Ленърд Лейк и Чарлз Инг: Операция Миранда

Ленърд Лейк и Чарлз Инг: Операция Миранда

Тези две дяволски изчадия построяват килия за мъчения и студио за снъф филми в отдалечено ранчо в северна Калифорния, за да задоволяват перверзните си фантазии. Лейк имал разработен план за оцеляване в случай, че настъпи Страшният съд, наречен „Операция Миранда“.

Този план щял да бъде готов за действие веднага щом се разсеел радиоактивният прах след Третата световна война. Лейк строял система от подземни бункери около хижа в Уилсивил, в подножието на Сиера Невада, където покорни робини щели да се отдават на всекиму според заслугите. (Успокояващ е фактът, че дори садистите планират да оцелеят след Апокалипсиса).

Рутинна проверка

Когато полицай Даниел Райт се отзовал на рутинно обаждане за кражба от склад за дървен материал в Саут Сити, той нямал представа какво му предстои да разкрие. Знаел само, че продавачът в склада е видял как някакъв азиатец скрива менгеме под якето си и казал на свой колега да се обади на полицията.

Щом пристигнал на мястото, Райт спрял до хонда „Прелюд“ от 1980 г. и към него се приближили въпросният продавач и едър брадат мъж. Продавачът посочил менгемето, което лежало в отворения багажник на хондата и казал на Райт, че азиатецът го е хвърлил там преди да избяга.

Райт погледнал в колата и видял торба, в която изглежда имало оръжие. Вътре в нея имало зареден револвер .22 кал и заглушител. В този момент брадатият мъж се приближил към Райт и му показал касова бележка. „Ето я касовата бележка“ – казал той. – „Аз платих менгемето, което приятелят ми взе, няма нужда от полиция“. Без да отговори Райт се върнал в колата си, за да провери номера на хондата по станцията. Докато чакал резултата, се обърнал към брадатия мъж:

„Чия е тази кола?“

Мъжът отговорил – „На Лони Бонд“.

„Къде е той?“ – попитал Райт.

„На север“ – бил отговорът.

В този момент Райт бил уведомен по станцията, че номерът на хондата „838WFQ“ всъщност принадлежи на буик, регистриран на името на Лони Бонд. Полицаят осведомил едрия мъж, че подмяната на регистрационни номера се преследва от закона. Райт поискал от човека документ за самоличност и той му подал шофьорска книжка на името на Робин С. Стейпли, 26-годишен жител на Сан Диего. Това засилило подозренията на Райт, тъй като човекът срещу него изглеждал значително по-възрастен.

Райт взел оръжието и попитал мъжа: „Не знаете ли, че е незаконно да носите оръжие със заглушител?“.

„То не е мое, на Лони е. Използвам го, за да стрелям по бирени кутии.“.

Райт използвал станцията отново, този път за да провери серийния номер на оръжието и открил, че то е регистрирано на Робин С. Стейпли.

„Вие сте арестуван“ – казал полицаят на брадатия мъж.

„За какво?“

„За притежание на незаконно оръжие.“

„Казах ви, че не е мое.“ – отговорил мъжът.

„Вие сте Стейпли, нали така? Оръжието е регистрирано на ваше име.“

След като сложил белезници на мъжа и прочел правата му, полицай Райт го заключил на задната седалка на колата си и се върнал при продавача, за да получи описанието на другия мъж, което веднага предал по станцията: „Азиатец, мъж, слаб, около 25-годишен, последно видян да носи парка.“

След като уредил хондата да бъде закарана на полицейския паркинг, Райт откарал затворника си в полицейския участък на Саут Сити, където го вкарал в стаята за разпит и му казал да изпразни джобовете си. Сред останалите предмети имало пътна квитанция на името на Чарлз Гънър.

„Кой е Гънър?“ – попитал Райт.

В този момент друг полицай осведомил Райт, че серийният номер на мотора на хондата показвал, че тя принадлежи на мъж на име Пол Коснър, който бил обявен за изчезнал от полицията в Сан Франциско преди девет месеца. Когато Райт споделил тази нова информация с брадатия, мъжът пребледнял и помолил за лист, химикалка и чаша вода.

„Признание ли ще пишеш?“ – попитал го Райт.

„Не“ – казал мъжът, – „просто бележка до жената.“

Помолил да му свалят белезниците, след което надраскал къса бележка и я сложил в джоба си.

„Мога да изпратя бележката вместо теб“ – предложил му Райт.

Тогава мъжът казал – „Не мога да повярвам, че това ми се случва, заради едно скапано менгеме. Името на приятеля ми е Чарли Чийта Инг.“

Ленърд Лейк
Ленърд Лейк

Той казал на Райт, че истинското му име е Ленърд Лейк и е беглец, издирван от ФБР. Без да каже нищо повече Лейк извадил нещо от ревера на ризата си и го пъхнал в устата си. За броени секунди подбелил очи и изпаднал в конвулсии. Райт извикал за помощ и проверил пулса му. Мъжът бил жив, но на ръба. Полицията впоследствие открила, че той е държал залепени под ревера си две капсули с цианид.

Докато линейката откарвала Лейк към болницата, полицай Райт се чудел защо човек би искал да се самоубие заради една открадната кола. Съвсем скоро щял да получи отговор на този въпрос.

Уилсивил

Не след дълго полицията в Сан Франциско установила, че си има работа с нещо доста по-сериозно от обикновен случай на кражба в магазин, особено когато открила кървави петна по предната дясна седалка на хондата, дупка от куршум над нея близо до сенника и две гилзи под седалката. Тридесет и деветгодишният търговец на коли втора ръка Пол Коснър, който бил истинският собственик на хондата, изчезнал на 2 ноември 1984 г., след като казал на приятелката си, че има среща с „някакъв странен тип“, за да му покаже колата. Никой повече не го видял.

Колата и намереното в нея били преместени в Сан Франциско, тъй като детективите от Отдела за изчезнали лица на местната полиция разследвали изчезването на Пол Коснър. В жабката били открити няколко дебитни, кредитни карти, и други документи на името на Робин Скот Стейпли. След запитване до полицията в Сан Диего се установило, че Стейпли е един от основателите на „Ангели-пазители“ в града – национална организация, създадена да защитава обикновените граждани от престъпления и да подпомага полицията. Стейпли липсвал от април миналата година.

В колата била открита и друга дебитна карта на името на Ранди Джейкъбсън, както и сметка за газ и електричество на името на Кларалин Балаш. Адресът на сметката бил пощенска кутия в Уилсивил, Калифорния, район разположен на 240 км източно от Сан Франциско, в полите на планините Сиера Невада. След като се допитала до „Електроснабдяване и газификация Пасифик“, полицията установила, че Балаш е бившата съпруга на Лейк, която живее в Сан Бруно, само на няколко километра от мястото, където Лейк бил арестуван.

На 3 юни 1985 г., в понеделник, двамата детективи Том Айзенман и Айрийн Брун отишли да разпитат Балаш. Когато я попитали за адреса в Уилсивил, тя им казала, че това е малка хижа, собственост на баща й, близо до Сан Андреас в окръг Калаверас. Детективите я помолили за указания как да стигнат до нея, но Балаш им обяснила, че хижата е в много отдалечена местност и само добре познаващ околността човек би могъл да я намери. Полицаите се уговорили с нея да ги отведе дотам на следващия ден, тъй като първо трябвало да получат разрешение за оглед от шерифството в Калаверас.

На другия ден, след като получили разрешението от шериф Балард, Айзенман, Брун и още двама полицаи, изпратени от Балард, се срещнали с Балаш и майката на Лейк Глориа Еберлинг в бакалия на магистрала 88, недалеч от хижата. Балаш се явила със закъснение на срещата и обяснила, че е била в хижата преди това. Полицаите й напомнили, че ще бъде преследвана по съдебен ред, ако е скрила някакви доказателства. Балаш обяснила, че е просто е търсела домашни видеофилми, заснети от Лейк, в които била гола и затова не желаела да бъдат видяни от друг.

Хижата

Балаш ги повела по пътя „Блу Маунтин Роуд“ и след два завоя минали покрай бетонна постройка и пристигнали пред хижата. Противно на твърденията на Балаш се оказало, че къщата е доста лесна за откриване. Брун и помощник-шерифът от Калаверас Варейн претърсили вътрешността на хижата, докато Айзенман и другият помощник-шериф оглеждали околността.

Хижата и бункерът
Хижата и бункерът

Хижата се състояла от гостна, две спални, кухня и баня. Първото нещо, което детектив Брун забелязала, влизайки в стаята, били червени пръски по тавана на гостната. На една от стените била закачена фреска, изобразяваща гориста местност, в центъра на която се мъдрела дупка от малокалибрено оръжие. На пода на кухнята Брун забелязала още една такава дупка. В голямата спалня имало легло, около чийто странични стълбове били омотани електрически жици. В пода, до всеки ъгъл на леглото, били завинтени шарнирни болтове, а над него, закрепен за стената, стоял 250-ватов прожектор.

До едната страна на леглото имало скрин, който съдържал най-разнообразен асортимент от женско бельо, голяма част от което било пропито с тъмночервени петна. Когато повдигнала единия край на матрака, Брун открила отдолу втори матрак, който също бил изцапан с подобни на кръв петна. Когато се върнала в гостната, помощник-шериф Варейн й показал телевизор и аудиооборудване, чийто серийни номера били заличени. По-късно Брун установила, че това оборудване принадлежи на Харви Дъбс, жител на Сан Франциско, който бил изчезнал заедно със съпругата и новородения си син на 24 юли 1984 г. Семейството било видяно за последен път от техен съсед, който ги забелязал да говорят с двама мъже, които се интересували от обявата на Дъбс в местния вестник за продажба на техническо оборудване.

Брун и Варейн се запътили към офиса на окръжната прокуроратура в Сан Андреас и изложили разкритията си пред помощник прокурора Джон Мартин, който се съгласил, че разполагат с достатъчно основания, за да им бъде издадена заповед за обиск на цялата собственост. След като се сдобили със заповедта от съдия Дъглас Мюхини, Брун и Варейн се върнали обратно в хижата и провели кратък разпит с Балаш и Ебърлинг, интересувайки се от техните предишни посещения в къщата. Ебърлинг отказала да отговаря на въпросите им, а Балаш била уклончива и заявила само, че нейните родители са купили имота от „дебелия човек“.

Младоженци

След разпита на двете жени Айзенман отвел Брун до единия край на двора и й показал пещ за изгаряне на отпадъци с дебели огнеупорни стени, способни да издържат на екстремни температури. Двамата детективи решили, че приоритет на претърсването трябва да бъдат въпросната пещ и странният бетонен бункер наблизо. Тъй като заповедта за обиск не включвала заключения бункер, Брун попитала Балаш дали дава съгласието си той да бъде претърсен. Балаш им отговорила ядосано, че трябва да говорят за това с партньора на Лейк Чарлз Инг.

Научи повече за:   Смъртоносният тандем Людовик Толумов и Иван Серафимов-Сладкото

Брун поискала да разбере повече за Инг и Балаш й казала, че той е азиатец, който обикновено се мотаел с бившия й съпруг. Когато я попитали дали го е виждала скоро, тя казала на детективите, че Инг й се бил обадил предния ден и я помолил да го закара до апартамента му, за да си вземе чека за заплатата. Там си приготвил един куфар с дрехи, пистолет .22 кал , голяма сума пари в брой и два документа за самоличност – шофьорска книжка от Калифорния и карта за социално осигуряване на името на Майк Кимото. След това го закарала до терминала на „Юнайтед Еърлайнс“ на летище в Сан Франциско, но нямала представа къде може да е отишъл.

Ленърд Лейк
Ленърд Лейк

Когато я разпитали за Лейк, Балаш им разказала, че двамата са се запознали на панаир в окръг Марин и скоро след това се оженили. За свой кум Лейк избрал дългогодишния си приятел Чарлз Гънър – висок едва 1,55 м, той тежал 180 кг., заради което Балаш го наричала „дебелия човек“. Скоро след сватбата, която била платена от Гънър, двойката се преместила във Файло, Мендосино, където Лейк си намерил работа като управител на мотел. След една година се появил Инг и се нанесъл да живее при младото семейство. Според Балаш, двамата мъже се разбирали много добре – все пак били служители от флота. През 1982 г., пет месеца след пристигането му, Инг изчезнал за няколко дни и се върнал с някакъв пикап. Балаш разказала на детективите как през онази нощ двамата приятели изпълнили странен танц на радостта на двора и след това разтоварили някакви щайги от пикапа и ги прибрали в бараката.

Рано на следващата сутрин специален отряд от ФБР нахлул в дома им и арестувал Инг и Лейк по обвинение в кражба на оръжие от военна база в Хавай. По-късно Лейк бил освободен под гаранция за 30 000 долара, платени от Гънър, докато Инг, който все още бил служител на флота, бил изправен на съд и получил две години в затвора „Левънуърт“. Лейк не изгарял от желание да го последва и кроял планове за бягство. Искал да се скрие в планината и помолил Балаш да тръгне с него. Тя му отказала и това бил краят на връзката им. Лейк се преместил в хижата сам.

Въпреки че Балаш съвсем спокойно споделяла за живота си с Лейк, когато Брун я притиснала за повече подробности за отношенията между Лейк и Инг, тя се ядосала, отказала разрешение на детективите да претърсят бункера и поискала да говори с адвокат. Малко след това Балаш и Ебърлинг си тръгнали.

След като предали информацията за движението на Инг в управлението, Брун и Айзенман напуснали хижата, за да изискат допълнителна заповед за обиск на бункера. В светлината на разкритията им, на молбата им било отговорено незабавно и на мястото бил изпратен специален екип, който да проведе обиска. Началникът на полицията в Сан Франциско Корнелиъс Мърфи подбрал дванадесет членен отряд, а шериф Балард от окръг Калавера сформирал екип от петима души, начело с лейтенант Боб Бънинг. Заместник-главен инспектор Джоузеф Лордан отговарял за отряда от Сан Франциско.

Тайни стаи

Претърсването започнало във вторник на 4 юни 1985 г. Първата задача била да се издигне базов лагер, докато дойде ключар, който да отвори бункера. Предварителният оглед на района около бункера разкрил открита площ 3 метра в диаметър, по която имало следи от силен алкален разтвор и дълъг ров, в който имало остатъци от дрехи. Опасявайки се, че са попаднали на гробище, шериф Балард заповядал търсенето да се фокусира на това място и изпратил един от служителите си да разбере кой е собственикът на съседния имот. След няколко часа към претърсването се присъединили екип с кучета-търсачи, криминалист и още двама редови полицаи.

Докато Балард координирал действията на екипа си, служителят изпратен при съседите се върнал с още обезпокояваща информация. Собственикът на съседният имот Бо Картър, с който се свързали по телефона, осведомил полицая, че давал къщата си под наем. Преди няколко седмици наемателите Лони Бонд, неговата приятелка Бренда О’Конър и техният новороден син Лони младши спрели да си плащат наема и той изпратил агент по недвижими имоти да го събере. Когато агентът пристигнал, от хижата се приближил човек на име Чарлз Гънър и му казал, че наемателите са си тръгнали преди десет дни. Агентът казал на Картър, че точно преди да изчезнат със семейство Бонд бил живял човек на име Робин Стейпли. Агентът забелязал още, че близо до границата между двата имота наскоро е копано.

Обезпокоен от тези новини, седмица по-късно Картър отишъл да провери собствеността си. Когато пристигнал, от съседното място се задал някакъв мъж, представил се като Чарли Гънър и го наблюдавал, докато Картът проверявал къщата си. Картър казал, че тогава не се бил усъмнил в Гънър, но когато видял по новините човека, който се опитал да се отрови с цианид заради арест за притежание на оръжие, той разпознал мъжа. Според Картър човекът, когото срещнал при хижата бил Ленърд Лейк. След като чул тази история Балард изпратил хора да намерят разкопания участък описан от агента.

Вътрешността на бункера
Вътрешността на бункера

Бункерът бил отворен на следващия ден. Първоначалният оглед бил проведен от шериф Балард, детективите Айзънмен и Брун и полицай Джим Стенкуист. Главната стая представлявала работилница с размери 6 на 4 метра, в която имало голям набор от инструменти и електрически триони, окачени на шперплатово табло до работния тезгях. При по-внимателен оглед се оказало, че много от тях са зацапани със засъхнала кафеникава субстанция, вероятно кръв. За тезгяха било закрепено счупено менгеме. Детективите установили, че стаята изглежда по-малка отвътре, отколкото отвън и заключили, че може би има скрито помещение. Скоро открили, че таблото с инструменти всъщност представлява тайна врата, водеща към по-малка стая. Вътре имало двойно легло, нощно шкафче, книги и настолна лампа. На една от стените била закачена дървена табелка с гравиран надпис „Операция Миранда“.

Впоследствие полицията установила, че името идва от книгата „Колекционерът“ на Джон Фоулс, която била открита в стаята. В нея се разказва за колекционер на пеперуди, който отвлича красива жена и я държи заключена в мазето си, където тя накрая умира.

В стаята имало също и военна екипировка – униформи, кубинки и голям набор от оръжия, като автомати, пушки и картечници. На пода полицията открила работна риза и бейзболна шапка с надпис „Превозвачески услуги Денис“.

Зад книгите за експлозиви и химикали, наредени на лавиците по задната стена, детективите открили малко прозорче, което изглежда било направено от няколко слоя стъкло, вероятно за звукоизолация. На друг рафт стоял военен мерник „Старлайт“ за нощно виждане, предназначен за снайпер. На другата стена били залепени 21 непринудени снимки на млади момичета, в различен стадии на разсъбличане, повечето от които били заснети навън. На две от снимките за заден фон бил използван тапет с мотив от анимационен филм.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

По-късно полицията открила, че тапетът е същият като тапетите в поправителния дом в Саут Сити, където Кларалин Балаш била работила като асистент-учител. Всичките двадесет и една жени от снимките били открити живи и здрави.

След като отново проверили размерите на помещението, детективите разбрали, че отново има несъотвествие и предположили, че зад малкия прозорец се крие трета стая. Шериф Балард бил информиран за това, но наредил търсенето да спре, докато не се вземат проби и доказателства от първите две стаи.

Криминалистите открили единичен отпечатък на възрастен човек на прозорчето зад лавицата за книги. По-късно намерили още отпечатъци около и по същия прозорец, за които по-късно било установено, че принадлежат на Инг и Лейк.

Докато криминалистите събирали улики, търсачите отвън открили две кости до алеята водеща към къщата, но не можели да определят дали са човешки. Те били изпратени на главния съдебен лекар на Сан Франциско доктор Бойд Стивънс за пълен анализ.

Зловещи находки

На втория ден лабораторният екип, отговорен за претърсването на хижата, открил  куршум .22 кал забит в стената на голямата спалня. Под пружините на леглото в същата стая бил намерен дневник, в който Ленърд Лейк бил описал в смразяващи детайли как той и Инг са набелязвали, изнасилвали и убивали многобройните си жертви. Дневникът съдържал и плана на Лейк, който се страхувал от атомна война, за построяването на серия от бункери на територията на цялата страна, заредени с провизии, оръжия и секс-робини. Предназначението на жените-пленнички щяло да бъде да създават потомство за обезлюдения свят.

В 17:00 часа на следващия ден събирането на улики от двете стаи на бункера приключило и Балард наредил на Брун и Айзенман да продължат с претърсването на интериора. Брун открила тайна врата зад лавиците с книги, която водела към стаята с прозореца. Стаята била широка едва метър, с дължина 2,30 м и височина 1,80 м. Вътре имало тясно легло, химическа тоалетна, ароматизатор за въздух и контейнер с вода. В стената били издълбани дупки за вентилация, които обаче били закрити така, че да не пропускат светлина. След огледа на двете стаи се установило, че прозорецът е с еднопосочно виждане. Под него открили бутон, при натискането на който обитателите на първата стая можели да чуват всичко в по-малката стая. Айзенман изгасил светлината в бункера и когато погледнал с мерника „Старлайт“ през „стъклото за наблюдение“, успял ясно да види Брун в съседната стая. Изглежда това била „килията за заложници“. Щом Балард получил тази нова информация, той се върнал в управлението, за да организира разследването на възможно убийство, което щяло да включва ФБР, Горската служба на Калифорния и калифорнийския Правосъден отдел.

Разкопките
Разкопките

На третия ден към търсенето се присъединила и калифорнийската Асоциация на кучетата-спасители. След цял час безплодно търсене Балард се обадил за тежка апаратура, с която да разкопаят мястото. Същата сутрин Балард бил неочаквано посетен от майката на Лейк Глориа Ебърлинг. Тя обяснила, че е дошла, защото е загрижена за другия си син Доналд, който бил изчезнал преди две години. Брун запитала жената дали Балаш е вземала нещо от хижата в деня на срещата им и майката на Лейк казала, че тя била прибрала дванадесет видеокасети от голямата спалня.

Научи повече за:   Мадам Делфин Лалори: Кървавата господарка от Ню Орлиънс

Впоследствие Балаш предала на полицията дванадесетте касети, на които било заснето как тя и Лейк правят секс, което съвпадало с обяснението й от по-рано.

Балард се поинтересувал от състоянието на Лейк и майката казала, че лекарите били обявили мозъчна смърт и я притискали да прекъсне животоподдържащите системи на сина й.

За Балард случаят се превръщал в кошмар. Той разполагал с доказателства, предполагащи многобройни отвличания, изнасилвания и убийства и двама заподозрени, един от които бил фактически мъртъв, а другият се криел, вероятно някъде зад граница. Можел само да събира уликите и да чака.

Междувременно ФБР установило, че Чарлз Инг е взел полет от Сан Франциско за Чикаго, но не можели да открият къде е отишъл след това. След проверка на миналото му станало ясно, че той е от Хонг Конг, има сестри в Торонто и Калгари, чичо в Йоркшир, Англия, и бивши приятели от флота в Хавай. Властите били наясно, че разполагайки с достатъчно пари и време, Инг би могъл да е на всяко едно от тези места. Свързали се с Интерпол и Скотланд Ярд за съдействие и разпространили описанието на Инг по целия свят.

Жертвите

На четвъртия ден от търсенето доктор Стивънс пристигнал на мястото и уведомил Балард, че костите, открити до алеята, определено са човешки. Малко след това била открита още една кост, която изглежда била умело срязана от двете страни с трион или друг подобен инструмент.

Робин Скот Стейпли
Робин Скот Стейпли

С напредване на търсенето в различни точки на местността били изровени многобройни предмети. В рова, който се простирал от бункера до пътя, полицията открила найлонова торба, съдържаща писмо адресирано до Чарлз Инг и разписка на името на Харви Дъбс. От целия имот били иззети за анализ буквално стотици предмети, които трябвало да бъдат надлежно описани и фотографирани.

Първите тела били открити чак на петия ден. Скелетните останки на двама души изглеждали пълни, но костите били рязани на места и доста изгорени. През същия този ден, в 20:00 часа, лекарите в болницата „Кайзер Перманенте“ изключили животоподдържащите системи на Ленърд Лейк – той умрял за броени секунди.

Катлийн Алън
Катлийн Алън

По-късно била открита 20-литрова запечатана кофа, в която имало чекова книжка на името на Робин Скот Стейпли, бижута, кредитни карти, шофьорски книжки, портмонета, две видеокасети без етикети и трета, надписана с „М. Дами Кати/Бренда“. Първата касета съдържала запис на Лейк и Балаш, празнуващи Деня на благодарността. На втората Лейк разказвал за най-голямата си фантазия – да отвлече жена и да я пороби. Третата била най-обезпокояваща – на нея била заснета млада жена, идентифицирана просто като Кати, окована за стол и по-късно заставена да прави стриптийз, докато Лейк и Инг й се присмивали. По-късно на записа ясно се виждало как Инг лудува в леглото с Кати, докато Лейк ги снима с фотоапарат.

Впоследствие тази млада жена била идентифицирана като 18-годишната Кати Алън, продавачка в супермаркет в Милпитас. Алън била примамена в хижата от Лейк, който й казал, че приятелят й е прострелян. Полицията установила, че приятелят на Кати е известен наркопласьор на име Майкъл Шон Карол, който бил съкилийник на Инг в затвора.

Бренда О`Конър
Бренда О’Конър

На същата касета имало запис и на друга млада жена на име Бренда, която умолявала двамата мъже да й кажат какво се е случило с бебето й. Лейк й отговорил: „Бебето ти спи като камък“. Най-сетне, след постоянни подигравки и заплахи, твърдостта на Бренда се пречупила и тя се подчинила на исканията им. По-късно на записа се чува как тя си взима душ с двамата мъже.

Втората жертва на касетата била идентифицирана като 19-годишната Бренда О’Конър, съседка на Лейк. Полицията вярвала, че нейният съпруг Лони Бонд и тяхното бебе Лони младши са били убити от Лейк и Инг преди заснемането на касетата.

С напредването на търсенето бил открит частичен череп, още една пластмасова кофа с лични вещи и един цял, но обгорен труп. Само минути след това били открити още четири тела, сред които и едно детско. Две от тях били на жени, а третото на черен мъж. Малко по-късно били изровени още един пластмасов контейнер и дълга тръба, 30 см в диаметър. Вътре в контейнера полицията открила 1863 сребърни долара, още портфейли и кредитни карти. В тръбата имало полуавтоматична пушка „Колт“ AR-15. При разкопките на купчина прясна пръст недалеч от хижата били намерени още две тела; и двете жертви били убити с единичен изстрел от малокалибрено оръжие в главата. Бункерът бил напълно сринат, за да се разкопае земята отдолу за още тела.

Семейство Дъбс
Семейство Дъбс

Всичко на всичко били открити телата на седем мъже, три жени, две бебета-момчета и 20 кг кости, както и многобройни предмети, принадлежащи на убитите. Намерените доказателства предполагали, че са убити около 25 души, но фактът, че повечето от телата били нарязани, изгорени и разпръснати из района, правел разпознаването доста трудна задача. Издадена била заповед за ареста на Чарлз Чийта Инг по обвинение в дванайсет убийства.

Впоследствие жертвите били идентифицирани като Катлийн Алън, нейният приятел Майкъл Карол, Робин Скот Стейпли, Ранди Джонсън, Чарлз Гънър-Дебелия (кум на Лейк), Доналд Лейк (брат на Ленърд), Пол Коснър (собственикът на хондата), Бренда О’Конър, Лони Бонд старши, Лони Бонд младши (съседите на Лейк), Харви Дъбс, Дебора Дъбс и Шон Дъбс. (Семейство Дъбс било отвлечено и убито след като Инг и Лейк отишли в дома им, привидно интересувайки се от аудиооборудването, за което Харви Дъбс бил поместил обява във вестника.)

Майкъл Карол
Майкъл Карол
Ранди Джонсън
Ранди Джонсън
Чарлз Гънър
Чарлз Гънър
Доналд Лейк
Доналд Лейк
Пол Коснър
Пол Коснър

По следите на убиеца

Докато шериф Балард и неговият екип работели по дванадесет часа на ден, за да открият зловещите тайни на хижата в Уилсивил, ФБР събирало допълнителна информация за един от отговорниците за това клане, Чарлз Чийта Инг.

Чарлз Инг
Чарлз Инг

Те научили, че Инг е роден в Хонг Конг на 24 декември 1961 г. Като син на богат бизнесмен той получил силен старт в живота, но на ранна възраст Чарли развил бунтарски дух и бил изключен от няколко училища. Копнеейки синът му да се промени, бащата на Чарли го изпратил в пансион в Йоркшир, Англия, където щял да бъде под надзора на чичо му, учител в същото училище. Само след кратък период Чарли бил хванат да краде от съучениците си и от местен магазин и отново бил изключен.

Той се завърнал в Хонг Конг и когато навършил осемнадесет години се сдобил със студентска виза за САЩ и заминал да учи в колежа „Нотр Дам“ в Белмонт, Калифорния. Очевидно студентският живот не му бил по вкуса, защото отпаднал още на първия семестър. През октомври 1979 г. Инг бил обвинен в прегазване на човек с кола и бягство. Той бил осъден да заплати щети на пострадалия. Малко след това кандидатствал във флота и въпреки че не бил американски гражданин, записал Блумфийлд, Индиана, като мястото си на раждане.

Инг през 1986г.
Инг през 1986г.

През 1981 г. Инг бил повишен в ранг ефрейтор. Кариерата му обаче приключила скоро след това, когато той и трима съучастници откраднали оръжия от Военноморската база „Канеохе“ в Хавай. Месец по-късно бил арестуван от военната полиция и заключен. Само след няколко дни Инг успял да избяга и отишъл в Калифорния, където се срещнал с Ленърд Лейк. Според една от версиите двамата се запознали в резултат на обява, поместена от Лейк в списание за оцеляване, но тази информация не била потвърдена със сигурност. Той се преместил при Лейк и Балаш и живял с тях до момента, в който бил арестуван от ФБР заедно с Лейк за кражба на оръжия.

След освобождаването му от „Левънуърт“ през юни 1984 г., Инг се върнал в Калифорния и се нанесъл в хижата в Уилсивил при Лейк. Инг би трябвало да бъде депортиран след освобождаването му от затвора, но военноморските сили все още не знаели, че той не е американски гражданин.

Доналд Гилети
Доналд Гилети

ФБР предполагало, че отвличанията и убийствата са започнали около месец след тяхното събиране. През юли 1984 г. Доналд Гилети, дисководещ от Сан Франциско, и неговият съквартирант Ричард Караза били застреляни от азиатец, който нахлул в дома им и ги ограбил. Пистолетът, използван при това нападение, бил открит в хижата в Уилсивил.

Постепенно ФБР надушило следите на Инг след заминаването му от Сан Франциско. В деня, когато Кларилин Балаш го закарала до летището, той бил видян да се качва на борда на полет за Чикаго. Там отседнал в хотел „Шато“ под името Майк Кимото и стоял четири дни. След това се срещнал с неидентифициран приятел и тръгнал за Детройт, преди да прекоси границата с Канада сам. Обискът на апартамента му разкрил скривалище с оръжия и вещи, вероятно собственост на жертвите му, както и квитанция от „Превозвачески услуги Денис“.

Психически проблеми

ФБР изготвило досие и за Ленърд Лейк, който очевидно нямал преимуществото да бъде отгледан като богат наследник, какъвто бил случаят с Инг. Лейк е роден в Сан Франциско, на 29 октомври 1945 г., в семейство разкъсвано от постоянни скандали. Неговото раждане изглежда не помогнало с нищо за прекратяване на семейните конфликти и той бил пращан да живее при най-различни роднини до 6-годишната му възраст, когато се преместил за постоянно при баба си и дядо си. Според изявленията на негови приятели и роднини, Лейк така и не могъл да преодолее чувството, че е бил нежелан и изоставен.

На 19-годишна възраст Лейк напуснал дома си и постъпил във флота, където бил обучаван за радист. Точно с тази специалност бил изпратен в Да Нанг, Виетнам. Според медицинския му картон, Лейк бил хоспитализиран за „проява на зараждащи се психотични реакции“. Очевидно неговите висши офицери не сметнали това негово състояние за сериозно, защото след лечението бил върнат отново на служба. Вторият му престой продължил само няколко месеци преди да бъде прекратен, тъй като Лейк изглежда страдал от „неясни медицински проблеми“ и бил върнат във военноморската база „Ел Торо“ в окръг Ориндж. Общо той отслужил седем години, за които се сдобил с няколко медали за службата му във Виетнам. По-късно Лейк бил освободен от армията по медицински причини и се преместил да живее в Сан Хосе, Калифорния.

Научи повече за:   Боби Джо Лонг: Убиеца по обява

Скоро след освобождаването му бил приет в болницата за ветерани в Оукланд, където бил лекуван за „психически проблеми“. След изписването му за кратко се записал да учи в колежа към университета в Сан Хосе. Пет години след службата си във флота се запознал с Кларилин Балаш на панаира в окръг Марин, където държал сергия, снимайки хората с коза, маскирана като еднорог. През 1981 г. Лейк и Балаш се оженили и се преместили да живеят в комуна във Файло, окръг Мендосино в северна Калифорния. Там живяли в голямо ранчо, което Лейк наричал „Бягство за алиби“. Смятало се, че там е отглеждал марихуана. Според негови приятели точно в онзи период Лейк изпаднал в делюзии и преобразил ранчото си в „убежище за оцеляване“, зареждайки го с оръжия и провизии, чрез които да устои на „обсадата“, която според него била неизбежна.

Обикновена кражба

Чарлз Инг успявал да заблуди органите на реда по целия свят в продължение на 32 дни, но неговият вкус към клептоманията му изиграл лоша шега. На 6 юли 1985 г. двама охранители в магазина „Хъдсън Бей“ в Калгари, забелязали Инг да напуска магазина с крадени стоки в раницата си. Когато се опитали да го спрат, той извадил пистолет и ги заплашил. Последвало кратко боричкане и един от охранителите бил ранен в ръката, преди Инг да бъде овладян и арестуван. По-късно в полицейския участък той бил обвинен в кражба, опит за кражба, притежание на оръжие и опит за убийство.

Докато Чарлз се готвел да се изправи пред съда, новината за неговия арест достигнала до специалния отдел в Калаверас. Радостта от залавянето му скоро била помрачена, когато правосъдният министър на Канада Джон Косби заявил, че според споразумението за екстрадиция от 1976 г. със Съединените Щати, той отказвал да предаде Инг, тъй като Канада, която била премахнала смъртното наказание, не можела да екстрадира затворник, застрашен от смъртна присъда.

Чарлз Инг в съда
Чарлз Инг в съда

След като властите в САЩ се съвзели от шока, двама детективи от Сан Франциско били изпратени да разпитат Инг в неговата килия в Калгари. Той им казал, че Лейк е отговорен за повечето от убийствата в Уилсивил, но си признал, че му е помогнал да се отърве от тялото на Пол Коснър. След разпита правосъдното министерство на САЩ направило няколко опити да екстрадира Инг, но канадските власти отказали, тъй като им предстояло да изправят Инг пред съда по обвинения в престъпления, извършени на местна почва. Той бил съден и признат за виновен за кражбата в магазина и нападението над охранителите, за които получил 4 и половина години затвор.

Докато Инг се готвел да излежи присъдата си, американското министерство на правосъдието започнало дълга и проточена битка за екстрадицията му. Тя продължила почти шест години, като Инг прекарал голяма част от това време в изучаване на американските закони. По време на преговорите за доказателство били представени рисунки на Инг, показващи детайли от убийствата в Уилсивил, за които само едно дълбоко замесено в случая лице би могло да знае.

Скъпо усилие

След многобройни обжалвания и безкрайни изслушвания канадското правителство най-сетне отстъпило и се съгласило да екстрадира Чарлз Инг. На 26 септември 1991 г. той бил качен на самолет и откаран във военновъздушната база „Макклелън“, откъдето бил транспортиран в затвора „Фолсъм“ в Сакраменто.

Инг влиза в съда
Инг влиза в съда

Последвалите събития представляват най-проточеното и скъпо криминално преследване в американската история на правосъдието, надминаващи дори скандалното дело срещу О Джей Симпсън. Инг използвал всяка вратичка в закона, която той и върволицата му от адвокати можели да измислят, за да отложат съдебния процес.

Мястото на процеса трябвало да бъде в Сан Андреас, но Инг непрекъснато подавал жалби срещу щата Калифорния, вариращи от лошо отношение и лоша храна, до твърдението, че по време на пътуването си до съда е бил заставен да приеме лекарство против гадене и повръщане, което според него го било направило сънлив и му попречило да вземе участие в предварителните заседания. Спечелил още време като редовно уволнявал адвокатите си и по-късно подал иск срещу тях за злоупотреба в размер на 1 милион долара. В един момент подал молба до съда в Сан Андреас, заявявайки че желае да се представлява сам, но по-късно я оттеглил.

Тактиката на отлагане продължавала и адвокатите на Инг поискали процесът да бъде преместен в окръг Ориндж под предлог, че клиентът им няма да получи справедлив процес в Сан Андреас. В подкрепа на това твърдение те представили независимо проучване, според което 95% от жителите на окръг Калаверас вече били убедени, че Чарлз Инг е виновен за убийствата в Уилсивил.

Инг в съда с охрана
Инг в съда с охрана

Тези и други искания били представяни пред Върховния съд на Калифорния най-малко пет пъти, докато най-сетне на 8 април 1994 г. съдия от Сан Андреас уважил молбата и наредил делото да се премести в Санта Ана в окръг Ориндж. Това причинило още по-голямо отлагане, тъй като властите в окръг Ориндж възразили, че няма да могат да понесат разходите, свързани с дело от подобен мащаб. Въпросът бил уреден, когато щатът Калифорния се съгласил да заплати разноските.

Последвали още години на законови препирни, тъй като Инг сменял адвокатите си и дошлите на тяхно място настоявали за отлагане, за да могат да подготвят случая си. По време на едно от заседанията Инг бил затворен в малка клетка, тъй като го смятали за „изключително опасен“. Клетката била махната, когато мирови съдия я описал като „варварска“. Преди началото на действителния процес Инг вече се бил явил пред шестима съдии, а случаят бил набъбнал до над 6 тона доказателства и законова документация, като разходите по него наближавали сумата от 10 милиона долара.

Автогол

След тринадесет години отлагания и законови спорове, през октомври 1998 г. процесът срещу Чарлз Чийта Инг най-сетне започнал наистина. През следващите няколко месеци съдебните заседатели, медиите, семействата и приятелите на жертвите слушали обясненията на щатския прокурор Шарлийн Хонака за това как Ленърд Лейк и Чарлз Инг са набелязвали и отвличали жертвите си преди да ги отведат в хижата в Уилсивил, където били садистично измъчвани, изнасилвани и убивани.

Прокурор Шарлийн Хонака
Прокурор Шарлийн Хонака

Хонака представила като доказателство видеокасетите, намерени на мястото, които ясно показвали как Инг и Лейк измъчват и се гаврят с Кати Алън и Бренди О’Конър. Представени били и доказателства, свързващи двамата мъже с жертвите, под формата на откраднати вещи и фотографии. Хонака се опитала да изложи откъси от дневника на Лейк, но съдия Джон Джей Райън отказал да ги приеме, заявявайки че този материал няма отношение по случая. Част от военното досие на Лейк също било отхвърлено като доказателство.

Защитата контраатакувала, заявявайки че Инг е бил неволен съучастник на далеч по-опасния и ненормален Лейк, който бил отговорен за убийствата, докато Инг просто бил участвал в някои от сексуалните гаври. Към края на делото Инг си вкарал автогол, като настоял да се изправи на свидетелското място, действие което позволило на обвинението да представи допълнителни доказателства. Част от тях била снимка на Инг в неговата килия, показваща на стената зад него уличаващи го рисунки и мотото „Няма ли убийство, няма тръпка – няма ли пистолет, няма кеф“.

Адвокатът на Инг Уилям Кели се опитал да прегрупира силите си, като се обадил на Кларалин Балаш и я помолил да даде доказателства в подкрепа на клиента му, въпреки че преди това прокуратурата й била дала имунитет. Той променил намерението си, когато съдия Райън му напомнил, че Балаш първоначално е дала показания уличаващи Инг.

Инг чува присъдата си
Инг чува присъдата си

Най-сетне, след осем дълги месеца, всички доказателства били изслушани и журито се оттеглило, за да обсъди присъдата.Само след няколко часа те обявили Чарлз Чийта Инг за виновен в убийството на шестима мъже, три жени и две бебета. Обвинението в убийството на седмия мъж, Пол Коснър, било оттеглено по-рано, поради недостиг на доказателства.

Съдия Райън, следвайки препоръката на съдебните заседатели, произнесъл смъртна присъда, въпреки че имал възможност да го осъди на доживотен затвор.

Епилог

След процесът Инг и неговите адвокати започнали обжалване на основанието, че присъдата е твъде „сурова“. Този процес щял да отнеме най-малко още шест години и вероятно 6 милиона долара, за да се осъди човек, срещу когото били представени неопровержими доказателства, като видеозаписа на две от престъпленията му.

Инг в съда
Инг в съда

Но докато Инг и други като него се подигравали с американското правосъдие, оставал въпросът – Защо са го правили? Какво ги карало да отвличат, изнасилват и измъчват невинните си жертви?

Една от хипотезите е, че Лейк и Инг са били предразположени поотделно към тези престъпления, но чак след като са се събрали, са започнали да подхранват взаимно садистичните си сексуални фантазии и да причиняват болка и смърт. Тази ситуация е пример за онова, което криминалните психолози наричат Gestalt, където „организираното цяло е по-силно от сбора на отделните му части“, подобно на случая с един друг дяволски тим, Хенри Лий Лукас и Отис Туул. Каквато и да е била тяхната мотивация, Чарлз Инг и Ленърд Лейк са отговорни за едни от най-бруталните и садистични престъпления в аналите на криминалната история. За съжаление, за да се раздаде правосъдие на подобни хора са нужни огромни количества време и пари.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Москвич 412 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Москвич 412
Гост
Москвич 412

Какво се е случил с гадния жълтурко?Жив ли е,или си е получил заслуженото?