Публикувано на: 19 октомври, 2009

Серийният убиец Едмънд Емил Кемпер е роден на 18 декември 1948 г. в Бърбанк Калифорния. През 70-те години той убива шест млади колежанки. Освен тези момичета Кемпер убива и няколко членове на своето семейство, както и една семейна приятелка. Кемпер извършва престъпленията си по същото време, когато в този район се подвизават и двама други серийни убийци – Джон Линли Фрейзър и Хърбърт Мълин. Поради този факт областта Санта Круз става известна като „Столицата на смъртта“, а Едуард Кемпер е кръстен от пресата „Убиецът на студентки“.

„Когато видя красиво момиче да ходи по улицата, през ума ми минават две неща: част от мен иска да я заведа у дома, да бъда мил и да се държа добре с нея; другата част обаче се чуди как ли би изглеждала главата й, набучена на пръчка.” – Ед Кемпер

Бомба със закъснител

Бабата на Кемпер като млада

Бабата на Кемпер като млада

На 27 август 1964 г. 15-годишният Едмънд Кемпер прекарвал училищната си ваканция в ранчото на своите баба и дядо в Норт Форк Калифорния. Той не бил щастлив от този факт. Стеснителният и необщителен Ед вече се извисявал на ръст цели 1,90 м. и хората обикновено гледали да се отърват от компанията му. Той израснал объркан и гневен и по-късно сам се описва като ходеща бомба със закъснител.

Кемпер не харесвал начина, по който майка му се отнасяла към него, а баба му била също толкова лоша. Двете винаги го командвали и му казвали какво да прави. Той таял фантазии, в които ги обезобразява и убива. И не само тях: като дете, Кемпер си мечтаел всички хора по света да умрат, като той самият искал да избие много от тях. Момчето обичало да измъчва котки. Веднъж погребал една, но след това я изровил, отрязал главата й и я забучил на пръчка.

В този августовски следобед той се скарал в кухнята със своята 66-годишна баба Мод. Кемпер бил пренесъл гнева, който изпитвал към майка си, върху своята баба, така че нямал нужда от особено сериозен повод, за да реагира. Вбесен, той грабнал една пушка и, когато тя го предупредила да не стреля по птиците, той се обърнал и стрелял в нея. Уцелил я в главата и след това я прострелял още два пъти в гърба. Според някои източници, той я бил намушкал многократно с нож. Неговото първо убийство било импулсивно – по-скоро безразсъдно действие, отколкото планиран инцидент. Но сега се налагало да скрие случилото се от дядо си. Едрото момче с лекота замъкнало трупа на баба си в спалнята.

Дядото на Кемпер като млад

Дядото на Кемпер като млад

Тогава дядо му, който също се казвал Едмънд, се прибрал. Старецът бил на 72 години и точно той бил подарил на Едмънд въпросната .22-калиброва пушка за Коледа. Едмънд чул, че колата на дядо му спира отвън. Той отишъл до прозореца и взел решение да довърши това, което бил започнал. Когато старецът излязъл от колата, Едмънд вдигнал пушката си и го застрелял. След това скрил тялото му в гаража.

Не знаейки какво друго да стори, той се обадил на майка си в Монтана и й казал какво е направил. Майка му Кларнел го накарала да извика полицията. Тя внезапно си спомнила си за предупреждението, което някога била отправила към биологичния баща на Едмънд, чийто родители сега били мъртви. Тя му била казала да не се изненадва, ако някой ден момчето ги убие.

Кемпер се обадил в полицията и те дошли в ранчото да го арестуват. Той спокойно ги чакал на портата. При последвалия разпит Кемпер заявил на полицаите, че бил застрелял баба си, за да види как ще се почувства. Той обяснил, че бил убил дядо си, за да му спести откритието, че внукът му е убил собствената си баба.

За калифорнийската полиция било непонятно как едно дете би могло да извърши подобно нещо. Той бил изпратен за психиатрична оценка и му била поставена диагнозата параноидна шизофрения. Установило се също така, че нивото му на интелигентност е на косъм от гениалността. Вместо да го пратят в детски изправителен център, той се озовал в щатската болница за криминално проявени душевно болни в Атаскадеро. С помощта на майка си бил освободен от там на 21-годишна възраст.

Точно след като излязъл от Атаскадеро градът, който щял да се превърне в негов нов дом, попаднал на първите страници на вестниците в цялата страна.

Столицата на смъртта

Крайморският град Санта Круз лежи на тихоокеанския бряг на юг от Сан Франциско. Градът е заобиколен от планини, океан и надвиснали секвои и представлява туристическа Мека и престижно място за живеене. В началото на 70-те години, когато започнали убийствата, жителите на града вече били изнервени от прииждащите хипита, които се появили благодарение на новооткрития кампус на Калифорнийския университет в района. Градът се изпълнил с млади хора, но не всички от тях били приветствани от местните.

Джон Линли Фрейзър

Джон Линли Фрейзър

В края на 1970 г. Джон Линли Фрейзър убива петима души – семейство Охта и секретарката на д-р Охта. Целта му била да спре научния прогрес, който според него разрушавал природата. Този хипи екстремист бил диагностициран с параноидна шизофрения, но въпреки това бил обявен за нормален и осъден. Това се дължало отчасти на факта, че предишната година Чарлз Менсън и неговото семейство били проникнали по подобен начин в дома на Роман Полански, където убили неговата бременна съпруга Шарън Тейт и нейните гости.

След това, в края на 1972 и началото на 1973 г., в Санта Круз се случва още една ужасяваща поредица от убийства. Сред жертвите имало четирима лагеруващи, един свещеник, един мъж копаещ в градината си, едно младо момиче и една майка с две деца.

Хърбърт Мълин

Хърбърт Мълин

В крайна сметка полицията заловила убиеца – 25-годишният Хърбърт Мълин. Някога той бил хоспитализиран и обявен за опасен, но въпреки това бил освободен при условие, че ще си взима лекарствата. Скоро той спрял да го прави и започнал да чува глас, който го карал да убива. Мълин вярвал, че има мисия да спаси хората в Калифорния от супер земетресение, което щяло да потопи целия щат в океана. Той убивал с помощта на нож, пистолет или бейзболна бухалка, докато накрая не бил заловен от полицията. Той също получил диагноза параноидна шизофрения и въпреки това бил обявен за нормален и осъден за десет убийства.

Още преди това през май 1972 г. започнали да изчезват жени пътуващи на стоп. В опит да успокоят обществената паника, властите се опитали да припишат тези изчезвания на Мълин, но скоро се оказало, че това е съвсем друг човек.

Кларнел Кемпер

Кларнел Кемпер

Престъпленията на Кемпер започнали преди тези на Мълин и спрели след неговите. Техен катализатор била майка му, която постоянно му натяквала и го унижавала. Когато бил освободен от Атаскадеро през 1969 г., психиатрите препоръчали той да не бъде пращан при майка си, понеже това би могло да породи у него желание за още насилие. Но изглежда никой не следял за тези неща. Тъй като нямал друг начин да се издържа, Кемпер се преместил у Карнел и тя започнала да го гълчи наново.

Тя била напуснала третия си съпруг и била започнала работа като асистент-администратор в новия университет в Санта Круз. Майка и син се преместили да живеят в къща-близнак на Орд Драйв в Аптос. Те често се карали и съседите чували скандалите им. Кемпер посещавал обществен колеж, където се справял добре, но си мечтаел някой ден да постъпи в полицейска академия. Когато разбрал, че е твърде висок на ръст за полицай, той започнал да се утешава като се мотаел на местата, където се събирали полицаите и слушал историите им. Те го познавали като Големия Ед и го смятали за учтив младеж. Гласът му бил мек, обноските възпитани, а говорът му интелигентен и изразителен. Негов идол бил Джон Уейн и всеки знаел това.

Той работил на няколко места, докато накрая не попаднал в Магистралната служба на Калифорния. Спестил достатъчно пари, изнесъл се от дома на майка си и отишъл на север в Аламеда, където споделял апартамент с един приятел. Парите му обаче често свършвали и той се връщал отново при Кларнел. Кемпер си купил мотор, но претърпял с него два инцидента, като от единия получил обезщетение на стойност 15 000 долара. С тези пари той си купил един жълт Форд Галакси и започнал да обикаля с него района. Ед забелязал, че доста млади жени пътуват на стоп – това бил популярен начин за придвижване сред студентите от Западния бряг в онези дни. Оглеждайки ги, започнал да си мисли за нещата, които би могъл да им причини. Тихо, той приготвил колата за своя план, слагайки в багажника найлонови чували, ножове, одеяло и белезници. Сега трябвало само да чака подходящия случай. За известен период той само качвал момичетата и след това ги пускал. По негови изчисления бил качил около 150 стопаджийки, всяка от които би могла да бъде избрана за неговия план. Най-накрая той попаднал на своята идеална жертва.

Страшни времена

На 7 май 1972 г. Мери Ан Пеш и Анита Лукеза пътували на стоп от Щатския колеж Фресно, за да се видят с приятели в Университета Станфорд. Когато момичетата така и не пристигнали, семействата им се обадили в полицията. Но в онези дни бегълките били толкова често срещано явление, че властите не обърнали особено внимание на случая.

Тогава, на 15 август, в планините били открити останки от женска глава, която била идентифицирана като тази на Пеш. Други останки не били намерени, но се предполагало, че и двете момичета са убити.

Айко Коо

Айко Коо

На 4 септември изчезва студентката по танци Айко Коо, която пътувала на стоп от Бъркли. На 13 октомври серията от убийства на Мълинс започнала да привлича вниманието на хората и в началото на 1973 г. изчезнала 18-годишната Синди Шол, която пътувала към Обществения колеж Кабрило. По пътя тя била спряла в дома на своя приятелка. Някой я забелязал как се качва в една кола преди да изчезне. След по-малко от два дни на една скала надвесена над Тихия океан били открити отсечени ръце и крака. После океанът изхвърлил на брега горната част от един торс, който бил идентифициран чрез рентгенова снимка на белите дробове като този на Шол. Впоследствие се появила и долната част на торса. Един сърфист намерил лявата й китка, от която можели да бъдат снети отпечатъци, но главата и дясната й китка не били открити. Вестниците започнали да пишат за „Секача“ и „Касапина“.

На 25 януари две местни семейства били застреляни в домовете си. Скоро след това четирима млади мъже, които лагерували на къмпинг, били застреляни от упор в главите.

На 5 февруари изчезнали още две момичета: Розалинд Торп и Алис Лиу. На 13 февруари един очевидец се обадил в полицията, за да съобщи за застрелян в градината си мъж. Скоро след това Хърбърт Мълинс бил арестуван. Той бил свързан с повечето от стрелбите, но не и с убийствата на Синди Шол и Мери Ан Пеш, нито с изчезването на останалите стопаджийки. Отвличането и разчленяването не били част от неговия модел на действие.

Според полицията, обезглавяването и разчленяването били извършени от някого с частични или дори професионални умения. Телата били поставени под наклон, така че главата да е по-ниско от краката, за да може да се източи кръвта, което правело разфасоването по-лесно. Смятало се, че една или повече от жертвите са били държани в плен за известен период от време преди да бъдат убити. Ахилесовото сухожилие на Синтия Шол било прерязано.

На 4 март двама стопаджии се натъкнали на човешки череп и челюст недалеч от Магистрала 1 в окръг Сан Матео. Костите не били от един и същи човек. Полицията претърсила района и открила още един череп, който си пасвал с челюстта, което означавало, че става въпрос за две жертви убити близо една до друга. Те прегледали докладите за изчезнали стопаджийки и идентифицирали останките на Розалинд Торп и Алис Лиу. Лиу била застреляна два пъти в главата, а Торп веднъж.

Властите били в безизходица. Районът се бил превърнал в развъдник на убийства и изчезнали млади жени. Тогава се случило нещо неочаквано. Убиецът на студентки се свързал с полицията.

Обаждането

На 23 април 1973 г. полицията в Санта Круз получила обаждане, на което не можела да повярва. То било направено от една телефонна будка в Пуебло Колорадо от 24-годишния мъж, с когото полицаите били пили, яли и говорили с часове: Големият Ед или Едмънд Кемпер. Сега той им казвал, че е извършил убийство – всъщност две убийства преди четири дни, и след това още няколко. На Разпети петък бил убил майка си Кларнел Страндбърг. След това бил отишъл да пие със своите приятели ченгетата. После се върнал и поканил на вечеря приятелката на майка си Сара Сали Халет. Когато тя пристигнала, той я убил и отрязал главата й. Двете тела били натъпкани в дрешниците в дома на майка му.

Кемпер обяснил, че след убийствата е шофирал в продължение на няколко дни, като бил зарязал колата си и бил наел един зелен Шевролет Импала. Той изброил още половин дузина убийства на студентки. Ед искал някой да дойде и да го вземе. В колата си държал три оръжия и муниции, които го плашели, и той искал да се предаде.

Изнасянето на телата от дома на Кемпер

Изнасянето на телата от дома на Кемпер

Офицерът, който приел обаждането обаче, помислил, че това е шега. Той предложил на младежа да се обади отново по-късно. Кемпер го направил, но и този път не успял да убеди човека отсреща, че трябва да го приеме на сериозно. Полицаите го познавали и решили, че си прави някакъв майтап с тях. Той продължил да се обажда и най-накрая успял да убеди един полицай да отиде и да провери къщата на майка му. Кемпер казал, че един полицай на име сержант Алуфи е идвал в дома на майка му преди не много време, за да конфискува един револвер .44 калибър, който Кемпер си бил купил. Алуфи щял да знае.

Сержант Алуфи отишъл в къщата сам. Когато влязъл, бил блъснат от миризмата на разложение. Той отворил един килер и видял там кръв и коса, което го накарало незабавно да обезопаси местопрестъплението и да извика детективите и съдебния лекар. За тяхна изненада те намерили двете тела, точно както ги бил описал Кемпер. И двете жени били обезглавени, а Кларнел била пребита и очевидно била използвана като мишена за дартс. Езикът и ларинксът й били отрязани и хвърлени в боклука.

Сега детективите разбрали защо Убиецът на студентки им се е изплъзвал толкова дълго. Кемпер бил слушал историите им, знаел за стратегиите им и плановете им да го заловят и така бил в състояние да ги надхитри и залъже. Той не приличал на убиец. Кемпер се бил научил да кара хората да се чувстват в безопасност около него и така вероятно безпроблемно е вкарвал момичета в колата си, макар студентите да били предупредени за опасността от пътуването на стоп.

Задържаният Ед Кемпер

Задържаният Ед Кемпер

Областният прокурор Питър Чанг и група детективи пропътували през три щата, за да приберат Кемпер от ареста, в който бил вкаран от местната полиция. Те го заварили да ги чака тих и спокоен. Той изглежда осъзнавал, че е опасен и неспособен да се контролира, и разбирал, че трябва да бъде затворен. Той имал желание да говори и на два пъти отхвърлял правото си на адвокат (макар по-късно да твърдял, че е искал адвокат, но му било отказано).

Историята, която разказал, била по-странна от всичко, което били чували. Той говорил с часове, признавайки си за всичко, което бил направил с шестте студентки, майка си и нейната приятелка. Прибавяйки към тях и убийствата на своите баба и дядо, извършени преди години, той си признал общо за десет убийства. За да докаже историята си, завел детективите на местата, където бил заровил или захвърлил частите от жертвите си, които все още не били открити. Той описал как е правил секс с главите на жертвите, и казал, че обожавал усещането да притежава напълно тях и техните вещи.

По време на процеса историите му станали дори още по-лоши.

Да създадеш убиец

Едуард Емил Кемпер ІІІ е Роден в Бърбанк Калифорния на 18 декември 1948 г.,  като второто дете на Е. Е. и Кларнел Кемпер. Той имал една сестра по-голяма от него с шест години и една по-малка с две години и половина. Ед бил близък с баща си, но той се развел с Кларнел през 1957 г., когато Едмънд бил на девет години, и тя се преместила с децата си в Монтана. Раздялата била трудна за Ед и той разказва, че, за да го накара да се държи мъжки, майка му го заключвала в мазето. (По-късно той предоставя няколко различни мотиви за нейното поведение, в зависимост от това кой го интервюирал). Той мразел майка си и растял с чувството на страх и гняв, както и с фантазиите си.

Едмънд Кемпер

Едмънд Кемпер

Веднъж той убил семейната котка, поставил главата й на олтар и се почувствал могъщ, когато излъгал за случая и всички му повярвали. Той усвоил способността да показва на хората различна фасада, на която те се доверявали, без да знаят, че личният му свят е изпълнен с кошмарни фантазии. Още преди да навърши десет години той вече мислел за жените по сексуален начин. Развивал в себе си един жесток вътрешен свят.

Разказите на сестрите му също съдържат някои смущаващи спомени. Една от тях го предизвиквала да целуне една учителка, а той казал, че ако го направи, ще трябва след това да я убие. Неговата по-малка сестра си спомня, че той често е режел главите на куклите й. Майка им го затваряла в мазето, за да го държи далеч от момичетата, понеже му нямала доверие. Според самия Кемпер, очевидно инстинктите й са били правилни.

Когато бил на тринадесет години Кемпер посякъл собствената си котка с мачете и скрил останките й в килера (после майка му ги намерила). Същата година Кемпер избягал от къщи, за да отиде да живее с баща си. Когато пристигнал обаче, той разбрал, че баща му, който междувременно се бил оженил и имал друг син, не бил особено щастлив да го види. Е.Е. го приютил за известно време, но след това го изпратил обратно в Монтана. Кларнел също не го искала, тъй като се готвела да се омъжи за трети път и огромният тинейджър само щял да й се пречка. Тя решила да му опакова багажа и да го изпрати в ранчото на баба му и дядо му в Калифорния.

Точно там започва неговата кариера в убийствата.

Първите убийства

Кларнел често нападала Едмънд за липсата му на мъжественост и безполезността му, точно както се била държала и с тримата си съпрузи. Макар той да искал, тя не му позволявала да се среща с момичета от кампуса. Тя казвала, че тези девойки са твърде добри за него. Това го вбесявало и той излизал с колата и обикалял в търсене на момичетата, които не можел да има. В крайна сметка измислил как те да станат негови.

Кемпер качвал много млади жени и с всяка от тях стигал малко по-далече. Рискът го възбуждал като наркотик.

Мери Ан Пеш

Мери Ан Пеш

Всичко се променило на 7 май 1972 г., когато Кемпер решил да действа. Кларнел била уредила стикери на кампуса за колата му, което му позволявало да влиза и излиза незабелязан. В този ден той взел на стоп студентките Мери Ан Пеш и Анита Лукеза. Той искал да ги изнасили, но после решил да ги убие, за да не оставя свидетели.

Кемпер отбил от магистралата и спрял на един черен път. Момичетата усетили, че нещо не е наред. Нарочно, за да усили страха им, той им казал, че възнамерява да ги отведе в апартамента си и да ги изнасили. Той сложил белезници на Пеш на задната седалка, покрил главата й с торба и накарал Лукеза да влезе в багажника.

Анита Лукеза

Анита Лукеза

След това се опитал безуспешно да удуши и да намушка Пеш с нож. Острието се ударило в гръбнака й и не могло да проникне, но тя усетила болката и започнала диво да се съпротивлява и да се опитва да го ухапе през торбата на главата й. В крайна сметка той прерязал гърлото й и я убил. След това насочил вниманието си към Лукеза, която също убил. Сега разполагал с два трупа само за себе си.

Докато карал към Аламеда, той за малко щял да бъде заловен. Един полицай го спрял заради неизправни задни светлини. Той се държал спокойно и учтиво и се отървал само с предупреждение. Ако полицаят бил решил да направи рутинна проверка и да погледне в багажника, Кемпер щял да убие и него на място.

Неговият съквартирант го нямало и Ед знаел, че може спокойно да работи върху телата без да бъде обезпокояван. Той отнесъл труповете в апартамента си, където фотографирал разчленяването им и от време на време спирал, за да прави секс с частите от телата им.

Той поставил частите на Пеш в една торба и ги заровил в плитък гроб в планината, като се постарал да запомни мястото, за да може да го посети по-късно. Преди да захвърли главата й, заедно с тази на Лукеза, в едно дефиле, той правил секс с нея. След това продължил да качва момичета в колата си и да ги закарва живи и здрави до местоназначението им. Той дори повдигал пред пътничките си темата за убиеца на стопаджийки, като същевременно преценявал всяка от тях като потенциална жертва.

Той продължил да действа по този начин до 14 септември 1972 г.

През този ден качил в колата си Айко Коо, която се била отказала да чака автобуса и решила да пътува на стоп. Момичето изглеждало идеално за неговото следващо зловещо приключение. Той извадил оръжието си, за да й го покаже и тя изгубила ума си от страх. След това слязъл от колата, заключвайки се навън и оставяйки оръжието си вътре, за да си поиграе с нея, но тя била твърде уплашена, за да го вземе. Тази мисъл изглежда дори не минала през главата й. Вместо да сграбчи пистолета, тя се пресегнала и му отключила вратата.

Той я изнасилил и удушил, след което хвърлил тялото й в багажника. Преди да се прибере у дома и да я разчлени, той спрял да изпие няколко питиета.

В деня, след като убил Айко Коо, Кемпер трябвало да се яви пред комисия от психиатри, което било част от споразумението му за предсрочно освобождаване. Той знаел какво искат да чуят от него и се постарал да им го даде. Първият лекар говорил с него за малко и заявил, че не вижда причина Кемпер да бъде считан за опасен. Вторият даже използвал думите „нормален“ и „безопасен“. И двамата препоръчали неговото досие на непълнолетен престъпник да бъде запечатано, за да не му пречи да се превърне в добър гражданин.

Трофеите на Кемпер

Трофеите на Кемпер

Така, осем години след като убива баба си и дядо си, Кемпер отново получава свободата си. Той се чувствал повече от доволен, докато си тръгвал от съда с изчистено досие. Сега можел на спокойствие да продължи със своя експеримент. Намерил място, на което да зарови главата и ръцете на Коо и те останали неоткрити до следващия май.

Кемпер се скатавал известно време, като се задоволявал да фантазира за отнемането на животите на убитите от него жени. Той бил запазил трофеи и фотографии от зловещото си дело, които му помагали да изживява отново убийствата, но тъй като скандалите с майка му не спирали, нуждата да убива го споходила отново.

Още жертви

По-късно Кемпер обяснява мотива си за тези престъпления със своята безпомощност. Неспособността му да общува социално и сексуално. Той бил импотентен. Ед бил изплашен до смърт да не се провали във взаимоотношенията мъж-жена.

Синди Шол

Синди Шол

Той си поръчал един .22-калибров пистолет и започнал да се оглежда за хубава стопаджийка. На 7 януари 1973 г. Синди Шол приела да се качи в колата му. Той я закарал в един усамотен район и я застрелял. Ед не се интересувал от мъчения, той просто имал нужда от тяло, с което да си поиграе. Сега той отново живеел с майка си и отнесъл трупа в къщи, за да го разфасова във ваната. Ед оставил тялото при себе за през нощта и после го обезглавил и заровил главата в задния двор. Той изхвърлил частите на трупа от скалите, но те бързо изплували на морския бряг. Кемпер не се притеснявал, че могат да го проследят, защото бил извадил куршума от главата. И бил прав – никой не се усъмнил в него.

Розалинд Торп

Розалинд Торп

На 5 февруари, след поредния жесток скандал с майка си, Кемпер отново излязъл навън. Точно тогава Розалинд Торп и Алисън Лиу изчезнали от кампуса. Той първо качил Розалинд и нейното присъствие в колата подействало успокоително на Алисън, която също се качила. Мис Лиу седнала на задната седалка зад Торп. Той отбил от магистралата и намалил скоростта, отбелязвайки колко красива е местността. След това извадил пистолета си и прострелял Торп. Алисън изпаднала в паника и Ед пропуснал два пъти преди да я простреля.

Той я уцелил в слепоочието, но тя все още била жива, когато той наближил портите на университета. Там имало двама охранители, но те видели стикера на колата на Кемпер и го пуснали да мине. Двете жени били увити в одеяла и едната от тях била на предната седалка.

Алисън Лиу

Алисън Лиу

Той закарал телата в дома на майка си, където ги разчленил и обезглавил, докато майка му и съседите били наблизо. Той бил наясно, че съседите могат да минат всеки момент, да погледнат през прозореца и да видят какво прави. На следващата сутрин изхвърлил крайниците в океана и около хълмовете, а главите хвърлил на друго място.

След като убива шест жени двуметровият гигант насочва гнева си срещу своя основен дразнител: неговата майка. Кемпер се опасявал, че тя е намерила сувенирите, които той бил взимал при убийствата и се колебаел дали да избяга, или да я убие. Тя знаела как да го контролира и го карала да танцува като марионетка. Той знаел, че е на път да я убие, но изчаквал подходящия момент. Една вечер тя излязла с приятели и се върнала у дома доста почерпена. Той се опитал да поговори се нея, но тя го отпратила.

Той я изчакал да си легне и отишъл в стаята й, въоръжен с чук за вадене на гвоздеи. Пребил я до смърт с чука и отрязал главата й.  Ед използвал тялото като мишена за стрелички, знаейки, че сега вече това убийство ще бъде свързано с него.

Кемпер смятал, че две жертви наведнъж биха отклонили вниманието от него, затова поканил на гости Сали Халет. Той я удушил и я поставил гола в леглото си. Прекарал нощта с двата трупа в покритата с кръв къща и се опитал да прави секс с тялото на Халет. Освен това я обезглавил. В утрото на Великден се качил в колата на Халет и заминал. В колата пуснал радиото, надявайки се да чуе по новините дали някой е открил телата. Но липсата на новости го разочаровала. Когато след 1500 мили достигнал Пуебло, той решил сам да провокира откриването на телата. Кемпер спрял пред един обществен телефон и се обадил в полицията.

Той улеснил ченгетата максимално. Показал им къде е заровил главата на Синтия Шол в задния двор на къщата на майка му, обяснявайки, че я бил поставил там, защото знанието, че тя лежи в неговата собственост, гледайки нагоре към небето, му носело удовлетворение.

На съд

На 7 май 1973 г. Едмънд Кемпер е обвинен в осем убийства от първа степен. Неговият адвокат Джим Джаксън е същият обществен защитник, който преди това бил защитавал убийците Фрейзър и Мълин.

Едмънд Кемпер се извисява над полицаите

Едмънд Кемпер се извисява над полицаите

Неговата стратегия била Кемпер да пледира за невменяем. Това нямало да бъде лесно, имайки предвид интелигентността на Кемпер и начина, по който бил планирал и подготвял своите престъпления. Все пак, Ед някога бил диагностициран като психопат и, въпреки че по-късно бил обявен за безопасен, очевидно било, че той не е излекуван напълно.

В очакване на процеса Кемпер два пъти се опитал да се самоубие, прерязвайки китките си. Делото започнало на 23 октомври 1973 г. и тримата психиатри на обвинението го обявили за нормален. Д-р Джоуел Форт бил прегледал досието от детството на Кемпер, за да проучи диагнозата, според която тогава той е бил умствено болен. Той интервюирал Кемпер надълго и нашироко, използвайки и серум на истината, и казал пред съда, че Кемпер вероятно е прибягвал до канибализъм. Ед изглежда бил готвил и изяждал части от телата на момичетата. Въпреки това, според Форт, той е знаел какво върши при всеки един инцидент, възбуждал се е от идеята да бъде сериен убиец, и бил изцяло наясно, че това не е правилно. Калифорния се обляга на „Правилата на Макнотън„, според които обвиняемият би могъл да бъде разглеждан като невменяем, ако, поради болест или някакъв дефект, не е знаел, че онова което върши е грешно. Кемпер очевидно знаел, че убийството е нещо лошо и бил показал ясни доказателства, че е обмислял и планирал престъпленията си.

Процесът продължил повече от три седмици. Можем само да гадаем колко от ужасните му признания са били истина. Макар Кемпер да бил признал, че е прибягвал до канибализъм пред д-р Форт, по-късно той заявил, че бил казал това само, за да улесни стратегията на защитата за невменяемост.

Едмънд Кемпер в съда

Едмънд Кемпер в съда

На 8 ноември журито, в състав от шест жени и шестима мъже, заседавало в продължение на пет часа и обявило Кемпер за нормален и виновен в осем убийства от първа степен. Макар Кемпер да искал смъртна присъда, той бил съден в период, когато Върховният съд бил наложил мораториум върху смъртното наказание и всички смъртни присъди били намалени на доживотен затвор. Смъртното наказание се прилагало само за престъпления извършени след 1 януари 1974 г.

Първо Кемпер бил изпратен за оценка в Медицинския щатски затвор в Калифорния и после бил прехвърлен в затвора с максимална сигурност във Фолсъм.

В един момент той поискал да му бъде направена психохирургия, при която в мозъка му да се вкара сонда, която да убие определен участък мозъчна тъкан, и така евентуално да излекува неговата компулсивна сексуална агресия. Молбата му била отхвърлена, вероятно защото властите се страхували, че след това той ще подаде молба за освобождаване. Кемпер станал образцов затворник, но когато се изправил пред комисията по освобождаване, им казал, че не е готов да се върне в обществото.

Специалните агенти от ФБР Джон Дъглас и Робърт Реслър стават част от Отдела за анализ на поведението в Куонтико още в зората на създаването му в началото на 70-те години. В един момент им дошла идеята да посещават затворите и да интервюират прочутите убийци. Те щели да включат тази информация в базата данни за поведението и особеностите на познатите убийци, която щяла да се превърне в гръбнака на тяхното учение.

Ед Кемпер в затворническа униформа

Ед Кемпер в затворническа униформа

Те се свързали с различни видове престъпници, като масови убийци, наемни убийци и серийни убийци, събирайки данни за 118 жертви. Целта им била да съберат информация за това как се планират и извършват убийствата, какво убийците правят и мислят след това, какви фантазии имат и какво са правили преди инцидента. Едмънд Кемпер бил сред 36-мата мъже, които се съгласили да бъдат интервюирани, и Реслър разполага с история за тази среща, от която настръхват косите.

Кемпер направил своя ход в края на третото си интервю с Реслър. При двете предишни посещения Реслър имал придружител, но тъй като смятал, че вече е постигнал разбирателство с Кемпер, той решил този път да бъде сам. Двамата прекарали четири часа в една малка, заключена килия в крилото на смъртниците. Към края на разговора Реслър натиснал бутона, за да извика пазач, но никой не дошъл. Той продължил да говори, натискайки бутона, но все още никой не идвал. Кемпер усетил тревогата му и му казал да се успокои, което било последвано от думите:

„Ако сега взема да превъртя тук, май лошо ти се пише, а? Бих могъл да ти отвъртя главата и да я поставя на масата, като поздрав към пазача“.

Реслър се опитал да спечели време, давайки си вид, че има начин, по който да се защити. Накрая пазачът дошъл и Кемпер казал, че просто се е пошегувал, но от този момент нататък Реслър никога повече не влязъл при него без придружител.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

16 Коментари за “Едмънд Кемпер: Убиецът на стопаджийки”

  1. Avatarklachiankata

    Има ли на български интервюта със серийни убийци? По Експлорър преди време имаше такива документални филми,но за съжаление ги даваха късно през нощта.После ги спряха.Силно ме впечатли убедеността,с която убийците твърдяха,че са невинни и жертви на нечие отмъщение или съдебна грешка и колко лесно е да им повярваш.Те наистина изглеждат напълно нормални,дори уязвими,жертви на жестока несправедливост.И така беззащитни и безпомощни!Създателите на филма първо даваха интервюто с убиеца или убийцата и след това случая и доказателствата според които са осъдени.В повечето случаи е невъзможно да се съгласиш,че човека насреща е със сериозни психически отклонения и е извършил всичко онова,в което го обвиняват.

  2. Avatarklachiankata

    Поне докато го слушаш и гледаш.

  3. AvatarСилвия

    За съжаление, аз лично не мога да намеря такива – търсила съм в торент сайтовете, youtube, vbox7 и т.н. Преди време бях започнала да превеждам един филм за Хенри Лий Лукас, но се отказах на втората част, защото трябваше да правя субтитрите по слух, което си е голяма занимавка. Това са двете части:
    http://www.youtube.com/watch?v=VtzIbRA0lsA
    http://www.youtube.com/watch?v=iqdXhD5Jsis&feature=related
    Ще трябва да ги довърша някой ден:)

  4. AvatarDiscip

    Какво не можете да намерите интервюта ли? отворете гугъл :) има 1 култуво с Дамър, където говори за канибализъм и си личи как му се пълни устата със слюнка хаха.
    ето последното интервю на един от най-големите
    http://cbs2chicago.com/vault/John.Wayne.Gacy.2.337100.html
    ако не ме мързи като се прибера ще дам още линкове, записани са ми на другият комп. Имам 3 гига само документални филми и интервюта имам 1 с Реслър записи от личният му архив с Гейси и Дамър ама трябва да го разбия на части и да го кача, проблема е че ме мързи ужасно това ми е и основният проблем в живота :) .

  5. AvatarСилвия

    Става въпрос за преведени на български интервюта и филми, иначе знам че има хиляди. Проблемът е, че и мен, като теб, много ме мързи, иначе бих превела някое и друго филмче. Ако имаш нещо на български много ще ти се зарадвам:)

  6. AvatarDiscip

    Имам и преведени ама незнам за какво са ти английски нали знаеш? От документалните имам „Робърт Реслър – човекът, живеещ с чудовища“, имам и много филми със суб „М“, „Helter Skelter“ /суб са за 1 сд а филма ми е с 2 трябва да се оправи имам тайминга за 2/, „Monster“, „Ed Gein: The Butcher of Plainfield“, „Dahmer“ /изключително тъп филм/, „Гражданинът Х“, „Евиленко“, „Бънди“ /“Гейси“ и „Хенри“ сръбски суб ама се разбира/. Имам още много филми, въпреки че повечето са зле, докато Роб Зомби не се захване няма да излезе читав филм.

  7. AvatarСилвия

    Имам предвид само документални филми или интервюта с бг превод, които да пусна да се гледат тук на сайта. Това с Робърт Реслър го има в youtube, ако имаш субс за него и ми ги пратиш, аз ще ги наглася към филма и ще го пусна тук да го гледат хората, които не разбират английски:)

  8. AvatarDiscip

    Субтитрите за филма с Робърт Реслър са вградени понеже съм го свалял от ТВ, не съм го конвертирал или цепил на части и е 1 гб. Отделно имам на текст последното интервю на Бънди, което ако се преведе може да се вкара като суб понеже някъде го имах с картина. Ако те интересува ми прати скайп на лична във фейсбук.

  9. AvatarHanna Montana

    Бях детайлно запозната със този случай от прекрасната книга на Джон Дъглас “Ловец на мозъци“.Знам колко болно и извратено чудовище е Ед Кемпър и Бога ми такива като него заслужават смърт.

  10. AvatarSecret

    Искам да попитам защо на последната снимка на Кемпер от статията той има белезници на затворническата си униформа? Струва ми се странно.

  11. AvatarСилвия

    Хм, странно е наистина. Не бях обърнала внимание на това. Предполагам, че са някакъв сувенир, изглеждат доста малки. Иначе пуснах въпроса в един чужд форум, може там някой да знае отговора.

  12. AvatarSecret

    Благодаря , Силвия , и да ни информираш после :)

  13. Avatarиванов

    белезниците са му захванати за униформата
    при някой случай (най-вероятно при разпит или водене на някъде) – му се слагат белезниците и така държи ръцете си до тялото и не може да направи нищо с тях

  14. AvatarЧерешката

    Живо ли е още това чудовище? Явно е че присъдата е била доживот, но дали още диша – някой знае ли?

  15. AvatarSorrow

    След ареста си Ед Кемпър е бил въдворен в психиатрична клиника в Атаскадеро,където както се чете в статията по-горе той често е бил посещаван от агенти на ФБР,които са извършвали наблюдения над него навярно заради високото му IQ.
    В настоящият момент Кемпър излежава доживотната си присъда във друго психиатрично изправително заведение в Калифорния,Вакъвил.
    През 2007 година той е имал възможност да подаде жалба до съда с молба за освобождаване,но съдът в Калифорния отхвърля молбата му.
    Тази година е следващият му шанс да кандидатсва за помилване пред щатският съд в Калифорния.

  16. Avatarsplatterhouse

    Много серийни убийци на този свят, но аз поне не знам сред тези по-известните някой да е посягал на свойте близки. Дори на против- Фиш е гледал майка си. Гледал е и се е грижел превъзходно за 6-те си деца.

    Дамър също е с отлични чувства към баща си. Не посяга и на никой от членовете на семейството си.

    Даже и Джон Уейн Гейси обичал силно своя баща насилник.

    Докато Кампер си е един скапан лиглю – убил баба си, убил дядо си. Години по-късно убил и майка си.
    Айде, макар и крайно да убие майка си тя го е тормозела. Имам познат, който уби баща си поради същите причини – тормоз. Ма защо тоя Кампер е намерил за отдушник да унищожава хора, които по никакъв начин не са му сторили нищо. Просто жалка картинка.
    Имам „любимци“ сред серийните екзекутори и измежду тези, които споменах по-горе + Марсел Петю и др., които са ми интерсни, като персони и удивителни по свойте схващания за света и начин на възприятия и мислене. Но специално Кампер е слабохарактерен дебил, лиглю и нищо повече.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarsplatterhouseМормонският култ на Ървил... { " Едно от изкривените вярвания на Ървил било, че Дева... } –
  • User AvatarsplatterhouseМормонският култ на Ървил... { "Ървил умира в затвора на 16 август 1981 г. от... } –
  • User AvatarТаняОксана Макар: Момичето, което... { Да, определено съм съгласна със горния коментар, че тези изроди... } –
  • User AvatarsplatterhouseКакво ги кара да... { Пф, определено днеска ми гръмна главата да попивам от тоя... } –
  • User AvatarsplatterhouseЕдмънд Кемпер: Убиецът на... { Много серийни убийци на този свят, но аз поне не... } –
  • User AvatarsplatterhouseАлбърт Фиш: Върколакът от... { Браво, Силвия, работата ти ме радва много. Чуденсе начин на... } –