Фредерик Дийминг: Уиндзорския убиец

От всички серийни убийци в Австралия, малцина са по-презрени от Фредерик Бейли Дийминг. Докато разследвали убийството на съпругата на Дийминг в Мелбърн, столицата на Виктория, полицейските разследвания достигнали до Англия, където се натъкнали на още извършени от него ужасни убийства.

Дийминг е обесен в затвор в Мелбърн за престъпленията си. Той бил толкова ненавиждан, че тълпа от 12 000 души се събрали в деня на екзекуцията и аплодирали възторжено, когато била обявена смъртта му.

Англия и Австралия 1891–1892 г.

Ужасяващата история за престъпленията на Дийминг излязла наяве, когато полицията била извикана да разследва ужасна миризма, идваща от къща, намираща се на улица „Андрю“57 в Уиндзор, предградие на Мелбърн.

Под каменната плоча на камината в необитаемото жилище, служителите на реда изровили полуразложеното тяло на жена на възраст около 30 години, която била зазидана в цимента. Аутопсията установила, че гърлото й е било прерязано и е мъртва от около 3 месеца. Никъде в къщата нямало следи от кръв.

Детектив Коузи

Детективите, поели случая, Уилям Консидин и Хенри Коузи, веднага започнали да търсят последните собственици на къщата. Брокерът на недвижими имоти им казал, че преди това къщата е била отдадена под наем на човек на име Друин. Местният работник в железарията, който доставил на Друин цимент, метла, мистрия и лопата няколко седмици по-рано, дал описание на наемателя: възраст около средата на 30-те, светла коса, светла, рижа брада, голям, отличителен мустак, среден на ръст, слаб. Железарят също забелязал, че господин Друин носел доста бижута и говорел високо с английски акцент.

По следата на скъсана бележка за багаж намерена в къщата, детективите открили, че господин Друин пристигнал в Мелбърн от Великобритания на 9-и декември 1891 г., с пътническия кораб „Кайзер Вилхелм Втори“, в компанията на по-младата си съпруга Емили. Той пътувал под името Албърт Уилямс.

Когато разпитали другите пътници, те веднага си спомнили гръмогласното, самохвално, дебелашко поведение на господин Уилямс, който отегчавал всеки с неговите очевидно измислени истории от всеки край на света. Той също постоянно обвинявал екипажа, че са му откраднали ценностите. Всички били много доволни, когато му видели гърба.

Подозирайки, че тялото, намерено в камината, е на съпругата му Емили Уилямс, двамата детективи обявили Албърт Уилямс за национално издирване. Описание на външния вид и поведението му било разпратено във всеки участък на Австралия.
Те подозирали, че господин Уилямс, познат също като Друин, не би бил толкова труден за намиране, предвид отличителните му белези. И били прави…

Дългата ръка на закона

Междувременно, обстоятелствата около смъртта на Емили Уилямс събудили интереса на хората. Сериозна тълпа се събрала, за да гледа как полагат тялото й в бедняшки гроб седмица след откриването му.

В същото време, наблюдателен служител на местна корабна компания казал на полицията, че е видял мъж, отговарящ на описанието, на борда на кораб, отплавал на 23 януари от Мелбърн за Пърт, западна Австралия. Сега бил под името Барон Суонстън.

Полицаите веднага разлепили афиши „Търси се“ във всяко селище на западна Австралия. Барон Суонстън не бил труден за намиране. В малко миньорско градче, намиращо се в отдалечената част на златните полета на западна Австралия, Барон започнал работа като инженер отговарящ за машините в златни мини „Фрейзър“.

Отвратителните бижута, градските дрехи, големият, отличителен мустак и английски акцент се откроявали като горски пожар. Ден след като тленните останки на Емили били положени в земята, служител на кавалерията се свързал с мелбърнските детективи, за да им каже, че човекът, когото търсят е задържан и е под ключ в Южния Кръст. Той изглеждал абсолютно не на място в ареста между обичайните посетители и пияни миньори.

Кавалеристът Уилямс

Уилямс, или Барон Суонстън, бил арестуван около 13:00 часа на 14 март 1892 г. Докато му слагали белезниците, той казал: “Няма да кажа нищо. Аз съм невинен. Никога не съм бил в Уиндзор, доколкото ми е известно. Не знам къде е“. След това добавил: “Името ми не е Уилямс“. Кавалеристът Уилямс, който го арестувал, отвърнал: “Не мога да ви помогна“ и го отвел към фургона, с който бил откаран в ареста.

Новината за ареста на Албърт Уилямс, познат като господин Друин, познат като Барон Суонстън, достигнала до хората от гръмките заглавия в пресата: “Уиндзорският убиец е арестуван“. Но детективите го познавали и под едно съвсем друго име, този път вярното – Фредерик Бейли Дийминг.

Сглобяване на истината

Дийминг пристигнал от Англия през 1881 г. Четири години работил във фирма за монтаж на газови съоръжения в Сидни. Той живеел с английската си съпруга Мери и двете им дъщери в къща, която купили в близкото до Сидни предградие Питършъм.

Тези, които познавали Дийминг, твърдят, че когато фирмата му мистериозно изгоряла до основи, а парите от застраховката едва покрили сметките му, той прибягнал към дребните кражби. Крадял улуците на клиентите си и ги продавал за скрап. Сърдити клиенти го търсели всеки божи ден.

Дийминг също бил експерт в привличането на внимание. Дори спечелил кратко посещение в ареста, след като се похвалил в бара, че дал лъжливи показания относно фалита на фирмата му.

По думите на тези, които си спомнят семейство Дийминг, госпожа Дийминг няма нищо общо с Емили Уилямс, трупът намерен в Уиндзор. Всъщност тя била тоталната противоположност във всяко отношение, по-възрастна, по ниска, и с много по-тъмен тен, явно имало две жени, носещи фамилията Дийминг. Но къде била оригиналната госпожа Дийминг, майката на децата?

Научи повече за:   Дяволска психоза: Салемският лов на вещици

Докато Дийминг стоял на сигурно място в ареста в Южния кръст, чакащ да бъде екстрадиран до Мелбърн, за да се изправи в съда по обвинение за убийство, детективите се опитвали да намерят госпожа Дийминг и децата. Единствената им следа била една смачкана покана, намерена в къщата, за вечеря, която Албърт Уилямс дава в Търговски хотел, Рейнхил, селище на 14 километра източно от Ливърпул, Англия.

Сега, сигурни, че Албърт Уилямс наистина съществува, детективи Консидин и Коузи телеграфирали на полицията в Ланкашир с молба да разледват въпросната вечеря. Също поискали, ако е възможно, да намерят господин Уилямс и да видят дали той може да внесе малко яснота относно липсващата госпожа Дийминг и децата им.

Разследването отвело местната полиция до една новинарска агенция в Рейнхил, собственост на госпожа Матър. Тя се представила като майката на мъртвата Емили Уилямс-Дийминг. Когато й казали за смъртта на дъщеря й, тя припаднала.

След като се отърсила от ужасните новини, госпожа Матър казала, че има и агенция за недвижими имоти в Рейнхил. Дъщеря й срещнала господин Уилямс, човекът, който отговаря на описанието на Дийминг, когато пристигнал в Рейнхил в края на октомври, 1891 г. Той наел къща за негов работодател, полковник Брукс, за когото твърдял, че ще пристигне съвсем скоро от Индия. Полковникът така и не се появил.

Докато чакал работодателят му да се появи, Уилямс живеел в местният търговски хотел. Всяка вечер в бара, той събирал цяла група хора с историите и приключенията си от цял свят.

Емили Матърс

Емили Матърс се влюбила в него и се оженили в Рейнхил на 22 септмеври 1891 г. Уилямс организирал разточителен прием преди да замине за Лондон със съпругата си, откъдето щели да се качат на борда на „Кайзеер Вилхелм Втори“ до Австралия, където щели да прекарат медения си месец. Уилямс оставил зад гърба си куп неплатени сметки в Рейнхил и Лондон.

Местните споменавали за жена и деца в къщата наета от господин Уилямс. Съседи си спомнят, че са говорили с момче и момиче един следобед, когато попитали дали могат да си наберат малко от ягодите им. Преди да научат каквото и да било, децата били извикани от жена, която грубо затръшнала вратата след тях и спуснала завесите.

Още веднъж други съседи видели за кратко жена и две деца, които изведнъж изчезнали. Ливърпулските полицаи, които разбили вратата на къщата, били блъснати от най-острата миризма, миризма, която никой, който е усещал, не може да забрави или сбърка до края на живота си – миризма на смърт.

Зловещо откритие

Полицаите повърнали щом стигнали до източника на миризмата. След като разкопали вътрешността на камината и махнали камъните, открили телата на жена и две деца в напреднал стадий на разлагане. Труповете били увити в мушама. Жената лежала по гръб, а децата били по очи от двете й страни.

Продължаващата да се усеща силна миризма от пода усъмнила полицаите. Те открили още две деца зазидани в бетона. Едното било бебе, а другото малко момиченце. Гледка, която нямало да забравят никога. Жената и 9-годишното дете били удушени, а другите били с прерязани гърла. Полицаите открили книга с имената им, където името Дийминг било задраскано и на негово място било добавено името Уилямс. Полицията се съмнявала, че Дийминг и Уилямс са един и същи човек.

Два дни по-късно съдебният лекар в Рейнхил предопложил, че 9-годишното момиче се е събудило, докато убиецът си е вършил работата и той я е удушил, за да не вдига шум.

Двама много притеснени мъже от Ливърпул разпознали жената, Мери Джеймс и двете й деца, като жената и децата на техния брат, Фредерик Дийминг. Той ги довел от Австралия няколко месеца по-рано.

Мери Джеймс

Те обяснили на полицията за техният брат Фредерик Дийминг, роден на 30-и юли 1853 г., който като млад обикалял до много части на света като корабен домакин. Оженил се за Мери Джеймс от Биркънхед, Англия, през 1881 г. Двете деца Бърта и Мери били родени в Сидни. В средата на 80-те години на 19-и век семейство Дийминг прекарали известно време в Южна Африка и третото им дете, момченце на име Сидни, било родено в открито море.

Дийминг и жена му се върнали в Англия през 1890 г. И малкото момиченце Лейла било родено в Биркънхед. След кратък престой с братята си, Дийминг и семейството му изчезнали, очевидно близо до Рейнхил, където явно Дийминг ги е държал в плен, докато го е играел ерген.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126

Бебето Лейла

След това явно е срещнал Емили Матър и не виждайки полза от жена си и децата си, той съвсем хладнокръвно ги е убил и ги е зазидал в бетона под камината. После се оженил за Емили Матърс, отвел я е в Австралия, където убил и нея.

С откриването на петте тела на 16-и март 1892 г., само две седмици след откриването на тялото на Емили „Уилямс“, намерено при подобни обстоятелства в къща в Уиндзор, на 10 000 мили във Виктория, Австралия, на Фредерик Бейли Дийминг му се насъбрало доста за обяснение.

Екстрадиран

Дийминг бил отведен с въоръжен ескорт от Южния кръст до Пърт, столицата на Западна Австралия за изслушване. След това щели да го отведат до Виктория, за да бъде съден за убийството в Уиндзор. В светлината, хвърлена от труповете открити в Англия, присъдата изглеждала съвсем сигурна.

Научи повече за:   Греъм Йънг: Чаения отровител от Бовингтън

Дийминг напуснал Южния кръст придружен от трима въоръжени полицаи, отправяйки се на 5-дневно пътуване с влак до Пърт. Влакът спирал през нощта в различни градове. Той припаднал два пъти по време на пътуването и не можел да яде и спи. Полицаите го следели стриктно и белезниците не били свалени от ръцете му дори за секунда.

Когато Дийминг пристигнал в малкото градче Йорк, за да прекара последната нощ от своето пътуване, имало тълпа, която чакала човека, убил цялото си семейство и втората си жена. Перонът бил пълен със зяпачи и още щом Дийминг стъпил на земята от влака, придружаван плътно от униформени, той се уплашил от тълпата.

Опасявайки се, че полицията не може да контролира тълпата, Дийминг вдигнал високо във въздуха окованите си ръце и нагло казал: “Дами и господа, не ме гледайте.Аз не съм виновен.Аз съм жертва.“

Когато влакът потеглил, той се усмихнал на разярената тълпа. Чакащата тълпа в Пърт била толкова голяма, че Дийминг бил отведен до Лорд Кросинг, където го чакала кола, която го отвела до затвора Уотърсайд.

В затвора били иззети вещите на Дийминг от багажника. Из жалките останки имало сребърна кутия с гравиран надпис „Емили“ с чифт ръкавици вътре. Имало и двойна рамка за снимки, на едната бил Дийминг с около 6-годишно момиче, а на другата било цялото семейство събрано около бащата – съпругата му с трите деца. Измежду другите неща били джобен бележник, съдържащ разписанието на влаковете до и от Рейнхил, една малка много остра брадва, една престилка с монограм Ф.Б.Д. И малък молитвеник с надпис „26 декември 1889 г. Емили“ на предната корица.

Изслушването на Дийминг се състояло на 24 март 1892 г., в полицейския участък на Пърт. Той изглеждал измъчен и отслабнал и често се консултирал с адвоката си, Ричард Хейнс. Детектив Коузи, който дошъл от Мелбърн, за да придружи лично Дийминг, чакал търпеливо, докато адвокатът му отчаяно се борел за екстрадиция, като се позовавал на това, че процесът не е честен заради разярената тълпа отвън.

Най-накрая получил разрешение за екстрадиция и бил оставен под опеката на детектив Коузи. В 11:00 часа на 27 март 1892 г., Дийминг, Коузи, трима въоръжени полицаи и двама репортери се качили на влака в Мидланд за 402-километровото трудно, нощно пътуване до Олбани в югозападна Австралия.

Първото спиране на влака за въглища и вода било в Йорк, 60 мили след Пърт и там имало голяма, разярена тълпа. Мълвата, че убиецът на децата и съпругата си минава оттам се разпростряла по телеграф. Любопитни и отмъстители се събрали, за да кажат мнението си. В тълпата имало много жени, които крещели: “Линчувайте го!“, „Дайте го насам!“ и „Разкъсайте го на парчета с волове!“.Един човек счупил прозореца от другата страна на купето, страхувайки се да не го линчуват, Диймън се молел на полицаите да го пазят.

Мустак

На следващата спирка, в малкото градче Бевърли, Дийминг е сложен в стая на гарата. Но когато тълпата разбрала, че е там, се събрала близо до вратата. В един момент, те опитали да разбият вратата и да завлекат Дийминг навън.

След като изнервеният Дийминг се върнал към сигурността на влака и той потеглил, той започнал да се бори и да рита толкова яростно, че се наложило четири души да го държат около половин час. Все още с белезници, ръцете му били много силно очукани и подути, но го оставили така, дори и след като имал още два пристъпа на ярост.

Следващата спирка била Олбани, но за да избегнат отново сблъсъци с тълпата, влакът спрял на около 50 ярда от затвора. Слаб и уморен, Дийминг бил даден под опеката на началника на затвора, господин Макгавърн, без никакво суетене.

Веднъж влязъл в затвора, Дийминг се освежил и за нула време неговата смелост се върнала. Той отново започнал да протестира, че е невинен пред всеки, който му обръщал внимание. Медицинският му преглед показал, че освен тревожността и страха, Дийминг е напълно здрав.

Планът бил Дийминг и ескортът му да останат в затвора за нощта. В 05:00 сутринта трима дущи от охраната ще го ескортират до Баларат в Аделаиде. Оттам групата щяла да хване влака за Мелбърн. Кози и Уилямс щели да охраняват Дийминг, както и детектив Смит от Олбани. Дийминг щял да бъде закопчан с белезници за всеки един от тях подред.

След постоянно наблюдение на килията му, за да не се нарани, на сутринта всички били крайно учудени да видят, че затворникът се е оттървал от най-отличителната си черта – мустаците.

Дори след като става публична личност, един от най-важните белези, по които може да бъде разпознат са мустаците. За полицията този факт бил изумителен. Тиха, саркастична усмивка пробегнала по лицето на Дийминг, когато видял погледите на полицаите.
Загубата на мустаците показала широка, грозна уста и извадила голата му брадичка на показ. Охраната се съгласила, че Дийминг е свършил отлична работа с премахването на мустаците, предвид факта, че не е разполагал с никакви инструменти. В дрехите му намерили парче стъкло от бутилка, малко по-голямо от монета. В килията намерили и гърлото на ампула. С изненада установили, че около 75% от мустаците му са изтръгнати с корените.

За Диймън е било ужасно изпитание да изтръгне по-голямата част от мустааците си без да гъкне. Стъклото е било използвано само за космите около ъглите на устата.

Научи повече за:   Сиропиталища на смъртта: Австралийските ферми за бебета

Детектив Коузи бил много притеснен от този факт, защото така Деймън изглеждал съвсем различно. Той също знаел, че мустаците могат да преобърнат тезата на обвинението. Установено било, че никой не му е помогнал с парчето стъкло и че той го е намерил в двора на затвора.

Процесът

Повсеместната враждебност към Дийминг стигнала до там, че когато корабът пристигнал в Лардж Бей в южна Австралия два дни по-късно, екипът, отговарящ за охраната, решил, че е по-безопасно да продължат до Мелбърн, отколкото да застанат пред разярената тълпа, която може да отвлече затворника и да бъде линчуван публично.

Когато презокеанското им пътешествие приключило, Дийминг изглеждал оклюмал. Явно най-после осъзнал защо цялата нация го мрази. “Можеше да изчакат до решението на съда.“, оплаквал се той, „Много невинни за били обесени. Не ме е страх да умра. Ако трябва да умра, ще го направя като мъж, но първо ще направя разкрития, с които ще изумя света.“

В 09:00 часа на 2 април 1892 г., корабът „Баларат“ хвърлил котва на пристанището Порт Филип Бей и Дийминг бил отведен в съда. Бил обвинен в убийството на Емили Уилямс. Бил попитан за името си. Той отказал да отговори и бил обвинен като Албърт Уилямс.
Процесът на Фредерик Бейли Дийминг започнал в Мелбърн на 2 май 1892 г., като обвиненията били на името на Албърт О. Уилямс. Защитата пледирала невменяемост. Шестима лекари изследвали Дийминг, някои повече от шест пъти, но никой не могъл да потвърди със сигурност, че е невменяем.

Процесът продължил четири дни и доказателствата били железни.Докторите предположили, че страда от епилептични припадъци. Според тях бил заразен с венерическа болест, която е увредила мозъка му, затова бил мрачен и прекалено приказлив и си измислял за миналото си. Дийминг твърдял, че мъртвата му майка му казала да убие Емили Матър и периодично бил обладан от неустоимо желание да убие настоящата дама до себе си.

Доктор Шийлдс, медикът на затвора, казал за Дийминг: “Често съм разговарял с него, но не мога да вярвам на думите му“. На въпроса дали Дийминг различава добро от зло, медикът отговорил: “Например кражбата е извършена съзнателно. Убийството също при тези обстоятелства“. Той казал, че Дийминг няколко пъти му е заявявал, че е излизал с револвер и е търсил жени, които са го заразили с венерическа болест. Дийминг вярвал в тяхното изтребване.

И тогава, когато процесът стигнал своето заключение, дошъл момента, който Дийминг чакал. Игнорирайки съветите на защитника си, той взел думата.

Най-сетне хората щели да чуят всичко от човека, който съвсем студенокръвно убил две от съпругите си и трите си деца точно както касапин би заклал овца. Сега те щели сами да преценят дали убийствата, които би извършил само човек лишен от разсъдъка си, са дело на наистина луд. Не останали разочаровани. Дийминг бил внушителна гледка, докато говорел, често си затварял очите и се клател от една страна на друга. Той не използвал записки.

Част от думите му били: “Не мисля, че някога в този съд е влизал човек, за когото всички са били толкова предубедени. Преди още да пристигна тук мои снимки бяха разпратени из целия град – във вестникарници, бижутерии и по тези снимки аз бях разпознат. Искам да попитам заседателите ако е възможно да излязат и да намерят 200 души в Мелбърн, които не биха ме екзекутирали без право на съдебен процес.“

След това Дийминг отрекъл, че жена му Емили е мъртва. “И единствената ми утеха е това, че знам, че не съм го извършил и че тази жена не е мъртва. И само това ми дава утеха, нека краят бъде какъвто трябва.“

Но всяка следа от симпатия, която може да е имало в заседателите, се изпарила, когато егото на Дийминг излязло наяве. Той започнал да се хвали с постиженията си. “Аз не се страхувам, не и в този живот. Обиколил съм света и след опасностите, пред които съм се изправял, не се страхувам да загубя живота си. Бил съм в Замбези сред черни събратя, бил съм сред мечки, влизал съм в бърлогите на лъвовете и съм ги вадил оттам живи, както пишеше и във вестниците и сега те са живи в ръцете на един човек в Англия.“

Накрая, всички в залата видели не луд, а човек в пълно съзнание, който бил напълно обсебен от своята значимост, че не виждал нищо друго. Те гледали човек, способен на най-брутални престъпления, без дори да му мигне окото.

Дийминг бил осъден за всеки и за всичко. След едночасовата му разобличителна реч, той спрял да говори. Вперил поглед в зашеметената от думите му съдебна зала и осъзнал, че е обречен.

—————————————————————-
Автор: kalitkoto
Източници: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
The following two tabs change content below.

kalitkoto

Надявам се, че статията ти е харесала! Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме