Публикувано на: 8 септември, 2008

Хенри Лий Лукас е американски престъпник, описван като един от най-профилните серийни убийци в Щатите. Лукас признава за около 600 убийства, но за по-достоверна се смята версията за 350. По-късно, обаче той се отрича от признанията си и заявява, че е измислил всичко.

Лукас е осъден на смърт, но присъдата му е намалена на доживотен затвор от Джордж У. Буш, тогавашния губернатор на Тексас. Той е единственият смъртник, сред 153-те молби за помилване, чието искане е уважено от губернатора. Лукас умира в затвора на 31 март 2001 г. от сърдечен удар.

Предполага се, че Лукас е извършил много от убийствата със своя съучастник Отис Туул, като двамата обикаляли Щатите, изнасилвайки, убивайки и осакатявайки, а понякога и изяждайки, многобройните си жертви.

Разни лоши неща

Хенри Лий Лукас

Хенри Лий Лукас

На 11 юли 1983 г. Хенри Лий Лукас е арестуван за притежание на незаконно оръжие в Стоунбърг, Тексас. Тъй като бил осъждан, той нямал право да носи такова. Четиридесет и шестгодишният Лукас бил заподозрян в изчезването на две жени, но срещу него нямало доказателства. Следователите с облекчение научават за ареста му, тъй като смятали, че докато е задържан, ще успеят да го накарат да говори за жените: той познавал 82-годишната жертва Кейт Рич, а Беки Пауъл, само на 15, била негова интимна приятелка. Той бил видян с Кейт в деня на изчезването й. Самият вид на едноокия пройдоха бил повече от съмнителен. Полицията се надявала поне, че Лукас ще може да обясни защо малката Беки вече не е с него.

Лукас не бил особено доволен от ареста си, защото му липсвали кафето и цигарите. Той заявил, че е бил на път да намери Кейт сам, но сега нямало да съдейства. Той бил заключен в малка килия, в областния затвор на Монтаг Каунти. По-късно Лукас заявил (по-вероятно излъгал), че полицаите са го тормозили, събличали, отказвали са му цигари, държали са го в много малка килия, и са му забранявали да се вижда с адвоката си. Той търпял това цели четири дни и най-сетне решил да привлече вниманието им.

Докато си говорел с един от пазачите Джо Дон, Лукас признал, че е правил „разни лоши неща“. Сякаш, за да се оправдае, той казал, че е опитал да потърси помощ, но не могъл да намери. „Убивах през последните десет години“ – признал си той, – „и никой няма да ми повярва“. Очевидно било, че той е готов да говори и следователите вярвали, че скоро ще  получат информацията, от която имали нужда, за да разрешат тези два случая. И те наистина ги разрешили… и още доста други случаи освен тях.

Опашатата лъжа

Историята на Лукас е разказана в две големи книги, „Признанията на Хенри Лий Лукас“ от Майк Кокс и „Ръцете на смъртта“ от Макс Кол, (въпреки че Кол очевидно вярва на всяка дума на Лукас, което в светлината на изложените по-долу подробности, прави книгата му доста недостоверна). Лукас е тема и на няколко документални филма, като „Митът за серийния убиец“, както и игралният филм и от 1986 г. „Хенри: Портрет на един сериен убиец“, който е смятан за класика в жанра.

След като признава, че е убивал, Лукас е обвинен в убийствата на Кейт Рич и Фрида „Беки“ Пауъл. Той дава на полицията достатъчно доказателства, включително и разложените останки на Беки, а на 21 юни, в съдебната зала на Монтаг Каунти, той заявява, че е намушкал Кейт Рич до смърт. След това продължава да разказва, отхвърляйки правото си на адвокат, как е правил секс с тялото й, нарязал го е на парчета и го е изгорил в печката за дърва, намираща се зад хижата му. „Аз убих Кейт Рич“ - казва той в съдебната зала, пълна с любопитни ченгета и репортери, – „и поне още стотина души“.

Лукас признава за убийства

Лукас признава за убийства

Реакцията на това изказване е изумено мълчание. Стотина! Или този човек е безочлив лъжец, или му предстояло да се превърне в най-продуктивния сериен убиец в американската история. Съдията запитал Лукас, дали някога му е поставяна диагноза от психиатър и той отрекъл (това било лъжа, тъй като Лукас няколко пъти бил диагностициран по време на престоите си в затвора). Но той добавил: „Знам, че не е нормално човек да убива момичета само, за да прави секс с тях“. В отговор на следващия въпрос на съдията Лукас заявил, че е напълно годен да се изправи на съд, при което му бил назначен служебен защитник, адвокатът Дон Максфийлд. Лукас пледирал за невинен и се поинтересувал: „Дали пак ще мога да помагам в намирането на телата?“. Съдията му отговорил да се посъветва за това с адвоката си.

С настъпването на 22 юни, благодарение на първите страници на вестниците, Хенри Лий Лукас вече бил национално известен сериен убиец.

Лукас се доразвива

Тексаският Отдел за обществена безопасност имал достатъчно неразкрити случаи под ръка и Лукас изглеждал подходящ за някои от тях. Служителите започнали да се свързват с другите юрисдикции в щата и да уреждат разпити. Това бързо се разчува и в другите щати, където имали неразрешени случаи на убийства. Тъй като Лукас бил по пътищата на страната през последните няколко години, възможно било разказите му да съвпаднат с някои от тях. Когато полицейските служители от други щати споменавали пред Лукас от къде са, той казвал: „О, да, имам няколко и при вас“.

Не всички му вярвали, но Лукас предлагал подробности за убийства, за които не било писано в пресата, така че описанията му изглеждали достоверни. Той твърдял, че знае как да не оставя следи и в много от случаите единственото, което го свързвало с телата, били неговите признания. Това правело доста трудни опитите да го разобличат като измамник. Всяка юрисдикция решавала сама за себе си дали да приеме Лукас като вероятен извършител на неразрешените си случаи.

Назначени били трима психиатри, които да прегледат Лукас, за да решат годен ли е да се яви на съд и, въпреки че издаването на информация пред медиите било забранено, репортерите заприиждали в Тексас, за да се доберат до каквото могат, било то й изявлението на някой служител в заведение, който бил сервирал на престъпника чаша кафе. Известността му процъфтяла и няколко телевизионни новинарски емисии поискали да излъчат видеозаписите от разпитите му.

Лукас подписвал свидетелски показания за някои убийства и предлагал на полицаите, дошли да търсят информация, рисунки на повече от 70 тела. Скоро той помага да се разкрият седем случая един, от които става особено известен. Той описва как е убил една жена през 1979 г. и е хвърлил тялото й в дренажната тръба на Междущатска магистрала 35, на север от Джорджтаун, Тексас. Когато я намират, тя носела само оранжеви чорапи, така че полицаите нарекли случая „Оранжевите чорапи“. Лукас не само я описва и признава, че я е убил, но освен това завежда полицията точно на мястото, където я бил захвърлил.

През следващите месеци той дава информация за убийства, за които никой даже не го питал, като например убийството на мъж и жена, собственици на магазин за алкохол в Тексас Каунти. Понякога убивал за пари и след това премахвал свидетелите; друг път се наслаждавал на краткотрайното чувство за сила, което му давало убийството. Обикновено той убивал жените и момичетата, които качвал в колата си, защото предпочитал да прави секс с труп (макар според някои източници да е бил импотентен). „За мен“ – казва той в едно интервю, – „живата жена нищо не струва“. Лукас използвал нож или ги душел, но го правел по различни начини, за да не следва определен модел, който би могъл да бъде проследен от полицията.

Той посреща ареста си с изненадваща жизнерадостност и, според „Американ Джъстис“, приема със задоволство факта, че би могъл да получи смъртно наказание. Изглежда престоят в затвора го устройвал идеално, сигурно защото се отнасяли добре с него и получавал по-добра храна и подслон, отколкото бил свикнал. Той направил всичко, за да съдейства на полицията и като цяло бил дори симпатичен на повечето служители. Въпреки всичко, той щял да се окаже мошеник.

Лукас в съда

Лукас е призован пред съда за убийството на „Оражевите чорапи“ на 2 август 1983 г., но на 12 август изненадващо заявил, че не е виновен за убийството на непълнолетната си приятелка Беки Пауъл. В края на септември той отхвърля правото си да отиде на съд със съдебни заседатели и пледира виновен в убийството на Кейт Рич, за което получава 75 години затвор. През следващия месец адвокатът на Лукас поисква от съдията да не приема като доказателства писмените и записани на видео показания на Лукас за убийството на Беки Пауъл. На записа Лукас спокойно обяснявал как я убива, разчленява и прави секс с трупа й, така че съдията решава да приеме видеото като доказателствен материал. В добавка, пледирането му за невинен поради невменяемост е отхвърлено. Защитникът му остава със съвсем малко опции, но самият Лукас се оказва най-голямата пречка за него.

Лукас пред Голямото жури

Лукас пред Голямото жури

Лукас свидетелствал и изглежда се надявал да бъде осъден. Неговият адвокат Том Уитлок се опитва да докаже, че той не е искал да убие Беки. Просълзеният Лукас се качил на свидетелската скамейка и признал за убийството, но казал, че не е много сигурен как се е случило и, че е пълен с разкаяние. Когато получава доживотна присъда, той поздравява обвинението с думите: „Свършихте добра работа“. След това заявява, че не е спечелил делото, защото не е искал. (Преди това той се хвалел пред полицията, че е достатъчно умен, за да се измъкне, ако иска). Следващото дело щяло да бъде за „Оранжевите чорапи“, но този път щяло да се разглежда особено тежко престъпление, за което го грозяла смъртна присъда.

Преди това да се случи Лукас се свързва със стария си приятел и партньор Отис Туул. Точно покрай него той се бил запознал с Беки.

Отис

През 1976 г. във Флорида, след години прекарани в затвора за най-различни престъпления, Лукас се съюзява с 29-годишния подпалвач и сериен убиец Отис Елууд Туул, който обичал да осакатява трупове. Те се срещат в приют за бездомници в Джаксънвил. Обикновено скрит в сянката на Лукас, Туул имал собствена страховита история и е много вероятно той да е бил по-извратеният от двамата. Той отпада от училище с коефициент на интелигентност малко над прага на умствената изостаналост и се запознава със секса още на 10-годишна възраст, благодарение на по-голямата си сестра и един свой съсед-гей.

Отис Елууд Туул

Отис Елууд Туул

Туул е роден на 5 март 1947 г. в Джаксънвил, Флорида. Изоставен от баща си алкохолик, той е отгледан от майка си, която го обличала като момиче, и от сестра си. Майка му била религиозна фанатичка, а баба му поклонник на Сатаната, която го наричала „детето на дявола“. Той я наблюдавал как разкопава гробове в търсене на човешки останки за ритуалите си. На 14 години, когато извършва първото си убийство, той вече бил сериен подпалвач (от което получавал сексуална възбуда) и често бягал от къщи. При едно от тези бягства един пътуващ търговец го качил в колата си с уговорката за секс и когато отишли в гората, Туул прегазил човека със собствената му кола. Той се обличал в дрипи и търсел „романтични срещи“ в приюта за бездомни.

Туул бил заподозрян за четири други убийства, извършени в различни точки на страната, когато се среща с Лукас във Флорида. Те включвали стрелба в Небраска и Колорадо и две убийства с нож в Колорадо. Туул бил женен съвсем за кратко, но жена му прекарва с него едва три дни, преди да го напусне. В ретроспекция, това никак не е изненадващо.

Младият Отис Туул

Младият Отис Туул

Среща на отклоненията

Когато Туул среща Лукас в кухнята за бедни, те отиват в дома му да правят секс и скоро стават редовни любовници.  Те усещали, че имат сродни души и обикаляли заедно страната от 1978 до 1982 г. В едно интервю Лукас разказва, че е трябвало да образова Туул в изкуството на убиване (тази тема служи за основа на филма „Хенри: Портрет на един сериен убиец“). Той бил изучавал историите на затворници за начина, по който били заловени и искал да се увери, че Туул може да следва правила и да избягва разкриване. „Той извършваше престъпленията си по един и същи начин“ – казва Лукас. – „Аз го наставлявах да ги извършва така, че да не оставя следи“.

Туул и Лукас

Туул и Лукас

Те пътували заедно от щат в щат (посещават 26 щата и Вашингтон, окръг Колумбия) и тяхната любима плячка били жените-стопаджийки за Лукас, а мъжете за Туул. Те убивали хора и при обири. Лукас казва, че не е изпитвал нищо към хората, които погубвали. Той се забавлявал с тях, убивал ги и ги захвърлял край пътя. Един път дори бил прекосил два щата преди да осъзнае, че все още държи на задната седалка на колата си главата на една от жертвите.

Според някои версии, точно в този период Туул бил запознал Лукас с култа „Ръката на смъртта“, разказвайки му как неговите членове убивали деца в приношение към Сатаната. Писателят Макс Кол описва действията им в служба на този култ, изразяващи се в изнасилване като средство за наказание и убийство. Според Туул, култът обучавал мъже като тях и ги превръщал в машини за убиване. За тази история, обаче няма потвърждение, така че органите на реда я приемат за бълнуването на един неудачник, който се опитва да се изкара по-специален.

През 1977 г. Туул се оженва за една жена по-възрастна от него с 24 години и я заставя да спи с Лукас. В по-късните интервюта, които дава, той разказва, че не можел да си представи да бъде с жена, ако не е сигурен, че след това ще спи с мъж. Връзката със съпругата му се разпада на следващата година.

Историята на Лукас е също толкова жалка и в нея се наблюдават някои странни съвпадения.

Да убиеш Мама

Лукас е роден на 23 август 1936 г. в затънтените гори на Вирджиния. Баща му бил загубил и двата си крака при инцидент с влак (според някои източници, това бил вторият му баща), а майка му Виола била наполовина с индианска кръв и изхранвала семейството си с проституция и контрабанда. Когато се напиела, тя ставала доста зла. Лукас разказва как тя обслужвала клиентите си пред него, баща му и брат му. (Според някои източници той е имал осем братя и сестри).

Лукас като момче

Лукас като момче

Той твърди още (което е трудно за вярване), че когато един път излязъл от стаята погнусен, майка му го намерила и го набила, задето не е искал да я гледа с клиента й. Той разказва, че тя го обличала като момиче, което го унижавало. Една от доведените сестри на Хенри твърди, че притежава негова снимка, на която той е облечен с рокля. Психолозите, които впоследствие се занимават с Лукас, стигат до заключението, че източникът на неговото свирепо женомразство се корени в омразата към майка му. Бащата на Лукас умира от пневмония.

Когато бил на пет години, майка му го ударила по главата с дъска. Той твърди, че бил в безсъзнание цели три дни и след това страдал от главоболия, замаяност и загуба на паметта. Той загубил окото си в един училищен инцидент и то било заменено със стъклено. Неговите връстници го смятали за враждебен и необщителен.

Младият Лукас

Младият Лукас

Според Лукас, един от клиентите на майка му разкрил пред него чудесата на содомията, давайки му нагледни примери с помощта на заклани кучета и овце. Първото си убийство той извършва малко преди да навърши 15 години, през 1951 г. Причината да убие момичето е, че искал да разбере какво е да правиш секс с човек.

През 1952 г. Лукас се забърква в неприятности със закона. На 12 юни той ограбил магазин за електроуреди и бил изпратен в поправителен дом за две години. Когато го освободили, той извършил углавно престъпление и получил четири години в щатския затвор във Вирджиния. Той успял да избяга оттам, откраднал кола и отишъл в Мичиган, където бил заловен и върнат обратно в затвора. Когато присъдата му изтекла, той отишъл да живее при доведената си сестра в Текумсех, Мичиган. Тогава майка му, вече на 72 години, решила да им отиде на гости.

На 11 януари 1960 г., след като си пийнали повечко, Лукас и майка му се скарали жестоко заради една жена, за която той възнамерявал да се ожени. Той сграбчил един нож и го забил в шията на майка си. (Той си спомня само, че малко я е поступал и тя е получила сърдечен удар). Лукас бил осъден за убийство от втора степен и изпратен в щатския затвор в южен Мичиган. Там се опитал да се самоубие и бил прехвърлен в психиатрично заведение. За убийството на майка си той излежава десет години от 20-годишната си присъда. Скоро след като го пускат, той е осъден отново на три и половина години за опита си да отвлече две момичета. Щом излиза от затвора, той заминава за Пенсилвания, където през 1975 г. се оженва, но изоставя съпругата си, когато тя го обвинява, че е посягал на дъщерите й. Така започва пътешествието на едноокия убиец. Във Флорида той се събира с Туул и двамата тръгват на поход из страната.

Малката Бети

В един момент към тях се присъединяват осиновените племенници на Туул Франк и Беки Пауъл. Лукас започва да прави секс с Беки, когато тя е само на 12 години. Тя изглежда била готова на всичко, за да бъде с него, и той постепенно се научил да я обича. Харесвало му, че тя се съгласявала с всичко, което той казвал.

Беки Пауъл

Беки Пауъл

Когато майката на Туул умира през 1981 г., той започва да пие и да взима наркотици. Точно по онова време, на 27 юли, шестгодишният Адам Уолш изчезва от един търговски център. На 10 август главата му била открита в една канавка във Веро Бийч. Туул по-късно заявява, че той е убиецът и неговото престъпление дава началото на шоуто „Най-търсените в Америка“, чийто домакин е бащата на Адам Джон Уолш. (Полицията в началото му повярвала, но впоследствие го отхвърлила като заподозрян, а и той се отрекъл от думите си.)

През 1982 година Лукас се отделя от Туул и отвежда Беки, защото я искал само за себе си, Туул бил толкова ядосан от тяхното предателство, че убил девет души в различни щати (което не е доказано), в период от 13 месеца. Той е заловен да подпалва една сграда във Флорида и получава 20-годишна присъда. Той си признава за около 40 палежа.

Това, разбира се, не връща бившия му любовник и племенницата му. Всъщност, Туул никога повече не видял Беки жива.

Молитвен дом

Междувременно, Лукас обикалял Тексас със своята „невеста-дете“ и накрая се установил у Кейт Рич. Роднините й, обаче не харесали двамата натрапници и ги изритали. Те намерили нов дом близо до Стоунбърг в една религиозна фундаменталистка комуна, известна като Молитвен дом. Водачът на групата Рубен Муур бил едновременно пастор и строителен предприемач, така че бил в състояние да бракосъчетае Беки и Лукас и да им намери колиба (каравана), в която да живеят. Муур намира на Лукас временна работа.

Според историята на Лукас, Беки не могла да свикне с тези условия на живот и поискала да се върне у дома. На 24 август 1982 г. тя се скарала с него. Казала, че й липсва семейството й и иска да си тръгне, но Лукас се опасявал, че ще я загуби и отказал на молбите й. Но Беки не се отказвала. Тя се цупела и плачела, докато накрая той склонил и й казал да се приготви за път.

Тъй като нямал регистрационни номера на колата си, Лукас решил, че ще пътуват на стоп и така стигнали до Дентън, Тексас, на север от Далас. Той си купил стекче с бира и отново се опитал да убеди Беки да се откаже от идеята си. Тя му се озъбила, което напомнило на Лукас за майка му, и след това го зашлевила. В отговор той забил в гърдите й нож за месо. За негов ужас тя умряла веднага. „Тя си отиде преди да се усетя“.

Тогава, точно край магистралата, на одеялото, което Беки била постлала на земята, той изнасилил трупа й. Това бил най-добрият секс, който бил правил с нея. След това отрязал главата и крайниците й, а торсът разделил на две големи парчета. Отначало ги сложил в калъф от възглавница, но после ги извадил и просто ги разхвърлял в полето наблизо. По този начин се отървал от чантата й и малкия й куфар. Лукас сметнал, че тъй като никой не ги познавал по тези места, няма как да го проследят. По-късно той изразява разкаяние и заявява, че наистина е обичал Беки. Щом се почистил от кръвта, Лукас се върнал на стоп в Молитвения дом и казал на Муур и на останалите, че Беки се е качила в някакъв камион и го е зарязала. Две седмици по-късно той се върнал да зарови някои от останките й в плитък гроб, близо до групичка дървета. Само след една седмица Лукас щял да извърши ново убийство.

Кейт

На 16 септември, три седмици след кончината на Беки, нещата загрубели за Кейт Рич. Впоследствие Лукас разказва на Рейнджърите, че е отишъл в Рингголд, където живеела тя, почукал на вратата и я помолил да му помогне да намерят Беки. Доволна да излезе от къщи, тя се съгласила и Лукас спрял първо да си купи бира. Между седалките на колата имало касапски нож. Тъй като Беки вече била мъртва, очевидно Лукас имал други планове.

Според Лукас, идеята да убие Кейт му била хрумнала чак след като изпил доста бира. Той отбил по един черен път и спрял колата. Грабнал ножа и го забил в Кейт, притискайки я до вратата. Сетне слязъл от колата, заобиколил и отворил вратата, при което Кейт се свлякла на земята. Тя била вече мъртва от рана в сърцето. Лукас моментално се възбудил, замъкнал тялото й зад един насип и свалил дрехите й. „Съблякох се“ – разказва той на Рейнджърите, – „и я чуках, докато не свърших“. След това я завлякъл до една голяма дренажна тръба близо до пътя. Напъхал тялото и дрехите колкото се може по-навътре, докато не се уверил, че никой няма да може да ги намери.

На следващия ден Лукас напуска Молитвения дом и успява да стигне до Нийдълс, Калифорния, преди колата му да сдаде багажа. Но той не бил свършил с Кейт. След един месец се върнал на мястото, където я бил оставил. Лукас разбира, че го подозират в изчезването й и се подлага доброволно на тест с полиграф, който минава успешно. Никой не го арестувал. Лукас прибрал разлагащите се останки и ги отнесъл в Молитвения дом, където ги изгорил в една печка.

След признанията му, полицията отива на мястото на убийството и открива в тръбата счупени дамски очила и бельо. В печката за дърва в Молитвения дом намират пепел и изгорени остатъци от човешка кост и плът. На мястото, където Лукас бил изхвърлил голяма част от пепелта, били открити още фрагменти от кости. Лукас също им показал мястото, на което бил изхвърлил чантата на Кейт – същото, на което тя била намерена преди няколко месеца.

Полицията и Тексаските рейнджъри отвеждат Лукас в района на Дентън, за да им покаже къде са останките на Беки. Той се насочил право към групичката дървета, където я бил погребал, и посочил към няколко места в полето наоколо. Те разкопали седем различни точки от местността и открили дрехи, кости, череп и разлагащи се останки. Потвърждаването на тези две престъпления, които показвали опит в убиването и прикриването на доказателства, правела доста вероятна възможността Лукас да казва истината и за останалите – били те и стотици.

Лукас искал напълно да изчисти съвестта си и затова, след като бил осъден за убийството на Беки, написал на Отис Туул писмо от четири страници, в което го информирал за смъртта й, и го молел за съдействие в примомнянето на подробности от останалите убийства, които били извършили заедно. Той казал, че оставя на него да прецени дали иска да бъде замесен. Всъщност, полицията в Джаксънвил вече била уведомена за убийствата, извършени в техния район от тези двама лунатици.

Събиране

Писмото пристигнало при Туул в затвора. Той бил научил за признанията на Лукас и с готовност ги подкрепил, прибавяйки свои собствени страховити подробности. Туул дал информация, която изглежда решавала около две дузини убийства в единадесет щата и се съгласил, че той и Лукас са били партньори в над сто убийства.

В единствения обезпокояващ телефонен разговор, който им бил позволен (това бил първият им контакт от две години насам), Туул поощрил Лукас да „изплюе камъчето“. Той се опитал да подтикне Хенри да си признае, че е практикувал канибализъм. На записа от разговора се чува как Туул казва: „Помниш ли как един път ти казах, че искам ребърца? Това прави ли ме канибал?“. Той споменал, че двамата са рязали месо от телата, а той самият бил опитал кръвта на една от жертвите, за да провери какъв вкус има мъжката кръв. Лукас отговорил: „Виждал съм много повече нарязани тела от тебе“. Отис не обърнал внимание на това фукане и подметнал, че със сос за барбекю месото има вкус на истинско. Лукас казал, че се въздържа от подобно поведение, защото не харесва вкуса на соса за барбекю. Той изрича и следните думи: „Ти и аз се превърнахме в едно и също нещо – хората ни смятат за зверове“.

След около половин час те се сбогували, очевидно доволни от отвратителното шоу, което били изпълнили пред полицията. Според Боб Принс, ръководител на Специалния отдел разследващ случая, целият разговор бил просто тяхна игра. Въпреки твърденията на Лукас, че иска да се поправи, очевидно било как той се наслаждава на стореното. По-късно, когато Лукас е отведен в Джаксънвил, за да говори с местната полиция, “партньорите“ били изправени един срещу друг, но не казали нищо съществено. Туул простил на Лукас за убийството на Беки, казвайки, че сигурно й е било време да умре.

Туул получава смъртна присъда, когато се установява, че в един от причинените от него пожари е загинал човек. Той получава и втора смъртна присъда, за убийството на една възрастна жена, но и двете му наказания са намалени на доживотен затвор.

Най-опасният убиец

След Деня на благодарността през 1983 г. Тексаските рейнджъри разпитали Лукас с надеждата, че ще могат да решат отворените случаи. До този момент Лукас бил поел отговорност за около 126 убийства, от които, според рейнджърите, поне 35 били със сигурност негово дело. Те били наясно, че Лукас лъже за доста от тях, казвайки, че не си спомня подробности, тъй като е бил под влиянието на алкохол и наркотици. Докато събирали информация и се свързвали с други юрисдикции, те лека-полека запълнили празнините за движенията на Лукас през годините.

Тогава, през януари 1984 г., се провежда една тридневна конференция, на която присъствали 107 полицейски служители от осемнадесет щата. На нея е обявено, че 72 случая със сигурност са дело на Лукас и Туул, и двамата са заподозряни в още 71. Лукас щял да бъде разпитван лично и по телефона до месец март, когато било насрочен процеса за убийството на „Оранжевите чорапи“. За неговите права следели двама съдебно назначени адвокати. Рейнджърите предупредили полицейските служители от цялата страна да не дават на Лукас твърде много детайли и снимки, тъй като искали да са сигурни, че той казва истината.

Лукас наистина помагал да се разкрият някои случаи и водел разследващите точно на местопрестъпленията. Той знаел подробности за тези престъпления, които никога не били публикувани в пресата. Във връзка с един такъв случай в Кенеуик, Вашингтон, той описал с поразяващи детайли убийството на една жена, а кръвта му съвпаднала с кръвта открита на една кърпа, която убиецът бил използвал, за да избърше ръката си след като се бил порязал с оръжието на убийството.

„Не чувствах нищо към хората, а и към самите престъпления“ - заявява той. – „…качвах ги на стоп, или бягащи, или играещи, ей такива работи. След това потегляхме и се забавлявахме. После, преди да се усетя, ги убивах и изхвърлях някъде.“

Най-сетне той се изправя пред най-сериозното обвинение.

Оранжевите чорапи

Процесът за убийството на жертвата, позната като „Оранжевите чорапи“, се провежда през март в Сан Анджело, Тексас. Главен обвинител е областният прокурор Ед Уолш, а Дон Хигингботъм и Паркър Макколоу защитават Лукас. Делото щяло да се ръководи от съдия Джон Картър, който наскоро бил председателствал и процеса срещу медицинската сестра Дженийн Джоунс, обвинена в убийството на дете.

Съдия Джон Картър

Съдия Джон Картър

Делото започнало с докладите за това как е била убита жертвата и съкратените признания на самия Лукас. В писмените си показания и на запис, той описвал как я бил качил на стоп, бил правил секс с нея, и накрая я убил и захвърлил тялото й в канала, ожулвайки кожата на коляното си. В един видеозапис се виждало как Лукас води полицаите към мястото, където бил захвърлил тялото на жертвата си.

Защитата, обаче успява да докаже, че несъкратената версия на видеокасетата показва как Лукас понякога си противоречи и очевидно страда от големи пропуски в паметта. По време на разпита даже се налагало шерифът да му освежава спомените, което предполага, че Лукас може просто да е „отгатнал“ желанията му и да му е казал онова, което той искал да чуе. Защитата успява да докаже чрез работодателя на Лукас , че той е бил във Флорида на 31 октомври, а на 1 ноември е осребрил там чек. Неговите адвокати свързали всичко това с показанията на психиатрите, за да покажат, че Лукас е невменяем. Психологът Том Кубишин казал, че Лукас има коефициент на интелигентност 84, изпитва нуждата да се чувства важен, има комплекс за малоценност, и вярва, че не е отговорен за собствените си действия. Освен това е шизофреник. Когато чува всичко това Лукас се разплаква, принуждавайки съдията да обяви почивка.

Обвинението отвръща на удара, доказвайки, че шефът на Лукас може само да си е мислел, че той е на работа. То също осигурява показанията на един психиатър, че Лукас не е луд. Освен това на един от записите Лукас поемал отговорността за 360 убийства: „Убивахме ги по-всякакви възможни начини, без отрова“ – изпадайки след това в подробни описания.

Въпреки всичките усилия на защитата, затруднена от клиента си, който сякаш бил на страната на обвинението, съдебните заседатели го признават за виновен и той е осъден на смърт. Лукас изглеждал спокоен и почти щастлив. Може би чувствал, че най-сетне е станал важен. Не всички били съгласни с присъдата, обаче. Причината е, че в признанията си Лукас излагал единствено ключови факти и то след като шерифът опреснявал паметта му. „Това беше най-лошото признание“ – казва Хю Айнсуърт, репортер от далаския „Таймс-Херълд“, който решава да се порови по-дълбоко в случая.

Шепот на демони

Макс Кол е един от Тексаските рейнджъри, които водели разследването по случая. Неговата книга „Ръката на смъртта“ е широко критикувана, тъй като той се сприятелява с Лукас и приема безрезервно всичко, което той му разказвал, но все пак тя съдържа най-доброто описание на признанията на Лукас. Кол дава ясно да се разбере, че Лукас е получавал много внимание, строго охранявана килия, хубава храна, и многобройни пътувания в компанията на двама рейнджъри.  Това е достатъчна мотивация за един човек, който преди това нямал нищо, да започне да си измисля разни работи.

Лукас през 1984г.

Лукас през 1984г.

„Хенри е поклонник на Сатаната“ – пише Кол, – „и вярва на лъжите си, защото смята, че по този начин му служи“. Кол вярва, че Лукас се е присъединил към Туул в така наречения култ „Ръката на смъртта“ и смята, че чрез книгата си ще предупреди хората за тази опасна организация. Той искрено вярва, че Хенри Лий Лукас е участвал в 360 изнасилвания и убийства, извършени в името на култа, за който се предполага, че има връзки с организираната престъпност. Лукас разказвал, че е бил вербуван и обучен, за да стане машина за убиване, и описвал с големи подробности жертвоприношенията на култа.

Най-вероятно Лукас е усетил слабостта на Кол, изразяваща се в неговите собствени религиозни вярвания, и просто си е играел с него. Книгата е пропита с религиозна идеология – особено твърдението, че Беки е искала да напусне Лукас, защото била намерила правия път чрез Библията. На Кол изглежда му допада този морален ъгъл и той го използва както намери за удобно. Освен това Кол приема всичко, което Лукас му казва. Например, той описва Туул като „симпатичен млад човек“, докато в действителност, Туул би могъл да спечели без никакво усилие конкурс за най-грозен сериен убиец.

За съжаление голяма част от главите, посветени на детството на Лукас и отношенията с майка му, съдържат напълно недоказани неща. Лукас бил ядосан на майка си и най-вероятно я е описал във възможно най-черни краски.  Всичко написано от Кол би трябвало да се разглежда с голяма доза скептицизъм особено, след като той пресъздава една история, на чийто диалози и събития никога не бил присъствал.

С течение на времето преброяването на жертвите на Лукас достига 600 убийства, извършени в 27 щата и Канада. Изглежда той бил просто един компулсивен лъжец. За да направи бройката по-достоверна, Лукас намесва в историята си и сатанинския култ, което кара мнозина да мислят, че всичко това е една голяма измама.

Играта

Репортерът Хю Айнсуърт, който е съавтор на книга за Тед Бънди, проследява целия процес с известни съмнения. Той прави собствено разследване и открива, че Лукас е бил извън щата или в затвора по време на някои от убийствата, за които направил самопризнания. Това вдъхновява областния прокурор на Макленън Каунти Вик Фийзъл да хвърли по-дълбок поглед в показанията на Лукас и в двете убийства случили се в района му.

Хю Айнсуърт

Хю Айнсуърт

Лукас бил написал писмо до един репортер в Форт Уърт, заявявайки, че не е отговорен за всички убийства, а, след като разгледали показанията му, родителите на една от предполагаемите му жертви решили, че той не е отговорен за смъртта на дъщеря им. Самият Айнсуърт провежда интервю с Лукас и публикува обширна статия на 14 април 1984 г. В нея той задава важния въпрос: било ли е всичко това лъжа? Според него е така и той обвинява разследващите в небрежност, като например пропускът им да проследят някои нишки, подкопаващи истинността на историите на Лукас, или по-точно разстоянията между местопрестъпленията, които правят фактически невъзможно Лукас да е извършил убийства, случили се в един и същ период от време. Айнсуърт смята, че на Лукас са подхвърлени подробности за доста от убийствата, само за да може полицията да закрие случаите си. Впоследствие Лукас признава, че през живота си е извършил всичко на всичко три убийства: на майка си, Беки и Кейт.

Вик Фийзъл и Лукас

Вик Фийзъл и Лукас

Но след това Лукас казва на една монахиня, която от своя страна споделя чутото с медиите, че е излъгал Айнсуърт и всъщност наистина е чудовищният убиец, за какъвто се представя. Новооткритата му религия изисквала от него да казва само истината. Замесените полицаи твърдят, че не са вярвали на всичко казано от Лукас, но когато той им давал ключова информация и ги отвеждал директно до местопрестъплението, те считали това за достатъчно убедително доказателство. Той със сигурност бил погубил много повече от трима души. Всъщност, до този момент вече били разкрити и му били приписани 189 убийства. На 23 април той заявява, че единственият човек, когото е убил, е майка му, а и това било нещастен случай. Той могъл да „разреши“ толкова много случаи, защото Рейнджърите му давали всичко необходимо – снимки, доклади и дори го водели на местопрестъпленията. Той се появява на живо в сутрешното предаване „Добро утро Америка“, за да повтори това изявление. Решението му да се отметне идвало от вярата му в Бог (същата причина, която по-рано кара да признае за всичките тези убийства).

Тези новини са точно толкова шокиращи, колкото и първоначалните му признания, и замесените полицаи бързо се мобилизират, за да излязат от цялата работа с някакво достойнство.

Метаморфози

Очевидно Лукас се забавлявал, шокирайки органите на реда с огромни бройки, перверзии и страховити подробности. Въпреки това, той наистина ги насочва към местата, където били открити жертви, и до момента се смята, че той е отговорен за около 40-50 убийства. От друга страна тези, които правят изчисленията, може би се стремят да се спасят от срама и не желаят да си признаят, че са му подхвърляли информация.

Начинът, по който Лукас обикновено правел признанията си, е следният: ако органите в дадена юрисдикция го подозирали и, ако Лукас си признаел, че е замесен – а неговите 3000 признания говорят, че той рядко е отричал – те изпращали на Специалния отряд разследващ Лукас досието с информация, касаеща неразкрития случай. След това Лукас бил разпитван подробно и дори му позволявали да чете полицейските доклади, като по този начин научавал голям брой детайли известни само на полицията, които впоследствие разказвал като свои.

Рейнджърите настояват, че Лукас е сериен убиец и твърдят, че са правели всичко възможно да скрият подробностите от него.

Лукас под арест

Лукас под арест

Но вредата е налице. Медиите се добират до новината за измамата и статусът на Лукас се променя от най-прочутия убиец в света на най-прочутия лъжец. Без значение какво казвал той сега, никой вече не му вярвал. Няколко пенсионирани вече Рейнджъри казват, че по време на разпитите на Лукас често оставали с впечатлението, че той лъже. Все пак, за тях било трудно да приемат, че той няма нищо общо със случаите, в които ги завеждал право на мястото, където лежала жертвата. Той знаел твърде много за някои престъпления, без чужда помощ и подсказки.

На 29 април Лукас отново се връща към някои от първоначалните си изявления. Той дава интервю за едно радио предаване и казва: „Убил съм толкова хора, колкото съм казал, че съм убил“. Той отново поставя цифрата на 360.  След това заявява, че всичко е лъжа и споменава, че култът „Ръката на смъртта“ възнамерява да го убие.

Фалшиви признания

Полицията познава няколко вида лъжливи самопризнания, сред които и тези на хора, признаващи си доброволно за нещо, което не са направили. Те обикновено го правят в голямо по мащаб разследване, с надеждата да станат известни. Друг път става въпрос за криво разбрано чувство за вина, когато изповедникът вярва, че трябва да бъде наказан за нещо. Съществуват и насилствените самопризнания, при които разпитваният обикновено е изтощен, наивен, изплашен или умствено обременен. Някои хора се страхуват, че разпитът ще бъде стресиращ и бързо капитулират, но в редки случаи човек може да се идентифицира с престъплението и наистина да повярва, че го е извършил. Най-често лъжливи самопризнания правят младежите, хората с ниска интелигентност, умствено болните или обърканите, лесно податливите на внушение, доверчивите, тези с ниско самочувствие, безпокойство или лоша памет.

Голямото жури гласува

Голямото жури гласува

Лукас е от типа, който се опитва да се присламчи към определен случай. Тъй като Рейнджърите изгаряли от желание да разрешат отворените си случаи, те го снабдяват с цялата необходима информация. Според тях това било освежаване на паметта, но той го използвал за свои собствени цели. Лукас нямал какво да губи, а можел да спечели много, под формата на забавление и чувство за власт.

Всъщност, Лукас признава за едно убийство в Литъл Рок, Арканзас, което вече било разкрито и това направило областният прокурор доста подозрителен. Същото се случва и с полицаите от Западна Вирджиния, когато Лукас заявил, че е отговорен за убийството на техен колега, а всъщност се оказва, че той се е самоубил. В един друг случай от Арканзас Лукас не можел да предложи никакви подробности до момента, в който не му пуснали видеозапис от местопрестъплението. Той признава и за едно убийство в Делауеър, за което вече бил арестуван заподозрян, който също си бил признал.

„Целта ми беше да пречупя и да покваря всеки служител на закона, до който се добера“ – казва Лукас. – „Мисля, че свърших доста добра работа“.

Чрез „съмнителни методи“ – пише пресата, – „Рейнджърите измъкват буквално стотици признания от Хенри Лий Лукас“. Според един друг автор, Лукас живее на принципа: „Ако правилата му изнасят, той ги следва. Ако ли не, ги нарушава“.

На 11 юни 1984 г. разследването на неразкритите случаи е прекратено, а онези, които вече били „разкрити“, били отново отворени. Лукас е транспортиран в затвора в Хънтсвил. Той твърдял, че правата му по време на процеса, разглеждащ случая с „Оранжевите чорапи“, са били нарушени. Той вярвал, че поведението му ще му донесе свобода. Дори казал на един полицейски служител, че ще бъде свободен само след месец.

Любов в затвора

През 1991 г. Отис Туул получава още четири доживотни присъди за убийствата на три жени и един мъж във Флорида, извършени през 1980-81 г. Лукас е обвинен заедно с него, но не присъства на съдебния процес. Пет години по-късно, през 1996 г., Туул умира в затвора от цироза на черния дроб. Преди това, обаче нещо любопитно се случва с неговия бивш партньор Лукас.

Много серийни убийци привличат фенове и макар Лукас да не е сред най-красивите мъже на света и той имал своя дял от обожателки. Една жена, Филис Уилкокс, дори измисля план за бягството му от затвора, в който тя щяла да се представи за уж мъртвата му приятелка Беки.

Окованият Лукас

Окованият Лукас

През октомври 1992 г. Уилкокс се представя за порасналата вече Беки и заявява, че е жива и иска да измъкне Лукас от капана на смъртта. В действителност, 40-годишната жена била майка и баба и живеела в Кейп Жирардо, Мисури. Тя се запознава с Лукас чрез кореспонденция след като прочита книга за него и скоро след това го посещава в затвора. Тя разказва как, въпреки че била нервна от предстоящото посещение в затвора и доста стресната от вида на Лукас, окован в белезници и обграден с охрана, все пак прекарала чудесно и го посещавала още много пъти след това. Една от темите на разговорите им била Беки Пауъл.

Лукас й казал, че е видял Беки да се качва в някакъв камион, но бил казал на полицията, че я е убил, за да не я замесва в неговите убийства. С други думи, той казал на Уилкокс, че Беки е все още жива.

Лукас също отрекъл да е убивал Кейт Рич и „Оранжевите чорапи“, казвайки, че фурната, в която уж бил изгорил тялото на Рич, е твърде малка за дебела жена като нея. Той бил убеден, че полицията е открила там пилешки кости и е преувеличила тяхното значение. За „Оранжевите чорапи“ той твърдял, че синините около врата й изобщо не съвпадали с ръцете му. Но си признал, че е убил майка си.

Уилкокс хваща вяра на всяка негова дума и по-късно разказва как била обсебена от него и, въпреки че била омъжена, мислела и мечтаела за Лукас през цялото време. Тя знаела, че се влюбва. Лукас приел чувствата й и й казал, че и той я обича. Не след дълго Уилкокс започва да се страхува от предстоящата екзекуция на Лукас, и затова изработва план за спасяването му. Тя вярвала, че той е невинен. Когато се представила за Беки, Лукас подкрепил историята й. Той заявил, че си е признал за убийството й, само за да затрудни полицията. (Изглежда той бил забравил, че останките на Беки били открити, когато самият той показал на полицията къде се намират). Естествено номерът им не минал.

Скоро се установило, че Уилкокс е диагностицирана шизофреничка, която била водила кореспонденция и с Джон Уейн Гейси и Чарлз Менсън . Но Лукас все още бил твърдо решен да се пребори със смъртната присъда.

Предизвикателство към закона

Въпреки фактът, че Лукас е осъден за четири убийства, един от тези случаи, „Оранжевите чорапи“, скоро бил поставен под съмнение. Единственото, което свързва Лукас с него, са собствените му признания. Смъртното наказание за този случай останало с години, макар че Лукас получил две отлагания, поради недостиг на доказателства. Фактът, който бил изваден по време на процеса, че той е бил на работа по време на убийството, сега се обръщал в негова полза.

Бившият следовател от Отдела по правосъдие Майкъл Фиъри събира дебела папка с данни за местонахождението на Лукас в нощта на убийството. От тази документация става ясно, че той наистина е бил в Джаксънвил, Флорида. Фиъри бил събрал доказателства като чекове от заплатата му и застрахователни отчети, чрез които можел да се проследи пътя на Лукас по югоизточното крайбрежие. Той бил готов да предаде всичко това и го прави през 1996 г., когато Лукас се явява на заседание разглеждащо смъртното му наказание.

Лукас застанал на свидетелската скамейка и заявил, че не е убивал жената, известна като „Оранжевите чорапи“. Той се разплакал и говорил около петнадесет минути с треперещ глас пред областния съдия Сам Р. Къмингс. Лукас заявил, че е дал лъжливи самопризнания, за които е получил факти от предоставените му полицейски доклади. Всъщност той имал алиби – бил във Флорида, където гасял горяща кола. Заместник-областният прокурор Джина Блаунт го укорила, че е играл игрички с полицаите и Лукас отговорил, че това не е било игра. „Имах си причини“ – казал той. Той получава отлагане на присъдата и две години по-късно случаят отива на по-висока инстанция – при губернатора.

Помилването на Буш

През 1998 г., поради липса на доказателства и съществуването на противоречиви такива, тогавашният губернатор на Тексас Джордж У. Буш намалява присъдата на Лукас на доживотен затвор – Лукас е единственият човек получил подобна милост по време на губернаторството на бъдещия президент на Щатите. През 1998 г. сестра Хелън Приджийн, автор на книгата „Осъденият на смърт идва“, пише за решението на Буш.

Джордж У. Буш

Джордж У. Буш

Според нея, той е бил мотивиран „повече от изгода, отколкото от съвест“. Тя излага факти в полза на това твърдение: по време на шестгодишното си управление в Тексас Буш одобрява над 152 екзекуции – повече от който и да е друг губернатор в останалите щати в близката история. Той не намалява нито едно друго смъртно наказание на доживотен затвор, въпреки че в някои от другите случаи съществували фактори за това. Журналистът Алън Берлоу разкрива, че Буш е прегледал доста набързо 57 от тези случаи в деня преди екзекуцията на осъдените да се състои. В един от тях Буш бил пропуска важни доказателства, доказващи, че осъденият е умствено болен и следователно не подлежи на смъртно наказание.

Приджийн обявява Комисията по помилванията в Тексас  за „фарс“, за който Буш не бил направил нищо.

Лукас в затвора

Лукас в затвора

Тя пише: „В случая на Хенри Лий Лукас от 1998 г. Буш показа къде всъщност лежи властта“. Губернаторът се намесва в комисията преди тя да обсъди решението си, след което бордът гласува с 17-1 гласа в полза на неговото решение.

Приджийн посочва, че в онзи момент било пределно ясно, че Лукас не би могъл да е извършил убийството на „Оранжевите чорапи“. „Освен това“ – пише тя, – „той не представлява опасност за обществото, тъй като има да излежи шест последователни доживотни присъди за други убийства, които може и да не е извършил, ако съдим по лъжливите му показания за стотици такива. Буш твърди, че съдебните заседатели на неговия процес ‘не са знаели’ за определени факти, които стават известни впоследствие“. По този начин той се възползва от възможността да прояви явна съпричастност, която в същността си е чиста политика.

Финални думи

Скорошна снимка на Лукас в затвора

Никой не знае колко точно убийства са извършили Хенри Лий Лукас и Отис Туул. Имайки предвид номерата на Лукас и навика му да послъгва, малко вероятно е някой да знае цялата истина, с изключение на майка му, Кейт Рич и Беки Пауъл. Съществуват достатъчно добри доказателства, че той може да е убил и други, но съдиите отказват да приемат показанията му, така че тези случаи никога не са разглеждани в съда.

Лукас умира в затвора през март 2001 година от естествена смърт. Това слага край на един от най-необичайните случаи в аналите на криминалната психология.

Любопитен факт е, че през 90-те години, един далечен братовчед на Лукас, Боби Джо Лонг , е осъден във Флорида за десет убийства. Той също изнасилва около 50 жени, които намирал по обяви във вестниците.

Гледай видео биографията на Хенри Лий Лукас ТУК

2 Коментари за “Портрет на един сериен убиец: Хенри Лий Лукас”

  1. AvatarХана Монтана

    Тези две „творения“ на майката пророда-Отис Туул и Хенри Лий Лукас са едни от най-гнусните и жалки същества,за които някога съм чела.Бях забравила що за изверги са,та сега си опресних паметта.
    Този смешник Буш отменя смъртната присъда на онзи плужек-Лукас.Няма никакво правосъдие-ще ми умира от естествена смърт.Заслужавал е,заедно онзи болничен експеримент Туул,да бъдат разчекнати до смърт от няколко коня насред някои площад в Америка.

  2. AvatarТаня

    Да, точно така Хана Монтана, напълно съм „за“ това, което казваш е точно, още повече, че този изрод Лукас е ревал като бебе за да не го усмъртят, когато се е явява на изслушване пред Голямото жури, а какво е причинил на невинните- не е важно. И този този подлизурко Буш, ще помилвал той

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      • Марихуаната (40%, 4 802 Гласа)
      • Проституцията (26%, 3 115 Гласа)
      • Интернет пиратството (25%, 3 056 Гласа)
      • Гей браковете (25%, 3 008 Гласа)
      • Нито едно от посочените (24%, 2 866 Гласа)
      • Лесният достъп до оръжия (11%, 1 339 Гласа)
      • Порнографията (10%, 1 196 Гласа)
      • Алкохолът под 18 години (6%, 696 Гласа)
      • Полигамията (4%, 471 Гласа)
      • Всичко (2%, 240 Гласа)

      Общо гласували: 12 041

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняПортрет на един сериен... { Да, точно така Хана Монтана, напълно съм "за" това, което... } –
  • User AvatarТаняДженийн Джоунс: Смяната на... { Още първия поглед на физиономията й издава невероятен изрод- душегубка.... } –
  • User AvatarТаняСмъртта на Джеймс Бълджър... { Браво Светла, много добре казано. Аз макар, че препрочитам почти... } –
  • User AvatarТаняВелма Барфийлд: Серийна отровителка { Как пък всички откриват Бог, когато им запари под задника?... } –
  • User AvatarТаняДаян Даунс: Майка-детеубийца или... { Майка ли? Това няма как да бъде майка а само... } –
  • User AvatarТаняГражданинът Х: Андрей Чикатило... { Наистина потресаващо, но защо Московича,пише че е изведен навън и... } –