Публикувано на: 3 декември, 2012

Светлогорск е един от крупните и най-млади градове в Белoруската ССР с население почти 100,000 души. Близо до него се намират най-голямата в страната електростанция, гигантът в химическата индустрия “Химволокно”, целулозно-хартиен комбинат. Кратката история на града има много ярки страници, но някои събития хората и до днес си спомнят с ужас.

Началото на 90-те. Градът е потресен от страшна вест. Едно след друго деца излизат от къщи и не се прибират. На 2 юни изчезва 13-годишният Саша Агеенко (имената на потърпевшите са променени ). Родителите му го помолили да събере кленови листа за църковния празник Св. Троица и повече не го видели. На 16 април 1991 година 10-годишният Виталик Ефремов тръгнал да се разхожда и не се върнал. Милицията не свързала изчезването на двете деца в разстояние на година, но убиецът явно се изплашил и се покрил за известно време.

Светлогорск

Светлогорск

Напомнил за себе си през 1993 година. На 20 март не се прибрал от игра 9-годишният Серьожа Куряненко, а след десет дни пропаднал без вест 13-годишният Витя Голиков. Из града плъзнали слухове за “Бялото братство”, което отвлича момчетата в Украйна, за цигани, които крадат деца, и как в града действа престъпна групировка. Разследването не открило никаква следа и каквато да била улика. Чашата на търпението преляла, когато лятото безследно изчезнали 13-годишният Толя Радко и 9-годишният Вася Носов. В Светлогорск настъпила паника. Родителите не пускали децата си на улицата. Завалели гневни писма по адрес на милицията. Работата на следователите и без друго била незавидна – първо, търсенето по закон започвало след три дни и второ – следствените действия, проверки, разпити не били видни за обществото. Създавало се впечатление за бездействие на правоохранителните органи. Обявленията за изчезнали непълнолетни били разлепени буквално навсякъде – по къщите, магазините, спирките. Милицията се опитвала да привлече вниманието на гражданите.

Вадим Вежновец, през 1994 година сътрудник в телевизията и радиото на Светлогорск, си спомня: ”Когато изчезна шестото момче, обществеността буквално се взриви. Родителите се събраха пред сградата на Райизпълкома и питаха ръководството на града какво да правят, как да живеят занапред. Включвахме се на живо по 5-6 пъти на час, взимахме интервюта.”

Разтревожените семейства създали комитети за самоотбрана и се редували да изпращат и посрещат децата си по пътя към училище. Задействала се и пресата. Очевидно било, че пропадали само момчета на еднаква възраст – от 9 до 13 години. Снимките на изчезналите деца се появили на страниците на всички местни вестници. Информацията била публикувана в областните и републикански средства за масова информация. За ситуацията било доложено на ръководството на страната. В града били изпратени най-добрите следователи от Прокуратурата и оперативни работници от Управление за борба с организираната престъпност към МВР на Белорусия. Задействан бил целият личен състав на Светлогорската милиция. Телефонът в управлението не спирал да звъни. Хората се обаждали по всякакъв повод, всеки сигнал се проверявал щателно. Сътрудниците на милицията работели без почивка в търсене на каквато и да е улика. Всички се надявали да открият децата живи. Но, средата на 1993-та година, дошла първата отчайваща новина. В гората край града гъбари се натъкнали на детско тяло. По останките съдебно-медицинската експертиза установила, че това е момченце, 8-10-годишно, починало
преди около три месеца. Поради голямата степен на разложение не могли да определят причината за смъртта. Разпознали убитото дете по намерените на мястото вещи и ключа, който висял на шията му. Това бил 9-годишният Серьожа Куряненко, изчезнал преди повече от година. В града царял ужас. Кой би могъл да извърши такова чудовищно дело в това тихо и спокойно място?

След разпада на СССР Светлогорск получил неофициалния статус на белоруската “столица на наркоманията”. Кореняци разказват, че технологията за приготвяне на отровата от макови семена разработили две местни момчета, студенти в Ленинград. Скоро се появил СПИН, а на картата на страната отбелязали града с червена точка. Проблемът не е решен до сега. Съвсем обичайно е по улиците да се търкалят употребявани спринцовки. Ето защо в следственото дело по изчезването на децата имало много версии. Извършителят можело да бъде отчаян наркоман. Плъзнали слухове, че за поредната доза принуждавали зависими да отвличат деца с цел продажба на Запад за трансплантация на органи. След намирането на първата жертва версията отпаднала. Милицията и гражданите не спирали да претърсват горите около града. Новата злокобна вест дошла на 27 декември 1993. Кучетата на местни ловци открили закопано в земята още едно детско тяло. Останките били на Анатолий Радко, изчезнал същото лято. Този път със сигурност установили причините за смъртта – множество рани от нож. Съдебните лекари били шокирани – преди да бъде убито, момчето било зверски изнасилено. Някой се гаврил с него.

Следователите били убедени – в Светлогорск вилнее жесток сексуален маниак. Повечето изчезнали деца живеели в трети микрорайон. Разследването се съсредоточило там. Но кого да търсят – един човек или няколко? Престъпникът дали е млад, стар или наркоман? Следователите се обърнали за помощ към психолози, които съставили психологически профил на престъпника.

Иля Панасенко, през 1994 година прокурор-криминалист в Прокуратурата на Република Белорусия, си спомня: ”От направения анализ си представих млад човек, внимателен, предприемащ всякакви мерки за избягване на отговорност, живеещ близо до местопрестъпленията.“ Под подозрение попаднали десетки хора. Проведени били хиляди разпити, събрана била различна информация от населението на града, но следа не била намерена. Всички заподозрени имали алиби. Олег Латишев, през 1994 г старши следовател в Управление за борба с организираната престъпност, казва: ”Хората бяха толкова наплашени, че видеха ли мъж с момче в гората – звъняха в милицията. После се оказваше баща със сина си, но ние проверявахме, не пропускахме сигнал.”

В хода на разследването проверили картотеката за изчезналите малолетни през последните години, както и случаите на насилие срещу деца. Вниманието привлякла интересна информация. Няколко години преди изчезването на първото дете от Светлогорск в близкото градче Речице било изнасилено малолетно момче. Престъпникът го оставил живо. Оперативните работници веднага намерили младежа. Той разказал как една вечер през май 1990 г., както си стоял на спирката и чакал автобус, до него спрял мотоциклет. Младият мъж, който го карал, помолил за помощ, не можел сам да си събере палатката в гората. Едва навлезли между дърветата и мъжът опрял в гърлото му отвертка, заповядал му да мълчи. Момчето потвърдило, че след изнасилването престъпникът се готвел да го убие, но успяло със съзли на очите някак си да го умилостиви.

Младежът запомнил маниака – млад човек, около 20-25 години, невисок, с кестенява коса. Бил с моряшка фанелка. Карал мотоциклет “Ява”. Това била сериозна следа. През 80-те “Ява” олицетворявал мечтите на съветския човек. При средна заплата 150 рубли, машината струвала 650. Хората с месеци спестявали, за да купят заветния мотор. Комфортен, с леко управление, евтино обслужване, скорост до 130 км/ч той практически не се повреждал. С две думи – “Ява”-та била забележителна вещ.

По показанията бил съставен фоторобот на заподозрения

По показанията бил съставен фоторобот на заподозрения

По показанията бил съставен фоторобот на заподозрения. Следователите си спомнили за важна подробност от делото по изчезването на Виталик Елфимов от Светлогорск през 1991 г. Свидетел разказал, че момчето се качило на мотор с непознат мъж и потеглили в неизвестна посока. Той запомнил последните две цифри от номера. Тези сведения разпространили по всички отделения на милицията в района. Били проверени всички собственици на мотоциклети, но никой нямал “Ява “с такъв номер. Решили да проверят базата данни за мотоциклети от тази марка в целия район и го открили в Бобруйск. Собственикът го купил от младеж от Светлогорск. Когато му показали фоторобота, човекът познал продавача – Игор Миренков.

Веднага била събрана информация за лицето. Следователите били изненадани – Миренков бил задържан в милицията на 27 април 1994 г. по обвинение за кражба на гориво. Той признал за 170 литра нафта, а освен това за измама на застрахователна компания – продал колата си на части, но я обявил за открадната. С парите от полицата закупил нова кола. Това, че са заловили мошеник и крадец, още не значело, че той е маниакът-убиец. Следователят Латишев разказва, че заподозреният бил съвсем обикновен, човек абсолютно незабележим в тълпата. Но бил особено словоохотлив, разговарял на различни теми. Потвърдил, че е продал мотора си, но категорично отричал съпричастност в изчезването и убийствата на децата. Заявил, че има желязно алиби. По време на извършване на престъпленията бил осъден за нападение над жена и грабеж на три години лек режим в затворническо общежитие, намиращо се в гр Хомел. Там правилата били жестоки – ставане рано, цял ден работа, вечер – проверка. Неявяването било равносилно на бягство и водело веднага до изпращане зад решетките. От администрацията на общежитието отговорили, че Миренков никога не е нарушавал реда, работил е съвестно и имал положителна характеристика. Бил музикант, участвал в художествената самодейност. Стараел се да работи добре, дори на две смени без почивка и така пестял за мотоциклет и автомобил. Игор дори успял да събере вокално-инструментална група. Оперативните забелязали любопитна подробност – за добро поведение и прилежна работа Игор получавал един път в месеца тридневен отпуск. По неговите думи, посещавал психичноболната си майка и се грижел за нея. Проверили тази информация, оказала се вярна.

Прокурорът Панасенко забелязал нещо странно в показанията на заподозрения. Миренков разказал как един път пристигнал в Светлогорск късно през нощта и за да не притеснява майка си, останал да нощува на улицата. Сверили датите на изчезване на децата с отпуските на Игор и били удивени. Три дати съвпадали с дните на посещения при болната майка – 16. 04.1991, 27.02.1993 и 14.04.1993 !

Игор Александрович Миренков

Игор Александрович Миренков

Игор Александрович Миренков, роден през 1969 година, ерген, безработен, роден и жител на Светлогорск, станал главен и единствен заподозрян по делото за изнасилване и убийство на непълнолетните момчета. Следователите търсели отговор на въпроса как е могло млад, здрав младеж, служил във флота, да се превърне в маниак-педофил?

Миренков отбил срочната си служба в състава на Северния флот. От Североморск, заедно с положителната характеристика, съобщили за неговата склонност към хомосексуализъм и подозрения за нееднократни връзки с колеги. Впоследствие се заговорило за възможност първоначално той самият да е бил изнасилен от по-старите моряци и това да е довело до деформация в психиката му.

Както е извесно, в СССР секс официално нямало. Нито в пресата, нито по телевизията, а какво остава да се говори за различни сексуални малцинства. Хомосексуалните връзки били страшна тайна, а разпространението на порнографски материали подлежало на наказателна отговорност. Разбира се, през 90-те тези теми се дискутирали по-свободно, но отношението към хората с нетрадиционна ориентация не се променяло. Миренков имал многобройни контакти в армията и след това в затворническото общежитие. Свидетели разказвали, че той е шантажирал и изнудвал тези, които отказвали контакт с него. По думите на прокурора Олег Литошко, той е отмъщавал на децата за това, че е изнасилен от моряците. Това било удоволствие за него, така се чувствал силен. Екатерина Агеенкова, кандидат на психологическите науки, коментира: ”Мисля, че отговорът е в детството му. Има някакво събитие, което е забравено, но се е загнездило в подсъзнанието му. Въпреки че в по-зряла възраст се е случила неприятната история във флота, възрастта на жертвите говори за много по-ранна травма.”

Игор Александрович Миренков

Игор Александрович Миренков

Миренков дълго отричал участие в престъпленията, затварял се в себе си или се държал нагло и грубо. Избягвал близък контакт с разпитващите. Опитал да се самоубие, да се обеси в килията, но пазачите го спасили. За да го разговорят, следователите опитали хитрост – започнали да угаждат на всички негови капризи. Водели дълги задушевни беседи за какво ли не и изобщо не споменавали убийствата. Старши следователят Латишев бил служил във флота и това станала обща тема, която маниакът поддържал живо.

Миренков взел писалката и написал чистосърдечно признание

Миренков взел писалката и написал чистосърдечно признание

На 13 май 1994 г., неочаквано за всички, Миренков взел писалката и написал чистосърдечно признание: ”Реших по съвест да ви разкажа за своите престъпления. Аз извършвах убийствата на деца в град Светлогорск на маниакално-сексуална почва. Какво ме е ръководило в тези моменти не мога да кажа. Нещо нечовешко, зверско ме е тласкало към тези престъпления. В тези моменти абсолютно не съм контролирал действията си.”

Усилията на разследващите не отишли напразно. Заподозреният признал убийството и изнасилването на шест момчета. Още две оставил живи. При разпитите и следствените експерименти той постоянно искал нещо – ту по-добри условия в килията, ту смяна на поемните лица. Държал се дръзко и предизвикателно. За никакво умопомрачение не можело да става дума – помнел всички подробности около убийствата. Заключението на психиатъра било, че Игор Александрович Миренков имал признаци на психопатия. Раздразнителен, превъзбуден, егоистичен, отмъстителен, злопаметен, с преобладаващи злобни настроеня и наличие на хомосексуално влечение. Противозаконните му действия са били продиктувани от сложния му целеустремен характер, имал адекватни контакти с обкръжаващите, помнел всички обстоятелства около извършените престъпления. Можел да носи отговорност и да ръководи действията си и се явява вменяем по отношение на извършеното.

Той показал къде са заровени още две от момчетата

Той показал къде са заровени още две от момчетата

Следствието било засекретено, за да се избегне саморазправа от страна на гражданите. Убиецът държали в единична килия в близкото градче Речице. Датите на следствените експерименти не се оповестявали. Той показал къде са заровени още две от момчетата. Подлагал на изпитание нервите на разследващите, повтаряйки как в продължение на няколко години е насилвал и убивал деца в Светлогорск. Местата, където е закопал първите две жертви, поради давността на деянието показал приблизително. Насилникът избирал децата по детските площадки, в магазините, на спирките. Измислял разни начини, за да ги привлече и спечели доверието им. Обикновено казвал, че е турист на излет и търси помощ за поставянето на палатката или да се пренесе нещо. Обещавал да плати и да ги повози на мотора. Децата се съгласявали. Първо на мотоциклета, а после и на новата кола, маниакът ги закарвал в близката гора, където ги изнасилвал и убивал. Миренков убивал жестоко душейки беззащитните малчугани и нанасяйки им безброй удари с нож. Няколко от гробовете помнел много добре. Връщал се често там за да си спомни преживяното злодейство и да изпита отново нечовешкото удоволствие. За извратеното му съзнание говори фактът, че той присъствал на всички митинги, устроени от родителите на пропадналите без следа деца, активно претърсвал гората заедно с другите граждани. Харесвало му да слуша разказите за предполагаемия престъпник и се възбуждал от мисълта, че е недосегаем…

В архивите ма милицията това секретно дело се пази под номер 13. Следствието продължило около година. Процесът се гледал в Светлогорския районен съд повече от две седмици. По време на заседанията наставало същинско стълпотворение, а обвиняемият бил под засилена охрана. Няколко пъти съдията прекъсвал процеса. Майките на загиналите деца припадали. Миренков не съжалявал за нищо. Съжалявал само, че не убил останалия жив младеж от Речице, който разказал всичко на милицията. Когато го попитали какво ще направи, ако съдът го остави жив, усмихнал се и отговорил, че ще продължи постарому – да убива.

Игор Миренков

Игор Миренков

В историята на белоруското правосъдие не е имало подобно дело. И до днес то остава засекретено. Никой не иска да огласява шокиращите подробности. Някои от майките и бащите на загиналите от ръцете на изверга момчета вече не са между живите. Не всеки може да понесе загубата на единственото си дете. Останалите си спомнят за събитията с огромна мъка.

Решението на съда е за най-висока мярка на наказание – смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена на 19 юни 1996 г в затвора в г Минск. А в Светлогорск още дълго не могат да забравят Миренков – чудовищно създание, израсло на тяхна земя.

———————————————————————————————————————————————
Автор: Христинка Тинчева
Източници: ru.wikipedia.org, www.detektiv.by, killmania.com

5 Коментари за “Игор Миренков: Светлогорският кошмар”

  1. Avatarklachiankata

    Браво! Много хубава статия!Благодарности на автора

  2. Avataremitooo

    Поздравления!Много хубава статия!

    ————————————————————-
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  3. Avatarева

    Много добра статия и най вече поучителна макар да е тъжно че това се случва че съществуват такива зверове които не би трябвало да се раждат но за жалост те живеят около нас, и ние дори не подозираме какви са докато не стане страшно,у нас в България трябва да се върне смъртното наказание за да можем да заживеем малко по спокойно поне що се отнася до бандитизма които се шири навсякъде в страната ни, съжалявам за тези деца за неизживения им живот за огромната мъка която изпитват семействата им но щом дочетох че е дадена и изпълнена най правилната присъда за такива изверги като този много се зарадвах казах си браво ето така трябва да бъде навсякъде, щом са убили да бъдат убити и те макар и по хуманен начин смъртта си е смърт чудесно,а не като у нас разни убийци се разхождат на свобода пекат се на морето и пак са готови да убиват никой не ги закача защото са богоизбрани и закриляни, това е жалко за нашата нация нямаме нормални закони а трябва, трябва да се сложи край,

  4. Avatarjusalonelydreamer

    Жалко за децата!Чудесна статия.Помислих си,че му се е разминало на Игор,а се оказа,че са го разстреляли!

  5. AvatarДейна

    Разстрел е малко за такъв изверг, но за разлика от доста статии, които чета тук – поне е някакво възмездие! Поне няма шанс този изверг след години в затвора да излезе на свобода отново. Може би е добре ако е постоял в някой затвор година-две да задоволява сексуалните мераци на другите лекета по затворите! Но пак добре, че е мъртъв и няма да излезе никога сред хора!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –