Делмар Анхолт и Дяволското семе

Делмар Анхолт и Дяволското семе

Полицай Роналд Рукър от орегонската щатска полиция в окръг Колумбия очаквал нощното му дежурство на 14 февруари 1982 г. да премине по обичайния скучен и предвидим начин – патрулиране по магистралата и писане на актове за превишена скорост. Работната му рутина съвсем не била вълнуваща. Въпреки предсказуемостта на задълженията му, като всеки друг служител на закона Рукър бил подготвен да очаква неочакваното. Но онова, с което неочаквано се сблъскал в онази неделна нощ, било толкова ужасно, че щяло да го преследва до края на живота му.

Убийството, извършено в окръг Колумбия в нощта на Свети Валентин е толкова страховито и брутално, че повечето местни жители отказват да говорят за него, предпочитайки просто да забравят, че се е случило. Но то се случва, а историята, която следва, не е смекчена, като версията, предложена от вестниците. Това е шокиращият, чудат и нелустросан разказ за убийствена ярост и необуздана агресия, които отнемат живота на една млада жена и нейното неродено дете.


Денят бил предимно дъждовен, а надвисналото от облаци небе поканило вечерния мрак по-рано от обичайното. Полицай Рукър патрулирал по магистрала 30 към малкото градче Скапус, когато фаровете му осветили две тъмни фигури на хълма срещу него. Сторило му се, че това са човешки тела. Той направил обратен завой и спрял в отбивката. Тъмнината и дъждът му пречели да види какво точно лежи там. Решил да погледне по-отблизо.

Рукър нахлупил шапката си и взел полицейското си фенерче. Забелязал, че се намира само на няколко метра от входа на „Мемориални градини Колумбия“ – гробище, разположено точно зад хълма, който се готвел да провери.

Докато вървял към първата тъмна фигура, го обхванало чувството за нещо свръхестествено и зловещо. Но щом се приближил, Рукър установил, че това е просто раница – златиста на цвят, със синьо яке преметнато върху единия й край. Раницата изглеждала мокра и на петна, но оскъдната светлина му попречила да види с какво точно е нацапана.

Пристъпвайки в лъча на фенерчето си, полицай Рукър продължил към втората фигура. Оказало се, че това също е раница, само че зелена. Върху нея също имало синьо яке, а наблизо лежала зимна шапка. В този момент Рукър сякаш чул глас в далечината. Изгарящ от любопитство, той се покатерил през насипа, пресякъл железопътните линии и влязъл в северозападната част на гробището.

Звукът сега се чувал по-ясно. Мъжки глас. Приближавайки се, Рукър видял неясна човешка фигура в мрака, коленичила над друга човешка фигура. Твърде тъмно било, за да може да види какво се случва.

В този момент Рукър вече можел да чуе какво казва гласът: „Всичко е наред, човече, всичко е наред“. Не можел да разбере дали мъжът говори на себе си или на фигурата, лежаща на земята.

Полицаят се приближил още малко и насочил фенерчето си право в двата силуета. Светлината разкрила шокираща гледка – коленичият човек забивал с ожесточение палците си в очите на другия!

Ужасен от видяното, Рукър се хванал за кобура. Мъжът се изправил и бавно закрачил към него. Полицаят започнал да му говори спокойно и го убедил да се предаде. Закопчал го с белезници и го вкарал в патрулната кола, въпреки леката му съпротива.

Докато водел арестанта към патрулната кола, Рукър забелязал, че дългата му, къдрава и кестенява коса, както и лицето, ръцете и дрехите му са буквално подгизнали от кръв. Мъжът бил много млад, може би дори тийнейджър. Облечен бил с джинси и тениска, но бил само по чорапи – нямал обувки.

Рукър решил, че няма смисъл да се опитва да говори с него точно сега и се обадил за подкрепление. След това се върнал в гробището, за да установи каква точно е ситуацията там.

Светлината на фенерчето му разкрила тялото на млада, тъмнокоса жена – вече доста мъртва. Със сигурност била умряла от раните си преди Рукър да се появи. Макар да била жестоко обезобразена, той забелязал, че е вероятно е била доста хубава. Но в сегашното й състояние било трудно да се гледа в нея без да ти прилошее. Неповлиян от гаденето в стомаха си, Рукър направил още няколко наблюдения, докато чакал помощта да пристигне.

Жертвата лежала по гръб, със сгънати в коленете крака и стъпала стъпили здраво в земята, като петите й почти докосвали задника й. Облечена била в тениска с надпис: „Само естествени съставки. Без изкуствени подсладители и консерванти“, а отдолу имала сутиен. Сините й джинси и гащичките й били свалени под коленете, разкривайки половите й органи. Носела маратонки и два чифта чорапи – розови и сини. В тъканта на панталоните й, в областта на слабините, се забелязвали дупки, а от вагината на момичето стърчала част от въдица!

Научи повече за:   Канибализмът: Древното табу на модерните времена

Вече достатъчно втрещен от видяното, Рукър се шокирал още повече, когато видял, че стъпалата на жертвата са завързани заедно с въже и са свързани с китките и шията й по такъв начин, че ако се съпротивлява, въжетата да се стегнат и да я задушат. Виждали се рани по стомаха й, както и такива по очите и носа.

Малко по-късно на местопрестъплението пристигнали още служители от щатската полиция в Орегон, както и окръжния прокурор Мартин Селс и неговият главен следовател Далтън Дерик. След като огледали мястото и жертвата, двамата предали щафетата на криминалистите. С разследването на случая били натоварени Далтън Дерик и Майкъл Робърг.

Под задните части на жертвата криминалистите открили два много големи и много ръждясали пирона. На същото място лежали и две окървавени части от въдица, дълги съответно 20 см и 15 см. Намерили също две счупени и окървавени сигнални ракети.

Детектив Робърг направил снимки на местопрестъплението и на жертвата от всеки възможен ъгъл. Снимал и заподозрения, който имал обилно количество кръв по очите и цялото си лице. Детективите забелязали, че убиецът има няколко кръгообразни рани в центъра на дланта си и че ръцете му също са окървавени. Фотографирали и тях.

Дрехите на заподозрения били конфискувани още на местопрестъплението, за да се избегне замърсяване на веществени доказателства, а патрулната кола, в която бил затворен, била запорирана и изпратена в криминалната лаборатория, където щяла да бъде огледана за следи от косми на жертвата и други улики. Нямало да допуснат да изгубят потенциални доказателства, колкото и нищожни да са те.

Междувременно заподозреният бил откаран в местната болница, като по пътя му прочели правата. Там му взели проби от урината и кръвта, за да се установи дали е взимал някакви наркотици. Разпитали го закратко, след което му взели изрезки от ноктите. Транспортирали го в окръжния арест, където бил идентифициран като 20-годишния Делмар Анхолт от град Порша.

През това време в гробището криминалистите все още събирали улики, когато на мястото пристигнал окръжният патолог д-р Джон Брукхарт, за да направи предварителен и повърхностен оглед, който да определи дали е безопасно да преместят тялото. Аутопсията щяла да се проведе в Портланд от щатския патолог.

Брукхарт забелязал, че в долната част на стомаха на жертвата се наблюдават многобройни прободни рани, а по вагината и ануса – жестоки изгаряния. В дясната част на таза бил забит метален шип, а от половите й органи стърчала въдица.

Многобройни прободни рани имало и по лицето и очите, както и разкъсвания и ожулвания по носа. Докторът записал в доклада си, че жертвата е била бременна по времето на смъртта си и че нероденото й дете също е умряло. Отбелязал и факта, че ръцете и краката й са вързани, измерил ректалната й температура и тялото било поставено в жълта торба за трупове и откарано в моргата в Портланд.

„Това е най-ужасното нещо, което някога съм виждал“, казал окръжният прокурор Мартин Селс пред медиите, „Жертвата беше бременна в осмия месец. В стомаха й бяха забити докрай колчета за палатка с изтъпени върхове. Те бяха дълги 20-23 см, а диаметърът им беше колкото малкия пръст на мъж. Очите й бяха изровени чак до синусите, а носът й беше практически отрязан“.

„Всичко, което можете да си представите да бъде сторено на човек, той го е направил“, казал Селс.

Сред уликите, изпратени в криминалната лаборатория, били двете окървавени раници, черна шапка, конопен чувал, хартии за завиване на цигари, още три много големи и ръждясали пирони, окървавен бял гребен, 76-сантиметрово памучно въже и части от въдици със счупени и окървавени върхове. Кръвта по джинсите на заподозрения се оказала на жертвата.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

Убитата жена била идентифицирана като 19-годишната Тара Лиа Маккарти – приятелка на заподозрения. Тара идвала от голямо семейство с пет деца и била живяла в северен Портланд. Запознала се с Делмар Анхолт в гимназията.

Научи повече за:   По-лоши от животни: Убийството на бебето Брияна Лопез

Когато навършила 15 години, семейството й най-накрая решило да напусне града, но Тара отказала да тръгне с тях. Настояла да остане, за да завърши средното си образование. Делмар я поканил да живее в дома на родителите му. Не след дълго двамата започнали да спят заедно.

Делмар Анхолт посещавал католическо училище до седми клас, когато започнал активно да употребява марихуана. Справял се много зле в гимназията и непрекъснато се забърквал в неприятности, докато накрая не го изключили от училище. Така и не завършил гимназия.

Макар че идвал от добро и уважавано семейство, Делмар не можел да се похвали с наличие на домашен уют, отсъстващ главно заради собствените му егоцентрични действия. Той бил изключително проблемен тийнейджър и в един момент дори заплашил да убие сестра си. В резултат на това майка му го изпратила в поправителен център за младежи за няколко месеца.

Докато живеел с Тара, Делмар бил арестуван и осъден за кражба и получил условна присъда. Бързо успял да наруши условията на пробацията и така попаднал в затвора за 14 месеца. Тара му останала вярна през това време и често го посещавала, когато намирала време между най-различните сервитьорски работи, с които се прехранвала, докато ходела на училище и живеела в дома на родителите му.

След излизането си от затвора Делмар рядко се хващал за работа. Вместо това, когато не се забърквал в криминални мероприятия, двамата с Тара ходели често на къмпинг, за риба и правели преходи в планината.

По време на връзката й с Делмар Тара забременявала четири пъти и всеки път той настоявал да направи аборт.

Познати на Делмар разказали на разследващите, че той е окултист и веднъж бил участвал в ритуал, в който принесли крава в жертвоприношение. Но детективете не били в състояние да разберат точно колко дълбоко е бил замесен Делмар в окултното и затова не успели да установят ясна връзка между вещерските му занимания и убийството на Тара Маккарти.

Резултатите от съдебно-медицинската експертиза направили случая дори още по-злокобен. Тара имала наранявания по очите, носа, бузите и устните. Очите й били подути и ожулени, което показвало, че върху тях е бил упражнен натиск. По левия й горен клепач имало разкъсвания. В близост до очите й се наблюдавали прободни рани, влизащи навътре в лицето й чак до синусите. Устните й били порязани и ожулени, а езикът й здраво захапан между зъбите, което показвало, че момичето е изтърпяло нечовешка болка преди смъртта си.

Заключението на патолога било, че жертвата е умряла от удушаване и от пробождането на тялото й с въдицата, която причинила наранявания на матката и черния дроб. Патологът заявил, че това е най-бруталният случай на преднамерено осакатяване, който е виждал някога.

Междувременно лабораторните анализи на кръвта на Делмар Анхолт показали, че той е взимал метамфетамини и амфетамини, които са могъщи стимуланти. След като му повдигнали обвинения в убийството, Делмар бил изпратен на преглед при психиатъра д-р Хю Гарднър по настояване на прокуратурата.

Доктор Гарднър открил, че Делмар няма никаква ценностна система, нормално срещаща се у един зрял индивид. Купувал си наркотици като валиум, мет, трева и алкохол, защото го карали да се чувства добре, но казал, че не харесва хероин и кокаин.

Първоначално Делмар се хвалел на доктора с богатия си сексуален опит, но впоследствие се оказало, че е правил секс само с две жени – Тари и някаква по-възрастна от него жена.

Диагнозата на д-р Гарднър гласяла, че Делмар Анхолт е антисоциална личност, нарцисист и егоцентрик, който не цени човешкия живот, освен неговия собствен. Според психиатъра наркотиците не били оказали влияние върху неговата способност да различава доброто от злото.

Докато лежал в ареста, Анхолт бил разпитван от Дерик и Робърг няколко пъти. Детективите научили, че между него и семейството му съществувала силна неприязън заради някакво наследство, оставено от починалия му баща. Точно след един такъв скандал Делмар и Тара решили да се изнесат да живеят в семейното бунгало в Лонг Бийч. Анхолт изтъкнал и още една причина да иска да живее на по-усамотено място: „Всичко в града се разпада. Всички пачаври, курви и проститутки идват тук“.

Научи повече за:   Люлински младежи убиха 19-годишна в петък, 13-и

Двамата с Тара приготвили раниците и къмпинг оборудването си и потеглили на стоп. Сменили няколко камиона, преди последният да се повреди. Шофьорът ги оставил край гробището.

Двамата се натъкнали на стар хамбар недалеч от гробището и влезли в него да се скрият от дъжда. Докато чакали времето да се оправи, Делмар бил странно притихнал и замислен. Дъждът спрял и те тръгнали отново на път и не след дълго се озовали в гробището.

Там, сред мрака и силуетите на надгробните камъни, Делмар зърнал голям стенопис, изрисуван върху стената на един мавзолей, изобразяващ Исус със стадо овце. Този свят образ го вдъхновил да подхване темата с бременността на Тара. Мисълта, че в нея расте живот, го побърквала. Но този път Тара искала детето и не била склонила на увещанията му да направи аборт.

Поради някаква причина Анхолт бил убеден, че бебето в нея е дете на Дявола. Делмар поискал от нея да си признае пред Исус Христос и Бог, че детето й не е от него. Тя отказала. Не можел да й позволи да роди този демон. В този момент го осенила мисълта, че трябва да я убие на всяка цена и й го казал. Тара прочела в очите му искреност и решителност.

Изплашеното момиче хукнало да бяга, но не стигнало далеч. Делмар я настигнал и я съборил на земята. След това я ударил с всичка сила няколко пъти в стомаха. Последвало най-бруталното убийство, което органите на реда били виждали някога по тези места. По-голямата част от насилието на Делмар била съсредоточена към бебето в утробата на Тара.

След като я завързал така, че ако се съпротивлява, въжето да се затяга около шията й, той извадил от раницата си колчета за палатка и се заел да ги забива в тялото й. Наложило му се да разкъса кожата на корема й със зъби, за да направи дупки за шиповете, тъй като върховете им били затъпени. После с такава сила натискал колчетата, че главите им оставили кръгли отпечатъци по дланта му.

Според психиатъра д-р Гарднър Делмар бил планирал убийството доста време преди да го извърши. Вероятно цялото пътуване на стоп е било само предлог, за да остане насаме с Тара и да се погрижи за „дяволското семе“ в нея.

Чудовищното престъпление, извършено от Делмар Анхолт, повдигнало интересен въпрос, тъй като всъщност били извършени две убийства – на майката и детето. Но дефиницията за човешко същество в закона на щата Орегон възпрепятствала прокуратурата да търси наказание на извършителя, понеже бебето все още не било родено. Всъщност Анхолт бил предизвикал раждането на детето със зверските си жестокости, но бебето не могло да премине през вагиналния канал, заради завряната там въдица и се задушило или удавило в тялото на майка си. Тъй като малкото не видяло бял свят, според орегонските закони то не се вписвало в дефиницията за човешко същество и следователно Делмар Анхолт не можел да бъде съден за неговото убийство.

Тактиката на защитата по време на процеса била, че Анхолт е бил под влиянието на наркотици и не е знаел какво върши по време на убийството. Този довод бил опроверган с лекота от обвинението.

На 11 май 1982 г. Делмар Анхолт бил признат за виновен в зверското убийство на Тара Лий Маккарти. На 25 май обявили присъдата му – доживотен затвор.


Източници: aboutserialkillers.blogspot.com, issuu.com, truecrimecases.blogspot.com, „CRIME SCENE: True Stories of Crime and Detection“ By Gary C. King
Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
Пич от класаТаня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Изрод! От най- лошите.

Пич от класа
Гост
Пич от класа

Тежък грях си е докарал на душата.