Едмънд Кемпер: Убиеца на стопаджийки

Едмънд Кемпер: Убиеца на стопаджийки

Серийният убиец Едмънд Емил Кемпер е роден на 18 декември 1948 г. в Бърбанк, Калифорния. През 70-те години той убива шест млади колежанки. Освен тези момичета Кемпер убива и няколко членове на своето семейство, както и една семейна приятелка. Кемпер извършва престъпленията си по същото време, когато в този район се подвизават и двама други серийни убийци – Джон Линли Фрейзър и Хърбърт Мълин. Поради този факт окръг Санта Круз става известен като „Столицата на смъртта“, а Едуард Кемпер е кръстен от пресата „Убиеца на студентки“.

„Когато видя красиво момиче да ходи по улицата, през ума ми минават две неща: част от мен иска да я заведа у дома, да бъда мил и да се държа добре с нея; другата част обаче се чуди как ли би изглеждала главата й, набучена на пръчка.” – Ед Кемпер

Бомба със закъснител

Бабата на Кемпер като млада
Бабата на Кемпер като млада

На 27 август 1964 г. 15-годишният Едмънд Кемпер прекарвал училищната си ваканция в ранчото на своите баба и дядо в Норт Форк, Калифорния. Той не бил щастлив от този факт. Стеснителният и необщителен Ед вече се извисявал на ръст цели 1,90 м и хората обикновено гледали да се отърват от компанията му. Той израснал объркан и гневен и по-късно сам се описва като ходеща бомба със закъснител.

Кемпер не харесвал начина, по който майка му се отнасяла към него, а баба му била също толкова лоша. Двете винаги го командвали и му казвали какво да прави. Таял фантазии, в които ги обезобразява и убива. И не само тях: като дете, Кемпер си мечтаел всички хора по света да умрат, като той самият искал да избие много от тях. Момчето обичало да измъчва котки. Веднъж погребал една, но след това я изровил, отрязал главата й и я забучил на пръчка.

В този августовски следобед той се скарал в кухнята със своята 66-годишна баба Мод. Кемпер бил пренесъл гнева, който изпитвал към майка си, върху своята баба, така че нямал нужда от особено сериозен повод, за да реагира. Вбесен, той грабнал пушка и когато Мод го предупредила да не стреля по птиците, се обърнал и стрелял в нея. Уцелил я в главата и след това я прострелял още два пъти в гърба. Според някои източници я бил намушкал многократно с нож. Неговото първо убийство било импулсивно – по-скоро безразсъдно действие, отколкото планиран инцидент. Но сега се налагало да скрие случилото се от дядо си. Едрото момче с лекота замъкнало трупа на баба си в спалнята.

Дядото на Кемпер като млад
Дядото на Кемпер като млад

Тогава дядо му, който също се казвал Едмънд, се прибрал. Старецът бил на 72 години и точно той бил подарил на Едмънд въпросната пушка .22-кал за Коледа. Едмънд чул, че колата на дядо му спира отвън. Отишъл до прозореца и взел решение да довърши това, което бил започнал. Когато старецът излязъл от колата, Едмънд вдигнал пушката си и го застрелял. След това скрил тялото му в гаража.

Не знаейки какво друго да стори, той се обадил на майка си в Монтана и й казал какво е направил. Майка му Кларнел го накарала да извика полицията. Внезапно си спомнила си за предупреждението, което някога била отправила към биологичния баща на Едмънд, чийто родители сега били мъртви. Тя му била казала да не се изненадва, ако някой ден момчето ги убие.

Кемпер се обадил в полицията и те дошли в ранчото да го арестуват. Той спокойно ги чакал на портата. При последвалия разпит Кемпер заявил на полицаите, че бил застрелял баба си, за да види как ще се почувства. Обяснил, че бил убил дядо си, за да му спести откритието, че внукът му е убил собствената си баба.

За калифорнийската полиция било непонятно как едно дете би могло да извърши подобно нещо. Той бил изпратен за психиатрична оценка и му била поставена диагнозата параноидна шизофрения. Установило се също така, че нивото му на интелигентност е на косъм от гениалността. Вместо да го пратят в детски изправителен център, се озовал в щатската болница за криминално проявени душевно болни в Атаскадеро. С помощта на майка му бил освободен от там на 21-годишна възраст.

Точно след като излязъл от Атаскадеро градът, който щял да се превърне в негов нов дом, попаднал на първите страници на вестниците в цялата страна.

Столицата на смъртта

Крайморският град Санта Круз лежи на тихоокеанския бряг на юг от Сан Франциско. Градът е заобиколен от планини, океан и надвиснали секвои и представлява туристическа Мека и престижно място за живеене. В началото на 70-те години, когато започнали убийствата, жителите на града вече били изнервени от прииждащите хипита, появили се благодарение на новооткрития кампус на Калифорнийския университет в района. Градът се изпълнил с млади хора, но не всички от тях били приветствани от местните.

Джон Линли Фрейзър
Джон Линли Фрейзър

В края на 1970 г. Джон Линли Фрейзър убил петима души – семейство Охта и секретарката на д-р Охта. Целта му била да спре научния прогрес, който според него разрушавал природата. Този хипи екстремист бил диагностициран с параноидна шизофрения, но въпреки това бил обявен за нормален и осъден. Това се дължало отчасти на факта, че предишната година Чарлз Менсън и неговото семейство били проникнали по подобен начин в дома на Роман Полански, където убили неговата бременна съпруга Шарън Тейт и нейните гости.

След това, в края на 1972 и началото на 1973 г., в Санта Круз се случила още една ужасяваща поредица от убийства. Сред жертвите имало четирима лагеруващи, свещеник, мъж, копаещ в градината си, младо момиче и майка с две деца.

Хърбърт Мълин
Хърбърт Мълин

В крайна сметка полицията заловила убиеца – 25-годишният Хърбърт Мълин. Някога той бил хоспитализиран и обявен за опасен, но въпреки това бил освободен при условие, че ще си взима лекарствата. Скоро спрял да го прави и започнал да чува глас, който го карал да убива. Мълин вярвал, че има мисия да спаси хората в Калифорния от супер земетресение, което щяло да потопи целия щат в океана. Убивал с помощта на нож, пистолет или бейзболна бухалка, докато накрая не бил заловен от полицията. Той също получил диагноза параноидна шизофрения и въпреки това бил обявен за нормален и осъден за десет убийства.

Още преди това през май 1972 г. започнали да изчезват жени, пътуващи на стоп. В опит да успокоят обществената паника, властите се опитали да припишат тези изчезвания на Мълин, но скоро се оказало, че това е съвсем друг човек.

Кларнел Кемпер
Кларнел Кемпер

Престъпленията на Едмънд Кемпер започнали преди тези на Мълин и спрели след неговите. Техен катализатор била майка му, която постоянно му натяквала и го унижавала. Когато бил освободен от Атаскадеро през 1969 г., психиатрите препоръчали да не бъде пращан при майка си, понеже това би могло да породи у него желание за още насилие. Но изглежда никой не следял за тези неща. Тъй като нямал друг начин да се издържа, Кемпер се преместил у Карнел и тя започнала да го гълчи наново.

Тя била напуснала третия си съпруг и била започнала работа като асистент-администратор в новия университет в Санта Круз. Майка и син се преместили да живеят в къща-близнак на улица „Орд Драйв“ в Аптос. Често се карали и съседите чували скандалите им. Кемпер посещавал обществен колеж, където се справял добре, но си мечтаел някой ден да постъпи в полицейска академия. Когато разбрал, че е твърде висок на ръст за полицай, започнал да се утешава като се мотаел на местата, където се събирали полицаите и слушал историите им. Те го познавали като Големия Ед и го смятали за учтив младеж. Гласът му бил мек, обноските възпитани, а говорът му интелигентен и изразителен. Негов идол бил Джон Уейн и всеки знаел това.

Той работил на няколко места, докато накрая не попаднал в Магистралната служба на Калифорния. Спестил достатъчно пари, изнесъл се от дома на майка си и отишъл на север в Аламеда, където споделял апартамент с един приятел. Парите му обаче често свършвали и той се връщал отново при Кларнел. Кемпер си купил мотор, но претърпял с него два инцидента, като от единия получил обезщетение на стойност 15 000 долара. С тези пари си купил жълт форд „Галакси“ и започнал да обикаля с него района. Ед забелязал, че доста млади жени пътуват на стоп – това бил популярен начин за придвижване сред студентите от Западния бряг в онези дни. Оглеждайки ги, започнал да си мисли за нещата, които би могъл да им причини. Тихо, той приготвил колата за своя план, слагайки в багажника найлонови чували, ножове, одеяло и белезници. Сега трябвало само да чака подходящия случай. За известен период само качвал момичетата и след това ги пускал. По негови изчисления бил качил около 150 стопаджийки, всяка от които би могла да бъде избрана за неговия план. Най-накрая попаднал на своята идеална жертва.

Научи повече за:   Уейн Уилямс и убийствата на деца в Атланта

Страшни времена

На 7 май 1972 г. Мери Ан Пеш и Анита Лукеза пътували на стоп от щатския колеж във Фресно, за да се видят с приятели в университета във Станфорд. Когато момичетата така и не пристигнали, семействата им се обадили в полицията. Но в онези дни бегълките били толкова често срещано явление, че властите не обърнали особено внимание на случая.

Тогава, на 15 август, в планините били открити останки от женска глава, която била идентифицирана като тази на Пеш. Други останки не били намерени, но се предполагало, че и двете момичета са убити.

Айко Коо
Айко Коо

На 4 септември изчезнала студентката по танци Айко Коо, която пътувала на стоп от Бъркли. На 13 октомври серията от убийства на Хърбърт Мълин започнала да привлича вниманието на хората и в началото на 1973 г. изчезнала 18-годишната Синди Шол, която пътувала към обществения колеж „Кабрило“. По пътя била спряла в дома на своя приятелка. Някой я забелязал как се качва в някаква кола преди да изчезне. След по-малко от два дни на една скала, надвесена над Тихия океан, били открити отсечени ръце и крака. После океанът изхвърлил на брега горната част от торс, който бил идентифициран чрез рентгенова снимка на белите дробове като този на Шол. Впоследствие се появила и долната част на торса. Сърфист намерил лявата й китка, от която можели да бъдат снети отпечатъци, но главата и дясната й китка не били открити. Вестниците започнали да пишат за „Секача“ и „Касапина“.

На 25 януари две местни семейства били застреляни в домовете си. Скоро след това четирима млади мъже, които лагерували на къмпинг, били застреляни от упор в главите.

На 5 февруари изчезнали още две момичета: Розалинд Торп и Алис Лиу. На 13 февруари очевидец се обадил в полицията, за да съобщи за застрелян в градината си мъж. Скоро след това Хърбърт Мълин бил арестуван. Той бил свързан с повечето от стрелбите, но не и с убийствата на Синди Шол и Мери Ан Пеш, нито с изчезването на останалите стопаджийки. Отвличането и разчленяването не били част от неговия модел на действие.

Според полицията обезглавяването и разчленяването били извършени от някого с частични или дори професионални умения. Телата били поставяни под наклон, така че главата да е по-ниско от краката, за да може да се източи кръвта, което правело разфасоването по-лесно. Смятало се, че една или повече от жертвите са били държани в плен за известен период от време преди да бъдат убити. Ахилесовото сухожилие на Синтия Шол било прерязано.

На 4 март двама стопаджии се натъкнали на човешки череп и челюст недалеч от магистрала 1 в окръг Сан Матео. Костите не били от един и същи човек. Полицията претърсила района и открила още един череп, който си пасвал с челюстта, което означавало, че става въпрос за две жертви, убити близо една до друга. Прегледали докладите за изчезнали стопаджийки и идентифицирали останките на Розалинд Торп и Алис Лиу. Лиу била застреляна два пъти в главата, а Торп веднъж.

Властите били в безизходица. Районът се бил превърнал в развъдник на убийства и изчезнали млади жени. Тогава се случило нещо неочаквано. Убиецът на студентки се свързал с полицията.

Обаждането

На 23 април 1973 г. полицията в Санта Круз получила обаждане, на което не можела да повярва. То било направено от телефонна кабина в Пуебло, щата Колорадо, от 24-годишния мъж, с когото полицаите били пили, яли и говорили с часове: Големия Ед или Едмънд Кемпер. Сега той им казвал, че е извършил убийство – всъщност две убийства преди четири дни и след това още няколко. На Разпети петък бил убил майка си Кларнел Страндбърг. След това бил отишъл да пие със своите приятели ченгетата. После се върнал и поканил на вечеря приятелката на майка си Сара Сали Халет. Когато пристигнала, я убил и отрязал главата й. Двете тела били натъпкани в дрешниците в дома на майка му.

Кемпер обяснил, че след убийствата е шофирал в продължение на няколко дни, като бил зарязал колата си и бил наел зелен шевролет „Импала“. Изброил още половин дузина убийства на студентки. Ед искал някой да дойде да го прибере. В колата си държал три оръжия и муниции, които го плашели, и искал да се предаде.

Изнасянето на телата от дома на Кемпер
Изнасянето на телата от дома на Кемпер

Офицерът, приел обаждането, обаче помислил, че това е шега. Предложил на младежа да се обади отново по-късно. Кемпер го направил, но и този път не успял да убеди човека отсреща, че трябва да го приеме сериозно. Полицаите го познавали и решили, че си прави някакъв майтап с тях. Продължил да се обажда и най-накрая успял да убеди един от тях да отиде и да провери къщата на майка му. Кемпер казал, че полицай на име сержант Алуфи е идвал в дома на майка му преди не много време, за да конфискува револвера .44 калибър, който Кемпер си бил купил. Алуфи щял да знае.

Сержант Алуфи отишъл в къщата сам. Когато влязъл, бил блъснат от миризмата на разложение. Отворил килера и видял там кръв и коса, което го накарало незабавно да обезопаси местопрестъплението и да извика детективите и съдебния лекар. За тяхна изненада намерили двете тела, точно както ги бил описал Кемпер. И двете жени били обезглавени, а Кларнел била пребита и очевидно била използвана като мишена за дартс. Езикът и ларинксът й били отрязани и хвърлени в боклука.

Сега детективите разбрали защо Убиеца на студентки им се е изплъзвал толкова дълго. Кемпер бил слушал историите им, знаел за стратегиите им и плановете им да го заловят и така бил в състояние да ги надхитри и залъже. Не приличал на убиец. Кемпер се бил научил да кара хората да се чувстват в безопасност около него и така вероятно безпроблемно е вкарвал момичета в колата си, макар студентите да били предупредени за опасността от пътуването на стоп.

Задържаният Ед Кемпер
Задържаният Ед Кемпер

Окръжният прокурор Питър Чанг и група детективи пропътували през три щата, за да приберат Кемпер от ареста, в който бил вкаран от местната полиция. Заварили го да ги чака тих и спокоен. Изглежда осъзнавал, че е опасен и неспособен да се контролира, и разбирал, че трябва да бъде затворен. Имал желание да говори и на два пъти отхвърлял правото си на адвокат (макар по-късно да твърдял, че е искал адвокат, но му било отказано).

Историята, която разказал, била по-странна от всичко, което били чували. Говорил с часове, признавайки си за всичко, което бил направил с шестте студентки, майка си и нейната приятелка. Прибавяйки към тях и убийствата на своите баба и дядо, извършени преди години, той си признал общо за десет убийства. За да докаже историята си, завел детективите на местата, където бил заровил или захвърлил частите от жертвите си, които все още не били открити. Описал как е правил секс с главите на жертвите и казал, че обожавал усещането да притежава напълно тях и техните вещи.

По време на процеса историите му станали дори още по-зловещи.

Да създадеш убиец

Едуард Емил Кемпер ІІІ е роден в Бърбанк, Калифорния, на 18 декември 1948 г.,  като второто дете на Е. Е. и Кларнел Кемпер. Той имал една сестра по-голяма от него с шест години и една по-малка с две години и половина. Ед бил близък с баща си, но той се развел с Кларнел през 1957 г., когато Едмънд бил на девет години, и тя се преместила с децата си в Монтана. Раздялата била трудна за Ед и той разказва, че, за да го накара да се държи мъжки, майка му го заключвала в мазето. (По-късно предоставил няколко различни мотиви за нейното поведение, в зависимост от това кой го интервюирал). Ед мразел майка си и растял с чувството на страх и гняв, както и с фантазиите си.

Научи повече за:   Джон Кристи: Шепнещия удушвач от Нотинг Хил
Едмънд Кемпер
Едмънд Кемпер

Веднъж убил семейната котка, поставил главата й на олтар и се почувствал могъщ, когато излъгал за случая и всички му повярвали. Усвоил способността да показва на хората различна фасада, на която се доверявали, без да знаят, че личният му свят е изпълнен с кошмарни фантазии. Още преди да навърши десет години, вече мислел за жените по сексуален начин. Развивал в себе си жесток вътрешен свят.

Разказите на сестрите му също съдържат някои смущаващи спомени. Една от тях го предизвикала да целуне учителката си, а той казал, че ако го направи, ще трябва след това да я убие. Неговата по-малка сестра си спомня, че често е режел главите на куклите й. Майка им го затваряла в мазето, за да го държи далеч от момичетата, понеже му нямала доверие. Според самия Кемпер очевидно инстинктите й са били правилни.

Когато бил на 13 години Кемпер посякъл собствената си котка с мачете и скрил останките й в килера (после майка му ги намерила). Същата година избягал от къщи, за да отиде да живее с баща си. Когато пристигнал обаче разбрал, че баща му, който междувременно се бил оженил и имал друг син, не бил особено щастлив да го види. Е.Е. го приютил за известно време, но след това го изпратил обратно в Монтана. Кларнел също не го искала, тъй като се готвела да се омъжи за трети път и огромният тийнейджър само щял да й се пречка. Решила да му опакова багажа и да го изпрати в ранчото на баба му и дядо му в Калифорния.

Точно там започнала неговата кариера в убийствата.

Първите убийства

Кларнел често нападала Едмънд за липсата му на мъжественост и безполезността му, точно както се била държала и с тримата си съпрузи. Макар да искал, тя не му позволявала да се среща със студентките от кампуса. Казвала, че тези девойки са твърде добри за него. Това го вбесявало и той излизал с колата и обикалял в търсене на момичетата, които не можел да има. В крайна сметка измислил как да станат негови.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Кемпер качвал много млади жени и с всяка от тях стигал малко по-далече. Рискът го възбуждал като наркотик.

Мери Ан Пеш
Мери Ан Пеш

Всичко се променило на 7 май 1972 г., когато Кемпер решил да действа. Кларнел била уредила стикери на кампуса за колата му, което му позволявало да влиза и излиза незабелязан. В този ден той взел на стоп студентките Мери Ан Пеш и Анита Лукеза. Искал само да ги изнасили, но после решил да ги убие, за да не оставя свидетели.

Кемпер отбил от магистралата и спрял на един черен път. Момичетата усетили, че нещо не е наред. Нарочно, за да усили страха им, той им казал, че възнамерява да ги отведе в апартамента си и да ги изнасили. Сложил белезници на Пеш на задната седалка, покрил главата й с торба и накарал Лукеза да влезе в багажника.

Анита Лукеза
Анита Лукеза

След това се опитал безуспешно да удуши и да намушка Пеш с нож. Острието се ударило в гръбнака й и не могло да проникне, но тя усетила болката и започнала диво да се съпротивлява и да се опитва да го ухапе през торбата на главата й. В крайна сметка той прерязал гърлото й и я убил. След това насочил вниманието си към Лукеза, която също убил. Сега разполагал с два трупа само за себе си.

Докато карал към Аламеда, за малко щял да бъде заловен. Един полицай го спрял заради неизправни задни светлини. Той се държал спокойно и учтиво и се отървал само с предупреждение. Ако полицаят бил решил да направи рутинна проверка и да погледне в багажника, Кемпер щял да убие и него на място.

Неговият съквартирант го нямало и Ед знаел, че може спокойно да работи върху телата без да бъде обезпокояван. Отнесъл труповете в апартамента си, където фотографирал разчленяването им и от време на време спирал, за да прави секс с частите от телата им.

Поставил частите на Пеш в торба и ги заровил в плитък гроб в планината, като се постарал да запомни мястото, за да може да го посети по-късно. Преди да захвърли главата й, заедно с тази на Лукеза, в едно дефиле, правил секс с нея. След това продължил да качва момичета в колата си и да ги закарва живи и здрави до местоназначението им. Дори повдигал пред пътничките си темата за убиеца на стопаджийки, като същевременно преценявал всяка от тях като потенциална жертва.

Продължил да действа по този начин до 14 септември 1972 г.

В този ден качил в колата си Айко Коо, която се била отказала да чака автобуса и решила да пътува на стоп. Момичето изглеждало идеално за неговото следващо зловещо приключение. Извадил оръжието си, за да й го покаже и тя изгубила ума си от страх. След това слязъл от колата, заключвайки се навън и оставяйки оръжието си вътре, за да си поиграе с нея, но тя била твърде уплашена, за да го вземе. Тази мисъл изглежда дори не минала през главата й. Вместо да сграбчи пистолета, тя се пресегнала и му отключила вратата.

Той я изнасилил и удушил, след което хвърлил тялото й в багажника. Преди да се прибере у дома и да я разчлени, спрял да изпие няколко питиета.

В деня след като убил Айко Коо, Кемпер трябвало да се яви пред комисия от психиатри, което било част от споразумението му за предсрочно освобождаване. Знаел какво искат да чуят от него и се постарал да им го даде. Първият лекар говорил с него за малко и заявил, че не вижда причина Кемпер да бъде считан за опасен. Вторият даже използвал думите „нормален“ и „безопасен“. И двамата препоръчали неговото досие на непълнолетен престъпник да бъде запечатано, за да не му пречи да се превърне в добър гражданин.

Трофеите на Кемпер
Трофеите на Кемпер

Така, осем години след като убил баба си и дядо си, Кемпер отново получил свободата си. Чувствал се повече от доволен, докато си тръгвал от съда с изчистено досие. Сега можел на спокойствие да продължи със своя експеримент. Намерил място, на което да зарови главата и ръцете на Коо, и те останали неоткрити до следващия месец май.

Кемпер се скатавал известно време, като се задоволявал да фантазира за отнемането на животите на убитите от него жени. Той бил запазил трофеи и фотографии от зловещото си дело, които му помагали да изживява отново убийствата, но тъй като скандалите с майка му не спирали, нуждата да убива го споходила отново.

Още жертви

По-късно Кемпер обяснява мотива си за тези престъпления със своята безпомощност. Неспособността му да общува социално и сексуално. Той бил импотентен. Ед бил изплашен до смърт да не се провали във взаимоотношенията мъж-жена.

Синди Шол
Синди Шол

Купил си пистолет .22 калибър и започнал да се оглежда за хубава стопаджийка. На 7 януари 1973 г. Синди Шол приела да се качи в колата му. Закарал я в усамотена местност и я застрелял. Ед не се интересувал от мъчения, просто имал нужда от тяло, с което да си поиграе. Сега отново живеел с майка си и отнесъл трупа вкъщи, за да го разфасова във ваната. Ед оставил тялото при себе за през нощта и после го обезглавил и заровил главата в задния двор. Изхвърлил частите на трупа от скалите, но те бързо изплували на морския бряг. Кемпер не се притеснявал, че могат да го проследят, защото бил извадил куршума от главата. И бил прав – никой не се усъмнил в него.

Розалинд Торп
Розалинд Торп

На 5 февруари, след поредния жесток скандал с майка си, Кемпер отново излязъл навън. Точно тогава Розалинд Торп и Алисън Лиу изчезнали от кампуса. Първо качил Розалинд и нейното присъствие в колата подействало успокоително на Алисън, която също се качила. Г-ца Лиу седнала на задната седалка зад Торп. Ед отбил от магистралата и намалил скоростта, отбелязвайки колко красива е местността. След това извадил пистолета си и прострелял Торп. Алисън изпаднала в паника и Ед пропуснал два пъти преди да я простреля.

Научи повече за:   Фредерик Дийминг: Уиндзорския убиец

Уцелил я в слепоочието, но тя все още била жива, когато наближил портите на университета. Там имало двама охранители, но те видели стикера на колата на Кемпер и го пуснали да мине. Двете жени били увити в одеяла, а едната от тях била на предната седалка.

Алисън Лиу
Алисън Лиу

Закарал телата в дома на майка си, където ги разчленил и обезглавил, докато майка му и съседите били наблизо. Ед бил наясно, че съседите могат да минат всеки момент, да погледнат през прозореца и да видят какво прави. На следващата сутрин изхвърлил крайниците в океана и около хълмовете, а главите хвърлил на друго място.

След като убил шест жени, двуметровият гигант насочил гнева си към своя основен дразнител: неговата майка. Кемпер се опасявал, че тя е намерила сувенирите, които бил взимал при убийствата и се колебаел дали да избяга, или да я убие. Тя знаела как да го контролира и го карала да танцува като марионетка. Знаел, че е на път да я убие, но изчаквал подходящия момент. Една вечер тя излязла с приятели и се върнала у дома доста почерпена. Ед се опитал да поговори се нея, но тя го отпратила.

Той я изчакал да си легне и отишъл в стаята й, въоръжен с чук за вадене на гвоздеи. Пребил я до смърт с чука и отрязал главата й.  Ед използвал тялото като мишена за стрелички, знаейки, че сега вече това убийство ще бъде свързано с него.

Кемпер смятал, че две жертви наведнъж биха отклонили вниманието от него, затова поканил на гости Сали Халет. Удушил я и я поставил гола в леглото си. Прекарал нощта с двата трупа в покритата с кръв къща и се опитал да прави секс с тялото на Халет. Освен това я обезглавил. В утрото на Великден се качил в колата на Халет и заминал. Пуснал радиото, надявайки се да чуе по новините дали някой е открил телата. Но липсата на новости го разочаровала. Когато след 2 400 км достигнал Пуебло, решил сам да провокира откриването на телата. Кемпер спрял пред обществен телефон и се обадил в полицията.

Той улеснил ченгетата максимално. Показал им къде е заровил главата на Синтия Шол в задния двор на къщата на майка му, обяснявайки, че я бил поставил там, защото знанието, че тя лежи там, гледайки нагоре към небето, му носело удовлетворение.

На съд

На 7 май 1973 г. Едмънд Кемпер бил обвинен в осем предумишлени убийства. Неговият адвокат Джим Джаксън бил същият обществен защитник, който преди това бил защитавал убийците Фрейзър и Мълин.

Едмънд Кемпер се извисява над полицаите
Едмънд Кемпер се извисява над полицаите

Неговата стратегия била Кемпер да пледира за невменяем. Това нямало да бъде лесно, имайки предвид интелигентността на Кемпер и начина, по който бил планирал и подготвял своите престъпления. Все пак Ед някога бил диагностициран като психопат и въпреки че по-късно бил обявен за безопасен, очевидно било, че не е излекуван напълно.

В очакване на процеса Кемпер два пъти се опитал да се самоубие, прерязвайки китките си. Делото започнало на 23 октомври 1973 г. и тримата психиатри на обвинението го обявили за нормален. Д-р Джоуел Форт бил прегледал досието от детството на Кемпер, за да проучи диагнозата, според която тогава той е бил умствено болен. Интервюирал го надълго и нашироко, използвайки и серум на истината, и казал пред съда, че Кемпер вероятно е прибягвал до канибализъм. Ед изглежда бил готвил и изяждал части от телата на момичетата. Въпреки това според Форт той е знаел какво върши при всеки един инцидент, възбуждал се е от идеята да бъде сериен убиец и бил изцяло наясно, че това не е правилно. Щатът Калифорния се обляга на „Правилата на Макнотън„, според които обвиняемият би могъл да бъде разглеждан като невменяем, ако поради болест или някакъв дефект не е знаел, че онова което върши е грешно. Кемпер очевидно знаел, че убийството е нещо лошо и бил показал ясни доказателства, че е обмислял и планирал престъпленията си.

Процесът продължил повече от три седмици. Можем само да гадаем колко от ужасните му признания са били истина. Макар Кемпер да бил признал, че е прибягвал до канибализъм пред д-р Форт, по-късно заявил, че бил казал това, само за да улесни стратегията на защитата за невменяемост.

Едмънд Кемпер в съда
Едмънд Кемпер в съда

На 8 ноември съдебното жури, в състав от шест жени и шестима мъже, заседавало в продължение на пет часа и обявило Кемпер за нормален и виновен в осем предумишлени убийства. Макар да искал смъртна присъда, Ед бил съден в период, когато Върховният съд бил наложил мораториум върху смъртното наказание и всички смъртни присъди били намалени на доживотен затвор. Смъртното наказание се прилагало само за престъпления, извършени след 1 януари 1974 г.

Първо Кемпер бил изпратен за оценка в Медицинския щатски затвор в Калифорния и после бил прехвърлен в затвора с максимална сигурност във Фолсъм.

В един момент той поискал да му бъде направена психохирургия, при която в мозъка се вкарва сонда, която убива определен участък от мозъчната тъкан и така евентуално лекува компулсивната сексуална агресия. Молбата му била отхвърлена, вероятно защото властите се страхували, че след това ще подаде молба за освобождаване. Кемпер станал образцов затворник, но когато се изправил пред комисията по освобождаване, им казал, че не е готов да се върне в обществото.

Специалните агенти от ФБР Джон Дъглас и Робърт Реслър стават част от Отдела за анализ на поведението в Куонтико още в зората на създаването му в началото на 70-те години. В един момент им дошла идеята да посещават затворите и да интервюират прочутите убийци. Щели да включат тази информация в базата данни за поведението и особеностите на познатите убийци, която щяла да се превърне в гръбнака на тяхното учение.

Ед Кемпер в затворническа униформа
Ед Кемпер в затворническа униформа

Те се свързали с различни видове престъпници, като масови убийци, наемни убийци и серийни убийци, събирайки данни за 118 жертви. Целта им била да съберат информация за това как се планират и извършват убийствата, какво убийците правят и мислят след това, какви фантазии имат и какво са правили преди инцидента. Едмънд Кемпер бил сред 36-мата мъже, които се съгласили да бъдат интервюирани, и Робърт Реслър разполага с история за тази среща, от която настръхват косите.

Кемпер направил своя ход в края на третото си интервю с Реслър. При двете предишни посещения Реслър имал придружител, но тъй като смятал, че вече е постигнал разбирателство с Кемпер, решил този път да бъде сам. Двамата прекарали четири часа в малка, заключена килия в крилото на смъртниците. Към края на разговора Реслър натиснал бутона, за да извика пазач, но никой не дошъл. Продължил да говори, натискайки бутона, но все още никой не идвал. Кемпер усетил тревогата му и му казал да се успокои, което било последвано от думите:

„Ако сега взема да превъртя тук, май лошо ти се пише, а? Бих могъл да ти отвъртя главата и да я поставя на масата, като поздрав към пазача“.

Реслър се опитал да спечели време, давайки си вид, че има начин, по който да се защити. Накрая пазачът дошъл и Кемпер казал, че просто се е пошегувал, но от този момент нататък Реслър никога повече не влязъл при него без придружител.

През 2017 г. Ед Кемпер получил отказ на молбата си за предсрочно освобождаване. Следващото му явяване пред комисията ще бъде през 2024 г.

——————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

16
Напиши коментар

avatar
15 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
9 Автори на коментари
splatterhouseSorrowЧерешкатаивановСилвия Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
klachiankata
Гост
klachiankata

Има ли на български интервюта със серийни убийци? По Експлорър преди време имаше такива документални филми,но за съжаление ги даваха късно през нощта.После ги спряха.Силно ме впечатли убедеността,с която убийците твърдяха,че са невинни и жертви на нечие отмъщение или съдебна грешка и колко лесно е да им повярваш.Те наистина изглеждат напълно нормални,дори уязвими,жертви на жестока несправедливост.И така беззащитни и безпомощни!Създателите на филма първо даваха интервюто с убиеца или убийцата и след това случая и доказателствата според които са осъдени.В повечето случаи е невъзможно да се съгласиш,че човека насреща е със сериозни психически отклонения и е извършил всичко онова,в което го… виж още »

klachiankata
Гост
klachiankata

Поне докато го слушаш и гледаш.

Discip
Гост
Discip

Какво не можете да намерите интервюта ли? отворете гугъл 🙂 има 1 култуво с Дамър, където говори за канибализъм и си личи как му се пълни устата със слюнка хаха.
ето последното интервю на един от най-големите
http://cbs2chicago.com/vault/John.Wayne.Gacy.2.337100.html
ако не ме мързи като се прибера ще дам още линкове, записани са ми на другият комп. Имам 3 гига само документални филми и интервюта имам 1 с Реслър записи от личният му архив с Гейси и Дамър ама трябва да го разбия на части и да го кача, проблема е че ме мързи ужасно това ми е и основният проблем в живота :).

Discip
Гост
Discip

Имам и преведени ама незнам за какво са ти английски нали знаеш? От документалните имам „Робърт Реслър – човекът, живеещ с чудовища“, имам и много филми със суб „М“, „Helter Skelter“ /суб са за 1 сд а филма ми е с 2 трябва да се оправи имам тайминга за 2/, „Monster“, „Ed Gein: The Butcher of Plainfield“, „Dahmer“ /изключително тъп филм/, „Гражданинът Х“, „Евиленко“, „Бънди“ /“Гейси“ и „Хенри“ сръбски суб ама се разбира/. Имам още много филми, въпреки че повечето са зле, докато Роб Зомби не се захване няма да излезе читав филм.

Discip
Гост
Discip

Субтитрите за филма с Робърт Реслър са вградени понеже съм го свалял от ТВ, не съм го конвертирал или цепил на части и е 1 гб. Отделно имам на текст последното интервю на Бънди, което ако се преведе може да се вкара като суб понеже някъде го имах с картина. Ако те интересува ми прати скайп на лична във фейсбук.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Бях детайлно запозната със този случай от прекрасната книга на Джон Дъглас “Ловец на мозъци“.Знам колко болно и извратено чудовище е Ед Кемпър и Бога ми такива като него заслужават смърт.

Secret
Гост
Secret

Искам да попитам защо на последната снимка на Кемпер от статията той има белезници на затворническата си униформа? Струва ми се странно.

Secret
Гост
Secret

Благодаря , Силвия , и да ни информираш после 🙂

иванов
Гост
иванов

белезниците са му захванати за униформата
при някой случай (най-вероятно при разпит или водене на някъде) – му се слагат белезниците и така държи ръцете си до тялото и не може да направи нищо с тях

Черешката
Гост
Черешката

Живо ли е още това чудовище? Явно е че присъдата е била доживот, но дали още диша – някой знае ли?

Sorrow
Гост
Sorrow

След ареста си Ед Кемпър е бил въдворен в психиатрична клиника в Атаскадеро,където както се чете в статията по-горе той често е бил посещаван от агенти на ФБР,които са извършвали наблюдения над него навярно заради високото му IQ.
В настоящият момент Кемпър излежава доживотната си присъда във друго психиатрично изправително заведение в Калифорния,Вакъвил.
През 2007 година той е имал възможност да подаде жалба до съда с молба за освобождаване,но съдът в Калифорния отхвърля молбата му.
Тази година е следващият му шанс да кандидатсва за помилване пред щатският съд в Калифорния.

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Много серийни убийци на този свят, но аз поне не знам сред тези по-известните някой да е посягал на свойте близки. Дори на против- Фиш е гледал майка си. Гледал е и се е грижел превъзходно за 6-те си деца. Дамър също е с отлични чувства към баща си. Не посяга и на никой от членовете на семейството си. Даже и Джон Уейн Гейси обичал силно своя баща насилник. Докато Кампер си е един скапан лиглю – убил баба си, убил дядо си. Години по-късно убил и майка си. Айде, макар и крайно да убие майка си тя го е… виж още »