Публикувано на: 8 март, 2010

Майкъл Суанго е заподозрян в убийството на около 60 свои пациенти, които умират при загадъчни обстоятелства в няколко болници в Охайо, Куинси, Масачузетс, Вирджиния, Южна Дакота, Ню Йорк и Зимбабве. На всички тези места върху приятния доктор e хвърляно съмнение за смъртта и неочакваното заболяване на голям брой хора. Срещу него не са повдигани обвинения, но той бил уволняван или сам напускал работата си, когато облакът на съмнението надвисвал над главата му.

В крайна сметка Майкъл Суанго е осъден за два отделни случая на убийство на негови пациенти. Три във Ветеранската болница в Ню Йорк, и един на една млада жена, която умира, докато той бил стажант в Щатската университетска болница в Охайо.

Законът не успява да свърже Суанго с всички подозрителни смъртни случаи, но се смята, че бройката възлиза на 35-60, което го превръща в един от най-профилните серийни убийци-лечители в историята. Неговата смъртоносна одисея се развива в периода от 1983 до 1997 г.

Мнозина смятат, че болничната административна система носи голяма вина за това, че Суанго успява да се подвизава толкова дълго време безнаказано. Сестрите и пациентите виждали предупредителните сигнали, но болничната управа се надсмивала над подозренията им и не предприемала нищо. Когато Суанго се местел от болница в болница, никой не си правел труда да проверява миналото му, а дори и да го правели, те приемали неговите обяснения за чиста монета без да се ровят по-надълбоко.

Факт е, че Суанго излъчвал чар и искреност. Добре изглеждащ, рус, синеок и приветлив, той бил харесван и оценяван високо от колегите си професионалисти. Той бил наясно със своето обаяние и го използвал, за да прикрива подозрителните си маневри и хроничните си лъжи.

„…Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща. Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо….“ — откъс от Хипократовата клетва.

Агент 00-Суанго

Ако попитате когото и да било от колегите студенти на Майкъл Суанго от Университета в Южен Илинойс какво мисли за него, шансовете да чуете отговора „Той е луд!“ са доста големи.

Университетът, който се намира на 350 мили южно от Чикаго и е едно от най-уважаваните висши учебни заведения, има големи очаквания към студентите си. Студентското общество е сплотено и, когато сред тях се появи черна овца, тя се забелязва веднага.

Майкъл Суанго бил различен от останалите бъдещи доктори. Той не контактувал с никого и спечелил негодуванието на студентите с това, че прекарвал повече време, работейки като служител в бърза помощ, отколкото да се явява на лекциите и лабораторните упражнения. У него се наблюдавала очевидна липса на дисциплина в училище, небрежност по време на дисекции и безсрамно подмазване към определени професори.

Неговите състуденти си спомнят един инцидент, който потвърдил подозренията им, че Суанго не е създаден за тази благородна професия. Въпреки високите му оценки на писмените изпити, той не могъл да намери местоположението на сърцето на рентгенова снимка, нещо което дори един лаик бил направил с лекота. Този епизод направил голямо впечатление на мнозина.

По време на едно упражнение по анатомия Суанго направил толкова некадърна дисекция на труп, че се превърнал в обект на шеги в целия университет. Но той като че ли не забелязвал грешките си и не обръщал внимание на подигравките на останалите.

Суанго имал един особено странен навик, от който мнозина професори буквално онемявали. Когато бивал смъмрен за някоя своя грешка, той падал на земята и започвал да прави лицеви опори. Това е нормално наказание за един провинил се войник в армията, но е твърде необичайно поведение за цивилен студент по медицина!

Голяма част от медицинското обучение се състои в работата в болница с истински пациенти. Под директното наблюдение на лекари професионалисти, студентите се оценяват за тяхната способност да определят състоянието на пациента. От тях се очаква правилно да обобщят здравословната му история и да му назначат подходящо лечение. Според състудентите на Суанго, той бил пълен провал в тази област.

Особено показателен бил интересът му към смъртта. Той демонстрирал морбиден интерес към пациентите в критично състояние, сякаш очаквал всеки момент да починат. И, когато това се случвало, той надрасквал с големи червени букви думата „УМРЯЛ“, върху тяхната карта. Когато един съученик го попитал как може да бъде толкова странен, той отговорил: „Хей, смъртта се случва“. А тя се случвала толкова често на неговите пациенти, че останалите студенти се шегували, че той има лиценз за убийство, наричайки го зад гърба му „Агент 00-Суанго“.

Метаморфоза

Той е роден като Джоузеф Майкъл Суанго, но още от малък решава да използва второто си име. Неговите родители Върджил и Мюриел нямали големи проблеми с него, защото той бил добре възпитан, носел костюми и получавал високи оценки в основното и средното училище. След почетното си завършване на гимназията решил да учи музика в близкия колеж към Университета Миликин.

Но, ставайки второкурсник, в него настъпила промяна.

Майкъл Суанго в армията

Костюмите изчезнали и били заменени от военни дрехи; той боядисал колата си в маскировъчни цветове; и започнал да се интересува твърде много от разни трагични и агресивни неща. Суанго започнал да събира изрезки от вестници с истории за автомобилни и самолетни катастрофи, кървави военни преврати, дивашки сексуални престъпления, палежи и метежи. Загубил интерес към образованието си и напуснал колежа, за да се присъедини към Морската пехота.

Това внезапно решение разтревожило приятелите му и най-вече майка му. Нейният вече бивш съпруг Върджил също бил военен и тя била прекарал по-голямата част от брака си в очакване той да се върне от Виетнам. Преди развода семейството се местило 16 пъти и когато накрая Върджил бил разпределен в Сайгон, Мюриел решила, че не може да живее повече така. Тя хранела надеждата, че безупречният й син Майкъл ще води по-различен живот от баща си, но момчето изведнъж решило да последва стъпките му.

Оказало се, че тревогите й са безпочвени. Майкъл не издържал дълго в армията. Той бил освободен с почести през 1976 г. и се върнал у дома, за да възобнови учението си. Вече не се интересувал от музика и казал на щастливата си майка, че иска да учи медицина.

Причината Суанго да работи в бърза помощ, макар че по този начин пропускал много от важните си лекции, била проста: той бил очарован от кървавите гледки, които му предоставяла тази работа. Хаосът го въодушевявал, а видът на кръвта го изпълвал с непозната досега тръпка. Още повече, че това удоволствие било напълно безплатно и той даже получавал пари, за да се наслаждава на зловещите гледки!

През 1982 г., когато Суанго карал последната си година в университета, починал баща му. Макар да не бил близък с него, той присъствал на погребението му заедно със семейството си. След опелото неговата майка дала на любимото си момче нещо, което била открила сред вещите на съпруга си. Това била една тетрадка с изрезки, много подобна на тази, която Суанго вече имал, но по-пълна; тя съдържала купища статии и фотографии изрязани от вестници и списания, разказващи за най-страшните световни катастрофи, от покушения до масови убийства. Реакцията на Суанго, когато я видял, била: „По дяволите, май татко не е бил чак толкова лош човек, въпреки всичко!“.

Вдъхновен от примера на баща си, Суанго претърсил пресата за нови кървави истории, с които да попълни колекцията си. Една вечер един негов колега се поинтересувал защо се занимава с толкова странно хоби. Отговорът на Суанго го стреснал: „Ако някога ме обвинят в убийство, с това ще докажа, че съм умствено нестабилен“.

Майкъл Суанго трябвало да завършил университета през юни 1982 г., но се провалил във важната фаза от учебната програма през последните седмици на семестъра. Той стажувал в отделението по акушеро-гинекология, но често изчезвал или закъснявал за работа. Д-р Катлийн О`Конър открила, че той прекарва доста време при линейките, вместо да се грижи за пациентите. Тя решила нарочно да го наблюдава един ден и забелязала, че той извършва визитациите си за нереалистично кратко време. Тя попитала една от пациентките дали Суанго изобщо я е прегледал и се оказало, че той не го е направил, но е записал в картона й, че е извършил прегледа.

Болничната управа сметнала измамата на Суанго за непростима. Той знаел, че комисията ще действа строго и побързал да си наеме адвокат. В крайна сметка между двете страни бил постигнат компромис и Суанго трябвало да повтори стажантския си курс в отделението.

Когато Суанго получил дипломата си в началото на април 1983 г., той вече се бил сдобил с доста жалка репутация. Въпреки това, незнайно защо, Щатският медицински център към Университета в Охайо отхвърлил кандидатурите на голям брой обещаващи млади лекари, за да предложи на Суанго едногодишен стаж в главна хирургия, който бил последван от постоянен пост в неврохирургията.

Пре-мед(итация)?

Медицинският център към Университета в Охайо се считал и продължава да се смята за център на професионализма. Неговата образователна програма и вниманието към детайлите са единствени по рода си и заради това единствено най-добрите кандидат-медици минават през вратите му.

Сред подобна конкуренция недостатъците на Суанго изпъкнали доста бързо. Докторът, който надзиравал неговата работа от средата на октомври до средата на ноември, го предупредил, че ще го скъса. Той не вярвал, че Суанго е достатъчно компетентен, за да практикува медицина. Освен това лекарят се оплакал, че отношението на Суанго към пациентите е твърде безцеремонно и безразлично.

Но не само маниерите му с пациентите били поставени под въпрос. Неговите колеги стажанти и лекарите смятали поведението му за необяснимо странно. Той често се отнасял някъде в пространството по време на визитациите и прекъсвал разговорите, намесвайки в тях някакви съвсем несвързани теми. Един от докторите написал в доклада си, че младият стажант е обсебен от историята на нацизма и геноцида срещу евреите.

Малко след Коледа на 1983 г. Суанго бил преместен на деветия етаж, където съвсем скоро направили впечатление и други неща, свързани с неговата чудата личност.

В утрото на 31 януари 1984 г. Суанго влязъл в стаята на пациентката Рут Барик, за да провери интравенозната й система. Присъстващата сестра си помислила, че времето за тази визитация е странно, тъй като било почти 10:00 ч., а посещенията се извършвали по-рано. Суанго й казал да напусне стаята и тя го направила. След около двайсет минути сестрата се върнала и заварила пациентката посиняла и гърчеща се от задушване. Тя вдигнала тревога и лекарите успели да спасят Барик. Тя се възстановила, но докторите се чудели какво би могло да е причинило отказа на дихателната й система.

След една седмица, на 6 февруари, сестра Ан Ричи забелязала по-ниско от нормалното налягане в системата, която вкарвала лекарства в организма на Барик. Тя извикала един от лекарите да направи проверка. Суанго бил този, който отговорил на повикването й. Когато се забавил повече от нормалното, тя надникнала в стаята и го попитала дали има проблем. Стажантът й казал, че няма, и изглеждал ядосан, че тя го прекъсва.

След като най-сетне излязъл, Ричи се върнала в стаята и заварила Барик посиняла като мъртвец. Въпреки спешните мерки, пациентката починала, борейки се за въздух. Ричи забелязала, че Суанго стои до леглото през цялото време със спокойно и каменно изражение. Когато тя се опитала да съживи пациентката с дишане уста в уста, той отбелязал: „Това е толкова гнусно!“.

След малко повече от 24 часа, в 21:00 ч. на 7 февруари, сестра Каролин Биъри се отбила при възрастната пациентка и бивша медицинска сестра Рина Купър, за да провери дали състоянието й се е подобрило след сутрешната операция. Тя погледнала в стаята и видяла как Суанго инжектира нещо в интравенозната й система. Биъри предположила, че той освобождава някакво задръстване, което се случва понякога. Забелязвайки присъствието на сестрата, Суанго незабавно си тръгнал без да казва нищо.

Минути по-късно Купър започнала да се тресе с всичка сила, борейки се за кислород и лицето й посиняло. Екипът се борил 15 минути да я съживи и когато естественият й цвят се върнал, Купър помолила за лист и химикалка, тъй като все още нямала сили да говори. Купър написала на листа: „Някой ми сложи някакво лекарство в системата, което ме парализира цялата – дробовете, сърцето и говорът“.

Когато Купър си възвърнала говора на следващата сутрин, един от лекарите я помолил да опише загадъчната личност със спринцовката. Нейното описание съвпадало със Суанго: „Висок, рус“. Но когато му поставили въпроса – без изобщо да се стресне от присъствието на сестра Биъри – Суанго отрекъл да е влизал някога в стаята на Купър.

Сестрите сглобяват пъзела

Но сестрите на етажа имали своите съмнения. Мъжката сестра Джо Ризли бил видял как Суанго излиза от тоалетната на една незаета стая малко преди Купър да колабира. Изражението на лицето му било много странно и той бързал, сякаш бягал от нещо. Когато влязъл в тоалетната след него, Ризли открил там една току-що измита спринцовка. Разполагащи с иглата и с историята на Биъри, сестрите на деветия етаж започнали да сравняват бележките си.

Откакто Суанго бил назначен в това крило на болницата броят на смъртните случаи рязко се бил увеличил – за няколко седмици имало повече починали, отколкото за цяла година преди това. Във всеки един от случаите състоянието на пациента било добро и животът му не бил пряко застрашен. Освен Рут Барик, имало още шест смъртни случая, сред които 19-годишната Синтия Ан Макгий, която била открита мъртва в леглото си на 14 януари, Ричард Делонг (21 г.), който се споминал неочаквано на 21 януари, и Рийн Уокър, който също починал без никакво предупреждение.

Заместник-директорката на сестрите Джен Диксън решила, че е време да изложи подозренията си пред професор Джоузеф Гудман, шефът на неврохирургията. След като споделила с него опасенията си за Суанго и му показала написаните заявления на служителките си, Диксън с огромна изненада посрещнала резервираната и равнодушна реакция на професора. Той й намекнал, че сестрите трябва да си гледат работата и да престанат да плетат интриги. Той обещал да разследва случая, но Диксън и останалите сестри усещали, че от това нищо няма да излезе. Те знаели каква е причината – лошата публичност в комбинация със съдебен процес би могла да унищожи болницата.

Разследването, което д-р Гудман провел на 9 февруари, било повече от незадоволително. Той разговарял с пациентката Купър, проверил резултатите от кръвния й тест, и прегледал картоните на седемте пациенти, починали при подозрителни обстоятелства. Но той така и не разговарял с лекарите и сестрите, които се били отзовали на сигналите за спешен случай, и не проверил спринцовката, открита в тоалетната. След като се консултирал с адвокатите и другите чиновници на болницата, той стигнал до заключението, че Суанго е станал жертва на интрига.

Слуховете в крилото едва се уталожили, когато в съседното отделение, където Суанго бил прехвърлен междувременно, започнали да се случват необичайни смъртни инциденти.

На 19 февруари 1984 г. Шарлот Уорнър (72 г.) била открита мъртва в леглото си. Само преди няколко часа лекарят й бил казал, че се възстановява отлично от скорошната операция и ще бъде изписана след един ден. Нещо… или някой, бил причинил съсирване на кръвта й в няколко органи.

Отново на 19 февруари: пациентката Евелин Пирени започнала да кърви обилно от всички отвърстия на тялото си, дори през очите, след като била прегледана от Майкъл Суанго. Лекарите не намерили обяснение за внезапния й кръвоизлив.

20 февруари: Ана Мей Попко (22 г.), която се възстановявала от съвсем лека операция, позволила на Суанго да й бие инжекция за вдигане на кръвното налягане. Майката на момичето не разбирала защо лекарят иска да я изгони от стаята, но все пак се съгласила да излезе. Не след дълго Суанго се изправил срещу нея, заявявайки й почти победоносно: „Тя е мъртва, сега можете да я видите“.

Лекарската комисия хранела съмнения относно назначаването на Майкъл Суанго за постоянно в болницата. Дори, ако оставим настрана подозрителните смъртни случаи, неговата работа била смятана за „незадоволителна“ от наблюдаващите лекари. Комисията решила да не назначава Суанго за постоянно и след като бил уведомен за това през март, той напуснал вбесен болницата.

Суанго отново извадил луд късмет и, въпреки че очаквал недоброжелателни отзиви от Комисията, получил правото да практикува медицина в щата Охайо.

Но той бил ядосан от начина, по който се били отнесли към него, и, вместо да започне да практикува в Охайо, се върнал в Куинси Илинойс. Той казал на майка си, че е станал жертва на личен сблъсък с управата на болницата в Охайо и иска да практикува медицина в родния си щат.

Токсични закуски

Обратно в Куинси, Суанго започнал работа в бързата помощ на област Адамс. Той не се опитал да се върне при стария си работодател, защото бил уволнен оттам, понеже бил накарал един човек със сърдечен удар да ходи пеша до линейката. Той не споменал тази история на новата компания и тя смятала, че е попаднала на истинско съкровище в негово лице.

Служителите на бърза помощ работели на 24-часови смени и споделяли едни и същи стаи в болница Блесинг. Те били нещо като братство, като всеки познавал навиците, характера и понякога тайните на останалите. Те били отдадени на работата си и един на друг. Всички, освен Суанго. Още от началото той бил обявен за официалното „куку“ на екипа.

Чувствайки се свободен да изразява себе си, без постоянния надзор, на който бил подложен в болницата в Охайо, Суанго признал на останалите, че насилието го възбужда. Макар че не казал това, другите правилно се досетили защо той е постъпил на работа в бърза помощ: за да се заобиколи с кръвта, червата и напрежението, от които очевидно изпитвал удоволствие.

Въпреки това колегите му го смятали за безобиден и понякога се обръщали към черното му чувство за хумор, за да разбият монотонността на работата си. Освен това, той имал повече опит от всички тях взети заедно, и това било достатъчно основание да отминават с мълчание странните му забележки. Но, понякога той ставал твърде зловещ – например, когато казал на един от колегите си, че обича да бъде лекар, защото:

„Това ми дава възможност да изляза надървен от спешното и да съобщя на родителите, че детето им току-що е починало“.

Един ден Суанго описал на колегите си своята най-голяма фантазия, от която ги побили тръпки:

„Представете си училищен автобус, пълен с деца, който се забива челно в цистерна с бензин. Викат ни. Пристигаме там точно, когато още един тир с бензин се забива в автобуса. Всичко е в пламъци! Децата се разлитат във въздуха, по телефонните стълбове, на улицата и по оградата от бодлива тел, която е надолу по пътя. Те горят“.

Въпреки зловещите му истории, всички смятали, че той само си говори. Но тогава се случва инцидентът с поничките.

Обикновено служителите се редували да носят лакомства в службата – сладки, бисквити, бонбони, понички. Последните били особено популярни, защото вървяли със сутрешното кафе. В една септемврийска утрин, за радост на колегите си, Суанго донесъл асортимент от пресни понички. Те ги нападнали със завиден апетит, но през следващите няколко часа целият екип започнал да проявява идентични симптоми: стомашни болки, гадене, замайване и накрая повръщане. Наложило се всички да си тръгнат от работа.

Чак по-късно те осъзнали, че Суанго не е ял от лакомствата. Когато го попитали дали не им е извъртял някакъв номер, той отговорил: „Разбира се, че не съм! Не бих направил нещо такова!“.

На следващата вечер Суанго и един от колегите му били изпратени да наблюдават един училищен мач, както изисквала практиката. Малко преди полувремето Суанго казал, че е жаден и отишъл да купи нещо за пиене за себе си и колегата. Той се върнал с две коли и след малко колегата му започнал да изпитва силни стомашни болки. Суанго го откарал вкъщи, където човекът останал на легло със силно главоболие, гадене и виене на свят в продължение на три дни.

Без съмнение, Суанго бил главният заподозрян. Никой не се осмелявал да пие или яде, докато той е наблизо. Един следобед Суанго попитал дали някой иска да го придружи за по едно безалкохолно. Колегата му Грег Майърс, който не бил наясно с подозренията на останалите, се съгласил. Суанго взел две безалкохолни от автомата и Майърс забелязал, че неговото е отворено.

„Защо си го отворил?“ – попитал той.

„Защо не“ – усмихнал се Суанго.

Въпреки тази странност Майърс отпил от кутията. След няколко минути той се свил от стомашни болки и същите симптоми, преживени от останалите.

След този пореден инцидент колегите на Суанго решили да отворят раницата, с която той идвал на работа. Вътре в нея намерили кутия с отрова за мравки. Според етикета, тя се състояла основно от арсеник, който, ако бъде погълнат, причинява същите симптоми, които всички били преживели от почерпките на Суанго. Колегите му решили да му устроят капан.

Мъжете нарочно оставили в помещението кана с пресен студен чай, когато знаели, че Суанго ще бъде сам. Когато се върнали и Суанго вече бил излязъл, те изсипали чая в друг съд и измили каната. След това занесли течността на един познат съдебен лекар, който на свой ред я изпратил в лабораторията на ФБР. Резултатът от изследването показал наличието на токсини.

Преди края на седмицата шерифът на окръг Адамс претърсил апартамента на Суанго. Полицията открила голям брой епруветки, шишенца, спринцовки и всякакви химикали и отровни вещества, както и една книга-ръководство за саморъчно изработване на оръжия и начини за убийство. Полицията конфискувала и иняколко оръжия и комплект ножове.

Суанго бил арестуван незабавно и обвинен в седем тежки телесни повреди. Той получил пет години затвор, а лицензът му за практикуване на медицина в Илинойс бил отнет.

Ново начало, същите симптоми

Арестът на Майкъл Суанго предизвикал медийно разследване. Управата на болницата в Охайо била посочена с пръст за небрежността си в разкриването на отровителя.

В едно свое интервю Суанго продължавал да настоява, че е невинен и се възмущавал, че пресата го представя като някакво чудовище.

На 21 август 1987 г. Суанго бил освободен за добро поведение, след като излежал само две години от присъдата си. Предстояла му една година пробация. Името му вече отдавна било забравено от медиите и той можел спокойно да се скрие в сенките. Суанго напуснал Илинойс и се отправил към Нюпорт Нюс Вирджиния.

Огромното разстояние обаче не успяло да заличи тъмното му минало. Когато подал молба за медицински лиценз във Вирджиния, тя му била отказана. Той започнал работа като консултант в Щатската служба по заетостта. Службата му била кратка, тъй като вместо да работи, той се занимавал с попълването на тетрадката си с изрезки за нещастни случаи.

Следващата му работа, на лабораторен техник в една компания износител на въглища, продължила по-дълго. Миналото му на отровител било забравено и колегите му не се притеснявали да обядват в компанията му. Никой не го заподозрял, когато няколко служители на компанията внезапно се разболели и замалко щели да умрат от хранително отравяне.

Кристин Кини

Кристин Кини

Кристин Кини била красива, червенокоса и току-що разведена млада жена, която се запознала със Суанго в болница Ривърсайд в Нюпорт Нюс през 1991 г. Тя работела там като медицинска сестра, а Суанго минавал през опреснителен курс. Кристин била сгодена за един от лекарите в болницата и първоначално отношенията й със Суанго били чисто платонични, но с течение на времето между двамата се развил романс. Нейните приятели не одобрявали връзката им. Някои от тях дори я предупреждавали да внимава, тъй като било всеобщо известно, че всички опити на Суанго да получи работа в болницата са отхвърляни, поради някакъв скандал в миналото му. Но тя се надсмивала над тези забележки.

Суанго се опитвал да влезе обратно в медицинския занаят и бил подал молби в няколко медицински центрове в областта. През септември 1991 г. той получил обаждане от д-р Антъни Сейлъм от болницата в Сиукс Фолс към Университета в Южна Дакота.

Сейлъм го поздравил за отличното резюме, но поискал от него да изясни някои епизоди, като например осъждането му за „телесна повреда в Илинойс“. Суанго обяснил, че е бил замесен в кръчмарско сбиване и цялата вина била хвърлена погрешно върху него. Сейлъм му повярвал и го поканил на серията от интервюта в Сиукс Фолс.

Малко след новата 1992 г. дългият списък от кандидати за мястото бил сведен до 20 души. С подмазване и лъжи той успял да получи мястото и щял да започне работа през юни.

Въодушевен от добрите новини, той направил предложение на Кристин. Тя си намерила работа във Болницата за ветерани „Роял С. Джонсън“ и двамата заживели заедно, подготвяйки сватбата си.

Майката и бащата на Кристин, Шарън и Ал Купър, били скептично настроени. Също като приятелите й, те били притеснени от празнините в миналото на Суанго, и годините, за които той избягвал да говори.

Тревогите на семейство Купър изглеждали напразни. Суанго и Кристин се справяли отлично в Сиукс Фолс. Той се сдобил с репутацията на един от най-добрите лекари в спешното отделение.

През октомври 1992 г. Суанго започнал да става твърде самоуверен. Въпреки че нямал лиценз и се бил сдобил с работа по втория начин, той се осмелил да кандидатства в Американската медицинска асоциация (АМА), надявайки се, че никой няма да направи проверка на миналото му. Обаче грешал.

Провеждайки обичайната си проверка, АМА установила, че осъждането на Суанго не е било заради сбиване в бар. Когато съдията, който го бил осъдил за отровителство през 1985 г., получил обаждане от АМА и разбрал, че той отново работи като лекар, той разказал на служителката Нанси Уотсън истинската история. Уотсън докладвала на шефа си, който от своя страна се свързал с д-р Робърт Толи, деканът на Университета в Южна Дакота.

Хубавите неща може да се случват наведнъж, но същото важи и за лошите. Точно, когато деканът получавал лошите новини за своя така ценен кадър, по телевизията се излъчило едно предаване от 1986 г., в което Суанго бил интервюиран в затвора. Колегите му били зашеметени, когато разбрали, че човекът, с когото работят, е осъден отровител.

Кристин също гледала предаването и била съкрушена. Суанго бил освободен от поста си и нямал настроение да я успокоява или да отговаря на въпросите й. Кристин с унижение отбягвала репортерите, които я обграждали с въпроси за годеника й.

Макар приятелите на Кристин да се опитали да й окажат продрепа, поканвайки нея и Суанго на едно коледно парти, тя забелязала, че съпругът на домакинята следи годеника й от стая в стая, наблюдавайки зорко движенията му около купата с пунш и платата със сандвичи.

Тя започнала да страда от главоболия. Въпреки че и преди се била оплаквала от мигрена, Кристин никога не била изпитвала подобна жестока болка. За известно време тя смятала, че това се дължи на стрес – но дълбоко вътре в себе си започвала да се тревожи, че Суанго сипва отрова в храната й.

Накрая тя не издържала повече на това положение и се върнала при родителите си във Вирджиния. Щом се отдалечила от Суанго, главоболията й внезапно спрели.

Въпреки това тя продължавала да го обича. Може би вярвала, макар и слабо, че той е невинен и всичко ще се оправи. Но не можела да обясни дори на себе си, как така главоболията й изчезнали в деня, в който го напуснала. Тя се опитвала да разграничи безплодните си надежди от очевидната действителност, но в един момент реалността станала твърде непоносима. Тогава Кристин отнела живота си.

Смъртта няма почивен ден

Майкъл Суанго

Майкъл Суанго

Кристин Кини вече била в гроба. В края на юни 1993 г. Суанго вече бил в щат Ню Йорк, където отново успял да се уреди на работа в една болница.

Този път той се намъкнал в психиатричната програма, предлагана от Щатския университет в Ню Йорк. Суанго се явил на интервю през пролетта. Той отново използвал алибито си за сбиване в бар и показал фалшифицирания си лиценз от Вирджиния. Той успял да очарова директора на психиатричното отделение д-р Алан Милър, и никой не си направил труда да направи проверка на миналото и препоръките му. Той получил мястото и започнал работа на 1 юли.

Неговото първо назначение било във Болницата за ветерани, намираща се в живописния Нортпорт в Лонг Айлънд.

Признаците за предстоящите беди се появили още през първата вечер. Първият му пациент Доминик Бъфалино починал мистериозно само часове, след като Суанго поел случая му. Съпругата му, Тереза Бъфалино, не можела да проумее как съпругът й, който бил приет с лека пневмония, би могъл внезапно да почине от парализа на сърцето и други органи.

Редкият случай на г-н Бъфалино бил последван от подобни инциденти през следващите няколко месеца. Алдо Сериней, Томас Самарко и Джордж Сиано починали неочаквано от внезапно спиране на сърцето през нощта. Докато те се опитвали да поемат последния си дъх, Суанго написвал в картоните им „ДНСС“, или „Да не се съживява“, което означавало, че състоянието на пациента е фатално и неподлежащо на операция.

Случаят на Барън Харис е един от най-драматичните, защото неговата съпруга Елси впоследствие се превръща в един от най-активните хулители на Суанго. Възрастният Харис бил приет в болницата с пневмония през септември. Първоначално, съпругата му одобрила лекаря, който се грижел за него –  а именно високият и привлекателен Суанго. Но нейното отношение скоро се променило. Една вечер тя дошла да посети Барън и заварила доктора да инжектира нещо в шията на съпруга й. Когато го попитала какво има в спринцовката, Суанго отговорил с лишен от емоция глас „Витамини“ и излязъл без повече обяснения.

Г-жа Харис почувствала, че нещо не е наред и попитала една от сестрите за инжекцията, направена от Суанго. Сестрата я погледнала объркано и казала: „Докторите не слагат инжекции. Това е наша работа“.

Само след дни състоянието на Харис се влошило и той изпаднал в кома. Когато Елси разбрала, че Суанго е наредил да запишат „ДНСС“ на таблото му, тя поискала да узнае защо. „Защото“ - раздразнено изръмжал Суанго, – „мозъкът му е фактически мъртъв“.

Г-н Харис живял още малко след инцидента, но така и не излязъл от комата. Впоследствие съпругата му завела дело срещу болницата, но случаят бил прекратен поради липса на доказателства, че Суанго е извършил престъпление.

Родителите на Кристин не можели да се примирят с нейното самоубийство. Те искали отговори. Шарън Купър се свързала с една приятелка и колежка на Кристин, и споделила с нея опасенията си за Суанго. Г-жа Купър била научила, че той се готви да започне работа по програмата на Стоуни Брук и чувствала, че трябва да направи нещо по въпроса.

Приятелката на Кристин била втрещена – тя не знаела, че Суанго работи отново. На следващия ден тя си уредила среща с декана на Университета в Южна Дакота, Робърт Толи. Ужасен, д-р Толи веднага се свързал с декана на Стоуни Брук, д-р Джордан Коен. Коен незабавно организирал среща, на която извикал д-р Милър и Суанго. Когато Милър настоял да чуе истинската причина за престоя му зад решетките, Суанго признал, че е бил обвинен в отравянето на колегите си.

Той бил уволнен, но още преди това медиите научили за случилото се. Местната и националната преса се изсипала в Стоуни Брук. Хората, които били загубили близките си под грижите на Суанго, надали боен вик. Йерархичната стълбица на Университета в Ню Йорк се разтресла до основи и още преди края на годината д-р Милър и декан Коен подали оставките си.

Министерството на правосъдието се самосезирало и започнало разследване. Но междувременно Суанго вече бил напуснал Ню Йорк и местонахождението му било неизвестно. Въпреки усиленото му издирване, месеците минавали без резултат. Най-накрая, в средата на 1994 г., той бил открит в дома на приятеля си Бърт Гий в Атланта Джорджия. Приятелят му нямал представа за престъпленията на Суанго и за факта, че ФБР е поставило къщата му под наблюдение.

Все още не била издадена заповед за ареста му, и агентите прекарвали времето си в следене на Суанго. Те изпаднали в паника, когато установили, че той работи във воднопречиствателната станция, която снабдява Атланта с вода! Но преди да успеят да предупредят местните власти за опасността, техният заподозрян напуснал града.

Дългоочакваната заповед за арест пристигнала след няколко седмици. Срещу Суанго било повдигнато обвинение за фалшифициране на документи с цел да получи работа в Болницата за ветерани Стоуни Брук.

Но Суанго вече бил изчезнал, този път без никаква следа. Агентите на ФБР предполагали, че той или се е самоубил, или е напуснал страната. Те били готови да заложат парите си на втората версия.

Вълк в овча кожа

Сини небеса, криви евкалиптови дървета и обширна степ, сливаща се с хоризонта. Това бил новият дом на Майкъл Суанго – Зимбабве в Южна Африка. Място, на което той смятал, че ще е в безопасност от демокрацията, която не обичала да намира цианид в питието си или ботулин в поничките си.

Но той подценявал Африка, смятайки, че никой няма да обърне внимание на здрави пациенти, които издъхват без причина.

Търсейки начин да напусне страната, Суанго подал молбата си в една агенция, която набирала англоговорящи лекари за работа в чужбина. Той изпратил набор от фалшифицирани документи и автобиография, в която възхвалявал невероятния си принос към медицината в Съединените Щати. Мотивационнното му писмо говорело за желанието му да практикува медицина в далечни и бедни страни в името на Човечеството. Болницата на Лютеранската мисия в Мнене получила неговата кандидатура и решила, че доктор Майкъл Суанго е същинска находка.

Суанго пристигнал в Африка малко преди края на 1994 г. Църковният дякон Мпофу го взел от мъничкото летище в Булауайо и го закарал в мисията в Мнене, където Суанго се срещнал с нейния директор д-р Кристофър Жири. Директор попитал защо един доктор от динамичния запад би искал да дойде в депресиращата атмосфера на Мнене и Суанго му отговорил, че обича Африка и иска да помогне на черните хора.

Жири до известна степен му повярвал, но си отбелязал наум, че трябва да проучи миналото му. Суанго започнал да се ориентира в малката, едноетажна, кирпичена болница. Новодошлият показал ентусиазъм и желание да се адаптира към чуждестранната култура, но му убягвали основни умения – асистиране при раждане, премахване на кисти и почистване на абцеси. Жири отдал този пропуск на специализацията на Суанго като неврохирург. Той знаел, че в Америка специалистите не се занимават с болести извън своята област.

Суанго се съгласил да отиде на петмесечен стажантски курс в болницата Мпило в Булауайо, за да се запознае с основите на практикуването на медицина сред местното население. Той се учел бързо и изглежда улавял чувствителната природа на древния и горд народ, който все още не се доверявал на русия, синеок доктор от митичната страна, наречена Илинойс. Неговата инициативност и трудолюбивост се харесали на главния лекар д-р Чаибва и на началника на акушерството д-р Кинг. Суанго намерил личен приятел в лицето на д-р Ян Лоримър, който бил поразен от неговото хладнокръвие в спешните ситуации.

Болницата в Мнене

Болницата в Мнене

През май 1995 г. вече по-опитният Суанго се върнал в болницата в Мнене. Той често работел до късно вечер и въвел процедури, които скъсявали чакането на болните. Но първоначалният скептицизъм на д-р Жири за американския доктор постепенно придобил ясни форми, когато той забелязал, че американецът започва да се отнася с неуважение към пациентите, а характерът му да става все по-горчив. Първо, работата му ставала все по-небрежна. След това лютеранските монахини се оплакали, че той ги третира с презрение. Понякога д-р Майк си взимал отпуск на своя глава, когато нямало кой друг да поеме пациентите му.

Рода Махламвана постъпила в болницата с изгаряния, получени при инцидент в дома й. Тя се възстановявала отлично и щяла да бъде изписана след няколко дни. След като Суанго поел случая й, състоянието й се влошило. Скоро след това тя починала. Суанго не могъл да обясни защо.

Имало и други пациенти, млади и стари, които необяснимо колабирали, без да се събудят повече. Причината за смъртта: спиране на сърцето, причинено от… в това била загадката. Д-р Ян Ларсон, който помагал в мисията, споделил с Жири опасенията си, че Суанго има пръст в това.

Пациентът Кенеас Мзезева се събудил една нощ, усещайки иглата на Суанго в ръката си. Преди докторът да се отдалечи от леглото му, той му помахал за сбогом, жест, който Мзезева разбрал чак, когато започнал да чувства гореща треска, гадене и накрая парализа. Той едва можел да говори, но някак успял да намери сили за един вик. Монахините успели да го върнат към живота и когато възвърнал говора си, той им казал да държат Суанго далеч от него. „Този човек не е добър. Той се опита да ме убие!“.

Суанго казал на Жири, че Мзезева сигурно е халюцинирал, без да знае, че монахините са открили капачка от спринцовка до леглото му.

След няколко седмици починал Катазо Шава, който се възстановявал след операция на крака. Той разговарял с приятелите си, дошли да го посетят, когато Суанго ги прекъснал. Той казал на компанията да напусне стаята, защото Шава има нужда от почивка. Те оставили доктора сам с пациента, но след малко чули Шава да крещи. Когато се втурнали в стаята, Шава им казал, че Суанго му е инжектирал нещо лошо. Докторът отрекъл това, но пациентът починал същия следобед.

И това не било всичко… Филимон Чипоко умрял по средата на ампутация на крака, отново от спиране на сърцето.

Вирджиния Сибанда за малко да умре от спазми по време на раждане. Тя тъкмо била откарана в родилното, когато Суанго се появил и поел случая й. Той бил с нея едва няколко минути, когато сестрите чули виковете й за помощ. Тялото й се гърчело от болка, докато сестрите се борели да извадят бебето й. За щастие тя родила здраво дете и успяла да се възстанови.

Същата вечер тя разказала на една монахиня, че д-р Майк й бил поставил инжекция, която извадил от вътрешния джоб на престилката си. Суанго и този път обвинил жертвата си в делюзии.

Последвала още една смърт – тази на Маргарет Зу – млада жена, която очаквала лека операция, но умряла в тишината на африканската нощ.

След този случай монахините заплашили, че ще отидат в полицията, ако Жири сам не го направи. Жири свикал съвещание, на което било решено, че е необходимо полицейско разследване. Полицията издействала заповед за обиск и претърсила дома на Суанго. Тя открила голямо разнообразие от лекарства и медицинско оборудване. Из цялата стая били разхвърляни спринцовки, пълни с някаква течност, както и шишенца с вещества, непознати за докторите от Зимбабве.

Веднага след обиска Суанго наел един от най-добрите адвокати в страната, Дейвид Колтарт. Репутацията на Колтарт била толкова висока, че приятелите на Суанго от болница Мпило вярвали, че обвиненията от Мнене са безпочвени. Те му позволили да практикува медицина в Мпило, докато започне процесът му.

Междувременно, полицията сглобявала солиден случай, разговаряйки с оцелелите пациенти и роднините на починалите, както и с монахините от мисията. Оказало се, че лекарствата, открити в дома на Суанго, са смъртоносни. След проверката в Щатите излязло наяве, че той е лежал в затвора за отровителство. Когато полицията научила, че той работи в Мпило, тя се свързала със Здравното министерство и Суанго получил забрана да практикува.

С натрупването на доказателствата, адвокат Колтарт се убеждавал все повече, че клиентът му е виновен. Той се уверил в това напълно, когато докторът не се явил на съдебното заседание през август 1996 г. Майкъл Суанго си бил плюл на петите за пореден път.

В продължение на година Суанго се укривал в Замбия, след това в Европа, и накрая се върнал в Съединените Щати. Имиграционните власти, които проверявали всички полети през последните месеци, го очаквали, когато той стъпил на летище О`Хеър в Чикаго на 27 юни 1997 г. Той бил окован на терминала и арестуван за незаконното си сдобиване с работа в Стоуни Брук и практикуването на медицина без лиценз във Вирджиния.

Майкъл Суанго бил изпратен в Ню Йорк, където щял да бъде изправен на съд.

Убийство за удоволствие

На пръв поглед арестуването на Майкъл Суанго за измама е също толкова незадоволително, колкото осъждането на Ал Капоне за укриване на данъци. Но федералното правителство знаело точно какво прави.

Обвинявайки Суанго дори в най-лекото провинение и давайки му максимална присъда, властите щели да разполагат с достатъчно време, за да изградят случая си във връзка с убийствата.

Експертите психолози, които изучават Майкъл Суанго, са съгласни, че той е индивид с подчертано нарцистична личност. Той не е луд и много ясно различава доброто от злото. Основната движеща сила у Суанго е нуждата му за контрол и манипулация над живота и смъртта. Едно от най-плашещите неща за този вид психопати е, че лечението им е невъзможно. Не съществуват физически процедури или лекарства, които да ги спрат. Ако са на свобода, те ще намерят начин и място да убиват отново.

Изправен пред съда на 12 юли 1998 г. по обвинение в измама, Суанго пледирал за виновен и получил маскималното наказание за провинението си, което щял да излежи в затвора Шеридан в Колорадо. Съдията издал специална заповед, според която на Суанго в никакъв случай не бива да се позволява да изпълнява задължения, свързани с „директното или индиректното приготвяне или доставяне на храна“.

Щом Суанго бил вкаран на сигурно място зад решетките, ФБР удвоило усилията си в търсенето на доказателства за неговите убийства. В Африка също се изготвяла заповед за ареста му. ФБР осъзнавало, че, ако африканската полиция успее да сглоби случая си преди тях, Суанго може бъде екстрадиран след като излежи присъдата си. Те искали да го видят в американски съд.

Те разговаряли с близките на починалите пациенти в Стоуни Брук и избрали тези случаи, които им се сторили най-сигурни. Това били Томас Самарко, Алдо Сериней и Джордж Сиано, които изглежда били инжектирани с лекарство, което е причинило спирането на сърцето им. През юни 2000 г. срещу Суанго били повдигнати обвинения за смъртта на тези трима мъже.

Освен това Суанго бил обвинен в телесна повреда нанесена върху Барън Харис. Макар да се смятало, че Суанго е поставил на Харис инжекцията, която го е пратила в кома, смъртта му се дължала на друго, по-сложно неразположение.

Към обвиненията било добавено и убийството на 19-годишната Синтия Макгий, на която Суанго бил поставил инжекция с калий, по време на стажа си в болницата в Охайо.

Суанго пледира за виновен в убийството на тримата пациенти от Ню Йорк и е осъден на доживотен затвор без право на помилване. По-късно той получава доживотна присъда и за убийството на Синтия Макгий.

Най-смразяващото доказателство е собственият дневник на Майкъл Суанго, в който той заявява, че убива за удоволствие. Той обичал „сладкия, дрезгав аромат от убийството на закрито“. Суанго твърдял, че тези убийства са „единственият начин, чрез който мога да усетя, че съм все още жив“.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

2 Коментари за “Майкъл Суанго: Докторът с лиценз за убийство”

  1. AvatarAgent47

    този е хитрец и ако е бил по общителен и се е сприятелявал с хората и се е ограничавал само с пациенти без колеги и случайни хора е можел да избие доста повече народ и ако не го правеше със оздравяващи а критични пациенти е щял да има по голям успех или поне не им е давал малка доза за да се влошат и после да ги приключва за да не го подозират и ако беше учил повече за да не се излага пред колегите с незнание а да е отличник е щял да разцепва ама на …… добре че повечето са глуповати или умствено не стабилни……иначе света да се е затъркал…….иначе този си е едно болно копеле

  2. AvatarТаня

    Да, точно защото е болно, нарцистично, егоистично ко…ле, е разкрит. Лесно е и почти незабележимо да погубиш пациент, при когото нещата са на кантар- дали ще живее и дали ще умре, но изродът се е възбуждал от мисълта здрави и прави пациенти, които са пред изписване да затрива, за да обърква всички останали и да чете недоумението в очите на колегите си.
    и роднините на жертвите.
    Явно чувството, че си този, който определя живота и смъртта на човек е действало като наркотик на Суанго

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняМайкъл Суанго: Докторът с... { Да, точно защото е болно, нарцистично, егоистично ко...ле, е разкрит.... } –
  • User AvatarТаняСестрите Папен: Скандалното престъпление... { Е, как да й отрежат главата, като е доказала, колко... } –
  • User AvatarТаняКазахстанският канибал Николай Джумагалиев:... { Колко жени е погубил този изрод и да не получи... } –
  • User AvatarТаняМишел Фурнире: Чудовището от... { Така е, за съжаление! } –
  • User AvatarТаняСергей Головкин: Подмосковският кървав... { Много е трудно да не се отврати човек от тези... } –
  • User AvatarТаняЛари Джийн Бел: Кошмарът... { Надут пуяк! } –