Публикувано на: 11 октомври, 2010

Смятан за най-големия сериен убиец в Канада, Робърт „Уили“ Пиктън преследвал наркоманките и проститутките от Ванкувър, примамвайки ги в своята свинеферма, където често организирал пиянски оргии със своите приятели. Там, той убивал отхвърлените от обществото жени и разчленявал труповете им, за да нахрани с тях своите любими прасета. Властите подозират, че той е гощавал с човешка плът и гостите в дома си. Неговата серия от убийства довежда до най-скъпото и мащабно криминално разследване в историята на Канада.

Долен път

Ванкувърският централен Истсайд е най-бедният квартал в Британска Колумбия – всъщност в цяла Канада. Никое друго гето в страната не може да се сравни с мизерията на тази градска пустош, с нейните западнали хотели и заложни къщи, мръсни и разбити тротоари, канавки и алеи обсипани с боклук, използвани презервативи и употребявани спринцовки. Централен Истсайд има и друго име, което се използва често от обитателите му и от полицаите, които чистят след тях. Те наричат квартала „Лоу Трек“ (Долен път), и името чудесно му приляга.

Студеното сърце на Лоу Трек се намира на кръстовището на улиците „Мейн“ и „Хейстингс“, което носи прякора „Пейн и Уейстингс“ (Болка и загуба). Лоу Трек се явява в центъра на наркоманската сцена в Британска Колумбия, като пристрастеното му население наброява от 5000 до 10 000 във всеки един момент. Предпочитаните наркотици са хероин и крек, които са доставяни от мотоциклетни банди или от азиатските картели. По-голямата част от жените-наркоманки, обитаващи Лоу Трек, поддържат навика си с проституция, обикаляйки улиците денонощно като изпосталели и измъчени призраци. Безопасният секс е илюзия в този квартал, където се наблюдава най-големият бум на СПИН в цяла Северна Америка.

Скорошната история на Лоу Трек гъмжи от непрестанни провали. Ванкувър привлича стотици хиляди туристи за „Експо `86″, но перспективите за лесни пари довеждат и голям брой бедни и лишени от надежда хора, които в крайна сметка попадат в централен Истсайд. По онова време, благодарение на конкуренцията между наркокартелите, квартала се наводнява с евтини наркотици, окуражавайки нови поколения от наркомани да се качат на въртележката… и да паднат от нея. Околните райони прокарват нови закони, за да изчистят улиците си от проститутките. Нощните труженички от Бърнаби и Северен Ванкувър били преместени в централен Истсайд. През 1994 г. съкращенията на бюджета оставят социално слабите без помощи, а болниците изхвърлят умствено болните си пациенти на улицата. През 1997 г. безразборният секс и общите игли взимат своя дан в Лоу Трек, като една четвърт от обитателите му се оказват ХИВ позитивни.

Лоу Трек е известен и със своята „детска градина“, в която могат да се намерят и проститутки на 11 години. Някои от тях работят на улицата, а други са осигурени от сводниците си със специални бордеи. Нови кандидатки пристигат в Лоу Трек всеки ден. Едно проучване от 1995 г. на работещите момичета в Истсайд разкрива, че 73% от тях са се запознали със секс бизнеса като деца, а същият процент се явяват и самотни майки, средно с по три деца. Над 80 процента от проститутките в Лоу Трек са родени и израснали извън Ванкувър. През 1998 г. тяхната смъртност се изчислява на една на ден, обикновено от свръх доза.

Но на улицата дебнат и други опасности. Три години преди „Експо `86″ да отвори врати, проститутките започват да изчезват от Лоу Трек. До момента, в който полицията забелязва тази тенденция, което се случва 14 години по-късно, повече от две дузини от тях изчезват безследно.

Изчезнали

Нощните труженички по природа са неуловима порода. Много от тях започват като непълнолетни бегълки и никога не загубват навика да се измъкват тихомълком, променяйки имената и адресите си толкова често, че следователите по принцип не хранят особена надежда в проследяването им. Когато проститутките изчезват – вместо да бъдат заклани и захвърлени в кофата за боклук, канавката или на някой незастроен парцел – никой не може да каже със сигурност дали са се изпарили по собствено желание, или става въпрос за престъпление.

А и в повечето случаи на никой не му пука.

Първите жертви на Пиктън

Първите жертви на Пиктън

В първите случаи не се наблюдавал някакъв забележим модел. Ребека Гуно (23 г.) била видяна жива за последно на 22 юни 1983 г., а полицията научила за изчезването й три дни по-късно. Повечето от другите изчезнали жени не липсвали чак толкова на никого. Следващата „официална“ жертва, 43-годишната Шери Рейл, щяла да бъде обявена за издирване чак три години след нейното изчезване през януари 1984 г. Илейн Ауърбах казала на приятелите си, че ще се мести в Сиатъл през март 1985 г., но така и не пристигнала там. Тя била обявена за изчезнала в средата на април. Индианката Тереса Ан Уилямс (26 г.) била видяна за последен път през юли 1988 г., а за изчезването й било съобщено през март 1989 г. Четиринадесет месеца изминали между изчезването на умствено болната пациентка Ингрид Соет (40 г.) през август 1989 г. и съобщаването му в полицията на 1 октомври 1990 г. Първата чернокожа жертва, Катлийн Уотли (39 г.), изчезва през юни 1992 г. и е обявена за издирване на 29 число през същия месец.

Неизвестният хищник (или хищници) си взел тригодишна ваканция преди да посегне на Катрин Гонзалез (47 г.) през март 1995 г. Нейното изчезване било съобщено на властите на 9 февруари 1996 г. Втората жертва за тази година, Катрин Найт (32 г.), изчезва през април и е в неизвестност седем месеца, преди полицията да научи за липсата й на 11 ноември. Дороти Спенс, 36-годишна индианка, изчезва четири месеца след Найт, през август 1995 г., но нейното изчезване било съобщено по-рано, на 30 октомври. Последната жертва за тази година е 32-годишната Даяна Мелник, която изчезва през декември и е обявена за издирване четири дни след Коледа.

Отново настъпило затишие, този път до октомври 1996 г., когато изчезва 24-годишната Таня Холик (обявена за издирване на 3 ноември). Оливия Уилямс (22 г.) не предизвиква подобна загриженост – тя изчезва през декември 1996 г., а липсата й остава игнорирана чак до 4 юли 1997 г.

Най-младата жертва досега, 20-годишната Стефани Лейн, постъпва в болницата след приемане на свръх доза наркотици на 10 март 1997 г. Тя е изписана на следващия ден и за последно е видяна жива в хотел „Патриша“ на улица „Хейстингс“. Джанет Хенри, която по чудо оцелява след сблъсъка си със серийния убиец Клифърд Олсън през 80-те, сега изглежда станала жертва на друг хищник, ловуващ в Лоу Трек. Тя е обявена за издирване на 28 юни 1997 г., два дни след последния си контакт с роднините.

Август 1997 г. се превръща в най-смъртоносния месец. Тогава изчезват безследно три жени, макар полицията да научава за тези случаи след повече от година. Марни Фрей (25 г.) не била обявена за изчезнала чак до 4 септември 1998 г. Деветнадесет дни по-късно, на 23 септември, е подаден сигнал за изчезването на 32-годишната Хелън Холмарк. Липсата на Джаклин Мърдок (28 г.) станала достояние на полицията чак през октомври 1998 г. Детективите все още нямали никаква представа кога и къде са пропаднали тези жени.

Следващата официална жертва, 33-годишната Синди Бек, потънала вдън земя през септември 1997 г., но изчезването й било съобщено на 30 април 1998 г. Според приятелите на Андреа Борхейвън, тя „никога нямала адрес“ и „просто обикаляла от място на място“.  Тя изчезва някъде през 1997 г., но никой не си направил труда да съобщи за това в полицията до 18 май 1999 г. Кери Коски (39 г.) изчезва през януари 1998 г. и е обявена за издирване на 29-то число същия месец.

Още четири жени щели да се изпарят преди полицията във Ванкувър да обърне внимание на случая. Джаклин Макдоналд (23 г.) изчезва в средата на януари 1998 г. и е официално обявена за издирване на 22 февруари 1999 г. Инга Хол (46-47 г.) е видяна за последен път през февруари 1998 г., Сара Джейн Дъврис се изпарява на 14 април 1998 г., като приятелите й я обявяват за изчезнала още същия ден. Шийла Игън (20 г.), която проституирала от 15-годишна, изчезва през юли 1998 г.

Със залязването на това смъртоносно лято детективите от Ванкувър щели да се сблъскат с едно кошмарно разследване.

Издирване

Официалното издирване на изчезналите жени от Ванкувър започнало през септември 1998 г., след като една индианска група изпратила на полицията списък с жертви, вероятно убити в Лоу Трек, настоявайки за старателно разследване. Властите прегледали списъка и го обявили за несъстоятелен – някои от „жертвите“ били починали от болест или свръх доза; други били напуснали Ванкувър и били открити живи и здрави – но детектив Дейв Диксън бил заинтригуван от жалбата и започнал свое собствено проучване, съставяйки списък с имената на жени от Лоу Трек, които просто са изчезнали без никаква следа. Имената били достатъчно много, че да разтревожат Диксън и да накарат неговите началници да сформират специален отдел за разследване.

Полицията започнала разследването си с разглеждането на 40 неразкрити случаи на изчезнали местни жени от 1971 г. насам. Изгубените идвали от всички слоеве на обществото и от различни райони на Ванкувър, но търсенето на определен модел стеснило списъка до 16 проститутки от Лоу Трек, които били обявени за изчезнали от 1995 г. досега. До момента, когато детективите направили първия си арест по случая, този списък щял да набъбне до 54 жени, изчезнали в периода 1983-2001 г., а по разследването щели да работят 85 следователи. Но в началото полицията била твърде заета да прецени дали си има работа със сериен убиец.

Един от вярващите в тази версия бил инспектор Ким Росмо, създател на техниката за „географско профилиране“, с помощта на което на картата се отбелязват неразкрити престъпления, като по този начин изпъкват модели на криминално поведение в определен географски район. През май 1999 г. Росмо докладва за необичайна концентрация от изчезвания в централен Истсайд, но полицията игнорира това откритие и продължава да настоява, че изчезналите жени са напуснали Ванкувър доброволно.

Вътрешните разногласия не били единственият проблем в разследването. „Системата за свързване на сериозни престъпления“ не проследявала изчезнали лица без да има някакви доказателства за престъпление, а детективите засега не разполагали с такива. Сводниците и проститутките не изгаряли от желание на съдействат на същите онези полицаи, които ги вкарвали в затвора.

Все пак, детективите се опитали да работят с това, което имат. През юни 1999 г. те се срещнали с роднините на някои от изчезналите жени, търсейки информация и ДНК материал за евентуалното разпознаване на техните останки. Властите проучили полицейските бази данни и тези на патолозите в цяла Канада и Съединените Щати, както и най-различните заведения за лечение на наркомани, програми за защита на свидетели, болници, психиатрични клиники и приюти за болни от СПИН.

Търсенето продължавало, като всеки изминал ден напомнял на детективите, че не разполагат буквално с никакви следи и преследват сенки в мрака.

През последните три месеца на 1998 г., докато специалният отдел продължавал да събира данни по случая, от централен Истсайд изчезнали още четири проститутки. Джули Йънг (31 г.) била видяна жива за последен път през октомври, а за липсата й било съобщено чак на 1 юни 1999 г. Анджела Джардин, 28-годишна жена с умствения капацитет на десетгодишно дете, работела на улицата от осем години. Тя изчезнала през ноември 1998 г. и сигналът в полицията постъпил на 6 декември. Мишел Гърни (30 г.) пропаднала без следа през декември, а властите научили за това три дни преди Коледа. Двадесетгодишната Марсела Кресон излязла от затвора на 27 декември 1998 г., но така и не се върнала в апартамента, където майка й и приятелят й приготвяли коледна вечеря. Полицията научила за изчезването й на 11 януари 1999 г.

Пет от 54-те имена на изчезнали жени били изтрити от списъка, когато се оказало, че те са живи и здрави. Но празните места бързо били запълнени. Непрекъснато изчезвали нови жени и никой не знаел какво се случва с тях.

Заподозрени

Полицията винаги разполага със заподозрени, когато жертвите са проститутки. Всъщност, проблемът е, че се появяват твърде много заподозрени, а нощните жрици често отказват да подадат жалба или да свидетелстват в съда.

Един от набелязаните от властите бил 36-годишният Майкъл Леополд. Той бил арестуван през 1996 г. за побой над проститутка в Лоу Трек. Леополд пребил момичето и натикал гумена топка в гърлото му. Един минувач чул писъците й и го прогонил, но Леополд сам се предал на полицията три дни по-късно. Наистина, той бил зад решетките оттогава, но тъй като сред изчезванията имало и такива от средата на 80-те, полицията решила, че си заслужава да го провери. Леополд щедро гощавал съдебно назначения си психиатър с разкази за своите фантазии за отвличания, изнасилвания и убийства на проститутки, но твърдял, че инцидентът с гумената топка е единственото му реално нападение. В крайна сметка той бил отхвърлен като заподозрян.

Друг съмнителен субект бил 43-годишният жител на Албърта Бари Томас Нидермайер. Осъден през 1990 г. за сводничество на 14-годишно момиче, Нидермайер очевидно напуснал затвора с лоши чувства към нощните жрици. През 1995 г. той бил осъден отново, този път за продажбата на контрабандни цигари. През април 2000 г. полицията във Ванкувър го обвинява в жестоко нападение над седем проститутки в Лоу Трек. Обвиненията включвали нападение, отвличане, обир, неправомерно задържане и прилагане на вредни субстанции. Нито една от предполагаемите жертви на Нидермайер не присъствала в списъка с изчезналите жени и полицията можела само да го държи под око.

По-тревожни били онези заподозрени, за които полицията не разполагала нито с имена, нито с адреси. На 10 август 2001 г. властите съобщили, че издирват неизвестен изнасилвач, който е нападнал една 38-годишна жена пред хотел в Лоу Трек. Жертвата разказала, че мъжът й бил казал, че е изнасилвал и убивал и други жени в централен Истсайд. Тя успяла да скочи от колата на изнасилвача и, въпреки че дала описанието му на властите, този хищник така и не бил заловен.

Свински палат

В края на 1998 г. детективите се сдобили с най-добрата си следа от 37-годишния Бил Хискокс. Овдовелият преди две години Хискокс се обърнал за утеха към алкохола и наркотиците, но бил изваден от дъното благодарение на своята сестра, която му намерила работа във фирмата за промишлени отпадъци „П&Б Салвидж“ в Съри, собственост на братята Робърт и Дейвид Пиктън. Хискокс взимал заплатата си от свинефермата на двамата братя, която се намирала в Порт Кокуитлам. Той я описвал като „зловещо място“, охранявано от един свиреп, 300-килограмов шопар.

„Никога не бях виждал такова прасе, то ме гонеше и искаше да ме ухапе“ – казал той на полицията. – „То обикаляше заедно с кучетата около имота“.

Хискокс започнал да подозира братята Пиктън, след като прочел новините за изчезналите във Ванкувър жени. Роденият на 26 октомври 1949 г. Робърт Уилям Пиктън бил „доста тих човек, труден за общуване“. Той карал бус със силно затъмнени стъкла, който бил неговата гордост.

„Той не би се разделил с него за нищо на света. Уили много го използваше“ – казал Хискокс на полицията.

Братята ужким се занимавали и с някаква благотворителност, наречена „Свински палат за забавления“, която била регистрирана през 1996 г. като дружество с идеална цел, създадено да „организира, координира, управлява и ръководи специални събития, тържества, танци, забавления и изложби от името на различни организации“. Според Хискокс, „специалните събития“ се провеждали в Свинския палат – една преустроена сграда в свинефермата –  и представлявали пиянски оргии с участието на постоянно сменящия се състав на проститутките от централен Истсайд.

Дейвид Пиктън

Дейвид Пиктън

Полицията вече познавала братята Пиктън. Дейвид Франсиз Пиктън бил осъждан за сексуално нападение през 1992 г., за което бил глобен с хиляда долара и получил 30 дни условна присъда. Неговата жертва разказала, че той я бил нападнал в караваната си в свинефермата, но тя успяла да избяга, когато вътре влязъл трети човек и го разсеял. През април 1998 г. властите в Порт Кокуитлам искали да умъртвят едно от кучетата на Дейвид, защото нападало добитъка, но случаят останал без последствия поради неизвестни причини. Освен това Пиктън бил съден три пъти за причиняване на щети в резултат от пътни катастрофи.

Скоро след отварянето на Свинския палат братята Пиктън и тяхната сестра Линда Луиз Райт отново се озовали в съда, заради нарушаване на наредбата за градските зони. Според жалбата, техният имот бил определен като земеделски обект, но те го използвали за организиране на танцови забави, концерти и други забавления, на които понякога присъствали около 1800 души. След едно грандиозно новогодишно парти, състояло се на 31 декември 1998 г., братята получили забрана да провеждат повече тържества, като съдът постановил, че полицията е в право да задържи всеки, който присъства на обществени прояви във фермата. „Дружеството“ най-накрая изгубило статута си на нестопанско предприятие през януари 2000 г., защото не успяло да предостави задължителните финансови отчети за работата си.

Срещу Робърт Пиктън били повдигани и по-сериозни обвинения. През март 1997 г. Робърт бил обвинен в опита за убийство на наркозависимата проститутка Уенди Лин Айстетър, която намушкал няколко пъти с нож в свинефермата. Айстетър казала на полицията, че Пиктън я нападнал и оковал с белезници на 23 март, но тя успяла да избяга, намушквайки го със собствения му нож. Двамата били оперирани от раните си в една и съща болница. Лекарите открили ключа за белезниците на все още окованата жена в един от джобовете на Пиктън. Срещу него били повдигнати обвинения, които по-късно били свалени без обяснение.

Този инцидент затвърдил подозренията на Бил Хискокс по отношение на Робърт Пиктън, когото той наричал „доста странен тип“. Освен от нападението, Хискокс бил притеснен и от „всичките изчезнали момичета и всичките тези чанти и документи, които се въргалят в караваната му“. Пиктън, казал той на детективите, „постоянно ходи в центъра за момичета“.

Полицията записала показанията на Хискокс и един детектив го придружил до свинефермата. Впоследствие същият детектив се заклел в съда, че е „положил всички усилия и е направил всичко необходимо за разследването“. Фермата била претърсвана цели три пъти, очевидно без резултат. Братята останали заподозрени по случая, но полицията не си направила труда да ги постави под наблюдение.

Междувременно, списъкът с изчезнали жени ставал все по-дълъг, без изгледи да свърши някога.

Хищници

С настъпването на новото хилядолетие разследването се разгърнало, за да обхване над три пъти повече изчезнали жени от онези в първоначалния списък. Някои от новите предполагаеми жертви липсвали още от средата на 80-те и за изчезването им се разбирало едва сега, а други продължавали да се изпаряват от Лоу Трек. Предупрежденията и наблюдението изглежда нямали никакъв ефект, тъй като още и още жени пропадали вдън земя.

Какъвто и прогрес да били направили детективите в разкриването на тези изчезвания, убиецът – ако наистина имало убиец – изглежда ставал все по-дързък. Полицията можела само да наблюдава отстрани и да чака своята безименна плячка да направи грешка, която най-накрая да я вкара в капана им.

Тъй като изчезванията обхващали период от почти две десетилетия, полицията трябвало да обмисли възможността, че за по-ранните случаи може да е отговорен някой сексуален хищник осъждан и за други престъпления. За нещастие, в Британска Колумбия и като цяло в Северозападния Пасифик не липсвали кандидати от тази категория.

Гари Лион Риджуей

Пръв сред светилата в тази област бил сиатълският лукав „Убиец от Грийн Ривър„, обвиняван за смъртта и изчезването на 49 жени – повечето проститутки или бегълки. Той се подвизавал в периода между януари 1982 и април 1984 г. Той бил заподозрян също и в още 40 убийства в съседната област Снохомиш, но тези убийства спрели внезапно, оставяйки полицията и профайлърите от ФБР да кършат ръце от безсилие. Накрая, на 30 ноември 2001 г. ДНК уликите довеждат до арестта на 52-годишния Гари Лион Риджуей, срещу когото са повдигнати четири обвинения в убийство. Полицията във Ванкувър взела под внимание докладите, че Риджуей е посещавал града им, но така и не се появили доказателства, които да го свържат с изчезналите жени.

Дейтън Лирой Роджърс

Дейтън Лирой Роджърс

Друг вероятен кандидат бил Дейтън Лирой Роджърс – садист с фетиш към крака, с прозвището „Убиеца от гората Молала“. Той започнал да преследва проститутките в Портланд щата Орегон през януари 1987 г. До август същата година отнел осем живота и ранил 27 жертви. Роджър е заловен след като проявил небрежност в последното си убийство и е изпратен в затвора на 7 август 1987 г. Той бил проучен и в крайна сметка отхвърлен като възможен заподозрян за изчезванията отпреди залавянето му.

Хийт Хънтър Джесперсън

Хийт Хънтър Джесперсън

Роденият през 1956 г. в Британска Колумбия Кийт Хънтър Джесперсън отпаднал от обучението си за конен полицай след като претърпял нараняване на крака. Той хванал пътя като шофьор на тир и пътувал из цяла Северна Америка, убивайки жени по маршрута си. Той получава прозвището „Убиеца с усмихнатото лице“, заради усмихнатото личице, с което подписвал писмата си до полицията. Джесперсън попада в затвора заради едно убийство във Вашингтън през март 1995 г. В един момент той поема отговорността за 160 убийства, описвайки жертвите си като „купчини боклук“, хвърлени край пътя, но по-късно се отрича от показанията си. Между него и изчезванията във Ванкувър също не била установена връзка.

Робърт Йейтс

Робърт Йейтс

Имало и други предполагаеми извършители, които също били проучени и отхвърлени. Джордж Уотърфийлд Ръсел, осъден на доживот за три убийства на жени в Белвю щата Вашингтън, бил изваден от уравнението, защото обичал да оставя осакатените си жертви в специални пози. Освен това той убивал жените в домовете им. Робърт Йейтс, осъден през октомври 2000 г. за убийствата на 13 проститутки край Спокейн щата Вашингтън, също не могъл да бъде свързан с Ванкувър.

Джон Ерик Армстронг

Джон Ерик Армстронг

Джон Ерик Армстронг, ветеран от Военноморския флот, е арестуван през април 2000 г. и признал за убийствата на 30 жени из целия свят, но показанията му изключвали Ванкувър и нямало доказателства той да е бил там.

Във Ванкувър полицията обърнала вниманието си към два пъти осъждания изнасилвач Роналд Ричард Макколи. Осъден на 17 години затвор през 1982 г., Макколи бил освободен предсрочно на 14 септември 1994 г. Една година по-късно той е обвинен в друго нападение, осъден и върнат в затвора през 1996 г. Макар никога да не е официално обвиняван в убийство, той е описван от полицията като техен основен заподозрян за убийствата на проститутки в Лоу Трек в периода от 1995 до началото на 1996 г. Три от жертвите били захвърлени между Агасиз и Мишън, където живеел Макколи; четвъртата била открита на „Маунт Сиймор“ в северен Ванкувър. Освен тези случаи, през юли 1997 г. полицията обявила Макколи за заподозрян в изчезванията на Катрин Гонзалес, Катрин Найт и Дороти Спенс. Все пак срещу него не били повдигнати обвинения и след четири години Макколи бил забравен, тъй като прожекторите се насочили към друг заподозрян.

Този човек също се оказал стар познайник на полицията още от началото на разследването.

Фермата за трупове

Жителите на Ванкувър не били подготвени за новината, която дошла на 7 февруари 2002 г. Полицията обявила на пресконференция, че провежда обиск в свинефермата на Пиктън и прилежащия й имот в Порт Кокуитлам. Робърт Пиктън вече бил задържан и обвинен в притежанието на незаконни огнестрелни оръжия. Той си платил гаранцията и излязъл от затвора, но на 22 февруари бил арестуван отново, този път по две обвинения в убийство. Властите идентифицирали жертвите като Серина Абътсуей и Мона Уилсън.

Пиктън заявил, че е „шокиран“ от обвиненията, но роднините на жертвите били не по-малко раздразнени от факта, че двете жени са изчезнали три години след като Свинския палат бил идентифициран като потенциално местопрестъпление. На 8 март полицията обявила, че ДНК-то, открито във фермата, съвпада с това на Абътсуей. Един месец по-късно, на 3 април Пиктън е обвинен в още три убийства – на Джаклин Макдонъл, Хедър Ботъмли и Даян Рок. Шест дни по-късно последвало и шесто обвинение за убийството на Анджела Джосбъри. Всичките жертви били убити след като Бил Хискокс посочил Пиктън като заподозрян в изчезванията от Лоу Трек. На 22 май срещу Пиктън е повдигнато седмо обвинение в убийство, когато в неговата ферма са открити останките на Бренда Улф.

Пиктън се обявява за невинен по всички обвинения и процесът му е насрочен за ноември 2002 г., но детективите не били приключили с претърсването на Свинския палат. Цялата операция вероятно щяла да продължи около година. Полицията не повдигнала обвинения срещу Дейвид Пиктън или друг заподозрян.

Бездна

Заглавията във вестниците гръмко обявили присъдата си на 10 април 2002 г.: „54 жени хвърлени за храна на прасетата!“.

Но така ли било наистина?

До разглеждането на процеса на заподозряния Робърт Пиктън, обвинен засега в седем убийства, оставали още шест месеца, а претърсването на фермата му щяло да приключи чак през пролетта на 2003 г. Тъй като резултатите от това претърсване не били готови, съдбата на 47 изчезнали жени засега оставала неизвестна – а някои запознати предполагали, че официалният списък е само върха на айсберга, пресмятайки, че бройката достига 110-144 отвлечени и/или убити проститутки за последните две десетилетия.

Преди Пиктън да бъде обвинен, детективите разглеждали и други теории. Някои от тях смятали, че проститутките са убивани от шофьор на тир, а други, че изчезналите жени са били подмамени в чужбина на борда на търговски кораби, където са били изнасилени и убити от екипажа и погребани в морската бездна.

На 2 октомври 2002 г. обвиненията срещу Пиктън нарастват на 15, а броят на жените в списъка с изчезналите достига 63. Случаят се превръща в най-голямото разследване на серийни убийства в историята на Канада.

Скоро полицията открива човешки останки във фризерите, където Пиктън съхранявал непродаденото свинско месо, и отрязани ръце и крака в кофи. Те открили човешка плът в ярмомелката – телата на жертвите били превръщани в храна за прасетата. Бройката на жертвите, които властите свързват с Пиктън и неговата свинеферма на ужасите, достига 30.

Свинефермата на Робърт Пиктън

Свинефермата на Робърт Пиктън

За разлика от широкото отразяване на подобни новини в Щатите, подробностите за най-големия сериен убиец в историята на Канада са скрити от медиите. Макар този подход да осигурява на обвиняемия един непредубеден процес, той лишава обществото от възможността да поиска сметка на властите за скоростта и адекватността на разследването.

Робърт Пиктън вече бил изправен пред 22 обвинения в убийство, а процесът му едва ли щял да започне преди 2005 г., защото се изисквало време за обработката на огромното количество доказателства намерени във фермата.

Въпреки лудите партита, организирани в Свинския палат, приятелите на Пиктън го описват като мълчалив самотник. Той не пиел и не пушел и бил посветил целия си живот на работата във фермата, която той, брат му и сестра му наследили след смъртта на родителите си.

През март 2004 г. здравният инспектор на Британска Колумбия публично съобщава още по-тревожни новини във връзка със серийния убиец Робърт Пиктън. Той заявява, че е възможно останките на някои от жертвите да са били смесвани със свинско месо и приготвяни за човешка консумация.

Пиктън често канел проститутки във фермата си, заедно с други гости. Той се отнасял щедро към тях, готвел им, давал им наркотици и организирал диви, денонощни купони. Властите се опасявали, че храната, която е поднасял на гостите си би могла да е съдържала останките на някои от жертвите му. Месото от фермата му никога не е разпространявано в търговската мрежа, но Пиктън често го раздавал на приятелите и съседите си. Полицията призовала всеки, който все още разполага със замразени свински продукти от фермата на Пиктън, незабавно да ги предаде на властите.

Разкопките в свинефермата стрували на държавата почти 70 милиона долара. Докато лежал в затвора в очакване на процеса си, в килията на Пиктън бил вкаран един полицай под прикритие, който успял да се сприятели с него. Робърт с охота разказал на новия си „приятел“, че не му е трябвала още една жертва, за да достигне кръглото число 50. Той бил убил „само“ 49 жени.

Доказателства

Процесът срещу Пиктън започва на 22 януари 2007 г. В съда е представен трионът, с който той рязал черепите, челюстите, ребрата и гръбнака на жертвите си. Пиктън следял показанията на експертите с жив интерес и даже се усмихвал на места.

На съдебните заседатели били показани шокиращи снимки на разлагащи се глави, ръце и други останки, докато криминалните патолози свидетелствали за аутопсиите. Три от жертвите имали огнестрелни рани, макар че балистичните експерти не могли да свържат куршумите с нито едно от оръжията, открити в свинефермата. Заседателите научили още, че Пиктън е използвал дилдо, прикачено към дулото на револвер, по което била открита ДНК от една от жертвите му.

Антрополозите се качили на свидетелската скамейка, за да опишат изследването на десетките хиляди фрагменти от кости, открити на купчина във фермата, повечето от които се оказали животински, но няколко били човешки. Сред тях имало няколко човешки пръсти на крака, пета и ребра.

Всички доказателства били открити в радиус от 100 метра около караваната на Пиктън, в която той водел жените. Сред веществените доказателства присъствали предмети с ДНК-то на няколко от жертвите, кофи с човешки части, ДНК от неизвестни лица и останките от две женски тела във фризер. Един очевидец твърдял, че е видял Пиктън с трион в някаква стая, в която било провесено женско тяло, а други свидетели го свързали с няколко от жертвите.

На свидетелската скамейка се качил един от приятелите на обвиняемия, Андрю Белууд, който разказал, че Пиктън му е описвал как убива проститутки и храни с тях прасетата си. Първо той правел секс с жените и след това ги убивал. Той разчленявал труповете им, хвърлял някои от частите им на свинете, които ги изяждали, а останалите смесвал с негодно месо във варели, които закарвал в завод за преработка на отпадъци.

Белууд разказал, че методът на убийство на Пиктън бил да запуши устата на жертвата си, да й сложи белезници и да я удуши с кабел. Той дори бил разиграл сценка пред него, за да му помогне да добие по-добра представа.

Свинарят е виновен

Робърт Пиктън в съда

Робърт Пиктън в съда

Мнозина били изненадани, че журито заседава толкова дълго, за да вземе решение за присъдата на Робърт Пиктън.

Най-накрая, на 9 декември 2007 г., след повече от девет дни, съдебните заседатели стигнали до съгласие: Пиктън е виновен по шест обвинения в убийство от втора степен, вместо от първа степен. Това означавало, че съдебните заседатели не са повярвали, че убийствата са били планирани. Много от присъстващите в съдебната зала били изненадани и разочаровани, въпреки че Пиктън вероятно щял да лежи дълго в затвора. Съдебните заседатели оставили решението за размера на наказанието му в ръцете на съдията.

Когато чул присъдата си, Пиктън свел очи към земята без да покаже никаква емоция. Той получава доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване през първите 25 години. Върховният съд отхвърля искането му за провеждането на нов процес и Пиктън очаква да бъде изправен на втори процес по още 20 обвинения в убийство.

Приблизителната цена на разследването досега се изчислява на 100 милиона долара и мнозина смятат, че друг процес няма да има, тъй като това би довело до още разходи, а е малко вероятно да се стигне до още една осъдителна присъда.

5 Коментари за “Канадският убиец Робърт Пиктън и неговите прасета човекоядци”

  1. pingback pingback:
    crimefiles: Канадският убиец Робърт Пиктън и негови.. - edno23.com

    [...] убиец Робърт Пиктън и неговите прасета човекоядци http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/…ekoyadtsi/ в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти [...]

  2. AvatarРо

    Нямам думи просто.Поредния ненормалник…
    Изуми ме бройката на жертвите и безхаберието на ченгетата.Присъдата също ме изуми.Абе тия съдебни заседатели кьорави ли са,тъпи ли са или какво?Какво още трябва да видиш и чуеш,за да повярваш,че серия от престъпления случващи се в рамките на 2 десетилетия са умишлени?Той човека случайно ги е утрепал.Сигурно и без да иска ги е изпуснал при прасетата.
    В Португалия имаше един случай на майка,убила малкото си дете.После хвърлила трупа на прасетата.

  3. Avatarанонимно

    Е аз си мислих , че само в България съдебните заседатели са слепи , но се обедих , че има други като тях.

    Дам може съвсем случайно да ги е пускал при прасетата.

  4. AvatarMarti

    Брат му Дейвид твърди, че Роберт не бил извършил всичко това, защото бил изключително глупав. Аз също много се съмнявам, че той е убил всичките жени САМ, но наистина с удоволствие е споделял на негови приятели, че обичал да убива и реже проститутки. Интересен е фактът, че фермата (която е на снимката по-горе)граничи ограда с ограда с известен голф клуб, а от другата страна – със скъп новопостроен квартал. Интересно е какви са тези канадски закони, които допускат свинеферма почти в центъра на града:) Представете си каква смрад е била особено лятно време – и за глофаджийте и за жителите. Конфискуваната ферма, по-скоро парцелът – е оценен и продаден от държавата за 6,3 милиона долара.

  5. AvatarJin

    Тва го даваха на филма Престъпни намерения

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –