уитчър, се появила край магистрала I-5 близо до Портланд на 26 ноември. Той бил упоен с алкохол и валиум, но убит чрез удушаване. На 7 декември Крафт бил на компютърна конференция в Гранд Рапидс, щата Мичиган. Братовчедите Денис Алт и Крис Шонборн изчезнали същата нощ от бара в хотела на Крафт, а труповете им били открити заедно в Плейнфийлд Тауншип два дни по-късно. И двамата били упоени с алкохол и валиум, и после удушени. Шонборн бил гол, а в пениса му била забита (чак до пикочния мехур) химикалка от хотела на Крафт; Алт бил напълно облечен, с изключение на обувките, ризата му била издърпана нагоре, а панталоните му разкопчани, за да се виждат гениталиите му.

Когато били открити Алт и Шонборн, Крафт вече се бил върнал в Орегон, където загинал още един тийнейджър. На 9 декември, докато Крафт се изнасял от хотела, моторист намерил 19-годишния Ланс Трентън Тагс край път, недалеч от мястото, на което бил захвърлен Брайън Уитчър през ноември. Роденият в Хавай Тагс бил дошъл да живее при баба си и дядо си през септември 1982 г. Сега бил мъртъв, упоен с алкохол и валиум и задушен до смърт с чорапа, който убиецът бил натикал в гърлото му. Девет дни по-късно човек, събиращ празни консерви край Хъбард, Орегон, намерил тялото на 29-годишния Антъни Хосе Силвейра. Той бил видян за последно на 3 декември, прибирайки се на стоп от работата си. Силвейра бил натъпкан с алкохол и валиум, преди да бъде удушен и изнасилен с голям неизвестен предмет. Той бил оставен с червена четка за зъби, стърчаща от ануса му.

Полицията в Орегон забелязала  приликите в убийствата и се сдобила с информация от южна Калифорния, където и други жертви били упоявани и удушени през последното десетилетие. Започнала компютърната проверка на регистрите на авиокомпаниите, хотелите и фирмите за коли под наем, в търсене на чести посетители от Калифорния. Името на Ранди Крафт се появило 18 пъти във финалния списък, но тогава той вече бил арестуван за пияно шофиране в окръг Ориндж, с труп на предната седалка.

Ерик Чърч
Ерик Чърч

В Калифорния жертвите продължавали да се трупат и през 1983 г. Ерик Чърч (21 г.) бил открит изнасилен, пребит и удушен край магистрала 605 на 28 януари, но семенната течност, открита в тялото му, не съвпаднала с кръвната група на Крафт. Майкъл Лейн (24 г.) изчезнал, пътувайки на стоп през окръг Ориндж; Крафт вече бил затвора, когато скелетът на Лейн се появил близо до Рамона през 1984 г. Осемнадесетгодишният Джефри Нелсън и 20-годишният Роджър Девол изчезнали заедно, обикаляйки заведенията на 11 февруари; те били открити също заедно край колежа „Клеърмонт“, изнасилени, упоени и удушени, два дни по-късно. Три месеца и един ден след това властите направили големия си пробив по чиста случайност, арестувайки Крафт в окръг Ориндж за убийството на Тери Гембръл.

Хищникът бил в клетка, но прокурорите все още ги чакала дълга работа, преди да се уверят, че той няма да може да убива повече.

Списъкът на смъртта

Списъкът на Крафт
Списъкът на Крафт

Предполагаемият „списък на смъртта“ на Ранди Крафт се състоял от две прилежно разграфени колонки на жълт лист хартия, с 30 загадъчни реда отляво и 31 отдясно. Започвал с думата „КОНЮШНЯ“ и завършвал с „КАКВОТО ИМАШ“. Властите били убедени, че списъкът представлява кодираната „бройка“ на жертвите на Крафт, но документът все още им причинявал главоболия. Четири точки от него – „2 С 1 КАЧВАНЕ“, „2 НА 1 ПЛАЖ“, „ГР2“ и „2 В 1 МВ ЗА ПЛ“ – очевидно се отнасяли до двойните убийства, вдигайки бройката на жертвите на 65, но само една от тях можела да бъде преведена: „2 С 1 КАЧВАНЕ“ вероятно се отнасяло до убийството на Джефри Нелсън и Роджър Девол. В крайна сметка полицията решила, че 45 от бележките се отнасят до известни жертви, заявявайки, че Ерик Чърч и Тери Гембръл не присъстват в листа. Финалната истина: 67 убити, сред които 22-ма все още неоткрити и неидентифицирани.

Научи повече за:   Руски столичен маниак заловен след седем години

Но дали това било вярно?

Някои от кодовете в „списъка“ изглеждали направо прозрачни. „ЕДМ“ съвпадало с инициалите на Едуард Даниъл Мур, а „ИЗВЪН ЗАТВОРА“ се отнасяло до Роланд Йънг, убит само часове след освобождаването му от изтрезвителното в окръг Ориндж. „ПОРТЛАНД ХАВАЙ“ съвпадало с Ланс Тагс, „ПОРТЛАНД ДЕНВЪР“ с роденият в Колорадо Майкъл О’Фалкън, а „ПОРТЛАНД КРЪВ“ описвало пребития труп на Майкъл Клък. „СЕДМА УЛИЦА“ маркирало магистралната рампа, на която бил изхвърлен Рон Уийби през 1973 г., а „ЕВКЛИД“ е името на рампата, където Рафт се бил отървал от Скот Хюс. „ПЕХОТИНЕЦ КАРСЪН“ се отнасяло до предградието в Ел Ей, където живеела приятелката на Ричард Кийт. „ПАРКИНГ“ описвало фаталното рандеву на Крафт с Кийт Кротуел. „НОВОГОДИШНА ВЕЧЕР“ извиквало спомени за Марк Хол. „MCHB ТАТУИРОВКА“ съвпадало с Робърт Логинс. „СРЕЩА В УЕСТМИНСТЪР“ маркирало изчезването на 15-годишния Джефри Брайън Сейре. „САМОЛЕТЕН ХЪЛМ“ подсказвало за безименния труп, захвърлен на Хънтингтън Бийч. Дон Крисел, изхвърлен в Ървин без панталоните си, станал „ПИЯН ПЕХОТИНЕЦ НОЩНИ ШОРТИ“.

Другите бележки – „КОНЮШНЯ“, „АНГЕЛ“, „ХАРИ КАРИ“, „АНГЛИЯ“, „БЕНЗИН“, „ТУИГИ“, „ПОРТЛАНД“, „ПОРТЛАНД ГЛАВА“, „ПОРТЛАНД РЕЗЕРВ“, „ПОРТЛАНД ЕК“ и пр. – останали необяснени, а Крафт не бил от помощ за полицията, упорито настоявайки, че бележките му се отнасят до най-различните му любовни афери с все още живи и здрави хомосексуалисти, или за други ежедневни случки от живота му. Той бил „анално влюбчив“ все пак, склонен към обсебващо-компулсивно поведение. Списъкът бил напълно невинен, казвал Крафт – както и той самият.

Полицията не смятала така. Разполагали с трупа в колата на Ранди, с якето на една друга жертва, скрито в гаража му, със снимките, скрити в колата му, с влакната от килимчето, съвпадащи с проби от една от жертвите, с отпечатъците на Крафт, снети от местопрестъплението – и списък, който свързвал убийствата и карал Крафт да изглежда като продуктивен трофеен убиец.

Сега онова, което прокурорите трябвало да направят, е да накарат всичко това да изпъкне в съда.

Правосъдие

На 8 септември 1983 г. шерифът на окръг Ориндж свикал пресконференция, на която заявил, че неговите служители били „в състояние да установят без съмнение склонността на Крафт към сексуални отклонения, датираща назад до 70-те години“. Прокурорът Брайън Браун съобщил, че е готов за процес по 16 обвинения в убийство.

След пет отлагания на 27 септември 1983 г. започнали предварителните заседания, които продължили седем седмици. Съдията забранил присъствието на камерите в съдебната зала, но отказал на искането на защитата да не допуска зрители на процеса. Патрулните полицаи описали ареста на Крафт с трупа в колата му, а детективите от отдел „Убийства“ обрисували доказателствата, свързващи го с многото убийства. Криминалните патолози изброили специфичните наранявания на жертвите. В заключителната си реч прокурорът нарекъл Крафт „истински трофеен убиец“, а адвокатът Дъг Ото заявил, че Браун не е успял да докаже нищо. Съдията сметнал, че доказателствата са достатъчни, за да изправи Ранди Крафт на съд.

През август 1984 г. Дъг Ото се оттеглил от случая, отблъснат от желанието на Крафт да му служи като помощник-адвокат. Ото бързо бил сменен и законовите маневри се проточили до април 1986 г., струвайки на Калифорния 2 милиона долара от парите на данъкоплатците. Още осем обвинения в убийство били повдигнати срещу Крафт, шест в Орегон и две в Мичиган, но никое от тях не стигнало до процеса.

Съдия Доналд Маккартин
Съдия Доналд Маккартин

Повече от пет години след неговия арест, на 26 септември 1988 г., процесът срещу Крафт най-сетне започнал пред съдия Доналд Маккартин. Опитите на защитата да касира всички улики от обиските през 1983 г. били осуетени. Адвокатът Томас Макдоналд нарекъл Крафт във встъпителната си реч „добър гражданин, данъкоплатец и трудолюбив човек“. С две думи: „Г-н Крафт не е убивал никого“.

Обвинението призовало над 157 свидетели и представило 1 052 доказателства. Защитата на Крафт разчитала на двойна стратегия, използвайки алиби и алтернативни заподозрени, споменавайки имената на затворените вече серийни убийци Уилям Бонин и Патрик Карни. Заключителните речи свършили на 1 май 1989 г. и заседателите обсъждали решението си 11 дни преди да стигнат до присъдата. Те оправдали Крафт в изнасилването на Роджър Девол, но го обявили за виновен по всичките 16 обвинения в убийство, плюс едно обвинение в содомия и осакатяване (кастрирането на Джеф Нелсън).

Ранди Крафт в съда
Ранди Крафт в съда

Решаването на размера на наказанието на Крафт започнало на 5 юни. Защитата представила купчина семейни снимки в опит да покаже клиента си в човешка светлина. Бившите му колеги го наричали приятен, отворен и „нормален“ човек. Един от тях заявил, че обществото „ще загуби един наистина гениален ум“, ако Крафт бъде екзекутиран. Адвокатите на Крафт призовали психиатър, който свидетелствал, че неговата жестокост е „нещо, което той не може да контролира“.

Щатът призовал и Джо Фанчър, за да опише как е бил нападнат от Крафт през март 1970 г., когато бил едва 13-годишен беглец. Прокурорът Браун казал на заседателите: „В него няма нищо нередно, освен това, че обича да убива за сексуално удоволствие“. На 11 август 1989 г. съдебното жури препоръчало смъртно наказание. Съдията Маккартин го обявил официално на 29 ноември, осъждайки Крафт на смърт.

В очакване на смъртта

Процесът срещу Крафт бил най-дългият (13 месеца) и най-скъпият в историята на окръг Ориндж, но обжалванията щели да се проточат още по-дълго – 13 години и до днес. Първото обжалване на Крафт, в което заявил, че газовата камера в Калифорния нарушава Първата поправка за религиозните догми, принуждавайки осъдения да „участва активно в собственото си убийство“, бързо било отхвърлено, но Крафт криел още законови трикове в ръкавите си.

През 1992 г. Крафт съдил автора Денис Макдугъл и Уорнър Брадърс за издаването на „Ангелът на мрака“ – изследване на неговия случай, което според Крафт омърсявало „доброто му име“ и несправедливо го изобразявало като „болен, извратен човек“, и следователно осуетявало неговите „изгледи за бъдеща кариера“. Крафт подал иск за 62 милиона долара и макар делото да било отхвърлено като несериозно през юни 1994 г., то струвало на Макдугъл и Уорнър около 50 000 долара. Макдугъл отвърнал на удара, подавайки ответен иск през септември 1994 г. – с разрешението на щатски апелативен съдия.

„Аз не правя това, защото смятам, че Ранди крие куп златни дублони под матрака си“ –  казал Макдугъл на репортерите. – „Това, което ме притеснява е, че този углавен престъпник – който е осъден за най-страшното престъпление – може да съди всеки, когото си поиска безнаказано, и то постоянно. Такива като него задръстват съдилищата с фалшиви искове, а държавата им позволява да го правят, без дори да им иска пари за това“.

Властите се интересували повече от липсващите имена в списъка на Крафт, както и от възможността да е имал съучастник. Неизвестната жертва от Хънтингтън Бийч най-сетне била идентифицирана през март 1995 г., като 18-годишния скитник Кевин Кларк Бейли, но още 22 жертви от списъка оставали анонимни и неоткрити. Криминалните улики в два от случаите – отпечатъците от стъпки в случая на Лерас и неидентифицираната семенна течност, взета от трупа на Ерик Чърч – предполагали, че един убиец все още е на свобода.

Авторът Макдугъл смята, че е решил част от загадката години след осъждането на Крафт и битката им в съда. В своя статия, публикувана в списание „Бийч“ през януари 2000 г., Макдугъл разказва за интервютата си с човек на име Боб Джаксън, който му признал, че е убил двама стопаджии заедно с Крафт – един в Уайоминг и един в Колорадо, след което се бил присъединил към Ранди за още няколко убийства в Калифорния. Крафт го наричал „Туиги“, също като една от кодираните бележки в списъка му. Джаксън казал на Макдугъл, че списъкът съдържа само „най-забележителните“ убийства на Крафт, а реалният брой на жертвите му е близо до 100 души. Макдугъл съобщил за твърденията на Джаксън в шерифското управление на окръг Ориндж и им занесъл аудиозаписите от интервютата. Детективите разпитали Джаксън и накрая го убедили да постъпи в психиатрична клиника, но обвинения срещу него не били повдигнати. Властите в Колорадо и Уайоминг не били в състояние да потвърдят убийствата на две безименни жертви след толкова много време.

Междувременно Ранди Крафт запълвал времето си в отделението на смъртниците с игри на бридж. Сред неговите редовни партньори били осъдените на смърт серийни убийци Лорънс „Клещите“ Биттейкър, „Убиецът от Сънсет Стрип“ Дъглас Кларк и „Магистралния убиец“ Уилям Бонин. Заедно зловещият квартет бил осъден за общо 41 убийства; ако предположенията на полицията били правилни, истинската бройка наближавала 100, като Крафт бил отговорен за две-трети от нея. Бонин напуснал играта преждевременно, отивайки на екзекуция на 23 февруари 1996 г., но останалите продължили да хвърлят картите.

Смъртната присъда на Ранди Крафт била потвърдена от калифорнийския Върховен съд на 11 август 2000 г. В момента той лежи в крилото на смъртниците в щатския затвор в Сан Куентин и продължава да отрича вината си за каквито и да било убийства.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме