Публикувано на: 24 октомври, 2011

Клифърд Олсън е най-прочутият сериен убиец в Канада. Звярът от Британска Колумбия отвлича, изнасилва и изтезава деца и млади момичета и момчета в началото на 80-те години. Неговите зверски убийства внасят страх и недоверие към непознатите в сърцата на цяло поколение канадци и слагат край на илюзията за безопасно пътуване на стоп.

Първата жертва

Кристин Уелър

Кристин Уелър

В навъсения следобед на 17 ноември 1980 г. 12-годишната Кристин Уелър бързо въртяла педалите на колелото си през дъждовните улици към мотел „Бонанза“ в Съри, в канадската провинция Британска Колумбия, който наричала свой дом. Синеоката палавница често играела навън. Обичала и магазините, особено търговския център „Съри Плейс“, където се срещнала с приятелка след училище.

Тя прекарала няколко часа, обикаляйки мола с приятелите си. Към 17:00 часа, вече закъсняваща за вечеря, Кристин взела назаем колелото на приятелката си, за да се прибере навреме в мотела, където живеела с родителите си. Така и не стигнала там.

Родителите й предположили, че е останала в дома на приятелка, както била правила вече няколко пъти. Изминала почти седмица преди да подадат сигнал за изчезването й. Дори тогава Кристин била сметната за бегълка. Но, когато полицията открила велосипеда зад една ветеринарна клиника на магистрала „Кинг Джордж“, станало ясно, че нещо не е както трябва.

На Коледа един човек, разхождащ кучето си, открил поруганото й тяло зад купчина смет северно от Ривър Роуд, минаващ край река Фрейзър в близкия Ричмънд. По гърдите и корема на Кристин имало многобройни рани от нож, а около шията й бил стегнат колан.

Властите все още не знаели, че смъртта на Кристин е първата от серия брутални убийства, които щели да отнемат живота на поне още 10 деца от двата пола, на възраст от 9 до 18 години.

Клифърд Олсън младши

Клифърд Олсън младши попада във вестниците още в деня на раждането си, на 1 януари 1940 година. Той бил едно от новогодишните бебета, родени в болница „Сейнт Пол“ във Ванкувър Британска Колумбия. Появил се в 22:10 часа вечерта и родителите му Клифърд и Лиона Олсън пропуснали големите бебешки награди – сребърна лъжица и кашон с изкуствено мляко, но вместо това се сдобили с утешителната награда – книга за бебета и лакомства от един местен магазин.

Родителите на малкия Клифърд били съвсем обикновена двойка. Майка му Лиона израснала в канадските прерии преди да се премести във Ванкувър, където си намерила работа във фабрика за консервиране на риба, а Клифърд Олсън старши доставял мляко по домовете с една от последните каруци в района. Живеели в малка къща близо до панаира „Пасифик Нешънъл Екзибишън“ в Ист Сайд, когато се родил Клифърд.

Още от малък Олсън си спечелил репутацията на самохвалко. В училище нарочно нарушавал дисциплината, за да бъде център на вниманието. На 10 години вече бягал от час, а на 15 няколко пъти провалял успеха си. Попаднал в затвора за първи път веднага щом завършил 8-и клас.

Трудно било да вземеш думата от него. Непрекъснатото му говорене било само един от начините, чрез които контролирал околните. Вечно знаещ, самотник и побойник по душа, той никога не намерил близки приятели. Постоянно се забърквал в неприятности – продавал изтекли билети от лотарията, крадял парите за мляко от верандите на хората и изтезавал кварталните котки и кучета.

През 1956 година напуснал училище, за да работи на състезателната писта „Лендсдаун“, а на 17 години вече се издигнал в криминалната кариера. През следващите 24 години получил 83 присъди: за възпрепятстване на правосъдието, притежание на откраднато имущество, притежание на оръжия, фалшификация, измама, нарушаване на гаранция, шофиране в пияно състояние, кражба, взлом, въоръжен грабеж и бягство от затвора.

По времето, когато навършил 41 години, Олсън бил прекарал само 4 години от зрелия си живот като свободен човек. Затворът се превърнал във втори дом за дребния, но хроничен нарушител на реда.

Неговите двама по-малки братя и една сестра се превърнали в обикновени, съблюдаващи закона граждани, но Олсън винаги имал проблеми с органите на реда. В детството му няма никакви травматични събития, които биха могли да обяснят смъртоносната му ярост. Неговите родители просто свикнали с честите посещения на полицаите и със срама, причинен от поведението на сина им. Опитвали се да му помогнат, но в крайна сметка изгубили надежда, че някога ще успеят да го променят.

Пролетна ваканция

Колийн Дейно

Колийн Дейно

Разследването на убийството на Кристин Уелър все още продължавало, когато изчезнало още едно малко момиче от Съри.

Колийн Дейно не би говорила с всекиго, тъй като била срамежлива. Тринадесетгодишното момиче с дълга кестенява коса, прекарало нощта у прятелка, обещавайки на баба си, че ще се прибере у дома в 16:00 часа на следващия ден.

Около 10:00 часа, докато чакала автобуса, до нея спряла кола. Клифърд Олсън я повикал през прозореца.

Колийн била обявена за изчезнала три дни по-късно. Полицията сметнала и нея за поредната бегълка.

Черепът и скелетните й останки били открити на 17 септември в една изолирана гориста местност край Съри, недалеч от границата със САЩ.

Само пет дни след изчезването на Колийн се изпарило и едно 16-годишно момче.

Дарин Джонсруд

Дарин Джонсруд

Дарин Джонсруд бил във Ванкувър само от два дни. Той живеел с баща си в Саскачеван и нямал търпение да посети майка си, брат си и сестра си в Кокуитлам. Той възнамерявал да се върне да живее при майка си и да си намери работа след като завърши училище. Нейният дом бил на половин пресечка от мястото, където живеел Олсън.

Дарин бил видян за последен път да си купува цигари от магазин на оживения площад „Бъркуитлам“. Магазинът се намирал в един от двата търговски центъра, често посещавани от децата, живеещи в комплекса на Олсън.

Малките момчета и момичета в жилищния комплекс не харесвали особено Олсън. Наричали го зад гърба му „зловещото плашило“. Но, за съжаление, имало много други, които лесно се поддавали на чара му. Спонтанната усмивка и свирепите му кафяви очи му придавали някакъв животински магнетизъм. Търсейки жертви, Олсън често се мотаел край децата в търговските центрове „Бъркуитлам“ или „Логхийд Мол“. Изглежда изпитвал огромна емоционална и физическа нужда да контактува с деца.

Пребитото тяло на Дарин било открито на 2 май край една самотна дига в Дерош – малко провинциално градче на изток от Ванкувър, на северния бряг на река Фрейзър. Момчето било загинало от многократни удари с чук по главата.

Случаят бил заплетен. Олсън не подбирал пола и възрастта на жертвите си. Експертите през 80-те години вярвали, че хищниците набелязват жертви само от един пол и възрастова група. Затова полицията не свързала случая на Дарин с убитите момичета.

“Хей, нека те черпя една бира след работа“ - казвал Олсън на младежите. Това бил само един от вербалните капани, които използвал, за да примами потенциалните си жертви на някое усамотено място или да ги прилъже да го придружат в мотелската му стая. Заливал ги с алкохол и наркотици до безпомощно състояние. Някои изнасилвал и след това освобождавал, но много от тях убивал.

Дори с дребната си фигура – 1,70 м., 77 кг. – не му било трудно да надвие малките момчета и момичета. Представял се за строителен предприемач и впечатлявал младежите, раздавайки им визитки и обещания за работа.

Качвал жертвите в колата си от автобусните спирки, докато се разхождат по улицата, карат колелата си или пътуват на стоп.

Жертви в сянка

Клифърд Олсън хвърлил око на Джоан Хейл в популярната кръчма в хотел Карибу в Логхийд. В началото тя не знаела, че той току-що е излязъл от затвора, но когато разбрала, това не я притеснило. Сметнала го за очарователен и харесала неговите „красиви кафяви очи“. Омагьосал я само за час. Три дни по-късно вече живеел при нея.

Джоан забременяла и двамата планирали да се оженят. Месец преди сватбата им се родил син – Клифър Олсън ІІІ. Олсън вече бил завлякъл 43 000 долара от споразумението й по развода с бившия й съпруг, като успял да ги похарчи само за два месеца. Ставал все по-агресивен, особено след новината за бременността й. Напивал се все по-често и дори започнал да я бие. Олсън вече бил убил три деца – едно от които само пет дни след раждането на сина му.

Невероятно, но в нощта преди сватбата Олсън станал бавачка на няколко деца, докато годеницата му празнувала с приятелки моминското си парти. Изпратил по-големите до магазина за дъвка и насилил сексуално едно 5-годишно момиче. Майката на детето се оплакала в полицията и Олсън бил призован в управлението. Той отрекъл инцидента. Детето било твърде малко, за да свидетелства и полицията нямала доказателства, за да повдигне обвинения.

Двойката сключила брак на 15 май 1981 година в Съри. Те редовно посещавали фундаменталистка църква, но се наложило да се оженят в друга, когато се разнесъл слухът, че Олсън е посягал сексуално на няколко деца. Веднъж бил хванат да насилва малко момче в една сауна, но никой не подал жалба срещу него.

Впоследствие властите щели да разберат как той изваждал жертвите си от строя. По-късно през същия месец май Олсън бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние и развращаване на непълнолетен. Разбил колата си заедно със своята 16-годишна пътничка край фермерско селце близо до Ванкувър. Олсън бил качил момичето в Кокуитлам – кварталът, в който живеел не само той, но и убитият Дарин Джонсруд. Макар момичето да отрекло, че Олсън е сексуален насилник, тя казала на полицията, че той й бил предложил работа, алкохол и хапчета. Дори дала една от яркозелените таблетки на полицията. Лабораторията идентифицирала хапчето като хлорал-хидрат.

Сандра Улфстайнър

Сандра Улфстайнър

Олсън тръгнал на лов само четири дни след сватбата си. На 19 май 1981 година качил в колата си 16-годишната Сандра Улфстайнър, която живеела със сестра си в Лангли. Хубавата девойка с лешникови очи се била запътила на стоп към приятеля си, с когото щяла да обядва, като преди това се отбила във фермата на неговата майка. В около 11:30 часа излязла на магистралата, за да спре някоя кола на стоп.

Майката на нейния приятел видяла от дома си как Сенди се качва в сребристата кола на някакъв мъж.

Олсън убедил Сенди да го придружи до неговата хижа в горите. Спрял колата в гъстия шубрак край пътя за езерото Чилиуак. Тръгнали през гората и той й разбил главата изотзад. Впоследствие Олсън разказал, че се вбесил, когато намерил у нея само 10 долара. Момичето му било казало, че има 100.

Полицията я сметнала за поредната бегълка. Не можели да бъдат по-далече от истината.

„Побърквам ги!“

Затворът в Британска Колумбия представлява внушителна гранитна крепост, издигаща се над индустриалния район край река Фрейзър. Това бил вторият дом на Олсън.

Когато през 1981 година било решено да бъде разрушен, затворът бил отворен за любопитните граждани. Клифърд също решил да му хвърли един последен поглед.

Въпреки годините, прекарани зад решетките на затвора, Олсън изпитвал сантиментални чувства към старата сграда. За негово нещастие тази носталгия му коствала свободата. Той влязъл в 102-годишното здание, заедно с десетки други посетители, без да знае, че е издадена присъда за ареста му за кражба и други дребни нарушения. Когато надникнал в килията, която била негов дом няколко години, един от бившите му пазачи го разпознал и той бил незабавно задържан от полицията в град Ню Уестминстър.

Той обожавал да се подиграва със системата и се хвалел: „Побърквам ги!“. Мнозина от неговите бивши пазачи се съгласяват с това. Олсън изисквал постоянно внимание и вгорчавал живота на всекиго. Всички го мразели, но някак си успявал да оцелее. Никой обаче не го смятал за убиец.

С годините Олсън започнал да проявява по-агресивно поведение във и извън затвора. Докато лежал в затвора в Британска Колумбия през 1974 година, многократно и упорито нападал сексуално един 17-годишен затворник. През 1978 г., докато бил отвън, посегнал сексуално на 7-годишно момиченце в Сидни, Нова Скотия. Когато се захванал сериозно със смъртоносната си кариера, бил освободен условно по обвинения в изнасилване и притежание на оръжия.

Връщайки се в затвора по-късно през 1978 година, неговата извратена сексуална страна започнала да излиза на бял свят. Стилът му се променил. Станал известен като „Бобо“ и жестоко насилвал и тормозел по-младите затворници. Други го наричали „Сенатора“, защото засипвал федералните и провинциални политици с оплаквания за условията в затвора. Освен това бил и „порта“ – човек, който би предал всекиго на пазачите. Този му навик го направил непопулярен както сред затворниците, така и сред пазачите, и в крайна сметка се наложило да го сложат под специална охрана.

Олсън бил преместен в строгоохранявания блок, известен като „Пентхауса“, където пребивавали най-презираните злодеи. Там се запознал с убиеца на деца Гари Франсиз Марку.

Олсън бил информатор извън стените на затвора, а вътре – доносник. В Пентхауса убедил изнасилвача и убиец Гари Франсиз Марку да опише убийството на малко момиче в писмена форма, което впоследствие помогнало за осъждането му. Писмата и картите, които си разменяли двамата, не само довели до осъждането на Марку, но помогнали на Олсън да усъвършенства бъдещия си начин на действие.

Марку бил захвърлил тялото на 9-годишната Джина Дув в езерото Уивър. Писмата описвали в живописни детайли как е подмамил малкото момиче в колата си, купил й сладолед, изнасилил я, удушил я и накрая я осакатил, оставяйки я вързана за едно голямо дърво край езерото.

В ретроспекция времето, прекарано с Марку, развило у Олсън вкус и методология към убийствата. Той се хвали в своя непобликуван ръкопис: „Започнах като дребен крадец, а се дипломирах от канадската затворническа система като профилен убиец“.

Ейда Корт

Ейда Корт

Ейда Корт

Тринадесетгодишната Ейда Корт от Бърнаби прекарала скучната съботна вечер на 21 юни 1981 г., наглеждайки децата на брат си в неговия апартамент в Кокуитлам – същият комплекс, където живеел Олсън.

В неделното утро тя се качила на автобуса, за да се срещне с приятеля си. След това просто изчезнала. Полицията в Бърнаби била объркана. Нищо не липсвало от шкафчето й в училище и нямало признаци да е стягала багажа си вкъщи.

Олсън убил жертвата си и се отървал от тялото й. Но бил забелязан от очевидец. Всъщност не за първи път някой виждал как Олсън изхвърля труп, но очевидците не разбирали какво точно се случва. Впоследствие става ясно, че колата на Олсън е засядала два пъти в калта, докато е возел тела в нея. В един от случаите той дори извикал пътна помощ.

Около 20:00 часа на 21 юни жителят на Уайт Рок Джим Паранто видял край езерото Уивър някакъв мъж, стоящ до черен пикап. Той се навеждал над тялото на младо момиче, облечено в цветен пуловер.

Паранто помислил, че човекът има нужда от помощ и спрял. Излязъл от колата си и го заговорил. Мъжът се обърнал и го погледнал, без да му отговори. Просто го гледал втренчено и Паранто усетил, че нещо съвсем не е както трябва. Върнал се в колата и си помислил: „Хей, махам се оттук!“. Но Олсън го последвал. След кратка гонитба Паранто свил по дърварския път, водещ към лесовъдството, където работел, и Олсън се отказал да го преследва. Месец или два по-късно Паранто съобщил за случилото се в полицията на Уайт Рок.

Два месеца след ареста на Олсън търсачите открили край езерото череп и горна челюст. Справката с денталния й картон установила, че останките принадлежат на Ейда Корт.

До края на юни Олсън вече бил убил пет деца, но били открити само две тела: Кристин Уелър и Дарин Джонсруд. Но убийството на Кристин не било свързано от полицията с това на Дарин, а останалите жертви на Олсън тепърва щели да бъдат намерени.

Заподозрян

Полицията вече била хвърлила око на Олсън като възможен заподозрян в началото на юли, когато разследвали изчезването на Ейда Корт. Интересът им към него бил предизвикан от богатото му досие, пълно с минали нападения и сексуални престъпления.

Саймън Партингтън

Саймън Партингтън

Но изчезването на 9-годишния Саймън Партингтън от Съри се оказало повратната точка в разследването. Той трудно би могъл да бъде сметнат за беглец. Полицията била сигурна, че малкото момче е отвлечено.

Около 10:30 часа на 2 юли 1981 г. Саймън скочил на велосипеда и потеглил към дома на един свой приятел. Но така и не пристигнал там. Изчезнал само на няколко пресечки от мястото, на което за последен път била видяна Кристин Уелър.

Емоционалната реакция на гражданите принудила полицията да включи на пълни обороти. Започнало най-голямото издирване в канадската история. По случая работели около 200 полицейски служители. Властите признали, че Саймън вероятно е станал жертва на престъпление и медиите си спомнили за по-ранните изчезвания в предградията на Ванкувър.

Олсън като че ли не давал пукната пара за целия този медиен шум. Пет дни след убийството на Саймън той качил в колата си едно 16-годишно момиче и нейната приятелка. Първо им предложил 10 долара на час да му измият колата, а после убедил едно от момичетата да тръгне с него. Напил я обилно с алкохол и започнал да я опипва. Но тя се възпротивила и той спрял. Впоследствие, когато му повдигнали обвинения за неприлични действия с това момиче, полицията все още не осъзнавала, че Олсън е свързан с изчезването на Партингтън, или с убийствата на Джонсруд и Уелър.

Пристрастен към убийството

На 9 юли 1981 г. Клифърд Олсън потеглил с колата си към центъра на Ню Уестминстър. Пътят минавал покрай любимото му заведение „Карибу“, откъдето често си купувал бира за из път. Обичал да шофира и да пие, като щедро черпел и младите си пътници.

Джуди Козма

Джуди Козма

Този път с него пътувал с 18-годишния Ранди Лъдлоу, който станал свидетел на последните часове от живота на Джуди Козма.

”Бях с Олсън между 11 и 12 часа на 9 юли. Карахме към центъра на Ню Уестминстър. Олсън забеляза едно момиче да излиза от телефонна будка на улица „Колумбия“ пред болницата. Очевидно я познаваше, защото й помаха. Тя се усмихна и изглежда се зарадва да го види. Той спря колата. Тя се приближи и говори с него”.

Джуди Козма се била запътила да се види с приятеля си и да подаде молба за работа в един ресторант в Ричмънд. Стеснителната, хубава брюнетка отчаяно се нуждаела от втора работа. Познавала Олсън от „Макдоналдс“, където работела като касиерка на половин смяна.

„Скачай вътре“ – казал й Олсън. – „Ще те закараме“.

Олсън предложил на двамата младежи да си отворят по бира и потеглил към Ричмънд. Подранили доста за интервюто на Джуди и срещата с приятеля й, затова спрели да си купят още бира.

”Когато се върнахме в колата“ – разказва Лъдлоу по-късно, - „Джуди седна на предната седалка. Аз седнах отзад. Олсън й предложи работа – да измие прозорците на колата за 10 долара на час”.

После се върнали в Ню Уестминстър, където Олсън купил бутилка с ром, кола и пластмасови чашки. Предложил на Джуди питие, но тя не искала повече. Но той настоявал:

“Дай и още едно питие. Дай й още едно питие“ - наредил той на Лъдлоу.

Накрая Джуди склонила да изпие едно, но по-лекичко. „Олсън ми каза да го направя“ – разказва Ранди. - „Дадох й чаша с кола, без ром. Смигнах й, за да й подскажа, че е само кола”.

Джуди отпила и казала: „Много е силно”.

Тогава Олсън извадил някакви малки, зелени хапчета и ги предложил на Джуди: „Ето, вземи това, ще изтрезнееш. С тях не можеш да се напиеш“. Тя взела хапчетата.

Олсън закарал Лъдлоу до търговския център „Логхийд“ и останал насаме с Джуди. Следващият път, когато Ранди го видял, Олсън му казал, че бил закарал момичето обратно в Ричмънд за интервюто.

Още изчезвания

Сериен убиец върлувал в района и жителите на Британска Колумбия били обхванати от паника. Родителите от предградията се възмущавали, че полицията не приема достатъчно сериозно сигналите за изчезнали деца.

На 15 юли 1981 година името на Олсън за първи път било споменато на конференция на органите на реда.

Натовареният с разследването на убийството на Ейда Корт Лес Форсайт организирал среща между офицерите от Кралската канадска полиция и местните отдели във Ванкувър и предградията. Той приготвил за срещата профил на Олсън от пет страници, в който описвал неговите известни криминални дейности, навикът му да предлага работа на жертвите си и да използва коли под наем, както и скорошните му адреси в Съри и Кокуитлам. Полицията решила да счита Олсън за заподозрян в Случая с изчезналите деца.

Реймънд Кинг младши

Реймънд Кинг младши

Съвсем скоро след съвещанието на властите, на 23 юли 1981 година изчезва 15-годишният Реймънд Кинг младши.

„Няма начин да е избягал“ – твърдял баща му. Той не бил беглец. Слабото русоляво момче се наслаждавало на лятната ваканция и търсело първата си истинска работа. Той посещавал толкова често Центъра за младежка заетост, че служителите там вече го познавали.

В онзи летен четвъртък Рей бил подмамен в колата на Олсън с обещание за работа. Убиецът потеглил по магистрала 7 и завил по един черен път край езерото Алпин. Смазал главата на момчето с камъни и хвърлил тялото му от скалите.

Полицията не вярвала, че момчето просто така е зарязало колелото си. Ако беше тръгнал да бяга, щеше или да го използва, или да го остави вкъщи.

В нощта, в която Олсън убил момчето, той върнал колата в агенцията „Метро“ в Порт Кокуитлам. Младежът на гишето разказал впоследствие, че Олсън винаги идвал само в дните, в които той е на работа. Дори му предлагал работа да пере килими, и то за повече пари, отколкото момчето изкарвало в рентакар фирмата. „Слава Богу, че не приех“ - възкликва младежът по-късно.

Само след два дни, на 25 юли, край езерото Уивър било открито тялото на Джуди Козма. После убиецът ударил отново.

Бройката се вдига

Сигрун Арнд

Сигрун Арнд

Канарено жълта лента „Не преминавай – Полиция“ отцепвала района край езерото Уивър, където криминалистите изравяли останките на 14-годишно момиче. Тя била намушкана многократно в главата, шията, гръдния кош и стомаха и захвърлена недалеч от мястото, където било открито тялото на Дарин Джонсруд. Наблизо се намирало и личното гробище на съкилийника на Олсън – Франсиз Марку, където той бил изхвърлил пет от жертвите си преди пет години. Младото момиче Сигрун Арнд била германска туристка и в началото никой не подозирал, че е изчезнала.

След два дни изчезнала още една девойка.

Тери Лин Карсън напуснала дома си в понеделник, на 27 юли, в около 8 часа. Момичето било спряно от Олсън, който й предложил работа, а после и питие, обилно поръсено с лекарства. Както бил направил и с останалите, Олсън я откарал далеч от града. В гората я удушил, изгорил дрехите й и хвърлил чантата и обувките й в река Фрейзър.

Макар да бил главният им заподозрян и да го наблюдавали, властите не разполагали с нищо, което да го уличи в убийствата. На 29 юли наблюдението над него било прекратено, защото станало ясно, че Олсън е разбрал, че го следят. То щяло да бъде възобновено чак на 6 август, когато той се върнал със семейството си от пътуване в Албърта.

На лов за Звяра

Тери Лин Карсън

Тери Лин Карсън

Само две от жертвите досега били свързани от полицията: Дарин Джонсруд и Джуди Козма. Въпреки това властите били убедени, че Саймън Партингтън и Ейда Корт също са убити. Кристин Уелър все още не била считана за част от серията, а другите изчезнали деца все така липсвали.

Междувременно, полицай Фред Мейл от отдел „Сериозни престъпления“ разработил една проста стратегия. Идеята му била да запишат тайно разговор с Олсън, в който да му намекнат за някаква награда. Ако Олсън е убиецът и сметнел, че може да изкара пари от цялата работа, той би могъл да се върне на местопрестъпленията, за да вземе оттам веществени доказателства. Ако пък не е убиецът, или знае кой е извършителят, може би, примамен от парите, ще сподели каквото знае с властите.

Олсън се срещнал с детектив Тар в един ресторант и по-късно към тях се присъединили Фред Мейл и ефрейтор Дрозда. Скритите микрофони предавали разговора им към полицейската кола на паркинга:

„Доста убийства се случват наоколо, нали?“ – започнал Мейл. - „Ние смятаме, че си в състояние да ни помогнеш. Готови сме да компенсираме съдействието ти. Но трябва да знаем дали ще можеш да ни помогнеш“.

Той млъкнал и всички очи се вперили в Олсън. Известно време той не казвал нищо.

Накрая Олсън казал, че иска да бъде нает за 3000 долара на месец. В замяна щял да предостави информация за изчезванията.

Очите му светнали от мисълта, че го търсят за информация. Започнал да се хвали как е свидетелствал за осъждането на Марку и обещал да се свърже с тях, ако открие нещо.

Казвайки това, Олсън напуснал ресторанта и се качил в колата си. Никой не последвал мъжа, заподозрян в убийството на няколко деца.

Луиз Чартранд

Луиз Чартранд

След срещата си с полицаите на 30 юли същата вечер Олсън се запътил към адвоката си Боб Шац. По пътя забелязал дребната и младолика 17-годишна Луиз Чартранд.

Луиз работела като сервитьорка на нощна смяна и на път към ресторанта се отбила да си купи цигари. Според полицията, точно тогава Олсън я е качил в колата си, упоил я и потеглил към Уислър. Той спрял колата си на север от ски курорта, смазал черепа на момичето с чук и я погребал в плитък гроб.

Когато не се явила на работа от ресторанта се обадили в дома й. Една от сестрите на Луиз се свързала с полицията на следващата сутрин.

Властите предприели незабавни действия, подозирайки че момичето не е бегълка, а е станало жертва на насилие.

Наблюдателите

Клифърд Олсън

Клифърд Олсън

Лятната жега изобщо не помагала на разследването. В началото на август паниката достигнала връхната си точка. Новините и заглавията в пресата още повече подклаждали огъня: „Лукав убиец с пламтящи очи“ и „Горещото лято помага на убиеца да изплъзва на полицията“.

Със случая се заел старши полицейски офицер Брус Нортоп. Наблюдението над Олсън започнало отново.

Но Олсън не бил лесен за следене. Наблюдателите докладвали, че той имал навика да спира внезапно по средата на улицата, правел необясними обратни завои и влизал в еднопосочни алеи, спирал и обръщал колата. Освен това редовно сменял колите под наем: Пинто, Мустанг, Бобкат, Линкс, Хонда, Ескорт, Омега и т.н. Шофирал непрекъснато. Изминал бил над 20 000 километра за три месеца с 14 различни коли под наем. В средата на юли навъртял 5 569 километра с един Ескорт само за две седмици.

На 12 авуст 1981 година Олсън взел ферибота за остров Ванкувър, където проникнал с взлом в две къщи. След това продължил на север към старото миньорско градче Нанеймо. Спрял край пътя, за да качи в колата си две млади стопаджийки. В онези времена пътуването на стоп било популярен начин за придвижване сред младежите.

След около три часа колата му вече криволичела по магистралата в другата, по-слабо населена част на острова, като понякога излизала в банкета. Малко преди завоя за Лонг Бийч колата намалила скорост и завила по един черен път.

Само след секунди две местни полицейски коли блокирали изхода към черния път. Двама офицери последвали колата на Олсън. В далечината можели да видят трима души, подаващи си бутилка край спряната кола. Чувал се гласът на Олсън. Той точно казвал на една от жените да се разходи. Започнал да й крещи. Полицаите решили, че е време да действат.

Олсън забелязал ченгетата, излизащи от гъсталака, и хукнал към колата си. Потеглил с бясна скорост по обратния път, но бил арестуван на блокадата. Жените били объркани, но в безопасност.  Олсън обяснил, че били спрели, за да се облекчи.

Полицаите го обвинили в нетрезво шофиране, конфискували колата му и го отвели в местния арест. Претърсили наетата кола и открили тефтерче с адреси. Вътре било записано името на 14-годишното момиче от Ню Уестминстър – Джуди Козма.

В момента на ареста му били открити и идентифицирани само три тела. Полицията все още нямала представа колко деца са убити в действителност.

Сделката „пари за трупове“

Клифърд Олсън

Клифърд Олсън

На 18 август 1981 година срещу Клифърд Олсън е повдигнато обвинение за убийството на Джуди Козма, което в крайна сметка довежда до пълните му самопризнания. Но преди това предстояла изненада.

„Ще ви дам 11 тела за 100 000 долара. Първото ще е бонус“ – предложил Олсън на полицията.

Детективите подскочили в радостно недоумение. Нима Олсън би могъл да е толкова глупав, че да се съгласи на подобна сделка, която вероятно ще му донесе доживотен затвор?

Засега били открити само телата на Уелър, Джонсруд, Кинг и Козма. Олсън предложил график за намирането на телата на мъртвите деца, едно по едно, по определен ред, като след всеки открит труп парите трябвало да бъдат превеждани по банковата сметка на жена му.

„Ще получите признания заедно с телата“ – казал Олсън. – „Ще ви дам всички доказателства – неща, които само убиецът би могъл да знае”.

Първоначално властите се опасявали, че признанията му са просто хитрост, имайки предвид няколкото му бягства от затвора. Затова засилили мерките за сигурност. Олсън бивал качван в кола с трима невъоръжени офицери, прикован с белезници за един от тях. Колата била ескортирана от други две коли, с по двама полицаи във всяка, въоръжени с револвери и пушки. Ако замислял бягство, го очаквало голямо разочарование.

Тази тайна сделка на полицията с Олсън била разкрита от медиите една година по-късно.

„Олсън е получавал пари за откриването на телата“ е само едно от огромните заглавия на 14 януари 1982 година във вестник „Ванкувър Сън“. Полицията мълчала за сделката от страх да не провали правото на Олсън на честен процес.

Въпреки скандала, властите не можели да скрият облекчението си, че убийствата са разкрити и няма да има повече убити деца. В замяна на 100 000 долара прокуратурата получила възможност да гарантира осъдителна присъда.

В деня преди Клифърд Олсън да бъде обвинен в смъртта на Джуди Козма, той получил право на едночасова визита от съпругата си Джоан и невръстния им син.

“Казах на жена ми, че съм отговорен за смъртта на децата и че не мога да живея със себе си, нито да се успокоя, докато не призная какво съм направил и върна телата на семействата им, за да бъдат погребани подобаващо по християнски“ - разказва по-късно Олсън.

“Съпругата ми каза, че ако призная на полицията, както направих, те ще ме вкарат в затвора до края на живота ми и по всяка вероятност ще бъда убит там. Тя ме попита, какво ще каже на сина ни, когато порасне и всички в училище му се подиграват за онова, което е сторил баща му. Казах й, че аз ще му обясня какво се е случило. Знаех в сърцето си, че ще трябва да се откажа от жена ми и сина ми за цял живот. Синът ми ще нарича друг мъж Татко и ще порасне с мисълта за греховете ми. А съпругата ми винаги ще носи моята грешка през остатъка от живота си. Тя ми каза, че трябва да постъпя правилно и че винаги ще ме обича, и че някой ден ще бъдем в рая заедно с Бог”.

Светът на Олсън

Скица на Клифърд Олсън в съда

Скица на Клифърд Олсън в съда

Клифърд Олсън е класически пример за екстремен психопат. Истинските екстремни психопати са търсачи на силни усещания с патологична речовитост, антисоциална страст към властта и липса на вина.

Съществува една основна група психопати, които могат да бъдат чаровни, интригуващи, приятни, предсказуеми и зловещи със способността си да манипулират околните и Олсън очевидно е част от тях. Според някои изследвания в психопатията се наблюдава генетичен елемент – дефект или „засечка“ на мозъка. Със сигурност техните мозъци са различни и едва ли скоро учените ще разберат на какво точно се дължи тази разлика.

Накратко, психопатите страдат от недостатъчно съпричастност към човешките емоции. Като прибавим към това и педофилията и садизма на Олсън, не е изненадващо, че той прибягва към серийни убийства на най-слабите. Следните примери за неговия садизъм още повече подсилват доказателствата за психопатично поведение: той инжектирал въздух в ръката на една от жертвите си, пропуснал вената и в яда си разбил главата й с чук; пробил главата на друга жертва с пирон без видима причина, тъй като не това била причината за смъртта; обаждал се по телефона на някои от семействата на жертвите и им пускал запис от смъртта на близките им; прегазил една от жертвите си с кола.

За по-малко от девет месеца Олсън убива 11 пъти. Фактът, че убивал и момчета и момичета още повече обърквал разследването. През 80-те години феноменът серийни убийци е слабо разбран. Полицията разчитала твърде много на стария си опит с педофилите, предполагайки че тези случаи не са свързани, защото жертвите са от различен пол и възрастова група. Педофилите, които дебнат деца в предпубертетна възраст, обикновено нямат предпочитание към пола, а онези, предпочитащи по-големи деца, се фокусират само върху един от половете. Макар закономерностите в престъпното поведение, базирани на опита на полицията или на експертните мнения на профайлърите, да са много полезни в разбирането на престъпния ум и в залавянето на правилния заподозрян, нужно е разследващите да проявят повече гъвкавост на мисълта. Престъпниците не се чувстват длъжни да се придържат към онова, което други престъпници са правили преди тях и към мненията на „експертите“, и полицията също не бива да ограничава разследването си в тези изкуствени рамки.

Клифърд Олсън - април 1996 година

Клифърд Олсън - април 1996 година

Справедливост?

Клифърд Олсън

Клифърд Олсън

 

„Нямам думи да опиша величината на престъпленията ви и мъката и страданията, които сте причинили на толкова много хора“ – заявява съдията Хари Маккей на процеса на Олсън, започнал на 11 януари 1982 г. – „Наказанията в нито една цивилизована страна не биха могли да са достатъчно адекватни… Не бива да получавате помилване до края на дните си. Би било безразсъдна глупост да бъдете пуснат на свобода“. (Канада изоставя смъртното наказание през 1976 година).

Процесът приключил набързо на третия ден, когато Олсън променил пледирането си на „виновен“ само след няколко часа заседаване.

Клифърд Олсън излежава 16 години и решава да се бори за помилване. Съдебните заседатели имали нужда само от 15 минути, за да отхвърлят молбата му.

През септември 2011 медиите съобщават, че Олсън страда от последен стадий на рак и е прехвърлен в болница в Квебек. Той умира на 30 септември, на 71 години. Цяла Канада въздъхва с облекчение.

———————————————————————————————————————————————

Източници: trutv.com, torontosun.com, thestar.com

Клифърд Олсън в популярната култура:
Книгата на У. Лесли Холмс и Брус Норторп Where Shadows Linger: The Untold Story of the RCMP’s Olson Murders Investigation
Телевизионният филм „The Investigation“ (2002)

3 Коментари за “Клифърд Олсън: Звярът от Британска Колумбия”

  1. AvatarD Velev

    Изверг. Напълно умопомрачен човек. Това е една от най-потресаващите истории четени от мен в този сайт. МЕРСИ МЕРСИ МЕРСИ на автора !

  2. AvatarРоко

    Мисля че този тип убийци , в никакъв случай не са умопомрачени . Този убиец е влагал целият си ум и същество в тези престъпни деяния . Всяко престъпление -рутина , дори случайността не го е притеснявала , а по скоро обратното , пътувал е и се е надявал на такава .
    Този тип убийци са много трудни за профилиране и стереотипи , трудно и почти невъзможно е да бъдат открити . Освен ако
    – те не го искат , промяна в начина на мислене . Различни причини най-вече свързани с вярата .
    – не допускат елементарни или фатални грешки – което е малко вероятно.
    – служители на реда , притежаващи -стандартно и нестандартно мислене , работохолици , хора с мащабно мислене и свобода на действие .
    Този човек е роден със Злото .

  3. AvatarThe Undertaker

    Гори в ада Клифърд Олсън

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –