Голямата любов на Пол Бернардо и Карла Хомолка

Голямата любов на Пол Бернардо и Карла Хомолка

Наречени Смъртоносните Кен и Барби заради техния рус, загорял и здрав външен вид, Пол Бернардо и Карла Хомолка са всъщност съпрузи серийни убийци от Онтарио, Канада. Те примамвали, изнасилвали садистично и убивали млади жени.

Техните съдебни процеси и последвалите присъди за изнасилването и убийствата на три тийнейджърки предизвикват медийна буря от световен мащаб.

Шокиращото в техния случай е, че една от жертвите им е 15-годишната по-малка сестра на Карла Тами Хомолка. Карла вече е на свобода след като излежава своята 12-годишна присъда, докато Пол е все още зад решетките, осъден на доживотен затвор.

Всичко за любовта

Пол и Карла
Пол и Карла

Всичко било твърде хубаво, за да е истина. През 1990 г. Карла се сгодила за красив и изискан професионален счетоводител, който при това имал пари. Сватбата щяла да бъде невероятна: семейството и приятелите й никога нямало да я забравят.

Тя страшно много обичала Пол. Той бил единствен по рода си и звяр в леглото. Щяла да направи всичко възможно, за да запази любовта му – абсолютно всичко.

Това, което правело този годеж по-различен от останалите е, че от няколко години Пол поставял пред Карла скандални изисквания – а Карла също толкова скандално се съгласявала с тях.

Пол бил много раздразнен, че Карла не е девствена, когато се запознал с нея. Точно затова според него нейно задължение било да му осигури удобен начин да отнеме девствеността на по-малката й сестра Тами, без момичето да разбере. Веднъж щом Карла приела тази логика, останалото било детска игра, дори идеята да се заснеме цялото нещо на видео й се струвала съвсем на място. В края на краищата нали затова служела камерата – да се записват важните събития.

Тами Хомолка
Тами Хомолка

Карла работела във ветеринарна клиника, така че имала основни познания за приспивателните, които се използват върху животните. Номерът бил да разбере какво и колко да използва върху Тами, така че Пол да може да я изнасили.  Тя се спряла на халотан, анестетик, който животните вдишват преди операция.

Авторът Стивън Уилямс описва идеята на Карла в своята книга „Непозната тъмнина“:

„Тя обмислила нещата доста добре. Все пак, не искала да убие собствената си сестра, а само да я приспи и да я подари на Пол за Коледа. В клиниката приспивали животните преди операция, така че нямало проблем да го използва върху сестра си. Рискът бил само в липсата на оборудване – трябвало да сипе халотан върху кърпа и да я сложи върху лицето на Тами – но щяла да внимава сестра й да има достатъчно въздух и да проверява непрекъснато дишането й.“.

Едно наистина добре организирано изнасилване, каквото само една грижовна сестра може да планира. Вероятно най-добре обмисленото и организирано изнасилване извършвано някога.

Дошъл големият ден, 23 декември 1990 г. – дефлорирането на Тами. Пол използвал новата си видеокамера, за да заснеме господин и госпожа Хомолка, техните дъщери Карла, Тами и Лори, и коледната украса в къщата.

Пол непрекъснато наливал на Тами питиета, в които имало халцион. Резултатът от успокоителното и алкохола не закъснял и Тами се отпуснала безжизнено на дивана. Когато другите членове на семейството се качили по стаите си, Карла и Пол започнали да работят върху Тами. Пол държал камерата насочена към нея, докато я изнасилвал, а Карла притискала напоената с халотан кърпа върху лицето й. След това той наредил на Карла да се позабавлява сексуално със спящата си сестра.

Внезапно Тами повърнала. На Карла й се искало сестра й да не била яла преди събитието, но тя знаела какво да направи. Направила онова, което правели в клиниката в подобни случаи. Провесили момичето надолу с главата, за да прочистят гърлото й.

Проблемът бил, че Тами се задушила до смърт. Техните аматьорски опити да я съживят не успели, затова я облекли, скрили камерата и лекарствата и се обадили на бърза помощ. Родителите на Карла и Тами разбрали за случилото се от воя на линейката. Всички повярвали на историята, че Тами се е задушила от собственото си повръщано.

Тъй като Тами вече не му вършела работа, Пол имал нужда от заместител.

Джейн, сватбеният подарък

Карла била обсебена от щастието на Пол. Най-големият й страх бил, че няма да успее да задържи този див и вълнуващ мъж, който бил на път да се ожени за нея. Когато се отегчавал и разсейвал, тя или правела нещо, за да го развесели, или намирала някой друг, който да го стори.

Къщата на 57 Бейвю
Къщата на 57 Бейвю

Пол непрекъснато мрънкал, че Тами вече не може да задоволи сексуалните му фантазии и обвинявал Карла за смъртта й. Карла започнала да търси заместничка на Тами – някое младо и девствено момиче. Познавала една подходяща девойка, (която ние ще наречем Джейн), която много приличала на мъртвата й сестра. Джейн щяла да бъде сватбеният подарък на Карла за Пол.

Джейн идеализирала Карла като красив и изискан модел за подражание и с благодарност приела поканата за вечеря на Карла в новия дом, в който живеели под наем. Карла й говорила часове наред, наливайки й питиета пълни с халцион. Джейн припаднала и заспала дълбоко.

Веднага щом Джейн заспала, Карла се обадила на Пол да дойде да види сватбения си подарък. Той бил много доволен от приликата на Джейн с Тами. Малко се обезпокоил от факта, че Карла е използвала същия наркотик, който бил убил сестра й, но тя го убедила, че този път контролира по-добре ситуатицията.

Съблекли Джейн и Пол снимал с камерата си как Карла целува и гали спящото момиче. След това отнел девствеността й. След като приключил и запаметил всичко на видео, продължил с любимото си забавление – брутален анален секс. За нейно щастие Джейн била толкова упоена, че не се събудила по време на това отвратително изпитание.

Карла трябвало да изчисти кръвта от 15-годишното момиче и да го сложи в леглото. На следващата сутрин Джейн, която се чувствала много зле и съмнително подута на определени места, се срещнала с Пол – както смятала, за първи път. Момичето нямало никаква идея какво се е случило с нея.

Карла и Пол в сватбената лимузина
Карла и Пол в сватбената лимузина

Въпреки че Пол бил много благодарен за подаръка-Джейн и непрекъснато се изумявал от нещата, на които била готова Карла заради него, той се колебаел дали да се ожени за нея. В края на краищата тя не ставала по-млада – 21-ият й рожден ден вече бил минал – а и далеч не била девица.

Въпреки тези тревоги, той взел решение и се оженил на Карла, хвърляйки огромна и разточителна сватба.

„Тяхната сватба щяла да бъде перфектна. Историческата църква в Ниагара-он-дъ-лейк, каляската с бели коне, шампанското, пълнените фазани, поднесени за вечеря на 150 души – средствата не били щадени.“ (Стивън Уилямс)

Пол упражнявал пълен контрол върху всяка подробност от сватбата, като се почне от сватбената рокля на Карла за 2000 долара, прическата й, менюто, и се свърши с добавянето на думите „обичам, почитам и се подчинявам“ в сватбената клетва на Карла. Той не позволил на свещеника да ги обяви за съпруг и съпруга. Духовникът трябвало да каже мъж и жена“.

Пол и Карла в карета
Пол и Карла в карета

Скот Бърнсайд и Алан Кеърнс пишат в своята книга „Смъртоносна невинност“:

„Когато са поканени на такава гранд сватба, от хората се очаква да донесат подобаващи за случая подаръци и пари. Пол гледал на целия този процес като на бизнес начинание. „Щом съм похарчил петдесет долара на човек за вечерята, то очаквам от него да се изръси поне със сто“ – заявил младши-счетоводителят. Казал, че си е поставил за цел да изкара от сватбата 50 000 долара.“.

Човекът, за когото се омъжвала Карла, бил съвсем различен от онзи Пол Бернардо, който се появил на бял свят през 1964 г.

Очарователно момченце

Пол Бернардо е роден в необичайно семейство. Неговата майка Мерилин е осиновена като малка от заможния адвокат от Торонто Джералд Ийстман и неговата съпруга Елизабет. Мерилин била отгледана в щастливо и грижовно семейство. Нейният съпруг Кенет Бернардо е син на италиански имигрант и жена от английски произход. Бащата на Кенет имал преуспяващ бизнес, но проявявал насилие към съпругата и децата си. Кенет не пожелал да работи в семейния бизнес и станал счетоводител.

Кенет и Мерилин сключили брак през 1960 г., след като нейният баща не одобрил предишния й обожател, тъй като нямал нужното образование. Младоженците се установили в квартал на средната класа в Скарбъроу, Торонто. Бракът не потръгнал добре и Кенет, също като баща си, започнал да тормози съпругата си. След като родила син и дъщеря Мерилин намерила спасение в ръцете на първия си ухажор – човекът, когото нейният баща не бил одобрил навремето. Така Пол Бернардо бил заченат незаконно.

Кенет подходил много либерално към тази любовна авантюра и през август 1964 г. името Пол Бернардо било записано в акта за раждане на детето. Самият Кенет също минавал през трудности. Той посегнал сексуално на непълнолетно момиче, заради което бил изправен пред съда. Таткото на Пол имал навика да се мотае из квартала и да наднича в прозорците на младите съседки. Но най-лошото от всичко било това, че започнал да се гаври сексуално със собствената си дъщеря.

Междувременно Мерилин натрупала много килограми и станала гротескно дебела. Показвала ясни признаци на тежка депресия. Спряла да се грижи за дома и децата си и се оттеглила в свой собствен свят, премествайки се в мазето на къщата.

Децата остро усещали ефекта от умствения и емоционален срив в семейството. Първоначално изглеждало, че Пол ще избегне нещастието на другите две деца. Ник Прон описва Пол в книгата си „Смъртоносна женитба“ като приветливо малко момче:

„Той бил винаги щастлив. Малко момче, което се усмихвало непрекъснато. А имал и толкова симпатични трапчинки, че повечето майки непрекъснато го щипели по бузките. Той бил перфектното дете, което всеки би искал да има: учтив, възпитан, отличник в училище и толкова сладък в бойскаутската си униформа.“.

Когато пораснал, Пол показвал все по-голям интерес към бойскаутството. През лятото работел като скаут съветник и децата много го харесвали, а и той изглежда се радвал на компанията им.

Тийнейджърките го обожавали. Той имал ангелски вид и свенливо, привлекателно излъчване. Момичетата, с които излизал в гимназията, го смятали за деликатен и внимателен любовник.

Пол бил на път да постигне много. Той бил интелигентен, отличен ученик и поемал многобройни отговорни извънучилищни занимания. Справял се много добре с цифрите и се очертавал като бъдещ преуспяващ бизнесмен.

Създаването на чудовището

Когато Пол станал на шестнайсет години, се скарал с майка си и тя му казала, че Кенет не е истинският му баща, показвайки му снимка на неговия биологичен родител. Резултатът от тази новина бил опустошителен за Пол.

Пол Бернардо
Пол Бернардо

Той започнал открито да се подиграва и измъчва майка си, наричайки я парцал и курва. Узнавайки за невярността на майка си и за сексуалните перверзии на баща си, Пол започнал да мрази родителите си.

Поведението на Пол като цяло и отношението му към жените, претърпяло драстична промяна, и то не към добро.

В началото на 80-те години Пол и негов приятел били зарибени от компанията за директни продажби „Амуей“ (мултилевъл компания, продаваща стоките или услугите си, чрез дистрибутори или консултанти – подобно на „Ейвън“ и „Орифлейм“). Бърнсайд и Кеърнс описват колко дълбоко бил повлиян той от наученото там:

„Пол използвал техниките на „Амуей“ в много аспекти от живота си, не само в продажбите и бизнеса, но и в личен план. Купил си мотивационни книги и касети на известни „как-да-забогатеем-бързо“ експерти… Въпреки че Пол не успял да направи много пари в „Амуей“, философията, която възприел оттам и от другите мотивационни чудотворци, послужила като оправдание за собствените му незрели и егоистични копнежи.“.

След това интересите му се пренесли към телевизионния евангелист Джим Бакър, на когото започнал ревностно да подражава.

Той и неговите приятели обикаляли заведенията по цяла нощ и сваляли хубавите и наивни момичета, разказвайки им фантастични истории за себе си. Системата работела безотказно и доста желаещи девойки разтваряли краката си.

По времето, когато Пол отишъл в колежа към Университета в Торонто, неговите сексуални фантазии вече били преминали в едно ново, тъмно измерение. Най-голямо удоволствие му носел насилственият анален секс. Търсел само покорни жени. Имал ужасен нрав и обичал да унижава жените публично. Освен това започнал да бие момичетата, с които излизал.

Докато все още бил в колежа, той и негов приятел започнали да внасят контрабандно цигари през американско-канадската граница. Апетитът на Пол за играчки, дрехи и пари не можел да бъде поддържан с нормална работа. Постоянно търсел „Големия удар“, който да му донесе огромни количества пари.

След като завършил колежа Пол си намерил работа като счетоводител в „Прайс Уотърхаус“. Неговите приятелки, на които им писнало да бъдат бити и връзвани, били готови да го напуснат. Тогава, през октомври 1987 г., той срещнал момичето на мечтите си – хубавата, руса Карла Хомолка.

Почти незабавно те станали сексуално обсебени един от друг. За разлика от останалите момичета тя окуражавала садистичните му наклонности.

„Карла, коленичила в белезници, копнеещо се отърквала в него. Пол я попитал какво би си помислила за него, ако разбере, че е изнасилвач. Според нея това би било супер. Любовта им се задълбочила. Той започнал да изнасилва жени наистина.“ (Стивън Уилямс)

Карла Хомолка
Карла Хомолка

През 1987 г. Пол се превърнал в Скарбъроуския изнасилвач, подвизавайки се в предградието на Торонто, където живеел. Методът му обикновено бил един и същ. Изчаквал жертвата да слезе от автобуса и я сграбчал изотзад, поваляйки я на земята. След фелацио и анално изнасилване, по време на които говорел непрекъснато на жертвата, той я пускал. След две години броят на сексуалните му нападения достигнал единайсет. После настъпил период на покой за няколко месеца и през 1988 г. отново се случили няколко изнасилвания. Полицията тъпчела на едно място, въпреки множеството събрани физически доказателства, които можели да им помогнат, ако имали заподозрян. Разполагали с доста точна скица на нападателя, която разпространили из съседните полицейски райони, но тя не станала публично достояние доста дълго време – решение, което по-късно предизвикало много дебати.

Научи повече за:   Тед Бънди: Чаровния убиец

Карла била наясно какво върши Пол през цялото това време и дори го окуражавала. Една от жертвите му си спомня, че с нападателя й е имало жена, която държала видеокамера. Полицията не обърнала внимание на този спомен, отдавайки го на истерията и шока, преживян от изнасилената жена.

Разследване

Полицията за първи път се сблъскала с творчеството на Пол Бернардо по време на превъплъщението му в Скарбъроуския изнасилвач. Детектив Стийв Ъруин от полицията в Торонто бил изцяло погълнат от този случай на серийни изнасилвания. В историите на жертвите имало твърде много съвпадения и полицията смятала, че нападенията са дело на един човек.

Както изтъква Стивън Уилямс, серийните изнасилвачи са редки птици.

„Те неизменно пресъздават някаква своя странна, лична фантазия и затова детайлите на престъпленията им са характерни… При първите нападения всяка от жените била поваляна изотзад, след слизане от автобуса, и мъжът бил груб, но всъщност нямало действително „изнасилване“. Той само се гаврел с тях, използвайки малкия си пръст… описанието е на добре изглеждащ млад мъж, който не миришел и имал хубави зъби. По време на нападението изнасилвачът говорел на жертвите си, искайки да чуе от тях определени, специфични неща. Всички нападения били извършени в района на Скарбъроу Гилдууд Вилидж.“.

Точно преди Коледа на 1987 г. една от жертвите дала изключително подробно описание на изнасилвача си. Той изглеждал добре, бил висок около 1,80 см, гладко обръснат и нямал татуировки. Скицата, нарисувана по нейното описание, изглеждала точно като Пол Бернардо. Но полицията не я предоставила на медиите.

Бившата приятелка на Пол Дженифър била ходила няколко пъти в полицията, във връзка с неговите брутални изнасилвания, физически побои и заплахите му да я нарани. Някои съвпадения свързвали двата случая: изнасилвачът карал бял форд „Капри“ също като Бернардо; Бернардо живеел в квартала, в който се случвали нападенията. За това бил написан доклад, но нищо не се случило по въпроса.

Най-сетне, през май 1990 г., години след началото на изнасилванията, полицията решила да публикува скицата на нападателя. Тази снимка, плюс наградата от 150 000 долара, причинила лавина от обаждания.

По онова време Пол бил напуснал работата си в „Прайс Уотърхаус“ и живеел само от контрабандата на цигари. Когато неговите бивши колеги видели скицата във вестника, се смаяли колко много прилича тя на него. Един от тях се обадил в полицията, която обаче била толкова затрупана от подобни обаждания, че нямала физическата възможност да обърне внимание на всички.

Детектив Стийв Ъруин изпратил всички събрани физически доказателства на Ким Джонстън в криминалната лаборатория. От семенните проби Джонстън успяла да определи кръвната му група и установила, че изнасилвачът е несекретор (хора, в чиито телесни течности липсват АВН-антигени), което го поставяло сред 12,8% от мъжкото население.

Тъй като доста голям брой от познатите на Пол се обаждали в полицията, детектив Ъруин решил да го навести. Според Ъруин Пол никак не приличал на сериен изнасилвач, но все пак му взел проби от кръвта, слюнката и косата. Тези проби, заедно с още 230 взети от други заподозрени, били предадени в лабораторията на Ким Джонстън. От тях само 5 съвпадали с кръвните показатели на нападателя. Пол Бернардо бил един от тях. През април 1992 г. неговата проба била пратена за повторно изследване. Но дотогава Скарбъроуския изнасилвач загадъчно прекратил нападенията си и случаят вече не бил от същото първостепенно значение и важност както преди две години.

Пробите от Скарбъроуския изнасилвач били забутани в архивите.

Крачка към убийство

След женитбата си Карла и Пол Бернардо заживели в своя дом в Сейнт Катаринс. Пол подпомагал приходите си, вкарвайки незаконно цигари през границата и имал нужда от крадени номера на коли, за да прикрива честите си излизания от страната. Точно тази нужда го срещнала с първата му жертва на убийство Лесли Махафи.

Лесли Махафи
Лесли Махафи

Лесли Махафи била проблемно младо момиче. Коренът на проблема бил нейният силен и независим характер, който проявявала като често пренебрегвала вечерния си час, правела безразборен секс, бягала от училище и дори крадяла от магазините. Нейните родители се опитвали да я обуздаят, използвайки изпитаното средство на боя.

Във вечерта на 14 юни 1991 г. Лесли излязла с приятели и останала навън доста до късно. Когато стигнала до дома си, установила, че е заключена навън. Обадила се на приятелка и я попитала дали може да прекара нощта при нея, но момичето се опасявало, че майка й няма да позволи подобно нещо в този късен час. Тогава Лесли казала на приятелката си, че ще се опита да събуди родителите си.

Тя всъщност се надявала да намери начин, по който да влезе вкъщи без да буди майка си и баща си. За неин лош късмет Лесли се натъкнала на Пол Бернардо, който дебнел из квартала в търсене на регистрационни номера.

Той я заплашил с нож и я натикал в колата си.

Пол закарал своята находка у дома. Докато Карла спяла, започнал да снима с камерата си голата и с превръзка на очите 14-годишна Лесли. Когато Карла се събудила, се вбесила, че Пол е използвал най-хубавите им чаши за шампанско, за да забавлява новата си играчка. Но бързо се окопитила и отново се превърнала в покорната съпруга, каквато той държал да бъде.

Пол дал на Карла подробни инструкции как точно да прави любов с Лесли. Гласът му звучал като на режисьор във важен филм. Всеки един момент на видеокасетата трябвало да бъде перфектен. След прелюдията с Карла Пол преминал към грубата част, а жена му държала камерата. Бруталната сила на аналното проникване накарала Лесли да пищи от болка. Грубостите излезли извън контрол и Лесли умряла.

Във вечерта на 29 юни 1991 г. мъж и неговата съпруга се разхождали с кану по езерото Гибсън, когато се натъкнали на бетонен блок, в който били вградени някакви животински останки. По-късно мъжът се върнал на мястото и с помощта на рибар измъкнали блока и го разгледали по-внимателно. Вътре в него се виждала подколянната част от крака на млада жена.

Скоро мястото гъмжало от полицаи, които намерили общо пет бетонни блока, потопени в плитката вода. Полицията предположила, че извършителят не е познавал добре местността, иначе би хвърлил блоковете от някои мост, където дълбоките води щели да запазят тайната му завинаги.

Не след дълго във водата бил открит торсът на млада жена. Крайниците, намерени в бетонните блокове, били отрязани от него с електрически трион. Лесли била идентифицирана благодарение на зъбните й шини.

Кристен Френч

Лишен от своите ексцентрични забавления Пол станал начумерен и сърдит. Така просто нямало да се получи. Вечно преданата съпруга Карла потърсила отново услугите на Джейн. Но Джейн далеч не била идеалната секс-робиня. Първо, момичето развалило настроението им, като отказало да прави секс с Пол (Джейн все още вярвала, че е девствена).  Все пак успели да я убедят да прави орален секс. След това обаче тя разказала за това на инструктора си по шофиране, а той казал на майка й. В резултат Пол и Карла имали много по-малко възможности да се забавляват с Джейн. Една вечер нещата с халотана отново излезли извън контрол и Джейн за кратко спряла да диша. Това изкарало ангелите на Пол и Карла.

Не само това, но Пол започвал да се дразни от новата си съпруга. Поставял под въпрос нейната компетентност с халотана. Карла изпаднала в ужас. Трябвало да направи нещо, за да върне романтиката във връзката им.

За известно време се намерило момиче, желаещо да задоволява нуждите им, но то се преместило в Янгстън, Охайо, и семейство Бернардо отново останало на сухо. Тези моменти винаги създавали напрежение в брака им, което било непоносимо за Карла.

Красивата и жизнена 14-годишна Тери Андерсън изчезнала на 30 ноември 1991 г. Шест месеца по-късно била открита във водите на Порт Делузи. Съдебният лекар не открил признаци за насилствена смърт, но това може би се дължало на дългия престой на тялото във водата. Причината за смъртта била определена като удавяне, вероятно вследствие от пиенето на много бира и взимането на ЛСД.

Решението на съдебния лекар било поставено под въпрос в светлината на случилото се с Лесли Махафи. Дали привлекателното момиче е било една от жертвите на Карла и Пол все още не е установено със сигурност.

Кристен Френч
Кристен Френч

На 16 април 1992 г. популярната и привлекателна тинейджърка Кристен Френч била отвлечена от паркинга на църква. Карла примамила хубавото момиче до колата си под претекст, че търси упътване за посоката. Когато Кирстен застанала до колата, взирайки се в извадената от Карла карта, Пол заставил момичето да се качи на задната седалка под острието на ножа.

Още в началото за Карла и Пол било ясно, че Кирстен ще трябва да умре. Тя ги била огледала добре, знаела къде живеят и била видяла кучето им. Не показали това пред нея, тъй като била по-едра от Карла и доста силна, въпреки младостта й.

Кристен, която била умно момиче, направила всичко възможно, за да съдейства на извратената двойка, подчинявайки се на извратените им и отвратителни желания. Тя вярвала, че това е единственият начин да оцелее. Изпитанието ставало все по-тежко. Колкото повече се подчинявала, толкова по-садистичен ставал Пол. Описанието на следното извращение, описано в книгата на Стивън Уилямс, е взето от видеозаписа от камерата на двойката:

„“Ще пикая върху теб, ок? След това ще сера върху теб“- прошепнал Пол… Кристен не помръднала, дори когато я ударил по лицето с полуеректиралия си пенис.

„Не ме вбесявай. Не ме карай да те наранявам“- казал той, заставяйки я да се усмихне, докато завирал лицето й в слабините си.

„Не се тревожи, няма да пикая върху лицето ти“.

Накрая той се изправил над нея и уринирал. След това се обърнал. Наврял задника си в лицето й и безуспешно се опитал да се изходи по голяма нужда.

„Ти си шибано лайно. Но аз те харесвам“ – казал й той. – „Изглеждаш добре, покрита с пикня.““.

Униженията продължили ден или два, като всичко било старателно заснето на камерата, за да могат младоженците да му се радват и в бъдеще. Само смъртта на Кирстен Френч не била записана на видео.

Останките на Кристен били открити в една канавка на 30 април 1992 г. Голото й тяло не било разчленено като това на Лесли, което накарало разследващите случая да сметнат, че между двата случая няма нищо общо.

Специален отдел „Зелена панделка“

Сега, когато Пол и Карла живеели и убивали в Сейнт Катаринс, полицейското разследване се фокусирало в района на Ниагарския водопад. Старши офицер Винс Беван застанал начело на разследването от момента, в който било намерено тялото на Лесли Махафи. След смъртта на Кристен Френч властите в Онтарио сформирали специален отдел „Зелена панделка“. В покрайнините на Сейнт Катаринс били създадени щабове и били открити горещи телефонни линии. Криминалисти от щатското ФБР помагали на екипа.

След изчезването на Кирстен една жена си спомнила, че е видяла нещо като борба на паркинга. Тя не била специалист по колите, но смятала, че колата е била шевролет „Камаро“. Винс Беван обърнал вниманието си върху собствениците на тази марка коли в района.

Междувременно името на Бернардо отново привлякло вниманието на властите, чрез едно от многото обаждания, които получавали. Двама полицаи го навестили в дома му на улица „Бейвю“ 57. Пол бил много любезен и учтив по време на разпита и признал, че е бил заподозрян за изнасилванията в Скарсбъроу, защото имал прилика с полицейската скица. Полицаите обърнали внимание, че Пол е добре изглеждащ, интелигентен мъж, който е готов да им съдейства, а домът му е чист и спретнат. Колата му била нисан, който нямал нищо общо с „Камаро“.

Въпреки това двамата полицаи направили опит да се свържат с детектив Стийв Ъруин, за да получат информация за разследването на Скарбъроуския изнасилвач. Ъруин им отговорил след осем дни, обяснявайки че финалните резултати от изследването на пробите от слюнка и кръв на Бернардо  още не са готови. На практика той все още бил сред заподозрените. Ъруин изпратил на специалния отдел информация по случая, но не приложил към нея фактите за познатите на Пол, които били подавали сигнали в полицията за приликата му със скицата, жалбата на жена, която твърдяла, че Бернардо я следи, и жалбите подадени в полицията от бившата му приятелка Дженифър. В следствие на този пропуск Бернардо не бил разглеждан като заподозрян.

През февруари 1993 г., няколко години след като кръвните проби били взети от Бернардо, криминалната лаборатория в Торонто най-сетне се сетила да анализира кръвта му. Тестовете показали без никакво съмнение, че Бернардо е изнасилил трите жени, от които били събрани проби от семенна течност.

Ако лабораторията си беше свършила работата навреме, Пол Бернардо щеше отдавна да бъде в затвора, вместо да изнасилва още жени и да убие няколко ученички!

Въпреки тази ирония, детектив Ъруин поставил Бернардо под наблюдение.

Той научил, че Бернардо току-що е бил обвинен в нападение в Сейнт Катаринс.

Жалбата била подадена от собствената му съпруга Карла.

Две сини очи

Когато през лятото на 1992 г. Пол започнал да използва Карла за боксова круша, той наистина поставил бъдещето си на риск. Въпреки безумните неща, които я карал да прави, точно физическият тормоз прелял чашата на търпението й.

Пребитата Карла
Пребитата Карла

Но дори с две насинени очи и сериозни натъртвания тя не го напуснала. В началото на януари 1993 г. нейните родители се намесили и я убедили да се изнесе в дома на една от приятелките на сестра си Лори, чийто съпруг бил полицай в Торонто. Полицията в Ниагара била привлечена към случая и Карла била изпратена в болницата. Всичко това се случило, преди полицията в Торонто да разполага с уликите, подсказващи, че Пол Бернардо може да е Скарбъроуския изнасилвач.

В началото на февруари, когато полицейското разследване се фокусирало върху Пол, полицията в Торонто и специалният отдел „Зелена панделка“ решали да разпитат Карла. Освен това искали да вземат отпечатъците й и да я попитат за произхода на часовника с Мики Маус, който подозрително много приличал на часовника на Кирстен Френч.

Научи повече за:   Клифърд Олсън: Звяра от Британска Колумбия

Първоначално Карла била разпитвана от няколко детективи от Торонто в продължение на пет часа. От зададените й въпроси Карла разбрала, че полицията е направила връзката между изнасилванията в Скарбъроу и убийствата в Сейнт Катаринс. Тя била разбираемо изнервена и казала на чичо си, че Пол е серийният изнасилвач и че той е убил Кирстен Френч и Лесли Махафи.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Mirra 🍺 Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺
Топ дарители: PavelKaterinalillyManuelaMilena
350
305
Пол слиза от полицейската кола
Пол слиза от полицейската кола

Карла се уредила с наистина добър адвокат. Като асистент-ветеринар тя била положила специални грижи за болния от рак далматинец на адвоката Джордж Уокър. След няколко разговора с нея Джордж Уокър осъзнал, че тя далеч не е невинната жертва на Пол Бернардо, каквато се опитвала да се изкара. Но той все още не разбирал напълно каква е била ролята й в тези престъпления. Премислял стратегията да поиска имунитет за клиентката си, но не бил много сигурен какво тя би могла да предложи в замяна.

В средата на февруари Бернардо бил арестуван за изнасилванията в Скарбъроу и убийствата на Махафи и Френч. Карла била шокирана и изплашена. Успокоявала нервите си с огромни количества болкоуспокояващи и алкохол.

Удивителни доказателства

На 19 февруари полицията се сдобила със заповед за обиск в дома на Пол и Карла, където открили изумително количество доказателства. Пол бил описал с подробности всяко едно от изнасилванията в Скарбъроу и притежавал обширна колекция от книги и филми за сексуални извращения, порнография и серийни убийци.

Полицията открила и кратък видеозапис, който показвал, че в семейство Бернардо има повече от един извратен член. Видеото ясно показвало как ентусиазираната Карла прави лесбийска любов с две други жени. Седмица по-късно Джордж Уокър и Мъри Сийгъл, специалист по извънсъдебни сделки от прокуратурата, дискутирали случая на Карла. Тя щяла да получи дванайсет години затвор за всяка от двете жертви, но щяла да излежи присъдите едновременно. С добро поведение можела да бъде освободена предсрочно след малко повече от три години. Прокуратурата дори се съгласила да съдейства на Карла пред Комисията по помилванията, посочвайки важността на нейните показания срещу Пол. Сийгъл щял да направи всичко възможно, за да уреди Карла да излежи присъдата си в психиатрично заведение, вместо в затвора. Процесът щял да бъде съкратен и тя щяла да се откаже от правото си на предварително изслушване.

В замяна на тази снизходителност Карла трябвало да се съгласи да разкаже цялата истина за своето участие в престъпленията и всичко, което знаела за тях. Тя приела условията без да се замисли.

В началото на март Карла била приета в психиатрична болница, където щяло да бъде преценено умственото й състояние. Тя приемала огромни количества лекарства и настоявала да й бъдат давани още по-големи дози. Най-накрая събрала смелост да напише важно писмо до родителите си:

„Скъпи мамо, татко и Лори,

Това е най-трудното писмо, което ми се е налагало да напиша и всички вие сигурно ще ме намразите, когато го прочетете. Държах това в себе си твърде дълго и просто не мога да ви лъжа повече. Аз и Пол сме отговорни за смъртта на Тами. Пол беше „влюбен“ и искаше да прави секс с нея. Искаше аз да му помогна. Искаше да взема приспивателни от работата ми и да я упоя. Когато отказах, ме подложи на физически и психически тормоз. Няма думи, с които да ви опиша какво ми причини. Така от глупост се съгласих да го направя. Но нещо, може би комбинацията от лекарствата и храната, я накараха да повръща. Направих всичко възможно, за да я спася. Толкова съжалявам. Но каквото и да кажа, не мога да я върна обратно, бих дала живота си вместо нейния. Не очаквам от вас да ми простите, защото аз самата никога няма да си простя.

Карла —XOXO“

Подготвяне на сцената

Когато на 28 юни 1993 г. започнал процесът срещу Карла, около него се вдигнал невероятен медиен шум. Бърнсайд и Кеърнс описват обвиняемата:

„Карла седеше невъзмутимо, облечена в зелено сако върху зелената й рокля, която изглеждаше твърде широка за крехките й рамене. Носеше черни обувки с нисък ток. За разлика от предишното й появяне в съда преди месец, когато беше облечена с карирана ученическа поличка и блейзър, сега Карла изглеждаше по-скоро като достолепна матрона. Дрехите й обаче не се връзваха с изкуствените мигли, тъмночервеното червило и дебелия пласт фон дю тен по лицето й. По-скоро извикваше представата за застаряваща Лолита.“.

Процесът на Карла
Процесът на Карла

Докладът от психиатричния й преглед помогнал да се сложат основите на споразумението за сделката. Психологът д-р Малкълм заключил, че Карла „е знаела какво става, но се е чувствала абсолютно безпомощна и не е можела да реагира в своя или нечия друга защита. По мое мнение, тя е била парализирана от страх, който я е направил покорна и послушна.“.

В края на процеса медиите трябвало да напуснат залата, като им било позволено да публикуват съвсем малко подробности, за да не могат съдебните заседатели, избрани за предстоящото дело срещу Пол, да бъдат повлияни от предварително чута или видяна информация по случая.

Очаквайки да възникне обществено недоволство заради сделката, Мъри Сийгъл решила да направи изявление: „Защо да не изберем по-голямо наказание в светлината на ужасяващите факти? Без нея никога нямаше да разберем истината по въпроса. Пледирането за виновен е традиционен признак за разкаяние. Нейната възраст, липсата на криминално минало, насилието и влиянието, които е упражнявал върху нея съпругът й, както и второстепенната й роля в престъпленията се оказаха решаващи фактори. Малко е вероятно да извърши отново престъпление.“.

Карла напуснала съда след произнасянето на предварително уговорената присъда и се приготвила за предстоящото мъчително дело срещу съпруга й Пол Бернардо.

ХХХ филми

Процесът срещу Пол Бернардо бил отложен с две години след ареста му. Причината за това била, че той поставил първия си адвокат Кен Мъри в много затруднено етическо положение. Бернардо му поверил видеокасетите, на които той и Карла били заснели приключенията си, смятайки че така никога няма да попаднат в ръцете на прокуратурата.

Пол Бернардо
Пол Бернардо

Прокурорите обаче знаели за касетите от Карла и подслушвали разговорите на Мъри с Бернардо. Обстановката се нажежила и Мъри трябвало да направи нещо по въпроса със записите. Той ги предал на обвинението и се оттеглил от случая. На негово място дошъл ветеранът защитник Джон Росен. Само тези събития причинили едногодишно отлагане на процеса.

През май 1995 г. делото започнало под председателството на съдия Патрик Лесаж, като видеокасетите били приети за особено важно доказателство. Бернардо бил обвинен в две предумишлени убийства, две сексуални нападения, две насилствени задържания, две отвличания и едно обвинение в унизителна гавра.

Информацията по случая била засекретена за срок от две години, но някои мръсни подробности изтекли в американската преса. Копия от тези вестници били внесени контрабандно в Канада.

Прокурор Рей Холахън открил процеса, разказвайки цял ден историята на живота на Карла, която описал като жертва на властен садист, който я бил превърнал в изплашен съучастник с промит мозък в най-низките престъпни деяния.

За да придаде цвят на разказа си Холахън показал в залата откъс от видеозапис, на който Карла била гола и мастурбирала, с камера фокусирана върху половите й органи.

Ник Прон описва ефекта, който това видео предизвикало в съдебната зала:

„Възклицания на ужас и отвращение, и дори шок, както и доста притеснени хихикания се чуваха в залата, докато камерата се движеше по голото тяло на Хомолка, докато тя се стимулираше… От момента на ареста й досега лицето на Карла бе станало толкова добре познато, колкото и това на премиера. Тя беше показвана по телевизията на запис от сватбата й, с приятели и на процеса й. Но хората в залата в онзи ден едва ли са очаквали да видят неин порнофилм, поглед отблизо върху най-обсъжданата жена в страната и нейните сексуални предпочитания.“.

Секс-робини

Начинът, по който прокурорът третирал главната си свидетелка, изглеждал леко необичаен. Холахън обяснил, че диалогът във филмите е написан от Бернардо и представлява отличен пример за начина, по който е налагал волята си върху Карла.

За да се убедят в сексуалната извратеност на Пол Бернардо, на журито били показани още видеозаписи на Лесли, Кристен и Джейн. Като че ли това не било достатъчно, но Карла била извикана на свидетелската скамейка, за да разясни на съдебните заседатели чутото и видяното на записите.

Пребитата Карла
Пребитата Карла

Начинът, по който описала сексуално деградиращата си връзка с Пол, много наподобявал на отношенията, които той имал с приятелките си преди нея. С доброволната жертва Карла деградацията му минала всякакви граници. Той я карал да носи кучешки нашийник; завирал бутилки във вагината й; и веднъж почти я удушил с кабел по време на секс. Пол й казвал, че фантазията с душенето е „важна за него и няма да нарани никого“. Казвал й, че тя е нищо без него и я наричал с имена като курва и кучка.

Когато дошъл редът на защитата, Джон Росен се опитал да развенчае правдоподобността на показанията й. Целял да покаже, че тя не е била жертва, а доброволен участник в изнасилванията и убийствата.

Росен успял да разкрие Карла като лишена от морал жена, която не изпитва никакви угризения за участието си в престъпленията. Той дал следния пример: наложило се да убият Кирстен за определено време, тъй като двамата били канени на великденска вечеря от родителите на Карла. Веднага щом Кирстен била удушена, Карла отишла да си оправя прическата. Дори това да не станало ясно в самия процес, съвсем скоро се разбрало, че Карла доста ловко е успяла да манипулира обстоятелствата около сътрудничеството си с властите, устройвайки най-лошата сделка, уреждана някога с криминално проявен свидетел в Канада.

Нищо не успяло да спаси обвиняемия от яростта, която разпалил в умовете на заседателите. На 1 септември 1995 г. Пол Бернардо бил признат за виновен по всички обвинения в отвличането, изнасилването и убийството на Лесли Махафи и Кристен Френч. По-късно бил съден и за смъртта на Тами Хомолка и серийните изнасилвания в Скарбъроу. Според канадските закони Бернардо можел да кандидатства за предсрочно освобождаване след 25 години затвор, но е малко вероятно някога да излезе на свобода.

„Прогони дявола“

Най-обсъжданият криминален случай в Канада продължавал да доминира в новините дълго време след процеса. Един от основните дебати касаел сделката на Карла с властите – 12 години затвор в замяна на свидетелските й показания срещу Пол. Тя била наречена „сделка с дявола“ и предизвикала много публично недоволство.

Годините в затвора минавали, а враждебните отношения между Пол и Карла се засилвали, като двамата се обвинявали взаимно в убийствата на Лесли Махафи и Кристен Френч.

Докато Пол Бернардо се подготвял за обжалването на присъдата си през 2000 г., Карла крояла планове за предстоящата си молба за предсрочно освобождаване през 2001 г. Междувременно адвокатите й направили опит да уредят преместването й от затвора във възстановителен център, но молбите им били отхвърлени.

От момента, в който Карла попаднала в публичното внимание заради престъпленията си, журналистите я описвали като умел манипулатор. Репортерът от „Нешънъл Поуст“ Кристи Блачфорд изразява мнението на повечето канадци за Карла:

„В празнотата и безрадостността на собствения й ум, тя винаги е била специално малко момиченце и продължава да се смята за такава. Ясно си спомням как облизваше устните си за пред камерата по време на едно от изнасилванията. Спомням си и как четеше спокойно книга в спалнята, бавно унасяйки се в сън, докато Лесли бе изнасилвана в друга част на къщата. Тя заспиваше не защото съвестта й е чиста, а защото просто няма такава.“.

В края на 1999 г. продуцентите на телевизионния сериал „Закон и ред“ решили да направят епизод по случая Хомолка-Бернардо. Адвокатите на Бернардо изразили опасенията си, че филмът ще постави на риск обжалването на присъдата на клиента им, макар че публичното мнение за Бернардо едва ли можело да стане по-лошо.

Купонджийка

Докато управата на затвора „Джолиет“ разглеждала поведението на Карла Хомолка, за да реши дали тя трябва да остане зад решетките още четири години, вестник от Монреал публикувал серия от парти снимки на убийцата. На няколко от тях се виждало как Карла Хомолка и нейната съкийлиничка Кристина Шери, осъдена за участието си в изнасилване и мъчения, шият черни коктейлни рокли за парти за рожден ден.

Женският затвор Джолиет
Женският затвор Джолиет

Бившата затворничка от „Джолиет“, която продала снимките на вестника, описвала затвора като „детска градина за възрастни, където се разглезват затворниците“.

Междувременно Карла трябвало да бъде преместена в строго охранявания Регионален психиатричен център към затвора в Саскачеуан, за да мине през 45-60 дневна „психиатрична оценка“. Тя приела тази новина, протестирайки с „ритане и пищене“.

За разлика от „Джолиет“, психиатричното заведение е оградено с електрическа ограда и въоръжени пазачи. Бетонните килии са с размери 7,1 кв м, а удобствата в тях са неръждаема тоалетна чиния и умивалник. Леглата са заковани за пода.

След преместването й в психиатричния център Карла отказала да съдейства на лекарите. Тази стачка не оставила друг избор на затворническите служби в Канада, освен да я оставят зад решетките за още четири години.

Докато Карла Хомолка купонясвала в затвора, нейният бивш партньор в престъплението Пол Бернардо загубил и второто си обжалване за преразглеждане на делото си.

Адвокатът на Бернардо Тони Брайънт казал, че този отказ практически изчерпва вариантите на клиента му.

Това решение означавало, че Бернардо, който се води особено опасен престъпник, никога няма да излезе от затвора.

В контраст с приятните условия за живот на Карла, Пол Бернардо лежи в един от най-строго охраняваните затвори в Канада. Той е заключен по 23 часа на ден, което не му дава голяма възможност за купони. Затворът „Кингстън“ е най-старият и голям затвор с максимална сигурност в Канада – място, напомнящо на приют за душевно болни от началото на века. Често в отделните му крила кънтят отчаяните за човешки контакт викове на затворниците. Бернардо живее в килия с размерите на средностатистическа баня и разполага с нар, бюро и тоалетна.

Научи повече за:   Лоурънс Биттейкър и Рой Норис: Изнасилвачите с микробуса

Той излиза навън за по един час на ден в малко дворче, където може да се види с други като него. Не е ясно с какъв статут се ползва Бернардо сред останалите затворници.

„Смъртоносни заплахи“

През декември 2000 г. адвокатът на Карла Хомолка казал пред медиите, че неговата клиентка се страхува за живота си, ако бъде пусната на свобода. Марк Лабел заявил, че Хомолка не само е получавала заплахи в затвора, но е обект на заплахи из различни чатове и форуми в интернет.

адвокат Марк Лабел
адвокат Марк Лабел

„Аз самият не съм виждал тези сайтове, но ми съобщиха, че в тях се носят заплахи от рода на „ако излезеш, ще те убием!““. Лабел казал, че единственото място, на което Хомолка се чувства сигурна, е затворът „Джолиет“.

В края на 2000 г. правосъдният министър на Манитоба настоял да се отнемат разрешителните за снимането на филм за Пол Бернардо и Карла Хомолка. „Няма да съдействаме за направата на този филм“ – казал Горд Макинтош. – „Мисля, че е необходимо да заявим нашето несъгласие да подкрепим плановете на филмовите продуценти още в ранен стадии.“.

Филмът е базиран на книгата на Стивън Уилямс, която съдържа страховити подробности за изнасилванията на повече от дузина жени и кулминира с измъчването и убийството на две тийнейджърки.

През февруари 2001 г. в-к „Торонто Стар“ съобщил, че адвокатът на Хомолка е нарастващо загрижен за нейната сигурност, тъй като бил осведомен, че в интернет са организирани залагания за смъртта й.

Според адвоката й, Хомолка била отркрила най-малко два-три сайта, в които имало заплахи срещу нея, както и залагания. На един от сайтовете се мъдрело заглавието: „Залагания за смъртта на Карла Хомолка: Когато играта свърши, всички ние ще спечелим“. Самият сайт не провокира насилие срещу Карла, но организира залагания за точния ден на смъртта й. Правилата гласят, че участниците нямат право да убиват Карла или да наемат някой друг да го строи, за да спечелят. Хомолка, която използва псевдонима „Карла Тийл“ в затвора, приела тези заплахи доста сериозно.

Заплахите дошли в момент, когато двама от тримата психиатри, които оценявали състоянието на Карла, препоръчали тя да не бъде освобождавана, тъй като все още е твърде опасна. Националната комисия по помилванията решила тя да остане в затвора до изтичането на присъдата й през 2005 г. Адвокатът на Хомолка казал, че тя все още иска да се върне в затвора „Джолиет“ и там да излежи присъдата си. Вярвала, че това е единственото място в Канада, където не я застрашава убийство. Адвокатът заявил, че Хомолка ще търси правата си в съда, ако бъде изпратена на друго място.

Книгата на Стийв и Карла

На 20 януари 2003 г. „Глоуб енд Мейл“ цитира Стивън Уилямс, автор на две книги по случая Хомолка: „Да не би фактът, че тя ще поиска да прави секс с мъж, когато излезе, да означава непременно, че ще се случи нещо опасно? Това е съвсем нормално. Как може да се възприема като психопатия или извратеност?“.

Стийв Уилямс вярва, че изправителната система ще направи всичко възможно да задържи Карла в затвора. Хомолка била преместена в затвор в Саскачеуан, където щяло бъде оценено психическото й състояние – оценка, която очевидно е използвана като фактор за отхвърляне на предсрочното й освобождаване.

Според Уилямс това е възможно най-лошият вариант: „Хомолка излиза през 2005 г. без да бъде държана под око от надзорник.“.

На 23 януари „Отава Ситизън“ съобщава, че 10 седмици след като окръжният прокурор на Онтарио се обърнал към полицията в Ниагара със задачата да определят дали участието на Хомолка в написването на френскоезичната книга на Уилямс „Карла: Пакт с дявола“ нарушава условията по сделката й, полицията все още не била прочела книгата, тъй като била в процес на превеждане.

Книгата на Уилямс и Хомолка първоначално била написана на английски, но била отхвърлена от англо-издателите и след като правата върху нея били купени от издател от Квебек, творбата била преведена на френски. От книгата били продадени 15 000 копия през първите три месеца.

Излизането на Карла от затвора предстояло да се случи през юли 2005 г.

Сама на свобода

След дванайсет години зад решетките Карла Хомолка, една от най-прочутите убийци в Канада, била пусната на свобода. Семействата на жертвите й и оцелелите от престъпленията й от дълго време се страхували от освобождаването й. Мнозина канадци вярвали, че тя със сигурност ще убие отново.

Адвокатите на Карла и някои психолози обаче били на твърдото мнение, че тя не представлява опасност за обществото, тъй като престъпленията й са резултат от тормоза, упражняван върху нея от Пол Бернардо.

Освобождаването й в началото на юли 2005 г. вбесило много канадски граждани, които настоявали свободата й да бъде ограничена по някакъв начин. Вследствие на това властите в Онтарио организирали съдебно изслушване в опит да намалят риска Карла да извърши ново престъпление. Премиерът на Онтарио Далтън Макгинти казал, че „хората са много загрижени, че тя може отново да извърши нещо и ние носим отговорността да защитим публичните интереси.“.

Карла се появила в публичното пространство за първи път от дванайсет години пред Върховния съд на Квебек на 2 юни 2005 г. По време на процеса обвинението се опитало да докаже, че тя продължава да представлява опасност за обществото и настояло да бъде наблюдавана отблизо след освобождаването й. Поставили и искането от Карла да бъдат взети ДНК проби, които да се пазят в криминалната база данни за бъдещи справки.

Върховният съдия Жан Бюло се съгласил с обвинението и постановил движението на Карла да бъде строго ограничено. Тя трябвало да уведомява полицията за местонахождението си, да ходи на терапия при психолог, да се въздържа от контакт със семействата на жертвите си или с бившия си съпруг, както и да не работи с  деца под 16-годишна възраст.

Карла естествено не била очарована от тези ограничения, още повече че те били в противоречие с условията по сделката. Все пак нейното положение е къде по-добро от това на Пол Бернардо, който ще остане зад решетките до края на живота си. Междувременно Карла крояла планове за бъдещето си.

В подготовка за новия си живот Карла се сдобила с нова самоличност. Тя променила името си на Карла Тийл, боядисала косата си в черно и дори отслабнала. Нейният баща Карел Хомолка казал, че тя няма да се върне в родния си град, а ще „живее в апартамент в западната част на Монреал, в квартала Нотр-Дам-де-Грас“. Много от местните жители изобщо не се радвали на това съжителство, което не е изненадващо, имайки предвид миналата й слава.

Холивуд грабва Карла

Ограниченията, наложени на Карла в името на обществената безопасност, били обявени за неконституционални от адвокатите й. На 5 юли 2005 г. те пледирали за вдигане на ограниченията.

Шансовете това да се случи намалели още повече, когато бившият й съпруг Пол Бернардо заявил, че тя е убила двете ученички.

Вестниците съобщили, че полицията не взимала никакви специални мерки за сигурност, за да следи Карла, но била наясно за местоположението й в момента. Тя прекарала първите си дни на свобода, барикадирана в апартамента си от страх, че в медиите може да изтече информация за местожителството й.

Точно преди освобождаването й Карла се появила по телевизията и изразила съжалението си за стореното. Едва ли някой е повярвал на думите й.

Лора Препон и Миша Колинс в ролите на Карла и Пол
Лора Препон и Миша Колинс в ролите на Карла и Пол

Световният филмов фестивал в Монреал станал център на раздор, когато обявил намерението си да излъчи филм, базиран на престъпленията на Карла Хомолка и Пол Бернардо. Фестивалът започнал на 26 август и свършва на 5 септември. Холивудският филм бил продуциран от Майкъл Селърс, с участието на Лора Препон в ролята на Карла и Миша Колинс в ролята на Пол.

Тим Дансън, адвокат на семействата на жертвите, нарекъл решението да се излъчи филмът „Карла“: „сензационно и експлоататорско“. Гай Диксън от „Глоуб енд Мейл“ пише, че Дансън: „може да повдигне дело по силата на канадските закони за детска порнография…“, ако се окажело, че филмът пресъздава твърде графично сексуалното насилие, голотата и мъченията на непълнолетните жертви.

Продуцентът Майкъл Селърс казва на пресата, че филмът пресъздава престъпленията от перспективата на Карла и че „камерата се отдръпва по време на сексуалното насилие… което обаче се чува като фон.“.

Филмът се фокусира върху психиатричните сеанси на Карла, в които тя се описва като жертва, а психиатърът поставя това под въпрос.

Ришер Лапойнт

Последните новини за Карла имат характера на „Алиса в страната на чудесата“. Първо, собственик на железария на име Ришер Лапойнт й дава работа. Скоро след това тайно я записва на видео и предава записите в полицията. На записите ясно се вижда, че тя нарушава условията по освобождаването си. Собственикът на магазина имал и лични проблеми – съпругата му го била обвинила в сексуален тормоз, а имал и криминално досие. Карла получила обаждане от прокуратурата в Квебек, за да изясни ситуацията със записите. По време на разговора чула, че той се предава пряко по телевизията. Карла напуснала работа и се преместила в ново, сигурно жилище.

След кратко отсъствие медийният цирк „Карла Хомолка“ се завърнал в града.

През третата седмица на август 2005 г. се разчуло, че Карла живее в запуснат апартамент, осигурен от някакъв доброжелател, и работи като продавачка в железария в предградие на Монреал. Медиите моментално я поставили под наблюдение и я снимали как разхожда кучето си.

Новата външност на Карла
Новата външност на Карла

Изглежда Карла искрено желаела да живее и работи дискретно: тя боядисвала косата си, носела огромни слънчеви очила и избягвала публичните места. Кучето й отвличало вниманието от самата нея. Не е ясно как прекарвала свободното си време.

39-годишният собственик на железарията Ришер Лапойнт бил доста необичаен човек и канадските медии раздули неговата ексцентричност до огромни размери.

Лапойнт бил жестоко обгорен като малък и до ден днешен носел страшните белези от инцидента, които се отразявали на самочувствието му. Той твърдял, че обича да помага на другите, защото той самият бил получил втори шанс за живот. Това го мотивирало да се свърже с адвокатите на Хомолка и да й предложи работа в магазина си.

Въпреки криминалното му минало, полицията разрешила на Лапойнт да наеме Хомолка на работа. Тя започнала в началото на август. Малко след това Лапойнт бил обвинен в нападение от бившата си съпруга. Тогава полицията съобщила на Карла, че той не е подходящ работодател за нея и тя напуснала. Лапойнт имал заповед да не напуска Квебек.

Като че ли това не било достатъчно, но Лапойнт заявил, че е снимал на видео как Карла разказва, че е нарушавала условията по освобождаването си.

Според него Карла имала връзка с осъдения убиец Жан-Пол Жербе, който бил в затвора за убийството на приятелката си Кати Карета. Карла му носела храна в затвора „Лавал“. Говорителят на затвора заявил, че идващите на свиждане нямат право да внасят хранителни продукти.

Лапойнт твърдял още, че Карла се опитвала да помогне на сина на любовницата си Стивиа Клермон, който също лежал в затвора за убийство.

Последното обвинение срещу Карла било, че тя се е съгласила да наглежда двамата му сина, на 9 и 14 години, и не го била предупредила, че така нарушава условията по освобождаването си.

Тези изявления приличали подозрително много на клопка. Мотивите на Лапойнт, който толкова усилено се бил борил да вземе Карла на работа, били наистина съмнителни.

Ново – Мама е сериен убиец

36-годишната серийна убийца вече е майка на момченце. Нейният нов съпруг Тиери Бордела и тя възнамеряват да останат да живеят в Квебек, въпреки нейната популярност тук. Тя сменя името си отново на Лиан Тийл, но и така не успява да се скрие за дълго.

Мнозина смятат, че Карла никога няма да може да изкупи греховете си, но тя е свободна да се омъжи и да има деца. Нещо, което три канадски момичета никога няма да могат да направят, защото загиват в ръцете на Карла и нейния бивш съпруг Пол Бернардо.

Липсата на разкаяние у Карла за деянията й, нейната безсърдечност и готовност да се свърже отново с някой убиец, не предвещават нищо добро за нея и детето й. Психопатите не могат да променят характера си и тя все още представлява опасност за обществото, както и за съпруга и детето си. Ако не беше успяла да заблуди канадското правосъдие, тя все още щеше да бъде зад решетките като Пол Бернардо. Да се надяваме, че жителите на Квебек ще я държат внимателно под око.

На 14 декември 2007 година медиите съобщават, че Хомолка е напуснала Канада. Тя се преместила да живее на островите Малки Антили, за да може детето й да води „по-нормален живот“.

На 19 април 2010 година става ясно, че Карла ще може да кандидатства за опрощаване на престъпленията й през лятото на 2010. Ако успее, криминалното й досие няма да бъде изтрито, но ще бъде засекретено за проверки от страна на властите, с изключение на случаите, в които тя се опита да работи с деца или други уязвими лица.

За щастие тя не успява да заличи досието си. През юни 2010 е приет закон, който в бъдеще ще предотвратява възможността опасни насилници като Карла Хомолка да получават опрощение за престъпленията си.

Източници: trutv.com, wikipedia.org, citytv.com, torontosun.com, globalnews.ca

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Mirra 🍺 Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺
Топ дарители: PavelKaterinalillyManuelaMilena
350
305
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

10
Напиши коментар

avatar
10 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
10 Автори на коментари
ВениВероникаTulskiBuЗловещо съвпадение? Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
lemonlover
Гост
lemonlover

ако на някого му се гледа филма 🙂 http://thepiratebay.org/torrent/4288777/Karla%5B2006%5DDvDrip%5BEng%5D-aXXo

Marti
Гост
Marti

2007 година тя ражда, а мъжът й, всъщност, е Лука Магнота – порноактьор, модел и жиголо. Тя е родена 1970 година, а той – 1984.

Dora
Гост
Dora

Да,сегашният й съпруг е Лука Магнота, когото тя среща благодарение на бившия й шеф, т.е работодател – Ричар Липонте. Синът на Карла обаче е от бившия й съпруг – Тиери Бордела, брат на Силви Бордела (адвокат на Хомолка). След като излиза на свобода Карла сменя името си на – Лиан Тийл. Говори се, че Хомолка сега живее на Бахамските острови заедно с Лука Магнота, където мениджърът на Магнота има къща. Ето и техни снимки http://cosmologicalcabbage.blogspot.com/2009/02/karla-homolka-reprise.html

Вик
Гост
Вик

Убийците си живеят на Бахамите,смятай.

Az
Гост
Az

Жалко ,че са избрали моята любима артистка Лора Препон да играе тази зла ненормална долна и прочее урудка. Лора Препон не заслужава такива роли!!!

Зловещо съвпадение?
Гост
Зловещо съвпадение?

Това което прчетох току наистина ме потресе. В един от коментарите си казвате че преди 1 година Хомолка е била със Лука Маньота а в края на май тази година той е убил и разчленил свой приятел в Монреал :

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4862711&nopassportcheck

Тази жена или наистина е дявол и сее смърт и садизъм или има лош късмет да се събере с психопати отново….

Bu
Гост
Bu

Лука Магнота е заснел с видео камера убийството, разчленяването, както и оскверняването на трупа (или на това, което е останало от него) на JUN LIN. Случайно попаднах на този запис… дело на болен мозък…
Но трябва да призная, че се изненадах от факта, че е имал връзка с Хомолка. Наистина не знаех за това. И после как да се съгласи човек, че има случайности на този свят…

Tulski
Гост
Tulski

Още когато се запознах със случая нещо ми прави впечатление. Погледнете първата и осмата снимка, на тях е един човек, вижте останалите. Не ви ли се струва, че това са две различни жени ? Не само тук, а и в интернет съм виждал многобройни снимки на Карла, такива като 1-та и 8-та са една жена, на останалите друга. Сравнете снимки от типа на 1-та и 5-та, ами не си приличат. На снимки, като 1 и 8 жената е с по – слабо лице, сини очи, поглед, коса.. Доста се различават от останалия тип снимки – широко скулесто лице, тъмни очи… виж още »

Вероника
Гост
Вероника

Кен и Барби от Ада.

Вени
Гост
Вени