Лоурънс Биттейкър и Рой Норис: Изнасилвачите с микробуса

Лоурънс Биттейкър и Рой Норис: Изнасилвачите с микробуса

Двамата бивши затворници Лоурънс Биттейкър и Рой Норис споделяли едни и същи мрачни фантазии и един ден решили да ги осъществят. Приспособили техния сребрист микробус, наречен „Убиеца Мак“, за да отвличат, измъчват и изнасилват млади момичета на възраст от 13 до 19 години. Обработвали непълнолетните си жертви с клещи и шило за лед и записвали писъците им с касетофон, преди да ги накарат да замлъкнат завинаги.

Психо център

В Южна Калифорния се намира за всекиго по нещо. Целогодишният умерен климат е благодатен за земеделието, индустрията и туризма. Планините и пустините примамват туристите, а плажовете сърфистите. Фермите и цитрусовите овощни градини наемат евтината работна ръка на мексиканските имигранти. Холивудската фабрика за мечти поглъща търсачите на звездна слава. Парите оставят зловонната си следа по „Родео Драйв“.

За по-тъмната страна на Южна Калифорния, разбира се, не се споменава нищо в пътеводителите и брошурите. Наркотици се пренасят през границата. Проститутки работят на улиците срещу филмовите студия на „Дисни“ и „Юнивърсъл“. Бегълци спят по алеите, каналите, или отсядат в западнали заведения, като прочутия холивудски хотел „Ад“. Уличните банди и дилърите превръщат улиците в площадка по спортна стрелба.

Да не пропускаме и хищниците – но не тези със златните ланци в лимузините.

Южна Калифорния е психо център. Районът се сдобива със зловещата си репутация по трудния начин, произвеждайки десет процента от всички идентифицирани серийни убийци в света в периода между 1950 и 2000 г. Не бива да се изненадваме, че убийците в момента са известни личности, имайки предвид старанието на пресата и нейния братовчед телевизията да измислят гръмки псевдоними, които да грабват окото читателите.

Причините за високия процент на серийни убийци в Южна Калифорния са очевидни. Първата е населението. Ловците ходят там, където има плячка, а Южна Калифорния предлага изобилие от дивеч. В навечерието на новия век населението на Лос Анджелис наброява 3,6 милиона души, плюс още 1,2 милиона в Сан Диего. Като цяло населението в ивицата от Санта Барбара до границата с Баха наброява 20 милиона, като в тях не е включен сивия сектор – бегълци, нелегални имигранти, бездомници и хора извън закона.

Сред тези 20 милиона жители един хищник би могъл да намери предостатъчно „благоприятни възможности“. Стопаджии, проститутки, бездомници, изоставени деца и възрастни хора. Много от тях не биха липсвали на никого.

Ключът е в мобилността. Южна Калифорния измисля култа към автомобила. Броят на населението е голям, но гъстотата му е ниска. Благодарение на мрежата си от магистрали например, Лос Анджелис се превръща в световна столица на банковите обири.

Тези магистрали са построени с помощта на хищника Мак Рей Едуардс. От 1953 до 1969г. той убивал деца и заравял телата им там, където щял да асфалтира на следващата сутрин. Когато се обесил в килията си в затвора в Сан Куентин, следващото поколение вече използвало неговите пътища.

Техните имена са кошмарна легенда. Харви Глатман. Тор Кристиансен. Кенет Бианки и Анджело Буоно. Уилям Бонин и Върнън Бътс. Фернандо Кота. Ранди Крафт. Семейство Менсън.

Двама от най-жестоките от тях днес вече са забравени от всички, с изключение на семействата на жертвите им. Тези убийци така и не се сдобиват с псевдоними, защото репортерите научават за тяхното съществуване чак след ареста им.

Но един от тях сам си измисля прякор. Той подписвал писмата си от затвора с псевдонима „Клещи“.

По-голям от Менсън

Лоурънс Биттейкър
Лоурънс Биттейкър

Лоурънс Сигмунт Биттейкър е роден в Питсбърг, щата Пенсилвания, на 27 септември 1940 г. Той бил осиновен скоро след раждането си от семейство Биттейкър. Баща му Джордж работел в самолетостроенето, което налагало честото местене на семейството – от Пенсилвания във Флорида, после в Охайо и накрая в Калифорния. Тази липса на постоянство се отразила на детството на Лоурънс и на 17 години, след няколко сблъсъка с полицията, той напуснал училище. Скоро след това бил арестуван в Лонг Бийч за кражба на кола, блъскане на човек и избягване от правосъдието. Този подвиг му осигурил пребиваване в изправителен център, където останал до 19-годишна възраст.

Няколко дни след освобождаването си Биттейкър бил арестуван от агентите на ФБР в Луизиана, по обвинение в нарушаване на междущатския закон за автокражби. През август 1959 г. получил 18-месечна присъда във Федералния изправителен дом в Оклахома. Доброто му поведение там му осигурило прехвърляне в Щатския медицински център в Спрингфийлд, щата Мисури, откъдето бил изписан, излежавайки две трети от присъдата си.

През декември 1960 г. Биттейкър бил арестуван за обир в Лос Анджелис и през май 1961 г. получил неопределената присъда от една до 15 години в щатски затвор. Психиатричният преглед показал, че той е манипулативен и страда от „значителна прикрита враждебност“. Въпреки „извънредната му интелигентност“, бил диагностициран с „гранична психоза“ и „параноя“, а един психиатър обърнал внимание на неговия „слаб контрол над импулсивното му поведение“. Въпреки тези диагнози, той бил освободен в края на 1963 г., след като излежал едва една-шеста от максималната си присъда.

Свободата и Лоурънс Биттейкър изглежда не се спогаждали добре. Два месеца след условното му освобождаване той отново бил вкаран в затвора за нарушение на пробацията си и по подозрение в грабеж. През 1966 г. Биттейкър споделил с психиатър, че кражбите го карат да се чувства „важен“ и добавил, че престъпленията му се случвали „при независещи от него обстоятелства“. Отново бил диагностициран с гранична психоза, но властите го пуснали и този път, само за да го приберат за поредно нарушение на пробацията му през юни 1967 г.

Месец по-късно Биттейкър бил набелязан за кражба и бягство от пътно произшествие. Той бил осъден на пет години, но получил предсрочно освобождаване само след три, през април 1970 г. През март 1971 г. бил арестуван за кражба, за която получил присъда от шест месеца до 15 години.

Затворническата система в Калифорния по онова време била в такъв хаос, че никой не се изненадал, когато Биттейкър бил освободен само три години по-късно, през 1974 г. Следващото му престъпление било дребна кражба от супермаркет – напъхал пържола в панталоните си. Случаят обаче ескалирал до опит за убийство, когато Биттейкър намушкал с нож един от служителите, който се опитал да го спре.

Криминалният психиатър д-р Робърт Маркман прегледал Биттейкър преди процеса и отхвърлил по-ранната му диагноза за гранична психоза. Обявил Биттейкър за „класически социопат“.

Д-р Маркман предупредил, че е много вероятно криминалното поведение на Биттейкър да ескалира към по-сериозни престъпления. Не можел да контролира вътрешните си импулси и бил в състояние да убива без колебание или разкаяние. По-късно Биттейкър потвърдил мнението на доктора, казвайки на свой съкилийник, че някой ден ще бъде „по-голям от Менсън„.

Въпреки предупрежденията на психиатрите, Биттейкър отново получил предсрочно освобождаване през ноември 1978 г.

Но преди да излезе на свобода успял да си създаде едно специално приятелство.

Затворнически кодекс

Рой Луис Норис
Рой Луис Норис

Рой Луис Норис е роден в Грийли, щата Колорадо, на 2 февруари 1948 г. За разлика от Биттейкър той живял в родния си град до 17-годишната си възраст, когато напуснал училище и се присъединил към флота. Бил разпределен в Сан Диего, но през 1969 г. прекарал четири месеца във Виетнам. Там Норис така и не видял битка отблизо, но за сметка на това се запознал с наркотиците.

Когато се върнал в Южна Калифорния през ноември 1969 г., Норис нападнал жена в колата й в центъра на Сан Диего. Опитал се да я изнасили. След като го освободили под гаранция за това престъпление, почукал на вратата на друга жена и я попитал дали може да използва телефона й. Жената му отказала и той се опитал да влезе през прозореца на всекидневната, а после се насочил към задния вход на кухнята. Счупил прозореца и успял да проникне в къщата, но полицията пристигнала навреме и му попречила да нарани жертвата си.

Научи повече за:   Паяжината на Джон Бантинг и Убийствата в Сноутаун

Норис бил освободен от армията заради „психологически проблеми“, след като бил диагностициран с „тежко шизоидно разстройство“. През май 1970 г., докато все още бил следствен за предишните две нападения, той атакувал млада жена в кампуса на колежа в Сан Диего. Повалил я с камък и след това многократно блъскал главата й в тротоара. Този път обвиненията били за нападение със смъртоносно оръжие и това най-накрая било достатъчно, за да приберат Норис на топло. Той бил затворен в Щатската болница „Атаскадеро“, като умствено разстроен сексуален насилник. След пет години Норис получил условно освобождаване, тъй като управата преценила, че „не представлява повече опасност за никого“.

Норис опровергал тази преценка три месеца по-късно в Редондо Бийч. Обикаляйки улиците с мотоциклета си, забелязал 27-годишна жена, която се прибирала у дома след скарване с приятеля й. Норис й предложил да я закара, но тя му отказала. Той скочил от мотора си и започнал да я души със собствения й шал. Когато била достатъчно замаяна, Норис я завлякъл зад близките храсти и я изнасилил. Полицията не успяла да реагира, тъй като описанието на жената за нападателя й било доста мъгляво. Но месец по-късно тя случайно видяла Норис отново. Този път запомнила регистрационния му номер. Норис бил осъден за изнасилване и изпратен в мъжкия затвор в Сан Луис Обиспо. Точно там срещнал приятел, който щял да промени живота му завинаги.

Впоследствие Норис разказва, че Лари Биттейкър на два пъти е спасявал живота му в затвора. Това преживяване скрепило връзката му с Биттейкър, а „затворническият кодекс“ изисквал да се съгласява с всичките му идеи, независимо колко налудничави били те.

Помогнало и това, че двамата споделяли почти идентични фантазии за доминация, изнасилвания и мъчения. Биттейкър му споделил, че следващият път, когато в ръцете му попадне жена, щял да я убие, за да се увери, че ще избегне правосъдието. Смятал, че би било забавно да избират жертви на възраст от 13 до 19 години и да проверяват колко дълго би живяла всяка от тях, подложена на разнообразни мъчения.

Биттейкър бил освободен условно на 15 ноември 1978 г. и се върнал в Лос Анджелис, където си намерил работа като шлосер. Норис бил освободен точно два месеца след него, на 15 януари 1979 г. Преместил се при майка си в един парк за каравани в Ел Ей и започнал работа като електротехник. През февруари 1979 г. Биттейкър му писал и двамата си уговорили рандеву в евтин хотел в центъра. Седейки над чашите, подновили приятелството си от затвора и повторили отново мрачните си фантазии.

Наближавала пролетта – ловният сезон.

„Убиеца Мак“

Като първа стъпка в изпълнението на замисъла си Биттейкър купил сребрист товарен микробус GMC от 1977 г. Предимствата му били, че нямал задни прозорци и разполагал с плъзгаща се врата отстрани. В случай, че жертвите им откажели да се качат доброволно, Биттейкър възнамерявал просто да ги грабне от тротоара.

Убиеца Мак
Убиеца Мак

Лари нарекъл микробуса „Убиеца Мак“.

От февруари до юни 1979 г. Биттейкър и Норис обикаляли напред-назад по магистралата „Пасифик Коуст“. Спирали на плажовете, флиртували с момичетата и често им правели снимки. По-късно Норис разказва, че двамата са качвали в микробуса около 20 потенциални жертви, без да им причинят вреда, но тази бройка вероятно е доста снижена. Впоследствие детективите откриват сред вещите на Биттейкър около 500 снимки на усмихнати млади жени. Повечето от тях никога не са идентифицирани.

Това било просто суха тренировка. Изнасилванията и убийствата трябвало да почакат, докато двамата намерели идеалното изолирано място, на което да отвеждат жертвите си. В края на април се натъкнали на занемарен пожарникарски път в планините Сан Габриел. Той бил преграден със заключена порта, но Биттейкър счупил катинара.

Сега се нуждаели единствено от момиче. Намерили го на 24 юни 1979 г.

Всичко започнало съвсем невинно. Биттейкър прекарал нощта в Убиеца Мак, паркиран пред караваната, в която Норис живеел с майка си. Прекарали сутринта, сглобявайки легло в задната част на микробуса. Под леглото имало достатъчно пространство, в което да бъде скрито тяло. В около 11:00 ч тръгнали на лов.

Потеглили на север, оглеждали се за стопаджийки и спирали по плажовете в търсене на жертва. В 17:00 ч попаднали на подходящата си мишена в Редондо Бийч.

Синди Шефър
Синди Шефър

Шестнадесетгодишната Синди Шефър се прибирала към дома на баба си след среща на Християнската младеж в Презвитерианската църква. Убиецът Мак спрял до нея и Норис й предложил да я закарат. Шефър отказала и игнорирала продължаващия да се движи след нея микробус. Внезапно колата я задминала и завила в една алея, оставайки със запален двигател.

Норис я пресрещнал на тротоара и усмихнат й повторил предложението си. Шефър се опитала да го подмине, но тогава Биттейкър я сграбчил и я завлякъл насила в микробуса. Плъзгащата се врата заглушила виковете й за помощ, докато Биттейкър усилвал радиото. Норис залепил устата й с тиксо и завързал ръцете и краката й. Убиецът Мак отпрашил, а на тротоара останала едната обувка на момичето.

В своите мемоари от затвора Биттейкър си спомня:

„Синди показа завидно присъствие на духа през цялото време и се примири с това, че няма избор. Не пророни нито сълза, не се съпротивляваше и сякаш не я интересуваше безопасността й. Предполагам, че е подозирала какво я очаква“.

Подкарали микробуса към планинския път и паркирали далеч от магистралата. Двамата изпушили по една трева и разпитвали Шефър за семейството й, докато не се отегчили от всичко това и не й заповядали да се съблече. Биттейкър излязъл от микробуса за около час и нещо, за да даде на Норис повече усамотение. След това се върнал, за да вземе своето. След ареста им месеци по-късно двамата се обвинявали един друг за това кой пръв бил предложил да убият Шефър. Норис първи се опитал да я удуши, но не се справил с тази задача и излязъл да повръща в храстите.

Когато се върнал, Биттейкър вече се бил заел с удушаването. Той подал на Норис телена закачалка и двамата я увили около шията й, затягайки я с клещи. Момичето се гърчило в продължение на 15 секунди и после се отпуснало.

Увили тялото й в завеса за баня и го хвърлили в един каньон, надявайки се пустинните животни да заличат следите.

Двамата се съгласили, че всичко е минало почти перфектно, но нещо липсвало. Следващият път трябвало да си вземат трофей от лова.

Основателна причина

Биттейкър и Норис излезли отново на лов в неделя, на 8 юли 1979 г. В ранния следобед се натъкнали на подходяща жертва, която стопирала коли на магистралата. Но друга кола ги изпреварила и Норис се затюхкал над лошия им късмет. Биттейкър му казал да има търпение. Щели да проследят колата и да видят къде ще бъде оставена стопаджийката.

Научи повече за:   Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Търпението им скоро било възнаградено. Момичето било оставено преди изход на магистралата и отново вдигнало палец за стоп. Междувременно Норис се махнал от пътническото място, скривайки се под леглото в задната част на микробуса.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
Андреа Хол
Андреа Хол

Андреа Хол (18г.) била много благодарна. Тя се представила на Биттейкър и с радост приела да я почерпи студена напитка. Хол се запътила да донесе безалкохолното от хладилната чанта в задната част на микробуса и тогава Норис изкочил от скривалището си и я сграбчил за краката. Последвало боричкане и още силна музика, докато Биттейкър продължавал да шофира. Хол се борела за живота си, но Норис бил твърде силен. Извил ръката й зад гърба и тя накрая се предала. Норис вързал краката и ръцете й и покрил устата й с тиксо.

Пожарникарският път вече бил позната територия. Не си губили времето в празни приказки с втората си жертва. Изнасилвали я многократно един след друг. Когато се изморили, Биттейкър заредил Полароида си, извлякъл Хол от микробуса и изпратил Норис да купи бира от малко магазинче по-надолу по пътя. Когато се върнал, заварил Биттейкър да се усмихва над снимките на Андреа, на които лицето й било изкривено от страх.

„Той ми каза, че й бил казал, че ще я убие“ – разказва Норис. – „Поискал от нея да му даде основателна причина, за да я остави жива. Каза, че тя не успяла да му даде кой знае каква“.

Биттейкър казал на Норис, че бил намушкал два пъти Хол с шило за лед – по веднъж във всяко ухо – но се наложило да я удуши, тъй като не умирала. След това бил хвърлил тялото й от една скала.

Две в едно

Лиа Лемп
Лиа Лемп

Биттейкър и Норис предприели третия си набег в Деня на труда – 3 септември. Мотаейки се край Хермоса Бийч, забелязали две момичета, седнали на пейката на автобусна спирка. Петнадесетгодишната Джаки Гилиам и 13-годишната Лиа Лемп с удоволствие приели да се качат при тях и с радост приели предложената им трева.

Биттейкър им казал, че възнамеряват да отидат на плажа. Минути по-късно Джаки и Лиа се разтревожили, когато отбил на север, но той им обяснил, че просто търси безопасно място, на което да паркира, за да се напушат на спокойствие. Момичетата протестирали, когато спрял край тенис корт в предградията. Лиа тръгнала да отваря вратата, но Норис я изпреварил, удряйки я по главата с бейзболна бухалка.

Джаки Гилиам
Джаки Гилиам

Започнала жестока борба. Биттейкър се притекъл на помощ и двамата най-сетне успели да покорят тийнейджърките, връзвайки ги с тиксо. Чак тогава забелязали, че няколко тенис играчи ги наблюдават от близкото игрище. Обезпокоен, че някой може да се обади в полицията, Биттейкър натиснал газта и отпрашил към скривалището в планините Сан Габриел. Но никой не се обадил в полицията.

Биттейкър и Норис държали последните си две жертви живи в продължение на два дни. Направили аудиозапис на изнасилването и мъченията. На касетата се чувало как, изнасилвайки Джаки Гилиам, Норис я заставя да играе ролята на негова братовчедка, обект на сексуалните му фантазии.

Изморен от играта и закъсняващ за работа, Биттейкър повторил трика с шилото за лед, пробождайки Гилиам в двете уши. Също като при Андреа Хол, това я накарало да пищи, но не я убило и двамата изнасилвачи се редували да я душат до смърт. След това дошъл редът на Лемп – Биттейкър я стискал за гушата, а Норис я ударил няколко пъти по главата с ковашки чук. Хвърлили жертвите си от една скала, като шилото за лед все още стърчало от главата на Джаки Гилиам.

В неделя, на 30 септември, набелязали Шърли Сандърс от Орегон, която била на гости на баща си в Манхатън Бийч. Когато отказала да се качи в Убиеца Мак, я напръскали със сълзотворен спрей и я вкарали вътре. Двамата я изнасилили в микробуса, но не били особено внимателни и тя успяла да избяга. Сандърс сигнализирала за изнасилването, но не могла да идентифицира нападателите си. Не си спомняла и регистрационния им номер.

Пищи, скъпа, пищи

Следващият месец бил изпитание за нервите на Биттейкър и Норис, които се страхували, че полицията би могла да ги хване всеки момент. Биттейкър си намерил ново жилище в Бърбанк, а Норис останал при майка си. Седмиците минавали без признаци, че полицията е по следите им и убийците започнали да успокояват.

Линет Ледфорд
Линет Ледфорд

Двойката излязла отново на лов в нощта на Хелоуин, като този път вместо плажовете, обикаляли улиците на жилищните квартали Сънленд и Тихунга в долината Сан Фернандо. Забелязали 16-годишната стопаджийка Линет Ледфорд и й предложили да я закарат. Тя се съгласила и след пет минути вече се боричкала с Норис на пода в Убиеца Мак.

Биттейкър решил да не губи време в пътуване до планината. Решил, че биха могли да изнасилят и измъчват Ледфорд, докато обикалят предградията на Лос Анджелис. Норис седнал зад волана, а Биттейкър включил касетофона на запис и отишъл да работи над пленницата. На записа се чува как той я зашлевява и й нарежда: „Кажи нещо, момиче!“.

„Какво искаш да кажа?“ – отговаря тя.

Плесниците  продължават, прекъсвани от викове на болка. Раздразненият Биттейкър се обръща към Ледфорд: „Не можеш ли да пищиш по-силно, а?“.

Ледфорд се опитва да му угоди, но той иска още. Биттейкър изважда клещи и се захваща за работа: „Пищи, скъпа!“ – подканва я той.

После се чува гласът на Норис: „Вдигни малко шум, момиче!“ – нарежда й той. – „Давай, викай или аз ще те накарам да викаш!“.

„Ще викам, ако спреш да ме удряш“ – проплаква Ледфорд, когато Норис започва да я удря по лактите с чук.

Норис замахва с чука 25 пъти, повтаряйки като в унес: „Давай, момиче! Не спирай! Викай, докато не ти кажа да спреш!“.

Биттейкър паркирал микробуса и се подготвил за убийството. „Взех тел от закачалка“ – казва той на полицията по-късно, – „увих я около врата й и я затегнах с клещите“.

Чувствайки се недосегаеми, двамата решили, че ще бъде забавно, ако този път изхвърлят жертвата си на нечия предна морава. Избрали случаен двор в Хермоса Бийч и стоварили тялото на Ледфорд върху бръшляна. Трупът й бил открит на следващата сутрин.

Находката шокирала Лос Анджелис, понеже се случила само няколко дни след ареста на „Хилсайдския удушвач“ Анджело Буоно. Полицията заявила, че не са й известни други жертви на Буоно. Имало сигнали за изчезнали жени и момичета, разбира се, но кой би могъл да каже дали те са мъртви?

Прехвърляне на вина

В известен смисъл Линет Ледфорд развалила забавлението. Тя била втората 16-годишна, която двамата убивали, а те искали да убият по една девойка от всички възрасти между 13 и 19 години. Ловците обаче не се притеснявали особено. Смятали, че разполагат с цялото време на света.

Но грешали.

Самият Рой Норис бил част от проблема. Толкова се вълнувал от зловещата им игра, че просто не можел да си държи езика зад зъбите. През октомври 1979 г. вече бил започнал да се хвали за нападенията на своя приятел от затвора Джими Далтън, наблягайки на ролята си на криминален гений. Далтън смятал, че това са празни приказки, докато не било открито тялото на Ледфорд. Той се обадил на адвоката си и двамата отишли в полицията, където били изслушани и изпратени в управлението в Хермоса Бийч, което разследвало случая с Ледфорд.

Научи повече за:   Джордж Ръсел: Крадливия сериен убиец

Детектив Пол Байнъм от Хермоса Бийч бил начело на разследването. Той не разполагал с веществени доказателства, но когато чул от Далтън за сребристия бус, в главата му отекнала камбанка. Изпратил хората си да разпитат Шърли Сандърс от Орегон, която била нападната преди няколко месеца в подобна кола. Когато й показали фотографии, тя веднага разпознала Биттейкър и Норис.

Байнъм провел разговор със заместник-окръжния прокурор Стийв Кей, който бил обвинител срещу Норис в предишното му дело за изнасилване. Кей призовал Байнъм за търпение, изтъквайки, че им трябва време, за да изградят солиден случай. Полицията поставила двойката под наблюдение. И този път Норис се оказал слабото звено. Той бил забелязан да продава марихуана на улицата.

Задната част на микробуса след претърсването
Задната част на микробуса след претърсването

Полицията пристъпила към действие два дни преди Деня на благодарността през 1979 г. Арестували Норис, тъй като нарушавал пробацията си, продавайки марихуана, а Биттейкър бил прибран за изнасилването и отвличането на Шърли Сандърс. Норис, който се отказал от правото си на адвокат, в крайна сметка се пречупил и се признал за неохотен съучастник в убийствата, планирани и извършени от Биттейкър. „Затворническият код“ изисквал от него да му се подчинява, понеже дължал на Биттейкър живота си.

Благодарение на показанията на Норис, двамата мъже били обвинени в пет предумишлени убийства, както и в отвличане, грабеж, изнасилване, жестоко сексуално нападение и престъпен замисъл. Всеки от тях се опитал да обвини другия за най-бруталните деяния. Норис сега твърдял, че е бил друсан през цялото време и затова не е могъл да се опълчи на Биттейкър. Но аудиозаписите разказвали друга история, разкривайки Норис като доброволен съучастник. Той осъзнал, че ще трябва да се постарае повечко, за да избегне смъртното наказание.

Рой Норис в затвора
Рой Норис в затвора

През февруари 1980 г. Норис повел детектив Байнъм, Стийв Кей и членовете на спасителния планински екип на разходка в Сан Габриел. Открили Лиа Лемп и Джаки Гилиам със забитото в главата й шило на Биттейкър, но от Синди Шефър и Андреа Хол нямало и следа. Те били загубени завинаги. Въпреки това Норис бил осигурил достатъчно доказателства, за да си уреди сделка с прокуратурата.

Прокурор Стийв Кей неохотно се съгласил да му осигури доживотна присъда с право на помилване, в замяна на показанията му срещу Биттейкър.

Норис получил от 45 години до доживот, като трябвало да излежи минимум 30 години преди да има право да се яви пред Комисията за предсрочно освобождаване. Разглеждането на неговата молба ще стане през 2010 г., но имайки предвид естеството на престъпленията му, едва ли ще бъде уважена.

Правосъдие

Лоурънс Биттейкър в съда
Лоурънс Биттейкър в съда

Стийв Кей бил твърдо решен да търси смъртна присъда за Лоурънс Биттейкър.

Самият обвиняем изглежда се наслаждавал на съдебния процес. Биттейкър се приготвил за делото, пишейки мемоарите си, подходящо озаглавени „Последното пътуване“. Упорито вярвал, че съдебните заседатели ще повярват на неговите твърдения, че Норис е бил мозъкът, стоящ зад престъпленията. За щастие не станало така и на 17 февруари 1981 г. Биттейкър бил признат за виновен в пет убийства и 21 други углавни престъпления.

Калифорния, както и другите щати, провежда криминалните си дела на няколко етапа. В първия се определя вината или невинността на подсъдимия, а във втория степента на наказанието му. За да докаже, че има необходимост от смъртна присъда, обвинението трябва да демонстрира „специални обстоятелства“. Личните аудиозаписи на Биттейкър били пуснати на журито и до такава степен потресли съдебните заседатели, че някои от тях напуснали залата, за да повръщат. Журито бързо препоръчало смъртна присъда.

Съдията се съгласил със съдебните заседатели и на 24 март 1981 г. Биттейкър бил осъден на смърт.

Смъртното наказание не е нито сигурно, нито бързо. Обжалването му става автоматично, без значение от желанието на обвиняемия. Изминали две години преди Върховният съд в Калифорния да назначи апелативен адвокат на Биттейкър и още шест, преди същия съд да потвърди присъдата му, назначавайки датата на изпълнението й за 29 декември 1989 г. Адвокатът на Биттейкър започнал второ обжалване, което автоматично отложило екзекуцията му. На 11 юни 1990 г. Върховният съд отказал да преразгледа отново неговия случай.

По-късно през същата година, когато актьорът Скот Глен се подготвял за ролята си на профайлър от ФБР в „Мълчанието на агнетата“, той посетил Отдела на ФБР по поведенческа психология на серийните убийства в Куонтико, щата Вирджиния. Легендарният профайлър Джон Дъглас пуснал на Глен записите на Биттейкър и Норис и актьорът напуснал офиса му облян в сълзи. Казал пред репортерите, че бил влязъл в сградата като противник на смъртното наказание, а е напуснал като твърд негов привърженик.

Когато Биттейкър не бил зает с обжалването на присъдата си, се забавлявал да подава фриволни искове срещу затворническата управа. До октомври 1995 г. вече бил направил над 40 жалби. Една от тях гласяла, че е бил подложен на „жестоко и необичайно наказание“, получавайки счупена бисквитка за обяд, и щатските власти трябвало да изхарчат 5000 долара, за да докажат в съда, че Биттейкър е можел да пропусне обяда си и все пак да оцелее, изяждайки само закуската и вечерята си.

Биттейкър в затвора
Биттейкър в затвора

Това било страхотно забавление, което не струвало нищо на Биттейкър, тъй като затворниците в Калифорния имат право да подават жалби безплатно. Той запълвал останалото си време, играейки бридж с други осъдени серийни убийци, като Ранди Крафт, Дъглас Кларк и Уилям Бонин, общият брой на чийто жертви се изчислява на около 94. Играта им била разтурена през февруари 1996 г., когато Бонин бил екзекутиран, но Биттейкър си намерил друга разтуха. В края на 90-те продавал изрезки от ноктите си на фенове на серийните убийци. Писмата от почитателите му също били достатъчно много, за да запълват времето му между игрите на карти.

Биттейкър често подписвал тези писма с псевдонима „Клещи“.

С настъпването на 2019 г., след множество провалени обжалвания, Лоурънс Биттейкър е все още в затвора, в очакване на изпълнението на смъртната му присъда. Рой Норис трябвало да се яви пред комисията по помилвания през 2009 г., но отказал да го направи. Следващата му възможност за предсрочно освобождаване е през 2019 г.

Аудиокасетата с изнасилването и изтезанията на Линет Ледфорд, записана от двамата убийци, се намира в Академията на ФБР, където се използва, за да притъпи чувствителността на бъдещите агенти към суровата действителност на изтезанията и убийствата.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

17
Напиши коментар

avatar
17 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
abvxoxoСилвияEmiliosPride Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Discip
Гост
Discip

Мерси за статията автора има бира от мен :). Имам 1 познат в Джаксънвил, който държи най-големият портал за продажба на стоки на серийни убийци в САЩ продаваше пролета кичури коса от Биттейкър по 40$ и ноктите на Норис за 20$. Ченгетата не са могли да ги хванат понеже са мислели, че убиеца е един начина на отвличане е бил сходен с този на Бонин, Крафт и Патрик Кърней. В момента има мораториум върху смъртното наказание в Калифорния и надали ще го екзекутират, въпреки че изпълниха присъдата на онази педеруга Бонин. Щом на „нощният ловец“ не са му сложили инжекцията… виж още »

Discip
Гост
Discip

Няма проблем аз доста се интересувам от тези неща понеже си падам любител психолог 🙂 наскоро си купих „Final Truth“ на Гаскинс. Интересно ми е какво ги кара да измъчват и убиват, но това надали ще научим скоро. По принцип учените са установили само 10% от човешкият мозък за какво служи, а фантазийте и нещата, които ги пораждат са в останалите 90. Не искам да ставам нахален 🙂 , но бих препоръчал Джералд Стано той е идеален пример за отколешният спор, дали на серийните убийци им е генетично заложено или обществото ги създава. Ето сайта за стоки http://serialkillersink.net има адресите… виж още »

Discip
Гост
Discip

Щатите са може би единствената страна, в която могат да превърнат всеки в „суперзвезда“ те си умират за зрелища и правят пари от всичко може да платиш 20$ за обиколка на затвора. Това че убийците правят пари не е точно така плащат се процесите, компенсация за роднините на жертвите повечето се навиват да издават книги, за да могат да покрият разходите, а други като Бънди да отърват стола. За мъжа който държи сайта знам, че не плаща никакви пари, а прави „услуги“. Трябва да ги заинтригуваш те са психопати, които търсят развлечение и искат да стимулират извратените си фантазии интересно… виж още »

Pride
Гост
Pride

Здравейте , приятели.
отдавна търся контакс с ръководството на този сайт и ето, че най- ненадейно, докато четох вечерната си доза престъпления, се натъкнах на вас 🙂 за да не затормозяваме темата, моля пишете на скайп Torrasque_ или дайте вие мейл за контакт, тъй като имам някой доста потресаващи предложения 🙂 поздрави

Discip
Гост
Discip

Нямам нищо общо със сайта, но може да ги пуснеш тук тия „потресаващи предложения“ да не би да си решил да събираш последователи на Менсън? 🙂 От сега ти казвам в Бг няма почва за такива неща, аз живея във Флорида ако наминеш мога да те запозная с негови почитатели, които се готвят усилено за 2012 :). Нямам желание да си давам мейла, но ако имаш фейсбук може да ми пишеш там, регнал съм се в приятелите на сайта ника ми е същия.

Pride
Гост
Pride

говорех за Силвия 🙂

Emilios
Гост

Bravo za statiata ,,a tova za faceebok i priatelite na saita ne moga da go otkria tam FACEEBOK–> Discip!!!!!!

Emilios
Гост

Blagodaria Silvia ,,imam registracia vav facee sas sastoto ime kato tyk.Prosto mi stana lybopitno zastoto tarsex kriminalni dosieta vav facee i tarsa4kata ne iskara nisto 🙂

Emilios
Гост

Silvia v momenta v koito natisna na link koito si ostavila,mi se otvaria parvona4alna stranica na faceebok!!moiata li4na stranica!!

xoxo
Гост
xoxo

може ли да авторът на статията да си напише името, че ми трябва за проект.. благодаря предварително : )

иначе информацията е много шокираща.. чудя се как хората могат да казват, че сега има много насилие и жестокости.. не че не е така, ама като си помисля за всичките истории в сайта и….

xoxo
Гост
xoxo

mda, syglasna sym.
inache mersi za infoto ;p

abv
Гост
abv

Няма да съм много далеч от истината ако кажа,че подобни отрепки в България ги нарочват за елит!