Педро Алонсо Лопез: Чудовището от Андите

Педро Алонсо Лопез: Чудовището от Андите

Педро Лопез, син на бедна проститутка, не можел да се похвали с щастливо детство. Той израснал на улицата, където бил изнасилен и като тинейджър попаднал в затвора за кражба на кола. Там го изнасилили отново и това завинаги прекъснало връзката му с реалността. Когато го освободили, убил над 300 малки момиченца в бедните квартали на Еквадор, Колумбия и Перу. По-късно, вече в затвора, Педро се хвалел, че е „Човекът на столетието“ и никога няма да бъде забравен. През 1998 г. колумбийското правителство го пуска на свобода, въпреки заканите му, че ще убива отново.

Опасни улици

Педро Алонсо Лопез е роден в Толмиа, Колумбия през 1949 г. в периода, познат като “Ла Виоленсиа”, когато страната изпада в тежка политическа криза, в която връх взема насилието. Това е последното място на света, в което човек би искал да се появи на бял свят. Страната била раздирана от метежи и немислими актове на насилие. Проблемите започват през 1948 г. след убийството на популярния политик либералист Хорхе Елиесер Гайтан, което дава началото на гражданска война. Войната продължава през следващите 10 години и взима над 200 000 жертви.

Педро е седмото от 13-те деца на безпарична проститутка и детството му съвсем не било щастливо. Неговата майка била нетърпяща възражения жена, възпитаваща децата си с железен юмрук. Но дори трудният живот у дома бил за предпочитане пред този на улицата, където нарушаването на човешките права от партизаните, паравоенните групировки и членовете на националните въоръжени сили било нещо обичайно. Престъпността в страната била с петдесет пъти по-висока от където и да е в света.

През 1957 г., когато Педро бил на осем години, майка му го хванала да посяга сексуално на по-малката му сестра и го изгонила завинаги от къщи. Тази безрадостна ситуация не продължила дълго, тъй като един старец го прибрал от улицата и му предложил дом и храна. Педро не можел да повярва на късмета си и сляпо се доверил на ненадейния благодетел. Оказало се, че всичко е прекалено хубаво, за да е истина. Вместо да се озове в уютен дом с храна и легло, Педро бил отведен в изоставена сграда, където бил изнасилван многократно, преди отново да бъде изхвърлен на улицата.

След тази злощастна случка със стареца Педро започнал да изпитва непреодолим страх от непознати. Спял в алеи и изоставени сгради и излизал само през нощта, за да се рови в боклука за храна. Изминала почти година преди Педро да събере достатъчно кураж и да почне да обикаля страната, като накрая се озовал в Богота. След като в продължение на няколко дни просил по улиците и се ровил в боклука, Педро бил забелязан от американска двойка. Застаряващото семейство се умилило от вида на просещото храна дете и се ужасило от изпосталелия му вид. Нахранили го и го поканили да живее с тях. Педро не разполагал с много възможности и приел предложението им. Те му осигурили безплатна стая и храна и го записали в училище за сираци.

Измамена надежда

Добрият късмет на Педро, както и всичко друго в живота му, не продължил дълго. През 1963 г., когато бил на 12 години, той бил насилен сексуално от свой учител. Миналите страхове на Педро се разразили отново с пълна сила, но този път с тях пораснал и гневът му. След инцидента откраднал пари от офиса на училището и избягал от къщи.

Педро се върнал към единственото сигурно място, което познавал – улиците на Колумбия. Гражданската война оставала в миналото, правителството се реорганизирало, а фабриките, построени през периода на депресията, бавно започвали да отварят врати. Педро обаче нямал никакви умения и съвсем нищожно образование. Прекарал следващите шест години от живота си, просейки храна и извършвайки дребни кражби, за да оцелее.

Научи повече за:   Сезонът на Фантома: Лунните убийства в Тексаркана

Като тийнейджър Педро започнал да краде коли, за да се издържа. Нямал какво да губи, а местните незаконни гаражи му плащали добре за услугите. Той бил много изкусен автокрадец и по-младите чираци в занаята го гледали с възхищение.

Напук на уменията му, през 1969 г. осемнадесетгодишният Педро бил арестуван за кражба на кола и осъден на седем години затвор. Само след два дни зад решетките бил брутално изнасилен от група затворници. След тази атака Педро се заклел, че повече никога няма да позволи на някого да го докосне. Изработил нож от кухненските прибори и един по един убил четиримата мъже, които го изнасилили. Властите приели убийствата му като самозащита и просто прибавили още две години към първоначалната му присъда.

Времето в затвора, в комбинация с предишните му несгоди, причинили непоправими щети в ума на Педро. Благодарение на тормоза, който изтърпял от майка си като малък, той изпитвал страх от жените. За него било невъзможно да общува с нежния пол и задоволявал фантазиите си с помощта на порнографски книги и списания. В ума на Педро неговата майка била виновна за всичките му житейски несгоди и страдания.

Залавянето на безумеца

След освобождаването му от затвора през 1978 г. Педро обиколил Перу надлъж и нашир. След залавянето си той казва, че точно в този период бил започнал да дебне и убива най-малко 100 малки момичета от индианските племена, обитаващи региона. Макар да е невъзможно да се докажат тези твърдения, известно е, че е бил заловен от племето Аякучо в северно Перу, докато се опитвал да отвлече деветгодишно момиченце. Индианците го съблекли и изтезавали в продължение на часове и накрая решили да го заровят жив, като намазали главата му със сироп, за да го изядат мравките. Късметът обаче бил на негова страна, защото американска мисионерка убедила похитителите му, че убийството е грях и че трябва да предадат Педро на властите. Те неохотно се съгласили и предали затворника си на перуанските власти. Правителството нямало желание да се занимава с „дребни“ индиански жалби и затова депортирало Педро в Еквадор.

Педро пътувал из цялата страна, като често се отбивал в Колумбия. Властите скоро забелязали увеличаване на броя на изчезнали малки момичета, но предположили, че това е работа на разрастващите се южноамерикански картели за търговия със сексуални робини.

През април 1980 г. наводнение близо до Амбато в Еквадор накарало властите да преразгледат случаите с изчезнали лица, когато бушуващите води изровили останките на четири деца. Макар да било трудно да се установи причината за смъртта им, очевидно било, че краят на тези момичета не се дължал на нещастен случай, тъй като някой се бил потрудил да скрие телата им от любопитни погледи.

Само четири дни след наводнението местната жителка Карвина Поведа пазарувала в магазина с 12-годишната си дъщеря Мари, когато непознат мъж се опитал да отвлече младото момиче. Карвина се развикала за помощ и той бил заловен от притеклите се хора, и задържан до идването на властите.

Полицаите заварили Педро да бърбори несвързано и първоначалното им убеждение било, че са заловили някакъв безумец.

Ужасни разкрития

Педро Лопез
Педро Лопез

Озовавайки се в полицейското управление, Педро отказал да съдейства на властите и да отговаря на въпросите им. Следователите скоро осъзнали, че ще им се наложи да прибегнат до различна стратегия, ако искат да го накарат да говори. Един от офицерите предложил да дегизират местния свещеник отец Гудино като затворник и да го вкарат в килията на Педро. Задачата на отеца била да спечели доверието на заподозрения и да го накара да говори за престъплението си.

Научи повече за:   Библейския Джон от Глазгоу

Не след дълго Педро се разприказвал и до следващия ден вече бил разкрил такива ужасяващи подробности пред отчето, че светият човек не можел да слуша повече и поискал да бъде изкаран от килията. След кратък разговор с отец Гудино детективите се изправили срещу Педро с новопридобитите доказателства и той най-накрая се пречупил.

Педро си признал, че е убил най-малко 100 момичета в Еквадор, 100 в Колумбия, и „много повече от 100“ в Перу.

„Харесвам момичетата в Еквадор“ – казал той. – „Те са по-нежни и доверчиви, по-невинни. Не са подозрителни към непознатите, като колумбийските момичета“.

По време на признанията си Педро хвърлил вината за престъпленията си върху своя труден живот и самотното си детство.

„Загубих невинността си на осем години“ – обяснил той, – „и затова реших да причиня същото на колкото мога повече момичета“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Когато го запитали как е набелязвал жертвите си, казал, че обикновено е обикалял селските пазари и се е оглеждал за момичета с „определено невинно излъчване“. Винаги убивал жертвите си на дневна светлина, понеже не искал тъмнината да скрие смъртната им агония. Педро обяснил, че първо изнасилвал жертвите си, а после ги удушавал, взирайки се в очите им. Изпитвал дълбоко удоволствие и сексуална възбуда, наблюдавайки как живота напуска телата им. Ужасът продължавал дори след смъртта им, тъй като често разигравал зловещи чаени партита с телата на мъртвите момичета, като ги нагласял в определени пози и разговарял с тях.

Полицията първоначално приела скептично злокобните и почти невероятни признания на Педро, а запитванията към властите в Перу и Колумбия не успели с нищо да ги подкрепят. Когато Педро осъзнал, че следователите се съмняват в истинността на твърденията му, им предложил да ги заведе до някои от гробовете, пръснати из цялата страна.

Последна справедливост

Само няколко дни след първоначалните му самопризнания Педро бил изведен от управлението с оковани във вериги крака и повел полицейския конвой към местата, на които бил захвърлял жертвите си. Съмненията на детективите скоро изчезнали, когато Педро ги насочил към усамотена местност близо до Амбато, където открили останките на 53 момичета на възраст от осем до дванадесет години. През същия ден ги завел до още 28 места, на които обаче не открити тела. Полицаите предположили, че останките са били разпръснати от дивите животни и наводненията.

Педро бил обвинен в 57 убийства, но благодарение на неговите собствени самопризнания, бройката на жертвите бързо достигнала 110.

В края на 1980 г. Педро Алонсо Лопез бил признат за виновен в многобройни убийства и осъден на доживотен затвор.

Сред серийните убийци изпъква една смразяваща тенденция – голям брой от тях са деца на проститутки. Хенри Лий Лукас, един от най-прочутите серийни убийци от миналия век, започва убийствената си мисия, изнасилвайки и убивайки собствената си майка проститутка.

„Това е част от профила“ – казва бившият профайлър от ФБР Робърт Реслър. – „Серийните убийци много често страдат от някаква натрапчива идея, свързана с майките им. С по-прости думи, връзката им се крепи на „любов-омраза“. Техните майки обикновено не са цвете за мирисане, дори да не са непременно склонни към насилие. Най-често се наблюдава сексуалният елемент – майки, които имат много сексуални партньори, с което синът им е наясно. Разбира се, децата на проститутките най-често попадат в подобна ситуация„.

Интервю

Педро Лопез
Педро Лопез

Според телевизия BBC Педро Лопез бил освободен от правителството в Еквадор през 1998 г. и депортиран в Колумбия.

Научи повече за:   Йоаким Крол: Човекоядеца от Дуйсбург

Според друга версия, разгледана в документален филм на телевизия A&E, той бил освободен от затвора в Еквадор на 31 август 1994 г. и час по-късно бил арестуван отново като нелегален имигрант, и предаден на властите в Колумбия, които повдигнали срещу него обвинение в убийство, извършено преди двадесет години. Той бил обявен за невменяем и изпратен в психиатричното крило на болницата в Богота. През 1998 г. Педро бил обявен за нормален и освободен под гаранция за сумата от 50 долара. Същият документален филм казва, че през 2002 г. Интерпол е препоръчал на колумбийските власти да го арестуват отново, във връзка с ново убийство.

Педро Лопез дава екслузивно и единствено по рода си интервю на кореспондента от „Нешънъл Екзаминър“ Рон Лейтнър, което е публикувано през януари 1999 г. Прилагаме откъси от това интервю:

„Аз съм човекът на столетието“ – хвали се Лопез. – „Никой, никога няма да ме забрави“.

„Дебнех жертвите си, като обикалях пазарите в търсене на момиче с определен израз на лицето, излъчване на невинност и красота. Добро момиче, работещо с майка си. Следях я в продължение на два-три дни и чаках да остане сама.  Давах й някаква малка дреболийка, като например джобно огледалце, и я отвеждах в края на града с обещанието, че ще получи такава и за майка си“.

„Отвеждах я на тайно скривалище, където чакаха предварително подготвени гробове. Понякога в тях лежаха телата на предишните ми жертви. Гушках я и после я изнасилвах на зазоряване. Възбуждах се от първите слънчеви лъчи. Заставях момичето да прави секс и стисвах с ръце гърлото й. Когато слънцето се издигнеше, я удушавах.“

„Харесваше ми само, ако можех да виждам очите й, затова го правех по светло, а не по тъмно. Моментът, в който държах шията на младо момиче в ръцете си, беше божествен. Поглеждах в очите й и виждах определена светлина, проблясък и после изгасване. Мигът на смъртта е завладяващ и възбуждащ. Само тези, които са убивали, могат да ме разберат.“

„Когато ме освободят, пак ще почувствам онзи момент“.

„Момичета умираха за около 15 минути. Бях много внимателен. Оставах с тях, докато не се уверя, че са напълно мъртви. Проверявах с огледало дали дишат. Понякога се налагаше да ги убивам повторно“.

„Никога не пищяха, защото не очакваха, че ще им се случи нещо. Те бяха невинни.“

„Моите малки приятелки обичаха да си имат компания. Често ги слагах по три-четири в една дупка. След известно време се отегчавах, защото не можеха вече да мърдат и тръгвах да търся още момичета.“

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

15
Напиши коментар

avatar
13 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
11 Автори на коментари
ТаняАздиегоЙоанка-БарабанкаДиляна Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Елис
Гост
Елис

Как може да съществуват такива болни мозаци?!Никой не е застрахован…как можеш да отнемеш живота на едно малко беззащитно дете на никому не причинило зло с чиста душичка?Да се изгавриш така и да го гледаш в очите?!изверг!

Marti
Гост
Marti

Догледах документален филм за Лопез. Изобщо не са го оковавали във вериги, когато е излизъл навън да показва къде е закопавал момичетата. Странно впечатление прави, че Лопез се движи из района на ареста заедно с журналисти и им дава с най-голямо удоволствие интервюта, защото е убеден, че вече е звезда! Около него, се подмотват на няколко метра 2-3-ма полицаи. Няма белезници, няма окови. На това отгоре, единият от следователите разправя, как, за да го поощрявали да приказва все повече и повече – от сутрин до вечер готвели специално за него – печени пилета, десертчета, че му носели и биричка (не… виж още »

bozhidara
Гост
bozhidara

Марти, за кой филм говориш? Ако може дайте линк. Аз гледах този http://masters-tb.com/details.php?id=67284 , ама е за друг убиец, явно.

Marti
Гост
Marti

Божидара, става дума за ето това: http://thepiratebay.org/torrent/5047161/Infamous_Serial_Killers_-_A_Collection__(Biography_Channel)

Kато влезнеш в http://thepiratebay.org пусни един сърч за Serial Killers. После на чукни на сийдъри (SE)и ще ти излезне на първо място. Е, не само на Biography Channel са хубави филмите. Не се дърпат и кой знае колко бавно:)

bozhidara
Гост
bozhidara

Марти, много, много ти благодаря!

Стела Георгиева
Сътрудник

Само ако може една малка поправка – няма как някой да бъде освободен на 31 април – месец април има 30 дни 🙂

Стела Георгиева
Сътрудник

На всеки се случва да направи грешка 😉

Saphira-Selecta
Гост
Saphira-Selecta

Iskam otnovo da se izvinq, che pisha na latinica, no nqmam kirilizator!

Силве искрено искам да ти благодаря за сайта….

Марти на теб също 😉

––––––––––––––––––-
Коментарът е транслитериран от модератор.

Диляна
Гост
Диляна

Друг интересен факт е,че Педро попада в затвора „Гарсия Морено” и дели няколко дни една килия с друг известен изверг-Даниел Камарго Барбоса(известен още като“Звярът от мангровите гори“).Единственото което не разбирам е,как може да се даде присъда от 16 години затвор за толкова много чудовищни убийства?!И как може да освободиш такъв“човек“,който твърдо заявява,че след като излезе ще продължи да убива!Има много други известни убийци,които впечатляват с генялността си и игрите си с полицията и може би само егото им ги проваля.Те не са заловени години наред,но след това получават многобройни доживотни присъди,според броя на убийствата.Някои от тях са Дейвид Бърковиц(“Синът на… виж още »

Йоанка-Барабанка
Гост
Йоанка-Барабанка

Изрудия до шия!Поредния боклук-уж бил изнасилвал и насилието за пореден път водело да насилие.Ами добре-защо не е станал травестит и да плете плетки и шие роклички които после да облича,ами е убивал и изнасилвал?И да-на такива и доживот е малко-смъртна присъда и толкова!

диего
Гост
диего

По-голяма перверзия от тази не съм чувал,възбуждал се,докато удушавал момичетата,това си е чиста болест,интересен е факта на какво се дължи

Аз
Гост
Аз

Как така го пускат от затвора,като той казва че пак ще продължи да убива?защо нее осъден на смърт?какво толко ще коства на съдията да го гръмнат в тила????защо няма смъртна присъда в България?????от доживотна няма смисъл,ще бъде хранен на гърба на държавата,с нищо не заслужаващ да живее индивид!!!!!какво се очаква да се случи ако присъдата е доживотна,най много да се направят промени след време и да му се смекчи вината,и айде на свобода!Аз съм ЗА смъртна присъда!!!!!!и винаги съм бил!!!!закарайте го в задния двор на затвора,пусни му един отзад в тила,и айде,инфаркт го пиши,и това е,потулва се случая,на никой обяснения… виж още »

Таня
Гост
Таня

Да, правилно, точно така! Напълно съм съгласна с Аз. Не може държавата ни да храни на доживотна хранила боклуци, рецидивисти и всякаква друга измет а за инвалиди и болните да казват, че няма пари, нито за достойни дни и реабилитация, нито за лекарства и поддържащи лечения на хора, данъкоплатци които издържат държавата и един ден не им е хрумнало да паразити или преотстъпват закона.