Публикувано на: 13 януари, 2014

Колин Айърланд е никой. Той решава да се превърне в личност, ставайки сериен убиец. Подобно на други двама серийни убийци преди него, Айърланд посещава заведението „Коулхърн Пъб“ в лондонския квартал Ърлс Корт, търсейки хомосексуални мъже, които да убие.

Ърлс Корт претърпява много промени с времето. В края на 19-и век това е бохемския квартал на Лондон, а през 40-те години на 20-и век, след края на Втората световна война, там се заселват полски имигранти, което донася прякора му „Полски коридор“. През 60-те години кварталът е превзет от австралийски и новозеландски туристи, което му донася ново име – „Долината на кенгурутата“.

Това е дом на много известни личности. Алфред Хичкок живеел в района, както и Хауърд Картър – човекът, открил Гробницата на Тутанкамон. Холивудската филмова звезда Стюърт Грейнджър е роден в Ърлс Корт; солистът на „Куин“ Фреди Меркюри живеел тук; и, вероятно най-известната, принцеса Даяна държала апартамент в квартала няколко години преди да се омъжи за принц Чарлс.

Режисьорът Роман Полански заснема своя филм „Отвращение“ в Ърлс Корт през 1965 година, а комедията на ужасите „Американски върколак в Лондон“ също е заснета тук.

Прочутият гей бар „Коулхърн Пъб“

Дълго преди да се чуе за Сохо и други модерни райони, Ърлс Корт бил известен като гей квартал. А едно заведение става прочуто: „Коулхърн Пъб“, намиращо се на „Олд Бромптън Роуд“ 261.

Клубът започва като обикновен пъб, макар и с бохемска клиентела през 1866 година, но през 30-те години на 20-и век започва да предлага изпълнения на драг куинс (мъже, облечени като жени), за да забавлява клиентите си след неделния обяд. До средата на 50-те години, когато хомосексуализмът все още бил незаконен, заведението вече е установено като гей средище, макар да било разделено на салон за нормални и салон за хомосексуалисти.

През 70-те години „Коулхърн“ е вече изцяло гей бар, като се превръща в садо-мазо клуб. Зад затъмнените му стъкла садисти и мазохисти се събират заедно с цветни кърпички, стърчащи от джобовете им – индикация за техните предпочитания – доминиращи и господари или роби и покорни партньори.

Създават се нови приятелства, анонимни и потайни, а нощите преминават в приятна компания.

Клуб „Коулхърн“ привлича нежеланото внимание на полицията, която намира в него лесно място за арести. За провинение се смятало склоняването към проституция, макар единственото, което правели клиентите, е да стоят на улицата и да си казват „лека нощ“. Нямало значение, че клиентите на другите „нормални“ заведения в района също си казвали „лека нощ“ на улицата.

Клубът привлича известни личности, като Рупърт Евърет, Фреди Меркюри, балетистът Рудолф Нуреев и американският актьор Антъни Пъркинс, известен с ролята си на Норман Бейтс във филма „Психо“. Рок групата „The Stranglers“ (Удушвачите) споменава клуба в своята песен “Hanging Around.”

Но рокаджиите не са единствените удушвачи, свързани с прочутия пъб.

В периода 1978-83 година шотландският сериен убиец Денис Нилсън удушава и удавя 15 млади мъже, с които се запознава на различни места в града. Едно от местата, които често посещавал в търсене на плячка, е „Коулхърн пъб“.

През 1986 година Майкъл Лупо, италианец, живеещ в Лондон, убива четирима мъже. Той също бил редовен клиент в „Коулхърн“.

Един сериен убиец, свързан с клуба, е злощастно стечение на обстоятелствата, двама са огромно съвпадение, но трима – това вече е тенденция.

Новогодишно обещание за убийство

През 1993 година нов убиец се появява на сцената. Подобно на много други, на 1 януари той дава новогодишен обет. Докато обикновените хора се заричат да променят живота си, да отслабнат или да станат по-добри, желанието на този човек било тази година да убие друго човешко същество.

Човекът бил никому неизвестен, но смятал, че това е начинът да се прочуе. За убийците има много лесни мишени. Бегълци, стопаджии, проститутки – всички те са потенциални жертви поради една или друга причина. Този човек избира хомосексуалистите като лесни жертви, защото много от тях водят двойствен живот и крият сексуалните си предпочитания от техните семейства, приятели и колеги, които може би не биха ги разбрали.

Този човек избира ловната си площадка мъдро – гей бар, където не се задават въпроси, а клиентелата предпочита анонимността.

Макар да прави обещанието си на Нова година, мъжът прави първия си ход чак в началото на месец март. На 8 март той влиза в „Коулхърн пъб“ през страничния вход, тъй като знае, че главният се наблюдава от охранителна камера. Дори тогава той не е сигурен, че ще действа. Впоследствие казва на полицията, че ако не е бил заговорен от някого, вероятно е нямало да направи нищо.

Жертва №1

Мъжът дал да се разбере, че е „господар“ и зачакал. Скоро се появява един „роб“ и случайно разлива питието си върху него. Робът помолил да бъде наказан. Двамата мъже завързали разговор.

Питър Уокър е 45-годишен хореограф и бивш танцьор, родом от Ливърпул, който наскоро бил нает на работа в Уест Енд в мюзикъла „Град на ангели“. Той редовно посещавал „Коулхърн“, надявайки се да срещне някого. Впоследствие, негови приятели споделят, че Уокър е бил самотен, а единствените му спътници били двете му кучета – бялата немска овчарка Сами и черният лабрадор Беси. Той не обичал да се прибира сам в празния си апартамент.

Уокър обяснил, че е хомосексуалист, обичащ садо-мазо игрите и че предпочита да е покорният партньор в акта. Поканата била повече от ясна и мъжът я приел.

Те напуснали „Коулхърн“ през страничната врата и хванали такси за дома на Уокър в Батърси Южен Лондон. Бъбрейки щастливо помежду си по пътя и двамата очаквали с нетърпение остатъка от нощта, макар, без съмнение, представата на Уокър за онова, което ще се случи, да се различавала безкрайно от тази на неговия нов приятел.

Щом пристигнали в апартамента, мъжът затворил кучетата в една от стаите, докато Уокър се съблече. Мъжът бил донесъл със себе си чанта, в която държал своите „инструменти за убийство“ – ръкавици, въже, белезници и нов комплект дрехи. Дори Уокър да надзърнел в торбата, той едва ли щял да се усъмни. Всичко изглеждало като стандартно оборудване за садо-мазо.

Мъжът накарал Уокър да легне на леглото, където го вързал и му сложил белезници. Сетне му запушил устата с навързани един за друг презервативи. Сега Уокър бил безпомощен, но не притеснен. Мъжът започнал да го бие, използвайки юмруци, а после кучешка каишка и колан.

Вероятно дори в този момент Уокър не е бил разтревожен от случващото се, предполагайки че всичко е фантазия, част от играта. Но скоро жестокостта преминала границите и той започнал да чувства страх. Мъжът го оставил за малко и отишъл в кухнята. Когато се върнал, носел със себе си найлонова торба.

Той поставил торбата върху главата на Уокър, държал я известно време, после я свалил, дразнейки жертвата си. Обяснил му колко лесно би могъл да отнеме живота му. Впоследствие казва на полицията, че Уокър го попитал дали ще умре и той му казал, че точно това ще се случи. Почувствал, че Уокър се примирява със съдбата си, предава се на смъртта.

Накрая, уморен от играта, мъжът поставил торбата върху главата на Уокър за последен път и го задушил. После изгорил срамните му косми. По-късно обяснил на полицията, че просто искал да провери как миришат. Убиецът претърсил жилището и открил нещо, което го вбесило. Сред документите на жертвата намерил доказателство, че Уокър е ХИВ позитивен, което не бил споделил с него, въпреки че с охота бил приел да правят секс.

Ядосан, мъжът натикал в устата и носа на Уокър презерватив, а после подредил на леглото две плюшени мечета в поза „69″.

Убиецът бил запален читател на криминални книги и ръководства на ФБР и знаел точно как да заличи следите от местопрестъплението. Той избърсал всяка повърхност, до която се бил докосвал и сменил дрехите си, поставяйки старите в торбата, заедно с въжето, което бил използвал, за да върже Уокър за леглото.

Сетне се приготвил да изчака края на нощта, смятайки че ако си тръгне сега може да предизвика подозрение. Гледал телевизия, докато не почувствал, че е достатъчно безопасно да си тръгне.

С настъпването на утрото убиецът си тръгнал, сливайки се с отиващите на работа хора. Изхвърлил ключовете от апартамента в река Темза от моста Батерси, докато вървял към Челси. После, на път за вкъщи, метнал торбата с инструментите си от прозореца на влака в един канал.

На следващия ден във вестниците нямало нищо за убийството, така че мъжът се обадил на „Самаряните“ – организация, подпомагаща хора в емоционална нужда. Казал им за кучетата, заключени в стаята от два дни и че някой трябва да направи проверка. Обяснил, че собственикът на жилището е мъртъв и че той го е убил.

Той направил това не защото го било грижа за съдбата на кучетата, а за да може някой да открие тялото.

Неудовлетворен от телефонното обаждане, той направил още едно, този път до вестник „Сън“. Казал им за своето новогодишно обещание да убие някого и ги насочил към Питър Уокър. Обяснил им, че жертвата е хомосексуалист, обичащ извратен секс, добавяйки: „Харесвате подобни работи, нали?“. Така намеквал за склонността на вестника да публикува скандални материали.

Но убиецът не знаел, че тялото вече е открито от домакина на сградата. Полицейското разследване, водено от инспектор Мартин Финеган, стига до привидно очевидното заключение, че смъртта е настъпила в резултат на зле протекла секс игра.

Полицията искала да установи самоличността на сексуалния партньор на Уокър. Инспектор Финеган се появява по телевизията с молба въпросният мъж да се свърже с властите, но без успех. Властите се опитват да разговарят с гей обществото и незабавно се изправят срещу твърда стена.

Полицията и гей общността никога не са имали добри отношения, тъй като властите се славят с репутацията си, че не взимат престъпленията срещу хомосексуалисти на сериозно, дори когато те са нападани жестоко. Самите полицейски служители се държат враждебно към мъжете с различна сексуалност.

Положението се влошава допълнително на 11 март, два дни след смъртта на Питър Уокър, когато Камарата на лордовете решава, че нанасянето на телесна повреда на човешко същество по време на садо-мазохистичен сексуален акт ще се смята за престъпление, дори актът да е по взаимно съгласие. Садо-мазохизмът се превръща в престъпление.

Това, заедно с миналия опит, гарантира абсолютното нежелание на гей общността да съдейства на властите. Без улики в апартамента на Уокър, без свидетели и без помощ от хомосексуалистите, полицията нямала избор освен да приключи случая като неразкрит.

Минават два месеца. Убиецът изчаква полицейското разследване да замре. Междувременно, страховете в гей обществото утихват и те вече се чувствали в безопасност. Но в края на месец май неудържимото желание да отнеме живот се натрупва и мъжът решава да го потуши.

Обратно в „Коулхърн“

Кристофър Дън

Кристофър Дън

На 28 май убиецът се връща в „Коулхърн“ в търсене на нова жертва.

Кристофър Дън е 37-годишен библиотекар, редовен клиент в „Коулхърн“, и подобно на Питър Уокър – покорен партньор. Точно това, което убиецът търсел. Двамата се заговарят в клуба и Дън разкрива на мъжа, че обича да бъде доминиран.

Двамата напускат заведението, отново през страничния вход, и отиват в дома на Дън, викторианска вила в Уилдстън Северен Лондон. Там хапват заедно и гледат садо-мазо филм. Когато порното свършва, мъжът казва на Дън да отиде да се приготви в спалнята.

Мъжът изчакал малко и го последвал. Дън бил чисто гол, с изключение на масивен колан и кожен нагръдник. Мъжът му казал да легне на леглото по корем. Сетне го заключил с белезници и вързал краката му. Попитал го как се чувства и Дън му отговорил, че е изплашен, но възбуден.

Неговата възбуда скоро изчезва, а страхът се засилва. Мъжът започва да го бие с юмруци и колан, настоявайки Дън да му даде банковата си карта и нейния ПИН код. Жестокостта била нетърпима и Дън му дал всичко, което искал. Но мъжът не повярвал, че ПИН кодът е истински, тъй като три от четирите цифри били еднакви.

Убиецът изважда запалката си и поднася пламъка към тестисите на Дън, след което продължава да го бие. Задоволен, че е получил вярната информация, той взима някаква кърпа и я натиква в устата на Дън, задушавайки го.

И този път убиецът почиства старателно местопрестъплението, прибирайки чашата и чинията, които бил използвал по-рано, в чантата си. Избърсва всичко, до което се е докосвал. Преоблича се и прибира старите дрехи и обувки в торбата, за да ги изхвърли от влака.

Както и преди, той остава в апартамента, докато прецени, че е безопасно да си тръгне.

Оказва се, че убиването е доста скъпо хоби, тъй като се налагало да подменя инструментите си и да си купува нови дрехи всеки път. Воден от тази мисъл, мъжът използва картата на Дън, за да изтегли 200 лири от сметката му.

Тялото на Дън е открито на 30 май, два дни след смъртта му от негов приятел. Полицията първоначално сметнала, че става въпрос за зле протекла сексуална игра, знаейки че Дън е хомосексуалист, търсещ партньори по клубовете. Но когато осъзнали, че от сметката му са теглени пари, теорията се променя на грабеж и убийство.

По време на убийствата столичната полиция била разделена на пет различни района, които обикновено не споделяли едни с други подробности от престъпленията, които разследвали. Тъй като убийството на Дън се случва в друг район от този на Питър Уокър, двете убийства не били свързани. И този път нямало нито веществени доказателства, нито свидетели, които да помогнат на разследването.

Нуждата за убийство се засилва

Пери Брадли III

Пери Брадли III

На 4 юни 1993 година мъжът се връща в „Коулхърн пъб“. Изминали са само шест дни от убийството на Кристофър Дън. Нуждата да убива се засилвала и разстоянието между убийствата намалявало. Той се дразнел от факта, че полицията не свързва престъпленията му и жаждата му за слава не може да бъде утолена.

Пери Брадли III е висок и красив блондин от американския щат Тексас. Той е международен директор по продажби в голяма компания. Починалият баща на Пери е щатски конгресмен, а самият Пери – доста заможен човек.

Пери Брадли среща фаталния мъж в „Коулхърн“ и двамата отиват в неговия апартамент в Кенсингтън. Трийсет и пет годишният Брадли свалил дрехите си, а новият му приятел предложил да го върже като част от любовната игра. Но Пери не харесвал садо-мазото и се дърпал. Мъжът му казал, че не може да се възбуди без да го върже. Така Брадли склонил и скоро се озовал по корем на леглото, с вързани ръце и крака. Тогава мъжът поставил примка на шията му.

За ужас на Брадли той поискал банковата му карта и ПИН код, казвайки му, че няма проблеми да го убие, ако не съдейства. Заплашил го, че ще изгори тестисите му.

Изплашен за живота си, Брадли му казал къде държи картата и ПИН кода си. Предложил да отиде с него до банката и да изтегли парите. Мъжът отговорил, че това няма да е необходимо.

Сетне казал на Брадли, че го чака дълга нощ и го посъветвал да поспи. Колкото и да е невероятно, Брадли наистина се унесъл. Убиецът се колебаел дали да го остави жив, но в крайна сметка решил, че ще е по-лесно да го убие.

Докато Брадли спял, мъжът започнал да затяга примката. Жертвата почти не се съпротивлявала. Щом Брадли умрял, мъжът претърсил апартамента му и взел 100-те лири, които намерил. След това почистил старателно и прекарал остатъка от нощта в слушане на радио. Преди да си тръгне, поставил кукла върху тялото на Брадли.

На път за вкъщи убиецът изтеглил 200 лири от картата и изхвърлил инструментите си от влака.

Това трето убийство също не било свързано с останалите, понеже се било случило в различен район. Освен това в другите престъпления ставало въпрос за хомосексуалисти, а Пери Брадли не бил гей. Поне така смятали хората. Брадли бил пазил в тайна сексуалните си предпочитания.

Когато близките му в Тексас научили за неговата смърт и чули предположението, че той е хомосексуалист, те просто го отрекли. Негов приятел казал, че Брадли е обичал красивите жени и предположил, че той се озовал на грешното място в грешното време.

Дори полицията да е вярвала в хомосексуалността на Брадли, те вероятно са решили да не дълбаят в тази посока, за да защитят семейството.

Все пак, смъртта на сина на видна политическа фигура била отразена в медиите, но убиецът все още бил ядосан, че убийствата му не са свързани и неговото желание да бъде разпознат като сериен убиец оставало неосъществено.

Този път празнината между убийствата се скъсява още повече. На 7 юни, само три дни след като убива Пери Брадли, мъжът се връща в „Коулхърн“ в търсене на поредната си жертва.

Жертва №4

Мъжът се запознава с 33-годишния Андрю Колиър, пазач в жилищен комплекс в Далстън Североизточен Лондон. Те напускат „Коулхърн“ и отиват в апартамента на Колиър. Точно когато пристигат на улицата отвън настъпва някаква безредица и двамата поглеждат през прозореца.

Когато положението утихва, те се връщат към онова, за което са се събрали. Колиър позволява на мъжа да го върже за леглото и да постави примка на шията му.

И този път мъжът поискал картата и ПИН-ът, но Колиър отказал да ги даде. Вбесен, убиецът започва да изтезава жертвата си, а после се заема да претърси апартамента. Сред намерените вещи открива доказателство, че Колиър е ХИВ позитивен.

Яростта му се засилва и той изтезава Колиър още известно време, използвайки запалка, за да гори части от тялото му.

Сетне, за ужас на Колиър, мъжът хваща домашната му котка Мили. Пред очите на Колиър той обесва животното на вратата. Без съмнение в онзи момент Колиър е знаел, че ще умре и бил прав. Мъжът затяга примката около врата му и го убива. После набутва презервативи в устата му.

Все още вбесен, мъжът решава да унижи жертвата си още повече. Той поставя презерватив върху пениса на Колиър и друг върху опашката на котката. След това полага мъртвото животно върху трупа му, така че устата на котката да обгърне пениса, а опашката да бъде в устата на мъртвеца.

Той почиства местопрестъплението и изчаква улиците да се напълнят с хора, за да се слее с тълпата. Взема със себе си 70 лири и чашата, която бил използвал.

Когато тялото на Колиър е открито, полицията се натъква на невиждана сцена. И този път убийството е разследвано от различен екип. Макар престъплението да можело да бъде счетено за инцидент по време на секс, убитата и разположена по този гротесков начин котка накарала детективите да смятат, че става въпрос за нещо много по-сериозно.

Следователите, водени от главен детектив Албърт Патрик, започват да търсят други смъртни случаи в последните месеци. Детектив Тери Уебстър се свързва с екипа, разследващ смъртта на Пери Брадли, но те му казват, че жертвата не е гей и случаят едва ли е свързан. А смъртта на Кристофър Дън била описана като нещастен случай. Но щом се запознава с подробностите около случая на Патрик Уокър, Уебстър осъзнава, че се е натъкнал на следа. Двете плюшени мечета, поставени в поза „69″, доста наподобявали сцената с котката на Колиър. Уебстър се свързва с полицията в Батърси. Най-накрая два от случаите били свързани.

Полицията прави обръщение към гей общността, но твърде много мостове били изгорени.

Убиецът все още копнеел за публичност и на 12 юни, пет дни след убийството на Андрю Колиър, той се обажда в полицията в Кенсингтън, дава подробности за престъплението и заявява, че е убил общо четирима мъже.

Той се обажда и на полицията в Батърси. „Все още ли се интересувате от смъртта на Питър Уокър?“ – попитал ги той. Задал им въпроса дали са спрели разследването, защото не им пука, че е убит хомосексуалист. Казал им, че мечтае да извърши перфектното убийство и че ще убие отново.

Последната жертва

Същата вечер мъжът отново се връща в „Коулхърн“, за да избере нова жертва.

Емануел Спитери е 42-годишен жител на Малта, работещ като готвач в Лондон. Той е нисък човечец, с фетиш към кожените панталони и рокерски ботуши. Често посещавал гей барове, но бил свит и стеснителен.

На 12 юни той отива в „Коулхърн“.

Там се запознава с убиеца, но след кратък разговор си тръгва. Това би могло да му спаси живота, но за нещастие малко по-късно убиецът се натъква на него в метрото. Те отново се заговарят и този път Спитери поканва мъжа в апартамента си в Катфорд Югоизточен Лондон.

Последвала обичайната рутина. Спитери бил вързан за леглото с примка около шията. Убиецът настоял да получи картата и ПИН кода му, но Спитери отказал. Мъжът затегнал примката и го удушил.

Убиецът почистил както обикновено, отстранявайки всички следи за присъствието си, а после гледал телевизия до сутринта. Но този път решил да направи нещо ново преди да си тръгне. Събрал хартии и ги поставил на пода в спалнята, където ги подпалил. Надявал се, че пожарът ще унищожи целия комплекс и дори се поколебал дали да не пусне газта, но решил да не го прави.

На следващия ден мъжът се обадил в полицията и им казал да търсят петата му жертва на мястото на пожар в Южен Лондон. Той не знаел, че огъня бил угаснал от само себе си, без да причини никакви щети.

Докато полицията търсела сигнали за пожар, в ранната вечер на 15 юни в участъка постъпило обаждане. Жената била хазяйка, твърдяща че един от наемателите й е мъртъв, а в спалнята има следи от пожар. Така полицията открива Емануел Спитери.

Вече било ясно, че си имат работа със сериен убиец, набелязващ целите си сред хомосексуалистите. Случаите на Дън, Брадли и Спитери също били прибавени към списъка с жертви.

Полицията свиква среднощна пресконференция. Детектив Кен Джон заявява, че петте убийства са свързани „както патологично, така и с веществени доказателства“ и са дело на един и същи човек. Той се обръща към гей общността с молба да бъдат внимателни.

Детектив Албърт Патрик прави коментар за вероятните мотиви за убийствата: „Възможно е убиецът да е болен от СПИН и да си отмъщава“.

На 17 юни е свикана втора пресконференция, на която детектив Кен Джон се обръща директно към убиеца, призовавайки го да се предаде. Той обяснява на пресата, че някакъв човек се е обаждал в полицията и е признал, че е извършил убийствата, давайки пълни подробности, но сега обажданията са спрели. Според Кен Джон тези обаждания били зов за помощ.

Два дни след последната пресконференция в Лондон се провежда Гей Прайд Фестивал. На него присъстват над 50 000 хомосексуалисти, а полицаи раздават брошури, описващи убийствата и предупреждаващи хората от гей общността да бъдат изключително предпазливи с хора, които срещат случайно.

Профайлърите се намесват

Новината за убиеца, вече наречен „Палача на гейове“, смразява и ужасява града, макар най-малко шокирана да изглеждала самата гей общност. Хомосексуалистите дори се шегували с Палача, наричайки го шеговито „гейриен убиец“.

Полицията се обръща към психолога д-р Майк Бери с молба да направи профил на убиеца. Бери заключава, че Палача е движен от жестоки фантазии, които обаче не успява да реализира в убийствата, което го кара да търси следващи жертви. Според него убиецът не е ХИВ позитивен и не си отмъщава на гей общността.

Друг психолог, д-р Джонас Рапърпорт, се съгласява с Бери и освен това предполага, че убиецът дори не е хомосексуалист, а просто се преструва на такъв, за да привлича жертвите си, давайки им фалшиво чувство за сигурност.

Криминалният психолог Пол Бритън също съветва разследването, както и прочутият профайлър от ФБР Робърт Реслър, който в онзи момент бил в Англия.

Един пропуснат кадър

Въпреки недоверието на гей общността към властите, един хомосексуалист решава да говори. Този човек пътувал в същия вагон на метрото заедно със Спитери и неговия нов приятел и много добре бил запомнил убиеца. Той дал описание на полицията, което било разпространено на 24 юни. Човекът със Спитери бил бял мъж, на около 30-40 години, висок над 1.80см и гладко обръснат. Имал пълно лице и къса тъмна коса. На база на това описание е създаден фоторобот на заподозряния и разпространен в пресата.

Тъй като свидетелят казал, че се е качил на влака от Чаринг Крос, полицията се свързва с гарата и поисква записите от охранителните им камери от онази вечер. От Чаринг Крос им изпращат около 500 часа видеозаписи, които трябвало да прегледат.

В крайна сметка прегледът на записите им се отплаща – мъжът със Спитери бил уловен от камерите. Полицията разпространява кадъра с убиеца на 2 юли и само за ден получава над 40 обаждания от хора, твърдящи че са виждали и дори са говорили с този човек в „Коулхърн пъб“.

Уловеният видео кадър и фоторобот на Колин Айърланд

Уловеният видео кадър и фоторобот на Колин Айърланд

На 19 юли 39-годишен мъж влиза в офиса на своя адвокат в крайбрежното градче Саутенд он Сий в Есекс, на около 40 мили от Лондон. Той бил видял видеокадъра и бил разпознал мъжът със Спитери. Това бил самият той.

Неговото име е Колин Айърланд. Колин обяснил на адвоката си, че е мъжът във видеото, но не той е убил Спитери. Казал, че е срещнал Спитери и се е съгласил да отиде в дома му, но когато пристигнали там имало друг мъж и Айърланд не искал да участва и си тръгнал.

Видео кадърът от охранителната камера

Видео кадърът от охранителната камера

Междувременно, полицията била идентифицирала мъжът от записа като Колин Айърланд и вече пътувала към него. Адвокатът се обадил на властите и уредил те да се срещнат с клиента му в неговия офис.

С пристигането си Айърланд подава на детективите лист с историята, която бил разказал на адвоката си. Полицията го арестува незабавно и го връща в Лондон. В полицейския участък в Ислингтън му взимат отпечатъци и го разпитват, но Айърланд отказва да говори.

Анатомия на сериен убиец

Колин Айърланд на около 7 години

Колин Айърланд на около 7 години

Полицията се заравя в миналото му. Майката на Колин Айърланд ражда сина си на 17 години в болницата в Дартфорд, Кент, на 16 март 1954 година. Бременността й не била планирана, а бащата не искал да знае за детето. Младата майка му дала собственото си фамилно име. Тъй като не можела да се справи сама с грижите за бебето и с издръжката му, тя се премества да живее при баба си и дядо си в Дартфорд.

Тя остава там няколко години, но в дома пристигат да живеят още роднини и вече 22-годишното момиче решава да се изнесе с 5-годишния си син и да живее самостоятелно. Преместват се в Грейвсенд, но тя не успява да намери баланс между грижите за детето и нископлатената си работа, така че се връща отново при роднините си, където остава до 1960 година, когато вече е успяла да спести малко пари.

Този път се преместват в Сидкъп, но по-късно същата година, подгонени от безпаричието, отиват да живеят в дома за бездомни майки с деца Уестмолинг в Кент.

Уестмолинг приличал по-скоро на лагер за военнопленници, отколкото на убежище за нуждаещи се хора. Малкият Колин помни как майка му е избухнала в сълзи при пристигането им там. Тя успяла да издържи няколко месеца, преди да се върне обратно при роднините си.

Нещата се подобряват през следващата година. Тя среща мъж и тримата се преместват в самостоятелно жилище. Майката се омъжва и Колин приема фамилията на доведения си баща Сейкър.

Колин харесвал новия си баща, който обаче, макар да бил електротехник по професия, работел само от време на време и се отнасял напълно безотговорно към парите. Семейството постоянно се местело, от което страдал училищния живот на Колин. Той винаги бил „новото момче“ и го подлагали на подигравки. Високото и слабо хлапе някак все не успявало да се приобщи към връстниците си. Между 5 и 10-годишна възраст той сменил шест различни училища.

Колин се превърнал в самотник, вглъбен в себе. Предпочитал да гледа отстрани, а не да участва в събитията около него.

През 1964 година семейството е изхвърлено от дома си за неплащане на наем. Колин и майка му отново се озовават в женския лагер в Уестмолинг, а бащата трябвало да си търси друг подслон.

Същата година майката на Колин разбира, че е бременна. Въпреки тежкото си емоционално и финансово състояние, тя искала детето. Решили, че Колин ще отиде в приемно семейство, докато финансовото състояние на семейството не се подобри.

Така Колин живял с чужди хора, докато семейството му не го прибрало обратно. Майка му, вторият му баща и малкото му братче вече живеели в Уест Кингсдаун.

Заради мизерията майката правела жертви за децата си, като често оставала гладна, за да има какво да ядат. Колин се сближил с майка си и въпреки беднотията, нещата изглежда вървели добре. Но малкото стабилност, която имали, рухнала, когато пастрокът на Колин ги изоставил.

Бракът не вървял от доста време и още преди съпругът й да си тръгне, майката вече била срещнала друг мъж. Двамата скоро сключили брак, но Колин отказал да приеме името на новия си баща и върнал майчината си фамилия Айърланд.

Новият татко бил стабилен и добросърдечен. През 1965 година семейството се премества в Шиърнес, Кент, където остават през следващите пет години.

Колин вече бил на 12 години и проявявал интерес към секса. Започнал да мастурбира, като подклаждал фантазиите си с обичайните неща – леки еротични списания и секциите за бельо в шопинг каталозите.

Но се сблъсквал и с не толкова нормални сексуални преживявания. Четири пъти му се случвало да бъде приближен от възрастни мъже, предлагащи му да прави секс с тях. Колин отказвал всеки път, но случките го ядосвали, а за момче с неговото и без това ниско самочувствие, тези преживявания го карали да се чувства още повече като жертва.

През 1970 година Колин се обърнал към престъпния живот. На 16 години откраднал 4 лири и възнамерявал да избяга с парите в Лондон. Но планът се провалил. Заловили го и го изпратили в поправително училище. Там бил тормозен от другите момчета, които се подигравали със силния му диалект и бедния му произход.

За да си отмъсти, той подпалил стаята, която делял с други две момчета.

Пожарникарите изгасили огъня, а Колин бил отведен от социален работник. Не му повдигнали обвинения за инцидента.

Огънят изглежда играел огромна роля в ума на Колин. Той често сънувал кошмари, свързани с пожар, и четял книги за пожарникари.

Вече свободен от поправителния дом, Колин избягал в Лондон, където се мотаел около Плейланд – увеселителен парк, често посещаван от педофили, търсещи млади бегълци. Макар Колин никога да не бил насилван, той виждал как другите продават телата си, за да има къде да спят.

Колин нямал пари, нито покрив над главата си, и в крайна сметка отново се забъркал в неприятности със закона, които му донесли присъда в заведение за непълнолетни. Сигурността там била толкова слаба, че той избягал с лекота. Свободата му била краткотрайна и когато го заловили бил изпратен в по-строго охранявана институция.

Той остава там до 1972 година, когато навършва 18. Точно по това време започва първата си връзка с жена, но отношенията им не стигат до секс.

През декември 1975 година, когато е на 21, Колин е заловен за кражба на кола. Вече пълнолетен, получава присъда от 18 месеца, от които излежава само 12.

Скоро след освобождаването си започва връзка с жена, с която загубва девствеността си на 22 години. Връзката им продължава само няколко месеца.

През следващите няколко години Колин е чест посетител в затвора за престъпления като заплахи, обири и измами. Междувременно работил като доброволец пожарникар, доброволец в приют за бездомни и викач в няколко заведения, едно от които гей бар.

На 27 години Колин работел като готвач. Той среща жена на име Вирджиния Замит – с 9 години по-голяма от него, прикована на инвалиден стол и с 5-годишна дъщеря. Въпреки всичко, двамата се харесват и се оженват на следващата година, 1982-а.

Колин обичал Вирджиния и нейната дъщеря, но ставал все по-нестабилен и агресивен. Бракът се разпаднал, когато той се забъркал в нови неприятности, озовал се в затвора и на всичкото отгоре си намерил любовница.

Минали две години и през 1989-а Колин се запознава с хазяйката на „Глоуб пъб“ в Бъкфаст, Девон. Джанет Йънг се влюбва в него и само след седмица той се премества при нея и двете й деца. Три месеца по-късно двамата сключват брак.

След четири месеца женитба Колин откарва Джанет и децата й в къщата на тъща си. Всичко изглеждало наред, но тогава Колин изчезва, като обира всичко от къщата, изпразва банковата сметка на Джанет, открадва пари от пъба и взима колата й.

След края на поредния брак Колин се мести в Саутенд он Сий. Там намира работа в приют за бездомни. Управителят Ричард Хигс разказва, че обитателите го харесвали. Но до декември 1992 година срещу него се натрупали доста недоказани обвинения, които го принудили да напусне. Единствената работа, която намерил, била да разбива дървени палета. Той смятал този труд за унизителен и фрустрацията му се засилва. Осъзнал, че е никой в този живот, а искал да бъде някой. Решението му било да стане сериен убиец.

Колин Айърланд

Колин Айърланд


Колин бил запален читател на криминална литература и знаел, че за да бъде класифициран като сериен убиец, според една от книгите на Робърт Реслър, трябва да убие поне петима души. Знаел също за относително новата теория на географското профилиране, според което в Англия разстоянието на действие на серийния убиец от дома му е седем мили. Убийците действат в този радиус от седем мили и въоръжен с това знание, Колин решава да надхитри полицията, като убива извън него.

За да обърка още повече полицията, той щял да изхвърля инструментите си от влака, като пак се старае това да се случва извън радиуса на действие.

На 8 март 1993 година неговият план се превръща в реалност.

Местопрестъплението от убийството на Андрю Колиър

Местопрестъплението от убийството на Андрю Колиър

След залавянето му Айърланд запазва мълчание цели два дни, без да проявява емоции. Просто гледал втренчено детективите. Но те му разкриват нещо, което за кратко го разтърсва. Колкото и правдоподобна да звучала историята му, че бил оставил Спитери в дома му с друг мъж, полицията разполагала с едно мъничко доказателство, което показвало лъжата му – отпечатък, намерен не в дома на Спитери, а в апартамента на Андрю Колиър.

Благодарение на безредицата отвън, която двамата наблюдавали през прозореца онази вечер, Колин бил оставил без да иска отпечатък на една от рамките. Той напълно бил забравил, че е докосвал прозореца и затова не го почистил. След първоначалния шок, Айърланд отново замлъкнал.

На 21 юли полицията повдига обвинения срещу него за убийството на Андрю Колиър, а два дни по-късно и за смъртта на Емануел Спитери.

Признанието

Колин Айърланд остава в ареста и продължава да мълчи през следващите четири седмици до 19 август, когато внезапно решава да направи самопризнания. Той бил човекът, отговорен за петте убийства. Веднъж започнал, Колин продължил да описва с подробности стореното, без да показва никакви емоции. На следващия ден срещу него са повдигнати обвинения за убийствата на Уокър, Дън и Брадли.

Айърланд казва на полицията, че чувства, че трябва да бъде отстранен от обществото. Знаел, че смъртоносната половина от неговата личност би могла да бъде контролирана единствено в затвора. Посочил, че той самият не е гей и не изпитва особена неприязън към хомосексуалистите. Избирал ги просто защото са лесни мишени. Също толкова лесно би могъл да избере и жени, които да убие.

Тъй като Колин Айърланд признава за всичките пет убийства, нямало нужда от процес, а само обявяване на присъда. Признавайки, Коли пропуска възможността да се прочуе, подобно на други свои „колеги“, чрез едно скандално дело.

На 20 декември 1993 година Колин Айърланд научава присъдата си от съдията, който казва: „По всички стандарти вие сте изключително страховит и опасен човек. Хладнокръвно и съвършено преднамерено сте убили пет човешки същества. Убили сте ги по чудовищен и жесток начин. Страхът, бруталността и унижението, на които сте подложили своите жертви са неописуеми. Да отнемеш човешки живот е безчинство, да отнемеш пет – това е клане. Изразявате желание да бъдете наричан сериен убиец. Това ваше желание ще бъде съпроводено с доживотна присъда”.

И присъдата наистина била до живот. Докато се разхождал в двора на затвора, 57-годишният Колин Айърланд се подхлъзва и чупи бедрената си кост. Десет дни по-късно, на 21 февруари 2012 година Колин Айърланд умира от белодробна фиброза и усложнения от счупването.

———————————————————————————————————————————————
Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, trutv.com, murderpedia.org, murderuk.com

Един коментар за “Колин Айърланд: Палачът на гейове”

  1. Avatarleoone

    Пореден изрод.напоследак почти няма нови публикаций- ЗАЩО?А ДНЕС В БГ ПРИЕХА ЗАКОН ЧЕ ДОЖИВОТНАТА ПРИСЪДА БЕЗ ПРАВО НА ПОМИЛВАНЕ Е НЕХУМАННА.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –