Кийт Хънтър Джесперсън: Убиецът с усмихнатото лице

Кийт Хънтър Джесперсън

В продължение на пет години серийният убиец Кийт Хънтър Джесперсън убивал жени, пътувайки с камиона си из Съединените Щати. Той захвърлял телата на жертвите си край магистралите в най-различни щати и на властите им отнело дълго време преди да осъзнаят, че сериен убиец дебне жените край крайпътните заведения. Това се случило чак когато самият Джесперсън изпратил писма до медиите, подписани с рисунка на усмихнато личице, в които разказвал за престъпленията си.

Първото известно убийство

На 23 януари във вторник вечерта 23-годишната Тонджа Бенет решава да излезе навън за няколко питиета. Нощта била влажна и студена, типично за това време на годината в Портланд, Орегон, и Тонджа се облякла подходящо.

Тя грабнала чантата и чадъра си, качила се в колата си и потеглила към любимата си кръчма в югоизточната част на града. Вече на бара, тя не можела да реши какво да пие и си поръчвала ту бира, ту вино през цялата вечер. Не след дълго младата жена, описвана от роднините и приятелите си като леко умствено изостанала и бавноразвиваща се, била видимо опиянена.

Тонджа Бенет
Тонджа Бенет

В началото Тонджа не обърнала внимание на високия, едър и гръмогласен мъж в края на бара. Той също не й обърнал внимание чак до по-късно вечерта, когато вече била очевидно под въздействието на алкохола. Това не означавало, че не я наблюдавал внимателно, кроейки планове.

Той се доближил до нея с чаша бира в ръка, представил й се и предложил да я почерпи питие. Тя се съгласила без да знае, че така слага началото на верига от събития, които щели да доведат до края на младия й живот.

Името на мъжа било Кийт Хънтър Джесперсън, но Тонджа вероятно го познавала само като Кийт или дори под някое друго име. Джесперсън използвал най-различни псевдоними, често вариация на собственото му име. Както и да се бил нарекъл онази вечер 35-годишният, двуметров великан направил доста силно впечатление на младото момиче. Тя била много доверчива и все още не била научила колко страшни могат да бъдат някои хора.

В един момент Джесперсън се извинил и напуснал кръчмата за малко без да каже на Тонджа къде отива. Когато се върнал й предложил да я заведе на вечеря. Само че като погледнал в портфейла си осъзнал, че няма достатъчно пари да купи храна за себе си, пък камо ли и за нея.

Казал на Тонджа, че има още пари вкъщи и я поканил да го придружи. Тонджа охотно се съгласила да отиде с него в дома му, който се намирал наблизо. Тя го последвала вътре в къщата без да знае, че попада в капан. Вместо да я почерпи вечеря, той я склонил да правят секс.

Още преди да си облекат дрехите след секса той започнал да се държи изключително грубо с нея, отправяйки й жестоки и цинични подигравки. Двамата се скарали жестоко и Джесперсън се нахвърлил с удари върху нея.

Тонджа се опитала да се защити от този гигант, но Джесперсън започнал жестоко да я удря по лицето и главата. Ловко стиснал момичето за гушата с едната си ръка, а с другата грабнал въже, което без много да мисли увил около врата й и го затегнал силно, гледайки как животът изтича бавно от тялото й. Скоро тя престанала да се бори и той отпуснал хватката си, оставяйки полуголото й тяло да се свлече на пода.

Джесперсън не изпаднал в паника след убийството. Оставил трупа й в жилището си и се върнал в кръчмата да си допие. Постарал се да говори с останалите клиенти, за да си създаде някакво алиби.

След няколко бири Джесперсън се върнал вкъщи и спокойно натоварил тялото на Тонджа на предната седалка на колата на негов приятел. Потеглил извън града по старата магистрала, докато не намерил достатъчно усамотено и тъмно място. Там изхвърлил тялото на момичето през крайпътния насип, сякаш е ненужен боклук.

После се качил обратно в колата и метнал уокмена, който Тонджа била оставила вътре, през прозореца. Спрял в крайпътно заведение и пил кафе през остатъка от нощта в пореден опит да си създаде алиби. Малко след зазоряване отново се качил в колата си и изхвърлил чантата на Тонджа и документите й за самоличност в храстите край реката.

Няколко дни по-късно тялото на Тонджа било открито от случаен човек, който уведомил полицията. Направени били снимки, местопрестъплението било обработено по обичайния начин, а неидентифицираното тяло било откарано в моргата.

Смъртта на Тонджа не предизвикала много шум в местните вестници. Статиите просто описвали в няколко кратки параграфа откриването на тялото й и изявлението на полицията, че е била намерена полугола, с въже около врата, пребита и удушена до смърт; че един от зъбите й бил пробил долната й устна. Публикувано било и описание на външността й, което скоро довело до изясняване на нейната самоличност. Полицията не разполагала със заподозрени и Кийт Джесперсън бил оставен необезпокоявано да търси нови жертви.

Домашно насилие

Лаверн Павлинак
Лаверн Павлинак

Междувременно 57-годишната детектив-аматьор Лаверн Павлинак четяла новините, свързани с убийството на Тонджа, с голям интерес. Като ненаситна почитателка на криминална литература и сериали тя била отлично запозната с полицейската работа.

Лаверн следяла внимателно всяка новина, свързана със случая и си водела бележки. Тя била решила, че смъртта на Тонджа би могла да й послужи като перфектното средство, за да сложи край на своята насилствена връзка с 43-годишния Джон Сосновски, с когото живеела.

Преди да приведе своя план в действие Лаверн се подготвила добре. Тя научила имената на детективите, разследващи случая – Алан Корсън и Джон Инграм. Преговорила добре сценария в главата си и им се обадила, казвайки че разполага с важна информация по случая. Нетърпеливи да разкрият убийството, Корсън и Инграм веднага се отправили към дома й.

Лаверн вярвала, че е измислила безотказен начин да изрита Сосновски от живота си, дори ако това означавало и тя самата да прекара известно време в затвора. Тя разказала на детективите за бурната си връзка с него и как той от години я подлагал на физическо насилие. Накрая заявила, че именно той е отговорен за изнасилването и убийството на Тонджа Бенет.

Лаверн продължила, разказвайки как е била принудена от Сосновски да му помогне да изнасили момичето. Обяснила в привидно сложни детайли какво точно се е случило, как въжето е било поставено на врата на Тонджа и как момичето било удушено от ръцете на приятеля й. Сосновски я бил заставил да му помогне в отърваването от тялото и прикриването на престъплението.

Корсън и Инграм не били сигурни как да приемат показанията на Лаверн. Макар да нямали търпение да приключат случая, те напуснали дома й без да извършат арест, тъй като имали нужда да осмислят чутото. Трябвало да говорят и със Сосновски и, когато го направили, той естествено отрекъл всичко.

В следващите няколко седмици Корсън и Инграм продължили да разпитват Лаверн за случая. Понякога тя сама им се обаждала с твърдението, че се е сетила за нови подробности.

Накрая детективите завели Лаверн в района, в който било захвърлено тялото, за да видят дали ще може да покаже точното място. Тя се справила удивително добре, познавайки мястото, но не могла да обясни други важни неща, като например къде са личните вещи на Тонджа.

Джон Сосновски
Джон Сосновски

В крайна сметка Корсън и Инграм предали случая на прокуратурата и Лаверн и Сосновски били арестувани и обвинени в смъртта на Тонджа. Макар първоначално да твърдял, че е невинен, изправен пред възможността да получи смъртна присъда Сосновски признал несъществуващата си вина.

С помощта на подробните показания на Лаверн, тя и Сосновски били осъдени през февруари 1991 година. Той получил доживотна присъда, а тя минимум 10 години. Лаверн не очаквала подобен тежък удар и не след дълго започнала да твърди, че е измислила цялата история, за да сложи край на връзката си. Но, тъй като вече била зад решетките, никой не й повярвал.

Диря от трупове

Двама души били изпратени в затвора за убийство, което не са извършили, а Кийт Джесперсън имал свободата да пътува из цялата страна в търсене на нови жертви.

Той е роден в западната канадска провинция Британска Колумбия и първата амбиция в живота му била да стане полицай. Повече от всичко на света искал да бъде член на Кралската канадска конна полиция.

Научи повече за:   Сериен убиец взе за заложник трупа на приятелката си

Джесперсън бил на път да осъществи своята мечта, когато бил приет в полицейската академия. Но надеждите му били попарени, тъй като претърпял сериозен инцидент по време на тренировка. Не бил в състояние да остане повече в академията, заради нараняванията си.

Джесперсън се почувствал отхвърлен и онеправдан и се заклел пред себе си да отмъсти на обществото, чийто правила му попречили да постигне мечтите си. Без да осъзнава, дълбоко в него се криело чудовище, чакащо да бъде освободено.

Кийт Хънтър Джесперсън
Кийт Хънтър Джесперсън

Кийт и семейството му се преместили в американския щат Вашингтон и заживели в каравана. Той станал шофьор на камион и работата му харесала. Скоро обикалял Съединените щати от Вашингтон до Орегон, Калифорния, Монтана, Небраска и дори Ню Йорк и Флорида.

Опитвайки вкуса на кръвта за първи път с убийството на Тонджа Бенет, Джесперсън скоро разбрал, че е пристрастен към убиването. Той изчакал около година и половина преди да извърши второто си убийство, след което се отприщил и започнал да убива в бърза последователност.

Следващото убийство се случило в края на юли или началото на август 1992 година. Тялото на неизвестна жена било открито на 30 август на около 16 км северно от калифорнийския град Блайт. Разследването заключило, че тя е мъртва от няколко седмици. Впоследствие Джесперсън щял да каже на властите, че името й било „Клодия“.

Следващият месец, край магистрала 99 край Търлок, Калифорния, е открито тялото на 32-годишната Синтия Лин Роуз. Първоначално смъртта й била приписана на свръхдоза наркотици. Но точно по онова време Джесперсън започва да пише анонимни писма до медиите, в които поема отговорност за това убийство, както и за други.

В едно от писмата си той твърди, че Роуз е била проститутка, която бил качил в камиона си. Джесперсън подписвал писмата си с рисунка на усмихнато лице и журналистите бързо му лепнали прякора „Убиеца с усмихнатото лице“. Писмата били предадени в полицията, но властите не могли да открият подателя им и Джесперсън щял да запази своята анонимност до 1995 година.

Писмата на Убиеца с усмихнато лице
Писмата на Убиеца с усмихнато лице

Негова следваща жертва станала 26-годишната Лори Ан Пентланд. Тялото й било открито през ноември 1992 година в град Сейлъм, Орегон. Детективите установили, че момичето е било удушено, но убиецът не бил оставил други следи. Впоследствие щяло да стане ясно, че удушаването е предпочитаният метод за убийство на Убиеца с усмихнатото лице.

Следващият юли е открита още една неизвестна жертва на магистралата западно от Санта Нела, Калифорния. Жената била мъртва само от няколко дни и съдебният лекар приписал смъртта й на „свръхдоза наркотици“. Разследването на случая щяло да бъде възобновено след като Убиеца с усмихнатото лице я споменал в писмо до медиите.

След повече от година са открити останките на жертва номер 6. Тялото на неизвестната жена е намерено на 14 септември 1994 година край магистралата западно от Крествю, Флорида. Останките се състояли главно от кости, които според експертизата принадлежали на 40-годишна жена. Впоследствие Джесперсън щял разкрие, че името на жената било „Сюзан“.

Макар трупът й да бил открит чак през септември 1995 година, 21-годишната Анджела Събрайз от Оклахома Сити щяла да стане седмата жертва на Джесперсън. Почти никой не бил осъзнал, че тя е изчезнала, тъй като момичето водело скитнически живот.

Чак с жертва номер 8 Джесперсън станал небрежен и убил някого, когото познавал. Смята се, че 41-годишната Джули Ан Уинингам от Камас, Вашингтон, е била убита на 10 март 1995 година във град Уашогъл, Вашингтон.

Подобно на останалите тя била удушена, а голото й тяло захвърлено край магистрала 14. Но, за разлика от предишните случаи, приятелите и роднините на Джули знаели, че тя се среща с Джесперсън. Така полицията се сдобила с първата си ценна следа – неговото име.

Детектив Рик Бъкнър

Детектив Рик Бъкнър
Детектив Рик Бъкнър

Опитният детектив Рик Бъкнър от шерифското управление на окръг Кларк в щата Вашингтон, добре познат от ролята си в разследването на детските убийства, извършени от Уесли Алан Дод няколко години по-рано, се заема с разследването на убийството на Джули Ан Уинингам. Той научава, че Джули е имала връзка с мъж на име Кийт Джесперсън, когото наричала „годеник“. Тя го била срещнала през февруари 1995 година в крайпътно заведение в Юта и пътувала на стоп с него до Вашингтон. Нейните познати описвали мъжа като „едър тип“ и „гигант“.

Сватбата на Джесперсън
Сватбата на Джесперсън

Бъкнър научил също, че Джесперсън няма криминално досие в щата Вашингтон. Той се бил оженил за жена на име Роуз през 1986 година, от която имал три деца. Единствените официални следи, на които попаднал детективът при проверката на миналото му били документите за развода му с Роуз през 1990 година.

Детективът се свързал с транспортната компания, за която работел Джесперсън. Те му казали, че той пътува из цялата страна и в дните непосредствено след убийството на Уинингам е бил на път за Пенсилвания. Компанията го снабдила с пътния лист на Джесперсън за обратния му път до Западния бряг, който щял да мине през Тексас, Ню Мексико и Аризона.

На 22 март 1995 година Бъкнър вече бил успял да хване дирите на Джесперсън в Ню Мексико. С помощта на местните шерифи Бъкнър задържал Джесперсън и го разпитвал в продължение на шест часа за убийството на Джули Уинингам.

Но заподозряният отказвал да говори и тъй като не разполагал с никакви доказателства за ареста му, Бъкнър нямал друг избор освен да го пусне. Джесперсън продължил по маршрута си към Аризона, а Бъкнър се върнал във Вашингтон.

Докато бил в южна Аризона Джесперсън изпаднал в паника и направил два опита за самоубийство в две поредни вечери. Той се нагълтал с приспивателни, но хапчетата не подействали на масивното му тяло.

На 24 март Джесперсън очевидно проумял, че залавянето му за убийството на Джули Уинингам е неизбежно и решил, че ще е най-добре да се предаде, за да смекчи присъдата си. Той написал две писма – едно до децата си и едно до брат си, което отчасти гласяло:

“Изглежда, че късметът ме напусна. Никога повече няма да мога да се радвам на живота навън. Попаднах в кофти ситуация и се поддадох на емоциите. Убих жена в камиона си по време на скандал. С всичките доказателства срещу мен изглежда наистина съм черната овца. Съдът ще ми назначи адвокат и ще има дело. Сигурен съм, че ще ме убият за това. Съжалявам, че станах такъв. Убиец съм от пет години и съм убил осем души, нападнал съм повече. Изглежда нищо не съм научил. Татко винаги се тревожеше за мен, заради онова, през което минах по време на развода, проблемите с парите и т.н. Изкарвах си го на разни хора… Май се надявах да ме хванат. Снощи взех 48 приспивателни хапчета и се събудих добре отпочинал. Предната вечер изгълтах две шишенца с хапчета без никакъв резултат. Днес ще ме арестуват.”.

Джули Ан Уинингам
Джули Ан Уинингам

По-късно същата вечер, след като пуснал писмата в пощата, Джесперсън се обадил на детектив Бъкнър и признал за убийството на Джули Уинингам. Самият той твърди, че бил признал, защото знаел, че ще лежи доживот, или ще бъде екзекутиран и така няма да може да нарани друга жена.

След шест дни детектив Бъкнър заминал за Аризона, за да отведе Джесперсън обратно във Вашингтон, където щял да бъде официално обвинен в убийството. Детективът му казал: Уесли Алан Дод някога беше в тези белезници“. А Джесперсън си помислил: „Само ако знаеше какво има в тях сега, щеше да припадне“.

При пристигането си във Вашингтон Джесперсън се обадил на брат си и го инструктирал да унищожи писмото. Но по съвет на адвокат и на баща си, които смятали, че не е законно да укрива подобно доказателство, брат му решил да го предаде на полицията. Скоро след това писмото било публикувано във вестниците.

Междувременно Бъкнър започнал да обменя информация с органите на реда в цялата страна. Интересувал се дали другите юрисдикции имат неразкрити случаи на убийство, които съвпадат с пътуванията на Джесперсън. Само след няколко дни отделът му получил 16 отговори от полицейски управления в цялата страна.

Освен от пътния лист на Джесперсън, разследващите проявили интерес и към веществените доказателства, събрани от местопрестъпленията на неразкритите убийства. Проби от телесни течности били дадени за ДНК експертиза с надеждата да бъде открито съвпадение с Джесперсън.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126

Фокусирайки се върху жертвите, открити край първостепенни пътища и в близост до крайпътни заведения, властите в Орегон, Невада и Юта първи започнали да разследват студените си досиета. От особен интерес за органите в Орегон бил неразкритият случай на жена, която изчезва в района на крайпътно заведение в северната част на щата през август 1994 година и чието тяло било намерено край магистралата в южен Орегон през март 1995-а, скоро след ареста на Джесперсън.

Научи повече за:   Да убиеш за историята, част 2: Репортерът Владо Танески

Властите в щатите Юта и Невада също преразглеждали няколко неразкрити случаи на убийство, но макар инстинктите да им подсказвали, че Джесперсън е техният човек, не разполагали с достатъчно доказателства, за да му повдигнат обвинения.

Клане на кучета и котки

Кийт Джесперсън опитал за първи път вкуса на убийството като шестгодишен, когато размазвал главите на гризачи в Британска Колумбия. Когато семейството му се преместило да живее в каравана във Вашингтон 20-годишният Кийт се разгърнал още повече, преминавайки към по-големи животни. Залавял улични кучета и котки и ги пребивал до смърт с лопата, душел ги с голи ръце или ги застрелвал с въздушна пушка. Установил, че това много му харесва.

„Бях като Арнолд Шварценегер“ – хвали се той след години на журналистите. – „Сякаш играех на война. Когато погледнех онези кучета, те клякаха и се напикаваха. Бяха толкова уплашени, че трепереха.“.

Джесперсън се наслаждавал на страха, който всявал в тези животни и с огромна наслада гледал как животът им буквално изтича в ръцете му.

Мелиса Мур с баща си
Мелиса Мур с баща си

Неговата дъщеря Мелиса Мур разказва след години, че баща й често я е карал да се чувства неудобно с прекалените си откровения за сексуалния му живот. Понякога дори се впускал в живописни детайли за секса, който правел със собствената й майка. Оглеждал похотливо жените на публични места в присъствието на трите си деца, подхвърлял им неприлични коментари и ги тормозел.

Когато била на пет години Мелиса намерила в мазето на къщата малки котенца и ги изнесла навън да си играе с тях. Баща й видял какво държи в ръцете си, взел котенцата, закачил ги с щипки за пране на простора и започнал да ги изтезава. Мелиса си спомня с отвращение насладата, изписана на лицето му, докато тя го молела да пусне злощастните мъничета. По-късно намерила телцата им, захвърлени в задния двор.

Друг път Джесперсън заварил Мелиса и нейният брат да галят красива черна котка. Той се надвесил над тях с огромната си фигура и казал игриво: „Какво си имаме тук?“. Сграбчил котката и за облекчение на децата започнал да я гали. Но после притиснал животното с едната си ръка и извил главата му с другата. Котката отчаяно деряла ръцете му, а децата пищели, но на лицето на баща им било изписано същото онова странно изражение – на наслада.

Кийт Джесперсън със семейството си
Кийт Джесперсън със семейството си

В наши дни не е тайна, че децата, склонни към насилие над животни, понякога преминават към насилие над човешки същества като възрастни. Джесперсън разказва, че като бил малък неговият баща станал свидетел как удря котка в асфалта и после я довършва, удушавайки я. Впоследствие баща му с гордост разказвал тази история на приятелите си в съседните каравани.

“Това предизвика у мен нуждата да убивам отново“ – казва Джесперсън. – “Започнах да си представям какво би било да убия човешко същество. Тази мисъл ме преследваше с години, докато накрая се случи. Убих жена, пребивайки я до смърт и накрая я удуших. Повече не ми се налагаше да търся животни, които да тормозя. Сега търсех хора, които да убивам. Убивах отново и отново, докато ме заловиха. Сега си плащам за това с остатъка от живота ми зад решетките. Трябва да спрем жестокостта към всичко преди да се превърне в по-голям проблем като мен.”.

Джесперсън очевидно правел опит да убеди обществото в идеята, че притежава състрадателна страна, в което естествено никой не повярвал. Той пишел подобни писма до множество репортери и уебсайтове в опит да разкрие различни аспекти от самоличността си.

В някои от писмата си описвал своята чувствителна природа, а в други наричал жертвите си „купчини боклук“, надявайки се така да посее съмнение в очите на обществото и властите, че просто се е натъкнал на нечий друг „боклук“ и е несправедливо обвинен в чуждо престъпление. Понякога, с чувство на болен хумор и сарказъм, предлагал в писмата си „Комплект на начинаещия сериен убиец“:

“Това е предложението, което умирате да имате! Комплект на начинаещия сериен убиец. Сега можете да бъдете единственият сериен убиец във вашия квартал… учете се от професионалист! Отървете се от нежеланите членове на семейството! Сдобийте се с работата на мечтите си като отворите свободно място… Всички ще умират да ви видят… Получавате кукла в цял ръст с лика на Джули Уинингам с подсилена пружина във врата, така че скоро ще имате силата да изстискате душицата на всекиго…“.

Убийството на Анджела Събрайз

Кийт Джесперсън
Кийт Джесперсън

Докато лежал в ареста за убийството на Джули Уинингам Джесперсън започнал да говори със своя адвокат за другите си престъпления. Адвокатът сам повдигнал тази тема, повлиян от нещата, които Кийт бил написал в писмото до брат си.

Джесперсън му разкрил най-съкровените си тайни и така се отприщил, че скоро вече не можел да си държи устата затворена. Разказал за убийството на Анджела Събрайз на своите съкилийници, които от своя страна го предали на властите.

Джесперсън бил качил Анджела в камиона си край град Спокейн, Вашингтон, през януари 1995 година, за да я закара в Колорадо да види баща си. По пътя тя спряла да му се обади и по всичко си личало, че той не иска да я види, защото Анджела си променила намерението и помолила Кийт да я закара вместо това при приятел в Индиана.

Скоро тя започнала страшно да го изнервя. Не го оставила да спи, когато спрели заради лошото време и настоявала да продължат. Извън себе си от умора и раздразнение, Джесперсън я удушил и легнал да спи.

Събудил се три часа по-късно и потеглил към Небраска, където спрял и завързал с въже тялото й с лицето надолу под камиона си. Шофирал така, влачейки трупа по асфалта, в продължение на 20 км, докато въжето се разхлабило. Тогава захвърлил тялото край магистрала 80, а найлоновото въже било още около глезените й.

С разследването на убийството се заел сержант Тери Болиг от шерифското управление в окръг Ларами, Уайоминг, където се смятало, че е извършено престъплението. Той установил, че Анджела е водила скитнически живот и затова не била обявена за изчезнала от близките й. Сержантът успял да издири баща й като проследил телефонния разговор, който се оказал платен с кредитната карта на брата на Джесперсън.

Болиг показал на Джесперсън снимка на Анджела и той я разпознал като жената, която бил убил в камиона си. Описал татуировката, която имала на глезена си. С помощта на указанията му тялото на Анджела била открито през септември 1995 година.

Междувременно властите се заели да правят експертиза на почерка на Джесперсън. Искали да установят дали той е същият човек, писал писма до орегонски вестник преди години с твърдението, че е убил три жени в Калифорния и две в Орегон.

Разглеждайки писмото, което Кийт бил написал на брат си, в което твърдял, че е убил 8 жени в период от 5 години, разследващите забелязали прилики не само в почерка, но и в самите  престъпления. За една от жертвите си в Калифорния Убиеца с усмихнатото лице пишел, че е използвал тиксо, за да завърже ръцете и краката й – факт, който никога не бил изнесен в публичното пространство.

Самият Джесперсън затвърдил убеждението на властите, че той е Убиеца с усмихнатото лице, като написал писмо до вестник във Ванкувър и успял да го изпрати тайно от затвора.

В него намеквал, че е искал да бъде заловен, за да не убива повече и казвал: „Знам, че онова, което сторих е грешно и съжалявам за всички семейства на моите жертви… Аз всъщност съм Убиеца с усмихнатото лице… Създадох го, защото исках да бъда спрян, но е трудно просто да си признаеш… Молех се нощ след нощ в тази студена и тъмна килия за отговор и Бог ми каза да изляза начисто и да кажа истината за всичко. Няма да бъда щастлив, докато не заменя онзи мъж (Сосновски) в щатския затвор в Орегон за престъплението и той не излезе на свобода… Повечето хора ще кажат, че съм чудовище! Не съм чудовище! Точно като във филма „Джурасик парк“, аз бях създаден от хората…“.

Коментарите на Джесперсън за Сосновски шокирали разследването, защото за първи път нещо посявало съмнение, че правилният заподозрян за убийството на Тонджа Бенет е изпратен в затвора.

Научи повече за:   Пиетро Пачиани: Чудовището от Флоренция?

Медийна кампания

Написвайки писмото до ванкувърския вестник, Джесперсън осъзнал, че ще трябва да помогне на общественото мнение, ако иска да убеди властите, че той е убил Тонджа Бенет. Мотивацията му да признае за това убийство не идвала от желание да излезе начисто, или да покаже разкаяние, а най-вероятно се дължала на желанието му да запази живота си. Джесперсън знаел, че ако го екстрадират в Уайоминг е напълно възможно да го осъдят на смърт за убийството на Анджела Събрайз.

Ако обаче признаел за убийството на Тонджа Бенет и получел смъртна присъда в Орегон, където такава не била изпълнявана от началото на 60-те години на миналия век, той знаел, че най-малкото ще отложи опасността от процес в Уайоминг. Възможно било дори да не го осъдят на смърт в Орегон, а да получи доживотна присъда, ако адвокатът му успеел да му уреди сделка.

Кийт Хънтър Джесперсън с адвоката си
Кийт Хънтър Джесперсън с адвоката си

Пресата била повече от нетърпелива да му помогне. С него се свързали репортери от голям брой вестници. Той им казал, че Джон Сосновски и Лаверн Павлинак са невинни и са в затвора за престъпление, което не са извършили.

Първоначално властите не вярвали на Джесперсън и смятали, че са изпратили в затвора точните хора. Започнали да проявяват интерес чак когато той настоял, че може да ги заведе на мястото, където бил изхвърлил чантата и личните документи на Тонджа – нещо, което Лаверн Павлинак не била в състояние да направи.

Междувременно Джесперсън продължил да общува с медиите, поемайки отговорност за още убийства.

„Пътувах с Клодия, която искаше да отиде във Финикс, Аризона. Опита се да ми открадне портфейла и умря, опитвайки се. После беше Синтия Лин Роуз – проститутка, работеща край Търлок, Калифорния. След това Лори Ан Пентланд – проститутка от Уилсонвил, Орегон. После непозната проститутка от Корнинг, Калифорния. След това жена, която качих на път за Невада. Наричаше се Сузана…”.

Списъкът продължавал още и още. Всичко на всичко, Джесперсън поел отговорност за най-малко 160 убийства в цялата страна. Казал на медиите, че си признава, защото го измъчва болна съвест. Но, подобно на Хенри Лий Лукас, той щял да се отметне от признанията си по-късно.

Джесперсън лъжеца

В един момент Джесперсън бил посетен от детективите, разследващи Убиеца от Грийн ривър, които искали да знаят дали той е отговорен за неразкритите убийства в тяхната юрисдикция. Много от жертвите на Джесперсън били проститутки, а предпочитаният му метод за убийство бил удушаване, затова изглеждал като логичен кандидат за поне част от убийствата от Грийн ривър. Джесперсън им разказал следната история:

“В около 20:00 часа карах на север към Сиатъл… междущатската магистрала беше пълна със стопаджии и проститутки по това време на вечерта… Забелязах една кучка да върви бързо край пътя. Беше слаба и стегната, с дълги крака. Реших първо да си натоваря камиона и после да я взема на връщане. Пътувах обратно и отново я видях. Без да се огледа за коли, тя изскочи пред мен. Натиснах спирачки, но чух как тялото й се удари в бронята и усетих как гумите минават през нея. Тя беше мъртва и аз се огледах за очевидци. Нямаше никого. Ако можех да махна тялото й от там, щях да се отърва. Качих трупа в камиона и потеглих на север. Отляво имаше открито поле с достатъчно храсти, зад които да се скрия и да изкопая гроб“.

Джесперсън продължил разказа си, описвайки как е метнал мъртвата жена на рамо и е грабнал лопатата си. Отнесъл я полето, хвърлил тялото й на земята и махнал всичките й бижута, прибирайки ги в джоба си. Докато копаел гроба чул, че някой се приближава към него. Клекнал зад храстите, за да не бъде забелязан.

Видял мъж, който точно като него носел тяло, но то било в черен найлонов чувал. Човекът го поставил на земята и започнал да копае гроб недалеч от Джесперсън. Той решил да го доближи и го стреснал.

“Почти бях приключил, когато те видях да приближаваш“ – бил му казал Джесперсън. – „Не можех да не се удивя, че и на двама ни се е наложило да се отървем от две тела по едно и също време. Сега вече, след като знам за какво си дошъл тук, мога да се върна към онова, което правех…”.

Когато погребали телата в полето, разказал Джесперсън, двамата решили да пият заедно кафе в крайпътен ресторант.

„Не можех да не забележа, че твоята и моята си приличаха доста. Имаха същите черти. Единствената разлика беше огърлицата, която свалих от моята… „. Той извадил накита от джоба си и го поставил на масата. Мъжът го взел и го разгледал внимателно… очите му се просълзили. Джесперсън го попитал какво не е наред.

„Изглежда имаме доста повече общи неща от погребването на две момичета по едно и също време“ – бил му отговорил мъжът. – „Убили сме еднояйчни близначки. Твоята е сестра на моята.“.

Горната история е очевидна измислица, създадена от въображението на Джесперсън. Добър пример за неговата способност да лъже с лекота, без да мисли. В случая на Убиеца от Грийн ривър нямало убити близначки.

Впоследствие самият Джесперсън си признава, че е измислил всичко. В своето есе „Аз съм лъжец“, публикувано в интернет, той също отрича повечето си предишни признания.

Признаване на вина

Кийт Хънтър Джесперсън
Кийт Хънтър Джесперсън

През октомври 1995 година Джесперсън пледира за виновен в убийството на Джули Уинингам и през декември получава доживотна присъда. На 2 ноември същата година пледира за виновен в убийството на Тонджа Бенет и моментално го осъждат на доживотен затвор с минимален срок на излежаване на присъдата 30 години.

Така Джесперсън получил онова, което искал – затвор в Орегон. Присъдата му правела възможността да получи смъртно наказание в други щати по-малко вероятна, тъй като това щяло да бъде свързано със значителни разходи и формалности. Това развитие на нещата довело и до по-бързото излизане на Сосновски и Павлинак от затвора. Джесперсън плакал при тяхното освобождаване.

Междувременно властите се занимавали с още един случай в Орегон, свързан с Джесперсън, а именно убийството на 23-годишната Лори Ан Пентланд. ДНК експертизата и други веществени доказателства, както и писмата на Убиеца с усмихнатото лице, го свързвали със случая. В тях Убиеца с усмихнатото лице разказвал, че бил спал с нея няколко пъти и накрая, опиянен от чувството за власт, й казал, че ще умре и бавно я удушил по време не секс.

Джесперсън получил още една доживотна присъда в Орегон за убийството на Лори Ан Пентланд и бил прехвърлен в щатския затвор, където да излежи наказанията си последователно.

Кийт Хънтър Джесперсън
Кийт Хънтър Джесперсън

След повече от две години на мъчителни правни спорове щата Уайоминг най-накрая успява да екстрадира Джесперсън, за да го изправи на съд за убийството на Анджела Събрайз. Докато прокуратурата се готвела за предстоящия процес, той се заканвал на властите, че ще промени показанията си по отношение на това в коя юрисдикция бил извършил убийството, което щяло да доведе до огромни усложнения и разходи. В крайна сметка Джесперсън се съгласил на сделка – да пледира за виновен в убийството на Анджела Събрайз, а в замяна прокуратурата да не търси смъртно наказание срещу него.

Така, на 3 юни 1998 година, Кийт Хънтър Джесперсън получава още една доживотна присъда. През 2009 година срещу него са повдигнати обвинения за убийство в Калифорния и през януари 2010-а получава поредната си доживотна присъда.

Повече от вероятно е, че той ще умре в затвора.

–––––––––––––––––––––––

Източници: crimelibrary.com, wikipedia.org, bbc.com, murderpedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме