Петер Кюртен: Вампира от Дюселдорф

Петер Кюртен: Вампира от Дюселдорф

В цялата история на престъпността няма друг убиец, който да е причинявал толкова ужас и негодувание, колкото Петер Кюртен в периода между двете световни войни. Може да се каже – и то без преувеличение – че неговите епидемични, сексуални убийства, случили се в периода между февруари и ноември 1929 г., провокират вълна от първичен ужас не само в Германия, но и в целия свят.

Първата жертва

Първото убийство на Кюртен се случва в град Кьолн на 25 май 1913 г. Той се бил специализирал във влизане с взлом и в продължение на цялата пролет ограбвал апартаментите на собственици на барове и кръчми, чийто жилища били разположени над заведенията им. През тази определена вечер той проучвал една кръчма в Кьолн. Самият Кюртен разказва историята така:

„Проникнах в една къща на Волфщрасе – страноприемницата на Клайн – и се качих на втория етаж. Разгледах стаите, но не видях нищо за крадене; в едно от леглата обаче, видях едно спящо десетгодишно момиченце“.

Кюртен сграбчил момиченцето за врата и започнал да го души. Детето се съпротивлявало известно време и изпаднало в безсъзнание. Тогава Кюртен проникнал в нея, използвайки пръстите си.

„Имах в себе си един малък, остър нож и с него прерязах гърлото й. Чух как кръвта избликва и видях как се извива в арка над ръката ми и опръсква килимчето до леглото. Цялото нещо продължи около три минути. След това заключих отново вратата и се прибрах у дома в Дюселдорф“.

Бледият детски труп бил почти напълно обезкръвен. По тялото не се наблюдавали петна от послесмъртно вкочаняване, а езикът бил жестоко нахапан.

Първата жертва на Кюртен се казвала Кристин Клайн. Нейният баща Петер Клайн бил собственикът на кръчмата и подозренията незабавно паднали върху неговия брат Ото. Предишната вечер Ото Клайн бил поискал пари на заем от брат си, но той му отказал; в гнева си Ото заплашил, че ще направи нещо, което брат му ще  „запомни за цял живот“. В стаята на убитото дете била намерена кърпичка с инициалите „П. К.“ и полицаите предположили, че Ото я е взел от брат си Петер.

Ото бил обвинен в убийството на Кристин, но съдебното жури, макар да било частично убедено във вината му, решило, че доказателствата не са достатъчно силни и той бил оправдан.

На следващия ден Кюртен седнал в едно кафене срещу кръчмата на Клайн да изпие чаша бира. По-късно убиецът отбелязал, че хората около него говорели за убийството и техният ужас го бил накарал да се почувства добре.

Петер Кюртен прекарал периода до 1921 г. в затвора, след което се оженил и заживял един напълно нормален и почтен живот. Той си намерил постоянна работа в една фабрика и бил много активен в търговските среди. Превръщайки се в политически активист, следващите четири години за него преминали мирно и благоприлично.

През 1925 г. Петер Кюртен се преместил отново в Дюселдорф и градът за пореден път станал катализатор за неговите престъпни наклонности. Четири години подред той извършвал палежи и дребни престъпления, които успявали да контролират импулса му за убийства, но те се оказали просто прелюдия към истинския ужас, пред който се изправил Дюселдорф през 1929 г.

Година на терор

Полицията в Дюселдорф за първи път се сблъскала с неговите зверства на 9 февруари 1929 г., когато под един жив плет било открито тялото на 8-годишната Роза Олигер. Тя била намушкана с нож 13 пъти и извършителят се бил опитал да изгори тялото й с бензин. Убиецът бил наръгал вагината й с нож, а петната от семенна течност по гащичките й показвали, че е мастурбирал, или е свършил преждевременно върху нея.

Шест дни преди това една жена на име Кюн била нападната и наръгана многократно с нож. Госпожа Кюн получила 24 прободни рани, преди нападателят й да избяга. Садистичният апетит на Кюртен все още не бил задоволен и той бил открил, че завръщането на местопрестъплението го стимулира сексуално.

„Посетих мястото, където бях атакувал фрау Кюн два пъти още същата вечер, и след това още няколко пъти. Отивайки там, аз понякога получавах оргазъм. Когато онази сутрин залях с бензин малката Олигер и я подпалих, получих оргазъм от височината на огъня“.

Само пет дни след убийството на Роза Олигер на един път във Флингерн бил открит 45-годишният механик Шеер, намушкан до смърт. По тялото и главата му имало 20 рани от нож. На следващия ден Кюртен отново се завърнал на местопрестъплението и дори имал наглостта да заговори един от детективите. Полицаят нямал причина да се съмнява в него и съвсем открито му разказал за престъплението; този невероятен епизод бил потвърден по-късно по време на процеса от самия детектив.

Скоро след този изблик на насилие полицията арестувала един идиот на име Стаусберг, който нападал жени с примка. Естествено полицията обвинила Стаусберг във февруарските атаки. Незнайно защо той си признал за всички престъпления и бил изпратен в лудницата.

През август една серия от нападения с удушаване и намушкване с нож накарала полицията да проумее, че навън все още дебне убиец. На 21 август в западното предградие на Леренфелд били нападнати с нож трима души, които се прибирали у дома през нощта. И трите случайни жертви били поздравени от нападателя си с „Добър вечер“, преди той да забие ножа си в гърдите и гърба им.

Научи повече за:   Синдромът на върколаците: История и психология на върколаците убийци
Гертруд Хамакер
Гертруд Хамакер

Във вечерта на 29 август 1929 г. стотици хора се наслаждавали на годишния панаир. В около 22:30 ч. 14-годишната Луиз Ленцен и 5-годишната Гертруд Хамакер си тръгнали от панаира за дома. Една сянка се отделила от дърветата и ги последвала. Сянката спряла децата и попитала Луиз: „Ще бъдеш ли така добра да ми купиш цигари? Аз ще гледам малката“. Луиз взела парите на мъжа и се затичала обратно към панаира. Мъжът тихо вдигнал Гертруд в ръцете си и я удушил, след което бавно прерязал гърлото й. Когато Луиз се върнала след няколко минути, той я издърпал встрани от пътя, където я удушил и обезглавил.

На следващия следобед една слугиня на име Гертруд Шулте била приближена от някакъв мъж, който се опитал да я убеди да прави секс с него. Когато тя му казала: „Предпочитам да умра!“, той й отговорил „Умри тогава!“, и я намушкал с нож. За щастие Гертруд оцеляла и била в състояние да даде добро описание на нападателя си, който бил приятно изглеждащ, безличен мъж на около 40 години.

Зачестилите нападения и тяхната жестокост убедили медицинските експерти, че „Вампирът“ е загубил всякакъв контрол над садистичните си импулси. През септември едно младо момиче на име Ида Рутер било изнасилено и пребито до смърт, а на 12 октомври била пребита до смърт още една слугиня, на име Елизабет Дориер. Това било последвано от нападения с чук над госпожа Мюрер и госпожа Вандерс на 25 октомври.

С увеличаването на убийствата Дюселдорф бил хвърлен в паника, сравнима с тази която била причинена от Джак Изкормвача в Уайтчапъл.

Ида Рутер
Ида Рутер

На 7 ноември изчезнала 5-годишната Гертруд Алберман и два дни по-късно вестник „Свобода“ получил писмо с прикрепена карта, в което се казвало, че тялото на детето може да бъде намерено близо до стената на една фабрика. Тялото наистина било открито там. Момиченцето било удушено и намушкано 35 пъти с нож.

В периода между февруари и май 1930 г. също се наблюдавали случаи на удушаване и нападения с чук, но нито един от тях не завършил фатално. Въпреки мащабното разследване, предприето от полицията, убиецът все още не бил заловен и Дюселдорф бил на ръба на граждански бунт. Макар мотивите да били подобни, способите използвани от Кюртен непрекъснато се променяли и липсата на ясен модел затруднявала разследването.

Залавяне

Както постоянно се случва при серийните престъпления, убиецът бил заловен почти случайно. На 14 май 1930 г. безработната прислужница Мария Будлик от град Кьолн отишла да си търси работа в близкия Дюселдорф. На перона на гарата тя била приближена от някакъв мъж, който й предложил да й покаже пътя към един женски пансион. За известно време те вървели по ярко осветените улици, но когато той я повел към парка, тя си спомнила вестникарските истории за убиеца и отказала да върви по-нататък. Мъжът настоявал и, докато двамата спорели, се появил втори мъж, който попитал дали всичко е наред. Очевидно разстроен и застрашен от появата на новодошлия, мъжът от гарата се изпарил и госпожица Будлик останала насаме със своя спасител – а именно Петер Кюртен.

„Момичето ми каза, че си търси работа и няма къде да отседне. Тя се съгласи да дойде в моята стая на Метманер Щрасе, но после внезапно заяви, че не иска да прави секс с мен, и ме попита дали не мога да й намеря друго място за спане“.

Двамата се качили на трамвая за Ворингерплац и навлезли дълбоко в горите на Графенбергер. Там Кюртен хванал Будлик за гушата с едната си ръка и я попитал дали може да я има.

„Сметнах, че при дадените обстоятелства тя ще се съгласи и се оказах прав. След това я заведох обратно до трамвая, но не я придружих съвсем до него, защото се страхувах, че може да ме издаде на някой полицай. Нямах намерение да убивам Будлик, защото тя не се съпротивляваше“.

„Не мислех, че Будлик ще бъде в състояние да намери пътя до моя апартамент. Затова, представете си изненадата ми, когато на 21 май я видях отново в дома си“.

Госпожица Будлик наистина се била постарала да запомни адреса му. Но още по-съдбоносно било решението й да опише случката с Кюртен в едно писмо, което изпратила на своята приятелка госпожа Брукнер. Писмото обаче, така и не пристигнало при нея. Вместо това то било изпратено по погрешка при госпожа Бругман, която го прочела и се обадила в полицията.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

Полицията незабавно открила Мария Будлик и я разпитала подробно. След дълги колебания тя най-накрая се съгласила да заведе главен инспектор Генат до къщата на „Метманер Щрасе“ 71. Хазяйката им посочила една стая, която Будлик незабавно разпознала, но най-решителното доказателство се появило в лицето на самия Петер Кюртен, който се появил на стълбите. Той се стреснал за секунда, но продължил към стаята си и затворил вратата след себе си. Няколко минути по-късно напуснал къщата, с шапка спусната над очите му, минавайки покрай двамата цивилни полицаи на улицата, и изчезнал зад ъгъла.

Научи повече за:   Ричард Трентън Чейз: Вампира от Сакраменто

До този момент нищо не свързвало Кюртен с нападенията на Вампира. Той бил заподозрян единствено в изнасилване, но знаел, че вече няма да може да крие самоличността си. Ето как Петер Кюртен описва събитията от петък 23 май:

„Днес, на 23-ти сутринта, казах на съпругата си, че съм отговорен за нападенията над Будлик и Шулте, добавяйки, че това може би ще означава десетгодишна или по-дълга раздяла между нас – вероятно завинаги. Жена ми бе неутешима. Тя се вайкаше, че е безработна, без средства и ще умре от глад на стари години. Тя ме призоваваше да отнема живота си, като и тя щяла да стори същото, понеже не виждала никаква надежда в бъдещето. Тогава аз казах на съпругата си, че бих могъл да й помогна“.

Петер казал на жена си, че той е прочутият „Вампир от Дюселдорф“ и й разказал за всяко едно убийство. Кюртен й подсказал, че за разкриването на престъпника е обявена голяма награда и тя би могла да сложи ръце върху нея, ако съобщи в полицията за неговите признания и го предаде.

„Разбира се, трудно ми бе да я убедя, че това няма да бъде измяна от нейна страна, а напротив, тя щеше да направи добро за човечеството и справедливостта. Чак късно вечерта тя обеща да изпълни молбата ми и да не се самоубива. Разделихме се в 23:00 ч. Аз се върнах в квартирата си, легнах в леглото и веднага заспах“.

На 24 май 1930 г. госпожа Кюртен разказва историята на полицията, добавяйки, че има среща със съпруга си пред църквата Свети Рох в три часа този следобед. Полицията обградила района и в момента, в който Кюртен се появил, той бил заобиколен от четирима полицаи с насочени към него револвери. Мъжът се усмихнал и не се опитал да се съпротивлява.

„Няма от какво да се страхувам“ – казал той.

Създаването на убиеца

Кюртен е роден в Кьолн-Мълхайм на 26 май 1883 г. Детството си прекарал в мизерното едностайно жилище, в което живеело тринадесетчленното му семейство и вечно пияният му и жесток баща. Бащата на Кюртен често се прибирал у дома пиян, биел децата си и насилвал майка им пред тях.

„Ако не бяха женени, това щеше да се счита за изнасилване“ – отбелязал веднъж Кюртен.

Избухливият и егоистичен господин Кюртен бил сексуално неконтролируем и по-късно го пращат в затвора, защото извършил кръвосмешение с 13-годишната сестра на Петер. Майката на Кюртен се разделя с баща му след отиването му в затвора и през 1911 г. се омъжва повторно. Тя умира през 1927 г.

Садистичните импулси на Кюртен били събудени от сцените на насилие в собствения му дом.

„Цялото семейство страдаше от неговите напивания, защото баща ми бе ужасен, когато беше пиян. Аз, като най-големият, страдах най-много. Както може би си представяте, ние живеехме в ужасна мизерия, защото всичките надници отиваха за пиене. Всички живеехме в една стая, което имаше голям ефект върху мен, що се отнася до секса“.

На деветгодишна възраст Кюртен се сприятелява с един ловец на кучета, живеещ в същата сграда, който му показал как да мастурбира и да измъчва кучета. Едно нормално дете би реагирало с емоционално отвращение на подобно влияние, но Петер приветствал това приятелство и между двамата се развила силна връзка. По същото време Кюртен удавил един свой съученик, докато си играели на един сал в река Рен. Когато един приятел на момчето тръгнал да го спасява, Петер натиснал и него под водата и също го удавил.

Сексуалните му нужди бързо се развивали и скоро Кюртен се впуснал в содомии с овцете и козите в близките кошари. Той изпитвал най-голямо удоволствие, когато намушквал животните с нож по време на акта.

Още преди да навърши шестнадесет години Кюртен вече крадял и бягал от къщи. Скоро той получил първата, от 27-те си присъди, и щял да прекара 24 години от живота си в затвора. Престъпленията му първоначално били дребни – той крадял храна и дрехи, и често бил вкарван в дюселдорфските затвори. След като бил освободен от поредния си престой зад решетките през 1899 г., той заживял с една мазохистична проститутка, два пъти по-възрастна от него. Сега неговото „обучение“ било завършено и той прехвърлил садистичните си импулси от животните върху хората.

Затворът разкрил пред Кюртен още един начин да рафинира перверзиите си. Той се потапял в един свят на фантазии, представяйки си жестоки сексуални актове. Петер бил толкова обсебен от тези фантазии, че започнал нарочно да нарушава затворническия правилник, за да го вкарват в карцера, където на спокойствие се потапял в садистичните си мечти.

Скоро след освобождаването си Кюртен извършил първото си смъртоносно нападение над едно момиче по време на сексуален акт, след което я оставил да лежи безжизнена в горите на Графенберг. Тялото й никога не било открито и се предполага, че момичето е оживяло и е запазило ужасната случка в тайна. Последвали още присъди и след всеки престой зад решетките Кюртен се озлобявал срещу несправедливостта на закона. За нещастие на жителите на Дюселдорф, той решил да използва своите сексуални и садистични фантазии, за да отмъщава на обществото за страданията си в затвора.

Научи повече за:   Анатолий Сливко: Заслужилия маниак на Руската федерация

Признания и процес

След ареста си Кюртен говорил със забележителна откровеност с изтъкнатия германски психолог Карл Берг, който по-късно описва подробно кариерата на Петер Кюртен в книгата си „Садистът“. Берг успява да спечели доверието на затворника и така да получи достъп до вълнуващия свят в ума на убиеца. Паметта на Кюртен функционирала със забележителна яснота и той бил запазил непокътнати подробностите от всяко свое престъпление. Когато обаче, ставало въпрос за нещо, което нямало емоционална стойност за него, паметта му съвсем не била така силна.

Начинът, по който Кюртен изброява своите нападения, е доста забележителен. Той разказал за тях едно по едно, започвайки от първото и стигайки до № 79. Всеки отделен случай бил записван от стенограф, а Кюртен с нескрито задоволство гледал шокираните лица на полицейските служители, които слушали ужасяващата му изповед.

Прекомерното желание на Кюртен да обясни своите прегрешения не се дължало на чувството му за вина или разкаяние – той просто искал да обезпечи бъдещето на съпругата си. Тази негова привързаност към госпожа Кюртен до голяма степен противоречи на онова, което знаем за неговия характер. Макар да й бил изневерявал през по-голямата част от брака им, той все още бил извънредно привързан към нея, и отчаяно се опитвал да й помогне да вземе наградата за залавянето му.

Той бил обвинен в девет убийства и в седем опита за убийство. Делото срещу „Вампира от Дюселдорф“ започнало на 13 април 1931 г. В залата била поставена специална клетка, за да се предотврати бягството му, и зад нея били изложени някои от зловещите експонати от музея на Кюртен. Там, хронологично подредени, лежали черепите на жертвите му и телесни части показващи нараняванията нанесени от убиеца. Ножове, въже, ножици и чук, заедно с части от облекла и лопатата, която бил използвал, за да погребе една от жените, също били част от доказателствата.

Първият шок за тълпата дошъл с появата на самото „Чудовище“. Облечен в безупречен костюм и с гладка, идеално разделена на път коса, Кюртен имал вид на морален и уважаван бизнесмен. Той говорел спокойно и методично, като първоначално се отрекъл от показанията си и пледирал за невинен. Той казал, че бил направил признанията си само, за да осигури наградата за съпругата си. Макар да се опитал да отстоява тази версия, в крайна сметка той се поддал на натиска на прокурора и се върнал към първоначалните си показания.

Въпреки чудовищността на престъпленията му, повечето брилянтни доктори в Германия свиделствали, че Кюртен е бил „напълно отговорен за действията си по време на извършването им“. Неговият мотив бил ясен от самото начало; той искал да си отмъсти на обществото за несправедливостите, които бил изстрадал в затвора. В отговор на въпроса на съдията дали има съвест, Кюртен казал:

„Нямам такава. Никога не съм носил съмнения в душата си; никога не съм си мислил, че онова, което правя е лошо, макар обществото да го заклеймява. Вината за моята кръв и кръвта на жертвите ми ще лежи върху мъчителите ми. Бог би трябвало да одобрява постъпките ми, тъй като аз отмъщавах за несправедливостта. Наказанията, които изтърпях, унищожиха чувствата ми на човешко същество. Затова аз не мога да изпитвам съжаление към жертвите си“.

Журито заседавало само час и половина преди да стигне до единодушната присъда: виновен по всички обвинения. Съдията му дал цели девет смъртни присъди. Кюртен се държал с достойнство и не протестирал срещу това решение, нито пък показал някакво разкаяние.

На 2 юли 1932 г. Вампирът от Дюселдорф се запътил към гилотината, издигната в двора на затвора Клингелпуц. Той попитал затворническия психиатър: „Кажете ми, когато отрежат главата ми, дали ще мога да чуя, макар и за малко, звука от собствената ми кръв, която избликва от врата ми?“. Той се наслаждавал мълчаливо на тази мисъл за момент и после добавил: „Това би било удоволствието, слагащо край на всички удоволствия“.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: He?? 🍺 E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
Някой сиJenson Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Jenson
Гост
Jenson

Jiveq v Germaniq ot 5 godini ve4e. Napulno moga da si predstavq, 4e ima i drugi podobni iyvergi tuka. Taq naciq e izvratena i nehumanna v dulbokata si su6nost. Blagodarq za interesnata statiq

Някой си
Гост
Някой си

Криминална анкета
Ами, че аз само това ям! (13%, 2 Гласа) хаххаа и аз съм в тоя кюп!