Публикувано на: 28 февруари, 2010

Един от най-тежките случаи на клиничен вампиризъм е този на Фриц Хаарман, известен още като германския „Вампир от Хановер“. Подобно на Андрей Чикатило той търсел бездомни деца по гарите и ги отвеждал в дома си, обещавайки им храна и подслон. Хаарман прегризвал гърлата на жертвите си и получавал оргазъм, вкусвайки от кръвта им. След това продавал месото и дрехите им на черния пазар.

Първи находки

С криминалната вълна последвала Първата световна война 20-и век навлиза в „ерата на сексуалните престъпления“. Не е учудващо, че първата страна, в която това явление става очевидно, е Германия, където обществото потъва в бедност и лишения, причинени от хиперинфлацията и недостига на храна. Елегантният Хановер, намиращ се в центъра на долна Саксония, e един от най-силно засегнатите градове, и точно там Фриц Хаарман извършва една от най-необикновените серии от престъпления в историята на модерните времена.

На 17 май 1924 г. няколко деца, които си играели на брега на реката близо до замъка Херенхаузен, намират човешки череп. На 29 май реката изхвърля още един. Градът изпада в паника на 13 юни, когато в речната тиня са открити още два черепа. Медицинската експертиза установила, че първите два принадлежат на младежи на възраст от 18 до 20 години, а последният на 12-годишно момче. Черепите били отделени от тялото с помощта на остър инструмент, а плътта била изцяло премахната от тях.

Първоначално се смятало, че човешките останки са дошли от института по анатомия в Гьотинген, или че са били изхвърлени в реката от осквернители на гробове. Но тези теории останали недоказани и мистерията придобила още по-голяма публичност, когато едни момчета, играещи си в мочурището, разровили чувал с човешки кости. Властите не можели повече да държат в тайна зловещите находки, а сигналите за изчезнали момчета продължавали да се увеличават (през 1923 г. бройката достигнала почти 600). Жителите на Хановер били обладани от ужас. Разследването установило, че повечето липсващи деца са на възраст от 14 до 18 години, а в града се носели слухове, че по магазините се продава човешко месо.

В неделната Петдесетница на 1924 г. стотици хора се спуснали по малките пътечки и мостове на Стария град, в търсене на човешки останки. Мащабността на тази експедиция била без прецедент в германската криминална история и била стимулирана главно от ширещото се суеверие, че в района върлува „върколак“ или „човекоядец“. Тази част от река Лайне, която минава през града, била пресушена и преровена от полицията и общинските работници. Находките били ужасяващи. На дъното били открити над 500 части от трупове, за които впоследствие се установило, че принадлежат на поне 22-ма души, на възраст между 15 и 20 години. Приблизително половината от тях били във водата от доста време, а по ставите на по-пресните от тях си личали гладки разрези.

Всеки крадец и сексуален первезник в Хановер бил подложен на разпит и, благодарение на усилената работа на детективите и серия от странни съвпадения, бил задържан един заподозрян на име Фридрих (Фриц) Хаарман. Този човек вече бил познат на полицията като „дилър“ на дрехи и месо, и бил публично изявен хомосексуалист.

Хаарман бил доста симпатичен на пръв поглед – обикновен човечец с открито, приятелско изражение и вежливи обноски. Среден на ръст, набит и добре сложен, той имал кръгло като луна лице и ясни, закачливи очи. Той не се отличавал с особена привлекателност и единственото нещо, което изпъквало на лицето му, бил неговият добре поддържан, светлокестеняв мустак. Изражението на Фриц станало непроницаемо в момента, в който бил притиснат до стената, и офицерите скоро осъзнали, че техният заподозрян е човек изтъкан от противоположности. Понякога бил уклончив и пресметлив, друг път твърде приказлив и преливащ от енергия, и в същото време отчаяно търсещ съчувствие и внимание. Неговите меки, бели ръце се движели нервно през цялото време.

Макар тялото на Хаарман да било силно и едро, то излъчвало някаква женственост, а гласът му бил като на кисела старица. Почти постоянната отбранителност и притеснение на убиеца се отразявали в неговите движения и маниери: поклащането на задника му, облизването на устните му, пърхането на миглите му. Хаарман обичал да прекарва времето си типично по женски – в готвене и печене, но в същото време можел да пуши силни мъжки пури. Макар на външен вид да изглеждал безобиден, Фриц Хаарман щял да влезе в историята като най-профилния сериен убиец в Германия.

Създаването на убиеца

Фридрих Хайнрих Карл Хаарман е роден като най-малкото от шестте деца в семейството си на 25 октомври 1879 г. Неговата майка, която била на 41 години по време на раждането му, твърде много глезела и обгрижвала малкия Фриц, давайки му да си играе с кукли вместо с момчешки играчки. Фриц не харесвал баща си от най-ранна възраст и тази омраза продължила през целия му живот.

Неговите родители нямали нищо общо помежду си. Оли Хаарман бил навъсен и свадлив огняр, който често посещавал западналите барове в Стария град. Неговата съпруга, Джоана Клаудиус, била със седем години по-голяма от него. Благодарение на нейната зестра от няколко къщи и малко състояние, съпругът й бил заможен човек в онова време на бързо икономическо развитие. Джоана била проста, леко глуповата жена, която успявала да игнорира постоянното пиянство и изневерите на съпруга си. Раждането на шестото им дете влошило здравето й и тя прекарала оставащите й дванайсет години живот на легло.

Хаарман и баща му непрекъснато се карали и заплашвали – бащата, че ще изпрати Фриц в приют, а Фриц, че ще издаде баща си на полицията за предполагаемото убийство на един машинист. Те се съюзявали единствено в името на някоя обща измама и за да се защитават един друг в съда.

Още в детството си Хаарман показвал очебийни женствени (вероятно трансвеститски) наклонности. Освен това обичал да всява страх и ужас у околните. Той се забавлявал да връзва сестрите си и често тропал по прозорците посред нощ, плашейки семейството си с призраци и върколаци. Детето било разглезено, но в същото време доста популярно сред връстниците си.

Момчето не успяло да усвои шлосерската професия и било изпратено във военно тренировъчно училище. Фриц бил добър гимнастик и послушен войник, но скоро започнал да страда от епилептични припадъци. Той напуснал лазарета през ноември 1895 г. и започнал работа при баща си.

Младост

Докато мързела и безполезността на Хаарман продължавали, неговото сексуално развитие бързо прогресирало. Той започнал да посяга всекидневно на деца и скоро срещу него заваляли обвинения. Градският доктор обявил перверзника за невменяем и съдът го изпратил в приют за душевно болни малко след 18-ия му рожден ден. Там, младежът преживява някаква травма, която се отразява на целия му живот, и го кара да каже по-късно: „Обесете ме, правете с мен каквото искате, но само не ме връщайте в лудницата“. Липсата на добра охрана скоро позволила на пациента да избяга и Хаарман заминал за Швейцария, където останал две години.

Той се върнал в Хановер на 20-годишна възраст и се оженил за едно едро, хубаво момиче на име Ерна Льоверт. Бракът бил благословен от родителите и на двамата, които се надявали, че той ще сложи край на странните страстти на Фриц. Но Хаарман скоро изоставил момичето и своето неродено дете, и отново постъпил в армията.

Той се вписал добре в армията, също като убиеца Уилям Бърк преди него, и се превърнал в отличен войник. Хаарман по-късно описва този период като „най-щастливия в живота си“. Изминала една година без инциденти, но през октомври 1901 г. Хаарман припаднал и бил изпратен във военна болница за четири месеца. Там му поставили диагнозата „умствен дефицит“ и бил освободен от армията с пенсия по инвалидност.

Фриц отново се върнал при баща си, с когото подновил дългогодишните битки. След едно скарване между тях избухнал бой и старецът се опитал да го вкара в лудница, но градският лекар преценил, че той страда единствено от „липса на морал“.

Хаарман започнал да се занимава с обири и прекарал една трета от следващите 20 години зад решетките.

След като излязъл от затвора през април 1918 г., Хаарман закратко се появил в Берлин и после отново в Хановер. Скоро започнали убийствата.

Смъртоносна комбинация

Хаарман започва своята смъртоносна серия през септември 1918 г. в периода, когато Германия страдала от икономическа криза и жесток недостиг на храна. На 25 септември младият беглец Фридел Рот (17 г.) изчезва от дома си, но един негов приятел съобщава на полицията, че момчето за последен път е било видяно с Хаарман. Под натиска на семейството на Рот детективите нахлули в апартамента на Фриц Хаарман и го заварили в леглото с едно полуголо младо момче. Той получил девет месеца затвор за развращаване на непълнолетен. Невероятно, но тогава полицията не претърсила жилището му. Пет години по-късно Хаарман признава, че „главата на убитото момче беше натикана зад печката, увита във вестник“.

Детективите претърсват печката на Хаарман

Детективите претърсват печката на Хаарман

Животът на убиеца се преобръща драматично в края на 1919 г., когато се запознава с младия Ханс Гранс на гарата в Хановер. Дребният крадец Ханс бил избягал от къщи и сега се изхранвал, продавайки стари дрехи на гарата. Момчето предложило сексуалните си услуги на открито хомосексуалния Хаарман срещу пари. Скоро между тях се зародило приятелство и Ханс останал да живее с любовника си. Връзката им била повече от сексуална и се крепяла на лудост и духовен паразитизъм. Хаарман винаги включвал в безумните си идеи своя млад съквартирант.

Хаарман излежал присъдата си от март до декември 1920 г. През това време Гранс се препитавал чрез кражби из цяла Германия. Двамата се събрали отново на Коледа и последвал период на безоблачно щастие, който продължил до август 1921 г. Двамата крадци давали вид на добре облечени, благоприлични джентълмени, и спечелили уважението на местните хора. Под тази маска те изкарвали прехраната си чрез просия или кражба на дрехи, които продавали.

В началото на 1922 г. те се преместили на „Нющрасе“ №8. Хаарман изкарвал добри пари; освен кражбите, той получавал пенсия по инвалидност и отскоро се бил превърнал в информатор на полицията. Невероятно, но дрехите, които той продавал или раздавал в цял Хановер му спечелили репутацията на благодетел на бедните. Всичко вървяло добре до февруари 1923 г., когато Хаарман се заел да убива.

Входът към жилището на Хаарман

Входът към жилището на Хаарман

Убиецът задържал двама младежи в чакалнята на гарата в Хановер, представяйки се за полицай. По-непривлекателното момче било освободено, а Фриц Франк придружил фалшивия офицер до дома му. Гранс се върнал неочаквано в жилището и заварил Хаарман с трупа на момчето. Той шокирано изгледал любовника си и попитал: „Кога да се върна?“.

Царство на терора

През следващите няколко месеца Хаарман отнел живота на още 12 младежи. Той набелязвал жертвите си на гарата,  предлагал им подслон или работа, или ги задържал, представяйки се за полицай. Това се случвало толкова често, че, когато веднъж един социален работник попитал пазача на гарата кой е Хаарман, човекът му отговорил: „Той е детектив“. Хаарман отвеждал момчетата в стаята си на ул. „Нющрасе“ и ги убивал, прегризвайки гърлото им, докато ги изнасилва. След това разчленявал телата им и продавал дрехите и месото им на черния пазар. Излишните останки изхвърлял в река Лайне.

Спалнята на Фриц Хаарман

Спалнята на Фриц Хаарман

Една година по-късно, когато полицията конфискувала вещите на убиеца, семействата на жертвите разпознали сред тях много предмети, които Хаарман бил запазил като сувенири. Мнозина очевидци били виждали Хаарман (и понякога Гранс) да говорят и да си тръгват с жертвите. Но двамата мъже се ползвали с такова уважение, че никой не съобщил за това в полицията. Хаарман дори имал безочието да отговори на една обява, която предлагала възнаграждение за информация. Той се появил на вратата на семейството, представяйки се за криминалист, и впоследствие хората разказали, че той се „смял истерично“ през цялото време.

Убийствата продължили необезпокоявано и в началото на 1924 г. Тъй като жертвите му били главно бегълци, родителите им не съобщавали веднага за тяхното изчезване. През това време Хаарман продавал дрехите и месото им из цял Хановер. Веднъж един купувач отнесъл парче месо в полицията, защото му се сторило, че то е човешко. Полицейският лаборант недвусмислено заявил, че това е свинско месо.

Изчезването на Ерик де Врис на 14 юни 1924 г. сложило край на царството на убиеца. Хаарман предложил на момчето цигара и го поканил у дома си. По онова време полицията предполагала, че жертвите на убиеца са около 27 момчета, убити в продължение на 16 месеца.

Въпреки мащабната операция за залавянето му, убиецът все още бил на свобода и Хановер бил на прага на граждански бунт.

Затвор

През май и юни Фриц Хаарман бил разследван нееднократно, заедно с останалите сексуални насилници в града, но полицията не успявала да докаже нищо със сигурност. Междувременно, пресата публикувала подробности за намерените черепи с надеждата, че това ще доведе до някакви следи.

Полицията решила да предприеме специална стратегия: тъй като Хаарман познавал местните полицаи, властите извикали двама служители от Берлин, които да се престорят на бездомници на гарата. Но невероятният късмет на убиеца и този път им изиграл лоша шега. Те заварили Фриц да се кара с 15-годишния Карл Фром – едно момче, което било прекарало няколко дни в апартамента му. Момчето се държало особено безочливо и високомерно, и Хаарман имал дързостта да го предаде на железопътната полиция, заявявайки, че то пътува с фалшиви документи. Когато се озовал в полицейския участък, Фром обърнал нещата и заявил, че Хаарман го е подлагал на сексуален тормоз. Това било достатъчна причина за властите, за да задържат Хаарман.

Фриц Хаарман (в средата) с полицейските детективи. Ноември 1924г.

Фриц Хаарман (в средата) с полицейските детективи. Ноември 1924г.

Впоследствие убиецът твърдял, че е предал Фром на властите, защото знаел, че няма да издържи на изкушението още дълго и ще убие момчето. Ако това негово твърдение е вярно, то Хаарман за първи път проявявал някакви морални скрупули, които в крайна сметка довели до неговото падение.

Доказателствата срещу него обаче не били никак солидни. В дома му били открити много от дрехите на изчезналите деца, но нищо не уличивало Хаарман пряко в смъртта им. Той обяснил, че облеклата са попаднали в него покрай бизнеса му с дрехи. По стените на жилището му имало следи от кръв, но той ги обяснил с търговията си с месо, което естествено не било човешко. Той признал, че е имал сексуални отношения с някои от момчетата, но отрекъл да знае къде са те сега и защо по дрехите им има следи от кръв.

Заподозряният показал завидно умение да избягва неудобните въпроси и да отлага разпитите. Хаарман бил лукав човек и, разбирайки доста потайната същност на хомосексуализма по онова време, осъзнавал много ясно, че полицията едва ще може да измъкне уличаващи доказателства от жертвите му или техните семейства.

Открития и признания

Една от жертвите на Хаарман било момче на име Роберт Вицел, чийто родители постоянно обсаждали полицията с въпроси, откакто синът им изчезнал на 26 април 1924 г. Когато първите черепи били намерени година по-късно, г-н Вицел бил извикан да идентифицира един от тях, чиято неправилна челюстна кост приличала на тази на сина му. В нощта на изчезването си Роберт бил посетил местния цирк заедно с най-добрия си приятел – закачливият и женствен Фриц Кахлмайер. Кахлмайер разказал, че някакъв „полицай от гарата“ ги бил довел в цирка. В апартамента на убиеца били открити дрехите на Вицел, но Хаарман не си признавал за убийството му.

Пробивът дошъл, когато в полицейския участък влязла една двойка и минала покрай семейство Вицел, които седели пред кабинета на началника. Г-жа Вицел незабавно разпознала сакото на мъжа и го попитала от къде се е сдобил с него. Мъжът й казал, че е купил дрехата от Хаарман, и дори извадил от панталоните си карта за самоличност на името на Вицел. Жената, която го придружавала била хазяйката на Хаарман, г-жа Енгел, която дошла в полицията, за да провери неговата военна пенсия.

Затворникът бил подложен на безкрайни и безмилостни разпити. След седем дни на маниакална ярост и емоционални сривове Хаарман най-сетне се пречупил и поискал да направи пълни самопризнания.

Убиецът повел полицията и съдебните служители на мъртвешка обиколка из Хановер. Той им показал части от трупове скрити в храсти, кости хвърлени в езерото и скелети скрити из целия град. Все повече хора се свързвали с полицията, разказвайки, че са купували дрехи или месо от Хаарман и Гран, и доказателствата се трупали.

Характерът на Хаарман също се променил през това време. Сега той се отворил към следователите и показал услужливата, детинска и често сакрастична страна от своята личност. Той изглежда чувствал облекчение, че най-накрая може да свали огромното бреме от плещите си, и да разкаже за тъмнината и страховете на своя анормален сексуален живот.

Ханс Гранс бил арестуван на 8 юли и двамата мъже се срещали на няколко пъти преди началото на процесите им. В тези случаи Хаарман винаги изглеждал нервен, докато Гранс бил напълно безразличен към случващото се около него. Хаарман останал в затвора до 16 август, след което бил изпратен в Гьотинген за психиатрична оценка. Процесът срещу него започнал на 4 декември 1924 г.

Делото

Процесът продължил 14 дни и на него се явили почти 200 свидетели. Хаарман бил обвинен, че е убил умишлено и преднамерено 27 момчета, в периода от септември 1918 до юни 1924 г.

Фриц Хаарман е съпровождан към съда от полицията

Фриц Хаарман е съпровождан към съда от полицията

Хаарман настоял да се защитава сам, показвайки пълно безгрижие. Той често най-безотговорно прекъсвал заседанията. В един момент попитал с възмущение защо в залата има толкова много жени, а съдията му отговорил едва ли не извинително, че няма право да ги изгони.

Наблюдателите обаче възприемали наивната комбинация от факти и измислици на Хаарман за освежаваща, в сравнение със сухите речи на юристите и лицемерието на властите. Той заявил на съдебните заседатели: „Не се бавете. Искам да прекарам Коледа с мама на небето“. Той се забавлявал по време на заседанията и дори успявал нееднократно да разсмива публиката.

В пълна негова противоположност, обвиненият в подбуждане към две убийства Ханс Гранс показвал твърд и непоклатим характер. Съдебните заседатели искрено вярвали, че той е по-опасният от двамата. Гранс се бил фокусирал изцяло върху самосъхранението си, което му изиграло лоша шега, понеже Хаарман концентрирал върху него своето желание за отмъщение. Той искал да го повлече със себе си в отвъдното. Затова Фриц измислил разни невероятни и напълно неточни обвинения в убийство срещу своя партньор, на които съдът напълно повярвал. След като постигнал целта си да не умре сам, Хаарман се успокоил и оставил Гранс да говори.

Фриц Хаарман в съда, пред черната дъска, на която е нарисувана скица на апартамента му.

Фриц Хаарман в съда, пред черната дъска, на която е нарисувана скица на апартамента му.

Най-смразяващият разказ обаче дошъл, когато Хаарман се изправил на свидетелската скамейка, за да опише с най-живописни подробности своя метод на убийство.

„Никога не съм имал намерение да наранявам тези младежи, но знаех, че нещо ще се случи и това ме натъжаваше… Аз се хвърлях върху тях и прегризвах адамовата им ябълка, като ги изнасилвах в същото време“.

Хаарман разказал за вината, която чувствал в този момент. Той редовно колабирал върху мъртвото тяло и покривал лицето му с плат, за да „не го гледа“.

„Правех два разреза на стомаха и слагах вътрешностите в една кофа, след това изцеждах кръвта и чупех костите. Така можех да стигна до сърцето, белите дробове и бъбреците, които нарязвах и слагах в кофата. Свалях плътта от костите и ги прибирах в една мушамена торба. Трябваха ми пет-шест тура, за да изхвърля всичко в реката или в тоалетната. Винаги съм мразел да го правя, но не можех да спра – страстта ми беше много по-силна от отвращението ми към рязането и кълцането“.

Той разбивал черепите на парчета и ги хвърлял в реката или в мочурището, а дрехите раздавал или продавал. Той отрекъл да е убивал някои от момчетата – например Херман Волф, чиято снимка била показана на Хаарман и той казал, че момчето изглежда твърде зле облечено, грозно и мръсно, за да го заинтересува.

Убиецът непрестанно заявявал, че е бил вдъхновяван от красотата и чувствеността, а не от секса или изгодата. Според него е по-лесно да убиеш някого, когото обичаш – по този начин ти му даряваш мир.

„Често, след като извършвах убийство, аз се молех да бъда изпратен в клиника, но не в лудница. Ако Гранс ме обичаше, той щеше да ме спаси. Вярвайте ми, аз не съм болен – просто понякога имам странни хрумвания. Искам да бъда обезглавен. Всичко ще свърши бързо и след това ще настъпи спокойствие“.

Краят?

На 19 декември 1924 г. Хаарман получил 24 смъртни присъди, а Гранс една. След обявяването на присъдата му Хаарман заявил:

„Искам да бъда екзекутиран на пазара. На надгробната ми плоча трябва да бъде написано: `Тук лежи масовият убиец Хаарман`“.

Съдът не уважил нито едно от исканията му и Фриц Хаарман бил надлежно обезглавен зад стените на затвора в Хановер. Гранс се опитал да обжалва, но смъртната му присъда била потвърдена.

Но историята има още един неочакван обрат. Един човек намерил на улицата писмо, адресирано до Алберт Гранс, бащата на осъдения на смърт съучастник на Хаарман. Човекът доставил писмото до адреса, а бащата на Гранс го предал на властите.

Писмото, написано от Хаарман,  обобщавало връзката между него и Гранс, и най-важното, обявявало младия човек за невинен.

„Ханс Гранс бе осъден несправедливо по вина на полицията и защото аз исках отмъщение… Поставете се на мястото на Гранс: той ще постави под съмнение съществуването на Бог и правосъдието заради мен… Нека Ханс Гранс ми прости за моята отмъстителност“.

След екзекуцията на двамата мъже е открито още едно писмо на Хаарман, което обяснявало действията му единствено като опит да си отмъсти на полицията:

„Вие няма да ме убиете; аз ще се върна – да, ще бъда сред вас до края на света. И сега вие самите станахте убийци. Трябва да знаете: Ханс Гранс бе невинен! Е? Как е съвестта ви сега?“.

След екзекуцията главата на Хаарман е запазена от учените, които искали да изследват строежа на мозъка му. Медицинското училище „Гьотинген“ я съхранява във формалин цели 89 години, преди да бъде кремирана през 2013-а.

10 Коментари за “Фриц Хаарман: Вампирът от Хановер”

  1. AvatarНякой си

    Още едно доказателство в полза това,че ако хомосексуализмът е наказуем със смърт,ще живееме на едно много по-чисто ,от към престъпни елементи, място.

  2. AvatarМосквич 412

    Както се пее в една стара песен-убий педалите на забавата им-някой път като си правят наглия парад вадим Калагите и ги почваме.

  3. AvatarСилвия

    А, без такива хомофобски коментари! Имате право да мразите гейовете колкото си искате, но няма да допусна да се призовава към насилие в сайта ми! Дори и на шега…

  4. AvatarНякой си

    Москвич,позволи ми да те поправя,текста на песента е:Умри,умри,умри педерас… :D .Хайде аз млъквам вече,че по-високопоставените в йерархията на сайт,започнаха да ни дърпат ушите :D

  5. AvatarНякой си

    *в йерархията на сайта -искаш да кажа

  6. AvatarНякой си

    ааа, как мразя тези тъпи грешки от бързане… ***в йерархията на сайта -исках да кажа

  7. AvatarDidi_666

    Зловеща история, но и доста интересна бих казала ! Определено ме докосна !! Ако някой знае някакви подобни истории и действителни случаи ако има желание нека ми пише на e-mail [email protected] Благодаря

    …………………………………………………………………………………………………………….
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  8. AvatarВик

    Аз викам – Умри,умри,умри ти, Някой си може и тоя смешник,москвича да се присъедини:) Май вярно си никой,комплексарче. Поздрави :)

  9. AvatarSaphira-Selecta

    Izvinqvam se, che pisha na latinica, no nqmam instaliran kirilizator….

    Наистина е странно да си представим докъде може да стигне човешката лудост……но всеки убиец има две страни едната е на ловък и хитър човек, а другата е на крайно гнусната и отвратителна същност

    —————————————————————————————————————
    Коментарът е транслитериран от модератор.

  10. AvatarАз

    изказванията ви само показват колко сте комплексирани. да не би всички „педали“ да са като този ? имам приятели гейове и мога да ви кажа че не са по различни от нас. Изроди има от всеки пол и сексуална ориентация.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –