Палача от Ню Орлиънс

Палача от Ню Орлиънс

Палача от Ню Орлиънс е неразкрит сериен убиец, който действал на територията на Ню Орлиънс, щата Луизиана, от май 1918 до октомври 1919 г.

Както подсказва псевдонимът на убиеца, жертвите били нападани със секира. В някои от случаите вратите на домовете на жертвите били разбивани със същото оръжие. „Палача“ не е открит и заловен и престъпленията му спират точно толкова неочаквано, колкото и започват. Самоличността на убиеца остава неизвестна до ден днешен, въпреки че има най-различни предполагаеми заподозрени.

Не всички от жертвите на Палача намират смъртта си, но жестокостта и сляпата произволност на атаките му тероризират обществото в продължение на повече от година.

Той идва в нощта

Бръснарят Андрю Маджио току-що бил получил повиквателно за армията. Денят бил 22 май 1918 г. и Първата световна война била в умовете на всички. Андрю не изгарял от желание да отиде на война и затова решил в онази нощ да се напие от мъка. Когато се прибрал в дома, който делял с двамата си братя Джейк и Джоузеф, малко преди 2 часа сутринта, той не забелязал нищо необичайно. Всъщност не бил в състояние да забележи каквото и да е и този факт щял да го преследва до края на живота му. В сравнение с онова, което му предстояло да изживее, повиквателното изглеждало като ухапване от комар.

Стаите на Джейк и Андрю били част от дома на техния брат Джоузеф Маджио и неговата съпруга Катрин. Джейк се събудил към 4 часа същата сутрин. Той осъзнал, че е разбуден от стенещи звуци, идващи от спалнята на Джоузеф и жена му.  Джейк станал от леглото и почукал на стената без да получи отговор. Тогава почукал по-силно. Отново нищо.

Вече разтревожен Джейк се опитал да събуди Андрю, но това се оказало доста трудно, предвид състоянието му. Когато най-сетне успял, двамата се втурнали към дома на Джоузеф, където открили следи от взлом. От задната врата, водеща към кухнята, били отсечени няколко дъски, които лежали на земята.

Влезли в кухнята, минали покрай банята и стигнали до спалнята на Джоузеф. Той бил в леглото, а Катрин лежала върху него. Когато Джоузеф видял братята си, се опитал да стане и едва не паднал от леглото. Братята му се приближили и видели дълбоки, кървави рани по главата му. Катрин била вече мъртва, лежаща в локва от кръв. Веднага извикали полицията.

Първи, малко преди линейката, пристигнал ефрейтор Артър Хейтънър, но вече било твърде късно. Джоузеф починал. Докато чакал за подкрепление, Хейтънър разпитал братята Маджио и се огледал за улики.

Същата сутрин местен вестник публикувал историята на първата си страница, прилагайки фотография на стаята на смъртта – спалнята на дома, в който живеело сем. Маджио зад своя магазин. Женени от 15 години, те държали бакалия и малък бар на ъгъла на улиците „Апърлайн“ и „Магнолия“. Полицията заключила, че двойното убийство е извършено малко преди зазоряване.

Оглеждайки кървавото местопрестъпление, Хейтънър открил купчина мъжки дрехи на пода на банята. Вътре в чугунената вана била подпряна секира. Изглежда била почистена набързо, но все още носела следи от кръв. Според други източници, секирата била открита под къщата или под задното стълбище.

В спалнята Хейтънър открил бръснач, лежащ в кървавата локва на леглото. Правейки реконструкция на престъплението, той стигнал до заключението, че убиецът е разбил кухненската врата и след това е отишъл право в спалнята. Използвайки секирата е ударил г-жа Маджио по главата и след това е прерязал гърлото й с бръснача, почти отделяйки главата от тялото й. Джоузеф Маджио бил покосен със същата секира.

Съдебният лекар пристигнал на местопрестъплението  и определил, че смъртта е настъпила някъде между два и три часа сутринта. Жертвите били изнесени пред очите на събиращата се тълпа. Съседка казала на полицаите, че е видяла Андрю навън в ранните утринни часове. Джейк и Андрю били отведени за разпит. Те се кълняли, че са невинни, но все пак ги заключили. Джейк бил освободен на следващия ден, но Андрю останал в затвора.

След това полицията установила, че бръсначът, използван в убийствата, принадлежи на Андрю. Служител в неговата бръснарница бил видял шефа си да го взима със себе в деня на убийствата. Видимо притеснен Андрю обяснил, че го е донесъл вкъщи, за да го поправи. С двамата очевидци и бръснача като съществено уличаващо доказателство положението му не изглеждало никак розово.

На 26 май, два дни след ареста му, той дал интервю за местен вестник: „Ужасно е да бъдеш обвинен в убийството на собствения си брат, когато сърцето ти е вече разбито от смъртта му. И от това, че трябва да отида на война. Бях ужасно пиян. Твърде пиян, за да чуя какво става в съседната къща“.

Той изведнъж си спомнил, че е видял мъж да влиза в къщата на брат му около 1:30 часа, когато се прибирал у дома. Полицията не му повярвала.

Разследващите открили, че сейфът на Джоузеф е отворен и празен, което говорело за обир, но парите под възглавницата му и в чекмеджетата били непокътнати, както и бижутата на Катрин. В един ъгъл била намерена черна тенекиена кутия. Братята казали, че Джоузеф винаги е заключвал сейфа си, но нямало признаци вратата му да е разбита. Следователите установили, че секирата принадлежи на жертвите и следователно убиецът е бил добре запознат с вътрешността на къщата.

Съдебният лекар внимателно проучил раните на починалите. В случая на Джоузеф секирата била главното оръжие довело до смъртта му, докато при Катрин това бил бръсначът, който прерязал гърлото й от ухо до ухо.

Няколко дни след престъплението Андрю бил освободен от ареста. Въпреки очевидците срещу него нямало достатъчно доказателства, а скоро нова находка щяла да насочи вниманието на полицията към друг заподозрян.

Черната ръка

На около пресечка разстояние от бакалията, където било убито сем. Маджио, двама детективи се натъкнали на странно послание, написано с тебешир на тротоара: „Г-жа Маджио ще будува тази нощ, също като мисис Тоуни“. Почеркът приличал на ученически, което изглеждало като важна следа, но в онзи момент никой не знаел какво да прави с него. Една от версиите била, че бележката е оставена от съучастник, който е искал да предупреди убиеца, че г-жа Маджио все още не спи. След известно проучване полицията открила възможна връзка с други престъпления, случили се по-рано в този район.

Седем години по-рано, през 1911 г., се случват две или три свирепи убийства със секира (сведенията се разминават по въпроса). Всички жертви били  италиански бакали, спящи в леглата си и убити със секира след взлом през задната врата.  И трите инцидента останали неразкрити.

Името на първата жертва е Крути (той нямал съпруга), вторият Розети (убит заедно с жена си) и третият Шиамбра (също убит с жена си). Първото име на Шиамбра било Тони и полицията предполагала, че това може да има някаква връзка с „г-жа Тоуни“ от загадъчната бележка. Най-вероятно жените, а не мъжете били целта на убиеца.

Хората от италианската общност започнали да говорят за възможна връзка с мафията. Убитите били италианци, които може би не били платили „дълговете“ си. Знаело се, че мафията наказва сурово онези, които проявяват подобно безочие. Някои граждани от италиански произход поискали закрила от полицията. Други шепнели за организация, наречена „Черната ръка“ –  наказателен отряд на мафията, за който се вярвало, че е отговорен за убийствата през 1911 г.

Тази организация получава името си, защото онези, които не изпълнявали исканията й, получавали бележки с отпечатана върху листа черна ръка, като предупреждение за страшните последици. Повечето италианци давали процент от надниците и печалбите си на тази криминална групировка, защото в противен случай били преследвани, тормозени и дори убивани. Смята се, че Черната ръка обучавала новите си членове в своеобразно училище за наемни убийци, където се научавали да пречупват хората. Мнозина вярвали, че Черната ръка била разбита през 1907 г. след поредица от съдебни дела, но италианската общност продължавала да се страхува, че нейни членове са все още на свобода. Тъй като убийството на сем. Маджио било твърде подобно на онези от 1911 г., тръгнали слухове, че групировката се е възродила и тези слухове придобили още по-голяма достоверност в светлината на последвалите събития.

Научи повече за:   Мадам Делфин Лалори: Кървавата господарка от Ню Орлиънс

Следваща атака

От убийството на сем. Маджио изминали две седмици и градът започвал да се успокоява. Тогава, на 6 юни, Джон Занка пристигнал с доставката на хляб в бакалията на Луис Бесемер. Магазинът бил затворен, което му се сторило доста странно. Господин Бесемер, който бил от полски произход, винаги ставал рано, за да приеме доставката.

Занка заобиколил магазина и почукал на задната врата. Вътре се чул шум от някакво движение, което го успокоило.  Но тогава Бесемер отворил вратата и Занка с ужас видял, че лицето му е покрито с кръв. Бесемер казал, че е бил нападнат и с трепераща ръка посочил към спалнята. Занка отишъл да погледне и намерил съпругата на бакалина (впоследствие жената се оказала негова любовница) на леглото, покрита с окървавен чаршаф. В главата й зеела огромна рана, а следи от кървави боси стъпки водели от леглото до кичур коса, хвърлен на пода.

Занка искал веднага да доведе полицията, но Бесемер го спрял, тъй като искал преди това да извика личния си лекар. Все пак Занка се свързал с полицията и извикал линейка за двете жертви.

Полицаите установили, че и в този случай нападателят е проникнал в къщата, разбивайки задната врата и оръжието отново е ръждясала секира, която принадлежала на Бесемер и била открита в банята. Но Бесемер не бил италианец и живеел в града само от три месеца. Той бил жив и в ясно съзнание, но не могъл да даде описание на нападателя. Другата жертва, 28-годишната Ана Хариет Лоу, била откарана в болницата.

Подозрението паднало върху чернокож мъж, който бил работил за Бесемер миналата седмица. Той бил арестуван и въпреки че показанията му били противоречиви, не след дълго го освободили.

Преди да умре от раните си Ана също разказала няколко различни истории. Първо заявила, че е била нападната от „мулат“. След това променила версията си и обвинила Бесемер в нападението, заявявайки че той е част от германска конспирация – с други думи шпионин. Тъй като било време на война, тази версия била правдоподобна. Вестниците публикували обширна история, описваща как в дома на Бесемер са открити тайни книжа, написани на немски, руски и иврит, а бакалията му служела като прикритие.  Освен това притежавал опиати, а съседите му споделили, че той и съпругата му са пристрастени. В разследването се намесили федералните органи, но местната полиция подозирала, че отчужденото семейство просто си измисля тези неща, за да се нараняват взаимно.

Когато Бесемер излязъл от болницата признал, че Ана не му е съпруга, въпреки че живее с нея. След това поискал сам да разследва случая, което се сторило подозрително на полицията. За тях било очевидно, че той не желае да се вдига шум около нападението, което ги навело на мисълта, че нападението е резултат от семеен скандал. По онова време вече се практикувало вземането на пръстови отпечатъци, но никой не се сетил да провери за такива в домовете на Бесемер и Маджио. Не е известно и какво е направила полицията с отпечатъците от стъпки.

В крайна сметка Бесемер бил арестуван и обвинен в убийство. Но не той е Палача от Ню Орлиънс.

Тъмна фигура

Два месеца след инцидента с Бесемер, на 5 август, на бизнесмена Едуард Шнайдер му се наложило да работи извънредни часове в офиса си. Когато се прибрал у дома същата вечер, той очаквал бременната му съпруга да го посрещне на вратата. Бебето щяло да се роди всеки момент и той искал да бъде до нея, за да й дава кураж. Но когато отворил вратата, в къщата било тихо. Твърде тихо. Едуард повикал жена си, но не получил никакъв отговор.

С растящо безпокойство той влязъл в спалнята. Там, на леглото, лежала съпругата му. Тя била цялата в кръв, на главата й зеела огромна рана, а някои от зъбите й били избити. Едуард установил, че е все още е жива и извикал бърза помощ и полицията.

Госпожа Шнайдер била в критично състояние, но след няколко дни в болницата започнала да идва на себе си. За съжаление обаче не могла да си спомни много подробности за нападението. Обяснила, че си подремвала, когато се стреснала от тъмна фигура, надвесена над нея. Секирата се спуснала надолу и спомените й свършвали до там.

За щастие, нападението не се отразило на бременността й. Тя останала в болницата и седмица по-късно родила здраво момиченце.

Заглавията във вестниците хвърлили в ужас населението, задавайки въпроса: „ПАЛАЧ ЛИ ВЪРЛУВА В НЮ ОРЛИЪНС?“.

На 10 август, пет дни след нападението над г-жа Шнайдер, още една жена била заплашена от тъмна фигура в дома си. Полин и Мери Бруно били разбудени рано сутринта от силни удари, които сякаш идвали от стаята на техния чичо Джоузеф. Полин се изправила в леглото и видяла висока, тъмна фигура, надвесена над нея. Тя се разпищяла и нападателят избягал. По-късно момичето разказало, че той сякаш нямал крака. „Движеше се ужасно бързо“ – казала тя на пресата.

В отговор на писъка й Джоузеф Романо влязъл в стаята й (или тя отишла в неговата), но не бил в състояние да й предложи помощ. Нощницата му била покрита с кръв от раните по лицето му. „Не знам кой го направи“ – казал той на Полин. Преди да падне на пода й казал да се свърже с болницата, където починал след два дни.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Установило се, че вратата е разбита, а на двора е оставена секира. Романо бил италианец, но не бакалин, а бръснар и стаята му била претършувана.

Хората в Ню Орлиънс били ужасени. Очевидно в града се подвизавал сериен убиец, който нападал хората докато спят. Гражданите започнали да докладват на полицията всяка съмнителна фигура. Бакалин открил длето пред вратата си, а друг пък стрелял през вратата, когато чул звуци отвън. Полицаите открили, че някои се е опитвал да я разбие.

За полицията било трудно да установи, кой казва истината и кой просто търси внимание. Носел се дори слух, че „Палача“ се разхожда наоколо, облечен в женски дрехи.

Онова, което установили е, че извършителят не оставя отпечатъци (не е ясно дали полицията е събирала отпечатъците или ги е търсела с невъоръжено око), и изглежда подбира жертвите си безразборно. Повечето, но не всички били бакали. Детективите се чудели дали това е дело на един човек или на няколко отделни престъпници. Един полицай имал теория по въпроса.

Джекил и Хайд

През 1886 г., шотландският писател Робърт Луис Стивънсън публикува историята за уважаван гражданин, който взима таен елексир и се превръща в буйстващ луд. Вдъхновена от сън на автора, книгата следва нападенията на чудовището. Никой не подозира д-р Джекил, тъй като изглеждал като обикновен човек и професионалист. Книжката се превръща в международна сензация и дори днес все още се използва от следователите, когато искат да опишат човек с две самоличности – една добра и една лоша.

Научи повече за:   Ленърд Лейк и Чарлз Инг: Операция Миранда

Детектив Джоузеф Дантонио, който разследвал убийствата от 1911 г., също направил тази връзка, когато бил интервюиран от местните вестници.

„Криминалната наука“, казал той, „е установила, че престъпник с двойна самоличност може да изглежда като уважаван, почитащ закона гражданин. Тогава внезапно го обзема импулс да убива и той му се подчинява“. Според Дантонио сегашните убийства имали връзка с предишните, които бил разследвал. Той смятал, че убиецът е живял спокойно през тези десет години и внезапно е почувствал нуждата да убива отново. Това означавало, че извършителят е невидим, живее и работи около нищо неподозиращите си жертви и действа много предпазливо. Сякаш имало нещо свръхестествено в неговата способност да влиза и излиза от домовете на хората, а жертвите да не могат да си спомнят нищо за него. Трудно е да се арестува една „тъмна, надвесена фигура“.

Нападателят не се появил повече до края на годината и Ню Орлиънс се върнал към нормалния живот. Минали месеци без вест от Палача. Хората се чудели дали не е напуснал района или просто е приключил с убийствата. Първата световна война приключила и хората били погълнати от нови тревоги. Много скоро щели да разберат, че всичките им предположения за местния убиец са били погрешни.

Нелоялна конкуренция

Всичко започнало отново на 10 март 1919 г., но този път отвъд реката, в имигрантското предградие Гретна. От ъгъла на улиците „Джеферсън“ и „Секънд“ се чули писъци. Пред втурналия се на помощ съсед Йорландо Джордано се разкрила страховита гледка. (Според вестниците жертвите са намерени от две деца, а писъци не е имало).

Роузи Кортимиля държи дъщеричката си
Роузи Кортимиля държи дъщеричката си

Зле ранената Роузи Кортимиля прегръщала мъртвата си двегодишна дъщеричка Мери. Нейният съпруг, бакалинът Чарлз, лежал в локва кръв на пода. Роузи разказала, че са били нападнати в съня си. Детето спяло в ръцете й и било покосено от един единствен удар по задната част на главата. Чарлз се бил хвърлил върху нападателя, но съседите казали, че не са чули шум от борба.

Полицията претърсила къщата и района, но отново не открила никакви улики. И този път кухненската врата била разбита, а нападателят бил струпал малко дърва пред оградата, за да я прескочи по-лесно. Търсенето на отпечатъци било безплодно, но полицаите открили окървавена секира на стълбището. Мотивът не бил обир, тъй като не били взети никакви пари и ценности. Съдебният лекар обявил убийството за дело на маниак.

Веднага щом Роузи Кортимиля се възстановила от многобройните рани по главата, тя била готова с обвинението. Арестувани били Франк и Йорландо Джордано  – баща и син, които живеели в съседство и представлявали техни бизнес конкуренти. Йорландо бил човекът, който пръв й се бил притекъл на помощ, а сега тя го обвинявала в нападението. Той имал непредпазливостта да спомене преди няколко дни, че предчувствал, че нещо лошо ще се случи на съседите му. Според вестникарските публикации от онова време Чарлз твърдял, че е бил нападнат от Франк Джордано, но други източници са на мнението,че той не е бил съгласен с обвиненията на жена си и дори я бил накарал да ги свали. Според трети, Чарлз Кортимиля умрял в болницата.

Показанията на Роузи срещу двамата мъже били толкова убедителни, че те били осъдени – въпреки фактът, че 150-килограмовото тяло на Франк никога не би могло да мине през дупката във вратата и че Чарлз (в случай, че е бил жив) не могъл да го идентифицира в съда като извършителя. В крайна сметка Франк получил смъртна присъда, а баща му доживотен затвор.

Още в ранния етап на разследването се случил друг инцидент, за който се подозира, че може би е част от серията нападения. Три дни след атаката над сем. Кортимиля, редакторът на местен вестник получил писмо, което според някои хора свързва Палача с друга прочута серия от неразкрити убийства.

От ада

През 1888 г. в Лондон за период от 10 месеца били брутално убити пет проститутки, а убиецът отрязвал парчета от телата им и ги взимал със себе си. Той никога не бил открит и заловен, но в полицията пристигнали няколко писма, едно от които било подписано с „Джак Изкормвача„.

Джак Изкормвачът
Джак Изкормвачът

Към друго пък било приложено парченце от бъбрек, принадлежащо на една от жертвите. То не било подписано, но било изпратено „От ада“ и обещавало още насилие.

Изглежда на Палача също му била хрумнала подобна идея:

„Адът, 13 март 1919 г.

Почитаеми Смъртни:

Никога не са ме хващали и никога няма да успеят. Никога не са ме виждали, защото съм невидим като небесния ефир, който обгръща вашата земя. Аз не съм човешко същество, а дух, паднал демон от най-горещата точка на ада. Аз съм онова, което вие орлеанци и вашата глупава полиция наричате Палача.

Когато видя възможност, ще се върна, за да взема нови жертви. Само аз знам кои ще бъдат те. Не ще оставя следи, освен моята кървава секира, помазана с кръвта и мозъка на онези, които съм изпратил долу, за да ми правят компания.

Ако желаете, кажете на полицията да не ме дразни. Аз разбира се съм разумен дух. Не се обиждам от начина, по който проведоха разследването в миналото. Всъщност те бяха толкова извънредно глупави, че забавляваха не само мен, но и Негово Сатанинско Величество, Франсис Джоузеф и др. Но кажете им да внимават. Нека не се опитват да открият какво съм аз, защото ще им се иска да не са се раждали, когато ги застигне гневът на Палача. Не мисля, че има нужда от това предупреждение, защото чувствам, че полицията винаги ще ме избягва, както е правела в миналото. Те са мъдри и знаят как да се пазят от онова, което може да им навреди.

Несъмнено вие орлеанци ме смятате за най-ужасния убиец, какъвто аз наистина съм, но щях да бъда още по-лош, ако исках. Ако исках щях да идвам във вашия град всяка нощ. Бих могъл лесно да покося хиляди от вашите уважавани граждани, защото съм в близки отношения с Ангела на Смъртта.

Сега, за да бъдем точни, в 12:15 ч. (земно време), следващия вторник вечерта, аз ще посетя Ню Орлиънс отново. Воден от моето безкрайно милосърдие ще отправя предложение към вас, хора. Ето го и него:

Много обичам джаз музиката и се кълна във всички дяволи от долното царство, че всеки, от чийто дом се носят звуците на джаза, ще бъде пощаден. Ако отвсякъде се носи джаз, ами тогава още по-добре за вас, хора. Едно нещо е сигурно, че някои от онези, които не слушат джаз във вторник вечерта (ако има такива), ще се запознае със секирата ми.

Е, тъй като ми е студено и копнея за топлината на моя роден Пъкъл, а и е време да напусна вашия земен дом, ще прекъсна моята проповед. Надявам се, че вий ще я публикувате и ще ви стане ясно, че аз съм бил, съм и ще бъда най-лошият демон, съществувал някога в действителността и във фантазиите ви.

Палача“

Без значение, дали писмото е лоша шега или не, хората го приели напълно сериозно. Жителите на Ню Орлиънс се славят с това, че винаги си намират повод за парти, но в града никога не е имало по-буен купон от онзи в нощта на Свети Джоузеф на 19 март. Един от домакините на безбройните партита в града дори се осмелил да разпространи покана за Палача, в която настоявал той да влезе през отворения прозорец на банята и да не разбива вратата му.

Научи повече за:   Питър Сътклиф: Йоркширския изкормвач

Никой не бил убит през онази нощ.

Нови жертви

Някъде в този период, през април, Луис Бесемер бил изправен пред съда, но тъй като войната вече била свършила, никой не се интересувал дали той е шпионин или не. Съдебният лекар заявил, че Бесемер няма нужната сила, за да нанесе сам раните по себе си, а на съдебните заседатели им трябвали само 10 минути, за да го оправдаят за убийството на любовницата му.

Тогава на 10 август още един италиански бакалин претърпял поражение. Стийв Бока бил ударен със секира по време на съня си. Препъвайки се, той успял да стигне до приятеля си по съседство, за да потърси помощ. Въпреки че Бока се възстановил, той нямал спомен за подробностите от нападението. От вратата му били изкъртени дъски, а в кухнята била оставена секира. Нищо не било взето.

Три седмици по-късно Палача (или някой друг) успял да влезе в дома на Сара Лауман, но не през вратата. 19-годишното момиче било открито в безсъзнание в леглото си, с множество рани по главата. Пред отворения прозорец била оставена кървава секира.

Следващата жертва бил Майк Пепитон. На 27 октомври сутринта съпругата му чула звуци от борба в стаята на мъжа си, която е до нейната. Тя се втурнала вътре, сблъсквайки се с нападателя, който вече напускал местопрестъплението. Майк лежал окървавен в леглото си и очевидно оръжието на нападението било секирата, която била оставена до задната порта. И този път задната врата била разбита.

Дъщеря им хукнала да извика полицията и довела офицер Бен Коркоран, който заварил г-жа Пепитон, надвесена над съпруга си. „Мисля, че Палача беше тук и уби Майк“, казала тя. Майк бил откаран в болницата, където починал.

Госпожа Пепитон твърдяла, че е видяла не един, а двама огромни мъже в дома си. След като нападнали съпруга й, двамата избягали без да вземат нищо. В онзи момент в къщата имало осем души, но изглежда нападателите не се притеснявали от възможността да бъдат видяни и разпознати. Другата странна подробност е, че г-жа Пепитон изобщо не пищяла по време на случилото се и отговаряла съвсем спокойно на въпросите на полицията.

Един от вестниците публикувал статия, обсъждаща възможностите убиецът да е маниак, луд, крадец, садист или някакво свръхестествено същество. И други се питали същото. Хората били забелязали, че дупките във разбитите врати са твърде малки, за да мине през тях възрастен човек. Как е успявал да влезе и да излезе, освен ако не е бил човек?

Дяволът

Суеверията в Ню Орлиънс не са нещо необичайно. Разказват се истории за „Хората с иглите“, които забиват  игли в женските си жертви, докато не изпаднат в безсъзнание и след това ги отнасят. „Мъжете с черните бутилки“ пък убиват пациенти в болниците и след това продават телата им на студентите по медицина. Още по-мистериозен е „Човека с наметалото“, който носи дълго черно наметало и кара черна кола, търсейки момичета излезли навън сами. Друг герой е „Човека с доминото“, който скача от някое дърво сред минаваща отдолу групичка момичета, които се разбягват от страх в различни посоки. През 1914 г. се появява и герой с псевдонима „Джак Стригача“, който реже къдриците на местните ученички.

Не е учудващо, че много от жителите на Ню Орлиънс започнали да говорят за Палача като за зъл демон, живеещ сред тях, особено след като тръгнал слух, че е бил забелязан в черни дрехи и черна широкопола шапка. Той бил висок и слаб, точно като всеки уважаващ себе си фантом.

Това е част от причината, която подтикнала Калила Смит, историк и автор на книгата „Пътуване в мрака: Призраците и вампирите на Ню Орлиънс“, да събере на едно място историите за Палача. „Заинтересувах се от него, защото събирах истории за вампири в Ню Орлиънс. Знаех за писмото, в което той се представя като демон и се носеха слухове, че е изчезвал, сякаш е имал крила. Убиецът никога не е  разкрит, а в някои от случаите няма следи от влизане с взлом. Тази загадъчна серия от убийства ме наведе на мисълта: Ами, ако той в действителност не е бил човек?

В Ню Орлиънс има много истории за хора, загубили ума си. В края на ХVІІ век, под влияние на някаква вуду истерия, хората започнали да се избиват взаимно, защото вярвали, че някои им прави черни магии. От време на време градът изпада в такива периоди. Възможно е извършителят на тези нападения да е вярвал, че е суперчовек. Хората, склонни към подобни убийства, обикновено страдат от делюзии и мания за величие. В писмото си той е сигурен, че няма да го заловят и наистина убийствата остават неразкрити. През 80-те години, когато Ню Орлиънс се считаше за столица на убийствата, възнамерявах да пиша за тези неразкрити убийства, но историята е вече толкова изкривена, че беше невъзможно да отделя фактите от измислицата. Трудно е да се разбере какво наистина се е случило„.

Според някои източници, обаче Палача бил открит и осъден.

Справедливост?

На 7 декември 1920 г. г-жа Кортимиля получила пристъп на разкаяние и гузна съвест, може би повлиян от заразяването й с дребна шарка. Тя оттеглила обвиненията си срещу баща и син Джордано и признала драматично пред медиите, че е излъгала. Заявила, че я е посетил светец, който й казал, че трябва да изкупи греховете си. Помолила за прошка.

Двамата несправедливо осъдени мъже били освободени.

Тогава полицията получила доклад за инцидент в Лос Анджелис, който се случил на 2 декември. Госпожа Майк Пепитон, облечена в черни дрехи и скрита в тъмен вход, застреляла нюорлеанеца Джоузеф Мъмфри. Той паднал мъртъв на тротоара, а тя зачакала полицията да дойде и да я арестува. Според нея това бил човекът, когото видяла да бяга от стаята на съпруга й в деня на смъртта му.

Мъмфри имал криминално досие и бил лежал в затвора, но бил на свобода по време на всяко от убийствата.  Той бил напуснал Ню Орлиънс точно след убийството на Пепитон. Но освен показанията на г-жа Пепитон, нищо друго не го свързвало с престъпленията. Някои го описват като поръчков убиец на мафията, но това е само теория, тъй като не всички от жертвите са италианци, а освен това мафията никога не посягала преднамерено на жени.

Госпожа Пепитон излежала десетгодишната си присъда в Лос Анджелис и след това изчезнала.

В Ню Орлиънс повече не се случили убийства със секира.

Никой не знае със сигурност, кой е бил Палача от Ню Орлиънс.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме