Публикувано на: 12 декември, 2011

В горещите летни месеци буйната зеленина в покрайнините на Флоренция е идеалното място за романтични разходки. Влюбени двойки се къпят в топлия бриз под звездното небе, обикалят по лъкатушещите пътечки и полягат на сочните ливади. Районът е също така любимо място за къмпинг. Но в 80-те години на миналия век местните влюбени и любители на природата се замислят два пъти преди да се отдадат на удоволствията на открито. Италианците са потресени и отвратени от продължилата десетилетия серия зловещи убийства в околностите на града, дело на загадъчен извършител, когото медиите кръщават „Чудовището от Флоренция“. Четирима местни жители са осъдени за престъпленията, но мнозина смятат, че истинският убиец, или убийци, са все още на свобода.

Мистерията започва

Мистерията на „Чудовището от Флоренция“ започва през август 1968 година с убийството на 32-годишната Барбара Лочи от градчето Синя, и нейният любовник Антонио Ло Бианко. Макар Барбара да била омъжена и да имала дете, тя била известна в града като разпусната жена и дори се радвала на прякора „Кралицата майка“.

Във вечерта на 21 август Барбара, нейният шестгодишен син и любовникът й се връщали от киното, когато Антонио предложил да спрат в близкото гробище за един бърз секс. Синът й бил заспал на задната седалка и Барбара приела с охота. Но удоволствието им не продължило дълго. Антонио тъкмо бил почнал да сваля дрехите на Барбара, когато от мрака се появила някаква тъмна фигура и ги застреляла. След двойното убийство, нападателят грабнал сина на Барбара от задната седалка и го отнесъл.

По-късно същата нощ един местен фермер бил събуден от чукане на вратата. Когато отворил, видял на прага си малко момченце с мокро от сълзи лице. „Майка ми и „чичо“ ми са мъртви“ – казало детето. Очевидно, не желайки да наранява момчето, убиецът го бил оставил пред вратата на фермера. Човекът незабавно уведомил полицията.

Детективите пристигнали на местопрестъплението в гробището, където открили край колата осем гилзи .22 калибър.  Бялото Алфа Ромео, с регистрационен номер от провинция Арецо, се оказало собственост на Антонио Ло Бианко.

Стефано Меле

Стефано Меле

Между 6 и 7 часа сутринта патрулна полицейска кола спряла пред дома на Стефано Меле, съпругът на Барбара. Детективите тъкмо наближавали входната врата, когато тя се отворила рязко и Меле излязъл, натоварен с куфар и очевидно бързащ за някъде. Той почти не реагирал на новината за убийството на съпругата му и подозренията на полицаите се усилили. Меле колебливо се съгласил да говори с тях и ги придружил до управлението.

Там, той казал на детективите, че не се е чувствал добре от миналия следобед и си бил останал вкъщи, като през това време бил посетен от двама души – Кармело Кутрона и Антонио Ло Бианко – и двамата любовници на жена му. По време на разпита Меле споменал за още един любовник на съпругата си – Франческо Винчи. Винчи бил арестуван през ноември 1967 година, обвинен в изневяра от собствената си жена. (До 1968 г. изневярата в Италия се е считала за престъпление при жените, а мъжете се наказвали само при по-особени обстоятелства). Веднага щом бил освободен от затвора, Винчи отново подновил връзката с любовницата си. Барбара спяла и с тримата братя Винчи – Джовани, Салваторе и Франческо. Детективите решили да проверят твърденията на Меле и му казали да се върне на следващия ден.

Откровения

На следващия ден, 23 август 1968 г., Меле изненадва всички, признавайки, че той и Салваторе Винчи са убили Барбара и Антонио Ло Бианко. В признанията си Меле заявява, че когато съпругата и синът му не се прибрали у дома до 23:20 часа на 21 август, той тръгнал да ги търси. На градския площад срещнал Салваторе Винчи и му казал, че Барбара е отишла на кино, вероятно с Антонио, и е взела детето с нея. Винчи се скарал на Стефано, че позволява на жена си да му кръшка постоянно и му казал, че трябва да сложи край на тази ситуация. Винчи носел у себе си малко оръжие и двамата потеглили към киното.

Салваторе Винчи

Салваторе Винчи

Пристигайки, заварили колата на Антонио паркирана до киносалона. Стефано и Салваторе зачакали край изхода и след известно време видели Ло Бианко и Барбара, с детето на ръце, да излизат. Стефано и Салваторе се качили в колата си и ги последвали до гробището извън града. Стефано казал на полицаите, че когато Антонио и Барбара започнали да се натискат, Салваторе извадил малкия си пистолет от една торба и му го подал.

Стефано се приближил до колата и започнал да стреля, докато изпразнил пълнителя. Синът му се събудил от изстрелите. Стефано се върнал в колата на Салваторе и му казал, че ги е убил. Двамата мъже потеглили към моста Синя, където хвърлили оръжието. После Стефано се прибрал вкъщи.

Той завършил самопризнанията си с думите: „Убих жена си и любовника й, защото ми писна да бъда унижаван непрекъснато. Съпругата ми ме мамеше от години, но реших да се разправя с нея едва преди няколко месеца“. Макар историята му да куцала на много места, като например пропускът му да спомене, дали синът му го е видял и как детето се е озовало пред фермата, той бил арестуван незабавно и зачакал да му бъдат повдигнати обвинения.

Франческо Винчи

Франческо Винчи

На следващия ден, 24 август, полицията търсила навсякъде пистолета, но безуспешно. Един прокурор разпитал Стефано за оръжието и той бързо променил историята си, заявявайки че вместо да го хвърли, го е върнал на Салваторе Винчи. Няколко часа по-късно Стефано оттеглил цялото си признание и започнал да обвинява брата на Салваторе, Франческо Винчи. Твърдял, че Франческо е собственикът на оръжието и че той е убил съпругата му.

Две години след това двойно убийство съдът решава, че Стефано Меле е убил жена си и любовника й, воден от временно умопомрачение, и го осъжда на 14 години затвор.

Осакатяване и лудост

През 1974-а, шест години след двойното убийство, името на Стефано Меле вече отдавна било забравено, а вниманието на местните власти – приковано върху друго смущаващо двойно убийство. На 14 септември детективите били извикани в района на Борджо Сан Лоренцо, северно от Флоренция. Минувач открил там телата на 18-годишната Стефания Петини и 19-годишния Паскуале Джентилкоре в паркираната им кола.

Пристигайки на мястото, детективите заварват полуголото тяло на млад мъж на шофьорската седалка на Фиат 127, за който по-късно става ясно, че принадлежи на баща му. Той изглежда бил станал жертва на многобройни изстрели. Нямало очевидни признаци за борба, а мястото било осеяно с медни гилзи от куршуми.

Зад  колата детективите откриват чисто голото тяло на млада жена, лежаща на земята. Убиецът бил разположил тялото й в зловеща поза – ръцете и краката й били широко разтворени, а от осакатената й вагина стърчал клон от лоза. На пръв поглед изглеждало, че тя е намушкана до смърт.

Тялото на Стефания Петини

Тялото на Стефания Петини

В близкото поле полицията открива чантата на жената, с разпиляно по земята съдържание. След претърсване на района и фотографиране на местопрестъплението, двете тела били поставени в торби и откарани в моргата за аутопсия.

При аутопсията бързо се установило, че и двамата са били простреляни многократно с малокалибрено оръжие. Балистичните доклади заключават, че оръжието е модел 73-а или 74-а година, Берета .22 калибър, а куршумите са от типа Уинчестер, произвеждан в Австралия през 50-те. Мъжката жертва била загинала от пет огнестрелни рани, а жената била простреляна само три пъти – смъртта й била настъпила в резултат на една от поне 96-те прободни рани. Предполагало се, че ножът е с острие от 10-12 сантиметра, широк 1,5 сантиметра и заострен само от едната страна.

В началото детективите се фокусирали върху трима мъже: 53-годишният Бруно Мокали – самопровъзгласил се лечител; Джузепе Франчини – умствено нестабилен мъж, който сам се обвинил в убийството, идвайки в полицейското управление по собствена воля; и Гуидо Джованини – воайор, идентифициран от голям брой очевидци като човек, който редовно шпионирал влюбените двойки в района на местопрестъплението. Но доказателствата не свързвали никого от тях с престъплението и в крайна сметка и тримата били изчистени от подозрения.

Часове преди убийствата Петини била споделила със своя близка приятелка, че я тормози някакъв странен мъж.

Разследващите заключили, че убиецът е умопобъркан сексуален маниак. Без явни следи и заподозрян, когото да преследват, случаят скоро замрял.

Превратна точка

През юни 1981 година, седем години след убийствата в Борджо Сан Лоренцо, всички евентуални заподозрени били вече забравени, също като Стефано Меле. В събота, на 6 юни, детективите се изправили пред поредното предизвикателство, когато един сержант от полицията, излязъл на разходка със сина си сред природата, случайно се натъква на телата на 21-годишната Кармела Де Нучио и нейния 30-годишен любовник Джовани Фоги. Сержантът първо забелязал меден на цвят автомобил Фиат Ритмо, паркиран край пътя. Вратите на колата били затворени, но край вратата на шофьора лежала дамска чанта с изсипано на земята съдържание. С повишено любопитство, сержантът решил да хвърли поглед отблизо. Приближавайки се до автомобила, забелязал, че прозорецът на шофьора е разбит. На волана седяло тялото на млад мъж с прерязано гърло. Сержантът се втурнал да се обади на колегите си.

Детективите оглеждат местопрестъплението

Детективите оглеждат местопрестъплението

Когато детективите се присъединили към него на местопрестъплението, те бързо открили тялото на жена, лежащо в подножието на стръмен насип, на около 20 ярда от Фиата. Краката й били широко разтворени, фланелката и дънките й срязани, и най-ужасяващо от всичко – вагината й била грубо премахната. Нямало следи, нямало свидетели.

Аутопсията установила, че двамата са умрели от многобройни огнестрелни рани, докато са седели в колата. След това мъжът бил получил три прободни рани – две във врата и трета в гърдите. Изрязването на вагината на момичето било изпълнено с изключително остър инструмент, което накарало патологът да заключи, че убиецът има умения в боравенето с режещи инструменти.

Балистичната експертиза показала, че двете жертви са убити с най-малко седем огнестрелни рани от .22-калибров автоматичен пистолет с патрони Уинчестър. Това разкритие бързо повдигнало веждите на ветераните детективи и те поискали куршумите да бъдат сравнени с онези, открити при двойното убийство от 1974-а. Съвпадението било налице и разследващите започнали да осъзнават, че си имат работа с възможен сериен убиец.

Детективите насочили вниманието си към Енцо Спалети, заклет воайор, чийто червен Форд бил забелязван паркиран на мястото на престъплението. Заподозреният дал на полицаите объркано алиби, но те били по-заинтересувани от факта, че той бил говорил на жена си за два трупа и медно на цвят Ритмо в 9:30 часа сутринта, казвайки й че е прочел за тях във вестника, макар историята всъщност да излязла в пресата чак на следващия ден след откриването на телата. Спалети бързо бил арестуван за престъплението и хвърлен зад решетките в очакване да бъде съден.

И станаха осем

На 23 октомври 1981 година, само месеци след двойното убийство на Нучио и Фоги, убиецът ударил отново. Младата двойка Сузана Камби (24 г.) и нейният приятел Стефано Балди (26 г.) решили да прекарат вечерта паркирани на живописната панорама край Калензано, на север от Флоренция. Влюбените пропуснали да забележат, че там ги дебне убиец. По-късно същата вечер друга влюбена двойка открила надупчените им от куршуми и осакатени тела.

Местопрестъплението на Камби и Балди

Местопрестъплението на Камби и Балди

Пристигайки на местопрестъплението, детективите откриват до автомобил Фолксваген полугол мъж, прострелян и намушкан многократно. Женската жертва лежала от другата страна на колата. Макар нейните рани да били подобни на неговите, една подробност незабавно привлякла вниманието на полицията – вагината й била отстранена по същия начин като в случая с Кармела Де Нучио.

Патологът заключил, че двете жертви са били простреляни през предното стъкло и че са били все още живи, когато са нанесени първите прободни рани. Липсвали доказателства, че някое от телата е било влачено до мястото, а за ножа се установило, че е заострен от едната страна, около 3 сантиметра широк и от 5 до 7 сантиметра дълъг.

Тялото на Сузана Камби

Тялото на Сузана Камби

Изрязването на вагината изглежда било извършено със същия инструмент, използван в предишния случай, но този път изпълнението било значително по-неточно. Стомашната стена била прерязана дълбоко, разкривайки коремната кухина и пробождайки някои вътрешности, което навеждало на мисълта, че убиецът е бързал. Балистичната експертиза установила, че в убийството е използвана същата Берета .22 калибър.

Когато новините за убийствата достигнали пресата, две отделни двойки се свързали с полицията и съобщили, че са видели червена Алфа GT, управлявана от сам мъж, да се отдалечава от местопрестъплението. Детективите решили, че е време да споделят с пресата своята теория за сериен убиец, който преследва влюбени двойки. Надявали се, че медийният отзвук ще накара и други свидетели да се свържат с властите. Но очевидци не се появили, а в резултат на медийните публикации изплашените граждани се заключили зад вратите си от страх, че ще станат следващата жертва на кръстеното от пресата „Чудовище от Флоренция”.

На сутринта след убийството майката на Сузана Камби получила анонимно телефонно обаждане от мъж, който искал да „говори с нея за дъщеря й“. Няколко дни преди убийствата, Сузана била казала на майка си, че някакъв мъж я притеснява.

Детективите решили да свалят обвиненията срещу Енцо Спилети за двойното убийство от 6 юни 1981 година на Кармела Де Нучио и Джовани Фоги, тъй като той бил зад решетките по времето на най-новото убийство. Процесът му бил прекратен и той бил освободен от затвора.

Измамни тактики

На 19 юни 1982 година в събота вечерта убиецът ударил отново край Монтеспертоли, югозападно от Флоренция. Младата двойка Паоло Мейнарди (22 г.) и неговата приятелка Антонела Мильорини (20 г.) правели секс на паркинга близо до пътя Виа Нуова Вирджилио, когато някой се появил от храстите и открил огън. И двамата били покосени от първите изстрели и Антонела загинала почти мигновенно. Макар Паоло да бил ранен много сериозно, той успял да запали колата, да светне фаровете и да включи на задна скорост.

За нещастие колата заседнала в канавката и Паоло не могъл да я изкара оттам. Убиецът не губил време и бързо стрелял във фаровете на автомобила, възстановявайки мрака, след което изпразнил пистолета си в двете жертви. После изключил двигателя, извадил ключовете от стартера и ги хвърлил в бурените. Очевидно притеснен от трафика в района, убиецът решил да пропусне зловещите си касапски ритуали и напуснал мястото без дори да осъзнае, че Паоло Мейнарди е все още жив.

За негов лош късмет, Паоло не бил намерен до следващата сутрин и умрял няколко часа по-късно, без дори да дойде в съзнание. Малко по-късно същата сутрин заместник-областният прокурор назначен към случая, Силвия Дела Моника, събира представители на медиите в офиса си и ги моли да разпространят една мъничка лъжа. Проницателната прокурорка искала пресата да съобщи, че Паоло Мейнарди е бил все още жив, когато е пристигнал в болницата, и че е имал време да опише нападателя си преди да умре. Всички репортери се съгласили и информацията се появила в следобедното издание на вестниците. Силвия Дела Моника се надявала, че убиецът ще стане неспокоен и ще допусне грешка.

Рискованият ход на прокурорката наистина изнервил убиеца. След излизането на следобедния печат един от служителите на Бърза помощ, който придружил Паоло Мейнарди до болницата, получил две телефонни обаждания от човек, който първо заявил, че е от прокуратурата, а после променил историята си и се идентифицирал като убиеца. Искал да знае какво е казал младият мъж преди да умре.

Няколко дни след убийството на Паоло Мейнарди и Антонела Мильорини сержантът от полицията Франческо Фиоре си спомня за убийството на Барбара Лочи и Антонио Бианко, извършено през 1968 година, когато той работел в Синя. Франческо започнал да се чуди дали този стар случай има връзка с престъпленията на Чудовището. По негово настояване гилзите били сравнени и тестовете показали, че същото онова оръжие, Берета .22 калибър, е изстреляло куршумите Уинчестър, и че гилзите са дошли от една и съща кутия с 50 патрона. Пистолетът, използван от Чудовището, се оказал същото оръжие, което отнело живота на Лочи и Ло Бианко през 1968 г.

Анализирайки ситуацията 14 години след убийствата от 1968-а, веднага ставало ясно, че съпругът на убитата жена, Стефано Меле, не би могъл да е Чудовището от Флоренция, тъй като бил в затвора както през 1974-а, така и през 1981 година. В този момент разследващите предположили, че Меле трябва да е имал съучастник – някой, който е продължил да убива след осъждането му. Самият Меле продължавал да настоява, че е невинен и отказал да съдейства на полицията.

Сбърканите убийства

Скица на Чудовището

Скица на Чудовището

Убиецът чакал около година преди да удари отново. На 9 септември 1983-а Чудовището изненадва полицията, нарушавайки, макар и без да иска, познатия си модел на действие с убийството на две германски момчета – Хорст Мейер и Уве Руш Сенс. Двете млади жертви били застреляни, докато спели в своя миниван Фолксваген, паркиран на една затревена поляна 19 мили южно от Флоренция. Впоследствие се разнасят слухове, че момчетата са били хомосексуалисти, но това никога не е потвърдено официално.

По телата на жертвите нямало следи от осакатяване и първоначално детективите не свързали смъртта им с Чудовището от Флоренция. Но балистичните експертизи доказали, че в убийствата е използвана същата Берета .22 калибър. Това откритие обърква разследващите. Защо убиецът е променил начина си на действие? Може би е допуснал грешка? Един от младежите имал много дълга руса коса и лесно можел да бъде сбъркан с момиче. Осъзнавайки грешката си, убиецът вероятно не е имал желание да приложи обичайния си кървав ритуал върху мъж.

Освен пистолета и патроните, използвани от убиеца, детективите били заинтригувани и от други общи елементи в престъпленията – всички жертви били прекарали последната си вечер в дискотека; убиецът обикновено нападал в събота; и предпочитал да го прави, когато луната е скрита зад облаци. Този последен детайл би могъл да има някакво тайнствено обяснение, или просто да е предпазна мярка, вземана от убиеца, за да намали шансовете да бъде разпознат. Освен това, полицаите предполагали, че причината убиецът да рови във вещите на жертвите е, че може би иска да отнесе със себе си някакъв трофей.

След като пресата отразила това последно убийство с полицията се свързал религиозния историк Масимо Интровине. Той казал на детективите, че Флоренция, която вдъхновява отчасти поета Данте да напише своята „Божествена комедия“, има дълга традиция в магьосничеството. Интровине ги информирал, че окултните секти не са задължително сатанисти и че ритуалното естество на убийствата предполага намесата на фетишисти. Това твърдение допаднало на разследващите, които вече били започнали да подозират, че гениталиите, прибирани от убиеца, биха могли да бъдат използвани като някакъв вид трофей от религиозен култ.

Скоро след убийството на двете момчета служителят от Бърза помощ, който бил придружил Паоло Мейнарди до болницата през 1982 година, получил още едно обезпокояващо обаждане, докато бил на ваканция в Римини. Убиецът продължил да го притеснява с въпроси какво е казал Мейнарди на полицията преди да умре. Този сигнал шокирал полицията. Кой би могъл да знае, че служителят е на почивка и как да се свърже с него?

Пореден дълъг застой

Убиецът отново изчакал почти цяла година преди да се появи отново на 29 юли 1984 г., този път убивайки друга млада двойка във Викио ди Мугело, северно от Флоренция. Това двойно убийство носело всички характеристика на предишните. Тялото на мъжа, студентът Клаудио Стефаначи, било открито на задната седалка на колата му, облечено само с долни гащи и жилетка. Недалеч от автомобила, зад храстите, лежало чисто голото тяло на момичето – барманката Пиа Гилда Ронтини. Също като предшественичките си и тя била разположена с разперени ръце и крака, а гениталиите й били отстранени. Единствената съществена разлика този път била, че убиецът бил решил да отстрани лявата й гърда и да нанесе над 100 прободни рани на трупа й.

Местопрестъплението във Викио ди Мугело

Местопрестъплението във Викио ди Мугело

Аутопсията установила, че двете жертви са били застреляни през предното стъкло преди да бъдат намушкани с нож. Тялото на момичето било влачено за глезените около 9 метра.

Балистичните резултати не изненадали детективите. Оръжието се оказало автоматична Берета .22 калибър, а куршумите съвпадали с онези, използвани при предишните жертви. Ножът също покривал характеристиките на предишните осакатявания. На местопрестъплението не били открити отпечатъчи, което още повече затвърдило теорията на разследващите, че убиецът носи хирургически ръкавици по време на престъпленията.

Детективите изпитвали любопитство по въпроса защо извършителят е отстранил само лявата гърда на последната си жертва. Дали действията му ставали по-зловещи или всичко това имало нещо общо с религиозен култ?

Появили се сигнали, че някакъв странен мъж бил последвал двойката в сладкарница, часове преди убийствата. Близка приятелка си спомнила, че Пиа Ронтини й била споделяла, че е тормозена от някакъв „неприятен тип“ в бара, където работела.

Властите свободно признали пред пресата, че не разполагат със следи и са не по-малко объркани от преди. В прессъобщението, последвало убийствата, тогавашният областен прокурор, отговарящ за разследването, заявил: „Този човек би могъл да бъде вашият уважаван съсед, някой, когото не подозирате изобщо”.

Чудовището очевидно било садистичен индивид, предпочитащ да напада случайни двойки сред природата. За ветераните в разследването той бил като призрак. След почти две десетилетия те нямали заподозрян, никакви съществени следи и малка надежда, че някога ще заловят Чудовището от Флоренция.

Последен акт на лудост

Последното известно убийство, извършено от Чудовището от Флоренция, се случва почти година по-късно на 8 септември 1985 година, когато е убита френската двойка Жан-Мишел Кравейчвили (25 г.) и Надин Морио (36 г.), къмпингуващи в района на Сан Касиано извън Флоренция. Тялото на жената, открито затворено в палатката им, показвало, че тя е била постреляна четири пъти. Първите три куршума били пронизали черепа й, а четвъртият бил минал през гърлото й. Мъжът също бил ударен с четири куршума – един в устата, два в горната част на лявата ръка, и един в десния лакът.

Според доклада на патолога, всички изстрели били произведени от близко разстояние, не повече от половин метър. Той също предполагал, че двамата са правили секс по време на нападението. Мъжът вероятно е лежал по гръб, а жената върху него. Жената била умряла от огнестрелна рана вътре в палатката, но мъжът, който бил само повърхностно ранен, се бил опитал да избяга. Той успял да излезе от палатката и да пробяга около 30 метра преди да бъде застигнат от убиеца и намушкан до смърт. След това бил захвърлен в храстите. След неговото убийство убиецът влязъл в палатката и решително отрязал вагината на жената и лявата й гърда. Патологът смятал, че той бил извършил тази операция за приблизително 10 минути.

Веднага след откриването на Жан-Мишел и Надин разследващите сметнали, че са попаднали на първата си истинска следа, когато един меден патрон Уинчестър бил открит на тротоара пред близката болница. Близостта на болницата, заедно с теорията на детективите за хирургически ръкавици и скалпел, ги накарала да разпитат служителите в здравното заведение. Въпреки това не се появили заподозрени и следата бързо изстинала.

В деня след последните убийства един плик бил доставен в офиса на прокурор Силвия Дела Моника. Адресът на плика бил сглобен от букви, изрязани от списание или вестник, и съдържал една правописна грешка. Вътре имало лист хартия, сгънат и залепен по ъглите, а в него – малка найлонова торбичка. Пликчето съдържало кубче плът от лявата гърда на Надин Морио.

Телевизионна справедливост

Пиетро Пачиани

Пиетро Пачиани

В течение на следващите осем години разследващите разпитват над 100 000 души с надеждата да се доберат до някаква следа. В началото на 90-те години следствието започва да се фокусира върху Пиетро Пачиани, 68-годишен полунеграмотен фермер, любител на лова и таксидермията. Най-интересен за детективите бил фактът, че Пачиани е бил арестуван през 1951 година за убийството на пътуващ търговец, когото бил хванал да спи с годеницата му. След като намушкал търговеца общо 19 пъти и го тъпкал с крака до смърт, Пачиани изнасилил годеницата си до трупа му. Той бил осъден набързо и получил 13 години затвор. След освобождаването си се оженил и се заел да се грижи за новото си семейство. Но в периода 1987-91 година отново попаднал в затвора, за това че биел съпругата си и малтретирал сексуално двете си дъщери.

Освен криминалното му минало, неизвестни източници съобщили на властите, че Пачиани е забъркан в някакъв култ заедно други трима мъже – Марио Вани, Джовани Фаги и Джанкарло Лоти. И тримата носели славата на воайори, заради нощните си излети. Смятало се, че Пачиани и Вани са участвали в черни литургии в дома на предполагаем магьосник в Сан Касиано, в които са използвали части от женски трупове. Медицинските сестри в клиниката, където Пачиано бил работил като градинар, също се свързали с полицията и разказали, че той им бил описвал как някакъв доктор дирижира сатанинските церемонии, които посещавал.

Макар началникът на детективите Микеле Гитари да вярвал, че Пачиани е твърде немарлив, за да е планирал престъпленията, той бил арестуван на 17 януари 1993 година.

Процесът срещу Пиетро Пачиани започва почти година по-късно, през ноември 1994 г. Обвинението било твърдо решено да докаже, че той е един от най-профилните серийни убийци в Европа и пожелало делото да бъде излъчвано по телевизията. Обществото с удоволствие се възползвало от тази възможност и почти всички следели предаванията с фанатично постоянство. Един флорентински вестник дори открил гореща телефонна линия, за да могат читателите му да споделят своите мнения.

Претъпканата съдебна зала привлича тълпи от любопитни, но, въпреки всичката драма, се наблюдавала тревожна липса на доказателства. По време на делото един от служителите на охраната припаднал при вида на кървавите доказателства. Пачиани настоявал, че е невинен от самото начало и продължил да го прави и по време на процеса. Въпреки това и твърде косвените доказателства, той бил осъден за извършването на седемте двойни убийства и хвърлен в затвора. Когато обявили присъдата му – виновен, Пачиани бил извлечен от съда, крещейки че е „невинен като Исус на кръста“.

Неуравновесени везни

Пиетро Пачиани

Пиетро Пачиани

На 13 февруари 1996 година апелативният съд отхвърля присъдата на 71-годишния Пиетро Пачиани и изчиства името му от „всякаква вина“. Въпреки това малцина се съмняват, че Пачиани е в действителност Чудовището от Флоренция и освобождаването му предизвиква силно обществено недоволство. Неговото пускане на свобода идва само няколко часа след ареста на неговите приятели Марио Вани и Джанкарло Лоти, обвинени за същите убийства.

Водени от нова информация по случая, разследващите започват да подозират, че не един, а цяла банда убийци може би е отговорна за престъпленията на Чудовището. Те скоро заключават, че бандата трябва да е била предвождана от Пачиани и в нея са участвали също 70-годишният Марио Вани, 54-годишният Джанкарло Лоти и 77-годишният Джовани Фаги. В ретроспекция изглежда като че ли полицията просто е търсела за какво да се хване.

Италианският Върховен съд бързо отхвърля решението за освобождаването на Пачиани и на 12 декември 1996 година постановява ново разглеждане на делото в светлината на новите „доказателства“. Според някои източници Лоти бил признал на полицията, че той и Пачиани са извършили убийствата.

Пиетро Пачиани

Пиетро Пачиани

На 21 май 1997 година Марио Вани и Джанкарло Лоти се изправят пред съда заради участието си в пет от двойните убийства. В крайна сметка двамата мъже били признати за виновни и осъдени – единият получил доживотна присъда, а другият 26 години затвор. Пачиани така и не успява да участва в новото дело. На 23 февруари 1998 година той бил открит да лежи по лице на пода в дома си, със свалени до глезените панталони и риза, увита около врата му. Макар лицето му да било посиняло и изкривено, първоначалното мнение на полицията било, че той е умрял от сърдечен арест. Аутопсията разкрила, че смъртта му се дължи на комбинация от лекарства. Според някои, Пачиани е бил накаран да замлъкне, за не разкрие истинското чудовище, или чудовища.

Със смъртта на Пачиани и осъждането на Марио Вани и Джанкарло Лоти мнозина въздъхват с облекчение, смятайки че случаят с Чудовището от Флоренция е приключил завинаги.

Писателски неволи

Дъглас Престън

Дъглас Престън

През лятото на 2000 година писателят Дъглас Престън се премества от щата Мейн във Флоренция с намерението да напише следващата си криминална мистерия с действие, развиващо се в идиличната природа на Тоскана.

Това не се случва. Оказва се, че маслиновата горичка край фермата, в която той се настанява със съпругата и децата си, някога е била сцена на зловещо престъпление. Най-прочутият италиански сериен убиец бил извършил там едно от седемте си двойни убийства. Когато американският писател открил, че тези случаи все още не са разкрити, той захвърлил проекта си и се заел да разследва Чудовището от Флоренция с маниакална упоритост.

С помощта на известния разследващ журналист Марио Специ, който се ровел в серията от убийства вече над 26 години, Престън написва една забележителна криминална история по истински случай. В книгата си Престън и Специ предлагат своя собствена теория, подкрепена от разследванията им, за това кой е истинското Чудовище от Флоренция. Но този човек никога не е арестуван и до ден днешен се разхожда на свобода.

Джулиано Минини

Джулиано Минини

Това не е единственото шокиращо разкритие в техния бестселър. Престън и Специ описват неволите си, преживени в ръцете на прокурора Джулиано Минини, който година и половина по късно се превръща в главно действащо лице в одисеята на Аманда Нокс и убийството на Мередит Къчър.

През октомври 1985 година доктор Франческо Нардучи е открит мъртъв в езеро край италианския град Перуджа. Докторът бил умрял от свръхдоза демерол и случаят изглеждал като самоубийство. На пръв поглед смъртта му нямала нищо общо със случая на Чудовището.

Въпреки това, през 2001 година прокурор Минини решава, че смъртта на Нардучи е свързана със серията от убийства. Той твърдял, че Нардучи е член на сатанинска секта, която убивала жени и използвала частите от телата им в черни литургии. Според него заможният лекар бил пазител на тези части. Минини заявил, че Нардучи е бил убит, за да му се затвори устата.

Макар всички жертви на Чудовището да били застреляни с едно и също оръжие, Минини твърдял, че случаите не са дело на един единствен убиец. Той описал някаква сложна конспиративна група от 20 души, сред които правителствени служители и полицаи, които били част от тайно общество, стоящо зад убийствата на Чудовището.

Минини повдигнал обвинения срещу 20 лица и ги нарочил в прикриване на смъртта на доктора, излагайки пред съда един труден за проследяване сюжет, включващ двойници и подмяна на тялото на Нардучи – и то не веднъж, а два пъти.

Марио Специ

Марио Специ

Престън и Специ осмиват публично теориите на прокурор Минини и попадат незабавно в отмъстителния му прицел. Той слага подслушвателни устройства в офиса и колата на Марио Специ и в крайна сметка го задържа с обвинението, че самият той е Чудовището, тъй като бил прекалено добре запознат със случая и разполагал с впечатляващо количество събрана информация. Минини го хвърлил зад решетките, конфискувал разкритията му и го изправил пред съда. След три седмици, прекарани в пълна изолация, съдът освобождава журналиста.

Дъглас Престън също бил разпитван от полицията, по подозрение в съучастничество. Накарали го да вярва, че никога повече няма да види семейството си. Писателят мислел, че ще се озове в италиански затвор. Престън бил толкова ужасен от тази перспектива, че побързал да напусне Италия.

Съдът снема обвиненията от 20-имата заподозрени. Съдията сметнал, че няма солидни доказателства, които да подкрепят твърденията на Минини, че Нардучи е бил убит, а още по-малко – че е бил член на сатанинска секта.

През януари 2010 година Джулиано Минини получава присъда от 16 месеца за злоупотреба с властта си и тормоз над журналисти.

Филми и книги по случая:
Книгата на Дъглас Престън и Марио Специ „Чудовището от Флоренция
През 2013 г. по кината се очаква филма, вдъхновен от книгата на Престън, „Чудовището от Флоренция„, с участието на Джордж Клуни

———————————————————————————————————————————————
Източници: trutv.com, wikipedia.org, msn.com, usatoday.com, vashonloop.com, cbsnews.com

9 Коментари за “Пиетро Пачиани: Чудовището от Флоренция?”

  1. Avatartrevomania

    eee cynep :)

  2. AvatarSecret

    Случаят е изключително интересен и потресаващ с жестокостта си. Преди да стигна в статията до идеята за участие на секта извършените престъпления ми наподобяваха тези на Зодиак и Чикатило. Историята наистина си заслужава да бъде описана във филм. Задава повече въпроси , отколкото дава отговори.

  3. AvatarМосквич 412

    Особено смъртта на Пачиани…

  4. AvatarПарфюми

    Този е много брутален! Да се чуди човек как уж нормални хора изперкват до таква степен.

  5. Avatarabv

    Даваха по „Дискавъри“ за този случай

  6. Avatarсара

    Минини нещо ме съмнява …

  7. Avatarveysula

    дам, и аз го гледах

  8. AvatarВасил

    За мен този случай си остава мистерия. Заподозрените и осъдените са били плод на серията „Лов на вещици“ ясно е, че не са могли да хванат надежден заподозрян и осъден. Доста по- брутален е случая от „Зодиака“. Междо другото, ако сте гледали последните дни ID Extra можете да видите, че за „Зодиака“ има нов заподозрян и това е един от заместник редакторите на вестника в който са получавали писмата от него, образа му съвпада с фоторобота. Но колкото и да напредват технологиите, някои случаи ще си останат мистерия. За мен Гари Риджуей също е бил на косъм да се измъкне, само и единствено напора на разследващия детектив, който се сеща да изпробва ноеите ДНК технологии, успява да разгадае случая, иначе бъдете убедени, „Green River Killer“ Гари Риджуей, щеше да си остане и до ден днешен мистерията, задминала Зодиака

  9. Avatarsplatterhouse

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarsplatterhouseПиетро Пачиани: Чудовището от... { https://imgur.com/wiM7wKy } –
  • User AvatarsplatterhouseВиктор Саенко и Игор... { sdsdsd , странното е, че с всеки пост, който ти... } –
  • User AvatarsplatterhouseВиктор Саенко и Игор... { АЛЕ юни 22, 2018 16:25 Гледайки на животните като на... } –
  • User AvatarsplatterhouseВиктор Саенко и Игор... { sdsdsd Че как няма да се възмущавам като сравняваш смъртта... } –
  • User Avatarsplatterhouse10 мита за серийните... { Силве, позволи ми да се почудя на избора ти за... } –
  • User AvatarsplatterhouseРобин Гект и Чикагските... { Всяко нещо на този свят се заплаща. Отнетия живот се... } –