Колин Айърланд: Палача на гейове

Колин Айърланд е никой. Той решава да се превърне в личност, ставайки сериен убиец. Подобно на други двама серийни убийци преди него, Айърланд посещава заведението „Коулхърн Пъб“ в лондонския квартал „Ърлс Корт“, в търсене на хомосексуални мъже, които да убие.

„Ърлс Корт“ претърпява много промени с времето. В края на XІX век това е бохемския квартал на Лондон, а през 40-те години на XX век, след края на Втората световна война там се заселват полски имигранти, което донася прякора му „Полски коридор“. През 60-те години кварталът е превзет от австралийски и новозеландски туристи, което му донася ново име – „Долината на кенгурутата“.

Това е дом на много известни личности. Алфред Хичкок живеел в района, както и Хауърд Картър – човекът, открил гробницата на Тутанкамон. Холивудската филмова звезда Стюърт Грейнджър е роден в Ърлс Корт; солистът на „Куин“ Фреди Меркюри живеел тук; и най-известната от тях принцеса Даяна държала апартамент в квартала няколко години преди да се омъжи за принц Чарлс.

Режисьорът Роман Полански заснел своя филм „Отвращение“ в Ърлс Корт през 1965 година, а комедията на ужасите „Американски върколак в Лондон“ също е заснета тук.

Прочутият гей бар „Коулхърн Пъб“

Дълго преди да се чуе за Сохо и други модерни райони, Ърлс Корт бил известен като гей квартал. А едно заведение става прочуто: „Коулхърн Пъб“, намиращо се на „Олд Бромптън Роуд“ №261.

Клубът започва като обикновен пъб, макар и с бохемска клиентела през 1866 година, но през 30-те години на XX век започва да предлага изпълнения на „драг куинс“ (мъже, облечени като жени), за да забавлява клиентите си след неделния обяд. До средата на 50-те години, когато хомосексуализмът все още бил незаконен, заведението вече е установено като гей средище, макар да било разделено на салон за нормални и салон за хомосексуалисти.

През 70-те години „Коулхърн“ е вече изцяло гей бар, като се превръща в садо-мазо клуб. Зад затъмнените му стъкла садисти и мазохисти се събират заедно с цветни кърпички, стърчащи от джобовете им – индикация за техните предпочитания – доминиращи и господари или роби и покорни партньори.

Създават се нови приятелства, анонимни и потайни, а нощите преминават в приятна компания.

Клуб „Коулхърн“ привлича нежеланото внимание на полицията, която намира в него лесно място за арести. За провинение се смятало склоняването към проституция, макар единственото, което правели клиентите е да стоят на улицата и да си казват „лека нощ“. Нямало значение, че клиентите на другите „нормални“ заведения в района също си казвали „лека нощ“ на улицата.

Клубът привлича известни личности като Рупърт Евърет, Фреди Меркюри, балетистът Рудолф Нуреев и американският актьор Антъни Пъркинс, известен с ролята си на Норман Бейтс във филма „Психо“. Рок групата „The Stranglers“ (Удушвачите) споменава клуба в своята песен “Hanging Around.”

Но рокаджиите не са единствените удушвачи, свързани с прочутия пъб.

В периода 1978-83 година шотландският сериен убиец Денис Нилсън удушава и удавя 15 млади мъже, с които се запознава на различни места в града. Едно от местата, които често посещавал в търсене на плячка, е „Коулхърн пъб“.

През 1986 година Майкъл Лупо, италианец, живеещ в Лондон, убива четирима мъже. Той също бил редовен клиент в „Коулхърн“.

Един сериен убиец, свързан с клуба, е злощастно стечение на обстоятелствата, двама са огромно съвпадение, но трима – това вече е тенденция.

Новогодишно обещание за убийство

През 1993 година нов убиец се появява на сцената. Подобно на много други, на 1 януари той дава новогодишен обет. Докато обикновените хора се заричали да променят живота си, да отслабнат или да станат по-добри, желанието на този човек било тази година да убие друго човешко същество.

Човекът бил никому неизвестен, но смятал, че това е начинът да се прочуе. За убийците има много лесни мишени. Бегълци, стопаджии, проститутки – всички те са потенциални жертви поради една или друга причина. Този човек избрал хомосексуалистите като лесни жертви, защото много от тях водят двойствен живот и крият сексуалните си предпочитания от техните семейства, приятели и колеги от страх, че не биха ги разбрали.

Този човек избрал ловната си площадка мъдро – гей бар, където не се задават въпроси, а клиентелата предпочита анонимността.

Макар да дал обещанието си на Нова година, мъжът направил първия си ход чак в началото на месец март. На 8 март той влязъл в „Коулхърн пъб“ през страничния вход, тъй като знаел, че главният се наблюдава от охранителна камера. Дори тогава не бил сигурен, че ще действа. Впоследствие казал на полицията, че ако не бил заговорен от някого, вероятно е нямало да направи нищо.

Жертва №1

Мъжът дал да се разбере, че е „господар“ и зачакал. Скоро се появил един „роб“ и случайно разлял питието си върху него. Робът помолил да бъде наказан. Двамата мъже завързали разговор.

Питър Уокър бил 45-годишен хореограф и бивш танцьор, родом от Ливърпул, който наскоро бил нает на работа в Уест Енд в мюзикъла „Град на ангели“. Той редовно посещавал „Коулхърн“, надявайки се да срещне някого. Впоследствие негови приятели споделят, че Уокър е бил самотен, а единствените му спътници били двете му кучета – бялата немска овчарка Сами и черният лабрадор Беси. Не обичал да се прибира сам в празния си апартамент.

Уокър обяснил, че е хомосексуалист, обичащ садо-мазо игрите и че предпочита да е покорният партньор в акта. Поканата била повече от ясна и мъжът я приел.

Напуснали „Коулхърн“ през страничната врата и хванали такси за дома на Уокър в Батърси, Южен Лондон. Бъбрейки щастливо помежду си по пътя и двамата очаквали с нетърпение остатъка от нощта, макар без съмнение представата на Уокър за онова, което ще се случи, да се различавала безкрайно от тази на неговия нов приятел.

Щом пристигнали в апартамента, мъжът затворил кучетата в една от стаите, докато Уокър се събличал. Мъжът бил донесъл със себе си чанта, в която държал своите „инструменти за убийство“ – ръкавици, въже, белезници и нов комплект дрехи. Дори Уокър да надзърнел в торбата, едва ли щял да се усъмни. Всичко изглеждало като стандартно оборудване за садо-мазо сеанс.

Мъжът накарал Уокър да легне на леглото, където го вързал и му сложил белезници. Сетне му запушил устата с навързани един за друг презервативи. Сега Уокър бил безпомощен, но не притеснен. Мъжът започнал да го бие, използвайки юмруци, а после кучешка каишка и колан.

Вероятно дори в този момент Уокър не е бил разтревожен от случващото се, предполагайки, че всичко е фантазия, част от играта. Но скоро жестокостта преминала границите и той започнал да чувства страх. Мъжът го оставил за малко и отишъл в кухнята. Когато се върнал, носел със себе си найлонова торба.

Той поставил торбата върху главата на Уокър, държал я известно време, после я свалил, дразнейки жертвата си. Обяснил му колко лесно би могъл да отнеме живота му. Впоследствие казал на полицията, че Уокър го попитал дали ще умре и той му отговорил, че точно това ще се случи. Почувствал, че Уокър се примирява със съдбата си, предава се на смъртта.

Накрая, уморен от играта, мъжът поставил торбата върху главата на Уокър за последен път и го задушил. После изгорил срамните му косми. По-късно обяснил на полицията, че просто искал да провери как миришат. Убиецът претърсил жилището и открил нещо, което го вбесило. Сред документите на жертвата намерил доказателство, че Уокър е ХИВ позитивен, което не бил споделил с него, въпреки че с охота бил приел да правят секс.

Ядосан, мъжът натикал в устата и носа на Уокър презерватив, а после подредил на леглото две плюшени мечета в поза „69“.

Убиецът бил запален читател на криминални книги и ръководства на ФБР и знаел точно как да заличи следите от местопрестъплението. Той избърсал всяка повърхност, до която се бил докосвал и сменил дрехите си, поставяйки старите в торбата, заедно с въжето, което бил използвал, за да върже Уокър за леглото.

Сетне се приготвил да изчака края на нощта, смятайки, че ако си тръгне сега може да предизвика подозрение. Гледал телевизия, докато не почувствал, че е достатъчно безопасно да си тръгне.

С настъпването на утрото убиецът си тръгнал, сливайки се с отиващите на работа хора. Изхвърлил ключовете от апартамента в река Темза от моста Батерси, докато вървял към Челси. После, на път за вкъщи, метнал торбата с инструментите си от прозореца на влака в един канал.

На следващия ден във вестниците нямало нищо за убийството, така че мъжът се обадил на „Самаряните“ – организация, подпомагаща хора в емоционална нужда. Казал им за кучетата, заключени в стаята от два дни и че някой трябва да направи проверка. Обяснил, че собственикът на жилището е мъртъв и че той го е убил.

Направил това не защото го било грижа за съдбата на кучетата, а за да може някой да открие тялото.

Неудовлетворен от телефонното обаждане, той направил още едно, този път до вестник „Сън“. Казал им за своето новогодишно обещание да убие някого и ги насочил към Питър Уокър. Обяснил им, че жертвата е хомосексуалист, обичащ извратен секс, добавяйки: „Харесвате подобни работи, нали?“. Така намеквал за склонността на вестника да публикува скандални материали.

Но убиецът не знаел, че тялото вече е открито от домакина на сградата. Полицейското разследване, водено от инспектор Мартин Финеган, стигнало до привидно очевидното заключение, че смъртта е настъпила в резултат на зле протекла секс игра.

Научи повече за:   Анатолий Оноприенко: Украинския терминатор

Полицията искала да установи самоличността на сексуалния партньор на Уокър. Инспектор Финеган се появил по телевизията с молба въпросният мъж да се свърже с властите, но без успех. Властите се опитали да разговарят с гей обществото и незабавно се изправили срещу твърда стена.

Полицията и гей общността никога не са имали добри отношения, тъй като властите се славят с репутацията си, че не приемат сериозно престъпленията срещу хомосексуалисти, дори когато те са нападани жестоко. Самите полицейски служители се държат враждебно към мъжете с различна сексуалност.

Положението се влошило допълнително на 11 март, два дни след смъртта на Питър Уокър, когато Камарата на лордовете решила, че нанасянето на телесна повреда на човешко същество по време на садо-мазохистичен сексуален акт ще се смята за престъпление, дори актът да е по взаимно съгласие. Садо-мазохизмът се превърнал в престъпление.

Това, заедно с миналия опит, гарантирал абсолютното нежелание на гей общността да съдейства на властите. Без улики в апартамента на Уокър, без свидетели и без помощ от хомосексуалистите, полицията нямала избор освен да приключи случая като неразкрит.

Изминали два месеца. Убиецът изчакал полицейското разследване да замре. Междувременно страховете в гей обществото утихнали и те вече се чувствали в безопасност. Но в края на месец май неудържимото желание да отнеме живот се натрупало и мъжът решил да го потуши.

Обратно в „Коулхърн“

На 28 май убиецът се върнал в „Коулхърн“ в търсене на нова жертва.

Кристофър Дън
Кристофър Дън

Кристофър Дън бил 37-годишен библиотекар, редовен клиент в „Коулхърн“ и подобно на Питър Уокър – покорен партньор. Точно това, което убиецът търсел. Двамата се заговорили в клуба и Дън разкрил на мъжа, че обича да бъде доминиран.

Двамата напуснали заведението, отново през страничния вход, и отишли в дома на Дън – викторианска вила в Уилдстън, Северен Лондон. Там хапнали заедно и гледат садо-мазо филм. Когато порното свършило, мъжът казал на Дън да отиде да се приготви в спалнята.

Мъжът изчакал малко и го последвал. Дън бил чисто гол, с изключение на масивен колан и кожен нагръдник. Мъжът му казал да легне на леглото по корем. Сетне го заключил с белезници и вързал краката му. Попитал го как се чувства и Дън му отговорил, че е изплашен, но възбуден.

Неговата възбуда скоро изчезнала, а страхът се засилил. Мъжът започнал да го бие с юмруци и колан, настоявайки Дън да му даде банковата си карта и нейния ПИН код. Жестокостта била нетърпима и Дън му дал всичко, което искал. Но мъжът не повярвал, че ПИН кодът е истински, тъй като три от четирите цифри били еднакви.

Убиецът извадил запалката си и поднесъл пламъка към тестисите на Дън, след което продължил да го бие. Задоволен, че е получил вярната информация, той взел кърпа и я натикал в устата на Дън, задушавайки го.

И този път убиецът почистил старателно местопрестъплението, прибирайки чашата и чинията, които бил използвал по-рано, в чантата си. Избърсал всичко, до което се бил докосвал. Преоблякъл се и прибрал старите дрехи и обувки в торбата, за да ги изхвърли от влака.

Както и преди той останал в апартамента, докато прецени, че е безопасно да си тръгне.

Оказало се, че убиването е доста скъпо хоби, тъй като се налагало да подменя инструментите си и да си купува нови дрехи всеки път. Воден от тази мисъл, мъжът използвал картата на Дън, за да изтегли 200 лири от сметката му.

Тялото на Дън било открито на 30 май, два дни след смъртта му, от негов приятел. Полицията първоначално сметнала, че става въпрос за зле протекла сексуална игра, знаейки, че Дън е хомосексуалист, търсещ партньори по клубовете. Но когато осъзнали, че от сметката му са теглени пари, теорията се променила на убийство с цел грабеж.

По време на убийствата столичната полиция била разделена на пет различни района, които обикновено не споделяли едни с други подробности от престъпленията, които разследвали. Тъй като убийството на Дън се случило в друг район от този на Питър Уокър, двете убийства не били свързани. И този път нямало нито веществени доказателства, нито свидетели, които да помогнат на разследването.

Нуждата за убийство се засилва

На 4 юни 1993 година мъжът се върнал в „Коулхърн пъб“. Изминали били само шест дни от убийството на Кристофър Дън. Нуждата да убива се засилвала и разстоянието между убийствата намалявало. Той се дразнел от факта, че полицията не свързвала престъпленията му и жаждата му за слава не можела да бъде утолена.

Пери Брадли III
Пери Брадли III

Пери Брадли III бил висок и красив блондин от американския щат Тексас. Той бил международен директор по продажби в голяма компания. Починалият баща на Пери бил щатски конгресмен, а самият той – доста заможен човек.

Пери Брадли срещнал фаталния мъж в „Коулхърн“ и двамата отишли в неговия апартамент в Кенсингтън. Трийсет и пет годишният Брадли свалил дрехите си, а новият му приятел предложил да го върже като част от любовната игра. Но Пери не харесвал садо-мазото и се дърпал. Мъжът му казал, че не може да се възбуди без да го върже. Така Брадли склонил и скоро се озовал по корем на леглото, с вързани ръце и крака. Тогава мъжът поставил примка на шията му.

За ужас на Брадли той поискал банковата му карта и ПИН код, казвайки му, че няма проблеми да го убие, ако не съдейства. Заплашил го, че ще изгори тестисите му.

Изплашен за живота си, Брадли му казал къде държи картата и ПИН кода си. Предложил да отиде с него до банката и да изтегли парите. Мъжът отговорил, че това няма да е необходимо.

Сетне казал на Брадли, че го чака дълга нощ и го посъветвал да поспи. Колкото и да е невероятно, Брадли наистина се унесъл. Убиецът се колебаел дали да го остави жив, но в крайна сметка решил, че ще е по-лесно да го убие.

Докато Брадли спял, мъжът започнал да затяга примката. Жертвата почти не се съпротивлявала. Щом Брадли умрял, мъжът претърсил апартамента му и взел 100-те лири, които намерил. След това почистил старателно и прекарал остатъка от нощта в слушане на радио. Преди да си тръгне, поставил кукла върху тялото на Брадли.

На път за вкъщи убиецът изтеглил 200 лири от картата и изхвърлил инструментите си от влака.

Това трето убийство също не било свързано с останалите, понеже се било случило в различен район. Освен това в другите престъпления ставало въпрос за хомосексуалисти, а Пери Брадли не бил гей. Поне така смятали хората. Брадли бил пазил в тайна сексуалните си предпочитания.

Когато научили за неговата смърт и чули предположението, че той е хомосексуалист,
близките му в Тексас просто го отрекли. Негов приятел казал, че Брадли обичал красивите жени и предположил, че се е озовал на грешното място в грешното време.

Дори полицията да вярвала в хомосексуалността на Брадли, вероятно са решили да не дълбаят в тази посока, за да защитят семейството.

Все пак смъртта на сина на видна политическа фигура била отразена в медиите, но убиецът все още бил ядосан, че убийствата му не са свързани и неговото желание да бъде разпознат като сериен убиец оставало неосъществено.

Този път празнината между убийствата се скъсила още повече. На 7 юни, само три дни след като убил Пери Брадли, мъжът се върнал в „Коулхърн“ в търсене на поредната си жертва.

Жертва №4

Мъжът се запознал с 33-годишния Андрю Колиър, пазач в жилищен комплекс в Далстън, Североизточен Лондон. Напуснали „Коулхърн“ и отишли в апартамента на Колиър. Точно когато пристигнали на улицата отвън настъпила някаква безредица и двамата погледнали през прозореца.

Когато положението утихнало, се върнали към онова, за което се били събрали. Колиър позволил на мъжа да го върже за леглото и да постави примка на шията му.

И този път мъжът поискал картата и ПИН-ът, но Колиър отказал да ги даде. Вбесен, убиецът започнал да изтезава жертвата си, а после се заел да претърси апартамента. Сред намерените вещи открил доказателство, че Колиър е ХИВ позитивен.

Яростта му се засилила и той изтезавал Колиър още известно време, използвайки запалка, за да гори части от тялото му.

Сетне, за ужас на Колиър, мъжът хванал домашната му котка Мили. Пред очите на Колиър той обесил животното на вратата. Без съмнение в онзи момент Колиър е знаел, че ще умре и бил прав. Мъжът затегнал примката около врата му и го убил. После набутал презервативи в устата му.

Все още вбесен, мъжът решил да унижи жертвата си още повече. Поставил презерватив върху пениса на Колиър и друг върху опашката на котката. След това положил мъртвото животно върху трупа му, така че устата на котката да обгърне пениса, а опашката да бъде в устата на мъртвеца.

Почистил местопрестъплението и изчакал улиците да се напълнят с хора, за да се слее с тълпата. Взел със себе си 70 лири и чашата, която бил използвал.

Когато тялото на Колиър било открито, полицията се натъкнала на невиждана сцена. И този път убийството било разследвано от различен екип. Макар престъплението да можело да бъде счетено за инцидент по време на секс, убитата и разположена по този гротесков начин котка накарала детективите да смятат, че става въпрос за нещо много по-сериозно.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
Научи повече за:   Йоаким Крол: Човекоядеца от Дуйсбург

Следователите, водени от главен детектив Албърт Патрик, започнали да търсят други смъртни случаи в последните месеци. Детектив Тери Уебстър се свързал с екипа, разследващ смъртта на Пери Брадли, но те му казали, че жертвата не е гей и случаят едва ли е свързан. А смъртта на Кристофър Дън била описана като нещастен случай. Но щом се запознал с подробностите около случая на Патрик Уокър, Уебстър осъзнал, че се е натъкнал на следа. Двете плюшени мечета, поставени в поза „69“, доста наподобявали сцената с котката на Колиър. Уебстър се свързал с полицията в Батърси. Най-накрая два от случаите били свързани.

Полицията направила обръщение към гей общността, но твърде много мостове вече били изгорени.

Убиецът все още копнеел за публичност и на 12 юни, пет дни след убийството на Андрю Колиър, се обадил в полицията в Кенсингтън, дал подробности за престъплението и заявил, че е убил общо четирима мъже.

Той се обадил и на полицията в Батърси. „Все още ли се интересувате от смъртта на Питър Уокър?“ – попитал ги той. Задал им въпроса дали са спрели разследването, защото не им пука, че е убит хомосексуалист. Казал им, че мечтае да извърши перфектното убийство и че ще убие отново.

Последната жертва

Същата вечер мъжът отново се върнал в „Коулхърн“, за да избере нова жертва.

Емануел Спитери бил 42-годишен жител на Малта, работещ като готвач в Лондон. Той бил нисък човечец, с фетиш към кожените панталони и рокерски ботуши. Често посещавал гей барове, но бил свит и стеснителен.

На 12 юни той отишъл в „Коулхърн“.

Там се запознал с убиеца, но след кратък разговор си тръгнал. Това би могло да му спаси живота, но за нещастие малко по-късно убиецът се натъкнал на него в метрото. Те отново се заговорили и този път Спитери поканил мъжа в апартамента си в Катфорд, Югоизточен Лондон.

Последвала обичайната рутина. Спитери бил вързан за леглото с примка около шията. Убиецът настоял да получи картата и ПИН кода му, но Спитери отказал. Мъжът затегнал примката и го удушил.

Убиецът почистил както обикновено, отстранявайки всички следи за присъствието си, а после гледал телевизия до сутринта. Но този път решил да направи нещо ново преди да си тръгне. Събрал хартии и ги поставил на пода в спалнята, където ги подпалил. Надявал се, че пожарът ще унищожи целия комплекс и дори се поколебал дали да не пусне газта, но решил да не го прави.

На следващия ден мъжът се обадил в полицията и им казал да търсят петата му жертва на мястото на пожар в Южен Лондон. Не знаел, че огъня бил угаснал от само себе си, без да причини никакви щети.

Докато полицията търсела сигнали за пожар, в ранната вечер на 15 юни в участъка постъпило обаждане. Жената била хазяйка, твърдяща, че един от наемателите й е мъртъв, а в спалнята има следи от пожар. Така полицията открила Емануел Спитери.

Вече било ясно, че си имат работа със сериен убиец, набелязващ целите си сред хомосексуалистите. Случаите на Дън, Брадли и Спитери също били прибавени към списъка с жертви.

Полицията свикала среднощна пресконференция. Детектив Кен Джон заявил, че петте убийства са свързани „както патологично, така и с веществени доказателства“ и са дело на един и същи човек. Той се обърнал към гей общността с молба да бъдат внимателни.

Детектив Албърт Патрик направил коментар за вероятните мотиви за убийствата: „Възможно е убиецът да е болен от СПИН и да си отмъщава“.

На 17 юни била свикана втора пресконференция, на която детектив Кен Джон се обърнал директно към убиеца, призовавайки го да се предаде. Той обяснил на пресата, че някакъв човек се е обаждал в полицията и е признал, че е извършил убийствата, давайки пълни подробности, но сега обажданията са спрели. Според Кен Джон тези обаждания били зов за помощ.

Два дни след последната пресконференция в Лондон се провел Гей Прайд Фестивал. На него присъствали над 50 000 хомосексуалисти, а полицаи раздавали брошури, описващи убийствата и предупреждаващи хората от гей общността да бъдат изключително предпазливи с хора, които срещат случайно.

Профайлърите се намесват

Новината за убиеца, вече наречен „Палача на гейове“, смразила и ужасила града, макар най-малко шокирана да изглеждала самата гей общност. Хомосексуалистите дори се шегували с Палача, наричайки го шеговито „гейриен убиец“.

Полицията се обърнала към психолога д-р Майк Бери с молба да направи профил на убиеца. Бери заключил, че Палача е движен от жестоки фантазии, които обаче не успява да реализира в убийствата, което го кара да търси следващи жертви. Според него убиецът не бил ХИВ позитивен и не си отмъщавал на гей общността.

Друг психолог, д-р Джонас Рапърпорт, се съгласил с Бери и освен това предположил, че убиецът дори не е хомосексуалист, а просто се преструва на такъв, за да привлича жертвите си, давайки им фалшиво чувство за сигурност.

Криминалният психолог Пол Бритън също съветвал разследването, както и прочутият профайлър от ФБР Робърт Реслър, който в онзи момент бил в Англия.

Един пропуснат кадър

Въпреки недоверието на гей общността към властите, един хомосексуалист решил да говори. Този човек пътувал в същия вагон на метрото заедно със Спитери и неговия нов приятел и много добре бил запомнил убиеца. Той дал описание на полицията, което било разпространено на 24 юни. Човекът със Спитери бил бял мъж, на около 30-40 години, висок над 1,80 м и гладко обръснат. Имал пълно лице и къса тъмна коса. На база на това описание бил създаден фоторобот на заподозрения и разпространен в пресата.

Тъй като свидетелят казал, че се е качил на влака от гара „Чаринг Крос“, полицията се свързала с гарата и поискала записите от охранителните им камери от онази вечер. Изпратили им около 500 часа видеозаписи, които трябвало да прегледат.

В крайна сметка прегледът на записите им се отплатил – мъжът със Спитери бил уловен от камерите. Полицията разпространила кадъра с убиеца на 2 юли и само за ден получила над 40 обаждания от хора, твърдящи, че са виждали и дори са говорили с този човек в „Коулхърн пъб“.

Уловеният видео кадър и фоторобот на Колин Айърланд
Уловеният видео кадър и фоторобот на Колин Айърланд

На 19 юли 39-годишен мъж влязъл в офиса на своя адвокат в крайбрежното градче Саутенд он Сий в Есекс, на около 64 км от Лондон. Той бил видял видеокадъра и бил разпознал мъжът със Спитери. Това бил самият той.

Неговото име било Колин Айърланд. Колин обяснил на адвоката си, че е мъжът във видеото, но не той е убил Спитери. Казал, че е срещнал Спитери и се е съгласил да отиде в дома му, но когато пристигнали там имало друг мъж и Айърланд не искал да участва и си тръгнал.

Видео кадърът от охранителната камера
Видео кадърът от охранителната камера

Междувременно полицията била идентифицирала мъжът от записа като Колин Айърланд и вече пътувала към него. Адвокатът се обадил на властите и уредил да се срещнат с клиента му в неговия офис.

С пристигането си Айърланд подал на детективите лист с историята, която бил разказал на адвоката си. Полицията го арестувала незабавно и го върнала в Лондон. В полицейския участък в Ислингтън му взели отпечатъци и го разпитали, но Айърланд отказвал да говори.

Анатомия на сериен убиец

Колин Айърланд на около 7 години
Колин Айърланд на около 7 години

Полицията се заровила в миналото му. Майката на Колин Айърланд родила сина си на 17 години в болницата в Дартфорд, Кент, на 16 март 1954 година. Бременността й не била планирана, а бащата не искал да знае за детето. Младата майка му дала собственото си фамилно име. Тъй като не можела да се справи сама с грижите за бебето и с издръжката му, тя се преместила да живее при баба си и дядо си в Дартфорд.

Останала там няколко години, но в дома пристигнали да живеят още роднини и вече 22-годишното момиче решило да се изнесе с 5-годишния си син и да живее самостоятелно. Преместили се в Грейвсенд, но тя не успяла да намери баланс между грижите за детето и нископлатената си работа, така че се върнала отново при роднините си, където останала до 1960 година, когато вече успяла да спести малко пари.

Този път се преместили в Сидкъп, но по-късно същата година, подгонени от безпаричието, отишли да живеят в дома за бездомни майки с деца „Уестмолинг“ в Кент.

„Уестмолинг“ приличал по-скоро на лагер за военнопленници, отколкото на убежище за нуждаещи се хора. Малкият Колин помнел как майка му избухнала в сълзи при пристигането им там. Тя успяла да издържи няколко месеца, преди да се върне обратно при роднините си.

Нещата се подобрили през следващата година. Тя срещнала мъж и тримата се преместили в самостоятелно жилище. Майката се омъжила и Колин приел фамилията на доведения си баща Сейкър.

Колин харесвал новия си баща, който обаче, макар да бил електротехник по професия, работел само от време на време и се отнасял напълно безотговорно към парите. Семейството постоянно се местело, от което страдал училищния живот на Колин. Той винаги бил „новото момче“ и го подлагали на подигравки. Високото и слабо хлапе някак все не успявало да се приобщи към връстниците си. Между 5 и 10-годишна възраст той сменил шест различни училища.

Колин се превърнал в самотник, вглъбен в себе. Предпочитал да гледа отстрани, а не да участва в събитията около него.

През 1964 г. семейството било изхвърлено от дома си за неплащане на наем. Колин и майка му отново се озовали в женския лагер в Уестмолинг, а бащата трябвало да си търси друг подслон.

Научи повече за:   Хенри Лий Лукас: Видео биография

Същата година майката на Колин разбрала, че е бременна. Въпреки тежкото си емоционално и финансово състояние, тя искала детето. Решили, че Колин ще отиде в приемно семейство, докато финансовото състояние на семейството не се подобри.

Така Колин живял с чужди хора, докато семейството му не го прибрало обратно. Майка му, вторият му баща и малкото му братче вече живеели в Уест Кингсдаун.

Заради мизерията майката правела жертви за децата си, като често оставала гладна, за да има какво да ядат. Колин се сближил с майка си и въпреки беднотията, нещата изглежда вървели добре. Но малкото стабилност, която имали, рухнала, когато пастрокът на Колин ги изоставил.

Бракът не вървял от доста време и още преди съпругът й да си тръгне, майката вече била срещнала друг мъж. Двамата скоро сключили брак, но Колин отказал да приеме името на новия си баща и върнал майчината си фамилия Айърланд.

Новият татко бил стабилен и добросърдечен. През 1965 г. семейството се преместило в Шиърнес, Кент, където останали през следващите пет години.

Колин вече бил на 12 години и проявявал интерес към секса. Започнал да мастурбира, като подклаждал фантазиите си с обичайните неща – леки еротични списания и секциите за бельо в шопинг каталозите.

Но се сблъсквал и с не толкова нормални сексуални преживявания. Четири пъти му се случвало да бъде приближен от възрастни мъже, предлагащи му да прави секс с тях. Колин отказвал всеки път, но случките го ядосвали, а за момче с неговото и без това ниско самочувствие, тези преживявания го карали да се чувства още повече като жертва.

През 1970 г. Колин се обърнал към престъпния живот. На 16 години откраднал 4 лири и възнамерявал да избяга с парите в Лондон. Но планът се провалил. Заловили го и го изпратили в поправително училище. Там бил тормозен от другите момчета, които се подигравали със силния му диалект и бедния му произход.

За да си отмъсти, той подпалил стаята, която делял с други две момчета.

Пожарникарите изгасили огъня, а Колин бил отведен от социален работник. Не му повдигнали обвинения за инцидента.

Огънят изглежда играел огромна роля в ума на Колин. Той често сънувал кошмари, свързани с пожар, и четял книги за пожарникари.

Вече свободен от поправителния дом, Колин избягал в Лондон, където се мотаел около „Плейланд“ – увеселителен парк, често посещаван от педофили, търсещи млади бегълци. Макар Колин никога да не бил насилван, той виждал как другите продават телата си, за да има къде да спят.

Колин нямал пари, нито покрив над главата си и в крайна сметка отново се забъркал в неприятности със закона, които му донесли присъда в заведение за непълнолетни. Сигурността там била толкова слаба, че той избягал с лекота. Свободата му била краткотрайна и когато го заловили, бил изпратен в по-строго охранявана институция.

Той останал там до 1972 година, когато навършил 18. Точно по това време започнал първата си връзка с жена, но отношенията им не стигнали до секс.

През декември 1975 година, когато бил на 21, Колин бил заловен за кражба на кола. Вече пълнолетен, получил присъда от 18 месеца, от които излежал само 12.

Скоро след освобождаването си започнал връзка с жена, с която загубил девствеността си на 22 години. Връзката им продължила само няколко месеца.

През следващите няколко години Колин бил чест посетител в затвора за престъпления като заплахи, обири и измами. Междувременно работил като доброволец пожарникар, доброволец в приют за бездомни и викач в няколко заведения, едно от които гей бар.

На 27 години Колин работел като готвач. Той срещнал жена на име Вирджиния Замит – с 9 години по-голяма от него, прикована на инвалиден стол и с 5-годишна дъщеря. Въпреки всичко двамата се харесали и се оженили на следващата година, 1982-а.

Колин обичал Вирджиния и нейната дъщеря, но ставал все по-нестабилен и агресивен. Бракът се разпаднал, когато се забъркал в нови неприятности, озовал се в затвора и на всичкото отгоре си намерил любовница.

Минали две години и през 1989-а Колин се запознал с хазяйката на „Глоуб пъб“ в Бъкфаст, Девон. Джанет Йънг се влюбила в него и само след седмица той се преместил при нея и двете й деца. Три месеца по-късно двамата сключили брак.

След четири месеца женитба Колин откарал Джанет и децата й в къщата на тъща си. Всичко изглеждало наред, но тогава Колин изчезнал, като обрал всичко от къщата, изпразнил банковата сметка на Джанет, откраднал пари от пъба и взел колата й.

След края на поредния брак Колин се преместил в Саутенд он Сий. Там намерил работа в приют за бездомни. Управителят Ричард Хигс разказва, че обитателите го харесвали. Но до декември 1992 година срещу него се натрупали доста недоказани обвинения, които го принудили да напусне. Единствената работа, която намерил, била да разбива дървени палета. Той смятал този труд за унизителен и фрустрацията му се засилила. Осъзнал, че е никой в този живот, а искал да бъде някой. Решението му било да стане сериен убиец.

Колин Айърланд
Колин Айърланд

Колин бил запален читател на криминална литература и знаел, че за да бъде класифициран като сериен убиец според една от книгите на Робърт Реслър трябвало да убие поне петима души. Знаел също за относително новата теория на географското профилиране, според което в Англия разстоянието на действие на серийния убиец от дома му е 11 км. Убийците действат в този радиус от
11 км и въоръжен с това знание, Колин решил да надхитри полицията, като убива извън него.

За да обърка още повече полицията, той щял да изхвърля инструментите си от влака, като пак се старае това да се случва извън радиуса на действие.

На 8 март 1993 година неговият план се превърнал в реалност.

Местопрестъплението от убийството на Андрю Колиър
Местопрестъплението от убийството на Андрю Колиър

След залавянето му Айърланд запазил мълчание цели два дни, без да проявява емоции. Просто гледал втренчено детективите. Но те му разкрили нещо, което за кратко го разтърсило. Колкото и правдоподобна да звучала историята му, че бил оставил Спитери в дома му с друг мъж, полицията разполагала с едно мъничко доказателство, което показвало лъжата му – отпечатък, намерен не в дома на Спитери, а в апартамента на Андрю Колиър.

Благодарение на безредицата отвън, която двамата наблюдавали през прозореца онази вечер, Колин бил оставил без да иска отпечатък на една от рамките. Той напълно бил забравил, че е докосвал прозореца и затова не го почистил. След първоначалния шок Айърланд отново замлъкнал.

На 21 юли полицията повдигнала обвинения срещу него за убийството на Андрю Колиър, а два дни по-късно и за смъртта на Емануел Спитери.

Признанието

Колин Айърланд останал в ареста и продължил да мълчи през следващите четири седмици до 19 август, когато внезапно решил да направи самопризнания. Той бил човекът, отговорен за петте убийства. Веднъж започнал, Колин продължил да описва с подробности стореното, без да показва никакви емоции. На следващия ден срещу него били повдигнати обвинения за убийствата на Уокър, Дън и Брадли.

Айърланд казал на полицията, че чувства, че трябва да бъде отстранен от обществото. Знаел, че смъртоносната половина от неговата личност би могла да бъде контролирана единствено в затвора. Посочил, че той самият не е гей и не изпитва особена неприязън към хомосексуалистите. Избирал ги просто защото са лесни мишени. Също толкова лесно би могъл да избере и жени, които да убие.

Тъй като Колин Айърланд признал за всичките пет убийства, нямало нужда от процес, а само от обявяване на присъда. Признавайки, Колин пропуснал възможността да се прочуе, подобно на други свои „колеги“, чрез едно скандално дело.

На 20 декември 1993 година Колин Айърланд научил присъдата си от съдията, който казал:

„По всички стандарти Вие сте изключително страховит и опасен човек. Хладнокръвно и съвършено преднамерено сте убили пет човешки същества. Убили сте ги по чудовищен и жесток начин. Страхът, бруталността и унижението, на които сте подложили своите жертви са неописуеми. Да отнемеш човешки живот е безчинство, да отнемеш пет – това е клане. Изразявате желание да бъдете наричан сериен убиец. Това ваше желание ще бъде съпроводено с доживотна присъда”.

И присъдата наистина била до живот. Докато се разхождал в двора на затвора, 57-годишният Колин Айърланд се подхлъзнал и счупил бедрената си кост. Десет дни по-късно, на 21 февруари 2012 година Колин Айърланд умира от белодробна фиброза и усложнения от счупването.


Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, trutv.com, murderpedia.org, murderuk.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
leoone Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
leoone
Гост
leoone

Пореден изрод.напоследак почти няма нови публикаций- ЗАЩО?А ДНЕС В БГ ПРИЕХА ЗАКОН ЧЕ ДОЖИВОТНАТА ПРИСЪДА БЕЗ ПРАВО НА ПОМИЛВАНЕ Е НЕХУМАННА.