Марк Дютру: Белгийския педофил-убиец

Марк Дютру: Белгийския педофил-убиец

Белгиецът от еврейски произход и участник в широка педофилска мрежа Марк Дютру извършва серия от отвличания, изнасилвания и убийства на неизвестен брой млади момичета. През 1986 г. е арестуван и осъден на 13 години затвор. Три години по-късно е освободен предсрочно.
Полицията арестува Дютру отново през 1996 г. по обвинения в отвличане, детска порнография, убийство и детска проституция. Делото му отива на съд през 2004 г. и той е признат за виновен.

Глухи и слепи за злото

През цялата си история хората в най-големия град на белгийската провинция Валония, наречен Шарлероа, са били принудени да се борят с френското влияние, за да запазят начина си на живот. Наскоро жителите на Шарлероа и околните градове бяха изправени срещу нов враг. Марк Дютру – осъден педофил, убиец и предполагаем лидер на международна мрежа за детска порнография и проституция – тероризира града от средата на 80-те до края на 90-те години на миналия век. Случаят на Дютру привлича международно внимание, не само заради страховитата природа на престъпленията му, но и благодарение на крещящата небрежност и аматьорство на полицията и държавните служители, замесени в разследването. Случаят причинява такова недоволство сред белгийските граждани, че довежда до една от най-големите демонстрации в страната от Втората световна война насам и разтърсва белгийското правителство, причинявайки оставката и уволнението на няколко държавни служители.

Роден в Иксел, Белгия, на 6 ноември 1956 г., Дютру е най-голямото от пет деца. Двамата му родители, които били учители, емигрирали в Белгийско Конго, но се завърнали обратно в родината, когато Дютру бил на четири години. Разделили се през 1971 г. и Дютру останал да живее с майка си. За кратко работил като жиголо, обслужвайки мъже. Оженил се на 19 години, но бракът му, от който има две деца, приключил през 1983 г. По това време вече имал връзка с бъдещата си втора съпруга Мишел Мартен. Двамата се сдобили с три деца и през 1989 г. сключили брак в затвора. Развели се също в затвора през 2003 г.

Повторно жененият баща на три деца Дютру не изпитвал трудности да издържа семейството си. Макар да бил безработен електротехник, взимащ помощи от държавата, той трупал финанси, като търгувал с откраднати коли в Унгария и Чехословакия и продавал млади момичета като проститутки из цяла Европа. Дютру притежавал седем къщи в Белгия. Повечето от тях стояли празни, с изключение на онези, в които държал отвлечените момичета. Дютру продавал девойките като проститутки или ги използвал за снимки в порнографски филми.

Мишел Мартен
Мишел Мартен

През 1989 г. Дютру и втората му съпруга Мишел Мартен били осъдени за отвличането и изнасилването на пет млади момичета. Докато излежавал присъдата си, министърът на правосъдието позволил предсрочното освобождаване на много сексуални престъпници. Макар да бил осъден на 13 години затвор, Дютру излежал само три, преди да бъде пуснат за добро поведение през 1992 г.

Скоро след освобождаването на Дютру в кварталите, в които притежавал къщи, започнали да изчезват млади момичета. Полицията на два пъти претърсила къщата му в Шарлероа, но обискът не бил проведен както трябва. Полицаите изобщо не забелязали, че в сградата има тайно мазе, в което две момичета се надявали да бъдат намерени. Години по-късно CNN съобщава, че по време на разследването за изчезналите девойки жизненоважни факти, касаещи техния случай, са били скрити от други полицейски звена.

Научи повече за:   Игор Иртишов: Петербургският педофил и изкормвач

Между 1993 и 1996 г. се наблюдавали и други примери за полицейска некомпетентност. През 1993 г. полицията игнорирала сигнал, подаден от информатор, който твърдял, че Дютру му е предлагал между 3000 и 5000 долара за отвличане на момичета. През 1995 г. собствената майка на Дютру писала до прокуратурата, съобщавайки, че разполага със сведения, че синът й държи млади момичета в една от своите необитавани къщи. Същият информатор отново се свързал с полицията през 1995 г., съобщавайки, че Дютру строи подземен затвор, в който да държи отвлечените момичета. Изминала цяла година преди полицията да обърне внимание на онова, което им казвал информаторът. През това ценно време, през което Дютру не бил разследван, изчезнали още момичета.

Изгубена невинност

Летисия Делез
Летисия Делез

През август 1996 г. най-сетне бил извършен пробив в разследването на изчезналите девойки. Докато претърсвала квартала, в който било изчезнало момиче, полицията се натъкнала на човек, който си спомнил, че е видял подозрителна кола близо до една къща. Очевидецът успял да си спомни някои от цифрите в регистрационния й номер, които в крайна сметка довели до Марк Дютру.

На 15 август 1996 г. полицията нахлула в къщата на Дютру и открила звукоизолиран бетонен затвор в мазето й. Това била същата тъмница, за която били получили сигнал предишната година. В нея открили две момичета – Летисия Делез на 14 години и Сабине Дарден на 12 години. Двете деца разказали, че са били изнасилвани и снимани в порнофилми от Дютру.

Сабине Дарден
Сабине Дарден

Полицията намерила доказателства, говорещи за наличието на поне още 300 филми с детска порнография. По-голямото момиче Летисия Делез била грабната от улицата, хвърлена в колата на Дютру и упоена на 9 август 1996 г.

По-малкото момиче Сабине Дарден било вече в тъмницата. Тя била подложена на сексуалния тормоз на Дютру в продължение на два месеца и половина.

Няколко дни след откриването на Дарден и Делез полицията изровила телата на други две момичета, които нямали късмета да оцелеят в мазето на Дютру. Двете осемгодишни приятелки Жюли Лежан и Мелиса Русо изчезнали през юни 1995 г. Телата им били намерени заровени в задния двор на една от къщите на Дютру.

Дютру казал на полицията, че двете деца са умрели от глад в периода между февруари и март, тъй като тогава бил в затвора за кражба на кола.

Жюли Лежан
Жюли Лежан

Той заявил, че вината за смъртта им лежи върху неговия съучастник Бернар Вайнщайн, чиято задача била да ги храни. Казал също, че Вайнщайн е отвлякъл момичетата срещу комисионна. Когато разбрал, че Вайнщайн е оставил децата да умрат, Дютру се вбесил, дал му да пие приспивателни и го заровил жив до Русо и Лежан.

Тялото му било открито заедно с техните.

Заедно с Дютру бил арестуван и неговият съучастник наркоманът Мишел Льолевр. Двамата признали, че са отвлекли и други две момичета, които изчезнали година преди това от къмпинг излет в белгийския курорт Остенд. Телата на Ан Маршал (19 г.) и Ефе Ламбрекс (17 г.) били намерени в поредната от къщите на Дютру, няколко седмици след откриването на Русо и Лежен.

Мелиса Русо
Мелиса Русо

Те били погребани под бетонната плоча в една барака на двора. Полицията установила, че бившият съучастник на Дютру Бернар Вайнщайн е живял в тази къща три години.

Научи повече за:   Джеси Тимендекас: Педофилът в съседство

Останалите, задържани или арестувани във връзка с убийствата на Дютру и участието в педофилската му мрежа, били втората му съпруга Мишел Мартен и бизнесменът Жан-Мишел Ниул, който признал, че е организирал оргия в белгийско шато, на която присъствали няколко държавни служители, полицейски офицери и бивш европейски комисар. Мишел Льолевр също бил арестуван. През септември 1996 г. девет полицейски служители в Шарлероа били задържани за разпит във връзка с възможното им участие и/или нехайство в случая на Дютру.

Обществен гняв

Мишел Льолевр
Мишел Льолевр

Няма съмнение, че ако Дютру не бил освободен предсрочно и ако полицията била обърнала внимание на сигналите за неговите действия, четири момичета щели все още да са живи, а много други щели да бъдат спасени от проституцията и педофилските мрежи. Осъзнаването на този факт причинил нечуван изблик на недоволство в белгийското общество, което настояло да се направи проверка на разследването и радикално да се променят законите, и политическата и съдебна система.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Plamen
350
22

Разгневените граждани настоявали Белгия да върне смъртното наказание, отменено няколко месеца преди откриването на първите жертви на Дютру. Обществото настояло да бъдат въведени по-строги критерии за предсрочното освобождаване на сексуалните насилници.

Жан-Мишел Ниул
Жан-Мишел Ниул

На 28 август 1996 г. случаят Дютру станал главна тема на международна конференция в Стокхолм, организирана от УНИЦЕФ. Външният министър на Белгия Ерик Дерике емоционално призовал всички нации да се борят с експлоатацията на деца.

Капката за белгийските граждани преляла в средата на октомври 1996 г., когато бил освободен съдията-следовател по случая на Дютру Жан-Марк Конеро. За мнозина Конеро бил герой, тъй като именно той бил осигурил арестта на Марк Дютру и бил събрал значителни доказателства срещу него и неговата педофилска мрежа. Белгийският Върховен съд освободил Конеро, заради присъствието му на благотворителна вечеря, организирана с цел събиране на средства за изчезналите деца. Съдът сметнал, че той е загубил обективността си.

Премахването на Конеро и некомпетентността на полицията предизвикали един от най-големите протести в белгийската история след Втората световна война. В края на октомври над 300 000 души, облечени в бяло като символ на невинността, излезли на демонстрации по улиците на Брюксел, настоявайки за сериозни реформи в политическата и съдебната система. Гневът на хората бил още по-засилен от слуховете, че държавата замазва случая. Доверието в правителството било в най-ниската му точка. В цяла Белгия хората напускали работните си места, за да участват в протеста. Един завод за сглобяване на автомобили останал напълно празен, тъй като работниците му не дошли на работа; някои градове останали отцепени, след като служителите на влаковете отказали да работят; семействата на жертвите призовавали за поголовна стачка. Време било правителството да предприеме действия и да направи необходимите промени, за да си възвърне доверието на населението.

Полицейски грешки

През април 1997 г. парламентарният комитет, който разглеждал провеждането на разследването на случая Дютру, се произнесъл, че двете жертви са можели да бъдат спасени, ако полицията не била допуснала толкова много грешки. Комитетът препоръчал отстраняването на брюкселския прокурор Беноа Дежемеп, както и на други висши служители и полицаи. Докладът препоръчал цялостно преразглеждане на трите звена на белгийската полиция – местна полиция, съдебна полиция и жандармерия – и замяната им с една национална агенция.

Полицията претърпяла още по-голямо унижение през април 1998 г., когато Марк Дютру надвил полицейския служител, който го охранявал, и успял да избяга за три часа. Оказало се, че затворът му е позволил да напуска сградата, за да обсъжда документите, касаещи предстоящия му процес. По време на една от тези отпуски той преборил пазача си, откраднал оръжието му и отпрашил в крадена кола. Дютру скоро бил заловен и повече не получил разрешение да напуска затвора. Бягството му довело до оставките на държавния полицейски началник и на съдебния и вътрешния министър.

Научи повече за:   Клифърд Олсън: Звяра от Британска Колумбия

Запомнящо се дело

Марк Дютру в бронирана жилетка на път към съда
Марк Дютру в бронирана жилетка на път към съда

След седем години отлагания процесът срещу Дютру бил насрочен за 1 март 2004 г. Заедно с него на процеса щели да се явят неговата съпруга Мишел Мартен, бизнесменът Жан-Мишел Ниул и Мишел Льолевр. Дютру заявил пред журналистите, че е бил просто пионка в педофилската мрежа и Мишел Ниул е всъщност мозъкът на операцията.

На третия ден от процеса Дютру заявил, че Льолевр и двама полицейски служители са му помогнали в отвличането на Ан Маршал и Ефе Ламбрек. Обвинил останалите подсъдими в убийството на Ефе и Ан, както и на двете други момичета.

На 18 март се развихрил нов скандал, след като в килията на Дютру бил намерен ключ за белезници. Затворническата управа била обвинена в опит да организира бягството на Дютру.

Сабине Дарден
Сабине Дарден

На 19 април жертвата Сабине Дарден разказала пред съда за своето изпитание в мазето на обвиняемия. Дванадесетгодишното тогава момиче било държано в тъмницата на Дютру цели 80 дни и било подлагано на системни изнасилвания. Тя яростно отказала да приеме неговите извинения.

Докато Дютру я наблюдавал със самодоволна усмивка, Сабине разказала на съда как я бил накарал да повярва, че родителите й са я изоставили, отказвайки да платят откуп за освобождаването й. Дютру играел ролята на неин защитник, казвайки й, че я пази от своя шеф, който иска да я убие.

Когато Дютру се обадил, че наистина я е защитавал от педофилската мрежа, тя му отговорила: „Значи, ако те разбирам правилно, трябва да съм ти благодарна?!“.

Присъда

Марк Дютру
Марк Дютру

Макар да продължавал да отрича вината си за убийствата, Дютру си признал за изнасилванията и отвличанията, за които дори изразил разкаяние. За жертвите обаче било твърде късно.

На 14 юни 2004 г. съдебното жури, в състав от осем жени и четирима мъже, се оттеглило, за да реши изхода на тримесечния процес. След три дни се върнали с решението си. На 17 юни Дютру бил признат за виновен в отвличането и изнасилването на шест момичета, както и за убийствата на Ан Маршал, Ефе Ламбрек и неговия съучастник Бернар Вайнщайн.

На 22 юни 2004 г. Дютру получил доживотна присъда. Мишел Мартен получила 30 години, а Мишел Льолевр 25. Мишел Ниул бил осъден на 5 години затвор.

Задоволителен отговор на въпроса, който вълнувал народа на Белгия, а именно – дали педофилската мрежа на Дютру наистина съществува, никога не бил даден.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Plamen
350
22
The following two tabs change content below.

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Ивчо Ивчов Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ивчо Ивчов
Гост
Ивчо Ивчов

Пропуснали сте да споменете, че около 20 свидетели по това дело са измрели при странни обстоятелства! В оргиите с децата вероятно са участвали висши политици и полицейски служители. Затова са и многото абсурди в разплитането на случая.