Публикувано на: 18 май, 2009

Лари Ейлър е известен като „Магистралния убиец“, тъй като някои от неговите жертви са открити в близост до междущатските пътища. Той качвал мъже в пикапа си под предлог, че се интересува от сексуални игри с връзване. Ейлър откарвал мъжете на някое уединено място, където ги оковавал с белезници, след което ги пребивал и убивал.

Ейлър умира през 1994 г. от усложнения свързани със СПИН.

Убийства на пътя

Случаят с Магистралните убийства представлявал истински кошмар. Брутален убиец обикалял пътищата в Средния Запад, набелязвал си мъжки проститутки и стопаджии, накълцвал ги до смърт и захвърлял или погребвал ритуално телата им. Най-малко десет жертви загубват живота си, преди органите на реда да осъзнаят, че тези отделни случаи са дело на един и същ хищник. Но годините на подозрения и тормоз над гей обществото възспирали очевидците и травматизираните оцелели да съдействат на властите.

Магистралните убийства обхващат четири щата и 14 окръга, от югоизточен Уисконсин до централната част на северен Кентъки. Случаят изважда наяве липсата на комуникация на ниво градска, областна, щатска и федерална администрация, докато убиецът – или убийците – ловувал на воля от бедняшките квартали на Чикаго и гей-баровете в Индианаполис, до малките фермерски поселища. Убийствата продължават дори след сформирането на специален екип и идентифицирането на заподозрян – още 13 души загубили живота си, докато полицията преследвала своя човек.

Да знаеш кой е убиецът и да го заловиш понякога са две различни неща, както доказват небрежните и нескопосани разпити и обиски в този случай, които довеждат до съдебен запор над критични доказателства и позволяват убиецът да бъде пуснат отново на свобода. Съперничеството между полицейските отдели и тромавата комуникация позволяват на престъпника на пътува свободно и ненаблюдавано. За известно време изглеждало, че той е недосегаем – докато неговата собствена наглост и непохватност го приземяват обратно в съда и в крайна сметка му донасят смъртна присъда.

Дори и тогава случаят с Магистралните убийства оставя още много изненади. Смятало се, че осъденият убиец е имал съучастник – уважаван академик от водещ университет в Индиана – и той се съгласил да свидетелства срещу него. Убиецът твърдял, че академикът е бил мозъкът зад тези убийства и се е наслаждавал на всяко едно от тях.

Повтарящ се модел

Деветнадесетгодишният Стивън Крокет е първата известна жертва на Магистралния убиец. Той бил намушкан до смърт и захвърлен в едно царевично поле извън Канкакий Илинойс, на 65 км. южно от Чикаго, и на 24 км. източно от границата на щата Индиана. Откриването на обезобразеното му тяло на 23 октомври 1982 г. не предизвиква тревога извън района на окръг Канкакий.

Жертва номер две е 25-годишният Джон Р. Джонсън. Той изчезва в района на Ъптаун в Чикаго – квартал населяван от скитници и преселници от Апалачите – една седмица след като било намерено тялото на Стийв Крокет. След два месеца, в деня на Коледа, тялото му било открито близо до Лоуел Индиана – на около 55 км. североизточно от мястото, където бил намерен Крокет.

Полицията в Илинойс и Индиана нямала причина да подозира, че тези две престъпления са свързани и, тъй като Националният център за анализ на жестоки престъпления към ФБР започва да компютъризира архивите с неразкрити убийства чак през юни 1984 г., в онзи момент не съществувал лесен начин да се проверяват за сходство убийства извършени в различни щати. Магистралният убиец обаче се оказал доста деен хищник и скоро предоставил на властите доказателство за своето съществуване.

За съжаление те предпочели да не му обърнат внимание.

Стивън Ейган

Стивън Ейган

На 28 декември 1982 г. полицията в Индиана открива още две обезобразени тела. Първата жертва, 23-годишният Стивън Ейган, бил излязъл от дома на майка си в Тер Хот, за да отиде на кино с приятели, и така и не се върнал. Тялото му било открито в гористия район близо до Нюпорт окръг Вермилион. Гърлото му било прерязано и той бил намушкан многократно в корема. Роднините, които идентифицират тялото му, твърдяли, че белите чорапи, с които е обут, не са негови.

Жертва номер две е Джон Роуч, 21-годишен жител на Индиана, който бил намушкан до смърт с маниакална жестокост и тялото му било захвърлено край Междущатска магистрала 70 в окръг Пътнам. Връзката между тези два отделни случая лесно би могла да бъде пропусната, но съдбата решава другояче.

Тъй като окръзите Вермилион и Пътнам не разполагали със собствен криминален патолог, двете жертви били изпратени в болница Блумингтън, за да им бъде направена аутопсия от д-р Джон Плес. Престъпленията били достатъчно подобни, за да накарат докторът да сметне, че са дело на сериен убиец. Д-р Плес споделил подозренията си с полицията в Индиана, но те решили, че той прави от мухата слон.

Смята се, че следващата жертва на убиеца е наскоро завършилият университет Йейл 22-годишен Дейвид Блок, който изчезва на 30 декември 1982 г., докато бил на гости на родителите си в заможното предградие Хайленд Парк в Чикаго. Новият Фолксваген на Блок бил открит на магистралата близо до Диърфийлд на север от Чикаго и, макар той да продължавал да липсва, властите обърнали внимание, че Диърфийлд се намира в окръг Лейк Илинойс – на 100 км. от окръг Лейк Индиана и мястото на смъртта на Джонсън. Когато скелетните останки на Блок били открити на 7 май 1984 г. близо до Зайънсвил Илинойс, напредналото разлагане попречило да се определи категорична причина за смъртта му.

Членовете на гей обществата в Чикаго и Индианаполис вече се досещали за онова, което полицията не искала да признае: че сериен убиец на гейове върлува из Средния Запад. Престъпленията възкресяват грозния спомен за Джон Уейн Гейси – тогава очакващ смъртната си присъда в Менърд Илинойс – но, докато Гейси криел жертвите си, Магистралният убиец направо парадирал с престъпленията си. През януари 1983 г. един гей вестник вече бил открил гореща линия за подаване на сигнали свързани със случая и направил профил на убиеца, описвайки го като ненавиждащ себе си хомосексуалист, който убива своите еднократни партньори, за да опровергае пред себе си своите неканени желания. Местната полиция от своя страна все още отказвала да свърже престъпленията и нямала късмет в проучването на следите в градските гей барове, където тяхната поява се възприемала като заплашителна и агресивна.

Следващата магистрална жертва става 27-годишният Едгар Ъндъркофлер, който бил открит намушкан до смърт извън Денвил Илинойс, на 4 март 1983г. Също като в случая със Стивън Ейган, убиецът бил свалил обувките и чорапите на Ъндъркофлер, сменяйки ги с бели чорапи до коленете, които не били собственост на жертвата.

Двадесет и шест годишният собственик на сладоледена къща в Лексингтън щат Кентъки Джей Рейнълдс е шестият мъртвец. Рейнълдс излиза от къщи, за да затвори заведението си, в нощта на 21 март, и никога не се връща. Обезобразеният му труп е открит на следващия ден, захвърлен край Щатска магистрала 25, в окръг Файет.

Първата жертва за април – номер седем в списъка с жертви на Магистралния убиец – е 28-годишният Густаво Херера, който е намерен 8 април 1983 г. от строителни работници в окръг Лейк Илинойс, близо до границата с Уисконсин. Херера бил жител на Чикаго и баща на две деца, но често посещавал местните гей барове. Освен многобройните прободни рани, убиецът бил отрязал дясната ръка на Херера и я бил взел със себе си от местопрестъплението.

След една седмица, на 15 април, в Лейк Каунти се появява още една жертва. Най-младият убит досега – 16-годишният Ървин Гибсън – е открит край Лейк Форест. Тялото на Гибсън било грубо замаскирано с листа, а до него лежал безжизненият труп на едно куче. И двете жертви били захвърлени близо до изходите за Междущатска магистрала 94.

Първата черна жертва на убиеца, 18-годишният Джими Т. Робъртс, е открит в окръг Кук Илинойс, близо до границата с Индиана, на 9 май 1983 г. Роденият в Чикаго Робъртс бил намушкан повече от тридесет пъти, след което убиецът бил свалил панталоните му и го бил търколил в един поток. Водата била отмила всякакви следи от сексуално насилие, но садистичният мотив бил ясен, както и в предишните осем престъпления.

Даниъл Макнийв

Даниъл Макнийв

Случаят се променя завинаги, когато на 9 май 1983 г. е открита поредната жертва. Двадесет и една годишният Даниъл Макнийв, който понякога се продавал за пари в Индианаполис, бил намерен в едно поле край Щатски път 39 в Индиана окръг Хендерсън. Той бил намушкан 27 пъти, като една от коремните рани била толкова дълбока, че вътрешностите му се виждали. Понеже окръг Хендерсън не разполагала с криминален патолог, трупът бил изпратен в болницата Блумингтън, където д-р Джон Плес за пореден път забелязал познатия почерк на убиеца. Разтревоженият доктор повторно се свързал с щатската полиция.

Този път те го изслушали и му повярвали.

Заподозряният

Шест дни след намирането на трупа на Макнийвс – на 15 май 1983 г. – членовете на няколко правораздавателни агенции в Индиана се събират, за да обсъдят Магистралните убийства.

Лари Ейлър

Лари Ейлър

На срещата в Индианополис е сформиран специален отдел, официално назован Централен разследващ отдел. Лейтенант Джери Кембъл от полицията в Индианаполис бил поставен начело на екипа, а за негов помощник бил назначен сержант Франк Лав от щатската полиция. Един месец по-късно, на 14 юни, петдесет служители от осем юрисдикции се събрали да прегледат големия брой неразкрити убийства.

Още преди да се състои тази втора среща специалният отдел вече имал налице главен заподозрян. На 6 юни те получили телефонно обаждане от Индианаполис с информацията, че Магистралния убиец е 31-годишният Лари Ейлър. Обаждащият се нямал директно доказателство за убийство, но загатнал за един инцидент от август 1978 г., когато Ейлър бил нападнал стопаджията Марк Хенри в Тер Хот. На 3 август Ейлър бил качил Хенри в колата си, но когато последният отхвърлил сексуалните му увертюри, той извадил касапски нож, свил в една тъмна уличка и накарал Хенри да легне отзад в пикапа му. Той го съблякъл и му сложил белезници, завързал глезените му и започнал да прокарва ножа по тялото му. Ужасеният Хенри успял да го отблъсне и скочил от пикапа, но Ейлър го намушкал с ножа толкова силно, че пробил единия му бял дроб. Хенри се престорил на умрял и Ейлър отпрашил от местопроизшествието с колата си. Хенри се запрепъвал към близкия парк с каравани и събудил един от наемателите там, който го откарал в болницата.

Лари Ейлър

Лари Ейлър

Междувременно Ейлър спрял наблизо, избрал една произволна къща, на чийто собственик признал за престъплението си и му дал ключа от белезниците на Хенри. Полицията го заварила да чака в пикапа си и го арестувала, конфискувайки от колата му една сабя, три ножа, камшик и контейнер със сълзотворен газ. Първоначално гаранцията му била определена на 50 000 долара, но сетне била смъкната на 10 000 от един милостив съдия. Ейлър успял да се измъкне от процеса, след като неговият адвокат дал на нападнатия Хенри чек за 2500 долара и той се отказал от обвиненията си.

Инцидентът с Хенри не бил единственият сблъсък на Ейлър с полицията. Три години след това, през 1981 г., той бил арестуван след като упоил едно 14-годишно момче и го захвърлил в безсъзнание в горите близо до Грийнкасъл Индиана. Родителите на жертвата отказали да повдигнат обвинения.

Майката на Ейлър

Майката на Ейлър

Лари Ейлър е най-малкото от четирите деца в семейството си. Той е роден през декември 1952 г. в Крауфордсвил Индиана и става свидетел на развода на родителите си в съвсем крехка детска възраст. Той отпада от училище в последната година, но след това взима дипломата си за средно образование и отива в колеж. Образованието очевидно не го влечало, защото в крайна сметка той напуска колежа преди да вземе дипломата си. Той обичал военните униформи, но никога не бил служил в армията. Живеел в Тер Хот с Робърт Дейвид Литъл, професор по библиотечни науки в Щатския университет на Индиана. Ейлър работел на половин смяна в магазин за алкохолни напитки в Грийнкасъл и често пътувал до Чикаго по неясна работа.

През юли 1983 г. членовете на специалния отдел вече се били фокусирали върху Ейлър като техен единствен заподозрян в случая с Магистралните убийства. Профайлърите от ФБР не били толкова сигурни, тъй като били забелязали признаци говорещи за различни убийци в поне две от убийствата. Служителите от Индиана се концентрирали върху Ейлър, понеже нямали друга перспектива. Той бил поставен под всекидневно наблюдение, но докато бил следен не се случили никакви убийства. На 2 юли 1983 г. обаче, в окръг Форд Илинойс били открити скелетните останки на единадесетата жертва, която останава неидентифицирана. Детективите прилежно добавили трупа в списъка си.

На 27 август полицията проследява Ейлър до един гей бар в Индианаполис, откъдето той си тръгва след малко придружен от друг мъж. Ейлър откарал партньора си в един мотел в Грийнкасъл, където двамата си взели стая. Това не съвпадало с модела на Ейлър, който предпочитал да прави секс на открито в задната част на пикапа си – оборудвана с облицован с найлон матрак – и детективите започнали да се опасяват, че може би, докато чакат навън, в мотела се извършва убийство. Един от тях се промъкнал до стаята и надникнал през прозореца, но не видял вътре признаци за някакво насилие.

Пробивът

Около полунощ на 30 август 1983 г. 28-годишният Ралф Калис излиза от апартамента си в предградието Оук Парк в Чикаго, където живеел с приятелка. Калис обичал купоните и често изчезвал за цяла нощ, но този път така и не се върнал от тази екскурзия.

Ралф Калис

Ралф Калис

Обезобразеното му тяло е открито на 31 август в Лейк Форест, близо до местата, където през април 1983 г. били убити Густаво Херера и Ървин Гибсън.

Убийството на Калис съвпадало с модела на Магистралните убийства. Той бил намерен гол до кръста, със смъкнати панталони и тялото му било намушкано 17 пъти с нож с дълго острие. Белезите по китките му говорели, че той е бил с белезници преди смъртта си. Отпечатъците от гуми и обувки на мястото предоставили на полицията първите истински следи водещи към убиеца, който бил отнел най-малко дузина животи.

Проверката на миналото на Калис установява, че той е водил бурен живот. Той бил отпаднал от колежа в първия семестър и имал досие с арести за притежание на наркотици, палеж и инциденти свързани с насилие. Полицията му била препоръчала лечение при психиатър, но Калис нямал пари за терапия, а краткият му престой в Армията на спасението не успял да промени живота му. Той бил познат на семейството и приятелите си като сериозен пияница и наркоман. През месец август, когато среща убиеца си, Калис живеел от социални помощи.

Прегледът на досегашните случаи в Илинойс подсказва на полицията, че четири от жертвите на Магистралния убиец – Крокет, Джонсън, Херера и Калис – са живяли във или близо до района на Ъптаун, преди да бъдат убити и захвърлени извън града. Още по-съществен бил фактът, че по едно време Херера и Калис били живяли през две врати един от друг на „Норт Кенмор Стрийт“. По времето, когато са направени тези разкрития – на 3 септември 1983 г. – детективите от Илинойс за първи път чуват, че в Индиана се води разследване по четири подобни случая.

Магистралната връзка става още по-правдоподобна, когато полицията в Чикаго научава за Крег Таунсенд, който бил отвлечен от Ъптаун на 12 октомври 1982 г. от някакъв мъж, който преминава щатската граница, упоява и пребива Таунсенд и сетне го захвърля в полусъзнание близо до Лоуел Индиана. Таунсенд бил закаран в болницата в Краун Пойнт, но избягал от нея без да даде на полицията описанието на нападателя си. През септември 1983 г. той липсвал, но полицията разполагала с негова снимка от предишен арест за притежание на наркотици.

На 8 септември 1983 г. детективите от Уаукийгън и Индианаполис се събират в Краун Пойнт на конференция за Магистралните убийства. Агентите от ФБР също били поканени на срещата, за да предоставят психологически профил на убиеца изготвен от Отдела за анализ на поведението в Куонтико Вирджиния. Профилът описвал убиеца като мачо, който се облича във военни дрехи и посещава мъжкарски барове, в опит да отрече собствената си сексуалност. Убийството след секс се явявало като пълно отрицание, а покриването на някои от труповете с листа или пръст също говорело за опит на убиеца да заличи и отрече случилото се в съзнанието си.

Детективите от Индиана се съгласили, че профилът изглежда съвпада по всички показатели с личността на Лари Ейлър – от неговите Военноморски шапки и фланелки, до пиенето и скоростните нощни преходи с пикапа му. Информирана за честите посещения на Ейлър в Чикаго, полицията в Илинойс предоставила на колегите си от Индиана снимките на следите от гуми и обувки, направени на местопрестъплението от убийството на Калис, за да бъдат сравнени с тези от пикапа и обувките на Ейлър.

Още преди краят на месеца щатската полиция в Индиана щяла да има възможност да спре Магистралния убиец – но този удобен случай щял да ги завари ужасно неподготвени.

Задържан

На 30 септември 1983 г. чикагската полиция засича Лари Ейлър да обикаля с колата си в търсене на среща, в един район предпочитан от мъжките проститутки. Той моментално бил поставен под наблюдение и полицаите видели как Ейлър качва в пикапа си един млад мъж и после го оставя след няколко пресечки. Детективите наобиколили младежа с въпроси и той им обяснил, че е отказал да прави секс за пари с Ейлър, защото просто искал да се забавлява, а не да продава тялото си.

Наблюдението над Ейлър продължило, докато той обикалял Ъптаун и накрая спрял и качил в колата си арканзасеца Дарил Хейуърд. Ейлър му предложил 100 долара за секс, наблягайки, че предпочита игрите с връзване. Хейуърд се поколебал, но в крайна сметка се съгласил. Все още неподозиращ за детективите, които го следвали, Ейлър ги загубил като подкарал на юг по Междущатска магистрала 90, оставяйки Чикаго зад гърба си и пресичайки границата в окръг Лейк в Индиана. Въпреки подозренията си за възможно убийство, никой от екипа съгледвачи не се сетил да предупреди полицията в Индиана, че Ейлър се е насочил към тях с потенциалната си жертва.

Ейлър паркирал край магистралата източно от Лоуел и убедил Хейуърд да свали ризата си. След това го накарал да слезе от пикапа и да прекоси близкото поле, за да правят секс в един изоставен хамбар. Те вече се връщали към колата, когато, няколко минути преди 7:00ч., патрулиращият щатски полицай Кенет Бюръл забелязал неправилно паркирания пикап и двамата мъже излизащи от гората. Той спрял, за да ги разпита, с намерението да им напише акт за неправилно паркиране край магистралата.

Неговото намерение се променило за секунди, когато взел шофьорската книжка на Ейлър и я проверил по радиостанцията. Служителите от специалния отдел чули името на Ейлър и се втурнали към мястото. Те разпитали двамата мъже, след което оковали Ейлър и го закарали в управлението на щатската полиция в Лоуел, заедно с пикапа му.

В управлението Хейуърд най-накрая си признал, че Ейлър му бил предложил пари за секс. Стоте долара обаче все още били в джоба на Ейлър. Детективите започнали да го разпитват в 13:30 ч. Огледът на ботушите му разкрил, че резките по подметките са същите като отпечатъците взети от мястото на убийството на Калис. Ейлър се съгласил да претърсят пикапа му, смятайки че ще го направят така или иначе. В колата бил открит окървавен нож и детективите от Илинойс били призовани в Лоуел, но още преди да пристигнат Ейлър бил освободен – без ботушите си, без да е провел телефонния разговор, на който имал право, и без да са му прочетени правата.

Малко след 4:00 ч. на следващата сутрин лейтенант Джери Кембъл повел отряд от офицери към дома на Робърт Литъл в Тер Хот. Този път те разполагали със заповед за обиск. Сред конфискуваните предмети от стаята на Ейлър били едни белезници и разписки от кредитна карта, плюс разпечатки за телефонни разговори намерени в кухнята. Ейлър не бил арестуван и пикапът му не бил задържан, а полицията се оттеглила да проучва намерените потенциални доказателства.

Телефонната разпечатка ги изненадала, разкривайки поредица от междуградски обаждания на домашния номер на Литъл, направени от най-различни дестинации, често късно през нощта. Три от обажданията от Илинойс особено заинтригували властите. Едното било направено от болницата в окръг Кук на 8 април 1983 г., няколко часа преди да бъде открито тялото на Густаво Херера. Второто било проследено до дома на Джон Доброволски в Чикаго. Третото обаждане било направено от вече несъществуващ номер и детективите напразно се опитвали да открият източника му.

Вдъхновена от следата Доброволски, полицията в окръг Лейк посещава дома му на 3 октомври и заварва Ейлър и пикапа му там. Водени от импулса си властите конфискували пикапа и задържали Ейлър за разпит, уверявайки го, че не е арестуван и няма нужда от адвокат. До момента, когато Ейлър най-сетне поискал адвокат, в 4:00 ч. на 4 октомври, той вече бил признал, че има дълготрайна връзка с Джон Доброволски – женен мъж с деца – и казал, че предпочита да връзва партньорите си преди секс. Освободен в 4:40 ч. без пикапа си, Ейлър се качил на сутрешния влак за Чикаго и отишъл обратно в дома на Доброволски.

Малко след освобождаването му двама берачи на гъби се натъкнали на разчленен мъжки торс натикан в торба за боклук близо до Магистрала 31 и Петрифайд Спрингс Парк в окръг Кеноша Уисконсин. Аутопсията разкрила, че главата, ръцете и краката са били отрязани с много остър трион и че торсът е бил изцеден от кръвта. Отрязаните части никога не били намерени, но чрез рентгеновите снимки жертвата била идентифицирана като 18-годишният Ерик Хансън – мъжка проститутка от Сейнт Франсиз, Уисконсин, който бил видян за последен път жив в Милуоки на 27 септември.

Джон Бартлет

Джон Бартлет

Зловещите находки продължили. На 15 октомври плугът на един фермер измъкнал от земята скелетните останки на неизвестна жертва в окръг Джаспър Индиана, югозападно от Ренсълър. Костите били одраскани от нож, което говорело, че смъртта е настъпила от прободни рани. Четири дни по-късно берачи на гъби се натъкнали на частното гробище на Магистралния убиец. В една отдавна изоставена ферма извън Лейк Вилидж Индиана били открити още четири жертви в различен стадий на разлагане. Три от телата били на бели мъже, заровени близо един до друг, а черната жертва била отделена от останалите и закопана под едно дърво. В близкия хамбар детективите намерили пентаграм и преобърнат кръст – знаци, които се считат за сатанински – нарисувани с боя на една от изгнилите греди на тавана. Две от жертвите щели да останат безименни завинаги; другите били идентифицирани като 22-годишният Майкъл Бауър и 19-годишният Джон Бартлет.

Новината за тези открития накарала две от оцелелите жертви да се свържат с полицията. Ед Хийли писал на полицията в Западна Вирджиния, разказвайки спомените си от нощта на 1 юни 1980 г., когато Лари Ейлър го бил оковал в белезници, за да правят секс, след което го удрял жестоко в продължение на един час и го заплашвал с пушка. Джим Грифин от Чикаго идентифицирал Ейлър като човека, който бил довел у дома си на 30 ноември 1981 г., за да правят секс. Там, Ейлър изведнъж станал агресивен и започнал да удря Грифин с юмруци, заплашвайки го с два ножа и шило за лед. На 26 октомври 1983 г. полицията успяла да открие следите на Крег Таунсенд и записала спомените му за нападението на Ейлър отпреди дванадесет месеца.

В същото време примката на доказателствата се затягала около шията на Ейлър. Анализите от лабораторията на ФБР открили наличието на човешка кръв от група А-позитивна, по ножа иззет от пикапа на Ейлър, и отличителните резки по подметките на ботушите му били успешно сравнени с онези от убийството на Калис. Когато на 26 октомври лабораторните техници срязали ботушите, подплатата им била пропита с още кръв – отново А-позитивна, като групата на Калис. Белезниците, които били иззети от дома на Робърт Литъл, съвпадали с белезите по китките на Калис. Гумите на пикапа на Ейлър също съвпадали със следите оставени на местопрестъплението на Калис.

На 28 октомври 1983 г. в Уоукийгън било проведено предварително изслушване, под председателството на щатския областен съдия Пол Плънкет. Свидетелите описали доказателствата свързващи Ейлър с убийството на Калис и той бил задържан до началото на процеса, тъй като му била обявена гаранция в размер на 500 000 долара, която не можел да плати. Детективите от четири щата колективно въздъхнали с облекчение.

Но радостта им била преждевременна.

Свобода

Адвокат Дейвид Шипърс можел да познае веднага едно неправилно проведено разследване. Защитникът на Лари Ейлър непрестанно се натъквал на проблеми с доказателствата и изявленията на детективите от случая с Магистралните убийства.

Дейвид Шипърс

Дейвид Шипърс

На 13 декември 1983 г. Шипърс подава искане за запор на всички доказателства събрани по случая, включително и изявленията на Ейлър пред полицията от 30 септември и 3-4 октомври, плюс предметите иззети при обиските на пикапа му и в дома на Робърт Литъл.

Заседанието за разглеждане на неговото искане се провежда на 23 януари 1984 г. в окръг Лейк, под председателството на съдия Уилям Блок. Показанията продължават четири дни и като свидетели са призовани седем полицейски служители, Джон Доброволски, неговата съпруга Сали, и самият Лари Ейлър. Шипърс се опитал да покаже системно повтарящия се модел на небрежни и незаконни действия от страна на разследващите органи и настоял, че събраните от тях доказателства, и записите от проведените от тях разпити, не бива да бъдат допускани в съда.

Първи на свидетелската скамейка се явил щатски полицай Кенет Бюръл, който описал своята среща с Ейлър и Дарил Хейуърд на 30 септември. При кръстосания разпит Бюръл признал, че Ейлър не бил извършил друго нарушение освен неправилното паркиране на магистралата. Сержант Питър Попълуел от щатската полиция в Индиана признал, че бил пропуснал да включи коментарите на Хейуърд от 30 септември в официалния си доклад. Подтикнат от Шипърс, Попълуел също се съгласил, че е необичайно гражданите да бъдат оковавани в белезници и задържани за 12 часа, а колите им конфискувани, само защото са паркирали неправилно. Сержант Джон Павлакович отбелязал, че той бил наредил Ейлър да бъде закаран в Лоуел, но продължавал да настоява, че Ейлър е бил задържан, а не арестуван.

Прокурор Питър Троуб открил заседанието на 24 януари със запис от показанията на Ейлър от 30 септември 1983 г. След това сержантът от специалния отдел Фран Лав описал разпита на Ейлър, признавайки, че отделът не е разполагал с доказателства на базата на които да обвини Ейлър в някакво престъпление, докато той е бил задържан. Друг служител от специалния отдел, Сам Макферсън, казал, че ботушите на Ейлър били достатъчно сходни със следите от местопрестъплението на Калис, за да си заслужават разследването – но не могъл да обясни, защо Ейлър е бил освободен, ако ботушите са били наистина толкова уличаващи. Ейлър заел свидетелското място на 24 януари, казвайки, че бил дал съгласието си полицаите да претърсят пикапа му, страхувайки се, че ще го държат в затвора, докато не се съгласи. Ейлър казал, че е бил объркан и изплашен и се е съгласявал с всичко, което искали от него, само и само да го освободят.

На 25 януари на свидетелската скамейка се качил детектив Дан Колин и описал повечето от жертвите на Магистралния убиец като мъжки проститутки. Той признал, че Ралф Калис не е имал подобна слава, а на местопрестъплението му нямало признаци за сексуално насилие. Ефрейторът от щатската полиция Дейвид Хокинс си спомнил, че заповедта за обиск в дома на Робърт Литъл се била изгубила за цяла нощ, вероятно по грешка на съда в окръг Виго.

Гумата, ботушите и ножът

Гумата, ботушите и ножът

Джон и Сали Доброволски описали нахлуването на полицията в дома им на 3 октомври без заповед или разрешение. Джон си спомнил, че сержант Рой Лемприч не само отказал на молбата на Ейлър за адвокат, но и заповядал на Доброволски да не се обажда на такъв.

На 2 февруари съдия Блок постановил, че не е имало основателна причина за задържането на Ейлър и претърсването на неговия пикап. Фактите, съдържащи се в клетвената декларация за заповедта за обиск на дома на Литъл, също били недостатъчни за извършването на законно претърсване. Решението на съдията направило невъзможно използването на ботушите на Ейлър, неговите белезници и кървавия нож в съда. Оставали само следите от гуми, но те били от твърде често срещан тип, за да бъдат полезни.

Ейлър бил свободен. Страхувайки се от тормоз от страна на полицията в Индиана, той незабавно си стегнал багажа и се установил в Чикаго. Полицията не можела да направи нищо друго, освен да го държи под наблюдение.

Виновен

В 6:00 ч. на 21 август 1984 г. чистачът на един жилищна кооперация на „Уест Шърман Стрийт“ в Чикаго подготвял боклука на сградата за прибирането му от боклукчийския камион. Сред отпадъците имало доста сиви найлонови торби за боклук и той започнал да ги сортира. Тогава една от тях се изплъзнала от ръцете му и падайки на паважа от нея изкочил отрязан човешки крак.

Полицията пристигнала и установила, че останалите торби съдържат разчленените останки на млад бял мъж, чието тяло е нарязано на осем парчета. Очевидци си спомнили, че са забелязали наемателя от съседната къща да изхвърля торбите в около 15:30 ч. на 20 август. Един от тях идентифицирал човека като Лари Ейлър, живущ на 1618 „Уест Шърман Стрийт“. Ейлър бил изглеждал особено предния ден и очите му гледали със странен, стъклен блясък.

Полицията нахлула в апартамента на Ейлър в 7:00ч. и го заварила в леглото с Джон Доброволски. Той бил задържан за разпит, а човешките останки били изпратени в криминалната лаборатория, където били идентифицирани като 16-годишният Дани Бриджис. Пръстовите отпечатъци снети от торбите съвпадали с тези на Ейлър и в 20:00 ч. той бил обвинен официално в убийство първа степен. Сред уликите открити в апартамента му били многобройни кървави петна, кутия с торби за боклук, съвпадащи с тези от алеята, трион и тениска, собственост на Дани Бриджис.

Прокуратурата обявила своето намерение да се бори за смъртна присъда и за случая били назначени Марк Ракоци и Рик Сток. Надеждите на Ейлър за оневиняване били възложени на публичните защитници Клеър Хилиард и Том Алън. Дейвид Шипърс отказал да представлява Ейлър на процеса, но се съгласил да асистира на адвокатите му в ролята на съветник.

На 13 септември Ейлър пледира за невинен по обвиненията в убийство, а законовите маневри отлагат процеса му за почти две години. Най-сетне заседанията започват на 1 юли 1986 г. в криминалния съд на окръг Кук, под председателството на съдия Джоузеф Урсо. На 9 юли съдебните заседатели намират Ейлър за виновен по всички обвинения, но неговата съдба щяла да бъде решена в наказателната фаза от процеса, която започва на 30 септември – три години след деня, в който той бил спрян за неправилно паркиране. На 3 октомври 1986 г. съдия Урсо осъжда Ейлър на смърт за убийството на Бриджис; той получава също петнадесет години затвор за особено жестоко отвличане и пет години за опита си да прикрие смъртта на своята жертва.

Започват обжалвания, но без успех. Три години след осъждането му – на 25 октомври 1989 г. – Върховният съд в Илинойс потвърждава присъдата и смъртното наказание на Ейлър, насрочвайки датата за неговата екзекуция за 14 март 1990 г.

Разкаяние

Обжалванията от името на Ейлър продължават с надеждата, че той ще може да прекара години – дори десетилетия – в очакване на екзекуцията си. Първата изненада по случая настъпва през октомври 1990 г., когато областният прокурор на окръг Вермилион Лари Томас обявил, че отваря наново случая за убийството на Ейган. Един месец по-късно Ейлър се съгласява да съдейства на Томас и заявява, че е имал съучастник в това престъпление. Той направил това изявление на 4 декември 1990 г., добавяйки: „Моля Господ да ми прости, защото аз никога няма да мога да си простя“.

Четири дни по-късно, детективите пристигат със заповеди за обиск в дома на професор Робърт Литъл и в неговия офис в кампуса на Щатския университет в Индиана. Сред иззетите вещи имало многобройни видеокасети и около 300 фотографии, на някои от които Лари Ейлър позирал обут в жокейски шорти и ботуши и държал камшик за езда. Литъл бил задържан в общината и отговорил на няколко въпроса, но, когато темата засегнала убийството, поискал адвокат. Адвокатът му бил извикан, но още преди да успее да пристигне, Литъл бил освободен без да му бъдат повдигнати обвинения.

На 13 декември Ейлър е изпратен в Клинтън Индиана под охраната на шерифа на окръг Вермилион Пери Холоуел. Там той пледира за виновен в убийството на Ейган и се съгласява да свидетелства срещу Литъл на процеса. Той разказал, че двамата били взели Ейган и го били закарали в една изоставена ферма на Път 63, където го завързали и провесили от гредите на тавана, след което го намушкали до смърт. Според Ейлър, Литъл бил снимал убийството и бил запазил тениската на Ейган като сувенир.

На 18 декември Ейлър се връща в Клинтън и е подложен успешно на тест с полиграф. Литъл се предава на същия ден в Тер Хот и пледира за невинен по обвинението в убийство от първа степен. Той е задържан без право на гаранция и е отстранен от университетския си пост до решаването на случая. На 28 декември – осем години след деня, в който било открито тялото на Стийв Ейган – Ейлър получава 60-годишна присъда за неговото убийство.

Изведнъж Ейлър се превръща в ценна собственост на щата Индиана. Прокуратурите от още пет области се свързват с адвокатите му, предлагайки намалени присъди в замяна на неговите признания за неразкритите убийства в техните юрисдикции. Той се съгласил, предлагайки да поеме вината за 20 убийства, в замяна на опрощаване на смъртното му наказание, но на 8 януари 1991 г. прокуратурата в окръг Кук категорично отказва да изпълни тази сделка.

Справедливост?

Робърт Дейвид Литъл не приличал на чудовище. Този 53-годишен мъж бил уважаван професионалист и бивш президент на клона на Обединението за граждански свободи в Тер Хот Индиана. Неговата грешка се състояла в това, че бил предложил дома си на Лари Ейлър – една лоша преценка, която можела да струва живота му.

Селекцията на жури за процеса срещу Литъл започва в Нюпорт Индиана на 9 април 1991 г. Прокурорът Марк Грийнуел щял да се бори срещу адвокатите Денис Зан и Джеймс Войлс. Заседанията започнали на 11 април с изявлението на Грийнуел, че в нощта на 19 декември 1982 г. Литъл бил съставил план за убийство, след като бил гледал изпълнения с насилие и сексуални сцени филм „Калигула“ заедно с Ейлър. Копие от филма било конфискувано от полицията при претърсването на дома му, но не било открито нищо друго, което да подкрепи обвинението в убийство. Целият процес почивал върху показанията на осъдения Лари Ейлър, признал Грийнуел. Без неговите заявления, ние нямаше да имаме случай, казал той.

Защитниците на Литъл контраатакували с твърдението, че показанията на Ейлър не са нищо повече от лъжи, целящи неговата собствена изгода. Той се надявал да спаси себе си, като пожертва Литъл. Войлс и Зан възнамерявали да докажат, че в нощта на убийството на Стивън Ейган, Литъл е бил на гости у родителите си във Флорида.

На 11 април Ейлър бил призован в качеството си на свидетел на обвинението и повторил разказа си за убийството, което било вдъхновено и режисирано от Литъл. Ейлър заявил, че Литъл също бил участвал в намушкването с нож и после бил мастурбирал, докато Ейлър довършвал работата. Когато той приключил, Литъл свалил камерата си и се оплакал, че всичко е станало прекалено бързо. Ейлър добавил и нов неочакван обрат, казвайки, че Литъл, а не той, е убил Дани Бриджис в Чикаго.

На 12 април Грийнуел представил зловещото убийство на Ейган на заседателите, показвайки им снимките от местопрестъплението и окървавените му дрехи. След това криминалистът Майкъл Голдман описал как е било разрязано тялото на Ейган, така че вътрешностите му висели извън коремната кухина.

Случаят на защитата бил прост – те заклеймили Ейлър като лъжец и представили алиби, според което Литъл е бил на стотици мили разстояние от местопрестъплението. Неговата майка свидетелствала, че от 1958 до 1990г. Литъл никога не бил пропускал да посети родителите си в Тампа за Коледа и добавила, че той бил пристигнал във Флорида преди 19 декември 1982 г. Един съсед потвърдил присъствието на Литъл в Тампа, но смятал, че той би могъл да е пристигнал едва на 22 или 23 декември. Грийнуел предоставил документи доказващи, че колата на Литъл е била поправяна в един гараж в Клинтън Индиана и ремонтът е бил платен на 21 декември 1983 г. – но никой от служителите в сервиза не могъл да си спомни кой е докарал колата.

Литъл отказал да свидетелства, доверявайки се на преценката на журито и доверието му било възнаградено на 17 април 1991 г., когато обвиненията срещу него били свалени. Марк Грийнуел заявил, че е леко разочарован, но не много изненадан от това решение, тъй като осъзнавал, че ключовият му свидетел Лари Ейлър е човек, на когото заседателите трудно можели да повярват.

Единственият осъден за Магистралните убийства умира на 6 март 1994 г. Ейлър получил усложнения свързани със заболяването му от СПИН и починал в лазарета на Изправителния център Понтиак.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –