Лудият касапин от Кингсбъри Рън

Касапските убийства от Кливланд са без съмнение американският еквивалент на страховитата серия от убийства на Джак Изкормвача. Те се случват в района Кингсбъри Рън в средата на 30-те години на 20-и век. Подобно на Изкормвача, Лудият касапин оставя след себе си голям брой осакатени жертви и случаят остава неразкрит до ден днешен.

Тази серия от убийства довежда до трагични резултати, като хвърля в паника град Кливланд, погубва човешки животи и унищожава кариерата на прочутия враг на Ал Капоне „недосегаемия“ агент Елиът Нес.

Началото

Вододелът Кингсбъри Рън прерязва източната част на Кливлънд като назъбена рана, сякаш някакво божество се е опитало да изкорми града. Голата ивица е покрита с оскъдни туфи трева, пожълтели вестници, бурени, празни консервени кутии и тук-таме очукания корпус на някоя стара кола, оставена да ръждяса под слънцето. Кацнала на ръба на дефилето се гуши редица от тесни къщички, които сякаш мълчаливо охраняват района.

Лъкатушейки през центъра на града, речният басейн се изпразва в студените, мазни води на река Каяхога. Там калните брегове са осеяни с бетонно-метална гора от вдигащи се мостове, складове и одимени фабрики, които благоденстват сред жълтите серни изпарения и огнените пламъци на металургичните пещи.

Кингсбъри Рън е като отворена рана, загнояла от боклуци и мръсотия. Но сред старите гуми и празните винени бутилки съществува малък номадски град, появил се в клисурата по времето на Депресията, покосила страната през 30-те години на XX век. Незаконни картонени и тенекиени колиби са осеяли местността. Малки лагерни огньове проблясват в мрака, осветявайки суровата и отчайваща грозота на дефилето. Мъжете спят, положили морни глави на земята, без да обръщат внимание на неспиращия шум от преминаващите товарни влакове.

Двама мъже лежат тихо в тревата, недалеч един от друг, без да имат представа за огромното въздействие, което тяхното присъствие щяло окаже върху града.

Когато слънцето се издига над хоризонта, лъчи от златна светлина проникват през пролуките в паянтовите стени на колибите. Двамата мъже все още спят. Топлият септемврийски въздух ги е упоил здраво.

По-късно същия следобед две малки момчета вървели през бурените към подножието на стръмната дига, известна като Хълма на глупаците. Едно от тях забелязало нещо да стърчи от буренака и решило да го изследва. Той ахнал от страховитата гледка и скоро двете подплашени деца хукнали презглава да търсят помощ. Спрели първия човек, когото срещнали по пътя си и задъхано му съобщили:

„Там долу има човек… и той… няма глава!“

Не едно тяло, а две

Детективите Емил Мюсил и Орли Мей били първите полицаи, пристигнали на местопрестъплението. Открили не един обезглавен мъж, а двама, като и двете тела били напълно обезкървени. Докладът им описва зловещата находка:

„…телата на двама мъже, и двамата обезглавени, лежаха в бурените; двете тела бяха голи, като само едното беше с чорапи. След старателен оглед главите бяха открити погребани на различни места, едната на около 6 м от едното тяло, а другата на около 23 м от другото. Пенисите на двамата мъже бяха отрязани и намерени край една от главите. Открихме също старо синьо палто; светла шапка и окървавено старовремско мъжко бельо. Наблизо имаше метална кофа, съдържаща малко количество бензин и факла“.

„Очевидно едно от телата е било залято с този бензин, киселина или някакъв химикал, и е било подпалено и обгорено в значителна степен; двете тела са лежали там вероятно от няколко дни, тъй като е започнал процес на разлагане“.

Съдебният лекар Артър Пиърс описал в доклада си мъжа, станал известен впоследствие като „Жертва Едно“, като „обезглавен и с един липсващ тестис. Кожата е тъмна и твърда, като третирана с киселина. Мъртъв от 7-10 дни. Причина за смъртта – обезглавяване, кръвоизлив и шок“. Възрастта му била определена на около 40-45 години.

Лабораторният анализ на кожата на „Жертва Едно“ установил следните резултати: „Кожата на тази жертва е червеникавожълта на цвят и твърда като сушен бекон. Кожата бе внимателно измита в бензол, подсушена и изследвана под микроскоп. Космите по лицето са били или избръснати, или изгорени. Самата кожа е твърда и груба, и много устойчива на киселини и основи. Топлата или гореща вода обаче я карат да се подува и набръчква, без изменения в тъканите. Заключението е, че този ефект би могъл да се дължи на пърлене“.

Мъжът бил обезглавен жив с остър инструмент. Напредналото разлагане попречило да бъдат снети качествени отпечатъци от пръстите му.

Неговият другар бил мъж на около 20 години, със сиво-сини очи, кестенява коса и светла кожа. Той бил гол, с изключение на черните памучни чорапи на краката му. Малко преди смъртта си мъжът бил ял някакво вегетарианско ястие. За разлика от „Жертва Едно“, той бил мъртъв само от 2-3 дни.

Той също бил убит чрез обезглавяване. По китките му имало охлузвания от въжета, което карало полицията да вярва, че човекът е бил кастриран и обезглавен, докато е бил жив, с ръце вързани зад гърба му.

Едуард Андраси

Едуард А. Андраси
Едуард А. Андраси

Отпечатъците идентифицирали „Жертва Две“ като Едуард А. Андраси, който бил на около 28 години по-времето на смъртта си. Андраси бил бивш пациент в психиатричното крило на болницата в Кливланд. През 1928 г. той се запознал и оженил за една от медицинските сестри там, която по-късно му родила дъщеря. След като напуснал болницата през 1931 г. Андраси известно време се препитавал с продажбата на списания. По времето на смъртта си бил безработен.

Неговите родители, унгарски имигранти от някога аристократично семейство, били много загрижени за живота, който водел синът им, и за хората, с които се събирал. Неговият баща Джозеф Андраси и брат му Джон идентифицирали тялото му в областната морга. Те били видели Едуард за последен път преди четири дни.

Високият, слаб Андраси бил тъмнокос, хубав мъж с изключително нездрава репутация. Той бил арестуван за укриване на оръжия и бил прибиран няколко пъти за пиянство.

Неговата майка Хелън разказала на полицията, че преди два месеца мъж на средна възраст бил дошъл в дома им и казал, че ще убие Едуард, защото „не обръщал внимание на съпругата си“. Андраси се страхувал да излиза от дома си. Той бил казал на сестра си, че бил наръгал италианец с нож и сега се страхувал, че мафията го преследва.

Неговият баща казал, че синът му често се е движил в компанията на съмнителни лица.

Според някои от познатите му Андраси бил бисексуален. Някои от най-близките му приятели били хомосексуалисти.

По-ранна жертва?

След няколкодневно разследване полицията обобщила теориите си: (1) убийствата са престъпления от страст, а не дело на мафията, (2) вероятно в случая е замесена жена, (3) жертвите са били отнесени в Кингсбъри Рън след смъртта им, (4) двете жертви са се познавали и са били убити от един и същи човек, (5) неидентифицираният мъж е бил убит пръв, а тялото му е стояло потопено в някаква течност, докато убиецът успее да хване и да убие Андраси, (6) ръцете на жертвите са били завързани преди да бъдат екзекутирани с някакъв остър инструмент, подобен на сатър.

Полицията реконструирала времевата линия на събитията, довели до убийството на Едуард Андраси. Той бил напуснал дома си в четвъртък вечерта на 19 септември 1935 г., без да каже на семейството си къде отива. Според доклада на съдебния лекар бил убит в петък вечерта. Тялото му било открито в понеделник следобед. Никой не го бил виждал от момента, в който бил излязъл от къщи.

Полицията седмици наред се опитвала да установи какво се е случило с Андраси през онзи уикенд, но без успех. Властите не успели да идентифицират и другия мъж, познат само като „Жертва Едно“.

По онова време никой все още не свързвал двете странни убийства с инцидент отпреди година, когато долната част на женски торс била изхвърлена на брега на езерото Ери, край увеселителния парк на Юклид Бийч. Краката били отрязани от коленете надолу. Съдебният лекар Пиърс установил, че посеченият торс е престоял във водата около 3-4 месеца. Странното оцветяване на кожата предполагало, че тялото е третирано с някакъв химикал, вероятно консервант. Две седмици по-късно горната част на женския торс била изхвърлена на брега на около 50 км от първата, но човекът, който я открил, не осъзнал в онзи момент, че това е част от човешко тяло. Другите й останки никога не били открити.

Макар официално да не се считала за част от убийствата от Кингсбъри Рън, неофициално тази жертва се смята за първата от серията. Вестниците я нарекли „Дамата от езерото“, а по-късно „Жертва Нула“.

Бройката расте

През ноември 1935 г., когато се състояли кметските избори, Кливланд вече бил уморен от нарастващата престъпност в града. Десетилетията на политическа и полицейска корупция били превърнали Кливланд в рай за мафиотите и контрабандистите. Републиканецът Харълд Бъртън заел кметския пост с обещанието да разчисти престъпността и да преустрои полицейските сили.

Елиът Нес
Елиът Нес

През декември Бъртън започнал да изпълнява обещанието си, назначавайки младия агент Елиът Нес – прочул се в Чикаго като лидер на легендарния отдел за разследване на Ал Капоне „Недосегаемите“ – за началник на градската полиция и пожарна. Нес не губил време и предприел мащабна операция срещу хазарта и полицейската корупция.

Докато снимките на елегантния, млад Елиът Нес украсявали първите страници на вестниците, жителите на Кливланд имали всички причини да вярват, че престъпността губи власт в града им.

В щипещо студената неделя на 26 януари касапинът Чарлз Пейдж се обадил в полицията, за да съобщи за убийство.

Лейтенант Харви Уатцъл се отзовал на сигнала в 11:25 ч. и написал в доклада си: „тъмнокожа жена с неизвестно име казала на Чарлз Пейдж, че тялото на убит човек лежи до сграда на улица „Ийст 21 Плейс“. Пейдж отишъл да провери и се натъкнал на отрязани части от човешко тяло…“.

Полицаите открили на въпросното място човешки части, поставени в кофа, и други, увити в чували от зебло, както и два чифта памучно бельо, опаковано във вестници.

Детективите преценили, че тялото е било оставено там в около 2:30 ч. през нощта. Съсед казал на полицията, че точно по същото време кучето му виело и лаело по посока на мястото.

Полицията предала на съдебния лекар долната половина на женски торс, заедно с двете й бедра и горните крайници. От ръцете й били снети отпечатъци.

Пиърс установил, че жената е мъртва от 2-4 дни. Разчленяването било извършено с остър инструмент, подобен на нож. Убиецът изглежда бил експерт в разфасоването на плът.

Флоренс Полило
Флоренс Полило

Убитата жена била идентифицирана с помощта на отпечатъците й като Флоренс Полило, на 42 години, арестувана два пъти за проституция. Тя била сравнително набита жена, с боядисана червеникава коса и светла кожа.

Разговаряйки с хазяйката и приятелите на жертвата, детективите сглобили нейната горчива история. Фло била дружелюбна жена и повечето хора я харесвали. Хазяйката й отбелязала, че тя се държала много мило с нейните три дъщери. Фло имала огромна колекция от кукли и често позволявала на момичетата да си играят с тях.

Но Фло имала сериозен проблем с пиенето и ставала агресивна, когато прекалявала с алкохола. Все се забърквала във връзки с агресивни мъже, които приключвали с насинени очи и подуто лице.

Нещата не винаги били такива. Всъщност някога била омъжена за доста свестен човек. Бившият й съпруг пристигнал в Кливланд, за да даде показания в полицията. Андрю Полило бил 40-годишен уважаван мъж, работещ в системата на държавната поща. Бракът му с Фло бил продължил шест години. Тогава тя започнала да пие и напуснала Андрю, за да се „опита да влезе в релси“. Вместо това сменяла мъж след мъж, и работела като сервитьорка и проститутка, за да изкарва прехраната си.

Познатите й в Кливланд били от утайката на обществото – съдържателки на бардаци, проститутки, контрабандисти, сводници, наркомани и кръчмари. Всички я познавали, повечето от тях я харесвали, но никой нямал идея какво се е случило с нея в уикенда на смъртта й.

Оскъдните улики, открити по тялото й, също отказвали да говорят. Полицията проследила чувалите, в които било намерено тялото, но от тази следа нищо не излязло.

На 7 февруари 1936 г. били открити останалите части от тялото на Фло, с изключение на главата й. Те били небрежно захвърлени край оградата на изоставена къща. Студеното време било запазило частите удивително добре. Оглеждайки горната част на торса, д-р Пиърс направил смразяващо откритие. Фло Полило била обезглавена.

Също като при разследването на Дамата от езерото и Едуард Андраси и неговият неизвестен компаньон, полицейската активност около убийството на Фло Полило скоро замряла и следите избледнели. Някои от детективите спекулирали, че четирите обезглавявания, извършени в 18-месечен период, са доста необичайно явление, но все още никой не свързвал официално убийствата като дело на един и същи престъпник.

Създаване на по-добър имидж

Благосклонната преса, преустройството на полицията и систематичните акции срещу организираната престъпност благоприятствали за плана на кмета Харолд Бъртън да създаде един по-позитивен имидж на града. Всички тези важни събития съвпадали идеално с подготовката за Националния републикански конгрес, който щял да започне през първата седмица на юни 1936 г.

В седмицата преди началото на Конгреса Елиът Нес работел почти денонощно, тъй като лично надзиравал всеки детайл за сигурността на кандидатите. Той бил съвсем наясно, че репутацията му ще бъде заложена на карта, ако се случи опит за покушение или размирици през идващата седмица.

В петък на 5 юни делегатите започнали да прииждат в града, за да използват уикенда преди началото на Конгреса за почивка. Онези политически посетители, които никога преди това не били идвали в Кливланд, щели да отнесат със себе си впечатления за един зашеметяващ, модерен център, с много нови сгради, великолепно озеленени с дървета и фонтани. В годините преди Депресията градът бил предприел мащабна градоустройствена програма, фокусът на която бил огромен търговски център и други примери за прекрасна класическа архитектура. Най-забележителната от тях е „Търминал Тауър“, великолепен предшественик на модерните небостъргачи и една от най-високите сгради в света по онова време. Макар предната част на блестящата сграда да излизала на площад „Пъблик Скуеър“, чийто хотели, ресторанти и магазини да представлявали основна атракция за делегатите на Конгреса, зад нея пейзажът рязко се променял в наистина неприятна гледка.

Само на няколко пресечки от елегантния и изискан „Пъблик Скуеър“ започвала индустриалната част на Кливланд, извиваща се покрай главния си кръвоносен съд, реката Каяхога. Смърдящата, мазна река се използвала за превозването на желязна руда и други суровини, а огромната мрежа от железопътни линии, разпръснати като капиляри във всяка посока, отнасяли готовата продукция до всяка точка на страната.

Това била най-грозната част на града; замърсена от саждите на въглищата и потопена в индустриални отпадъци. Тук се изхвърлял и човешкият боклук, в лицето на хиляди хора, останали без дом заради Депресията. Този неизчерпаем източник на нежелана работна ръка пристигал в Кливланд с товарните влакове, търсейки работа във фабриките. Клошарите живеели в цял град от мизерни, ламаринени колиби.

Научи повече за:   Изчезването на Маделин О'хеър: Най-мразената жена в Америка

Точно на това място от реката Каяхога започва дългият, дълбок канал, наречен Кингсбъри Рън, който прерязва източната част на града. В края на дерето, на около петдесет пресечки източно от „Пъблик Скуеър“, се намирал офисът на железопътната полиция, която патрулирала в района, за да не позволява на бездомниците да се качват на влаковете.

Татуираният мъж

В петък сутринта преди началото на Конгреса две момчета тръгнали на риба и решили да минат напряко през Кингсбъри Рън. Те се натъкнали на чифт панталони, завити на руло под един храст, и когато побутнали купчината с въдиците си, от пакета се изсипала човешка глава. Ужасените момчета хукнали към дома на по-голямото от тях и изчакали майка му да се прибере от работа, за да се обади в полицията.

Полицията открила главата и започнала да търси тялото на мъжа. На следващата сутрин открили гол, обезглавен труп, скрит в храстите почти срещу офиса на железопътната полиция.

Жертвата бил висок, слаб мъж на около 25 години. По тялото му имало шест отличителни татуировки, говорещи, че може би е бил моряк. Край тялото била открита купчина скъпи, окървавени дрехи. На бельото на убития имало етикет от пералня с инициалите Дж. Д. – вероятно името на жертвата.

Макар да бил открит в сърцето на бедняшкото кралство, младият мъж вероятно не бил един от тях. За разлика от клошарите, той бил гладко избръснат и много добре облечен. Полицията стигнала до заключението, че е бил убит някъде другаде и впоследствие донесен в Кингсбъри Рън. Тялото било източено от кръвта и измито, което е невъзможно за осъществяване където и да е в Кингсбъри Рън.

Доктор Пиърс с тревога установил, че този мъж е убит чрез обезглавяване, точно като останалите жертви. Обезглавяването е много трудно начинание и се среща много, много рядко в историята на престъпността. Пиърс видял очертанията на ужасяващ модел, но полицията все още не искала да признае за съществуването на връзка между убийствата.

Сериен убиец?

В неделя, един ден преди началото на Конгреса, историите за психопатичния маниак вече били публикувани във всички вестници. Нес свикал съвещание и поискал да знае дали детективите смятат, че убийствата са свързани. Полицията с голяма неохота допуснала някаква възможна връзка, но не бързала да изрази твърде категорично мнението си по въпроса.

Смъртта на тримата мъже в Кингсбъри Рън изглеждала доста различно от тази на жените, изтъкнали полицаите. Те били оставени така, че да бъдат открити със сигурност след ден-два. Разчленяването на телата им също се различавало. С изключение на кастрирането на Андраси и неговия компаньон, телата били цели от шията надолу. Но двете жени, Флоренс Пилило и Дамата от езерото, били както разфасовани, така и обезглавени, а телата им не били открити в Кингсбъри Рън.

Съществувал и проблемът с мотива. Полицейската наука през 30-те години на XX век диктувала, че за да се разреши дадено убийство, трябва да се издири всеки, който е имал мотив, докато не се стигне до лицето, разполагащо с начина и възможностите. Мотивите, предложени за двойното убийство в Кингсбъри Рън – ревност, отмъщение и сексуални отклонения – не пасвали добре на женските жертви.

Нес се потопил в мислите си за няколко минути, спомняйки си как един от детективите му бил споделил, че според него извършителят е един. Накрая заявил:

„Имаме проблем. Направил го е един човек. Съвпаденията са твърде много, за да са случайни. Смърт чрез обезглавяване. Умела ръка с нож. Телата почистени. Не мога да ви кажа защо убива жените по един, а мъжете по друг начин, но това е един и същи човек, гарантирам ви“.

Детективите се поинтересували дали иска от тях да направят нещо по-специално.

Нес бил много ясен в инструкциите си. Не бивало да има никакъв намек към медиите, че се търси един убиец, както и никаква информация по случаите, докато трае Конгресът, защото посетителите щели да се страхуват да излязат от хотелските си стаи. След всичките усилия, които бил положил, за да реализира това събитие в Кливланд, кметът щял да побеснее, ако някакъв лунатик го провали.

Задънена улица

Нес нямал намерение да се замесва по-нататък в разследването на убийствата. Щял да държи детективите от полицията отговорни за резултатите. Борбата с корупцията в органите на реда била с много по-висок приоритет от издирването на някакъв откачалник, убиващ дребни престъпници и клошари.

Главата на "Татуирания мъж"
Главата на „Татуирания мъж“

Разполагайки с тялото на последната жертва, което било в доста добро състояние и с шест уникални татуировки, полицията хранела предпазлив оптимизъм, че ще научи нейната самоличност. Докато някои детективи проверявали отпечатъци и скорошни сигнали за изчезнали лица, други обикаляли студията за татуировки и моряшките барове, въоръжени със снимката на убития мъж.

Полицаите проверявали местните перални, опитвайки се да проследят откритото бельо. Смъртна маска на жертвата, заедно с лицето и татуировките й, били изложени пред седемте милиона посетители, присъстващи на панаира „Грейт Лейкс Експо“ през следващите две години. Въпреки всички тези усилия, името на „Татуирания мъж“ останало неизвестно.

Хората на Нес имали повече късмет с Националния републикански конгрес. Неговите мерки по сигурността се оказали железни и конгресът приключил успешно, издигайки губернатора на Канзас Алфред Ландън за кандидат в президентските избори срещу Рузвелт.

Скоро след края на Конгреса градът бил погълнат от блясъка на „Грейт Лейкс Експо“ – комбинация от международен панаир и супер лунапарк. След мизерията през годините на Депресията, събитието било едно чудно разнообразие, което дори бедните можели да си позволят.

Петата жертва

Полицията все още безуспешно се опитвала да разкрие убийството на Татуирания човек, когато на 22 юли 1936 г. в управлението постъпил сигнал за още едно убийство. В югозападната част на града, в района на Биг Крийк, момиче се било натъкнало на трупа на бял мъж, захвърлен край лагер на бездомници.

Мъртвецът лежал по корем, чисто гол, а главата му била частично увита в собствените му дрехи и се намирала на около 4 м от тялото. Изглежда жертвата била оставена там преди около два-три месеца, тъй като трупът бил в напреднал стадий на разлагане.

Под тялото било открито голямо количество засъхнала кръв, която била пропила в почвата, което показвало, че мъжът е бил убит на същото място.

Умелото обезглавяване се превръщало в запазена марка на този убиец, но това убийство било някак различно. За първи път убиецът се бил отдалечил от Кингсбъри Рън и не бил местил жертвата след смъртта й. Тази жертва вероятно била убита преди Татуирания мъж.

Полицията нямала друг избор освен да приеме, че тези обезглавявания са дело на един човек, но все още нямала намерение да споделя това закъсняло прозрение с пресата. Напредналото разлагане правело снемането на отпечатъци невъзможно и властите разполагали единствено с дрехите на жертвата, за да я идентифицират. Детективите не подскачали от оптимизъм. Дългата коса на убития, неговото бедно облекло и клошарския лагер наблизо подсказвали, че той е един от многото бездомници, които пристигат и си заминават от града с товарните влакове.

Полицията направила всичко възможно да разгърне разследването си без да привлича много вниманието на вестниците, но успехът й бил ограничен. Историята вече била грабнала въображението на журналистите и в пресата се появявали реторични заглавия от сорта на: „Върлува ли в страната ни маниак, чийто странен бог е гилотината?“.

Тези ранни зачатъци на истерия не успели да пуснат корени, защото по същото време в града се случвали много други вълнуващи неща. В бърза последователност Нес и неговите хора извършили десет мащабни акции срещу хазарта. Вестниците не можели да му се нарадват. Почти всяка статия носела още лоши новини за операциите срещу мафията. Гангстерите губели полицейската си протекция и много от тях се замисляли дали да не напуснат Кливланд, поне докато Нес е още в града.

Истерия

В средата на септември 1936 г. градът очаквал началото на Конгреса на американския легион, който щял да бъде хубав финал на заетото лято след Републиканския конгрес и „Грейт Лейкс Експо“. Кливланд започвал вече да се възприема като един конгресен град, когато огромните заглавия във вестниците напомнили на всички, че зловещ сериен убиец е все още на свобода.

Полицията търси Жертва 5
Полицията търси Жертва 5

Центърът на събитията и този път бил Кингсбъри Рън, където на 10 септември клошар поседнал на улица „Ийст 37“, за да изчака товарния влак. Там, край потока, в мазно, кално езерце с цвят на кафе, видял да плуват две половини от човешки торс.

Полицията извадила торса от водата и го изпратила в областната морга. След това претърсила района за останалата част от тялото. Потокът бил драгиран с куки и от него били извадени два крака от коляното надолу и едно дясно бедро. В гората била открита доста мръсна сива, мека шапка, опръскана с кръв, на която имало етикет „Лодис Смарт Шоп“ Белвю, Охайо. Край брега на потока била намерена синя  работна риза, увита във вестник. Ризата също била покрита с кръв.

Стотици болни от любопитство зяпачи се стекли да наблюдават как полицаите драгират езерцето за главата на жертвата. Детективите можели да почувстват как истерията сред хората, живеещи в талашитените къщички край Кингсбъри Рън, расте. Вестниците вече били намерили име за чудовището: „Лудия касапин от Кингсбъри Рън“.

По-късно през деня съдебният лекар потвърдил, че смъртта е настъпила преди ден-два, в следствие на професионално извършено обезглавяване. Жертвата този път бил бял мъж, на около 25-30 години. Детективите будували цяла нощ, опитвайки се безуспешно да сравнят описанието на убития със сигналите за изчезнали лица.

Нес поема контрол

На следващата сутрин зловещата история все още била тема номер едно във вестниците, когато в мътните дълбини на езерцето се спуснали водолази, за да се опитат да открият главата и ръцете на жертвата. Броят на зяпачите се увеличил още повече.

Раздразненият Елиът Нес изоставил борбата си с полицейската корупция и лично се захванал със случая Кингсбъри Рън. Последното убийство не би могло да се случи в по-лош момент. Тъкмо събирал последните си доказателства в най-големия случай на корупция в историята на града и съвсем не бил доволен, че важното му дело е прекъснато от някакъв луд касапин. За съжаление, не можел повече да игнорира този случай.

Нес отново прегледал всеки детайл по случая и разговарял с няколко от детективите, които работели по него. След това наредил да се прочисти секцията от Кингсбъри Рън, където били открити телата. Всеки бездомник в района бил разпитан, предупреден за убиеца и посъветван да си намери друго място за живеене.

Двадесет детективи били прикрепени за постоянно към случая. Имали достатъчно работа, защото изведнъж като че ли всеки жител в града имал идея кой е убиецът. Детективите били засипани от сигнали за странното поведение на съседи, роднини и колеги. Всеки, който се прибирал в странни часове, изнасял големи пакети от къщата си или държал нож в джоба си, бил съмнителен, да не говорим за всички касапи, лекари, мъжки медицински сестри и ловци. Елиът Нес наредил всеки сигнал, без значение колко нищожен изглежда, да бъде проследяван докрай.

Проверяването на сигналите не била единствената работа на детективите. Непрестанно проверявали архивите на болниците за наскоро освободени хора с психични отклонения.

Опитвали и някои ортодоксални методи, които сигурно са били крайно забавни за наблюдение. Детективите се преобличали като клошари и се криели в храстите на Кингсбъри Рън, търсейки подозрителни лица. Други пък обикаляли гей баровете, оглеждайки се за хомосексуалисти със садистични наклонности.

Няколко дни след последното убийство вестник „Кливланд Нюс“ обявил награда от 1000 долара, доста голяма сума за онзи период, за всякаква информация, която би довела до залавянето на убиеца от Кингсбъри Рън. Общинският съвет на града също гласувал решение да обяви сходна награда.

Въображението се развихря

Има нещо в мистерията около неразкритите серийни убийства, което стимулира въображението. Един от най-добрите примери за това е Джак Изкормвача, който, след като убива едва пет проститутки в Лондон, аматьорска бройка по днешните стандарти, вдъхновява многобройни книги, филми и теории за неговата самоличност. Ако бяха заловили Изкормвача, вероятно щеше да се окаже доста по-малко интересен от страховития си легендарен образ.

Макар и на по-нищожно ниво, Лудия касапин от Кингсбъри Рън се превръща във вдъхновение за същите имагинерни спекулации. Вестниците в Средния запад били обсебени от темата за гениалността на убиеца. Липсата на следи не била случайна. Никога не било открито нищо, което да го уличи.

На детективите им се струвало, че убиецът си играе с тях, оставяйки толкова много тела на едно и също място. Очевидно бил много умен, вероятно далеч по-интелигентен от детективите, работещи по случая.

Вестниците дали свобода на въображението си, впускайки се в спекулации за предполагаемите мотиви на убиеца. Една от творческите теории гласяла, че престъпникът е богат лекар, който убива бедняци просто за спорта. След това се появила версията за религиозен фанатик, който прочиствал света от проститутки и хомосексуалисти, защото „Господ му казвал така“. Една от другите популярни теории предполагала, че убиецът е иначе нормален човек, който убива само от време на време, когато изпадне в пристъпи на лудост.

Оформя се профил

Макар че не разполагал със знанията на съвременните органи на реда за серийните убийци, Елиът Нес знаел, че убиецът не е обикновен. Време било да се свика група експерти, която да обобщи събраната досега информация за убиеца:

Един мъж, действащ самостоятелно, е убил всичките шест жертви. Дамата от езерото, която вероятно била по-ранна жертва на същия сериен убиец, не била включена в официалната бройка, защото убийството се било случило през 1934 г., цяла година преди смъртта на Андраси.

Този убиец, макар очевидно психопатичен, вероятно не създавал впечатление за луд човек от пръв поглед. Експертите имали разногласия по въпроса дали е хомосексуалист, разглеждайки осакатяването на гениталиите на труповете.

Въпреки че всички се съгласили, че е запознат с човешката анатомия, медицинските експерти не смятали, че убиецът задължително е лекар. В крайна сметка един ловец или касапин познава основните анатомически особености не по-зле от всеки хирург.

Убиецът бил едър и силен. Експертите набързо отхвърлили вероятността извършителят да е жена. Естеството на раните, плюс фактът, че поне трима от мъжете са били носени на доста дълго разстояние, давало предимство на версията с едрия мъж.

Много вероятно било убиецът да живее в района на Кингсбъри Рън. С изключение на петата жертва, открита в западната част на града, всички други били намерени в Кингсбъри Рън, в източната част.

Имайки предвид каква бъркотия се получава, когато обезглавяваш жив човек и югуларната вена пръска кръв във всички посоки, експертите се съгласили, че убиецът разполага с някакво усамотено място, където ликвидира и почиства жертвите си. Теориите варирали от касапница, лекарски кабинет и дори частен дом, в който нищо неподозиращите жертви са примамвани с обещание за храна и подслон.

Убиецът избирал жертвите си сред редиците на най-низшия слой на обществото. Дали тази селекция удовлетворявала неговата нужда да елиминира „нежеланите“, или те просто представлявали достъпен и изобилен избор, не било ясно.

Научи повече за:   Библейския Джон от Глазгоу

Повечето от експертите вярвали, че не случайно от шестте жертви били идентифицирани само първите две – Андраси и Полило. Това подсказвало, че с течение на времето убиецът е станал по-умен. Доказателствата говорели, че по-скорошните жертви са избирани заради анонимността им.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺Abigail 🍺
Топ дарители: KaterinalillyManuelaMilenaAngelina
350
285

Друга уникална характеристика на тези престъпления бил изборът на Кингсбъри Рън за гробище. Четири от шестте жертви били открити в забравената от бога клисура. „Татуирания мъж“ бил оставен в неудобна близост до офиса на железопътната полиция, сякаш убиецът искал да се подиграе с властите. След това през септември 1936 г., когато всички клошари и полицаи стояли нащрек, отново избрал Кингсбъри Рън, за да се отърве от следващата си жертва. Убиецът изглежда бил готов да поеме големи рискове, за да унижи полицията.

На сцената излиза детектив Питър Мерило

Питър Мерило
Питър Мерило

След шестата жертва Нес вложил безпрецедентни усилия в разкриването на убиеца. Сред многото полицаи и детективи, работещи по случая, изпъквало името на Питър Мерило. Този извънредно интелигентен и ексцентричен полицай, който говорел няколко европейски езика, започнал кариерата си като моторен полицай. Той бил нисък, набит мъж с упоритостта на питбул. Щом някоя идея заседнела в главата му, Мерило я захапвал и не се отказвал, докато не я доведе до край.

Хомосексуалността била незаконна в Кливланд през 30-те и детектив Мерило повел личен кръстоносен поход срещу „первезниците“. Напълнил цяло крило на затвора с хомосексуалисти.

Мерило направил всичко по силите си, за да бъде назначен за постоянно към случая Кингсбъри Рън. Неговото упорство му се отплатило и той се посветил напълно на разследването в продължение на години. Той и неговия партньор Мартин Залевски направили кариери покрай Лудия касапин.

Мерило имал зорко око за чудаците. От около десетте хиляди заподозрени, разпитани по време на четиригодишното разследване, най-странните субекти се падали на него. Например „Чешита с пилците“, който наемал голи проститутки да обезглавяват пилета, докато мастурбира, „Вуду доктора“ със „смъртоносния лъч“ и „Лудия гигант“, който обикалял Кингсбъри Рън, въоръжен с огромен касапски нож. Всички тези персонажи били издирени, заловени и доставени на Мерило за разпит. Някои от тях били престъпници, други умствено болни, а останалите просто ексцентрици или скитащи чудаци.

Денонощните приключения на Мерило с градските луди го направили популярен източник за вестникарски истории. Отдаденият на работата си детектив не чувствал необходимост да се съобразява с протокола и свободно споделял забележките си пред репортерите. В резултат на това мнението на Мерило често било публикувано като официално полицейско становище, макар в повечето случаи да не било така. Вероятно властите са му позволявали това своеволие, защото са преценили, че неговите цветисти истории ще отвлекат вниманието на пресата от липсата на напредък по случая.

Още една жертва

Мястото, където била открита Жертва 7
Мястото, където била открита Жертва 7

Точно когато Елиът Нес започвал да смята, че полицейското управление и организираната престъпност най-сетне са сложени под контрол, Лудия касапин създал поредната си творба на 23 февруари 1937 г. Този път убийството било пълно копие на Дамата от езерото от 1934 г. Горната част на „Жертва Седем“ била намерена изхвърлена на плажа на 156-та улица, почти на същото място, където били открити частите от Дамата от езерото.

Жената била обезглавена също като останалите жертви. Ръцете й били ампутирани, а торсът разрязан на две. Детективите Мерило и Залевски проследили диря от кръв и разпитали жителите в района. Също като в случая от 1934 г. и тук възниквал въпросът дали жертвата е била изхвърлена в езерото Ери или тялото й е доплувало по Кингсбъри Рън в река Каяхога и оттам в езерото? След повече от два месеца долната част от торса на жената била открита да се носи във водите близо до устието на река Каяхога.

Когато била открита горната част от торса й, жената била мъртва само от два-четири дни и била престояла във водата не повече от три. Обезглавената жертва била на възраст между 25 и 35 години, с бяла кожа и средно кестенява коса. Единственото друго нещо, което знаели за нея било, че е живяла в града, за което говорели мръсните й бели дробове и умерена емфизема, и че е била бременна поне веднъж. Въпреки старателното разследване, жената останала известна просто като „Жертва Седем“.

Макар краката и ръцете й да били отстранени с чисти и уверени разрези с голям нож, следите от прерязването на торса били доста колебливи. За разлика от другите жертви, смъртта й изглежда не била причинена от обезглавяването. Кървавите съсиреци в сърцето й говорели, че отрязването на главата е извършено след смъртта й. Ръцете, краката, главата и дрехите на „Жертва Седем“ никога не били открити.

Може би на шега, убиецът бил добавил нов щрих в убийството на последната си жертва. Той бил напъхал джоб от панталони в ректума на жената.

Кратък отдих

През март новият съдебен лекар Самюел Гербер съставил резюме на седемте жертви. Дамата от езерото все още не била включена в официалната бройка на жертвите. Също като предшественика си, Гербер бил убеден, че убийствата са извършени от един човек. Смятал, че убиецът разрязва телата, за да улесни пренасянето им и да скрие самоличността им.

Убиецът бил десняк и използвал голям, остър нож. Познанията му по анатомия били доста добри. За първи път вниманието било насочено освен към ловците и касапите, и към хирурзите, студентите по медицина, мъжете медицински сестри и ветеринарите.

Нес направил безпрецедентен ход, като се свързал с приятелите си в пресата със специална молба. Посъветван от няколко криминални психиатри, той призовал репортерите да смекчат тона си, когато описват последното убийство. Карнавалната атмосфера, която царяла по първите страници на вестниците от 1936 г. насам, само подхранвала егото на този маниак, подтиквайки го да убива отново. Не само това, но в резултат от медийната истерия, полицията била принудена да проверява хиляди безсмислени сигнали.

Редакторите се съгласили да съдействат и предприели орязване на статиите си, започвайки с доклада на д-р Гербер. Докторът, човек с огромно его, бил бесен на Нес заради този факт. Това било началото на една вражда между тях, която се влошила още повече с времето.

Мостът, под който била открита Жертва 8
Мостът, под който била открита Жертва 8

Полицията си отдъхнала за кратко до 6 юни 1937 г., когато тийнейджър се натъкнал на зловеща находка под моста „Лорейн-Карнеги“ над река Каяхога. В изгнил чувал от зебло, заедно с вестник от юни миналата година, лежал частичният скелет на жена.

Д-р Гербер описал „Жертва Осем“ като дребна жена с малки, деликатни кости. Макар ръцете и краката й да липсвали, черепът бил налице, а в устата й имало доста златни коронки. Златото по зъбите и широкият нос навеждали на мисълта, че жертвата е чернокожа. Освен това бил открит и сноп черна, къдрава коса.

Не било възможно да се установи дали обезглавяването било причината за смъртта. Тялото било третирано с негасена вар, която била оставила твърде малко плът по костите и била разяла повечето хрущяли.

Скелетът бил увит във вестник, в който била публикувана обява за представление в „Палас Тиътър“ през юни 1936 г. Полицията се свързала с управителя на театъра, който потвърдил, че на сцената са излизали „Момичетата на Нилс Грантлънд“, но не си спомнял някое от тях да е изчезвало.

Полицията получила писмо, в което се споменавал отдавна починал зъболекар и се твърдяло, че жертвата е проститутка на име Роуз Уолъс. След продължително проучване на живота на Роуз Уолъс и нейното изчезване през август 1936 г., полицията отхвърлила възможността тя да е жертвата. Детектив Мерило обаче твърдо вярвал, че „Жертва Осем“ е Роуз.

Лудия касапин удря отново

Твърдо решен отново да излезе в светлините на прожекторите, Лудия касапин извършил поредния си удар месец след намирането на скелета. Вероятно за да не възникват никакви съмнения, че това е негово дело, отново избрал Кингсбъри Рън. На 6 юли 1937г . горната част на мъжки торс и две бедра изплували в река Каяхога, точно под Кингсбъри Рън. През следващата седмица частите на жертвата се понесли надолу по течението. Почти цялото тяло било възстановено, с изключение на главата.

Този мъж, който никога не е идентифициран, бил на около 40 години, с добре поддържани ръце. Той бил мъртъв от около два дни.

Причината за смъртта му била обезглавяване, но този път имало нещо ново. Някои от разрезите били доста немарливи, а други изключително професионални. За първи път убиецът бил извадил стомашните органи и сърцето, които никога не били открити.

Откакто д-р Гербер предположил, че убиецът от Кингсбъри Рън може да е медицинско лице, полицията фокусирала вниманието си върху лекарите. Докторите, които имали ексцентрично поведение, слабост към незаконен секс, наркотици, алкохол или хомосексуална ориентация били поставени под наблюдение.

д-р Франк Е. Суини
д-р Франк Е. Суини

Един от тези лекари бил д-р Франк Е. Суини, който изглежда съвпадал с профила на убиеца. Той бил много висок, едър и силен. Суини бил израснал в района на Кингсбъри Рън и няколко пъти бил отварял кабинет там. Иимал сериозен проблем с алкохола, заради който загубил семейството и работата си като хирург в болница „Сейнт Алексис“, която била много близо до Кингсбъри Рън. Освен това се носели слухове, че когато се напиел, ставал доста избухлив и агресивен. В крайна сметка през 1937 г. полицията изоставила д-р Суини като заподозрян, защото се оказало, че е бил извън града по време на няколко от убийствата.

Котка и мишка

Изминали много месеци от откриването на деветата жертва и следата изстинала забележимо. Въпреки това, полицията продължавала да разпитва стотици заподозрени.

След като следите от последната жертва се изчерпали, детективите решили да се концентрират повече върху единствените две идентифицирани жертви – Едуард Андраси и Флорънс Полило.

Проследили наново всички улики и заподозрени от тези убийства, но се сдобили единствено с няколко фотографии на Едуард Андраси и океан от мръсни истории за неговия живот и този на Полило.

Лейтенант Дейвид Коулс
Лейтенант Дейвид Коулс

В средата на март 1938 г. се случило нещо, което щяло да има тих, но дълготраен ефект върху случая. В Сандъски, намиращ се на два часа път от Кливланд, едно куче намерило отрязан мъжки крак. Полицията предприела незабавно претърсване на блатистия район. Лейтенант Дейвид Коулс от кливландската полиция заминал за Сандъски, за да провери лично дали има връзка между този крак и Лудия касапин.

Гениалният криминалист Коулс си спомнил за един кливландски хирург, който съвпадал с профила на Лудия касапин, но бил елиминиран като заподозрян, тъй като се оказало, че при всяко от убийствата е бил пациент в болницата за ветерани в Сандъски. Воден от шестото си чувство, Коулс посетил болницата и започнал да говори с хората там.

Научил, че доктор Франк Суини е постъпвал доброволно в заведението няколко пъти, за да лекува алкохолизма си. Някои от неговите престои съвпадали по време с убийствата на Лудия касапин в Кливланд. На пръв поглед изглеждало, че д-р Суини разполага с перфектното алиби.

Коулс обаче бил упорит човек. Той поискал да знае колко строго се наблюдават пациентите. Отговорът бил, че хирург, който сам е дошъл да търси помощ за алкохолизма си, няма нужда от наблюдение. Все пак това е болница, а не затвор и пациентите почти не били охранявани. Освен това понякога, обикновено по време на празниците и уикендите, болницата била претъпкана с посетители. Амбулаторните пациенти като д-р Суини биха могли съвсем лесно и необезпокоявано да идват и да си отиват, когато си поискат. Не било необичайно за индивид, страдащ от алкохолизъм, да се добере до няколко бутилки и да изчезне за ден или два. Следователно, заключил Коулс, е твърде възможно д-р Суини да е напускал ветеранската болница и да е пътувал с кола или влак до Кливланд, където да е извършвал убийствата и да се е връщал обратно, без отсъствието му да бъде забелязано.

Главен заподозрян

Освен това Коулс открил, че фермата към затвора в Охайо дели част от съоръженията си с ветеранската болница. Попаднал на осъден крадец на име Алекс Арчаки, който работел във фермата. Арчаки бил развил симбиозна връзка с доктор Суини. Чрез многобройните си връзки зареждал доктора с алкохол, а Суини му изписвал рецепти за барбитурати и други търсени лекарства. Арчаки разполагал и с още по-интересна информация: бившият крадец бил убеден, че Суини е Лудия касапин.

Арчаки срещнал Суини за първи път преди две години в един бар в Кливланд. Докторът го почерпил  питие и му задал доста лични въпроси. Откъде е? Има ли семейство в града? Женен ли е? По-късно в ретроспекция Арчаки се замислил дали докторът не го е преценявал за потенциална жертва.

Арчаки споделил с Коулс, че бил забелязал, че необяснимите отсъствия на Суини от болницата съвпадат с времето на смъртта на няколко от жертвите.

В края на март, малко след посещението на Коулс в болницата, полицията в Сандъски установила, че отрязаният крак, открит от кучето, е отстранен по хирургичен път, а не е дело на Лудия касапин. Въпреки това Коулс чувствал, че е на правилен път.

Конгресмен Мартин Л. Суини
Конгресмен Мартин Л. Суини

Когато се върнал в Кливланд, той организирал доста дискретно разследване на доктор Суини. Макар да идвал от много бедно семейство, докторът бил първи братовчед на конгресмена Мартин Л. Суини – доста скандален политик от Демократичната партия. Винаги критичен към републиканската администрация на кмета Бъртън, конгресмен Суини често се прицелвал в пресата към Елиът Нес и го обвинявал, че тероризира ченгетата заради взимането на дребни подкупи, а пренебрегва побъркания маниак, който дебне по улиците на Кливланд.

Доктор Франсис Суини

Доктор Франсис Едуард Суини е роден през 1894 г. в бедно ирландско семейство, което живеело в източната част на Кливланд, на ръба на Кингсбъри Рън. Ранният живот на Франк бил белязан от трагедия. Неговият баща пострадал жестоко в инцидент, а майка му умряла от удар, когато бил на девет години, оставяйки него и сестрите му да водят крайно мизерно съществуване.

Въпреки мизерията на семейството, Франк бил твърдо решен да преуспее. Неговата висока интелигентност и силна работна етика позволили на Франк да си проправи път до университета. Неговите съученици в медицинското училище го избрали за вицепрезидент, а професорите му дали блестящи препоръки.

През 1928 г., след години на изтощителни усилия, той завършил медицинското училище и постъпил на специализация в болницата „Сейнт Алексис“ в района на Кингсбъри Рън. Неговите роднини го помнят като човек, почти непрекъснато погълнат от науката и медицината. Въпреки  това, когато някой член от семейството му имал нужда от помощта му, той незабавно се откъсвал от заниманията си.

Уменията на Суини в хирургическото поприще скоро го превърнали в протеже на обучаващия лекар д-р Карл Хаман. Пред Суини изглежда се разстилала многообещаваща кариера. Той се оженил за тъмнокоса славянска красавица, която му родила двама сина. Дългите години на трудности и лишения вече били в миналото.

За нещастие, точно в навечерието на неговия така трудно постигнат успех, у Франк започнало да се натрупва разрушително напрежение. Преработването и наследствената склонност към алкохолизъм и психоза започвали да се отразяват на здравето му. Той бил приет в градската болница заради алкохолизма си, но лечението не било успешно. Пиенето му се влошило, а бракът и кариерата му започнали да се разпадат. Той бил агресивен и груб у дома, а от болницата го уволнили. В крайна сметка съпругата му подала молба за развод през 1936 г., искайки попечителство над децата и ограничителна заповед, която да му забранява да я „посещава, да се бърка и да я притеснява“.

Научи повече за:   Бевърли Алит: Ангела на милосърдието

Според съпругата му доктор Суини бил започнал да пие през юли 1927 г. и останал в постоянно алкохолно вцепенение чак до раздялата им през септември 1934 г. Коулс забелязал, че пиянството му било достигнало връхната си точка точно по времето на убийството на Дамата от езерото.

Някои от проблемите на Суини вероятно били генетични; други причинени от нараняването му по време на Първата световна война, а трети се дължали на преработване. Бащата на Франк също бил алкохолик. Умствените заболявания също са фактор. Баща му бил прекарал последните години от живота си в лудницата.

Според Коулс съществували и други факти, които правели Суини възможен заподозрян. Той бил роден, израснал и прекарал по-голямата част от живота си в района на Кингсбъри Рън. Бил опознал интимно жестоката клисура по време на момчешките си игри. Доктор Суини бил огромен и силен мъж, който спокойно би могъл да пренесе тялото на Едуард Андраси и другите жертви. Очевидно докторът разполагал с медицинските познания, с които да извърши толкова много експертни обезглавявания и разчленявания. И не на последно място, слухът за предполагаемата бисексуалност на Суини, би могъл да обясни защо Лудия касапин избирал за жертви и мъже и жени.

Натискът се засилва

На 8 април 1938 г., точно когато Коулс приключвал с разследването на д-р Суини, се появила новината за изваден от река Каяхога женски крак. Нес и цялото му полицейско войнство се надявали, че находката не е част от нова жертва.

Надеждите им били попарени, когато патологът д-р Гербер съобщил, че женският пищял е едва на няколко дни. Между него и Нес избухнала грозна свада. Нес бил подразнен от очевидния стремеж на Гербер да си изгради публична репутация на гърба на убийствата. Докторът бил много по-търсен от медиите от Нес и всяко негово изказване се приемало от гражданите като божието слово.

Нес настоял да се извърши независима преценка на времето на смъртта. Вбесеният Гербер отказал. Той отговарял единствено пред данъкоплатците, които го били избрали, а не пред кливландската полиция, която се била провалила в усилията си да разкрие убиеца.

Чувалите извадени от река Каяхога
Чувалите извадени от река Каяхога

След един месец станало ясно, че Гербер е бил прав. От река Каяхога били извадени два чувала, съдържащи разрязан на две женски торс, бедра и едно стъпало. Главата и ръцете на жената никога не били открити.

Гербер определил, че възрастта на жертвата е около 25-30 години. Причината за смъртта й вероятно се дължала на обезглавяване.

Полицейските орди се впуснали в действие за пореден път. Но също като повечето от жертвите и тази жена никога не била идентифицирана. Очевидно предотвратяването на идентификацията било важно за убиеца. Обикновено главите и ръцете липсвали от телата. Полицията предполагала, че те са или погребани някъде, или са потопени с камъни в езерото Ери.

Чувалите, в които било тялото, също не разкрили нови следи. След известно време детективите били разпределени към други случаи, оставяйки детектив Мерило да продължи разследването сам.

За нещастие, през 30-те години на XX век феноменът със серийните убийци не бил добре разбран. Без да осъзнават, че серийните убийци обикновено избират непознати за свои жертви, властите предприемали традиционния подход на разследване. Макар търсенето на мотиви и възможности сред познатите на жертвата да решава много убийства, този метод не работи със серийните убийци. Нито Нес, нито Гербер осъзнавали, че е почти невъзможно да се залови един организиран и високо интелигентен сериен убиец с познанията и технологиите от онази епоха.

Наблюдение

Коулс пазел изкрица надежда с новия си заподозрян д-р Суини. Той бил по природа предпазлив човек и напълно разбирал, че разследването на братовчеда на един конгресмен трябва да се проведе изключително дискретно.

Наблюдението над д-р Суини трябвало да се повери на умен и надежден човек, който може да си държи езика зад зъбите. Тази задача била поверена на младия и обещаващ новобранец Томас Уейлън.

Младото ченге не можело да се мери с гениалния д-р Суини. Един ден докторът пазарувал в голям магазин, а Уейлън го наблюдавал отдалеч. Последвал Суини през целия магазин, но докторът внезапно сменил посоката при ескалаторите и изчезнал от погледа му. Когато Уейлън се обърнал, д-р Суини го очаквал.

Стреснат и объркан, Уейлън не казал нищо и понечил да се отдалечи. Но д-р Суини се усмихнал, представил се и попитал ченгето как се казва: „Ако ще прекарваме толкова много време заедно, най-добре е да се запознаем“.

Напълно зашеметеният Уейлън му казал името си и продължил да го следва на прилична дистанция.

Докато Уейлън и неговите колеги полагали усилия да държат доктора под наблюдение, полицията претърсила всеки сантиметър от кабинета и жилището му. Дори пощата му била следена.

Обществено недоволство

Въпреки нарастващия обществен натиск за залавянето на Лудия касапин, Нес отказвал да се заеме лично със случая. Вместо това продължил с програмите, които бил започнал преди години: модернизиране на полицията, борба с организираната престъпност и превръщането на Кливланд в по-безопасно място за живот.

Точно когато общественото недоволство около последната жертва затихвало, в сметище край Кингсбъри Рън се появило поредното разчленено тяло. Няколко мъже, търсещи старо желязо, се натъкнали на тялото на жена, увита в парцали, кафява хартия и картон. Този път обаче главата и ръцете били открити заедно с останалите части на тялото.

Докато полицията претърсвала района за улики, един зяпач намерил още кости наблизо и повикал ченгетата. Един от полицаите вдигнал голяма тенекиена кутия, която лежала край костите. Когато погледнал вътре в нея, срещнал празния поглед на череп.

Полицията незабавно предприела претърсване на района. Наоколо били разпръснати скелетните останки на мъж; някои от тях били увити в кафява хартия.

Доктор Гербер (в бяло) разглежда останките
Доктор Гербер (в бяло) разглежда останките

Гербер установил, че жената е бяла, на около 30-40 години. Макар повечето й вътрешни органи да били разложени, кожата на гърба й била доста добре запазена. Тя била разчленена с дълъг, остър нож. Гербер предположил, че жената е умряла между средата на февруари и средата на април, вероятно преди „Жертва Десет“. Докторът смятал, че останките й са престояли на сметището няколко седмици. Причината за смъртта не можела да бъде установена, но се считала за вероятно убийство.

Първоначално полицията се въодушевила, когато успяла да снеме отпечатък от левия й палец, но надеждите бързо угаснали, тъй като не било открито съвпадение.

Черепът и костите, открити на около 60 м от останките на жената, принадлежали на бял мъж, на 30-40 години. Той също бил разчленен с дълъг, остър нож. Причината за смъртта му не можела да бъде установена.

Ако тези двама души били наистина жертви 11 и 12 на Лудия касапин, то той бил променил своя метод на действие. Оставянето на главите и ръцете не било характерно за него. Освен това серийният убиец не бил използвал досега това сметище. Преди, когато Кингсбъри Рън бил превзет от полицаите, убиецът бил избрал река Каяхога за свое алтернативно гробище. Освен това тези две тела били открити по чиста случайност, а Касапина правел всичко възможно жертвите му да бъдат откривани бързо. Нес и Коулс хранели съмнения, че тези две тела са продукт на убийство и не вярвали, че са дело на Лудия касапин.

Отчаян ход

Елиът Нес разпитва бездомниците
Елиът Нес разпитва бездомниците

Жителите на Кливланд обаче вярвали, че новите трупове са дело на Лудия касапин. Общественият и политически натиск избухнал в порой от критики към Нес и полицейското управление. Пресата настоявала за прекратяване на зловещите убийства, които съсипвали репутацията на града.

Нес бил отчаян. Имал нужда от бързи и зрелищни резултати. Посъветвал се с кмета Бъртън и ключовите фигури в разследването и допуснал грешка, която щяла да го преследва години напред.

В нощта на 18 август 1938 г., два дни след откриването на телата в сметището, Нес провел мащабна среднощна акция в копторите на града. Той и хората му започнали с района зад площад „Пъблик Скуеър“ и сетне се придвижили към река Каяхога и Кингсбъри Рън.

Подпалването на бедняшкия квартал
Подпалването на бедняшкия квартал

С пищящи сирени полицаите нахлули в клошарската джунга и арестували ужасените бездомници. Повечето от тях били закарани в полицейското управление, където им били снети отпечатъци, а след това били изпратени в трудово-изправителни заведения. Междувременно полицията претърсвала боклуците за всякаква следа от Лудия касапин. Накрая бедняшките колиби били подпалени, за да не могат бездомниците да се върнат в тях.

Разпитът на Суини

Натискът над Елиът Нес бил толкова силен, че той се принудил да проведе таен разпит на главния заподозрян, алкохоликът д-р Франк Суини. Лейтенант Коулс обяснил на Суини, че ако не съдейства за дискретността на разпита, ще бъде затворен в районното и хвърлен на репортерите. Мислейки за семейството си, докторът се съгласил да съдейства.

Д-р Роял Гросман
Д-р Роял Гросман

След като бил оставен на сухо в продължение на три дни в луксозен хотел, сравнително трезвеният доктор бил разпитан от четирима мъже: Елиът Нес, съдебният лекар д-р Роял Гросман, лейтенант Дейвид Коулс и д-р Ленърд Кийлър – един от създателите на полиграфа, който донесъл въпросното оборудване със себе си по заръка на Нес.

Докторът се представил учтиво на сериозните мъже, дошли да го разпитат. Кийлър се извинил и отишъл в другата стая да настрои полиграфа, а Нес, Гросман и Коулс се разположили с доктора в удобната приемна.

През следващите два часа Коулс и Гросман задавали повечето въпроси, а Нес слушал внимателно. Суини очевидно си играел с тях, пускайки шеги и отговаряйки уклончиво на въпросите. Нес видял, че така няма да стигнат доникъде и отишъл в другата стая при Кийлър.

Кийлър бил готов и докторът бил въведен в стаята, където му прикачили полиграфските сензори.

Въпросите на Кийлър започнали безобидно. Франсис Едуард Суини ли се казва? В Охайо ли е роден? Има ли двама сина, Франсис и Джеймс? Машината регистрирала, че Суини отговаря искрено на въпросите.

Въпросите ставали все по-специфични. Срещал ли е някога Едуард Андраси? Срещал ли е някога Флоренс Полило? Убил ли е Флоренс Полило?

Когато приключил, д-р Кийлър благодарил на Суини и го помолил да остане на мястото си за няколко минути. Той и Нес излезли от стаята и се върнали в приемната при Гросман и Коулс.

„Изглежда той е вашият човек“ – казал убедено Кийлър.

Нес се съгласил. „Ти какво мислиш?“ – попитал той Гросман.

„Мисля, че тук си имаме работа с класически психопат, с вероятност за лека шизофрения“.

Ужасът свършва

Нес трудно можел да свърже образа на сладкодумния, интелигентен хирург с този на Лудия касапин.

„Струва ми се невероятно, че някой с неговия ум и образование би могъл да е чудовището, което търсим. Нека отида и поговоря с него за половин час. След това искам Ленърд да го провери отново за по-сигурно“.

Нес влязъл в стаята, затворил вратата и седнал на леглото срещу доктора.

„Е?“ – попитал Суини. – „Доволни ли сте сега?“. Огромна усмивка разтегнала устните му. Той се изправил и погледнал през прозореца.

„Да“ – казал сериозно Нес. – „Мисля, че вие сте убиецът“.

Седейки на леглото, Нес с още по-голяма сила осъзнал огромните размери на този човек. Тялото на Суини закривало почти целия прозорец. Той се обърнал към Нес с подигравателна насмешка.

„Мислите ли?“. Навел лицето си на няколко сантиметра от Нес и изсъскал: „Тогава го докажете!“.

Разтрепераният Нес скочил от леглото и отворил вратата. „Коулс“ – провикнал се той. Никой не отговорил. „Гросман!“. Отново никой. Думите му отекнали в празния коридор. Той бил сам с този луд човек.

Суини се усмихнал лукаво: „Изглежда всички са отишли на обяд“.

Нес грабнал телефона, намерил колегите си в едно кафене и наредил на Коулс веднага да се върне. Години по-късно Нес щял да признае пред съпругата си, че никога през цялата си опасна кариера не е бил толкова уплашен, колкото когато останал насаме с д-р Суини.

През този следобед д-р Кийлър подложил Суини на детектора още няколко пъти със същия резултат. Мъжете били убедени, че той е убиецът, но разполагали само с косвени доказателства. Нес бил сигурен, че никога няма да успее да го осъди, особено след като в случая се намеси братовчедът конгресмен.

Какво точно се случило после и до ден днешен тъне в мистерия. Единственото сигурно нещо е, че два дни след разпита д-р Суини постъпил доброволно във ветеранската болница в Сандъски. От 25 август 1938 г., до неговата смърт през 1965 г., Суини прескачал от болница в болница из цялата страна. Той не бил затворник и можел спокойно да напуска болницата за дни и дори месеци. Все пак, поне в болницата в Сандъски, към картона му била прикрепена бележка, която гласяла, че ако докторът напусне заведението, персоналът незабавно трябва да съобщи за това в полицията.

През октомври 1955 г. д-р Суини бил приет във ветеранската болница в Дейтън, където прекарал последните десет години от живота си. И там имал свободата спокойно да обикаля наоколо, предписвайки лекарства за себе си и приятелите си, докато болничната управа не настояла пред местните аптеки да спрат да го обслужват.

Не е известно защо д-р Суини сам е постъпил в болницата и защо доброволно е останал в нея през остатъка от живота си. Дали неговият братовчед конгресменът Мартин Суини бил сключил някаква сделка с Нес? Дали сестрите на Суини са го накарали да потърси помощ, за да им спести унижението от евентуален арест и скандален процес? Дали Суини е почувствал, че полицията е твърде близо и сам е сложил край на убийствата? Или този човек, за когото Елиът Нес твърдо вярвал, че е Лудия касапин, всъщност е бил просто невинен особняк, който е обичал да се подиграва с полицията?

С влошаването на алкохолизма му Франк Суини придобил още по-странно чувство за хумор. Започнал да изпраща серия от объркани, подигравателни картички на Елиът Нес. Въпреки картичките, неговите близки никога не повярвали, че той е способен на насилие. Възприемали го като трагична фигура – гениален човек, унищожен от алкохолизма и от собствените му демони.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺Abigail 🍺
Топ дарители: KaterinalillyManuelaMilenaAngelina
350
285
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

7
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
Атанас СлавовNoNameСилвияДжудиinteresnata Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Някой си
Гост
Някой си

Браво,поредната чудесна статия.:)

interesnata
Гост
interesnata

наистина е интересна статията

Джуди
Гост
Джуди

Силви, благодаря за усилията, които си положила, за да ни предоставиш поредния интересен случай. Кливланд е град от по-малко от 200години и има около половин милион жители /колкото е имала София през 1950-те години на миналия век/. Но това не му пречи да си има богата и страховита криминална история. Миналата година бе заловен и осъден серийния убиец-кливландец Anthony Sowell, утрепал 11 или повече жени. Той си държал труповете в различна степен на разложение из цялата къща – от мазето до тавана, та чак и в градината и под терасата. Хората наоколо били свикнали с отвратителната трупна воня, като си… виж още »

NoName
Гост
NoName

А след като той умира (Франк Суини) или по времето когато е бил във болницата нали след като уж са го разкрили убийствата спряли ли са ?

Атанас Славов
Гост

По официални данни на Интерпол, 75% от серийните убийци са в САЩ, която страна е 5% от населението на Земята. Това не ви ли замисля?