Публикувано на: 5 май, 2011

Джон Норман Колинс е сериен убиец, чиято „забележителна“ престъпна кариера не бива да бъде пpенебрегвана.

Познат в медийното пространство още като “Мичинганския изкормвач на студентки“ и „Убиеца от Ипсиланти“, Джон Норман Колинс потриса щата Мичигън с убийствата си в края на 60-те години на миналия век.

Ранни години

Джон Норман Колинс е роден на 17 юни 1947 г. в Уиндзор Онтарио, Канада.

Детството на Джон не е едно от най-радостните. Неговият баща напуснал семейството скоро след раждането му, а малко след това майка му се омъжила повторно. Бракът й отново не потръгнал, тъй като новият й съпруг се оказал алкохолик и побойник. Когато Джон бил на 9 години, майка му се развела с втория си съпруг, но независимо от това той запазил фамилията на пастрока си.

В училище Колинс се изявявал като много добър ученик, а освен това бил и добър атлет – играeл бейзбол и бил капитан на футболния отбор в гимназията. Той бил описван от приятелите си като вежлив и мил млад човек, но хората, които го познавали в този период от живота му, са го виждали само откъм добрите му страни. По друг начин обаче стояли нещата с бившите му приятелки. Според някои от тях, Колинс е бил сексуално агресивен още тогава. Едно от момичетата, с които Джон излизал по онова време, си спомня една странна случка с него – разхождайки се в близост до една гора, двамата решили да си направят пикник, когато в даден момент Джон попитал момичето нещо доста странно. Въпросът му звучал така – “Не се ли страхуваш, че човекът, с когото си в момента, може да се окаже маниак?“. След това й обяснил как можела да стане негова жертва, тъй като са сами, далече от града и няма да има кой да й помогне. Тя, разбира се, помислила, че приятелят й се е пошегувал, но както ще стане ясно по-нататък, Джон Норман Колинс бил изключително сериозен и на въпросната девойка дяволски много й провървяло в онзи момент.

В колежа поведението на Джон започнало да става странно и тъкмо през този период от живота си Колинс се превръща в маниака, който криминалната история познава днес.

Джон Норман Колинс

Джон Норман Колинс

През 1966 г. Джон бил приет в Източния Мичигански университет в Ипсиланти. Мечтата му била да работи в сферата на образованието и той постъпил във факултета по педагогика, където се учел много добре. В началото преподавателите в университета го описвали като прилежен и добросъвестен студент. Наред с лекциите той започнал и работа на непълно работно време в една фирма, като чиновник. Тогава все още живеел с майка си, но по-късно се изнесъл, заживявайки в една къща в близост до университета, която споделял с още един мъж. Колинс членувал и в братството на колежа, но впоследствие бил изгонен заради подозрения в кражба. По това време той вече бил дал старт на своето криминално досие, започвайки с дребни кражби, предимно за забавление. В интерес на истината, Джон имал 4 мотоциклета, като частите на всеки един от тях били крадени и, както става ясно по-късно след ареста му при провеждането на психологична експертиза, той страдал от клептомания. Освен това един от неговите професори го подозирал в измама с преписване. Колинс бил замесен и в голяма кражба през юни 1969 г., когато написал невалиден чек с името на друг студент, портфейла на когото бил откраднал седмица преди това, след което с въпросния чек взел едно къмпинг-ремарке, което никога не върнал.

Убийствата започват

Първото си убийство Джон Колинс извършва на 9 юли 1967 година. Името на първата му жертва е Мари Флезър, 19-годишна студентка, която решила в злополучния ден на своята смърт да се разходи недалеч от дома си в Ипсиланти. За нещастие пътят й минавал в близост до университета, в който учел Колинс. След този ден Мари изчезнала безследно и полицията започнала издирване. Разложеният й труп е открит на 7 август до една изоставена ферма в близост до града. Тя била гола и по гърдите й личали следи от множество прободни рани (около 40 на брой, според съдебната експертиза), а някои от частите на трупа липсвали. Също станало ясно, че момичето е било убито на друго място и тялото й е било захвърлено тук впоследствие, като дори било възможно мястото на захвърляне на трупа да е било сменяно няколко пъти.

Макар че до следващото убийство минава почти година, за полицията става ясно, че навярно това е дело на маниак и няма да бъде единственото му престъпление. В едно полицейско управление в града постъпила следната информация  - 2 дни след откриването на тялото на Мари Флезър в погребалното бюро се появил млад, приличен на външен вид мъж, който поискал да фотографира тялото на покойната студентка. След решителния отказ, който получил, той си тръгнал, но точно заради тази своя склонност – да се връща при своите жертви след убийствата, Джон Норман Колинс бил на косъм от залавянето си 2 години по-късно.

Следващото убийство става на 30 юни 1968 година. Джоан Шел – студентка в Източния Мичигански университет, излиза от дома си и никога повече не се завръща. Седмица по-късно тя е открита мъртва на едно шосе. Тялото й било разсъблечено, единствено миниполата й била увита около шията. Гърлото й било прерязано и имала 5 прободни рани по тялото. Освен това Джоан била изнасилена преди смъртта си и също както Флезър, била убита на друго място, а трупът бил преместен тук след това. Очевидци твърдели, че са видели Джоан в нощта преди смъртта й с някакъв младеж, чието описание съвпадало с това на Джон Норман Колинс. Веднага след получаването на тази информация Колинс бил привикан в полицията за разпит, но отрекъл каквато и да било връзка с убитата и, тъй като до този момент следствието нямало сериозно основание да подозира Колинс, го пуснали да си върви.

След около 10 месеца в полицията постъпва сигнал за още една изчезнала студентка – Джейн Миксер (23 г.). Във вечерта на изчезването си тя трябвало да се срещне с мъж на име Дейвид Джонсън и оттогава никой не я бил виждал. Още на следващия ден трупът й е открит в близост до гробището в Ипсиланти.

Джейн била убита с 2 изстрела в главата с пистолет 22-ри калибър. По тялото имало следи от жесток побой и около шията на убитата били завързани чорапите й. Като цяло това бил вече един познат маниер на убийство, но въпреки това съществува съмнение, че Джейн Миксер не е била жертва на Джон Колинс – първо, трупът е открит твърде далеч от другите две тела, и второ, момичето било облечено, докато другите 2 жертви били открити голи.

Няколко дни след тази находка, на 24 март 1969 г. един местен строителен работник се натъква на ръка, подаваща се изпод купчина овехтели дрехи. Отдолу се оказал нов труп, този на 16-годишната Мерилин Скелтън – ученичка, ползваща се с не много добра репутация. Моделът на престъплението бил все същият – момичето било убито на друго място и по-късно преместено тук. Черепът на Мерилин Скелтън бил с фрактури на 3 места, по тялото й имало следи от побой с колан и, разбира се, тя била изнасилена преди смъртта си. Около шията й било увито долното й бельо – знак, който дал на разследващите да разберат, че убийствата на всички тези момичета са свързани и по всяка вероятност са извършени от един и същи човек. А освен всичко това, мястото на захвърляне на трупа било почти на същото, където бил открит трупа на Джоан Шел. Въпреки очевидната прилика в престъпленията и основателната причина да се смята, че в Ипсиланти върлува сериен убиец, разследването напредвало изключително бавно, а господин Колинс в същото време нямал абсолютно никакво намерение да спира дотук.

Следващата негова жертва била 13-годишната Доун Бейсъм, чието разложено тяло било открито на 15 април в близост до шосето. След провеждането на съдебна експертиза станало ясно, че смъртта й е настъпила вследствие на удушаване с електрически кабел. Доун също така имала множество прободни рани по тялото, а гърдите й били напълно изрязани. След щателно претърсване на местността полицията открила в мазето на една изоставена ферма част от облеклото на момичето и черен електрически кабел – същият, с който Доун била удушена.

След този случай властите в Мичиган стигнали до извода, че серийният убиец, наричан от пресата “изкормвача на студентки“, използва необитаеми селски къщи, в които осъществява убийствата си.

Само след няколко месеца, на 9 юни 1969 г. полицията потвърждава опасенията си относно запустелите постройки. В една изоставена плевня бил открит трупът на 23-годишната студентка по приложни изкуства Алис Калъм. Тя била видяна за последно на едно парти на 7 юни 1969 г., от което си тръгнала за вкъщи, качвайки се на автостоп. За нещастие в кола, управлявана от Джон Норман Колинс, Алис била изнасилена, както и всички други жертви, пребита, с прободни рани в гърдите, гърлото й било разпрано, а смъртта й настъпила след изстрел в главата.

Това убийство било четвъртото в Ипсиланти само за 3 месеца и сред обществото настъпил смут. Полицията в града била подложена на много остра критика от обществеността заради бавното напредване на разследването. И макар властите да правели всичко възможно да заловят убиеца, усилията им така и не се увенчавали с успех.

Следващият сигнал за изчезнала студентка бил подаден в полицията на 23 юли. Името на жертвата било Карън Сю Бийнмън, видяна за последно да се качва на мотоциклета на непознат мъж в деня на изчезването си. След около седмица пребитото й тяло било открито на шосето в близост до един дол. Смъртта й била настъпила след удушаване. Карън, както и останалите жертви, също била убита на друго място, след което преместена на шосето. Аутопсията й показала, че тя е била убита в деня на изчезването си.

С това убийство Джон Колинс допуска най-голямата си грешка. Докато чакал Бийнмън пред един магазин за перуки, управителката на магазина успяла да го огледа и запомни добре по молба на самата Карън Сю Бийнмън.Тя казала на жената от магазина - “Аз съм или най-смелото или най-глупавото момиче на света, тъй като току-що приех да се кача на мотоциклета на един непознат’‘. Момичето смятало да се прибере вкъщи с любезния младеж, който й предложил помощта си, но, качвайки се на мотора на Колинс, Бийнмън всъщност подписала смъртната си присъда.

Това щяло да бъде и последното убийство, извършено от Джон Норман Колинс, тъй като той оставил след себе си сериозна улика, благодарение на която се стигнало до неговото разобличаване – сега вече полицията знаела кого трябва да търси.

Провалът е близо

Шериф Харви – главен разследващ по случая с убийствата в Ипсиланти, наредил на мястото на последното убийство да бъде направена инсценировка с един манекен, който щял да бъде позициониран на мястото на трупа на Карън Сю Бийнмън. По този начин той възнамерявал да устрои полицейска засада на престъпника. Според него, имало възможност убиецът да се е завръщал на местата на захвърляне на труповете на жертвите си, и смятал, че, ако е така, ще имат възможност да го заловят още същия ден. Нареждането било изпълнено и шест полицейски служители се отправили към мястото в събота на 26 юли, за да чакат убиеца да се появи. Скоро очакванията им се оправдали. Един от офицерите забелязал в дола човешка фигура, обаче той нито успял да огледа човека, нито да се свърже по радиостанцията, за да съобщи на колегите си, тъй като валял силен проливен дъжд и видимостта била намалена, а връзката по радиостанцията – неосъществима. Благодарение на лошото време престъпника успял да се измъкне и този път, но провалът му всъщност бил по-близо отколкото очаквал.

По същото време полицията в Ипсиланти направила справка и успяла да свърже похитителя на изчезналото момиче с добре известния им вече Джон Норман Колинс. Докато проучвали миналото на Джон, разследващите детективи открили доста смущаващи факти за него. Приятелките на Джон смятали, че той е “прекалено сексуален“ и се оказало, че има дълга история от случаи на сексуален тормоз и насилие над жени. Един такъв случай бил с неговата сестра, която той заварил с мъж в дома им. Джон я пребил толкова жестоко, че се наложило тя да бъде приета по спешност в болница. На всичкото отгоре Колинс се оказал и голям любител на материали и сцени с кръв и осакатяване. Освен това, когато разследващите показали на жената от склада негова снимка, тя веднага го разпознала и потвърдила,че това е човекът с мотоциклета, на който Карън Сю Бийнмън се качила преди изчезването си. Тогава Джон Норман Колинс бил повикан за разпит още веднъж, но и този път не се намерили сериозни доказателства срещу него, така че нямало основание за задържането му. Късметът все още бил на негова страна и по всяка вероятност Джон щял още дълго да се изплъзва от ръцете на правосъдието, ако, както често се случва с убийци като него, случайността не изиграла решаваща роля в залавянето му.

Маниакът е разкрит

Джон Норман Колинс

Джон Норман Колинс

Чичото на Джон – офицер от полицията на име Дейвид Лейк, заминал на почивка със семейството си и възложил грижите за дома си на своя племенник. След като се завърнал от ваканцията си Дейвид бил изключително неприятно изненадан да установи, че неговият племенник е главен заподозрян на полицията за убийствата на студентки в Ипсиланти, извършени през последните 2 години. Лейк имал много високо мнение за Джон и го обичал като роден син, затова премълчал за подозренията към Колинс дори пред съпругата си. Никак не му се искало да вярва в тази възможност – любимият му племенник да е извършител на жестоки убийства. Той се надявал фактът на съмнението, че убийството на Карън Сю Бийнмън е било извършено през времето, когато той и семейството му отсъствали от града, да е просто съвпадение и да не е дело на Джон. За негово нещастие обаче, именно той щял да бъде човекът, който установява със сигурност, че подозренията към неговия родственик са напълно основателни.

Още във вечерта на пристигането си Лейк слязъл в мазето, където забелязал нещо много странно. Подът на мазето бил боядисан и след като изстъргал боята (която по-късно се оказала лак), той с ужас открил няколко кървави петна. След като съобщил за находката си на своите колеги в полицията, в дома му веднага пристигнал експерт, който направил къде-къде по-ужасно откритие. При извършения оглед на жилището била открита човешка коса и след ДНК експертизата надеждата на Дейвид Лейк, че това е коса, която е паднала от главите на децата, които жена му подстригвала в мазето, била напълно разбита. Без съмнение косата, намерена в мазето на Лейк, била същата коса, която е паднала върху бельото на на убитата Карън Бийнмън. Освен всичко това, съседите на Дейвид Лейк дали показания,че в нощта на 23 юли 1969 г. са чули женски писъци, идващи от къщата на съседа им.

Джон Норман Колинс

Джон Норман Колинс

Когато детективите съобщили на Джон Норман Колинс, че е арестуван заради убийството на Карън Сю Бийнмън, той категорично отрекъл каквато и да е връзка с престъплението, но за полицията нямало съмнение, че именно той е техният “убиец на студентки“. По-нататъшното разследване потвърдило вината на Джон Норман Колинс в убийствата. След извършен обиск на дома му следователите открили женски дрехи и чанти, скрити в един тайник, а в колата му Oldsmobile Cutlass от 1968 г. били открити петна от кръв и коса, ДНК лабораторните тестове на които потвърдили идентичността с това на Бийнмън.

На 31 юли 1969 г. 22-годишният Джон Норман Колинс е арестуван за убийството на Карън Сю Бийнмън. Макар властите да смятали, че той е отговорен и за други 6 убийства на студентки в Ипсиланти, доказателствата не били достатъчни, за да бъде подведен под отговорност и за тях. Все пак, според компетентните органи, без съмнение Джон Колин е извършил 7 убийства на млади жени през периода на 1967 и 1969 година, макар да няма сигурни доказателства за това. Има теория, според която се смята, че Колинс не е действал сам по време на престъпленията си. Така или иначе, официално той е обвинен единствено за смъртта на Карън Сю Бийнмън и е осъден точно за това престъпление.

Процес и присъда

Джон Норман Колинс

Джон Норман Колинс

На 2 юни 1970 година е даден старт на делото срещу Джон Норман Колинс. По време на процеса били дадени съществено важни показания от няколко ключови свидетели. Един от тях е Даян Гош, собственичката на магазина за перуки, която видяла последна Бийнмън преди смъртта й.

Вторият свидетел е самопровъзгласилият се за най-добър приятел на Колинс Арнолд Дейвис, който свидетелствал, че е виждал Джон да пренася от багажника на колата си одеяло и кутия с женски дрехи, както вече бил съобщил в полицията при разпита си. Дейвис също предал на следствието един нож, който му бил даден от Джон Норман Колинс. Докато траело делото, Колинс се опитал на няколко пъти да използва Дейвис като алиби за деня на изчезването на Бийнмън.

Дейвид Лейк и съпругата му Сандра свидетелствали, че са поверили дома си на Колинс, докато били на семейна почивка за 2 седмици през времето на извършване на убийството на Бийнмън, и добавили в показанията си откритията, които направили в собственото си мазе, и които довели до ареста на племенника им.

По време на целия процес Джон Колинс останал мълчалив относно всички представени доказателства срещу него и отказал да коментира каквото и да било, или да отговаря на въпросите на съдията. През август същата година съдебното жури излиза с решение по случая. Обвиняемият Джон Норман Колинс бил признат за виновен в убийството на Карън Сю Бийнмън и осъден на доживотен затвор без право на помилване през първите 20 години. Единствено изявление, което Колинс направил на делото си, било след произнасянето на присъдата му. Той се обърнал към съдията с думите – “Никога не съм познавал момиче на име Карън Сю Бийнмън. Никога не съм я качвал на мотоциклета си и никога не съм отнемал живота й“.

През 1979 година Джон Норман Колинс направил опит за бягство от строго охранявания затвор в Маркет щата Мичиган, където се намирал. Той и още 6 други затворници прокопали 60-сантиметров тунел на около 6 метра под земята на затвора. На бегълците им оставали още около 8 метра до свободата, но един от пазачите в затвора осуетил тази възможност, откривайки входа на тунела.

Скорошна снимка на Джон Норман Колинс

Скорошна снимка на Джон Норман Колинс

През 1980 година Джон Колинс законно сменя фамилията си на Чапман, каквото било моминското име на майка му. Той също така подавал многократно молба до съда да бъде прехвърлен в затвор в Канада. Искането му никога не било уважено.

Към момента Джон Норман Колинс (Чапман) е в средата на шейсетте си години и излежава доживотната си присъда в клон на затвора Маркет, в окръг Маркет – щата Мичиган.

———————————————————————————————————————————————
Автор: Хана Монтана
Източници : aadl.org, wikipedia.org, trutv.com, tripod.com и книгата “У като убиец – Американски килъри“ от Артемида Сенкевич и Максимилиан Стругацки.

Един коментар за “Джон Норман Колинс: Мичиганският убиец на студентки”

  1. AvatarНякой си

    Браво,Хана -№ 1 си!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –