Публикувано на: 21 февруари, 2011

Този случай е завинаги запечатан в историята на Южна Каролина. През лятото на 1985 г. Шари Фей Смит и Дебра Мей Хелмик са отвлечени и убити от Лари Джийн Бел. Облак от страх надвиснал над целия щат в продължение на 28 дни. Маниакално самонадеяният убиец играел психологически игри със семейството на Шари, но нямал представа, че с действията си е привлякъл към случая един могъщ противник, с когото не би искал да си има работа – световно известният агент на ФБР, „ловецът на мозъци“ Джон Дъглас.

Отвличането на Шари Смит

Шари Фей Смит

Шари Фей Смит

Шари Фей Смит – красива и пълна с живот ученичка в гимназията – е отвлечена, когато спира пред пощенската кутия пред семейната си къща близо до Кълъмбия, Южна Каролина. Тя се прибирала у дома от близкия търговски център, където имала среща със сериозния си приятел Ричард. Часът е 3:38 в топлия и слънчев ден на 31 май 1985 г., два дни преди тя да завърши гимназията Лексингтън.

Няколко минути по-късно нейният баща Робърт намира колата й в началото на пътя към къщата. Вратата била отворена, моторът работел и чантата на Шари лежала на седалката. Следи от боси крака водели от колата до пощата, но не и обратно. В чантата били лекарствата й за диабет. Тя не излизала никъде без тях. Обзет от паника, той се обадил веднага в шерифската служба на Лексингтън Каунти.

Колата на Шари близо до пощенската кутия

Колата на Шари близо до пощенската кутия

Такива неща просто не се случвали в Кълъмбия, гордо и мирно градче, което било като въплъщение на понятието „семейни ценности“. Как би могло това младо, хубаво, общително русо момиче да изчезне пред своята къща и какъв човек би могъл да направи това. Шериф Джим Метс не знаел. Но знаел, че се задава криза и той трябва да се справи с нея. Първото нещо, което направил, било да организира най-голямото издирване в историята на Южна Каролина. Служители на правоохранителните органи на щатските служби и съседните райони се притекли на помощ. Второто нещо, което направил, е да отхвърли тихомълком като заподозрян Робърт Смит, който помолил публично за завръщането на дъщеря му. Във всички случаи на изчезване или вероятно престъпление срещу ниско-рискова жертва съпрузите, родителите и близките приятели на семейството винаги подлежат на проверка.

Колата на Шари

Колата на Шари

Покрусеното семейство Смит очаквало някакво съобщение, каквото и да е, дори искане за откуп. Тогава получили телефонното обаждане. Един мъж със силно преправен глас заявил, че държи Шари в плен.

„За да сте сигурни, че това не е шега, Шари има черно-жълт бански под блузата и шортите си“ – уверил ги той.

Майката на Шари – Хилда, го помолила да не забравя, че Шари има диабет и трябва да се храни редовно, да пие вода и да взема лекарствата си. Дъщеря й страдала от инсипиден диабет (известен още като безвкусен или воден) и болестта й изисквала прием на големи количества вода и предписаните й лекарства. Мъжът не поискал откуп, а само казал: „по-късно днес ще получите писмо“. Семейството и служителите на закона се разтревожили още повече.

Чантата на Шари на предната седалка

Чантата на Шари на предната седалка

Следващият ход на Метс бил в духа на неговия опит и образование. И двамата с помощник-шерифа Люис Маккарти били завършили Националната академия на ФБР и поддържали отлични връзки с Бюрото. Без колебание Метс се обадил на Робърт Айви, шеф на управлението в Кълъмбия, Южна Каролина, и в отдела за криминално профилиране на Джон Дъглас в Куонтико. Дъглас отсътствал, но той получил бърза реакция от агентите Джим Райт и Рон Уокър. Като анализирали обстоятелставта на отвличането, снимките от мястото и докладите от телефонните разговори, двамата агенти се съгласили, че си имат работа с интелигентен и изключително опасен човек и животът на Шари е в голяма опасност. Страхували се, че младото момиче е вече мъртво и престъпникът скоро ще изпита принуда да извърши още едно подобно престъпление. Предположили, че това, което вероятно вече се е случило, е: похитителят е видял Шари и нейния приятел Ричард да се целуват в местния мол и я е проследил до тях след това. Тя е имала лошия късмет да спре до пощенската кутия. Ако не била спряла или ако е имало други коли по улицата, престъплението едва ли е щяло да се случи. От шерифската служба монтирали записваща апаратура в къщата с надеждата, че престъпникът може пак да се обади.

Бог е любов

Пликът на писмото на Шари

Пликът на писмото на Шари

След това се появила следващата критична и ужасяваща улика. Профайлърът Джон Дъглас, който е привлечен към случая по-късно, казва: „През всичките ми дълги години в органите на реда, при всичките ужасни, почти невероятни неща, които бях виждал, трябва да кажа, че това беше най-жестокото.“

Близките на изчезналото момиче получили писмо от две страници, написани на ръка от Шари. От лявата страна вертикално на писмото, с главни букви била написана фразата „БОГ Е ЛЮБОВ“.

01.06.85  3.10 ч.                                                                                                                                   Обичам ви всички

Последна воля и завещание

Последната воля и завещание на Шари Смит

Последната воля и завещание на Шари Смит

Аз ви обичам, мамо, тате, Робърт, Доун и Ричард и всички останали и всички приятели и роднини. Аз скоро ще бъда с моя отец, така че моля ви, не се притеснявайте! Просто си спомняйте моята весела личност и всичките хубави неща, които сме преживели заедно. Моля ви, нека това не разваля живота ви, просто продължавайте да живеете всеки божи ден в името на Исус. Нещо хубаво ще произлезе от това. Моите мисли ще бъдат винаги с вас. Аз наистина дяволски много ви обичам. Съжалявам татко, че използвам лоши думи като тази! Прости ми Исусе. Миличък Ричард, аз наистина винаги съм те обичала и винаги ще те обичам и ще пазя спомен за нашите специални моменти. Ще те помоля за нещо. Приеми Исус като твой личен спасител. Моето семейство винаги е имало най-голямо влияние върху мен. Съжалявам за парите и екскурзията. Отиди някога вместо мен.

Втората страница от писмото на Шари

Втората страница от писмото на Шари

Съжалявам, ако някога съм ви разочаровала с нещо. Единственото ми желание винаги е било да се гордеете с мен, тъй като аз винаги съм се гордяла с моето семейство. Мамо, тате, Робърт и Доуи, има толкова много неща, които бих искала да съм ви казала преди. Обичам ви.

Зная, че вие всички ме обичате и ще ви липсвам много, но ако се държите заедно, както винаги сме го правили – ще се справите!

Моля ви да не се разстройвате. Всичко се обръща добре за тези, които обичат Бог.

Изпращам ви цялата си любов!

Обичам ви всички с цялото си сърце

Шарън (Шари) Смит

П.П. Бабо – толкова много те обичам. Винаги си мислела, че съм ти любимка. И ти беше моята.

Обичам ви много

Шериф Метс изпратил писмото в криминалната лаборатория за анализ на хартията и проверка за отпечатъци от пръсти. Четейки копие от писмото в Куонтико, Джон Дъглас и неговите колеги били доста сигурни, че отвличането се е превърнало в убийство. Но все пак сплотеното семейство Смит, чиято религиозна вяра е така трогателно отразена в писмото на Шари, продължавало да се надява. На 3 юни Хилда Смит получава кратко обаждане с въпроса дали писмото е пристигнало.

„Вярвате ли ми сега?“

„Не съм сигурна дали вярвам, защото още не съм чула нищо от Шари и трябва да зная дали тя е добре.“

„Ще научите след ден-два“ – казал мъжът зловещо.

Но се обадил още същата вечер, казвайки, че Шари е жива, и подсказал, че може да я пусне скоро. Някои от думите му обаче подсказвали друго.

„Искам да ви кажа още нещо. Шари сега е част от мен. Физически, умствено, емоционално, духовно. Нашите души сега са една.“

Когато г-жа Смит помолила за уверение, че нейната дъщеря е добре, той казал: „Шари е защитена и… тя е част от мен сега и Бог се грижи и за двамата.“

Инструкциите

В крайна сметка всички разговори били проследени до обществени телефони в района, но по онова време засичането на мястото в момента на обаждането изисквало човекът да бъде държан на телефона около петнадесет минути, а това не било възможно. Но в дома на семейството била монтирана записващата апаратура и копия от записите били изпратени веднага до оперативния отдел на ФБР. Докато Райт, Уокър и Джон Дъглас прослушвали всеки запис, те били потресени от силата и самоконтрола, с които г-жа Смит говорела с това чудовище. Ясно било откъде ги е наследила Шари.

Надявайки се, че ще има още обаждания, Метс помолил профайлърите от ФБР да му кажат как да посъветва семейството да се държи. Джим Райт му казал, че те трябва да се опитат да реагират както се водят преговори в ситуация със заложници. Тоест да слушат внимателно, да повтарят всичко, казано от престъпника, което има някакво значение, да се опитат да го накарат да реагира, за да разкрие неща за себе си и своите планове. От това биха могли да бъдат извлечени няколко ползи. Първо, разговора би могъл да протече достатъчно дълго, за да бъде засечен точно. Второ, човекът отсреща би могъл да се успокои, че го изслушват внимателно и това да го насърчи да контактува повече.

Шериф Метс и семейство Смит пред дома им се молят за завръщането на Шари

Шериф Метс и семейство Смит пред дома им се молят за завръщането на Шари

Не е необходимо да споменаваме, че подобна степен на контролирано поведение е трудна задача за едно ужасено и съсипано от мъка семейство. Но семейство Смит изненадва властите със способността си да получи ценна за тях информация.

Похитителят се обадил на следващата вечер и този път говорил с двадесет и една годишната сестра на Шари – Доун. Това било на четвъртия ден след изчезването на Шари. Той разказал на Доун подробности за отвличането. Казал, че е спрял колата, когато я видял до пощенската кутия, държал се дружелюбно и направил няколко снимки на Шари, след това с пистолет насила я накарал да влезе в колата. В този и други разговори той се люшкал между прекалено дружелюбно и жестоко пренебрежително отношение, и дори понякога бегло изразявал съжаление за това, че нещата са „излезли от контрол“.

Той продължил разказа си:

„Окей, в 4.58 сутринта – не, съжалявам, в 3.10 сутринта в събота на 1 юни тя ви написа това дето го получихте. В 4.58 сутринта в събота на 1 юни ние станахме една душа“.

„Станахте една душа?“ – повторила Доун.

„Какво значи това?“ – попитала Хилда отстрани.

Но властите знаели какво има предвид той, независимо от уверенията му, че скоро ще настъпи радост и Шари ще бъде върната на следващата вечер. Той дори казал на Доун да имат линейка под ръка.

„Ще получите инструкции къде да ни намерите“ – приключил разговора мъжът.

За агентите на ФБР в Куонтико най-значимата част от записания разговор била неговия коментар за времето – първо 4.58, след това поправка на 3.10 часа. Това се потвърждава от мрачния разговор, който Хилда провежда с похитителя на обяд на следващия ден.

„Слушай внимателно. Тръгни по магистрала 387 на запад до детелината. Излез през Просперити, карай миля и половина, завий надясно при табелата Мууз Лодж № 103, карай четвърт миля, завий наляво при сградата с белите рамки, отиди в задния двор, на шест крачки оттам ние те чакаме“. – след това затворил.

Тялото на Шари е открито зад масонската хижа близо до Салуда

Тялото на Шари е открито зад масонската хижа близо до Салуда

Шериф Метс прослушал записа, който го завел право до тялото на Шари Смит, на осемнадесет мили в съседния Салуда Каунти. Тя носела жълтия потник и белите шорти, с които била видяна за последен път, но разлагането на тялото показало на шерифа и съдебния лекар, че тя е била мъртва от няколко дни – вероятно от 4.58 часа сутринта на 1 юни. Всъщност състоянието на тялото не давало възможност да се определи начинът на убийство и дали Шари е била сексуално насилвана.

Но Дим Райт, Рон Уокър и Джон Дъглас били убедени, че убиецът е залъгвал семейството с надежди за нейното завръщане достатъчно дълго, за да бъдат заличени важните веществени улики. По лицето и косата на Шари имало следи от лепенка, но самата лепенка била премахната – още един показател за предварителен план и организация. Подобни престъпници обикновено не започват толкова организирано, което показвало, че става въпрос за човек, който се е връщал на мястото на захвърлянето за някакъв вид сексуално удоволствие. И едва след като тялото се е разложило до точката, когато „връзката“ не е била вече възможна, той е престанал да се връща там.

Профилът

Скица на заподозряния

Скица на заподозряния

Самото отвличане посред бял ден в един провинциален район изисква известна доза финес и интелигентност. Профайлърите преценили възрастта на извършителя между 25 и 35 години, като Джон Дъглас определено клонял към горната граница.

От жестоката лекота, с която играел психологически игри със семейството, отделът по криминално профилиране заключава единодушно, че той вероятно се е оженил рано, за кратко време и неуспешно. Понастоящем сигурно живеел сам или със своите родители. Много вероятно е да има някакво криминално досие – нападения на жени или поне нецензурни телефонни обаждания. Ако преди това е имал убийства, това били деца или млади момичета. За разлика от повечето серийни убийци този тип не би преследвал проститутки, те биха го плашили твърде много.

Точните напътствия за пътя и това, че сам се бил поправил за времето, разкриват на агентите и други важни неща. Напътствията сигурно са били внимателно проучени и записани. Той се е връщал на мястото няколко пъти и е направил точни измервания. Когато се обадил на семейството, е четял от лист. Разбирал е, че трябва да предаде съобщението си и да се махне колкото е възможно по-бързо от телефона. На няколко пъти започвал от началото, след като бил прекъснат. Който и да е, той е скован и подреден, педантичен и маниакално спретнат. Той трябва да е водел записки и да пази списъци за всичко и ако загубел мястото, докъдето е стигнал в записките, губел и нишката на мисълта си. Властите знаели, че е отишъл с кола до и от мястото на отвличането пред къщата на Шари. Съдейки от типа личност Джон Дъглас предполагал, че колата му трябва да е чиста и добре поддръжана, най-много на три години. Като цяло – смесено поведение на човек, чиято външна арогантност и презрение към целия глупав свят е в непрекъснат конфликт с дълбоко внедрена несигурност и чувство за неадекватност.

В подобни случаи мястото на престъплението се превръща в психологическа част от убийството. Географията на престъплението говорела също за местен човек, вероятно живеещ в околността през по-голямата част или през целия си живот. За нещата, които е искал да прави с Шари и след това с нейното тяло, той е имал нужда да прекара известно време сам в уединено място, където е знаел, че няма да бъде обезпокояван. Само местен човек може да знае къде има подобни места.

От отдела за анализ на сигналите на ФБР заключават, че изкривяването на гласа е постигнато с нещо, което те наричат уред за контрол на варираща скорост. Искания за помощ били изпратени по телекса до оперативните отдели в цялата страна за откриването на производителни и търговски източници.

Приятел на семейството

На следващия ден, докато Боб Смит уреждал погребението на по-малката си дъщеря, убиецът се обадил отново, този път за тяхна сметка, и поискал да говори с Доун. Казал, че има намерение да се предаде на следващата сутрин и че снимките, които бил направил на Шари до пощенската кутия, са пуснати по пощата до семейство Смит. Със самосъжаление той помолил Доун за прошка от семейството и за молитви. Също така намекнал, че вместо да се предаде, обмисля дали да не се самоубие, отново се завайкал за това, как нещата са „излезли от контрол и той само искал да прави любов с Доун и че я е наблюдавал от известно…“

„С кого?“ – прекъснала го Доун.

„О, съжалявам, с Шари – поправил се той. – И аз я набюдавах няколко седмици и ъ-ъ това просто излезе от контрол.“

Това е първият от няколкото случаи, в които той щял да обърква двете жени, което не било трудно, тъй като и двете били хубави общителни руси момичета и страхотно си приличали. Снимката на Доун се била появила във вестника и по телевизията и каквото и да го е привлякло в Шари, се отнасяло и за Доун. Докато агентите от ФБР слушали записите, било невъзможно да не изпитат погнуса от това садистично и самодоволно поведение. Но в този момент Джон Дъглас знаел, колкото и пресметливо и студено да звучи, че Доун би могла да послужи като стръв, за да бъде хванат убиецът.

В обаждане до известния водещ в местната телевизия Чарли Кийз убиецът повторил своето намерение да се предаде, казвайки, че иска популярният Кийз да послужи като „посредник“ и му обещал ексклузивно интервю. Кийз го изслушал, но разумно не се ангажирал и не обещал нищо.

Джон Дъглас казал на Люис Маккарти по телефона, че преди всичко той няма намерение да се предава. Нито пък ще се самоубие. Той бил казал на Доун, че е „приятел на семейството“ и бил достатъчно психопатичен, за да иска разбиране и съчувствие от семейство Смит. Той едва ли познавал семейството наистина, това било просто част от неговата фантазия да бъде близък с Шари и да бъде обичан от нея. Той е пълен нарцисист и колкото по-дълго продължава това, казал Дъглас на Маккарти, колкото повече ответ получава от семейството, толкова по-удобно се чувства от това преживяване. И ще убие отново някого, който прилича много на Шари, и ако не, ще намери друга случайна жертва. Основен мотив в неговите действия са властта, манипулацията, превъзходството и контролът.

В деня на погребението на Шари той се обадил пак и говорил с Доун. По абсолютно перверзен начин помолил телефонистката да каже на Доун, че това е разговор от Шари за тяхна сметка. Още веднъж потвърдил, че ще се предаде, и след това най-ужасяващо и непринудено направил описание на нейната смърт.

„И така от два часа сутринта, от времето, когато в действителност вече знаеше, че ще умре, ние си говорихме много и тя избра времето. Тя каза, че е готова да си замине и Бог е готов да я приеме като ангел.“

Описал секса си с нея и казал, че й е предоставил да избере как да умре – да я застреля, да й даде свръхдоза наркотик или да я удуши. Казал, че тя избрала последното, и той я е задушил с лепенка върху носа и устата.

Защо трябваше да я убиваш?“ – попитала Доун през сълзи.

„Излезе от контрол. Уплаших се, о-о един Господ знае, Доун. Аз не зная, Бог да ми прости. Надявам се да мога да поправя това, иначе той ще ме изпрати в ада и ще прекарам там остатъка от живота си, но няма да отида в затвора или на електрическия стол“.

Доун и нейната майка го помолили да се обърне към Бог, а не да се самоубива. В отдела на Джон Дъглас знаели много добре, че той няма да направи нито едно от двете.

Отвличането на Дебра Хелмик

На същия ден, две седмици след убийството Шари Смит, Дебра Хелмик е отвлечена от двора пред къщата на родителите в Ричлънд Каунти, на около двадесет и четири мили от дома на семейство Смит. Нейният баща бил вътре в къщата на разстояние от около 6-7 метра. Един съсед видял как някой спира с кола, излиза и започва да говори с Дебра, след това я сграбчил внезапно, хвърлил я в колата и подкарал с голяма скорост. Съседът на г-н Хелмик веднага тръгнал след него със своята кола, но го загубил. Също като Шари, Дебра била хубаво, синеоко, русо момиче. За разлика от Шари, обаче Дебра била само на девет години.

Шериф Метс организира още един масиран опит да я намери. Междувременно нещата започнали да засягат лично профайлъра Джон Дъглас:

„Когато работиш това, което работим в моя отдел, трябва да запазваш известна степен на дистанция и обективност по отношение на материалите по случая и предмета на работата. Иначе ще полудееш. Колкото и да беше трудно до този момент със случая Смит, последните ужасни събития направиха нещата почти невъзможни. Малката Дебра Хелмик беше само на девет – моята дъщеря Ерика беше на същата възраст и също имаше сини очи. Моята втора дъщеря Лорън беше само на пет. Освен ужасното разяждащо чувство на „това можеше да бъде моето дете“, съществува онова разбираемо чувство да искаш да закопчаеш с белезници децата си за своята китка и никога да не ги изпускаш от погледа си. Ако видите нещата, които аз съм виждал, да не направиш това и да дадеш на своите деца пространството и свободата, от която имат нужда за да живеят, е непрекъсната емоционална борба“.

Независимо от разликата във възрастта на двете деца, времето, обстоятелствата и начинът на действие сочели, че става въпрос за същия престъпник. Службата на шерифа и отделът на Джон Дъглас били съгласни с това. Затова приемайки трезво вероятността, че сега официално имат работа със сериен убиец, Люис Маккарти пристига в Куонтико и донася със себе си всички материали по случая

Уокър и Райт прегледали всички решения, довели до профила, и всички давани по тях съвети. От допълнителната информация от новото престъпление те решават, че няма причини да променят своята оценка.

Независимо от престорения глас неизвестният извършител бил почти със сигурност бял. И двете престъпления били от сексуален характер, извършени от несигурен и неадекватен възрастен мъж. И двете жертви били бели, а профайлърите знаели, че обикновено тези престъпления не прекрачват расовите граници. Външно той трябва да е свит и любезен, да няма високо мнение за себе си и вероятно е едър или с наднормено тегло, непривлекателен за жените. Те казали на Маккарти, че очакват той да се държи още по-маниакално. Близки до него хора биха могли да забележат намаляване на теглото, може да пие много, да не се бръсне редовно и ще изпитва голямо желание да говори за убийството. Човек педантичен като него ще следи непрекъснато телевизионните репортажи и ще събира изрезки от вестниците. Той също събира порнография, най-вече със садо-мазохистично съдържание. Сега вече дълбоко ще се радва на своята известност, на чувството за власт над жертвите и обществото, на своята способност да манипулира скърбящото семейство Смит. Както се опасявал Джон Дъглас, когато не е могъл да намери жертва по свой вкус, той е прибягнал до случайна, беззащитна жертва. Възрастта на Шари я правела по-подходяща за сродна душа в очите му. Профайлърите не вярвали той да възприеме по същия начин малката Дебра Хелмик, затова не очаквали телефонни обаждания до нейното семейство.

Маккарти се прибрал със списък от двадесет и две точки заключения и характеристики на субекта. Когато се върнал, казал на Метс: „Сега вече познавам човека. Единственото, което сега трябва да научим, е неговото име“.

Примамка

Колкото и радваща да била неговата вяра в профила на ФБР, нещата рядко са толкова прости. С обединени усилия правоохранителните органи и оперативният отдел в Кълъмбия претърсили района за някакви следи от Дебра. Но нямало никакви контакти, никакви искания, никакви нови улики. Агентите в Коунтико очаквали вест, опитвайки се да се подготвят за каквото и да се случи. Съпричастието, което служителите на реда изпитват към семейството на изчезнало дете, е непоносимо. По молба на специален агент Айви и шериф Метс, Джон Дъглас си стяга багажа и заминава за Кълъмбия, за да окаже помощ на място в този обещаващ да бъде труден случай. Той взел със себе си агент Рон Уокър.

Лю Маккарти ги посрещнал на летището и без да губи време ги запознал с различните места, свързани с престъпленията. Маккарти ги закарал до местата на отвличанията. И пред двете къщи нямало явни следи от борба. На мястото, на което било захвърлено тялото на Смит, нямало нищо особено – очевидно убийството било извършено на друго място. Но след като видял местата, Джон Дъглас се убедил повече от всякога, че техният неизвестен извършител познава подробно района и въпреки че няколко от разговорите със семейство Смит били междуградски, той трябва да е местен.

След това в в службата на шерифа се провежда съвещание с участието на ключовите хора работещи по случая. Канцеларията на Шериф Метс била голяма и впечатляваща – дълга около десет метра, с таван, висок три метра и половина, а стените изцяло запълнени с удостоверения и спомени за всичко, което някога е правил през своя живот. Метс седнал зад масивното си бюро, заобиколен от останалите в полукръг – Рон Уокър, Джон Дъглас, Боб Айви и Лю Маккарти. „Спря да се обажда на семейство Смит“ - оплакал се той.

Ще го накарам да се обади пак“ – казал Джон Дъглас.

Той казал още, че профилът трябва да помогне на разседването, но би следвало бързо да накарат убиеца да излезе на открито, и пояснил някои от активните мероприятия, които имал предвид. Дъглас попитал дали могат да му препоръчат репортер на местен вестник, който да им сътрудничи. Не ставало въпрос за цензура или да му дават преки указания какво да пише, просто имал нужда от някой, който е съпричастен с каузата им, и, който няма да има желание да се заяжда, както повечето журналисти.

Метс предложил Маргарет О`Шиа от вестник „Кълъмбия Стейт“. Тя се съгласила да дойде в службата, където Уокър и Дъглас се опитали да я просветят за престъпната личност и как според тях щял да реагира този индивид.

Те й казали, че той ще следи отблизо пресата, особено ако материалът описва Доун. Те знаели, че тези типове често се връщат на мястото на престъплението или на гробовете на своите жертви. Според тях с един подходящ материал било възможно да го накарат да излезе на открито и да го заловят. Най-малкото, надявали се, че ще могат да го накарат да се обади отново.

О`Шиа се съгласява да напише материала, който искали. След това Маккарти завежда Джон Дъглас да се види със семейство Смит и да им обясни какво иска от тях. Онова, което искал по същество, е да използва Доун като примамка. Робърт Смит се разтревожил изключително много от това, не му се искало да излага на опасност останалата му единствена дъщеря. Колкото и да бил загрижен за изпитанието, на което го подлагат, Дъглас чувствал, че това е най-добрият им коз, и се опитал да успокои г-н Смит, че убиецът на Шари е страхливец и няма да преследва Доун при голямото обществено внимание, насочено към нея. А след като бил прослушал записите на телефонните разговори, той се бил убедил, че Доун е достатъчно умна и смела, за да се справи с това.

Доун завела Дъглас в спалнята на Шари, която била запазена непокътната. Както може да се очаква, така правят повечето семейства при внезапна и трагична загуба на дете. Първото нещо, което поразява профайлъра, е колекцията на Шари от плюшени коали – във всички форми, размери и цветове. Доун обяснила, че Шари е държала много на тази колекция и всичките й приятели са го знаели.

Дъглас прекарва дълго време в стаята, опитвайки се да усети Шари такава, каквато е била. Определено можели да хванат нейния убиец. Трябвало само да изберат правилно нещата, които им трябват. След известно време Дъглас взел една миниатюрна коала, от онези, на които ръцете се разтварят и затварят, когато ги стиснеш за раменете. Той обяснил на семейството, че след няколко дни – просто колкото е необходимо, за да бъде пълно отразяването във вестниците – ще направят помен на гроба на Шари в гробището Лексингтън, по време на който Доун ще закачи коалата на букет с цветя. Той смятал, че има голям шанс да привлекат убиеца да се върне на мястото, след като церемонията свърши, и да вземе коалата като спомен от Шари.

Маргарет О`Шиа разбрала много добре от какъв материал имат нужда и изпратила фотограф на помена. Тъй като все още нямало надгробен камък, направили дървена бяла пирамида със снимката на Шари отпред. Един по един членовете на семейството заставали на гроба и произнасяли молитви за Шари и Дебра. След това Доун вдигнала нависоко коалата и я закачила за клончетата на една роза от букетите, изпратени на гроба. Докато семейство Смит говорели и фотографите снимали за местната преса, хората на Метс тихомълком записвали номерата на всички преминаващи коли. Единственото, което тревожело Дъглас, било мястото на гроба – прекалено близо до пътя. Той се опасявал, че толкова оживено място може да уплаши престъпника да се приближи и също така му давало възможност да наблюдава от пътя. Но нищо не можели да направят в това отношение.

Бог иска да се присъединиш към Шари Фей

Снимките се появяват във вестника на следващия ден. Убиецът на Шари не се появил за коалата тази нощ, както се надявал Дъглас. Вероятно той бил прав и близостта на пътя го е уплашила. Но той се обадил отново. Скоро след полунощ Доун отговорила по телефона на още едно повикване от „Шари Фей Смит“ за тяхна сметка. След като се убедил, че на телефона е Доун, и я уверил отново, че „не се шегува“, той направил най-зловещото си до този момент заявление:

„Окей, разбираш ли, Бог иска да се присъединиш към Шари Фей. Въпрос на време е. Този месец, следващия месец, следващата година. Не могат да те пазят през цялото време“. След това я попитал дали е чувала за Дебра Мей Хелмик.

„Кой… не.“

„Десетгодишната? Х-Е-Л-М-И-К?“

„М-да.“

„Добре, слушай. Тръгни по Първа на север… не, Първа на запад, завий наляво на Пийч Фестивъл Роуд, карай три и половина мили през Джилбърт, завий надясно, последният черен път преди знака „СТОП“ на Ту Ноч Роуд, мини през веригата и знака „Не влизай“, карай на около двадесет и пет метра, свий наляво и карай пет метра. Дебра Мей чака. Бог да ни прости всички.“

Той ставал все по-смел и нахален, не използвал вече устройството за изкривяване на гласа. Независимо от пряката заплаха за нейния живот Доун направила всичко по силите си, за да го задържи на телефона, проявила изключителната си съобразителност и поискала снимките на сестра си, които той бил обещал, но не били пристигнали.

„Сигурно от ФБР са ги взели“ - заявил той твърдо, с което показал, че знае за тяхната роля в случая.

„Не, господине“ – казала рязко Доун. – „Тъй като, ако имаха нещо, щяхме да го имаме и ние. Ще ги изпратиш ли?“

„Ми, да“ - отговорил той неангажиращо.

„Струва ми се, че ме будалкаш, защото беше казал, че си ги изпратил, а не са пристигнали.“

Властите се приближавали, но отговорността, че са поставили Доун в още по-голяма опасност, много им тежала.

Единствена следа

Докато Дъглас и Уокър помагали на местните власти, техниците от лабораторията в Кълъмбия обработвали с всички възможни тестове единствената безспорна веществена улика – последната воля и завещание на Шари.

То било написано на откъснат от тефтер лист с редове, което дава идея на лаборантите.

Използвайки уред, наречен Еста, който може да открива и най-микроскопичните леки следи върху хартия от листовете, които са били отгоре, те откриват части от списък за пазаруване и нещо, приличащо на поредица от числа. В крайна сметка те били в състояние да разпознаят девет от десетте цифри в поредицата – 205-837-138.

Местният код на Алабама е 205, а 837 е за Хънтсвил. Заедно със службата за сигурност на телефонната компания „Садърн Бел“ от лабораторията проверяват всички възможни десет телефонни поста в Хънствил, след това направили кръстосана проверка, за да видят дали някой от тях не е бил свързван с района Кълъмбия – Лексингтън Каунти. Един от тях имал няколко повиквания от жилище точно на петнадесет мили от дома на Смит, няколко седмици преди да бъде отвлечена Шари. Това била най-голямата следа до този момент. Според общинските регистри къщата принадлежала на една двойка на средна възраст – Елис и Шарън Шепърд.

Въоръжен с тази информация, Маккарти взел със себе си няколко служители и отишъл веднага в дома на семейство Шепърд. Обитателите били сърдечни и дружелюбни, но нищо освен фактът, че петдесет и петгодишният Елис бил електротехник, не съвпадало с профила на ФБР. Те били щастливо семейство от петнадесет години и нямало нищо в миналото им от това, което било предвидено за убиеца. Те потвърждават факта, че са се обаждали по телефона до Хънтсвил, където синът им бил войник, но казали, че са били извън града при извършването на двете ужасни убийства. Това бил разочароващ резултат от една многообещаваща следа.

Но Маккарти бил прекарал доста време в работа с профайлърите и бил уверен в точността на профила. Описал го на семейство Шепърд и след това ги попитал дали не познават някой, който да подхожда на това описание.

Те се спогледали за момент, като че ли се сетили за едно и също нещо. Казали, че това би могло да бъде Лари Джийн Бел.

Специално предназначение

При внимателния разпит на Маккарти те разказали на помощник шерифа всичко за Бел. Той бил малко над тридесетте – разведен, със син, който живеел при майката, стеснителен и с наднормено тегло, работел за Елис като жичкаджия по домовете и каквото дойде. Педантичен и организиран, той прекарал у тях шест седмици, за да пази къщата, докато ги нямало, след това се върнал да живее при родителите си. Шарън Шепърд си спомнила, че е записала телефонния номер на сина си на тефтера на Джийн, както те го наричали, в случай на някаква неприятност в къщата, докато е там. И сега като се връщали назад, се сещали, че като ги посрещнал на летището, единственото нещо, за което Джийн искал да говори, било отвличането и убийството на момичето на семейство Смит. Учудили се на външния му вид, като го видели – бил отслабнал, небръснат и видимо силно възбуден.

Маккарти попитал г-н Шепърд дали има оръжие. Елис отговорил, че държи в къщи зареден 38-калибров пистолет за самозащита. Маккарти поискал да го види и Елис с готовност го завел до мястото, където пазел пистолета. Но той не бил там. Двамата мъже претърсили цялата къща и накрая го намерили – под матрака на леглото на Джийн. С него било стреляно и бил прясно смазан. А когато Маккарти пуснал част от запис на един от телефонните разговори с Доун, Елис бил сигурен, че чува гласа на Лари Джийн: „Няма съмнение.“

Около два часа сутринта Рон Уокър почукал на вратата на Джон Дъглас и го вдигнал от леглото. Маккарти му се бил обадил току-що и ги помолил да отидат в службата веднага. Всички заедно сравнили данните с профила. Невероятно било колко много си съвпадали. Това приличало на страхотен удар. Снимките, правени от шерифството, показвали кола, регистрирана на името на Бел, на пътя близо до гроба, но шофьорът не бил излизал от нея.

Метс планирал да арестува Бел когато тръгва за работа сутринта и поискал от агентите на ФБР да го посъветват как да проведе разпита. Зад шерифската служба имало едно ремарке, придобито по време на една наркоакция, което се използвало като спомагателен офис. По предложение на Дъглас те веднага го превръщат в офис на група със „специално предназначение“. Закачват снимки по случая и карти на местата на престъпленията по стените и затрупват бюрата с папки и материали по делото. Дъглас им казал да напълнят ремаркето с ченгета, за да се създаде впечатлението, че е събрано огромно количество доказателствен материал срещу убиеца.

Обискът

Профайлърите смятали, че ще е трудно да получат признания. Южна Каролина е щат със смъртно наказание и този приятел можел да очаква най-малко дълъг престой в затвора като насилник на деца и убиец – не точно най-доброто за човек, който държи на своя живот и физическо здраве. Най-многото, на което можели да се надяват, е някакъв спасителен за него сценарий – да се опитат да прехвърлят част от вината върху самите жертви или колкото и да е обидно за водещите разпита, да го накарат да обясни своите деяния с лудост. Когато нямат друг начин, обвиняемите обикновено прибягват до това, въпреки че според статистиката съдебните състави рядко го приемат.

Служители на шерифа арестуват Лари Джийн Бел рано сутринта на 27 юни 1985 г., когато тръгвал за работа от къщата на родителите си. Джим Метс внимателно наблюдавал лицето му, когато го въвели във фургона на „групата със специално предназначение“. „Лицето му побеля като варосано“ – разказва шерифът. – „Това го постави в подходяща психологическа ситуация“. Прочели правата му и той се отказал от тях, съгласявайки се да говори със следователите.

Служителите се занимавали с него почти цял ден, докато Рон Уокър и Джон Дъглас чакали в канцеларията на Метс, където им докладвали за развоя на нещата и те давали съвети какво да се прави по-нататък. Междувременно била издадена заповед за обиск и служители претърсвали дома на Бел. Както се очаквало, обувките му били наредени безупречно под леглото, бюрото му било подредено педантично, дори инструментите в багажника на тригодишната му, добре поддържана кола били в същото състояние.

На бюрото му било намерено описание за пътя до къщата на родителите му написано точно със същия маниер като указанията, които бил давал за пътя до местата, където били намерени захвърлените тела на Смит и Хелмик. Както очаквали, била намерена много садо-мазохистична порнография. Експертите намерили косми по леглото му, които след това съвпаднали с тези на Шари, а щампираната хартия, която била използвана за последното писмо на Шари, съвпаднала с един лист на бюрото му. А когато по-късно снимката му била показана по телевизионните новини, свидетелят на отвличането на Дебра Хелмик го познал незабавно.

Минало

Лари Джийн Бел

Лари Джийн Бел

Миналото му било разкрито веднага.

Лари Джийн Бел е роден в Ралф, Алабама и има три сестри и един брат. Семейството му често се местело, Лари посещавал гимназия в Кълъмбия, Южна Каролина от 1965 до 1967 г. След това семейството се премества в Мисисипи, където той завършва гимназия и минава курсове за електротехник. Бел се връща в Кълъмбия, оженва се и му се ражда син.

Той се присъединява към морската пехота през 1970 г., но е уволнен още същата година заради травма на коляното, която получава, прострелвайки се сам, докато чистел оръжието си. През следващата година той си намира работа като пазач в затвора, която продължава един месец. Бел и съпругата му се преместват в Рок Хил, Южна Каролина през 1972 г. и двамата се развеждат през 1976 г.

Както били предвидили профайлърите, той бил замесен в няколко сексуални инцидента още от детството си, след това нещата излезли извън контрол и когато бил на двадесет и шест се опитал с нож да вкара насилствено едно деветнадесетгодишно момиче в колата си. За да избегне отиването в затвора, той се съгласил на психиатрично лечение, но престанал да ходи след два сеанса. Пет месеца по-късно отново се опитал, този път с пистолет, да вкара насила една колежанка в колата си. Получил петгодишна присъда в затвора и след двадесет и един месеца бил помилван. Докато бил в изпитателен срок, провел повече от осемдесет неприлични телефонни разговора с едно десетгодишно момиче. Признал се за виновен и изпитателният му срок бил удължен.

Разпитът

Но във фургона Бел не искал да говори. Той отричал всякаква връзка с престъпленията, признал само, че се е интересувал от тях. Дори когато му пуснали записите, той не реагирал. След около шест часа казал, че иска да говори лично с шериф Метс. Метс отишъл и отново му прочел правата, но той не признал нищо.

По-късно същия следобед Дъглас и Уокър все още чакали в канцеларията на шерифа, когато Метс и районният прокурор Дон Майърс влезли с Бел. Той бил дебел и пухкав и заприличал на Дъглас на тестеното момче от рекламите. И двамата с Уокър били изненадани, а Майърс казал на Бел с типичен за Каролина акцент: „Знаеш ли кои са тези двамата? Тези момчета са от ФБР. Разбираш ли, те направиха профил и ти съвпадна с него до последната буква. Сега тези момчета искат да си поговорят малко с теб“. Те го сложили на белия диван до стената, след това двамата излезли и оставили агентите сами с Бел.

Дъглас седял на ръба на масичката за кафе точно пред Бел. Рон Уокър стоял зад него. Дъглас все още бил облечен, както тръгнал от мотела преди разсъмване – с бяла риза и бели панталони. Той наричал това „моя тоалет в стил Хари Белафонте“, но в онзи контекст – в бялата стая с бял диван изглеждал като в клиника, почти неземно.

Дъглас започнал да запознава Бел с историята на своето проучване на серийни убийци и му дал ясно да разбере, че от своята работа е разбрал напълно мотивацията на индивида, извършил подобни убийства. Казал му, че той може би е отричал през целия ден своите престъпления защото се опитва да подтисне мисълта, че не се чувства добре по отношение на тях.

Дъглас му казал:

„Когато посещавахме затворите, за да говорим с тези хора, едно от нещата, които открихме, е, че почти никога не излиза наяве истината за миналото на този човек. И обикновено когато се случи подобно престъпление, то е като кошмар за този, който го е извършил. Те минават през толкова много неща, които все повече ги стресират – финансови проблеми, проблеми в семейството или с приятелката“.

Докато казвал това, Бел кимал с глава, все едно имал всички тези проблеми.

Дъглас продължил:

„Лари, за нас проблемът е, че когато те изправят пред съда, по всяка вероятност адвокатът ти няма да иска да вземаш думата и ти никога няма да имаш възможността да обясниш нещо за себе си. Само лошата ти страна ще бъде известна на хората, няма да знаят нищо добро за теб, ще знаят само, че си хладнокръвен убиец. А както вече казах, ние знаем, че много често, когато хората направят нещо подобно, то е като кошмар за тях, а когато се събудят на следващата сутрин, не могат да повярват, че наистина са извършили това престъпление“.

През цялото време, докато говорел, Бел кимал с глава в съгласие.

Дъглас не го попитал директно на този етап дали е извършил убийствата, защото знаел, че ако произнесе фразата по този начин, той ще отрече. Затова се навел към него и му казал: „Лари, кога за първи път започна да се чувстваш зле след престъплението?“.

И той казал: „Когато видях снимка и прочетох статия за това, как семейството се моли в гробището.“

След това Дъглас казал: „Лари, както си седим сега тук заедно, ти ли направи това нещо?“ Би ли могъл да го направиш?“. В този тип разговори агентите се опитват да избягват обвиняващи или обидни думи като убивам, престъпление или убийство.

Той погледнал нагоре към него и казал със сълзи в очите: „Единственото, което зная е, че този Лари Бел, който седи сега пред вас, не би могъл да го направи“.

Дъглас знаел, че това е най-голямото признание, което ще получат. Но Дон Майърс поискал да се опитат да направят още нещо и той се съгласил. Майърс смятал, че ако срещнат Бел лице в лице с майката и сестрата на Шари, може да предизвикат у него незабавна реакция.

Очна ставка с близките

Хилда и Доун се съгласяват и Дъглас ги подготвя за онова, което искал да кажат и как да го изиграят. Срещата се провежда в канцеларията на Метс. Той седял зад огромното си бюро, Уокър и Дъглас се намирали от двете страни на стаята и образували триъгълник. Въвели Бел и го поставили да седне по средата на стаята с лице към вратата. След това въвели Хилда и Доун и накарали Бел да каже нещо. Той седял с наведена глава, сякаш не можел да се насили да ги погледне.

Но както Дъглас я бил инструктирал, Доун го погледнала право в очите и казала: „Ти си. Зная, че си ти. Познах гласа ти“.

Той нито отрекъл, нито признал. Започнал да им разказва онова, което бил чул от Дъглас. Казал, че този Лари Бел, който сега седи пред тях, не би могъл да извърши тези глупости. Дъглас все още се надявал, че той ще се хване за идеята да се защити със своята невменяемост и ще изплюе всичко пред тях.

Това продължило известно време. Г-жа Смит продължавала да му задава въпроси, за да го предизвика да говори. Джон Дъглас бил сигурен, че на всички в стаята им се гади от необходимостта да слушат всичко това.

След това изведнъж нещо му проблеснало. Той се замислил дали Доун или Хилда не са въоръжени. Дали са ги проверили за оръжие, защото нямал спомен някой да го е правил. Той седял на ръба на стола и направо бил готов да скочи, да сграбчи оръжието и да разоръжи която и да е от двете, ако посегне към чантата си. Той знаел какво би искал да направи в подобна ситуация, ако ставало дума за негово дете, и много други родители биха се чувствали по същия начин. Това е идеалната възможност да убиеш подобен човек и нито един съд в света няма да може да те осъди за това.

За щастие Хилда и Доун не се били опитали да внесат тайно оръжие. Те били по-въздържани и имали по-голяма вяра в системата от Дъглас. След това Рон Уокър проверил и се оказало, че не са ги претърсили предварително.

Епилог

Лари Джийн Бел е съден за убийството на Шари Фей Смит в края на следващия януари. Поради широката публичност, мястото на процеса е преместено в Бекърли Каунти близо до Чарлстън. Дон Майърс помолил Дъглас да се яви като експертен свидетел и да даде показания относно профила, процеса на неговото изготвяне и за разпита, проведен с обвиняемия.

Бел не говорил на процеса и никога повече не признава вината си. Казаното от него по време на разпита остава единственото му признание. Той прекарва по-голямата част от процеса във водене на подробни, маниакални записки на същия тефтер, на който били написани последната воля и завещание на Шари Смит. И все пак тезата на щата била много убедителна. След почти цял месец изслушване на показания, на съдебното жури му стигнали четиридесет и пет минути да се произнесе с присъда виновен в отвличане и предумишлено убийство. След четири дни и след допълнително обсъждане от страна на журито и по негова препоръка му е наложено смъртно наказание. Той е съден отделно за отвличането и убийството на Дебра Мей Хелмик. На съдебния състав не му трябвало повече време, за да произнесе същата присъда.

Според Джон Дъглас, случаят с Лари Джийн Бел е пример за добра работа на правоохранителните органи. В него се наблюдава силно взаимодействие между местните, щатските и федерални органи, осезаемо и енергично местно ръководство, две смели семейства, перфектна симбиоза между профилирането и анализа на мястото на престъплението, от една страна, и традиционните полицейски и съдебни методи. Взети заедно, всички тези фактори спират развитието на потенциалната „кариера“ на един ставащ все по-опасен сериен убиец.

Доун Смит прави забележителни неща в своя живот. В годината след процеса тя спечелва титлата „Мис Южна Каролина“ и е претендент за титлата „Мис Америка“. Омъжва се и продължава да преследва музикалните си амбиции, ставайки певица на кънтри и госпъл. От време на време се появява по телевизията и написва книга за преживяванията на семейството си по време на смъртта на Шари.

Лари Джийн Бел очаквал изпълнението на смъртната си присъда в централната изправителна институция на Южна Каролина, където поддържал килията си забележително спретната и подредена. Полицията вярва, че той е отговорен и за няколко други убийства на момчета и млади жени както в Северна, така и в Южна Каролина. На базата на своите изследвания и опит Джон Дъглас вярва, че не съществува вероятност подобен тип да се поправи. Ако бъде пуснат някога, той отново ще убие. Той казва:

„А с тези, които спорят, че подобно дълго очакване представлява жестоко и необичайно наказание, бих могъл да се съглася само донякъде. Отлагането на изпълнението на смъртната присъда е жестоко и необичайно за семействата Смит и Хелмик, за хората, познавали и обичали тези две момичета, а и за всички нас, които искаме да побеждава правосъдието.“

Бел избира да умре на електрическия стол вместо с летална инжекция на 4 октомври 1996 година. Той е предпоследният затворник в Южна Каролина екзекутиран на стола. След него, през 2004 г. от тази съдба е застигнат Джеймс Нийл Тъкър, осъден на смърт за двойно убийство.

Филмът на телевизия CBS „Кошмар в Кълъмбия Каунти“ описва събитията около убийството на Шари Смит. В своята книга „Убийство в Средните земи: Лари Джийн Бел и 28-те дни на терор, които разтърсиха Южна Каролина“ бившият криминален фотограф Рита Шулър споделя своите лични впечатления за ключовите играчи и събития в този прочут случай.

———————————————————————————————————————————————

*Материалът е предоставен от Хана Монтана
Източници: „Ловец на мозъци“ от Джон Дъглас и Марк Олшейкър, wikipedia.org, „Убийство в Средните земи“ от Рита Шулър

11 Коментари за “Лари Джийн Бел: Кошмарът в Южна Каролина”

  1. AvatarHanna Montana

    В крайна сметка никое зло не остава ненаказано.
    Лари Джийн Бел е бил екзекутиран чрез електрически стол,едно справедливо наказание за педофил и дете-убиец.Дано душата му никога не намери покой.
    P.S.Чудесно се получи,Силве!

  2. AvatarСилвия

    Благодарение на теб, Хана! Благодаря ти отново за материала :)

  3. AvatarHanna Montana

    За мен беше удоволствие. ;-)

  4. Avatarанонимно

    Справедливост браво на американската съдебна система.

  5. Avatarpa6ata

    „Когато душата е пълна с мрак, в нея лесно съзрява грехът. Не е виновен този, който е съгрешил, а този, който го е оставил в мрак“
    Виктор Юго

  6. Avatardddiamonddd

    Поздравления за създателите на сайта!Също и за предоставената информация.Почти всеки ден влизам тук и с интерес чета статиите :]

  7. AvatarСилвия

    Благодаря ти, dddiamonddd! Радвам се, че си тук :)

  8. AvatarМилена

    Страхотна статия! Добра работа сте свършили, продължавайте в същия дух :)

  9. AvatarМоника

    Изключително интересна статия! Благодаря!

  10. AvatarLubopitenGenii

    За самия човек и жестокостта на хората няма смисъл да говоря.. Детайлите на самото престъпление даже ги избягвам, щото тая дето я пише тая статия явно не знае че има потенциални такива подобни хора-убийци , които ги четат тея неща и се кефят , маструбират и се надъхват и те самите да действат после. Това се учи най-малкото в журналистиката..
    но исках да акцентирам основно върху разкриването на това или тези убийства, защото случаят е наистина забележителен, труден и успехът е плод на много работа , на много хора и изключителен професионализъм. И го почертавам защото съм чел и много други случаи, ако щете дори по жестоки и по шумни , където обаче случаят е разкрит поради изключителната глупост на иначе уж „интелигентния“ сериен убиец, от сорта на това че дори една година след убийство му намери ли вкъщи оръжието на убийството, или пък му намерили маратонките с които е бил , или пък си изпрал дънките по които имало следи от кръв на жертвата ама не достатъчно добре или много други такива тъпотии, където рязкриването на убиеца е по скоро случайност.
    Този случай обаче е различен и ме впечатли. Поздравления за работилите по случая. Аз заради това чета такива статии.
    Ако бях по млад чях да уча за тази професия и шях сигурно да съм най добрият на света, нещо като Курейшо, умножено по 100!

  11. AvatarТаня

    Надут пуяк!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняСергей Головкин: Подмосковският кървав... { Много е трудно да не се отврати човек от тези... } –
  • User AvatarТаняЛари Джийн Бел: Кошмарът... { Надут пуяк! } –
  • User AvatarСимонаУбийството на Ясин Еге:... { В тази ситуация невинен няма. Докато единият е биел детето,... } –
  • User AvatarТаняФалшивият пророк Шоко Асахара... { Най- накрая му светиха маслото на този ненормалник. Все си... } –
  • User AvatarLubopitenGeniiЛари Джийн Бел: Кошмарът... { За самия човек и жестокостта на хората няма смисъл да... } –
  • User AvatarЛ.Джунко Фурута: 44-дневните мъки... { Нямам думи! НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ ЕЛЕНА! Дори да греши, всеки има... } –