Публикувано на: 9 април, 2008

Множеството убийства на жени в района на Сиатъл довеждат до най-дългото разследване на серийни убийства в историята на Щатите. В крайна сметка, с помощта на ДНК анализи, се разкрива самоличността на серийния убиец Гари Риджуей.

На 5 ноември 2003 г. Убиецът от Зелената река (Грийн ривър) пледира за виновен в убийствата на 48 жени, извършени в периода от 1982 до 1998 г., слагайки край на най-големия неразкрит случай на серийни убийства в страната.

Потопени

Опал Милс

На 15 август 1982 г. 42-годишният Робърт Айнсуърт се качил на гумената си лодка и потеглил на юг по Грийн ривър, напускайки пределите на Сиатъл. Той бил предприемал това плаване много пъти, но сега щяло да бъде различно. Докато се носел бавно по течението, той забелязал на брега на реката един плешив мъж на средна възраст и втори по-млад мъж, който седял в паркирания наблизо пикап. Айнсуърт предположил, че двамата са дошли да ловят риба.

Той попитал по-възрастния мъж дали са уловили нещо. Човекът отговорил, че не са. Двамата мъже не след дълго се качили на пикапа и си заминали, а Айнсуърт продължил да се носи надолу по реката. Минути по-късно той бил заобиколен от смъртта.

Както се взирал в бистрата вода, очите му срещнали нечий втренчен взор. Лицето на една млада, чернокожа жена се носело точно под повърхността на водата, а тялото й се полюлявало под него заедно с течението. Айнсуърт помислил, че това е манекен и се опитал да го придърпа с един прът.

Марша Чапман и Синтия Хайндс

Внезапно, докато се опитвал да освободи заклещилото се в един камък тяло, лодката му се преобърнала и Айнсуърт паднал във водата. За свой ужас той осъзнал, че това изобщо не е манекен, а мъртва жена. Секунди по-късно видял още един плаващ труп на полугола черна жена, частично потопен във водата.

Айнсуърт бързо доплувал до брега, където по-рано бил спрян пикапът. Напълно шокиран, той седнал на земята и зачакал някой да дойде на помощ. След половин час забелязал един мъж с две деца, които карали велосипеди. Той ги спрял, разказал им за зловещата си находка и ги помолил да извикат полицията. Не след дълго един полицай пристигнал на мястото и разпитал Айнсуърт. Служителят на закона невярващо пристъпил в плитката вода и се пресегнал към призрачното тяло. След като се уверил, че става въпрос за труп, той незабавно повикал подкрепления.

Дебора Бонър

Скоро колегите му пристигнали, детективите отцепили местопрестъплението и започнали да търсят улики. По време на търсенето се натъкнали на още една зловеща находка. Попаднали на трето тяло – труп на младо момиче, което било частично облечено. За разлика от другите две момичета това било открито в тревата, на по-малко от 9 метра от потопените във водата жертви. Съвсем ясно се виждало, че е умряла от удушаване. Около врата й били увити чифт сини панталони. По нея си личали следи от борба – охлузвания по ръцете и краката й. Тя била идентифицирана като 16-годишната Опал Милс, убита преди не повече от 24 часа.

След като прегледал телата на местопрестъплението, главният съдебен лекар Доналд Рией установил, че и трите момичета са починали от удушаване. Двете момичета във водата, по-късно идентифицирани като 31-годишната Марша Чапман и 17-годишната Синтия Хайндс, имали камъни с пирамидална форма, натикани във вагиналните отвори. И двете били потопени в реката с помощта на камъни.

Рией установил, че Чапман, която била майка на две деца и била обявена за изчезнала преди две седмици, е мъртва от повече от седем дни. Тялото й било в напреднал стадий на разлагане. Хайндс била хвърлена в реката едва преди няколко дни.

Уенди Лий Кофийлд

Трите тела не били единствените намерени във и около Зелената река в щата Вашингтон. Няколко дни по-рано било открито голото тяло на Дебора Бонър, простряно върху един дънер в реката. Тя също била удушена до смърт.

Само месец преди това друго младо момиче, идентифицирано като Уенди Лий Кофийлд, било намерено удушено и носещо се по Зелената река. Шест месеца преди откриването на Кофийлд в един празен парцел на няколко мили от реката било открито тялото на нейната приятелка Лиан Уилкокс. Смятало се, че тя не е убита от Убиеца от Грийн ривър, но наскоро детективите променят мнението си по въпроса.

В период от шест месеца във или покрай реката били открити шест тела. Детективите бързо осъзнали, че си имат работа със сериен убиец. Те знаели, че трябва да го намерят и заловят колкото се може по-скоро, преди да изчезнат още жени.

Голямото разследване

За разследването на грийнривърските убийства бил сформиран специален екип от детективи от окръг Кинг. Според „Сиатъл Таймс“ това бил най-големия полицейски екип, който е събиран от убийствата на Тед Бънди насам.

Дейв Райхарт

Начело на екипа стояли майор Ричард Краск, ръководител на Отдела за криминално разследване, и детектив Дейв Райхарт от Отдела за углавни престъпления в окръг Кинг. Към тях се присъединил профайлърът от ФБР Джон Дъглас и криминалният следовател Боб Кепел, който станал известен със своя уникален и успешен подход в събирането на доказателствата по случая на Тед Бънди преди осем години.

Разследването не потръгнало лесно, поради огромния приток на информация, който залял полицейския отдел за изключително кратък период от време. Полицаите просто не били в състояние да обработват непрекъснато постъпващите сигнали и увеличаващи се доказателства, като голяма част от тях била загубена, преместена неизвестно къде или напълно пренебрегната. Ситуацията се влошила дотолкова, че се наложило да прибегнат до помощта на доброволци.

Ричард Краск

Детективите установили, че много от убитите момичета са се познавали помежду си и са работели като проститутки. Те решили да започнат издирването на убиеца в районите, където са работели момичетата. Нощните пеперуди били разпитвани за всякакви подозрителни субекти, но много от тях отговаряли неохотно, тъй като нямали доверие на полицията.

Джон Дъглас

Една от тях подала сигнал в полицията, че е била изнасилена от някакъв мъж, който би могъл да е Убиецът от Грийн ривър. Специалният екип започнал издирването на заподозряния. На 20 август 1982 г. полицията съобщила, че е задържала мъжа като потенциален заподозрян в грийнривърските убийства. Обаче властите не успели да намерят никакви достоверни доказателства, които да го свържат с престъплението и той бил освободен. Търсенето на убиеца било възобновено.

Имало и други сигнали подадени от проститутки, които били от особена важност за полицията. Две различни работещи момичета разказали, че са били отвлечени от мъж в синьо-бял пикап, който се бил опитал да ги убие.

Боб Кепел

Според разказа на 21-годишната Сюзан Уидмарк, тя се договорила за секс с някакъв мъж на средна възраст в синьо-бял пикап. Щом Уидмарк се качила в колата му, той насочил пистолет към главата й и потеглил с висока скорост към магистралата. Той я откарал до някакъв изолиран път, изгасил двигателя и започнал жестоко да я изнасилва.

След като я изнасилил, нападателят й позволил да се облече, докато откарвал колата далеч от местопрестъплението. Шофирайки, той споменал скорошните грийнривърски убийства, продължавайки да държи пистолета си насочен към главата й. Страхувайки се за живота си, тя успяла да скочи от колата, когато той спрял на един светофар. Уидмарк успяла да запомни част от регистрационния му номер, докато той се отдалечавал.

Подобно преживяване имала и 15-годишната Дебра Естес, която подала сигнал за изнасилване в полицията в края на август. Естес разказала, че както си вървяла по магистралата, един мъж в синьо-бял пикап я доближил и й предложил да я закара. Тя приела и се качила в колата му. За нейна изненада мъжът извадил пистолет и го насочил в главата й. Той я заставил с груба сила да му прави орален секс, след което я пуснал в гората окована с белезници.

Специалният отдел решил да последва тази следа и започнал да търси пикапа и неговия шофьор.

През същия септември касапинът Чарлз Клинтън Кларк бил спрян в своя синьо-бял пикап, докато карал по главната артерия на Сиатъл. Проверката на миналото му установила, че Кларк притежава две оръжия. Детективите сметнали, че той би могъл да е човека, когото търсят. Те се сдобили със снимката му и я показали на Уидмарк и Естес. И двете потвърдили със сигурност, че Кларк е техният нападател.

Кларк бил арестуван, а къщата и колата му претърсени. Полицията открила двата пистолета, за които се предполагало, че са използвани при нападенията. След като бил разпитан, Кларк си признал, че е нападнал жените. Появили се съмнения обаче, че Кларк е Убиецът от Зелената река, тъй като той освобождавал жертвите си след нападението. Освен това Кларк имал солидно алиби за изчезването на повечето грийнривърски жертви.

Мери Бриджит Мийхан

Докато се случвал арестът на Кларк, 19-годишната Мери Бриджит Мийхан изчезнала по време на разходка. Мийхан била в повече от осеммесечна бременност и изчезнала близо до „Уестърн Сикс Мотел“. Мотелът бил често посещаван от много от проститутките, които станали жертви на убиеца.

Воден от нюха си, детектив Райхарт започнал да подозира, че един от гражданите-доброволци, работещи по случая, би могъл да е Грийнривърският убиец. Това бил един 44-годишен таксиметров шофьор, когото полицията подложила на енергични разпити. Детективите били загрижени, тъй като две седмици преди изчезването на Мийхан загадъчно изчезнали и две 16-годишни момичета – Кейс Ан Лий и Тери Рене Милиган. За тях също се смятало, че са работели като проститутки. Полицията мислела, че те също са станали жертва на серийния убиец, а таксиметровият шофьор съвпадал с профила, съставен от ФБР агента Джон Дъглас.

Според Дъглас, убиецът бил уверен, но импулсивен мъж на средна възраст, който най-вероятно има навика да се връща на местопрестъпленията, за да може да изживява наново убийствата в ума си. Убиецът познавал добре района и имал дълбоки религиозни убеждения.

Кейс Ан Лий и Тери Рене Милиган

Дъглас вярвал, че той показва жив интерес към полицейската работа и особено към разследването на скорошните убийства. Убиецът дори би могъл да се свърже с полицията под предлог, че иска да окаже съдействие в разследването.

През по-голямата част от зимата на 1982 г. полицията непрекъснато следяла движенията на таксиметровия шофьор, макар той упорито да твърдял, че няма нищо общо с убийствата. В крайна сметка таксиджията се превърнал в главния заподозрян. Той бил арестуван за неплатени глоби за паркиране, тъй като полицията не разполагала със солидни доказателства, които да го свързват с убийствата, с изключение на факта, че познавал пет от жертвите.

На 26 септември 1982 г. били открити разложените останки на една 17-годишна проститутка на име Жизел А. Ловорн. Тя била изчезнала преди повече от два месеца и голото й тяло било намерено от един велосипедист, близо до изоставените къщи на юг от международното летище „Сий-Так“. Тя била удушена до смърт с чифт мъжки черни чорапи. Интересна особеност на случая е, че по време на изчезването си тя била руса, а когато открили тялото й, косата й била боядисана черна. Макар да не била открита в непосредствена близост до злощастната река, полицията вярвала, че момичето също е жертва на Убиеца от Грийн ривър.

Жизел А. Ловорн

В периода от септември 1982 до април 1983 г. изчезнали още приблизително 14 момичета. Сред тях са Мери Мийхан, Дебра Естес, Денис Буш, Шонда Самърс, Шърли Шерил, Ребека Мареро, Колийн Брокман, Алма Смит, Делорес Уилямс, Гейл Матюс, Андреа Чайлдърс, Сандра Габърт, Кими-Кай Питсор и Мари Малвар. Повечето от момичетата, на възраст от 15 до 23 години, били проститутки, които често работели по главната пътна артерия в Сиатъл.

Вниманието на специалния отдел било временно привлечено от един възможен заподозрян, за когото се предполагало, че е замесен в изчезването на последното момиче – Мари Малвар. На 30 април приятелят на Мари я видял да се уговаря с някакъв потенциален клиент, който карал тъмен на цвят пикап. Приятелят й твърдял, че е видял Малвар да се качва в колата, която отпрашила с висока скорост.

Приятелят на Малвар решил да ги проследи, тъй като шофьорът му се сторил подозрителен. Следеният пикап обаче се усетил и успял да му се измъкне, докато той чакал на един червен светофар. След като Мари така и не се върнала, приятелят й съобщил за изчезването й в полицията.

След по-малко от седмица той, заедно с бащата и братът на Мари, забелязал същия подозрителен пикап близо до мястото, където го бил видял първия път. Те проследили колата до една къща, разположена на 348  “Саут Стрийт“ и се обадили в полицията. Полицията пристигнала на адреса и разговаряла със собственика на колата – Гари Риджуей, който отрекъл някога да е виждал Малвар. Полицаите се задоволили с това негово обяснение и не разследвали повече случая.

Пикап, подобен на този на Риджуей, бил замесен и в изчезването на младата проститутка Кими Кай Питсор през април. Нейният сводник я видял да се качва в тъмно-зелен пикап с прикачена към него малка каравана. Той описал шофьора като човек с белязано от шарка лице. Сводникът наблюдавал как колата с Питсор потегля и никога повече не я видял. По-късно той съобщил за това в полицията, но случаите с изчезването на Питсор и Малвар така и не били сметнати за свързани помежду си.

С настъпването на пролетта на 1983 г. разследването на убийствата от Грийн ривър започнало да замира. Детективите осъзнавали, че вероятността таксиметровият шофьор да е убиецът е нищожна, но продължавали да го считат за главен заподозрян. Те не разполагали с никакви следи, а проститутките продължавали да изчезват главоломно из целия град.  Специалният отдел бил залят с лавина от сигнали и не бил в състояние да се справи с този огромен прилив на информация. Те включили в редиците си Боб Кепел, който щял да им помогне с организирането на планината от данни.

Дълъг списък

В края на април Кепел прекарал три седмици в разглеждане на информацията, събрана до момента. След като приключил анализа си, той съставил доклад до шерифа на окръг Кинг Върн Томас. За удивление на специалния отдел, докладът бил доста критичен към досегашното разследване.

Карол Ан Кристенсен

Според Кепел, за да бъде заловен убиецът, било нужно да се направят много промени. Докладът му твърдял, че повечето от данните, доказателствата, досиетата и показанията на очевидците са в пълен безпорядък. Първото нещо, което трябвало да се направи, е пълна реорганизация и категоризация на данните. След това трябвало да се идентифицират приликите и разликите между случаите, за да могат да се открият следи, свързващи убийствата с един или повече убийци.

Без съмнение едно успешно и старателно разследване щяло да струва на областната управа много повече време и пари от очакваното. Разследването до този момент вече се било превърнало в най-мащабната операция в историята на страната. Сумата, която щяла да бъде нужна, за да се реализират предложенията на Кепел, далеч надхвърляла предвидените 2 милиона долара. Но нещо трябвало да се направи, за да се спрат смъртоносните набези на убиеца.

Жертви на Гари Риджуей

На 8 май 1983 г. било открито още едно тяло, което по-късно било идентифицирано като Карол Ан Кристенсен (21 г.). Нейните останки били намерени от едно семейство, търсещо гъби в гористата местност близо до Мейпъл Вали. Убиецът бил оставил тялото й в необичайно страховита поза.

Върху главата на Кристенсен била нахлупена кафява хартиена торба. Когато торбата била свалена се оказало, че на врата на момичето е поставена внимателно една риба. Убиецът бил поставил още една риба на лявата й гърда и бутилка между краката й. Ръцете й били кръстосани на корема, а върху лявата й ръка се мъдрело прясно смляно говеждо месо. По-нататъшният преглед установил, че тя е удушена с връв. Тялото изглеждало така, сякаш е престояло във вода известно време, макар че реката била на километри разстояние. Специалният отдел допускал възможността това да е поредната жертва на Убиеца от Грийн Ривър.

През пролетта и лятото на 1983 г. изчезнали още много млади жени, доста от които били проститутки. Някои от липсващите са Мартина Отърлий, Черил Лий Уимс, Ивон Антош, Кари Роа, Констанс Нейон, Тами Лилис, Кели Макгинес, Тина Томпсън и Ейприл Бътрам. Повечето от момичетата били открити мъртви и включени в растящия списък с възможните жертви на грийнривърския убиец. Някои от тях обаче не попаднали в списъка, тъй като телата им били открити далеч от периметъра, в който се смятало, че убиецът изхвърля труповете на жертвите си.

През същото лято били открити още тела. През юни неидентифицираните останки на едно 17-19-годишно момиче били открити на югозападния път Туалатин. На 11 август близо до летище „Сий-Так“ било намерено тялото на изчезналата Шонда Самърс. Един ден по-късно в северния участък на летището било открито още едно неидентифицирано тяло. Есента и зимата на 1983 г. щели да донесат още много изчезвания и дори още повече трупове.

Жертви на Гари Риджуей

Жертви на Гари Риджуей

Между септември и декември 1983 г. изчезнали още девет жени и били открити седем тела. За всички тях се смятало, че са отвлечени и убити от Убиеца от Грийн Ривър. Изчезналите жени, които били предимно проститутки, са Деби Абърнати, Трейси Ан Уинстън, Патриша Осбърн, Морийн Фийни, Мери Сю Бело, Пами Ейвънт, Делис Плейгър, Ким Нелсън и Лиза Лорейн Йейтс.

Сред откритите тела било и това на Делорес Уилямс, която изчезнала на 8 март 1983 г. Останките й били намерени на 18 септември край езерото Стар. В същия този ден край езерото били открити и останките на Гейл Матюс.

През следващите няколко месеца били открити телата на още пет жени.

На 15 октомври близо до потока Суус крийк, на пътя Обърн-блек Дайъмънд Роуд, били открити скелетните останки на Ивон Антош, която била видяна за последно на 31 май. Дванадесет дни по-късно в района южно от летище „Сий-Так“ се появил и отчасти погребаният скелет на Констанс Нейон.

Детективите вярвали, че вероятно в този район има още неоткрити тела и решили да организират претърсване с помощта на един тинейджърски бойскаутски отряд. На 29 октомври, докато претърсвал празните парцели заобикалящи летището, един от скаутите се натъкнал на скелет, засипан с боклук и скрит под някакви храсти. Останките били идентифицирани като Кели Уеър.

Още две тела били открити преди Нова Година. На 13 ноември след обширно претърсване на няколко парцела, заобикалящи летище „Сий-Так“, били открити крайно разложените останки на Мери Мийхан и нейното бебе. Около и върху тялото били намерени няколко необясними предмета, сред които две малки пластмасови парченца, голяма туфа коса близо до интимните части на тялото, парче кожа закачено за черепа, върху което имало влакна, два полуизхабени жълти молива и една чиста пластмасова тръбичка.

Кели Уеър

Кели Уеър

Един месец по-късно в Обърн Вашингтон, близо до гробището Маунтин Вю, бил намерен черепът на Кими-Кай Питсор. Изглежда убиецът бил сменил мястото, на което изхвърлял телата на жертвите си.

Две седмици след откриването на Питсор Специалният отдел за Грийнривърските убийства удвоил редиците си, заради непрекъснато увеличаващите се убийства в района. Детективите се опасявали, че в идните месеци ще се случат още убийства. Предчувствията им се оправдали.

Макар „официалната“ бройка на жертвите от Грийн ривър по онова време да била обявена на 11 или 12, това число било и все още е подложено на съмнение. Точната бройка и до ден днешен не се знае, но се вярва, че е много по-висока от първоначалните изчисления. В последните месеци на 1983 г. в района на Сиатъл са открити приблизително 18 тела. Много от жертвите не били включени в списъка, макар и да били убити по-твърде подобен на предишните жертви начин. Полицията не може да обясни защо тези жени не са попаднали в списъка.

Преследване на злото

През януари 1984 г. ръководството над Отдела за разследване на убийствата било поето от капитан Франк Адамсън, който преди това бил началник на Отдела за Вътрешно разследване. През първите няколко месеца от неговото управление се случили драстични промени. Първото му решение било, че от най-добър интерес за разследването ще бъде, ако щабът на отдела се премести в полицейския район на окръг Бюриън, който е близо до летището и местата където ставали престъпленията.

Следвайки съветите на Кепел, Адамсън разделил отделните задачи и ги разпределил между служителите си. Смятало се, че този метод ще спомогне за по-пълна организация, сглобяването и събирането на огромните количества информация, и ще доведе до по-успешни резултати в разследването. Екип, съставен от седем следователи и един ръководител, бил натоварен с разследването на жертвите на убиеца, а друг екип, в подобен състав, щял да се занимава с информацията, засягаща възможните заподозрени.

След това Адамсън назначил трима детективи в новосъздадения отдел за криминален анализ, чийто задължения покривали проследяването на следите и анализа на възможните тенденции и методи, използвани от убиеца. Към отдела били прикрепени двадесет и двама полицейски служители, които трябвало да развиват нови стратегии за наблюдение на проститутките и следят за всякакви необичайни събития случващи се в района.

От Кепел била наложена и още една стратегия, която прехвърлила фокуса на разследването от възможната вина на заподозрените върху вероятната им невинност. В резултат на това, разследващите можели бързо да елиминират хората под подозрение, които разполагат с алиби, и да се съсредоточат върху по-вероятните заподозрени.

Оставащите заподозрени били подредени по важност, според степента им на заплаха: онези, които били най-близко свързани с жертвите и които съвпадали с профила на убиеца и неговите движения били поставени в категория „А“; другите, които били по-малко свързани с престъпленията, попадали в категории „B“ и „C“. Точно когато започнало да изглежда, че реорганизираният отдел е по-добре подготвен да залови убиеца от Грийн Ривър се случило неизбежното.

На 14 февруари 1984 г. на 60 км. от града и близо до Междущатска магистрала 40 били открити скелетните останки на една жена, която по-късно била идентифицирана като Денис Луиз Плейгър. Тя била първата намерена жертва за тази година, но не и последната. През следващите два месеца щели да бъдат открити още около девет тела.

Габърт и Алма Смит

Габърт и Алма Смит

Сред жертвите са Черил Уимс, Лиса Йейтс, Деби Абърнати, Тери Милиган, Сандра Габърт и Алма Смит. Останалите тела не могли да бъдат идентифицирани. Повечето момичета имали нещо общо помежду си и това била проституцията.

Макар да изглеждало, че разследването изобщо не напредва, все пак детективите събрали впечатления за модела на поведение на извършителя, което позволило на екипа да състави по-точен профил на убиеца и неговите ходове. Убиецът използвал няколко места, на които да се отървава от телата на жертвите си. С изключение на Мийхан, откритите тела били или частично погребани, или затрупани с боклуци или шума. Повечето от останките бивали открити до изолирани пътища или край незаконни сметища. Профайлърът от ФБР Джон Дъглас заключил, че убиецът хвърля жертвите си на подобни места, защото гледа на тях като на „човешки боклук“.

През 1983 г. местата за изхвърляне се отдалечили от реката и се концентрирали главно около летище „Сий-Так“ и езерото Стар. През 1984 г. останките били откривани в района около гробището „Маунтин Вю“ и Норт Бенд, или близо до Междущатска магистрала 90. Жертвите също така изчезвали от два основни района – главната пътна артерия или центъра на Сиатъл.

Отделът работел по версията, че убиецът работи или живее близо до района, където изхвърля телата. Когато свързали тези места на картата, точките образували груба триъгълна форма. Смятало се, че извършителят живее някъде в този триъгълник.

Заедно с откритите през април скелетни останки била намерена и друга важна находка. Когато детективите отместили храстите, които отчасти покривали телата, те открили отпечатък от обувка, който най-вероятно принадлежал на убиеца. Следата била оставена от обувка 44-45 номер и представлявала важна улика, която би могла да свърже убиеца с неговите жертви.

В средата на април доброволно помагащата на разследването екстрасенска Барбара Кюбик-Петърн получила видение, че близо до Магистрала 90 ще бъде открито още едно женско тяло. Тя незабавно се свързала с полицията и им разказала за видението си, но се разстроила, когато те не предприели никакви действия. Вземайки нещата в собствените си ръце, тя и нейната дъщеря се запътили да намерят жената.

Следвайки образите от видението си, Кюбик-Петърн и дъщеря й в крайна сметка наистина се натъкнали на труп. Двете жени незабавно потеглили към най-близкия район, където патрулирали полицаи. Когато гадателката съобщила за откритието си на служителите на реда, те я срязали и дори я заплашили с арест, заради нахлуване в охраняем периметър.

Ядосаната Кюбик-Петърн отишла при репортерите, които стояли наблизо. Чак когато я забелязал да говори с медиите, един член от отдела се доближил до нея и я помолил да им покаже тялото. Малко след това полицията се изправила пред зловеща гледка.

Амина Агишеф

Амина Агишеф

Разложените останки принадлежали на 36-годишната Амина Агишеф. Тя била видяна за последен път на 7 юли 1982 г., когато се прибирала от работата си в ресторант в центъра на Сиатъл. Агишеф не приличала на останалите жертви.

Тя била по-възрастна от другите и не била проститутка, а сервитьорка. Освен това имала стабилна връзка по време на изчезването си и била майка на две деца. Макар разликите между начина й на живот и този на останалите убити жени да били големи, детективите сметнали, че тя също е жертва на убиеца от Грийн Ривър.

На 26 май две деца, които си играели на пътя „Джоувита Роуд“ в окръг Пиърс, преживели истински шок, когато открили един скелет. Полицията била незабавно уведомена за новата находка. Медицинският преглед установил, че останките принадлежат на 15-годишната бегълка Колийн Брокман. Детективите все още не разполагали с други следи, водещи до самоличността на убиеца, освен местата на които изхвърлял телата и отпечатъка от обувка. След почти цели три години краят на убийствата още не се виждал.

Помощта на Тед Бънди

След намирането на тялото на Брокман убийствата сякаш понамалели. Въпреки това, залавянето на убиеца оставало приоритет за отдела. През август 1984 г. детективите решили, че са успели да разрешат случая, когато двама престъпници, излежаващи присъдите си в Сан Франциско, признали за убийствата при Зелената река.

Тед Бънди

Тед Бънди

Но след задълбочените разпити на двамата затворници отделът стигнал до заключението, че самопризнанията им са лъжливи.

Няколко месеца по-късно скандално известният сериен убиец Тед Бънди предложил от своята килия, в която очаквал екзекуцията си, да помогне на Кепел и специалния отдел да хванат техния човек. Бънди предложил на стария си враг рядката възможност да надникне в ума на един сериен убиец – предложение, на което Кепел не могъл да устои. Двамата провеждали общуването си главно чрез писма, в които Кепел задавал своите обширни въпроси, надявайки се, че Бънди ще може да им отговори.

Голяма част от информацията на Бънди представлявала огромен интерес за разследването. Бънди предполагал, че убиецът познава жертвите си и дори е възможно да се сприятелява с тях, преди да ги подмами към смъртта. Според книгата на Кепел „Речният човек“, Бънди допускал, че е вероятно убиецът да е изхвърлял още тела на местата, където полицията е намерила най-скорошните жертви. Освен това той вярвал, че местата за изхвърляне на телата се стесняват все по-близо до дома на убиеца.

Бънди съумял да вникне в случая от гледната точка на убиеца, което било от голяма полза за разследването. Чрез информацията получена от него, детективите успели да разберат по-добре поведението на серийния убиец. Всъщност Бънди се превърнал в един от основните консултанти, заедно с Дъглас и Кепел, които допринесли за изграждането на профила на убиеца. Но дори и с тази необичайна помощ детективите продължавали да бъдат в безизходица, що се отнася до самоличността на грийнривърския убиец.

Мартина Отърлий

Мартина Отърлий

Макар да изглеждало, че убийствата са намалели, те все пак не спрели съвсем. Между остомври и декември 1984 г. били открити още две тела, идентифицирани като Мери Сю Бело и Мартина Отърлий. И двете тела били намерени край Магистрала 410. Общата бройка на жертвите достигнала 31, макар че само 28 от тях попаднали в растящия списък с грийнривърските убийства. Още 14 жени се водели за безследно изчезнали.

На 10 март 1985 г. близо до езерото Стар било открито още едно частично погребано тяло. Жертвата била идентифицирана като 15-годишната Кери Роа. Тя изчезнала през лятото на 1983 г.

В средата на юни един мъж, работещ с булдозер на парцел в Тайгард Орегон, открил скелетните останки на още две жени. Те били идентифицирани като Денис Буш и Шърли Шерил – работещи като проститутки в Сиатъл. Тази находка потвърдила съмненията, че убиецът от Грийн Ривър е разширил периметъра си извън щата. Изглежда това било новото му гробище.

Междувременно, профайлърът Джон Дъглас преразгледал своя профил на убиеца и стигнал до ново заключение, а именно, че става въпрос за двама отделни убийци. Той обяснил, че макар профилите на двамата много да си приличат, то начините, по които се отървават от телата, леко се разминават. На Дъглас му се струвало, че единият убиец се старае много повече да скрие добре телата, за разлика от другия. Затова някои от труповете били отчасти заровени на изолирани места, а други лежали съвсем на открито, като онези намерени край Зелената река.

С настъпването на зимата били открити останките на още три жертви. Първите, които били намерени в една гориста местност в „Сюърд Парк“ в Сиатъл, били на Мери Уест. Другите две тела се оказали на Кими-Кай Питсор и на още едно неидентифицирано момиче на възраст между 14 и 19 години. Необичайният аспект от това последно откритие се състоял в това, че останките на Питсор били намерени на две различни места. Черепът й бил открит през декември 1983 г. в гробището „Маунтин Вю“, а остатъкът от тялото й бил открит две години по-късно недалеч от същото място, в една клисура.

Съществувала възможността черепът да е пренесен от някое животно, но за това нямало доказателства. Полицията смятала, че убиецът е свършил тази работа. Детективите не знаели защо убиецът би разделил тялото на две, но предположили, че целта му е била да се подиграе с тях и да обърка разследването.

През февруари 1986 г. изглежда се случил пробивът, на който всички се надявали. Един мъж, когото следователите описали като „представляващо интерес лице“, бил отведен и претърсен в полицейското управление. Това събитие било широко отразено от медиите.

Един агент от ФБР и детектив Джим Дойон от специалния отдел разпитали задълбочено новия заподозрян. Не минало обаче много време преди двамата да осъзнаят, че това не е техният човек. Скоро след това задържаният бил освободен.

Междувременно липсата на резултати от страна на разследването започвала да предизвиква все по-голямо обществено недоволство. Досега били задържани няколко заподозрени и всеки от тях успявал да докаже, че няма връзка с убийствата. Гневът и страхът на гражданите достигнали точката на кипене. Медиите се изказвали с пренебрежение към разследването и замесените в него служители.

Морийн Фийни и Ким Нелсън

Морийн Фийни и Ким Нелсън

Като капак на всичко това през лятото на изток от Сиатъл били открити скелетните останки на още три жени. Жертвите са Морийн Фийни, Ким Нелсън и още една неидентифицирана млада жена. Детективите успели да свържат единствено Фийни с кариерата на проститутка. Броят на жертвите бързо се увеличил до главозамайващото 40.

До края на 1986 г. работещите в отдела били съкратени до 40 души, а Адамсън бил назначен към друг проект. Капитан Джеймс Помпей станал новият ръководител на разследването. Помпей незабавно се захванал да реорганизира екипа и информацията по случая.

През декември, точно когато Помпей набирал скорост, били открити още две тела. Този път труповете били много по-далеч от очакваното, в един район на север от Ванкувър в Британска Колумбия. И този път сякаш убиецът се подигравал с детективите. Още по-интругаващ бил фактът, че около телата на двете жени били разпръснати частичните останки от още няколко жертви. Макар телата да били открити на голямо разстояние от предишните жертви, за разследването нямало никакво съмнение, че това е дело на убиеца от Грийн Ривър.

Заподозрян

През първите месеци на 1987 г. разследването се сдобило с нов заподозрян. Той бил стар познат на полицията и през месец май бил прибран при опит да склони към проституция една полицейска служителка под прикритие. Мъжът обаче бил освободен, след като минал успешно през детектора на лъжата. Когато детективите погледнали по-дълбоко в миналото му, те открили, че през 1980 г. той е бил обвинен в душене на проститутка близо до международното летище „Сий-Так“. Той заявил, че се е отбранявал, тъй като жената го била ухапала и скоро след това бил пуснат.

Един от детективите в разследването, Мат Хейни, изпитвал големи подозрения към този човек и решил да се задълбае още повече в историята му. Той открил, че през 1982 г. колата му е била спряна и той е бил разпитван от полицията, докато е возел в пикапа си една проститутка. Детективът научил, че онази проститутка е една от жените в списъка с убийствата от Зелената река – Кели Макгинес.

Полицията разговаряла с мъжа отново през 1983 г., във връзка с отвличането и убийството на Мари Малвар. Приятелят на Малвар бил проследил пикапа на заподозряния до неговата къща. Хейни вярвал, че е хванал следите на Убиеца от Грийн Ривър.

Той научил от бившата съпруга на заподозряния, че той често е посещавал сметищата, на които били открити много от телата. Освен това няколко проститутки заявили, че са виждали мъж с неговото описание редовно да минава по работната им отсечка в периода 1982-83 г. Оказало се, че човекът минава оттам всеки ден на път за работа. Едно от най-уличаващите доказателства било, че мъжът, който боядисвал коли, е отсъствал от работа по време на изчезването на всяка една от жертвите.

Най-сетне на 8 април 1987 г. полицията се сдобила със заповед за обиск и претърсила къщата на мъжа. Властите взели „телесни проби“ от заподозряния, за да могат да ги сравнят с доказателствата, събрани от жертвите. Доказателствата обаче се оказват недостатъчни, за да го арестуват и той бил освободен от полицейското управление. Името на заподозряния било Гари Риджуей.

Няколко седмици след освобождаването на Риджуей капитан Помпей починал от масивен сърдечен удар по време на гмуркане. Злощастното събитие било подхванато от медиите и превърнато в сензация. Разпространявала се теорията, че убиецът от Грийн Ривър всъщност е полицейски служител, който е убил Помпей. Един от вестниците дори призовавал за официално разследване на смъртта на Помпей. Изглежда нервите на обществото се били опънали доста след толкова много смърт в града.

Специалният отдел, вече под ръководството на капитан Грег Бойл, бил свикан отново през юни, когато три момчета се натъкнали на частично погребани скелетни останки на една млада жена. Момичето, идентифицирано като Синди Ан Смит, било намерено в дефилето зад обществения колеж в Грийн Ривър. Тя била изчезнала преди три години.

Дебра Естес

Дебра Естес

През следващата година били открити още тела на изчезнали млади жени. Сред тях са останките на 14-годишната бегълка Деби Гонзалес и 15-годишната Дебра Естес, които изчезват шест години по-рано. Тяхната смърт била приписана на грийнривърския убиец.

През 1988 г. откриването на повече от 20 тела на проститутки в Сан Диего накарало мнозина да вярват, че убиецът се е преместил и сега продължава да вилнее в Калифорния. Детектив Райхарт и новият началник на отдела Боб Еванс временно се присъединили към полицията в Сан Диего, опитвайки се да открият убиеца. През декември 1988 г. разследването попаднало на нов заподозрян.

Мъж на име Уилям Дж. Стивънс привлякъл вниманието на полицията, след като няколко души се обадили в ефира на предаването „Спри престъпника“ и го обявили за потенциален заподозрян. Стивънс бил беглец от затвора, в нелегалност от осем години, след двегодишен престой зад решетките за кражба с взлом. Когато полицията го преоткрила, той се бил записал в Университета във Вашингтон като студент по фармакология.

Когато проверили миналото му, детективите научили, че той вече е бил заподозрян в убийствата при Зелената река. Те разбрали също така, че Стивънс изпитва нескрита омраза към проститутките и на няколко пъти се е заканвал да убие някоя. Когато претърсили дома му, намерили огромно количество оръжия, няколко шофьорски книжки и кредитни карти с фалшиви имена и порнографски снимки на проститутки. Стивънс се занимавал с обири и фалшифициране на кредитни карти.

През цялото лято и есента на 1989 г. детективите разпитвали Стивънс и претърсвали дома му. Те дори претърсили къщата на баща му, но не намерили нищо, с което да го свържат с убийствата.

При това извлеченията от кредитни карти и снимките, предоставени от брата на Стивънс, му осигурявали непоклатимо алиби. Според многобройните извлечения и квитанции, през летните месеци на 1982 г., когато се случили много от убийствата, той бил пътувал из страната. В крайна сметка подозренията върху Стивънс отпаднали.

Андреа Чайлдърс и Денис Буш

Андреа Чайлдърс и Денис Буш

През октомври 1989 г. били открити скелетите на още две млади жени. Една от жертвите, идентифицирана като Андреа Чайлдърс, била намерена в празен парцел близо до езерото Стар и 55-то Авеню и „Саут Стрийт“. Както и при много други жертви преди нея, причината за смъртта не била ясна поради напредналия стадий на разлагане. В началото на февруари 1990 г., в гористата местност близо до „Саутгейт Парк“ в Тъкуила, Вашингтон, бил открит черепът на Денис Буш. Останалото тяло на Буш било намерено в Орегон преди пет години.

И този път изглеждало, че убиецът нарочно мести костите на жертвите си в опит да заблуди разследването. Детективите започвали да вярват, че убиецът ги е победил. Нивото на духа им било по-ниско от всякога.

През юли 1991 г. специалният отдел бил съкратен до един единствен служител на име Том Дженсън. След девет години, около 49 жертви и 15 милиона долара, отделът все още не бил заловил Убиеца от Грийн Ривър. Разследването станало известно като най-големия неразкрит случай на убийство в страната. Случаят изпаднал в застой през следващите 10 години.

Големият пробив

През април 2001 г., почти 20 години след първото известно убийство при Зелената река, детектив Райхарт, който междувременно бил станал шериф на окръг Кинг, подновил разследването. Той бил твърдо решен да залови убиеца, а сега специалният отряд имал на своя страна и предимството на съвременните технологии.

Райхарт сформирал нов екип, първоначално състоящ се от шест души, сред които експерти по ДНК, криминалисти и двама детективи. Не след дълго отделът набъбнал до над 30 души. Всички улики и проби от убийствата се изследвали повторно.

Първите проби, които били изпратени за повторен анализ в лабораторията, били взети от трите жертви убити между 1982-83 г. – Опал Милс, Марша Чапмън и Карол Кристенсен. Пробите се състояли от семенна течност, за която се предполагало, че принадлежи на убиеца. Тя била подложена на новосъздаден метод за ДНК тестване и била сравнена с пробата, взета от Риджуей през април 1987 г.

Гари Лион Риджуей

Гари Лион Риджуей

На 10 септември 2001 г. от лабораторията изпратили на Райхарт новина, която го накарала да се просълзи. Открито било съвпадение между семенните проби взети от жертвите и Риджуей. На 30 ноември Риджуей бил спрян от детективите, прибирайки се от работа, и бил арестуван по обвинение в извършването на четири особено тежки убийства.

Обвиненията включвали освен трите момичета и Синтия Хайндс, в чийто случай също били открити косвени доказателства, които го свързвали с нейната смърт. Човекът, когото детективите търсили в продължение на 20 години, най-сетне бил задържан. Този път нямало да го пуснат.

Риджуей е роден на 18 февруари 1949 г. в Солт Лейк Сити щата Юта, и когато го арестували, работел в една компютърна компания. По време на убийствата той боядисвал джипове във фабриката Кентуърт в Рентън щата Вашингтон. Риджуей разполагал с доста коли по онова време, една от които представлявала специален интерес за полицията. Според сиатълската телевизия KING5, един черен форд F-150 от 1977 г., притежаван от заподозряния, имал връзка с някои от жертвите.

Според журналиста от списание „Таймс“ Тери Маккарти, Риджуей имал необичаен сексуален апетит. Неговите три бивши съпруги и няколко стари приятелки разказват на репортера, че той е сексуално ненаситен и изисквал секс по няколко пъти на ден. Често искал да прави секс на публично място или в гората, дори на някои от местата, където били открити телата на жертвите му.

Също така Риджуей бил обсебен от проститутките, една фикс-идея, която се люшкала между любовта и омразата. Неговите съседи разказват, че той непрекъснато се оплаквал от това, че в квартала работят проститутки, а в същото време често се възползвал от услугите им. Възможно е той да е бил разкъсван между неконтролируемата си страст и твърдите си религиозни убеждения. Маккарти твърди, че според една от съпругите на Риджуей, той се е превърнал в религиозен фанатик и често плачел след проповеди и четене на Библията.

Сделка

На 5 ноември 2003 г. 54-годишният Гари Риджуей се спасява от смъртното наказание в окръг Кинг Каунти щата Вашингтон, като си признава за смъртта на 48 жени, повечето от които са убити в периода 1982-84 г.

Гари Лион Риджуей

Гари Лион Риджуей

Сделката, която Риджуей сключил с властите, била да съдейства за решаването на тези случаи в замяна на 48 доживотни присъди без право на помилване. Официалната му присъда е произнесена през януари 2004 г.

Все пак Риджуей е застрашен от смъртна присъда, тъй като някои от жертвите му са погребани и вероятно убити в Орегон, и други райони извън окръг Кинг, където би могъл да бъде съден отделно.

Семействата на жертвите му изпитват гняв. Те били накарани да повярват, че обвинението ще преследва смъртната присъда, а вместо това получили сделка. Щом един човек, който убива жестоко 48 жени, не получава смъртна присъда, то кой тогава би получил?

Като типичен психопат, Риджуей забравял жертвите си, трудно му било да ги помни и никога не научавал имената им. За него те представлявали жени за еднократна употреба.

„Някои от тях убивах навън. Спомням си, че оставях телата им точно на местата, където ги намираха“ – разказва той. – „Повечето от тях убивах в къщата си близо до „Милитъри Роуд“, а доста и в джипа си, близо до местата откъдето ги взимах“. Той твърди, че всички жени са убити в окръг Кинг, надявайки се, че прокурорите от другите юрисдикции ще се хванат на думите му и няма да го съдят.

Презрението на Риджуей към проститутките и жените като цяло ясно си личи в неговото изявление:

„Избирах проститутките за мои жертви, защото мразя повечето проститутки и не исках да им плащам за секс. Избирах ги също, защото лесно могат да изчезнат без никой да забележи. Знаех, че няма да бъдат обявени за издирване веднага и дори може би никога. Избирах проститутки, защото смятах, че мога да убивам колкото си искам от тях без да бъда заловен“.

Риджуей показва типичното поведение на сериен убиец, когато изразява интереса си към повторното изживяване на убийствата, което го карало да чувства сила, която му липсвала във всекидневния живот.

Властите в окръг Кинг искали да създадат впечатлението, че тази сделка ще помогне да се сложи край на случая. Но това не се случва. Тук има нещо съмнително: карани сме да вярваме, че Риджуей е изпаднал в убийствен цикъл през 1982-84 г., после изведнъж е спрял да убива напълно, и накрая е убил веднъж през 1990 г., и отново през 1998 г. За съжаление, това обикновено не се случва в света на серийните убийци. Те могат да забавят крачката си, особено ако усетят засилена полицейска дейност, но не и да спрат напълно. Нима трябва да повярваме, че след 1984 г. той наистина е издържал толкова дълго без да убива, при положение, че убива около 46 жени в предишните няколко години?

Мнозина вярват, че още много жертви са погребани в и извън окръг Кинг. Нужни били много години, за да се открият телата, за които Риджуей успял да сключи сделка. Ще трябват още много години, за да се намерят останалите. Нищо не е приключило наистина.

Съпругата на Гари проговаря

Известно време след като Гари Риджуей шокира света, признавайки си за 48 убийства, неговата трета съпруга Джудит обявила, че има намерение да сътрудничи при написването на книга за него. Нейната цел не била да си „напълни гушата“, а по-скоро да разкаже на хората, че Гари не само се е отнасял добре с нея, а направо бил съпруг-мечта. В сравнение с другите мъже, с които тя имала връзка (предишният й брак бил с бисексуален мъж), Гари бил истински герой. Тя очевидно оказвала положително влияние върху него, защото след тяхната женитба неговата жажда за убийства сякаш намаляла. Но все пак не спряла напълно.

Експертът по графология Пени Морхед написал с нейна помощ книгата „Серийният убиец от Грийн Ривър: Биографията на една неподозираща съпруга“, в която включил и собствените си заключения от анализа на почерка на Риджуей. „Когато за първи път се срещнах с Джудит Риджуей“ - казва тя в предговора, – „тя все още се надяваше, че нейният съпруг – скандалният убиец от Грийн Ривър, е невинен“. През 2002 г. Джудит и няколко нейни приятели се надяват, че графологичният анализ ще подкрепи вярата им, че Гари не е извършил престъпленията. Тогава той вече бил арестуван, но все още не бил направил самопризнания.

Джудит Риджуей

Джудит Риджуей

Морхед остава с впечатлението, че Джудит е изстрадала много през живота си, но за нейна изненада се оказва, че болката на Джудит идва от минали случаи на малтретиране. Гари бил нейният състрадателен и грижовен джентълмен, така че не е чудно, че тя не можела да си представи как той би могъл да е извършил ужасните неща, за които впоследствие си признал.

Веднъж щом един сериен убиец бъде заловен, обществото е склонно да вярва, че всеки, който е бил близо до него – особено жена му - „трябва да е знаел“. В действителност, той бил разпитван от детективите точно след като срещнал Джудит, но тъй като тогава бил освободен, тя не заподозряла нищо. Трудно е да възприемем колко лесно психопатите съумяват да прикриват същността си, преструвайки се, че водят нормален живот и в същото време продължават да сеят смърт. Някои от тях наистина успяват да го постигнат. Макар Гари да е средно интелигентен, той доста успешно развива своята способност да крие от останалите какво представлява наистина.

Противно на стереотипа за серийните убийци, според който те обикновено са скитници-самотници, в действителност мнозина от тях се женят или имат сериозни връзки. Много малко от семействата на осъдените серийни убийци изявяват желание да говорят за тях, но онези които го правят хвърлят ценна светлина върху всекидневното съществуване на подобни престъпници. Джудит, която сега е разведена, не само че се съгласява да сътрудничи за написването на книгата, но и се появява в различни телевизионни предавания, където описва колко обикновена и дори чудесна е била връзката й с Гари. Въпреки това, той в крайна сметка съсипва живота й и тя посвещава книгата си на „онези, чието бъдеще е било отнето от коварството на любимия им“.

Източник: trutv.com

3 Коментари за “Гари Лион Риджуей: Убиецът от Грийн ривър”

  1. AvatarSecret

    Един хитър мръсник , който успява да се измъкне от смъртното наказание , а го е заслужавал , както никой друг!

  2. Avatarмусаката

    Ето видео по случая : http://www.vbox7.com/play:8abd2b54

  3. AvatarСилвия

    Някой може ли да даде малко информация за Кепел и книгата му „Речният човек“?
    Ако някой има инфо, моля нека пише или препрати материала на [email protected]

    ПС.Адмирации за добрата статия!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –