Публикувано на: 11 май, 2011

Никой не обръщал особено внимание на Марк Сапингтън, който се разхождал безцелно из улиците на Канзас Сити през март 2001 година. Докато вървял, Сапингтън претеглял възможностите си: „Той става ли?“ - питал се той. – „А тя?“. Тези въпроси били част от неуспешните му опити да заглуши гласовете, които чувал в главата си. Тези гласове – слухови халюцинации – му заповядвали да събира човешка плът и кръв. Какво щяло да стане, ако не им се подчини? Гласовете имали отговор. Те щели да убият 21-годишния дълбоко религиозен младеж.

“Той се страхувал за собствената си безопасност“ – казва по-късно един от полицаите, които разпитват Сапингтън след ареста му.

Вампиризъм. Канибализъм

В крайна сметка Сапингтън се подчинил на въображаемите заповеди. Той убил четирима души, двама от които в един и същи ден. Убийствата били страховити. Сапингтън се опитал да смуче кръвта на две от жертвите си – негови приятели. Този напън за пускане на кръв му спечелва прозвището „Вампирът от Канзас Сити“. Той нарязва друга от жертвите си – 16-годишно момче, на удобни за поглъщане хапки, които консумирал в мазето на майка си.

Но това, което наистина шокира в случая на Сапингтън, не е диващината на неговите престъпления, а самата негова обикновеност. Ченгетата, които разговаряли с него, казват, че той е умен, изразява се добре и дори е забавен. Все пак, патологията никога не е далеч. В разговор с един от детективите Сапингтън закачливо попитал дали може да си гризне от крака на ченгето.

Той остава нещо като загадка за ветераните следователи, не зачитайки почти нито един познат профил на сериен убиец или канибал. Серийните убийци като цяло са по-възрастни, обикновено в трийсетте си години; отнема им време да си изградят модел. Сапингтън е млад, както и неговите жертви. Освен това неговото серийно клане е необичайно внезапно. Според експертите, серийните убийци обикновено сексуализират престъпленията си – още повече, когато е замесен канибализъм. Джефри Дамър е пример за това. Той описва своя канибализъм като окончателен акт на сексуален контрол. Но Сапингтън не показва признаци за сексуални отклонения. И, разбира се, серийните убийци – освен прочутото изключение на Убиеца на деца в Атланта Уейн Уилямс – са почти винаги бели. Сапингтън е афроамериканец, както и неговите жертви.

Така че как този чаровен млад мъж, с широка усмивка и бърз ум, се превръща в лукав канибал? Каквото и да го питали лейтенант Винс Дейвънпорт и неговите двама детективи, отговорът бил мълчание. Те опитали със сладки приказки, подмазване, заплахи, но нищо не му действало.

„Трябва да има начин“ – мислел си Дейвънпорт. Опитът го бил научил, че понякога само един въпрос, зададен с правилните думи и точната интонация, би могъл да пречупи съпротивата и да накара убиеца да се разкрие. Този път обаче, Дейвънпорт с трудност намирал подходящите думи. Той не искал да насилва късмета си. Освен това, ставало късно. Обличайки палтото си, той си обещал да се справи по-добре на следващия ден. Да намери вълшебните думи. Тогава Сапингтън проговорил, без да вдига очи. Първоначално Дейвънпорт не бил сигурен, че е чул нещо. Но младият мъж повторил думите си. Убийството било ясно. Но сега той говорел за съвсем различни неща.

„Вампиризъм. Канибализъм“ – повторил невярващо чутото Дейвънпорт.

Въоръжен грабеж

Насилието започнало няколко месеца по-рано. Докато обикалял из улиците на своя квартал в северната част на Канзас Сити в щата Канзас, Сапингтън завързал небрежно приятелство с един младеж на име Армандо Гайтан. По-младият Гайтан бил пример за всичко, което майката на Сапингтън се опитвала да предотврати у сина си. Изгряващият кандидат-гангстер вярвал, че може и трябва да живее според законите на улицата. В началото на март двамата се сдобили с автомат. Това е красиво оръжие от типа, който придава статус на младите улични хулигани. Но единственият начин да направят себе си – и автомата – наистина важни, бил да го използват.

Затова решили да извършат въоръжен грабеж. Нямали определена цел на ум. Просто търсели произволна мишена. Така попаднали на Дейвид Маршак. Намеренията на Гайтан били недвусмислени… Щели да се приближат до Маршак, да му покажат оръжието, да му поискат парите и ценностите, и край. Гайтан щял да говори; всичко, което се очаквало от Сапингтън, е да размахва убедително полираната стомана на оръжието.

Подобно на повечето хора в тази ситуация, Маршак не оказал съпротива. Но неговото сътрудничество не му помогнало. По причини, неразбираеми и за него самия, Сапингтън открил огън и убил Маршак, превръщайки се внезапно в убиец.

След убийството Гайтан избягал в Тексас, а Сапингтън останал в Канзас Сити. Макар Гайтан да бил арестуван скоро след това, той отказал да издаде на властите името на стрелеца.

Религиозен срам

Обратно в стаята за разпити Сапингтън бил започнал да говори – без да спира. Той предложил подробно и емоционално описание на всичките си престъпления. Разказал как е пил кръв и е ял плът. С разгръщането на историята му се появил още един въпрос. Какво го е възпирало да говори в началото? Лейтенант Дейвънпорт вярвал, че отговорът се крие в неговото религиозно възпитание. По просто казано – той мълчал от срам.

Любопитно е, че богобоязливостта на Сапингтън не е имала ефект върху гласовете, които чувал, или върху начина, по който е отговарял на тях. Обикновено онези, които страдат от подобни самозаблуди, си приписват някаква свръхестествена значимост. Те получават заповеди от Бог или Сатаната, или от двамата едновременно. Но Сапингтън никога не предлага обяснение – освен страха от наказание, който му втълпявали гласовете, ако не им се подчинява – защо е следвал техните инструкции. Точно тази празнина в логиката на неговата лудост прави случая му толкова необичаен.

Колкото и контролиращи да били гласовете му, казвайки му кога да убива и какво да прави впоследствие, те никога не избирали жертвите му. Това било работа на Сапингтън. А неговата методология се изразявала в удобния случай.

„Най-страшното е, че жертвите му са напълно произволни“ – казва Дейвънпорт. – „Той ми разказа как е излизал на улицата… и гледайки хората, питал гласовете в главата си: „Този става ли? А тази?“. Тези хора представа си нямат, че са можели да бъдат убити и изядени“.

Свирепо настървение

Сапингтън търсил първата си ритуална жертва цели три седмици. Въпреки обикалянето му в търсене на непознат, накрая се спрял на един свой приятел от квартала. Тери Т. Грийн бил негов дългогодишен познат. Двамата често си ходели на гости. На 7 април 2001 година Грийн се появил неканен на вратата му, точно когато Сапингтън бил превзет от гласовете в ума си.

Те му казали да примами Грийн в мазето на къщата. Освен това му казали да го нападне с ловджийския нож, който криел в един от ъглите на мазето. Клането се случило с такова свирепо настървение, че, според криминалистите, стените били опръскани с кръв.

Грийн лежал безжизнен на пода, а гласовете казали на Сапингтън, че имат още една заповед за него. Подчинявайки се на командите им, той коленичил над тялото на приятеля си и започнал да лочи кръвта му. Но Сапинтгън оставил задачата си недовършена. Той чул някакъв шум и гласовете му казали да се отърве веднага от трупа.

Сапингтън избрал възможно най-очевидното място за целта. Той пресякъл реката с колата на майка си и навлязъл в Канзас Сити щата Мисури. След това спрял в дъното на паркинга на един нощен клуб, който двамата с Грийн често посещавали, и захвърлил покритото тяло на задната седалка на един незаключен автомобил.

Разбира се, не минало много време преди полицията в Мисури да открие тялото. Властите сметнали, че престъплението е извършено в техния щат. Макар че властите в Канзас Сити щат Канзас чули за находката, те просто изпитали облекчение, че няма да се разправят с още едно убийство.

„Чухме за това“ – казва канзаският прокурор Горман. – „Но сметнахме, че това си е тяхно убийство, а ние вече имахме достатъчно наши“.

Приятел за вечеря

На полицията й трябвали три дни, за да свърже Сапингтън с убийството на Грийн. Но преди смъртоносната му серия да бъде разкрита той успял да убие още двама души. Сапингтън е арестуван на 10 април, само три дни след смъртта на Грийн.

Гласовете му казали да излезе отново на лов, и въпреки трудния избирателен подбор, който използвал за втори път, Сапингтън и този път се спрял на жертвата си като в случая с Грийн. Той забелязал Майкъл Уивър да седи на стъпалата пред дома си. Двамата се заговорили и Сапингтън небрежно предложил да се повозят с колата на Уивър. Те спрели в една сенчеста алея на три пресечки от дома на Сапингтън и той намушкал приятеля си фатално с нож.

След това продължил по вече познатия план. Гласовете му казали да пие от кръвта на Уивър, но той бързо изоставил тази задача от страх, че ще бъде открит. Сапингтън побягнал, оставяйки тялото в колата.

Той вече имал три жертви – Маршак, Грийн и Уивър, което официално го превръщало в сериен убиец. Тази бройка обаче не се задържала дълго. Прибирайки се към къщи след убийството на Уивър, той забелязал Алтон „Фреди“ Браун – един тинейджър, който го обожавал. Гласовете харесали новата мишена и Сапингтън поканил Фреди в дома си.

Този път използвал пушка за убийството. Сега нямало кой да го разсейва и той спокойно се заел с пиенето на кръв. Но тя не му се сторила достатъчна. Сапингтън грубо нарязал тялото на Фреди и започнал да пирува със суровата плът от крака му. Като приключил с гощавката, натикал остатъците от трупа в една торба за боклук, оставяйки парченца месо на пода в мазето. След това излязъл от къщата на следобедна разходка.

Майката на Сапингтън открила алено зловещата сцена няколко часа по-късно. Макар рядко да слизала в мазето – което се считало за територия на сина й – тя трудно би могла да пренебрегне дирята от кървави капки край вратата и стълбището на мазето. Шокирана от панорамната гледка, тя веднага се обадила в полицията.

Най-ефективното средство

Полицията бързо намерила Сапингтън на улицата. Но той решил да избяга, спирайки една минаваща кола. Избутал жената зад волана на пътническото място и въвлякъл ченгетата в една кратка надпревара.

Междувременно, неговият задържан съучастник в убийството на Маршак Армандо Гайтан все така отказвал да издаде името му. Благодарение на оскъдното описание, дадено от един очевидец на нападението, полицаите започвали да подозират, че Марк Сапингтън е убиецът. Така че детективите, разпитващи Гайтан, прибегнали до може би най-ефективното средство в полицейската работа: истината. Те казали на Гайтан за другите ужасяващи убийства на Сапингтън. Осъзнавайки, че вече не защитава просто свой колега уличен тарикат, а смъртоносен психопат, Гайтан назовал името на съучастника си.

Марк Сапингтън

Марк Сапингтън

След залавянето си Сапингтън останал в областния затвор Уиъндот под гаранция от 2 милиона долара. Той бил подложен на цял куп психологически и психиатрични тестове. Макар някои прокурори да споделили неофициалното си мнение, че се съмняват в историята му за „гласовете“, дори най-циничните наблюдатели биха заключили, че обвиняемият страда от умствено заболяване. В резултат на това, прокурорите избрали да не търсят смъртно наказание. Вместо това, те очаквали – и се надявали – че съдебните заседания, които щели да започнат през януари 2002 година, ще приключат за Марк Сапингтън с доживотна присъда в заведение за умствено болни.

Адвокатите на Сапингтън хвърлили вината върху неговата шизофрения и всекидневната му употреба на халюциногенния наркотик пенциклидин (ангелски прах). Самият Сапингтън заявил, че гласовете в главата му са го накарали да яде човешка плът и да пие кръв, защото иначе щял да умре.

На 23 юни 2004 година Марк Сапингтън е признат за виновен в убийствата на Тери Грийн, Майкъл Уивър и Алтон „Фред“ Браун. На 10 декември 2004 г. е осъден и за убийството при въоръжен грабеж на Дейвид Маршак. Присъдата му е потвърдена от Върховния съд на Канзас на 2 ноември 2007 година.

В момента Вампирът от Канзас Сити Марк Сапингтън излежава четири последователни доживотни присъди.

———————————————————————————————————————————————

Източници: crimezzz.net, wikipedia.org

Един коментар за “Марк Сапингтън: Вампирът от Канзас Сити”

  1. AvatarPlamena

    Веществото, от което е бил зависим би трябвало да бъде Фенциклидин.
    Поздравления за сайта и материалите :)

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –