Гари Хайдник и Избата на смъртта

Гари Хайдник и Избата на смъртта

Гари Хайдник имал план. Той се спускал по наклонената плоскост на самоунищожението и търсел ефикасно лекарство за болката си. Негова дългогодишна мечта била да бъде глава на многочленно семейство и той решил да я осъществи по един крайно обезпокоителен начин. Планът му се състоял в отвличането на жени, които щели да родят така мечтаните му рожби. Бил готов да подложи бъдещите майки на всевъзможни страдания, независимо дали това се налага или не – просто за всеки случай.

Една по една събирал жертвите си и ги хвърлял в дупка, изкопана в пода на мазето на къщата му. Жените били подлагани на системни побои, изтезания и ежедневни изнасилвания.

Благонадежден клиент

Джозефина Ривера
Джозефина Ривера

Нощта на 26 ноември 1986 г. щяла да остане незабравима за Джозефина Ривера. След скарване с приятеля си тя излязла от апартамента им, разположен в бедняшката част на северна Филаделфия, и решила да изкара малко пари с проституция, което не й било за пръв път.

Борейки се с дъжда и хапещия студ, тя забелязала сребристобял кадилак, който бавно минал покрай нея и спрял. Приближила се и брадатият шофьор я попитал дали „работи“. Тя му отговорила утвърдително и се качила в колата.

Той се представил като „Гари“ и след като се договорили за цената на услугата – 20 долара, спрял в закусвалня на „Макдоналдс“, за да си купи кафе. В ярко осветеното заведение Джозефина успяла добре да разгледа „клиента“ си. Той бил бял мъж с тъмна брада, която изглеждала добре поддържана, за разлика от всичко останало по него. Чупливата му кестенява коса изглеждала мръсна и мазна, а евтините дрехи, с които бил облечен, сякаш не били прани от седмици. Имал уморен вид и нездрав цвят на кожата. Единствената му ясно отличителна черта били стоманено сините, потънали в тъмни кръгове очи, които рядко премигвали. На врата си носел златна верижка с кръст, а на китката – огромен златен часовник „Ролекс“. Бижутата изглеждали странно в контраст с износените му, евтини дрехи.

Гари Хайдник
Гари Хайдник

Мъжът не бил особено разговорлив. Вместо да я задява като останалите клиенти, той просто си пиел кафето и я наблюдавал втренчено. Щом приключил с кафето заявил, че потеглят. Това напълно устройвало Джозефина. Колкото по-скоро приключи с този депресиращ индивид, с неговия втренчен поглед на зомби, толкова по-добре.

Гари подкарал колата към дома си на улица „Норт Маршъл“.

Докато вкарвал колата в гаража, Джозефина забелязала ролс-ройс от 1971 г., паркиран в сенките. Скъпичко возило, помислила си тя – очевидно на мъжа не му липсвали средства.

На предната врата той извадил някакъв странно изглеждащ ключ, прерязан наполовина и докато мъжът отключвал вратата, тя го попитала защо. Той надлежно й обяснил, че другата половина от ключа е вътре в ключалката и така крадците нямат шанс да отключат с шперц.

На всичкото отгоре, казала си тя, тоя е параноик.

Сексуална робиня

Влизайки в къщата през кухнята, Джозефина забелязала, че една от стените е наполовина облепена с монети. Въвеждайки я в гостната, мъжът я попитал дали иска да гледат заедно филм, но тя отказала, тъй като искала да приключи възможно най-скоро с неприятната част от работата. Това очевидно го подразнило и тя му обяснила, че не може да остане цяла нощ, защото трябва да прибере дъщеря си.

Гари, успокоен от тази неистина, я повел нагоре по стълбите към спалнята си. Там я очаквал още по-сюрреалистичен декор – колаж от банкноти от по един и пет долара, залепени на стената. Изглежда мъжът още работел по него.

След механичното, но енергично сношение, Джозефина станала от леглото, за да се облече. Точно тогава нещата тръгнали на зле. Успяла да облече само блузата си, когато усетила чифт силни ръце да я сграбчват за гърлото. Мъжът стискал все по-силно и тя започнала да губи сетивата си. Тъкмо щяла вече да припадне и мъжът отпуснал хватката си и й наредил да сложи ръце зад гърба си. Почувствала допира на студената стомана около китките си, когато белезниците щракнали. Сграбчвайки я отзад за врата, той я изтикал от спалнята надолу по коридора. Гари Хайдник се бил сдобил с първата си „робиня“.

Докато я водел към малката стая под къщата, Джозефина усетила колко мразовит е въздуха там. Успяла била да облече само блузата си, преди Хайдник да „откачи“ и да я нападне. Той я хвърлил върху стар матрак и й наредил да му съдейства, ако не иска да бъде жестоко пребита. Окована и безпомощна, Джозефина нямала друг избор освен да прави това, което този човек искал от нея.

На голите й глезени били поставени метални скоби, прикачени към дълга верига. Работейки бързо и тихо, Хайдник запечатал скобите с лепило, което изсушил с помощта на сешоар. Другият край на веригата бил увит около една от гредите на тавана. Тогава Хайдник легнал до полуголата и прикована към стената Джозефина, положил глава в скута й и заспал.

Когато се събудил, дошло време да свърши и друга работа в мазето. Джозефина видяла, че на пода е изкопана плитка яма, която Хайдник започнал да разширява и прави по-дълбока.

За нея било трудно да повярва, че това й се случва. Мъжът в ямата от време на време прекъсвал работата си и й подхвърлял фрагменти от „грандиозния си план“. Оплакал се, че няма семейство. Казал й, че има четири деца от различни жени, но те му били отнети и едва ли някога щял да ги види отново.

Тъй като мечтата му била да бъде глава на многочленно семейство, бил решен да я осъществи на всяка цена и за целта възнамерявал да се сдобие с десет „невести“. Смятал, че десет е добра цифра и тъй като жените едва ли щели да дойдат доброволно, дупката в земята имала нужда от сериозно разширяване, за да има къде да държи робините си между секс сеансите.

Джозефина имала достатъчно време досега, за да се убеди, че човекът не е с всичкия си, така че този нечуван проект не я изненадал особено. Той изглеждал способен на всичко. Сякаш, за да й докаже това, Хайдник излязъл от дупката и се намърдал между краката й. След като я изнасилил, се изправил и доволно се усмихнал.

Когато се качил горе, Джозефина отчаяно се опитала да се освободи от скобите на глезените си. Успяла да разхлаби една от тях и измъкнала крака си. Наблизо имало прозорче и тя се провряла наполовина през него, колкото й позволявала веригата. Съзнавайки че похитителят й е някъде в къщата, все пак решила да поеме риска да бъде чута от него и закрещяла за помощ.

Тя наистина била чута и когато се върнал, той носел със себе парче дърво. Джозефина била издърпана за косата обратно в мазето и жестоко пребита с импровизираното оръжие. Осъзнавайки  че колкото повече пищи, толкова по-силни удари получава, тя постепенно спряла. Предупреждавайки я да не вдига повече шум, той я ударил още веднъж за назидание и след това я катурнал в дупката. Натискайки я с лопатата, я накарал да се свие на две и покрил ямата с парче шперплат. Дупката била толкова плитка, че Джозефина чувствала тежестта на шперплата върху себе си. Изглежда щяла да остане тук доста дълго време.

Сандра

Пристъпи на клаустрофобия започнали да обземат Джозефина и тя се опитвала с всички сили да се пребори с тях. Докарана почти до лудост от теснотията на затвора си, тя чувала само собствените си писъци и звуците на „хеви метъл“, носещи се от горния етаж. Хайдник бил усилил радиото до дупка, за да заглуши виковете й.

Джозефина нямало да бъде единствената обитателка на мазето. Хайдник щял да прибави още жени към колекцията си, които също като нея щели да бъдат оковани полуголи с вериги, периодично бити и изнасилвани и наказвани в „дупката“, ако се опитат да избягат или да привлекат внимание. Когато Хайдник се сдобил с втората си пленница, той прибавил нов елемент в схемата си: мъченията.

Сандра Линдзи била умствено изостанала и познавала похитителя си от няколко години. До момента, в който я отвлякъл и затворил в мазето си – което сега представлявало тъмница за изтезания и сексуален тормоз – Гари Хайдник се държал много мило с нея. Често я посещавал в дома за специални грижи, където живеела. Грижел се за нея и й помагал да се чувства добре. Всъщност той й отдавал толкова специално внимание, че накрая Сандра забременяла от него.

Тя била убедена от приятелите и семейството си, че абортът е най-доброто решение. Но Гари Хайдник не мислел така и отчаяно се опитвал да я убеди в противното. Усилията му обаче били неуспешни.

Сега дошло време за разплата. Сандра Линдзи била чернокожа също като Джозефина и също като нея била окована в мазето. В следващите няколко дни Хайдник често слизал долу, за да не позволява на жертвите си да викат, когато се чукало на вратата. В два от случаите това били роднините на „Сенди“, както била известна Линдзи. Те се чудели дали тя не е при него. Накрая той заставил Сандра да напише бележка до загриженото си семейство, че е решила да напусне града. Хайдник казал, че ще изпрати писмото от Ню Йорк за по-голяма достоверност.

Междувременно побоите над двете жени ставали все по-свирепи. Изнасилванията били ежедневни, а след това идвал ред на изтезанията. Едно от мъчително болезнените наказания било провесване от гредите на тавана. Понякога нещастната жертва била оставяна да виси за едната си ръка, окована с белезници, с цели часове.

Още придобивки

Двете жени били затворнички в мазето на Гари Хайдник вече от няколко седмици. Понякога той забравял да ги храни и постоянно ги държал полуголи, за да му е по-лесно да ги изнасилва.

През декемри довел третата си придобивка, 19-годишната Лиза Томас. Той я завел на вечеря, обещал й нови дрехи и неспирен купон и я убедил да го последва в дома му, където щели да изпият бутилка вино и евентуално да правят секс.  Когато припаднала от упойката във виното, Хайдник я изнасилил. След това Лиза Томас била окована с белезници и отнесена долу в мазето при останалите пленници. Още седем наложници и Хайдник щял да бъде господар на така мечтания харем.

Само след седмица той похитил четвъртата си жертва. Тя се казвала Дебора Дъдли. Но това 23-годишно момиче се оказало боец. Още от първия ден, когато се опитал да я окове като животно, тя му оказала силна съпротива и продължила да го прави. Впоследствие му създавала многобройни проблеми. В замяна той я пребивал жестоко при всяко прегрешение. Въпреки жестоките побои, не успял да пречупи духа й.

С течение на времето Гари Хайдник започнал да показва нарастваща привързаност към Джозефина Ривера. Той демонстрирал растящото си уважение и доверие към нея, като я натоварвал с задължението да „пази“ останалите жени, когато му се налагало да напуска къщата. Дали това се дължало на Стокхолмски синдром, или тя чисто и просто се преструвала, но Джозефина изглежда започнала да се идентифицира с похитителя си. Гари Хайдник, който бил умен човек и най-вероятно подсъзнателно разбирал, че е манипулиран, изглеждал готов да прегърне идеята за една вярна и отдадена Джозефина. Дори да подозирал, че тя го мами, никога не го показал. Един от бонусите да бъдеш любимката на Гари Хайдник било отърваването от честите побои и изтезания. Тя обаче продължила да споделя с останалите честите изнасилвания, оскъдната храна и мизерните условия.

Основната храна, която Гари поднасял на пленничките си, била затворническата – хляб и вода. Случвало се понякога изобщо да забрави да ги нахрани. От време на време ги разглезвал с престояли сандвичи и хот-дог, а накрая, по причини известни само на самия него, започнал да ги храни с кучешка храна.

Още от първия ден той заставял жените да му правят орален секс, но с времето, търсейки още по-големи вълнения,  започнал да ги кара да правят секс една с друга, а той наблюдавал отстрани. Момичетата намирали тази перверзия за още по-унизителна от ежедневните изнасилвания.

Хайдник очевидно не държал много на хигиената, но все пак им позволил да използват мокри кърпички, за да се почистят доколкото е възможно. Понякога им позволявал да се изкъпят в банята, но трябвало да мъкнат веригите със себе си до горния етаж. Веднага щом излизали от водата, той ги изнасилвал. Освен това им осигурил подвижна тоалетна и малко тампони – но нищо повече.

Научи повече за:   Синът на Чикатило: Юрий Андреевич Одначев

През януари в мазето на Хайдник се озовала и петата му жертва, Джаклин Аскинс. Той открил дребното 18-годишно момиче, докато обикалял по обичайния си маршрут в северната част на града.

Също като останалите Джаклин била окована, изнасилена и измъчвана. По едно време Хайдник бил накаран да вярва, че е успял да забремени две от пленничките си – едната от тях била неговата любимка Джозефина Ривера.

Първа смърт

Той ги държал полуживи, хранейки ги с кучешка и котешка храна. Едва ли е харчил повече от пет долара на месец за храната им. – Чък Перуто, адвокатът на Хайдник.

На 26-ия рожден ден на Джозефина Гари устроил голям празник. Донесъл на момичетата китайска храна и ги почерпил с шампанско. Недохранените затворнички се нахвърлили като вълци върху храната. Хайдник ги наблюдавал, отпивайки от чашата си. Усмихвал се нежно на своите момичета, една от които съвсем скоро щяла да умре.

В събота, на 7 февруари 1987 г., Гари Хайдник забелязал, че Сандра Линдзи се е опитвала да премести шперплата и тежестите, които покривали дупката в земята. След кратък, но свиреп побой, решил, че най-доброто наказание за нея ще бъдат продължителните изтезания. Сандра била провесена за белезниците на едната си ръка от тавана. В продължение на два дни.

Когато Хайдник най-сетне я свалил, тя била почти в безсъзнание и започнала да повръща. Състоянието й бързо се влошило и вдигнала висока температура. Повръщането не спирало. Сандра била другата жена, която той смятал за бременна и последното нещо, което би допуснал е смъртта на нероденото си дете. „Семейството“ било на първо място.  Щом Сандра не искала да се храни доброволно, щял да я накара да яде. Той тъпчел парчета сух хляб в устата й и движел челюстите й, докато не го сдъвче и преглътне, като си помагал с шамари и ругатни.

На следващата сутрин Сандра Линдзи била мъртва. Останалите пленнички се опитали да я върнат към живота, но без успех. Хайдник проверил пулса й и като установил, че такъв липсва, метнал тялото й на гърба си и изчезнал с него на горния етаж.

През този ден радиото на Хайдник не било усилено до край и жените ясно чували звука на електрическия трион. Изпаднали в ужас. На горния етаж Гари Хайдник разфасовал тялото на Сандра. Главата й сложил в голяма тенджера на печката, а гръдния кош във фурната. Ръцете и краката й били замразени с идеята да бъдат сготвени по-късно. Той никога не си признава, че е вкусвал от плътта на Сандра, но съдейки по следващите му деяния, това е повече от вероятно. Продължавайки да реже трупа, Хайдник извикал двете си кучета – Флейки и Беър. Било време за вечеря.

В мазето „харемът“ на Хайдник бил изпаднал в истински шок. Вниманието им привлякъл звукът на куче, слизащо по стълбите. Появил се Беър, който стискал в челюстите си нещо, което ги накарало да се разпищят. Това бил човешки кокал, по който все още висели кървави парчета месо. Беър спокойно се настанил точно пред тях и започнал да го глозга.

Горе в кухнята Гари заредил кухненския си робот с месото на Сандра и го смлял на кайма.

През следващите няколко дни момичетата извръщали глави все път, когато похитителят им се приближавал към тях. Миризмата на изгоряла плът се била пропила в дрехите, кожата и косата му. Той самият изглежда не забелязвал това, но съседите му обърнали внимание.

На следващия ден на вратата почукал полицай, който попитал на какво се дължи тази ужасна миризма, носеща се от къщата му. Съседите му били помислили, че той е умрял вътре.

Хайдник обяснил, че миризмата идва от изгорената му вечеря от снощи и полицаят решил да му повярва. В този момент главата на Сандра Линдзи къкрела в тенджерата на котлона.

Робините на Хайдник били преглътнали, доколкото е възможно, мисълта, че „господарят“ им е нарязал Сандра, за да нахрани с нея кучетата си. Но не знаели за другата му идея; той решил да смеси плътта на Сандра с кучешката храна, с която ги хранел. Момичетата изяждали храната си, без да подозират, че Сандра Линдзи е част от менюто им.

Разделяй и владей

След първата смърт в мазето Хайдник експериментирал по-нататък, измисляйки нови психологически игри за пленничките си. Момичетата били окуражавани да се издават една друга, ако на някоя от тях им хрумне да избяга. Имало поощрения, като например по добри условия за живот и по-щедри дажби храна. Хайдник бил въодушевен от контрола, който упражнявал върху тях по този начин. Джозефина Ривера била първата, която се възползвала от тази възможност, когато чула останалите да кроят планове да нападнат Хайдник и да избягат. Те щели горчиво да съжаляват за това.

Един ден Гари Хайдник слязъл в мазето с комплект отвертки под ръка. Усещайки че се задава нещо лошо, жените се разтреперали, когато се приближил към тях. Хайдник завързал краката и ръцете на всяка от тях с белезници и скоби и след това ги провесил от гредите на тавана. Напъхал в устите им найлонови пликчета и ги облепил с изолирбанд. Очите им изкочили от паника и те се опитвали да крещят през превръзките, докато Хайдник подбирал инструментите си.

Отвертката, на която Хайдник се спрял, се озовала в ухото на най-близката безпомощна жертва. Стискайки здраво дръжката, той завъртял навътре твърдия метал достатъчно дълбоко, за да пробие тъпанчето. Повторил процедурата и с останалите момичета, чийто приглушени, агонизиращи писъци отеквали в мазето. Джозефина Ривера гледала отстрани. Какво ли е минавало през главата й?

Това било наказанието за опита им да отхвърлят неговото садистично господство и да се измъкнат; налудничав способ да запази властта си. Допълнително предимство в оглушаването им било, че нямало как да чуят онова, което бил замислил да извърши на горния етаж.

Когато „проблемното дете“ на Гари Хайдник Дебора Дъдли продължила да показва неуважението си и през следващите няколко дни, той махнал оковите й и я качил горе, за да й даде урок.

Завел я в кухнята и й показал отрязаната глава на Сандра Линдзи, все още вряща на печката. Във фурната били димящите останки от гръдния й кош, а в хладилника – ръцете и краката й, увити в найлони. Хайдник я попитал дали би искала да бъде следващата. Дъдли бавно поклатила глава в отрицание и била отведена обратно в мазето.

Програмата с изтезания на Хайдник вече включвала и електрошокове. Той допирал оголени жици до веригите на момичетата и се забавлявал с новото си откритие. Джозефина Ривера отново наблюдавала това негово занимание отстрани.

Партньор в престъплението

Джозефина определено била включила механизма си за оцеляване. Тя биела останалите момичета, за да подхранва болния му ум с надеждата, че все някога ще я пусне“ – Чарлз Перуто, адвокатът на Хайдник.

Хайдник вече открито приемал Джозефина повече за партньор, отколкото за пленница, и прекарвал голяма част от времето си с нея – правели секс в спалнята му и гледали филми заедно. Станали толкова близки, че на 18 март, когато Хайдник решил, че робините му имат нужда от наказание, извикал Джозефина да му помага. Той подготвил жиците за любимото си занимание – електрошоковете – но този път искал да им пусне повече ток. Пробил две дупки в шперплата, който покривал ямата-затвор и работата на Джозефина била да сипва през тях вода, за да напълни рова.

Жертвите, вързани както винаги с белезници и вериги, били изритани вътре. След това дъската с новопридобитите „отвори за въздух“ била сложена отгоре, затискайки момичетата във водата. Хайдник подредил тежестите върху шперплата и вече доволен, че никой не може да избяга, пъхнал една от оголените жици в дупката. Първият електрошок разбушувал водата и пронизителни писъци изпълнили мазето, особено от Дебора Дъдли. Жицата се била допряла директно в една от скобите на краката й и тялото й танцувало във водата, разтърсвано от големия волтаж. Когато жицата била извадена, Дебора изпаднала в тежка конвулсия и паднала по лице в калната вода. Тя била мъртва.

Останалите момичета, Лиза и Джаклин, пищели истерично, докато Хайдник издърпвал дъската. Неповлиян от смъртта на Дебора Дъдли, той се качил догоре и се върнал със сандвичи с кучешка храна за обяд. Освен това бил донесъл лист и химикалка.

Докато зашеметените жени дъвчели храната си, Хайдник наредил на Джозефина да запише датата и часа в горната част на листа, а след това подробно да опише това, което се случило преди малко. Тя трябвало да признае и собственото си участие в мъчението и след това да се подпише отдолу. С очевидно задоволство Хайдник сложил подписа си под нейния. Сега те били партньори в престъплението и ако ги разкриели ченгетата, тя също щяла да бъде арестувана. Ако Хайдник отидел в затвора, тя щяла да го последва.

Той накарал и другите две момичета да се подпишат за по-голяма достоверност на документа. Тази нощ Хайдник оставил трупа на Дебора Дъдли в мазето заедно с Лиза и Джаклин. Джозефина била освободена от оковите си и прекарала нощта в спалнята му. На следващата сутрин тялото на Дебора било качено на горния етаж, опаковано в найлони и замразено във фризера.

Джозефина Ривера, сега вече официална „приятелка“ на Хайдник, получавала все по-голямо внимание от него. Той я водел на ресторант, позволявал й да спи в леглото му, купувал й дрехи и подаръци. Тя не правела никакви опити да избяга, когато я извеждал навън. Едно от тези излизания било, за да му помогне да се отърве от тялото на Дебора Дъдли.

Четири дни след смъртта й, под прикритието на нощта, Джозефина помогнала на Хайдник да пренесе частично замразения труп, увит в одеяло, в колата му.

Потеглили към запустяла местност извън Филаделфия, където Хайдник извлякъл тялото на Дебора от колата и го захвърлил в гората.

Бягство

На следващия ден Гари Хайдник решил да увеличи бройката на робините си като намери заместничка на Дебора Дъдли.  Тъй като две от пленничките му били мъртви, а Джозефина била вече негов партньор, той имал нужда от още осем наложници, за да осъществи бленувания си харем. Заедно с Джозефина отново се впуснал в търсене на жертва, обикаляйки улиците на северна Филаделфия.

Новото попълнение била 24-годишната проститутка Агнес Адамс. Тя познавала Джозефина от дните, когато работели заедно като стриптизьорки в местен клуб. Тя се съгласила да придружи Джозефина и нейния „приятел“ и се озовала окована гола в мазето. Гари бил много доволен, а неговата помощничка му казала, че споделя това чувство.

Почти четири месеца минали от деня на нейното отвличане, когато най-сетне на 24 март 1987 г. на Джозефина Ривера й се удал шанса да приведе в действие плана, който отдавна замисляла. Тя чакала чиста възможност да се отърве от Гари Хайдник. Човекът бил твърде опасен, за да рискува, а не искала да свърши като Сандра и Дебора.

Чувствайки че вече е спечелила доверието на Гари, тя го помолила да посети семейството си и му обещала, че ако й позволи това, ще му доведе още едно момиче за колекцията. Хайдник бил поблазнен от нейното предложение. Щял да я закара близо до дома й и после да я изчака на близката бензиностанция, за да я отведе заедно с обещаната робиня обратно вкъщи.

Това била огромна грешка от негова страна, но логиката му вече не работела както трябва. Той бил причинил смъртта на две момичета и не показвал никакви признаци, че възнамерява да се откаже от откачения си план. Умственото му разстройство явно се задълбочавало и единствено Джозефина можела да предотврати ново нещастие.

Гари Хайдник арестуван
Гари Хайдник арестуван

Веднага щом излязла от колата на Хайдник и го изчакала да завие зад ъгъла, Джозефина се втурнала към къщи. Заредена с адреналин и огромно вълнение от новопридобитата си свобода, тя нахлула в апартамента, в който живеела заедно с приятеля си Винсънт Нелсън. Той бил първият, който изслушал нейната ужасяваща история. Полицаите били следващите.

Криминални Досиета има нужда от помощта Ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Tsvetomir
350
2

Гари Хайдник бил арестуван малко след полунощ на бензиностанцията, където търпеливо очаквал завръщането на Джозефина. Докато го отвеждали в полицейското управление, той спокойно попитал дали става въпрос за неплащане на детски издръжки. Полицаите го уверили, че става въпрос за нещо доста по-сериозно.

Освобождаване

Малко преди 5 часа сутринта, на 5 март 1987 г., полицейски екип, под ръководството на лейтенант Джеймс Хансън от отдел „Убийства“, пристигнал пред къщата на улица „Норт Маршъл“. Тъй като не могли да отворят вратата заради „сложната“ заключваща система на Хайдник, лейтенантът наредил да я разбият. Един от първите полицаи, които влезли вътре бил Дейв Савидж. Следвайки указанията на Джозефина, той и партньорът му офицер Макклоски се запътили право към мазето.

Научи повече за:   Ричард Рамирез: Нощния ловец

Полицията открива жени, оковани с вериги, в мазето на Хайдник

Когато Савидж влязъл в малката стая, той видял две жени, спящи на матрак по средата на помещението. Въпреки студа, те били покрити само с тънко, мръсно одеяло. Щом ги доближил, те се събудили и започнали да крещят, докато Савидж не ги уверил, че е полицай и е дошъл да ги освободи. Той забелязал, че жените са оковани с вериги за тавана и са облечени само с блузи и чорапи. Когато ги попитали дали в къщата има още жени, те посочили към шперплат на пода, върху който били натрупани торби пълни с пръст.

Разкопки в мазето
Разкопки в мазето

Макклоски отместил торбите и дъската и видял голата фигура на Агнес, свита на дъното на дупката. Полицаите извадили Агнес, освободили жените от веригите и ги качили горе в чакащата ги линейка. След това насочили цялото си внимание към претърсването на къщата. В кухнята, на печката, Савидж открил алуминиева тенджера пълна с някаква тлъста, жълтеникава субстанция. На плота имало голям кухненски робот, който бил използван наскоро, най-вероятно за сурово месо. Вътре във фурната открил тава, в която имало изгорен кокал, наподобяващ човешко ребро. До този момент на Савидж все още му било трудно да повярва, че историята на Джозефина е вярна, но когато отворил хладилника, изчезнало всякакво съмнение. На един от рафтовете в камерата лежала човешка ръка.

През следващите няколко дни полицията претърсила къщата и двора, описвайки всичко, което им се струвало съществено. Разкопали предния и задния двор, но не открили повече човешки останки. В къщата намерили килер пълен с порнографски списания, посветени на чернокожи жени. Въпреки че къщата и земята около нея създавали впечатлението, че собственикът е нестабилна личност, живееща само от ветеранската си пенсия, те установили, че всъщност Гари Хайдник е богат човек с капитал от 550 000 долара в инвестиционната му сметка. Докато претърсването продължавало, полицията се опитала да се зарови дълбоко в живота и престъпленията на човека, когото пресата вече наричала „опасен луд“.

Баща и син

Гари Майкъл Хайдник е роден на 22 ноември 1943 г. в тихото предградие Ийстлейк в Клийвланд, Охайо. Състресенията започнали рано за малкия Гари. Родителите му се развели, когато бил само на две години. Въпреки че баща му изтъквал алкохолизма на майка му като една от главните причини за развода, той позволил на Гари и неговия невръстен брат Тери да живеят при нея и новия й съпруг. Когато Гари тръгнал на училище, двамата братя се преместили при баща си Майкъл Хайдник, който също се бил оженил повторно.

Още от началото момчетата не се разбирали с новата съпруга на Майкъл Хайдник, която според тях била типичната зла мащеха. Баща им често сурово ги наказвал заради кавгите, които имали с нея. Нещата се влошили още повече, когато по-големият син започнал да се изпуска нощем в леглото. Майкъл му се подигравал и стигал дотам, че провесвал мокрите чаршафи от прозореца, за да видят съседите какво мръсно малко момче е Гари.

Това не било всичко. Според самия Хайдник пропитите с урина чаршафи не били единственото, което баща му провесвал през прозореца, когато Гари бил „лош“. Понякога Майкъл Хайдник провесвал самия него надолу с главата и жестоко разтърсвал малкото момче.

Нещата се влошили допълнително, когато Гари паднал от дърво, разбивайки черепа си и лежал в безсъзнание известно време. Жестокото падане причинило черепна деформация и според някои допринесло за значителни поведенчески отклонения у момчето. Те се проявявали в сърдити избухвания и свирепи караници с брат му, които водели до още повече побои от неговия склонен към насилие баща.

Първите години в училище били трудни за Гари Хайдник, въпреки откритието, че е един от най-умните ученици там. Той бил наричан „футболна тиква“ от връстниците си и вследствие на това станал болезнено срамежлив и чувствителен към външния си вид. Не бил грозен, но постоянните шеги за формата на главата му оставили у него дълготраен отпечатък. Гари Хайдник решил, че за да компенсира физическите си недостатъци, ще трябва да се концентрира в постигането на материално величие.

На 12-годишна възраст се присъединил към скаутския отряд и работел през лятото, за да изкарва пари. Дори излизал с няколко момичета, но неговата стеснителност често му пречела. Гари търсел успокоение в своите фантазии за богатство и власт. Скоро изоставил комиксите и прехвърлил интереса си към финансовите колонки във вестниците.  Младият Гари решил, че ще използва острия си ум, за да стане богат. Обяснявал на всеки, който искал да го чуе, че един ден ще стане не само милионер, но и най-заслужилият войник.

Показвайки рядък случай на подкрепа към сина си, когото така често тормозел, Майкъл Хайдник направил всичко възможно той да бъде приет в уважаваната военна академия „Стонтън“ във Вирджиния. Гари бил щастлив от този факт и неговата амбициозност го правела уверен, че един ден ще учи в легандарната военна академия „Уест Пойнт“.

Заслужил войник

Гари останал в академията две години. Оценките му били отлични и за известно време изглеждало, че е предопределен за велики неща. Но тогава, след загадъчна, но очевидно необходима визита на училищните психолози, Гари напуснал академията и се върнал у дома, за да се грижи за баща си. След кратък период на прехвърляне от гимназия в гимназия, недоволен от себе си и отчаяно търсещ развитие, Хайдник най-накрая се записал в армията.

Той се оказал отличен материал за военните и станал добър войник, готов да поеме всяко предизвикателство и безпрекословно се подчинявал на заповедите на старшите офицери. По време на тренировъчния период показал отлични способности и решил да кандидатства за пост във военната полиция. Молбата му била отхвърлена, най-вероятно заради психологическата му история.

На дневен ред дошъл Сан Антонио, Тексас. Младият войник пристигнал там с намерението да стане медик. Този път имал по-голям успех. Освен това Гари имал резервен план готов за действие. Използвайки спестените пари и своя „бизнес ум“, той бързо положил основите на успешно оперираща лихварска схема. Негови клиенти били армейските му другари.

През май 1962 г. неговата процъфтяваща финансова институция била покосена от внезапното му преместване в чужбина. Той бил изпратен като санитар в 46-та Армейска хирургическа болница в Западна Германия. Хайдник бил вбесен от този неочакван обрат. Той имал да събере повече от 5000 долара от дългове, които най-вероятно никога нямало да види заради новото му далечно местоназначение.

След няколко седмици на новото си назначение интелектуално надареният млад човек получил резултатата за дипломата си за средно образование, който бил 96%. Нещата се развивали добре до август 1962 г., когато започнал да се оплаква от замъглено зрение, замаяност и повръщане. Получил и ясно изразен тик – рязко движение на главата. Невролозите му поставили диагноза гастроентерит и открили у него всички признаци на засилващо се умствено разстройство.

Докторите не можели да преценят дали страда от шизоидно личностно разстройство или е шизофреник. И в двата случая състоянието му щяло да се влоши, ако не се вземели мерки. Преценили, че най-доброто лечение за него ще бъде приемането на стелазин – мощен транквилант, предназначен за употреба при изключителни случаи на делюзионна психоза.

Внезапно нещата тръгнали на зле за младежа, който просто искал да бъде войник и евентуално един ден богат човек. Той бил изпратен обратно в Щатите. Три месеца по-късно Гари Хайдник бил освободен с почести от армията. Получил пълна пенсия, заради умствената му нестабилност, която в крайна сметка била диагностицирана като „шизоидно личностно разстройство“.

Хоспитализиран

Гари заминал за Филаделфия, за да търси ново призвание. Неговата академична находчивост и предприемчивост не била повлияна от умствените му проблеми и той бързо се квалифицирал като действаща медицинска сестра. След това се записал в Университета в Пенсилвания и показал отлични резултати в предмети като история, антропология, биология и  химия. Благодарение на квалификацията си за медсестра, получил работа в университетската болница.

Това не продължило дълго. Той започнал да изпълнява задълженията си все по-небрежно и накрая го уволнили. Тогава се прехвърлил в болницата за ветерени, където се записал на преквалификация за психиатрична медицинска сестра. Бил обявен за негоден да се грижи за психично болни пациенти, тъй като самият той проявявал индикации за множество умствени проблеми.

Гари Хайдник отново бил без работа и не след дълго се върнал в същите болници, но този път като пациент. Осъзнавайки че част от проблемите му се дължат на неразбирателствата в семейството му, той се върнал в Клийвланд, за да се помири с майка си и баща си, но те не проявили интерес. Гари се примирил с безразличието им и се върнал да живее във Филаделфия, където го очаквала неприятна изненада.

На 30 май 1970 г., обезумяла от болките на рака, майката на Гари отнела живота си като изпила бутилка с живачен хлорид. Тя се снабдила с отровата от салона за красота, в който работела. Хайдник бил потресен от смъртта й и скоро той самият направил първия от многото си опити за самоубийство. Методите му били най-различни – обесване, дъвчене на счупени стъкла, предозиране с медикаменти и каране на мотор право срещу задаващ се камион. След всеки неуспешен опит той бил хоспитализиран. Като пациент Гари се отдръпвал в себе и празният му поглед и безлично изражение наподобявали кататония.

Той бил подложен на множество тестове, един от които целял измерване на интелекта му. Пациентът проявил интерес към това проучване и се установило, че притежава „изключителен“ интелект – 148 точки.

Междувременно по-малкият му брат Тери също бил хоспитализиран заради психични отклонения – изглежда  умствените заболявания били наследствени в рода на Хайдник.

С всяко следващо приемане в болница състоянието на Хайдник се влошавало. Той прекарвал дните си в пълно мълчание, комуникирайки единствено чрез бележки. Категорично отказвал да съблече любимото си кожено яке и изпадал в ярост, ако се опитали да му го свалят насила. Хайдник не изпитвал никакво желание да се къпе и често трябвало да бъде принуждаван да си вземе душ. Започнал да проявява странни привички – поздравявал болничните служители с военни салюти и навивал единия крачол на панталоните си в знак, че не желае да бъде приближаван.

Пациентът не показвал кой знае какви признаци на подобрение, но въпреки ексцентричното му поведение, изглежда започвал да се справя с потискането на агресията и лекуващите го лекари решили, че е готов за изписване.

Епископ Хайдник

Вече на свобода, Гари Хайдник направил посещение на брат си и го пребил с дъска. По време на побоя, информирал Тери какво ще му се случи, ако се спомине от нараняванията. Брат му невярващо слушал как Гари му обяснява с равен тон, че ще сложи тялото му във вана пълна с киселина и ще го остави бавно да се разяде. Тери забелязал, че единствената грижа на брат му била да не би киселината да повреди тръбите на водопровода.

Жените били слабостта на Гари. Той се впускал в многобройни сексуални контакти, като главното му предпочитание били афроамериканките. Най-добре било, ако са умствено изостанали. Това давало на Хайдник повече контрол. Още тогава целта му била да има колкото се може повече деца и затова противозачатъчните средства били абсолютно табу.

Когато една от първите му приятелки забременяла, той бил в екстаз, но радостта му не продължила дълго. Тя родила момиченце, но го напуснала, взимайки дъщеря му.

Той се отнасял нечовешки към слабоумните жени, с които се срещал под предлог, че ще се грижи за тях. Оковавал ги в белезници, унижавал ги сексуално, биел ги и нарочно не им давал храна.

През пролетта на 1971 г. Хайдник имал кратък допир със свръхестественото. Той не бил религиозен човек, но изведнъж получил „откровение“ от Бог и подкарал колата към Малибу Бийч, Калифорния, където се взирал в залеза и „общувал с Господа“. Той бил хоспитализиран отново и докато все още се лекувал в болницата, положил основите на своя собствена църква.

Епископ Хайдник
Епископ Хайдник

Когато се върнал във Филаделфия, подал молба, която била одобрена, за създаването на „Обединената църква на божиите служители“. Паството на „Църквата на Хайдник“ се състояло от петима души, сред които умствено обремененият му брат и слабоумно момиче, с което Гари се срещал по онова време. През октомври същата година вече започнал да се представя като „епископ“ Хайдник.

Научи повече за:   Две десетилетия мъчения: Историята на Юнис Спрай

През 1975 г. Хайдник открил инвестиционна сметка на името на църквата и през следващите десет години демонстрирал силата на финансовия си ум като акумулирал в нея повече от половин милион долара. Неговата първоначална инвестиция била само 15000 долара.

Неговите умствени проблеми не давали признаци за подобрение и той бил чест посетител в градските болници. Все пак Хайдник намирал достатъчно време да наглежда инвестициите си и да се грижи за паството си. Междувременно неговото име започнало да става известно на полицията.

Случки в мазето

Хайдник притежавал запуснат имот в също така запуснатия квартал в Западна Филаделфия, на един хвърлей камък от Университета в Пенсилвания. Там, в мазето на къщата, се случил един „инцидент“.

През есента на 1976 г. той дал къщата под наем на младеж на име Робърт Роджърс, но неговата приятелка му създавала проблеми. Той решил да потърси отмъщение от самия Робърт и една вечер се скрил в мазето, въоръжен с пушка и пистолет и зачакал младежа да се върне от работа.

Той използвал пистолета. Прицелил се в лицето на ужасения Робърт и натиснал спусъка. Куршумът одраскал бузата на младежа. Той успял някак си да успокои стрелеца и Хайдник се съгласил да не стреля повече. Полицаите не били и наполовина толкова любезни, когато наредили на Хайдник да предаде оръжията си. Обвинили го в тежко нападение и носене на оръжия без разрешително на „обществени места“ и го арестували. Незнайно по каква причина обвиненията били свалени след една седмица.

Тази къща била продадена и когато новите й собственици започнали да я почистват, открили кашони с порнографски списания и дупка, изкопана в циментовия под на мазето.

Осемнайсет месеца по-късно той отново привлякъл вниманието на полицията. Гари изписал сестрата на своя приятелка от психиатричната клиника, в която била настанена и я затворил в апартамента си. Слабоумното момиче било открито в заключен килер в мазето на Хайдник и върнато в болницата, където след преглед се установило, че е била изнасилена, содомизирана и заразена с гонорея – вагинално и орално. Хайдник бил арестуван и обвинен в отвличане, изнасилване, задържане против волята, принуждаване към сексуални действия и намеса в попечителството на момичето.

„Епископ“ Хайдник отказал да бъде представляван от адвокат и сам поел защитата си в съда, пледирайки за невинен.  Съдът решил да не му повярва и той получил присъда от три до седем години затвор.

Последвалият психологичен преглед установил, че Хайдник е „психично-сексуално незрял“. Също така бил обявен за манипулативен и изобретателен. Въпреки това прекарал по-голямата част от присъдата си в болницата, а не в затвора.

Съгласявайки се да остане под наблюдението на щатските здравни органи, свирепият криминален психопат Гари Майкъл Хайдник бил пуснат за пореден път сред жителите на Филаделфия. Тази ужасна грешка била допусната през април 1983 г.

Ориенталска невеста

Малко след това умствено изостаналата приятелка на Хайдник Анжанет Дейвидсън изчезнала завинаги. Гари никога не признал, че има нещо общо с това, но останал главният заподозрян за липсата на момичето.

Следващият план на Хайдник бил да се сдобие на всяка цена с „ориенталска невеста“. Главното му изискване било тя да е девствена и той много лесно получил това, което искал по пощата. Тя се казвала Бети Дисто. Младата филипинка кореспондирала с „епископ“ Хайдник известно време, преди да се съгласи да дойде в Щатите, за да бъде с него. Споразумението било да се оженят веднага щом тя пристигне.

След като я посрещнал на летището, Хайдник я завел в дома си на улица „Норт Маршъл“ и й показал стаята й. Тя била шокирана, когато видяла, че в нейното легло спи някаква бавноразвиваща се жена. Хайдник й казал, че жената е наемателка. Въпреки тези недоразумения, Бети се оженила за него на 3 октомври 1985 г. в Мериленд. Първата седмица Хайдник се отнасял добре с нея и й говорел, че трябва да създадат семейство. След една седмица тя се върнала от пазар и открила Хайдник да прави секс с три жени едновременно. Ужасената Бети поискала от Гари да заплати билета за връщането й във Филипините. Гари отказал и й заявил, че той е шефът и ще прави секс с колкото жени си пожелае.

От този момент нататък Хайдник постоянно водел жени в къщата и често карал Бети да гледа, докато правел секс с тях. Ако се оплачела, я биел и я заставял да готви за него и креватните му партньорки. Ставал все по-агресивен с всеки изминал ден и заплашвал Бети, че ако посмее да го напусне, ще я открие и ще я убие.

Един ден през 1986 г. чашата за Бети най-сетне преляла. Тя възроптала отново, че той води жени в къщи и Хайдник я пребил, изнасилил вагинално и анално и я заплашил, че ще я убие. Тъй като познавала само него и приятелите му, Бети била принудена да се обърне за помощ към членовете на филипинската общност. Те я убедили, че е най-добре да го напусне и след четири дни под предлог, че отива на пазар, тя си тръгнала, за да не се върне никога. След две седмици Хайдник бил арестуван по обвинения в нападение, неприлично посегателство, изнасилване на съпруга и принуждаване към нестандартно сексуално сношение. За негов късмет обвиненията били свалени, тъй като Бети не се появила в съда на предварителното разглеждане. През 1987 г. Бети отново завлякла Хайдник в съда, в опит да получи финансова издръжка за сина си, който била заченала от Гари без негово знание. По време на делото съдията разбрал за медицинската история на Хайдник и наредил той да мине през серия от тестове, за да се установи умственото му състояние. До момента на провеждането на тези тестове две от момичетата в мазето за разплод на Хайдник вече били мъртви.

Луд или да?

Ескалиращото поведение на Хайдник се кореняло в неговата неспособност да контролира живота си. Неговите въображаеми физически и реални психически недостатъци, едновременно с неспособността му да ги коригира, го навеждали на безрадостната мисъл, че е напълно безпомощен. Той смятал, че създавайки много деца и заедно с това живот извън своя собствен, най-сетне ще успее получи контрола, който така отчаяно търсел.

Неговата враждебност и ненавист към жените по принцип – особено към онези, които го отхвърляли – в един момент преляла и Хайдник бил готов да прекрачи границата и насила да установи контрол. Веднъж прекрачена границата ставала все по-неясна и той постигнал точно обратното на това, към което се стремял. Хайдник губел контрол с всеки изминал ден. За да се пребори с чувството си на безсилие, той вдигнал летвата на болката и терора, които създавал за жертвите си, проектирайки върху тях собствените си недостатъци. Наранявал ги, за да им прехвърли собственото си страдание.

Физическите проявления на търсещия контрол Хайдник се състояли в жестоките изнасилвания, експериментите с мъчения и канибализма. Все пак ужасната величина на деянията му като че ли била непосилна за него. Фактът, че той съвсем нелогично се съгласил да пусне Джозефина Ривера и вярата му, че тя ще се върне при него, сякаш демонстрирал неговата подсъзнателна нужда да се освободи от тежестта на ролята, с която се е нагърбил.

Това било напълно възможно, защото с всяка чудовищност, която извършвал, Хайдник се самоизгарял отвътре. Той самият не можел да спре собствената си лудост, затова подсъзнателно сграбчил възможността, предоставена му от Ривера. Ако Хайдник не бил заловен тогава, цикълът на ужасите щял да екалира още повече и накрая да доведе до масивна психологическа катастрофа. Омраза и ярост, работещи в тандем с неговите умствени дефекти, го разкъсвали отвътре и той нямал къде да отиде.

В едно дело за убийство винаги има спекулации дали човекът, извършил тези неописуеми неща, е бил с всичкия си по време на престъплението. Обвиненията в съзнателното причиняване на смъртта на жените, които впоследствие били погребани или нарязани на парчета, за да бъдат изядени от кучетата, и още по-лошо, от нищо неподозиращите пленнички, със сигурност повдигнали въпроса за вменяемостта на подсъдимия.

Чудовищен „списък“ с човешки части бил открит в кухнята на Хайдник. Той включвал две ръце под лактите, бицепс, две колена и части от бедрата, мускулни тъкани и кожа. В хладилника били внимателно съхранени 11 килограма човешка плът, която той варял, пържел и печал, без да му пречи ужасната смрад, която се носела наоколо. Гари давал тази храна на жертвите си и е повече от вероятно той самият да е опитвал от нея. Всичко това говори за един крайно увреден ум.

Летална инжекция

„Всеки човек, който смила кучешка храна и човешки останки в кухненския робот и нарича това деликатес, и го дава за храна на другите, очевидно не е съвсем наред“. – Чарлз Перуто младши, адвокатът на Хайдник.

Процесът започнал в понеделник, на 20 юни 1988 г., под председателството на съдия Ейбръхам, в сградата на общината във Филаделфия. Защитникът на Хайдник Чарлз „Чък“ Перуто младши трябвало да убеди журито, че неговият клиент е невменяем и не може да носи отговорност за извършените престъпления.

Гари Хайдник в съда
Гари Хайдник в съда

Срещу това твърдение били изправени показанията на оцелелите жертви на Хайдник. По време на предварителното разглеждане те обрисували ясния образ на човек, който по време на ужасните си деяния изглежда се държал под пълен контрол. Той ги измъчвал съвсем обмислено и клинически методично. Това било подкрепено от факта, че ги бил накарал да се подпишат под документа, целящ да уличи Джозефина Ривера като съучастничка в убийството на Дебора Дъдли.

Ривера също била сложена на огъня, когато другите пленнички я обвинили, че доброволно е съдействала на Хайдник. Единствено Джаклин Аскинс опровергала това, заявявайки че Ривера е действала под натиска на Хайдник.

Съдебните заседатели били повече от объркани след многобройните езотерични показания на психиатри, разглеждащи темата за шизофренията и най-различни други психични заболявания. Свидетелите на обвинението изтъкнали инвеститорските способности на Хайдник като доказателство, че умът му работи изключително логично, въпреки честите посещения по болниците.

Защитата трябвало да създаде представата за човек, който е станал жертва на собствения си увреден ум. Дори обвинението не спорело, че Хайдник страда от личностно разстройство. Действията му говорели достатъчно ясно за това.  Но дали е бил чак толкова умствено болен, че да не може да разбере последиците от престъпленията си? Категорично не. Обвинението твърдо се придържало към тезата, че Хайдник е лукав хищник с астрономически коефициент на интелигентност, който се е наслаждавал на престъпленията си и умело се е опитал да ги прикрие.

В заключителната си реч Перуто отново наблегнал, че Хайдник е по-скоро луд, отколкото лош човек. Съдебните заседатели се оттеглили, за да вземат решението си. На 30 юни 1988 г., след два дни и половина заседаване, те били готови с присъдата.

Гари Хайдник бил признат за виновен по две обвинения в предумишелно убийство и още 16 други обвинения. На следващия ден съдия Ейбръхам го осъдил на смърт. Гари, също като много други осъдени убийци, не показал никакви емоции, докато съдията обявявал присъдата. Когато съобщили на баща му, че синът му е осъден на смърт, той заявил, че това изобщо не го интересува.

Хайдник очаквал екзекуцията си в продължение на 11 години. През това време жертвите му повдигнали срещу него дела за обещетение заради частичната глухота, която им бил нанесъл при мъчението с отвертките.

Хайдник останал верен на себе си и направил няколко опита за самоубийство в затвора.

Бащата му, който се отказал официално от сина си след произнасянето на присъдата му, споделил с медиите строгото си мнение по въпроса: „Всеки, който извърши нещо подобно, заслужава да бъде обесен.“.

Смъртта най-сетне дошла за него в 22:29 ч. във вторник на 6 юли 1999 г., под формата на летална инжекция. Гари Хайдник бил екзекутиран за смъртта на Дебора и Сандра. Едва ли някой, особено оцелелите от кошмара в избата на смъртта на улица „Норт Маршъл“, е пролял и една сълза за кончината му.

Източници: trutv.com, newcriminologist.com, phillymag.com, time.com

Криминални Досиета има нужда от помощта Ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Tsvetomir
350
2
The following two tabs change content below.

12
Напиши коментар

avatar
12 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
12 Автори на коментари
iviНиколетаМарияkleo70Discip28 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
антония
Гост
антония

Този изрод ми събра очите!! И все пак ми е странно защо през миналия век е имало толкова много серийни убийци.С какво е допринесъл за размножаването им-сега сякаш няма…

Discip
Гост
Discip

Технологийте не бяха толкова напреднали, и не се обръщаше достатъчно внимание понеже жертвите са от рисковият контингент. В САЩ ако 5 убийства си приличат чак тогава започва да се говори за сериен убиец aко ги хващаха след 2-3 убийство нямаше да се знае. Сега също има, ако се интересуваш потърси за онзи от Дайтона бийч до сега има 6 за 3 години в Кливлънд също има в момента, а миналата година хванаха във Финикс един и доказаха 16.

Хищникът 1987-1990
Гост

Да се надяваме,че с напредването на технологиите ще бъдат предотвратявани подобни престъпни намерения(макар,че самоунищожението си ни е в природата).
Поздравления за добре оформената статия!

Zlati
Гост
Zlati

Za poreden i sus sigurnost ne posleden put se ubejdavam, 4e otnovo golqma vina za ma6taba na prestupleniqta na tozi psihopat sa doprinesli otnovo ob6testvenite organi: policiq, lekari, sudii, ta dori i ot4asti svidetelite na nqkoi ot predi6nite mu prestupleniq! Vsi4ki tezi hora nekolkokratno sa si zatvarqli o4ite i sa puskali tozi izrod na svoboda. vednuj mu se razminalo, drug put svidetelq ne se qvil, treti put taka precenili………….. A koi 6te obqsni na maikite na jertvite, 4e ako nqkoi si be6e si svur6il rabotatqa i tova govedo be6e zatvoreno nqkude, tehnite deca 6tqha da sa jivi ili nqma6e da… виж още »

koko
Гост

Dali nqkoi znae – imali film za tozi?

Мим
Гост
Мим

Сигурно знаете, че по неговата история е създаден Ханибал Лектър.

6666
Гост
6666

az pak mislq,4e osnovo sa vinovni samo roditelite.egati roditelite,pove4eto alkoholici permanentno,bez nikakva grija i za deteto si,pove4eto takiva sadisti sa prejiveli takiva ujasii v detstvoto si,4e neznam koi da sajalqvam po napred.i pove4eto sa jestoko biti,s travmi po glavata,a tova znaem e osobeno opasno za umstvenoto i psihi4esko razvitie na deteto.abe ujas,gorkite deca.

Discip28
Гост
Discip28

@Мим пхахаха не незнаем и това надали и самият Томас Харис го знае. Хора преди да пишете простотии хванете и прочетете малко, има гугъл …. Само ей така между другото Фиш е прототипа на Лектър.

kleo70
Гост
kleo70

много ми напомня на МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

Мария
Гост
Мария

Снощи гледах филма Фабриката, нещо подобно беше, но модернизиран като че ли. Друго ме ужаси, днес като четох криминалната хроника разбрах, че в село Маринка, Бургаско (била съм на почивака там – истинска идилия), един българин (живял доста в Швейцария) и неговата приятелка „ромка“ канели момичета от селото на кафе и ги подлагали на отвратителни сексуални мъчения, горили ги, били, връзвали… и го осъдили на 5 години!!! Слава Богу убити момичета няма, но те си знаят как ще живеят оттук нататък…

Николета
Гост
Николета

Сигурно знаете, че по неговата история е създаден Ханибал Лектър.
Не.Друг е филма не мога да се сетя за името, но съм го гледала.(Оковани мисля, че е но не съм напълно сигурна)

ivi
Гост
ivi

Поздравления за сайта. Страхотно написани материали.
Към коментиращите – за Бога, престанете да пишете с латински букви!!! Трудно за четене, а коментарите са любопитни!
Не е сложно да инсталирате кирилизатор и/или съответните програми.
А и в края на краищата сме българи.
Към автора на сайта-адмирации за работата, но би било добре да се вземат мерки по отношение на гореказаното.
Още повече, че с червено е подчертано как да се коментира…