Публикувано на: 17 октомври, 2011

Подобно на мнозина други убийци, печатарят Николай Фефилов е примерен съпруг и баща на две дъщери. Никой не подозирал, че само за няколко години той убива шест момичета в Свердловск. Уралският удушвач действал със странна сезонност: обикновено извършвал престъпленията си един път в годината, през месец май. Избирал жертвите си в градския парк. Нападал ги от засада, изнасилвал ги в храстите и накрая ги удушавал. След това прибирал ценностите им и си тръгвал. За неговите престъпления са набедени няколко невинни, двама от които загубват живота си.

Доброто старо време

СССР, 80-те години на ХХ век. Доброто старо време на развития социализъм, конгресите на КПСС, гласността и перестройката, на нови икономически отношения и небивал ръст на престъпността. Едва през последните години от съществуването на огромната империя, благодарение на средствата за масова информация, до хората започват да стигат непознати случаи, предизвикващи ужас и отвращение. Това са историите за сексуални маниаци и серийни убийци. За тях става модно да се пише, да се изнасят пред света материали от делата, кървави детайли и подробности за работата на правоохранителните органи. За съжаление става ясно и как правоохранителните органи са си вършили работата. Когато се налагало бързо разследване и резултат – те просто хващали някого от стария контингент доказани престъпници за подобно обвинение. След което се постаравали да оправят “доказателствата” и случаят да приключи. “Признанията” от “извършителите” се изтръгвали по различен начин, а крайният резултат бил винаги един и същ: добре свършена работа и присъда за престъпника. Е, “престъпникът” може да е разстрелян, но месеци или години по-късно бива задържан истинският извършител, който с гордост разказва за престъпления, които се водят вече разкрити…

Почти във всеки регион на Русия журналистите успяват да намерят някой ужасен маниак: в Смоленск това е Стороженко, в Москва – Асратян, в Ставрополския край – Сливко, в Прибайкалието – Кулик, в Белорусия – Михасевич, в Татаристан – Суклетин, в Казахстан – Джумагалиев. Към този списък може да се добавят и заловените малко по късно през 90-те години – Чикатило, Головкин, Ряховски и други, които са убивали и през предните десетилетия. Повечето от тях са вършили мръсните си дела в продължение на години, а някои са се изплъзвали с десетилетия.

Защо се получавало така? Донякъде отговор може да се търси в описаните по-долу събития, случили се в средата на 80-те години в град Свердловск (днес – гр. Екатерининбург. От 1924 до 1991 градът се нарича Свердловск по името на комунистическия ръководител Яков Свердлов. – б.пр.). В тази история ясно се вижда подходът на следователите към сложни, многоетапни престъпления.

Първо действие

Лена Мангушева

Лена Мангушева

Първото действие на Уралската драма се разиграва през 1982 година. Както често се случва трагичното тясно се преплита с ежедневието. Четвъртък 29-и април. Прилежната петокласничка Лена Мангушева цял ден е слушала учителите, решавала е сложни задачи. Никой обаче не може да си представи, че този ден ще бъде не само последният ден на учебната година за малкото момиче, но и последният ден от живота й.

След часовете любознателното момиче отива на заниманията на радиокръжока с нейна приятелка. Не било лесно на двете да си тръгнат оттам, но Лена имала важна договорка с майка си – щели да ходят на баня, важно мероприятие, което не е за изпускане. Към 16:30 двете приятелки тичешком се появили на спирката. Автобусът дошъл почти веднага, а Лена, качвайки се сама, си отдъхнала, че няма да закъснее. В автобуса се оказала съседка – приказлива жена, с която времето минало неусетно.

Момичето слязло в 16:40 на спирка “Контролна”. Пътят й минавал през малка горичка, излизал на новото шосе и бил на не повече от 20 минути, което означавало, че тя ще успее за срещата в пет. Била минала вече половината път, когато, навлизайки в горичката, забелязала нисичък слабоват мъж. Седи си, явно се любува на природата. Но се оказало че чака нея! Когато Лена се изравнила с него, той я сграбчил за шията…

Мъжът познавал тези места от детството си и идвал тук, за да се успокои след поредния семеен скандал, или когато нещо не вървяло в работата. Обикновено се разхождал през почивните дни или когато бил втора смяна. Днес той се нуждаел да дойде на себе се след луд скандал с жена си. Тази глупачка вече му била писнала с нейните претенции.

Дълго се разхождал по Стария московски път, а отвътре му кипяло, не можел да забрави ругатните и обидите. Просто искал да е сам на това безлюдно място, а сега някаква девойка се намъкнала в неговото пространство? Добре, ей сега ще й покаже кой е той, ще й покаже, че е истински мъж – смел и силен! Изравнявайки се с него, той вече знаел какво ще направи – ще я изнасили! Нещо, за което дълго време бил фантазирал, а сега шансът сам му се бутал в ръцете. Майната й на съпругата – в кревата вечно трябва да я пита и да се съобразява какво тя иска или не! Тази девойка никой няма да я пита и той ще прави с нея каквото иска. После? Е, после, разбира се, ще убие момичето, няма нужда от свидетели.

Когато тя се изравнила с него, той я стиснал за гърлото и я замъкнал навътре в горичката. Съблякъл я от кръста надолу и започнал да я опипва. Бил толкова възбуден, че нямал никакви спомени какво е правил по-нататък с момичето… Когато свършил, й обул гащичките и чорапогащника. Тя плачела, неразбирайки какво се случва… Прекалено много шум, което е опасно… Хванал пионерската й връзка и започнал да я стяга… Трупът покрил с клонки. Тръгвайки, взел ученическата й чанта, от която извадил несесера и два учебника, които можели да послужат на неговите дъщери. Чантата изхвърлил в тоалетната на автобазата. След което преспокойно изчезнал, сякаш изпарявайки се в милионния град.

Майката чакала Лена да се върне към пет часа, но палавницата закъснявала. Може би се е заиграла с приятелки? Изчаквайки още малко, тръгнала да обикаля от приятелка на приятелка – нима това дете не е запомнило, че днес има важна работа – ще се ходи на баня! Постепенно раздразнението на майката се сменило с тревога. Стъмнило се, а момичето още го нямало. Неспособна да се справи със стисналата я за гърлото тревога, тя хукнала към милицията със снимка на Ленка.
Посред нощ фенери осветили горичката. Милиционерите тръгнали по пътя на Лена от спирка “Контролна” към дома й в квартал “Старият московски път, 9-и километър”. В един момент изпод вейките се видяло нещо, което приличало на детско краче…

Из протокола за оглед на местопроизшествието:

“ Трупът на Е. Мангушева е открит на 30 април 1982 година в неголяма борова гора на 8-ия километър от Стария Московски път, на около 250-300 м. от поста на КАТ. Трупът лежи по гръб, закрит с клони. По околните дървета се установиха свежо прекършени вейки. Трупът е облечен в: унформени училищни рокля и престилка, чорапи, бели кюлоти, зелена блуза и затегната около врата пионерска връзка.”

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта на Мангушева е насилствена и е настъпила в резултат на механична асфиксия, вследствие счупване на подезичната кост, за което свидетелстват: странгулационната бразда в областта на шията, наличие на примка на шията, признаци на остра механическа странгулаця (асфиксия), а след снемането на връзката-примка – характерна циркулярна странгулационна бразда. Върху шията на трупа са открити телесни увреждания, характерни при затискане на органите с ръце. По лицето са открити множество синини и кръвонасядания, причинени малко преди смъртта. По девствената ципа и влагалището на Мангушева са открити пресни разкъсвания и кръвотечение, които могат да се причинят от въвеждането на тъп твърд предмет, какъвто се явява мъжкият полов член в състояние на ерекция.

С разследването на това престъпление се заема оперативно-следствена група. Специално внимание се отделя за проверката на лица, съдени по-рано за насилствени престъпления. Скоро в полезрението им попада подходящ субект.

Удобен виновник

Георгий Хабаров

Георгий Хабаров

На 5 май 1982 г. свредловската жителка О. пуска жалба, че е изнасилена, заради което арестували Георгий Хабаров, роден 1954 г. Той е с изостанало умствено развитие, учил е в спомагателно училище, на отчет е в психодиспансера заради олигофрения, изразяваща се в умерена форма на дебилност. Хабаров е осъждан за грабеж и е излежал три години. Излизайки от затвора през март 1980 г., станал автотенекеджия. Скоро след това започнал да прекалява с алкохол, грубо нарушавал трудовата дисциплина. През януари 1982 г. спрял да ходи на работа и останал на издръжка на майка си Устина Хабарова, с която живеели на 8-и километър от Московското шосе.

На 22 април 1982 г. Хабарови си сменили квартирата. Георгий продължил да посещава старото си местоживеене на 8-и километър. Честите посещения там се обясняват с трудностите му в общуването с хора и трудността да завързва нови приятелства.

При първия разпит на 5 май 1982 г., задържаният собственоръчно написал, че след 28-и април не е ходил на 8-и километър, а на 29-и април (денят на убийството на Е. Мангушева) цял ден е бил вкъщи. На следващия ден – 6 май, Хабаров се възмущавал, че са го задържали и отричал каквото и да било изнасилване. Изобщо не споменавал, че е свързан по някакъв начин с убийството на момичето.

Активните действия на милиционерите продължили в ареста, където оставили Хабаров. На втория ден той си признал за изнасилването и убийството на Лена Мангушева. Както става ясно по-късно, Хабаров признал след серия денонощни разпити, проведени от оперативно-издирвателните служители…

Първите официални показания за изнасилването и убийството на Мангушева Г. Хабаров дал на разпита от 7 май 1982 г., който започнал в 14:40 ч. Половин час по-късно го отвели на оглед на местопроизшествието. Ръководител на следствения експеримент е помощник прокурора на град Свердловск Туфляков, който организирал излизането по инициатива на работниците от милицията. Те вече знаели какви показания е дал Хабаров и били приготвили транпорт, техника, криминалист и поемни лица.

Признал напълно вината си за убийството на Мангушева, Хабаров не е сигурен къде е местоубийството и не може да отговори на редица въпроси от интерес за следствието, например – къде е дянал чантата на Лена. Първо казал, че я е изхвърлил близо до намиращото се в съседство военно поделение, а после “се сеща” за други места. Чантата не е открита, а Хабаров дори не е сигурен за външния й вид, казвайки, че тя била с ремъци. По описанието, което дават прятелките и майката на Мангушева – чантата е с една каишка.

Всъщност дори описанието на момичето и нейните дрехи са неточни. Хабаров твърди, че Лена е с къса светло руса коса. Според протоколите на огледа тя е тъмно руса. Това потвърждава и майката, уточнявайки че тогава дъщеря й е с дълга коса падаща на раменете. Това показват и снимките от местопроизшествието.

Майката на Лена казва, че е дала на оперативните работници в нощта на 30 април 1982 фотография на детето, която е от началото на 1981 г. На тази снимка косата на дъщеря й е наистина къса, но оттогава Лена не я е подстригвала и тя пораснала значително. Разбира се – точно тази фотография милиционерите били показали на Хабаров, а той се “сетил”, че това е изнасиленото и убито от него момиче.

Описвайки дрехите на Мангушева той твърдял, че тя била с кафява ученическа униформа и черна престилка. Това не е вярно. В същото време казал, че жертвата носела сив чорапогащник и бели гащи, бяла тениска. И това не е вярно – показанията на майката, протоколите от огледа и съдебно-медицинската експертиза съдържат съвсем други данни: кафяв чорапогащник, гащи-кюлоти с рисунки в синьо и тъмно зелено, жълтозелена тениска с червени орнаменти.

Оказва се, че Хабаров имал обяснение за противоречивите си показания – болезнено състояние “при което, докато ме разпитваха, ми се виеше свят”.

Следователят от прокуратурата Тихомиров А. С., разследвал епизода с изнасилването, разказва как минавали разпитите на Хабаров:

“Останах с впечатлението, че е умствено изостанал човек. Той не можеше да разкаже в свободна реч фактите, които се опитвах да уточня с него. Хабаров потвърждаваше всичко. Питаш го нещо – казва “да, така беше”. Питаш го за абсолютно същото нещо, но с други думи, а той потвърждава съвсем друго. Питах го как е било облечено момичето. Нямаше конкретен отговор. “Не беше ли девойката в жълто палтенце?” – казах аз. Хабаров кима утвърдително – да, така беше. “Помисли си пак, случва се, може да си се объркал, палтенцето не беше ли червено? Георгий клати глава утвърдително – даа, така беше. За трети път му задавам въпроса: “А май че палтенцето всъщност беше зелено…?” Хабаров пак – да, така беше!”

Куп противоречия

Присъствалият на разпитите адвокат Вахновский Б. А. разказва, че следователят четял ужасно дълги въпроси и карал Георгий да отговаря. Хабаров говорел завалено и неясно, дори присъстващият лекар не можел да разбере приказките му. Предложили да отговаря само с “да” и “не”. Общото впечатление било, че Хабаров няма представа какво искат от него и изобщо защо е там.

При такива разводнени и неточни показания на заподозрения важна роля за доказване на вината можело да изиграят резултатите от експертизата и показанията на свидетелите. Правоохранителните органи успели да намерят и такива. Е, и това не донесло яснота по въпроса за вината на Хабаров…

Първият свидетел е с фамилия Втори – познат на Георгий. Разпитан е едва на 17 юни 1982 г. Той не си спомня да е виждал Хабаров в района, но се сетил, че неговата колежка Енкова му била казала, че била видяла Хабаров на 29-и или 30-и април някъде там… На следващия ден – 18-и юни, е разпитана Енкова, която си признава, че няма никакви спомени да е виждала Георгий на 28 или 29 април. По-късно обаче тя започва да твърди, че срещнала Хабаров на 29-и април в 15:00 ч., когато той бил с Втори, позовавайки се на това, че самият Втори й бил казал, че били заедно!

Очни ставки на тези свидетели с Хабаров не са проведени, а противоречията в дати и време не са отстранени. Трябва да се подчертае, че такива разминавания имало много: роднини и познати на Георгий потвърждавали, че той изобщо не се е мяркал в селото след 28 април, а майка му казва, че синът й е прекарал целия ден на 29 април вкъщи. Премествайки се в новата квартира те имали само един ключ и тя не би могла да се прибере при парализирания си съпруг, ако синът й е бил излязъл.

Най-важният довод за вината на Хабаров била съдебно-медицинската експертиза, която установила, че неговата кръвна група съвпада с кръвната група на убиеца. Въпреки това, съвпадението днес се използва по-скоро за изключване на дадено лице от подозрение, отколкото за доказвателство на неговата вина. Просто това са възможностите на този вид експертиза.

Съдът не обърнал достатъчно внимание на нюансите. Последният вариант на обвинението, представен в съда, съдържал следните доказателства за вината на Георгий:

1. Показанията на Хабаров за обстоятелствата при изнасилването и убийството на Лена Мангушева, дадени от него при предварителното следствие.

2. Протоколът за разпознаване по фотография на момичето от Хабаров.

3. Показанията на свидетелите Втори и Енкова за това, че Хабаров във втората половина на 29 април 1982 г. се е намирал в близост до мястото на убийството на Лена Мангушева.

4. Показанията на малолетния свидетел Олег Яшкин, който видял Лена Мангушева на 29 април в 17:40 ч. да слиза на спирка “Контролна”.

5. Заключението на съдебно-биологическата експертиза за възможност спермата, намерена върху бедрото на потърпевшата, да е на Хабаров, а така също и възможността космите, намерени по тялото и облеклото на момичето, да са също от него.

6. Експертиза на влакна, намерени върху панталоните на заподозрения, които са сходни с влакна от тъканта на пионерската връзка и дрехите на Лена Мангушева.

На 24 септември 1982 г. Свердловският областен съд, разглеждайки материалите по делото, осъдил Хабаров на 14 години за изнасилването и убийството на Лена Мангушева, както и за опита за изнасилване на гражданката О.

На 22 ноември 1982 г. съдебната колегия по углавните дела към Върховния Съд на РСФСР разгледала наново делото заради жалби на Хабаров и майката на убитото момиче. Осъденият твърдял, че не помни действията си в момента на извършване на престъплението и се счита за психично болен. Майката на Мангушева молела за отмяна на наложеното наказание, поради неговата лекота, и иска максимално наказание. Към жалбата си тя прилага писмо-подписка от колектива на един свредловски завод, в което те се обявяват за смъртно наказание. Присъдата на Свредловския областен съд е отменена, а делото върнато за преразглеждане в същия съд, но при друг съдебен състав. Жалбата на Хабаров, в която той твърди, че няма нищо общо със случая, е отхвърлена.

На 23 март 1983 г. Хабаров е признат за виновен и осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 27 април 1984 г., когато той е на 29 години…

Прокълнатата спирка

Докато Хабаров е в затвора, нападенията над ученички и млади жени в горичките около спирка “Контролна” продължават. Истинският убиец се разхождал из любимите си места около Стария московски път. Но това вече не били обикновени разходки, а целенасочен лов.

На 7 август 1983 г. той слязъл, както винаги, на спирка “Контролна” и продължил по Стария път. После завил към дърветата и седнал на близката скамейка. Едва подвил крака, зърнал бягащо по пътечката момиче. Наоколо нямало жива душа и той веднага решил, че иска да прави секс с девойката. Както и предния път той просто препречил пътя й, получавайки възможност да я разгледа отблизо. Тя била на не повече от 20-ина години, слабичка, неоформена все още като жена, с азиатски черти. Когато се изравнила с него, той я нападнал мигновено. Наложило се да я подуши малко, защото се съпротивлявала и опитвала да вика. Изнасилил изпадналото в безсъзнание момиче недалеко от пътечката. Удушил я с ръце, а после с колана си. Разголеният труп замъкнал в храстите, а дрехите и обувките хвърлил в близкия малинак и си тръгнал. По-късно идвал три пъти да гледа трупа на мъртвата девойка.

В началото на май 1984 г. той слязъл отново на любимата “Контролна”. Попроменил малко любимия си маршрут и не след дълго забелязал момиче. Това била петокласничката Наташа Лапшина. Било опасно да я нападне там. Завързал разговор с нея, заразпитвал я къде се намира някаква измислена от него улица…

Разговаряйки дружелюбно те стигнали до оградата на местната колхозна градина. Сигурно отстрани изглеждали като баща и дъщеря, излезли на разходка. Но изведнъж всичко се променило. Достигайки до черния път, този внимателен и приятелски настроен възрастен, сграбчил момичето, запушвайки й устата. Бутнал я на земята и я изнасилил. Удушил я. Завлякъл трупа в храсталаците на колхозната градина, там хвърлил и дрехите. Не могъл да устои да не си вземе нещо за спомен. В ученическата чанта имало пенал от изкуствена кожа, химикалки и два флумастера. Полезни неща, които да подари на дъщерите си…

Намерили трупа на Наташа Лапшина на следващия ден – 12 май. В същия район близо до спирка “Контролна”, в същата горичка, където преди две години била убита Лена Мангушева.

Съгласно протокола за оглед на местопроизшествието, голият труп на Н. Лапшина е намерен в храсталаците, захвърлен в яма с вода. Поличката, гащите и чорапогащника били върху десния й крак. Останалите дрехи и вещите от ученическата чанта били разхвърляни наоколо.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта на Лапшина е настъпила вследствие на механична асфикция, причинена от стискане на шията с ръце. По гърба, лицето и тялото са открити характерни драскотини и кръвонасядания, причинени от влачене на тялото. Установени са увреждания и разкъсвания на перинеума и вагината достигащи коремната кухина, причинени от твърд тъп предмет (най-вероятно пръчка) с дължина поне 30 см.

Гулнара Якупова

Гулнара Якупова

Хората вече считали околностите на спирка “Контролна” за прокълнати. Преди шест месеца там били намерени силно разложените останки на жена. Експертизата не могла да установи причините за смъртта, тъй като животни отнесли части от трупа. Но самоличността на починалата била установена бързо – Гулнара Якупова. Тя отишла да потича в парка през август 1983-а и така не се завърнала. Момичето било пристигнало да учи и работи в Свредловск от Башкирия.

Следователите нямали основателни причини да вярват, че тя е била убита. Само една подробност правела впечатление – че трупът е без дрехи. Съседите от общежитието си спомнили, че Гулнара многократно се оплаквала от упоритото ухажване на странен тип. Те често срещали младежа и си спомнили името му – Михаил Титов. По-късно други свидетели казали, че Титов досаждал и на други момичета. В края на май 1984 милицията задържала Титов за извършване на непристойни действия на публично място. Оказало се, че е регистриран в психиатрична болница. За много кратко време Титов не само си признал, че се натрапвал на различни девойки, а и че е убил Гулнара Якупова и Наташа Лапшина.

Следствието изобщо не се притеснило от факта, че Титов давал противоречиви показания, не знаел местата на убийствата и какво се е случило с липсващите вещи. Намерила се свидетелка, която заявила, че в деня на убийството видяла Титов близо до местопрестъплението. По-късно се установило, че тази свидетелка “се води от дълго време на отчет в градския психодиспансер с диагноза заболяване на главния мозък, съчетано с изменение на личността”.

Следствието било кратко. Месец и половина след ареста, с травми и множество счупени ребра, Титов постъпил в затворническата болница, където и починал. Никой не знае какво се е случило той да бъде в такова състояние. Тихомълком сменили началника на следствения изолатор, а делото за убийството на двете момичета било прекратено “заради смъртта на обвиняемия”. Това означавало, че няма неразкрити престъпления и незаловени престъпници – доблестната милиция просто си вършела работата!

Отново на лов

Лариса Дячук

Лариса Дячук

Настъпил поредният месец май – 1985 г. Ученичката от художественото училище Лариса Дячук, изморена от дългата зима и еднообразните сиви дни, горяла от желание да порисува малко пейзажи. На 6-и май, нахлузвайки набързо спортно яке и панталон, момичето се отправило към гората. За рисуване си избрала някакво незабележително блато близо до автобусна спирка “Контролна” в края на града. Напълно потопена в любимото си занимание, тя дори не забелязала, че някакъв невзрачен, сив човек внимателно я наблюдава.

Той бил излязал отново на лов. Разхождал се по любимите места и всичко му напомняло за извършените от него убийства: ето тук той удушил първата си жертва, недалеч от там се насладил на азиатската красавица… Година минала от последното убийство, крайно време било да извърши ново, но все не му се отдавал удобен случай. Сега се бил отклонил от обичайния си ловен маршрут и минал от другата страна на пътя, където тя рисувала блатото. Не се налагало да й казва нещо – запушил й устата и я повалил в тревата.

Трупът е открит на 17 май 1985 г. В течение на огледа се установило, че голото тяло на Л. Дячук лежи по гръб, лицето е покрито с яке, а панталоните са смъкнати до глезените. Наоколо са открити спортни обувки, разкъсана тениска, разкъсан сутиен и тубичка мехлем за устни. На около 20 метра бил захвърлен започнатият от Лариса етюд и носна кърпичка. Липсвали нейните часовник, медалион и пръстен.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта на Дячук е настъпила в следствие на механична асфикция, причинена от стискане на шията с ръце. Установено е разкъсване на влагалището причинено от твърд тъп предмет – най-вероятно пръчка, тъй като във вагината е намерена кора от дърво. Във влагалището на трупа е открита сперма. Изследванията показват, че тя е със специфичен антиген, който съществува при хора с кръвни групи А или Б.

Познат сценарий

Разбира се, всичко по-нататък продължило по вече познатия сценарии. Месец по-късно задържали братя Яшкини, които даже посочили за съучастници двама свои приятели! Единият от тийнейджърите – Олег Яшкин, по-късно разказвал: милиционерите му казали, че ако се признае за виновен, ще го пуснат да си ходи вкъщи, а ако не си признае – ще се види в чудо! Обяснили му как ще го пуснат в килия с няколко човека и какво ще му се случи. Интересното в случая е, че милиционерите заплашвали и свидетелите, от които искали показания срещу братята със същото – че ще ги вкарат за една нощ в килия с няколко загорели пандизчии.

И лятото и есента на 1985 г. братя Яшкини се признали за виновни. Работниците от следствието се пробвали дълго време да потвърдят или отхвърлят това “признание”, но накрая се отказали – така и не успели да докажат съпричастност на братята към убийството.

Както може да се предположи, набързо се намерил нов заподозрян за убийството на Дячук. Арестували пожарникаря от горското стопанство Иван Антропов. За разлика от другите обвиняеми той не искал да си признава. В основата на обвинението му лежало едно единствено доказателство – на неговото яке била открита боя, която според експертното становище била идентична с боите, с които рисувала младата художничка. Роднините на Антропов обаче твърдели, че когато дали на милиционерите якето, по него не е имало боя. По-късно се установява, че и експертизата на боята не е извършена правилно.

Най-общо казано – не останало и едно доказателство за вината на Антропов. Въпреки това следователите два пъти вкарвали делото в съда, а съдът все го връщал за доразследване. Десет месеца се пробвали да изкарат невинния човек убиец и все неуспешно. Разбира се през това време го държали в ареста…

Закъсняло прозрение

Обрат за Антропов настъпил през 1986 година. На 28 май в горичката близо до местния стадион бил открит трупът на Олга Тимофеева. Тялото лежало по гръб и било покрито с клони. Единственото облекло били вдигната над гърдите тениска и разкъсан сутиен. На шията на трупа ясно личала странгулационна бразда. Зърната на гърдите били отрязани.

Според съдебно-медицинската експертиза смъртта на Тимофеева е настъпила на 26 май 1986 г. от асфикция. Във влагалището не е открита сперма, а имало остатъци от клечка.

Изяснило се, че на 26 май Олга Тимофеева, заедно с група студенти от медицинския институт бягали през гората в часа по физическо. Нито преподавателят, който бил с тях, нито състудентките й забелязали нещо подозрително този ден.

Най-накрая сходството на извършваните убийства направило впечатление на някого от оперативните работници! Вече ПЕТ години се повтаряло едно и също нещо: типът жертва, начинът на извършване на убийствата, районът в който се извършвали убийствата. Разследващите задържали при всеки случай нов “кандидат-убиец”, че даже няколко! Рапортували на началството и тук се намерил някой, който да прояви професионален интерес към серията жестоки убийства на сексуална почва. Това бил старши лейтенант Юрий Коковихин от областната дирекция на МВР.

Запознавайки се с делата от предни години, Коковихин стигнал до извода, че престъпленията са дело на един и същ човек:

1. Убийствата са извършени по един и същи начини – удушаване с ръце.
2. Всичките престъпления са извършени през деня в определен ограничен район и са съпроводени с изнасилване на жертвата.
3. Във всички от случаите, за да укрие трупа, престъпникът го влачи, захващайки го за ръцете и рамената.
4. Телата се скриват в храстите, покриват се със съблечена дреха или клонки от дървета.
5. Телата на Дячук, Лапшина, Тимофеева и Якупова са частично или напълно разсъблечени.
6. Убийствата на Дячук, Лапшина и Тимофеева са съпроводени с гавра над трупа, изразяваща се в напъхването на клечка дълбоко в половите им органи.
7. Престъпникът разхвърля дрехите на жертвите и краде дребни предмети.

Колегиална враждебност

Юрий Коковихин

Юрий Коковихин

Коковихин незабавно пуснал рапорт до висшестоящите за това, че в Свредловска област отдавна действа безнаказано маниак, убиващ момичета и млади жени. Рапортът съдържал предложение да се обединят всичките дела за убийствата на девойките в едно и да се създаде специална оперативна група за залавянето на опасния престъпник.

Инициативата на съвестния служител била посрещната враждебно. Никой не искал да признава очевидни грешки и гафове при разследванията, милиционери и прокурори се оказали застрашени от наказателни обвинения. Твърде много хора не харесвали факта, че версията за маниака хвърля сянка върху МВР. Коковихин се сдобива с десетки врагове измежду колегите си. Продължавайки да отстоява позицията си, в интервюто от 1986 година той се оплакал, че предложението му да се обединят всички неща за убийството на момичетата в едно и да се създаде специална група за решаване на случая, не среща разбиране от страна на лидерите на прокуратурата и разследването. Вестникът призовал да се произнесе главният прокурор на РСФСР и през есента на 1986-а от Москва е изпратен негов представител – Л. Баграева. Благодарение на нейната намеса прекратили углавното производство срещу Антропов, който бил в ареста повече от десет месеца.

След убийството на Тимофеева били хвърлени значителни усилия – започнали да се провеждат комплексни издирвателни мероприятия, патрулиране и засади в гористите местности. Обещано било повишаване в звание на всеки, който помогне да бъде разкрита самоличността на маниака. Активизирала се и аналитичната работа – започнали да преглеждат стари дела в търсене на нещо, за което да се захванат. Проверили всички лица, които се водят на отчет в психодиспансерите.

Действията обаче нямали ясен план. Фантазията на издирвачите толкова се развихрила, че започнали да подозират самия Коковихин! Пусната била оперативна разработка, която трябвало да изясни дали той сам не е извършвал убийствата, а после искал да си ги разследва! Самият Коковихин, в желанието си да залови убиеца, също допуснал грешка и задържал необосновано някакъв човек. В резултат на тези противоречия отстранили Коковихин от делото, а по-късно и от системата на МВР.

Бягство от училище

Елена Кук

Елена Кук

Петък, 22 май 1987 г. Елена Кук и братовчедка й решили да избягат от училище. Какви занятия като навън е слънчев ден, природата цъфти, а ти си на 19 години? Берейки цветя, Елена стигнала до жп рампата на един от местните заводи, а приятелката й се прибрала да я чака вкъщи.

Този ден Фефилов бил втора смяна и към един часа по стар навик решил да се поразходи. Е, времето е прекрасно можело и жертва да се намери. Тръгнал по жп линията. Наближавайки завода, видял седнала девойка, която си режела ноктите. Виждайки го, тя станала и пробвала да се изкачи по насипа. Той бил по-бърз от нея и й препречил пътя. Тя смело замахнала с ножиците към него. Това го ядосало и й се нахвърлил. Душил я докато изпадне в безсъзнание и я изнасилил. После окончателно я доудушил с колана си. Издърпал тялото в храстите и започнал да се чуди какво да му направи. Още бил ядосан от нейната смелост да му замахне с ножиците и замалко да го нарани. Разсъблякал я изцяло. Извадил си ножката и отрязал зърната на гърдите, хвърляйки ги в тревата. През това време покрай него преминали няколко влака, но той бил твърде зает, че да им обръне внимание. Намерил пръчка и я заврял няколко пъти в половите органи на момичето. Омръзнало му, изхвърлил я и си тръгнал.

Минали десет, двадесет минути. Половин час, а Лена я нямало. Братовчедка й се притеснила и заедно с още една приятелка тръгнали да я търсят. На поляна близо до жп рампата на завода те срещнали учителката си и децата от техния клас. Така и не открили Лена и се прибрали. В 14:30 ч. дотичали техни съученици и съобщили, че тя е мъртва…

Данните от огледа на местопрестъплението съвпадали напълно с тези, които били преди година, две, три… Удушена, разсъблечена, гавра с трупа. Мъчително тежко и дълго настъпвало прозрението, че убиецът на всички е един и същи човек. Никой сякаш не искал да повярва, че това е възможно.

Нови кандидати за ролята

За убийството на Елена Кук си “признали” трима! Арестували Галиев, инвалид от детство, който нееднократно се лекувал в психиатрични болници. Неговите родители го описвали: съвършено слабоволев, “ако му викнеш се плаши и прави всичко, което му е казано, особено, ако говори чужд човек”. Признал си на следващия ден след задържането.

После признал някой си Карасев. Преди две години на милицията й се искало да му припише убийството на Л. Дячук. Изглеждал им подходящ, а и той открил трупа. Тогава Карасев не се признал за виновен. Но през 1987 г. не издържал разпитите и поел вината за убийството на Елена Кук.

Апотеозът, върхът и най-доброто от серията признания през 1987-а тепърва предстоял! Работата на милицията хвръкнала на нови висоти! Следващият разпитван и поредният претендент за ролята на “уралския удушвач” бил А. Водянкин. Още “на първо четене” той признал за убийството на петте момичета – Гулнара Якупова, Наташа Лапшина, Лариса Дячук, Олга Тимофеева и Лена Кук! Оказало се, че Водянкин, въпреки признанията, имал железни алибита за времето на повечето убийства. Освободили го незабавно.

Няколко дни по-късно отново го задържали. Шефът на областното МВР получил от Водянкин собственоръчно написано изявление, че именно той е убиецът и на петте момичета в района на спирка “Контролна”. Излишно е да се обяснява, че този млад човек бил тежко болен. Родителите му обяснили, че с него трябва да се говори спокойно, защото иначе изпадал в паника и объркване. Е, в момент на “просветление” Водянкин казал все пак веднъж, че няма нищо общо с убийствата, но веднага след това се съгласил отново, че той е маниакът. По време на разпита един от следователите извадил пистолета си от служебния сейф, а младежът решил, че ще го разстрелят на момента…

Моментът на истината

Моментът на истината настъпил на 25 април 1988 г. Според официалната версия около 13:00 ч. старши лейтенантът от строителни войски Евгений Федорович Мордвяник се връщал през парка от обедна почивка. Тогава станал свидетел на необичайна сцена: зад дърветата някакъв мъж теглел някого встрани от пътеката. Първата му мисъл била, че са двама пияни и по-трезвеният влачи другия. Но нещо не било както трябва. И Мордовяник предприел действия, които впоследствие били признати за абсолютно професионални. Без униформа, без оръжие, а наоколо няма жива душа – нямало място за излишна гола храброст. Офицерът притичал до близкото шосе и успял да спре шофьор на УАЗ-ка. Помолил за помощ. След секудни двамата задържали неизвестен мъж, надвесен над трупа на удушена млада жена.

Николай Борисович Фефилов

Николай Борисович Фефилов

Задържаният се казвал Николай Борисович Фефилов, роден 1946 година, местен жител, образцов съпруг, баща на две деца, неосъждан. Работел като печатар, живеел кротко и тихо, не привличал с нищо вниманието на милицията и обществеността.

След докарването на престъпника в районното МВР, в присъствието на поемни лица, от него били иззети вещи, принадлежащи на жертвата – часовник, портмоне с малко пари и други дреболии. Задържаният признал, че е нападнал потърпевшата с цел да я изнасили, но без да иска я задушил и събрал вещите й. Разбирайки, че вече нищо не може да го спаси от тежката присъда, още на първите разпити Фефилов си признава за извършването и на други убийства. Фактите, които описва не са пълни, но на 7 май 1988 г. информацията, че е задържан опасен престъпник, гръмва в пресата.

За да не бъдат допускани грешки, каквито се оказва, че е имало предните години, за Свредловск отлита следователят по особено важни дела към върховната прокуратура на РСФСР Виктор Панталей. През това време Фефилов, въпреки че признал за други убийства, далеч не е казал всичко. Най-неочаквано обаче той започнал да разказва подробности за всяко едно убийство. Разказал и за вещите, които бил вземал. При обиска на дома му открили: висулка със зодия “Скорпион”, пръстен и медицински скалпел, принадлежали на младата художничка Л. Дячук; флумастери на загиналата през 1984 г. ученичка Лена Лапшина; часовник “Електроника-5” с метална верижка и златен пръстен с камък, принадлежали на убитата О. Тимофеева. Всички вещи са разпознати от роднините на жертвите. Роднините на Фефилов потвърдили, че той донасял предметите вкъщи във време, което съответствало на убийствата.

Преди да започне разпитите на Фефилов, старши следователят по особено важни дела към Прокуратурата на РСФСР И. Панталей се запознал отблизо с района около спирка “Контролна”, както и с местопрестъпленията. Сравнявайки видяното със съдържанието на протоколите и разпитите на свидетелите, Панталей започнал да задава на убиеца въпроси за всеки детайл. Печатарят демонстрирал отлична памет за своите престъпления, разказвайки подробности, които съвпадали с намерените доказателства. Без запъване описвал външността на жертвите си, мястото и времето на деянията си. Неговата кръвна група съвпадала с резултатите от експертизата на откритата по телата на жертвите семенна течност.

Айсберг от нарушения

Всеки ден изниквали любопитни подробности за поведението на маниака. Оказало се, че Фефилов се връщал на местопрестъпленията и дълго се любувал на гниенето на телата. Мислено си припомнял отново и отново борбата, изнасилването, убийството, изпитвайки сатанинско наслаждение. Този емоционален заряд му стигал за година. Всеки месец май непреодолима сила го влечала в района на спирка “Контролна” в търсене на свежа кръв.

Малко по малко пред следователите започнала да се оформя страховитата картина на дългогодишни убийства. Убийства извършени от един човек. Обединявал ги не само общият “почерк”, а и експертните заключения, показанията на свидетелите, признанията на обвиняемия. Панталей имал пълно основание да обедини всичките дела в едно. Още повече, че при внимателното преглеждане на материалите за извършените от Фефилов убийства изникнали интересни факти за Прокуратурата на РСФСР. Още в началото на разследването (става дума за разследването 1988 г. – б.пр.) шефът на свредловското МВР полковник Л. Шуклин твърдял, че “всички убийства, за които е признал Фефилов, до ден днешен се водят неразкрити”, а “други лица не са понесли наказания за тях”, макар че фактите говорели съвсем обратното!

На разпитите Фефилов признал за убийството на непълнолетната Мангушева през 1982 г. В архивите на областният съд се пазело делото на Г. Хабаров, когото обвинили и разстреляли заради същия случай. Във връзка с признанието на Фефилов делото е отворено наново. На следствените експерименти той показва с точност до сантиметри местопрестъплението. Шест години след смъртта на Лена Мангушева, при обиск на дома му, е намерен несесерът й, в който дори било написано нейното име! Жената и дъщерята на Фефилов подтвърдили, че той е донесъл несесера през 1982 г.

Навремето Хабаров не могъл да отговори на въпроса – къде е дянал училищната чанта на момичето и давал различни варианти. Фефилов кратко и ясно обяснил – “изхвърлих чантата в тоалетната на автобазата”. При огледа на въпросната тоалетна наистина открили чантата на Мангушева. Съмнения за вината му не останали.

Странностите в разследването на убийствата около спирка “Контролна” продължавали да се трупат. Случаят с Хабаров бил незначителна част от огромния айсберг на закононарушенията, допуснати от правоохранителните органи в Свердловска област.

Показанията на Фефилов напълно доказали вината му за убийствата на Лапшина и Якупова, за които били задържали още един олигофрен – Титов. Подобно на Хабаров той също си признава “чистосърдечно”. Е, Хабаров и Титов вече не били между живите. Уликите неоспоримо доказали причастността на Фефилов към убийството на Л. Дячук през 1985 г. – но се оказало, че за това престъпление дълго са пробвали да осъдят невинен човек.

По този начин разследването на серията от неизяснени убийства не само разкрило истинския извършител, но съвършено неочаквано ударило репутацията на правоохранителните органи в Свредловска област. Техните сътрудници работили дълги години “на вятъра”, позволявайки на опасен престъпник необезпокоявано да върши делата си и арестували абсолютно невинни хора. Заради грешката на милиционери и прокурори двама от тях вече не били между живите! По-нататъшните признания на Фефилов можели да предизвикат грандиозен скандал.

Гръм за следствието

Но не последвало по-нататъшно развитие. В края на 1988 г. в килия № 232 на следствен изолатор № 1, град Свердловск, Н.Б. Фефилов е удушен от съкилийника си Карпенко Н.П., роден 1963 г. Животновъд от “Първоуралски” совхоз, Карпенко е в ареста от юни 1988 г. за изнасилване, развратни действия, мошеничество и носене на хладно оръжие. В килията освен него и Фефилов имало още трима човека.

От материалите на углавното дело:

“Задържаният в една килия с Фефилов, който е обвиняем за убийства и изнасилвания на момичета, Карпенко се дразнел страшно много, когато Фефилов разказвал за жертвите си. На 30 август 1988 г. се състоял разговор между него и Фефилов, в хода на който той му разказал, че жена му живее с друг мъж, а Фефилов го посъветвал да удуши жената. Карпенко скочил да го бие и успял да го удари няколко пъти преди съкилийниците им Тебенков и Головин да ги разтърват“.

„Фефилов легнал на кревата си, а Карпенко започнал да му иска бележка, с която да се оправдае пред администрацията на затвора за сбиването. Под диктовка на Карпенко Фефилов написал бележка, че е искал да се обеси, а Карпенко го е ударил, за да да го спре. За да изглежда всичко правдоподобно Головин разкъсал един чаршаф и дал ивица от него на Карпенко, за да завърже Фефилов. Карпенко го вързал за кревата, а последният не се съпротивлявал. Смятайки че всичко се е успокоило, петият техен съкилийник Тропин, се качил на горния креват да дремне, а Карпенко помолил Головин да гледа през шпионката, което той и направил. После Головин започнал да показва със знаци на Тропин, че Карпенко души Фефилов… Те се страхували да се намесят, защото Карпенко бил много раздразнен. Чули как Фефилов изхриптял. Карпенко се изправил и казал, че е удушил Фефилов. Удушил го с връв от плат. Изплашени от случилото се, съкилийниците изхвърлили връвта в тоалетната по молба на Карпенко“.

Аналогични показания дава и свидетелят Тебенков, пояснявайки, че в момента на убийството е спял. Събудил го Карпенко след убийството. Тебенков пояснил също, че преди убийството Карпенко бил ядосан от това, че го подозирали в убийство, което не е извършил, говорил за изневярата на жена си и се заканвал на Фефилов заради това, че разказвал за престъпленията си.

Свидетел Валитов – старши надзирател – разказва, че на 30 август 1988 г. всички от килия № 232 отказали да вечерят, но това не било нещо необичайно. Около 20:00 ч. той минавал покрай същата килия и чул чукане, след което отворил прозорчето за даване на храна. Карпенко искал да го извадят от килията и той го извел за да се разберат. В килията останали трима мъже, които стояли прави, а четвъртият лежал на едно от долните легла. После Карпенко казал, че е удушил Фефилов и бил даден сигнал за тревога.

Свидетелите Крилов и Шуталев казали, че след сигнала за тревога влезли в килия № 232, Шуталев огледал трупа на Фефилов и отбелязал смъртта. Трупът бил още топъл и затова той се пробвал да направи изкуствено дишане, но било вече късно, а на шията на Фефилов се виждали следи от насилие, започнали да разпитват и се изяснило, че Карпенко е убил Фефилов.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта на Фефилов е настъпила вследствие на механична асфикция, причинена от стискане на шията с ръце и счупване на подезичната кост. На шията се вижда единична незатворена странгулационна бразда. На трупа са открити синини и кръвонасядания по различни части на тялото. Всички увреждания са настъпили непосредствено преди смъртта. Разположението на странгулационната бразда свидетелства за това, че в момента на душенето Фефилов е лежал с лице към човека, който е затягал примката.

Убийството на сексуалния маниак дошло като гръм за следствието. В Свердловск се напълнило с началници от Москва. Изникнала версия за поръчков характер на убийството на Фефилов. За да не влияят на Карпенко и за негова сигурност го преместили в Москва, в столичния следствен изолатор. Убиецът упорито твърдял, че ненавиждал съкилийника си и никой не му е помогнал при саморазправата. Освен сериозни пропуски в работата на ареста, данни за организиране на убийството не били намерени.

Карпенко е осъден за убийството на Фефилов по чл. 103 от УК на РСФСР – умишлено убийство без отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, извършено по лични причини, появили се на основата на лични неприязнени взаимоотношения. Осъден на 10 години лишаване от свобода, Карпенко избягал от затвора през септември 1996 г. и до ден днешен (2008 г.) е в неизвестност.

След гибелта на маниака последващи следствени действия не били възможни и на 25-и октомври 1988 година делото срещу Фефилов е прекратено. Започнало разследване от най-високо ниво на действията на свредловското МВР и прокуратура. Заради немарливо свършената работа загинали невинни хора, а много други били арестувани и тормозени. След няколко месеца се оказало, че няма виновни служители и всичко било неусетно потулено. Георгий Хабаров бил реабилитиран посмъртно…

———————————————————————————————————————————————
Автор: Марти
Източник: serial-killers.ru

6 Коментари за “Николай Борисович Фефилов: Уралският удушвач”

  1. Avatarklachiankata

    Чудесна статия,Марти.Цяло чудо е,че са заловили убиеца.

  2. AvatarМосквич 412

    Според мен са го пожертвали,за да могат началниците на милицията да излязат чисти заради грешките си.

  3. AvatarМарти

    И двамата сте прави… Всъщност – случайно са го хванали. Иначе – просто са го ликвидирали по поръчка и то от Москва! Забележи, някакъв го удушил, после същия го прибрали в Москва, а накрая избягал без следа от затвора! Кой знае кой го е утрепал и него… Всъщност твърде възможно убиецът на Фефилов да е милиционер внедрен в ареста…

  4. AvatarМосквич 412

    Подобна история се разиграва след залавянето на Михасевич,за неговите престъпления съсипват живота на 14 души,някой от които дори са разстреляни.И след залавянето му започват вътрешни маневри с цел отстраняването му от живите,но плана не се осъществява,в следствие на което знаменити следователи като Жабнирович са публично нахокани и изпратени в пенсия.

  5. AvatarSecret

    За мен е без значение дали убийството на Фефилов е било поръчково , или е наистина в следствие на скандал между съкилийници. Той умира по начина , по който е убивал. Това е справедливо възмездие. Както всички останали и аз съм възмутена от немарливата работа на милицията. От една страна е видно , че просто е важно да се намери виновен , който и да е , само и само да има заловен и началници и общественост да са доволни , че е хванат някой “престъпник“. От друга страна имаме съвестни , наблюдателни и аналитични служители като Коковихин , които не се хвърлят веднага на първия заподзрян , а следват логическата нишка на нещата и не са като повечето си колеги и началници , стремящи се да представят веднага виновник , който да признае всичко , защото е подложен на мъчителни разпити и е готов накрая да признае , каквото му кажат или защото е с психически заболявания и пак е удобен за извършител. Възмутена съм от системата през 80-те в това отношение. През 60-те е била по-ефективна. Такива набързо намерени и съдени виновни са били като манна небесна за истинските маниаци.

  6. AvatarМосквич 412

    Айде получил си е смъртта,което и си заслужава,но съм възмутен,че това не е било от съда или от държавата,а началниците,които също заслужават наказания,а те просто са го използвали да си измият ръцете.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –