Публикувано на: 18 септември, 2009

Х.Х. Холмс, роден под името Хърман Уебстър Мъджет, е погубил някъде между 27 и 200 души – предимно жени – по време на Световния панаир в Чикаго през 1893 г. Той построява „Замък на смъртта“, в който примамвал млади жени, които търсели жилище под наем. Холмс ги настанявал в някоя от специалните си стаи, където им пускал смъртоносен газ. Понякога възпламенявал газа и изгарял жертвите си. След това спускал телата им надолу по улеите в мазето си, където обработвал труповете им на масата за дисекции и ги хвърлял в цистерни с киселини. После продавал избелените им скелети на училищата по медицина.

На 7 май 1896 г. Холмс бил отведен на бесилото. Днес Холмс се слави като един от най-демоничните убийци в историята на Америка.

Измамник

Марион Хеджпет

Марион Хеджпет

Установяването на едно убийство във Филаделфия през октомври 1894 г. отваря вратите към случай, на който малцина искали да повярват. Някогашният съкилийник на Х. М. Хауърд Марион Хеджпет подал сигнал в полицията за наскоро извършена измама. Измамата се състояла в застраховането на живота на човек на име Бенджамин Пайтзъл и фалшифицирането на смъртта му чрез експлозия в една лаборатория, където вместо неговото тяло бил оставен друг труп. Измамниците трябвало да си разделят плячката, но Хауърд не издържал на изкушението и избягал с парите. Доносникът Хеджпет бил част от групата измамници, която сега искала да отмъсти на предателя. Неговото подробно писмо за схемата било предадено на застрахователната компания. Не след дълго станало ясно, че Х. М. Хауърд в действителност се казва Х. Х. Холмс – един отявлен мошеник.

Бенджамин Пайтзъл

Бенджамин Пайтзъл

Представител на застрахователната компания, който още преди това бил изразил съмненията си по повод на смъртния случай, проучил наново обстоятелствата, заобикалящи откриването на тялото на 1316 „Калоухил Стрийт“ във Филаделфия. То било открито в състояние на ригор мортис, а лицето му било толкова зле обгорено от химикали, че самоличността му не можела да бъде установена. Въпреки това Холмс, придружен от едно от децата на Бенджамин Пайтзъл, категорично бил идентифицирал тялото като останките на Пайтзъл. След като прибрал парите от застраховката, той изчезнал заедно с трите деца на Пайтзъл.

Имайки предвид тези подробности, служителите от компанията се опитали безуспешно да намерят следите му и накрая наели агенти от „Националната детективска агенция Пинкертън“. Тези доста по-опитни мъже проследили дирите му из цялата страна, събирайки информация за неговите многобройни измами и кражби. Години по-рано той бил извършил още няколко измами със застраховки, които му осигурили средствата за построяването на триетажен хотел. Той бил един от най-големите и най-успешните мошеници, с които агентите се били сблъсквали някога. Но алчността била започнала да надвива здравия му разум и този път те щели да го пипнат.

Арест

През ноември частните детективи най-накрая открили Холмс в едно от неговите убежища във Вермонт. Те го поставили под наблюдение и предали информацията за местонахождението му в полицията.

Х. Х. Холмс

Х. Х. Холмс

На 16 ноември 1894г. Х. Х. Холмс бил арестуван в Бостън, докато се готвел да напусне страната с параход. Той се предал лесно, вероятно защото вярвал, че ще може да се спаси с помощта на своите най-успешни оръжия – убедителен език и планина от лъжи. Той се убедил още повече, че не го грози сериозна опасност, когато му казали, че е арестуван за кражба на кон в Тексас. Той знаел, че е извършил много по-страшни неща, но полицията също знаела някои работи. Обаче нито една от страните не осъзнавала с какво наистина се е сблъскала.

Най-добрият източник за историята на Холмс са самите документи от неговия случай: книгата на детектив Франк П. Гийърс и автобиографичните истории написани от Холмс. Първоначално той разказал една история пълна с лъжи, които да прикрият неговите престъпления, но после сътворил сензационното си признание, което било отпечатано във „Филаделфия Инкуайърър“. Тъй като случаят на Холмс незабавно се превръща в сензация, той бил следен от всички вестници във Филаделфия, а през 1975 г. Дейвид Франк публикува книгата „Докторът на мъченията“ (по-късно се разбира, че тази книга е била любимо четиво на един друг сериен убиец – д-р Майкъл Суанго).

Осъществяването на измамата

В Бостън пристигнал един агент от застрахователнатата компания, когото Холмс познавал, и с готовност направил пред него признание за измамата. С наглите маниери на изпечен лъжец той обяснил, че повреденото тяло, което лично бил идентифицирал като Пайтзъл, всъщност е откраднат труп, предназначен за медицински цели. Агентът бил изумен от почти убедителното изпълнение на Холмс. Когато го запитал за децата на Пайтзъл, заподозряният предложил поредната си заплетена история: децата били оставени при баща им, който бил заминал или за Южна Америка, или за Флорида.

Съпругата на Бен, Кери Пайтзъл, не можела да подкрепи никое от твърденията на Холмс, но казала, че е знаела за застрахователната измама и че е била местена от едно място на друго, с обещания скоро да види семейството си. Тя била напълно объркана от цялото това преживяване и нейното тревожно поведение накарало полицаите да мислят, че Пайтзъл най-вероятно е мъртъв. Те я обвинили в конспирация и я арестували, макар и да изпитвали съжаление към нея. Тя изглежда била попаднала в нещо, което почти не разбирала.

Понеже измамата се била случила във Филаделфия, детектив Томас Крауфорд пристигнал в Бостън, за да ескортира Холмс обратно в Града на братската любов. По пътя Холмс се хвалел на детектива със своята криминална кариера, казвайки, че през живота си е извършил достатъчно злини, за да бъде обесен дванадесет пъти. Той му разказал цветисти истории за своите разнородни мошеничества и заявил, че притежава способността да хипнотизира хората да правят онова, което той иска. Той дори предложил на детектива 500 долара, за да му позволи да упражни способностите си върху него и да избяга. Крауфорд не бил впечатлен и отказал сделката, но, когато репортерите научили за случая, те започнали да приписват на Холмс свръхестествени сили.

Впоследствие Холмс бил изпратен в затвора Мояменсинг и останал там няколко месеца. Неговата влажна килия била с размери 3 на 4 метра, с решетка на прозореца и електрическа крушка на тавана. Той имал добро поведение и, въпреки всекидневните журналистически разкрития за неговите непрестанно появяващи се нови зловещи престъпления, пазачите очевидно го харесвали. Някои от тях му вършели услуги, доставяйки му сутрешния вестник и го държали в течение на разследването. Той скоро осъзнал, че е трябвало да измисли по-добро самопризнание.

Промяна в историята

През декември 1894 г. Холмс признал на полицията, че подхвърленият труп наистина е на Пайтзъл, но казал, че той не е бил убит. Според новата версия на историята му, Пайтзъл, заедно с още двама мъже и съпругата си, били съучастници в измамата. Пайтзъл бил наел къщата на 1316 „Калоухил“ и я бил заредил с бутилки пълни с химикали. Всичко вървяло по мед и масло, но Холмс забелязал, че Пайтзъл пие твърде много, и един ден го заварил да лежи мъртъв на пода. Пайтзъл бил изпаднал в депресия и бил използвал твърде много хлороформ. Холмс решил да продължи с плана си и повредил тялото, така че да стане трудно за разпознаване, унищожил самоубийственото писмо, което Пайтзъл бил написал, и инсценирал експлозията. След това напуснал града заедно с децата на Пайтзъл и зачакал пресата да публикува новината за откритото тяло. Съпругата на Пайтзъл не знаела какво става с децата й в продължение на няколко месеци, след което Холмс й съобщил, че те са на сигурно място в Англия, под попечителството на някоя си Мини Уилямс.

На 3 юни 1895 г. Холмс бил изправен пред съда за конспирация с цел застрахователна измама и понеже присъдата му щяла да бъде лека, неговите адвокати го посъветвали да пледира за виновен, което той и направил. Обявяването на присъдата му било отложено за по-късна дата, но вече дори и вестниците настоявали за информация, касаеща децата на Пайтзъл. Те били потънали в дън земя и репортерите искали да знаят къде са. Същото искала и майката Кери Пайтзъл. Някой трябвало да направи нещо.

С този случай бил натоварен детектив Франк Гийър, който започнал да издирва липсващите деца на Пайтзъл, или техните останки, като в крайна сметка открил второто. По-късно Гийър написал книга за своя международен поход. Дори след края на мисията си той не осъзнавал точно с какво чудовище си има работа.

Тревожен въпрос

Гийър бил едър мъж с приятно честно лице, украсено с моржов мустак. Неговата съпруга и дъщеря наскоро били загинали в пожар и той бил загубил голяма част от теглото си. Холмс не предлагал никаква помощ в търсенето, освен че казал, че децата са били оставени при попечител, като едно от момичетата се преструвало на момче. Той дори пролял малко сълзи, огорчен от идеята, че някой би могъл да го обвини в убийството на невинните дечица. Той имал дарбата да лъже с завидно цветисто умение. Според Гийър, Холмс бил надарен актьор и завършен измамник, така че той не можел да се довери на нито една негова дума. Особено, когато се оказало, че така наречената пазителка на децата Мини Уилямс също липсва, заедно със сестра си Нети.

Холмс четял вестниците всеки ден и променял фактите в историята си според ситуацията. Гийър забелязал това и по-късно отбелязал в книгата си как това идеално се вписва в модела на поведение на Холмс: той играел игрички и променял стратегията си във всеки удобен момент, за да движи хората около себе си като пешки по шахматната дъска. Това карало детектива да се чувства неспокоен. Никога не можело да се разбере дали казаното от Холмс е истина… и какво би могъл да замисля в същото време.

Холмс си признал, че 15-годишната Алис Пайтзъл е била с него при разпознаването на баща й, след което той бил прибрал и отвел със себе 8-годишния Хауърд и 11-годишната Нели. Алис и Нели били писали писма до майка си, но Холмс ги прибирал без да ги изпрати (те били намерени у него при ареста му). Той бил казал на майка им, че децата са оставени на грижите на Мини Уилямс – някаква заможна жена в Англия. Той бил изказал пред нея предположението, че може би тази жена прибира писмата на децата, тревожейки се за тяхната безопасност. Но Гийър не можел да открие никаква следа от Мини Уилямс или трите деца, които уж били с нея. Всъщност улицата, на която според Холмс живеела богатата дама, изобщо не съществувала в Лондон. Вместо да замине за Англия, както Холмс се опитвал да го накара, Гийър насочил усилията си в Северна Америка.

Дълго пътуване

На 26 юни детектив Гийър се качил на влака, взимайки със себе си писмата на Алис и Нели, снимки на децата и на Холмс, и няколко техни вещи и дрехи. Никой в областната прокуратура не вярвал, че след толкова дълго време ще бъде възможно да се открие нещо. Те смятали, че Холмс е убил децата и се е отървал от телата им. Застрахователната компания обаче с готовност финансирала пътуването.

В Синсинати той показвал снимките и разпитвал в хотелите за Холмс и децата, и накрая попаднал на един човек, който си спомнил малка група пътници начело с мъж, представящ се като Алекс И. Кук. Холмс бил използвал и преди това име. Човекът насочил Гийър в друга посока и, след много разпитване, той намерил една жена, която била виждала Холмс заедно с някакво момче в една къща, където била доставена огромна печка.  Холмс бил подарил печката на жената, вероятно защото забелязал, че тя го наблюдава. Гийър чувствал, че е тръгнал по вярната следа и заминал за Индианаполис, където според писмата била следващата дестинация на Холмс.

В този град Гийър надушил следа, която му дала добра представа за това къде са били децата. Денят бил страшно горещ, което правело разследването още по мъчително. Накрая обаче, странната игра на Холмс се изяснила: той местел съпругата си (една от трите му съпруги, неподозиращи за многоженството му) и трите деца из града, като двете страни не знаели една за друга. Гийър не можел да разбере защо, ако Холмс възнамерявал да убие децата, би полагал такива неимоверни усилия, и би хвърлял толкова много средства, за да ги мести така често. Пъзелът се усложнявал, а съдбата на децата все още оставала неясна.

След това Гийър заминал за Чикаго и Детройт, градът, от който Алис била написала последното писмо до майка си, в което изразявала тревогата си, че не са заедно. За своя изненада той разбрал, че Холмс е добавил нова фигура в играта си – мисис Кери Пайтзъл и нейните две други деца. Той я бил настанил само на три пресечки от мястото, където живеели трите й отвлечени деца, без да допусне те да осъзнаят, че са толкова близо едни до други. Алис била написала в писмото си още нещо, което накарало кръвта на Гийър да изстине: „Хауърд вече не е с нас“.

Момичетата

Пристигайки в Торонто, Гийър издирил агентите по недвижими имоти, за да разбере дали някой е наемал от тях къща само за няколко дни. Той открил една къща, заобиколена с двуметрова ограда, която Холмс бил взел под наем. Семейството, което сега живеело там, било забелязало, че пръстта под къщата им е разровена. Гийър уредил да започнат разкопки на мястото, вярвайки, че ще намери там едно или повече от децата. Копаенето продължило до късно вечерта, но нищо не било открито. Тогава се оказало, че всъщност предишният наемател не е бил Холмс. Но упоритият детектив все още вярвал, че децата са били убити някъде в този град, и скоро намерил друга къща под наем, която изглеждала подозрително. Той отишъл да я провери.

Нели Пайтзъл

Нели Пайтзъл

Гийър научил, че с наемателя на къщата е имало три деца. Той бил поискал назаем лопата, за да зарови картофи в мазето, и бил донесъл със себе си само легло, дюшек и един голям сандък. Една жена разпознала по снимката Холмс, като човека, който бил наел къщата. Гийър отишъл там и установил, че почвата в тъмното мазе е разровена на едно място. Когато забил лопатата в пръстта, се разнесла смрад, и той разбрал, че е на правилното място. Неговото дълго и мрачно пътуване му донесло това, на което той едновременно се страхувал и надявал: човешки останки. На един метър дълбочина той се натъкнал на малка кост от ръка и тогава се обърнал към една погребална агенция да довърши работата. Гробарите ексхумирали труповете на две необлечени момичета, за които Гийър смятал, че са Нели и Алис Пайтзъл.

Алис лежала на една страна, а Нели по лице, като сплетената й коса се спускала спретнато по гърба й. Гробарите извадили телата от изкопа и ги поставили в ковчези. Когато Нели била повдигната, нейната тежка плитка се отделила заедно със скалпа от черепа й.

Гийър бил поздравяван наляво и надясно за успеха си. Той изпратил телеграма до Филаделфия за случилото се.

Претърсването на къщата донесло една играчка, която съвпадала с описанието на един от предметите, за които Кери Пайтзъл била казала, че децата са взели със себе си. Това, както и намерените частично обгорени дрехи, представлявало, според Гийър, достатъчно доказателство за самоличността на жертвите. Мисис Пайтзъл била доведена в Торонто, за да потвърди идентификацията. Било й позволено да види само косите и зъбите на децата си, тъй като останките били в твърде разложено състояние. Тя незабавно ги познала и изгубила съзнание.

Гийър знаел, че му предстои да намери още едно дете: малкият Хауърд. Мисията му все още не била изпълнена. Той използвал логиката си и подсказките от писмата, и установил, че Хауърд е бил виждан отделно от момичетата преди пристигането им в Детройт. Било време да се върне в Индианаполис.

Откритие

Той пристигнал там на 24 юли. Както и преди, той се свързал с агентите по недвижими имоти в града, за да получи информация за краткосрочни наеми от миналия октомври. Сега вече цялата нация следяла разследването на Гийър с интерес и вестниците веднага обявили пристигането му в града. Хората го смятали за истински Шерлок Холмс и искали да проследят всяка негова стъпка. Това било едновременно проклятие и преимущество. Той получавал много следи, по които тръгвал, но повечето от тях просто загубвали времето му. Дните идвали и си отивали, без той да открие нищо съществено. Започвало да му се струва, че никога няма да намери малкия Хауърд.

Във Филаделфия Холмс жадно поглъщал новинарските подробности за пътуването на Гийър. Първоначално той се чувствал всесилен, вярвайки, че Гийър никога няма да може да намери децата. Но с откритието на останките на момичетата нещата започнали да му се струват по-мрачни. Той трябвало да измисли история, с която да се оправдае, и да хвърли вината върху другите. Въпреки че го направил, детективите анализирали внимателно писмата на децата и изпратили на Гийър някои идеи. Някои неща били останали недогледани, или недоразбрани, и, подпомогнат от колегите си, Гийър разкрил, че децата са били в Индианаполис четири дни по-дълго, отколкото смятал в началото. Той заминал за Чикаго, за да провери един наскоро открит детски скелет, но той не бил на Хауърд. Холмс продължавал да отказва съдействие. Кралят на измамите хвърлил вината на друг човек като вероятния извършител.

Гийър пътувал до още няколко места, но инстинкът му подсказал да се установи в Индианаполис и да продължи търсенето си там. Въпреки липсата на успех, той продължавал да вярва, че ще направи пробив в този град. Но имал нужда от нова стратегия.

Добър инстинкт

Той започнал да обикаля систематично малките градчета около Индианаполис и се натъкнал на следа в Ървингтън. Там, през октомври, някакъв груб и рязък мъж, приличащ на Холмс, бил наемал къща. Сприхавият наемател бил придружен от едно момче. Облекчен и сигурен, че е намерил края на следата, Гийър отишъл да разгледа имота.

На пода на мазето нямало следи от копаене, което първоначално го обезкуражило, но в една малка ниша имало един сандък, а близо до него пръстта била разбутана. Гийър разровил мястото, но не открил нищо. В хамбара открил печка на въглища и си спомнил, че и по-рано Холмс бил поръчвал такава. По печката имало следи, които приличали на засъхнала кръв. Мисис Пайтзъл идентифицирала по телеграфа сандъка като свой.

Алис и Хауърд Пайтзъл

Алис и Хауърд Пайтзъл

Гийър напуснал мястото, но се върнал, когато чул, че има новини. Един доктор, който се бил ровил наоколо, му показал парчета от овъглени кости – част от череп и бедрена кост – които според него принадлежали на дете от мъжки пол. Костите били открити в комина. Гийър разрушил комина и открил още човешки останки – пълен комплект зъби и парче от челюст, които според зъболекаря, принадлежали на момче на възраст между 7 и 10 години. В дъното на комина била открита огромна овъглена маса, която, след като я нарязали, разкрила доста добре изпечените част от стомах, черен дроб и далак. Тазът на тялото също бил открит. Доста очевидци били виждали Холмс през октомври и без проблеми го идентифицирали от снимката, показана им от Гийър. Един от тях дори си спомнил, че му е помогнал да монтира печката.

Убеден, че е намерил Хауърд Пайтзъл, Гийър най-сетне можел да спи спокойно. Датата била 27 август, цели два месеца от началото на пътуването му и пет седмици откакто бил намерил злочестите сестри на Хауърд.

На 12 септември голямото жури произнесло обвинителен акт срещу Холмс за убийството на Бенджамин Пайтзъл. Той пледирал за невинен и датата на процеса му била насрочена за 28 октомври. Докато правел мили очички за пред съда, жителите на Чикаго продължавали да научават нови и нови неща за него. Изглежда Холмс имал доста дълъг списък с убийства на свое име.

Страната на възможностите

Холмс, чието истинско име било Хърман Уебстър Мъджет, бил пристигнал в Чикаго през 80-те години на 19-и век вече женен за две жени. Градът се подготвял за Световния панаир, или Голямата експозиция, което означавало, че за един умен човек съществували достатъчно възможности за измами и кражби. Около 27 милиона души посещавали продължаващия шест месеца панаир, което претоварвало градските ресурси и вдъхновявало множество престъпления, повечето от които полицията не успявала да разследва. Холмс бил сред онези, които получили това предимство.

Той пресметнал колко много ще бъдат посетителите, които ще търсят квартира възможно най-близо до панаира, знаейки, че сред тях ще бъде най-уязвимата плячка: самотни, наивни жени, които лесно биха се поддали на един преуспял и очарователен доктор. Той се представял като възпитаник на престижен медицински университет и заможен човек.

Неговата първа работа била като служител в аптеката на 63-та и „Саут Уолъс Стрийт“, но той скоро сложил ръка на магазина, след като собственичката мисис Холтън и нейната дъщеря заминали за Калифорния, без никой повече да чуе за тях. От другата страна на 63-та улица имало един имот, който той закупил. Скоро, чрез убийства и измами, Холмс събрал достатъчно средства, за да построи своя триетажен, разполагащ със 100 стаи хотел, който той наричал Замъка. Когато почувствал, че е време да изчезне, Холмс се опитал да го подпали, за да прибере застраховката.

Сега в тази сграда детективите открили доказателства за дори още по-големи престъпления от мошеничеството и многоженството на лукавия измамник.

Замъкът на смъртта

Холмс предлагал стаи на млади жени, които идвали на панаира, но много от тези жени изчезвали безследно. Освен това той бил наемал на работа момичета, които също се изгубвали без следа. Уликите сочели, че Холмс е измъчвал и убивал тези жени, отървавайки се от труповете им в пещта в мазето си. Той имал практиката да сваля плътта от телата им и да продава скелетите им на медицинските училища.

Замъкът на смъртта

Замъкът на смъртта

Замъкът на Холмс разполагал със звукоизолирани стаи с тайни шпионки, покрити с азбест стени, тръби за газ, плъзгащи се стени и отдушници, които той контролирал от стаята си. Много от стаите имали нисък таван и тайни отвори в пода, оборудвани със стълби, които водели към други по-малки стаи под тях. Сградата разполагала с тайни проходи, фалшиви подове, стаи екипирани за изтезания, и специално оборудвана операционна. В замъка имало и намаслени улеи, които водели надолу към мазето на две нива, в което Холмс бил инсталирал една огромна пещ. Смятало се, че Холмс е настанявал своите избрани жертви в специалните стаи, в които е пускал смъртоносен газ, наблюдавайки реакциите им и контролирайки процеса от собствената си спалня. Очевидно той е получавал някакво морбидно удоволствие от цялата процедура. Понякога възпламенявал газа, за да ги кремира живи. Друг път ги завързвал на „еластомера“ – удължено легло с ремъци – за да види доколко може да се разтяга човешкото тяло. Когато приключел с тях, ги спускал надолу по улеите в мазето си, където ги очаквали цистерни с киселини и други химикали.

Детективите открили в Замъка няколко цели скелета и многобройни овъглени фрагменти от кости, сред които имало и тазова кост на 14-годишно момиче. Те се натъкнали и на окървавена примка от бесило и изба пълна с негасена вар. Холмс обаче твърдял, че няма нищо общо с никакви убийства. Той заявил, че жените сами са посягали на живота си, или са били убити от някой друг. Заглавията в пресата крещели за „Хотела на смъртта“. „Чикаго Трибюн“ обявил, че „Замъкът е гробница!“, а „Филаделфия Инкуайърър“ описал останките открити в хотела-костница. Не след дълго започнали да се издават серии от евтини криминални книжки, посветени на случая, които да утолят любопитството на публиката и да донесат огромни печалби на създателите си. Авторите правели обширни проучвания, простиращи се назад до 1879 г., за да открият дори още повече убийства извършени от Холмс. Според чикагската полиция броят на жертвите му вероятно достигал 150 души. Във Филаделфия за любопитните отворил врати „Музеят на Холмс“. Холмс обаче бил подготвен. Благодарение на дарбата си на измамник той винаги постигал своето, и осъзнал, че и сега може да го направи. Той започнал да пише мемоарите си.

Изкуството да убеждаваш

За да изчисти името си 34-годишният Холмс написал „Собствената история на Холмс, в която той бе набеден в многобройни убийства и конспирации“. Той прикрепил към книгата своя затворнически дневник, вероятно измислен от него впоследствие. Дневникът съдържал дълги и скучни описания на всекидневните му занимания и целта му била да накара хората да повярват, че е съвсем обикновен човек, който се интересува от книги.

Той твърдял, че убийствата, в които е обвинен, представляват явен опит да бъде вкаран на всяка цена зад решетките. Той искал официално и публично да се отрече от всички тях. Холмс продължавал с разказ за живота си, включвайки и пълни подробности за отношенията си със семейство Пайтзъл.

В тези мемоари, които били публикувани с помощта на един журналист, Холмс описва Гилмантън Академи в Ню Хемпшир – градът, в който бил израснал като Хърман Уебстър Мъджет. Той бил роден там през 1861 г. и твърдял, че е имал съвсем обикновен живот, с обикновени родители и нормално ученическо всекидневие.

Той описва превратната точка в живота си, когато няколко по-големи момчета го заставили да проникне в кабинета на градския доктор, и да се изправи лице в лице със скелета там. Този зъл и опасен номер оставил дълбок отпечатък у малкото момче, но пък за сметка на това излекувал завинаги всичките му страхове. Той приписва желанието си да следва медицина точно на този инцидент.

Той разказва и за своите детски лъжи и бели, и как баща му го е наказвал за тях. Чак в колежа извършил своята първа наистина нечестна постъпка: представил една книга като своя и спечелил пари от лъжата си. Той получил медицинската си диплома в Университета в Мичиган и отворил собствен кабинет. След това се опитал неуспешно да извърши първата си застрахователна измама, помагайки на някого да инсценира собствената си смърт с помощта на откраднат труп. После работил за кратко като лекар в една психиатрична клиника, като спомените от това преживяване го преследвали с години. Променил името си на Х. Х. Холмс и започнал да се представя за аптекар в Чикаго. Това било зловещото начало на неговата кариера.

Близки срещи

Холмс продължава да разказва за злочестините си в своите мемоари, описвайки несгодите, които се били стоварили върху него, и трудностите, които бил изпитал преди да се срещне с Бен Пайтзъл през 1888 г. Те сключилили партньорски взаимоотношения, захващайки се с най-различни начинания, които им носели взаимна изгода. Холмс уверявал своите читатели, че някои от изчезналите жени били споменавали за заминаване преди да бъдат изгубени следите им. Той заявявал, че много от младите дами били живи, здрави и преуспявали благодарение на запознаството си с него.

Мини Уилямс

Мини Уилямс

Колкото до Мини Уилямс, която била изчезнала без следа, Холмс казвал, че тя е била налегната от трудни времена, имала незаконно дете, и била склонна към самоубийство. Тя била направила аборт, заради което се почувствала страшно засрамена и напуснала всичките си близки. За известно време била негова секретарка и често се хранела в дома му – което, според него, би обяснило наличието на нейни кости в пещта. Нейната сестра Нети й била дошла на гости и не след дълго умряла. Холмс твърдял, че Мини била решила, че сестра й харесва Холмс и затова я била убила, удряйки я със стол. Холмс бил помогнал на Мини да сложат тялото в един сандък и да го изхвърлят в езерото Мичиган.

След този инцидент Холмс бил скъсал всякакви отношения с Мини. Тя си тръгнала и той изгорил дрехите, които била оставила след себе си, а някои от тях дал на Пайтзъл. Никой не чул повече за Мини… с изключение на Холмс, който твърдял, че й бил помогнал да направи инвестиции с имоти в Тексас.

Той описвал как за първи път е срещнал семейство Пайтзъл и бизнес начинанията, в които бил замесен с Бен. Той настоявал, че не е имал мотив да убива никого, казвал, че винаги е бил много щедър и алчността не била присъща за характера му. Той нямал избухлив характер и не бил правил нечестни сделки. Той не бил умствено болен, тъй като в семейството му нямало такива случаи, а и докторите не били открили признаци за това досега. Относно инцидентът с Пайтзъл, Холмс твърдял, че той е бил по-ценен за него жив, отколкото мъртъв.

В заключение той пише: „Искам да кажа, че аз съм твърде обикновен човек… и планирането и извършването на злините, в които съм набеден, е извън моите способности“.

Тази публикация обаче била толкова прозрачно самооправдателна, че читателите предпочели по-сензационните материали, предлагани от вестниците. Никой в действителност не вярвал в историята на Холмс и тя просто се превърнала в интересен колекционерски материал за криминолозите.

В играта

Адвокатите на Холмс се опитали да отложат процеса му, но не успели. Освен това Чикаго и Филаделфия се борели помежду си за това кой да го съди пръв, но в крайна сметка той останал във Филаделфия. Процесът започнал, както било предвидено, на 28 октомври. Той продължил пет дни.

На първия ден Холмс се опитал да се защити, но се оказал неспособен да приведе доводи в своя полза. Френологът Джон Л. Кейпън направил анализ на Холмс, който бил публикуван по време на процеса в „Ню Йорк Уърлд“. Той описал неговото отблъскващо лице и посочил, че най-големите убийци имат сини очи. Изражението на Холмс било жестоко и нечовешко, а неговите безформени уши издавали престъпната му душа. С други думи Кейпън осъдил един човек, който все още не бил признат за виновен, единствено на базата на външния му вид.

Холмс настоявал да се защитава сам на процеса и съдия Арнълд му позволил. Той започнал да избира бъдещите съдебни заседатели и неговите адвокати напуснали съдебната зала. Холмс демонстрирал хладнокръвието, с което се справял със стреса, и се опитал да отхвърли всеки кандитат-заседател, който казвал, че е чел вестниците, но съдията му посочил, че това не е основателна причина за протест. Съдебното жури било избрано и процесът започнал.

Собствената му защита

Желанието на Холмс да се защитава сам било без прецедент. Преди него нито един обвинен в убийство не го бил правил, затова процесът бил наблюдаван от доста адвокати и студенти по право. Един репортер от „Филаделфия Инкуайърър“ описал представянето на Холмс като енергично и забележително. Той се държал почтително със съдията и непристойно с прокурора. Поискал да му бъде показана течността, с която според обвиненията бил отровил децата (прокурорът не разполагал с нея), и настоял да му се представят най-скорошните токсилогични анализи, настоявайки, че като доктор той самият би могъл да направи изследванията.

Скица на Х.Х. Холмс

Скица на Х.Х. Холмс

Той проявявал склонността често да се задълбочава в малки незначителни подробности, и непрекъснато се заяждал с прокурора. Холмс направил грешка, когато, след като трупът на Пайтзъл бил описан с най-ужасяващи подробности, поискал съдът да обяви обедна почивка защото бил гладен. Не показал никаква скръб от кончината на бившия си партньор и приятел. През останалата част от деня задавал професионално въпросите си, но не успял да спечели никакви точки в подкрепа на своята невинност. Свидетелите-експерти заявили до един, че Пайтзъл не е могъл да се самоубие, както твърдял Холмс.

Съдията обявил, че ще има вечерно заседание, въпреки протестите на Холмс. Той твърдял, че се чувства зле, но било ясно, че просто се опитва да спечели време. Вечерното заседание започнало с изненада: Холмс поискал съдът да позволи на защитниците му да се върнат към случая, и с това се отказал от ролята си на криминален адвокат. Макар сега да разполагал с компетентна защита, той вече бил успял да навреди на случая си. Между неговите шутовщини и очевидното му изтощение в края на първия ден, съдебните заседатели били успели да хвърлят добър поглед върху липсата на съвест у обвиняемия, и неспособността му да разтърси най-важните свидетели. Той може и да не бил признал вината си, но неговите действия показвали, че признава поражението си. Той се изправил само още веднъж, за да разпита поредния свидетел – неговата последна любовница и трета съпруга, която свидетелствала срещу него. Показвайки доста силни емоции, сякаш разтърсен от нейната измяна, той въпреки всичко не успял да я накара да промени показанията си, касаещи неговото поведение в деня, в който Пайтзъл бил убит.

Обвинението старателно изложило своя случай, с помощта на 35 свидетели от различните места, които Холмс бил посетил след убийството на Пайтзъл. Експертите на обвинението заявили, че хлороформът, с който уж Пайтзъл се бил самоубил, всъщност му е бил даден, когато той вече е бил мъртъв. Следователно Пайтзъл не бил умрял от естествени причини или от собствената си ръка. Тъй като Холмс сам си бил признал, че е бил с него по същото време, изборът за съдебните заседатели бил ясен. Освен това Кери Пайтзъл спечелила съчувствието на съдебната зала със своя покъртителен разказ за това как е научила, че децата й са мъртви. В своите заключителни аргументи, които продължили повече от два часа, прокурорът Греъм нарекъл Холмс най-опасния човек на света, и помолил заседателите да не се страхуват да изпълнят дълга си и да постъпят като честни хора.

Накрая съдебните заседатели обявили Холмс за виновен в убийството на Бенджамин Пайтзъл и съдията го осъдил на смърт чрез обесване.

Неговият край

Х. Х. Холмс увисва на бесилото на 7 май 1896 г. Неговото последно ядене се състояло от варени яйца, сухари и кафе. Дори на бесилката той отново променил историята си. Заявил, че е убил само двама души и се опитал да говори още, но в 10:13 ч. трапът се отворил и той увиснал на въжето. Той се гърчил в продължение на 15 минути, преди да настъпи смъртта му.

Преди да умре, страхувайки се, че тялото му може да бъде откраднато от мародери, Холмс бил изказал едно желание: той не искал да му бъде правена аутопсия и инструктирал адвокатите си да се погрижат да бъде погребан в ковчег пълен с цимент. Гробът му също трябвало да бъде запълнен с цимент и не бивало да бъде обозначаван с надгробен камък.

Адвокатите на Холмс отхвърлили предложения на стойност от 5000 долара за тялото на Холмс и дори отказали да дадат мозъка му за изследвания във филаделфийския Уистар Институт, които искали чрез него да проучат как работи ума на един престъпник.

По време на случая се появил още един феномен, изразяващ се в нездравия интерес на обществото към сензационните престъпления. Хиляди хора се тълпяли да зърнат мястото на убийствата в Чикаго. Един бивш полицай превърнал скандалната сграда в „Замъка на ужасите на Холмс“ – атракция, която щяла да предлага турове с екскурзовод от стаите за обгазяване и изтезания, до мазето с пещта и киселините. Но още преди да отвори врати, сградата мистериозно се подпалила и изгоряла до основи.

Толкова много хора, които наемали стаи от Холмс по време на Панаира били изчезнали, че сензационният предполагаемият брой на неговите жертви достигнал сензационната бройка от 200 души. Но в действителност никога няма да разберем колко са били жертвите му.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –