Мери Бел: Най-малкият сериен убиец

Мери Бел: Най-малкият сериен убиец

Кой би могъл да погледне лицето на това сладко десетгодишно момиченце и да предположи, че тя е най-младият сериен убиец познат досега. Тя убива няколко от своите другарчета по игра без да чувства каквато и да било вина.

Представете си следната картинка. Годината е 1968-а, а мястото на действието идиличната английска провинция. Две деца, момче и момиче си играят на тревата край железопътните линии. Изведнъж момичето започва да души момчето, след което го намушква няколко пъти със счупени ножици. Птичките чуруликат. Момичето одира гениталиите на момчето и издълбава с бръснач буквата „М“ на корема му. В далечината зайчета хрупат тревица.

Брайън Хауи

Брайън Хауи
Брайън Хауи

„Брайън си нямаше майка, така че на никого няма да липсва“ –  Мери Бел.

„Брайън ли търсите?“ – попитала Мери Бел. Сестрата на Брайън Пат се тревожела за изчезналото си малко братче, което не се било прибрало вкъщи. Малкият, тригодишен, светлокос Брайън Хауи обикновено играел близо до дома си. Мери и нейната най-добра приятелка Норма ревностно предложили помощта си в търсенето му. Те повели Пат през квартала, поглеждали тук и там, но всъщност през цялото време знаели точно къде се намира Брайън.

Пресекли железопътните линии и навлезли в индустриалната зона, където децата от Скотсууд често си играели сред строителни материали, стари коли и опасни отломки. Пат започвала да се тревожи – само преди няколко седмици малкият Мартин Браун бил открит мъртъв в изоставена къща. Мери посочила към някакви големи бетонни блокове. „Той може да си играе зад блоковете или между тях“ – казала тя.

„О, не, той никога не ходи там“ – авторитетно заявила Норма. А всъщност Брайън лежал мъртъв между бетонните блокове. Мери искала тя да открие мъртвото си братче, разказва по-късно Норма, „защото искаше да шокира Пат Хауи“. Но Пат решила да си тръгне. Полицията в Нюкасъл открила телцето на детето в 23:10 ч. същата вечер.

Брайън бил открит покрит с трева и лилави бурени. Той бил удушен. В тревата наблизо лежали счупени ножици. По бедрата му имало следи от удари, а гениталиите му били частично одрани. Косата му била стригана на места. Раните били странни: „В престъплението се наблюдаваше някаква зловеща игривост, която го правеше още по-ужасяващо“, казва инспектор Джеймс Добсън. На корема на Брайън с бръснач била изрязана буквата „М“. Този разрез бил забелязан по-късно. Изглежда някой бил изрязал буквата „N“ и след това бил добавил още една чертичка (от друга ръка?), за да се промени на буквата „M“.

Подозрително поведение

През лятото на 1968 г. икономически потиснатото градче Скотсууд, намиращо се на 440 км. северно от Лондон, изпаднало в състояние на паника. Полицията обикаляла навсякъде и разпитвала децата на възраст между три и петнайсет години. Възрастните се чудели дали „инцидентът“ с Мартин Браун не е бил също убийство. „Всички бяхме страшно изнервени“ – казва лелята на Мартин, – „и децата също го чувстваха“.

Сред децата, открояващи се като най-подозрителни за следователите, били единайсетгодишната Мери Бел и тринайсетгодишната Норма Бел (двете нямат роднинска връзка). Мери отговаряла уклончиво на въпросите и се държала странно. Един от полицаите си спомня, че Норма била възбудена от убийството: „Тя постоянно се усмихваше,  като че ли всичко бе една голяма шега“.

Мери Бел
Мери Бел

Когато разследването се стеснило около Мери, тя внезапно си „спомнила“, че била видяла осемгодишно момче заедно с Брайън в деня на смъртта му. Момчето удряло Брайън без причина, заявила тя. Тя била забелязала същото момче да си играе със счупени ножици. Оказало се обаче, че момчето, за което говорела, е било на летището в онзи следобед. Изпускайки се, че знае за ножиците, които били поверително доказателство, Мери уличила самата себе си. Тя ги описала съвсем точно: „сребристи на цвят и едното острие беше счупено или огънато“. Станало ясно, че Мери, Норма, или и двете заедно, са присъствали на смъртта на Брайън. Една от тях вероятно била убиецът.

Брайън Хауи бил погребан на 7 август. Детектив Добсън бил там: „Мери Бел стоеше пред къщата на Хауи, когато изнасяха ковчега. Аз, разбира се, я набюдавах. Когато я видях там знаех, че не бива да губя нито ден повече. Тя се смееше. Смееше се и потриваше ръце. Помислих си, Боже мой, трябва да я прибера, защото ще убие още някого.“.

Обръчът се стеснява

„Важното беше да лъжа добре, нищо друго нямаше значение“ – Мери Бел (като възрастна).

Преди погребението на Брайън, Добсън разпитал Норма отново. Този път тя разказала как Мери  споделила с нея, че е убила Брайън и я завела да види тялото му зад блоковете. Мери казала на Норма: „Стиснах го за гушата и притиснах белите му дробове, така се убива. Дръж си езика зад зъбите и не казвай на никого“. Когато видяла Брайън, Норма знаела, че е мъртъв. „Устните му бяха лилави. Мери прокара пръстите си по тях. Каза, че се е наслаждавала на стореното“. Същата вечер Норма била откарана в управлението, за да даде официални показания.

Разказът на Норма шокирал полицията и без да губят време те прибрали Мери Бел в 00:15 ч. същата нощ. Нейните наситено сини очи били плувнали в сълзи, но тя се контролирала напълно. „Държеше се сякаш е попаднала в банален сценарий на филм за ченгета и крадци: нищо не я изненадваше и нищо не си признаваше“ – казва детектив Добсън на авторката Гита Сърини, която описва подробно целия случай.

„Знам, че когато двете с Норма сте били близо до блоковете“ – започнал разпита Добсън – „един човек е извикал по някакви други деца, играещи наблизо, и вие двете сте избягали от мястото, като сте оставили Брайън да лежи на тревата. Този човек вероятно ще ви познае.“

„Той ще трябва да има доста добро зрение“ – отговорила Мери.

„Защо ще му трябва добро зрение?“ – казал Добсън и се приготвил да я хване в лъжа.

„Защото той…“ – и тя продължила след кратка пауза – „трябва да е доста надарен, за да ме види, тъй като аз не бях там“. Тя се изправила. „Отивам си вкъщи… Тук ми промивате мозъка“. Но Добсън не бил готов да я пусне. В един момент Мери попитала: „Това място подслушва ли се?“.

Момичето отказало всякакво съдействие. „Няма да правя изявления. Вече казах достатъчно. Винаги аз излизам виновна. Норма е лъжкиня и винаги се опитва да ме вкара в неприятности“. Мери била пусната да си върви в 3:30 ч. сутринта. Добсън започвал да се съмнява в преценката си. Но след като видял поведението й на погребението на Брайън и когато получил допълнителни сведения от Норма, той я прибрал в управлението за втори разпит.

„Тя беше много схватлива“ – разказва Добсън. – „Останах с впечатлението, че знаеше, че моментът за разплата е дошъл“. При втория разпит Мери си признала, че е присъствала на смъртта на Брайън, но нейното „признание“ поело в странна посока.

Показанията на Мери

„Не бих могла да удуша и пиле, защото това е ужасно“ – Мери Бел.

Следват официалните показания на Мери Бел:

„Аз, Мери Флора Бел, искам да направя показания. Искам някой да записва онова, което имам да кажа. Информирана съм, че няма нужда да казвам нищо, освен ако не желая да го направя, а онова, което кажа, може да се използва като доказателство срещу мен.

Подпис, Мери Ф. Бел

Брайън беше на улицата пред дома му, а аз и Норма вървяхме към него. Когато го отминавахме, Норма му каза:  „Ще дойдеш ли с нас в магазина, Брайън?“, а аз казах: „Норма, ти нямаш пари, как ще ходим в магазина? Какво ти става?“. Тя каза: „Трай си“. Малкият Брайън тръгна с нас и Норма каза: „Върви напред“. Казвах, че Брайън трябва да си иде у дома, но Норма непрекъснато се правеше, че кашля и той не можеше да ме чуе.

Тръгнахме по „Кросхил Роуд“, а Брайън все още вървеше пред нас. Там Норма се опита да се сбие с едно черно момче. Каза: „Черньо, време е да се изкъпеш“. Тогава излезе големият брат на момчето и я удари. Тя изкрещя: „Хауи, вдигни си юмруците“. Голямото момче я погледна сякаш беше малоумна.

Покатерихме се на оградата отстрани на магазина на Диксън и пресякохме релсите. Тогава казах: „Норма, къде отиваш?“, а Норма отговори: „Сещаш ли се за онова малко езерце с поповите лъжички?“. Когато стигнахме, там имаше голям, дълъг резервоар с голям, кръгъл отвор и още малки дупки около него. Норма каза на Брайън: „Влизай тук, защото ей сега ще дойде една леличка и ще донесе сладкиши“.

Всички влязохме вътре, но Брайън започна да плаче и Норма го попита дали не го боли гърлото. Започна да го стиска за гушата и той започна да вика. Тя каза: „Леличката няма да дойде тук, а там при големите блокове“. Отидохме при блоковете и тя му каза: „Я, лягай долу“ и той легна точно там, където беше намерен. Норма каза: „Вдигни си шията“ и той го направи. Тя го стисна за гушата толкова силно, че пръстите й побеляха. Брайън се бореше, а аз я дърпах за раменете, но тя беше обезумяла.

Тя удари главата на Брайън в ръба на някакво дърво и той спря да мърда. Лицето му беше синкаво-бяло, а очите широко отворени. Устните му бяха лилави и целите в лиги. Норма го покри, а аз казах: „Норма, аз нямам нищо общо с тази работа, би трябвало да те издам, но няма да го направя“. Малкото куче Ласи беше там и започна да вие, а тя му каза: „Млъквай или ти си следващата“. Но кучето продължаваше да вие и тя се опита да го хване за гушата, но то изръмжа по нея. Тя каза: „Е, е, недей да се ядосваш“.

Тръгнахме към къщи, а аз взех кучето, за да го прибера. Норма се държеше много странно – кривеше лицето си и стискаше и разпускаше пръстите си. Тя каза: „Това беше първото, но няма да бъде последното“. Тогава се изплаших. Пренесох Ласи през релсите и излязохме на „Кросууд Роуд“. Норма влезе вкъщи и излезе с чифт ножици, които затъкна в бельото си. Каза ми: „Върви и донеси химикалка“. Аз казах: „Няма, за какво ти е?“. Тя каза: „За да напиша бележка на корема му“, но аз не исках да донеса химикалка. Тогава тя донесе самобръсначка „Жилет“. Върнахме се при блоковете и Норма отряза косата му. Опита се да отреже крака му и едното му ухо с бръснача. Опита се да ми покаже колко е остър, като отряза малко парченце от роклята си. Тогава покрай линиите се зададе някакъв човек, с който имаше малко момиченце с дълга руса коса и сини джинси. Аз си тръгнах. Тя скри бръснача под един голям бетонен блок, а ножиците остави до Брайън. Стигна преди мен до „Скотсууд Роуд“. Не можех да тичам добре по тревата, защото бях с чехли. Когато се посъвзехме, тя каза: „Не трябваше да правиш това, защото сега ще си навлечеш неприятности“, а аз нищо не бях направила, защото не ми стискаше. Не бих могла да удуша и пиле, защото това е ужасно. Запътих се към къщи и бях готова да се разрева. Казах й, ако Пат разбере за това ще те убие, тя е голяма мъжкарана и винаги се катери и подвизава по старите сгради.

По-късно, докато търсехме Брайън, аз се опитах да подскажа да Пат, че той е при блоковете, но Норма каза: „Той няма да е там, той никога не ходи там“ и така убеди Пат, че Брайън не може да е там. Прибраха ме вкъщи към седем и половина и си останах у дома.

Прочетох гореизложените показания и бях уведомена, че мога да коригирам, променя или добавя каквото пожелая и това изявление отговаря на истината. Направих го по мое собствено желание.

Мери Флора Бел (подписано в 18:55 ч.).“

Показанията на Мери съдържат някои частични истини, но като цяло са очевиден опит да се обвини Норма. Детектив Добсън повдигнал срещу нея официално обвинение за смъртта на Брайън Хауи. „Все ми е тая“ – казала тя. След това той арестувал и Норма, която разярена от обвиненията на приятелката си, заявила: „Ще си платиш за това“.

Момичетата били задържани в полицейския участък на Нюкасъл Ийст Енд. Техният предстоящ процес щял да привлече вниманието на цялата запленена от случая и в същото време ужасена от него нация.

Предупредителни знаци

„Какво ще стане, ако удушиш някого, дали ще умре?“ – из тетрадката на Мери Бел.

Детективите вече разглеждали съмнителната на смърт на Мартин Браун като убийство. Всъщност поведението на Мери Бел след неговата смърт било толкова фрапантно, че е учудващо как не е била заловена по-рано. Тогава животът на Брайън Хауи може би щеше да бъде спасен. Но, както казва едно местно момче, Мери била известна като „позьорка“ и нейните викове Аз съм убиец! били приемани на майтап.

Още преди смъртта на Мартин, Мери била наранявала и други деца.

На 11 май 1968 г. тригодишно момченце било намерено с кървяща глава зад старите бараки близо до кръчмата. Детето било открито от Норма Бел и Мери Бел. Момчето било братовчед на Мери. Той бил „паднал“ от терасата от няколко метра височина. Мери впоследствие си признала, че го е бутнала от ръба.

На следващия ден три момичета, които си играели близо до детската градина, били нападнати от Мери, а Норма стояла наблизо. Едно от децата разказало: „Тя ме хвана за гушата и ме стисна силно… Момичето (Мери) ме пусна и направи същото със Сюзан“. Скоро била извикана полицията и Норма разказала на полицаите: „Мери отиде при момичето и го попита „Какво ще стане, ако удушиш някого, дали ще умре?“. Тогава Мери я стисна за гушата и момичето започна да става лилаво… Тогава аз избягах и оставих Мери. Сега не съм й приятелка“.

Според официалния доклад от 15 май: „Момичетата Бел бяха предупредени да внимават за в бъдеще“. Десет дни по-късно Мартин Браун бил убит.

Научи повече за:   Джунко Фурута: Циментираната ученичка

Мартин Браун

„Имаше едно момче, което просто легна и умря“ – из тетрадката на Мери Бел.

Мартин бил видян за последен път в 15:15 ч., а бил открит мъртъв на пода в изоставена къща в 15:30 ч. Три момчета, влезли вътре в търсене на дървен материал, намерили детето да лежи по гръб до прозореца, а от устата му се стичала струйка кръв, смесена със слюнка.

Мартин Браун
Мартин Браун

Уплашените момчета извикали на помощ строителните работници отвън и те си спомнили, че това е малкото момче, което били почерпили с бисквити по-рано същия ден. Опитали се да го съживят, но Мартин вече бил мъртъв.

Едно от момчетата видяло Мери Бел и нейна приятелка да идват към къщата и да спират точно под прозореца. „Може ли да се качим?“ – попитала Мери. Тя била довела Норма, за да й покаже, че е убила Мартин, но възрастните им казали да си вървят.

Тогава момичетата отишли да намерят лелята на Мартин и й казали, че е станал инцидент с него и „навсякъде има кръв“. „Ще ви покажа къде е“ – казала Мери на разтревожената жена.

Полицията не могла да открие никакви признаци за насилствена смърт. Наблизо лежало шишенце от аспирин – възможно било детето да е изяло хапчетата. По него нямало видими следи от удушване или други наранявания и смъртта му била регистрирана като нещастен случай. Отделът за Криминални престъпления не бил извикан.

Къщата, където бил намерен Мартин
Къщата, където бил намерен Мартин

Официалният доклад за Мартин Браун обявил: „причина за смъртта неизвестна“. Жителите на Скотсууд не можели просто така да се примирят с трагедията и излезли на протест срещу опасното състояние на изоставените сгради в квартала.

Междувременно действителната напаст за Скотсууд, в лицето на Мери и Норма, проявила доста обезпокояващ интерес, задавайки твърде любопитни въпроси на лелята на Мартин. „Те непрекъснато ме питаха „Липсва ли ви Мартин?“, „Плачете ли за него?“ и „На Джун липсва ли й?“, като в същото време се хилеха. Накрая не издържах повече и им казах да се махат и да не се връщат“.

Майката на Мартин Джун Браун също била притеснявана от момичетата. Тя чула почукване на вратата и когато отворила Мери стояла отвън. „Мери се усмихна и попита дали може да види Мартин. Аз казах „Не, мила, Мартин е мъртъв“. Тя се обърна и каза „О, знам, че е мъртъв. Исках да го видя в ковчега му“. През цялото време се хилеше. Аз онемях от това, че толкова малко дете би искало да види мъртво бебе и просто затръшнах вратата в лицето й“.

Майката на Мартин

Злокобното поведение на Мери в никакъв случай не се ограничило само до скърбящото семейство на Мартин. В неделя, в деня след смъртта му, Мери отпразнувала 11-ия си рожден ден като се опитала да удуши по-малката сестра на Норма. За щастие бащата на Норма видял какво става. „Ударих я през ръцете, за да си ги махне“ – разказва той, – „и я стиснах силно за раменете“.

Но денят не бил свършил. На следващата сутрин служителите в целодневната детска градина на „Уудландс Кресент“ щели да се натъкнат на смразяваща находка.

Смъртоносни послания

„Огледайте се НАОКОЛО стават УБИЙСТВА“ – надпис, открит в детската градина.

В понеделник сутринта на 27 май учителите от детската градина на „Уудландс Кресент“ заварили училището разбито.

Една от бележките
Една от бележките

Учебните пособия били разхвърляни безразборно наоколо, а почистващите препарати разпилени по пода. Но най-обезпокояващата находка били четирите надраскани бележки:

„Аз убивам, ЗА ДА мога да се върна“

„ние убиваме пазете се Фани и Педала“

„ние убихме Мартин браун, Мамка ти Копеле“

„Вие сте мишоци защото ние убихме Мартин Браун по-добре се Огледайте НАОКОЛО стават УБИЙСТВА от ФАНИЯНД и старият ПЕДАЛ шибаняци такива“

Полицията отнесла бележките в управлението и ги архивирала като лоша шега. Впоследствие Мери си признала, че тя и Норма са написали бележките „за майтап“. Тъй като това не било първото проникване в детската градина, управата инсталирала алармена система.

Тетрадката на Мери

Същата онази сутрин Мери Бел нарисувала в тетрадката си рисунка на дете в същата поза, в която бил открит Мартин Браун – с шишенце, на което пишело „ХАПЧЕТА…“ близо до него.

Тетрадката на Мери
Тетрадката на Мери

Към детето се приближавал някакъв мъж. Под рисунката пишело: „В събота си бях вкъщи, а мама ме прати да питам Норма дали иска да дойде у нас? когато стигнахме до Маргретс Роуд видяхме тълпи хора до една стара къща. Аз попитах какво става. някакво момче просто лежало там мъртво“. Това съчинение в тетрадката на Мери не се сторило странно на учителя й, макар че тя била единствената ученичка, която писала за смъртта на Мартин.

Същата седмица, в петък, се включила новоинсталираната аларма в детската градина. Мери Бел и Норма Бел били заловени на местопрестъплението, но и двете отрекли да са влизали друг път. Те били освободени под попечителството на родителите им и им била назначена дата за явяване пред Съда за малолетни нарушители.

Седмица по-късно Мери нападнала Норма близо до пясъчника на детската градина. Едно момче видяло как Мери одира с нокти приятелката си и я рита в окото, но само се изсмяло с недоверие, когато тя изкрещяла „Аз съм убиец!“. Тя посочила към къщата, в която бил намерен Мартин Браун. „Онази къща ей там, там убих… „. Тъй като Мери била известна като „позьорка“, момчето не приело злокобните й хвалби сериозно.

Към края на юли, преди убийството на Брайън, Мери посетила дома на семейство Хауи и заявила: „Знам нещо за Норма, за което веднага ще я приберат“. Тя им казала тайната си: „Норма хвана едно момче за гърлото. Това беше Мартин Браун – тя го стисна и той просто падна“. За да илюстрира по-добре картината, тя хванала собственото си гърло, след което си тръгнала. Само след няколко дни Мери щяла да убие собственото дете на семейство Хауи. Тази нейна неутолима нужда да „показва и да разкрива“ смъртоносните си престъпления щяла да бъде задоволена върху още едно невинно детенце.

Заловена

„Убийството не е чак толкова лошо нещо, така или иначе някой ден ще умрем“ – Мери Бел към един от пазачите й.

Двете момичета били неукротими през първата нощ в ареста, затворени в малките килии в полицейския участък. „Те си крещяха една на друга през вратите“ – разказва една от полицайките, които ги пазели. Управлението не било пригодено да приютява деца-нарушители и се наложило да осигурят набързо необходимите удобства. „Най-сетне им казахме да млъкват. В един момент чух как Мери крещи ядосано за майка си“. Мери, която страдала от хронично напикаване, се страхувала да заспи, за да не намокри леглото. След години Мери разказва как майка й я унижавала жестоко, когато това се случвало вкъщи, като натърквала лицето й в локвата с урина. След това изкарвала напикания дюшек отвън, така че да го види целия квартал.

По време на престоя й в управлението жените-пазачи опознали добре Мери и я описвали като уверена, интелигентна и арогантна. Понякога нейните небрежни изказвания шокирали полицайките, но други пък гледали на нея като на изплашено малко момиче, което не осъзнава величината на престъплението си. Враждебността на Мери имала някакво почти наивно качество: веднъж един от пазачите хванал улична котка и държейки я здраво за врата я показал на Мери, молейки я да не наранява животното. Мери отговорила: „О, аз обичам да наранявам само малки неща, които могат да се съпротивляват“. Една полицайка разказва как Мери била споделила с нея, че иска да стане медицинска сестра, „защото тогава ще мога да бода хората с игли. Обичам да причинявам болка на хората“.

Дори родителите й да били отговорни за нейното поведение, тя самата не желаела да говори за това. Била научена да мълчи, особено покрай авторитетни фигури. Нейният баща Били Бел живеел със семейството си, но децата (Мери и нейните по-малки брат и сестра) били инструктирани да го наричат „чичо, за да може майка им да получава безпроблемно социалните помощи за самотен родител. Били Бел бил крадец, а майката Бети Бел била проститутка, която често пътувала до Глазгоу „по работа“. Заради съмнителните им занимания властите разполагали с твърде малко информация за семейството на Мери. Един детектив, който посетил дома им, го описал като „лишен от домашен уют, просто някакъв подслон. Беше много особено… единственият живец, който почувствах, идваше от голямото лаещо куче“.

Психиатрите решили, че Мери е „психопатична“, може би защото била неотзивчива. Ако беше нарушила мълчанието си и им беше разказала за насилието вкъщи, може би щеше да получи по-състрадателна диагноза. „Виждал съм доста психопатични деца“ – казал д-р Ортън, който първи я прегледал по време на задържането й, – „но не бях срещал никого като Мери: толкова интелигентна, толкова манипулативна и толкова опасна“. Поведението й през последвалия процес също не допринесло за предизвикване на съчувствие към нея.

Процесът започва

Мери Бел и Норма Бел били  изправени пред съда за убийствата на Мартин Браун и Брайън Хауи на 5 декември 1968 г. Процесът продължил девет дни. Медийното внимание, макар и нищожно по днешните стандарти, допринесло за нарастващия интерес с напредването на делото. Въпреки опитите съдебното производство да се направи по-малко застрашително за децата, Норма и Мери били шашардисани. Мери изглеждала така сякаш слуша внимателно, но самата тя по-късно признава, че е запомнила процеса като едно „мъгливо петно“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Прокурорът Рудолф Лайънс открил делото с презумпцията, че този който е убил Брайън Хауи, е убил също и Мартин Браун. Лайън методично давал примери с подозрителното поведение на двете момичета след смъртта на Мартин, как са измъчвали скърбящото семейство с нездравите си въпроси, и как са проникнали на следващия ден в детската градина, оставяйки послания, граничещи с признание. Тези бележки били най-разрушителни за невинността на Норма. Анализите на почерка доказвали, че тя е написала „Аз убивам, за да мога да се върна“. Ако Норма наистина била невинна, защо би участвала в тези зловещи писания?

Откъде Мери е знаела, че Мартин е удушен? – питал Лайън. Тази информация била скрита от полицията, но тя демонстрирала пред семейство Хауи как момчето е било удушено. Доказателствата също я уличавали – по телата на двете жертви били открити сиви влакна от нейните вълнени рокли. Влакна от полата на Норма били намерени по обувките на Брайън. Въпреки че нямало съмнения за вината на Норма, Мери била считана за главната виновничка. Според Гита Сърини, която присъствала на процеса, главният въпрос бил дали Мери е малко болно момиченце или чудовище.

Присъствието на семейството й в залата не помогнало особено. Нейната майка Бети Бел прекъсвала процедурите със своето вайкане и хълцане, а дългата й руса перука често падала от главата й. Подобно на лош актьор от сапунена сериал, тя шумно напускала залата, само за да се появи драматично отново след няколко минути. Бащата Били си седял тихо, игнорирайки спектакъла на съпругата си. Сърини описва Мери като много хубава и интелигентна, с тъмна коса и пронизващи сини очи, които „в гнева изглеждаха изпразнени от емоции“. Наблюдателите в залата, пише Сърини, я „гледаха с някакво страховито любопитство“. За толкова „манипулативно“ и „лукаво“ момиченце като Мери, неумението й да предизвиква състрадание е странно. Веднъж Мери казала на един от пазачите си: „… една жена от публиката ми се усмихва, но аз не й отвръщам. Тук няма място за усмивки. На заседателите няма да им хареса, ако се усмихвам, нали?“.

Норма, от друга страна, била заобиколена от много по-съчувствено семейство. Тя била третото от единайсет деца и реагирала на доказателствата и показанията с доста по-детската комбинация от страх и нервни сълзи (Мери презирала плача като израз на слабост).

Момичетата свидетелстват

Норма първа се изправила на свидетелската скамейка. Нейният защитник Р. П. Смит я помолил да разкаже за деня, в който бил убит Мартин Браун. Норма разказала как Мери си била промушила главата през оградата (двете момичета били съседки) и й казала: „Станал е инцидент“, след което я завела до изоставената къща, където било открито тялото на Мартин. „Мери искаше да каже на Рита, че е станало нещастие… и, че навсякъде имало кръв“ – казала възбудено Норма.

Норма била важен свидетел за обвинението, което смятало да докаже, че Мери е предразположена към насилие. „Мери показвала ли ти е някога как се убиват малки момченца или момиченца? Показвала ли ти е това?“. Когато Норма отговорила с „да“, Лайънс продължил: „Това не ти ли се струваше много нередно – да мислите и да си говорите за убийството на малки деца?“. Норма се съгласила с него.

Вечерта, преди да даде своите показания, Мери попитала една от полицайките за значението на думата „незрял“. „Адвокатът каза, че Норма е по-незряла“ – казала тя. – „Това значи ли, че ако аз съм по-интелигентна, то тогава аз ще обера цялата вина?““.

На шестия ден Мери била призована на свидетелското място. Залата шумяла нетърпеливо, разказва Сърини: „Местата за гражданите и пресата бяха препълнени и атмосферата в залата за първи път – за разлика от друг път –  бе леко пропита с онова морбидно очарование, което обикновено лъха от някои процеси за убийство.“.

Мери била много сдържана и преливаща от здравомислие. Защо била поискала да види Мартин в ковчега му? „Провокирахме се една друга, кой ще се осмели да го направи и аз не исках да изглеждам страхлива…“ – обяснила тя. За рисунката в тетрадката си на тялото на Мартин, тя казала: „Слухове, хората разправяха, че до него е имало шишенце с хапчета. Прибавих го в рисунката, за да изглежда по достоверно“. Казала била на семейство Хауи, че Норма е убила Мартин, „защото се скарах с Норма през онзи ден и само това ми хрумна“. Мери била взела идеята за това, че Норма е удушила Мартин, от телевизията.

Научи повече за:   BTK: Денис Рейдър - Вържи, измъчвай, убий

Експертизата на почерка показала, че бележките са написани и от двете момичета. Норма свидетелствала, че идеята за тези послания им била хрумнала в спалнята на Мери.

Макар Мери да се съгласила, че бележките са били „съвместна идея“, тя настоявала, че решението да ги занесат в детската градина е било на Норма.

Между приятели

Независимо от взаимните им обвинения, момичетата демонстрирали дълбока връзка. Според Сърини по време на делото „… те обръщаха глави една към друга, очите им се срещаха, лицата им внезапно се опразваха от изражение и двете сякаш се опитваха да потвърдят и подсилят взаимната си връзка“. Но показвали и моменти на предателство: „Клатеха глави невярващо или гневно на казаното от другата; обръщаха се рязко, втренчвайки се една в друга, когато чуваха цитати от взаимните си обвинения; и винаги коментираха на глас – Норма със сълзи и отчаяни викове „Не, не!“; Мери с високи и гневни забележки“. Накрая съдията забранил контакта между двете момичета до края на процеса.

И двете отричали отговорността за смъртта на Мартин Браун, но признавали, че са били заедно с Брайън в деня на смъртта му. Според Мери маниакалната Норма била удушила Брайън. Когато я попитали, дали не се е страхувала, че Норма може да убие и нея, Мери дръзко заявила: „Тя не би посмяла – защото щях да й фрасна един“.

Зловещата версия на Норма за случилото била по-близо до истината: „Мери каза на Брайън да легне долу и започна да му причинява болка“. Норма демонстрирала как Мери е щипала носа на Брайън. Детето се опитвало да изблъска ръцете й. „Когато започна наистина да го измъчва, тя каза: „Норма, ще го поемеш ли ти, че ръцете ми изтръпнаха?““. Но Норма си тръгнала, докато Брайън бил все още жив. Ако Норма наистина е била обезпокоена от поведението на Мери, защо тогава се е върнала по-късно заедно с нея, за да изрязват букви по тялото на Брайън? Мери била взела ножици със себе си, защото искала „да го остриже гола глава“. В нея бил и бръсначът, с който рисували по корема на Брайън.

Присъдата

„Какво толкова може да ми се случи? Ще ме обесят ли?“ – Мери Бел

Осъждането било ясно – Мери щяла да получи присъда за убийство или непредумишлено убийство. Въпреки че Норма се радвала на повече съчувствие, все още не било ясно колко строго щяло да бъде нейното наказание. Защитата трябвало да покаже, че Мери е била разстроена и не е можела да се контролира, нито да разбере величината на престъплението си. След показанията на децата защитата призовала психиатрите, които били прегледали Мери. Д-р Робърт Ортън свидетелствал: „Смятам, че това момиче страда от психопатично разстройство, демонстрирано от липсата на зачитане на другите човешки същества и склонността й да действа импулсивно без предварителен умисъл“.

По закон това е въпрос на „снижена отговорност“. Съдия Кюсак обяснил понятието на журито: „През 1957 г. бе гласуван Указ на Парламента, според който… когато някой убива или участва в убийство, той не може да бъде обвинен в убийство, ако страда от умствена аномалия, която е оказала влияние на отговорността за неговите деяния“.

Когато дошъл моментът на заключителните речи, обвинението характеризирало Мери като злодей. Бедната Норма сама била станала жертва на „зло и неустоимо влияние, почти като онова на литературния Свенгали“, казал прокурор Лайънс. „Норма е едно обикновено квартално момиче с интелигентност под нормата. Мери от друга страна е необикновено дете – агресивно, зло, жестоко, неспособно да изпитва разкаяние – момиче, което сякаш е обладано от доминираща личност с необичайна интелигентност и степен на лукавост, която е просто ужасяваща“. В опит да спаси Мери от това да бъде заклеймена като „лошото семе“, защитата поставила по-широки въпроси. Защо се е случило това? Какво е накарало Мери да го извърши? „Много е лесно да демонизираш едно малко момиче и да я оприличиш на Свенгали, без нито за момент да се замислиш какво точно е довело до тази трагична ситуация…“

Съдебните заседатели, в състав от пет жени и седем мъже, заседавали по-малко от четири часа преди да вземат решението си. Норма се разтреперила от вълнение, когато чула, че е „невинна“ и за двете непредумишлени убийства. Мери Бел била призната за „виновна в непредумишлено убийство поради снижена отговорност“ за смъртта на Мартин и Брайън. Съдия Кюсак произнесъл присъдата „задържане до живот“, докато Мери плачела без да получи никаква утеха от семейството си. Нейното задържане щяло да бъде за неопределен период от време.

По-късно Норма получила три години пробация за влизането с взлом в детската градина и била поставена под психиатрично наблюдение.

Лишаване от свобода

„Той ме нарече убийца и аз го сграбчих за косата и размазах лицето му във вечерята“ – Мери Бел.

Тъй като в британското кралство не е прието да се задържат малки момиченца-убийци зад решетките, въпросът бил къде да бъде изпратена Мери. Затворът бил немислим за едно единадесетгодишно дете.

Мери Бел на 16г.
Мери Бел на 16г.

Психиатричните клиники не били достатъчно добре подготвени, за да я приемат. Тя била твърде опасна, за да постъпи в заведение за проблемни деца. Накрая малолетната убийца свършила в учреждение „само за момчета“, където също се очаквали проблеми с идването на пубертета.

Затворническият живот на Мери е интересен, защото в един момент тя изглежда се „поправила“. Когато била освободена на 23 години тя продължила с живота си и родила дъщеря. Мери твърдяла, че е съвсем друг човек, а не психопатичното дете, което някога е била. Възможно ли е да се излекува един социопат-насилник? Възможно ли е на единайсет години психиката на Мери все още да се е поддавала на влияние? Настъпило ли е морално пробуждане, както твърди авторката Гита Сърини? Или тя просто играела наистина добре ролята си? Социопатите са експерти в двуличието. Какъвто и да е случаят, заслужава си да проучим живота й зад решетките.

Мери Бел била приютена в специализираното заведение „Ред Банк“ от февруари 1969 до ноември 1973 г. „Ред Банк“ представлява поправително училище, част от което е строго-охранявана. Учреждението е добре пригодено и разполага с необходимите удобства и поддържащ персонал, ръководен от бившия флотски офицер Джеймс Диксън, известен със силните си морални възгледи. Г-н Диксън подкрепял Мери, но й наложил строга дисциплина и тя в крайна сметка започнала да питае към него обич и уважение. За разлика от задушаващото влияние на нейната жестока и аморална майка, г-н Диксън изпълнявал ролята на благосклонната и силна бащинска фигура, която досега била липсвала в живота й. Тя обичала Били Бел (който не е биологичният й баща, но присъствал в живота й от самото му начало), но като крадец той далеч не бил модел за подражание. Когато бил осъден за кражба през 1969 г., посещенията му при Мери приключили.

Мери Бел на 17г
Мери Бел на 17г

Майката на Мери била поддръжник на строгата дисциплина, но методите й не били особено подходящи за семейни ситуации. Нейната специалност като проститутка била да дисциплинира клиентите си с камшици и връзване, твърди Мери. Но Бети Бел все пак взимала предпазни мерки: „Винаги криех камшиците от децата“ – казва тя. Бети често посещавала дъщеря си, а Мери с нетърпение очаквала да види майка си, но след това винаги се разстройвала и проявявала агресивност. Един от лекарите поискал посещенията на Бети да бъдат прекратени, но самата мисъл една майка да бъде отделена от дъщеря й била немислима в онези години. Служителите на „Ред Банк“ мразели прекалено драматизиращата и манипулативна Бети. „Тя играеше ролята на майка“ – казва един от учителите.

Бети Бел извлякла полза от популярността на дъщеря си като продала историята й на вестниците и окуражавала Мери да пише писма и поеми, които лесно биха могли да бъдат пробутани на пресата. Бети искала дъщеря й да види колко много страда тя като майка на прочута малолетна убийца. „Исус е бил прикован на кръста само веднъж, а мен ме коват непрекъснато“ – оплаквала се тя.

Философията на „Ред Банк“ е фокус в настоящето. Да се мисли за миналото било пагубно и затова към детството и последвалите убийства на Мери не било подходено адекватно. Един психиатър смятал, че Мери е блокирала травмиращото си минало и е била обезкуражена да се опитва да разбере защо е убивала. „В нея има една необикновена вътрешна напрегнатост… една нужда, която нито може да бъде разбрана, нито задоволена“ – казва той. Тя минава през много специалисти, но малцина успяват да я опознаят добре. Мери била манипулативна и често се сбивала с момчетата. Твърдяла, че има сестра близначка на име „Паула“ – „Мисля, че си измислях тази близначка, защото тя би могла да е направила онова, което аз в действителност бях извършила“ – казва тя по-късно.

Затворът

„Без съмнение това прехвърляне се отразило разрушително на Мери“ – пише Сърини в своята книга Нечут плач. Тя трябвало да се пригоди от мъжката атмосфера в „Ред Банк“ към напълно женския затвор „Стайъл“. В началото Мери била непокорна затворничка и често била наказвана, но скоро се адаптирала: „Това, което трябваше да направя, бе да продължа да се боря със системата, но вместо да бъда открита и гневна, реших да подходя подмолно и коварно“. Освен това решила да стане лесбийка (с мъжко поведение). Когато майка й чула това, казала: „Исусе Христе, какво следва? Първо стана убийца, а сега лесбийка“. Детският психиатър, който провеждал ежеседмични групови терапии в затвора, стигнал до заключението, че „Мери е изминала дълъг път, за да убеди самата себе си, че е мъжествена. Тя ходи наперено, гримира се така, сякаш има набола брада и пъха чорапи, навити във формата на мъжки гениталии, в бельото си“. След време тя дори ходила при лекар с желанието да си направи операция за смяна на пола, но той й отказал.

Заловена след бягството
Заловена след бягството

Когато я прехвърлили в по-слабо охранявано учреждение през 1977 г., Мери успяла да избяга. Двама мъже качили нея и нейната партньорка по бягство в колата им. През краткото време на свобода Мери загубила девствеността си. Мъжът, с когото преспала, продал историята си на вестниците и твърдял, че тя била избягала от затвора, за да забременее. „С течение на времето пресата се превърна в кошмар за мен“ – казва Мери. – „Така и не можах да разбера какво искат от мен“.

Няколко месеци преди освобождаването й през 1980 г., Мери била преместена в общежитие, където се запознала с женен мъж, от когото забременяла. „Той каза, че е твърдо решен да ми докаже, че не съм лесбийка“ – разказва тя. – „Беше ми трудно да не мисля за секса като за нещо мръсно“. Когато разбрала, че чака дете, тя направила аборт, но след това изпаднала в нещо като морална криза: „Само като си помисля, че първото нещо, което извърших, след като лежах дванайсет години в затвора за убийството на две бебета, бе да убия и бебето в мен…“. Но тогава чувствала, че няма друг избор.

Свободна на 23

„Мери се беше превърнала в две отделни личности, за свое собствено добро“ – надзорникът на Мери.

Мери Бел била освободена на 14 май 1980 г. и заживяла в Съфолк. Първата й работа била в местната детска градина (!), но комисията по предсрочно освобождаване преценила, че тази работа не е подходяща за нея.

Свободна на 23г.
Свободна на 23г.

Тя станала сервитьорка и се записала да учи в университет, но била твърде обезкуражена, за да се задържи. След като се преместила да живее обратно при майка си, срещнала млад мъж, от когото забременяла. Развихрили се големи дебати по въпроса дали жената, която е убила две деца, би могла да бъде майка, но тя се преборила за правото си да роди детето, което се появило на бял свят през 1984 г.

Мери твърди, че започнала да гледа по различен начин на престъпленията си след раждането на детето й. Тя получила възможност да се грижи за детето, което обаче останало официално под опеката на съда до 1992 г. „Ако е имало нещо нередно с мен като дете, то сега вече го няма. Вярвам, че ако беше възможно да се види на рентген душата ми, щеше да стане ясно, че всичко счупено е вече поправено“ – настоявала тя.

Някак Мери успяла да се превърне, без съответното психиатрично лечение, от дете-убиец в любяща майка. Годините в поправителното училище и затвора й донесли сексуален тормоз и пристрастяване към наркотиците, но тя твърди, че сега има нови морални ценности и изпитва дълбоко разкаяние за престъпленията си. Възможно ли е това? Можем ли да вярваме, както пише Гита Сърини, във „възможността за метаморфоза? Според авторката Мери Бел се била разделила „на двама души – детето и възрастната“.

В крайна сметка тя срещнала мъж, в когото се влюбила и се заселила в едно малко градче. Но нейният надзорник бил длъжен да уведоми местните власти за присъствието й и скоро жителите на града се вдигнали на протест по улиците, въоръжени с плакати Убийцата вън!“. Тя живеела в постоянен страх да не бъде разпозната.

Научи повече за:   Нижегородският "Чикатило" Владимир Жуков призна за още една жертва

Когато се опитва да обясни какво е минавало през главата й като дете, особено по време на гневните й изблици, Мери само отчасти осъзнава поведението си и с трудност признава за импулса си да души други деца. Вместо това, често описва насилието си като удряне и дърпане: „Сложих ръцете си около ушите й, или около косата й, нещо такова“.

Колкото до убийството на Мартин Браун, версията на Мери непрекъснато се променя и тя приписва случая понякога на инцидент, а друг  път на необясним импулс. Разказва, че се била скарала с майка си и за пръв път била отвърнала на ударите й. Спомня си със смътна чернота, че когато „стискала“ шията на Мартин: „Не бях ядосана. Не беше чувство… а празнина, която нахлува… като бездна… отвъд яростта е, отвъд болката, сякаш чувствата ти пресъхват. Нямах намерение да нараня Мартин; защо бих имала? Той беше просто мъничко момченце, което живееше в къщата зад ъгъла…“.

Мери все още твърди, че Норма носи известна отговорност за смъртта на Брайън Хауи. „Слабият прави другия до себе си по-силен с това, че е слаб“ – казва тя, защитавайки се, че е била „по-силната“.

Създаването на Мери Бел

„Разкарайте това нещо от мен!“ – Бети Бел за новородената си дъщеричка Мери.

В сагата за Мери Бел майката Бети е считана за главния злодей и виновница за нейната психопатология. Бети Бел е родена в Глазгоу през 1940 г. и е описвана като дълбоко религиозно дете. „Всички мислехме, че тя ще стане монахиня“ – казва нейната майка. Тя обичаше „религиозни неща“, спомня си сестра й. „Винаги рисуваше монахини и олтари, гробове и гробища“. Според семейството й, тя не е била подлагана на строги наказания или насилие, но въпреки това Бети започнала да се отдръпва от тях. Когато баща й умрял „Бети беше като луда“, казва нейната сестра Айса. Изпадала в нервни пристъпи, инсценирала отравяне с лекарства и през 1957 г. родила Мери Бел. Кой е бащата на Мери остава загадка.

Краткото детство на Мери представлява кошмарен низ от изоставяния и злоупотреба с наркотици. Бети нямала търпение да се отърве от дъщеря си – зарязвала я при роднини, но винаги се връщала, въпреки молбите на семейството й да им позволи да се грижат за малката. През 1960 г. Бети завела Мери в агенция по осиновявания, където я дала на объркана жена, която нямала право да бъде осиновител, тъй като заминавала за Австралия. „Доведох я, за да бъде осиновена. Вие я вземете“ – казала Бети, оставяйки Мери с непознатата. Слава богу, сестрата на Бети Айса я проследила и скоро открила жената, която вече била купила нови роклички за Мери.

Само на две годинки Мери вече отказвала да се привързва към хората – държала се студено и откъснато. Никога не плачела, когато я боляло, но проявявала агресия и веднъж дори размазала носа на чичо си с играчка. Безотговорните отказвания на майка й от нея не помагали особено.

Като дете Мери станала свидетел как нейно петгодишно приятелче било блъснато и убито от автобус. Това ужасно събитие вероятно още повече повлияло на нейната по-нататъшна неспособност да се обвързва. През 1961 г. Мери тръгнала на детска градина. „Тя беше непослушна почти винаги“, казва учителката, която веднъж видяла как Мери хваща за гушата друго дете. Когато й казали да не прави така, тя попитала „Защо? Това ще го убие ли?“. Била самотна и останалите деца й се подигравали. Тя ритала, удряла и щипела другарчетата си и разказвала „невероятни истории непрекъснато“.

„Инцидентни“ свръхдози

Най-обезпокояващите инциденти от детството на Мери са свързани с честата й злоупотреба с лекарства, която очевидно е свързана с майка й. Когато Мери била на годинка, за малко щяла да се самоубие, намирайки хапчета, скрити в тясна дупчица на грамофона. Изглеждало не само невъзможно бебето да е достигнало само до лекарствата, но и странно как би погълнало толкова много от „киселинните“ лекарства. Когато Мери била на три години, нейният брат бил заловен да дъвче малки сини хапченца заедно с шоколада, който леля им Кат била донесла за децата. (Бети казала, че те трябва да са се добрали до шишенцето с лекарства в чантата ми). Кат и съпругът й предлагали да осиновят Мери, но Бети отказвала да пусне детето и скоро прекъснала всякакви контакти с тях.

Най-сериозната свръхдоза на Мери била причинена след поглъщането на хапчета, съдържащи „желязо“, принадлежащи на майка й. Тя изгубила съзнание и се наложило да изпомпват стомаха й. Свръхдозирането с лекарства, особено при развиващите се деца, може да доведе до сериозни мозъчни увреждания.

Бети Бел е драматизираща личност и обича да се прави на мъченица. Тя вероятно страда от индиректен Синдром на Мюнхаузен и печелела внимание на гърба на трагичните „инциденти“, случващи се с дъщеря й. Този синдром, описан за първи път през 1977 г., се характеризира с умишленото причиняване на нараняване, задушаване или отравяне, причинено от собствените родители или грижещи се за дадено дете лица, с цел получаване на състрадание от околните. Една такава майка обикновено има нежелано дете и е неомъжена. Това би могло да обясни защо Бети винаги е искала детето си обратно, въпреки вредите, които му причинявала. Този непреодолим импулс за драматизъм е илюстриран от друг инцидент: Бети през сълзи разказала на сестра си, че Мери е била прегазена от камион, което естествено предизвикало огромно внимание и съчувствие към загубата й. На следващия ден Бети признала, че е излъгала; Мери била у нейни приятели, които я били осиновили за известно време.

Психологически портрет

„Да манипулира хората е нейната главна цел“ – д-р Уестбъри след прегледа на Мери.

По време на процеса психиатърът, който прегледал Мери, свидетелствал, че тя показва класическите симптоми за психопатия, чрез неспособността си да чувства и да разбира чувствата на хората. „Тя не показа никакво разкаяние, нямаше сълзи или вълнение. Напълно лишена бе от емоции, докато говорехме за случилото се и просто негодуваше от затварянето си“ – казал д-р Ортън. – „Не можах да установя истинска престъпна мотивация.“.

Нехайната майка на Мери, гените на неизвестния й баща и уврежданията, които вероятно били настъпили от честото предозиране с лекарства, със сигурност са повлияли на нейната социопатия. Тя реагирала на околните така, както била свикнала да се отнасят с нея. Когато една майка е източник на страх за детето си, то се справя с това като развива защитен механизъм срещу външния свят, който, за развиващия се социопат, представлява непрестанна заплаха. Разбира се, не всяко дете, отгледано в условия на насилие, се превръща в социопат. Генетичните фактори също играят роля.

Мери със сигурност не показала признаци, че се е наситила след смъртта на Брайън. Измъчвала животни, страдала от хронично напикаване чак до доста зряла възраст, и въпреки че не палела огньове, унищожавала чужда собственост по време на кратката си кариера на убиец. Запознатите с тази „триада“ от симптоми, които предвещават, че едно дете е възможно да се превърне в сериен убиец, вероятно биха се досетили, че тя не би спряла да убива сама. Мери ловувала жертви по-слаби от нея и след убийствата се опитвала да стане част от разследването или скръбта на близките.

„Животът в измислен свят“ е нещо хубаво за децата, но що се касае до психологически разстроени насилници, фразата звучи злокобно. Мери и Норма си фантазирали как ще станат престъпници и ще избягат в Шотландия.

Медицинските експерти не вярват, че психопатите могат да бъдат „излекувани“. Те обикновено са устойчиви на терапия, което Мери доказва по време на живота си зад решетките. Съществува мнението, че агресивното им поведение утихва с течение на възрастта. Може би това е случаят с Мери. Никога няма да знаем със сигурност.

Манипулаторка

Като дете Мери е описвана като много манипулативна и интелигентна. Като възрастна, по време на интервюто й с Гита Сърини, тя преигравала скръбта си: „Възстановяването й след тези ужасни пристъпи на печал обаче настъпваше изумително бързо и тези мълниеносни емоционални обрати предизвикаха съмнение у мен“ – казва авторката.

Мери като възрастна

„Само едно нещо надделява над всичко останало“ – пише Сърини за трагичните преживявания на Мери, – „дисциплината, която тя си налага, за да даде нормален живот на дъщеря си“. Сърини и Мери в един глас демонизират Бети Бел като майка и издигат Мери до ролята на майка изкупител. Но нещо не се връзва в тази пълна промяна. Мери показва твърде много от театралния драматизъм на майка си, което ни навежда на мисълта, че Бети Бел може би все още живее в ума й.

Мери позволила на Бети да бъде част от живота й и дори живяла при нея след излизането си от затвора, въпреки продължаващото лошо отношение. Искала собствената й дъщеря да се среща с баба. Според някои недоказани твърдения Бети била упражнявала сексуален тормоз върху малката Мери, като я продавала на клиентите си. След това продала историята й на вестниците. Степента, до която Бети е увредила дъщеря си, е неизвестна. В цялата книга „Нечут плач“ Мери доказва, че е много ненадеждна. Със сигурност има причина да лъже и да преувеличава за насилието на майка си, което много социопати правят, за да спечелят съчувствие и оправдание за своето поведение. Бети вече е мъртва и никой никога не успява да потвърди най-лошото от обвиненията срещу нея. Тази тишина вероятно е част от една друга, по-потисната епоха, преди темата за злоупотребата с деца да може да бъде свободно дискутирана, както това се случва днес.

Нечут плач

„Това, което искам най-много, е нормален живот“ – Мери Бел.

Когато е публикувана през 1998 г., книгата“Нечут плач“ предизвиква негодувание срещу престъпниците, които печелят, продавайки историите за престъпленията си. Мери получила пари за съдействието си в написването на творбата, което вбесило толкова  много хора, че премиер-министърът Тони Блеър публично порицал заплащането й. Създадени били закони, чрез които да се попречи на други престъпници, сред които Денис Нилсън, да сторят същото. Мери се надявала книгата да изясни нещата. Смятала, че ако разкаже историята си, медиите ще я оставят на мира.

Медийният интерес към Мери се подновил и репортерите обсадили къщатата й. Нейната дъщеря-тийнейджър научила, че майка й е скандалната Мери Бел и двете напуснали дома си с глави покрити с одеяла, отблъсквайки микрофоните и въпросите на медиите. Според Мери, дъщеря й е приела нейната самоличност и й е простила. „Но, мамо, защо не ми каза? Ти си била просто дете, по-малко от мен“ – казала тя, според Мери.

Може би най-голямото постижение на книгата „Нечут плач“ е опитът й да открие отговорите за причините за жестокото поведение на децата, което се превръща в стряскащо често явление напоследък. По своему Мери Бел представлява една аномалия. Тя удушавала жертвите си със собствените си ръце, за разлика от тревожно зачестяващите убийства от огнестрелно оръжие в наши дни. Дали историята на Мери ще предотврати насилието у други деца, тепърва ще се види. Това е един необикновен предупредителен разказ за детската способност към жестокост. Ако е вярно, че децата са благословени с вътрешна доброта, то тази благословия е много крехка.

Анонимност

На 21 май 2003 г. „BBC Online“ съобщи, че убийцата на деца Мери Бел е наградена с доживотна анонимност.

По решение на Върховния съд, самоличностите на Бел и нейната дъщеря от сега нататък ще бъдат пазени в тайна, за да бъдат защитени двете от саморазправа. Според условията на временната съдебна заповед, настоящите самоличности и местонахождение на Бел и нейната дъщеря не могат да бъдат разкрити.

В интервю пред съдебната зала, проведено веднага след обявяването на решението, сестрата на убития Мартин Браун казва, че това е „една подигравка“. „Жертвите изобщо не бяха на дневен ред – никой не се интересуваше от нашето семейство“.

Майката на Мартин, Джун Ричардсън, казва в интервю за „BBC“ през април: „Най-доброто, което може да се случи, е тя да остане анонимна и просто да изчезне, за да можем да продължим живота си“.

Съдия Елизабет Бътлър-Слос набляга, че „този случай е изключение и това решение не означава, че ще се дава анонимност при всички подобни случаи“.

Главният въпрос, който съдът трябвало да реши, бил „дали правото на Бел на личен и семеен живот надделява над правото на обществото на открит процес и медийна свобода“.

Защитавайки мнението си, съдия Бътлър-Слос казва, че е взела решението, водена от причини, различни от онези, които е имала, когато е дала доживотна анонимност на Робърт Томпсън и Джон Венабълс, убийците на Джеймс Бълджър.

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

37
Напиши коментар

avatar
35 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
32 Автори на коментари
ЙорданТаняСнежиКирилКартоф Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
ЕМИЛИЯ
Гост
ЕМИЛИЯ

СПОРЕД МЕН, СОЦИОПАТИЯТА Е НЕЛЕЧИМА, И ТВЪРДЕ МНОГО ТОЛЕРИРАТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ. УБИЙСТВО САМО ЗА УСЕТА НА БЕЗНАКАЗАНОСТ И ПО-ГОЛЯМО НАДМОЩИЕ, ТРЯБВА ДА СЕ СЪДИ НАЙ-СУРОВО ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ АЗ СЪМ ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ!

м
Гост
м

Сайтът е страхотен, най-интересният, който съм чела от много време. Благодаря много за статиите!

Единствената ми забележка е към неправилната и прекалена употреба на пълен член. А като цяло статиите са написани на много грамотен език, приятна изненада сред иначе доста западналия правопис. Давайте все в същия дух и просто обръщайте внимание, че пълен член в изречението има само подлогът. С други думи, ако думата, за която се съмнявате, отговаря И на въпроса „кого“, значи тя е не-подлог и не може да носи пълен член.

Благодаря за страхотния сайт отново!

клима
Гост
клима

Този сайт е страхотен браво!!! Продължавайте

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Силвия,и аз го следя..продължавай си.Даже съм го сложила[саита] на отметка в Google Chrome!!!!!!

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Разбира се,че има кой.Та аз съм запалена на такива теми от тинейджърка.Колко съм ровила в нета за да си намеря статии за серийните убийци[преди четях повечко книги] и сега,когато намерих този сайт…няма да го махна от браузъра НИКОГА.Даже много благодаря за статията с бебето П.

Някой си
Гост
Някой си

Хмм…това момиче е имало доста потенциал,естествено в негативен смисъл,сигурно ако я бяха оставили да се „развива“,би засенчила доста от най-жестоките убийци.

Изрод
Гост
Изрод

Трябва роднините на убитите да я издират и пред нейните очи бавно и брутално да убият детето и ! После в продължение на седмица трябва да я измъчват – рязане на език,изтръгване на нокти,горене с фасове и да я пречукат тая смрад !

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Друго си е смъртната присъда!

Рокси
Гост
Рокси

Малко офф-топик към Силвия и м :))) Най-лесния начин да установиш дали да ползваш пълен или кратък член е следния: ако в изречението, думата, за която се чудиш с какъв член да бъде, може да се замести с „той“, се слага пълен член. А ако може да се замести с „него“, значи е кратък :)))) Иначе и аз не съм шампион по правопис, но единствено по този начин ми става ясно кога какъв член да бъде. :))

Виктор
Гост
Виктор

Знам, че ще прозвучи глупаво, но оправдавам Мери Бел до някъде.

Трябва да имаш много финна душа да разбереш тези убийци като нея!

П.П. Звучи много психопатско това което написах, но не успях да намеря други думи.. интересно как е продължила напред, сигурно е било адски трудно.

П.П.2 Сега никой ли не знае къде е Мери Бел?

Елис
Гост
Елис

И аз въпреки че изобщо не ми се иска я оправдавам до някаде.При някой деца фантазиите самоувереността доминират.Мери Бел е била наистина с доста развита фантазия и 100% думата страх за нея не е същесвувала,сигорна съм че всички познавате деца които до 15 годишни са били безсърдечни лишени от много ценности (в случая Мери е била на 11) а след това те наистина се поправят.Но все пак има отнети 2 човешки живота!А Нора? Как така съучастник и хилещ се и задаващ глупави въпроси човек е оставен безнаказан?Според мен и тя е трябвало да получе някакво наказание ( а не само… виж още »

suziii
Гост
suziii

vijte tova nee normalno kak az ili vie (sega sam na 13) bih mogla da odu6a nqkoe malko detence bez da mi puka i da ne izpitvam 4uvstva?? i az ne poznavam ba6ta si naskoro omrq i liubito mi ku4e (mn go obi4ah)edinstveniq mi dqdo su6to umrq no kvo ot tova!dai sq da odu6avam na poraziq!!!prosto ne e normalno i zatova e vinovna maikata na meri!!!

stop
Гост
stop

Ot Angliiski istochnitsi prochetoh,che Mary Bell poluchava 50 000 angl.liri ot izdatelkata si za raskaza si.Po otnoshenie na Norma Bell az sushto sum uchudena.

Delyana
Гост
Delyana

Потресаваща история! Съвсем случайно се натъкнах на нея и на сайта и не можех да подмина! В този ред на мисли- поздравления за сайта, ставам фен! Интересува ме книгата на Гита Сърини ‘Нечут плач’дали е издадена на български, определено бих прочела повече по темата!

nai golemia fen
Гост
nai golemia fen

Аз убивам, ЗА ДА мога да се върна
Този случеи го гледах по TLC . И както казах ако едно дете е тормозено в къщи , то тогава може да се роди чодовище

Дориана
Гост
Дориана

До Изрод- правилно си избрал как да се подпишеш, не си ти който да определя дали едно дете да бъде убито пред очите на собствената си майка!!!Защото тази жена е също и майка!Какво вина има дъщеря й,че да бъде убита, не си в ред, май на теб трябва да се приложат тези „наказания“ щом си съгласен с тях!

nvk
Гост
nvk

От седмица немога да сваля очи от сайта ! Поздравления за статиите 🙂

Петя
Гост
Петя

Потресаваща история! Статията е написана по един невероятно интригуващ и интересен начин.. Моето мнение е, че каквото и да се случва тази злоба и радост от причиняването на чужда смърт не могат да изчезнат просто така. Не вярвам в промяната й. Не е възможно след като е имала толкова изкривено мислене и се е отнасяла с такъв сарказъм спрямо страдащите семейства в толкова ранна възраст изведнъж да се промени и да стане грижовна и добра майка. По-скоро вярвам, че играе добре своята роля и би могла да създаде дори по-зловещо чудовище от самата себе си.

Антоанета
Гост
Антоанета

Само не разбирам какво са правели навън и самички 3 годишни деца?

alex
Гост

Антоанета,Вие не разбирате нещо,което и аз не разбирам,едно 3 годишно дете е кажи-речи още бебе,/моята дъщеричка в момента е на 3 годинки/и според мен е било крайно непредпазливо от страна на родителите на второто убито дете /и по принцип всяко толкова малко дете/ да го оставят да излезе само,още по-вече че дни преди това е имало мистериозен смъртен случай на дете на същата възраст.Болни мозъци има навсякъде около нас,не е останало местенце на този свят където човек да може да живее спокойно и да отглежда децата си.

D
Гост
D

Alex, Антоанета, не забравяйте, че става въпрос за преди 45 години. Определено не е нормално сами деца да се разхождат навън на тази крехка възраст, но също така не е и нормално малки момиченца да ги убиват. Преди да прочета за този случай, прочетох за Джеймс Бълджър. Знам, че вероятно не звучи добре за мен, но искам да си призная, че се почувствах зле за всички тези деца, не само за убитите, но и за убийците. За да бъдеш убиец на 10 годишна възраст, трябва да си преживял ужасяващи неща в детството си, които да те подтикват към това. Майката… виж още »

Кристина
Гост
Кристина

Статията е страхотна, поздравления за авторката и целия сайт!Всичко е идеално подредено, има смисъл и грабва още от първото изречение.Силвия, мисля че трябва да се замислиш да го направиш и на английски този сайт, не знам дали има други такива подобни, но мисля че ще имаш успех.Поздравления още един път.
P.S.Само не съм сигурна дали е хубаво 13-14 годишни да четат такива статии…но все пак…

Алос Унищожителя
Гост
Алос Унищожителя

Потресен съм.Това е много зловещо.Поведението на това момиченце е лишено от каквато и да е нормалност присъща на други серийни убийци които са на по-голяма възраст като Сергей Головкин,който поне може да каже защо е убива тийнейджъри-защото е искал да си отмъсти на хората,които са го тормозили като малък,като убива хора подобни на тях.Но тук това дете просто се забавлява по гнусен и девиантен начин.Съгласен съм с Някой си със сигурност би била по-гнусна от Игор Иртишов или гореспоменатият Сергей Головкин.

Алос Унищожителя
Гост
Алос Унищожителя

Сериозно Изрод тя е убила две малки момчета.Не че е добре,но все пак е била много млада и със сериозно разклатена психика-просто погледни бележките ,,аз убивам ЗА ДА мога да се върна,,.Да ти звучи нормално?Не.Не можеш да искащ да убиеш по толкова жесток начин някой толкова ментално болен.На темата със бруталните наказания за гнусни британски престъпници.Джейсън Оуен който е убил едногодишния си син по много гнусен начин за него предложеното наказние става,само без убиването на децата.

Ева
Гост
Ева

В началото на статията четем, че:

„Нейният баща Били Бел живеел със семейството си, но децата (Мери и нейните по-малки брат и сестра) били инструктирани да го наричат „чичо“, за да може майка им да получава безпроблемно социалните помощи за самотен родител.“

а по-надолу, че:

„Кой е бащата на Мери си остава загадка“.
Последно?

july
Гост
july
Azazel
Гост
Azazel

Любимата ми героиня от този сайт. Какво очарователно малко демонче! Моя любов, Мери Бел…

CFH
Гост
CFH

До Ева – Били Бел е бил нейн пастрок, а биологичният баща е неизвестен.

Картоф
Гост
Картоф

Тя е била едва едно малко дете на 11 годишна
въздраст с психическо растройство,
това е една неразумна въздраст,
в която повечето хора тепърва се развиват,
тя е живяла в свят с лоши условия,
несъзнателно симулирала поведението на хора,
които са я малтретирали,още като била 6 годишна.
Майката смазвала от бой Мери,
но тя не плакала.
Мъкар и делата на момиченцето,
да са изклчително жестоки,
се е поправила,
не е била в разумно състояние,
когато е извършила престъплението.
В момента,когато навършила 23,
и се родила е дъщеря.

Бог дава,бог взима,след това,идва обратното,това е един временен цикъл!

Ева
Гост
Ева

CFH, благодаря!

Кирил
Гост
Кирил

Историята ми хареса наистина много! Като във филм на ужасите е. Аз подкрепям Мери Бел, защото на такава възраст в такива тежки условия и обстоятелства, доста хора биха откачили. Разбира се това, което е направила си остава непоправимо, но е оправдано.
P.S – харесаха ми фалшивите показания и глупавите въпроси, които задаваше съдистчето. 😀

Снежи
Гост

Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в същия дух!Апропо,преди години имаше и в нашата страна такъв случай на убийство на дете от друго дете.Имате ли инфо за това?Мисля,че беше в едно село,убиецът беше също на около 10.Беше разбило главата му с камък.

Таня
Гост
Таня

Дяволско дете, семето на злото просто е било изначално в нея, затова лошотията й се отдава. Други също са живеели зле, но не са се отприщила към злото, защото децата изначално са добри, чисти и невинни, непонасящи гладките на кръв и насилие за разлика от това изчадие.