Джон Уейн Гейси: Клоуна убиец

Джон Уейн Гейси: Клоуна убиец

Не е изненадващо, че Джон Уейн Гейси бил обичан и харесван от повечето хора, които го познавали. Той бил енергичен бизнесмен, развиващ своята предприемаческа компания, а в свободното си време често организирал партита за своите приятели и съседи, обличал се като клоун и забавлявал децата в местните болници, и участвал в обществени организации, опитвайки се да направи квартала по-добро място за живеене. Хората, които познавали Гейси, го смятали за щедър, приятен и трудолюбив човек, отдаден на семейството си и на обществото. Но Гейси имал и тъмна страна, която малцина били виждали…

Опасно запознанство

Денят бил 22 май 1978 г. и Джефри Рингол току-що се бил върнал у дома в Чикаго след ваканцията си във Флорида. Той решил да си припомни града като посети Ню Таун, популярен район в Чикаго, където са повечето модерни барове и дискотеки. Докато вървял натам, пътят му бил препречен от черен олдсмобил. Тежкосложеният шофьор се показал през прозореца и направил на Рингол комплимент за непривичния му за сезона тен. Двамата завързали разговор и мъжът поканил Рингол да изпушат заедно една трева, докато обикалят из града.

Рингол бил щастлив да се спаси от студа и да изпуши една марихуана с непознатия. Скочил в колата при новия си познат. Още преди да преполовят цигарата, мъжът сграбчил Рингол и притиснал до лицето му парцал, напоен с хлороформ. Рингол загубил съзнание и само закратко се събудил два пъти по време на пътуването. В замаяното си състояние виждал как минават покрай пътни знаци и се опитвал да разбере какво му се случва. Преди да успее да осъзнае къде се намира, непознатият отново покрил лицето му с парцала и той се унесъл.

Когато се свестил окончателно, Рингол си спомнял откъслечно, че е бил в някаква къща и пред него е стоял едрият мъж, съвсем гол. Припомнил си още, че е видял на пода голям набор от различни по размер дилда, а непознатият му е обяснявал как ще ги използва върху него. През онази нощ Рингол бил жестоко изнасилван, изтезаван и дрогиран от садистичния непознат.

На следващата сутрин Рингол се събудил напълно облечен под статуя в парка „Линкълн“ в Чикаго. Не вярвал, че е жив след травмите причинени по тялото му. След като успял да се добере до дома на приятелката си, бил откаран в болница, където останал шест дни. В болницата Рингол се свързал с полицията и разказал за инцидента, но властите били скептични, че ще успеят да открият изнасилвача с помощта на малкото информация, която Рингол си спомнял. Наред с кожните разкъсвания, изгаряния и завинаги увредения от хлороформа черен дроб, той страдал и от жестока емоционална травма.

Все пак той имал късмета да остане жив. Рингол е една от малкото оцелели жертви на Джон Уейн Гейси. За тригодишен период Гейси свирепо изтезавал, изнасилвал и убил над 30 млади мъже, чиито тела по-късно били открити под дъските на пода в къщата му и в местната река.

Ранни години

Ирландските обитатели на Чикаго и господин и госпожа Джон Уейн Гейси отпразнували този забележителен ден.  Първият им син се появил на бял свят в болницата „Еджуотър“ на 17 март 1942 година. Джон Уейн Гейси младши бил второто от трите им деца. По-голямата му сестра Джоан била родена две години по-рано, а след още две се родила и по-малката Карън. Децата били възпитавани като католици и тримата посещавали католическите училища в северната част на Чикаго, където се намирал домът им.

Гейси израснал в квартал на средната класа, където било съвсем обичайно малките момчета да се хващат на почасова работа след училище. Гейси не правел изключение и запълвал времето си след уроците с работа и бойскаутски занимания. Работел като раздавач на вестници и помагал в бакалията.

Въпреки че не бил особено популярен в училище, той бил харесван от учителите и колегите си и имал много приятели сред съучениците и в бойскаутския отряд. Бил много активен и обичал скаутските походи сред природата. Детството на Гейси изглеждало съвсем нормално, ако изключим отношенията с неговия баща и няколко инциденти, които му се отразили за цял живот.

Когато Гейси бил на единадесет години, бил ударен тежко от люлка по главата. Инцидентът причинил тромб в мозъка му, който обаче бил открит чак когато Гейси станал на шестнадесет. В периода от 11 до 16-годишна възраст той страдал от чести припадъци, които спрели щом започнал да приема лекарства, които да разсеят съсирека в главата му.

На седемнадесет години му била поставена диагноза за някакво особено сърдечно неразположение. През живота си влизал няколко пъти в болница заради този проблем, но така и не успели да установят на какво точно се дължи болката му. Въпреки честите оплаквания от сърце (особено след ареста му), никога не бил страдал от сериозни сърдечни атаки.

В късните си тийнейджърски години Гейси имал някои пререкания с баща си, но отношенията с майка му и сестрите му били винаги много силни. Джон Уейн Гейси старши бил алкохолик-насилник, който биел жена си и обиждал децата си. Младият Гейси изпитвал дълбока обич към този неприятен индивид и отчаяно се стремял да получи неговото внимание и одобрение. Никога не успял да се сближи с него, за което съжалявал през целия си живот.

Твърде хубаво, за да е истина

През последната си гимназиална година Гейси сменил четири училища и след като така и не успял да завърши, се отказал от ученето и заминал за Лас Вегас. Там работил като чистач в погребален дом. Гейси не бил щастлив във Вегас, защото не можел да си намери свястна работа и се опитвал да събере достатъчно пари, за да се върне у дома.  Това било трудно, понеже нямало много свободни места за хора без диплома за средно образование. Минали три месеца докато успее да събере достатъчно пари за билет до Чикаго, където бил радостно посрещнат от майка си и сестрите си.

В началото на 60-те години Гейси се записал в бизнес колеж, където усъвършенствал талантите си в продажбите: той бил роден продавач и можел да огъва желязо с приказки. Привел таланта си в действие, когато получил първата си работа в компанията за обувки „Нън-Буш“. Младият Гейси се представял отлично и не след дълго бил повишен в мениджър на магазин за мъжко облекло и прехвърлен в Спрингфийлд, Илинойс.

В онзи период здравето на Гейси отново започнало да му играе номера. Натрупал много килограми и сърцето започнало да му създава проблеми. Скоро след като го изписали от болницата, бил хоспитализиран отново, този път за гръбначна контузия. Наднорменото тегло, сърцето и проблемите с гърба тормозели Гейси през остатъка от живота му, но това не го спряло от работата и другите му „занимания“.

Докато бил в Спрингфийлд, Гейси се включил в няколко обществени организации: „Чи Ро Клуб“, където бил председател на членовете, съветът на католическия „Интер-Клуб“, където бил член на борда, Федералната гражданска защита на Илинойс, Гражданската защита на Чикаго, където бил командир, светското дружество „Свято Име“, като секретар, и младежката организация „Джейсийс“, на които Гейси отдавал по-голямата част от времето си и впоследствие станал вицепрезидент и „Мъж на годината“.

Очевидно Гейси приемал участието си в обществените организации изключително сериозно и те поглъщали голяма част от свободното му време. Онези, които познавали Гейси в онзи период, го считали за много амбициозен и твърдо решен да си създаде име в обществото. Работел толкова усилено, че веднъж се наложило да влезе в болница заради нервен срив. Все пак за пореден път отказал здравните проблеми да попречат на пътя и щастието в живота му.

През септември 1964 г. Гейси се запознал и сключил брак със своята колежка Мерилин Майърс, чийто родители притежавали верига от франчайз ресторанти на „Кентъки Фрайд Чикън“ във Ватерлоо, Айова. Новият свекър на Гейси Фред У. Майърс му предложил позиция в един от ресторантите. Скоро след това Гейси и неговата съпруга се преместили в Айова.

Животът изглеждал много обещаващ за Гейси в онзи период.

Гейси започнал работа при свекъра си и изучил бизнеса из основи. Средно работел по дванадесет часа на ден, но често оставал по четиринадесет и повече. Бил ентусиазиран и искал да научи всичко, надявайки се един ден да поеме веригата за бързо хранене от свекър си. Когато не бил на работа, се занимавал с местния клон на „Джейсийс“.

Чрез тях работел неуморно и безвъзмездно за обществото. Там спечелил повечето си приятели и прекарвал голяма част от времето си. Един от доброволците в „Джейсийс“, който го познавал добре, казва: „Искаше да преуспее и да бъде уважаван от околните… винаги работеше по някакъв нов проект и беше отдаден на „Джейсийс“. Този клуб беше целият му живот.“

Все пак Гейси успявал да отдели малко време и на жена си, когато не бил зает с ресторантите или обществените си занимания. Малко след преместването им в Айова, Мерилин родила момче, а скоро след това и момиче. Семейство Гейси имало всички основания да бъде щастливо през тези няколко години в Айова. Живеели в хубава къща в предградията, били здрави и щастливи. Мерилин обичала да се грижи за децата, а Джон бил щастлив с работата си и „Джейсийс“.  Дори повел кампания за президентското място в клуба. Всичко изглеждало твърде хубаво, за да е истина… така и се оказало.

Слухове

Всичко изглежда се развивало отлично за Джон Уейн Гейси младши, но късметът му нямало да издържи още дълго. В „Джейсийс“ и в града вече се носели слухове за неговите сексуални предпочитания. Правело впечатление, че около него винаги се въртят млади момчета. Всички били чували истории, че Гейси е хомосексуалист и задява момчетата, които работят за него в ресторантите. Близките му хора отказвали да повярват на слуховете до май 1968 г., когато те се превърнали в реалност.

През пролетта на 1968 г. Гейси бил призован пред Голямото жури в окръг Блек Хок, което трябвало да реши дали има основания да му бъдат повдигнати обвинения за сексуално насилие върху тийнейджър на име Майк Милър. Според Милър преди една година Гейси го подмамил в дома си, където го завързал и изнасилил жестоко. Гейси отрекъл тези обвинения и разказал съвсем друга история, според която Милър настоявал да спи с него за пари. Според него това бил план на конкурента му за президенсткото място в „Джейсийс“, с който се целяло да бъде злепоставен.

Но обвиненията на Милър не били единствените, срещу които щял да се изправи Гейси. Четири месеца по-късно бил обвинен в наемането на осемнадесетгодишно момче да пребие Марк Милър. Гейси предложил на Дуайт Андерсън десет долара, плюс още триста, с които да изплати колата си, ако извърши побоя. Андерсън примамил Милър в колата си и го закарал в гориста местност, където го напръскал със сълзотворен газ и започнал да го бие. Милър се защитавал, успял да счупи носа на Андерсън и избягал. Обадил се в полицията и Андерсън бил арестуван. В участъка злополучният бияч казал на полицаите, че Гейси е човекът, който го бил наел да извърши нападението.

Научи повече за:   Джон Норман Колинс: Мичиганският убиец на студентки

Съдията разпоредил Гейси да мине през психиатрична оценка в няколко клиники, за да се разбере дали е годен за съд. Прегледите показали, че той е напълно здрав умствено, но е антисоциална личност, за което не съществува познато на медицината лечение. Скоро след доклада на здравните органи Гейси пледирал за виновен в обвиненията за сексуално насилие.

Гейси получил 10 години в щатския затвор в Айова – максималната присъда за подобно престъпление. Джон Уейн Гейси младши бил на 26 години, когато влязъл в затвора за първи път. Скоро след това съпругата му подала молба за развод под предлог, че е нарушил брачната си клетва.

В затвора Гейси спазвал всички правила и се пазел далеч от неприятностите. Той бил примерен затворник, защото осъзнавал, че има голяма вероятност да го освободят предсрочно, ако се държи добре. След осемнадесет месеца надеждата му се сбъднала: молбата му била одобрена. На 18 юни 1970 г. Гейси напуснал територията на затвора и се върнал в родния си град Чикаго.

Нови начинания

След преместването си в Чикаго, Джон Уейн Гейси младши незабавно започнал да строи живота си отначало. Знаел, че не може да си позволи миналото да разруши бъдещето му, ако има начин да го избегне. Единственото, което помрачавало настроението му, бил фактът, че баща му починал, докато бил в затвора. Вече свободен, той минал през няколко трудни периоди на депресия, съжалявайки че не е успял да се сбогува с него. Чувствал се измамен от липсата на възможност да подобри отношенията си с Джон У. Гейси старши, когото много обичал, въпреки неговото насилническо поведение. Макар да бил дълбоко натъжен от този неразрешен конфликт, Гейси отказвал това да разруши бъдещето му. Нанесъл се при майка си и си намерил работа като готвач – работа, която харесвал и вършел с ентусиазъм.

Домът на майката на Гейси
Домът на майката на Гейси

След като живял четири месеца у майка си, Гейси решил, че е време да си намери собствен дом. Неговата майка, впечатлена от бързото приспособяване на сина й в живота след затвора, му помогнала да се сдобие с къща, намираща се малко след очертанията на града. Гейси бил собственик на половината имот на авеню „Уест Самърдейл“ 8213 в селището Норууд Парк, а другата половина от дома била притежание на майка му и сестрите му.

Гейси бил много доволен от новата си къща с две спални, наподобяваща ранчо от 50-те години, която се намирала в хубав, чист, семеен квартал. Бързо се сприятелил с новите си съседи Едуард и Лили Грекса, които били едни от първите заселници в новопостроеното предградие. Само след седем месеца вече прекарвал коледната вечер със семейство Грекса, които поканил на вечеря с майка си. Съседите бързо станали приятели и често се събирали заедно на питие или игра на покер. Семейство Грекса нямало представа за криминалното минало на Гейси.

Месец след коледната вечер, прекарана със семейство Грекса, той бил обвинен в разюздано поведение. Според обвиненията, Гейси бил насилил младо момче, което бил прибрал от автобусна спирка, възнамерявайки да прави секс с него.

Предсрочното освобождаване на Гейси било официално отменено, но той успял да се измъкне от капана, тъй като младият му обвинител не се явил на съдебното заседание. Гейси отново бил свободен човек.

На 1 юни 1972 г. Гейси се оженил за Каръл Хоф, разведена майка с две дъщери. Ухажвал емоционално наранената жена и тя незабавно хлътнала по него. Привличали я неговата щедрост и чар и тя вярвала, че той ще бъде сигурна опора за нея и дъщерите й. Знаела за престоя му в затвора, но вярвала, че се е променил към добро.

Каръл и дъщерите й бързо свикнали с новия им дом. Двойката поддържала близки взаимоотношения със семейство Грекса, които често канели в дома си на партита и барбекюта. Колкото и да били поласкани от честите покани, съседите им винаги се притеснявали от ужасната смрад, която се носела в къщата на Гейси. Лили Грекса била убедена, че някой плъх е умрял под дъските на пода и убеждавала Гейси да реши проблема. Той обаче настоявал, че миризмата идва от влагата, събрала се под къщата. Проблемът не бил във влагата. Гейси бил наясно за истинската и много по-зловеща причина за зловонието и пазел тази тайна от години.

Въпреки че много приятели, членове на семейството и съседи се оплаквали от странните миризми, носещи се от къщата на Гейси, това не ги спирало да идват на неговите тематични партита. На две от тях, които били особено запомнящи се, той поканил всичките си близки и познати. Веднъж дошли повече от триста души. Двата купона, които имали най-голям успех, били в стил хавайско парти и Дивия Запад. Гейси се наслаждавал на вниманието и похвалите на хората, които идвали на сбирките му или просто били чували за тях. Обичал да се чувства важен.

Политически амбиции

През 1974 г. Гейси решил да започне свой собствен бизнес. Създал фирма с името „Боядисване, декориране и поддръжка“ или „Предприемачески услуги БДП“. За служители наемал млади момчета.

Казвал на приятелите си, че наема толкова млади момчета, за да държи цените на услугите си ниски. Разбира се, това не била единствената причина: Гейси възнамерявал да прелъстява младите си работници. Хомосексуалните му желания и жаждата да причинява болка ставали все по-явни за околните, особено за съпругата му.

Каръл и Джон се били отчуждили от 1975 г. насам. Сексуалният им живот бил в пълен застой, а настроенията на Гейси станали непредсказуеми. В един момент бил весел, а в следващия вече крещял от ярост и чупел мебелите. Освен това страдал от безсъние и това още повече усложнявало проблема. Гейси рядко се прибирал вечер вкъщи, а когато го правел, или поправял нещо извън къщата, или работел в гаража. Но едно нещо тревожело Каръл особено много.

Тя била наранена не само от липсата му на сексуален интерес към нея, но и защото започнала да намира из къщата списания с голи мъже и момчета. Знаела, че Гейси ги чете, а и той не криел това. Даже й казал в очите, че предпочита момчетата пред жените. Естествено Каръл била шокирана и скоро подала молба за развод, който станал факт на 2 март 1976 г.

Гейси решил да не оставя брачните проблеми да застанат на пътя на неговите мечти за успех. Бидейки човек, копнеещ за слава и внимание, той обърнал взор към света на политиката. Чрез нея искал да остави своя отпечатък в историята. Имал големи очаквания и се надявал един ден да се кандидатира за обществен пост.

Клоунът Гейси
Клоунът Гейси

Гейси осъзнавал, че трябва да популяризира името си и да влезе в общественото внимание, участвайки в доброволни проекти и обществени дейности. Знаел, че за да успее в политиката, трябва да спечели хората. Гейси притежавал вроден талант за убеждаване и скоро измислил оригинален план, чрез който да спечели внимание. Не след дълго попаднал в полезрението на члена на комитета на Демократите в Норууд Парк Робърт Ф. Матуик. Гейси предложил услугите на фирмата си, която щяла безплатно да чисти щаба на Демократичната партия. Матуик бил още по-впечатлен от предприемача, когато го видял облечен като „Пого Клоуна“ да забавлява децата по партита и болници.

Без да знае за миналото му и впечатлен от неговото чувство за дълг и отдаденост към обществото, Матуик назначил Гейси в комитета за уличното осветление. През 1975 г. станал главен касиер. Изглежда мечтите на Гейси за успех започвали да се сбъдват; но неговата политическа кариера щяла да бъде много кратка. Неприятностите започнали, когато слуховете за хомосексуалните интереси на Гейси към млади момчета се разчули .

Един от тези слухове идвал от действителен случай, състоял се по времето, когато фирмата на Гейси почиствала щаба на Демократите. Един от тийнейджърите, които работели за него, бил шестнадесетгодишният Тони Антонучи. Според момчето Гейси му бил отправил сексуални покани, но се отдръпнал, когато Антонучи заплашил да го удари със стол. Гейси обърнал нещата на майтап и оставил момчето на мира за един месец.

През следващия месец Гейси отново се опитал да съблазни момчето, което било дошло в дома му. Опитал се да убеди малкия да си сложи белезници и смятайки че е сигурно окован, започнал да сваля дрехите му. Но Антонучи не бил затворил добре едната от халките, освободил се и съборил Гейси на земята. Веднъж щом го надвил, той на свой ред му сложил белезниците, но го пуснал, след като Гейси му обещал повече да не го закача. Гейси никога повече не се опитал да сваля Антонучи и момчето останало да работи при него почти цяла година след инцидента.

Изчезнали

Седемнадесетгодишният Джони Бъткович като всеки друг младеж обичал колите и бил особено горд от своя автомобил додж от 1968 г., по който непрекъснато работел. Много обичал да се състезава с колата си – хоби, което не е по джоба на всеки тийнейджър. Решил, че трябва да си намери работа, с която да финансира любимото си занимание.

Джони започнал работа при Гейси, която му харесвала и била добре платена. Той и Гейси се разбирали добре и работното време минавало неусетно. Тази идилия била внезапно прекъсната, когато Гейси отказал да му плати за две седмици – нещо, което често правел със служителите си, за да спести пари за себе си.

Ядосан на Гейси, Джони отишъл в дома на шефа си с двама приятели, за да вземе онова, което според него му принадлежало по право. Когато момчето си поискало парите, Гейси му отказал и тогава избухнал голям спор. Гейси побеснял и започнал да крещи по него. Джони и приятелите му осъзнали, че нищо няма да постигнат и си тръгнали. Джони откарал приятелите си по домовете им и повече никой не го видял жив.

Майкъл Бонин също бил на седемнадесет и също като Джони обичал да работи с ръцете си. Особено удоволствие му доставяло да работи като дърводелец и често изпълнявал няколко проекта едновременно. През юни 1976 г. почти бил привършил реставрацията на стар джубокс, когато изчезнал безследно на път да се срещне с чичо си.

Били Каръл
Били Каръл

Били Каръл бил от онези момчета, които винаги се забъркват в неприятности. На девет години бил изпратен в поправителен дом за кражба на чанта, а на единадесет бил заловен с оръжие. Той бил хулиган и прекарвал голяма част от времето си по улиците в горната част на Чикаго. На шестнадесет Били изкарвал пари като уреждал срещи между тийнейджъри хомосексуалисти и възрастни клиенти. Макар че Били идвал от съвсем различна среда, той имал нещо общо с Майкъл Бонин и Джони Бъткович – Джон Уейн Гейси. Също като другите двама младежи, Били изчезнал внезапно и безследно. Напуснал дома си на 13 юни 1976 г. и никой повече не го видял.

Научи повече за:   Педро Алонсо Лопез: Чудовището от Андите

Първата връзка

Грегъри Годзик обичал работата си в „Предприемачески услуги БДП“ и нямал нищо против да върши допълнителен труд, като чистене например.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
Грегъри Годзик
Грегъри Годзик

Парите от работата му давали възможност да купува части за колата си – понтиак от 1966 г. Автомобилът бил хоби, отнемащо цялото му време. Той се гордеел с колата си, която, въпреки че нямала кой знае какъв вид, му вършела работа. На 12 декември 1976 г. Грегъри закарал приятелката си до дома й и потеглил към къщи. На следващия ден полицията намерила понтиака, но Грегъри липсвал. Той бил на седемнадесет години.

На 20 януари 1977 г. деветнадесетгодишният Джон Жик изчезнал също като младежите преди него. За последно бил видян да кара своят плимут „Сателит“ от 1971 г. Интересното е, че малко след изчезването му, полицията спряла друг тийнейджър, каращ същия плимут, който се опитвал да избяга от бензиностанция без да плати.

Младежът казал, че цялата ситуация може да бъде обяснена от човека, с когото живеел. Този човек бил Гейси и обяснението му било, че Жик му бил продал колата си. Полицията така и не проверила талона на колата, който бил подписан с друг подпис, осемнадесет дни след изчезването на Джон Жик. Линдекер, автор на книгата „Мъжът, който убиваше момчета“, посочва, че Жик е познавал не само Грегъри Годзик и Джони Бъткович, но „е познавал и Джон Гейси, въпреки че не е работил за него.“

Робърт Гилрой обичал природата, конете и лагеруването. На 15 септември 1977 г. осемнадесетгодишният Гилрой трябвало да хване автобуса с приятели, за да отидат на конна езда, но така и не се появил. Неговият баща, сержант от полицията в Чикаго, веднага организирал търсенето му. Въпреки мащабното разследване, синът му не бил открит.

След повече от година още един младеж, на име Робърт Пийст, загадъчно изчезнал. Разследването на този случай довело не само до откриването на неговото тяло, но и на телата на Бъткович, Бонин, Каръл, Жик, Гилрой и двадесет и седем други млади мъже, покосени от подобна участ. Това откритие разтърсило Чикаго из основи и шокирало цяла Америка.

Робърт Пийст бил само на петнадесет години, когато изчезнал пред аптеката, в която бил на работа. Неговата майка, която била дошла да го вземе, го чакала вътре. Той й казал, че излиза за малко, тъй като имал разговор с някакъв предприемач, който му предлагал работа. Но Робърт така и не се върнал. Майка му започнала да се тревожи и накрая изпаднала в ужас. Претърсила аптеката отвътре и отвън, но от Робърт нямало и следа. Три часа по-късно полицейският участък в Дес Плейнс бил уведомен за изчезването и лейтенант Джоузеф Козенцак повел разследването.

Скоро станало ясно името на предприемача, който бил предложил работа на Робърт и лейтенант Козенцак почукал на вратата му. Гейси отворил и лейтенантът го попитал за липсващото момче и го помолил да дойде с него в участъка за разпит.

Гейси отговорил, че му е невъзможно да напусне къщата, тъй като наскоро е имал смърт в семейството и трябвало да приема обаждания. Отишъл в участъка след няколко часа и казал на полицията, че не знае нищо за изчезването на момчето, след което го пуснали да си върви.

На следващия ден лейтенант Козенцак решил да провери миналото на Гейси и с изненада установил, че той е бил в затвора за посегателство над тийнейджър. Лейтенантът веднага направил постъпки за заповед за обиск на къщата на Гейси. Според него там щели да намерят Робърт Пийст.

Улики

На 13 декември 1978 г. полицията влязла в дома на Джон Уейн Гейси, който не бил там в този момент. Отговорност за събраните доказателства носел инспектор Кауц. Ето някои от конфискуваните предмети:

Кутия за бижута, съдържаща две шофьорски книжки и няколко пръстени, един от които имал гравиран надпис: „Гимназия Мейн Уест, клас 1975 г.“ и инициалите „Дж. Е. С.“.

  • Кутия с марихуана и хартия за цигари.
  • Седем еротични филма, снимани в Швеция.
  • Хапчета, сред които амилов нитрит и валиум.
  • Автоматичен нож.
  • Зацапано парче от килим.
  • Цветни фотографии на аптеки и дрогерии.
  • Книга с адреси.
  • Везна.
  • Книги като: „Тесни тийнейджъри“, „Правата на гейовете“, „Момчето с колелото“, „Педерастията: Секс между мъже и момчета“, „Двадесет и един необичайни случаи на секс“, „Двестагодишен американски наръчник на гейовете“, „Ези и Тура“ и „Голямото преглъщане“.
  • Чифт белезници и ключове.
  • Дъска дълга един метър, с дупки пробити в двата й края.
  • 6 мм италиански пистолет, вероятно стрелящ с капси.
  • Полицейски значки.
  • 45-сантиметрово гумено дилдо, открито под изолацията в таванското помещение.
  • Хиподермична игла и малко кафяво шишенце.
  • Дрехи, твърде малки за Гейси.
  • Рецепта за лекарства от „Нисон Фармаси“.
  • Найлоново въже.
Полицията пред къщата на Гейси
Полицията пред къщата на Гейси

Конфискувани били и три автомобила, собственост на Гейси – шевролет от 1978 г., с прикрепено за него гребло за сняг и надпис „Предприемачески услуги БДП“ отстрани, олдсмобил „Делта 88“ от 1979 г., и миниван също с фирмения надпис отстрани. Вътре в колата били намерени косми, които впоследствие съвпаднали с косата на Робърт Пийст.

Продължавайки с търсенето, полицията влязла в тясното пространство под къщата на Гейси. Веднага ги ударила гранива миризма, за която помислили, че идва от канализацията. Пръстта под тях била посипана с вар, но не си личало да е разравяна. Полицаите не открили нищо друго и се върнали в управлението, за да анализират доказателствата.

Гейси бил извикан в участъка, за да даде обяснения за намерените от полицията предмети. Той бил извън себе си от ярост и веднага повикал адвоката си. Отказал да подпише, че е уведомен за правата си, както го посъветвал адвокатът му. Полицията нямала за какво да го арестува и след още няколко въпроса за изчезването на Пийст трябвало да го пуснат. Поставили го под денонощно наблюдение.

Зловеща находка

През следващите няколко дни в управлението били извикани някои от неговите приятели, за да дадат показания. Гейси вече ги бил предупредил, че полицията се опитва да му припише убийство, с което нямал нищо общо. Разпитите им не донесли много информация за евентуална връзка на Гейси с Пийт. Неговите приятели не вярвали, че е способен да убие тийнейджър.

Разстроени от липсата на следи, властите решили да арестуват Гейси за притежание на марихуана и валиум. Все още не знаели, че Гейси наскоро бил споделил със свой приятел и колега, че действително е убивал. Той бил доверил на приятеля си, че е убил около тридесет души, защото били лоши хора, които се опитвали да го изнудват.

В момента на ареста си Гейси очаквал развитие по случая Рингол, в който бил обвинен за изнасилване. Твърдо решен да открие изнасилвача си, Рингол месеци наред чакал на един от изходите на магистралата, който успял да си припомни че е видял, когато се събудил от упойката в колата на Гейси. След като чакал часове наред, най-сетне забелязал познатата кола и проследил Гейси до дома му. Веднага щом узнал името му, подал жалба срещу него за сексуално посегателство.

След напрегнато разследване и лабораторни анализи на предметите, иззети от къщата на Гейси, полицията се сдобила с уличаващи доказателства срещу него. Един от пръстените принадлежал на изчезналия преди една година тинейджър Джон Жик. Установило се, че още трима бивши служители на Гейси са изчезнали мистериозно. Рецептата за лекарството, открита в дома му, била на един от колегите на Робърт Пийст, който я бил дал на момчето в деня на изчезването му.  С тази нова информация детективите започнали да добиват представа за мащабността на случая.

Не след дълго домът на Гейси бил претърсен отново. Той най-сетне признал на полицията, че е убил някого, но при самозащита. Казал, че е заровил тялото под гаража. Детективите не започнали да разкопават гаража веднага, защото искали преди това да проверят отново пространството под къщата на Гейси. Минути след като започнали да ровят в подозрителната пръст, попаднали на човешки останки.

Същата вечер, за да помогне в разследването бил повикан д-р Робърт Стайн, съдебен лекар от окръг Кук. Още щом пристигнал пред къщата на Гейси, усетил позната миризма – отличителния аромат на смъртта.

Стайн организирал търсенето на други тела, като разграфил участъка подобно на археологически разкопки. Знаел, че изравянето на разложени останки следва да се направи с огромно внимание, така че да се запази целостта им. Копаенето продължило през цялата нощ и следващите няколко дни, под зоркото наблюдение на д-р Стайн.

Преброяване на телата

В петък, на 22 декември 1978 г., Гейси най-сетне признал на полицията, че е убил най-малко тридесет души и е заровил повечето от жертвите под къщата си. Според книгата на Съливан и Мейкън „Клоуна убиец: Убийствата на Джон Уейн Гейси“, Гейси казал, че „първото убийство е станало през януари 1972 г., а второто през януари 1974 г., около година след сватбата му“. Той залъгвал жертвите да си сложат белезници и след това ги изнасилвал. За да заглуши виковете им, напъхвал в устите им чорапите или бельото им, а ги убивал, удушавайки ги с въже или притискайки към гърлото им дъска, докато ги изнасилвал. Гейси признал, че понякога е държал мъртвите тела под леглото си или на тавана, преди да ги погребе под къщата.

Изнасянето на човешките останки
Изнасянето на човешките останки

През първия ден от разкопките полицията открила две тела. Едно от тях, това на Джон Бъткович, било заровено под гаража. Другото било открито под къщата. Дните минавали, а бройката на телата растяла. Някои от жертвите били открити все още с бельото, натикано в устите им. Други били заровени толкова близо един до друг, че полицията подозирала, че е възможно да са убити и погребани едновременно. Гейси наистина си бил признал, че понякога е убивал повече от един човек на ден. Все пак обяснението, което дал за общите гробове било, че не му е стигало място и затова ги заравял по-нагъсто.

На 28 декември общият брой на извадените тела достигнал 27 души. Седмици по-рано било открито още едно тяло, но то не било заровено под къщата. Голият труп на Франк Уейн Ландингин било намерено в река Дес Плейнс. По онова време полицията още не знаела за ужасните престъпления на Гейси и случаят все още се разследвал. Впоследствие следователите открили шофьорската книжка на Ландингин в дома на Гейси и го свързали с убийството на младежа. Той не бил единствената жертва на Гейси, открита в реката.

Научи повече за:   Еди Гийн: Гробокопача от Плейнфийлд

На 28 декември полицията извадила от река Дес Плейнс тялото на Джеймс Мазара, който все още имал бельо, натикано в устата. Съдебният лекар установил, че бельото е причинило задушаването и смъртта на Мазара.

Гейси казал на полицията, че е хвърлял телата в реката, защото вече нямал място под къщата, а и гърбът го болял от копаенето на гробове. Мазара бил 29-ата, но не и последна жертва на Гейси.

В края на февруари полицията все още разкопавала имота на Гейси. Вече били претършували къщата и не могли да открият повече тела под нея. Разследването било възпрепятствано от свирепите зимни бури и замръзналата земя, както и от дългия процес на сдобиване със съответните заповеди за обиск. Те били сигурни, че има още тела за откриване и били прави.

Докато работници разбивали бетона на верандата на Гейси, се натъкнали на поредната страховита находка. Това било тялото на мъж, все още в добро състояние, запазено от бетона. Човекът носел сини дънкови шорти и сватбен пръстен. Жертвите на Гейси не се състояли само от млади момчета и хомосексуалисти, сред тях вече имало и семеен мъж. През следващата седмица било открито още едно тяло.

Тридесет и първата жертва на Гейси била открита в река Илинойс. Тялото било разпознато по татуировката „Тим Лий“ на една от ръцете му. Приятел на бащата на жертвата видял татуировката във вестника, докато четял за откриването на тялото в реката. Името на жертвата било Тимъти О’Рурк, който бил толкова голям фен на Брус Лий, че използвал второто му име в татуса си. Вероятно Гейси се бил запознал с младежа в някой от гей-баровете в Ню Таун.

Почти разрушената къща на Гейси
Почти разрушената къща на Гейси

По същото време в имота на Гейси било открито поредното и последно тяло, което се намирало под гостната на къщата му. Скоро след това къщата била разрушена и изравнена със земята. За съжаление, сред тези 32 тела не било открито това на Робърт Пийст. Той все още липсвал.

Най-сетне, през април 1979 г., останките на Робърт Пийст били открити в река Илинойс. Вероятно тялото му е било заклещено някъде и затова не било открито по-рано. След това силните ветрове са го освободили и отнесли до стената на язовир Дрезден, където било открито. Според съдебномедицинската експертиза, Пийтс се бил задушил от хартиените салфетки, натикани в гърлото му. Неговото семейство подало иск за 85 милиона долара срещу Гейси за убийство, както и срещу комисията по помилванията в Айова, Отдела за корекции и полицията в Чикаго за небрежност.

Полицейските следователи продължавали да сравняват зъбни картони и други следи, с надеждата да идентифицират жертвите, открити в имота на Гейси. Всички, освен девет тела, били разпознати. Търсенето на мъртъвци било почти към своя край, но тепърва предстояло делото срещу Гейси.

Процесът

В сряда, на 6 февруари 1980 г., в криминалния съд на окръг Кук, Илинойс, започнал процесът за убийство срещу Джон Уейн Гейси. Съдебното жури, в състав от пет жени и седем мъже, изслушало разказа на обвинителя Боб Ийгън за живота на Робърт Пийст и неговата страховита смърт, и как Гейси бил отговорен за убийствата на още 32 други млади мъже. Ийгън описал разследването, откриването на телата под къщата и действията на Гейси, които изглеждали без съмнение преднамерени и рационални. В книгата „Клоуна убиец“ се споменава, че изявлението на Ийгън „направило огромно впечатление на заседателите и присъстващите в залата, които чували някои от подробностите от убийствата за първи път.“

Джон Уейн Гейси
Джон Уейн Гейси

След това думата взел един от защитниците на Гейси, Робърт Мота. Той сe възпротивил на изказването на Ийгън и заявил, че действията на Гейси са ирационални и импулсивни, тъй като клиентът му е невменяем и не може да контролира постъпките си.

Ако го обявели за невменяем Гейси щял да бъде изпратен в щатско здравно заведение. За случаи като неговия не се определя времеви срок и много често такива пациенти рано или късно се преценяват за достатъчно стабилни, за да могат да се върнат обратно към живота си на свобода. Робърт Мота смятал, че това е най-доброто решение за клиента му. Но пледирането за невменяемост обикновено се доказва изключително трудно. Въпреки че обвинението било ужилено, те очаквали този развой на събитията и били подготвени за него.

След края на встъпителните речи, обвинението призовало първия си свидетел Марко Бъткович, бащата на една от жертвите на Гейси Джон Бъткович. Той бил първият от многото свидетели, състоящи се от семействата и приятелите на жертвите. Някои от тях избухвали в сълзи на скамейката, а други с тъга си припомняли последните думи, разменени със скъпите им същества.

След приятелите и семействата дошъл редът на онези, които работели за Гейси и били оцелели от свирепите му сексуални посегателства. Бившите му служители разказали за неочакваните промени в настроенията му и как се бил опитвал да ги прилъже да си сложат белезници. Други си спомняли как Гейси се е опитвал да ги сваля на работното им място. Показанията продължили през следващите няколко седмици и включвали приятелите и съседите на Гейси, полицейските служители, замесени в разследването и ареста му, и психолозите, които заключили, че Гейси е бил с всичкия си по време на убийствата. Преди края на процеса през свидетелското място минали около 60 свидетели.

Присъдата

На 24 февруари дошъл редът на защитата и за всеобщо изумление, те призовали като първия си свидетел не друг, а Джефри Рингол. Очаквало се той да свидетелства в полза на обвинението. Рингол обаче бил описал преживяния от него инцидент в книга и обвинението смятало, че привикването му ще навреди на случая им. Адвокатът на обвиняемия попитал Рингол дали смята, че Гейси се е контролирал по време на инцидента с него. Рингол не смятал така, имайки предвид свирепостта на стореното. Показанията му не продължили дълго, тъй като се пречупил, докато разказвал пред съда подробностите от изнасилването си. Той бил в такова състояние, че започнал да повръща и да плаче истерично. Докато го изнасяли от залата, Гейси седял на мястото си без никакви признаци на емоция.

В усилията си да докажат невменяемостта на Гейси адвокатите му призовали на свидетелското място приятелите и семейството на убиеца. Майката на Гейси разказала за тормоза на баща му, който веднъж го бил пребил с кожен колан. Сестрата на Гейси разказала подобна история и заявила, че е била свидетел на многократен психически тормоз, упражняван върху Гейси от страна на баща им. Другите свидетели го описали като щедър и добър човек, който помагал на нуждаещите се и бил винаги усмихнат. Лили Грекса разказала какъв прекрасен съсед бил той, но споменала и нещо, което доста навредило на случая му. Отказала да заяви, че е луд, като вместо това го обявила за „много умен човек“. Това изказване влизало в противоречие с тезата на защитата, която гласяла, че Гейси е бил неспособен да се контролира и е невменяем.

Тогава защитата призовала психолога Томас Елисео, който бил прегледал Гейси преди делото. Той намирал Гейси за изключително интелигентен, но смятал, че страда от гранична шизофрения. Останалите медицински експерти, които свидетелствали в полза на защитата, дали подобни показания, определяйки го като шизофреник, страдащ от многоличностово разстройство или антисоциално поведение. Казали още, че неговото умствено състояние е определящо за криминалните му постъпки. В заключение обявили, че е бил невменяем по време на убийствата. След показанията на медицинските лица, защитата се оттеглила.

След това и двете страни изложили емоционалните си заключителни речи пред журито. Припомнили на заседателите за призованите свидетели и експерти. Обвинението описало отново зверските му престъпления, манипулативното му поведение, изнасилванията и мъченията на жертвите му, и умишлените му и планирани действия.

Гейси в затвора
Гейси в затвора

Защитата настояла, че Гейси е бил невменяем и не е можел да се контролира по времето на убийствата, което било доказано от експертите. След заключителните аргументи и показанията на над сто свидетеля, съдебните заседатели се оттеглили, за да вземат решение.

На журито му били необходими само два часа, за да се върне с присъдата. Притихналата съдебна зала наблюдавала как заседателите заемат местата си. Тишината била нарушена, когато съдебният пристав прочел: „Ние, съдебните заседатели, намираме обвиняемия Джон Уейн Гейси за виновен…“.

Гейси получил смъртна присъда и бил изпратен да изчака екзекуцията си в затвора „Менард“. След години на неуспешни обжалвания той най-сетне бил екзекутиран с летална инжекция на 9 май 1994 година.

Проклятието

Къщата на Джон Уейн Гейси на улица „Уест Самърдейл“ 8213 била разрушена до основи. От нея останал само кален празен парцел, който продължавал да напомня на хората в квартала за чудовището, което някога било живяло там. Търсачите на злокобни преживявания продължавали да прииждат в някога мирното предградие. Съседите се надявали, че с премахването на къщата тълпите от туристи най-сетне ще спрат. Тишината ще се върне, вярвали те, веднъж щом известността на мястото започне да избледнява и тревата отново поникне в отворената рана, която сега представлявал парцела.

За нещастие тревата не поникнала. Дори 18 месеца след събарянето на къщата, земята оставала все така загадъчно гола. Край тротоара се появили няколко бурени, но там, където били погребани телата, не никнели никакви растения.

Според някои това се дължало на негасената вар, която Гейси бил сипвал върху телата на жертвите си, но полицейските служители опровергали тази теория. Те твърдят, че Гейси никога не бил използвал достатъчно вар, че да причини такива вреди на почвата.

Сякаш злините, сторени в къщата, били оставили свръхестествен отпечатък на мястото, не позволявайки на тревата да поникне и на събитията да бъдат забравени. Мистерията продължила още няколко години, докато накрая парцелът бил продаден и на мястото била издигната нова сграда. Новите собственици дори си направили труда да променят физическия адрес на къщата, за да се отърват от лошата й слава. За тяхно щастие, усилията им се увенчали с успех и тревата започнала да никне отново. Кошмарът изглежда най-сетне бил свършил завинаги.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, prairieghosts.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Някой си
Гост
Някой си

Четеейки това все повече се убеждавам,че трябва да се въведе възможно най-строго наказание за хомосексуализма.Тази зараза не бива да има възможност да се разпространява сред младите,този рак,този тумор и проказа трябва да бъде премахвана в най-ранния си зародиш,преди да е отровила още хора. Относно Гейси,ще кажа че леталната инжекция е лукс,който по никакъв начин не заслужава.Такива низши твари трябва да бъдат подлагани на нечовешки мъчения предиъ да издъхнат.Но същевременно не мога да кажа,че изпитвам състрадание към по-голямата част от жертвите му,все пак те са били хермафродитни изроди като него. Жалко само за няколкото нормалните момчета,които са били убити от него… виж още »

Jodafan
Гост
Jodafan

До Някой си:

Човек, ти пил ли си си лекарствата? Не изпитваш състрадания към убитите защото били хомосексуалисти? Били рак на общество? Ти или си напълно изпращял или си сектант, което почти няма разлика с хомосексуализма. Не че толкова подкрепям обратните, ама паразити като теб направо ме отвръщават. Направи услуга на обществото, намери един висок и се хвърли от него.

Някой си
Гост
Някой си

Грешиш много Йода,защитниците на педалите,какъвто защитник си явно и ти,ако не си даже и хомо – трябва да бъдат ликвидирани.Защото вие сте една нездрава клетка в и без това болното общество!И да не ме е срам да кажа,че не изпитвам никакво състрадание към убитите хомосексуалисти,поради простата причина,че не ги смятам за хора,както не са ги смятали и в различните периоди на развитие на човечеството.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Някой си,ако ми позволиш да те попитам,откъде тази неприязън към хомосексуалистите?Тука говориме за убийства на човешки същества,те не се делят на гейове и хетеросексуални.Те са жертви.Аз мисля,че всеки знае,че сексуалните склонности на човека не се избират произволно.Те са генетично закодирани.Е,има и изключения но тук това не е въпросът.Аз също не харесвам гейове и тяхното парадиране със сексуалните им наклонности,които ни се навират в лицата.Но на оня свят няма педерасти и нормални.Там всички са мъртви.Обръщам се така към теб защото ми харесва как се изразяваш а предното ти изказване направо ме попари.

Някой си
Гост
Някой си

Хана,обяснението е просто – изключително противни са ми.Има малко неща,от които истински мога да се погнуся и отвратя – е това със сигурност е едно от тях,даже като се замисля смятам,че това заема първа позиция.По принцип съм противник на хитлеризма и на водената от Хитлер политика,но за едно нещо съм напълно съгласен с него – екстерминацията на хомосексуалистите,това не пречи да е имало такива и в неговата партия де и по специално в Щурмовите отряди (СА),но това вече е друг въпрос.А колкото до оня свят,аз лично не вярвам в него,но това си е мое лично мнение,което на никого не натрапвам… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Сериозно ли говориш?!На смърт?!Никога не съм взимала толкова навътре своите възгледи по отношение на педерастията но доколкото не ме засяга лично смятам,че не ми пречи.Много си надъхан.А аз не съм чак толкова религиозна просто тези хора макар и хомосексуалисти, са станали жертва на един психопат и аз ги разглеждам като такива.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Кой им дава право да си правят паради?Дано тая наглост един ден да им излезе през носа!

Някой си
Гост
Някой си

А,аз разглеждам случая като такъв – един боклук убива други боклуци.Това е нищо повече,нищо по-малко.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Не е моя работа да критикувам,всеки си има своите убеждения но все пак,мисля,че не е редно.

roseangel
Гост
roseangel

`Някой си`, според българския Закон за защита от дискриминация – тя може да бъде полова, религиозна, образователна, по политическа принадлежност, увреждане, семейно положение, сексуална ориентация или имуществено положение. С изказванията си по-горе ти всъщност си извършил престъпление. Независимо дали си гей, който се смущава от сексуалните си копнежи и неискайки да ги признае дори пред себе си яростно ги отрича, като заклеймява и нарича „престъпници“ всички с такава сексуална ориентация, или си просто човек, който скучае и е решил да пооригиналничи в анонимен форум, написаните от тебе неща са престъпление по същество. Убитите момчета и техните семейства са невиновни жертви.… виж още »

Някой си
Гост
Някой си

Розово ангелче,интересен ник между другото,особено ако си от мъжки пол, чета жалкото ти и изплънено с безсилие коментарче,основаващо се на един още по-жалък закон,който е 100%-тово против интересите на едно нормално общество и е антинароден по своята същност.И седя си аз тук и се чудя на себе си как още,заради такива боклуци като тебе,не съм прегърнал с две ръце идеологията на националсоциализма,при условие че тя съдържа в себе си безпорно положителни елементи,явно това е грешка от моя страна.Но грешките могат да бъдат поправяни.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Знаете ли какво се чудя?Някой си,мога ли пак да се обърна към теб?!Ще го направя все пак.Ти, като явно яростен противник на хомосексуализма харесваш ли порно с лесбийки?!И ако да то тогава значи имаш двоен стандарт!!Та..любопитна съм,харесваш ли секс между две жени,което както разбрахме,е също проява на хомосексуално поведение?