Публикувано на: 18 май, 2008

Кой би могъл да погледне лицето на това сладко десетгодишно момиченце и да предположи, че тя е най-младият сериен убиец познат досега. Тя убива няколко от своите другарчета по игра без да чувства каквато и да било вина.

Представете си следната картинка. Годината е 1968, а мястото на действието идиличната английска провинция. Две деца, момче и момиче си играят на тревата близо до железопътните линии. Изведнъж момичето започва да души момчето, след което го намушква няколко пъти със счупени ножици. Птичките чуруликат. Момичето одира гениталиите на момчето и издълбава с бръснач буквата „М“ на корема му. В далечината зайчетата хрупат тревица.

Брайън Хауи

Брайън Хауи

Брайън Хауи

„Брайън си нямаше майка, така че на никого няма да липсва“ –  Мери Бел.

„Брайън ли търсите?“ – попита Мери Бел. Сестрата на Брайън Пат се тревожеше за изчезналото си малко братче, което не се беше прибрало вкъщи. Малкият, тригодишен, светлокос Брайън Хауи обикновено играеше близо до дома си. Мери и нейната най-добра приятелка Норма ревностно предложиха помощта си в търсенето му. Те поведоха Пат през квартала, поглеждаха тук и там, но всъщност през цялото време знаеха точно къде се намира Брайън.

Те пресякоха железопътните линии и навлязоха в индустриалната зона, където децата от Скотсууд често си играеха сред строителни материали, стари коли и опасни отломки. Пат се започваше да се тревожи – само преди няколко седмици малкият Мартин Браун бе открит мъртъв в една изоставена къща. Мери посочи към някакви големи бетонни блокове. „Той може да си играе зад блоковете или между тях“ – каза тя.

„О, не, той никога не ходи там“ – убедена е Норма. А всъщност Брайън лежеше мъртъв между бетонните блокове. Мери искаше Пат да открие мъртвото си братче, разказва по-късно Норма, „защото искаше да шокира Пат Хауи“. Но Пат решава да си тръгне. Полицията в Нюкасъл открива телцето на детето в 23:10 ч. същата вечер.

Брайън е открит покрит с трева и лилави бурени. Той бил удушен. В тревата наблизо лежали счупени ножици. По бедрата му имало следи от удари, а гениталиите му били частично одрани. Косата му била стригана на места. Раните били странни: „В престъплението се наблюдаваше някаква зловеща игривост, която го правеше още по-ужасяващо“ – казва инспектор Джеймс Добсън. На корема на Брайън с бръснач била изрязана буквата „М“. Този разрез е забелязан по-късно. Изглежда някой бил изрязал буквата „N“ и след това бил добавил още една чертичка (от друга ръка?), за да се промени на буквата „M“.

Подозрително поведение

През същото това лято на 1968 г. икономически подтиснатото градче Скотсууд, намиращо се на 440 км. северно от Лондон, изпада в състояние на паника. Полицията обикаля навсякъде и разпитва децата на възраст между три и петнайсет години. Възрастните се чудели, дали „инцидентът“ с Мартин Браун не е бил също убийство. „Всички бяхме страшно изнервени“ – казва лелята на Мартин, – „и децата също го чувстваха“.

Сред децата, които се откроявали като най-подозрителни за следователите били единайсетгодишната Мери Бел и тринайсетгодишната Норма Бел (двете нямат роднинска връзка). Мери отговаряла уклончиво на въпросите и се държала странно. Един от полицаите си спомня, че Норма била възбудена от убийството. „Тя постоянно се усмихваше,  като че ли всичко бе една голяма шега“.

Мери Бел

Мери Бел

Когато разследването се стеснява около Мери, тя внезапно си „спомня“, че е видяла едно осемгодишно момче заедно с Брайън в деня на смъртта му. Момчето удряше Брайън без причина, заявява тя. Тя била забелязала същото това момче да си играе със счупени ножици. Но се оказва, че момчето, за което ставало въпрос е било на летището през онзи следобед. Изпускайки се, че знае за ножиците, които били поверително доказателство, Мери уличава самата себе си. Тя ги описва съвсем точно: „сребристи на цвят и едното острие беше счупено или огънато“. Става ясно, че Мери, Норма, или и двете заедно, са присъствали на смъртта на Брайън. Една от тях вероятно била убиецът.

Брайън Хауи е погребан на 7 август. Детектив Добсън бил там: „Мери Бел стоеше пред къщата на Хауи когато изнасяха ковчега. Аз, разбира се, я набюдавах. Когато я видях там аз знаех, че не бива да губя нито ден повече. Тя се смееше. Смееше се и потриваше ръце. Помислих си, Боже мой, трябва да я прибера, защото ще убие още някого“.

Обръчът се стеснява

„Важното беше да лъжа добре, нищо друго нямаше значение“ – Мери Бел (като възрастна).

Преди погребението на Брайън, Добсън разпитва Норма отново. Този път тя разказва как Мери е споделила с нея, че е убила Брайън и я е завела да види тялото му зад блоковете. Мери казала на Норма: „Стиснах го за врата и притиснах белите му дробове, така се убива. Дръж си езика зад зъбите и не казвай на никого“. Когато видяла Брайън, Норма знаела, че той е мъртъв. „Устните му бяха лилави. Мери прокара пръстите си по тях. Тя каза, че се е наслаждавала на стореното“. Същата вечер Норма е откарана в управлението, за да даде официални показания.

Разказът на Норма шокира полицията и без да губят време те прибират Мери Бел в 00:15 ч. през същата нощ. Нейните наситено сини очи били плувнали в сълзи, но тя се контролирала напълно. „Тя се държеше сякаш е попаднала в банален сценарий на филм за ченгета и крадци: нищо не я изненадваше и нищо не си признаваше“ – казва Добсън на авторката Гита Сърини, която описва подробно целия случай.

„Знам, че когато двете с Норма сте били близо до блоковете“ – започнал разпита Добсън, – „един човек е извикал по някакви други деца, играещи наблизо, и вие двете сте избягали от мястото, като сте оставили Брайън да лежи на тревата. Този човек вероятно ще ви познае.“

„Той ще трябва да има доста добро зрение“ – отговорила Мери.

„Защо ще му трябва добро зрение?“ – казал Добсън и се приготвил да я хване в лъжа.

„Защото той…“ – и тя продължила след кратка пауза, – „трябва да е доста надарен, за да ме види, тъй като аз не бях там“. Тя се изправила. „Отивам си вкъщи… Тук ми промивате мозъка“. Но Добсън не бил готов да я пусне. В един момент Мери попитала: „Това място подслушва ли се?“.

Тя отказала всякакво съдействие. „Няма да правя изявления. Вече казах достатъчно. Винаги аз излизам виновна. Норма е лъжкиня и винаги се опитва да ме вкара в неприятности“. Мери била пусната да си върви в 3:30ч. сутринта. Добсън започвал да се съмнява в преценката си. Но след като вижда поведението й на погребението на Брайън и когато получава допълнителни сведения от Норма, той я прибира в управлението за втори разпит.

„Тя беше много схватлива“ – казва Добсън. – „Останах с впечатлението, че тя знаеше, че моментът за разплата е дошъл“. При втория разпит Мери си признава, че е присъствала на смъртта на Брайън, но нейното „признание“ поема в странна посока.

Показанията на Мери

„Не бих могла удуша и пиле, защото това е ужасно“ – Мери Бел.

Следват официалните показания на Мери Бел:

„Аз, Мери Флора Бел, искам да направя показания. Искам някой да записва онова, което имам да кажа. Информирана съм, че няма нужда да казвам нищо, освен ако не желая да го направя, а онова, което кажа може да се използва като доказателство срещу мен.

Подпис, Мери Ф. Бел

Брайън беше на улицата пред дома си, а аз и Норма вървяхме към него. Когато го отминавахме Норма му каза: `Ще дойдеш ли с нас в магазина, Брайън?`- а аз казах, – „Норма, ти нямаш пари, как ще ходим в магазина? Какво ти става?`. Тя каза `Трай си`. Малкият Брайън тръгна с нас и Норма каза: `Върви напред`. Аз казвах, че Брайън трябва да си иде у дома, но Норма непрекъснато се правеше, че кашля и той не можеше да ме чуе.

Тръгнахме по Кросхил Роуд, а Брайън все още вървеше пред нас. Там Норма се опита да се сбие с едно черно момче. Тя каза `Черньо, време е да се изкъпеш`. Тогава излезе големият брат на момчето и я удари. Тя изкрещя `Хауи, вдигни си юмруците`. Голямото момче я погледна сякаш беше малоумна.

Покатерихме се на оградата отстрани на магазина на Диксън и пресякохме релсите. Тогава аз казах: `Норма, къде отиваш?`, а Норма отговори: `Сещаш ли се за онова малко езерце с поповите лъжички?`. Когато стигнахме, там имаше голям, дълъг резервоар с голям, кръгъл отвор и още малки дупки около него. Норма каза на Брайън: `Влизай тук, защото ей сега ще дойде една леличка и ще донесе сладкиши’.

Всички влязохме вътре, но Брайън започна да плаче и Норма го попита дали не го боли гърлото. Тя започна да го стиска за врата и той започна да вика. Тя каза: `Леличката няма да дойде тук, а там при големите блокове`. Ние отидохме при блоковете и тя му каза: `Я, лягай долу`, и той легна точно там, където беше намерен. Норма каза: `Вдигни си шията` и той го направи. Тя го стисна за гушата толкова силно, че пръстите й побеляха. Брайън се бореше, а аз я дърпах за раменете, но тя беше обезумяла.

Тя удари главата на Брайън в ръба на някакво дърво и той спря да мърда. Лицето му беше синкаво-бяло, а очите широко отворени. Устните му бяха лилави и целите в лиги. Норма го покри, а аз казах: `Норма, аз нямам нищо общо с тази работа, би трябвало да те издам, но няма да го направя`. Малкото куче Ласи беше там и започна да вие, а тя му каза: `Млъквай или ти си следващата`. Но кучето продължаваше да вие и тя се опита да го хване за гушата, но то изръмжа по нея. Тя каза: `Е, е, недей да се ядосваш`.

Тръгнахме към вкъщи, а аз взех кучето, за да го прибера. Норма се държеше много странно – кривеше лицето си и стискаше и разпускаше пръстите си. Тя каза: `Това беше първото, но няма да бъде последното`. Тогава се изплаших. Пренесох Ласи през релсите и излязохме на Кросууд Роуд. Норма влезе вкъщи и излезе с чифт ножици, които затъкна в бельото си. Тя ми каза: `Върви и донеси химикалка`. Аз казах: `Няма, за какво ти е?`. Тя каза: `За да напиша бележка на корема му`, но аз не исках да донеса химикалка. Тогава тя донесе една самобръсначка Жилет. Върнахме се при блоковете и Норма отряза косата му. Тя се опита да отреже крака му и едното му ухо с бръснача. Опита се да ми покаже колко е остър, като отряза малко парченце от роклята си. Тогава покрай линиите се зададе някакъв човек, с който имаше малко момиченце с дълга руса коса и сини джинси. Аз си тръгнах. Тя скри бръснача под един голям бетонен блок, а ножиците остави до Брайън. Тя стигна преди мен до Скотсууд Роуд. Аз не можех да тичам добре по тревата, защото бях с чехли. Когато се посъвзехме тя каза: `Не трябваше да правиш това, защото сега ще си навлечеш неприятности`, а аз нищо не бях направила, защото не ми стискаше. Не бих могла да удуша и пиле, защото това е ужасно. Запътих се към вкъщи и бях готова да се разрева. Казах й, ако Пат разбере за това ще те убие, тя е голяма мъжкарана и винаги се катери и подвизава по старите сгради.

По-късно, докато търсехме Брайън, аз се опитах да подскажа да Пат, че той е при блоковете, но Норма каза: `Той няма да е там, той никога не ходи там` и така убеди Пат, че Брайън не може да е там. Прибраха ме вкъщи към седем и половина и си останах у дома.

Прочетох гореизложените показания и бях уведомена, че мога да коригирам, променя или добавя каквото пожелая и това изявление отговаря на истината. Направих го по мое собствено желание.

Мери Флора Бел (подписано в 18:55 ч.).

Показанията на Мери съдържат някои частични истини, но като цяло са очевиден опит да се обвини Норма. Добсън повдига срещу нея официално обвинение за смъртта на Брайън Хауи. „Все ми е тая“ – казала тя. След това той арестува и Норма, която разярена от обвиненията на приятелката си, заявява: „Ще си платиш за това“.

Момичетата са задържани в полицейския участък на Нюкасъл Ийст Енд. Техният предстоящ процес щял да привлече вниманието на цялата запленена от случая и в същото време ужасена от него нация.

Предупредителни знаци

„Какво ще стане, ако задушиш някого, дали ще умре?“ – из тетрадката на Мери Бел.

Детективите вече разглеждали съмнителната на смърт на Мартин Браун като убийство. Всъщност поведението на Мери Бел след неговата смърт е толкова фрапантно, че е учудващо как не е била заловена по-рано. Тогава животът на Брайън Хауи може би щеше да бъде спасен. Но, както казва едно местно момче, Мери била известна като „позьорка“ и нейните викове „Аз съм убиец“ били приемани на майтап.

Още преди смъртта на Мартин, Мери била наранявала и други деца.

На 11 май 1968 г. едно тригодишно момче е намерено с кървяща глава зад едни стари бараки близо до кръчмата. Детето е открито от Норма Бел и Мери Бел. Момчето било братовчед на Мери. Той бил „паднал“ от терасата от няколко метра височина. Мери впоследствие си признава, че го е бутнала от ръба.

На следващия ден три момичета, които си играели близо до детската градина, били нападнати от Мери, а Норма стояла наблизо. Едно от децата разказва, че Мери „ме хвана за врата и ме стисна силно… Момичето (Мери) ме пусна и направи същото със Сюзан“. Скоро била извикана полицията. Норма заявила, че „Мери отиде при момичето и го попита `Какво ще стане, ако задушиш някого, дали ще умре?`. Тогава Мери я стисна за врата и момичето започна да става лилаво… Тогава аз избягах и оставих Мери. Сега не съм й приятелка“.

Според официалния доклад от 15 май: „Момичетата Бел бяха предупредени да внимават за в бъдеще“. Десет дни по-късно Мартин Браун е убит.

Мартин Браун

„Имаше едно момче, което просто легна и умря“ – из тетрадката на Мери Бел.

Мартин е видян за последен път в 15:15 ч., а е открит мъртъв на пода в една изоставена къща в 15:30 ч. Трите момчета, които били влезли вътре в търсене на дървен материал, намерили детето да лежи по гръб до прозореца, а от устата му се стичала струйка кръв, смесена със слюнка.

Мартин Браун

Мартин Браун

Уплашените момчета извикали на помощ строителните работници отвън и те си спомнили, че това е малкото момче, което били почерпили с бисквити по-рано през същия ден. Те се опитали да го съживят, но Мартин вече бил мъртъв.

Едно от момчетата видяло Мери Бел и една нейна приятелка да идват към къщата и да спират точно под прозореца. „Може ли да се качим?“ – попитала Мери. Тя била довела Норма, за да й покаже, че е убила Мартин, но възрастните им казали да си вървят.

Тогава момичетата отишли да намерят лелята на Мартин и й казали, че е станал инцидент с него и „навсякъде има кръв“. „Ще ви покажа къде е“ – казала Мери на разтревожената жена.

Полицията не могла да открие никакви признаци за насилствена смърт. Наблизо лежало шишенце от аспирин – възможно било детето да е изяло хапчетата. По него нямало видими следи от удушване или други наранявания и смъртта му била регистрирана като нещастен случай. Отделът за Криминални престъпления не бил извикан.

Къщата, където бил намерен Мартин

Къщата, където бил намерен Мартин

Официалният доклад за Мартин Браун обявява „причина за смъртта неизвестна“. Жителите на Скотсууд не можели просто така да се примирят с трагедията и излезли на протест срещу опасното състояние на изоставените сгради в квартала.

Междувременно, действителната напаст за Скотсууд, Мери и Норма, проявяват доста обезпокояващ интерес, задавайки твърде любопитни въпроси на лелята на Мартин. „Те непрекъснато ме питаха `Липсва ли ви Мартин?`, `Плачете ли за него?` и `На Джун липсва ли й?` като в същото време се хилеха. Накрая не издържах повече и им казах да се махат и да не се връщат“.

Майката на Мартин Джун Браун също била притеснявана от момичетата. Тя чула почукване на вратата и когато отворила Мери стояла отвън. „Мери се усмихна и попита, дали може да види Мартин. Аз казах `Не, мила, Мартин е мъртъв`. Тя се обърна и каза `О, знам, че е мъртъв. Исках да го видя в ковчега му`. През цялото време се хилеше. Аз онемях от това, че толкова малко дете би искало да види мъртво бебе и просто затръшнах вратата в лицето й“.

Майката на Мартин

Майката на Мартин

Злокобното поведение на Мери в никакъв случай не се ограничило само до скърбящото семейство на Мартин. В неделя, в деня след смъртта му, Мери отпразнувала 11-ия си рожден ден, като се опитала да удуши по-малката сестра на Норма. За щастие бащата на Норма видял какво става. „Ударих я през ръцете, за да си ги махне“ – казва той, – „и я стиснах силно за раменете“.

Но денят не бил свършил. На следващата сутрин служителите в целодневната детска градина на „Уудландс Кресент“ щели да се натъкнат на смразяваща находка.

Смъртоносни послания

„Огледайте се НАОКОЛО стават УБИЙСТВА“ – надпис открит в детската градина.

В понеделник сутринта на 27 май, учителите от детската градина на „Уудландс Кресент“ в края на „Уайтхаус Роуд“ заварват училището разбито.

Една от бележките

Една от бележките

Учебните пособия били разхвърляни безразборно наоколо, а почистващите материали разпилени по пода. Но най-обезпокояващата находка били четирите надраскани бележки:

„Аз убивам, ЗА ДА мога да се върна“

„ние убиваме пазете се Фани и Педала“

„ние убихме Мартин браун, Мамка ти Копеле“

„Вие сте мишоци защото ние убихме Мартин Браун по-добре се Огледайте НАОКОЛО стават УБИЙСТВА от ФАНИЯНД и старият ПЕДАЛ шибаняци такива“

Полицията отнеся бележките в управлението и ги архивира като лоша шега. Впоследствие Мери си признава, че тя и Норма са написали бележките „за майтап“. Тъй като това не било първото проникване в детската градина, управата инсталирала алармена система.

Тетрадката на Мери

През същата тази сутрин Мери Бел нарисувала в тетрадката си рисунка на дете в същата поза, в която бил открит Мартин Браун – с шишенце, на което пишело „ХАПЧЕТА…“ близо до него.

Тетрадката на Мери

Тетрадката на Мери

Към детето се приближавал някакъв мъж. Под рисунката пишело: „В събота аз си бях вкъщи, а мама ме прати да питам Норма дали иска да дойде у нас? когато стигнахме до Маргретс Роуд видяхме тълпи хора до една стара къща. Аз попитах какво става. някакво момче просто лежало там мъртво“. Това съчинение в тетрадката на Мери не се сторило странно на учителя й, макар че тя била единствената ученичка, която писала за смъртта на Мартин.

Същата седмица, в петък, се включва новоинсталираната аларма в детската градина. Мери Бел и Норма Бел са заловени на местопрестъплението, но и двете отричат да са влизали друг път. Те били освободени под попечителството на родителите си и им била назначена дата за явяване пред Съда за малолетни нарушители.

Една седмица по-късно Мери напада Норма близо до пясъчника на детската градина. Едно момче видяло как Мери одира с нокти приятелката си и я изритва в окото, но само се изсмяло с недоверие, когато тя изкрещяла „Аз съм убиец!“. Тя посочила към къщата, в която бил намерен Мартин Браун. „Онази къща ей там, там убих… „. Тъй като Мери била известна като „позьорка“, момчето не приело злокобните й хвалби на сериозно.

Към края на юли, преди убийството на Брайън, Мери посещава дома на семейство Хауи и заявяваа: „Знам нещо за Норма, за което веднага ще я приберат“. Тя им казала тайната си: „Норма хвана едно момче за гушата. Това беше Мартин Браун – тя го стисна и той просто падна“. За да илюстрира по-добре картината, тя хванала собственото си гърло, след което си тръгнала. Само след няколко дни Мери щяла да убие собственото дете на семейство Хауи. Тази нейна неутолима нужда да „показва и да разкрива“ смъртоносните си престъпления щяла да бъде задоволена върху още едно невинно детенце.

Заловена

„Убийството не е чак толкова лошо нещо, така или иначе някой ден ще умрем“ – Мери Бел към един от пазачите й.

Двете момичета били неукротими през първата нощ в ареста, затворени в малките килии в полицейския участък. „Те си крещяха една на друга през вратите“ – разказва една от полицайките, които ги пазели. Управлението не било пригодено да приютява деца-нарушители и се наложило да осигурят набързо необходимите удобства. „Най-сетне им казахме да млъкват. В един момент чух как Мери крещи ядосано за майка си“. Мери, която страдала от хронично напикаване, се страхувала да заспи, за да не намокри леглото. „Обикновено го правя“ – признава си тя. След години Мери разказва как нейната майка жестоко я унижавала, когато това се случвало вкъщи, като натърквала лицето й в локвата с урина. След това окачвала напикания дюшек отвън, така че да го види целия квартал.

По време на престоя й в управлението жените-пазачи опознават добре Мери и я описват като уверена, интелигентна и арогантна. Понякога нейните небрежни изказвания шокирали полицайките, но други пък гледали на нея като на изплашено малко момиче, което не осъзнава величината на престъплението си. Враждебността на Мери имала някакво почти наивно качество: веднъж един от пазачите хванал улична котка и държейки я здраво за врата я показал на Мери, молейки я да не наранява животното. Мери отговорила: „О, аз обичам да наранявам само малки неща, които могат да се съпротивляват“. Една полицайка разказва как Мери била споделила с нея, че иска да стане медицинска сестра, „защото тогава ще мога да бода хората с игли. Обичам да причинявам болка на хората“.

Дори родителите й да били отговорни за нейното поведение, тя самата не желаела да говори за това. Тя била научена да мълчи, особено покрай авторитетни фигури. Нейният баща Били Бел живеел със семейството си, но децата (Мери и нейните по-малки брат и сестра) били инструктирани да го наричат „чичо“, за да може майка им да получава безпроблемно социалните помощи за самотен родител. Били Бел бил крадец, а майката Бети Бел била проститутка, която често пътувала до Глазгоу „по работа“. Заради съмнителните им занимания властите разполагат с твърде малко информация за семейството на Мери. Един детектив, който посещава дома на Мери, го описва като „лишен от домашен уют, просто някакъв подслон. Беше много особено… единственият живец, който почувствах, идваше от голямото лаещо куче“.

Психиатрите решават, че Мери е „психопатична“, може би защото тя била неотзивчива. Ако беше нарушила мълчанието си и им беше разказала за насилието вкъщи, може би щеше да получи по-състрадателна диагноза. „Виждал съм доста психопатични деца“ – казва д-р Ортън, който първи я консултира по време на задържането й, – „но не бях срещал никого като Мери: толкова интелигентна, толкова манипулативна и толкова опасна“. Поведението й през последвалия процес също не допринася за предизвикване на съчувствие към нея.

Процесът започва

Мери Бел и Норма Бел са  изправени пред съда за убийствата на Мартин Браун и Брайън Хауи на 5 декември 1968 г. Процесът продължава девет дни. Медийното внимание, мака и нищожно по днешните стандарти, допринасяло за нарастващия интерес с напредването на делото. Въпреки опитите съдебното производство да се направи по-малко застрашително за децата, Норма и Мери били шашардисани. Мери изглеждала така сякаш слуша внимателно, но самата тя по-късно признава, че е запомнила процеса като едно „мъгливо петно“.

Прокурорът Рудолф Лайънс открива делото с презумпцията, че този който е убил Брайън Хауи, е убил също и Мартин Браун. Лайън методично давал примери с подозрителното поведение на двете момичета след смъртта на Мартин, как са измъчвали скърбящото семейство с нездравите си въпроси, и как са проникнали на следващия ден в детската градина, оставяйки послания, граничещи с признание. Тези бележки били най-разрушителни за невинността на Норма. Анализите на почерка доказвали, че тя е написала „Аз убивам, за да мога да се върна“. Ако Норма наистина е невинна, защо би участвала в тези зловещи писания?

Откъде Мери е знаела, че Мартин е удушен? – питал Лайън. Тази информация била скрита от полицията, но тя демонстрирала пред семейство Хауи как момчето е било удушено. Доказателствата също я уличавали – по телата на двете жертви били открити сиви влакна от нейните вълнени рокли. Влакна от полата на Норма били намерени по обувките на Брайън. Въпреки че нямало съмнения за вината на Норма, Мери била считана за главната виновничка. Според Гита Сърини, която присъствала на процеса, главният въпрос бил дали Мери е малко болно момиченце или чудовище.

Присъствието на семейството й в залата не помага особено. Нейната майка Бети Бел прекъсвала процедурите със своето вайкане и хълцане, а дългата й руса перука често падала от главата й. Подобно на лош актьор от сапунена сериал, тя шумно напускала залата само, за да се появи драматично отново след няколко минути. Бащата Били си седял тихо, игнорирайки спектакъла на съпругата си. Сърини описва Мери като много хубава и интелигентна, с тъмна коса и пронизващи сини очи, които „в гнева изглеждаха изпразнени от емоции“. Наблюдателите в залата, пише Сърини, я „гледаха с някакво страховито любопитство“. За толкова „манипулативно“ и „лукаво“ момиченце като Мери, неумението й да предизвиква състрадание е странно. Веднъж Мери казва на един от пазачите си: „… една жена от публиката ми се усмихва, но аз не й отвръщам. Тук няма място за усмивки. На заседателите няма да им хареса, ако се усмихвам, нали?“.

Норма, от друга страна, била заобиколена от много по-съчувствено семейство. Тя е третото от единайсет деца и реагирала на доказателствата и показанията с доста по-детската комбинация от страх и нервни сълзи (Мери презирала плача като израз на слабост).

Момичетата свидетелстват

Норма първа се изправя на свидетелската скамейка. Нейният защитник Р. П. Смит я помолил да разкаже за деня, в който бил убит Мартин Браун. Норма разказала как Мери си била промушила главата през оградата (двете момичета били съседки) и й казала „Станал е инцидент“, след което я завела до изоставената къща, където било открито тялото на Мартин. „Мери искаше да каже на Рита, че е станало нещастие… и, че навсякъде е имало кръв“ – казва възбудено Норма.

Норма била важен свидетел за обвинението, което смятало да докаже, че Мери е предразположена към насилие. „Мери показвала ли ти е някога как се убиват малки момченца или момиченца? Показвала ли ти е това?“. Когато Норма отговорила с „да“, Лайънс продължил: „Това не ти ли се струваше много нередно – да мислите и да си говорите за убийството на малки деца?“. Норма се съгласила с него.

Вечерта, преди да даде своите показания, Мери попитала една от полицайките за значението на думата „незрял“. „Адвокатът каза, че Норма е по-незряла“ – казала тя. - „Това значи ли, че ако аз съм по-интелигентна, то тогава аз ще обера цялата вина?’“

На шестия ден Мери е призована на свидетелското място. Залата шумяла нетърпеливо, разказва Сърини: „Местата за гражданите и пресата бяха препълнени и атмосферата в залата за първи път – за разлика от друг път -  бе леко пропита с онова морбидно очарование, което обикновено лъха от някои процеси за убийство“.

Мери била много сдържана и преливаща от здравомислие. Защо била поискала да види Мартин в ковчега му? „Провокирахме се една друга, кой ще се осмели да го направи и аз не исках да изглеждам страхлива…“ – обяснява тя. За рисунката в тетрадката си на тялото на Мартин, тя казва: „Слухове, хората разправяха, че до него е имало шишенце с хапчета. Прибавих го в рисунката, за да изглежда по достоверно“. Тя казала на семейство Хауи, че Норма е убила Мартин, „защото се скарах с Норма през онзи ден и само това ми хрумна“. Мери била взела идеята за това, че Норма е удушила Мартин, от телевизията.

Анализите на почерка показват, че бележките са написани и от двете момичета. Норма свидетелства, че идеята за тези послания им е хрумнала в спалнята на Мери.

Макар Мери да се съгласява, че бележките са били „съвместна идея“, тя настоява, че решението да ги занесат в детската градина е било на Норма.

Между приятели

Независимо от взаимните си обвинения, момичетата демонстрират дълбока връзка. Според Сърини, по време на делото „… те обръщаха глави една към друга, очите им се срещаха, лицата им внезапно се опразваха от изражение и двете сякаш се опитваха да потвърдят и подсилят взаимната си връзка“. Но те показват и моменти на предателство: „Те клатеха глави невярващо или гневно на казаното от другата; обръщаха се рязко, втренчвайки се една в друга, когато чуваха цитати от взаимните си обвинения; и винаги коментираха на глас – Норма със сълзи и отчаяни викове `Не, не`; Мери с високи и гневни забележки“. Накрая съдията забранява контакта между двете момичета до края на процеса.

И двете отричат отговорността за смъртта на Мартин Браун, но признават, че са били заедно с Брайън в деня на смъртта му. Според Мери, маниакалната Норма била удушила Брайън. Когато я попитали, дали не се е страхувала, че Норма може да убие и нея, Мери дръзко заявила: „Тя не би посмяла – защото щях да й фрасна един“.

Зловещата версия на Норма за случилото е по-близо до истината: „Мери каза на Брайън да легне долу и започна да му причинява болка“. Норма демонстрира как Мери е щипала носа на Брайън. Детето се опитвало да изблъска ръцете й. „Когато започна наистина да го измъчва, тя каза `Норма, ще го поемеш ли ти, че ръцете ми изтръпнаха`.“ Но Норма си била тръгнала, докато Брайън бил все още жив. Ако Норма наистина е била обезпокоена от поведението на Мери, защо тогава се е върнала по-късно заедно с нея, за да изрязват букви по тялото на Брайън? Мери била взела ножици със себе си, защото искала „да го остриже гола глава“. В нея бил и бръсначът, с който рисували по корема на Брайън.

Присъдата

„Какво толкова може да ми се случи? Ще ме обесят ли?“ – Мери Бел

Осъждането било ясно – Мери щяла да получи присъда за убийство или непредумишлено убийство. Въпреки че Норма се радвала на повече съчувствие, все още не било ясно колко строго щяло да бъде нейното наказание. Защитата трябвало да покаже, че Мери е била разстроена и не е можела да се контролира, нито да разбере величината на престъплението си. След показанията на децата защитата призовава психиатрите, които били прегледали Мери. Д-р Робърт Ортън свидетелства: „Аз смятам, че това момиче страда от психопатично разстройство, демонстрирано от липсата на зачитане на другите човешки същества и склонността й да действа импулсивно без предварителен умисъл“.

По закон това е въпрос на „снижена отговорност“. Съдия Кюсак обяснява понятието на журито: „През 1957 г. бе гласуван Указ на Парламента, според който… когато някой убива или участва в убийство, той не може да бъде обвинен в убийство, ако страда от умствена аномалия, която е оказала влияние на отговорността за неговите деяния“.

Когато идва моментът на заключителните речи обвинението характеризира Мери като злодей. Бедната Норма сама била станала жертва на „зло и неустоимо влияние почти като онова на литературния Свенгали“, казва Лайънс. „Норма е едно обикновено квартално момиче с интелигентност под нормата. Мери от друга страна е необикновено дете – агресивно, зло, жестоко, неспособно да изпитва разкаяние – момиче, което сякаш е обладано от доминираща личност с необичайна интелигентност и степен на лукавост, която е просто ужасяваща“. В опит да спаси Мери от това да бъде заклеймена като „лошото семе“, защитата поставя по-широки въпроси. Защо се е случило това? Какво е накарало Мери да го извърши? „Много е лесно да демонизираш едно малко момиче и да я оприличиш на Свенгали, без нито за момент да се замислиш какво точно е довело до тази трагична ситуация…“

Съдебните заседатели, в състав от пет жени и седем мъже, заседават по-малко от четири часа преди да вземат решението си. Норма се разтреперва от вълнение, когато чува, че е „невинна“ и за двете непредумишлени убийства. Мери Бел е призната за „виновна в непредумишлено убийство поради снижена отговорност“ за смъртта на Мартин и Брайън. Съдия Кюсак произнася присъдата „задържане до живот“, докато Мери плачела без да получи никаква утеха от семейството си. Нейното задържане щяло да бъде за неопределен период от време.

По-късно Норма получава три години пробация за влизането с взлом в детската градина и е поставена под психиатрично наблюдение.

Лишаване от свобода

„Той ме нарече убийца и аз го сграбчих за косата и размазах лицето му във вечерята“ – Мери Бел.

Тъй като в Британското кралство не е прието да се задържат малки момиченца-убийци зад решетките, въпросът бил къде да бъде изпратена Мери. Затворът бил немислим за едно единадесетгодишно дете.

Мери Бел на 16г.

Мери Бел на 16г.

Психиатричните клиники не били достатъчно добре подготвени, за да я приемат. Тя била твърде опасна, за да постъпи в заведение за проблемни деца. Накрая малолетната убийца свършила в учреждение „само за момчета“, където също се очаквали проблеми с идването на пубертета.

Затворническият живот на Мери е интересен, защото в един момент тя изглежда се „поправя“. Когато е освободена на 23 години тя продължава с живота си и ражда дъщеря. Тя твърди, че е съвсем друг човек, а не „психопатичното“ дете, което някога е била. Възможно ли е да се излекува един социопат-насилник? Възможно ли е на единайсет години психиката на Мери все още да се е поддавала на влияние? Настъпило ли е „морално пробуждане“, както твърди авторката Гита Сърини? Или тя просто играе наистина добре ролята си? Социопатите са експерти в двуличието. Какъвто и да е случаят, заслужава си да проучим живота й зад решетките.

Мери Бел била приютена в специалното заведение „Ред Банк“ от февруари 1969 до ноември 1973 г. „Ред Банк“ представлява поправително училище, част, от което е строго-охранявана. Учреждението е добре пригодено и разполага с необходимите удобства и поддържащ персонал, ръководен от бившия флотски офицер Джеймс Диксън, известен със силните си морални възгледи. Г-н Диксън подкрепя Мери, но й налага и строга дисциплина и тя в крайна сметка започва да питае към него обич и уважение. За разлика от задушаващото влияние на нейната жестока и аморална майка, г-н Диксън изпълнявал ролята на благосклонната и силна бащинска фигура, която досега била липсвала в живота й. Тя обичала Били Бел (който не е биологичният й баща, но присъствал в живота й от самото му начало), но като крадец той далеч не бил модел за подражание. Когато е осъден за кражба през 1969 г., посещенията му при Мери приключват.

Мери Бел на 17г

Мери Бел на 17г

Майката на Мери била поддръжник на строгата дисциплина, но методите й не били особено подходящи за семейни ситуации. Нейната специалност като проститутка била да „дисциплинира“ клиентите си с камшици и връзване, твърди Мери. Но Бети Бел все пак взимала предпазни мерки: „Винаги криех камшиците от децата“ – казва тя. Бети често посещава дъщеря си, а Мери с нетърпение очаквала да види майка си, но след това винаги се разстройвала и проявявала агресивност. Един от лекарите поискал посещенията на Бети да бъдат прекратени, но самата мисъл една майка да бъде отделена от дъщеря си била немислима в онези години. Служителите на „Ред Банк“ мразели прекалено драматизиращата и манипулативна Бети. „Тя `играеше` ролята на майка“ – казва един от учителите.

Бети Бел извлича полза от популярността на дъщеря си като продава историята й на вестниците и окуражава Мери да пише писма и поеми, които лесно биха могли да бъдат пробутани на пресата. Бети искала дъщеря й да види колко много страда тя като майка на прочута малолетна убийца. „Исус е бил прикован на кръста само веднъж, а мен ме коват непрекъснато“ – оплаквала се тя.

Философията на „Ред Банк“ е да се фокусират в настоящето. Да се мисли за миналото е пагубно и затова към детството и последвалите убийства на Мери не било подходено адекватно. Един психиатър смятал, че Мери блокира травмиращото си минало и е обезкуражена да се опитва да разбере защо е убивала. „В нея има една необикновена вътрешна напрегнатост… една нужда, която нито може да бъде разбрана, нито задоволена“ – казва той. Тя минава през много специалисти, но малцина успяват да я опознаят добре. Тя била манипулативна и често се сбивала с момчетата. Твърдяла, че има сестра близначка на име „Паула“ – „Мисля, че си измислях тази близначка, защото тя би могла да е направила онова, което аз в действителност бях извършила“ – казва тя по-късно.

Затворът

„Без съмнение това прехвърляне се отразява разрушително на Мери“ – пише Сърини в своята книга „Нечут плач“. Тя трябвало да се пригоди от мъжката атмосфера в „Ред Банк“ към напълно женския затвор „Стайъл“. Мери била непокорна затворничка и често е наказвана, но скоро се адаптира: „Това, което трябваше да направя бе да продължа да се боря със системата, но вместо да бъда открита и гневна, реших да подходя подмолно и коварно“. Освен това тя решава да стане лесбийка (с мъжко поведение). Когато майка й чува това, тя казва: „Исусе Христе, какво следва? Първо стана убийца, а сега лесбийка“. Един детски психиатър, който провеждал ежеседмични групови терапии в „Стайъл“, стига до заключението, че „Мери е изминала дълъг път, за да убеди самата себе си, че е мъжествена. Тя ходи наперено, гримира се така, сякаш има набола брада и пъха чорапи, навити във формата на мъжки гениталии, в бельото си“. След време тя посещава един лекар с желанието да си направи операция за смяна на пола, но той й отказва.

Заловена след бягството

Заловена след бягството

Когато е прехвърлена в едно по-слабо охранявано учреждение през 1977 г., Мери успява да избяга. Двама мъже качват нея и нейната партьорка по бягство в колата си. През краткото време на свобода Мери загубва девствеността си. Мъжът, с когото тя преспива, продава историята си на вестниците и твърди, че тя била избягала от затвора, за да забременее. „С течение на времето пресата се превърна в кошмар за мен“ – казва Мери. – „Така и не можах да разбера какво искат от мен“.

Няколко месеца преди освобождаването си през 1980 г., Мери е преместена в едно общежитие, където се запознава с някакъв женен мъж, от когото забременява. „Той каза, че е твърдо решен да ми докаже, че не съм лесбийка“ – казва тя. – „Беше ми трудно да не мисля за секса като за нещо мръсно“. Когато разбира, че чака дете, тя прави аборт, но след това изпада в нещо като морална криза: „Само като си помисля, че първото нещо, което извърших, след като лежах дванайсет години в затвора за убийството на две бебета, бе да убия и бебето в мен…“. Но тя чувствала, че няма друг избор.

Свободна на 23

„Мери се беше превърнала в две отделни личности, за свое собствено добро“ – надзорникът на Мери.

Мери Бел е освободена на 14 май 1980 г. и заживява в Съфолк. Първата й работа е в местната детска градина (!), но комисията по предсрочно освобождаване преценява, че тази работа не е подходяща за нея.

Свободна на 23г.

Свободна на 23г.

Тя става сервитьорка и се записва в университет, но била твърде обезкуражена, за да се задържи. След като се премества да живее обратно при майка си, тя среща един млад мъж, от когото забременява. Развихрят се големи дебати по въпроса дали жената, която е убила две деца, би могла да бъде майка, но тя се преборва за правото си да роди детето, което се появява на бял свят през 1984 г.

Мери твърди, че гледа по различен начин на престъпленията си след раждането на детето си. Тя получава възможност да се грижи за детето, което, обаче остава официално под опеката на съда до 1992 г. „Ако е имало нещо нередно с мен като дете, то сега вече го няма. Вярвам, че, ако беше възможно да се види на рентген душата ми, щеше да стане ясно, че всичко счупено е вече поправено“ – настоява тя.

Някак си Мери успява да се превърне, без съответното психиатрично лечение, от дете-убиец в любяща майка. Годините в поправителното училище и затвора й донасят сексуален тормоз и пристрастяване към наркотиците, но тя твърди, че сега има нови морални ценности и изпитва дълбоко разкаяние за престъпленията си. Възможно ли е това? Можем ли да вярваме, както пише Гита Сърини, във „възможността за метаморфоза“? Според авторката Мери Бел се била разделила „на двама души – детето и възрастната“.

В крайна сметка, тя среща един мъж, в когото се влюбва и се заселва в едно малко градче. Но нейният надзорник бил длъжен да уведоми местните власти за присъствието й, и скоро жителите на града се вдигнат на протест по улиците, въоръжени с плакати „Убийцата вън!“. Тя живеела в постоянен страх да не бъде разпозната.

Когато се опитва да обясни какво е минавало през главата й като дете, особено по време на гневните й изблици, Мери само отчасти осъзнава поведението си и с трудност признава за импулса си да души други деца. Вместо това, тя често описва насилието си като удряне и дърпане: „Сложих ръцете си около ушите й, или около косата й, нещо такова“.

Колкото до убийството на Мартин Браун, версията на Мери непрекъснато се променя, и тя приписва случая понякога на инцидент, а друг  път на необясним импулс. Тя разказва, че се била скарала с майка си и за пръв път била отвърнала на ударите й. Тя си спомня със смътна чернота, че когато „стискала“ шията на Мартин: „Не бях ядосана. Не беше чувство… а празнина, която нахлува… като бездна… отвъд яростта е, отвъд болката, сякаш чувствата ти пресъхват“ – казва тя. - „Нямах намерение да нараня Мартин; защо бих имала? Той беше просто мъничко момченце, което живееше в къщата зад ъгъла…“

Мери все още твърди, че Норма носи известна отговорност за смъртта на Брайън Хауи. „Слабият прави другия до себе си по-силен с това, че е слаб“ – казва тя, защитавайки се, че е била „по-силната“.

Създаването на Мери Бел

„Разкарайте това нещо от мен!“ – Бети Бел за новородената си дъщеричка Мери.

В сагата за Мери Бел майката Бети е считана за главния злодей и виновница за нейната психопатология. Бети Бел е родена в Глазгоу през 1940 г. и е описвана като дълбоко религиозно дете. „Всички мислехме, че тя ще стане монахиня“ – казва нейната майка. Тя обичаше „религиозни неща“, спомня си сестра й. „Винаги рисуваше монахини и олтари, гробове и гробища“. Според семейството й, тя не е била подлагана на строги наказания или насилие, но, въпреки това Бети започва да се отдръпва от тях. Когато баща й умира: „Бети беше като луда“, казва нейната сестра Айса. Тя изпадала в нервни пристъпи, инсценирала отравяне с лекарства и през 1957 г. родила Мери Бел. Кой е бащата на Мери си остава загадка.

Краткото детство на Мери представлява един кошмарен низ от изоставяния и злоупотреба с наркотици. Бети нямала търпение да се отърве от дъщеря си – зарязвала я при роднини, но винаги се връщала, въпреки молбите на семейството й да им позволи да се грижат за малката. През 1960 г. Бети завежда Мери в една агенция по осиновявания, където я дава на една объркана жена, която нямала право да бъде осиновител, тъй като заминавала за Австралия. „Доведох я, за да бъде осиновена. Вие я вземете“ – казала Бети, оставяйки Мери с непознатата. Слава богу, сестрата на Мери Айса проследява майка си и скоро открива жената, която вече била купила нови роклички за Мери.

Само на две годинки Мери вече отказвала да се привързва към хората – тя вече се държала студено и откъснато. Тя никога не плачела, когато я боляло, но проявявала агресия и веднъж дори размазала носа на чичо си с една играчка. Безотговорните отказвания на майка й от нея не помагали особено.

Като дете Мери става свидетел как едно нейно петгодишно приятелче е блъснато и убито от автобус. Това ужасно събитие вероятно още повече повлиява на нейната по-нататъшна неспособност да се обвързва. През 1961 г. Мери тръгва на детска градина. „Тя беше непослушна почти винаги“, казва учителката, която веднъж видяла как Мери хваща за гушата едно друго дете. Когато й казали да не прави така, тя попитала „Защо? Това ще го убие ли?“. Тя била самотна и останалите деца й се подигравали. Тя ритала, удряла и щипела другарчетата си и разказвала „невероятни истории непрекъснато“.

„Инцидентни“ свръх дози

Най-обезпокояващите инциденти от детството на Мери са свързани с честата й злоупотреба с лекарства, която очевидно е свързана с майка й. Когато Мери е на една годинка, тя за малко щяла да се самоубие, намирайки някакви хапчета, скрити в една тясна дупчица на грамофона. Изглеждало не само невъзможно бебето да е достигнало само лекарствата, но и странно как би погълнало толкова много от „киселинните“ лекарства. Когато Мери е на три години, нейният брат бил заловен да дъвче „малки сини хапченца“ заедно с шоколада, който леля им Кат била донесла за децата. (Бети казала, че „те трябва да са се добрали до шишенцето с лекарства в чантата ми.“). Кат и съпругът й предлагат да осиновят Мери, но Бети отказва да пусне детето и скоро прекъсва всякакви контакти с тях.

Най-сериозната свръхдоза на Мери е причинена след поглъщането на хапчета съдържащи „желязо“, принадлежащи на майка й. Тя изгубва съзнание и се наложило да изпомпват стомаха й. Свръхдозирането с лекарства, особено при развиващите се деца, може да доведе до сериозни мозъчни увреждания.

Бети Бел е драматизираща личност и обича да се прави на мъченица. Тя вероятно страда от Индиректен Синдром на Мюнхаузен, печелейки внимание на гърба на трагичните „инциденти“ случващи се с дъщеря й. Този синдром, описан за първи път през 1977 г., се характеризира с умишленото причиняване на нараняване, задушаване или отравяне причинено от собствените родители или грижещи се за дадено дете лица, с цел получаване на състрадание от околните. Една такава майка обикновено има нежелано дете и е неомъжена. Това би могло да обясни, защо Бети винаги си е искала детето си обратно, въпреки вредите, които му причинявала. Този неопреодолим импулс за драматизъм е илюстриран от един инцидент: Бети през сълзи разказала на сестра си, че Мери е била прегазена от камион, което естествено предизвикало огромно внимание и съчувствие към загубата й. На следващия ден Бети признала, че е излъгала; Мери била у някакви нейни приятели, които я били осиновили за известно време.

Психологически портрет

„Да манипулира хората е нейната главна цел“ – д-р Уестбъри след прегледа на Мери.

По време на процеса психиатърът, който бил прегледал Мери, свидетелства, че тя е показала класическите симптоми за психопатия (или социопатия), чрез неспособността си да чувства и да разбира чувствата на хората. „Тя не показа никакво разкаяние, нямаше сълзи или вълнение. Тя бе напълно лишена от емоции, докато говорехме за случилото се и просто негодуваше от затварянето си“ – казва д-р Ортън. - „Не можах да установя истинска престъпна мотивация“.

Нехайната майка на Мери, гените на неизвестния й баща и уврежданията, които вероятно са настъпили от честото предозиране с лекарства, със сигурност са повлияли на нейната социопатия. Тя реагирала на околните така, както била свикнала да се отнасят с нея. Когато една майка е източник на страх за детето си, то се справя с това като развива защитен механизъм срещу външния свят, който, за развиващия се социопат, представлява една непрестанна заплаха. Разбира се, не всяко дете, отгледано в условия на насилие, се превръща в социопат. Генетичните фактори също играят роля.

Тя със сигурност не показва признаци, че се е наситила след смъртта на Брайън. Тя измъчвала животни, страдала от хронично напикаване чак до доста зряла възраст, и, въпреки че не палела огньове, унищожавала чужда собственост по време на кратката си кариера като убиец. Запознатите с тази „триада“ от симптоми, които предвещават, че едно дете е възможно да се превърне в сериен убиец, вероятно биха се досетили, че тя не би спряла да убива сама. Мери ловувала жертви по-слаби от нея и след убийствата се опитвала да стане част от разследването или скръбта на близките.

„Животът в измислен свят“ е нещо хубаво за децата, но що се касае до психологически разстроени насилници, фразата звучи злокобно. Мери и Норма си фантазирали как ще станат престъпници и ще избягат в Шотландия.

Медицинските експерти не вярват, че социопатите могат да бъдат „излекувани“. Те обикновено са устойчиви на терапия, което Мери доказва по време на живота си зад решетките. Съществува мнението, че агресивното им поведение утихва с течение на възрастта. Може би това е случаят с Мери. Никога няма да знаем със сигурност.

Манипулаторка

Като дете Мери е описвана като много манипулативна и интелигентна. Като възрастна, по време на интервюто си с Гита Сърини, тя преиграва скръбта си: „Възстановяването й след тези ужасни пристъпи на печал, обаче настъпваше изумително бързо и тези мълниеносни емоционални обрати предизвикаха съмнение у мен“ - казва авторката.

Мери като възрастна

Мери като възрастна

„Само едно нещо надделява над всичко останало“ – пише Сърини за трагичните преживявания на Мери, – „дисциплината, която тя си налага, за да даде нормален живот на дъщеря си“. Сърини и Мери в един глас демонизират Бети Бел като майка и издигат Мери до ролята на майка изкупител. Но нещо не се връзва в тази пълна промяна. Мери показва твърде много от театралния драматизъм на майка си, което ни навежда на мисълта, че Бети Бел може би все още живее в ума й.

Мери позволява на Бети да бъде част от живота й и дори живее при нея след излизането си от затвора, въпреки продължаващото лошо отношение. Тя искала собствената й дъщеря да се среща с Баба. Според някои недоказани твърдения Бети е упражнявала сексуален тормоз върху малката Мери, като я продавала на клиентите си. След това продала историята й на вестниците. Степента, до която Бети е увредила дъщеря си, е неизвестна. В цялата книга „Нечут плач“ Мери доказва, че е много ненадеждна. Със сигурност има причина тя да лъже и да преувеличава за насилието на майка си, което много социопати правят, за да спечелят съчувствие и оправдание за своето поведение. Бети вече е мъртва и никой никога не успява да потвърди най-лошото от обвиненията срещу нея. Тази тишина вероятно е част от една друга, по-подтисната епоха, преди темата за злоупотребата с деца да може да бъде свободно дискутирана, както това се случва днес.

Нечут плач

„Това, което искам най-много е нормален живот“ – Мери Бел.

Когато е публикувана през 1998 г., книгата“Нечут плач“ предизвиква негодувание срещу престъпниците, които печелят, продавайки историите за престъпленията си. Мери получава пари за съдействието си в написването на творбата, което вбесява толкова  много хора, че премиер-министърът Тони Блеър публично порицава заплащането й. Създадени са закони, чрез които да се попречи на други престъпници, сред които Денис Нилсън, да сторят същото. Мери се надявала книгата да „изясни нещата“. Тя смятала, че ако разкаже историята си, медиите ще я оставят на мира.

Медийният интерес към Мери се подновява и репортерите обсаждат къщатата й. Нейната дъщеря-тинейджър научава, че майка й е скандалната Мери Бел, и двете напускат дома си с глави покрити с одеяла, отблъсквайки микрофоните и въпросите на медийте. Според Мери, дъщеря й приема нейната самоличност и й прощава. „Но, мамо, защо не ми каза? Ти си била просто дете, по-малко от мен“ – казала тя, според Мери.

Може би най-голямото постижение на книгата „Нечут плач“ е опитът й да открие отговорите за причините за жестокото поведение на децата, което се превръща в стряскащо често явление напоследък. По своему Мери Бел представлява една аномалия. Тя удушавала жертвите със собствените си ръце, за разлика от тревожно зачестяващите убийства от огнестрелно оръжие в наши дни. Дали историята на Мери ще предотврати насилието у други деца, тепърва ще се види. Това е един необикновен предупредителен разказ за детската способност към жестокост. Ако е вярно, че децата са благословени с вътрешна доброта, то тази благословия е много крехка.

Анонимност

На 21 май 2003 г. „BBC Online“ съобщи, че убийцата на деца Мери Бел е наградена с доживотна анонимност.

По решение на Върховния съд, самоличностите на Бел и нейната дъщеря от сега нататък ще бъдат пазени в тайна, за да бъдат защитени двете от саморазправа. Според условията на временната съдебна заповед, настоящите самоличности и местонахождение на Бел и нейната дъщеря не могат да бъдат разкрити.

В интервю пред съдебната зала, проведено веднага след обявяването на решението, сестрата на убития Мартин Браун казва, че то е „една подигравка“. „Жертвите изобщо не бяха на дневен ред – никой не се интересуваше от нашето семейство“ – казва тя.

Майката на Мартин, Джун Ричардсън, казва в едно интервю за „BBC“ през април: „Най-доброто, което може да се случи, е тя да остане анонимна и просто да изчезне, за да можем да продължим живота си“.

Съдия Елизабет Бътлър-Слос набляга, че „този случай е изключение и това решение не означава, че ще се дава анонимност при всички подобни случаи“.

Главният въпрос, който съдът трябвало да реши бил „дали правото на Бел на личен и семеен живот надделява над правото на обществото на отворен процес и медийна свобода“.

Защитавайки решението си, съдия Бътлър-Слос казва, че е взела решението, водена от причини, различни от онези, които е имала, когато дава доживотна анонимност на детските убийци Робърт Томпсън и Джон Венабълс, убийците на Джеймс Бълджър.

Източник: trutv.com

36 Коментари за “Мери Бел: Най-малкият сериен убиец”

  1. AvatarЕМИЛИЯ

    СПОРЕД МЕН, СОЦИОПАТИЯТА Е НЕЛЕЧИМА, И ТВЪРДЕ МНОГО ТОЛЕРИРАТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ. УБИЙСТВО САМО ЗА УСЕТА НА БЕЗНАКАЗАНОСТ И ПО-ГОЛЯМО НАДМОЩИЕ, ТРЯБВА ДА СЕ СЪДИ НАЙ-СУРОВО ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ АЗ СЪМ ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ!

  2. Avatarм

    Сайтът е страхотен, най-интересният, който съм чела от много време. Благодаря много за статиите!

    Единствената ми забележка е към неправилната и прекалена употреба на пълен член. А като цяло статиите са написани на много грамотен език, приятна изненада сред иначе доста западналия правопис. Давайте все в същия дух и просто обръщайте внимание, че пълен член в изречението има само подлогът. С други думи, ако думата, за която се съмнявате, отговаря И на въпроса „кого“, значи тя е не-подлог и не може да носи пълен член.

    Благодаря за страхотния сайт отново!

  3. AvatarСилвия

    Благодаря ти, м:) Съжалявам за неправилната употреба на пълния член, и мен ме дразни, но просто нямам физическото време да редактирам всичко. В по-старите публикации, като тази,наистина има доста граматически недоразумения, не само с пълния член, но и със запетайките,правописа,словореда и др., но с всяка нова статия нещата се оправят:) Радвам се, че следиш сайта, това ме стимулира още повече да продължа развитието му!

  4. Avatarклима

    Този сайт е страхотен браво!!! Продължавайте

  5. AvatarHanna Montana

    Силвия,и аз го следя..продължавай си.Даже съм го сложила[саита] на отметка в Google Chrome!!!!!!

  6. AvatarСилвия

    Благодаря ви! Докато има кой да чете, ще има и кой да пише :)

  7. AvatarHanna Montana

    Разбира се,че има кой.Та аз съм запалена на такива теми от тинейджърка.Колко съм ровила в нета за да си намеря статии за серийните убийци[преди четях повечко книги] и сега,когато намерих този сайт…няма да го махна от браузъра НИКОГА.Даже много благодаря за статията с бебето П.

  8. AvatarНякой си

    Хмм…това момиче е имало доста потенциал,естествено в негативен смисъл,сигурно ако я бяха оставили да се „развива“,би засенчила доста от най-жестоките убийци.

  9. AvatarИзрод

    Трябва роднините на убитите да я издират и пред нейните очи бавно и брутално да убият детето и ! После в продължение на седмица трябва да я измъчват – рязане на език,изтръгване на нокти,горене с фасове и да я пречукат тая смрад !

  10. AvatarМосквич 412

    Друго си е смъртната присъда!

  11. AvatarРокси

    Малко офф-топик към Силвия и м :) )) Най-лесния начин да установиш дали да ползваш пълен или кратък член е следния: ако в изречението, думата, за която се чудиш с какъв член да бъде, може да се замести с „той“, се слага пълен член. А ако може да се замести с „него“, значи е кратък :) ))) Иначе и аз не съм шампион по правопис, но единствено по този начин ми става ясно кога какъв член да бъде. :) )

  12. AvatarВиктор

    Знам, че ще прозвучи глупаво, но оправдавам Мери Бел до някъде.

    Трябва да имаш много финна душа да разбереш тези убийци като нея!

    П.П. Звучи много психопатско това което написах, но не успях да намеря други думи.. интересно как е продължила напред, сигурно е било адски трудно.

    П.П.2 Сега никой ли не знае къде е Мери Бел?

  13. AvatarЕлис

    И аз въпреки че изобщо не ми се иска я оправдавам до някаде.При някой деца фантазиите самоувереността доминират.Мери Бел е била наистина с доста развита фантазия и 100% думата страх за нея не е същесвувала,сигорна съм че всички познавате деца които до 15 годишни са били безсърдечни лишени от много ценности (в случая Мери е била на 11) а след това те наистина се поправят.Но все пак има отнети 2 човешки живота!А Нора? Как така съучастник и хилещ се и задаващ глупави въпроси човек е оставен безнаказан?Според мен и тя е трябвало да получе някакво наказание ( а не само за Детската градина).

  14. Avatarsuziii

    vijte tova nee normalno kak az ili vie (sega sam na 13) bih mogla da odu6a nqkoe malko detence bez da mi puka i da ne izpitvam 4uvstva?? i az ne poznavam ba6ta si naskoro omrq i liubito mi ku4e (mn go obi4ah)edinstveniq mi dqdo su6to umrq no kvo ot tova!dai sq da odu6avam na poraziq!!!prosto ne e normalno i zatova e vinovna maikata na meri!!!

  15. Avatarstop

    Ot Angliiski istochnitsi prochetoh,che Mary Bell poluchava 50 000 angl.liri ot izdatelkata si za raskaza si.Po otnoshenie na Norma Bell az sushto sum uchudena.

  16. AvatarDelyana

    Потресаваща история! Съвсем случайно се натъкнах на нея и на сайта и не можех да подмина! В този ред на мисли- поздравления за сайта, ставам фен! Интересува ме книгата на Гита Сърини ‘Нечут плач’дали е издадена на български, определено бих прочела повече по темата!

  17. AvatarСилвия

    Благодаря, Деляна, добре дошла! Книгата едва ли я има, поне аз не я намерих из онлайн книжарниците, когато търсех инфо за статията. Всъщност заглавието й е по-удачно да се преведе „Нечути плачове“, не знам защо така съм го написала.

  18. Avatarnai golemia fen

    Аз убивам, ЗА ДА мога да се върна
    Този случеи го гледах по TLC . И както казах ако едно дете е тормозено в къщи , то тогава може да се роди чодовище

  19. AvatarДориана

    До Изрод- правилно си избрал как да се подпишеш, не си ти който да определя дали едно дете да бъде убито пред очите на собствената си майка!!!Защото тази жена е също и майка!Какво вина има дъщеря й,че да бъде убита, не си в ред, май на теб трябва да се приложат тези „наказания“ щом си съгласен с тях!

  20. Avatarnvk

    От седмица немога да сваля очи от сайта ! Поздравления за статиите :)

  21. AvatarПетя

    Потресаваща история! Статията е написана по един невероятно интригуващ и интересен начин.. Моето мнение е, че каквото и да се случва тази злоба и радост от причиняването на чужда смърт не могат да изчезнат просто така. Не вярвам в промяната й. Не е възможно след като е имала толкова изкривено мислене и се е отнасяла с такъв сарказъм спрямо страдащите семейства в толкова ранна възраст изведнъж да се промени и да стане грижовна и добра майка. По-скоро вярвам, че играе добре своята роля и би могла да създаде дори по-зловещо чудовище от самата себе си.

  22. AvatarАнтоанета

    Само не разбирам какво са правели навън и самички 3 годишни деца?

  23. Avataralex

    Антоанета,Вие не разбирате нещо,което и аз не разбирам,едно 3 годишно дете е кажи-речи още бебе,/моята дъщеричка в момента е на 3 годинки/и според мен е било крайно непредпазливо от страна на родителите на второто убито дете /и по принцип всяко толкова малко дете/ да го оставят да излезе само,още по-вече че дни преди това е имало мистериозен смъртен случай на дете на същата възраст.Болни мозъци има навсякъде около нас,не е останало местенце на този свят където човек да може да живее спокойно и да отглежда децата си.

  24. AvatarD

    Alex, Антоанета, не забравяйте, че става въпрос за преди 45 години. Определено не е нормално сами деца да се разхождат навън на тази крехка възраст, но също така не е и нормално малки момиченца да ги убиват.
    Преди да прочета за този случай, прочетох за Джеймс Бълджър. Знам, че вероятно не звучи добре за мен, но искам да си призная, че се почувствах зле за всички тези деца, не само за убитите, но и за убийците. За да бъдеш убиец на 10 годишна възраст, трябва да си преживял ужасяващи неща в детството си, които да те подтикват към това. Майката на Мери Бел е изкарана абсолютен изрод от статията, но вероятността и тя да е имала тежко детство не е малка. Вероятно знаете, че повечето проблеми на хората откъм характера им, са свързани с детството. Разбира се, има и изключения.
    И в двете статии ми прави впечатление как обществото е яростно настроено против тези деца. Не отричам, че е важно да бъдат наказани за стореното, но все пак те са деца. Пределно ми е ясно, че ако моето дете бъде на мястото на някое от убитите, вероятно ще мисля по различен начин. Но това са деца. Според мен за тях всичко е една голяма игра. В случая на Мери Бел вероятно е заради желанието за внимание, докато при Томпсън и Венабълс играчката се превръща в нещо по-сериозно.
    Не ги оправдавам, стореното и в двата случая е изключително жестоко. Но нима тези хора, които биха се саморазправили с тях са по-добри? Това ли е правилното решение – да убиеш убиеца?

  25. AvatarКристина

    Статията е страхотна, поздравления за авторката и целия сайт!Всичко е идеално подредено, има смисъл и грабва още от първото изречение.Силвия, мисля че трябва да се замислиш да го направиш и на английски този сайт, не знам дали има други такива подобни, но мисля че ще имаш успех.Поздравления още един път.
    P.S.Само не съм сигурна дали е хубаво 13-14 годишни да четат такива статии…но все пак…

  26. AvatarАлос Унищожителя

    Потресен съм.Това е много зловещо.Поведението на това момиченце е лишено от каквато и да е нормалност присъща на други серийни убийци които са на по-голяма възраст като Сергей Головкин,който поне може да каже защо е убива тийнейджъри-защото е искал да си отмъсти на хората,които са го тормозили като малък,като убива хора подобни на тях.Но тук това дете просто се забавлява по гнусен и девиантен начин.Съгласен съм с Някой си със сигурност би била по-гнусна от Игор Иртишов или гореспоменатият Сергей Головкин.

  27. AvatarАлос Унищожителя

    Сериозно Изрод тя е убила две малки момчета.Не че е добре,но все пак е била много млада и със сериозно разклатена психика-просто погледни бележките ,,аз убивам ЗА ДА мога да се върна,,.Да ти звучи нормално?Не.Не можеш да искащ да убиеш по толкова жесток начин някой толкова ментално болен.На темата със бруталните наказания за гнусни британски престъпници.Джейсън Оуен който е убил едногодишния си син по много гнусен начин за него предложеното наказние става,само без убиването на децата.

  28. AvatarЕва

    В началото на статията четем, че:

    „Нейният баща Били Бел живеел със семейството си, но децата (Мери и нейните по-малки брат и сестра) били инструктирани да го наричат „чичо“, за да може майка им да получава безпроблемно социалните помощи за самотен родител.“

    а по-надолу, че:

    „Кой е бащата на Мери си остава загадка“.
    Последно?

  29. Avatarjuly
  30. AvatarAzazel

    Любимата ми героиня от този сайт. Какво очарователно малко демонче! Моя любов, Мери Бел…

  31. AvatarCFH

    До Ева – Били Бел е бил нейн пастрок, а биологичният баща е неизвестен.

  32. AvatarКартоф

    Тя е била едва едно малко дете на 11 годишна
    въздраст с психическо растройство,
    това е една неразумна въздраст,
    в която повечето хора тепърва се развиват,
    тя е живяла в свят с лоши условия,
    несъзнателно симулирала поведението на хора,
    които са я малтретирали,още като била 6 годишна.
    Майката смазвала от бой Мери,
    но тя не плакала.
    Мъкар и делата на момиченцето,
    да са изклчително жестоки,
    се е поправила,
    не е била в разумно състояние,
    когато е извършила престъплението.
    В момента,когато навършила 23,
    и се родила е дъщеря.

    Бог дава,бог взима,след това,идва обратното,това е един временен цикъл!

  33. AvatarЕва

    CFH, благодаря!

  34. AvatarКирил

    Историята ми хареса наистина много! Като във филм на ужасите е. Аз подкрепям Мери Бел, защото на такава възраст в такива тежки условия и обстоятелства, доста хора биха откачили. Разбира се това, което е направила си остава непоправимо, но е оправдано.
    P.S – харесаха ми фалшивите показания и глупавите въпроси, които задаваше съдистчето. :D

  35. AvatarСнежи

    Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в същия дух!Апропо,преди години имаше и в нашата страна такъв случай на убийство на дете от друго дете.Имате ли инфо за това?Мисля,че беше в едно село,убиецът беше също на около 10.Беше разбило главата му с камък.

  36. AvatarТаня

    Дяволско дете, семето на злото просто е било изначално в нея, затова лошотията й се отдава. Други също са живеели зле, но не са се отприщила към злото, защото децата изначално са добри, чисти и невинни, непонасящи гладките на кръв и насилие за разлика от това изчадие.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняМери Бел: Най-малкият сериен... { Дяволско дете, семето на злото просто е било изначално в... } –
  • User AvatarТаняАмериканско престъпление: Убийството на... { Абсолютно съм съгласна с горния коментар. Изключително страшна и покъртителна... } –
  • User AvatarТаняБевърли Алит: Медицинската сестра... { Ами, убита как не. Жив и здрав си е този... } –
  • User AvatarТаняДоктор Харолд Шипман:... { Лудо, откачено старче! Никой никога няма да узнае кои са... } –
  • User AvatarТаняЧерната Далия: Убийството на... { Много жестоко и мистично убийство. Жалко за посеченият млад живот,... } –
  • User AvatarТаняСлучаят на Оскар Слейтър... { Луда работа! Нали един напълно невинен е "опрал пешкира" какво... } –