Публикувано на: 25 февруари, 2010

Представете си, че можете да печелите по един милион долара за всяка година прекарана в затвора с ясното съзнание, че ще излезете от там като старец. Ще приемете ли тази сделка?

Да предположим, че бихте могли да живеете като цар зад решетките, да разполагате с почти пълен контрол, гостите ви да идват и да си отиват, когато си поискат, да имате мобилни телефони, телевизия, деликатесни храни и скъпи вина. Заслужава ли си заради това да заложите 20 години от живота си?

За серийния убиец Шарл Сображ идеята за пенсиониране в Париж и получаването на 15 милиона долара за правата над филм за неговия живот си заслужавали напълно двете десетилетия от живота му, прекарани в корумпиран индийски затвор. Мъжът от виетнамско-индийски произход и французин по осиновяване превръща присъдата си за убийство в Индия в почти султански живот, докато междувременно се опитва да избегне преследването си за дузина други престъпления, извършени в различни юрисдикции, които биха могли да му донесат смъртно наказание.

Този мошеник, крадец на бижута, наркодилър и убиец живял един живот, изпълнен с приключения и интриги, който го превръща в медийна знаменитост. В затвора имал достъп до пишеща машина, телевизор, хладилник и огромна библиотека. Освен това с лекота успявал да вкарва зад решетките храна и наркотици, които използвал, за да контролира и забавлява колегите си в един от най-строго охраняваните затвори в Индия.

Още повече, че Сображ можел да излезе на свобода на 52-годишна възраст, да продаде историята на живота си за 15 милиона долара и после, когато се върнел в Париж, да взима по 5 000 долара на интервю.

Не е зле за човек, осъден за едно убийство и обвинен в поне още 10. Според властите, Сображ е убил над 20 нищо неподозиращи европейски и американски туристи и поклонници, които пътували из Далечния Изток. Някои идвали в Азия в търсене на наркотици, а други на духовно израстване. Вместо това, те намирали Шарл Сображ и неговата банда от убийци.

Сображ искал да създаде нещо подобно на семеен култ, в който щял да бъде бащинската фигура.

Мотив

Шарл Сображ

Тормозът в ранното детство, травмите по главата и безразличните или жестоки родители са често срещани обстоятелста в миналото на серийните убийци. Но какво е накарало Шарл Сображ да се превърне в психопат?

За разлика от повечето серийни убийци, Сображ убивал заради финансова и лична изгода. Той искал само паспортите и личните документи на жертвите си, които улеснявали неговия незаконен бизнес с наркотици и бижута. Сображ не бил подтикван от сексуално желание, нито извличал някакво особено удоволствие от убийствата. Той просто премахвал хората, които стоели на пътя му.

„Ако съм убивал, или съм уреждал убийство, то е било единствено заради бизнеса, просто работа, като генерал в армията“ – казва Сображ на един журналист.

Психопатите като Сображ са неспособни да изпитват разкаяние. За тях фразите „Искам да те убия“ и „Искам да те целуна“ носят един и същи емоционален заряд. Страхът е почти непознат за тях, затова заплахата от наказание не ги стряска.

Някои специалисти наричат определен вид психопати „кукловоди“. Шарл Сображ е пример за тази диагноза, макар че хората като него са само малък процент от всички психопати.

Психопатите са водени от три мотивации: търсене на силни усещания, почти непреодолимо желание за победа и склонност да нараняват околните.

В един от най-ранните сблъсъци със закона на Шарл Сображ той обяснил на майка си, че „винаги може да накара някой идиот да направи това, което иска“. Десетгодишният Шарл прави този коментар, когато е обвинен, че е накарал доведения си брат да ограби магазин.

Психопатите затворници могат да научат думите на песента, но не и музиката. Те повтарят онова, което Комисията по помилване и обществото желаят да чуят. Те успешно използват психиатърския жаргон – „Чувствам разкаяние!“ – но това са просто кухи думи.

Изоставяне

Постоянните величини във формиращите години на Шарл Сображ са изоставянето и бедността. Роден като Гурмук Сображ и дете на неомъжена виетнамка, той израства, чувствайки безразличието на родителите си към неговото съществуване. Неговата майка Сонг била изоставена от баща му, индийски шивач, скоро след раждането му и тя обвинявала сина си за това.

Баща му не искал да има нищо общо с Гурмук, но момчето си фантазирало, че той е някаква митична, героична фигура.

Впоследствие Сонг се запознава с един френски войник и се омъжва за него. Лейтенант Алфонс Дару нямал нищо против да осинови момчето, но не пожелал да му даде името си. Дару се държал добре със Сображ, но когато в семейството се родили още деца, Гурмук започнал да се чувства изолиран. За самия Дару, който постоянно влизал и излизал от болницата, лекувайки посттравматичния си стрес от войната, момчето било тежест за оскъдните семейни ресурси.

Дете, което е отритнато по този начин, започва в един момент да прави разни неща, за да привлече внимание. Пренебрегнатите деца предпочитат дори негативно внимание, отколкото никакво, и Шарл (който приел това име като тинейджър, след като бил покръстен като католик), не правел изключение. Още от ранна възраст той бил непокорен и пакостлив. Шарл бил умно и чаровно момче, но оценките му били слаби и той често отсъствал от училище или създавал проблеми в клас.

Семейството живеело в Марсилия и Шарл имал достъп до корабите, заминаващи на изток за Индокитай. Той често се промъквал на тях, опитвайки се да избяга при родния си баща, който изобщо не споделял неговите чувства. Шарл успял на няколко пъти да отплава от Марсилия, само за да бъде намерен в открито море и върнат в пристанището – което струвало доста пари на майка му и втория му баща.

Когато бил арестуван за кражба с взлом в Париж, Шарл отишъл зад решетките за три години, което съвсем го отчуждило от семейството му. Самотният младеж, за когото никой не се интересувал, решил, че семейството му и цялото общество трябва да си платят, задето са го отхвърлили.

Феликс

1963 година щяла да бъде първата от много години зад решетките. Сображ бързо свикнал с живота в затвора. Той бил брутален и жесток, въпреки че едно дребно азиатско момче като него вероятно би се превърнало в плячка за хищниците. Но той знаел карате и го използвал, за да се защитава.

Затворът Поаси близо до Париж бил ужасно място. Той е построен през 16-и век като манастир и е преустроен в затвор от агностиците на Френската революция. Високите каменни стени отделяли затворниците от външния свят, а индивидуалните килии били толкова малки, че ги използвали единствено за спане – осъдените прекарвали деня в ограждения, разделени на групи според тяхната свирепост, хигиена и националност.

Поведението на Сображ в затвора било индикация за бъдещето му. На затворниците било забранено да държат книги в килиите си, но не и на Сображ. Нарушенията, които биха донесли сурови наказания на всеки друг, не се отнасяли до него. Той бил приел толкова покъртителен образ, че успял да привлече вниманието на един от доброволците, които посещавали затвора. Феликс Дескон бил богат млад човек, който идвал в Поаси всяка седмица, за да помага на затворниците да пишат писмата си, да разрешава законовите им проблеми или просто да разговаря с тях. Шарл бързо се присламчил към Феликс, третирайки го като спасител и ролеви модел.

Двамата мъже станали приятели и Феликс дори се опитал да сдобри Шарл с майка му и баща му, без особен успех. Той осигурявал на Шарл книги, емоционална стабилност и кураж.

След освобождаването си Шарл се преместил да живее у Феликс и възобновил криминалната си кариера, но вече бил много по-умел и предпазлив. Той крачел в два различни свята. Светлият свят на Феликс Дескон бил изпълнен с работа, благотворителност и досег с някои от най-добрите парижки семейства. Другият свят бил едно по-мрачно и зловещо място, в което Сображ се чувствал като у дома си – парижкият подземен свят.

Собственото му разрушително поведение го изпратило в затвора в същата нощ, в която предложил брак на годеницата си. Той откраднал кола и закарал любимата си Шантал в едно бляскаво казино. Започнал да залага като побеснял и загубил хиляди взети назаем франкове, за което обвинил Шантал, която отказала да се омъжи за него. По-късно, с пребледнялата от страх Шантал до себе си, той подкарал колата със самоубийствена скорост, отказвайки да спре, докато тя не приеме предложението му. Шантал се съгласила.

Точно тогава зад тях прозвучала сирената на полицейска кола. Той се опитал да избяга от полицията, но загубил контрол на един мокър участък и разбил колата. Шарл бил арестуван и изпратен обратно в Поаси за осем месеца.

Шантал

Красивата парижанка Шантал, която живеела с родителите си, се запознава със Сображ на едно парти. Тя незабавно била запленена от този начетен, заможен млад мъж, който й разказвал за своите приключения в Ориента и Дакар, и за измисленото си богато семейство в Сайгон.

Той говорел като поет и ухажвал Шантал, въпреки неодобрението на родителите й. Нямало никакъв начин нейният баща – традиционен френски католик, да позволи дъщеря му да се омъжи за някакъв полувиетнамец, без значение колко богато е семейството му. Но Шантал била омагьосана и когато Сображ се върнал в затвора за осем месеца, тя останала до него, заклела му се във вярност и казвала на приятелите и колегите си, че нейният приятел е отишъл в армията.

Органически неспособен да види вина в себе си, Шарл обвинявал света за последния си сблъсък със закона. Той тихо излежал времето си, но в серията от писма, изпратени до Феликс, отрекъл всякаква отговорност за действията си.

Когато бил освободен осем месеца по-късно, Сображ вече бил успял да спечели доста парички чрез серия от измами. Парите направили родителите на Шантал по-податливи към идеята за брак и Шарл най-накрая се оженил за нея.

Скоро след това Шантал забременяла. В същото време Шарл решил да напусне Европа и да замине за Ориента, преди кулата му от измами да рухне върху него. Той разпространявал фалшиви чекове из цяла Франция и обирал домовете на богати семейства и било само въпрос на време преди полицията да го надуши.

Шарл помолил Феликс да му заеме кола за ден-два, натоварил в нея имуществото си и бременната си съпруга и напуснал Франция. Двойката си пробила път през Източна Европа с помощта на фалшиви документи, ограбвайки двама души, с които се сприятелили, и въобще оставяйки след себе си диря от престъпления. Когато пристигнали в Истанбул с откраднатата кола на Феликс, властите вече разговаряли с техните приятели в Париж, издирвайки двойката. Шантал родила момиченцето си в Бомбай.

Индия

Шарл и Шантал бързо се интегрирали във френското общество на субконтинента. Крайно представителният и интелигентен психопат Шарл бил посрещнат с отворени обятия от някои от най-висшестоящите французи в Индия, а привлекателната Шантал и нейното очарователно бебе били също толкова добре дошли на женските чаени партита.

В началото на техния брак Шантал все още била в блажено неведение за крадливите наклонности на своя съпруг. Той й говорел за „бизнеса“ си и тя неведнъж се била оказвала в положението на нищо неподозиращ съучастник.

През по-голямата част от 70-те години Сображ въртял търговия с откраднати коли, снабдявайки носталгично настроените французи и богатите индийци със страст към западни коли с трудно намиращи се американски и европейски автомобили.

Шарл или крадял колите, или докарвал откраднати коли от Пакистан и Иран, намазвайки ръцете на алчните митничари по границата. Той узаконявал колите, като ги обявявал за крадени, след което ги купувал обратно на търг. След това ги продавал на благодарните си приятели с голяма печалба.

Неговата работа го държала далеч от дома през по-голямата част от 1970-71 г., а тъгуващата за Франция Шантал се чудела къде е съпругът й. Той често й подарявал красиви бижута, за да я умилостиви.

Единствената слабост на Шарл изглежда била страстта му към хазарта и точно този порок щял да доведе до втория му сериозен сблъсък със закона и накрая до падението му.

Шарл губел много пари в казиното в Макао, което го принудило да заложи бижутата на Шантал. Парите от ценностите обаче не били достатъчни, за да покрият дълговете му и животът на Шарл бил в опасност от бруталните азиатски бирници.

За щастие, той бил представен на фрацузин, който имал план как Шарл да се сдобие с достатъчно пари, за да покрие дълговете си и да живее охолно дълго време след това.

Обирът на бижутерския магазин бил обречен от самото начало. Шарл и неговата банда взели хотелската стая над магазина, за да пробият пода и да се спуснат вътре през нощта. Но след тридневно безплодно къртене станало ясно, че този план няма да успее.

Тогава престъпниците подмамили собственика на бижутерията в хотелската стая под предлог, че ще се срещне с богат клиент. Сображ го заплашил с пистолет, отнел му ключовете от магазина и изпразнил касите му.

Шарл се озовал на летището в Делхи с торба пълна със скъпоценни камъни. Той обаче се принудил да зареже плячката си на митницата, тъй като бижутерът бил успял да съобщи за обира в полицията и тя затворила летището. Шарл оставил 10 000 долара в брой и още повече в бижута и се върнал с празни ръце в Бомбай.

Бомбай бил твърде привлекателен град за крадец като Сображ. Освен това Шантал и бебето все още били там, затова той се върнал към стария си бизнес с откраднатите коли. Скоро след завръщането си той бил спрян от полицията в открадната кола и след като бил разпознат от очевидци, Шарл бил арестуван за кражбата на бижутата. Той бил отведен в бомбайския затвор Тихар, където организирал своето първо драматично бягство.

Преструвайки се, че страда от кървяща язва, Шарл бил отведен в местната болница, където бил диагностициран с апендицит, въпреки че му нямало нищо. Възстановявайки се след ненужната операция, Шарл убедил Шантал да му помогне да избяга от болницата, като упои охраната му. Шантал също взела доза хлороформ, за да не бъде заподозряна в бягството му.

Той бил заловен скоро след това и двамата с Шантал, чието безсъзнание не успяло да убеди полицията в нейната невинност, били задържани. Шантал била освободена под гаранция. Впослествие Шарл също успял да плати гаранцията си с парите, които взел назаем от баща си в Сайгон, и двамата напуснали Индия.

Арести и бягства

В Кабул, Афганистан, Шарл издържал съпругата и детето си чрез измами и обири на хипитата, които идвали на изток, следвайки дирята на хашиша. Семейство Сображ живеело добре в Кабул, но скоро жаждата за приключения обзела Шарл и той отвел семейството си на летището. Той обаче не бил плащал за стаята си в хотела от два месеца и бил арестуван от афганистанската полиция.

Време било за ново бягство. Шарл успял да вкара в затвора спринцовка, с която изтеглил малко от собствената си кръв и я изпил, симулирайки кръвоизлив в стомаха. В болницата той отново упоил пазача си и избягал в Иран.

През следващата година той обикалял източното полукълбо, без да се установява никъде за дълго, за да не привлича вниманието на полицията, макар че продължавал да се издържа чрез кражби.

Той често пътувал с около 10 паспорта, някои купени, други откраднати и нито един на името на Шарл Сображ. Повече не използвал името си, а сменял самоличността си непрекъснато. По-късно Сображ щял да разкаже на полицията, че в периода 1972-73 г. е пътувал до Карачи, Пакистан, Рим, Техеран, Кабул, Югославия, България и чак на север до Копенхаген.

Изоставяйки семейството си в Кабул, Шарл видял края на брака си. Вярната Шантал, която вече имала собствено досие в базата данни на Интерпол, решила, че достатъчно се е напатила от престъпния си съпруг и се върнала във Франция.

Междувременно, местата, на които можел да пътува Шарл Сображ, ставали все по-ограничени. В Истанбул към него се присъединил по-малкият му брат Андре, който станал деен участник в измамите на Шарл. Андре настоявал двамата да продължат с престъпленията си в Европа, но Сображ предпочитал да се върне в Ориента, където по-лесно можел да се слее с тълпата.

В крайна сметка Андре щял скъпо да заплати за своето глупаво желание да следва брат си. Те извършили два обира в Турция, след което избягали в Гърция и ограбили няколко туристи в Атина, преди да бъдат арестувани за дребна кражба на ценности. Шарл разчитал на надеждата, че историческите врагове Гърция и Турция едва ли някога ще споделят информация помежду си за двамата братя, ограбващи туристите.

Шарл убедил Андре, че ще бъде лесно да накарат властите да повярват, че Шарл е Андре, а Андре – Шарл. Сображ бил търсен човек и ако се престорел на Андре, би могъл да излезе от затвора след седмици. След това Андре щял да каже на гърците, че са освободили грешния човек и те щели да го пуснат.

Планът почти проработил, но когато гърците решили да наложат възможно най-суровото наказание на двамата мъже, той се принудил да измисли друг план. Отново симулирал болест и успял да избяга от полицейския бус, с който го карали към болницата.

След няколко дни Андре казал на пазачите си, че не е Шарл Сображ. За негово нещастие ядосаните гърци решили да предадат Андре на турските си врагове, които далеч не били склонни към снизходителност. Андре бил осъден на 18 години тежък труд.

Отровителят

Докато брат му гниел в турския затвор, Шарл се понесъл към Изтока. Той обикалял из Индия, Кашмир, Иран и Близкия Изток, занимавайки се с дребни измами. Неговият обичаен метод на действие бил да намери френско или англоговоряща туристическа двойка, да се сприятели с нея и да я впечатли като мистериозен, богат търговец. След това ги използвал или за пренасяне на бижута през границата, или ограбвал парите, паспортите и билетите им.

Мари Льоклерк

Докато усъвършенствал тази схема, той срещнал жената, която щяла да се превърне в неговия най-близък довереник и съучастник. Това била Мари Льоклерк, която дошла на Изток, за да търси приключения. Тя определено ги открила в лицето на Шарл Сображ.

Шарл срещнал френската канадка по време на туристическа обиколка и успял да я убеди да се върне в Банкок след края на ваканцията й. Когато Мари се върнала в Ориента след няколко месеца, тя с ужас разбрала, че той има връзка с тайландка на име Мей, за която й бил казал, че му е секретарка.

Любовта на Мари към Шарл била патологична. Тя не била в състояние да види никаква злина у него и с готовност се примирявала с неговите празни развлечения. Години по-късно тя пише на Сображ (който вече си имал нова любовница) от затвора в Тихар:

„Рунг е с дванадесет години по-млада и свежа от мен. Ти се нуждаеш от жена, която да може да живее при всякакви условия, във всякакъв климат. Колкото до мен, аз съм стара, уморена, рядко се усмихвам и имам горчив характер, който едва ли тепърва ще се промени… Рунг трябва да остане с теб. Важното нещо е да не си сам и да имаш до теб някой, който да те обича“.

Без съмнение Сображ вярвал, че е в състояние да задоволи две жени. Някак си, той убедил Мари да стане негова партньорка в престъпленията и двамата се запознали с австралийски професор и неговата съпруга, които били на почивка в Тайланд. Шарл умело се вмъкнал в живота им и двамата австралийци вярвали, че са намерили истински приятел в негово лице. Шарл и Мари сервирали на жертвите си кокосово мляко подправено със силно успокоително. Когато двамата заспали, Шарл претършувал хотелската им стая, задигайки няколко хиляди долара в брой, както и техните паспорти, сватбени халки и самолетни билети.

Подобно на своя калифорнийски съименник Чарлз Менсън, Сображ започнал да гради нещо подобно на „семейство“. Мей стояла в периферията, а Шарл и Мари прибрали при себе си едно френско скитащо момче на име Доминик. В продължение на няколко дни Шарл дал на Доминик достатъчно отрова, за да го накара да изглежда болен от дезинтерия. Той щедро предоставил дома си на момчето, докато то успее да стъпи на крака. Обикновено дезинтерията отминава бързо (или болният умира от обезводняване), но Доминик дълго време не могъл да се възстанови. В действителност Сображ нарочно го разболявал, за да го държи в зависимост.

Веднъж щом Доминик проумял, че е длъжник на Сображ и приел своето място, той бързо се възстановил. Междувременно Шарл попаднал на двама младежи, Яник и Жак, бивши полицаи от френските колонии. Вместо да ги трови, той ги омаял с вино и песни и докато те се забавлявали навън с Мари, Шарл откраднал паспортите и спестяванията им.

Аджай Чоудури

Не се притеснявайте, уверявал той изпадналите в паника мъже, можете да останете при мен, докато ви издадат нови паспорти. По-късно ще говорим за отплата.

Последната добавка в кръга на Сображ бил младият индиец Аджай Чоудури. Студеният Аджай бързо се превърнал в негов лейтенант и го придружавал навсякъде. Аджай бил довереник, съучастник и съконспиратор за Шарл, на когото можело да се разчита, че ще се справи и с най-деликатната ситуация.

Бикини убийства

След като събрал кортежа си Шарл Сображ започнал да убива. Смята се, че той може да е убивал и преди това, но сега за първи път оставял следа.

Неговата първа жертва е американката Джени Боливър, която дошла на изток, за да преоткрие себе си чрез медитация и потапяне в будисткия начин на живот. Вместо това, тя допуснала грешката да се потопи в компанията на Сображ и неговите хора. Не е ясно защо я е убил, но според някои източници, тя заслужила смъртта си, отказвайки да се присъедини към неговия престъпен антураж.

Джени била открита мъртва в топлите води на Тайландския залив, облечена единствено в бански на цветя. Първоначално изглеждало, че младата жена се е удавила, но месеци по-късно, когато била извършена аутопсията, станало ясно, че главата й е била държана насила под водата.

Виталий Хаким

Следващата жертва е младият евреин Виталий Хаким, който, подобно на Джени, дошъл на изток, за да открие смисъла на живота, но вместо това попаднал в капана на Сображ и намерил смъртта си. Виталий отседнал при антуража на Шарл за няколко дни. Той придружил Аджай и Шарл в пътуването им до курорта Патая и, според Шарл, решил да остане с приятелите, които бил срещнал там. Яник и Жак се учудили от този факт, защото Виталий бил оставил дрехите си в апартамента и бил дал за съхранение паспорта и пътническите си чекове на Сображ.

Няколко дни по-късно на пътя за Патая било открито жестоко изгорено мъжко тяло. По него имало следи от побой и за полицията било ясно, че горкият човек е бил жив, когато е бил залят с бензин и подпален. Властите предположили, че мъжът е попаднал на тайландски бандити и не свързали смъртта му с тази на Джени Боливър.

През декември 1975 г. приятел на Виталий Хаким дошъл да го търси. В хотела му казали, че Хаким е освободил стаята си преди няколко седмици и повече не се е върнал. Виталий бил оставил съобщение за своята приятелка, без да иска добавяйки още една жертва в списъка на Сображ. Французойката Шармейн Кару била открита мъртва при обстоятелства много сходни с тези при смъртта на Джени. Очевидно тя била проследила пътя на Виталий до Шарл Сображ и била започнала да задава твърде много въпроси. Месеци по-късно аутопсията показала, че Шармейн е била удушена, а не удавена, и то с такава сила, че костите във врата й били счупени.

Любов и смърт

Хенк Бинтанжа

Следващите жертви на Сображ са две двойки. Макар да са убити по различно време и на различно място, те срещнали съдбата си в лицето на човека, който става известен на полицията като „Лукавия“.

Хенк Бинтанжа и неговата годеница Корнелия „Коки“ Хемкер били холандски студенти, пътуващи из Югоизточна Азия. Те се натъкнали на Шарл Сображ в Хонг Конг. Той им се представил като Ален Дюпоа, търговец на диаманти, и бързо се сближил с двамата младежи.

Корнелия "Коки" Хемкер

Като специална услуга Шарл продал на Коки сапфирен пръстен за 1600 долара и поканил двамата в своята „луксозна вила“ в Банкок. Той им казал, че трябва да тръгне преди тях, но щял да им изпрати кола с шофьор на летището.

Хенк и Коки бързо изпаднали в състоянието на останалите, разболявайки се внезапно и оставайки да се възстановят в апартамента на Шарл. Той положил специални грижи за холандската двойка, заключвайки ценностите и паспортите им в сейфа си.

В нощта, в която се появила Шармейн Кару, Хенк и Коки бързо били изпратени навън, въпреки болестта си. Никой не задал въпроси на Шарл и Аджай, когато те се върнали след известно време, смърдящи на бензин и покрити с мръсотия. Шарл не обелил дума по въпроса, но Доминик и двамата бивши полицаи започвали да стават подозрителни.

Вестниците в Банкок шумно обявили новината за двамата туристи, които били нападнати и убити от бандити. Мъжът и жената били удушени, а телата им подпалени. В тях не били открити документи. След няколко дни на първите страници се появила новината за още една удавена западнячка.

Шарл Сображ

Сображ заминал за Непал с паспорта на Хенк и в Катманду срещнал поредната западна двойка. Лади Дюпар и Анабела Тремон се били запознали в Непал и бързо станали приятели. Лади бил дошъл от Канада, за да изкачи връх Еверест, а Анабела била калифорнийско момиче, търсещо смисъла на живота си. Те прекарали доста време в един район на Катманду, наречен „Шантавата улица“, където човек можел да си купи всичко, от хашиш до рубини. Лади изчаквал времето да се оправи, за да може да изкачи върха, а Анабела просто нямала друго занимание.

Подробностите за това, как двамата са се запознали с Шарл Сображ, са оскъдни, но не след дълго в полето било открито изгорено и нарязано с нож мъжко тяло. Докато властите се опитвали да идентифицират трупа, наблизо било открито второ тяло, в което била разпозната Аманда. Тя била намушкана няколко пъти с нож в гърдите.

Полицията попаднала на първата си следа, когато непалската митница докладвала, че Лади Дюпар е напуснал страната скоро след смъртта на Анабела. Те предположили, че Лади е убил новата си приятелка и е напуснал страната, но се чудели на кого ли принадлежи другото тяло, намерено до нея.

Беглецът

Разбира се, Лади Дюпар не бил напуснал Непал, нито бил убил приятелката си. Шарл използвал неговия паспорт, за да отиде в Банкок, където продал няколко от бижутата, които Лади бил купил в Делхи. На следващия ден, използвайки паспорта на Хенк, той се върнал в Катманду. Полицията успяла да установи какво са правили Лади и Анабела през последните си дни. Шарл, Мари и Аджай били разпитани, но успели да се измъкнат.

Докато бил в Банкок, Шарл направил стряскащо откритие. Доминик, Яник и Жак били сглобили парченцата от пъзела и били осъзнали, че са под грижите на убиец-маниак. Те проникнали в офиса на Шарл и открили дузини паспорти и документи, принадлежащи на нещастни туристи. Тримата французи напуснали апартамента на Сображ и Тайланд, и се върнали в Париж. Пред да заминат обаче, те споделили с полицията какво се случва в апартамента.

Бягайки от непалските власти, Шарл и компанията му пресекли границата с Индия и се запътили към Калкута. Те добре се вписвали в може би най-бедното място на земята. Шарл нямал пари, знаел, че е издирван от полицията, и можел само да предполага какво го очаква в Банкок. Но той вярвал в свръхчовешките си възможности и бил убеден, че никой смъртен не може да го спре. Шарл имал план. Той имал нужда единствено от чист паспорт и малко пари.

Той намерил и двете у израелския учен Авони Яков, който бил открит упоен и удушен в хотелската си стая в Калкута. Паспортът и пътническите му чекове, на стойност около 300 долара, липсвали.

Използвайки паспорта на Яков, Шарл отвел Аджай и Мари в Сингапур. Мари била принудена да използва един френски паспорт на мъж, но никой от граничарите не забелязал това.

Така, той се върнал в Банкок, където незабавно упоил и ограбил един богат американец, открадвайки самоличността му. Макар все още да можел да използва документите на Авони Яков, Шарл бил научил, че никога не е излишно да разполага с още един паспорт. Късметът бил на негова страна, защото полицията, въоръжена с информацията на Яник и неговите приятели, прибрала триото за разпит във връзка с „Бикини убийствата“. Но това било едно жалко и импотентно разследване. Тайландската полиция нямала интерес да проваля туристическия бизнес в страната с един скандален процес.

Холандското посолство обаче, начело с Херман Нипенберг, имало желание да разследва. Нипенберг бил твърдо решен да изправи пред съда Сображ, или Ален Готие, или Робърт Грейнър – както и да се наричал този човек. Дипломатът бил убеден, че той е отговорен за смъртта на поне двама холандски туристи.

Но убиецът се изплъзнал. Преди години Шарл бил казал на брат си, че Далечният изток е царството на корупцията, където всеки може да бъде купен за определена цена. Той доказал това ясно през 1976 г., когато платил 18 000 долара на един тайландски полицай, който обърнал глава на другата страна, за да могат Шарл и неговата компания да напуснат страната.

Те спрели закратко в Малайзия, където Шарл изпратил Аджай да се сдобие със скъпоценни камъни от миньорските градчета. Аджай се върнал с камъни на стойност 40 000 долара. Шарл възнамерявал да ги продаде в Женева, но първо трябвало да се погрижи за нещо.

Никой не знае какво се е случило с Аджай Чоудури в Малайзия, но когато Шарл се срещнал с Мари на летището, за да се качат на самолета за Женева, Аджай не бил с него. Тя се поинтересувала какво е станало, но погледът на Шарл я накарал никога повече да не отваря дума за това. До ден днешен властите смятат, че партньорът на Сображ лежи заровен някъде във влажните джунгли на Малайзия.

Интерпол

Един живот изплетен от лъжи не може да издържи дълго. Въпрос на време било Шарл Сображ да бъде заловен. Той надценявал собствената си интелигентност и подценявал органите на реда в Далечния изток, смятайки, че няма значение, че тайландската полиция издирва Ален Готие или Лади Дюпар. Той ги бил надхитрял преди и пак щял да го направи.

Жертви на Сображ

Но, когато през 1976 г. се разнесли новините за сериен убиец в Тайланд, който убива туристи, тайландската полицията разбрала, че трябва да залови Шарл Сображ. Туризмът е твърде важен за Тайланд и подкупите не могат да се сравнят с милионите, които щели да бъдат загубени, ако хората престанели да посещават страната.

Досега при мистериозни и сходни обстоятелства в Югоизточна Азия били загинали две американки, двама канадци, един турчин, двама холандци, една французойка и един израелски учен. Почти всяко посолство в страната призовавало за правосъдие.

Шарл Сображ попаднал в полезрението на Интерпол през 1973 г., когато бил свързан с неуспешния обир на бижута в хотел Ашока. Той не бил свързан с „Бикини убийствата“ в Тайланд –  за тях бил издирван Ален Готие – но Интерпол разполагал с доста солидното му досие. Рано или късно всеки престъпник, дори толкова интелигентен като Сображ, допуска грешка.

Залавянето на Лукавия

В Бомбай Шарл и Мари отново започнали да въртят измамите си. Шарл възстановил своето „семейство“, примамвайки две изгубили се западнячки, Мери Елън и Барбара, и направил бърза пачка, дрогирайки един французин на име Жан-Люк Соломон. Отровата не понесла на Жан-Люк и той се споминал, превръщайки грабежа на Сображ в убийство.

Шарл, Мари, Мери Елън и Барбара заминали за Делхи, където Сображ се натъкнал на една група френски студенти и станал техен неофициален гид в града. Студентите смятали, че са извадили късмет да попаднат на съотечественик на такова странно място и, когато Шарл им предложил хапче, което щяло да ги предпази от дезинтерията, мнозина от тях го взели с благодарност.

Планът му бил да изчака, докато студентите се замаят от лекарството, и да ограби стаите им, но всичко се объркало. Хапчетата подействали твърде бързо и студентите започнали да капят като мухи още в лобито на хотела. Тогава някой осъзнал, че само тези, които били взели лекарството на Сображ, се чувствали зле, и трима студенти повалили „гида“ на земята и извикали полицията.

Шарл Сображ

Това било началото на края за Шарл Сображ.

Полицията бързо хванала следите на останалата част от бандата на Шарл, и Барбара и Мери Елън казали всичко, което знаели.

Шарл издържал на интензивния разпит в продължение на две седмици без да промени историята си, според която бил важен френски търговец. Но дори той започнал да се изморява, изправен пред лицето на трупащите се от цял свят доказателства.

Тайландците имали заповед за ареста му, която важала 20 години, за убийствата му извършени в страната. Непал искал да говори с него във връзка с тамошните убийства. Той бил избягал от гръцкия и афганистанския затвор, а турците били затворили брат му вместо него. Французите не искали да имат нищо общо със Сображ, тъй като го били изгонили преди много време. Индийците го обвинили в убийството на Жан-Люк Соломон.

Обвиненият бил отведен в затвора Тихар в покрайнините на Делхи.

Затворът Тихар

Затворът Тихар

За Мари и другите две жени и най-дълбоките кръгове на ада биха били по-добро място от затвора Тихар. Заклеймените като убийци жени се хранели с хляб и вода, и каквото друго успеели да си купят. Водата се пускала от тръба в килийте им само по веднъж на ден и, ако я изпуснели, трябвало да чакат утрешната дажба. Плъховете и насекомите в Тихар безстрашно обикалят и се завират навсякъде, тъй като затворниците обикновено са твърде слаби, за да ги гонят. Колкото до тоалетните – за тази цел се ползвала дупката в ъгъла на килията. Съкилийничка на Мари била едно младо малайзийско момиче, което бавно губело разсъдъка си, защото било напълно забравено в затвора.

Но Шарл изобщо не се тревожел. Той знаел как работят нещата в Индия и внесъл със себе си в пандиза 70-каратови скъпоценни камъни. Макар новият му дом да не бил толкова удобен като апартамента му в Банкок, той щял да свърши работа за известно време. Шарл не смятал, че ще остане да гние в Тихар; той знаел, че някак си ще успее да откупи свободата си.

В средата на 70-те години времената в Индия били трудни. Индира Ганди управлявала с железния юмрук на военния закон и условията в страната били доста сурови. Съдебната система била задръстена с политически затворници и други подобни престъпници. В резултат на това изминали цели две години пред Шарл Сображ и неговият клан да бъдат изправени на съд. Междувременно, водени от отчаянието си, Мери Елън и Барбара направили опити за самоубийство. Шарл, разбира се, се чувствал прекрасно.

Процесът срещу Шарл Сображ заслужава отделна история. Невероятно, но неговият брат, който бил освободен предсрочно от турците, изминал целия път до Индия, за да се отзове на молбата на Шарл за помощ. Сображ наемал и уволнявал адвокати един през друг и в края на процеса обявил гладна стачка в протест срещу нечовешките условия в Тихар. Накрая решил да се защитава сам.

Съдията обаче не бил впечатлен от тези постановки и решил, че Сображ е виновен. Мари била обявена за невинна, но била върната в Тихар, за да очаква делото за отравянето на френските студенти. Тя щяла да излежи известно време за това престъпление и да бъде освободена по милост, когато й открили рак на яйчниците. Тя умира у дома си в Канада, продължавайки да обича мъжа, който съсипал живота й.

Шарл бил изправен пред опасността от смъртна присъда. На всички било пределно ясно, че той е убил много повече хора от Жан-Люк Соломон, но Шарл твърдял, че времето излежано в Тихар е достатъчно наказание.

Дали Шарл е успял да подкупи съдията? Това не е известно, но е повече от възможно. Органите на реда в целия свят били изумени, когато съдията осъдил Шарл Сображ само на седем години затвор. Лукавият отбелязал поредната си победа.

На свобода

Шарл бил обвинен и в неуспешния си опит да ограби френските студенти, и към присъдата му били прибавени още пет години. Макар, разбира се, да била за предпочитане пред смъртта, тази присъда представлявала проблем за Сображ. Заповедта за ареста му в Тайланд имала давност 20 години, което означавало, че веднага щом излезе от Тихар, той щял да бъде депортиран и вероятно екзекутиран.

Дванадесет години са достатъчно време, за да изчезнат някои свидетели и прокуратурата да изгуби интерес. Бягството от Тихар, което било детска игра за човек като Лукавия, щяло да го превърне в международно издирван престъпник. Той имал нужда от план и разполагал с няколко години, за да го измисли.

Междувременно, Шарл буквало въртял Тихар на пръста си. И пазачите и останалите затворници били негови приятели. Той дори отпразнувал юбилея си от десет години зад решетките, вдигайки купон. Този път нямало значение колко бързо ще подействат хапчетата и, когато пазачите заспали по средата на веселието, Шарл Сображ излязъл необезпокояван от затвора.

Според неговите по-късни обяснения, той все още не бил готов да напусне Тихар, тъй като нямал готов план и искал да остане още няколко години. Сображ уредил да бъде заловен и бил осъден за бягството и приспиването на пазачите. Този негов ход се оказал успешен. С течение на времето властите по света забравили за Шарл Сображ и случаят срещу него в Банкок излинял със смъртта на някои очевидци и загубата на доказателства.

Сображ напуска Индия

На 17 февруари 1997 г. Лукавият излязъл от затвора Тихар. Той бил в разцвета на живота си, на 52 години. Тайландските власти нямали голям шанс да заведат дело срещу него след толкова много години, но Шарл бил човек без родина. Той трябвало да бъде депортиран от Индия и властите го държали, докато намерели страна, която да го приеме.

В крайна сметка той се върнал във Франция, където днес иска пари от журналистите, за да бъде интервюиран. През март 2002 г. едно индийско филмово студио обявява, че ще прави филм за живота му.

Докато бил затворен в Индия, Сображ дава интервю за един австралийски писател. Той се заклева, че никога вече няма да допусне същите грешки, но не споменава нищо за спиране на убийствата.

Ново развитие

През септември 2003 г. Шарл Сображ е арестуван в луксозното казино Роял, намиращо се в хотел „Як и Йети“ в Катманду Непал. Той е задържан като незаконен имигрант за влизането си в страната с фалшив паспорт през 1975 г. Истинската причина за ареста му обаче, е желанието на властите да го разпитат за убийствата на двамата чуждестранни туристи.

Телата на двамата били открити през 1975 г. в едно поле в околностите на Катманду. Труповете им били изгорени. Сображ отрекъл обвиненията и заявил, че властите нямат никакви доказателства, че той е бил в страната по време на престъплението.

Той е съден през лятото на 2004 г. и е намерен за виновен в двете убийства. Сображ получава доживотна присъда и незабавно подава молба за обжалване.

Сображ отново зад решетките

През ноември 2004 г., докато течало обжалването му, Сображ направил дързък опит за бягство от затворническата си килия. Той използвал лаптопа и мобилния си телефон, за да прати имейл на свой приятел, в който го молел да му изпрати някакво химическо вещество, което да праща хората в безсъзнание. Той планирал отново да приспи пазачите си и да избяга, но полицията осуетила намеренията му.

Междувременно, апелативният съд постановил убийствата на двамата туристи да бъдат разследвани по-добре, тъй като нямало достатъчно доказателства. Присъдата на Сображ е потвърдена през 2005 г.

В края на 2007 г. адвокатът на Сображ се обръща към френския президент Никола Саркози с молба да съдейства за освобождаването на клиента му. Според него клиентът му бил станал жертва на расизъм. През 2008 г. Сображ обявява годежаси с 20-годишната непалка Нихита Бисвас. На 7 юли 2008 г. той пуска обръщение към медиите, заявявайки, че никога не е бил осъждан за убийство и ги умолява да престанат да го наричат сериен убиец.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      • Марихуаната (40%, 4 574 Гласа)
      • Проституцията (26%, 2 969 Гласа)
      • Интернет пиратството (26%, 2 951 Гласа)
      • Гей браковете (25%, 2 889 Гласа)
      • Нито едно от посочените (24%, 2 710 Гласа)
      • Лесният достъп до оръжия (11%, 1 274 Гласа)
      • Порнографията (10%, 1 148 Гласа)
      • Алкохолът под 18 години (6%, 656 Гласа)
      • Полигамията (4%, 450 Гласа)
      • Всичко (2%, 222 Гласа)

      Общо гласували: 11 464

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –