Питър Сътклиф: Йоркширския изкормвач

Питър Сътклиф: Йоркширския изкормвач

На 2 януари 1981 г. настъпва края на петгодишното злокобно царство на Йоркширския изкормвач. През изминалата петилетка, започнала през юли 1975 г., Питър Сътклиф убива тринадесет жени и оставя седем други полуживи. Седемте оцелели знаят какви късметлии са, но техните физически, емоционални и психологически белези остават с тях завинаги. Някои дори съжаляват, че убиецът не ги е довършил.

Докато цялата нация празнувала финалния триумф на доброто над злото, семейството на Йоркширския изкормвач не можело да повярва, че техният любим Питър Уилям Сътклиф е отговорен за страховитите престъпления на така дълго търсения убиец.

Маска на убиец

Питър Уилям Сътклиф е първородния син на Джон и Катлийн Сътклиф. Роден е в Бингли – индустриална област в Йоркшир, Англия, на 2 юни 1946 г. Бебето тежало едва 2,27 кг, но било напълно здраво. Родителите му били уверени, че техният син ще порасне също като баща си – плещест здравеняк, който обичал да се занимава със спортове и да купонясва в местната кръчма.

Джон с нетърпение очаквал деня, в който щял да може да сподели със сина си удоволствията от живота, но Питър не оправдал очакванията му. Той бил тихо и стеснително момче, което предпочитало да си стои вкъщи с майка си, вместо да участва в грубите игри на братята и сестрите си, и да чете, вместо да се занимава със спорт. Чувствайки се страшно потиснат от агресивната мъжественост на баща си, той търсел сигурно убежище край своята майка – мила и любяща жена, която обожавала всичките си шест деца.

В училището, което намразил от първия ден, Питър не направил опити да се сближи с останалите деца. Прекарвал междучасията усамотен в някой ъгъл, далеч от съучениците си, и избягвал бурните игри, от които се страхувал, защото бил дребен и не особено силен. Баща му го окуражавал да се присъедини към другите деца, но без успех. Преместването му в гимназията само влошило нещата. Питър се превърнал в обект на жесток тормоз, който го накарал да бяга от училище в продължение на две седмици, преди родителите му да бъдат уведомени за отсъствията му. Прекарал двете седмици на тавана, където четял комикси и книги на светлината от електрическо фенерче. Макар тормозът над него да бил прекратен от училищната управа, Питър, който никога не се биел с другите момчета и не преследвал момичетата, бил смятан за различен и останалите го отбягвали.

В последните години от гимназията Питър се опитал да се сближи с връстниците си и да преодолее стигмата на неудачник, с която се бил сдобил в миналото. Захванал се с бодибилдинг и скоро, за огромно удоволствие на баща му, бил в състояние да победи двама от братята си на канадска борба. Макар все още да не показвал интерес към момичетата, той се научил да играе някои спортове, но страхът от нараняване не му позволил да изпъкне в никой от тях. Напуснал училище на петнайсет години, без да знае какво иска от живота. През следващите две години сменял работата си постоянно. Питър започнал във фабриката на баща си, но след няколко седмици напуснал, за да чиракува за инженер. Това не продължило дълго и след девет месеца отново станал работник във фабрика. Накрая си намерил работа като гробар в местното гробище.

Питър продължавал да бъде отдаден на майка си и с удоволствие изпълнявал заръките й. Нещата не стояли така с баща му, който според Питър прекарвал твърде много време далеч от семейството си, занимавайки се със спортове и пиене с приятели – неща, които Питър презирал. Самият Джон Сътклиф вече се бил успокоил по отношение на най-големия си син, виждайки, че той се интересува от мъжки занимания като бодибилдинг и каране и поправка на мотоциклети. Единствената му тревога била, че Питър все още не се интересува от момичета и си няма приятелка.

Питър Сътклиф
Питър Сътклиф

Когато навършил 20 години, Питър се запознал с втората дъщеря на чехословашки имигранти, на име Соня Журма. Бащата на девойката, бивш учител по физическо, първоначално не одобрил избора на дъщеря си, но с времето започнал да гледа на Питър като на сериозен младеж. Най-важното било, че се отнасял добре с дъщеря му. Соня се надявала да стане учителка и макар двамата да не се оженили през идните осем години, били наясно, че това се очаква от тях.

В очите на Джон и Катлийн Сътклиф Питър се бил превърнал в идеалния син. Единственият му недостатък били честите отстъствия от работа, които накрая довели до уволняването му от гробището. През април 1973 г. най-сетне си намерил постоянна работа като нощна смяна в „Британия Уъркс“. През 1974 г. натискът на родителите им станал прекалено голям и Питър и Соня най-накрая решили да се оженят, въпреки че нямали спестявания за собствен дом, а Соня не успяла да вземе учителската си диплома, тъй като имала шизофреничен епизод по време на втората година от следването си. Решавайки, че ще живеят при нейните родители, те сключили брак на 10 август – 24-ият рожден ден на Соня.

Питър и Соня на сватбата си
Питър и Соня на сватбата си

Питър бил успял да си създаде убедително нормален публичен образ. Мнозина го описвали като трудолюбив и скромен служител, и грижовен и любящ съпруг, който не проявявал никакви признаци за жестокостта и покварата, скрити дълбоко у него.

Само малцина били виждали второто лице на Питър. Неговият колега от гробището Гари Джаксън го бил сварвал да краде пръстените на покойниците и да си прави лоши шеги със скелетите. Неговият зет Робин Холанд често излизал с Питър в кварталите с червени фенери. Питър често му се хвалел за завоеванията си сред проститутките работещи там.

У дома продължавал да играе ролята на светец, презиращ аморалността на изневеряващите мъже. В крайна сметка лицемерието на Питър дошло в повече на зет му Робин и той отказал повече да излиза с него. Неговият приятел Тревър Бърдсол впоследствие споделил с полицията подозренията си, че именно Питър Сътклиф е Йоркширския изкормвач.

Тревър и Питър често прекарвали времето си по кръчмите и обикаляли улиците с червените фенери. Питър изглежда изпитвал влечение към проститутките, но то било примесено с някакъв странен гняв. Тревър ясно си спомнял една нощ в Брадфорд през 1969 г., когато Питър го оставил сам в колата за няколко минути. Когато се върнал, му казал, че се е опитал да удари някаква проститутка с тухла, напъхана в чорап, но чорапът се бил скъсал и тухлата изпаднала от него. Въпреки чудатото му поведение, Тревър продължил приятелството си с него чак до ареста му през 1981 г.

Двойнствен живот

Шест месеца след сватбата си със Соня Питър Сътклиф получил 400 лири компенсация за съкращението си от работа. Използвал парите, за да се сдобие с книжка за управление на товарни камиони. На 4 юни 1975 г. взел изпита за шофьорски курсове и си купил бял форд „Корсар“ с черен покрив, като запазил старата си кола – светлозелен форд „Капри“ GT. През следващия месец Питър съобщил на приятели и роднини тъжната новина, че многото спонтанни аборти на Соня са довели до неспособността й да роди децата, които и двамата така много искали.

Анна Рогулскиж
Анна Рогулскиж

Скоро след това Питър извършил първото си известно нападение. Анна Патриша Рогулскиж живеела в Кийли. Тридесегодишната блондинка била разведена от около две години. В нощта на 4 юли 1975 г. тя и приятелят й се скарали. Все още ядосана, Анна излязла да пие с приятели в един клуб в Брадфорд. Нейните две приятелки я оставили пред дома й в 1:00 ч. Тя очаквала да завари там приятеля си, но него го нямало. Това отново я раздразнило и тя тръгнала към дома му, за да си изяснят нещата веднъж завинаги. Докато тропала безплодно по вратата му, Питър Сътклиф стоял в сенките и я наблюдавал. Вбесената Анна свалила едната си обувка и разбила с нея стъклото на един от прозорците.

Навела се да си обуе отново обувката и тогава Питър бързо излязъл от храстите и я повалил с жесток удар по главата. Анна била вече в безсъзнание, когато й нанесъл още два удара с чук. Питър поспрял да си поеме въздух, а кръвта на Анна се разливала по калдъръма. Той повдигнал полата й и свалил бельото й. Прибирайки чука в джоба си, извадил оттам нож и излял потискания си гняв, разрязвайки многократно стомаха й.

Избликът му на неконтролируема ярост бил прекъснат от гласа на разтревожен съсед, събуден от шума. Човекът стоял на прозореца си и се опитвал да различи нещо на тъмната алея. Питър Сътклиф се окопитил и спокойно уверил мъжа, че всичко е наред. Човекът се успокоил и се прибрал обратно вътре. Питър пооправил дрехите на Анна и изчезнал толкова бързо, колкото се бил появил.

Докато Питър се прибирал у дома при съпругата си, Анна била открита и откарана по спешност в местната болница. Оттам била прехвърлена в по-голяма болница в Лийдс, където била подложена на 12-часова операция. Тя оцеляла като по чудо, но животът й се променил завинаги след онази нощ. Върнала се у дома, където заживяла напълно сама с петте си котки, барикадирана зад мрежа от кабели и аларми. До ден днешен Анна се ужасява от непознати и рядко излиза навън. Когато го прави, върви по средата на улицата и се страхува от сенките и хората, които я доближават отзад. Тя вече няма приятел и няма изгледи да се омъжи някога. 15 000-те лири, които получава от Криминалната комисия по компенсациите, не могат да върнат стария й живот. На нея й се иска да беше умряла през онази нощ.

Полицията била озадачена от нападението, привидно лишено от мотив. Не били откраднати пари и нямало сексуално насилие. Нейният любовник и всичките й приятели се оказали чисти, а освен беглото описание, дадено от събудилия се съсед, полицията не разполагала с други следи.

През следващия месец Питър си търсил работа като шофьор, а Соня решила да завърши образованието си и се записала в колежа „Маргарет Макмилън“ в Брадфорд. В петък, на 15 август Питър закарал своя приятел Тревър в Халифакс, където двамата обиколили няколко кръчми. Точно в едно от тези заведения Питър за първи път видял г-жа Олив Смелт.

Четиридесет и шест годишната Олив завършвала обичайната си обиколка по заведенията с приятелки, докато нейният съпруг Хари стоял у дома с 15-годишната им дъщеря Джули и 9-годишния им син Стивън. Женската компания била откарана по домовете от двама мъже, които дамите добре познавали. Олив била оставена на улица „Буттаун Роуд“, откъдето трябвало да повърви малко пеша до вкъщи.

През това време Питър оставил Тревър за малко сам в колата си. Когато в 23:45 ч. Олив поела по един пряк път, Питър се появил зад нея и я сграбчил. Последното нещо, което си спомняла, е как той казал: „Времето ни разочарова напоследък, нали?“, преди да й нанесе силен удар по тила. Ударил я отново и тя паднала на земята. Тогава започнал да я реже по гърба с ножа си, точно над задните й части. Заниманието му обаче отново било прекъснато. Питър чул, че се приближава кола и оставил Олив, за да се върне при Тревър. Цялото нападение продължило десет минути.

Олив не можела да си спомни как се е озовала на няколко метра от пътя, стенеща и викаща за помощ. Съседи я отвели в дома си, откъдето извикали линейка и се обадили на съпруга й Хари. Тя прекарала в болницата десет дни. Питър успял да разбие и нейния живот на парчета. Олив продължава да страда и до днес от жестока депресия и загуба на паметта. Тя също желае да беше загинала при нападението. Живее в страх, особено от мъже, и понякога гледа съпруга си и се чуди дали той не е престъпник.

Полицията не открила връзка между тези две лишени от мотив престъпления, въпреки очевидните прилики между тях. Чак три години по-късно властите стигат до заключението, че нападателят на Анна и Олив е всъщност Йоркширския изкормвач.

Царство на ужаса

На 29 септември 1975 г. Питър Сътклиф започнал работа като шофьор във фирма за гуми. Точно след месец щял да успее да убие първата си жертва и с това да сложи началото на своето царство на ужаса.

Уиломина Маккан
Уиломина Маккан

Уиломина Маккан, която предпочитала да я наричат Уилма, била миловидна 28-годишна шотландка и майка на четири деца. Нейното тяло било открито в утрото на 30 октомври 1975 г., лежащо по лице на полегатия затревен банкет край пътя „Скот Хол“, само на сто метра от дома й.

Уилма никога не успяла да се задоволи със светския живот на съпруга и майка и предпочитала да се забавлява нощем в многото хотели в Лийдс. В нощта на смъртта й тя оставила децата на грижите на най-голямата си 9-годишна дъщеря и излязла да пие. Към 22:30 ч., вече порядъчно почерпена, се запътила към къщи.

Уилма се качила на стоп при шофьор на камион, но той бързо я изхвърлил, тъй като не можела да си каже адреса и го псувала непрекъснато. Тя била видяна за последен път да се качва в колата на някакъв индиец в около 1:30 ч. В пет часа сутринта съсед заварил двете най-големи дъщери на Уилма да стоят сгушени на автобусната спирка. Децата били измръзнали, объркани и уплашени. Майка им не се била прибрала у дома и те я чакали, надявайки се, че ей сега ще слезе от автобуса.

Патологът установил, че Уилма е била ударена два пъти по тила и била намушкана с нож в шията, гърдите и стомаха цели петнайсет пъти. По панталоните и бельото й били открити следи от семенна течност. Полицията разпитала стотици шофьори на камиони, но не могла да открие убиеца й.

Джоан Харисън
Джоан Харисън

На 20 ноември 1975 г. в гараж в Престън, в Ланкашър, било открито мъртвото тяло на Джоан Харисън (26 г.). Тя била ударена отзад по главата с ток на обувка и след това ритана жестоко до смърт. Преди да я остави убиецът я бил завлачил до по-закътаната част на гаража, където бил вдигнал гащичките й и оправил сутиена й. Той бил свалил единия от ботушите й и го бил поставил между бедрата й. Тялото на жертвата било покрито със собственото й палто. Убиецът бил изпразнил съдържанието на дамската й чанта, а нея бил извхърлил в кофа за боклук.

Извършителят бил оставил доста улики за полицията. Дълбоката следа от ухапване над гърдата на жертвата показвала, че убиецът има празнина между предните зъби. Тестовете на семенната течност, открита във вагината и ануса, показали, че е секретор – човек, в чийто телесни течности се съдържа информацията за кръвната му група (приблизително 80% от населението). Кръвната му група се оказала от рядката Б група.

Първоначално убийството на Джоан Харисън не било свързано с това на Уилма Маккан, понеже се наблюдавали твърде много разлики в метода на убиеца. Полицията променила мнението си по-късно, когато получила няколко писма от човек, твърдящ, че е Йоркширския изкормвач. Той споменавал убийството на Джоан, което накарало властите да предположат неправилно, че тя е една от жертвите на Изкормвача.

Емили Джаксън
Емили Джаксън

В действителност, загадъчният и неуловим Йоркширски изкормвач взел следващата си жертва чак през януари 1976 г. Емили Моника Джаксън (42 г.) живеела със съпруга си и трите си деца в Бек Грийн Чъруел, на запад от Лийдс. Семейство Джаксън от известно време изпитвало финансови затруднения и Емили решила да спечели пари, продавайки сексуални услуги. Обикновено съпругът й Сидни я закарвал с микробуса им в Лийдс и изчаквал в някой бар, докато Емили използвала семейното возило, за да припечелва.

В нощта на 20 януари 1976 г. те паркирали колата си на паркинг и Емили излязла да търси клиенти. Сидни я чакал в един бар, но заведението затворило, а тя не се появявала. Той се прибрал с такси до вкъщи, очаквайки, че скоро ще се върне с микробуса. Но Емили никога не се прибрала у дома.

Обезобразеното й тяло било открито в 8:00 ч. на следващата сутрин,  на коло 700 м от бара, където я бил чакал съпругът й. Питър Сътклиф бил оставил Емили да лежи по гръб с разтворени крака. Все още била обута с чорапогащника и панталоните си, но сутиенът й бил вдигнат нагоре и разкривал гърдите й. Подобно на Уилма, Питър бил ударил Емили два пъти по главата с чук и след това я бил намушкал с наострена отвертка „Филипс“ 51 пъти в областта на шията, гърдите и стомаха. В яростта си Питър бил допуснал грешка; той бил тъпкал тялото на Емили с крака, оставяйки на дясното й бедро отпечатък от тежките си гумени ботуши. Още един отпечатък от ботуш бил открит в пясъка наблизо.

Полицията незабавно разбрала, че Емили Джаксън е убита от същия човек, отнел живота на Уилма Маккан.

На 5 март 1976 г. Питър Сътклиф бил уволнен от работа, защото непрекъснато закъснявал. Неговите среднощни обиколки из кварталите с червените фенери не му позволявали да става рано сутрин. Щели да изминат много месеци преди да може отново да си намери работа като шофьор на камион.

През същия месец полицията получила първата серия от писма от човек, представящ се за Йоркширския изкормвач.

Марсела Клакстън
Марсела Клакстън

Двадесетгодишната проститутка Марсела Клакстън, прибираща се от парти в около 4:00 ч. сутринта на 9 май 1976 г., била приближена от голяма бяла кола. Тя не работела през онази нощ, но помолила шофьора да я закара. Вместо към дома й, той я откарал в „Раундхей Парк“.

Питър предложил на Марсела пет лири, за да излезе от колата и да се съблече за секс на тревата, но тя му отказала. Докато излизали от колата, тя чула някакво тупване на земята; той й казал, че портфейлът му е паднал. Марсела се скрила по малка нужда зад едно дърво, а Питър я доближил изотзад и замахнал с чука си. Марсела паднала на земята, а Питър стоял наблизо и мастурбирал, гледайки я как кърви. Когато свършил, се избърсал с няколко салфетки, които хвърлил на земята, и поставил в ръката на Марсела банкнота от пет лири, предупреждавайки я да не се обажда в полицията. После се качил в колата си и заминал.

Цялата в кръв, Марсела успяла да долази до близката телефонна будка, откъдето се обадила на бърза помощ. Докато седяла на пода в кабинката, видяла как Питър минава по улицата няколко пъти, оглеждайки се за нея, вероятно за да я довърши и да се отърве от потенциален свидетел.

Зеещата рана в тила й изисквала 52 шева и седемдневен престой в болницата. Месеци след нападението тя не можела да понася мъжете и едва издържала да бъде в една стая с тях. Дори пет години след инцидента все още е измъчвана от депресии и замайвания, които й пречат да се задържи на работа.

Нападенията на Йоркширския изкормвач вече били главната тема за разговор между проститутките и клиентите в многото кръчми в района на Лийдс. В пресата се публикувала много малко информация за естеството на убийствата и хората скоро започнали сами да си измислят страховити подробности, напомнящи на прочутите престъпления на Джак Изкормвача.

Научи повече за:   Луис Алфредо Гаравито: Звяра от Колумбия

Проститутките работели на групи в опит да се защитят и предупреждавали клиентите си, че колежките им записват номерата на колите им. Увеличеното полицейско присъствие в района засилило още повече напрежението между жриците на любовта и служителите на реда, а това се отразявало зле на разследването.

Фактът, че нападенията над Анна Рогулскиж и Олив Смелт все още не били свързани с убийствата на Йоркширския Изкормвач, създали у обществото заблуждението, че убиецът напада единствено проститутки.

Буйство

Сътклиф като шофьор на камион
Сътклиф като шофьор на камион

През октомври 1976 г. Питър Сътклиф се прибрал у дома при съпругата си с добрата новина, че най-накрая си е намерил работа като шофьор. Вече бил служител в „Кларк Транспорт“ и щял да пътува между Шипли и Брадфорд.

Щели да минат пет месеца преди Питър да убие отново.

В събота вечерта на 5 февруари 1977 г. 28-годишната Айрийн Ричардсън напуснала дома си в Чапълтаун, за да отиде в „Тифани Клуб“. Преди да бъде нападната Айрийн смятала, че животът й няма как да стане по-лош. Двете й дъщери, на четири и пет години, се отглеждали от приемни родители. Поради липса на пари тя обикаляла улиците на Чапълтаун за клиенти. Когато приключил с нея, Питър Сътклиф я оставил да лежи по лице в „Раундхей Парк“, като преди това покрил с палтото й неподвижното й и окървавено тяло. Той й бил нанесъл три удара по главата с чук. Един от ударите бил толкова жесток, че разбил черепа й и парченце от костта проникнало в мозъка й. Той я бил намушкал в гърлото и стомаха толкова жестоко, че вътрешностите й били излезнали навън.

Айрийн Ричардсън
Айрийн Ричардсън

Когато полицаите и патологът махнали палтото й, открили, че сутиенът й все още е на мястото си, но полата й била вдигната нагоре, а чорапогащникът висял от левия й крак. Един от двата чифта гащи, които носела, бил свален и напъхан в чорапогащника, а другият си бил на мястото. Кафявите й ботуши били свалени и поставени спретнато върху бедрата й. Влагалищната проба показала наличието на сперма, но се оказало, че вероятно е на клиент, с когото Айрийн била правила секс преди нападението.

Край тялото били открити следи от автомобилни гуми, подсказващи, че убиецът е карал седан или микробус. След справка с производителите на гуми бил съставен списък с 26 възможни модели на коли. Изглеждало сякаш най-сетне има пробив по случая, но надеждите на полицията се оказали преждевременни. Без помощта на днешните компютри, полицейските служители трябвало да проверяват на ръка всички автомобили в западен Йоркшир, които съвпадали със списъка. Ставало въпрос за 100 000 коли.

Патриша Аткинсън
Патриша Аткинсън

Наскоро разведената Патриша Аткинсън, майка на три дъщери, с удоволствие се възползвала от новооткритата си свобода. Тя работела като проститутка в малкия си апартамент на авеню „Оук“ в Брадфорд, където се чувствала в безопасност от Изкормвача. Стройната, тъмнокоса и добре обличаща се Патриша не страдала от липса на мъжко внимание.

В събота на 23 април тя излязла от апартамента си и тръгнала да обикаля кръчмите, в които била известна с тежкото си пиянство. В около 23:00 ч. била забелязана от няколко нощни жрици да се насочва към улица „Чърч“. Скоро след това Питър Сътклиф попаднал на вече добре подквасената Патриша. Закарал я с колата си до жилището й. Влизайки през входната врата, Питър я ударил по главата със същия чук, който бил използвал при другите жертви. Преди безжизненото й тяло да падне на земята, я ударил още няколко пъти.

Докато кръвта изтичала от раните й, Питър започнал да сваля палтото й. Повдигнал я и я занесъл в спалнята, където я хвърлил на леглото. После разкъсал дрехите й, избутал сутиена й нагоре, за да открие гърдите й и смъкнал джинсите й. Извадил от джоба си длето и започнал да мушка с него голия й корем. След това я преобърнал и я намушкал няколко пъти в гърба. Преди да си тръгне Питър вдигнал джинсите й обратно, без да осъзнава, че е оставил отпечатък от подметките на гумените си ботуши върху чаршафа.

Докато Питър се занимавал с изкормваческото си хоби, неговата съпруга Соня наближавала края на учителското си образование и била уверена, че ще вземе изпитите си преди настъпващото лято. С изгледите за увеличаване на семейния бюджет, Питър и Соня започвали да виждат надежда за купуването на собствен дом. Не след дълго Соня открила къщата на мечтите си на улица „Гардън Лейн“ №6 в Брадфорд. Питър не бил толкова сигурен, че иска къщата, когато Соня му казала, че първоначалната вноска е в размер на 15 000 лири. Това били много пари, а нямало гаранция, че Соня ще си намери веднага работа. Все пак той се съгласил да я види и двамата отишли на оглед в събота на 25 юни 1977 г.

Същата вечер Питър се отбил в Чапълтаун за питие.

Джейн Макдоналд
Джейн Макдоналд

Джейн Макдоналд също излязла в събота вечерта. Тя била на шестнайсет години и наскоро била започнала първата си работа в магазин за обувки. Отивала да танцува и била много щастлива. Джейн целунала баща си за довиждане преди да излезе от дома си за последен път. След танците отишла с приятелите си в центъра на града и улисана в сладки приказки, изпуснала последния автобус за вкъщи.

В 23:50 ч. Джейн се запътила към дома си с Марк Джоунс – младото момче, с което се била запознала същата вечер. Те спирали по пътя да се целуват и прегръщат. Двамата се разделили в 1:30 ч. и Джейн се опитала да си спре безуспешно такси. Не забелязала Питър Сътклиф, който се скатавал в сенките, изчаквайки я да мине покрай него, за да я сграбчи.

Две деца открили тялото й в неделя сутринта на 26 юни край стената на детската площадка. Тя лежала с лицето надолу, полата й била разместена, а бялото й потниче било вдигнато нагоре, за да разкрие гърдите й. Питър я бил ударил три пъти отзад по главата с чука си и след това я бил намушкал многократно в гърдите и един път в гърба.

Заподозрян

Докато полицията работела трескаво, събирайки информация във връзка с убийството на Джейн Макдоналд, Питър Сътклиф се приготвял да убие отново. В събота вечерта на 9 юли 1977 г. Питър оставил Соня в дома на родителите й и потеглил в белия си „Корсар“ с черен покрив към района с червените фенери на улица „Лъмб Лейн“ в Брадфорд.

Морийн Лонг
Морийн Лонг

Морийн Лонг, живееща близо до Лийдс, също правела планове да прекара съботната вечер в Брадфорд. Тя прекарала първата част от вечерта, обикаляйки най-различни кръчми, в една от които се срещнала с отчуждения си съпруг и се уговорила с него да преспи в дома му. Останалата част от вечерта прекарала в клуб „Тифани“, където танцувала и пила до малко след 2:00 ч.

Докато чакала на дългата опашка на близката таксиметрова стоянка за кола, която да я закара до дома на бившия й съпруг, до нея спрял бял автомобил. Шофьорът Питър Сътклиф й предложил да я закара. Откарал я до улица „Боулинг Бек Лейн“, където й нанесъл масивен удар по тила. Морийн паднала на земята и той я намушкал в стомаха и гърба. Лаят на съседско куче прекъснал свирепата му атака и той оставил Морийн на местопрестъплението, смятайки, че е мъртва. Колата му била забелязана да напуска мястото от пазач, работещ наблизо, в 3:27 ч. Човекът описал колата като форд „Кортина Марк ІІ“, бяла с черен покрив.

Две жени, живеещи наблизо, открили Морийн на следващата сутрин. Те чули викове за помощ и излизайки да проверят какво става, се натъкнали на сериозно ранената Морийн. Цяло чудо било, че не е мъртва. Раните й биха погубили повечето хора, но тя някак си успяла да оцелее.

Откарали я по спешност в болницата, където била подложена на операция. Преди операцията Морийн се опитала с всички сили да си спомни колкото се може повече подробности. Описала на полицията нападателя си като бял, едър мъж, на около 35 години, със светлокестенява, дълга до раменете коса; на ръст бил около 1,80 ., с издути бузи и големи ръце. Не била сигурна дали цвета на колата бил бял, жълт или син. Когато излязла от операционната вече не помнела нищо.

Докато Морийн се възстановявала в болницата, полицията започнала разследването си. Детективите отворили стаи за разпит в нощния клуб „Тифани“, в опит да изкопчат колкото се може повече информация от клиентите, посещавали заведението през изминалата седмица. В разследването работели 304 полицейски служители, които интервюирали 175 000 души, взели 12 500 изявления и проверили 10 000 автомобила. Описанието на колата на убиеца форд „Кортина Марк ІІ“, дадено от нощния пазач, съвпадало с хилядите таксита работещи в района.

Полицията вече била размишлявала над възможността убиецът да е таксиметров шофьор. Като такъв той би познавал добре района и усамотените кътчета, където би могъл да отвежда и убива проститутките. Те били започнали да разпитват таксиметровите шофьори още след убийството на Тина Аткинсън. Повечето от тях бързо били изчистени от подозрение, но един, на име Тери Хокшоу, останал на мушката им. Полицията не била напълно задоволена от обясненията му къде е бил в нощта на убийствата. Той живеел сам с майка си в центъра на всички убийства, бил на 36 години и външният му вид съвпадал с описанието на убиеца.

Тери Хокшоу бил поставен под денонощно наблюдение. Полицията го следвала по петите, докато карал таксито си и пиел в местните кръчми. Въоръжени със заповед за обиск нахлули в дома му, претърсвайки го от горе до долу. Изнесли всичките му дрехи, отрязали кичури от косата му и му взели кръвни проби. Даже отнесли стелките на колата му.

Той бил привикван за разпит много пъти. При един от тях Тери бил държан в управлението от 20:00 ч. вечерта до 8:00 ч. на следващата сутрин. Междувременно истинският убиец продължавал да се изплъзва на полицията и да кара необезпокояван колата си по улиците на Йоркшир в търсене на следващата си жертва.

Домът на Сътклиф в Брадфорд
Домът на Сътклиф в Брадфорд

Животът започвал да става все по-добър за Питър и Соня Сътклиф. На 18 август 1977 г. те подписали договор за покупката на новия им дом, а две седмици по-късно Соня започнала работа като учителка. Нанесли се в новата къща на 26 август, а Питър си купил още един, този път червен, форд „Корсар“ втора ръка, с който да смени белия, който продал на 31 август.

Следващата събота, на 1 октомври 1977 г., Питър решил да направи тест драйв на новата си придобивка. В 21:30 ч. в колата му се качила неговата следваща жертва – Джийн Бърнадет Джордан. Тя живеела с бащата на двете си деца в Манчестър, но двамата имали споразумение за отворена връзка.

Нейният партньор Алан Ройл бил излязъл по-рано същата вечер и когато се прибрал, нея я нямало. Той предположил, че е излязла с приятелки. Вместо това Джийн била отведена от Питър Сътклиф в тихата, незастроена местност между общинските земи и Южното гробище. Джийн се съгласила да извърши сексуални услуги срещу 5 лири. Преди да излезе от колата скрила банкнотата в чантичката си. Когато излязла навън, Питър я ударил с чука си по главата цели тринайсет пъти. След това скрил тялото й в шубраците край оградата на гробището.

Вече освободен от натрупания яростен гняв, Питър спокойно потеглил към новия си дом и с нетърпение зачакал новините за деянието си. Докато двамата със Соня планирали партито по случай новата къща, той започнал да се тревожи за банкнотата, която бил дал на Джийн. Тя била чисто нова и било напълно възможно да бъде проследена до него. В деня на партито, неделя 9 октомври, все още нямало новини за откриването на тялото на Джийн. Някъде към полунощ Питър предложил да закара някои от роднините си по домовете им, а Соня отишла да си легне.

След като оставил гостите си, Питър се запътил към гробището и открил тялото на Джийн точно там, където го бил оставил, но чантата й липсвала. Претърсвайки района, бил обхванат от безумна паника при мисълта, че полицията би могла да намери банкнотата. Когато яростта му стигнала връхната си точка, той издърпал безжизненото и вече гниещо тяло от скривалището му. Разкъсал дрехите на Джийн и започнал да я мушка с ножа отново и отново. Нанесъл й осемнайсет разреза, някой от които били дълбоки 20 см, в гърдите, стомаха и вагината. Една от раните тръгвала от лявото й рамо и свършвала до дясното коляно. Когато яростта му стихнала, той отново помислил за банкнотата и се опитал да отреже главата на Джийн. Намерението му било да отклони вниманието на полицията, като захвърли главата й на друго място. Когато осъзнал, че задачата му е неизпълнима с инструментите, които имал на разположение, се отказал и си отишъл вкъщи.

На Алан изобщо не му хрумнало да обяви Джийн за изчезнала. Тя често напускала дома им без предупреждение, за да посети роднините си в Шотландия и той предположил, че и този път случаят е такъв. Разтревожил се чак на 10 октомври, когато прочел във вестника описанието на млада жена, с дълга до раменете кестенява коса, която била открита от някакъв човек същия ден. Съобщението не споменавало, че главата на жертвата е неузнаваема, а стомахът й зеел отворен.

Алан се свързал с полицията и показал скорошна снимка на Джийн, но така било невъзможно да се разпознае трупа. Разследващият детектив нямал желание да показва на Алан обезобразеното тяло на жертвата и му предложил да донесе от дома си някоя нейна вещ, по която може да има нейни отпечатъци. Алан донесъл бутилка от лимонада и отпечатъците по нея съвпаднали напълно с тези на трупа.

Банкнотата

Чантата на Джийн Джордан била открита в събота на 15 октомври, само на 90 метра от местопрестъплението. Парите в портмонето й липсвали, но полицията открила в едно тайно джобче пет лири. Банкнотата със сериен номер AW51 121565 била чисто нова, издадена само два дни преди убийството. От „Банк оф Ингланд“ установили, че банкнотата е част от партида от 17 500 лири, изпратена в клоновете на „Мидланд Банк“ в Шипли и Бингли – точно в сърцето на района, в който се подвизавал Йоркширския изкормвач.

Детективите били уверени, че могат да намерят Йоркширския изкормвач, ако проследят банкнотата.

Скоро било установено, че въпросната банкнота е била част от пачка от петстотин лири. Въодушевлението на полицията бързо стихнало, когато станало ясно, че парите от партидата са били разпределени между известен брой фирми в Брадфорд и Шипли, в които работели около 8 000 души.

На детективите им били нужни цели три месеца, за да разпитат 5 000 от тези мъже. Една от фирмите, върху които се концентрирали, била „Кларк Транспорт“, базирана на улица „Канал Роуд“ в Шипли. Малко преди Коледа полицията разпитала работниците, сред които бил и Питър Уилям Сътклиф. Нищо в него или в някой от останалите мъже не изглеждало подозрително. Полицията говорила дори с неговата съпруга Соня, която потвърдила с абсолютна сигурност алибито му за нощите на убийствата.

Мерилин Мур
Мерилин Мур

Още докато полицията разпитвала хилядите потенциални заподозрени, Йоркширския изкормвач нанесъл следващия си удар. Този път обаче жертвата щяла да даде категорично описание на него и колата му. На 14 декември проститутката Мерилин Мур напуснала дома на своя приятелка на улица „Гаторн Терас“ в 20:00 ч. Както си вървяла по авеню „Гиптън“ към дома си, забелязала тъмна на цвят кола да се движи бавничко към нея. Уверена, че в колата има потенциален клиент, тя се запътила към улица „Леополд“, където предположила, че той ще спре. Оказала се права. Шофьорът спрял колата и се показал през прозореца. Той бил около 30-годишен здравеняк, с чуплива коса и брада. Облечен бил с жълта риза, морскосин анорак с цип и сини джинси, и сякаш махал с ръка на някого в близката къща.

Попитал я дали „работи“. Двамата се уговорили за цената и Мерилин се качила в колата му. Казал й, че името му е Дейв и че е махал на приятелката си. Когато пристигнали в незастроен парцел на улица „Скот Хол“, „Дейв“ й предложил да правят секс на задната седалка, но когато Мерилин излязла от колата, установила, че задната врата е заключена. Когато „Дейв“ се приближил зад нея, уж за да й помогне да отвори, усетила зверски удар по горната част на главата си. Запищяла с всичка сила и се опитала да предпази главата си с ръце. Падайки на земята, френетично се вкопчила в панталоните на нападателя си, който продължил да я удря, докато не започнала да губи съзнание.

Писъците й разлаяли някакво куче и „Дейв“ си тръгнал преди да довърши „работата“ си. Мерилин бавно дошла на себе си, изправила се на крака и се запрепъвала да търси телефон. Тя била срещната от мъж и жена, които забелязали кръвта, шуртяща от главата й и извикали линейка.

За детективите нямало съмнение, че Мерилин е поредната жертва на Йоркширския изкормвач. Това било потвърдено, когато следите от гумите на колата на нападателя съвпаднали с онези от убийството на Айрин Ричардсън. Въпреки това ново доказателство, ловът на Изкормвача продължил безуспешно чак до третата седмица на януари 1978 г., когато разследващият екип напуснал Брадфорд. Детективите знаели, че вероятно са се сбъскали с убиеца при разпитите, но не са могли да го разпознаят.

Още едно писмо

В края на януари 1978 г. полицията започнала да се чуди, дали Изкормвача не е бил изплашен от неуспешното си нападение над Мерилин Мур. Не знаели, че всъщност той е убил отново в нощта на 21 януари, но жестоко обезобразеното тяло на Ивон Пиърсън щяло да бъде открито чак в края на март. Надеждите на полицията, че убиецът може да се е оттеглил завинаги, били попарени, когато през първата седмица на февруари се появили още жертви на Изкомвача.

Хелън Ритка
Хелън Ритка

Хелън и Рита Ритка били 18-годишни близначки от италиано-ямайски произход, които живеели заедно в мизерна стая край надлез в Хъдърсфийлд. Макар и двете да работели като проститутки, мечтаели за по-добър живот в бъдеще. За да подсигурят безопасността си, Хелън и Рита се били уговорили винаги да записват регистрационните номера на колите на клиентите си и да се срещат двайсет минути сред края на всеки уговорен секс сеанс. Тази система им вършела отлична работа до снеговитата нощ на 31 януари 1978 г.

Хелън се появила на уреченото за среща място пет минути преди Рита, в 21:25 ч. Възможността да изкара пет лири преди връщането на сестра й била твърде примамлива и Хелън се качила в колата на Питър Сътклиф. Потеглили към една дъскорезница край железопътните линии, която била често посещавано място за проститутките и техните клиенти. Питър я убедил да се качи на задната седалка и когато излязла от колата, замахнал с чука, но пропуснал и ударил покрива на колата. Хелън видяла опасността, но преди да има шанс да изкрещи, той замахнал отново, поваляйки я на земята. Тогава Питър осъзнал, че има опасност да бъде забелязан от двама таксиметрови шофьори, които си говорели наблизо. Сграбчил Хелън за косата и я завлякъл в задната част на дъскорезницата. Все още живото момиче се опитало вяло да се защити от чука, преди Питър да го стовари върху главата й.

Научи повече за:   Дузина серийни убийци от Азия и Близкия Изток

Изплашен, че може да бъде разкрит от таксиметровите шофьори, Питър легнал върху Хелън и покривайки устата й с ръка, правил секс с нея, докато лежала кървяща на земята. Такситата най-накрая си тръгнали и Питър се изправил, за да намери чука си. Тогава Хелън се опитала да избяга, но той я застигнал и я ударил още няколко пъти по тила. Завлякъл все още живата Хелън пред колата, където я пробол в сърцето и белите дробове с кухненски нож.

Рита пристигнала на мястото на срещата само пет минути след тръгването на Хелън. След като почакала известно време на сковаващия студ, се отказала и се прибрала вкъщи, предполагайки, че Хелън я чака там. Съобщила за изчезването на сестра си чак в четвъртък, защото се страхувала от полицията. В петък, на 3 февруари, полицейско куче намерило тялото на Хелън там, където Питър Сътклиф го бил оставил предния вторник.

На 10 март 1978 г. полицията получила още едно писмо, изпратено от Съндърленд, в което подателят настоявал, че е Йоркширския изкормвач. То отново споменавало убийството на Джоан Харисън и обещавало, че следващата жертва ще бъде по-възрастна. Колебанията за автентичността на писмото се увеличили с откриването на тялото на Ивон Пиърсън на 26 март 1978 г. Ако писмото било от убиеца, защо не споменавал убийството на Ивон, извършено два месеца преди това?

Тя била открита на пустеещо място край улица „Лъмб Лейн“ в Брадфорд от минувач, който забелязал някаква ръка да стърчи изпод отдавна изхвърлен диван. Фактът, че била пребита с голям, тъп инструмент, вероятно камък, накарал полицията да се чуди. Това не бил обичайният метод на Изкормвача, но много други характеристики носели прилика с останалите убийства.

В нощта на 21 януари 1978 г. Ивон Пиърсън оставила двете си малки момиченца на грижите на бавачка и излязла да припечели малко пари. Първата й спирка била в кръчмата „Летящия шотландец“, откъдето си тръгнала в 21:30 ч. Скоро след това Питър Сътклиф я поканил да се качи в колата му, за да свършат „малко работа“. На местопрестъплението й нанесъл многобройни удари по главата с каменоделски чук. Когато била мъртва, скрил тялото й под дивана и скачал върху него, докато изпочупил ребрата й. Уплашен от приближаването на някакви хора, не успял да намушка тялото й с нож. Полицията открила под трупа вестник, издаден месец след смъртта на Ивон, което навеждало на мисълта, че убиецът се е връщал на местопрестъплението.

Изпълнено обещание

Щели да изминат още два месеца преди Питър Сътклиф да убие отново. Неговата следваща жертва била 41-годишната Вера Милуорд – по-възрастна жена, точно както обещавало писмото, изпратено от предполагаемия Йоркширски изкормвач.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

По времето на смъртта си, родената в Испания Вера Милуорд, майка на седем деца, живеела заедно с ямайския си приятел в апартамент на авеню „Грийнхам“ в Хълм. Вера се възстановявала от третата си операция за последните няколко години. На 16 май излязла от къщи да си купи цигари и да си вземе болкоуспокоителни от близката болница. Малко след покупката на цигарите срещнала Питър Сътклиф.

В добре осветения район на Кралската болница в Манчестър Питър Сътклиф ударил Вера по главата три пъти, след което я съблякъл по обичайния си маниер и разрязал стомаха й толкова жестоко, че вътрешностите й се разпилели. Намушкал я многократно в единствената рана на гърба й и пробол десния й клепач, наранявайки окото й. Нейните писъци за помощ били чути и игнорирани от мъж и сина му, които влизали в болницата по време на нападанието. Хората в района били свикнали с подобни викове посред нощ.

Когато свършил с нея, Питър завлякъл тялото й на 3-4 м и го захвърлил в купчина боклук край телената ограда в ъгъла на паркинга. Тя била открита в 8:10 ч. на следващата сутрин, лежаща на дясната си страна, с ръце под тялото й и изпънати крака. Питър бил поставил обувките й спретнато подредени върху тялото. Наблизо били открити следи от автомобилни гуми, съвпадащи с онези, оставени на местопрестъпленията на Айрин Ричардсън и Мерилин Мур.

Една кафява обувка

Въпреки броя на убийствата и предупрежденията на полицията, не се наблюдавал особен спад в работата на проститутките в района на Йоркшир. Макар жените да били изплашени и много от тях да обмисляли идеята да прекъснат за малко, реалността на мизерията и заплахите на сводниците им скоро ги изкарвали обратно на улицата. Съдействието им в полицейското разследване било минимално.

След убийството на Вера Милуорд настъпил период от единадесет месеца, в който не се чуло нищо за Изкормвача. Обществото започнало да си отдъхва. Може би убиецът е спрял? Един полицейски психолог казал, че това е възможно; убиецът може просто да е спрял и никога да не се появи отново. Полицията се надявала, че случаят е точно такъв.

През този тих период починала майката на Питър Сътклиф. Нейният най-голям син бил опустошен от скръб. Обвинявал баща си, който често й изневерявал, за нейната смърт.

Питър и Соня живеели в новия си дом вече повече от година. Съседите им ги смятали за чудата двойка, тъй като двамата не били особено общителни. Соня прекарвала доста време в градината, а Питър постоянно работел по колите си. Той бил сменил червения „Корсар“ със сив металик „Сънбийм Рапиър“.

В службата си Питър бил един от най-добросъвестните шофьори и макар колегите му да го смятали за самотник, никога не проявявал изблици на агресия, нито пък псувал или говорел цинично за секса и жените. Когато полицията го разпитала отново, понеже регистрационният му номер бил забелязан в кварталите с червени фенери, той се държал привидно спокойно. Питър обяснил, че често минава оттам на път за работа.

На 23 март 1979 г. полицията получила още едно писмо, изпратено уж от Йоркширския изкормвач. Въпреки че мнозина се съмнявали в достоверността на първите две, в това бил споменат медицински аспект от убийството на Вера Милуорд. От плика били взети проби от слюнка и този път това дало резултат. Слюнката показала, че подателят е с рядката кръвна група B, точно като убиеца на Джоан Харисън. Тестовете потвърдили, че и трите писма са от един източник. Изпращачът обещавал, че следващата жертва ще бъде „някоя дърта курва“ от Брадфорд или Ливърпул.

Обещанието му не било изпълнено, както се оказало на 4 април 1979 г., когато убиецът ударил отново. Чиновничката Джозефин Уитакър извървяла пеша едната миля разстояние до дома на баба си и дядо си, за да им покаже новия си часовник. Баба й била излязла и Джозефин останала да погледа телевизия с дядо си, докато тя се върне в 23:00 ч. Когато решила да си върви, те се опитали да я убедят да пренощува у тях, но Джо предпочитала да си отиде у дома. Пътят до там бил едва десетина минути.

Някъде към полунощ тя стигнала до „Савил Парк“ – открита тревна площ, заобиколена от добре осветени пътища. Тръгнала по влажната трева на парка и Питър Сътклиф я спрял да я попита за часа. Джо погледнала към градската часовникова кула в далечината и тогава Питър извадил чука от якето си и го стоварил върху главата й. Тя паднала на тревата, а той я ударил отново и сетне завлякъл тялото й на десетина метра назад в тъмнината, далеч от улицата. Вдигнал дрехите й и я намушкал с ножа си 25 пъти – в гърдите, стомаха, бедрата и дори във вагината. Зарязал я там като купчина дрипи. Една от бежовите й обувки останала да лежи край пътя, където била започнала атаката. Когато Питър я нападнал, Джозефин почти можела да види къщата си.

В 6:30 ч. на следващата сутрин жена, чакаща автобуса, открила тялото й и се обадила в полицията. Скоро след това по-малкият брат на Джозефин тръгнал да раздава вестниците по маршрута си. Когато наближил парка, видял полицаите, скупчени край нещо на земята. Любопитството го накарало да се приближи до мястото, където ставало ясно какво гледат мъжете и тогава видял обувката на сестра си край пътя. Побягнал в паника към къщи и казал на майка си. Тя изтичала горе в спалнята на дъщеря си. Джозефин не била там. Когато се обадила в полицията, най-лошите й страхове се оправдали.

Зелен хайвер

Докладът на патолозите разкрил, че в раните на Джозефин Уитакър има следи от моторно масло. Скоро се установило, че частиците са същите като откритите по мистериозните писма от Съндърленд.

Полицията вече била изпратила екип от четирима детективи в Съндърленд, които посещавали фирмите в района и разпитвали за служители, изпращани в Йоркшир по време на убийствата.

Два месеца по-късно пристигнала аудиокасета от подателя на писмата и полицията се втурнала да търси човек със североизточен диалект. Докато властите спорели дали да направят касетата обществено достояние, съдържанието й изтекло в пресата.

Публичният отзвук бил огромен – получени били 50 000 сигнала, което още повече утежнило и без това задъхващото се разследване. Екипът в Съндърленд бил увеличен на 100 души. В края на втория ден получили цели 1 000 обаждания и служителите все още били заети да проследяват сигналите, когато през август г-н Станли Елис, гласов експерт от Университета в Лийдс, се произнесъл, че гласът от касетата е характерен за едно село в Касълтаун.

Екип от служителите бил изпратен в Касълтаун, за да провежда разпити от врата на врата, но без успех. Мъжете, чийто гласове съвпадали с този от записа, имали алиби за нападенията.

Към края на август 1979 г. вече доста офицери се съмнявали във валидността на връзката с диалекта. Търсенето на подателя на писмата би трябвало да донесе резултат досега, ако той бил убиецът. Несъответствията в писмата и фактът, че оцелелите жертви не разпознали гласа от касетата, се превръщали за все повече детективи в основателна причина да изоставят тази следа.

Барбара Лийч
Барбара Лийч

В нощта на 1 септември 1979 г. Барбара Джанин Лийч отишла с петима свои приятели в кръчмата „Манвил Армс“. Тя била студентка в Университета в Брадфорд и живеела заедно с няколко свои колежки на улица „Гроув Терас“.

Питър Сътклиф също бил в „Манвил Армс“. Той забелязал Барбара в другия край на заведението и не свалял очи от нея. Когато барът затворил в 23:00 ч., той излязъл, за да я изчака в колата си отвън. Но Барбара и приятелите й останали в заведението още малко, защото познавали собственика. Когато най-сетне си тръгнали в 0:45 ч., Питър ги проследил до улица „Грейт Хортън Роуд“. Точно се готвели да завият към дома им на улица „Гроув Терас“, когато Барбара решила да се поразходи и поканила своя приятел Пол Смит да дойде с нея. Той й отказал и тя го помолила да я изчака на улицата, тъй като нямала ключ за вкъщи. Пол се съгласил.

Барбата тръгнала сама по улица „Грейт Хортън Роуд“, а Питър запалил колата си и спрял в една от пресечките надолу по улицата. С чук и нож в ръце, той зачакал идването на Барбара, скрит в една малка пресечка. Когато минала покрай него, изскочил и стоварил чука в главата й. Един удар и тя била мъртва.

Питър бързо придърпал безжизненото й тяло навътре в сенките на един двор. Там разкъсал дрехите й, разкривайки гърдите, стомаха и бельото й. Намушкал я осем пъти, след което завлякъл тялото й край кофите за боклук наблизо и го покрил с парче стар килим.

Пол Смит чакал Барбара в продължение на цял час и накрая решил, че е отишла на някой от многото купони в района и отишъл да си легне. Когато не се прибрала на сутринта, се обадил на родителите й и на полицията. Тялото й било открито същия следобед. Патологът установил, че ножът, с който е намушкана Барбара е същият, използван при убийството на Джозефин Уитакър.

След януари 1979 г., когато полицията била търсила собственика на банкнотата, намерена в чантата на Джийн Джордан, детективите се връщали много пъти да разпитват служителите на фирми като „Кларк Транспорт“, където работел Питър Сътклиф. Питър бил разпитван няколко пъти и неговите колеги го наричали на шега Изкормвача, заради очевидния интерес, който имали властите към него.

През цялото това време Питър никога не бил смятан за сериозен заподозрян, въпреки че имал празнина между предните зъби, колата му била забелязвана неведнъж в районите с червени фенери, кръвната му група била B, но несекретор, обувките му били с правилния размер, а името му присъствало във вече драматично съкратения списък с възможните получатели на банкнотата от пет лири.

Необясним е фактът, че никой от разпитваните мъже не бил давал проба за кръвен тест, не бил поставян под наблюдение, нито пък били проверявани размерите на обувките им. Причината, поради която Питър Сътклиф не бил считан за заподозрян дори след цели девет разпита, се дължала на осигурените му от Соня алибита и на факта, че не говорел със североизточен диалект.

„Невинни“ жертви

През април 1979 г. Питър Сътклиф споделил с колегите си, че върти любовна афера с млада жена, живееща близо до Глазгоу, което ги изненадало напълно. Той бил последният човек, от когото биха очаквали, че ще направи подобно нещо.

Той бил срещнал Тереза Дъглас в бар край Глазгоу. Питър бързо спечелил сърцата на Тереза и нейното семейство. Те го познавали като Питър Логън от Йоркшир и го считали за най-свестния човек, когото са срещали. Той им казал, че живее сам в голяма къща и е разведен. Веднъж признал на Тереза, че има проблем с потентността и не може да има деца. Пишел й романтични писма, давайки й адреса на баща си, за да не разбере Соня за връзката му. Питър направил толкова добро впечатление на Тереза и семейството й, че те се изсмели, когато им казал уж на шега, че е Йоркширския изкормвач, след като веднъж братът на Тереза споменал, че има зловещ поглед.

През април 1980 г., година след запознанството му с Тереза, Питър Сътклиф се изправил пред възможността да загуби книжката и работата си. Тогава нямало да има повече посещения в Глазгоу при приятелката му, нито повече нощи в търсене на плячка по улиците на Йоркшир.

Той бил спрян да шофира в нетрезво състояние на път за вкъщи и бил арестуван. Скоро щяло да му се наложи да се яви пред съда, където вероятно щял да загуби книжката си. Но той бил изнервен заради нещо много по-сериозно. Какво щяло да се случи, ако полицията разбере, че е бил разпитван неколкократно във връзка с Йоркширския изкормвач?

Дори да бил притеснен от перспективата да загуби книжката си, той не го показвал. Казал на колегите си, че двамата със Соня възнамеряват да се местят в провинцията и да отворят грънчарски бизнес.

Маргерит Уолс
Маргерит Уолс

Докато Питър очаквал явяването си пред съда, определено за януари 1981 г., той нападнал четири жени, убивайки две от тях. Първото нападение се случило в престижното предградие Фарсли в Лийдс. Неговата 47-годишна жертва Маргерит Уолс била държавен служител в Образователното ведомство във Фарсли.

Тя работила до късно вечерта на 20 август 1980 г. и напуснала офиса си в 22:30 ч., поемайки пеша по по-дългия, но по-сигурен маршрут към дома си. На улица „Ню“, докато минавала край входа на местния мирови съд, Питър Сътклиф изскочил иззад оградата и я ударил по главата с чука си. Маргерит не паднала на земята, както очаквал, а започнала да пищи. Вторият удар също не успял да спре виковете й и той я сграбчил за шията и започнал да я души. Вкопчен във врата й я завлякъл в храстите на двора.

Когато стигнал до гаража, разположен навътре в градината, Маргерит вече била мъртва. Той разкъсал дрехите й и ги разпръснал наоколо. Ядосан, че е забравил ножа си, заудрял ожесточено тялото й с чука. Преди да я остави я покрил с листа.

Маргерит била открита на следващата сутрин. Макар да била удряна с чук, полицията сметнала, че не е жертва на прочутия Йоркширски изкормвач, тъй като била удушена.

д-р Упадя Бандара
д-р Упадя Бандара

Хедингли не е градче, в което някой би очаквал да удари Йоркширския изкормвач. Там няма квартали с червени фенери. То представлява предградие, където живеят главно студенти, учители и хора от медиите. Но точно там Питър Сътклиф нападнал д-р Упадя Бандара, която била дошла от Сингапур със стипендия от Световната здравна организация.

На 24 септември д-р Бандара се прибирала у дома след посещение у приятели. Минавайки покрай ресторант на „Кентъки Фрайд Кичън“, забелязала вътре някакъв мъж, който я гледал втренчено. Тръгнала по улица „Норт Лейн“ и след това завила надясно по улица „Сейнт Майкълс Лейн“.  Когато поела по „Чапъл Лейн“ – алея, която пресича „Кардиган Роуд“, била повалена на земята. Питър Сътклиф стоварил чука си върху главата й, поваляйки я в безсъзнание. Увил връв около врата й, за да й попречи да избяга. Упадя Бандара лежала кървяща на земята, а той взел обувките и чантата й и ги отнесъл на няколко метра от нея. Преди да може да продължи започнатото Питър чул приближаващи се стъпки и избягал. Стъпките били на г-жа Валери Никола, чиято къща излизала на алеята. Тя чула някакъв шум и решила да провери какво става.

Полицията в Хедингли не вярвала, че Йоркширския изкормвач е нападнал д-р Бандара, въпреки че тя описала нападателя си като тъмнокос мъж с брада и мустаци. Д-р Бандара се завърнала в Сингапур, за да се възстанови.

Тереза Сайкс
Тереза Сайкс

Следващото нападение на Питър Сътклиф на 5 ноември 1980 г. в Хъдърсфийлд също било приписано на неизвестен нападател. Шестнадесетгодишната Тереза Сайкс, която живеела с приятеля си и техния тримесечен син, вървяла през една ливада недалеч от дома си, когато върху главата й се стоварили три удара от чука на Питър.

Той я бил проследил от кръчмата, собственост на баща й, преди да я удари изотзад, като един от ударите бил толкова жесток, че минал през черепа й. Тереза крещяла с всичка сила. Нейният приятел Джими Фъри наблюдавал с ужас случващото се през прозореца на дома им. Само след секунди той тичал към Тереза и Питър. Когато Питър го видял да се задава, си плюл на петите в тъмнината на нощта.

Тереза оцеляла по чудо след бруталното нападение, но никога вече не била същата. Страхувала се от мъжете и въпреки плановете си за брак, изпитвала ужас дори от Джими.

В нощта на 17 ноември 1980 г. Соня прекарала една от поредните си самотни вечери в гледане на телевизия. Питър й се бил обадил, че все още прави някаква доставка в Глочестър и ще се прибере късно. Едва много след това разбрала, че той изобщо не е бил на работа. Питър си бил тръгнал от „Кларк Транспортс“ още в 19:30 ч. и се бил отправил към Хедингли.

Научи повече за:   Тед Бънди: Чаровния убиец

Той отново похапнал в „Кентъки Фрайд Чикън“. Както си седял в ресторанта и гледал през прозореца, видял Джаклин Хил да слиза от автобуса на отсрещната спирка. Тя се връщала от работа след посещение на семинар в Лийдс.

Питър Сътклиф тръгнал след нея. Последвал я по оскъдно осветения „Алма Роуд“ към „Апартаменти Лъптън“, където живеела отскоро. Джаклин била само на 90 метра от дома си, когато Питър Сътклиф я ударил отзад по главата.

Той завлякъл безжизненото й тяло в един незастроен парцел зад близкия паркинг. Защитен от нежеланите погледи от дърветата и храстите, Питър пробол окото й, което го гледало обвиняващо, разкъсал дрехите й и започнал да реже голото й тяло. Когато приключил, я оставил там и се отправил към къщи. Забравил, че чантата и очилата на Джаклин все още лежат на паважа на „Алма Роуд“, където я бил нападнал.

Малко след нападението чантата била намерена от иранския студент Амир Хюсеин. Той я занесъл вкъщи и я показал на петимата си съквартиранти, един от които бил бившият главен инспектор от хонгконгската полиция Тони Госдън. Тони се разтревожил, когато видял, че от чантата нищо не е откраднато и забелязал пресни кървави петна по нея. В 23:30 ч. един от студентите се обадил в полицията и след известно време в жилището им пристигнали двама детективи. По настояване на г-н Хюсеин полицията неохотно се съгласила да претърси района, където бил открил чантата. Краткият оглед на светлината от фенерче не разкрил тялото на Джаклин и полицията си тръгнала.

Джаклин била открита на следващата сутрин в 10:10 ч. от служител в близките магазини. Тя лежала на по-малко от 30 метра от мястото, което полицията била огледала предната вечер. Първоначално властите отричали, че Йоркширския изкормвач е ударил отново, докато патологът не обявил разкритията си.

Новината за нападението била широко публикувана и полицията помолила гражданите за съдействие. Властите били особено заинтересовани да разговарят със собственика на тъмната, ръбеста кола, която била видяна да форсира забързано по еднопосочния „Алма Роуд“. Шофьорът, естествено, не се появил.

С убийството на Джаклин истинската заплаха от Йоркширския изкормвач най-сетне проникнала в домовете на британската средна класа. Той вече не убивал само проститутки из съмнителните райони на града. „Невинните“ жени сега също заживели в постоянния страх, в който проститутките се гърчели вече близо пет години.

Полицията била наводнена с информация от гражданите. Властите в Лийдс получили 8 000 писма, 7 000 от които анонимни. Повечето назовавали имена на заподозрени. Едно от тези неподписани писма било от Тревър Бърдсол. В него той назовавал Питър Сътклиф, шофьор на камион от Брадфорд. Когато след две седмици полицията все още не била разпитала Питър, Тревър отишъл в управлението в Брадфорд, където повторил обвиненията си пред дежурния служител. Сигналът му бил погълнат от системата, а Питър Сътклиф продължавал да се разхожда на свобода.

Тревър подозирал Питър вече от доста време. Но Питър бил негов приятел и той не искал да повярва, че е способен на убийство. Убеждението на полицията, че Йоркширския изкормвач е от Съндърленд и говори със североизточен диалект, било успокоило подозренията на Тревър за известно време. Тъй като не получил повече новини от полицията, предположил, че сигналът му е бил проверен и е грешал за Питър.

Сваляне на маската

Специалният отдел, занимаващ се с разследването на убийствата на Йоркширския изкормвач, нямал представа за писмото и сигнала на Тревър Бърдсол. Отдавна били затрупани с планини от информация, натрупвана в продължение на изминалите пет години.

Отделът най-сетне признал, че макар вероятно Йоркширския изкормвач да има североизточен диалект, полицията не бива да елиминира други възможни заподозрени на това основание. Това признание оказало съществено влияние върху ареста на Питър Сътклиф през януари 1981 г.

В средата на декември 1980 г. Питър Сътклиф предприел пътуване до Шефилд – район, който не бил посещавал досега като шофьор на товарен камион. Посещението трябвало да бъде кратко, но суетнята около коледните празници забавила нещата и се наложило Питър да прекара почти целия ден там. Управителят на склада си го спомнял добре, понеже за разлика от останалите шофьори, Питър бил вежлив и с добри маниери. Не се разпсувал, когато му казали за забавянето, а прекарал времето в разговори с работниците. По-късно някои от тях си спомнят, че бил разпитвал за незастроен парцел близо до Шефилд, който можел ясно да се види от височината, на която се намирало депото. Питър отбелязал колко тихо е в Шефилд.

Той бил толкова впечатлен от Шефилд, че се върнал отново в града след две седмици, на 2 януари 1981 г., но този път не карал камион, а доставката, която се готвел да направи, се изразявала в удар с чук по главата на някоя жена. Той излязъл от дома си за последен път в 16:00 ч. същия следобед.

Двадесет и четири годишната Оливия Рийвърс оставила двете си деца вкъщи, за да се срещне в 18:00 ч. с приятелката си Денис Хол (19 г.). Двете щели да заработват пари от преминаващите клиенти в района с червените фенери в Шефилд. В 21:00 ч. Денис срещнала първия си потенциален клиент. Той карал кафяв „Роувър“ 3500. Шофьорът отбил край тротоара и говорил с нея, но в очите му имало нещо, което я обезпокоило. Въпреки симпатичния му вид, с грижливо поддържана брада и тъмна чуплива коса, той я плашел и тя отклонила предложението му да изкара 10 лири.

След един час същият роувър отново спрял край тротоара. Когато Оливия погледнала в очите на Питър, не видяла там нищо страшно. Приемайки офертата от 10 лири, Оливия се качила в колата му. Потеглили към близкото авеню „Мелбърн“ и паркирали в алеята на „Британската асоциация на металопроизводителите“. Оливия често водела клиентите си тук, защото било тихо и усамотено, идеално за „работа“.

Питър Сътклиф не успял да вдигне самолета, въпреки усилията на Оливия, затова двамата се впуснали в разговор, най-вече за Питър. Той държал в себе си ковашки чук, въже и ножове и просто чакал удобна възможност да изкара жената отвън. Междувременно сержант Робърт Ринг и полицай Робърт Хайдс, патрулиращи по авеню „Мелбърн“, забелязали тъмния роувър, паркиран в алеята, и решили да проверят какво става в него.

Спрели и разпитали двойката, седяща в колата. Той казал, че името му е Питър Уилямс. Мургавата жена казала, че е негова приятелка. За щастие на Оливия, Ринг си спомнил лицето й и бил убеден, че тя е проститутка с висяща присъда. Наредил й да се качи в полицейската кола. Питър им казал, че трябва да отиде до тоалетната и се отправил към дъното на тъмната алея, където имало контейнер за съхранение на гориво. Точно зад контейнера, без да го видят полицаите, Питър оставил чука и единия от ножовете си.

Питър се върнал при колата си, а Ринг и Хайдс се обадили в управлението, за да проверят регистрационния му номер. Само след секунди операторът им съобщил, че номерът на кафявия роувър в действителност принадлежи на шкода. Когато проверили, се оказало, че табелките са залепени с черно тиксо. Отдолу се виждал истинският номер на колата – FHY 400K. Питър признал, че истинското му име е Питър Уилям Сътклиф и че живее в Брадфорд. Излъгал, защото не искал съпругата му да научи, че е бил с проститутка.

Оливия и Питър били откарани в полицейското управление на и били разпитани в отделни стаи. Питър казал на полицаите, че е откраднал номерата от една кола в двора за старо желязо край моста „Купър Бридж“. Мостът попадал под юрисдикцията на полицията в Дюсбъри, откъдето изпратили свой служител.

Оливия се обадила у дома и казала на съпруга си, че няма да се прибере, а Питър бил вкаран в килия за през нощта. Преди да го затворят, помолил за разрешение да отиде до тоалетната и скрил втория си нож в казанчето.

Докато трима офицери от Западен Йоркшир пътували към Шефилд, за да приберат Питър, управлението в Дюсбърси се свързало с централния щаб на разследването на Изкормвача. Това било рутинно обаждане, следващо скорошните нареждания към всички полицейски управления да сигнализират за мъже, замесени с проститутки при подозрителни обстоятелства.

Питър Сътклиф бил докаран в управлението в Дюсбъри в 8:55 ч. и веднага се озовал в стаята за разпит. Соня се обадила в управлението в малко след 9:00 ч. и й било съобщено, че съпругът й се разследва за кражба на регистрационни номера. В стаята за разпит Питър Сътклиф си бъбрел с полицаите за работата си като шофьор на камион и страстта си към колите. Забелязали, че има тъмна, чуплива коса, брада и празнина между предните зъби.

Офицерите не се оставили да бъдат объркани от липсата на северноизточен диалект. Питър Сътклиф живеел в Брадфорд, в сърцето на царството на Изкормвача и бил пътувал много пъти до Съндърленд по работа. Списъкът с възможни коли не включвал кафявия роувър, но Питър им казал, че преди е притежавал и бял „Корсар“ с черен покрив.

Скоро станало ясно, че Питър Сътклиф е бил разпитван няколко пъти във връзка със случая на Йоркширския изкормвач. Носел обувки номер 41-42. Кръвният тест разкрил, че кръвната му група е B. Питър Сътклиф прекарал в килията още една нощ.

Когато същата вечер сержант Ринг се върнал в управлението за нощната си смяна, научил, че Сътклиф все още е тук и го разпитват детективи от отдела за разследване на Изкормвача. Тогава Ринг взел решение, което щяло да се окаже решаващо за случая. Спомнил си, че когато Сътклиф бил излязъл от колата си, за да се облекчи в алеята, се бил чул звук от дрънчене на метал. Сержантът се върнал на алеята, за да огледа наоколо. Когато светнал с фенерчето си зад контейнера, намерил на земята ковашкия чук и ножа, които Питър бил скрил там предната вечер.

В 9:30 ч. в неделя на 4 януари полицията пристигнала пред дома на Соня и Питър на улица „Гардън Лейн“ №6. Соня Сътклиф им казала, че могат да претърсят къщата. Тръгнали в 10:00 ч., отнасяйки със себе си известен брой инструменти, сред които и няколко ковашки чукове. Соня Сътклиф била откарана в полицейското управление в Брадфорд, където била подложена на тринайсетчасов разпит.

Междувременно разпитът на Питър продължил и през този ден. Детективите го разпитвали за движенията му по времето на нападенията, без да споменават директно случая на Изкормвача. В същото време техните колеги се опитвали да съберат колкото се може повече информация за движенията на Питър Сътклиф през последните пет години, посещавайки бившите му работодатели.

С настъпването на ранния неделен следобед Питър започнал да губи невероятното си спокойствие, което бил показал през 48-часовото си изпитание. Сега полицията била сигурна, че това е техният човек. Когато го попитали къде е бил в нощта на 5 ноември 1980 г., когато била нападната Тереза Сайкс, Сътклиф им казал, че се бил прибрал вкъщи в 20:00 ч. Но показанията на Соня се различавали. Тя ясно си спомняла, че Питър се е прибрал в 22:00 ч.

В 14:40 ч. Питър Сътклиф научил за откриването на чука и ножа му и детективите продължили да го разпитват за нападението над Тереза Сайкс. Тогава Питър се облегнал назад в стола си и спокойно признал, че той е Йоркширския изкормвач. Маската на убиеца най-сетне била свалена и най-известният „неизвестен човек“ бил разкрит. През следващите 26 часа Питър Сътклиф спокойно и с малко емоции разказал на полицаите зловещите подробности от петте години на смърт и осакатяване. Единствената емоция, която показал, била, когато описвал убийството на 16-годишната Джейн Макдоналд и когато полицията го разпитвала за убийството на Джоан Харисън, което твърдо отрекъл да е извършвал.

След признанието си Питър Сътклиф отправил молба към полицията. Пожелал сам да поднесе новините на съпругата си Соня. Тя незабавно била докарана от управлението в Брадфорд в Дюсбъри и била вкарана в стаята за разпити при съпруга й. Сътклиф спокойно й разказал шокиращата си история. Когато излязла от стаята, Соня изглеждала спокойна и не показала емоциите, които вероятно са бушували в нея. Полицията продължила да я разпитва за движенията на съпруга й през последните пет години.

След като официалното изявление на Сътклиф било записано, полицията свикала пресконференция. Осемдесет журналисти се събрали в малката стаичка, където детективите съобщили с усмивка пред камерите, че най-накрая са заловили Йоркширския изкормвач.

Параноиден шизофреник?

В понеделник на 5 януари, когато Питър Сътклиф се появил пред съда в Дюсбъри, въпросът, който вълнувал гражданите на Брадфорд през последните пет години, най-сетне получил отговора си. Вече всички знаели самоличността на Йоркширския изкормвач. На 6 януари Питър Сътклиф хвърлил светлина и върху въпроса защо е убил тринайсет жени и е съсипал живота на други седем.

Кръстът от видението на Сътклиф
Кръстът от видението на Сътклиф

Той казал, че през 1967 г., когато бил на 20 години и работел в гробището в Бингли, бил чул гласа Божи. Питър бил получил първото си проникновение, докато копаел гроб. Гласът го отвел до надгробен камък във формата на кръст, върху който били изписани полските думи „JEGO, WEHBY и ECHO“. Същият този глас му заповядал да убива проститутки. Полицията била убедена, че Питър Сътклиф е умствено болен. Според тях той страдал от параноидна шизофрения и трябвало да бъде затворен в заведение за душевно болни.

Съдията не бил толкова убеден в това, колкото психиатрите, обвинението и защитата. Те били направили заключенията си единствено въз основа на казаното от Сътклиф. Изглеждало доста вероятно той да лъже. Сътклиф бил дочут да казва на съпругата си, че би могъл да намали присъдата си до десет години, ако убеди всички, че е луд. Съдията взел решение, че Питър Сътклиф трябва да се яви на съд пред дванадесет съдебни заседатели, които да решат дали е луд или виновен в убийство.

Процесът продължил 14 дни, а съдебното жури, в състав от шест мъже и шест жени, заседавало в продължение на шест часа преди да вземе решението си. Както във всеки друг съдебен процес за убийство и тук имало много дискусии, но за разлика от подобните случаи, това жури трябвало да реши не дали Питър Сътклиф е извършил престъпленията, а дали е бил умствено здрав по време на убийствата. Обвинението изложило пред тях възможността Сътклиф да е лъгал, казвайки на полицията, че бил чул глас Божи, който му нареждал да убива. Защитата, с помощта на много психиатри, се опитала да докаже, че историята му е истинска.

В петък на 22 май 1981 г. Питър Сътклиф стоял изправен пред съда, докато председателят на съдебното жури обявявал решението на заседателите, според което Питър Уилям Сътклиф е виновен в 13 убийства. Десет от съдебните заседатели вярвали, че той не е луд, а всъщност е зъл и садистичен убиец.

На петте години, прекарани в ужас и болка от толкова много жени, техните родители, роднини, приятели и техните общо 36 деца, бил сложен внезапен край, когато Питър Сътклиф, прочутият Йоркширски изкормвач бил изведен от съда без да покаже и капка емоция, за да бъде откаран в затвора, където щял да излежава доживотната си присъда.

Изглежда справедливостта възтържествувала, но белезите на оцелелите от клането на този човек никога нямало да бъдат излекувани.

Покушения в затвора

Питър Сътклиф започнал да излежава присъдата си на 22 май 1981 г. в затвора „Паркхърст“. Макар съдът да го обявил за вменяем, скоро бил диагностициран с шизофрения. Първоначалните му опити да бъде прехвърлен в психиатрично заведение пропаднали. По време на престоя си в Паркхърст Питър бил нападнат сериозно за първи път. Нападението било извършено от Джеймс Костело, 35-годишен престъпник от Глазгоу, няколко пъти осъждан за насилие. На 10 януари 1983 г. той последвал Сътклиф в болничното крило на затвора и му нанесъл два удара със счупена чаша за кафе в лявата част на лицето, причинявайки му четири отделни рани, които изисквали общо 30 шева. През март 1984 г. Сътклиф най-сетне бил изпратен в психиатричната болница „Бродмур“.

Неговата съпруга Соня получила развод през април 1994 г. На 23 февруари 1996 г. Сътклиф бил нападнат в самостоятелната си стая в болницата от осъдения обирджия Пол Уилсън, който се опитал да го удуши с кабела на чифт стерео слушалки. Двама други затворници се отзовали на писъците на Сътклиф и го спасили от сигурна смърт.

Окото на Питър Сътклиф
Окото на Питър Сътклиф

Следващото нападение над Сътклиф се състояло на 10 март 1997 г., когато затворникът Иън Кей го нападнал с химикалка. Питър загубил зрението в лявото си око, а дясното било жестоко увредено. Според слуховете Сътклиф получил компенсация в размер на 200 000 лири за това нападение, но управата на Бродмур опровергава тези твърдения. През 2003 г. се появили медицински доклади, според които Сътклиф е развил диабет.

Бащата на Питър починал през 2004 г. и бил кремиран. На 17 януари 2005 г. Сътклиф получил разрешение да излезе от затвора, за да присъства на разпръскването на прахта му. Той бил придружаван от четирима служители на болничния персонал.

На 22 декември 2007 г. Сътклиф бил нападнат отново. Затворникът Патрик Шуреда го намушкал с метален нож за хранене. Сътклиф се навел назад в последния момент и острието пропуснало дясното му око, пробождайки бузата му.

На 17 февруари 2009 г. управата на болницата съобщила, че според нейната преценка Питър Сътклиф е „готов да напусне Бродмур“. Министерството на правосъдието не се съгласило с преценката на лекарите.

На 16 юли 2010 г. Върховният съд разгледал молбата на Сътклиф за определяне на минимален срок, след който да може да бъде помилван, ако комисията прецени, че не представлява опасност за обществото. Върховният съд решил, че Питър Сътклиф никога няма да бъде освободен от затвора.

През декември 2015 г. Питър Сътклиф е обявен за „умствено здрав“. През август 2016 г. медицинска комисия решава, че той не се нуждае повече от клинично лечение на умственото му състояние и може да бъде върнат в затвора. Той е преместен от психиатричната болница „Бродмур“ в затвора в Дърам.

———————————————————————————————————————————————

Източници: trutv.com, wikipedia.org

Питър Сътклиф в популярната култура:
Филмът „Питър“ (2011)
Книгата на Майкъл Билтън „WICKED BEYOND BELIEF – The Hunt for the Yorkshire Ripper“ 

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

14
Напиши коментар

avatar
12 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
anniСилвияPETERмалечкаcrimefiles: Питър Сътклиф: Йоркширският изкормвач - edno23.com Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
trackback

[…] Сътклиф: Йоркширският изкормвач http://kriminalnidosieta.com/?p=2546 в Любими преди 28 секунди edno23.com Начало контакти […]

trackback

[…] Сътклиф: Йоркширският изкормвач http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/…kormvatch/ в Любими преди 25 секунди edno23.com Начало контакти […]

малечка
Гост
малечка

а ето и филм за него 🙂
http://zamunda.net/details.php?id=283157&hit=1

PETER
Гост
PETER

Питър Сътклиф все още жив ли е ?

PETER
Гост
PETER

Видях че е излезнал филм във Замунда със него , искам да попитам той това убиване на проститутки като влечение ли го е възприемал или са го наранили по някакъв начин .. доста общо намирам със Джак Изкормвача

PETER
Гост
PETER

Да видях филма но няма субтитри и със сигурност няма да мога да си го преведа 1 към 1 .. все пак Ви благодаря за бързият отговор дано субтитрите станат скоро чакам ги с нетърпение !

малечка
Гост
малечка

извинявам се че пиша на латиница но съм на работа и нямам кирилица.
Относно филма за Питър, той е от части документален и аз го гледах и честно казано статията ми хареса доста повечко отколкото филма

…………………………………………………………………………………………………………….
Коментарът е транслитериран от модератор.

PETER
Гост
PETER

Видях Wikipedia-та на Peter пише че е на 65 години .. Доживотна ли е в затвора 🙁

PETER
Гост
PETER

Да може да се каже , че ми е жал .. като се сетя като е бил малък през какво е минал без да споделя на никой квото му се случи си остава за него и това е стигнало до такава степен че да посяга на проститутки .. горкия на 65 години а в затвор .. сега можеше да си живее с жена си и да има внуци 🙁

anni
Гост
anni

Ненормалник трябва него да го измъчват сега, Никой няма право да отнема човешки живот…Този е за 200 V в задника.