Еди Гийн: Гробокопача от Плейнфийлд

Еди Гийн: Гробокопача от Плейнфийлд

Едуард Тиъдър Гийн е американски сериен убиец и осквернител на гробове. Осъден е за убийството на две жени, но се предполага, че жертвите му възлизат на десет. Неговите престъпления придобиват широка популярност след като властите откриват, че Гийн е изравял трупове и е изработвал от тях страховити трофеи и сувенири.

Историята на Ед Гийн оставя траен отпечатък в популярната култура и се споменава често във филмите, музикалните произведения и литературата. Тя е адаптирана в голям брой филми, като например „В светлината на луната“ на Стивън Джонстън, чието заглавие впоследствие е променено на „Ед Гийн“ за американската публика, както и „Умопобърканият“ и „Ед Гийн: Касапинът от Плейнфийлд“. Гийн повлиява и на редица образи в киното като серийните убийци Бъфало Бил от „Мълчанието на агнетата“, Норман Бейтс от „Психо“ и Ледърфейс от „Тексаското клане“. Книгата „Американски психар“ също съдържа препратки към Ед Гийн, както и филмът, направен по нея.

Вдъхновение за филмите на ужаса

На 17 ноември 1957 г. полицията в Плейнфийлд, щата Уисконсин, пристига в порутената ферма на Еди Гийн, който е заподозрян в обира на местен железарски магазин и в изчезването на неговата собственичка Бърнис Уордън. Гейн бил последният клиент в магазина и бил забелязан да се мотае в района.

Кухнята на Ед Гийн
Кухнята на Ед Гийн

В занемарената къща на Гийн царял невъобразим хаос. Подът и мебелите били покрити с гниещи отпадъци. Почти невъзможно било да се мине през стаите. Миризмата на гниене и разлагаща се плът била непоносима. Докато местният шериф Артър Шлей проверявал кухнята на светлината от фенерчето си, той почувствал как нещо се допира до якето му.

Когато погледнал нагоре, за да види с какво се е сблъскал, невярващите му очи се спрели на голям заклан труп, висящ с главата надолу от гредите на тавана. Тялото било обезглавено, разрязано и изкормено, точно както месарите обработват закланите животни.

Обезглавеното тяло
Обезглавеното тяло

На Шлей му били нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това не е животно, а обезглавено и изкормено женско тяло. Бърнис Уордън, 50-годишната майка на неговия помощник-шериф Франк Уордън, била намерена.

Когато шокираните полицаи продължили да се ровят в боклука, представляващ съществуванието на Ед Гейн, осъзнали, че ужасните находки не свършват с тялото на г-жа Уордън. Попаднали били във фермата на смъртта.

Странно изглеждаща купа представлявала всъщност човешки череп. Абажурите и кошчетата за отпадъци били направени от човешка кожа.

Злокобните находки придобивали все по-ясни очертания: кресло, тапицирано с човешка кожа; женски полови органи, съхранявани в кутия за обувки; колан, украсен със зърна от гърди; човешка глава, четири носове и едно сърце.

Колкото повече търсели, толкова повече се увеличавали зловещите открития. Когато накрая попаднали на костюм, изцяло скроен от човешка кожа, главите им не можели да поберат колко ли много жени са загинали от ръцете на Еди.

Това странно занаятчийство превръща Еди в знаменитост. Писателят Робърт Блок се вдъхновява от него, за да напише историята за Норман Бейтс, прототип на Еди, който става главно действащо лице в класическия трилър на Алфред Хичкок „Психо“.

Купа от череп
Купа от череп

През 1974 г. е създаден класическият трилър на Тоуб Хупър „Тексаското клане“, който съдържа доста нюанси от ужасните деяния на Гийн, въпреки че убиецът в него не е точен прототип на Еди. Този филм връща отново в светлините на прожекторите вече позабравения в средатата на 70-те години „Мъртвешки Гийн“.

Години по-късно Еди дава вдъхновение за образа и на друг сериен убиец – Бъфало Бил от „Мълчанието на агнетата“. Също като Еди Бъфало Бил си пада по женските кожи и изработва от тях дрехи, които използва в безумните си травеститски ритуали.

Началото

Как е възможно едно дете да се превърне в Еди Гийн? Внимателният поглед върху детството му и семейните му отношения дава многобройни отговори на този въпрос.

Едуард Тиъдър Гийн е роден на 27 август 1906 г. в Ла Крос, щата Уисконскин. Той е вторият син на родителите си – Аугуста и Джордж Гийн. Неговият брат Хенри е със седем години по-голям от него.

Фанатично религиозната Аугуста била твърдо решена да възпита момчетата съгласно нейния строг морален кодекс. Според нея светът бил пълен с грешници и всекидневно насаждала в главите на синовете си поучения от Библията. Многократно ги предупреждавала за аморалността и разпуснатостта на жените, надявайки се да спре в зародиш сексуалните им желания, като всявала в душите им страх, че ще отидат в ада.

Аугуста била доминираща и твърда жена, която вярвала, че единствено нейният мироглед е правилният. За нея не било трудно да наложи със сила своите възгледи върху синовете и съпруга си.

Джордж, който бил слаб човек и алкохолик, нямал думата във възпитанието на момчетата. Всъщност Аугуста го презирала и гледала на него като на безполезно същество, неспособно да се задържи на каквато и да било работа, пък какво остава да се грижи за децата им. Тя поела на плещите си не само тяхното възпитание, но и издръжката на семейството.

В годината, в която се родил Еди, тя започнала търговия с хранителни стоки и печелела достатъчно пари, за да живеят прилично. Работела упорито и спестявала пари, с които да могат да се преместят в провинцията, далеч от аморалността на града и грешниците, които го населяват. През 1914 г. семейството се преместило да живее в Плейнфийлд, във ферма от 195 акра, изолирана от всякакви зли сили, които биха могли да нарушат спокойствието в дома й. Най-близките им съседи живеели на около половин километър разстояние.

Въпреки че Аугуста усърдно се стараела да пази синовете си от външния свят, това било трудно за изпълнение, тъй като се налагало да ходят на училище. Постиженията на Еди в учението били средни, като най-силната му страна било четенето. Точно четенето на приключенски книги и списания стимулирало въображението му и му позволявало да се отдръпва в свой собствен свят.

Съучениците на Еди го отбягвали, защото бил женствен и срамежлив. Той нямал приятели, а когато се опитвал да си създаде такива, майка му му се карала. Въпреки че това натъжавало Еди, той смятал майка си за въплъщение на добротата и усърдно се стараел да изпълнява суровите й заповеди.

Но Аугуста рядко била доволна от момчетата си и често ги обиждала жестоко, убедена, че ще станат отрепки като баща си. Подрастващите момчета оставали откъснати от външни хора в своята ферма и разчитали само един на друг за компания.

Научи повече за:   Дейвид Селепе: Удушвача от Кливланд, Южна Африка

Хенри

Еди се възхищавал на брат си и гледал на него като на трудолюбив и силен човек. След смъртта на баща им през 1940 г. двамата се хванали на временна работа, за да подпомагат финансово майка си. Еди се опитвал да придобие трудовите навици на брат си и хората в градчето смятали двамата братя за благонадеждни и честни хора. Работели главно като момчета за всичко, макар че Еди често наглеждал съседските деца. Гледането на деца му доставяло истинско удоволствие, защото се разбирал с тях по-лесно, отколкото с връстниците си. В много отношения той бил социално и емоционално недоразвит.

Хенри бил обезпокоен от нездравословната привързаност на Еди към майка им. Понякога той открито я критикувал, а това шокирало Еди, който смятал майка си за чистата добродетел и бил покрусен, че брат му не гледа на нея по същия начин. Най-вероятно точно тези инциденти довели до преждевременната и загадъчна смърт на Хенри през 1944 г.

На 16 май Еди и Хенри се опитвали да угасят пожар, поглъщащ храстите в опасна близост до фермата им. Двамата се разделили и поели в различни посоки, опитвайки се да спрат пламъците. Докато се борели с огнената стихия настъпила нощта и Еди загубил Хенри от погледа си. Чак след като пожарът бил потушен Еди се разтревожил за изчезналия си брат и се свързал с полицията.

Полицията организирала група за търсенето на Хенри и когато пристигнали във фермата, Еди изненадващо ги повел право към „изчезналия“ си брат, който лежал мъртъв на земята. Полицаите били обезпокоени от някои неща, свързани със смъртта му. Например Хенри лежал на място, което не било засегнато от пламъците и по главата му имало охлузвания.

Въпреки тези странни обстоятелства полицията бързо отхвърлила възможността за нередност. Никой не можел да повярва, че стеснителният Еди е способен да убие някого, особено пък собствения си брат. Областният съдебен лекар определил причината за смъртта като задушаване от отровния дим.

Единственият жив човек, който останал на Еди, била майка му, а той имал нужда само от нея. Но Еди се наслаждавал на компанията й, предназначена единствено за него, много кратко.

Всекидневната на долния етаж
Всекидневната на долния етаж

Аугуста умряла на 29 декември 1945 г. след поредица от инсулти. Основите на Еди били разклатени от смъртта й. Харолд Шектър обяснява в своята книгата „Deviant“„Еди загубил единствения си приятел и единствената си истинска любов. И бил напълно сам на този свят.“

Той останал във фермата след смъртта на майка си и се прехранвал с нищожните печалби от случайни ангажименти. Залостил стаите, които майка му използвала най-много – основно горния етаж и всекидневната. Запазил ги като неин храм и ги оставил непокътнати за години наред. Живеел на долния етаж и използвал кухнята и малка стаичка до нея, където била спалнята му.

Точно в тези помещения Еди прекарвал свободното си време, четейки окултни списания за смъртта и приключенски истории. Друг път се впускал в странните си хобита, които включвали нощни посещения на гробището.

Обезпокоително чудат

След смъртта на майка му Еди почти напълно се откъснал от външния свят. Прекарвал голяма част от свободното си време в четене на евтини списания и книги за анатомия. Стаите, в които се помещавал, били пълни с периодични издания, посветени на нацистите, ловците на глави от южните морета и корабокрушения. От тези четива Еди добивал полезна информация за сушенето на глави, изравянето на трупове и анатомията на човешкото тяло. Обсебен бил от тези странни истории и често ги разказвал на съседските деца, които понякога наглеждал. Обичал да чете също и местния вестник, а любимата му секция в него била страницата с некролозите.

Точно от некролозите Еди научавал за скорошната смърт на местни жени. Тъй като никога не бил общувал с противоположния пол, той потушавал страстите си като посещавал гробовете им през нощта. Впоследствие се кълнял пред полицията, че никога не е правил секс с мъртвите жени, които изравял, защото „много миришеха“, а получавал удоволствието си като одирал кожите им и ги носел като дрехи. Любопитно му било какво е да имаш гърди и вагина и често си мечтаел да бъде жена. Пленен бил от властта и влиянието, което жените имат върху силния пол.

Еди събрал доста голяма колекция от човешки части, включително и няколко глави. Веднъж малко момче, което понякога наглеждал, го посетило във фермата му. По-късно детето разказало, че Еди му бил показал човешките глави, които държал в спалнята си. Казал му, че това са сувенири от ловците на глави от южните морета.

Една от главите на Ед Гийн
Една от главите на Ед Гийн

Когато момчето разказало на хората за преживяванията си, историята му била приета за детска фантазия. По-късно двама други младежи посетили фермата на Еди и също видяли запазените женски глави, но решили че това са просто малко по-странни костюми за Хелоуин. Из градчето плъзнали слухове за странните предмети, които Еди държи в къщата си.

Никой не взимал тези истории на сериозно до момента, в който изчезва Бърнис Уордън, години по-късно. Всъщност хората даже пускали шеговити коментари на Еди за неговите сушени глави, а той просто се усмихвал и споменавал, че ги държи в стаята си. Никой не предполагал, че казва истината или по-скоро никой не искал да повярва, че това е истина.

Изчезнали

В края на 40-те и началото на 50-те години полицията в Уисконсин забелязала, че случаите с изчезнали хора се увеличават. Четири от тези случаи били особено объркващи. Първо осемгодишната Джорджия Уеклър изчезнала на връщане от училище на 1 май 1947 г. Стотици граждани и полицаи претърсвали район от 16 кв. км. в град Джеферсън, Уисконсин, надявайки се да намерят момиченцето. За нещастие Джорджия изчезнала завинаги. Нямало сериозни заподозрени и единствената улика, с която полицията разполагала, били следите от гуми, намерени близо до мястото, където детето било видяно за последно. Следите били от гумите на автомобил „Форд“. Случаят останал неразкрит, но бил отворен отново години по-късно, когато Еди Гийн бил обвинен в убийство.

Шест години по-късно в град Ла Крос, щата Уисконсин, изчезнало още едно момиче. В момента на изчезването й 15-годишната Евелин Хартли гледала съседските деца. Баща й многократно се обаждал в къщата, но никой не вдигал слушалката.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺Abigail 🍺
Топ дарители: KaterinalillyManuelaMilenaAngelina
350
285
Научи повече за:   Клифърд Олсън: Звяра от Британска Колумбия

Силно разтревожен бащата потеглил към въпросната къща. Никой не му отварял вратата. Когато надникнал през прозореца, видял една от обувките на дъщеря си и очилата й на пода. Опитал се да влезе в къщата, но всички врати и прозорци били заключени, с изключение на прозорчето на мазето. На това прозорче открил кървави петна. Смразеният баща се промъкнал в къщата и открил следи от борба.

Той незабавно се свързал с полицията, която открила още следи от борба, кървави петна по тревата, кървав отпечатък от длан на една от съседните къщи, следи от стъпки и другата обувка на момичето на пода в мазето.

Организирано било търсене, но Евелин не била намерена. Няколко дни по-късно полицията открила окървавени парченца от дрехите й край магистралата извън града. Предположили, че се е случило най-лошото.

През ноември 1952 г. двама мъже, запътили се на лов за елени, спрели да пийнат нещо в бара в Плейнфийлд. Виктор Травис и Рей Бърджис прекарали в заведението няколко часа. След това двамата мъже и тяхната кола изчезнали завинаги. Организирано било мащабно претърсване, но от тях нямало и следа – сякаш се били изпарили.

През зимата на 1954 г. собственичката на кръчмата в Плейнфийлд, Мери Хоган, изчезнала мистериозно от заведението. Полицията предположила, че става въпрос за отвличане, след като намерили кървава диря по пода на кръчмата, водеща към паркинга.

На пода в заведението открили и гилза от куршум. Също като при останалите случаи на изчезване полицията можела само да предполага какво се е случило с Мери, защото нямало труп, а уликите били оскъдни. Единственото общо между тези случаи било, че всички изчезвания ставали около или в Плейнфийлд.

Скелети в гардероба

На 17 ноември 1957 г., след откриването на обезглавения труп на Бърнис Уордън и други зловещи находки в къщата на Еди, полицията започнала обстойно претърсване на фермата и заобикалящите я земи.

Ед Гийн
Ед Гийн

Предполагали, че Еди може би е замесен в убийствата на Джорджия Уеклър, Виктор Травис и Рей Бърджис, Евелин Хартли и Мери Хоган, и че телата на жертвите са заровени в неговия имот.

Докато разкопавали земите около фермата, Еди бил разпитван в окръжния арест. Първоначално отричал убийствата. След цял ден мълчание започнал да разказва ужасната история за убийството на г-жа Уордън и за това как се е сдобил с човешките останки, намерени в дома му. Трудно си припомнял подробностите, защото бил в замаяно състояние преди и по време на убийството. Разказал как е завлякъл тялото на Уордън до колата си, взел касовия апарат от железарията и ги откарал вкъщи. Не си спомнял как я е прострелял в главата с 22-калибров пистолет, което според съдебномедицинската експертиза било причината за смъртта й.

Когато го запитали откъде е взел човешките останки открити в къщата му, казал, че ги е откраднал от местното гробище. Еди настоявал, че не е убивал хората, на които принадлежат тези останки, с изключение на г-жа Уордън.

Но след няколко дни напрегнат разпит той най-сетне признал и за убийството на Мери Хоган. Тогава бил в замаяно състояние и не можел да си припомни точните подробности от убийството. Единственият му спомен бил, че я е застрелял без да иска.

Еди не показал признаци на разкаяние или емоции по време на дългия разпит. Когато говорел за убийствата и разравянето на гробове, просто излагал фактите, понякога с жизнерадостен тон. Сякаш не разбирал сериозността на престъпленията си.

Сексуален психопат

Нормалността му била под въпрос и в съда Гийн пледирал за невинен поради невменяемост. Еди бил подложен на многобройни психологически тестове, които в крайна сметка заключили, че е наистина емоционално ощетен. Психолозите и психиатрите се произнесли, че Ед Гийн е шизофреник и „сексуален психопат“.

Причината за състоянието му била отдадена на нездравословната връзка с майка му и възпитанието, което тя му била дала. Гийн очевидно страдал от противоречиви чувства към жените – естественото му сексуално влечение към тях и неестественото отвращение, насадено от майка му. Това чувство на любов-омраза към жените постепенно било ескалирало, за да се превърне в  абсолютна психоза.

Докато Еди бил подложен на разпити и психологически прегледи, следователите продължавали да претърсват земята около фермата му. Полицията открила в рамките на имота му останките на 10 жени. Еди твърдял, че осем от тях са трупове, изровени от местните гробища, но полицията била скептична.

Смятали, че е напълно възможно това да са останките на жени, убити от Еди. Единственият начин да се удостовери историята на Еди бил да се проверят гробовете, от които твърдял, че е изравял телата.

След много дебати за моралността на ексхумацията полицията най-сетне се сдобила с разрешение да разкопае осквернените гробове. Всички ковчези носели следи от отваряне и в повечето случаи липсвали телата или части от тях.

Железарията на Бърнис Уордън
Железарията на Бърнис Уордън

В земите на Еди било направено още едно откритие, което повдигнало съмнения, че той е убил и трети човек. На 29 ноември полицията се натъкнала на останки от скелет във фермата на Гийн. Предположили, че това е тялото на Виктор Травис, който бил изчезнал преди години. Останките били лабораторно изследвани и тестовете показали, че скелета не принадлежи на мъж, а на едра жена на средна възраст – още един гробищен сувенир.

Колкото и да се опитвали властите не можели да обвинят Еди в изчезването на Виктор Травис и другите три случаи от преди години. Единствените убийствата, за които бил подведен под отговорност са тези на Бърнис Уордън и Мери Хоган.

Медийна лудост

Когато следователите разкрили фактите за находките във фермата на Еди Гийн, новините бързо се разпространили. Репортери от целия свят заприиждали в малкото градче. Плейнфийлд станал световноизвестен, а Еди Гийн достигнал статуса на знаменитост. Хората били отвратени и в същото време привлечени от извращенията му.

Психолози от целия свят се опитвали да разберат какво движи Еди. През 50-те години той придобива популярност като един от най-известните документирани случаи, комбиниращи некрофилия, трансвестизъм и фетишизъм. Дори децата започнали да съчиняват песни и вицове за подвизите на Еди, за да пропъдят кошмара чрез смях. Тези безвкусни вицове стават известни като „Гийнъри“ и бързо плъзват по целия свят.

Научи повече за:   Бевърли Алит: Ангела на милосърдието

Ежедневието на жителите на Плейнфийлд било нарушено от набези на репортери, които ги засипвали с въпроси за Еди. Плейнфийлд се прочул в целия свят като дома на скандално известния Еди Гийн.

Повечето жители, които познавали Еди, можели да разкажат за него само добри неща, макар че бил малко особен, имал крива усмивка и странно чувство за хумор. Никога не били предполагали, че е способен да извърши такива зловещи престъпления. Но истината била налице – малкият тих и срамежлив човечец, когото мислели, че познават, бил убиец и осквернител на гробовете на техните приятели и роднини.

Еди Гийн в съда
Еди Гийн в съда

След като Гийн прекарал тридесет дни в психиатрична клиника и бил освидетелстван като умствено негоден, не било възможно да го съдят за предумишлено убийство. Хората в Плейнфийлд били възмутени, че Еди няма да бъде съден за смъртта на Бърнис Уордън, но не можели да направят нищо. Еди бил изпратен в Централната щатска болница в Уаупун, Уисконсин. Малко след това фермата му била обявена за продажба на търг, заедно с някои негови (нормални) вещи.

Хиляди любопитни се изсипали в градчето, за да видят кои от вещите на Еди ще се дават на търг. Това били колата му, мебелите и музикални инструменти. Компанията, нагърбила се с тази работа, планирала да иска по 50 цента вход за влизане във фермата. Гражданите на Плейнфийлд били възмутени, тъй като според тях това щяло да превърне къщата на Еди в „музей на смъртта“ и настояли на това да се сложи край. В крайна сметка на компанията било забранено да иска входна такса, но за гражданите това не било достатъчно.

Фермата на Ед Гийн
Фермата на Ед Гийн

В ранното утро на 20 март 1958 г. във фермата на Еди Гийн била извикана доброволната пожарна команда на Плейнфийлд. Къщата изгоряла до основи, наблюдавана от жителите с тихо облекчение. Полицията предполагала, че става въпрос за палеж, тъй като в дома нямало проблеми с електричеството. Въпреки старателното разследване, извършителят никога не бил намерен.

Когато Еди научил за унищожаването на дома му, казал само: „Още по-добре“.

Огънят унищожил повечето от вещите на Еди, но много от тях били спасени. На търг били продадени колата му и фермерско оборудване. Фордът седан от 1949 г., който Еди използвал да пренася трупове, предизвикал истинска война сред наддаващите и в крайна сметка бил продаден за 760 долара. Щастливият купувач впоследствие показвал колата по областните панаири и взимал по четвърт долар на всеки желаещ да зърне „страховитото возило“ на Гийн. За жителите на Плейнфийлд изглеждало, че обществената истерия по случая на Еди никога няма да свърши.

Образцов затворник

След като прекарал десет години в отделение за психично болни, съдебната система най-сетне решила, че Еди Гийн е годен за съдебен процес. Изслушванията, на които щяло да се реши, че Гийн е умствено годен да бъде съден за убийството на Бърнис Уордън, започнали на 22 януари 1968 г. Истинският процес започнал на 7 ноември 1968 г.

61-годишният Гийн
61-годишният Гийн

Еди наблюдавал от скамейката, докато седем свидетели давали показанията си. Някои от тях били патолозите, извършили аутопсията на г-жа Уордън, както и бившият заместник-шериф и шерифът. Срещу Еди имало тежки доказателства и само след седмица съдията произнесъл присъдата – виновен за умишлено убийство. Но тъй като било установено, че Еди не е бил с всичкия си по време на убийствата, по-късно той е обявен за невинен поради невменяемост и оправдан. Скоро след процеса го изпратили отново в Централната щатска болница.

Семействата на Бърнис Уордън, Мери Хоган и онези, чийто гробове на роднини били осквернени, чувствали, че не са получили справедливост. Смятали, че Еди се е измъкнал от наказанието, което заслужава, но нямало как да променят решението на съда.

Еди щял да прекара остатъка от живота си в психиатричната клиника, където дните му минавали щастливо и удобно. Авторът Харолд Шектър го описва като образцов пациент:

„Еди бил щастлив в болницата – може би по-щастлив от когато и да било в живота си. Разбирал се добре с останалите пациенти, но през по-голямата част от времето се усамотявал. Хранел се обилно по три пъти на ден (репортерите  били изненадани да видят, колко е напълнял от деня на ареста му досега). Продължавал да бъде ненаситен читател. Харесвал разговорите с болничните психолози и работата, която му била назначена – полиране на камъни, тъкане на килимчета и други форми на терапия чрез заетост. Дори развил интерес към любителското радио и му било разрешено да използва спечелените си пари, за да си поръча не много скъп приемник.

Гробът на Едуард Гийн

С две думи той бил приветлив и смирен пациент, един от малкото, на които не се налагало да бъдат давани транквиланти за контролиране на лудостта им. Всъщност, ако се оставят настрана някои особености – смущаващият начин, по който се втренчвал в медицинските сестри, а и в други болнични служители от женски пол, които попадали в полезрението му – той изобщо не приличал на луд.

Завеждащият отделението Шуберт, казал на репортерите, че Гийн е образцов пациент: ‘Ако всичките ни пациенти бяха като него, нямаше да имаме никакви проблеми'“.

На 26 юли 1984 г., Еди Гийн умира след дълга борба с рака. Погребан е в гробището в Плейнфийлд до своята майка, недалеч от гробовете, които осквернявал години по-рано.

Източник: trutv.com

Гледай видео биографията на Ед Гийн ТУК

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Elena 🍺 Nikki 🍺Rada_X 🍺 Lora 🍺Abigail 🍺
Топ дарители: KaterinalillyManuelaMilenaAngelina
350
285
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

24
Напиши коментар

avatar
24 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
20 Автори на коментари
DidoТомасМихаилVД-р Уотсън Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Janet
Гост
Janet

Страхотна статия. Великолепно написана. Поздравления за авторката и за сайта.

pavlina
Гост
pavlina

tapo

Някой си
Гост
Някой си

Има нещо загадачно у него,нещо твърде странно,доста по-различно от другите убийци…
А иначе аз съм чувал,че къщата му била изгоряла в следствие на удар от светкавица,малко след като е бил арестуван – не знам коя от двете версии е вярна,но тази наистина придава още повече мистицизъм на историята.

Галина
Гост
Галина

Е как ще е „тапо“, според мен тоя е адски интересен (в морбиден смисъл) индивид, смятай, правил си купи и костюм.

Поздравления за статията, много интересна!

Някой си
Гост
Някой си

Edie is #1 hahhaha 😀

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Виждам,че всеки маниак си има фенове,защо не сделате нещо като анкета,и да разберем кой маниак ще събере най-много гласове?

Някой си
Гост
Някой си

Силвия,ето и още една идея за бъдеща анкета -„Бихте ли яли човешко месо ако оцеляването и живота ви завасят от това?“ – това според мен ще бъде една интересна психологическа дилема и ще е мн интересно да се разбере мнението на хората по въпроса.

Discip
Гост
Discip

Аз бих ял всичко, само дето съм гнуслив /въпреки, че съм закърмен с „Кошмарите“, „Хелрейзър“ и не ми е проблем да гледам „Faces of Gore“/ частта с корменето /без значение дали човек или животно/ няма да мога да я свърша, по-скоро ще ида да се наям с мухоморки :). Това е една от причините да си купувам готови разфасовки, според приятелката ми европейците сме лигльовци.

Джени
Гост
Джени

Ще съм лаконична: само така Силве :)!!

pa6ata
Гост
pa6ata
Antonov
Гост
Antonov

интересна статийка , мда не е лоша хареса ми накрая „образцов затворник “ , не е лоша статията .

Цецо
Гост
Цецо

много интересна статия .
Ако може и да направите статия за тексаското клане 🙂

genka
Гост
genka

mhm interesna statiq haresa mi

Един мъж
Гост
Един мъж

Днес изгледах филма и ми стана интересен,заради това се пойнтересувах за слуея. Следпкато прочетох статията разбрах че няма нищо общо.

Фифи
Гост
Фифи

Страхотна статия. Охх, като видя такива глупости като фенове на тези изроди направо ми се късат нервите. Как може тези хора дори да си помислят да са фенове на такива откачалки. Изобщо ли не могат да мислят? Ами ако това се беше случило на техен приятел или роднина, или на самите тях. Дали щяха да ги харесват толкова? Но поздравления за статията, наистина ми хареса.

БезИме
Гост
БезИме

Не мога да разбера как може да коментирате това по този глупав начин!? Ако една от жените, които беше убил беше майка ви или жена ви щяхте ли да сте му фенове!? Направо започва да ми идва до гуша от вас, то бива да сте прости ама вие направо прекалявате… Погледнете се реално

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Малко по горе един потребител е написал цитирам- Ако можете и да направите статия за тексаското клане. Неразбрали се ,че Тексаско клане е холивудска хорър измишльотина ,това което казват в началото на филма ,че е по действителен случай са пълни щуротий, историята на филма уж била вдъхновена от гореспоменатия Ед Гийн което пак е глупост тъи като измисленият персонаж във филма Томас Хюит е представен като изрод с осакатено лице който предимно гони изплашените до смърт от видъму жертви с моторна резачка на която май никога не и свършва бензина ,а Гийн не е имал претенций към Моторните триони,така че… виж още »

V
Гост
V

Д-р Уотсън, гледал ли си „Тексаско клане“ от 1974 година? За мен този филм е на светлинни години по-добър от римейка, няма база за сравнение!!!

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Гледал съм го, действително оригинала си е оригинал както и при
„Психо“

V
Гост
V

Оооо, „Психо“ на Хичкок е любимият ми филм, ако той ти е харесал, препоръчвам ти да гледаш и „Отвращение“ на Роман Полански, също толкова велик е и засяга подобна тематика, само дето главната героиня е красива млада жена. :)))

Михаил
Гост
Михаил

За домашно имах да правя проект по някое убиец и така попаднах на този сайт.Невероятно съм доволен от качеството което сайтът предлага.Начинът на подредба,графите за коментари,анкетите за гласуване,като цяло сайтът е 6 <3
Едно нещо което би било хубаво е да може снимките да се цъкат за да се уголемят.
Пак повтарям невероятна работа върху сайта,браво !!!

Томас
Гост
Томас

Всъщност като се замислиш този психопат е бил гениален или хората които са се занимвали с неговият случай са били крайно тъпи….п.с.мн добра статия!

Dido
Гост
Dido

Много добра статия