Публикувано на: 28 март, 2009

Андрей Чикатило е съветски сериен убиец, който погубва най-малко 50 деца и младежи в периода 1978-1990 г. Неговият случай става знаменателен не само заради огромния брой на жертвите му, но и защото усилията на съветската милиция да предупреди за опасността обикновените граждани по време на разследването биват осуетени от официалната идеология на страната, според която явлението сериен убиец не би могло да съществува в едно комунистическо общество.

Първи следи

Първото открито тяло представлявало предимно кости. Един човек, който търсел дърва в „лесополоса“-та (изкуствено залесен участък, предотвратяващ ерозията), се натъкнал на останките. Горският пояс бил широк едва 45 метра и през него минавала пътека, но тялото било забелязано чак в доста напреднал стадий на разлагане. По някои от костите били останали малки парченца кожа, а от черепа висял кичур черна коса. Мъжът, който открил останките, подал сигнал в милицията.

По оставеното по гръб тяло нямало дрехи годни за идентифицирането му, а главата била обърната на една страна. Ушите били сравнително незасегнати от разлагането и по тях се виждали мънички дупки за обици. Това, заедно с дължината на косата, подсказвало, че жертвата е от женски пол. От положението на тялото можело да се съди, че тя се е опитвала да се бори с нападателя си. Изглежда две от ребрата й били счупени, вероятно с нож, а по-обстойният оглед показал множество прободни рани в костта. В очните кухини очевидно било дълбано с нож, както и в областта на интимните части.

Онзи, който е направил това, смятала милицията, трябва да е бил някакъв обезумял звяр.

Властите имали сигнал за изчезнало 13-годишно момиче – Любов Бирюк от близкото селище Новочеркаск. Следователите се свързали с чичото на изчезналото момиче, който я бил търсил навсякъде, когато тя изчезнала в началото на месеца. Той пристигнал на местопрестъплението, за да види останките.

Чичото на Любов, вероятно вкопчвайки се в последната искрица надежда, казал, че косата на племеницата му не е толкова тъмна, а и му се струвало, че тези кости са лежали тук по-дълго време от изчезването на Любов.

Майор Михаил Фетисов

Майор Михаил Фетисов

Няколко часа по-късно майор Фетисов пристигнал от Ростов-на-Дон, най-близкия голям град. Той бил главен детектив за целия район. Фетисов поискал докладите за други изчезнали лица в областта и заповядал милиционерите-курсанти да претърсят заобикалящите гори. Той също наредил да се вземат отпечатъци от останалата по пръстите на жертвата кожа.

На следващия ден търсачите открили един жълт сандал и жълта чанта, съдържаща кутия цигари от същата марка, която младото момиче било изпратено да купи. След това отпечатъците, взети от трупа и от подвързиите на учебниците на момичето, потвърдили, че тялото е на Любов. ДНК анализите за идентифициране на тяло все още не били открити в онези години, но доказателствата показвали със сигурност, че това е липсващото момиче. Патологът предполагал, че високите температури и силните валежи са допринесли за ускоряването на процеса на разлагане.

Въпреки старателното претърсване на района, около останките не били открити улики, които да помогнат за идентифицирането на убиеца. Роклята на Любов също липсвала. Това означавало, че от нея не могат да се снемат проби. Случаят се смятал за случайно нападение, което едва ли щяло лесно да бъде разкрито.

Според Робърт Кълън, автор на книга по случая, повечето от убийствата в района попадали в две категории: интимни убийства, при които някой изпада в ярост, или се напива и напада някого, когото познава, обикновено член от семейството; и способстващи убийства, извършвани, за да се вземе нещо от жертвата. Но никой от семейството на момичето не ставал за заподозрян и тя не носела в себе си нищо ценно.

Близо до тялото имало пътека, по която често минавали хора, а пътят бил само на 70 метра разстояние. Престъплението било доста рисковано и твърде усърдно. Макар сексуалните престъпления да се считали за прояви, възможни единствено в разглезените западни общества, на лице били достатъчно признаци, че този инцидент представлява точно това.

По-късно от доклада на аутопсията става ясно, че тя е била нападната из отзад и е била ударена силно по главата с дръжката и острието на ножа едновременно. Вероятно момичето веднага е изпаднало в безсъзнание. Тя била наръгана най-малко 22 отделни пъти и била осакатена и по други начини. (Според книгата „На лов за дявола“ на Ричард Лори, разказана отчасти от гледната точка на убиеца, броят на раните е бил 41.)

Милицията разработила няколко версии и започнала да търси възможните заподозряни: умствено болни, непълнолетни престъпници, или лица с история в сексуалните престъпления. Те се опитали да разберат кого е познавала Любов и как би могла да се е сблъскала с убиеца.

Тогава един мъж, който бил осъден за друго изнасилване, научил, че е заподозрян и веднага се обесил. Това изглежда слагало край на разследването. Други обещаващи заподозряни нямало, а според милицията, убиецът бил намерил своя собствена форма на изкупление, самоубивайки се.

Но тогава се появила още една жертва.

Отдел за особено сериозни случаи

По-малко от два месеца след откриването на тялото на Любов един железопътен работник, който вървял близо до гарата в Шахти, се натъкнал на скелетни останки. Те изглежда били стояли на мястото приблизително шест седмици и скоро било определено, че принадлежат на жена. Тялото било съблечено и лежало с лице към земята, с разтворени крака. Това, което накарало разследването да обърне внимание на този случай, били ключовите му прилики с предишния: многобройни прободни рани и разкъсани очни ябълки.

Тъй като нямало лице, с подобен ръст и пол, обявено за издирване, тялото не било разпознато.

Само месец след това един войник, събиращ дърва на около 16 км. на юг, се натъкнал на друго женско тяло, лежащо с лицето надолу. Тя била покрита с клонки, а прегледът показал същия модел прободни рани и наранявания на очните дъна. И това тяло останало неидентифицирано.

Връзката била очевидна. Най-малко три жени били станали жертва на сериен убиец. Но никой не признавал това, особено пред пресата. Официално това били три отделни, неразкрити случаи на убийство.

Виктор Бураков

Виктор Бураков

Майор Фетисов организирал специален екип от 10 души, изцяло посветен на разследването. Той възнамерявал да стигне до дъното на тази работа и да попречи на този маниак да убива още невинни жени. Сред хората в екипа му бил и втори лейтенант от криминалната лаборатория Виктор Бураков. Той бил най-добрият в анализа на веществени доказателства, като пръстови отпечатъци и отпечатъци от стъпки, и бил експерт в бойните изкуства. През януари 1983 г. Бураков бил поканен да се присъедини към Отдела за особено сериозни случаи.

През същия този месец била открита и четвърта жертва. Тя изглежда била убита преди шест месеца и била оставена близо до мястото, където била намерена втората жертва. При нея се наблюдавали същите прободни рани, но част от дрехите й били открити наблизо. Предполагало се, че е тинейджърка.

Всичко, което знаела милицията до този момент, било, че убиецът – когото наричали Маниака – не пуши (иначе би взел цигарите, намерени близо до Любов), и, че е мъж. Той имал някакъв проблем с очите на жертвите, но властите нямали представа дали ставало въпрос за суеверие или фетиш. Във всеки случай, избождането на очите показвало, че убиецът прекарва известно време с жертвите си след смъртта им.

Без да разполага с определени следи отделът решава да погледне назад във времето и да провери дали не е имало и други жертви. Първата истинска задача на Бураков била да поеме ръководството на разследването в Новошахтинск, където току-що било обявено за издирване едно 10-годишно момиченце.

Объркване

Олга Сталмаченок била тръгнала на урок по пиано на 10 декември 1982 г.  и оттогава никой не я бил виждал. Бураков разпитал родителите й и научил, че тя се е разбирала с тях и нямала причина да иска да избяга от къщи. Родителите й, обаче били получили някаква странна пощенска картичка, подписана от „Садистичната Черна котка“, в която пишело, че дъщеря им е в гората, и предупреждавала, че през тази година ще има още 10 жертви. Бураков сметнал това за някаква извратена шега, но все пак се опасявал, че момиченцето може би е мъртво.

На 14 април, четири месеца след изчезването й, тялото на Олга било намерено на едно поле, намиращо се на около 5 км. от музикалната консерватория, където тя ходела на уроци. Голото й тяло лежало в замръзналия тракторен коловоз на кооперативната ферма. Милицията не преместила тялото, за да може Бураков да го види. Тъй като била убита през зимата, трупът й бил запазен от снега и следите от раните с нож си личали ясно по синьо-бялата й кожа. Черепът бил пробит, както и гърдите и коремът й. Ножът бил проникнал в тялото дузина пъти с изключителна ярост, размествайки органите вътре в него. Убиецът се бил прицелил специално в сърцето, белите дробове и интимните части. Както и при другите случаи, нападателят бил повредил очите й с ножа си.

Бураков знаел без съмнение, че трябва да търси свиреп, сексуално мотивиран сериен убиец, който започвал да напада жертвите си все по-често, привличайки внимание към това, което върши, но без да оставя никакви следи. Бураков не разполагал с информация за подобни случаи, която би могъл да използва за изготвяне на профил. Смятало се, че мъжете, които убиват по този начин, са малко и единствено висшестоящите служители били запознати с подробностите от подобни разследвания.

Бураков, който последвал дългия маршрут от горското стопанство до мястото, където било оставено тялото, смятал, че убиецът е имал кола. Той също така бил сигурен, че човекът не предизвиквал страх у хората, които доближава. В неговата външност не би трябвало да има нещо явно, което да предизвиква тревога у жените и децата. Това правело откриването му още по-трудно. Възможно било той да прикрива някакво умствено разстройство, което евентуално да бъде забелязано от хората.

Отделът решил да се посвети изцяло на разследването на познатите сексуални насилници в района и в частност да проучи къде точно са били те на 11 декември. След това щели да се насочат към освободените от болниците умствено болни пациенти и после към мъжете, които живеели и работели в околността, и, които притежавали кола. Към случая били привикани и експертите по почерци, които сравнили картичката с почерците на всички хора в града. Това била еднообразна и изморителна работа, с минимални шансове за успех.

Това, което не знаели е, че близо до Шахти по подобен начин било убито едно 15-годишно момче, чието тяло било затрупано от падащия сняг. Той щял да бъде открит едва по-късно.

Следващите четири месеца не донесли нищо ново и тогава убиецът ударил отново. В един друг залесен пояс, близо до Ростов-на-Дон, група момчета се натъкнали на кости в едно дере. И този не път властите не успели да свържат останките с някое изчезнало лице, но анализът на костите не само че свързал това престъпление с останалите, но и показал, че те принадлежат на момиче със Синдрома на Даун. Това улеснявало нещата до известна степен и милицията се заела да проверява специализираните училища в района, за да се опита да установи самоличността на жертвата.

През същата тази зима в горите била убита и една 45-годишна жена, но никой не я свързал със серията убийства от „лесополоса“-та. Това щяло да стане по-късно.

Оказало се, че убитото момиче е на 13 години и е посещавало училище за деца в нейното състояние. Никой не бил подал сигнал за изчезването й, тъй като тя често отсъствала. Нейният случай отстъпил място на следващото тяло, което било открито през септември в гористата местност близо до летището в Ростов, на 3 км. от жертва №6. Този път жертвата била 8-годишно момче. То било намушкано също като останалите и очите му били извадени. Оказало се, че момчето липсва от 9 август. То било използвало обществения транспорт точно като момиченцето, което ходело на уроци по пиано.

Това ново развитие на нещата озадачило всички. Основният анализ, към който се придържали досега, разполагайки с толкова оскъдна информация за убиеца, бил, че той търси един и същ тип жертви. Този човек убивал възрастни жени и малки деца, момичета и момчета. Разследващите се чудели дали нямат работа с повече от един убиец. Това изглеждало невъзможно, но също толкова невероятна изглеждала и идеята, че тъй различни жертви биха могли да задействат еднакъв тип сексуална агресия у един човек.

Тогава Бураков разбрал, че убиецът най-сетне е заловен. Това бил краят. Той се запътил към затвора, за да научи колкото се може повече за този човек.

Признание

Заподозряният бил 19-годишният Юри Каленик. Той бил живял години наред в дом за умствено изостанали деца и след това бил започнал работа в строителството. Той бил запазил приятелството си с по-големите момчета от детския дом и, когато едно от тях било разпитано за скорошните убийства, то казало, че Юри ги е извършил. И така, осланяйки се на показанията на едно изплашено и умствено недоразвито момче, властите повярвали, че са разкрили случая.

Юри бил арестуван и подложен на разпит. Той нямал право на адвокат или право да запази мълчание. Той почти не осъзнавал какво се случва с него. Въпреки това, обаче отричал всичко. Той не бил убил никого. Разпитът продължил няколко дни, защото милиционерите вярвали, че той ще се пречупи и ще си признае вината. Юри скоро осъзнал, че, за да прекрати побоите над него, ще трябва да каже на мъчителите си онова, което искали да чуят. Той признал за всичките седем убийства и прибавил към списъка още четири неразкрити убийства в района. Сега милицията се нуждаела единствено от подкрепящи доказателства. Младежът се оказал страхотна находка.

Виктор Бураков се захванал с по-нататъшното разследване. Юри изглеждал обещаващ заподозрян, тъй като имал умствено разстройство и използвал обществения транспорт. А и защо би си признал за подобни брутални престъпления, ако не ги е извършил? По онова време – а дори и сега – трудно се разбирала психологията на фалшивите самопризнания. По-малко интелигентните хора са по-податливи на внушение, особено, ако са изтощени, и биха казали на разпитващите всичко, само за да ги задоволят – обикновено, повтаряйки вече чутите във въпросите подробности.

Когато един заподозрян може да отведе полицията до мястото на убийството, това обикновено се смята за солидно доказателство за вина, а Каленик направил точно това в няколко от случаите. Но Бураков не бил убеден. Той забелязал, че Каленик не отива право към мястото дори, когато е съвсем близо до него, а сякаш се лутал наоколо, ослушвайки се за подсказки от страна на милиционерите. Бураков не смятал, че това е добър тест. Когато проучил неговите писмени показания, съмненията му нараснали още повече. Той осъзнал, че Каленик е получил на готово повечето от информацията, и казвал онова, което се очаквало от него, тъй като се чувствал заплашен.

Бураков тъкмо се чудел какво да предприеме, когато се появило поредното тяло.

Операция „Лесополоса“

В една друга гориста местност били открити останките на обезобразена млада жена. Зърната на гърдите й били откъснати – вероятно със зъби, коремът й бил разпорен, а едното й око било извадено. Тялото било престояло на онова място няколко месеца и дрехите на момичето липсвали. Каленик би могъл да е виновникът за това убийство, жертвата на което остава неидентифицирана, понеже по онова време бил на свобода. Но той не би могъл да е извършил убийството на следващата жертва, открита на 20 октомври.

Тя била убита приблизително преди три дни, когато Каленик вече бил задържан в управлението. Той със сигурност не я бил убил, но раните й били подобни на тези на другите жертви. Който и да бил убиецът, той ставал все по-дързък и свиреп в хирургическите си операции. Тази жертва била изцяло изкормена, а органите й липсвали. Този път, обаче очите й си били на мястото. Тя би могла да не е част от серийните убийства, но било възможно и убиецът да е сменил почерка си или да е бил прекъснат.

Четири седмици по-късно, недалеч от същото място, били открити скелетните останки на една жена. Смъртта на тази жертва била настъпила през лятото, а очите й били извадени.

Не след дълго, малко след настъпването на новата 1984 г., се появило и 10-ото неразкрито убийство. Тази жертва била момче, открито близо до железопътните линии. Той бил идентифициран като 14-годишния Сергей Марков, който липсвал от 27 декември. За първи път, благодарение на запазващия ефект на зимата, детективите, под ръководството на Михаил Фетисов, можели да видят какво точно правел убиецът с тези млади хора.

Той бил намушкал момчето с нож във врата десетки пъти – раните били 70 – и бил дълбал с нож в гениталиите му, премахвайки всичко в областта на интимните части. Освен това бил изнасилил жертвата си анално, след което бил решил да освободи червата си, изхождайки се на едно местенце наблизо.

Ясно било, че затвореният Каленик не би могъл да е отговорен за това убийство, а маниакът, който извършвал тези зверства, все още е на свобода. В бързането си да приключи случая, милицията била допуснала сериозна грешка.

Фетисов решил да проследи стъпките на момчето в деня на изчезването му. Тръгвайки от град Гуково, където живеело момчето, той се качил на електричката. В същия този град се намирал домът за бавноразвиващи се деца и учителите били подали сигнал, че един техен бивш възпитаник – 23-годишният Михаил Тяпин – е напуснал дома по същото това време и се е качил на влака. Той бил доста едър млад човек, който почти не можел да говори. И този път милицията изкопчила самопризнания.

Тяпин и неговият приятел Александър Пономариев разказали, че са срещнали Марков, подлъгали са го в гората и са го убили. Те също така били оставили там екскрементите си. Тяпин имал безбройни фантазии свързани с насилие и поел отговорност за още няколко неразкрити убийства в района. Но нито веднъж не споменал за изваждането на очите на жертвите. И той и Пономариев си признали за две убийства, за които било доказано, че са дело на друг.

Милицията се объркала напълно и докато Фетисов хранел известни съмнения, то Бураков бил напълно убеден, че не са заловили убиеца. Той вярвал, че извършителят е само един, че този човек е самотник, а не част от някаква банда, и, че със сигурност е умствено разстроен, но по някакъв трудно забележим начин.

Тогава се появила първата по-сериозна улика. Съдебният лекар открил семенна течност в ануса на Марков. Когато заловели убиеца, биха могли да сравнят кръвните антигени. Това не би могло да донесе точно съвпадение, но поне щяло да елиминира заподозряните. Всъщност, пробите елиминирали всички младежи, които били заподозряни до сега.

Тогава лабораторията издала още един доклад, в който твърдяла, че е имало объркване в пробите. Те в действителност съвпадали с кръвната група на Михаил Тяпин. Това означавало, че милицията може би наистина е заловила убиеца на Марков.

Но труповете продължавали да изникват.

Няколко възможни следи

През 1984 г. в гористите райони в близост до местата, където били открити предишните останки, са намерени още многобройни жертви. Първото тяло, открито след ареста на Тяпин, е на една жена, която била посечена по същия свиреп начин като предишните. Очите й, обаче били недокоснати и имало още един допълнителен елемент: един от пръстите й бил отрязан.

Открита била и още една улика: отпечатък от обувка, 47-ми номер, оставен в калта. По една от дрехите на жертвата били открити следи от сперма и кръв.

Скоро тя била идентифицирана като 18-годишно момиче, което било забелязано на автобусната спирка в компанията на едно момче, което работело наблизо. Когато разпитали младежа, се оказало, че той има алиби.

Докладът на съдебния лекар съдържал три важни обстоятелства: жертвата имала срамни въшки, стомахът й съдържал несмляна храна, и вътре в нея нямало следи от сперма. Убиецът очевидно бил мастурбирал върху нея. Възможно било, имайки предвид бедността на момичето, тя да е била подмамена в гората с обещанието за храна в замяна на секс.

Милицията проверила в аптеките за човек, търсещ лекарство против срамни въшки, но без резултат.

Властите установили, че момичето е имало приятелка, която е изчезнала през 1982 г. Сравнявайки зъбните картони с черепите от различните останки, те успели да идентифицират приятелката като втората жертва от серията убийства. Това свързвало две от жертвите – едната с извадени очи, а другата не.

Милицията заловила поредния си заподозрян и той също си признал, но Бураков търсел човек с определена персоналност, а никой досега не се доближавал до нея. Той поставил въпроса пред началниците си и бил смъмрен. Неговото мнение разделило специалния отдел на две фракции, което било подпомогнато и от факта, че криминалната лаборатория не била в състояние да им даде окончателен отговор на въпроса, дали семенните проби, намерени по две от жертвите, са от един и същи човек. Към случая бил привлечен един експерт от московската лаборатория, който се справил по-добре. Семенните проби били от група AB, което елиминирало целия списък със заподозряни досега. Нито едно от признанията до този момент не вършело работа, а убиецът все още бил на свобода.

Той ударил отново през март в Новошахтинск, грабвайки 10-годишния Дмитри Пташников, който бил открит 3 дни по-късно, обезобразен и намушкан. Върхът на езика и пенисът му липсвали. Семенната течност по ризата му го свързвала с предишните две престъпления, при които била открита сперма. Близо до тялото му се мъдрел отпечатък от голяма обувка.

Този път, обаче имало очевидци. Момчето било забелязано да върви след някакъв висок мъж с изпити скули и големи стъпала, който носел очила. Никой не го познавал. Друг очевидец бил забелязал някаква бяла кола.

Людмила Алексеева

Людмила Алексеева

Тогава 17-годишната Людмила Алексеева била открита намушкана 39 пъти с кухненски нож и следите не водели наникъде. Скоро се появила още една жертва и после още една, съвсем наблизо. Първата била момиче, убито с чук, а втората жена, наръгана многократно с нож. Те били майка и дъщеря и били загинали по едно и също време. До края на същото лято през 1984 г. властите откриват общо 24 жертви на убийство, които вероятно били дело на един човек. Понякога по телата имало следи от сперма, която винаги била от AB група. При една от жертвите бил отрит един сив косъм, вероятно мъжки, а близо до тялото на едно момче били намерени парчета от дрехи, които не съвпадали с неговите.

През тази година убиецът разширил почерка си до известна степен. Сега вече премахвал горната устна и понякога носа и ги поставял в устата на жертвите или в изкормения им стомах.

Без очевидци, с нищожни веществени доказателства, и без да може да разбере как този човек примамва жертвите си, милицията чувствала, че изпуска разследването от контрол. Този убиец бил ускорил крачката си, убивайки пет жертви през първата година (или поне те така смятали), а сега отнемал живота на една жертва на всеки две седмици. Той със сигурност щял да направи грешка рано или късно. Те нямало как да знаят, тъй като все още не били открили неговите най-ранни жертви, че щяло да мине доста време преди убийствата да спрат. Този човек не допускал много грешки.

Заподозряни

При цялото организирано наблюдение неизбежно се стигнало до проследяването и задържането на определени подозрителни мъже. Тази процедура довела до задържането на двама заподозряни, всеки, от които, бил интересен сам по себе си. Единият изглежда би могъл да бъде човекът, когото търсели, а другият станал информатор.

Автобусна спирка в Ростов

Автобусна спирка в Ростов

Вътрешното министерство назначило дузина нови детективи към случая и специалният отдел набъбнал до 200 души – мъже и жени. Бураков стоял начело на разследването. Така той получавал следите в момента на постъпването им. Тази длъжност, обаче, изискваща разработването на добър план за залавянето на убиеца, представлявала огромна отговорност. Той поставил служители под прикритие, които да работят на автобусните спирки и гарите, и да се мотаят из парковете.

Екипът стигнал до заключението, че трябва да търси мъж на възраст между 25 и 30 години, висок, добре сложен, с AB кръвна група. Той бил внимателен, най-малко средно интелигентен и вероятно притежавал талант да убеждава словесно жертвите си. Той пътувал често и живеел с майка си или с жена си. Той би могъл да е бивш пациент на психиатрично заведение или пристрастен към лекарства, както и би могъл да притежава познания по анатомия и умения да борави с нож. Всеки, който съвпадал с тези характеристики, следвало да бъде подложен на кръвен тест.

На пресата не било позволено да пише за връзките между тези убийства, а само да отправя апели към възможните очевидци на престъпленията. Към родителите не били отправени никакви предупреждения да пазят децата си, както и към младите жени да не излизат сами.

Чикатило като учител

Чикатило като учител

Един от милиционерите под прикритие забелязал някакъв по-възрастен мъж на една автобусна спирка в Ростов. Той заговорил едно подрастващо момиче и, когато тя се качила на автобуса си, започнал да се върти наоколо и накрая седнал до друга млада жена. Поведението му се сторило подозрително на майор Заносовски и той решил да го разпита. Името на мъжа било Андрей Чикатило и той бил управител на компания за машини. Той казал, че сега пътува по работа, а иначе живее в Шахти. На въпроса защо заговаря млади жени, той отговорил, че някога е бил учител и му липсвали разговорите с млади хора. Офицерът го пуснал да си върви.

Но по-късно той забелязал Чикатило отново и го проследил, качвайки се на същия автобус, за да може да го наблюдава. „Той изглеждаше много неспокоен“ – гласи докладът, написан от помощника на Заносовски – Ахматханов, – „и непрекъснато въртеше главата си от едната на другата страна“.

Той последвал Чикатило в следващия автобус и наблюдавал как той заговаря най-различни жени. Когато Чикатило се уговорил с една проститутка да му направи орален секс под палтото му, бил арестуван за неприлично поведение на обществено място и милиционерите преровили съдържанието на куфарчето му. Вътре в него имало един буркан с вазелин, дълъг кухненски нож, парче въже и една мръсна хавлиена кърпа – нищо, което да говори за бизнес пътуване.

Занасовски вярвал, че държи убиеца от лесополосата в ръцете си. Той настоял прокурорът да дойде и да разпита мъжа. От Чикатило била взета кръвна проба и групата му се оказала A, а не AB. Освен това той бил член на Комунистическата партия с много добри личностни характеристики. Нищо в миналото му не повдигало съмнение. Въпреки това той бил задържан за няколко дни, за да се види дали седенето в килията няма да го накара да направи самопризнания.

Той отрекъл всичко, макар да си признал за „сексуалната слабост“, и накрая бил освободен. По-късно бил арестуван отново за дребна кражба на работното си място, за която излежал три месечна присъда.

Александър Бухановски

Александър Бухановски

Бураков решил да наруши протокола и да се консултира с експерти психиатри от Москва. Той искал да узнае как гледат те на идеята за един човек, който убива жени и деца от двата пола. Повечето от тях не проявили интерес или отказали да говорят, поради липса на повече информация. Но един психиатър, Александър Бухановски, се съгласил да проучи малкото известни детайли, както и характерния модел от местопрестъпленията, и да състави профил. Той прочел всичко, което могъл да намери, специализирал се в сексуалната патология и шизофренията, и бил готов да поеме рискове. Този твърде необичаен случай живо го интересувал. Той съставил доклад от седем страници.

Според него убиецът имал сексуални отклонения, бил на възраст между 25-50 години, и бил висок около 1,77 м. Той смятал, че мъжът страда от някаква форма на сексуална неспособност и ослепява жертвите си, за да им попречи да го гледат. Той обезобразявал труповете им отчасти, защото бил вбесен от безсилието си, и отчасти, за да увеличи възбудата си. Той бил садист и трудно получавал сексуално облекчение без жестокост. Често садистите обичат да нанасят повърхностни рани, каквито се наблюдавали при много от тези жертви. Освен това той компулсивно следвал подтика на нуждата си и често изпадал в депресии, когато не можел да убива. Дори било възможно да страда от главоболия. Той не бил умствено изостанал или шизофреник. Той бил в състояние да състави план и да го следва. Той бил самотник и бил единственият извършител на убийствата.

Бураков получил още две мнения, едно от които настоявало за двама убийци, и почувствал, че нито едно от тях не му помага да се доближи до разкриването на случая. Той бил все така безсилен.

Подхващайки версията, че убиецът би могъл да е сексуално обременен, Бураков се заровил в досиетата на мъже, осъдени за хомосексуални престъпления, и попаднал на Валери Иваненко, който бил извършил няколко акта на „перверзии“ и твърдял, че е психопат. Освен това притежавал харизматична личност и някога бил учител. На 46-годишна възраст той бил висок и носел очила. Иваненко бил затворен в психиатричното заведение в Ростов, но успял да избяга оттам. Накратко, той звучал като идеалния заподозрян.

Бураков обградил апартамента на майката на Иваненко и успял да го залови. Но неговата кръвна група се оказала А, което го елиминирало като убиеца. Иваненко сключил сделка с Бураков за съдействие в разследването на гей обществото, в замяна на освобождаването му. Той се оказал доста добър в осигуряването на тайна информация, която на свой ред довела до още самопризнания изтръгвани под натиск от задържаните хомосексуалисти. Скоро Бураков научил доста неща за подземния свят на Ростов – от перверзиите до насилието.

Но Бураков отново имал чувството, че тъпче на едно място. Хомосексуалистите, които разследвал, нямали онова личностово разстройство, което според него имал убиецът. Той започнал да се съгласява с идеята на Бухановски, че убиецът е хетеросексуален, но вероятно импотентен в нормалните сексуални отношения.

Убиецът Х

Натискът да се разкрият престъпленията бил огромен, но през следващите 10 месеца се появило само още едно тяло – на млада жена – но жертвата била убита близо до Москва. Убиецът би могъл да се е преместил или да е пътувал в този район. Детективите се чудели дали той е напуснал областта или е бил арестуван. Възможно било и да е умрял. Тогава, през август 1985 г., било открито поредното женско тяло. При жертвата се наблюдавали същите особености на нараняванията и останките й лежали близо до едно летище.

Бураков заминал за Москва, за да прегледа снимките на мъртвото момиче. Случаят толкова много приличал на последната жертва в Ростов, че той бил убеден, че убиецът е отишъл в Москва поради някаква причина. Той прегледал разписанията на полетите и накарал служителите си да проучат всичките попълнени на ръка билети. Но те пропуснали да забележат една важна следа, която била под носовете им.

Тогава детективите от Москва попаднали на серия от убийства на малки момчета, които били започнали тогава, когато убийствата в Ростов били спрели. И трите жертви били изнасилени, а едното момче било обезглавено.

Ростовският екип бързо бил привикан обратно в Шахти. В малка горичка, близо до автобусното депо, лежало мъртво едно 18-годишно момиче, а устата й била натъпкана с листа. Случаят носел същия почерк като откритото по-рано този месец момиче в Москва. Под ноктите й открили едно червено и едно синьо влакно, а около раните й имало пот, която след анализ се оказала от кръвна група AB – групата на момичето била нулева. Между пръстите й открили един сив косъм – подобен на онзи от едно от по-ранните убийства. Убиецът бил оставил доста улики на това местопрестъпление, както никога до сега. Детективите вярвали, че вече са на път да разкрият случая.

Всъщност те попаднали на един добър заподозрян, който даже бил замесен с една от предишните жертви, и, който си признал (след 10-дневен напрегнат разпит), но за Бураков показанията му не звучали достоверно. Заподозреният не могъл да ги отведе до точното място на убийството. За пореден път се оказало, че са хванали неправилния човек.

Исса Костоев

Исса Костоев

Главният следовател Исса Костоев, който имал зад себе си един разкрит случай на сериен убиец, бил прикрепен към разследването. До този момент много от детективите били натоварени със задачата да наблюдават гарите и автобусните спирки за подозрителни лица. Жените-служителки работели под прикритие, опитвайки се да накарат мъжете да ги заговорят. Костоев прегледал резултатите от свършената досега работа и решил, че нещата не се вършат както трябва. Той даже вярвал, че милицията вече се е сблъсквала с търсения човек, без да разбере това. Това с нищо не помогнало и на без това сринатия морал на разследващия екип.

За да се опита да научи повече за този тип брутален и суров убиец, Костоев наредил да се преведе на руски класическия труд за сексуалните хищници на Ричард фон Крафт-Ебинг, написан през 19-и век. Той също открил едно рядко издание на „Престъпления и престъпници в Западната култура“ от Б. Утевски, което съдържало цяла глава посветена на случаи с обезобразяване и разчленяване на жертвите. Той разбрал, че някои убийци са подтиквани от чиста арогантност и от представата, че жертвите им са предмети, които им принадлежат, и, с които могат да правят каквото си искат.

Междувременно Юри Каленик бил все още в затвора, в очакване да бъде приключено неговото разследване, което се отлагало, тъй като детективите проучвали други възможности. Една от тези други следи довела до петото фалшиво признание. Нещо очевидно не било наред в провеждането на разпитите и Костоев бил бесен. Той изобщо не вярвал, че Юри е виновникът за убийствата.

Бураков се обърнал отново към д-р Бухановски и най-накрая му позволил да прегледа всички доклади от местопрестъпленията, за да може да състави по-подробен профил. Това, според него, щяло да помогне да се стеснят следите. Бухановски проучил всички материали и отделил няколко месеца, за да опише в 65 страници своите заключения за хомосексуалистите, сексуалната обремененост, некрофилията и некросадистите. Той кръстил неизвестния извършител „Убиеца Х“.

Заключенията му накратко гласяли следното: Х не е психопат, тъй като контролира онова, което прави, и очевидно е егоцентричен. Той е нарцистичен и надменен, гледа на себе си като на надарена личност, без да е прекомерно интелигентен. Той работи по план, но не притежава творческо мислене. Той е хетеросексуален, като жертвите-момчета представляват просто „делегиран заместител“. Той е некросадист и изпитва нужда да наблюдава как хората умират, за да може да постигне сексуално удовлетворение.

Той удря жертвите по главата, за да ги приведе в безпомощно състояние. Нанесените след това удари с нож представлят начин да „проникне“ в тях сексуално. Той ги възсяда или клечи до тях, възможно най-близо. Най-дълбоките разрези символизират степента на неговото удоволствие и тогава той може би мастурбира спонтанно или с ръка.

Причините, поради които изважда очите на жертвите, биха могли да са много, и на местопрестъпленията няма нищо, което да предполага какво всъщност мотивира Х. Той би могъл да е обсебен от очите или да се страхува от тях. Той може би вярва, че неговият образ се запечатва в тях – един вид суеверие. Проникването с нож в интимните части представлява израз на надмощието му над жените. Той би могъл да запазва липсващите органи или да ги изяжда. Премахването на интимните органи на момчетата би могло да символизира тяхната неутрализация като мъже и превръщането им в женски подобия.

Интерес представлява хипотезата, че Х може би реагира на промените на времето. Барометърът падал преди повечето от убийствата. Това би могло да бъде неговият спусък, особено ако е съчетано с други стресови фактори в работата или дома му. Повечето от убийствата се случват в средата на седмицата, от вторник до четвъртък.

Скица на убиеца

Скица на убиеца

Бухановски не определя с точност ръста или занятието на Х, но за това пък стига до заключението, че той е на около 45-50 години, възраст, в която сексуалните перверзии разцъфтяват с пълна сила. Вероятно било да е имал трудно детство. Като дете е бил различен и затворен в себе си. Имал е богата фантазия, но и анормални реакции към сексуалността. Бухановски не могъл да определи дали човекът е женен и дали има деца, но ако е така, то неговата съпруга не му пречела да разполага с времето си и не очаквала твърде много от него.

Убиването при него е компулсивно и би могло да спре временно, ако усети опасност от разкриване, но като цяло той не би спрял да убива, докато не умре или не бъде заловен.

Въпреки дължината и подробността на този психологически портрет, Бураков не намирал в него нищо с практическа стойност, което да му помогне да залови убиеца.

Тогава той се консултирал с един човек, който бил много по-запознат с подобни престъпления: Анатоли Сливко, мъж осъден за убийството на седем момчета, който очаквал екзекуцията си. Милицията поискала от него да им обясни как работи умът на един сериен убиец. Сливко обяснил действията си със своята неспособност за нормална сексуална възбуда и удовлетворение. Сексуалните убийци разиграват безкрайни фантазии, чрез които установяват правилата си на поведение и, които ги подтикват да преминат към действие, а в самото планиране на престъплението се съдържа голяма част от удоволствието. Казаното от Сливко не помогнало с нещо особено за разследването, но държанието му по време на разпита разкрило двойнствения стандарт на неговия ум. Той убивал момчета, а в същото време да изразявал моралното си възмущение от употребата на алкохол в присъствието на деца. Това означавало, че той би могъл да живее, прикривайки истинските си склонности. Сливко бил екзекутиран само няколко часа след разпита.

Детективите вярвали, че Х прилича много на Сливко, а това означавало, че залавянето му е почти невъзможно.

И тогава, за всеобща изненада, убийствата като че ли престанали.

Безсилие

Само една мъртва жена се появила в Ростов през 1985 г. и нищо друго не се случило през тази зима и следващата пролет. Сетне, на 23 юли, изкочило тялото на 33-годишна жена, но това престъпление не носело нито един от белезите на серийния убиец, освен факта, че жената била наръгана многократно с нож. Бураков имал съмнения, че тя е част от серията, но нямал никакви такива за следващата млада жена, открита на 18 август. Налице били всички обезпокояващи рани, но този път тялото било почти напълно заровено, с изключение на една ръка подаваща се от пръстта. Детективите започнали да се чудят дали няма още неразкрити жертви, заровени под земята.

Графолозите най-сетне се предали с анализите на пощенската картичка от „Черната котка“, а милицията не разполагала с нищо друго, за да продължи разследването на 14-имата заподозряни, които имала досега. Освен това Бураков смятал, че всички те трябва да бъдат елиминирани. Той съставил подробна брошура, която да се разпространи в останалите управления на милицията, и картотека, чрез която да се следят новите сигнали. Той и неговият екип се страхували, че този случай никога няма да бъде разкрит.

В края на 1986 г. Виктор Бураков най-сетне изпаднал в нервна криза. Той бил слаб и изтощен, не можел да спи, и се наложило да влезе в болница, където останал цял месец. След това бил изпратен да си почива още един месец. Състоянието му се дължало на четирите години напрегната работа, но той не смятал да се откаже.

Почивката дала на Бураков известна перспектива. Той премислил стратегиите приложени досега и разбрал, че нито една от тях не води в правилната посока. Той би могъл да залови убиеца единствено, ако той се появи отново, или с други думи, ако убие отново. Мисълта била зловеща, но това била единствената надежда за разследването.

Но нищо не се случило през остатъка от годината и през цялата 1987 г.

Зимата се разтопила в пролет и на 6 април 1988 г. един железопътен работник се натъкнал на голо женско тяло в един буренясал район близо до линиите. Ръцете на жертвата били вързани зад гърба й, тя била прободена многократно с нож, върха на носа й липсвал, а черепът й бил разбит. Наблизо бил открит единствено един голям отпечатък от стъпка. Очевидци си спомнили, че са я виждали, но тя била сама. Нямало следи от сексуално насилие и очите й били непокътнати. Освен това тя не била убита в гората.

Детективите размишлявали дали да включат това убийство в серията. Може би убиецът от лесополосата не бил вече в играта. Но само месец по-късно, на 17 май, в гората недалеч от гарата, било открито тялото на 9-годишно момче. Той бил изнасилен, а отверстията на тялото му били натъпкани с пръст. По тялото му имало многобройни рани от нож, черепът му бил разбит, а пенисът отрязан.

За разлика от убитата жена, момчето бързо било идентифицирано като Алексей Воронко, който бил изчезнал преди два дни. Един негов съученик го бил забелязал с някакъв мъж на средна възраст, който имал златни зъби, мустаци и носел спортна чанта. Те тръгнали заедно към гората и Алексей казал, че скоро ще се върне, но не го направил.

Това била солидна следа, която можела да се провери чрез стоматолозите, практикуващи в района. Не били много хората, които можели да си позволят златни коронки за зъбите си.

Но в края на годината милицията отново не разполагала с нищо. Не само това, но те научили от Здравното министерство, че са допуснали грешка, осланяйки се на съвпаденията в кръвните групи, определени чрез телесни секрети. Съществували някои редки „парадоксални“ случаи, при които резултатите не съвпадат. С други думи, всеки един от елиминираните досега заподозряни на база на кръвната им група, би могъл да бъде техният убиец. Макар новините да били обезкуражаващи и да затруднявали още повече разследването, те все пак отваряли някои врати от миналото. Но това означавало, че трябва да се взимат семенни (и то дадени доброволно), а не кръвни проби, и отново да се мине през четиригодишния досегашен труд. Самата мисъл за това била подтискаща.

Единственият обещаващ метод, който виждали разследващите, бил да се поставят още хора за наблюдение по спирките и гарите.

Убиецът все още бил в застой. Чак през април 1989 г. властите се натъкнали на следващата жертва, която щяла да бъде добавена към серийните убийства от лесополосата.

Бройката се вдига

Тази находка в гората, близо до една гара, била тялото на едно 16-годишно момче, обявено за издирване през миналото лято. Убиецът го бил наръгал многократно с нож и бил отстранил тестисите и пениса му. Трупът бил лежал с месеци под снега и бил в напреднал стадий на разлагане. Часовникът на момчето, гравиран с надпис от чичо му и леля му, липсвал. Това щяло да се окаже много полезно в случай, че бъдел открит в нечий чужди ръце.

Никой от агентите под прикритие, които наблюдавали влаковете и хората по гарите, не бил забелязал нещо подозрително. Все пак, през онова лято една от продавачките на билети обърнала внимание на някакъв мъж на перона. Той се бил опитал да придума сина й да отиде с него в гората. Милицията го издирила, но бързо го елиминирала като възможен заподозрян.

Юри Каленик, обаче бил освободен от затвора, след като излежал там пет години, и в момента живеел точно в района, където било открито тялото. Може би не е трябвало да го пускат толкова скоро. Когато го разпитали, той отрекъл да знае нещо и затова го освободили.

На 11 май изчезнало едно 8-годишно момче. То било открито след два месеца край един път, намушкано с нож и с обезобразени гениталии. Тази промяна в навиците на убиеца – от гората на открито – предупредила органите на реда, че той може би е забелязал наблюдението над гарите и заради това е променил подхода си.

Елена Варга

Елена Варга

Това било обезпокояващо. От друга страна убийството край пътя било доста безотговорна постъпка, което можело да се окаже добър знак. Дори и най-организираният убиец може да се издъни, когато нуждата замени предпазливостта.

Тогава, през август, в една гориста местност, която била доста далече от гара или автобусна спирка, била убита унгарската студентка Елена Варга. Нейното тяло било насилено също като останалите женски жертви от серията в лесополосата.

Само след една седмица изчезва и четвъртата жертва, 10-годишният Алексей Хоботов, и четири месеца по-късно, в началото на 1990 г., обезобразеното и сексуално изгаврено тяло на едно 11-годишно момче се появило в лесополосата. След това било убито още едно 10-годишно момче, интимните му части били отрязани, а езикът му липсвал. Изглежда бил отхапан.

За пореден път убиецът променил почерка си и нападнал една жена, а в края на юли 1990г. един работник намерил тялото на 13-годишния Виктор Петров, убит и обезобразен в Ботаническата градина.

Алексей Хоботов

Алексей Хоботов

Милицията вече разполагала с 32 вероятни жертви, убити през последните осем години, и вестниците, вече свободни да пишат за случая след разхлабването на държавния контрол, започнали да оказват натиск върху разследването. Началниците започнали да притискат подчинените си под заплахата, че ще бъдат уволнени. Този убиец трябвало да бъде спрян. Хората започвали да се отчайват.

На 17 август 11-годишният Иван Формин отишъл да плува недалеч от вилата на баба си. Сред високите тръстики, в непосредствена близост до многобройни потенциални свидетели, които биха могли, ако не да го видят, то поне да го чуят, серийният убиец наръгал момчето с нож 42 пъти и го кастрирал. След това зверство гражданите наистина започнали да се ядосват.

Виктор Петров

Виктор Петров

Бураков обмислял нов план. Той щял да набележи най-вероятните гари и спирки, след което щял да направи наблюдението над останалите твърде очевидно, така че единствено цивилните служители да изглеждат безопасни за убиеца. С други думи, той искал да го принуди да действа на определено място, а точно на тези места милицията щяла да записва имената на всеки, който идва или си отива. Той щял да постави хора и в гората наблизо, преоблечени като селскостопански работници. Това била акция от огромен мащаб, в която над 350 души трябвало да заемат позиции и да стоят на стража за неопределен период от време, но идеята изглеждала обещаваща.

Гарата в Донлесхоз била подходящо място за слагането на постове, тъй като две от жертвите били открити близо до нея. Тя била използвана през лятото главно от берачи на гъби и рядко от други хора. Освен нея били избрани още две гари.

Но още преди планът да бъде приведен в действие убиецът си избрал жертва от гарата в Доленсхоз. Той убил едно 16-годишно бавноразвиващо се момче, обезобразявайки и намушквайки го с нож 27 пъти преди да захвърли дрехите му. Липсвала част от езика му, както и тестисите му, а едното му око било пронизано. Когато самоличността на момчето била установена, милиционерите научили, че то е прекарвало голяма част от времето си в пътуване с електричката, но никой не го бил виждал да слиза от нея с друг човек.

Виктор Тишченко

Виктор Тишченко

След това за изчезнал бил обявен 16-годишният Виктор Тишченко, който бил изпратен на гарата в Шахти да вземе билети. Хубавият и атлетичен Тишченко бил по-едър от всичките досегашни жертви. Неговото тяло било намерено в горите на 3 км. на юг в обичайното състояние. Това било мястото, на което преди шест години били открити останките на майка и дъщеря. В горичката имало следи от дълга борба.

Бураков привел плана си в действие. Капанът бил заложен, всички заели позиция, но убиецът и този път направил незабелязано удара си. Сега неговата жертва била млада жена. Тя била №36 по ред и била пребита, изкормена и с отчасти отрязан език. Но никой не бил видял нищо.

Едно от имената на мъжете чакащи по гарите, които били записани в докладите на постовите милиционери, изпъквало сред останалите. Детективите даже изтръпнали от него. Те били виждали това име и преди. До този момент милицията била разследвала над половин милион души, но този мъж бил разпитван и преди и бил освободен само защото кръвната му група не съвпаднала със семенните проби.

А сега вече детективите знаели, че на лабораторните изследвания не можело да се вярва. Те били сигурни в това.

Край на играта

Петдесет и четиригодишният Андрей Романович Чикатило бил на гарата в Донлесхоз на 6 ноември. Той бил разпитван и изчистен от подозрения през 1984 г. Сега бил в центъра на изчезването на една от жертвите. Чикатило бил забелязан да излиза от гората и да измива ръцете си на помпата. Освен това бил нацапан с червено по бузата и ухото си, имал порязан пръст и клонки по гърба на палтото си. Служителят под прикритие, който бил на пост на гарата, бил записал името му.

Андрей Чикатило

Андрей Чикатило

Бураков поставил Чикатило под наблюдение. Скоро милицията научила, че той е подал оставка като учител, тъй като срещу него били подадени оплаквания за гавра с учениците. След това бил работил в едно предприятие, но бил уволнен, тъй като се завръщал от бизнес пътуванията си без стоките, които бил изпращан да докара. Възниквал въпросът какво е правил той вместо това? През 1984 г. той бил прекарал известно време в затвора, а неговите пътувания съвпадали с времето на убийствата – включително и това в Москва. Някога той бил достоен член на Комунистическата партия, но сега бил изключен заради осъждането си.

Но всички тези доказателства били косвени. Налагало се да го заловят на място, за да го накарат да си признае. Докато го следели, властите виждали един обикновен гражданин, който не върши нищо необичайно. Костоев, който най-сетне бил прочел доклада от предишното му задържане, издал заповед за ареста му.

На 20 ноември 1990 г. трима цивилни офицери докарали Чикатило за разпит, при което обърнали внимание, че той няма в устата си златни зъби, както бил казал един от очевидците. Те научили, че той е женен и има две деца, както и, че е що-годе образован човек, с диплома от университет. В чантата му открили един сгъваем джобен нож.

Ножовете открити в дома на Чикатило

Ножовете открити в дома на Чикатило

Те вкарали в килията на Чикатило един надарен информатор, от когото се очаквало да го накара да си признае, но той се провалил. Претърсването на дома на Чикатило, което донесло голям срам на семейството му, не дало никакви доказателства свързани с жертвите, но довело до намирането на 23 ножа.

На следващия ден Костоев решил сам да проведе разпита и той го направил в присъствието на назначения от съда адвокат на Чикатило.

Костоев искал стаята за разпит да бъде празна и в нея да има единствено една картотека, която да подсказва на задържания за количеството на събраните срещу него доказателства. В стаята имало също бюро, маса и два стола. Когато въвели Чикатило, Костоев видял, че той е висок, възрастен човек с дълга шия, прегърбени рамене, твърде големи очила и сива коса. Той влачел краката си, подобно на старец, но Костоев не се оставил да бъде заблуден. Той вярвал, че Чикатило е пресметлив убиец, разполагащ с достатъчно енергия, когато имал нужда от нея. Чикатило изглеждал лесен за пречупване, но Костоев не успял да изкопчи признание. Той трябвало да съумее да влезе под кожата на заподозряния, да вникне в логиката му и да го накара да говори. Всички виновни в крайна сметка си признавали. Освен това Костоев разполагал с десет дни, а имал и какво да използва за стръв.

Чикатило започнал с твърдението, че милицията е допуснала грешка, също както били направили през 1984 г., когато бил разследван за първи път. Той отрекъл да е бил на гарата на 6 ноември и нямал представа защо докладът съдържа неговото име. Костоев знаел, че той лъже и му дал да разбере това. На следващия ден Чикатило се отказал от правото си да използва адвокат.

Тогава Чикатило написал един документ от три страници, в който признавал за своята „сексуална слабост“ – думи, които бил използвал и преди – и за годините, през които бил подложен на унижение. Той намеквал за „перверзна сексуална дейност“, без да уточнява каква точно, и казвал, че бил изпуснал нещата от контрол. Той не признавал нищо съществено. Но написал още едно дълго есе, в което разказвал, че е обикалял гарите, където бил свидетел на това как младежи стават жертва на разни бездомници. Също така си признал, че е импотентен. Това приличало на индиректно признание. Той сякаш се чувствал виновен, но пренасял вината върху други възможни заподозряни. Споменал също, че е мислил за самоубийство.

Костоев му казал, че единствената надежда за него е да си признае всичко и да пледира за невменяем, за да може да бъде лекуван. В противен случай щяло да се стигне до присъда, с помощта на доказателствата, които имали срещу него, и за Чикатило нямало да има никаква надежда за спасение. Това била стръвта на Костоев и той бил уверен, че рибата ще клъвне.

Чикатило помолил за няколко дни, за да събере мислите си, и казал, че след това ще се подложи на разпит. Всички очаквали, че той ще признае, но когато денят дошъл, той настоял, че не е виновен за никакви престъпления. Твърдял, че е бил у дома с жена си по времето на всяко едно убийство. Очевидно бил използвал дадената му почивка не за да обмисли признанието си, а за да набере още повече непоколебимост.

На следващия ден той до известна степен поправил показанията си. Признал, че е бил замесен в някаква престъпна дейност, но не и в убийства. През 1977 г. бил опипвал ученички, което го възбуждало сексуално. Трудно се контролирал, когато се намирал в близост до деца, но бил прекрачвал границата само два пъти.

Така минали девет дни без Костоев да се доближи до целта си. Той не знаел какво да предприеме, за да притисне този човек да си признае.

Медицинският преглед показал, че кръвната група на Чикатило е А, а спермата му съдържа слаби B антитела, които я карали да изглежда като от АB група

Информаторът в килията на Чикатило казал на Бураков, че неговите техники на разпит не са според протокола и са твърде груби, което карало Чикатило да става отбранителен. Подобен подход едва ли щял да проработи.

Минали девет дни. Детективите разполагали само с десет дни преди да трябва да повдигнат обвинения в определено престъпление, а до този момент не разполагали с доказателства дори за едно такова. Изглежда щяло да се наложи да го пуснат. Бураков решил, че трябва да пробват друг разпитващ и неговият кандидат за целта бил д-р Бухановски. Костоев първоначално не харесал идеята, но в крайна сметка трябвало да признае, че собствените му методи не водят до никъде. Той се съгласил да позволи на психиатъра да опита.

Това било едно наистина мъдро решение.

Психиатърът и убиецът

Бухановски се съгласил да разпита Чикатило от чисто професионален интерес. Той бил въведен в стаята и оставен насаме с главния заподозрян в убийствата от лесополосата.

Андрей Чикатило

Андрей Чикатило

Психиатърът веднага забелязал, че той съвпада точно с профила съставен от него през 1987 г. Толкова много от показателите били налице – обикновен, самотен и излъчващ безобидност човек. Бухановски показал на Чикатило въпросния профил. Той усетил, че този човек иска да говори за гнева и унижението си, така че най-добрият подход би бил да му покаже съчувствие и да го изслуша. Професорът правил точно това в продължение на два часа и след това повдигнал въпроса за престъпленията.

Във филма „Гражданинът Х“ Бухановски моли Чикатило да му помогне с някои аспекти от профила, за които не е особено сигурен, че са правилни. Той му прочита съответните страници, а Чикатило слуша внимателно и сякаш разбира, че срещу него седи единственият човек, който някога го е разбирал. Описанието на Бухановски навлиза в същността на умственото заболяване на Чикатило и прилага някои причини за него. Когато Чикатило чува своите най-съкровени тайни изразени на глас, той започва да трепери. Накрая потвърждава казаното от психиатъра, срива се и си признава всичко. Той бил направил тези ужасни неща.

Бухановски разговарял с него часове наред и накрая излязъл, за да каже на детективите, че заподозряният е готов да си признае.

Лена Закотнова

Лена Закотнова

Костоев подготвил официално свидетелско показание, обвиняващо Чикатило в 36 убийства. Бройката далеч не била вярна, но все още никой не знаел това.

Чикатило прочел обвиненията и признал, че той е виновникът за описаните убийства. Той искал да разкаже истината за живота си и онова, което го е подтикнало към тези престъпления. Сред признанията му било и неговото първо убийство, което се случило години преди деянията му да попаднат в полезрението на милицията. През 1978 г. той бил убил едно малко момиче – 9-годишната Лена Закотнова.

Това било обезпокоително, тъй като за това убийство вече бил арестуван, осъден и екзекутиран друг човек. Чикатило казал, че точно през онази година се бил преместил да учителствува в Шахти. Преди да пристигне семейството му, той прекарвал свободното си време, наблюдавайки децата и изпитвайки непреодолимо желание да ги види без дрехи. За да бъде необезпокояван, той купил една барака, разположена на една тъмна и мръсна уличка. Един ден, когато вървял към нея, срещнал  момиченцето и, обзет от внезапно сексуално желание, го отвел в бараката, където го нападнал.

Тайната барака на Чикатило

Тайната барака на Чикатило

Той не успял да получи ерекция и вместо това имитирал полов акт, използвайки ножа си като заместител. В пристъп на ярост я душил и пронизвал с ножа, като преди това бил сложил превръзка на очите й. Когато тя умряла, той хвърлил тялото й в близката река.

Костоев поискал от него да обясни превръзката на очите и Чикатило потвърдил собствените им подозрения, казвайки, че е чувал, че образът на убиеца се запечатва в очите на жертвата. Това било суеверие, но той вярвал в него. Ето защо повреждал очите на повечето от жертвите си. След това бил решил, че това не е вярно и бил спрял да го прави (което обяснява промяната в почерка му). По-късно заявил, че просто не му харесвало жертвите да го гледат и затова ги ослепявал.

Чикатило се ядосвал на собствената си импотентност, когато ставал свидетел как бездомните младежи на гарата отиват в близката гора, за да проституират. Неговите фантазии ставали все по-жестоки. През 1981 г. той нападнал едно бездомно момиче, което търсело пари, но този път използвал и зъбите си, отхапвайки и поглъщайки зърното на гърдата й. „В момента, в който разрязах тялото й и го видях отворено“ – казал той, – „неволно еякулирах“. Той я покрил с вестник и взел отрязаните й интимни части със себе си само, за да ги захвърли малко след това в гората.

Чикатило пресъздава убийствата

Чикатило пресъздава убийствата

Той си спомнял с подробности всяко едно от 36-те убийства и ги преразказал едно по едно. Понякога действал като хищник, изучавайки маршрута и навиците на жертвата си и намирайки начин да я хване насаме. Друг път се оставял на случайно предоставилата му се възможност, нападайки жертви оказали се на неправилното място в грешното време. Намушкването с нож почти винаги действало като заместител на половия акт, който той самият не можел да извърши. Той се бил научил как да прикляка до тях, така че да не изцапа дрехите си с кръвта им (което демонстрирал нагледно с помощта на манекен). Той работел в спедиторска фирма, така че винаги можел да си намери извинения за драскотините и порязванията. Изглежда главно неговата импотентност отпушвала яростта му, особено, ако жените му се подигравали или изисквали твърде много от него. Той скоро разбрал, че не може да постигне възбуда без жестокости. „Трябваше да видя кръв и да нараня жертвата“.

С момчетата било различно, макар и те да кървяли също като жените, а той имал нужда точно от това. Чикатило си фантазирал, че тези момчета са негови пленници, а той е герой, защото ги измъчва и изнасилва. Той не могъл да обясни защо е отрязвал езиците и пенисите им, но веднъж споменал, че си отмъщава за житейската несправедливост, изкарвайки яда си върху гениталиите на жертвите си. Чикатило понякога слагал спермата си в току-що извадената матка на някоя жертва и после я дъвчел – „трюфелът на сексуалното убийство“. Той никога не си признава, че в действителност е поглъщал тези органи, но нито един от тях не бил открит.

„Цялото това нещо“ – казва Чикатило, – “ – писъците, кръвта, агонията – ме успокояваха и ми носеха някакво удоволствие“. Той харесвал вкуса на кръвта им и дори разкъсвал устните им със зъби. Да дъвче и да поглъща зърна и тестиси му доставяло „животинско удоволствие“.

Андрей Чикатило

Андрей Чикатило

За да потвърди казаното, той нарисувал скици на местопрестъпленията и всичко съвпадало с известните досега факти. Сетне сбъднал най-големите страхове на милицията – започнал да прибавя още жертви към списъка. Още много.

Той бил убил едно момче в някакво гробище и го бил хвърлил в един плитък гроб – една дупка, казал той, която бил изкопал за себе си, защото замислял самоубийство. Той завел детективите там и те намерили тялото. Друга жертва била убита в полето и тя също била намерена. Той продължавал да изважда нови и нови убийства и телата винаги се оказвали точно там, където той твърдял че са, с изключение на едно. Чикатило описал едно убийство, извършено в някакъв празен апартамент, при което, за да се отърве от тялото, се наложило да го разчлени и да изхвърли частите в канализацията.

В крайна сметка той признава за 56 убийства, но съществували подкрепящи доказателства само за 53 от тях: 31 жени и 22 момчета. Бураков вярвал, че убийствата в действителност са много повече.

Следствието вече разполагало с достатъчно доказателства, за да изправи Чикатило на съд. Междувременно те открили още неща за него.

Корените на перверзията

Той е роден през 1936 г. в едно малко украинско селце, а главата му била обезформена от наличието на течност в мозъка. Той има сестра, която е със седем години по-малка от него. Баща му бил военопленник по време на Втората световна война, а след това бил изпратен в трудов лагер в Русия, така че Чикатило е отгледан предимно от майка си.

В началото на 20-и век Съветският съюз често е подлаган на глад, особено в Украйна, където Сталин бил смазал частното земеделие и бил изпратил мнозина от жителите в сибирския Гулаг. Около шест милиона души загиват от глад, а отчаяните живи се хранели с труповете им, за да оцелеят. Понякога гладните си набавяли месо от гробищата, а друг път (според легендата) просто отмъквали някого от улицата. Човешкото месо се купувало и продавало, или просто се трупало в запас.

Децата виждали обезобразените трупове и слушали страшните истории за лишенията. Чикатило израснал точно по време на подобни гладни времена и една от историите, които му разказвала неговата майка, гласяла, че той някога е имал по-голям брат, Степан, който бил убит. Чикатило разказва в едно свое интервю от затвора: „Мнозина полудявали и нападали и изяждали други хора. Точно такива хора хванали моя брат, когато бил на 10, и го изяли“. Брат му би могъл просто да е умрял и след това изконсумиран, ако изобщо е съществувал. Майката на Чикатило го предупреждавала да не излиза от двора, за да не бъде изяден и той като брат си.

Той става свидетел и на нацистката окупация и бомбардировките, при които телата избухвали по улиците. Той казва, че тези гледки едновременно са го плашели и възбуждали.

Голяма част от детството му минава в самота и изживяване на фантазии. Останалите деца му се подигравали за неговата несръчност и чувствителност. Той започнал да натрупва гняв и дори ярост в себе си. За да се забавлява и чувства по-силен, той си представял образи на мъчения, които по-късно се превърнали в неизменна част от неговите убийства.

Първият си сексуален опит той преживява като подрастващ, когато еякулира, боричкайки се с един свой 10-годишен приятел. Това оставя голям отпечатък у него, особено след като установява, че му е невъзможно да получи ерекция, а може само да се освобождава.

Той отива в казармата, а когато се връща у дома и се опитва да си намери приятелка,  установява, че все още не е способен на полов акт. Приятелката му разказала за неуспеха му на всичките си приятели. Той се почувствал унизен и си мечтаел как я хваща и разкъсва на парчета. Животът му бил пълна катастрофа.

Чикатило станал учител и успял да се ожени (бракът бил уреден от сестра му). Подобно на неговата майка и съпругата му била доста критична, което карало Чикатило да се отдръпва още повече в своя свят на фантазии. През 1973 г., когато е на 37 г., умира майка му и не след дълго той усеща привличане към малки момичета и започва да ги притеснява и да им посяга. Това го карало да се чувства силен. Когато накрая срещу него постъпили оплаквания, случаят бил прикрит, което позволило на един перверзник да се превърне в сериен убиец.

За да получи удовлетворение трябвало да прилага насилие и през 1978 г. той убива първата си жертва. Тъй като често му се налагало да пътува по работа, за него било лесно да намира уязвими жертви. Дори нямало нужда да ги търси. Те винаги били там и обикновено желаели да го последват. Когато най-сетне пресата можела свободно да съобщи за убийствата, той четял вестниците и знаел, че е само въпрос на време преди всичко да свърши. Да го арестуват, признава той, било истинско облекчение.

Чикатило вярвал, че страда от някаква болест, която провокира неговите неконтролируеми престъпления. Той пожелал да бъде прегледан от специалист по сексуалните отклонения и казал, че би отговорил на всичките му въпроси.

Чикатило е изпратен за два месеца в института „Сербски“ в Москва, където е подложен на психиатрични и неврологични прегледи, при които се установява, че има мозъчно увреждане по рождение. Това увреждане влияело върху способността му да контролира пикочния си мехур и отделянето на сперма. Въпреки всички тези доклади, той е обявен за вменяем. Чикатило е знаел какво върши и е могъл поне да се опита да се контролира. Това решение било добре дошло за прокурора.

Звярът в клетката

Андрей Чикатило е въведен в ростовския съд на 14 април 1992 г. и вкаран в една голяма желязна клетка, боядисана в бяло. До съдията седели двама граждани, които играели ролята на съдебни заседатели. Информацията за и срещу Чикатило била събрана в цели 255 тома.

Звярът в клетката

Звярът в клетката

Пресата писала за „Маниака“ и разпространила новината за предстоящия процес. Залата, която събирала 250 души, била препълнена от семействата на жертвите му. Когато влязъл, те започнали да крещят по него. Гологлав и без очилата си, той изглеждал леко ненормален, особено в един по-късен момент от процеса, когато започнал да точи лиги и да върти очи.

Чикатило изглеждал отегчен от случващото се около него. Само веднъж показал признак на гняв и отвърнал на крясъците на тълпата. На два пъти свалил панталоните си и изложил на показ пениса си, настоявайки, че не е хомосексуалист. Тогава бил извеждан от залата.

Предварително било ясно, че обвиняемият ще бъде признат за виновен, но имало някакъв шанс неговите психически проблеми да го отърват от екзекуцията. Неговият адвокат Марат Хабибулин, обаче нямал право да призовава психиатри-експерти, а можел единствено да подлага на кръстосан разпит експертите на обвинението.

Съдията Леонид Акубзанов се превръща в главния враг на Чикатило, задавайки остри въпроси на свидетелите и подхвърляйки унищожителни коментари към затворника, който в повечето случаи не отговарял.

В един момент той спонтанно отрекъл шест от убийствата, а в друг прибавил към тях още четири нови. Той заявил, че е бил жертва на системата на бившия Съветски съюз и наричал себе си „луд звяр“.

Никой не успява да обясни адекватно факта за несъответствието в кръвната група на Чикатило. Криминалната лаборантка описала своето откритие, според което съществува някакъв рядък феномен, при който един човек би могъл да има една кръвна група, а да секретира друга, но тази хипотеза е отречена по-късно в целия свят. Защитата не можела да направи много, тъй като нямала право да призовава свои експерти, а очевидно предубеденият съдия приел без проблеми този необичаен анализ.

Съдът приел психиатричната оценка за вменяемостта на Чикатило. Неговото хищническо поведение и способността му да следи за своята безопасност, сменяйки местата на убийствата, както и фактът, че е спрял да убива за повече от една година, показвали степента му на контрол.

Процесът навлязъл в месец август. Защитникът обобщил тезата си, казвайки, че в доказателствата и психиатричните анализи съществуват пропуски и слабости, а самопризнанията на клиента му са били изтръгнати принудително.

На следващия ден Чикатило внезапно започнал да пее в клетката си и след това да говори безмислици, като например, че е бил „облъчен“. Той бил изведен преди прокурорът да подхване заключителната си реч. Той обяснил що е то садизъм, разказал отново за престъпленията и поискал смъртна присъда.

Чикатило бил въведен в залата и му била дадена възможност да говори. Той останал безмълвен.

На съдията му трябвали два месеца, за да вземе решение, и на 14 октомври, шест месеца след началото на процеса, той обявил Андрей Чикатило за виновен в 52 убийства. Тогава Чикатило се разкрещял несвързано, викайки „Мошеници!“, плюейки, хвърляйки пейката си и настоявайки да види труповете. Съдията го осъдил на екзекуция. Хората крещяли да им дадат Чикатило, за да го разкъсат на парчета, както той бил направил с техните близки. Вместо това, той бил отведен обратно в килията си, където щял да изчака резултатите от обжалването.

Тръгнала мълва, че японците дават 1 милион долара за мозъка на Маниака, а мнозина професионалисти смятали, че неговото поведение е толкова анормално, че той би трябвало да бъде изследван жив.

Този човек, с университетска диплома по руска литература, с жена и деца, и без данни за насилие в детството му, със сигурност е имал кръвожадна душа. Както сам казва за себе си, той очевидно е „грешка на природата“.

На 15 февруари 1994 г., след като обжалването му е отхвърлено, Чикатило е отведен в едно специално шумоизолирано помещение, където е застрелян с куршум в тила.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

113 Коментари за “Гражданинът Х: Андрей Чикатило – Канибалът от Ростов”

  1. Avatarmario0o0o0o0

    My idol :)

  2. Avatarсилвети

    Плашиш ме, бе човек:)

  3. AvatarAmabiliInsania

    Гледах откъси от документален филм за него в youtube, правен за Biography Channel и си търся целия … Ако някой има инфо ще съм много благодарна :)

  4. Avatardora

    bih kazala ni6to interesno ima mn po gotini ot nego:)

  5. Avatarрама крем

    Dora ti si super zle,ne mojesh da kajesh,che ima serien ubiec kanibal,koito e „po-gotin“…ama ti sigurno si na 13 ,kakvo li se uchudvam.

  6. Avatarko6arkata

    наистина, да кажеш че има по-готини от тази гад е меко казано инфантилно

  7. Avatarivi

    hora gledali li ste filma Citizen X toi e baziran na tozi serien ubiec!Mn e hubav filma

  8. Avatarpin4era

    звярът, също е филм за тоз(магданоз)

  9. Avatarурод

    чикатило е бил болен мозак и заради това е виновно детството му.Ако е имал нормално детство нямаше да стане такъв звяр

  10. AvatarВИЛС

    МН ЛЕСНО Е УМРЯЛ ИЗРОДА

  11. AvatarDon Tedo

    Mdaaa, deistvitelno e umrql bez osobenni stradaniq ako ne broime tova, koeto e prejivql v kiliqta. Moje bi e zaslujaval nqkakvo „vuzmezdie“, no az lichno smqtam, che sa postupili pravilno s kurshuma v glavata. Edin izrod po-malko!

    P.S. Evala na avtora! Teksta e na nivo ot nachaloto do kraq! Beshe udovolstvie. :)

  12. AvatarGinka

    naistina e trqbvalo da b1de daden na horata da go razk1sat :x takiva hora nqmat mqsto na tozi svqt :| neznam izob6to za6to deloto se e vodelo tolkova vreme a ne sa go ybili vednaga ?! zapo4nal e da ybiva 1973 godina kogato e bil roden ba6ta mi i e ybit 1994 kogato sam rodena az tolkova vreme e pogubval jivota na tolkova hora i nie sme sposobni da go nare4em 4ovek :x e za men toi NE e takav ! nikoi ne moje da go opravdae po nikakva pri4ina dali e polu4aval erekciq ili ne na vsi4ki ybiti jivota e bil pred tqh i na tqh s1s sigornost im se e jiveelo :| nikoi nqma pravo da otnema po kakva da e pri4ina jivota na drug ! E sega samo mojem da kajem MIR NA PRAHA na ybitite R.I.P. ;( i da se nadqvame izrodi kato tozi nikoga da ne se rajdat !

  13. AvatarТина

    Преди време бях гледала филма „Гражданинът Х“. Бях доста малка и за това тези дни го гледах пак и честно казано нямам си ни най-малка идея как може да има причина, каквато и да е била тя, за да може човек да е склонен на такива чудовищни действия. Особено неговите жертви, те са най-малко виновни за тежкото му детсвто.

  14. Avatarkazako

    има филм за този серин убиец.гледал съм го преди много време но не помня как се казваше

  15. AvatarGinka

    Citizen X se kazva filma ;) dosta e star i men lichno ne mi haresva :) za takava ujasqva6ta istoriq filmat bi trqbvolo da b1de mnogo v1zdeistvasht.

  16. Avatarквазимодо

    Хайде стига бе-филмите са си филми.Кой Господ допуска такива изроди да живеят

  17. AvatarDiscip

    Съшият който допуска да се дерат живи малки тюленчета заради кожата им.

  18. AvatarАделайде

    Ох, за съжаление, мога да кажа, че има изроди всякакви. Но много ще ме е страх да срещна такъв. Брррр… То обаче нали знаете, във всеки филм има и няколко процента истина, пише и „филмът е по истински случай“.

  19. Avatarмарес

    Предполагам ,че е някаква болест,,,,,,,,,да трепиш и колиш ей така!!!!!

  20. Avatarmausmiki

    не малка вина носи и системата в ссср по това време, точно тя позволява това да се случи

  21. Avatarklachiankata

    Трябвало е да го изследват жив.И като,че ли много необичайно жестоки серийни
    убийци има в Украйна.

  22. AvatarThe Rooker

    аа, не само в Украйна… навсякъде са тези откачалници

  23. AvatarМосквич 412

    Да поясня малко,Чикатило не е застрелян в главата а с куршум в тила ето и част от палицейския архив на Новочеркаскския затвор за 1994 и главно за разстрела на Чикатило:

    „14 февруари е студен ден. Температурата на въздуха е -17C. Чикатило е конвоиран от Новочеркаскския затвор до мястото на екзекуцията. Прокурорът го моли да подпише книга, чиито главен герой е той самият. Масовият убиец написва: “Благодаря на вас и на всички, които се мъчиха с мен и нека повече няма хора, като мен – такива престъпници и болни.” , подписва се и поставя датата.

    Тогава той все още незнае къде го водят. След като му е прочетен указът на президента , той развълнувано възкликва: “И какво? Сега ще ме разстреляте?”.

    В присъствието на прокурор и лекар , присъдата се изпълнява с изстрел в тила. Кръвта на убиеца шурти като от чешма. Сърцето му обаче продължава да бие кратко след това . Някой предалага да бъде застрелян с още един куршум , но лекаря казва ,че няма нужда. Съществува легенда ,че сред общия смут на присъстващите , помощник-изпълнителя казал :

    -Стига бе, каза : “..а сърцето още бие..”

    -Кой? – отвърнал прокурора;

    - Той…Чикатило…“

  24. AvatarСилвия

    Е, все пак тилът е задната част на главата, но ще го поправя, за да сме по-точни. Благодаря ти за извадката от архива, много е интересна :)

  25. AvatarМосквич 412

    То аз главно го написах заради хората коментиращи по-горе и глупавия спор,който възникна между тях,иначе за Чикатило мога да напиша още много работи особено за насилието през детството му и гаврите на които е подложен през целия си живот.

  26. AvatarDiqnnn

    До Москвич 412. Бате дай още инфо за тоя урод.

  27. AvatarМосквич 412

    Тия дни ще напиша подробно биографията му от 1936 до 1990,чекайте че аз съм като Бухановски :D

  28. AvatarDiqnnn

    :D Мерси и евала за труда.

  29. AvatarМосквич 412

    Това е що годе подробна биография писана от мен за годините и по-интересните събития в живота на Чикатило,може да има някой грешки,но мисля,че с времето всичко ще бъде изгладено.Приятно четене.

    14 февруари е студен ден. Температурата на въздуха е -17C. Чикатило е конвоиран от Новочеркаскския затвор до мястото на екзекуцията. Прокурорът го моли да подпише книга, чиито главен герой е той самият. Масовият убиец написва: “Благодаря на вас и на всички, които се мъчиха с мен и нека повече няма хора, като мен – такива престъпници и болни.” , подписва се и поставя датата.

    Тогава той все още незнае къде го водят. След като му е прочетен указът на президента , той развълнувано възкликва: “И какво? Сега ще ме разстреляте?”.

    В присъствието на прокурор и лекар , присъдата се изпълнява с изстрел в тила. Кръвта на убиеца шурти като от чешма. Сърцето му обаче продължава да бие кратко след това . Някой предалага да бъде застрелян с още един куршум , но лекаря казва ,че няма нужда. Съществува легенда ,че сред общия смут на присъстващите , помощник-изпълнителя казал :

    -Стига бе, каза : “..а сърцето още бие..”

    -Кой? – отвърнал прокурора;

    - Той…Чикатило…

    Й.С.К.-15.07.2010

  30. AvatarМосквич 412

    За съжаление май има ограничение в коментарите,и при предишния ми коментар в който публикувах най-подробно написаната от мен биография на маниака се появиха само началото и края,искренно се надявам за съдействие от някого когото поддържа сайта за пълното и публикуване.

  31. AvatarМосквич 412

    Още нещо направо се моля,при пускането на подробния коментар някъде по сървъра на сайта да се е запазила цялата информация защото ми се прецака целия архив на който написах биографията на маниака и целия ми труд отиде на ветъра…:@ :@ :@

  32. AvatarСилвия

    @Москвич 412 Не мисля, че има ограничение, поне аз не съм слагала такова и не откривам подобна опция в настройките за коментарите. За съжаление и при мен се вижда само този откъс, сигурен ли си че си пейстнал целият текст?

  33. AvatarНякой си

    Само да отбележа за някои от каментиращите тук,че Чекатило е сексуален убиец,не канибал,с канибализма е „ескпериментирал“,но като цяло е подтикван от сексуалните си желания.
    Силвия сямо да те питам има ли в сайта инфо за моя „любимец“ Ед Гийн…

  34. AvatarСилвия
  35. AvatarНякой си

    Да,благодаря ти много,но кой да се сети за търсачката :) Той определено засечва всички останали хаха,направо тръпки да го побият човек от хобито му.

  36. AvatarDiqnnn

    Да Ед Грийн по извратеност отпределено ги засенчва, но си има доста конкуренти.

    П.П. До Москвич 412: Жалко ако наистина се е прецакало.

  37. AvatarDiqnnn

    Офф забравих в предния си коментар да питам в сайта има ли информация за един японец, който убива една холандка във Франция и вместо да отиде в затвора го връщат в Япония и там става медийна звезда. Започва да пише книги за убийството канят го в предавания. Немога да се сетя името му, иначе щях да проверя в търсачката.

  38. AvatarСилвия

    Има, има… Канибалът е Исеи Сагава, ето я статията:
    http://kriminalnidosieta.com/известни-случаи/исеи-сагава-прочутият-японски-каниба/

  39. AvatarDiqnnn

    Мерси за бързата реакция. Това, което японците правят с тоя е по-лошо от престъплението му.

  40. AvatarМосквич 412

    Спокойно тия дни ще я напиша пак,стига да имам повечко време

  41. AvatarRalica

    spored men e trqbvalo da go izsledvat prez celiq mu ostavasht jivot….da sa otkrili dosta interesni neshta za choveshkata psihika..obraza mu e dosta slojen i izvraten :)

  42. AvatarГалина

    Еййй, ами ако не е бил виновен? Нали кръвната му група накрая всъщност не е съвпадала със спермата, намерена по телата. Иначе е вярно това, украинците ми се струват все по-чалнати, много жесток народ бе!
    И това за брат му не го знаех, потресаваща история, но едва ли е обяснение за това, че е такъв изверг. Щом е бил такъв повсеместен глад, сигуно е имало и други хора с изядени роднини, ама един Чикатило.

  43. AvatarМосквич 412

    Колективизацията проведена от свирепия грузински педал Сталин,убива от глад 9 милиона украински селяни,РАБОТНИЦИ,как нема да са чалнати?

  44. AvatarМосквич 412

    Ами ако не е виновен,от къде ще знае точното местонахождение на неоткритите трупове,нещо дето и съветската милиция не знае.Как ще описва с подробности случилото се при положение,че ставащото и появата на серийния убиец до края на 1989 се пази в пълна тайна,другия проблем е метода на съветската милиция за изтръгване на самопризнания,за първото убийство на Чикатило извършено на 22 декември 1978,той убива 9 годишната Елена Закотнова,тялото и намерено на 24 декември в река Грушевка,за това негово дело,на 5 юли 1983 е разстрелян невинен човек-29 годишния Александър Кравченко.
    Второто което е Чикатило от самото си раждане има симптоми на хидроцефалия.
    Говори се,че кръвната група на Чикатило и на спермата му са еднакви,причината за различната група и сперма са били некачествено взети проби в мръсни съдове…но това е само слух после при залавянето му и при изследванията се доказва анормалноста на този човек.

  45. AvatarБуржоа-бохем

    Силвия, дали не е възможно, да направиш и един форум към сайта, та да си дискутираме с удоволствие?

  46. AvatarСилвия

    Ще направя, но след месец, два, сега тепърва ще почивам и не ми се захваща с работа:)

  47. Avatarlegion

    Интересно, интересно. Според някои документални филми изглежда, че може да бъде невинен, и да е същата работа като с тоя Александър, на който са му спрели тока за нищо. А десетте дена, през които са го държали може да са го подучили за някои неща, понеже никой освен милицията не знаела подробности за труповете, а това е супер случай да се отъртват от „глухари“. От другата страна, ако е наистина той… Нз нито една жертва не е повлачил след себе си вързана, те са си търсили приключения и са си ги намерили, в леко засилена форма де, ама пак са приключения – лошо възпитание, лоши навици и т.н. Ако е наистина той… не го уважавам в никакъв случай, защото са го хванали, ако не е той, доста е отнесъл за това, което не е правил. Понеже… навсякъде показват снимки след 1 година в следвенния изолатор, а знаейки, колко е отговорна руската милиция – той е изял един тон бой и тормоз и затова му е такъв погледа, а я вижте снимките при залавянето му – нормално изражение и всичко такова. Работат намирисва тука, ама е минала, дали е виновен или не- най-вероятно няма да се разбере вече

  48. AvatarМосквич 412

    А Льоша Хоботов?
    Я обесни за него като си толкова компетентен за Чикатило.

  49. AvatarМосквич 412

    За изражението,ако не знаеш или ако изобщо някога си чел нещо за Чикатило.Адвоката му Марат Хабибулин решава,че Чикатило може да избегне куршума ако излезе,че не знае какво върши и маниака по всевъзможен начин симулира,че не знае какво прави с цел смекчаване на присъдата и изпращането му в психиатрична клиника.

  50. AvatarГалина

    da, puk i sled nego ubiistvata prikliu4vat. abe sigurno go iztormozvat dosta v aresta, za da vzeme da to4i ligi po vreme na procesa… ama vse pak mislq, 4e e vinoven. v protiven slu4ai sa mogli da natopqt nqkogo mnogo po-rano, a ne da se izlagat godini nared. govorim za SSSR vse pak

  51. Avatarlegion

    Вероятно е виновен, но мястото, къдедо е расстрелен невинен човек, като признанието е избито от него… Мръсните полицаи и милиционери така правят в България, да не говорим за бившия съветски блок, там още при задържането ги правят на котлет. Нямa задържан, на който не ми е изпочупена физиономия – само се загледайте в хрониките. Мамичката им на копеленцата.

  52. AvatarМосквич 412

    Пък и побоя не е типичен само за СССР тука в НРБ един шофьор от градския транспорт тогава селските линий дето водеха към село Лозен май още бяха към ПАТ-3 „Дружба“ той намирал жени возел ги с рейса,после ги изнасилвал и ги удушавал,за първата му жертва обвиняват съпруга и с побой в милицията го карат да си признае за нещо,което не е направил като блъфират,че ще го разстрелят…

  53. AvatarНякой си

    Абе да,то предполагам сега сме си много по-добре,че всеки изрод се вилнее както си иска и нито ги е страх от полиция,нито от съд,нито от нищо.Преди за убийство като хванат някой най-много след месец изпращаха дрехите на роднините му,ама нищо сега си е екстра …или май не?!

  54. AvatarМосквич 412

    Ами като искате хуманост и премахване на смъртното наказание също да сме в нато и ес ще търпите айдуците.

  55. AvatarМосквич 412

    Е в бившия СССР си имаше и добри страни,обаче лошите беха повече от колкото трябва,все пак голяма част от соц лагера се крепеше на лъжи.

  56. AvatarМосквич 412

    Колкото до Милицията и сегашната полиция,милицията може да прави на котлет,не че сегашните не правят,само дето милицията си вършеше съвестно работата,а сега полицията е пълна кръчма краде се,знае се кой краде и не се прави нищо,сега трябва сами да се оправяме с айдуците.

  57. Avatarprp

    От полицаи знам че и през соца и в България е имало серийни убийци и убийства, педофили, наркомани и наркотици само че е било забранено да се поше по вестниците и за това хората са живяли по-спокойно далеч от реалноста но вижте до къде води такива изроди да вилнеят на свобода.

  58. AvatarНякой си

    В България имаше едни сериен убиец по време на социализма и му казваха Жоро Павето – не че и битови убийства и др престъпления не е имало,но са в пъти по-малко.

  59. AvatarDiscip

    Жоро Павето не е никакъв сериен убиец най-малкото има 1 жертва и то случайно никога не е искал да ги убива, а да ги зашемети и опъне в щатите за сериен убиец започват да говорят чак след 4 труп, на такъв няма да му обърнат внимание. Виж имаме си масов „Кръстникът“ от Студентски град. Гледал филма, взел патлака на баща си и трепал виетнамци из общежитието имаше към 9-10 трупа.
    По комунизма не се говореше понеже се смяташе, че това може да се случи само в упадачният капиталистически свят и си живееха в комунистическа утопия на идеалното общество без курви, дрога и убийства. Затова Чикатило вилня 10г. и в началото отказвали да обявят, че има сериен убиец понеже това при тях не може да се случи, и чак след като започнаха да вадят трупове като от конвейр се усетиха. Понеже живеех по комунизма и никога не съм бил от най-примерните му деца, знаех още 88-ма как наще дроги ходеха до Белград да друсат и после си идваха с нощния влак и как ги чакаха ушевите на централна и от там в тухларната. Комунягите са болни мозъци такива истории знам, като онази когато сваляха повече народ пред РПУ-то им даваха по една празна папка уж са някакви служители, защото по комунизма няма престъпници.

  60. AvatarМосквич 412

    През соца сексуален садист беше Гошо Добрянов от село Лозен,работеше като шофьор на Чавдар-ка в ПАТ-3-“Дружба“,качва разни жени изнасилва ги и ги души и разбира се за първото му убийство обвиняват друг човек и му приписват вината.

  61. AvatarНякой си

    Discip,пълни глупости говориш:
    1-во Жоро Павето няма само 1 жертва – доста повече са (не съм запознат с точната цифра,но не е 1 със сигурност)
    2-ро според официални данни, за сериен убиец се приема този,който за определен период от време е извършил 3и над 3 убийства
    3-то не виждам абсолютно нищо лошо в това умствено осакатените наркоманчета – по разговорному – друсалки да лежат по затворите,там им е мястото,защото те са си престъпници – не забравяй също,че в не 1-2 страни (предимно в Азия)има смъртно наказание за употребата и разпространението на наркотици.Ако се въвведе подобен закон тук,то имай предвид,че до голяма степен ще се спре деградацията на сегашното младо поколение!

  62. AvatarDiscip

    За Жоро Павето на няколко места съм чел, че жертвата е една понеже ги е удрял 1 път, колкото да ги зашемети и след това ги е изнасилвал, а не ги е млател до смърт. За целият случай има много покрити данни и надали ще се разбере истината.
    За щатите периода е неограничен ако открият сходтсво в начина на умъртвяване на жертвите могат и след 5г. да обявят. Аз живея във Флорида има един Daytona Beach Killer първите му 3 жертви са 2005 края, началото на 2006 за сериен убиец започнаха да говорят чак след като намериха 4-тата 2008-ма. Отделно за периода 2005-07 имаше съмнение за още 3 негови жертви, но не доказаха и не му ги писаха. Затова имаше спорове защо куките не са обявили, че има предполагаем сериен убиец още 2006.
    Колкото до наркоманите не ги оправдавам говорех конкретно, че по-времето на комунизма живееха в някаква утопия, че такива неща няма и видиш ли всичко лошо дошно след „демокрацията“, която така и никога няма да дойде след като комунягите продължават да управляват. За Азия е глупаво да даваш примери там и за секс преди сватбата и хомосексуализъм налагат смъртно наказание /второто го подкрепям/.

  63. AvatarМосквич 412

    Жоро павето има 6 нападения и 1 жертва-69 годишна пенсионерка,която умира в болницата.Павето е глухоням и също като Чикатило в най-крехка възраст е страдал от хидроцефалия.

  64. Avatarанонимно

    Чикатилов канибала. Браво на руснаците , че са го екзекутирали.

  65. AvatarМосквич 412

    Обжалването му трае 2 години даже 18 юли 1993 пише писмо с молба за помилване до Елцин,но Елцин му отказва.

  66. Avatargladiator

    не знам защо набъркваш наркозависимите така наречените от tbb(наркоманчета).Не знам да има сериен убиец наркоман особено с такава жестокост.Не отричам че повечето от тях може и да извършат убийство но в много редки случаи и при никакви обстоятелства с планувани и с такава жестокост освен ако не са психично болни освен и наркомани.
    …………………………………………………………………………………………………………….
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  67. AvatarМосквич 412

    Айде бе те за кафево и майка си ще убият :D

  68. Avatargladiator

    съгласен съм с теб Москвич ,но съгласи се и ти с мен че няма сериен убиец наркоман.Оше на втория път ше се издъни.

  69. AvatarМосквич 412

    Истина е,те убиват от необходимост за кафевичко,от колкото за нещо друго.Да не говорим,че те почти всичките са картотекирани в милицията и са им редовен контингент.

  70. Avatarsamogon

    Колкото е интересна статията,толкова и коментарите към нея

  71. Avatarmachete911

    Внимателно на (места дори по два пъти препрочтах и проследих целия диспупут),и като цяло почти нямам какво да добава.Няма да крия че темата ми е крайно интересна но за жалост още съм невежа, мога само да добавя моето скромно мнение естествено не задължавайки никои да се съобразва с него.Първо за хора като Чикатило надали ще е от помощ каквото и да е изследване-подобни елементи робуват единствено на инстикта и нагона си без да имат някакво по смислено обяснение за“делата“ си така че запазването им живи само ще бръкне в джоба на данъкоплатеца и ще увеличи вероятноста дадения тип някои ден да избяга,дори аз които съм върл противник на смъртното наказание мисля че за подобни елементи трябва да се правят изключения. И трвожната истина е че такива хора е имало и ще има за това,шапка свалям на Силвия че си е направила труда да създаде този сайт.С познанието-хората увеличават шанса да помогнат на себе си и на другите по някакъв начин. Колкото до другите „герой“все още не съм стигнал до тях ала ако има нещо за „Откачалката Тед Бънди“ както го нарече героя на Уди Хрелсън-Мики Нокс във филма на Оливър Стоун :Родени убиици“ с удоволствие ще погледна колко откаче е бил.
    Благодаря за отделеното време

  72. AvatarСилвия

    Има за Бънди, къде без него :)
    http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/ted-bandi-tcharovniyat-ubiets/

  73. AvatarМосквич 412

    Сега пак се зачетох в статията и открих една малка неточност относно доклада за задържането на Чикатило на 13.IX.1984.Докладът е написан от помощника на Заносовски-Ахматханов.Ако има интерес може да напиша целия доклад-преди години бях попаднал на него и съм си го записал на един лист. :)

  74. AvatarМосквич 412

    „Патрулирахме покрай автобусната спирка с капитан Заносовски от Първомайското районно управление на ростовската милиция.Бяхме в цивилно облекло.Пред самата спирка Заносовски ми посочи един мъж приблизително един и осемдесет висок,слаб около 45 годишен.Чертите му много ми напомняха на скицата,която ни бе раздадена.Носеше очила и беше без шапка,в ръката си държеше кафява чиновническа чанта.Заносовски ми каза,че го е виждал и преди,когато е бил дежурен сам на крайната автобусна спирка,и този гражданин му се сторил подозрителен.Решихме да го следим.
    Пристигна автобус номер 7,който се движи от летището до гарата.Заподозреният си проби път през тълпата и се качи в автобуса.Ние го последвахме.Докато го наблюдавах,силно впечатление ми направи странното му поведение.Изглеждаше много неспокоен,въртеше глава.Имах впечатлението,че проверява дали не го следят.Като не откри нищо подозрително,мъжът се опита да заприказва едно момиче,застанало до него.То носеше рокля с дълбоко деколте,от което мъжът не можеше да откъсне очи.Докато го следяхме,той опипа краката на една жена и предизвика скандал.След три спирки слезе от автобуса.Премина от другата страна на улицата и отиде при чакащите автобуса в обратна посока.Когато автобуса пристигна,всички се качихме.
    Вътре в автобуса той само гледаше да се приближи плътно до някоя жена, да я заговори и да се притиска в нея.Седна до едно момиче до прозореца и се опита да завърже разговор,когато то слезе,той го последва.Явно не успя да го склони и то си замина.Заподозреният се приближи до един магазин,пред който чакаха групи жени,в продължение на 15-20 минути обикаляше от група на група.След това отиде до следващата спирка,където се качи на автобуса за гарата.Там престоя почти 20 минути,седнал до една спяща жена,след което продължи пеша до Централна гара.Продължи да се навърта около групички жени и да дава ухо на разговорите им.След това се качи в чакалнята на втория етаж.Близо цял час се въртя наоколо,спираше при разни жени и ги гледаше втренчено.Спря до една пейка,на която спеше едно семейство.Между тях имаше момиче на около 18 години,заспало в такава поза,че краката и пликчетата му се виждаха,заподозреният се закова на метър от спящото момиче и втренчи поглед в него.Когато бащата се поразсъни и оправи роклята му,заподозреният отмина.
    После до него седна млада жена и след кратък разговор сложи глава на коленете му.Той я покри със сакото си,докато тя му направи фелацио,а той й опипваше гърдите.След малко жената си тръгна,заподозреният стана и отиде в Централните хали,където си поръча порция сельодка,именно в този момент бе задържан за неморално поведение на обществено място,а също така и като заподозрян за убийствата в „Лесополосо-та“.“
    Датата на ареста е 13 септември 1984,а докладът е написан малко по-късно при откарването на Чикатило в управлението.

  75. Avatardddiamonddd

    Благодаря ти, Москвич 412 за положения труд. С интерес изчетох всички тези подробности в доклада:)

  76. AvatarСилвия

    Москвич, извинявай за закъснялата реакция, браво че си го публикувал. Аз добавих уточнението за Ахматханов в статията ;)

  77. AvatarSonia

    Благодаря на авторите за добре направения труд. Немога да разбера, след като гледах „гражданина Х“, откъде се взе това, че убива психиатъра по случая. Явно е поредната американска измишлютина. А фактът, че е убивал момичета, жени и момчета не е чуден, просто ако човек прочете дотатъчно много книги за проблема, се установява, че много от сексуалните садисти нямат „определен модел“, а докопват всичко възможно, изпречило им се на пътя, което неможе да се съпротивлява успешно. Благодаря на авторите на този сайт, излючително интерсена и добра работа са свършили.

  78. AvatarМосквич 412

    В гнусния филм „Евиленко“ убиваше психиатъра,не е в Гражданина Х.Сценария за евиленкото е дело на Дейвид Гриеко,който има книга за Чикатило-“Комунистът който ядеше деца“

  79. AvatarSecret

    Гледала съм “Евиленко“. Преди да го изгледам имах големи очаквания за филма , но после те не се оправдаха. Сякаш до момента нито сценаристи и режисьори , нито актьори могат да направят подобаващ филм за Чикатило. Може би това е така и по отношение и на другите серийни убийци.

  80. AvatarSonia

    Извинявам се за объркването, Москвич 412 е прав, просто гледах в разстояние на няколко дни „Евиленко“ и „Гражданинът Х“, и явно съм оплела сценариите. Факт е, че „Евиленко“ е доста по – слаб филм, отколкото бяха и моите очаквания, но факт е също така, че е трудно да бъде представен по подобаващ начин образът на човек, извършил подобни неща. Май актъорът, изиграл Евиленко, е същия от „Калигула“, само че по -стар. Този пич само такива изроди май играе:)

  81. AvatarМосквич 412

    Малкълм Макдауел от портокала с часовниковия механизъм,твърдят,че има прилика с Андрей Чикатило,но аз не я намирам. :D

  82. Avatardinko.gospodinov17

    …и на всичко отгоре каква фамилия само-чиКАТИЛо ?

  83. Avatarxxx(user)xxx

    Според мойте познания за този НЕчовек , тази статия е написана от Филма “ Гражданина Х“ .

    Направо си е някакъв вид преразказ.

  84. AvatarМосквич 412

    Не бих казал,Гражданина Х е направен по книгата „Killer department“В началото на статията става дума за убийството на 13 годишната Любов Бирюк,която е убита през юни 1982,а във филма се започва с трупа на Олга Сталмачонок,убита през декември.Във филма Бураков лично задържа маниака на гарата,а в действителност това прави Ахматханов в бюфета на централните хали в Ростов,докато Чикатило е консумирал сельодка.

  85. Avatarlazetka

    благодаря, че задоволихте любопитството ми по тази тема !!! това е една много потресаваща история и наистина е много странно някой да нарече постъпките на един душевно неуравновесен човек „готини“ или нещо подобно. хора стъпете здраво на земята защото тези изказвания далеч не ви правят „готини“. това е една истинска история и ако сте малко човечни покажете малко лоялност и прискърбие към жертвите.
    …………………………………………………………………………………………………………….
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  86. Avatarsunsett

    Това е един велик убиец.. Не е човек ..

  87. AvatarМосквич 412

    Най-точно казано…Чикатило е феномен на една отминала епоха.

  88. AvatarЧасовници реплики

    Това като го прочетох направо се втрещих. Тоя е мега болен ум… гледах филма Гражданина Х. Според мен филма не е лош ама е далече от истината

  89. AvatarМосквич 412

    Не е спазена последователността при разпитите и Костоев е заменен от „Горбунов“ :D Също във във филма липсват лица,като Яндиев и Евсеев,основни радетели за залавянето на Чикатило.Последните седмици от разследването,Евсеев използва 13 годишната си дъщеря като примамка на с дни на една спирка в Ростов.

  90. AvatarApple

    Нямам думи, на няколко пъти настръхнах докато четох историята на този човек. Рускиня съм, израстнала съм в Русия и са ми разказвали много истории относно „канибала убиец“, но сега наистина разбирам, че не е бил канибал ами сексуално ощетен човек. По време на втората световна война е имало много зверства, които са ставали пред очите на децата, които в последствие са пораствали и психиката им е била нарушена. До някаква степен този човек е станал жертва на обстоятелствата, но нищо не го оправдава, бил е животно……

  91. AvatarМосквич 412

    Ами нормално,той се радва на същата слава като „Жоро Павето“,та то това си е съветският „Жоро Павето“ :D

  92. Avatarbozhidara

    Знам, че е стар филмът, но току що го гледах и давам линк за тези, които се интересуват, а не са го гледали.
    http://masters-tb.com/details.php?id=69895
    Не изчетох коментарите, може някой да е давал линк вече, но…

  93. AvatarМосквич 412

    Гледайте филма,заслужава си,разликата на Чикатило и актьора е,че Чикатило е със сиви очи, а актьора с кафяви…

  94. AvatarСмешни снимки

    Москвич, гледах филма и да си кажа честно, не ме впечатли особено много! Някак си го пресъздават много мек …. а според мен това чудовище е било, супер брутално, жалко е че са го гръмнали, трябвало да е му дадат възможност да изпита поне малка част от това което той е причинил.

  95. AvatarМосквич 412

    Такъв е характера на филма,пък и в „нормалния“ живот Чикатило,наистина е бил мекушав и изключително наплашен,половината му колеги в предприятието са го псували и са му правели мръсно и той винаги си е мълчал-топа линолеум е откраднат от друг,но колективно всички хвърлят вината върху старши инженер Чикатило,синът му го е псувал пред очите на целия блок в Новочеркаск и той си е мълчал.Още в Украйна в ученическите си години са се гаврели с него като с парцал,и той нито един път не е направил опит да се защити,дори са му лепнали прякор „Чикатило-сила“ на руски Чикатило се произнася Чикатила и се е римувало със сила…

  96. Avatarbozhidara

    Брей, Москвич 412 , толкова си компетентен, сякаш си го познавал. Не ме разбирай погрешно, не се заяждам или оспорвам информацията ти, просто ми е странно…
    А за филма- наистина е много мек, както казва „Смешни снимки“, ама е нормално, защото е просто филм. Макар и по действителен случай, не е изцяло документален, има доста съкратена, спестена информация. Тук- в този сайт е по – подробно и по- добре описано всичко! За това и чета 1-во тук, а после търся филма…, ако има такъв! Общо взето информацията тук ме задоволява напълно! А, ако има и филм…чудесно!

  97. AvatarМарто Димитров

    Здравейте! От скоро се ровя из този сайт и всяка статия, която чета е от интересна, по-интересна. Тази меко казано ме втрещи, но и силно ме заинтригува. Бих искал да прочета още подробности по темата, като доклади и пр. Скайпът ми е – marto_dimitrov, ако някой разполага с нещо, неспоменато до момента и не му е проблем, бих се радвал да се свърже с мен. Благодаря Ви предварително!

  98. AvatarDodo

    А къде мога да намеря филма „Звярът“? Търсих го, но нещо ми убягва… :(

  99. AvatarМосквич 412

    „Звярът“ е другото име на филма „Evilenko“,предполагам така ще ти бъде по-лесно да го намериш.

  100. Avataracid

    Можете ли да ми кажете повече информация за децата на Чикатило.намерих малко информация за сина му,но за дъщерята Людмила нищичко не намирам,освен датата на раждане.Тя жива ли е?

  101. AvatarДани

    Как така е импотентен, а има 2 деца?

  102. AvatarДани

    Москвич, от къде знаеш всички тези неща?

  103. AvatarДжон Лорд

    Е тия руснаци не са ли чели за великата инквизиция, която е напълно уместна в случая. Какъв куршум ?

  104. Avatarvarg

    интересно как изрода го правят герой(а на никой не му пука за наивните децата които са умрели в страх,мрак,самота и болка без да имат шанс да се докажат в живота)не ми пука кои кого убива но си имам максима хора които убиват деца би трябвало да биват убивани по особено брутален начин по националната телевизия в 24:00 ;) да видиш как бързо ще спадне броят на откачалките боготворящи или подражаващи на психопати.

  105. AvatarSlipknotLover

    Това е лудост! Такива хора трябва да бъдат подлагани на лечение в не напреднали стадии на психичните си заболявания! А децата трябва да бъдат предупреждавани без значение на колко години са, родителите също! Трябва да се вземат мерки, това е ненормално, смахнато, страшно дори! ;х

  106. Avatartb

    За коментара на varg: аз пък мисля, че ако наистина смяташ, че това особено брутално убийство на НЕчовека, би трябвало да бъде излъчено по телевизията, то това сигурно ще отключи още незабелязани досега у доста хора психични отклонения и те ще започнат да се изявяват, а при някои принципно е възможно цял живот да живеят без да са направили каквото и да е нередно нещо. Дори самите филми на ужасите подхранват тези психически разстройства, но в случай, че гледаш нещо, което знаеш, че на самия запис е истина(както при „Маниаците от Днепропетровск“), тогава нещата стават по-различни. Също така още хора като Чикатило, старадащи от такава болест, а и не само, биха се „зарадвали“ на такова нещо. Но се надявам в коментара ти да е имало нотка на ирония или шега. :D Иначе и аз съм съгласна, че трябва да се убиват по колкото се може по-жесток начин, за да разбере поне какво е направил, макар че след това ще умре. Лошото е, че и тогава човекът може да не осъзнае какво е сътворил. Смъртното наказание също не е лошо, обаче ми се струва, че има много хора, които заслужават просто такова леко наказание, което не е всъщност наказание, а е превенция от това, в бъдеще виновният да продължи да вреди на обществото. Така че и от по-брутални наказания има нужда.
    П.С.: Нещо, което ме учуди, е това, че човек е застрелял Чикатило. Първо имам въпрос, ако има кой да ми отговори: кой конкретно го е застрелял и каква връзка е имал със разследването, имал ли е такава въобще? И второ, смятам, че един човек, който безпроблемно решава да застреля друг, знаейки че е виновен, също не е много наред с психическото си състояние, тъй като най-вероятно също изпитва някакво удоволствие от възмездието примерно или нещо от този сорт. В този дух, бих споделила идеята си, че може просто да карат психично болни хора и не само, които примерно са извършители на убийство, да убият другия убиец. :D И после да стане същото с убиеца на убиеца и т.н. Вярно, че нямаме смъртни присъди, но влезнах във филма, де. :D

  107. AvatarВиж мейла

    Много добре написана статия интересна. Само да вметна, че пред съюз „и“ никога не се поставя запетая.

    Това ми е втората прочетена статия в сайта.
    Още веднъж страхотна статия. Само заради нея ще лакна целия сайт.

  108. AvatarPhaedrus

    Много интересна статия наистина, но според мен все пак е трябвало да го оставят жив за изследване. Подобно анормално поведение не може да не е предизвикано от някакви аномалии в мозъка. Ако се открие как точно мисли един сериен убиец и какво го прави такъв, много по-бързо ще се приключват подобни случаи. Честно казано, без да го оправдавам, не смятам, че подобни убийства се извършват просто ей така, трябва да се търси някаква обща изменена функция на мозъка при серийните убийци, изменени мозъчни центрове. Не всеки с потисната ярост избива садистично 60 души.

  109. Avatarslavi

    Дай го на мене тоя боклук¡¡!!!!¡!¡смърт за чикатило,,смърт за сина ти,Юри одначев

  110. AvatarКрас

    москвач,понеже си“специалист“ по случая,дай малко инфо за жертвите на тоя урод!
    майната му на чикатило-отрепка някаква….комплексирана…дай инфо за децата коиуто е убил-нали си „всезнаещ“,мишок

  111. AvatarКрас

    голяма „смелост“ е нужна да убиеш 9 годишно дете….да еба малоумния му комплексар!!!
    изкефих се като показаха как го гръмнаха в малоумната глава!!!

  112. AvatarКрас

    между другото да вмъкна за друг урод-менгеле….и какво е постигнал простия немец,въпреки огромната свобода с която е разполагал???
    нищо!!!!поредния боклук!!

  113. AvatarТаня

    Наистина потресаващо, но защо Московича,пише че е изведен навън и е застрелян там а е статията пише, че Чикатило е отведен в звукоизолирана стая, където екзекутиран? То наистина няма значение, важното е, че изродът е унищожен, но все пак.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняГражданинът Х: Андрей Чикатило... { Наистина потресаващо, но защо Московича,пише че е изведен навън и... } –
  • User AvatarТаняФил Спектър: Лудият гений... { Личи си му, че е откачен! Колкото грозен, толкова и... } –
  • User AvatarТаняИсеи Сагава: Японският канибал... { Пари, пари, пари и пак пари. В която част по... } –
  • User AvatarТаняРобърт Акерман: Виенският канибал-тинейджър... { Да, да точно от такива хирурзи има нужда светът и... } –
  • User AvatarТаняНаташа Кампуш: Австрийската пленница... { Точно така! Напълно съм съгласна с 333, защото това са... } –
  • User AvatarТаняМилионерът Джон Джамелски и... { Лудо, откачено старче дано изгние в затвора. } –