Публикувано на: 3 ноември, 2010

Всички сме чували за Тед Бънди, Ед Гийн, Джефри Дамър, Зодиака и други скандално известни престъпници. Може би единственото общо нещо между тях, освен многобройните им жертви, е, че тези зловещи хищници са бели мъже. Вероятно малко от вас биха могли да назоват името на поне един чернокож сериен убиец. Може би си мислите, че такива не съществуват? Дори ФБР поддържа този стереотип, изготвяйки профилите си на базата на убеждението, че средностатистическия сериен убиец е бял мъж. Но истината е, че расата няма нищо общо с безумните фантазии, които биха могли да се родят в един болен ум. Серийните убийци нямат определен облик, етнос, раса или произход. Всички те са черни отвътре. Ето няколко „ярки“ представители от криминалния свят, които разрушават мита за несъществуващите чернокожи серийни убийци.

Корал Юджийн Уотс

Корал Юджийн Уотс

Корал Юджийн Уотс

Корал Юджийн Уотс е арестуван през 1982 г. след като прониква в домовете на две жени в Хюстън щата Тексас и се опитва да ги убие. След залавянето му полицията започва да го свързва и с други убийства. Властите в Мичиган, където той бил живял преди, го подозират в смъртта на поне десет момичета и жени.

Полицията в Тексас не разполагала с достатъчно доказателства, за да осъди Уотс, и затова му предложила сделка. В замяна показанията си той щял да получи имунитет за признатите престъпления. Вместо да бъде съден за тях, щял да бъде обвинен единствено във влизане с взлом и намерение за убийство. Корал Уотс се съгласява със сделката и прави признания за дванадесет убийства в Тексас и Мичиган. Той е осъден на 60 години затвор.

Впоследствие, вече от затвора, Корал Уотс се хвали, че е убил над 40 жени и дори намеква, че бройката може би е по-близо до 80. Неговите престъпления разбиват на пух и прах възприетата теория, че серийните убийци избират жертвите си по определен модел. Жените, които Уотс твърди, че е убил, не си приличат по нищо. Те са от всички възрасти и раси. Обикновено се смята, че един сериен убиец избира жертви от собствената си раса и предпочита те да са от приблизително еднаква възрастова група.

След тези признания властите горчиво съжаляват, че са предложили такава сладка сделка на Уотс. Тъй като той е образцов затворник, според правилата на тексаската затворническа система присъдата му е намалена автоматично и той вероятно щял напусне затвора като свободен човек през април 2006.

Корал Юджийн Уотс дал ясно да се разбере, че ще убива отново ако излезе на свобода, затова през 2004 година властите отправят призив за помощ към всеки, който би могъл да е станал свидетел на някое от неговите престъпления, които не били включени в сделката. Не след дълго такъв човек се появява и през 2004 г. Корал Юджийн Уотс е осъден за убийството на Хелън Дъчър – убита с нож през 1979. Той не бил признал за това престъпление, приемайки сделката, и сега получил доживотна присъда за него. Убийството на Хелън Дъчър е само един от многобройните неразкрити случаи, в които е заподозрян Уотс.

Антъни Соуел

Антъни Соуел

Антъни Соуел

Антъни Соуел е стар познайник на полицията. Осъден през 1989 година за изнасилване, той излежава 15-годишната си присъда и е освободен през 2005 г. Може би си мислите, че като регистриран сексуален насилник Соуел би трябвало да бъде държан под наблюдение, но на практика не се получава така. Той се нанесъл в дома на възрастната си леля, която скоро отишла в старчески дом и му оставила къщата на разположение. Не след дълго жителите в квартала „Маунт Плезънт“ започнали да се оплакват от някаква зловеща миризма, но погрешно набедили за неин източник местния колбасарски цех. Властите не обърнали внимание нито на оплакванията за странната миризма, нито на увеличаващите се сигнали за изчезнали лица в района.

Впоследствие полицията съжалила за проявеното безхаберие, когато последната жертва на Антъни Соуел, която той напада и изнасилва в дома си, се измъква и съобщава за инцидента. На 29 октомври полицията пристига в дома му със заповед за арест по обвинение в изнасилване. Той не бил там, но ченгетата се натъкнали на два трупа, проснати на пода във всекидневната му. Соуел е открит и арестуван два дни по-късно.

Не след дълго в дома му са открити телата на още четири жени, погребани в плитък гроб в мазето и в тясното пространство под къщата. Полицията предприела разкопки в задния двор и се натъкнала на още три тела и останки от четвърто. В една кофа е открит и череп, който вдига бройката на жертвите на единадесет.

Съдът определя размера на гаранцията на Соуел на 6 милиона долара. Процесът му е отложен за 14 февруари 2011 г.

Джером Барет

Джером Барет

Джером Барет

През 1975 г. жителите на Нешвил щата Тенеси били шокирани от убийството на 9-годишната Марша Тримбъл. Малката скаутка изчезнала на 25 февруари, докато продавала сладки в квартала си. Тя била открита изнасилена и убита близо до дома си. Случаят грабнал общественото внимание заради възрастта на жертвата и защото тялото й било открито на Великден, повече от месец след изчезването й. Случаят останал неразкрит в продължение на повече от 30 години.

Чак през 2009 г. за изнасилването и убийството на момичето е осъден 62-годишният Джером Барет, който вече излежавал доживотна присъда за убийството на една студентка.

По времето на убийството на Тримбъл Барет бил работил в същия квартал. Той признава, че е убил момичето, но отрича да го е изнасилвал. Според думите му, неговото ДНК било върху нея, а не вътре в нея. Барет признал за убийството на Тримбъл пред един свой съкилийник в затвора, като заявил още, че е убил общо „четири синеоки кучки“.

Джефри Лий Гилори

Джефри Лий Гилори

Джефри Лий Гилори

Джефри Лий Гилори бил основен заподозрян в серия от убийства още през 2006 г., когато полицията в Батън Руж открила неговите отпечатъци на едно от местопрестъпленията. Но чак през 2009 г. неговото ДНК е свързано с убийствата на още три жени, извършени преди десет години.

Флорида Едуардс (36 г.) била открита мъртва в една изоставена сграда през 1999 г. Полицията получила анонимен сигнал от близкия платен телефон. Тя живеела недалеч от местопрестъплението.

Две години по-късно била открита Силвия Коб (36 г.) – пребита до смърт и захвърлена в изоставена сграда. Главата й била разбита, а тялото й в напреднал стадий на разлагане.

Рени Нюман (46 г.) загубила живота си през 2002 г. и била открита удушена на един паркинг.

Гилори е задържан през 2008 г. за друго престъпление и това дава възможност на детективите да го свържат със серията от убийства.

На 10 март 2010 г. 43-годишният Джефри Гилори получава 50-годишна присъда за ограбването и опита за убийство на една жена, която нападнал на автобусна спирка през 2007 г. , и тепърва ще бъде изправен пред съда за серията от убийства.

Уолтър Елис

Уолтър Елис

Уолтър Елис

През пролетта на 2009 година полицията в Милуоки разбира, че си има работа със сериен убиец. ДНК уликите подсказвали, че убийствата на проститутки в северната част на града от 1986 година насам са дело на един и същи човек. Общо девет жени са свързани с убиеца – 8 нощни труженички и една 16-годишна бегълка. Телата им са открити захвърлени в изоставени сгради в радиус от 5 кв. км.

Но маниакът убивал спорадично, което превръщало залавянето му в трудна задача. Властите подозирали, че извършителят е лице без криминално досие, тъй като ДНК-то на заподозряния не съвпадало с никой от регистрираните в Уисконсин сексуални насилници.

Най-накрая, през септември 2009 година полицията арестува 49-годишния Уолтър Елис, който живеел в района на убийствата. Макар пред медиите да го нарекли само „представляващо интерес лице“, фактът, че в операцията по залавянето му в един хотел участвала цяла армия полицаи, подсказвал, че властите го смятат за особено опасен заподозрян.

Интересно е как Елис е успял да избегне разкриването си чрез ДНК. Той е арестуван 12 пъти в периода 1981-98 година и е лежал в затвора в продължение на пет години, през които не се случвали убийства. Сега той е обвинен в две убийства от първа степен, за всяко от които би могъл да получи доживотна присъда.

Джон Флойд Томас

Джон Флойд Томас

Джон Флойд Томас

Полицията в Лос Анджелис смята, че 72-годишният сексуален насилник Джон Флойд Томас младши би могъл да се окаже най-профилният сериен убиец в историята на Калифорния. Той слага началото на своята епопея от изнасилвания и убийства още в края на 50-те години.

Томас е роден в Лос Анджелис, а майка му умира, когато той е на 12 години. Момчето е отгледано от своята леля и кръстница. През 1956 година той служил за кратко в американските военновъздушни сили. Докато бил разпределен във военната база Нелис в щата Невада, един от неговите старши офицери забелязал, че Томас редовно „закъснява“ и се появява в „небрежен“ външен вид. Той бил освободен с почести през 1957 и след завръщането си в Лос Анджелис бил задържан за кражба с взлом и опит за изнасилване. Томас бил осъден за тези престъпления на шест години, но в резултат от две нарушения на вътрешния ред на затвора останал зад решетките до 1966 г.

В средата на 70-те години в Лос Анджелис се появил загадъчен и опасен престъпник, който получил псевдонима „Изнасилвача от Уестсайд“. Той прониквал в домовете на самотни възрастни жени, изнасилвал ги и ги задушавал, докато изгубят съзнание или умрат. Жертвите на серийния маниак са най-малко 17 и обикновено били намирани с покрити с възглавница или одеяло лица. Десет години по-късно в Клеърмонт, намиращ се на около 60 км. на изток, са открити пет възрастни жени – изнасилени и удушени и с покрити лица.

Разследването на серията от убийства тъпче на едно място до 2009 година, когато два пъти осъжданият Томас младши осигурил проба от ДНК-то си за базата данни с регистрирани сексуални насилници. Полицията открила съвпадение и го арестувала на 31 март 2009 г. Срещу него са повдигнати обвинения в пет убийства, но той е заподозрян в най-малко още 25 подобни престъпления и вероятно ще получи доживотна присъда.

Андре Кроуфорд

Андре Кроуфорд

Андре Кроуфорд

Андре Кроуфорд е обвинен в 11 убийства и един опит за убийство и жестоко сексуално насилие.

Той е арестуван през 2000 година и е обвинен в серия от изнасилвания и убийства. Кроуфорд напада една от жертвите си в нощта на Деня на благодарността през 1997 г., оставяйки я полужива, но тя оцеляла. Жертвите му са проститутки и наркоманки.

Той пледирал за невинен, но ДНК доказателствата го свързали със смъртта на единадесетте жени. Прокуратурата се борила за смъртно наказание. Неговите адвокати се опитали да умилостивят съдебните заседатели, разказвайки за тежкото му детство, изпълнено с физически и сексуален тормоз, а обвинението се опитало да развали впечатлението от тази прочувствена история, заявявайки, че никой, който е изнасилил и убил 11 жени, не заслужава милост.

За съжаление, мрачната картина на тежкото детство на обвиняемия изглежда разнежила сърцата на журито и на 18 декември 2009 г. Андре Крауфорд отървал смъртната присъда и получил доживотен затвор.

Тери Блеър

Тери Блеър

Тери Блеър

Тери Блеър е роден в семейство, което често си имало работа със закона. Неговата майка, която завършила едва девети клас и страдала от умствено заболяване, имала общо десет деца. Тери Блеър бил четвъртото. Неговият брат Уолтър Блеър бил осъден и екзекутиран за отвличане и убийство през 1993 г.

През 1992 г. неговият полубрат Клифърд Милър отвлякъл жена от един бар. Той прострелял жената в ръката и я откарал в една изоставена къща, където я изнасилил многократно и я пребил до безсъзнание. Той получил две доживотни присъди, плюс 240 години за отвличане и насилствена содомия.

Преди да бъде обвинен в серията от убийства Тери Блеър вече бил лежал 21 години за убийството на Анджела Монро – бременната майка на двете му деца. Той й бил ядосан, защото я хванал да проституира.

Той извършил второто си убийство два месеца след като го пуснали на свобода. Жертвата му е открита на 14 юли 2004 г., удушена и със счупен врат. След като си починал през август, с настъпването на септември Блеър тръгнал на изтребителен поход, убивайки в бърза последователност още пет жени.

Той избягва смъртното наказание и получава доживотна присъда без право на помилване.

Джарвис Като

Джарвис Като

Джарвис Като

В 6 часа сутринта на 4 август 1941 година Евелин Андерсън (26 г.) напуснала дома си в Бронкс, за да отиде на работа като сервитьорка в близкия ресторант. Тя така и не пристигнала на работното си място, а безжизненото й тяло било открито в 21:00 часа същата вечер в една алея край „Джером авеню“. Тя била удушена от силен нападател, чийто нокти се били отбелязали в гърлото й, но не била изнасилена.

Няколко дни по-късно часовникът на Андерсън бил намерен в една заложна къща в Ню Йорк. Властите установили, че предметът е заложен от човек на име Чарлз Улфолк. При разпита Улфолк се заклел, че е получил часовника от една своя приятелка на име Хейзъл Джонсън, която, от своя страна, посочила обвинително с пръст своята позната Манди Рийд. Рийд разказала, че чантата на Андерсън – в която бил часовникът – й била подарена от нейния приятел Джарвис Като, живеещ във Вашингтон окръг Колумбия.

Като – 36-годишен черен мъж, бил арестуван от полицията във Вашингтон. На 29 август той признал за убийствата на седем жени в столицата и на една в Ню Йорк Сити; четири други бил изнасилил, но оставил живи, и се бил опитал да отвлече още две. На 1 септември към обвиненията му прибавили още едно убийство, извършено в окръг Колумбия. Като казал на полицията къде може да намери чадъра на една от жертвите и споменал за липсващите 20 долара на друга жертва – факт, който бил известен само на разследващите, близките на загиналата и… на нейния убиец.

Изправен пред съда в края на октомври 1941 година, Като се отметнал от показанията си, заявявайки, че е бил измъчван от полицията, докато е бил „слаб и болен“. Съдебните заседатели не се хванали на въдицата и го признали за виновен, препоръчвайки да бъде осъден на смърт.

Джейк Бърд

Джейк Бърд

Джейк Бърд

Джейк Бърд е роден „някъде в Луизиана, където няма дори пощенска служба“. Той живял на това място до 19-годишната си възраст, когато изглежда решил, че иска да опита живота в град с пощенски услуги. През следващите години той така и не се установил на едно място за дълго. Работел като строителен или железопътен работник. Този тежък труд му позволил да заякне физически и да се мести безпрепятствено от град на град.

Пътуването на Бърд приключило на 30 октомври 1947 година, когато бил арестуван в Такома щата Вашингтон. Изглежда Джейк бил решил да се позабавлява в този град. Той избрал за целта дома на 52-годишната Бърта Клудт, която живеела заедно с дъщеря си Бевърли. Джейк заобиколил къщата и намерил брадва в задния двор. Съблякъл всичките си дрехи и влязъл в дома с брадва в ръце. Вероятно г-жа Клудт и нейната дъщеря са били леко изненадани от вида на голия чернокож мъж, който тичал из дома им, размахвайки брадва. Те показали страха си, надавайки ужасени писъци, които накарали съседите им да извикат полиция. Полицията обаче не успяла да пристигне навреме. Когато се появила, Джейк вече бил съсякъл двете жени. Докато оглеждали местопрестъплението, полицаите забелязали Бърд да се прокрадва в задния двор, носейки обувките си в ръце. Когато се опитали да го спрат, той нападнал ченгетата с нож и успял да среже двама от тях, преди да го съборят на земята и да го пребият до безсъзнание. Той прекарал следващите няколко дни в болницата.

Когато бил в състояние да говори, Бърд отрекъл обвиненията. Но самоувереността му скоро се стопила, когато разбрал, че полицията е открила мозъчна тъкан по панталоните му. Бърд осъзнал, че трудно ще обясни как е попаднала там, и си признал за престъплението. Това, че бил чернокож мъж, обвинен в убийството на бели жени, не помогнало изобщо за каузата му и той бил осъден на смърт. Но изглежда Джейк все още не бил готов да си отиде. Той сключил няколко сделки и успял да отложи екзекуцията си с две години, разказвайки за многото престъпления, които бил извършил през живота си.

От неговите истории ставало ясно, че Бърд е отговорен за най-малко 44 убийства. От тях само 11 са доказани със сигурност. Полицията подозирала, че тези убийства са само върха на айсберга.

Джейк Бърд харесвал един определен тип жертви – белите жени. Той особено си падал по бели жени, свиващи се от страх пред него. Повечето от жертвите си убивал с брадва или секира.

Късметът на Джейк Бърд се изпарил заедно с признанията му на 15 юли 1949 година. Той бил обесен в Уола Уола в щата Вашингтън.

Лоренцо Гилиард

Лоренцо Гилиард

Лоренцо Гилиард

Смята се, че бившият боклукчия Лоренцо Джером Гилиард е отговорен за изнасилването и смъртта на 13 жени в периода 1977-93 година. Изглежда престъпният ген се предавал генетично в неговото семейство. Баща му бил осъждан за изнасилване през 1970 г., брат му на доживотен затвор за убийство, а сестра му – проститутка, получила десет години за убийството на един свой клиент.

Повечето, ако не и всички жертви на Гилиард, са проститутки. Те били откривани боси и захвърлени в усамотени райони около Канзас Сити щата Мисури. Устите им били запушени с хартиени салфетки, а по гушите им имало следи от удушаване с връв.

Гилиард бил осъждан за педофилия, след като изнасилил 13-годишната дъщеря на един свой приятел. В периода 1969-74 година бил заподозрян в пет изнасилвания, за които не е осъждан. През 1987 година се превърнал в заподозрян в убийството на Шийла Инголд. Впоследствие лабораторните анализи го свързали с още 13 убийства и той получил доживотен затвор без право на помилване.

Клифъс Принс младши

Клифъс Принс младши

Клифъс Принс младши

Клифъс Принс младши, известен като Убиеца от Клеърмонт, изнасилва и убива шест жени в област Сан Диего Калифорния през 90-те години.

Той е заловен, когато една от жертвите му, която точно се канела да си вземе душ, чула, че някой разбива ключалката на входната й врата. Тя се измъкнала през прозореца и намерила един свой приятел, който дошъл и се изправил срещу Принс. Клифъс предложил някакво измислено обяснение, но описанието довело до ареста му.

Жената смятала, че той я е проследил до дома й от местния фитнес. Всички предишни жертви били посещавали същата зала. Принс прониквал в домовете им, знаейки, че те ще влязат под душа след тренировката, където ще бъдат по-беззащитни. По-късно той се похвалил пред един свой приятел, че е убил майка и дъщеря, и дори окачил сватбената халка на една от жертвите на верижка около врата си. Чернокожият Принс също е необичайно явление в света на серийните убийци, защото убивал жени извън своята раса. Той е осъден на смърт.

Уейн Уилямс

Уейн Уилямс

Уейн Уилямс

Серийният убиец Уейн Бъртрам Уилямс е роден на 27 май 1958 година в Атланта щата Джорджия. От октомври 1979 до май 1981 година Уилямс убива 27 черни деца, главно момчета на възраст от 7 до 14 години. Изчезването на момчетата от черните квартали предизвиква мащабно полицейско разследване.

Уилямс почти успява да се измъкне на властите на 22 май 1981 година, когато полицията получава сигнал, че някой изхвърля нещо в река Чатахучи. Ченгетата пристигнали точно, когато 22-годишният Уилямс се качвал в колата си. Те го разпитали, но го пуснали да си върви. Но, когато едно тяло изплувало в реката седмица по-късно, той отново бил привикан в полицията. Влакната, открити по жертвата, съвпаднали с пробите от колата на Уилямс и той бил арестуван.

Уейн Уилямс е намерен за виновен и осъден на доживотен затвор. След процеса възникват съмнения за вината му и мнозина смятат този случай за неразкрит.

Марк Годо

Марк Годо

Марк Годо

Случаят с Убиеца от Бейслайн (или Изнасилвача от Бейслайн) е една от двете едновременно случващи се серии от убийства (другата е „Серийния стрелец“), които тероризират района на Финикс в периода от август 2005 до юни 2006 година.

Престъпникът получил този псевдоним, тъй като първите убийства се случили около „Бейслайн Роуд“ в Южен Финикс щата Аризона. Впоследствие престъпленията се преместили към северната част на града.

Смята се, че Убиецът от Бейслайн е извършил девет убийства (8 жени и един мъж), 15 сексуални нападения над жени и млади момичета, 11 отвличания и неизвестен брой въоръжени грабежи.

Макар да не били свързани веднага, престъпленията се отличавали с очевидната си липса на мотив, а убийствата били особено брутални, като убиецът често застрелват жертвите си в главата. Според описанията на очевидци, заподозряният носел най-различни дегизировки, като маски за Хелоуин, и понякога се представял за бездомник или наркоман.

Полицията установила, че гилзите от всяко местопрестъпление идват от едно и също оръжие.

През лятото на 2006 година полицаите прекарали хиляди часове в патрулиране и проследяване на стотици сигнали. Жителите на Финикс изпаднали в паника от непредсказуемата природа на жестоките престъпления. Скицата на предполагаемия извършител била разлепена из целия град, а за главата му била обявена награда от 100 000 долара. Минала цяла година преди полицията да се сдобие с обещаващ заподозрян.

Скоро надзорниците на освободения предсрочно Марк Годо забелязали приликата му с разлепената скица на Убиеца от Бейслайн и се свързали с полицията. Надзорниците претърсили жилището му и открили там ски маска и един реалистичен пистолет играчка. Полицията използвала тази информация, за да се сдобие със заповед за обиск, и открила допълнителни доказателства, които свързвали Марк Годо с престъпленията, извършени от Убиеца от Бейслайн.

На 4 септември 2006 година Марк Годо е арестуван във връзка със сексуалното нападение над две сестри, което било част от разследването на Убиеца от Бейслайн. Сестрите, едната от които видимо бременна, били нападнати в един парк на 20 септември 2005 г. Годо е свързан с нападението им чрез ДНК анализ.

На 7 септември 2007 г. Годо е признат за виновен по всички 19 обвинения, свързани с нападението над сестрите. Той е осъден на 438 години затвор и в момента очаква процеса, в който ще се разгледат престъпленията на Убиеца от Бейслайн.

Мори Травис

Мори Травис

Мори Травис

Садистичният сериен убиец Мори Травис от Сейнт Луис заставял жертвите си да го наричат техен господар. Той ги изнасилвал и измъчвал. Травис  правел видеозаписи на техните мъчения и бил заснел на лента поне едно от убийствата си. Съвсем малка част от един от тези записи изтича в интернет.

През 2001 година полицията в Сейнт Луис свързва шест убийства на проститутки с ДНК-то от семенната течност, открита на местопрестъпленията, и вкарва профилът в базата данни. Не били открити съвпадения. Тогава репортерът Бил Смит написва няколко истории за жертвите и в отговор получава писмо. Авторът на писмото прилагал карта към „жертва номер 17″, с чиято помощ властите открили скелетните останки на жена. Картата била принтирана от уебсайта Expedia.com.

Детективите се свързали с Expedia и получили IP адресите на посетителите на сайта. Един от адресите в списъка бил малко извън Сейнт Луис и на него живеело лицето Мори Травис. Проверката на миналото му разкрила, че той е осъждан углавен престъпник, така че властите отишли в дома му без заповед за обиск и открили доказателства за възможни изтезания и убийствата на няколко жени.

Те открили в мазето му тайна стаичка за мъчения, оборудвана с инструменти за бондидж, електрошоков пистолет и изрезки от вестниците за убийствата. Но най-смразяващи от всички доказателства били видеозаписите на неговите престъпления.

Една видеокасета, с етикет „Твоят сватбен ден“, показвала как Травис връзва жените и ги изтезава и изнасилва. На една от сцените се вижда как той удушава една от жертвите до смърт.

След ареста полицията показала на Травис снимки на жертвите, но той отрекъл да ги познава. Но малко по-късно пожелал да погледне отново „убитите“ момичета. Детективите не били споменавали, че жените са мъртви. Травис се пречупил, проклинайки Интернет, и казал, че ще им покаже гроба на още една жертва, но после се отметнал и пожелал да бъде вкаран в затвора. Там той си поръчал кутия с безалкохолно, от която детективите извлекли проба от слюнката му за ДНК анализ. Тя съвпадала със семенната течност, открита по жертвите. Следите от гуми по крака на една от жертвите също съвпаднали с колата на Травис. В крайна сметка той бил свързан с 12 неразкрити убийства, но преди да успеят да го изправят пред съда, Травис извършил самоубийство в затвора.

Откъсът от видеозаписа на Мори Травис http://www.skcentral.com/infusions/the_kroax/embed.php?url=40

Честър Търнър

Честър Търнър

Честър Търнър

Честър Търнър е свързан с 13 убийства, извършени в Лос Анджелис в периода 1987-98 година.

Разследването на един от най-профилните серийни убийци в Лос Анджелис започнало на 3 февруари 1998 г., когато един пазач открил полуголото тяло на изнасилената и убита Пола Ванс (38 г.).

Престъплението било заснето от близката охранителна камера. Детективите прегледали записа, но качеството му било толкова лошо, че не успели да идентифицират заподозряния. Въпреки усиленото разследване случаят останал неразкрит.

През 2001 година отделът Студени досиета отворил отново случая на Ванс. Чуждото ДНК, намерено по жертвата, било използвано за елиминирането на няколко възможни извършители.

На 8 септември 2003 г. било открито съвпадение в базата данни между ДНК-то, открито по Ванс, и профилът на познатия сексуален насилник Честър Търнър. По същото време Търнър излежавал осемгодишна присъда за изнасилване.

Той бил признат за виновен в изнасилването на 47-годишна жена на 16 март 2002 г. Търнър се гаврил с жертвата си в продължение на два часа. След това я заплашил, че ще я убие, ако каже на полицията. Но жената съобщила за нападението на властите и Търнър бил арестуван и осъден. Благодарение на това, той бил заставен да даде проба от ДНК, която да бъде вкарана в базата данни с регистрирани насилници. Точно това довело до идентифицирането му като убиеца на Пола Ванс.

Детективите установили, че това не е единственото съвпадение. ДНК-то на Търнър било свързано и с друго неразкрито убийство. На 6 ноември 1996 година било открито тялото на 45-годишната Милдред Бийзли. Тя била полугола и удушена.

След старателна проверка, с помощта на ДНК доказателства, към обвиненията на Търнър били прибавени още девет убийства.

Той е признат за виновен в десет убийства и в смъртта на нероденото дете на една от жертвите му. Честър Търнър е осъден на смърт на 10 юли 2007 година.

Лони Дейвид Франклин

Лони Дейвид Франклин младши

Лони Дейвид Франклин младши

Той получава псевдонима „Мрачния сънливец“, защото спира да убива в продължение на 14 години – от 1988 до 2002 година Лони Дейвид Франклин младши сякаш заспива зимен сън.

Почти всичките му 11 жертви, основно чернокожи проститутки, са открити напълно облечени. Почти всички от тях са простреляни многократно в лявата гърда. Изключение прави Томас Стийл – единствената мъжка жертва – който бил прострелян в тила, Принсез Бъртомю и Валери Маккорви, които били удушени, и Джесика Питърс, която била простреляна в гърба.

В хода на разследването било установено, че 25-калибровите куршуми,  извадени от телата, идват от едно и също оръжие. В случая на Питърс обаче бил използван същият калибър, но различно оръжие.

Онова, което свързвало жертвите, бил техният  социално-икономически статус, фактът, че телата им са открити в един и същи район, и това, че местопрестъпленията издавали определен модел – причината за смъртта, сексуалното насилие и начинът, по който били захвърлени телата.

Няколко от телата били открити в задни алеи или в контейнери за боклук, покрити с отпадъци, килими, одеяла, матраци или опаковани в торби.

Опакованите тела били напъхани в зелени найлонови торби за боклук, вързани със връзки тип  “свинска опашка“. В случая на Питърс от връзките е взета проба, която била изпратена в лабораторията за ДНК анализ. ДНК профилът съвпаднал с този от пробите, взети от предишните пет жертви. Пробите, взети за сексуален контакт, също показали, че пет от жертвите са изнасилени от един и същи човек.

На 27 май 2008 г. полицията в Лос Анджелис направила формална проверка в базата данни с ДНК на осъдени престъпници, търсейки съвпадение с пробите, взети от жертвите, но такова не било открито. През март 2010 г. полицията решила да направи втори опит с вече порасналата база данни. Този път компютърът намерил съвпадение в лицето на арестувания преди една година Кристофър Франклин – синът на Лони Дейвид Франклин.

Това съвпадение осигурило на властите двама потенциални заподозрени – бащата Лони Дейвид Франклин и Джон Джеферсън Франклин – чичото на Кристофър.

Лони Дейвид Франклин е чернокож 57-годишен мъж, висок 1.70 м. и с тегло 72 кг. Описанието му съвпадало с онова, дадено от единствената оцеляла Енриета Уошингтън, която била нападната на 20 ноември 1988 г. – макар че Франклин тогава бил на около 36 години.

На 5 юли полицията проследила Франклин до една пицария в Буена Парк Мол. Един от детективите – преоблечен като служител в заведението – събрал след него използваните вилица, две пластмасови чаши, чиния, две салфетки и полуизядено парче пица. Междувременно, друг детектив взимал проби от дръжката на вратата на сребърната Хонда на Франклин. ДНК анализът показал съвпадение с генетичния профил от пробите взети от местопрестъпленията.

На 7 юли Франклин бил арестуван пред дома си – намиращ се близо до района, където били открити телата на жертвите.

Полицията се сдобила със заповед за обиск в дома на Фраклин. Те търсели кръв, косми, облекла и други доказателства, които биха могли да свържат Франклин с убийствата, както и фотографии, в които той е заснет във или близо до оранжев Форд Пинто, или друг подобен автомобил.

Конфискувани били общо четири превозни средства – тъмнозелена Хонда Акорд от 2005 г., регистрирана на Розендо Пинлас; един черен Нисан от 1992 г., собственост на Франклин; сребърен микробус Хонда, регистриран на Силвия Франклин; и един златист Хонда ван, регистриран на Джон и Джоуди Франклин.

Оранжевият Форд Пинто, който според властите е използван в убийствата, не бил намерен. Но разследващите вярват – подкрепени от едно анонимно обаждане, свързано с убийството на Барбара Уеър – че убиецът е използвал повече от една кола. По време на извършеното наблюдение над заподозряния, детективите видели как Франклин използва всяка една от гореспоменатите коли, за да търси проститутки.

Детективите търсели и 25-калибровия полуавтоматичен пистолет, който бил използван в убийствата, както и муниции, заглушители, кобури и уреди за почистване на оръжия.

Полицията иззела общо 650 доказателства, сред които оръжия, муниции, компютърен хардуеър, снимки, хард дискове, мемори карти, фотоапарати, проби от килимите, найлонови торби за боклук, въжета, „свински опашки“ и друг потенциален материал за връзване.

Събраните материали в момента се подлагат на ДНК тестове, балистични експертизи и други изследвания.

Полицията взела проби от слюнката и кръвта на Франклин за ДНК сравнение.

Франклин и преди е имал сблъсъци със закона. Между 1969 и 2003 г. той бил арестуван за най-различни провинения – автокражби, взлом и носене на заредено оръжие.

В този период Франклин сменил няколко работи – сред които пазач на гаража на полицията в Лос Анджелис и шофьор на боклукчийски камион към Службата за чистота в града. Детективите смятат, че тези негови професии са го улеснявали в изхвърлянето на телата.

Франклин е обвинен в 10 убийства – макар че е свързан с 11 – и в един опит за убийство. Ако бъде осъден, го очаква доживотен затвор.

Междувременно властите разглеждат още 30 допълнителни убийства, които много приличат на десетте, извършени от „Мрачния сънливец“.

материалът е написан по идея на Deranged

5 Коментари за “Мит ли са чернокожите серийни убийци?”

  1. Avatarklachiankata

    Много.интересен.материал.Лесно.може.да.се.заключи,че.да.си.насилник.и.убиец.е.генетично.заложено.Това.е.ужасно.като.си.го.помислиш.

  2. AvatarJin

    az puk dosega misleh tohno obratnoto he hernokojite seriini obiici sa povehe ot belite

  3. AvatarМосквич 412

    Силвия,имаш ли информация за Мозес Ситол,друг черен убиец,чийто жертви са около 38?

  4. AvatarСилвия

    Тук се споменава за него, само че неправилно съм написала името му: http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/deyvid-selepe-udushvatchat-ot-klivland-yu/
    Сега като проверих се оказва, че се произнасяло Ситолe, а аз съм го кръстила Ситхоул. Ще гледам и за него да спретна материал ;)
    Ето и видео в ютуб: http://www.youtube.com/watch?v=s-JaugGk1_g

  5. AvatarMarti

    Силве, а Мойсейчо Ситоле е натова отгоре и зулус :) По време на следствените експерименти специално са взели полицай-зулус, тъй като Ситоле е „действал“ по места където се говори коуза и сото езици. Разбира се – той не разбирал африканс и английски :)

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –