Публикувано на: 13 февруари, 2010

От руско-украинско-беларуската „света троица“ на маниаците – Чикатило, Оноприенко и Михасевич – поради неизвестна причина в „герои“ се превръщат първите двама, а беларуският хищник остава забравен. За важността на „Витебския случай“ говори този факт: с идването на власт на Юрий Андропов през 1982 г., новият министър на вътрешните работи Федорчук проучва статистиката на престъпленията и разпорежда колкото се може по-скоро да бъдат разрешени два случая – единият в РСФСР Ростовска област (Чикатило), а другият в БССР Витебска област (Михасевич).

Генадий Модестович Михасевич е роден през 1947 г. в село Ист, Витебска област в Беларуска ССР.

За детско-юношеското формиране на Гена е нужно да се споменат две обстоятелства: първо, малкият Гена бил скромен и необщителен, често бил подлаган на подигравки от момичетата заради своята плахост и страдал от комплекс за сексуалната си непълноценност. Второ, неговият пиян баща често гонел майка му по двора, което било известно на приятелите му, и те непрестанно вземали на подбив сина на агресивния алкохолик.

Младият Генадий Михасевич

Младият Генадий Михасевич

Генадий служил в армията съвсем закратко, защото бил освободен по здравословни причини, след като се разболял от хепатит.

През 1970 г. той постъпва в Городокския техникум по механизация на селското стопанство. По време на обучението си неведнъж се прибирал у дома и точно в родното си село Генадий извършва своите първи пет убийства и едно нападение.

Първото убийство се случило на 14 май 1971 г. Неговата жертва се казвала Людмила Андаралова. Ето как самият маниак си спомня за случилото се:

„Това се случи отдавна, аз удуших едно момиче… Срещнах я по тъмно. Беше месец май. Момичето беше почерняло, като че ли идваше от юг. Тя носеше две чанти. Аз я удуших право на пътя и после я завлякох в полето отстрани, където бяха засадени ябълки. Вещите й взех със себе си. В чантата й имаше някаква дреха, която хвърлих в река Двин“.

При един от следващите разпити той разказва по-подробно за случая: „В нощта на 14 май 1971 г. аз пристигнах късно в Полоцк и вече нямаше автобуси в посока за Ист, където живееха родителите ми. Тогава бях в тежко състояние, защото бях загубил любимото си момиче Лена. Много страдах и даже исках да сложа край на живота си, и с тази цел откъснах една връв от дрехите си. С тези намерения аз вървях през нощта през Полоцк, в посока към село Екиман. Когато минавах през една овощна градина, насреща ми се зададе девойка. Щом я видях, в ума ми веднага се зароди мисълта да я удуша“.

А ето и откъс от наказателното дело: „16 май 1971 г…. на 48 метра от черния път, който се отделя от шосето Полоцк-Новополоцк, в една бразда близо до ябълковите овошки, бе намерен труп. Краката и торсът му бяха покрити с накъсана трева, а лицето беше засипано с пръст. Тялото е било влачено от гореспоменатия черен път до ливадата. Близо до него бяха открити чехлите и брошката на жертвата, а на шията на трупа имаше скъсана верижка. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта е настъпила в резултат на механична асфикция, вследствие на притискане на шийните органи с ръце. Натискът е бил извършен с дясната ръка. Множеството охлузвания по челото, бузите и устните водят до заключението, че нападателят е закривал устата на жертвата си с ръка. По ръцете й бяха установени следи, свидетелстващи за връзване с връв, с помощта на която се е извършило преместването на трупа. Това се потвърждава и от наличието на охлузвания по гърба и задните части“.

Генадий Модестович Михасевич

Генадий Модестович Михасевич

Още тогава Михасевич си бил помислил: „Защо да се убивам заради жена, по добре сам да удуша някоя“. Поне така той обяснява действията си по-късно, но следствието установило, че Генадий се е разделил с Лена още преди една година – през 1970 г. Момичето се омъжило за друг. Михасевич отричал да е изнасилвал жертвата, а събличането й обяснил така: „Може би дрехите й са паднали, докато съм я влачил?“. В действителност момичето било изнасилено. И още една характерна подробност – той свалил обувките от първата си жертва, както щял да прави и впоследствие. Защо го е правил – дали обувките са били за него фетиш, както за Сливко, дали за да попречи на жертвата си да избяга, или просто така му е било по-удобно да я изнасили – това остава неизвестно.

Следващата жена, която попада в лапите на Михасевич е и единствената, която успява да се спаси. Ето какво разказва тя на милицията:

„На 29 октомври 1971 г., в петък, близо до завода за керамзит, ме нападна неизвестен мъж. Не можах да запомня външността на престъпника. Той беше млад, среден на ръст, облечен в сиво палто. В началото ме изпревари и отмина напред, но после се върна. Изравнявайки се с мен, спря и ме попита колко е часът. Аз се наведох, за да си погледна часовника, а той метна на врата ми връв и започна да я затяга. Аз успях да пъхна ръката си под въжето и не му позволих да затегне примката. С едната си ръка той държеше връвта, а с другата ми закриваше носа. В устата ми попаднаха пръстите му и аз ги захапах. В хода на борбата паднах по лице на земята. Той продължаваше да ме души. Аз виках. Престъпникът неочаквано ме остави и избяга. Оказа се, че виковете ми са чути от едни ученици, които тичаха с фенерчета към мен“.

Чувайки женските викове, учениците започнали да пеят. Михасевич се изплашил от появата на свидетели и побързал да избяга. В ръцете на следователите попаднала връвчица, на която била открита кръв от първа група, принадлежаща на ухапания от жената Михасевич.

Поредната си жертва той нападнал и убил в същия ден. Той се върнал с автобуса във Витебск, след това се качил на друг автобус, слязъл на една спирка и последвал нароченото момиче. Резултатът:

„В утрото на 30 октомври 1971 г. в боровата гора до черния път, водещ от село Руба до село Новий, бе открит трупът на гражданката К. Тялото бе в седнало положение, като гърба й се опираше на дънера на една ела. В устата на трупа бе напъхан шалът на жертвата. По заключение на съдебно-медицинската експертиза, смъртта е настъпила от механична асфикция, вследствие на запушените от шала дихателни пътища“.

Впослествие Михасевич щял да заяви, че „бил почувствал облекчение след стореното“.

Следващите две убийства той извършва през 1972 г. – на 15 април и 30 юли (тази жертва Михасевич удушава с плитка от ръжени стъбла). После убил отново на 11 април 1973 г. Тези убийства били извършени в област Витебска, в района на гара Лучеса.

Едно от ранните убийства на Михасевич се развива по следния начин. След една танцова вечер той се усамотил с едно момиче, но то започнало да се присмива над плахите му ласки. Уязвеното му самолюбие провокирало физическа реакция – Генадий сграбчил момичето с ръце за гърлото и го удушил. Той се прибрал у дома и с тревога очаквал да го арестуват, но, когато за това убийство бил задържан друг човек, се успокоил.

През юни 1973 г. Михасевич завършил техникума, върнал се в Ист и започнал работа в Дисненския колхоз.

Ето признанията на Михасевич: „В този период в мене се появи желанието да нападна някоя жена и да я удуша. Затова, аз обикалях крайните райони на Витебск и нападах първата срещната жена, след което чувствах облекчение. Състоянието и настроението ми след това веднага се подобряваха“.

През 1974 г. той не убива никого.

През 1975 г. започва да посещава Полоцк и серията продължава – в тази година Михасевич извършва още две убийства: първото – на 17 май, близо до село Зуи. За тази си жертва той казва: „Тя беше може би най-младата от всичките ми жертви“. Второто – в деня на 28 октомври, край пътя водещ от шосето Полоцк-Глубокое към село Нача: „На тази пътека аз срещнах жена, на възраст около 25 г. Тя идваше от автобусната спирка и носеше чанта в ръка. Започнах да я душа, а тя се съпротивляваше. Удуших я и я оставих на земята. Отдалечих се от нея, но после се обърнах и видях, че тя се надига. Докато се съпротивляваше, чантата й падна и всичко в нея се изсипа на земята. Аз вдигнах една ножица и започнах да й нанасям удари където ми падне, и така много пъти“. Той обяснил действията си така: „Мога да душа с ръце само веднъж“.

На 28 април 1976 г. Михасевич постъпва на работа като майстор-накладчик в сервиза на племенния комбинат „Двин“, в района на Полоцк. През май, вече женен, той се премества да живее в село Солоники. Това селце се състои само от двайсетина къщи, намира се на около 2 км. от Полоцк, и е разположено в една мъглива долчина. Плесенясалата табела с надпис „Солоники“ е поставена непосредствено след железопътния прелез. Говори се, че до селцето може да се стигне единствено през Полоцк.

Ето как писателят Николай Модестов описва Михасевич в своята известна книга за руските маниаци: „Той не се отличавал от средностатистическия мъж: бил женен и имал две деца – момче и момиче. Даже си имал и любовница, която живеела в същия район. Той постъпил в партията и бил избран за секретар на партийния комитет. Работел като техник-механик, отговорящ за експлоатацията на селскостопанските машини и активно се занимавал с обществено полезна работа – народен дружинен ръководител. В малкото му селце (което рядко се намира на картата), Михасевич бил уважаван и даван за пример човек. Той бил скромен, рядко пиел, не пушел, не обичал мръсните вицове и се изчервявал, ако пред него се заговорело на сексуална тема. Никой не подозирал, че този симпатяга вече от 14 години се занимава с убийства…“.

Можем да добавим, че снимката на Михасевич била окачена на почетното табло.

Една от съседките на Михасевич си го спомня като внимателен баща, който водел в детската градина своята дъщеря Альона и постоянно се грижел за момиченцето. „Когато разбрахме, че Генка е убиец на жени, аз се изумих“ – казва жената.

Сменяйки местожителството или работата си, той променял и локацията на убийствата. Ето как Михасевич разказва за територията между градовете Полоцк и Новополоцк, и селата Коптево, Ропно и Перханщина: „Там удуших четири жени. Пътувах специално до този район и слизах на автобусната спирка, откъдето проследявах някоя жена. До там без затруднение можеш да отидеш и да се върнеш с автобус. Когато първото ми удушаване мина успешно, аз реших, че това място е много подходящо и нещо започна да ме влече натам“.

Михасевич удушава в тази местност четири жени. Убийствата се случват на 2 юли 1976 г. в нощта между 24 и 25 юли, на 22 октомври и на 1 ноември.

Той прибирал парите на убитите жени, които често не били малко. Откраднатите вещи носел у дома. Понякога попадал и на ценности, например два годежни пръстена, от които направил зъбна коронка на жена си.

В периода от август 1978 до 15 юли 1981 г. Михасевич удушава още четири жени. Последната му жертва е една студентка, която той качил в служебната си кола.

От този момент нататък той избрал нова тактика – похищавал жертвите си с помощта на личния или служебния си транспорт. Той си купил един червен „Запорожец“ и освен с него разполагал с два служебни автомобила. Впоследствие разказва, че често, когато жертвите му усетели какво им се готви, се опитвали да се измъкнат, казвайки му, че са в цикъл, или скоро са се лекували от венерическо заболяване.

През 1981 г. той убива още 2 жертви – на 12 септември и 23 октомври. През лятото на 1982 г. последвали още пет. Изминала една година без убийства. В следващите три години Михасевич погубил още много жени, като 12 от тях убива в една и съща година – 1985 г.

Жертвите му се увеличавали с всяка изминала година. Веднъж Михасевич качил в колата си една жена и, усмихвайки се, спрял край една полянка, позволявайки й да набере букет от полски цветя. След това нежно хванал ръката й и я отвел в гората. Вместо в страстен крайпътен романс, жената попаднала в душащите ръце на маниака и завинаги останала в горския гъсталак…

Писателят Николай Модестов цитира едно от признанията на маниака:

„Когато ги удушавах, аз черпех енергията на жените с ръцете си. Сам се лекувах. След убийствата ми ставаше по-леко. Получавах особено удоволствие, когато жертвата трепереше. То се усилваше, ако жената се съпротивляваше, удряше и драскаше“.

Следователят Исса Костоев, който разследвал Чикатило, споделя друго признание на Михасевич:

„От време на време в мен се събуждаше желание да намеря някоя жена, да си поговоря с нея, да се докосна до тялото й, и да се опитам да правя секс с нея. Когато попаднех на такава жена, ме обземаше умопомрачение и я удушавах и убивах. Не можех да се контролирам. След убийството в мен настъпваше облекчение и не съжалявах за стореното“.

Михасевич не е сексуален маниак в „чистия“ смисъл на думата: макар убийствата му да са съпроводени с изнасилване или опити за такова, той изпитвал „висшето“ си удоволствие от самото убийство.

Генадий Михасевич

Генадий Михасевич

Ето още един от спомените на Михасевич: „В лятото на 1983 г. ми се прииска да изнасиля и убия жена. Аз се качих на личния си автомобил и потеглих към Городок. Недалеч от автогарата, край шосето стоеше девойка, която ми махна с ръка. Тя изглеждаше на около 20-22 години. Момичето поиска да го закарам в Невел и аз потеглих натам… После завих в едно поле… Предложих й да слезе от колата, започнах да я прегръщам и я повалих на земята… Свърших в панталоните си. Тя повече не ми трябваше и единственото ми желание бе да я удуша, което и направих. Завлякох убитата в едни храсти, положих я с лице нагоре и я засипах с трева и пръст. Чантата й взех със себе си“.

Веднъж Михасевич сънувал, че души някаква жена. Без да се събужда, той се пресегнал към спящата до него съпруга и я стиснал за гушата. Жена му не се разтревожила особено – какво ли не се присънва на човек. Тя го накарала да полее главата си със студена вода, за да прогони кошмарите.

Във вечерта на 13 януари 1984 г. негова жертва става студентката Татяна Кацуба. Тя напуснала общежитието, отправяйки се към гара Лучеса, която се намира на около 2 км. от Полоцк. Трупът й е открит на 2 февруари под един железопътен насип. Като заподозрян е арестуван младият шофьор Олег Адамов, който бил работил на това място по време на убийството. Той се пречупва по време на разпита и, въпреки че не могъл да обясни къде е изчезнала чантата на девойката, е осъден на 15 години лишаване от свобода. В затвора Адамов се опитал да се самоубие.

За престъпленията на Михасевич са осъдени общо 14 души. Заради него пострадал не само Аврамов – един бил екзекутиран, друг ослепял в затвора, а четвърти лежал без вина 10 години. За първото му убийство е осъден един мъж, на име Глушаков, който получил 15 години.

На 30 август 1984 г. Михасевич убива две жени в един ден. Той оставил телата им на едно и също място.

Работата като дружинен ръководител много помагала на Михасевич. Той бил командир на доброволния граждански отряд за спазване на реда и пръв узнавал за действията планирани срещу него. Когато възникнала версията, че професията на убиеца е свързана с транспортна техника, той лично проверявал шофьорите на камиони и червени „Запорожци“. Това била трудоемка задача, тъй като „Запорожците“ във Витебска област наброявали 7 хиляди.

Младият следовател от витебската прокуратура Николай Иванович Игнатович пръв разбрал, че убийствата са извършени от един човек и, въпреки че отгоре му се оказвал натиск, той съумял да защити версията си. Убийствата били обединени в серия, което става част от началото на осъзнаването на проблема за серийните убийци в съветската криминалистика. Били постигнати важни резултати – властите проумели, че трябва да търсят един човек.

В крайна сметка следователите обърнали вниманието си към Михасевич (за което ще разкажем подробно след малко), и това го изнервило и накарало да допусне грешка: той изпратил до редакцията на вестник „Витебско дело“ едно писмо, подписано от името на измислената организация „Витебски патриоти“. Писмото обяснявало, че организацията е съставена от мъже, които убиват неверните си жени. То било получено в редакцията на 16 август 1985г.

След известно време, на 27 октомври, Михасевич убил следващата си жертва – той я изнасилил, удушил я с кърпата й за глава, а в устата й натикал следната бележка: „За измяната – смърт. Борба с шпионите и комунистите“. Посланието било подписано от „Витебските патриоти“.

Младият експерт-криминалист Михаил Букато „надушил“ серийния убиец по неговия почерк. При разследването на поредното убийство оперативните служители тръгнали по следите на Михасевич. Свидетелите разказали, че жертвата се е качила в червен „Запорожец“. Генадий Михасевич бил разпитан, но проверката потвърдила неговото алиби. Изплашеният маниак започнал да пише „заблуждаващи“ писма. В редакцията на вестник „Витебско дело“ пристигнало писмо, което разказвало за съществуваща в града фашистка организация, на име „Витебски патриоти“, която се бори срещу управляващия режим. Всичките убийства в областта били тяхно дело. Била направена проверка на почерка практически на цялото население на Витебск: проверявали се написаните на ръка заявления до кадрови отдели, паспортни служби и други документи, но резултат нямало. На 7 октомври 1985 г. край околовръстния път бил открит поредният женски труп. В устата на жената била натикана бележка: „За измяната – смърт. Борба с шпионите и комунистите“. Станало очевидно, че писмото, изпратено в редакцията, и тази бележка, са дело на един и същи човек. В град Двин били командировани над 100 души от всички правителствени структури в БССР и Съюза. Всички те стигнали до извода, че престъпникът се нуждае от транспорт, за да извършва убийствата си. Под най-различни предлози, милиционерите събрали над 200 хиляди образци от почерци на собственици на лични автомобили и шофьори на служебни коли. Образците били изпратени в Дирекцията на вътрешните работи, където с тях се заели 17 експерти по почерците. Но образецът от почерка на серийния убиец попаднал в ръцете на Михаил Букато. Престъпникът очевидно се бил постарал да промени стила си на писане, но индивидуалните особености се набивали на очи.

Михаил Букато забелязал поразителна прилика в почерка на „Витебските патриоти“ и едно заявление, написано от Михасевич. Когато подозрението паднало върху него, бързо се потвърдили и останалите признаци.

На 9 декември 1985 г. три оперативни групи се отправили да задържат маниака. Но Михасевич не си бил у дома, нито в службата си. Открили го в едно съседно село, където бил на гости у роднини. Той бил стегнал куфарите си и си бил купил билет за Одеса. Михасевич реагирал невъзмутимо на ареста и казал на жена си: „Това е грешка, скоро ще се върна“. Той бил закаран в прокуратурата, в кабинета на Николай Игнатович. Следователят го попитал: „Така значи, вие ли сте „Витебският патриот“?“. Михасевич мълчал.

В дома на заподозряния били открити вещите на убитите жени.

Михасевич показва местопрестъпленията си на милицията

Михасевич показва местопрестъпленията си на милицията

Първоначално Михасевич заявил, че двама непознати го били накарали да им помогне да носят трупа и да напишат писмото и бележката. Но след два дни, при втория разпит, той не могъл повече да противоречи на уликите и показанията на очевидците за последното убийство, и започнал да разказва и за другите си престъпления. През декември си признал за 19 убийства, през януари 1986 г. – за още 14, и по-късно, през април – за още 5. Михасевич подробно описвал убийствата и с негова помощ милицията открила пет трупа на жени, които до този момент се водели за изчезнали.

Според признанията на Михасевич, той е убил 38 жени. Различните източници цитират бройката от 33 до 52, а някои даже твърдят, че той е надминал Чикатило.

Заключението на съдебно-психиатричната експертиза гласи:

„Михасевич не страда от психично заболяване. У него се наблюдават психопатични черти и склонност към сексуална перверзия. Тези личностни черти се съпровождат от наличието на полово извращение, проявяващо се със садизъм… не се наблюдават нарушения на мисълта, паметта, емоционалността и критиката. В периода, в който е извършвал престъпленията си,  у Михасевич не са се наблюдавали никакви признаци за психическо разстройство, той е можел да си даде пълна сметка за своите действия, и следователно може да бъде считан за вменяем“.

Залавянето на Генадий Михасевич – един от първите отечествени серийни убийци от „класически“ тип – съвпада с началото на перестройката. Оказало се, че в СССР има не само секс, но и сексуални маниаци. Преди арестите на Михасевич и Сливко в съветската криминалистика дори не съществувало понятието „сериен убиец“.

Генадий Михасевич е екзекутиран чрез разстрел през 1987 г.

———————————————————————————————————————————————

Източник: serial-killers.ru

12 Коментари за “Генадий Модестович Михасевич: Витебският удушвач”

  1. AvatarNed

    Molq ako moje da publikuvate nqkakav material za kitaiskiq serien ubiec Hu Van Lin do kolkoto znam e ubil nad 140 du6i koeto go narejda v top 5 na seriinite ubiici a sa6to naskoro pro4etoh 4e v Kitai ima dosta seriini ubiici ako moje da napravite nqkakva publikaciq mersi predvaritelno!!!

  2. AvatarСилвия

    Няма проблеми, Нед! И аз съм на азиатска вълна напоследък:) Едва ли ще е много изчерпателна историята, обаче, тъй като трудничко се намират материали за убийци от тази част на света – езикът е голяма пречка. Сигурно ще комбинирам няколко „симпатяги“ в една статия

  3. AvatarDiscip

    Ако ще публикуваш нещо на тази тема не бива да пропускаш Исей Сагава. Рядко може нещо да ме впечатли, а и по-принцип съм лишен от каквито и да било чувства, но след като видях снимките и четох историята чак на мен ми стана гадно. Най-интересното е, че след като са го върнали в Япония е пуснат на свобода, издал е книги за убийството даже „кулинарна“ в, която е описал кои човешки органи са най-вкусни и с, какво може да си ги приготвиш.

  4. AvatarСилвия

    За Сагава съм писала и за още един японски канибал-педофил, Цутому Миязаки – виж в раздела Канибали. Сигурно има още много, в Япония и в Азия въобще са доста извратени хората.

  5. AvatarEmilios

    Gadna rabota da si policai v raion sas serien ybiec!Stavas svidetel na vsi4ki tezi izvrateni ybiistva!

  6. AvatarМосквич 412

    Абе защо не напишете рождената дата на Михасевич?

  7. AvatarСилвия

    Защото не мога да я открия никъде, ако ти я знаеш можеш да я споделиш с нас

  8. AvatarМосквич 412

    Главния проблем е,че и аз не я знам,иначе щях да я напиша…

  9. AvatarМосквич 412

    Също така в статията пише че Генадий не служи в армията,което не е вярно на 100%,защото той е разпределен към черноморския флот на СССР само че няколко седмици след постъпването си заболява от хепатит и е освободен от военна служба.

  10. AvatarСилвия

    Добре, това го оправих

  11. AvatarМосквич 412

    Част от последните събития в живота на Михасевич.

    19 май 1987 съдебния съвет по наказателни дела на върховния съд на СССР под председателството на Фьодор Савкин,старшия помошник на главния прокурор на СССР Сергей Самоилов и помощник прокурор за Минска област Владимир Панфилюк,признава Михасевич за виновен.С цел да удовлетвори извращенията и половите си влечения в периода 1971-1985,на територията на Витебска област той убива 33 жени,като 8 от тях били изнасилени.Заради съчетанието и характера на престъпленията,Михасевич е осъден на смърт чрез разстрел.Не признава вината си и не се опитва да обжалва вината си с думите му „Аз все пак ще го направя“ е отведен от залата.Присъдата е изпълнена на 19 януари 1988.

  12. AvatarМосквич 412

    *Не се опитва да обжалва смъртната си присъда,в горния коментар допуснах грешка от бързане.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –