Публикувано на: 22 февруари, 2010

Марсел Петийо e уважаван лекар, кмет на своя град и герой от френската съпротива – кои тогава са 27-те мъртъвци, чийто изгорени тела са открити в кланицата, която се оказал неговият парижки дом? Нацисти и нацистки привърженици, както твърдял той, или еврейски бегълци, търсещи спасение от Гестапо? Този благ лекар бил известен клептоман и освидетелстван лунатик.  Петийо признава за над 60 убийства и отива на гилотината за 26 от тях.

Димни сигнали

В утрото на 6 март 1944 г. от комините на стилния дом, намиращ се на улица „Сюер“ в Париж, започнал да се излива зловонен пушек. Съседите подозрително стрелкали с очи триетажната къща от 19-и век, която някога била дом на незначителна френска принцеса. Когато часовете – а после и дните – минавали без признак, че отвратителният дим ще спре, един съсед най-сетне решил да се оплаче. На 11 март той отишъл да посети собственика на къщата и намерил на вратата следната бележка: „Ще отсъствам един месец. Препращайте пощата ми на улица Ломбард 18 в Оксер“.

Двама полицейски служители пристигнали с велосипедите си. Съседите ги уведомили, че собственикът на къщата, д-р Марсел Петийо, притежава още един имот, намиращ се на улица „Комартен“ 66. Някои от тях отбелязали, че през последните шест месеца празната къща на доктора е била посещавана от доста хора, сред които и един непознат с конска каруца. Преди няколко месеца пред дома пристигнали два камиона, като в първия били натоварени 47 куфара, а вторият доставил 30 или 40 тежки чувала с неизвестно съдържание.

Полицаите се свързали с д-р Петийо в другия му дом. Той ги попитал дали са влизали в къщата и, когато получил отрицателен отговор, ги предупредил: „Не правете нищо. Ще дойда след 15 минути“. Половин час по-късно от Петийо нямало и следа, а пушекът се усилвал все повече. Полицаите извикали пожарната.

Пожарникарите проникнали в къщата през един прозорец на втория етаж. Те претърсили горните етажи преди да влязат в мазето. Съвсем скоро мъжете започнали да излизат, като един от тях повръщал, а шефът им се обърнал към полицаите: „Вътре ви чака доста работа“. Трима полицаи слезли в мазето, където открили запалена пещ на дървени въглища, от чиято отворена врата се провесвала човешка ръка. Купчината въглища наблизо била смесена с човешки кости и части от разчленени трупове. Невъзможно било да се преброят жертвите.

Марсел Петийо

Шокираните полицаи напуснали мазето точно, когато доктор Петийо пристигнал с велосипеда си. „Това е сериозно“ – отбелязал той. – „Репутацията ми е поставена на карта“. Петийо поискал да се увери, че всеки от полицаите е французин и, когато получил положителен отговор, нарекъл мъртвите в мазето си „германци и предатели на нашата родина“. Петийо заявил, че е глава на „съпротивително движение“ и че в дома му на улица „Комартен“ има 300 документи, „които трябва да се унищожат, преди врагът да ги намери“. Френските полицаи, озлобени от годините на нацистка окупация, позволили на Петийо да си тръгне.

Щели да изминат седем месеца преди да го видят отново.

Междувременно, претърсването на местопрестъплението продължило. В гаража на Петийо била открита голяма купчина негасена вар, в която имало човешки останки, сред които скалп и челюстна кост. В конюшнята била изкопана яма, пълна с още негасена вар и трупове в най-различна степен на разлагане. На стълбището, водещо от двора към мазето, полицията открила един конопен чувал, съдържащ половината от обезглавен труп, чийто крака и вътрешни органи били премахнати.

Комисар Жорж-Виктор Масу, 33-годишен полицай с 3200 ареста зад гърба си, незабавно поел случая. Той забелязал, че мивката в мазето е достатъчно голяма, за да може в нея да се изцеждат труповете от кръвта им, и открил една звукоизолирана осмоъгълна стаичка, в чийто стени били монтирани окови, а на вратата имало шпионка. Масу все още бил на местопрестъплението, когато от управлението пристигнала телеграма. Тя гласяла: „Заповед от германските власти. Арестувайте Петийо. Опасен лунатик“.

За френските патриоти тази заповед на немците означавала, че Петийо може би настина е герой от Съпротивата. Полицаите се запътили неохотно към улица „Комартен“ – и заварили апартамента на Петийо изоставен, без следа от доктора и неговото семейство. Вместо да го търсят, детективите разпитали работниците, които били правили ремонт на къщата на улица „Сюер“. А, когато научили, че Петийо е бил затворен и изтезаван от Гестапо от месец май 1943 до януари 1944 г., те се настроили още по-съчувствено към него и съвсем се отказали да го гонят.

От къщата на улица „Сюер“ били извадени обезобразените останки на поне 10 жертви, макар че главният съдебен лекар Албер Пол казал на репортерите, че „бройката 10 е много по-ниска от действителната„. Освен невъзможните за идентифициране кости и части от тела, докторът каталогизирал 15 кг. овъглени кости, 10 кг. неизгорени фрагменти, 5 кг. човешка коса (плюс „повече от 10″ цели скалпове), и „три контейнера за боклук“ пълни с твърде дребни за идентификация парченца. Базирайки се на останките, Пол казал, че най-възрастната жертва е 50-годишен мъж. По жертвите нямало следи от нож или огнестрелни рани, нито от отрова или токсични метали. Възможността за наличието на биологични отрови не можела да бъде отхвърлена. В апартамента на Петийо на улица „Комартен“ полицията открила количества хлороформ, дигиталин, стрихнин и други отрови, плюс запас от хероин и морфин, което било с 50 пъти повече от необходимото за един лекар количество.

Очевидно имало нещо странно около доктор Петийо – но той бил изчезнал. Патриот или злодей, той се бил измъкнал, оставяйки полицията да си задава три въпроса:

Кои са жертвите на улица „Сюер“ 21? Как са умрели? И къде е доктор Петийо?

Костницата

Жан-Марк ван Бевер

Полицейската проверка на миналото на Петийо помогнала да се идентифицират две от жертвите в кланицата на улицата „Сюер“. Едната бил Жан-Марк ван Бевер, парижки наркоман, който се снабдявал с наркотици от д-р Петийо до февруари 1942 г., когато бил арестуван. Ван Бевер си признал, че е купувал лекарства от Петийо, но изчезнал преди началото на процеса. Полицията сметнала, че той вероятно е убит от колегите си престъпници, но две години по-късно тялото му се появява сред жертвите на улица „Сюер“.

Другата жертва била идентифицирана като Марте Кайт, майка на една друга наркоманка, на име Реймонд Боде, която също купувала отровата си от Петийо.

Реймонд Боде

Боде била арестувана през март 1942 г., две седмици преди изчезването на Ван Бевер, и Петийо посетил Марте Кайт с идея как да отърве дъщеря й от затвора. Г-жа Кайт трябвало да излъже под клетва, че рецептите са нейни, и така да нанесе удар върху обвинението. Кайт се съгласила, но след това, след като се консултирала със своя лекар, променила мнението си. Тя изчезнала на 26 март. По-късно съпругът й получава две писма, в които Марте заявява намерението си да напусне страната. Съпругът й говорил с Петийо и той потвърдил плановете на Марте. Реймонд Боде не повярвала на тази история и обявила майка си изчезнала на 7 май 1942 г.

През юли 1942 г. Петийо е осъден и по двете обвинения за продажба на наркотици. Той е глобен с 10 000 франка, но при обжалването ги намалил на 2 400. Инспектор Рожер Гиньо подозирал, че Петийо е убил Кайт и Ван Бевер, но нямал доказателства, че двамата са мъртви, чак до откриването им през март 1944 г. Дотогава Петийо вече бил изчезнал.

Морис Петийо

Търсенето на Петийо започнало сериозно на 13 март 1944 г. Неговата съпруга и синът му били разпитани в Париж, както и брат му Морис. Морис Петийо бил лишен от лукавството на брат си и скоро признал, че е доставял негасена вар на улица „Сюер“ по заповед на Марсел. Морис бил обвинен в конспирация за убийство и бил задържан на 17 март. Жоржет Петийо също била задържана по подозрение, че е помагала на съпруга си Марсел в престъпленията му.

Гермаският комисар Роберт Йодкум предоставил подробности за осеммесечното задържане на Петийо от Гестапо, които установили какъв е бил мотивът му за убийствата. Петийо бил арестуван през май 1943 г. по подозрение, че извежда евреи извън окупирана Франция. Полицията хвърлила мрежите си и уловила в тях един парижки гражданин, който възнамерявал да избяга, но после се отказал. Марсел Петийо, казал им той, предлага на евреите изход към Южна Америка с всички необходими документи, на цената от 25 000 франка. Един от тези, които се възползвали от услугите му и изчезнали завинаги, е еврейският кожухар Йоаким Гушинов. Тръгвайки, Гушинов взел със себе си 50 000 франка в брой, пет самурени палта, плюс злато, сребро и диаманти на стойност около 700 000 франка.

Рене-Густав Незонде

Щом разкрила мрежата за „бягство“, полицията без усилия задържала съучастниците на Петийо. Неговият приятел от детинство Рене-Густав Незонде бил арестуван на 17 март 1944 г. Един приятел на Незонде, Роланд Порчон, когото прибрали на същия ден, си признал, че е пращал клиенти на него и Петийо. Порчон казал на детективите, че Незонде е описвал Петийо като „краля на престъпниците“, заявявайки, че е виждал „16 трупа“ в мазето на улица „Сюер“. Един друг свидетел разказал, че Незонде му е признавал, че е помагал на Петийо да крие телата. Самият Незонде първоначално отрекъл обвиненията, но на 22 март си признал. Той изложил различна хронология на събитията, заявявайки, че е научил за клането на улица „Сюер“ през ноември или декември 1943 г., когато Петийо бил задържан от Гестапо. Освен труповете, той бил виждал и един дневник – сега липсващ – в който били записани имената на „50 или 60″ жертви.

Покрай издирването на Петийо били задържани още шестима души, включително и един бръснар, който изпращал клиенти на доктора, и Албер и Симон Нюхаузен, у които открили крадени вещи. Нюхаузен си признали, че са помогнали на Петийо да изнася куфари от улица „Сюер“. Повечето от заподозрените били освободени през април 1944 г., освен Незонде, който останал в ареста 14 месеца. Марсел Петийо все още бил в неизвестност, когато на 6 юни 1944 г. Съюозническите сили нахлули във Франция и разследването било временно прекратено.

Анормален младеж

Марсел Андре Анри Феликс Петийо е роден в Оксер на 17 януари 1897 г. Впоследствие съседите разказват много истории за неговото чудато детство, но не е известно колко от тях са били украсени от пресата. Той обичал да изтезава дребни животинки до смърт. Неговите учители го смятали за интелигентен. Марсел се научил да чете едва на петгодишна възраст, бил самотно дете и трудно задържал вниманието си върху едно нещо. Отрано похотлив, веднъж той предложил секс на един свой съученик и бил хванат да разпространява неприлични снимки на другите ученици. На 11-годишна възраст той откраднал един револвер и стрелял с него в час по история. Друг път Марсел организирал игра на цирк в училището, поставил един свой приятел срещу вратата и го замерял с ножове.

Разбира се, родителите на Петийо се тревожели от неговото поведение. В периода между 1907 и 1909 г. те споделили с лекарите, че Марсел изпада в конвулсии,  ходи на сън и често подмокря панталоните си и леглото си нощем. Майката на Петийо умира през 1912 г., а баща му си намира нова работа в Жоани, на 15 мили от Оксер. Марсел и Морис останали да живеят при леля си в Оксер, но Марсел бил изключен от училище и изпратен при баща си. Скоро той бил изхвърлен и от училището в Жоани за непокорно поведение.

Петийо бързо напреднал от детските бели към престъпленията. На 17-годишна възраст ограбил една пощенска кутия и бил обвинен в кражба на поща и повреда на държавна собственост. Съдът препоръчал той да бъде прегледан от психиатър. На 26 март 1914 г. психиатърът обявил Петийо за „анормален младеж, страдащ от личностни и наследствени проблеми, които ограничават до голяма степен способността му да отговаря за действията си“. Това било достатъчно, за да бъдат свалени обвиненията срещу него, и съдията го обявил за умствено болен.

Следвайки вече оформящата си тенденция, Петийо бил изключен от още две училища, в Дижон и Оксер, преди най-накрая да завърши образованието си в една специална академия в Париж през юли 1915 г. Първата световна война била в разгара си и Петийо бил извикан в армията през януари 1916 г., и изпратен на фронта през ноември. Шест месеца по-късно, по време на сражение, той бил обгазен и ранен от отломки от граната. Раните заздравели, но Петийо показал признаци на умствено заболяване, заради които бил изпратен в серия от клиники и санаториуми. Той бил обвинен в кражба на армейски одеяла и бил изпратен в психиатрична клиника, където лекарите му поставили диагнозата, че страда от „умствена нестабилност, неврастения, душевна меланхолия, мании и фобии“. И този път обвиненията срещу него били свалени.

Тази диагноза обаче не му попречила да остане в армията. Той се върнал на фронта през юни 1918 г., където изпаднал в „нервен срив“ и се прострелял в крака. Петийо бил изпратен зад фронтовите линии и през юли получил конвулсии на гарата в Дижон, оставайки в безсъзнание цял ден. Този епизод му спечелил триседмична отпуска, но през септември Петийо бил зачислен към нов батальон. През март 1919 г. странното му поведение и оплакванията му от главоболия го изпратили за психиатрично лечение в Рен. Този път дигнозите били амнезия, ходене на сън, депресия и склонност към самоубийство. Това най-накрая било достатъчно, за да го отърве от военната униформа; през юли Петийо бил освободен от армията, получавайки 40% пенсия по инвалидност. Неговият случай бил разгледан отново през септември 1920 г. и пенсията му била увеличена на 100% с препоръката, че трябва да се лекува.

Всъщност, Петийо вече бил постъпил в клиника за душевно болни – но не като пациент. Подпомогнат от ускорената образователна програма за ветерани от войната, той бил завършил медицинско училище само за осем месеца и сега работел като стажант в психиатрията в Евре. Той получил медицинската си диплома от Медицинския факултет в Париж на 15 декември 1921 г.

Лошо лекарство

Въоръжен с новата си медицинска диплома, Петийо се преместил във Виленюев-сюр-Йон, древно селце разположено на река Йона на 25 мили от Оксер. С пристигането си, 25-годишният доктор отпечатал рекламни брошури, в които се сравнявал с другите двама по-възрастни лекари в града. Брошурата гласяла:

„Д-р Петийо е млад, а само младите лекари са в крачка с последните методи на прогреса. Затова интелигентните пациенти му имат доверие. Д-р Петийо лекува, а не използва пациентите си“.

Макар да бил чаровен и много популярен сред пациентите си, Петийо тайно ги вписвал за здравни помощи, при което печелел от тях двойно – един път от самия пациент и един път от държавата. Той редовно изписвал лесни за пристрастяване наркотици. Когато един фармацевт обърнал внимание на почти фаталната доза, която Петийо бил предписал на едно дете, докторът отговорил: „За теб какво значение има? Не е ли по-добре да се отървем от това дете, което не прави нищо друго на тоя свят, освен да вади душата на майка си?“.

В личния си живот Петийо оставал самотник. Той често обръщал спокойните разговори в разгорещени спорове, винаги настоявайки да има последната дума. Той живеел скромно, но харчел пари за спортни коли, които карал безразсъдно из селото, предизвиквайки многобройни пътни инциденти. Като утвърден крадец, Петийо крадял от непознати и роднини; неговият брат Морис имал обичай да претърсва джобовете му всеки път, когато Марсел му идвал на гости. Той бил изгонен от хазяйката си за кражба на мебели и отговорил на заплахите й за съдебно преследване със забележката, че, като един освидетелстван лунатик, никога няма да бъде осъден.

По същото това време, през март 1922 г., Петийо попаднал в конфликт с Комисията по реформите, която изисквала от него да се подложи на психиатрични прегледи, за да може да задържи пенсията си. Той заявил, че отказва да взима пенсия, но чековете продължавали да пристигат, и Петийо бил подложен на преглед през юли 1923 г. Лекарите установили, че езикът му е белязан от прехапване със зъби, вследствие на епилептичните му припадъци, и че Петийо показвал „пълно равнодушие“ към собственото си бъдеще. Неговата пенсия по инвалидност била намалена на 50%.

През 1926 г. Петийо изненадал съседите си, впускайки се в знойна афера с дъщерята на една своя възрастна пациентка, Луиз Делавю. Скоро след началото на връзката им домът на майката на момичето, мадам Фльори, бил ограбен и опожарен. Никой не направил връзка между събитията, но Петийо бил заподозрян, когато Луиз изчезнала през май 1926 г. Съседите си спомнили, че са виждали Петийо да качва голям сандък в колата си, който много напомнял на онзи, изваден от реката след няколко седмици, който бил пълен с разчленените и разложени останки на млада жена, която никога не била идентифицирана. Игнорирайки това „съвпадение“, полицията обявила Луиз за бегълка и прекратила търсенето й. Вероятно тя е била първата жертва на Петийо.

Скоро след изчезването на Луиз Петийо се кандидатирал за кмет на Виленюев-сюр-Йон. Дългата, ожесточена кампания достигнала връхната си точка през юли 1926 г., когато Петийо наел един човек да прекъсне политическия му дебат с опонента му. Когато Петийо приключил с речта си, неговият съучастник спрял електричеството в залата, успявайки да потопи в тъмнина цялото село и да запали няколко пожара. Петийо спечелил на косъм.

Политикът

Виленюев-сюр-Йон вече бил управляван от освидетелстван лунатик и Петийо се постарал да не опровергае този факт. Неговата клептомания била обществена тайна – кметът бил заподозрян в кражба на пари от градската хазна, в изчезването на големия барабан на местния оркестър, и дори в липсата на един голям каменен кръст. Някои презирали Петийо; други твърдяли, че той е най-добрият кмет досега.

През юни 1927 г. Петийо се оженил за Жоржет Лабле – 23-годишната дъщеря на заможен земевладелец. Тяхното единствено дете, синът им Герхард, се родил през следващия април.

Осем месеца след това щастливо събитие Петийо бил обвинен в кражбата на няколко туби с бензин от железопътното депо. Оказало се, че в действителност той бил купил бензина, но извършил измама, отказвайки да приеме разписката за доставка и искайки парите си обратно. В началото на 1930 г. съдът го глобява с 200 франка и го осъжда на три месеца затвор. Петийо бил свален от кметския пост за четири месеца, но обжалвал присъдата си и бил оправдан.

Междувременно се задавали по-сериозни неприятности.

Една нощ през март 1930 г. огън унищожил дома на Арман Дебов – член на профсъюза на млекарите. Неговата съпруга Хенриет била открита вътре, пребита до смърт с тъп инструмент. Полицията подозирала, че убийството се е случило по време на обир, тъй като от къщата липсвали 20 000 франка. Отпечатъци от обувки в близкото поле водели към Виленюев-сюр-Йон. Тръгнали слухове, че Хенриет Дебов е била любовница на д-р Петийо и дори, че той бил видян близо до дома й в нощта на престъплението. Очевидецът в този случай, г-н Фиско, обявил, че възнамерява да свидетелства, но вместо това направил доверчиво посещение в кабинета на доктора. Фиско страдал от ревматизъм. Той получил една инжекция и починал три часа по-късно, като Петийо подписал смъртния му акт, хвърляйки вината за кончината му на аневризма.

През април Арман Дебов говорил с полицията, казвайки, че един жител на Виленюев-сюр-Йон твърди, че д-р Петийо би могъл да идентифицира убиеца на Хенриет. Местните власти потърсили помощта на полицията в Париж, но случаят някак си изчезнал, появявайки се отново през април 1946 г. По това време д-р Петийо вече бил обвинен в множество убийства в Париж и никой нямал интерес да възобновява разследването на Дебов.

През следващите 16 месеца местният префект подал множество оплаквания срещу кмета Петийо, повечето отнасящи се до кражба или финансови неуредици. Прокурорите разследвали случаите, откривайки, че 138 молби за регистрации по местожителство и 2890 франка се държат в кметството, без да бъдат предадени на съответните власти. Петийо хвърлил вината за това на секретарката си, която угодила на кмета и поела отговорността. Но през август 1931 г. Петийо все пак бил свален временно от кметския пост и подал оставката си на следващия ден. Градският съвет също се оттеглил в знак на симпатия, оставяйки след себе си хаос от документация и неуредици.

Кметският кабинет на Петийо бил официално разпуснат през следващия месец, но него не го било грижа. Пет седмици по-късно, на 18 октомври, той спечелил на изборите като най-младия от 34-те главни съветници на област Йон. Както обикновено службата му била бурна и през август 1932 г. той бил обвинен в кражба на електричество. Петийо бил осъден на 15 дни затвор и глобен с 300 франка. Той отново успял да отърве затвора чрез обжалвания, но присъдата му струвала служебния пост. Петийо се преместил със семейството си в Париж през януари 1933 г.

Градът на светлините

Петийо се рекламирал в Париж с типичния си устрем, предлагайки на пациентите си най-различни лечения и представяйки едновременно реални и въображаеми акредитиви. Брошурите го описвали като стажант (interne) в една психиатрия, а в действителност той бил пациент (interné) там. Той държал кабинет в дома си на улица „Комартен“ 66.

Въпреки фалшивите си акредитиви, д-р Петийо привлякъл огромна клиентела и изградил безупречна репутация. Години по-късно полицията разпитала 2000 негови пациенти и не чула лоша дума за него от никой от тях.

Междувременно тръгнали упорити слухове, че Петийо извършва аборти (което било незаконно в онези дни) и осигурява наркотици. През 1934 г. 30-годишната Реймонд Ханс посетила доктора, заради абцес в устата. Тя все още била в безсъзнание, когато Петийо я откарал в дома й след операцията. Ханс така и не се свестила и умряла няколко часа по-късно. Нейната майка поискала да се извърши аутопсия, която разкрила значително количество морфин в тялото на Реймонд. Съдебният лекар отложил погребението до завършване на разследването, но властите затворили случая без да повдигат обвинения. Майката на Реймонд подновила жалбата си през 1942 г., но съдът потвърдил първоначалното заключение за естествена смърт.

Петийо бил разследван за първи път заради наркотиците през 1935 г., но полицията не открила убедителни доказателства. На следващата година Петийо бил назначен за държавен лекар на девети район в Париж, което му давало правото да подписва смъртни актове. Както обикновено, той използвал поста си за лични облаги: когато през декември 1942 г. бил извикан да установи смъртта на един богат адвокат, от дома на мъртвеца изчезнали 74000 франка. През април 1936 г. той бил заловен да краде книга, при което нападнал полицая и избягал. Петийо се предал сам два дни по-късно, молейки за милост и цитирайки причините да бъде освободен от армията. Полицията свалила обвинението за нападение над длъжностно лице и Петийо бил оправдан за кражбата на основание невменяемост. През август 1936 г. неговата съпруга Жоржет уредила постъпването му в частен санаториум.

Петийо едва постъпил в болницата, когато започнал да настоява да го пуснат. Лудостта му била отминала, уверявал той психиатрите. Това било моментно състояние, причинено от голямата му заетост в откриването на ново лекарство за облекчаване на запек. Въпреки дигнозата „хронично неуравновесен“, Петийо бил изписан в началото на септември 1936 г.

За известно време изглеждало, че Петийо се е поправил, с изключение на постояните му данъчни измами. В периода от 1937 до 1940 г. той обявил по-малко от 10% от действителните си приходи. Например, през 1938 г. обявил 13100 франка, а печалбите му били около 500 000 франка. През същата година той бил обвинен в измама и глобен с 35 000 франка.

Животът на всеки французин се променя рязко през септември 1939 г., когато германските войски нахлуват в Полша, започвайки Втората световна война. Полската съпротива рухнала през октомври, давайки началото на седеммесечната „Фалшива война“ между Франция и Германия. Битките се разпрострели с нахлуването на нацистите в Дания и Норвегия през април. Германските войски нахлули в Холандия, Белгия и Франция на следващия месец. Френският главнокомандващ в Париж го обявил за „отворен град“ през юни 1940 г., и германските войски превзели френската столица. Две седмици по-късно във Виши било съставено колаборационистко френско правителство, под управлението на маршал Филип Петен, което издало заповедта за прекратяване на огъня. 40 000 френски войници се предали на 22 юни, а Съпротивата се въоръжавала и организирала за дълги години на партизанска война.

С немската окупация пред доктор Петийо се разкрил цял един нов свят на възможности. Той щял да използва и да се съревновава с нацистите в преследване на своята най-голяма и смъртоносна измама досега.

Убежище

Изглежда имало поне малка доза истина в твърденията на Петийо, че се е присъединил към Съпротивата. Скоро след окупирането на Париж той започнал да осигурява фалшиви медицински сертификати на французите, привиквани за робски труд. Освен това лекувал болни и ранени работници, върнати във Франция от Германия, и чрез тях получавал информация за движението на немските части и разработването на оръжията им. Неговата мрежа шпионирала щаба на Гестапо в Париж, за да идентифицира колаборационистите, които след това бивали премахвани от Съпротивата.

Същевременно обаче, Петийо съчинявал истории за битки, в които никога не бил участвал. Той твърдял, че е изобретил „тайно оръжие“, което убивало нацистите без да оставя никакви следи. Съюзническите главнокомандващи отричат той да е участвал в срещи на високо равнище, а мистериозното му оръжие никога не е открито. Петийо също твърдял, че работи в Париж с група испански антифашисти, но те също не били открити. Неговите истории за залагане на бомби и скрити капани из града също били продукт на богатата му фантазия.

Главната операция на Петийо след 1940 г. била да осигурява път за бягство на потенциалните бегълци. Той приютявал евреи, бойци от Съпротивата, дребни престъпници – всеки, който можел да плати цената от 25 000 франка на калпак. За тази сума Петийо обещавал сигурен път до Южна Америка, заедно с всички необходими документи. През 1941 г. той купил къщата на улица „Сюер“, която се превърнала в главен щаб на неговата подземна мрежа.

Жертви на Петийо

Жертви на Петийо

Едни от първите клиенти на Петийо са двамата парижки сводници Жозеф Рьокрьо и Адриен Естебетгю, които напоследък били разширили репертоара си, занимавайки се с въоръжени грабежи, преоблечени като агенти на Гестапо. През септември 1942 г. издирваният от френската и немската полиция Рьокрьо потърсил помощта на Петийо (който бил познат като д-р Йожени на своите незаконни клиенти). Пътувайки със своята любовница Клодия Шамо и една друга двойка – сводникът Франсоа Албертини и проститутката Анет Басет – Рьокрьо платил таксата и незабавно изчезнал в къщата на улица „Сюер“. Естебетгю и неговата приятелка Жизел Росни го последвали през март 1943 г., също изчезвайки без следа. По-късно Петийо щял да се хвали с убийството на тримата сводници и техните жени, заклеймявайки ги като нацистки колаборационисти и провъзгласявайки техните екзекуции за свой патриотичен дълг.

През април 1943 г. офицерите от Гестапо докладвали за „нарастващи слухове сред обществото за някаква организация, която осигурява нелегално преминаване на границата с Испания, с помощта на фалшиви аржентински паспорти“. Нацистите изтъквали, че „пътниците пътуват на неутрални кораби, отплаващи от пристанище в Португалия“. Всъщност, те никога не напускали живи Париж. Агентът от Гестапо Роберт Йодкум успял да изнуди френския евреин Иван Драйфус да му помогне да проникне в мрежата, но Драйфус изчезнал преди това да се случи през май 1943 г.

Жертви на Петийо

Жертви на Петийо

Сред другите, които се обръщат към услугите на д-р Петийо, са Нели-Денис Хотен – бременна жена, която дошла при него за аборт през юли 1941 г. и никога повече не била видяна. Възрастният евреин д-р Пол-Леон Браунбергер, който възнамерявал да избяга със съпругата си, изчезнал сам от станцията на метрото през юни 1942 г. Един месец по-късно трима германски евреи изчезват след консултация при Петийо, а разчленените им останки са намерени в Сена през август. Още трима бежанци, семейство Улф, изчезват в къщата на ул. „Сюер, заедно с шестима техни приятели. Един друг сводник, Жозеф Пиеречи, отпътувал в отвъдното заедно с любовницата си.

Това са само жертвите, които полицията успява да идентифицира по-късно, но далеч не са всички. През 1942 и 1943 г. от Сена са извадени многобройни разченени тела, като останките включвали девет глави, четири бедра и най-различни други отрязани части. Френската полиция и съдебните лекари не успели да разпознаят повечето от жертвите. Гестапо, от своя страна, не било толкова загрижено за мъртвите французи, колкото за възможността евреите и членовете на Съпротивата да бягат от правосъдието им. Нацистите се фокусирали върху мрежата на Петийо и през май 1943 г. били готови да заложат капана си.

Беглецът

Петийо толкова усърдно рекламирал мрежата си, че в началото на 1943 г. в нея не било трудно да се проникне. В действителност, един информатор на име Шарл Берета вече си бил пробил път вътре и захранвал Гестапо с имена. През май нацистите арестували Раул Фурие, Едмон Пинтард и Рене-Густав Незонде и ги изтезавали, докато те не идентифицирали Марсел Петийо като „д-р Йожени“. Петийо се присъединил към останалите в затвора. Макар нацистите да претърсили дома и другите му имоти, те някак си пропуснали къщата на улица „Сюер“. Незонде бил освободен две седмици по-късно, но Петийо и другите двама останали в затвора още осем месеца. Те били изтезавани постоянно, но упорито отказвали да издадат имената на членовете на Съпротивата.

Всъщност, мълчанието на Петийо вероятно се дължало на факта, че „героят“ изобщо не познавал никой от Съпротивата, а признанието за неговата мрежа би било равносилно на самоубийство. Нацистите освободили тримата си затворници в началото на януари 1944 г. За ирония, месеците на изтезания зад решетките осигурили най-доброто прикритие на Петийо досега – но времето му изтичало. До месец март неговата къща на ужасите на улица Сюер щяла да бъде разкрита, а самият той щял да изчезне безследно.

Верните пациенти и приятели на Петийо били ключът към оцеляването му като беглец. Те го укривали от едно място на друго в Париж, а той си пуснал брада и непрекъснато сменял името си. В крайна сметка Петийо се установил да живее у  своя пациент Жорж Редут. Той убедил Редут, че Гестапо го търси за убийството на германци и информатори. Докато живеел при него, Петийо излизал само нощем и понякога се връщал с оръжия, които твърдял че бил отнел от нацистките патрули.

През август 1944 г. парижката полиция вдигнала стачка, и била обсадена в своята префектура от германските танкове и военни части. През този месец Петийо, представяйки се под името „Анри Валери“, се присъединил към новите Френски вътрешни сили. Той бързо бил издигнат до чин капитан и отговарял за контрашпионажа и разпитите на затворниците в район Рюли в Париж. Френската столица била освободена на следващия месец и колаборационистите били прочистени, като Петийо/Валери участвал активно в тези събитията.

Неговото прикритие започнало да се пропуква през септември, когато войниците от неговата част ограбили възрастния кмет на Тесанкорт, задигайки от дома му 12,5 милиона франка и колекционерски марки, и убивайки жертвата си пред свидетели. Трима младежи докладвали за престъплението на Петийо, който веднага ги хвърлил в затвора. Един лейтенант от Вътрешните сили се опитал да разследва, но капитан Валери му заповядал да не се занимава със случая. Бандитите били задържани закратко и сетне били освободени, изчезвайки заедно с парите.

Три дни след грабежа-убийство вестник „Съпротива“ публикувал унищожителна статия за беглеца Петийо. Историята го наричала „войник на Райха“, който облича германска униформа и преследва френските патриоти в Авиньон. Адвокатът на Петийо Рене Флорио получил писмо от клиента си, в което той обявявал статията за колекция от „мръсни немски лъжи“.

Макар писмото да се оказало фалшиво, то убедило властите, че Петийо е все още в Париж. Търсенето му започнало наново, като капитан Анри Валери бил сред офицерите участващи в него.

Късметът на Петийо свършил на 31 октомври в 10:15 ч. сутринта, когато докторът бил разпознат и арестуван в една станция на парижкото метро. Той носел пистолет, 31000 франка и 50 документа с шест различни имена. Дошъл краят на дългото му бягство, но търсенето на истината тепърва започвало.

„Врагове на Франция“

Марсел Петийо в съда

Марсел Петийо в съда

Защитата на Петийо била да настоява за пълната си невинност. Той признал, че е убивал определени „врагове на Франция“ като член на Съпротивата, но отрекъл да го е правил за изгода. Според Петийо, той за първи път бил чул за труповете на улица „Сюер“ през февруари 1944 г., когато бил освободен от Гестапо. Той предполагал, че мъртвите „колаборационисти“ са убити и захвърлени в къщата му от членовете на неговата мрежа, които отдавна се били разпръснали и нямало как да потвърдят историята му. Петийо бил поискал негасена вар от брат си Морис, за да разтвори телата и да премахне миризмата им.

Петийо бил затворен в крилото на смъртниците в затвора Санте, докато властите разследвали неговите твърдения. Странно, но героят-патриот нямал защитници сред известните лидери на групите на Съпротивата. Някои го познавали като дребен службогонец, измамник, или изобщо не били чували за него; други групи, които Петийо описвал в детайли, пък изобщо не съществували. Прокурорите накрая игнорирали историята на Петийо и го обвинили в 27 убийства с цел грабеж – плячката му се измервала на около 200 милиона франка в брой, злато и бижута, които никога не били възстановени.

Марсел Петийо в съда

Марсел Петийо в съда

Процесът на Петийо започнал на 18 март 1946 г., пред трима съдии и седем съдебни заседатели. Рене Флорио и този път защитавал Петийо. Прокурорите били подпомогнати от 12 адвокати, наети от роднините на жертвите. Петийо участвал активно в собствената си защита, задявайки се със съдиите и прокурорите, въртейки на шиш свидетелите, и разменяйки си забележки с частните адвокати. Той обявил адвоката на семейство Кайт за „двоен агент“ и „защитник на евреите“, и отбелязал, че жертвата Жозеф Рьокрьо отдалеч приличал на колаборационист. Петийо настоявал, че жертвата Йоаким Гушинов е жив и здрав. Защо прокурорите не можели да го открият? Защото, самодоволно заявил Петийо, Южна Америка е голямо място.

Петийо държал на образа си на герой до края, признавайки си, че е убил 19 от 27-те жертви на ул. „Сюер“. Освен това си признал, че е убил общо 63 врагове на Франция в периода от 1940 до 1945 г.  Всички те били „германци и колаборационисти“. 44 от тях никога не били идентифицирани, а Петийо казал на съда: „Не съм длъжен да се оправдавам за убийства, в които не съм обвинен!“.

В действителност, той казал повече от достатъчно. Рене Флорио произнесъл възхваляваща реч, описвайки Петийо като герой от Съпротивата, която била аплодирана от публиката. Но съдиите и заседателите имали различно мнение. Петийо бил оправдан за убийството на Нели-Денис Хотен, но бил признат за виновен в останалите 26 предумишлени убийства. Смъртната присъда не била изненада за никого, но самият Петийо изглежда не трепнал при произнасянето й.

„Моята съвест е чиста“

Адвокатът на Петийо се опитал да обжалва, но присъдата на клиента му била потвърдена.

В деня преди това решение на съда пазачите намерили в затворническата униформа на Петийо една ампула. Те помислили, че това е цианид, но съдържанието й се оказало успокоително. Това обяснявало неестественото спокойствие на затворника. Той отказал да види свещеник, предпочитайки, според собствените му думи „да отнеса товара със себе си“.

Гилотината, използвана за екзекуцията на Петийо

Гилотината, използвана за екзекуцията на Петийо

Петийо трябвало да умре в деня на потвърждаването на присъдата му, но гилотина се развалила в онази сутрин, и екзекуцията му била отложена. На 25 май, в 3:30 ч. в затвора била докарана подвижна гилотина, която час по-късно била готова за работа. Петийо отказал да изпие традиционната чаша ром, но приел да изпуши една цигара. Той се съгласил да се срещне със свещеник, заради настояванията на съпругата си, и му казал: „Аз не съм религиозен човек и съвестта ми е чиста“.

Ритуалът бил изпълнен като по вода. Петийо се подписал в регистъра, преди ръцете му да бъдат вързани, вратът му обръснат, а яката отрязана от ризата му. Той спокойно се доближил до гилотината. Един от зрителите, д-р Алберт Пол, отбелязва: „Петийо се движеше спокойно, сякаш отиваше към офиса си или на някаква рутинна среща“. Преди да бъде вързан за плъзгащата се табла на гилотината, Петийо се обърнал към зрителите: „Господа, моля ви, да не гледате. Това няма да бъде никак приятно“.

Острието се спуснало в 5:05 ч. Според очевидците, Петийо се усмихвал, когато главата му паднала в коша.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –