Публикувано на: 12 април, 2010

Джоел Рифкин е прочут сериен убиец, който отнема живота на 17 жени в периода между 1989 и 1993 г. Рифкин е заловен през юни 1993 г., опитвайки се да избяга с колата си от двама патрулиращи полицаи. Полицията открива в багажника му тялото на неговата последна жертва, от което той бил на път да се отърве. Повечето от жените, които той погубва, били пристрастени към наркотиците проститутки.

Градинарят

На 28 юни 1993 г. двама щатски полицаи, патрулиращи по Южната магистрала на Лонг Айлънд, забелязали една Мазда пикап без заден регистрационен номер. Когато шофьорът не обърнал внимание на светлинния им сигнал, те му заповядали да спре по високоговорителя. Но вместо това той увеличил скоростта си и поел по отбивката за градчето Уантаг.

Последвала луда надпревара. Полицаите се обадили за подкрепления, преследвайки плячката си с 140 км. в час. Към конвоя се присъединили още пет патрулни коли с виещи сирени. Шофьорът на Маздата пропуснал отбивката за Минеола и разбил колата си в един телефонен стълб. Той не оказал съпротива, когато полицаите го изкарали от пикапа, обискирали го за оръжия и конфискували макетния нож, който открили в джоба му.

Джоел Дейвид Рифкин

Шофьорската книжка идентифицирала беглеца като 34-годишния Джоел Дейвид Рифкин, живеещ на „Гардън стрийт“ в Ийст Медоу Лонг Айлънд. Той имал доста неподдържан вид, а на мустаците му бил намазан дебел слой крем за лице. Рифкин уверил полицаите, че регистрационният номер е бил на колата му, когато потеглил от дома си преди около 40 минути. Той нямал обяснение защо е побягнал, но причината за паниката му била разкрита след броени минути.

Привлечени към задната част на пикапа от някаква зловеща миризма, полицаите повдигнали синьото покривало и открили гол и разложен женски труп. Жената изглежда била мъртва от няколко дни. Това обяснявало защо Рифкин е намазал крем на мустаците си. Този трик за избягване на лошата миризма от труповете бил показан преди две години в холивудския филм „Мълчанието на агнетата“.

Рифкин казал, че жената е проститутка, която качил в колата си на „Алън Стрийт“ в Манхатън. Той правил секс с нея, но после нещата излезли от контрол и той я удушил. Рифкин се поинтересувал дали ще му трябва адвокат.

Рифкин бил пратен в ареста на Хемпстед, където детективите го подложили на маратонен разпит. Полицията поставила под наблюдение къщата в Ийст Медоу, където Рифкин живеел със сестра си и възрастната си майка. Едно телефонно обаждане от полицията уведомило 71-годишната Джийн Рифкин, че синът й е задържан след пътен инцидент. Тя щяла да разбере останалото часове по-късно от телевизията, когато детективите изложили пред медиите основните щрихи по случая.

Жертвата на Рифкин била идентифицирана като 22-годишната Тифани Брескиани, родом от Луизиана, която проституирала през последните две години в Манхатън, за да захранва наркоманските си нужди. По време на разпита Рифкин описал смъртта й с клинични подробности, но неговата емоционална откъснатост не била най-лошото в случая. Детективите разбрали, че това убийство не е първото.

Рифкин им казал, че Брескиани е жертва номер 17.

Домът на Рифкин в Ийст Медоус

В около 20:00 ч. властите се появили на прага на Джийн Рифкин със заповед за обиск и претършували двуетажната й къща за доказателства срещу човека, който изглежда щял да се окаже най-профилният сериен убиец в щат Ню Йорк. Когато си тръгнали шест часа по-късно, полицаите отнесли със себе си 228 предмета, свързани с четиригодишния убийствен поход на Рифкин. В неговата спалня били открити 75 женски бижута, снимки на няколко неидентифицирани жени, най-различни женски дрехи, гримове, маша за коса, портмонета и тефтерчета, както и плик с най-различни документи за самоличност. Една от шофьорските книжки принадлежала на Мери Делука, която била открита мъртва в Корнуол Ню Йорк през октомври 1991 г. Друга книжка била на Джени Сото – извадена от река Харлем през ноември 1992 г. В библиотеката на Рифкин била открита книга за все още неизвестния тогава „Убиец от Грийн Ривър„, като и изрезки от вестниците за нюйоркския сериен убиец Артър Шоукрос.

Следвайки носовете си към претъпкания гараж на Рифкин, детективите се натъкнали на една зловонна ръчна количка, от която извлекли 85 грама човешка кръв. На пода, край купчина въжета и покривала, лежали женски гащички. Верижният трион, намерен в гаража, бил покрит с кръв и парченца човешка плът. Съседите били обръщали внимание на странните миризми, носещи се от гаража на Рифкин, но си ги обяснявали с инсектицидите, които той складирал там и които използвал в градинарския си бизнес.

Те грешали.

Това била миризмата на смърт, която щяла още дълго да се носи във въздуха.

Смотаняк

Той е роден на 20 януари 1959 г. Родителите му, студенти, не били готови за семеен живот. В Деня на св. Валентин той бил осиновен от бездетната двойка Бърнард и Джийн Рифкин, които го кръстили Джоел Дейвид. През 1962 г. семейството осиновило и дъщеря, на име Джен. Три години по-късно те се преместили в Ийст Медоу в Лонг Айлънд, където Джоел тръгнал на начално училище.

Адът започнал още на първия учебен ден. Някакво необяснимо качество у Джоел Рифкин го превръщало в аутсайдер и в лесна плячка за побойниците. Съучениците му го кръстили „Костенурката“, заради прегърбената му стойка и флегматична походка. Изключен от отборните спортове и съседските игри, Джоел се превърнал в мишена за садистичните шеги на връстниците си. Побойниците го нападали в училище, смъквали гащите му, крадяли обяда и учебниците му, и постоянно го тормозели. Той се оказал и пълен академичен провал, понеже страдал от неоткрита дислексия, въпреки че коефициентът му интелигентност бил 128.

Слабите оценки на Джоел притеснявали баща му, който бил член на училищния борд. Той беснеел срещу него: Защо не  можеш да направиш нищо като хората? Джийн Рифкин споделяла неговата любов към градинарството и фотографията, оставайки в пълно неведение за неговите неволи. Тя мислела, че той е просто самотник и осъзнала в пълна степен, какво се е случвало с него години по-късно.

Нещата в училище се влошавали още повече. С изключение на оценките му, Джоел се явявал като типичния зубър – очилат и обут в подгънати панталони с бели чорапи. Един от неговите мъчители го описва по-късно като „боксова круша“. Той излъчвал нещо, което дразнело околните. Опитвайки се да се впише в училищната обстановка, Рифкин се присъединил към отбора по лека атлетика само, за да си спечели прякора „Лоен задник“. Съотборниците криели дрехите му и веднъж натикали главата му в тоалетната чиния. Вместо да им се противопостави, Рифкин ги поканил у дома си да гледат телевизия и да пият бира.

Проваляйки се като атлет, Рифкин се включил в групата, която съставяла училищния годишник, но фотоапаратът му незабавно бил откраднат. Въпреки това той хвърлил страшно много усилия, за да завърши годишника и за благодарност бил изключен от купона по случай завършването. Това го опустошило напълно, но той си намерил компенсация. Родителите на Джоел му подарили кола и той я използвал, за да ходи по проститутки, първо в Хемпстед, а по-късно и в Манхатън. Фантазиите на Рифкин се изразявали в бондидж, изнасилване и женски бой до смърт. В някои от мечтите си, той изнасилвал и намушквал жени, като жертвите във фантазиите му били мълчаливи и пасивни. След като през 1972 г. гледал филма на Алфред Хичкок „Полуда“, вдъхновен от лондонския „Джак Изкормвача„, Рифкин фиксирал фантазиите си върху удушаването на проститутки.

Джоел Рифкин - 1977г.

Джоел Рифкин - 1977г.

Любовта избягвала Рифкин в реалния живот. Една от срещите му с момиче била провалена, когато съотборниците му го затворили в гимнастическия салон и го замеряли с яйца. Друг път успял да заведе момичето на пица, където се появили същите побойници и подгонили Рифкин и срещата му, принуждавайки ги да потърсят убежище в една обществена библиотека.

Завършвайки гимназията като един от последните по успех в класа си през 1977 г., Джоел Рифкин насочил своя взор напред към колежа и истинския живот. Той вярвал, че оттук насетне всичко ще бъде наред.

Но най-лошото тепърва предстояло.

Ярост

Първият порив на Рифкин към висше образование го отвежда в Обществения колеж Насау в Лонг Айлънд. Отегчен и неспокоен, той редовно пропускал лекции и през академичната 1977-78 г. завършил един-единствен курс. През есента на 1978 г. се прехвърлил в Университета в Брокпорт. Той се записал в клуба по фотография, но скоро отново станал безотговорен към учението и напуснал университета през 1980 г. В Брокпорт Рифкин срещнал единствената истинска приятелка в живота си, но връзката им не продължила дълго. Той се върнал у дома при родителите си и отново опитал да учи в колежа Насау, като най-накрая се отказал от висшето образование през 1984 г.

През 80-те години той се издържал чрез серия от нископлатени служби из цял Лонг Айлънд, като рядко се задържал дълго на едно място. Лошата лична хигиена, хроничното кръшкане и абсолютната му негодност пречели на кариерното израстване на Рифкин. Един от неговите работодатели разказва, че той дори не можел да преброи до десет. В свободното си време Рифкин мечтаел да се превърне в прочут писател и съчинявал фрагменти на мрачна поезия. Той поддържал интереса си към фотографията и градинарството, но не съумявал да изкарва пари от тях. Джоел напускал родителите си няколко пъти, но не след дълго, загубвайки поредната си работа, се завръщал.

Самият Рифкин признава, че в онзи период едва е свързвал двата края, харчейки и малкото си пари по проститутки. Целият фокус на живота му бил насочен към улиците. Той се проявил като загубеняк дори и там, след като бил обиран над десет пъти от проститутките и сводниците. Едно от момичетата го подхлъзнало два пъти, използвайки един и същи номер, за да измъкне парите му преди секса.

Бащата на Рифкин бил хронично болен. Заклетият пушач, който вече страдал от емфизема, бил диагностициран с рак на простата през есента на 1986 г. През февруари 1987 г., обезумял от болка, той погълнал голямо количество барбитурати и умрял след четири дни в кома. Рифкин изпаднал в депресия. През август 1987 г. той бил арестуван в Хемпстед, след като платил за секс на една полицайка под прикритие, но се разминал с минимална глоба. Вместо да извлече поука от този инцидент, нездравият му интерес към проститутките се задълбочил още повече.

През 1988 г. Рифкин се записал на двегодишен курс по градинарство в Щатския колеж по технология във Фармингдейл Ню Йорк. За първи път в живота си той се справял добре и получил стажантски пост в Ботаническата градина в Ойстър Бей Ню Йорк.

Назначението било голяма чест и му донесло неочакван бонус. Джоел почувствал привличане към една от колежките си. Въпреки че се превърнал в нейна неотстъпна сянка, той никога не събрал смелост да я покани на среща. Вместо това, Рифкин изградил в ума си една сложна измислена връзка и изпаднал в отчаяние, когато обектът на вълненията му не отговорил на тайната му страст.

Това му дошло в повече. Подтисканите с години гняв и унижение напирали навън. Рифкин бил достигнал точката си на избухване.

Всичко, от което се нуждаел сега, било мишена.

Загуба на контрол

Рифкин планирал убийството на първата си жертва през май 1989 г. По това време неговите морбидни фантазии били по-интензивни от обикновено. Майка му избрала този месец, за да предприеме пътуване извън щата, оставяйки къщата в Ийст Медоу на разположение на Джоел.

Една вечер, в около 22:00 ч., Рифкин обикалял Ийст Вилидж в Манхатън в търсене на проститутки. Той избрал една млада жена на име Сузи. Тя била силно пристрастена към наркотиците и го накарала да спре на няколко места, за да се снабди с дрога, преди да потеглят към Лонг Айлънд. След безжизнения секс Сузи отново помолила Джоел да я изведе навън, за да си потърси наркотици. Вместо това, той взел един декоративен снаряд от гаубица и я пребил жестоко с него. Рифкин спрял да я удря чак, когато се уморил.

Сузи била още жива и, когато се опитал да я премести, тя го ухапала по пръста. Тогава Рифкин я задушил до смърт. Той натикал тялото й в една найлонова торба за боклук, почистил кръвта и следите от борба в дневната, след което легнал и поспал няколко часа, сякаш нищо не се е случило. Щом се събудил, завлякъл Сузи долу в мазето, положил тялото й върху пералнята и сушилнята, и го разчленил с макетен нож. Той гледал на тази зловеща задача като на дисекция в час по биология. За да попречи на идентифицирането на трупа, Рифкин отрязъл връхчетата на пръстите на Сузи и извадил зъбите й с клещи, след което натикал отрязаната й глава в кутия от боя. Останалите части от тялото й отишли в торби за боклук, които натоварил в колата на майка си.

Рифкин откарал частите от трупа отвъд щатската граница с Ню Джърси, захвърляйки главата и краката в горите край Хоупуел. Насочвайки се обратно към Манхатън, той метнал торса и ръцете в реката Ийст Ривър. Рифкин вярвал, че жертвата му никога няма да бъде открита, но се оказало, че разсъждава твърде безгрижно. На 5 март 1989 г. един от членовете на голф клуба в Хоупуел запратил топката си в гората и се натъкнал на кутията с главата на Сузи. Рифкин изпаднал в страшна паника, когато научил, че Сузи е била ХИВ позитивна. Полицията изготвила скици на жертвата, но така и не успяла да я идентифицира. Случаят останал неразкрит до момента, когато Рифкин си признал за убийството й през 1993 г.

Джоел изчакал повече от година преди да посегне на втората си жертва. Той самият не можел да си спомни точната дата и полицията смята, че престъплението се е случило приблизително 14 месеца след смъртта на Сузи. Жертвата била проститутката Джули Блекбърд, която той избрал заради приликата й с Мадона. Рифкин я откарал в дома си, докато майка му отсъствала, и двамата прекарали нощта заедно. В около девет часа на следващата сутрин Рифкин превъртял и пребил Блекбърд с масивен крак от маса, след което я удушил. Когато тя била мъртва, той се замислил над идеята да изнасили трупа й, подобно на серийния убиец Тед Бънди, но самата мисъл за това го отвратила.

Твърдо решен да не допуска грешка с отърваването от трупа този път, Рифкин купил цимент. Той разчленил тялото както преди, поставяйки главата, ръцете и краката в кофи пълни с бетон. Той изхвърлил главата и торса в Ийст Ривър, а ръцете и краката в канала в Бруклин. Останките никога не били открити.

Убиството било лесна работа.

Джоел нямал търпение да опита отново.

Работещи момичета

Рифкин започнал собствен озеленителен бизнес през април 1991 г., наемайки помещение в местния разсадник, където да складира оборудването си. Той не работел с особен ентусиазъм и до лятото вече изоставал с плащането на наема си. Обсебеността му към убийствата била погълнала живота му и Рифкин започнал да използва наетото място като междинна станция в транзита на трупове.

Следващата му жертва била Барбара Джейкъбс – 31-годишна наркоманка, с досие за автокражби и проституция. Джоел я качил в колата си на 13 юли 1991 г. и я отвел в дома си за секс. Когато заспала, той я пребил със същия крак от маса, който бил използвал при Джули Блекбърд, след което довършил работата си, удушавайки я с ръце. Отблъснат от мисълта за поредното разчленяване, Рифкин увил Джейкъбс в найлони, поставил я в един кашон, и я натоварил в пикапа на майка си. Той потеглил към река Хъдсън и хвърлил тялото й във водата край един циментов завод. Тя била открита часове по-късно от пожарникари, излезли на обучение, но този път Рифкин изобщо не се притеснил от новината.

Съдебният лекар определил причината за смъртта й като свръх доза наркотици и Джейкъбс била погребана без да бъде разпозната.

Наркоманката от Лонг Айлънд Мери Елън Делука (22 г.) била видяна за последно жива в 23:00 ч. на 1 септември 1991 г., когато изоставила приятелките си, за да припечели пари за следващата си доза. Рифкин я намерил на „Ямайка авеню“ в Куинс и двамата обикаляли Ню Йорк до зори, похарчвайки 150 долара за наркотици. Те взели стая в един евтин мотел и Делука първоначално отказала да прави секс с него, настоявайки за още наркотици. В крайна сметка тя се съгласила да легне с Рифкин, но се оплаквала през цялото време. Раздразнен от мрънкането й, Рифкин я попитал дали иска да умре и тя му казала да. Когато започнал да я души, тя не се съпротивлявала, приемайки съдбата си. Рифкин си спомня за това си убийство като за едно от най-странните.

То изправило Рифкин и пред нов проблем. Страхувайки се да изкара трупа на дневна светлина и черпейки вдъхновение от филма на Хичкок „Полуда“, той излязъл да купи един голям куфар и натикал тялото в него. Потеглил към Ориндж Каунти и оставил трупа на една крайпътна спирка за отдих извън Корнуол, близо до Уест Пойнт. Делука била открита на 1 октомври. Тялото й било голо, само по сутиен и без документи за самоличност. Разлагането попречило да се установи причината за смъртта й и тя била погребана безименна, оставайки неидентифицирана до юни 1993 г.

Избирателният процес на Рифкин бил хаотичен, включвайки проститутките, на които бил редовен клиент или други, които избирал спонтанно. През една септемврийска нощ, той качил в колата си 31-годишната корейка Юн Лий, с която бил излизал и преди. Това била втората му проститутка за последния час и той не могъл да се представи както трябва. Рифкин я ударил импулсивно, докато тя се трудела над него, и я удушил. Това било първото му убийство на жена, която познавал от преди, и той почувствал слабо разкаяние.

Рифкин напъхал Лий в същия куфар, който бил използвал за тялото на Делука, и я изхвърлил в Ийст Ривър. Тя била открита на 23 септември – осем дни преди Делука. Бившият й съпруг идентифицирал тялото, спестявайки заравянето й в безименен гроб.

Рифкин не може да си спомни името на шестата си жертва, която убива няколко дни преди Коледа на 1991 г. Той я качил в колата си на „Уест авеню“ и 46-та улица в Манхатън, и я удушил по време на орален секс. След това потеглил към Лонг Айлънд с тялото до себе си, покрито с платнище. Той отишъл в преработвателния завод в Уестбъри, където някога бил работил, и отмъкнал оттам един варел за гориво. Рифкин хвърлил бидона с тялото в Ийст Ривър, но точно преди да си тръгне бил спрян от патрулни полицаи, които го обвинили в незаконно изхвърляне на отпадъци. Рифкин успял да ги убеди, че не хвърля, а събира боклук, и те го пуснали да си ходи само с предупреждение.

Лорейн Орвието

Лорейн Орвието

Варелът свършил толкова добра работа, че Рифкин купил още няколко такива, за да ги използва като импровизирани ковчези. Той използвал следващия за 28-годишната Лорейн Орвието, страдаща от маниакална депресия, която се опитвала да контролира рязката смяна на настроенията си с кокаин. Това бил скъп навик и тя продавала тялото си, за да се снабдява с дрога. Рифкин попаднал на Орвието на 26 декември 1991 г. в Бейшор Лонг Айлънд. Той паркирал край оградата на едно училище и я удушил, докато тя му правела орален секс. Когато преровил чантата й и открил вътре шишенце с AZT, той разбрал, че тя е била ХИВ позитивна. Рифкин запазил хапчетата, както и бижутата и документите на Орвието, като сувенири от убийството. Връщайки се в градинарската си работилница, натикал тялото й в един варел, потеглил към Бруклин и го изхвърлил в Кони Айлънд Крийк. Тя била открита от един рибар на 11 юли 1992 г., два месеца преди нейното семейство да подаде сигнал за изчезването й.

Изглежда дори родителите на неговите жертви не се интересували от плячката на Рифкин.

Това било като сбъдната мечта за всеки сериен убиец.

Полуда

Успехът ражда повторение. На 2 януари 1992 г., една седмица след убийството на Лорейн Орвието, Рифкин отново излиза на лов. Най-възрастната му жертва, 39-годишната Мери Ан Холоман, била наркоманка, която шиела прашки за стриптизьорки, когато не работела на улицата. Рифкин я откарал на същия паркинг, където бил отвел Юн Лий, и я удушил по време на фелацио. Процедурата по отърваването от тялото била същата като при Орвието: поставеното във варел тяло било изхвърлено в Кони Айлънд Крийк.

На 9 юли 1992 г., два дни преди откриването на Орвието, едно анонимно обаждане в полицията докладвало за носещите се по течението на реката останки на Холоман. Тялото било идентифицирано по зъболекарския картон на Холоман и върнато на роднините й за погребението. Намерените в реката тела в разстояние на два дни подсказвало за наличието на действащ сериен убиец, но полицията в Ню Йорк е заета с разрешаването на 2000 случая на убийства на година, а убитите проститутки-наркоманки никога не са се ползвали с приоритет.

За ирония, деветата жертва на Рифкин излязла наяве преди откриването на номер седем и осем. В по-късните си признания той не е в състояние да си спомни името на жената. Помнел татуировките й, знаел, че я е качил в Манхатън и че тя се е борила за живота си. Някъде през зимата разчленените й останки попаднали в последния от варелите на Рифкин. Той я изхвърлил в Нютаун Крийк в Бруклин. На 13 май 1992 г. ръждивият варел с надничащ от него крак бил забелязан да се носи по течението. Кокаинът, открит в организма й, накарал детективите да решат, че тя е била муле за наркотици, убита случайно от скъсването на пълния с дрога презерватив в стомаха й. Полицията разбрала за грешката си година по-късно, когато Рифкин си признал за убийството, но името на жертвата му остава неизвестно и до днес.

През пролетта на 1992 г. Рифкин се върнал обратно в училище, записвайки се на курсове в Щатския университет на Ню Йорк във Фармингдейл. Неговият озеленителен бизнес бил затънал и той дължал 700 долара за наем. Както и преди, Рифкин не се заел сериозно с учението и фокусирал по-голямата част от вниманието си върху поправянето на колата си, гледане на порно и обикаляне за нова плячка.

Полицията прибира останките на Айрис Санчез

Полицията прибира останките на Айрис Санчез

Той попаднал на 25-годишната наркоманка Айрис Санчез, която проституирала на „Първо авеню“, в уикенда на Деня на майката. Рифкин бил в отпуска от работата си в един магазин за спиртни напитки и търсел неприятности. Той качил Санчез в колата си посред бял ден и я удушил по време на секс. Потеглил към моста Бруклин, търсейки подходящо за изхвърляне място. Спрял се на едно незаконно бунище, намиращо се близо до Международното летище Кенеди. Рифкин натикал тялото под един гниещ матрак, като преди това освободил Санчез от часовника и бижутата й. Тя щяла да бъде открита едва през юни 1993 г., когато Рифкин посочил местонахождението й на властите.

Анна Лопез

Анна Лопез

Анна Лопез (33 г.) имала три деца от трима различни бащи, но работела на улицата основно, за да осигурява пристрастеността си към кокаина. Рифкин попаднал на нея на 25 май 1992 г. на „Атлантик авеню“ в Куинс и двамата се оттеглили в една уличка, за да правят секс. След като удушил Лопез в колата си, Рифкин потеглил към Брюстър в окръг Пътнам, и захвърлил тялото й край магистрала I-84. На следващия ден тя била открита от един моторист. Впоследствие нейната липсваща обица била открита в спалнята на Рифкин.

Изминава почти година, преди Рифкин да отведе в дома си следващата си жертва, 21-годишната проститутка Вайълет Онийл. Той я удушил след секса и разчленил тялото й във ваната. Рифкин разхвърлял останките й във водите, заобикалящи Манхатън. Торсът й, увит в черен найлон, изплувал в река Хъдсън, а ръцете и краката й били открити в един куфар.

Мери Катрин Уилямс

Мери Катрин Уилямс

Мери Катрин Уилямс някога била кралица на бала и популярна мажоретка в родната си Северна Каролина. След като се развежда, тя пристига в Ню Йорк в търсене на актьорска кариера, но свършва на улицата, пристрастена към наркотиците. Рифкин бил излизал два пъти с нея, преди да я качи в пикапа си на 2 октомври 1992 г. Той я снабдил с дрога и, когато тя се отнесла на предната седалка, се опитал да я удуши. Уилямс се събудила и му оказала силна съпротива, счупвайки с крак лоста за скоростите, преди той да успее да я задуши. Рифкин с мъка подкарал колата си и занесъл тялото й в Йорктаун, където то е открито на 21 декември 1992 г. Той запазил кредитните й карти и плетената й чанта, пълна с украшения. Накитите били толкова много, че, когато детективите ги открили в дома на Рифкин, те направили погрешното заключение, че жертвите му са много повече от действителността. Уилямс запълнила поредния безименен гроб и била идентифицирана чак след признанията на Рифкин, шест месеца след смъртта си.

Джени Сото

Джени Сото

Наркоманката Джени Сото (23 г.) е последната жертва на Рифкин за 1992 г. Той я качил в колата си в около 23:00 ч. на 16 ноември край моста Уилямсбърг в долната част на Манхатън. Тя се оказала най-трудната за убиване жертва. Момичето счупило и десетте си нокътя, забивайки пръстите си в лицето и врата му, докато той я душел. Рифкин прибрал сутиена, гащичките, обиците, документите и спринцовката за дрога на момичето, като сувенири от убийството. Той метнал Сото в река Харлем, близо до мястото, където преди 14 месеца била открита Юн Лий. Сото била намерена на следващия ден и била идентифицирана по пръстовите си отпечатъци, взети при последния й арест. Първоначално полицията заподозряла за убийството нейния бивш приятел.

Усилената борба на Сото за живот накарала Рифкин да излезе във ваканция. Убийството й го оставило с многобройни съмнителни рани, които той трудно успявал да обясни. Джоел щял да направи следващия си удар чак след 15 седмици и тогава щял да положи много по-големи усилия да прикрие следите си.

Последни жертви

Лиа Евънс

Лиа Евънс

Първата жертва на Рифкин за 1993 г. е 28-годишната Лиа Евънс, която живеела с майка си в Бруклин. Изоставена от бащата на двете си деца, Евънс намерила утеха в наркотиците и работела на улицата, за да поддържа вредния си навик. Рифкин попаднал на нея на 27 февруари и я закарал на един празен паркинг. Евънс започнала да се съблича, но после се отдръпнала, казвайки, че иска по-голяма усамотеност. Рифкин отказал и, когато тя се разплакала, започнал да я души. Той погребал тялото й в горите на източен Лонг Айлънд. Тя била открита от туристи, които забелязали стърчащата й от земята ръка на 9 май. Полицията се обърнала към услугите на един криминален антрополог, който да реставрира лицето на жертвата, но Рифкин бил заловен и си признал още преди моделът да бъде завършен. Шофьорската книжка на Евънс била открита в дома му.

Следващата жертва, Лорън Маркез, била 28-годишна наркоманка и проститутка, родом от Тенеси. Рифкин я срещнал на 2 април 1993 г. на „Второ авеню“. Откарвайки я на едно място близо до моста Манхатън, Рифкин я удушил без обичайните си увертюри. За кратко се разсеял от един човек, който разхождал кучето си наблизо и замалко щял да изпусне Маркез. Тя се борила с него, но той най-накрая пречупил врата й. Рифкин захвърлил тялото й в боровите гори в окръг Съфолк, където тя останала неоткрита до ареста му. Освен счупен врат, Маркез имала счупени ребра, макар че Рифкин не си спомня да я е удрял. Тя била идентифицирана чрез ДНК тестове на 20 август 1993 г.

Последната жертва на Рифкин, Тифани Брескиани, е поредното момиче от южните щати. Тя израснала в Луизиана и дошла в Ню Йорк, водена от мечтите си за актьорска кариера. Вместо това се пристрастила към наркотиците и обслужвала клиенти в стриптийз баровете и колите им. Когато Рифкин я срещнал в ранните часове на 24 юни, тя била втората му проститутка за вечерта. Той я качил на „Алън стрийт“ и я удушил на един паркинг. Оттам, потеглил към Ийст Медоус, спирайки по пътя да купи въже и брезент, докато Брескиани лежала простряна на задната седалка на колата на майка му. Той я увил в брезента и я сложил в багажника.

Рифкин точно пристигнал у дома, когато майка му си поискала ключовете от колата и потеглила на 30-минутна пазарска обиколка, с трупа в багажника си. Рифкин нямал време да премести тялото, но майка му така и не разбрала за него. Успокоен след този неочакван прилив на паника, Джоел преместил Брескиани в претъпкания си гараж, оставяйки тялото й в една ръчна количка. Той прекарал следващите три дни в работа по колата си, без да обръща внимание на летните горещини и усилващия се мирис на разложена плът. Когато най-накрая потеглил, за да изхвърли трупа край Републиканското летище Мелвил, той бил спрян от патрулните полицаи, заради липсващия си заден номер.

Смъртоносната игра приключила, но походът за справедливост тепърва започвал.

На чисто

Детективите от Отдел убийства започнали да разпитват Рифкин в 8:25 ч. на 28 юни 1993 г. Въпросите им продължили осем часа, но поради неизвестна причина не били записани на лента. По-късно Рифкин заявил, че е искал адвокат поне 20 пъти, но детективите му казвали, че не може да го получи, докато не им даде поне още едно убийство.

Той описал всичките си 17 убийства в отсъствието на адвокат, записвайки имената, които си спомнял и рисувайки карти, които да помогнат на полицията да открие липсващите жертви. Рифкин говорел безстрастно, наричайки убийствата инциденти или случаи, и изброявайки жертвите си по номера.

Джийн Рифкин заварила къщата си в Ийст Медоу обградена от полицията. Първоначално властите я уведомили, че синът й е задържан за пътно произшествие, а след това, че е затворен за престъпление, което полицаите отказали да коментират пред нея. В 9:00 ч. новините по медиите разкрили мистерията и Джийн се обадила на адвоката си, който й препоръчал услугите на криминалния адвокат Робърт Сейл. Сейлс се свързал с полицията в 15:30 ч. и им заповядал да прекратят разпита на клиента му, но въпросите продължили в негово отсъствие поне още един час.

Паметта на Рифкин далеч не била перфектна. Той не помнел датата на смъртта на баща си и казал на полицията, че е убил Барбара Джейкъбс през август 1991 г., макар че тялото й било открито през юли. Той бил забравил имената на няколко от жертвите си, а други познавал само под работните им псевдоними. Насочил полицията към останките на Лорън Маркез и Айрис Санчез, но Джули Блекбърд била изчезнала завинаги.

Робърт Сейл се срещнал с клиента си за първи път в 9:00 ч. на 29 юни и Рифкин му се оплакал, че полицията е взела очилата му, чиято липса му причинявала жестока мигрена. Тридесет минути по-късно Сейл и Рифкин се явили пред съдия Джон Кингстън и пледирали за невинен в убийството на Брескиани. Сейл подал молба за освобождаване под гаранция, знаейки, че е безнадеждно тя да бъде одобрена.

Правосъдие

Призован пред съда за убийството на Брескиани на 15 юли 1993 г., Рифкин отново пледирал за невинен. Адвокатът му се надявал, че ще съумее да отхвърли самопризнанията на клиента си на основание, че той не е бил предупреден за правата си от полицията. Когато не успял да постигне това, той решил да се опита да обедини всичките обвинения в убийство в един процес, надявайки се, че съдебните заседатели ще бъдат склонни да оневинят Рифкин поради невменяемост. Рифкин обаче имал други планове. Той уволнил Сейл и наел двама нови адвокати.

Прокуратурата предложила на Рифкин сладка сделка – от 46 години до доживот за всичките 17 убийства, в замяна на което той трябвало да пледира за виновен – но той отхвърлил предложението, убеден, че ще бъде оправдан поради невменяемост.

Психиатърката, призована от защитата, описала случая на Рифкин като най-патологичния, с който се е сблъсквала през 20-годишната си кариера. Свидетелят-експерт на обвинението д-р Парк Дийц – който някога бил свидетел и в процесите срещу Артър Шоукрос, Джефри Дамър и Джон Хинкли – заявил, че Рифкин е болен, но не и ненормален. Той е знаел точно какво върши.

Съдебните заседатели се съгласили с д-р Дийц и след кратко заседание обявили Рифкин за виновен в убийство и бягство от правосъдието. Съдията му дал от 25 години до доживот за убийството, и от 2 до 7 години за второто обвинение.

Още преди произнасянето на присъдата му Рифкин бил откаран в окръг Съфолк, където щяло да се разглежда делото за убийствата на Евънс и Маркез. Той пледирал за виновен и в двете престъпления и получил още две присъди от 25 години до доживот. През ноември пледирал за виновен в убийството на Санчез в Куинс и за още три престъпления в Бруклин: убийствата на Орвието, Холоман и неизвестната жертва, убита през 1992 г. През януари 1996 г. Рифкин вече бил осъден на общо 183 години затвор за седем убийства. Оставали още десет неразгледани обвинения в убийство.

През 2002 г. Върховният съд в Ню Йорк отхвърлил обжалването на Рифкин за присъдата му за деветте убийства.

В момента Джоел Рифкин излежава вече набъбналата си до 203 години присъда в затвора Клинтън – известен като Сибир на нюйоркските затвори. Той ще има право на явяване пред Комисията по предсрочно освобождаване през 2197 г.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org

4 Коментари за “Джоел Рифкин: Най-профилният сериен убиец в Ню Йорк”

  1. Avatarкоментар

    Много ще е интересно да намерите статия обясняваща защо в САЩ има толкова много серийни убийци. Наскоро научих,че след пускането на телевизията в САЩ убийствата там са се увеличили с около 90 процента. А при пускането на телевизията в Африка убийствата при бялото население са се увеличили с над сто процента! Любопитно е да се разбере какви са причините точно в САЩ и в по-цивилизованите държави да има толкова серийни убийци а не някъде другаде. Би била интересна някаква таблица с извършени убийства като процент в различните места по света.

  2. AvatarВероника

    Не знам за вас, но аз докато четях за детството на този човек, и през какъв ужас е преминавал всекидневно, имах чувството, че чета описание на изключително брутално и мъчително убийство! Как може хората и до ден днешен да възпитават и поощряват толкова жестоки изчадия, считайки ги за напълно нормални и дори „добри“, и да се изненадват когато обществото ни роди някой като Джоел Рифкин. Наскоро срещнах фразата „Сериен убиец или серийно убиван“, колко е вярна в повечето случаи! Ще ми се хората да не бяхме толкова жестоки и гадни едни към други, какво по-страшно и показно трябва да се случи за да видим сами грешките си като родители, съученици и връстници и да се поправим???

  3. AvatarIvi

    Понякога хората просто се раждат лоши..

  4. AvatarAgent47

    нека да ви подхвърля една друга мисъл над която да се замислите: изборът му на жертви това са не просто проститутки който са излезли да изкарват пари за прехранване за себе си или семейство а наркоманки който са там за да изкарат пари за да се надрусат да разболяват хората който ползват услугите им с всякакви венерически и други болести да раждат деца за черния пазар за роби органи или секс играчки който в голям процент се раждат увредени и зависими към наркотиците още от раждането си и това е един порочен кръг от който няма излизане влезеш ли излизане има само в черен чувал или бидон куфар или увит в брезент килим или друга покриваща тъкан така че от една страна той е правил добро за обществото……а и не е някакъв брутален убиец да ги измъчва режи изнасилва разчленява докато са живи просто ги удушава което не е брутално……. поне за мен…..вярно после е разчленявал трупа но това е нормално малки части се пренасят и крият по лесно а и по бързо се разлагат…… единственото което не одобрявам в този индивид е…. защо хвърляте трупове е води реки и всякакви водоизточници ами заровиго в земята да си гние и разлага и да се приключи естествен тор за земята ама в водата…… само за това бих го затворил до живот….но като цяло го оправдавам в моите очи ако убиваше обикновенни нощни пеперуди бих го изпържил на електрическия стол но за болни долни гадни изроди който са само в ущърб на държавата и обществото НЕ…..

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –