Публикувано на: 18 май, 2008

Едуард Тиъдър Гийн е американски сериен убиец и осквернител на гробове. Осъден е за убийството на две жени, но се предполага, че жертвите му възлизат на десет. Неговите престъпления придобиват широка популярност след като властите откриват, че Гийн е изравял трупове и е изработвал от тях страховити трофеи и сувенири.

Историята на Ед Гийн оставя траен отпечатък в популярната култура и се споменава често във филмите, музикалните произведения и литературата. Тя е адаптирана в голям брой филми, като например „В светлината на луната“ на Стивън Джонстън, чието заглавие впоследствие е променено на „Ед Гийн“ за американската публика, както и „Умопобърканият“ и „Ед Гийн: Касапинът от Плейнфийлд“. Гийн повлиява и на редица образи в киното, като серийните убийци Бъфало Бил от „Мълчанието на агнетата“, Норман Бейтс от „Психо“ и Ледърфейс от „Тексаското клане“. Книгата „Американски психар“ също съдържа препратки към Ед Гийн, както и филмът направен по нея.

Вдъхновение за филмите на ужаса

На 17 ноември 1957 г. полицията в Плейнфийлд, щата Уисконсин, пристига в порутената ферма на Еди Гийн, който е заподозрян в обира на местен железарски магазин и в изчезването на неговата собственичка Бърнис Уордън. Гейн бил последният клиент в магазина и бил забелязан да се мотае в района.

Кухнята на Ед Гийн

Кухнята на Ед Гийн

В занемарената къща на Гийн царял невъобразим хаос. Подът и мебелите били покрити с гниещи отпадъци. Почти невъзможно било да се мине през стаите. Миризмата на гниене и разлагаща се плът била непоносима. Докато местният шериф Артър Шлей проверявал кухнята на светлината от фенерчето си, той почувствал как нещо се допира до якето му.

Когато погледнал нагоре, за да види с какво се е сблъскал, невярващите му очи се спрели на голям заклан труп, висящ с главата надолу от гредите на тавана. Тялото било обезглавено, разрязано и изкормено, точно както месарите обработват закланите животни.

Обезглавеното тяло

Обезглавеното тяло

На Шлей му били нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това не е животно, а обезглавено и изкормено женско тяло. Бърнис Уордън, 50-годишната майка на неговия помощник-шериф Франк Уордън, била намерена.

Когато шокираните полицаи продължили да се ровят в боклука, представляващ съществуванието на Ед Гейн, те осъзнали, че ужасните находки не свършват с тялото на мисис Уордън. Те били попаднали във фермата на смъртта.

Една странно изглеждаща купа представлявала всъщност човешки череп. Абажурите и кошчетата за отпадъци били направени от човешка кожа.

Злокобните находки придобивали все по-ясни очертания: кресло тапицирано с човешка кожа, женски полови органи съхранявани в кутия за обувки, колан украсен със зърна от гърди, човешка глава, четири носове и едно сърце.

Колкото повече търсели, толкова повече се увеличавали зловещите открития. Когато накрая попаднали на костюм, изцяло скроен от човешка кожа, главите им не можели да поберат колко ли много жени са загинали от ръцете на Еди.

Това странно занаятчийство превръща Еди в знаменитост. Писателят Робърт Блок се вдъхновява от него, за да напише историята за Норман Бейтс, прототип на Еди, който става главно действащо лице в класическия трилър на Алфред Хичкок „Психо“.

Купа от череп

Купа от череп

През 1974 г. излиза класическият трилър на Тоуб Хупър „Тексаското клане“, който съдържа доста нюанси от ужасните деяния на Гийн, въпреки че убиецът в него не е точен прототип на Еди. Този филм връща отново в светлините на прожекторите вече позабравения в средатата на 70-те години „Мъртвешки Гийн“.

Години по-късно Еди дава вдъхновение за образа и на друг сериен убиец, Бъфало Бил от „Мълчанието на агнетата“. Също като Еди, Бъфало Бил си пада по женските кожи и си изработва от тях дрехи, които използва в безумните си трансвеститски ритуали.

Началото

Как е възможно едно дете да се превърне в Еди Гийн? Внимателният поглед върху детството му и семейните му отношения дава многобройни отговори на този въпрос.

Едуард Тиъдър Гийн е роден на 27 август 1906 г. в Ла Крос, щата Уисконскин. Той е вторият син на родителите си – Аугуста и Джордж Гийн. Неговият брат Хенри е със седем години по-голям от него.

Аугуста, една фанатично религиозна жена, била твърдо решена да възпита момчетата съгласно нейния строг морален кодекс. Според нея светът бил пълен с грешници и тя всекидневно насаждала в главите на синовете си поучения от Библията. Тя многократно ги предупреждавала за аморалността и разпуснатостта на жените, надявайки се да спре в зародиш сексуалните им желания, като всявала в душите им страх, че ще отидат в ада.

Аугуста била доминираща и твърда жена, която вярвала, че единствено нейният мироглед е правилният. За нея не било трудно да наложи със сила своите възгледи върху синовете и съпруга си.

Джордж, който бил слаб човек и алкохолик, нямал думата във възпитанието на момчетата. Всъщност, Аугуста го презирала и гледала на него като на безполезно същество, неспособно да се задържи на каквато и да било работа, пък какво остава да се грижи за децата им. Тя поела на плещите си не само тяхното възпитание, но и издръжката на семейството.

В годината, в която се ражда Еди, тя започва търговия с хранителни стоки и печели достатъчно пари, за да живеят прилично. Работи упорито и спестява пари, с които да могат да се преместят в провинцията, далеч от аморалността на града и грешниците, които го населяват. През 1914 г. те се местят в Плейнфийлд, във ферма от 195 акра, изолирана от всякакви зли сили, които биха могли да нарушат спокойствието в семейството й. Най-близките им съседи живеели на около половин километър разстояние.

Въпреки че Аугуста усърдно се стараела да пази синовете си от външния свят, това било трудно за изпълнение, тъй като се налагало те да ходят на училище. Постиженията на Еди в учението били средни, като най-силната му страна било четенето. Точно четенето на приключенски книги и списания стимулирало въображението му и му позволявало да се отдръпва в свой собствен свят.

Съучениците на Еди го отбягвали, защото бил женствен и срамежлив. Той нямал приятели, а когато се опитвал да си създаде такива, майка му му се карала. Въпреки че това натъжавало Еди, той смятал майка си за въплъщение на добротата и усърдно се стараел да изпълнява суровите й заповеди.

Но Аугуста рядко била доволна от момчетата си и често ги обиждала жестоко, убедена, че ще станат отрепки като баща си. Подрастващите момчета оставали откъснати от външни хора в своята ферма и разчитали само един на друг за компания.

Хенри

Еди се възхищавал от брат си и гледал на него като на трудолюбив и силен човек. След смъртта на баща им през 1940 г., двамата се хващат на временна работа, за да подпомагат финансово майка си. Еди се опитвал да придобие трудовите навици на брат си и хората в градчето смятали двамата братя за благонадеждни и честни хора. Те работели главно като момчета за всичко, макар че Еди често наглеждал съседските деца. Гледането на деца му доставяло истинско удоволствие, защото той се разбирал с тях по-лесно, отколкото с връстниците си. В много отношения той бил социално и емоционално недоразвит.

Хенри бил обезпокоен от нездравословната привързаност на Еди към майка им. Понякога той открито я критикувал, което шокирало Еди. Той смятал майка си за чистата добродетел и бил покрусен, че брат му не гледа на нея по същия начин. Най-вероятно точно тези инциденти довеждат до преждевременната и загадъчна смърт на Хенри през 1944 г.

На 16 май Еди и Хенри се опитвали да угасят пожара, поглъщащ храстите в опасна близост до фермата им. Според полицията, двамата се разделили и поели в различни посоки, опитвайки се да спрат пламъците. Докато се борели с огнената стихия настъпила нощта и Еди загубил Хенри от погледа си. Чак след като пожарът бил потушен, Еди се „разтревожил“ за изчезналия си брат и се свързал с полицията.

Полицията организирала група за търсенето на Хенри и когато пристигнали във фермата, Еди изненадващо ги повел право към „изчезналия“ си брат, който лежал мъртъв на земята. Полицаите били обезпокоени от някои неща, свързани със смъртта му. Например, Хенри лежал на място, което не било засегнато от пламъците и по главата му имало охлузвания.

Въпреки тези странни обстоятелства, полицията бързо отхвърлила възможността за нередност. Никой не можел да повярва, че стеснителният Еди е способен да убие някой, особено пък собствения си брат. Областният съдебен лекар определил причината за смъртта като задушаване от отровния дим.

Единственият жив човек, който останал на Еди, била майка му, а той имал нужда само от нея. Но той се наслаждавал на компанията й, предназначена единствено за него, много кратко.

Всекидневната на долния етаж

Всекидневната на долния етаж

Аугуста умира на 29 декември 1945 г., след поредица от удари. Основите на Еди били разклатени от смъртта й. Харолд Шештър, обяснява в книгата си „Deviant“, че Еди „загуби единствения си приятел и единствената си истинска любов. И той бе напълно сам на този свят.“

Той остава във фермата след смъртта на майка си и се прехранва с нищожните печалби от случайни ангажименти. Той залоства стаите, които майка му използвала най-много – основно горния етаж и всекидневната. Запазва ги като неин храм и ги оставя непокътнати за години наред. Той живеел на долния етаж и използвал кухнята и една малка стаичка до нея, където била спалнята му.

Точно в тези помещения Еди прекарвал свободното си време, четейки окултни списания за смъртта и приключенски истории. Друг път, той се впускал в странните си хобита, които включвали нощни посещения на гробището.

Обезпокоително чудат

След смъртта на майка си, Еди почти напълно се откъсва от външния свят. Той прекарвал голяма част от свободното си време в четене на евтини списания и книги за анатомия. Стаите, в които се помещавал, били пълни с периодични издания посветени на нацистите, ловците на глави от Южно море и корабокрушения. От тези четива Еди добива полезна информация за сушенето на глави, изравянето на трупове и анатомията на човешкото тяло. Той бил обсебен от тези странни истории и често ги разказвал на съседските деца, които понякога наглеждал. Той също обичал да чете и местния вестник, а любимата му секция в него била страницата с некролозите.

Точно от некролозите Еди научавал за скорошната смърт на местни жени. Тъй като никога не бил общувал с противоположния пол, той потушавал страстите си като посещавал гробовете им през нощта. Той се кълне пред полицията, че никога не е правил секс с мъртвите жени, които изравял („те много миришеха“), а получавал удоволствието си като одирал кожите им и ги носел като дрехи. Любопитно му било какво е да имаш гърди и вагина и често си мечтаел да бъде жена. Той бил пленен от властта и влиянието, което жените имат върху силния пол.

Еди събира доста голяма колекция от човешки части, включително и няколко глави. Веднъж, едно малко момче, което той понякога наглеждал, го посещава във фермата му. По-късно детето разказало, че Еди му бил показал човешките глави, които държал в спалнята си. Еди му казал, че това са сувенири от ловците на глави от южните морета.

Една от главите на Ед Гийн

Една от главите на Ед Гийн

Когато момчето разказало на хората за преживяванията си, историята му била приета за детска фантазия. По-късно двама други младежи посещават фермата на Еди и също виждат запазените женски глави, но решават, че това са просто малко по-странни костюми за Хелоуин. Из градчето плъзват слухове за странните предмети, които Еди държи в къщата си.

Никой не взимал тези истории на сериозно до момента, в който изчезва Бърнис Уордън, години по-късно. Всъщност, хората даже пускали шеговити коментари на Еди за неговите сушени глави, а Еди просто се усмихвал и споменавал, че ги държи в стаята си. Никой не предполагал, че той казва истината или по-скоро никой не искал да повярва, че това е истина.

Изчезнали

В края на 40-те и началото на 50-те години полицията в Уисконсин забелязва, че случаите с изчезнали хора се увеличават. Четири от тези случаи били особено объркващи. Първо осемгодишната Джорджия Уеклър изчезва, връщайки се от училище на 1 май 1947 г. Стотици граждани и полицаи претърсват район от 16 квадратни километра в Джеферсън, Уисконсин, надявайки се да намерят момиченцето. За нещастие Джорджия изчезва завинаги. Нямало сериозни заподозрени и единствената улика, с която полицията разполагала били следите от гуми, намерени близо до мястото, където детето било видяно за последно. Следите били от гумите на Форд. Случаят остава неразкрит, но бил отворен отново години по-късно, когато Еди Гийн е обвинен в убийство.

Шест години по-късно в Ла Крос, Уисконсин, изчезва още едно момиче. В момента на изчезването си 15-годишната Евелин Хартли гледала съседските деца. Баща й многократно се обаждал в къщата, но никой не вдигал слушалката.

Силно разтревожен бащата потеглил към въпросната къща. Никой не му отварял вратата. Когато надникнал през прозореца той видял една от обувките на дъщеря си и очилата й на пода. Опитал се да влезе в къщата, но всички врати и прозорци били заключени, с изключение на прозорчето на мазето. На това прозорче той открил кървави петна. Смразеният баща се промъкнал в къщата и открил следи от борба.

Той незабавно се свързал с полицията, която открива още следи от борба, кървави петна по тревата, кървав отпечатък от длан на една от съседните къщи, следи от стъпки и другата обувка на момичето на пода в мазето.

Било организирано търсене, но Евелин не била намерена. Няколко дни по-късно полицията открила окървавени парченца от дрехите й близо до една магистрала извън града. Те предположили, че се е случило най-лошото.

През ноември 1952 г. двама мъже, които се били запътили на лов за елени, спрели да пийнат нещо в един бар в Плейнфийлд. Виктор Травис и Рей Бърджис прекарали в бара няколко часа. След това двамата мъже и тяхната кола изчезват завинаги. Организирано е мащабно претърсване, но от тях нямало и следа – сякаш се били изпарили.

През зимата на 1954 г. собственичката на кръчмата в Плейнфийлд, Мери Хоган, мистериозно изчезва от заведението. Полицията предполага, че става въпрос за отвличане, след като намира кървава следа на пода на кръчмата, водеща към паркинга.

На пода в заведението откриват и гилза от куршум. Също като при останалите случаи на изчезване, полицията можела само да предполага какво се е случило с Мери, защото нямало труп, а уликите били оскъдни. Единственото общо между тези случаи било, че всички изчезвания ставали около или в Плейнфийлд, Уисконсин.

Скелети в гардероба

На 17 ноември 1957 г., след откриването на обезглавения труп на Бърнис Уордън и други зловещи находки в къщата на Еди, полицията започва обстойно претърсване на фермата и заобикалящите я земи.

Ед Гийн

Ед Гийн

Те предполагали, че Еди може би е замесен в убийствата на Джорджия Уеклър, Виктор Травис и Рей Бърджис, Евелин Хартли и Мери Хоган и, че телата на жертвите са заровени в неговата собственост.

Докато разкопавали земите около фермата, Еди бил разпитван в областния затвор Уаутома. Първоначално той отричал за убийствата. След цял ден мълчание, той започнал да разказва ужасната история за убийството на мисис Уордън и за това как се е сдобил с човешките останки, намерени в дома му. Той трудно си припомнял подробностите, защото бил в замаяно състояние преди и по време на убийството. Разказал как е завлачил тялото на Уордън до Форда си, взел касовия апарат от железарията и ги откарал вкъщи. Той не си спомнял как я е прострелял в главата с 22-калибрен пистолет, което според доклада от аутопсията било причината за смъртта й.

Когато го запитали откъде е взел човешките останки открити в къщата му, той казал, че ги е откраднал от местното гробище. Еди настоявал, че не е убивал хората, на които принадлежат тези останки, с изключение на мисис Уордън.

Но, след няколко дни напрегнат разпит, той най-сетне признава и за убийството на Мери Хоган. И тогава бил в замаяно състояние и не можел да си припомни точните подробности от убийството. Единственият му спомен бил, че я е застрелял без да иска.

Еди не показал признаци на разкаяние или емоции по време на дългия разпит. Когато говорел за убийствата и разравянето на гробове, той просто излагал фактите, понякога с жизнерадостен тон. Той сякаш не разбирал сериозността на престъпленията си.

Сексуален психопат

Нормалността на Гийн била под въпрос и в съда той пледирал за невинен поради невменяемост. Еди бил подложен на многобройни психологически тестове, които в крайна сметка заключили, че той е наистина емоционално ощетен. Психолозите и психиатрите, които го преглеждат, се произнасят, че той е шизофреник и „сексуален психопат“.

Причината за състоянието му била отдадена на нездравословната връзка с майка му и възпитанието, което тя му дава. Гийн очевидно страдал от противоречиви чувства към жените – естественото му сексуално влечение към тях и неестественото отвращение насадено от майка му. Това чувство на любов-омраза към жените постепенно ескалира, за да се превърне в  абсолютна психоза.

Докато Еди бил подложен на разпити и психологически прегледи, следователите продължавали да претърсват земята около фермата му. Полицията открива в рамките на земите му останките на 10 жени. Еди твърдял, че осем от тях са трупове изровени от местните гробища, но полицията била скептична.

Те смятали, че е напълно възможно това да са останките на жени убити от Еди. Единственият начин да се удостовери историята на Еди, бил да се проверят гробовете, от които той твърдял, че е изравял телата.

След много дебати за моралността на ексхумацията, полицията най-сетне се сдобива с разрешение да разкопае осквернените гробове. Всички ковчези носели следи от отваряне и в повечето случаи липсвали телата или части от тях.

Железарията на Бърнис Уордън

Железарията на Бърнис Уордън

В земите на Еди било направено още едно откритие, което повдигнало съмнения, че той е убил и трети човек. На 29 ноември, полицията се натъква на останки от скелет във фермата на Гийн. Те предположили, че това е тялото на Виктор Травис, който бил изчезнал преди години. Останките били лабораторно изследвани и тестовете показали, че скелета не принадлежи на мъж, а на едра жена на средна възраст – още един гробищен сувенир.

Колкото и да се опитвали, от полицията не можели да обвинят Еди в изчезването на Виктор Травис и другите три случаи от преди години. Единствените убийствата, за които той бил подведен под отговорност са тези на Бърнис Уордън и Мери Хоган.

Медийна лудост

Когато следователите разкриват фактите за находките във фермата на Еди Гийн новините бързо се разпространяват. Репортери от целия свят прииждат в малкото градче Плейнфийлд. Градът става световноизвестен, а Еди Гийн достига статуса на знаменитост. Хората били отвратени и в същото време привлечени от извращенията му.

Психолози от целия свят се опитват да разберат какво движи Еди. През 50-те години, той придобива популярност като един от най-известните документирани случаи, комбиниращи некрофилия, трансвестизъм и фетишизъм. Дори децата започнали да съчиняват песни и вицове за подвизите на Еди, както предполага Харолд Шештър в книгата си „Deviant“, за да „пропъдят кошмара чрез смях“. Тези безвкусни вицове стават известни като „Гийнъри“ и бързо плъзват по целия свят.

Ежедневието на жителите на Плейнфийлд било нарушено от атаките на репортерите, които ги засипвали с въпроси за Еди. Плейнфийлд става познат на света като домът на скандално известния Еди Гийн.

Повечето от жителите, които познавали Еди, можели да разкажат за него само добри неща, макар че той бил малко особен, имал крива усмивка и странно чувство за хумор. Те никога не били предполагали, че е способен да извърши такива зловещи престъпления. Но истината била налице – малкият тих и срамежлив човечец, когото те мислели, че познават, бил убиец и осквернител на гробовете на техните приятели и роднини.

Еди Гийн в съда

Еди Гийн в съда

След като Гийн прекарва тридесет дни в психиатрична клиника и е освидетелстван като умствено неспособен, не било възможно да го съдят за убийство от първа степен. Хората в Плейнфийлд били възмутени, че Еди няма да бъде съден за смъртта на Бърнис Уордън, но не можели да направят нищо. Еди бил изпратен в Централната щатска болница в Уаупун, Уисконсин. Малко след това фермата му била обявена на търг, заедно с някои негови (нормални) вещи.

Хиляди любопитни се изсипали в градчето, за да видят кои от вещите на Еди ще се дават на търг. Това били колата му, мебелите и музикални инструменти. Компанията, която се нагърбила с тази работа, планирала да иска по 50 цента вход за влизане във фермата. Гражданите на Плейнфийлд били възмутени, тъй като според тях това щяло да превърне къщата на Еди в „музей на смъртта“ и те настоявали на това да се сложи край. В крайна сметка на компанията било забранено да иска входна такса, но за гражданите това не било достатъчно.

Фермата на Ед Гийн

Фермата на Ед Гийн

В ранното утро на 20 март 1958 г. във фермата на Еди била извикана доброволната пожарна команда на Плейнфийлд. Къщата на Гийн изгоряла до основи, наблюдавана от жителите с тихо облекчение. Полицията предполагала, че става въпрос за палеж, тъй като в къщата нямало проблеми с електричеството. Въпреки старателното разследване, извършителят никога не бил намерен.

Когато Еди научил за унищожаването на дома си, той казал само: „Още по-добре“.

Огънят унищожил повечето от вещите на Еди, но много от тях били спасени. На търг били продадени колата му и фермерско оборудване. Фордът седан от 1949 г., който Еди използвал да пренася трупове, предизвикал истинска война сред наддаващите и в крайна сметка бил продаден за 760 долара. Щастливият купувач впоследствие излага колата на един областен панаир и взима по четвърт долар на всеки желаещ да зърне „страховитото возило“ на Гийн. За жителите на Плейнфийлд изглеждало, че обществената истерия по случая на Еди няма никога да свърши.

Образцов затворник

След като прекарва десет години в отделение за психично болни, съдебната система най-сетне решава, че Еди Гийн е годен за съдебен процес. Изслушванията, на които се решава, че Гийн е умствено годен да бъде съден за убийството на Бърнис Уордън, започват на 22 януари 1968 г. Истинският процес започва на 7 ноември 1968 г.

61-годишният Гийн

61-годишният Гийн

Еди наблюдавал от скамейката, докато седем свидетели давали показанията си. Някои от тях били патолозите извършили аутопсията на мисис Уордън, както и бившият заместник-шериф и шерифът. Срещу Еди имало тежки доказателства и само след една седмица съдията произнесъл присъдата – виновен за убийство от първа степен. Но тъй като било установено, че Еди не е бил с всичкия си по време на убийствата, по-късно той е обявен за невинен поради невменяемост и оправдан. Скоро след процеса, той е изпратен отново в Централната щатска болница.

Семействата на Бърнис Уордън, Мери Хоган и онези, чийто гробове на роднини били осквернени, чувствали, че не са получили справедливост. Те смятали, че Еди се е измъкнал от наказанието, което заслужава, но нямало как да променят решението на съда.

Еди щял да прекара остатъка от живота си в психиатричната клиника, където прекарва дните си щастливо и удобно. Шештър го описва като образцов пациент:

„Еди бе щастлив в болницата – може би по-щастлив от когато и да било в живота си. Той се разбираше добре с останалите пациенти, но през по-голямата част от времето се усамотяваше. Хранеше се обилно по три пъти на ден (репортерите  бяха изненадани да видят, колко е напълнял от деня на ареста си досега). Той продължаваше да бъде ненаситен читател. Харесваше разговорите с болничните психолози и работата, която му беше назначена – полиране на камъни, тъкане на килимчета и други форми на терапия чрез заетост. Той дори разви интерес към любителското радио и му беше разрешено да използва спечелените си пари, за да си поръча един не много скъп приемник.

Гробът на Едуард Гийн

С две думи той бе приветлив и смирен пациент, един от малкото, на които не се налагаше да бъдат давани транквиланти за контролиране на лудостта им. Всъщност, ако се оставят настрана някои особености – смущаващият начин, по който се втренчваше в медицинските сестри, а и в други болнични служители от женски пол, които попадаха в полезрението му – той изобщо не приличаше на луд.

Завеждащият отделението Шуберт, казва на репортерите, че Гийн е образцов пациент: ‘Ако всичките ни пациенти бяха като него, нямаше да имаме никакви проблеми’“.

На 26 юли 1984 г., той умира след дълга борба с рака. Еди Гийн е погребан в гробището в Плейнфийлд до своята майка, недалеч от гробовете, които осквернявал години по-рано.

* източник: trutv.com

Гледай видео биографията на Ед Гийн ТУК

23 Коментари за “Еди Гийн: Гробокопачът от Плейнфийлд”

  1. AvatarJanet

    Страхотна статия. Великолепно написана. Поздравления за авторката и за сайта.

  2. Avatarpavlina

    tapo

  3. AvatarНякой си

    Има нещо загадачно у него,нещо твърде странно,доста по-различно от другите убийци…
    А иначе аз съм чувал,че къщата му била изгоряла в следствие на удар от светкавица,малко след като е бил арестуван – не знам коя от двете версии е вярна,но тази наистина придава още повече мистицизъм на историята.

  4. AvatarГалина

    Е как ще е „тапо“, според мен тоя е адски интересен (в морбиден смисъл) индивид, смятай, правил си купи и костюм.

    Поздравления за статията, много интересна!

  5. AvatarНякой си

    Edie is #1 hahhaha :D

  6. AvatarМосквич 412

    Виждам,че всеки маниак си има фенове,защо не сделате нещо като анкета,и да разберем кой маниак ще събере най-много гласове?

  7. AvatarСилвия

    Мерси за идеята, Москвич! Следващата анкета ще бъде за маниаците

  8. AvatarНякой си

    Силвия,ето и още една идея за бъдеща анкета -“Бихте ли яли човешко месо ако оцеляването и живота ви завасят от това?“ – това според мен ще бъде една интересна психологическа дилема и ще е мн интересно да се разбере мнението на хората по въпроса.

  9. AvatarDiscip

    Аз бих ял всичко, само дето съм гнуслив /въпреки, че съм закърмен с „Кошмарите“, „Хелрейзър“ и не ми е проблем да гледам „Faces of Gore“/ частта с корменето /без значение дали човек или животно/ няма да мога да я свърша, по-скоро ще ида да се наям с мухоморки :) . Това е една от причините да си купувам готови разфасовки, според приятелката ми европейците сме лигльовци.

  10. AvatarДжени

    Ще съм лаконична: само така Силве :) !!

  11. Avatarpa6ata
  12. AvatarAntonov

    интересна статийка , мда не е лоша хареса ми накрая „образцов затворник “ , не е лоша статията .

  13. AvatarЦецо

    много интересна статия .
    Ако може и да направите статия за тексаското клане :)

  14. Avatargenka

    mhm interesna statiq haresa mi

  15. AvatarЕдин мъж

    Днес изгледах филма и ми стана интересен,заради това се пойнтересувах за слуея. Следпкато прочетох статията разбрах че няма нищо общо.

  16. AvatarФифи

    Страхотна статия. Охх, като видя такива глупости като фенове на тези изроди направо ми се късат нервите. Как може тези хора дори да си помислят да са фенове на такива откачалки. Изобщо ли не могат да мислят? Ами ако това се беше случило на техен приятел или роднина, или на самите тях. Дали щяха да ги харесват толкова? Но поздравления за статията, наистина ми хареса.

  17. AvatarБезИме

    Не мога да разбера как може да коментирате това по този глупав начин!? Ако една от жените, които беше убил беше майка ви или жена ви щяхте ли да сте му фенове!? Направо започва да ми идва до гуша от вас, то бива да сте прости ама вие направо прекалявате… Погледнете се реално

  18. AvatarД-р Уотсън

    Малко по горе един потребител е написал цитирам-
    Ако можете и да направите статия за тексаското клане.
    Неразбрали се ,че Тексаско клане е холивудска хорър измишльотина ,това което казват в началото на филма ,че е по действителен случай са пълни щуротий, историята на филма уж била вдъхновена от гореспоменатия Ед Гийн което пак е глупост тъи като измисленият персонаж във филма Томас Хюит е представен като изрод с осакатено лице който предимно гони изплашените до смърт от видъму жертви с моторна резачка на която май никога не и свършва бензина ,а Гийн не е имал претенций към Моторните триони,така че ако нещо доближава тоз филм до истинска история то е ,че Гиин и чудовището от филма обичат да си шият премени от „естествена кожа“ и нищо друго.
    Първият път когато гледах филма действително ме държа в напрежение,на мен любимият ми персонаж от филма в никакъв случай не е Ледърфейс ,а мнимият шериф Чарлз Хюйт който уби истинския открадна му униформата и се самопровъзгласи за шериф на града в който живее само четиричленното му семеиство.

  19. AvatarV

    Д-р Уотсън, гледал ли си „Тексаско клане“ от 1974 година? За мен този филм е на светлинни години по-добър от римейка, няма база за сравнение!!!

  20. AvatarД-р Уотсън

    Гледал съм го, действително оригинала си е оригинал както и при
    „Психо“

  21. AvatarV

    Оооо, „Психо“ на Хичкок е любимият ми филм, ако той ти е харесал, препоръчвам ти да гледаш и „Отвращение“ на Роман Полански, също толкова велик е и засяга подобна тематика, само дето главната героиня е красива млада жена. :) ))

  22. AvatarМихаил

    За домашно имах да правя проект по някое убиец и така попаднах на този сайт.Невероятно съм доволен от качеството което сайтът предлага.Начинът на подредба,графите за коментари,анкетите за гласуване,като цяло сайтът е 6 <3
    Едно нещо което би било хубаво е да може снимките да се цъкат за да се уголемят.
    Пак повтарям невероятна работа върху сайта,браво !!!

  23. AvatarТомас

    Всъщност като се замислиш този психопат е бил гениален или хората които са се занимвали с неговият случай са били крайно тъпи….п.с.мн добра статия!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      • Марихуаната (40%, 4 676 Гласа)
      • Проституцията (26%, 3 032 Гласа)
      • Интернет пиратството (26%, 2 996 Гласа)
      • Гей браковете (25%, 2 943 Гласа)
      • Нито едно от посочените (24%, 2 778 Гласа)
      • Лесният достъп до оръжия (11%, 1 304 Гласа)
      • Порнографията (10%, 1 169 Гласа)
      • Алкохолът под 18 години (6%, 675 Гласа)
      • Полигамията (4%, 460 Гласа)
      • Всичко (2%, 228 Гласа)

      Общо гласували: 11 713

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТомасЕди Гийн: Гробокопачът от... { Всъщност като се замислиш този психопат е бил гениален или... } –
  • User AvatarMariМайкъл Джексън: Животът и... { Не вярвам, че той е мъртъв!Той има връзка с Joanna... } –
  • User AvatarСилвияДаян Даунс: Майка-детеубийца или... { Тази жена как й е дало сърцето да застреля децата... } –
  • User AvatarЖелязкоЛуис Върмилия: Гробарката отровителка { Пускайте по - често, супер интересна история. } –
  • User AvatarДениО Джей Симпсън: Делото... { Прокурорите се издъниха тотално.Това е. } –
  • User AvatarазПогребана жива: Убийството на... { Лансфорд знаел, че нещо трябва да се направи, за да... } –