Джо Бол: Касапина от Елмендорф

Джо Бол: Касапина от Елмендорф

Дали този легендарен сериен убиец, който вдъхновява култовия трилър „Живи изядени“, наистина е хранил опитомените си алигатори със своите приятелки?

Повече от 60 години след като Джо Бол извършва престъпленията си е трудно да се отговори със сигурност на този въпрос. Разследващите случая вече не са между живите, а местните власти не са запазили никаква писмена документация. Ако не бяха усилията на Майкъл Хол, редактор на „Остин Хроникъл“, може би нямаше да има история за разказване. През лятото на 2002 г. Хол издирва все още живите свидетели и роднини и събира подробности за Джо Бол. Тази информация е публикувана на 1 юли 2002 г. в издание на списанието „Тексас Монтли“. Тази статия, заедно други съществуващи доклади, прави възможно сглобяването на пълната история за живота и престъпленията на Джо Бол.

Повечето тексасци не си спомнят колко хора е убил Джо и кога е станало това, но всички знаят името му и са чували истории за него. Повечето са им били разказани от родителите или край лагерния огън. Дали заради бруталността на престъпленията му или заради уникалния аспект на случая, името на Джо Бол не се забравя лесно.

Любителите на филмите на ужаси вероятно са гледали популярния филм „Тексаското клане“ на Тоуб Хупър, вдъхновен от историята на Ед Гийн. Но вторият му филм „Живи изядени“ има доста по-голяма връзка с реалността. В него се разказва за побъркан собственик на хотел в Тексас, гощаващ домашния си любимец алигатор, който отглеждал в задния двор, със своите гости. Това със сигурност не е съвпадение и най-вероятно г-н Хупър, като повечето тексасци, е бил запленен от Джо Бол и начина, по който е убивал жертвите си.

Ново убежище

В края на ХІХ век щатът Тексас представлявал огромен пограничен район от хиляди акри ненаселени земи. Индианските войни и враждата с Мексико били почти забравени и хората гледали напред в бъдещето. Един от тези хора е бащата на Джо Бол Франк. През 1885 г. Франк Бол се заселва в Елмендорф, малко градче на 24 км. югоизточно от Сан Антонио, наскоро основано от човек на име Хенри Елмендорф, който по-късно става кмет на Сан Антонио.

Малко след пристигането си Франк заема пари от банката и отваря фабрика за обработка на памук. Не след дълго железницата била построена през града и бизнесът на Франк процъфтял, превръщайки го в много богат човек. Той започнал да се занимава с недвижима собственост, купувайки и продавайки имоти в района и накрая отворил смесен магазин в града. Франк и неговата съпруга Елизабет отгледали осемте си деца в една от първите каменни къщи в областта. Всяко от децата впоследствие преуспяло и някои от тях се превърнали във важни обществени фигури. Франк младши работел за училищното настоятелство и станал член на управителния съвет през 1914 г. Неговият брат Реймънд отворил магазин за хранителни стоки и се оженил за местната учителка Джейн Терел, която по-късно била назначена лично от президента Франклин Делано Рузвелт за пощенски началник и служила на обществото 27 години.

Второто дете на Фрак и Елизабет Джоузеф Д. Бол бил роден на 7 януари 1896 г. Джо бил самотник като дете и рядко играел с връстниците си, предпочитайки да прекарва времето си сред природата. Като младеж страстта му се насочила към оръжията. Той ги обичал и всяка седмица се упражнявал по няколко часа в усъвършенстване на уменията си. „Чичо ми можеше да свали птица от телефонна жица, стреляйки в движение от форда си“, казва племенникът на Джо Бъки Бол в интервю. Джо не подозирал, колко полезни ще му бъдат тези умения в бъдеще.

На 6 април 1917 г. Съединените Щати обявяват официално война на Германия и пращат войските си в Европа. Джо се записал в армията и се качил на кораба за Стария континент. За преживяванията му през войната няма данни, но той оцелял и през 1919 г. го освободили с почести от военна служба и той се върнал в родния си град Елмендорф.

Известно време Джо работил за баща си, но след това напуснал. Най-вероятно е имал нужда от време да свикне с цивилния живот след двете години прекарани в окопите. Макар да не последвал стъпките на баща си той очевидно бил научил нещо от него за бизнеса и бързо пресметнал, че с налагането на Сухия режим се очертава огромно търсене на нелегално уиски и бира. Така започнал кариерата си на контрабандист. Работата била опасна, но Джо я харесвал и пътувал из цялата област с форда си, продавайки уиски на хората от 190-литров бидон. В средата на 20-те години Джо наел афроамериканец на име Клифтън Уийлър да му помага в бизнеса. Уийлър вършел по-голямата част от тежката и мръсна работа. Говорело се, че Уийлър се страхува от Джо и че когато последният се напиел, стрелял в краката на Клифтън, за да го накара да танцува.

Научи повече за:   Делмар Анхолт и Дяволското семе

Земя на алигатори

Барът на Джо Бол
Барът на Джо Бол

Краят на Сухия режим временно повлиял зле на контрабандната кариера на Джо. Тъй като вече бил доста запознат с алкохолните напитки той решил да отвори кръчма. Закупил малък парцел извън града и построил заведение на име „Дружеският хан“. В задната му част имало две спални, а отпред бар, пиано и стая с маси, където мъжете пиели и понякога се наслаждавали на бой с петли. Повечето клиенти се разбирали добре с Джо, но той бил известен в града като опасен човек, с който никой не би искал да си има проблеми.

Бизнесът вървял добре, но Джо искал да привлече още клиенти и скоро му дошла идеята да отглежда на мястото живи алигатори. Изкопал дупка зад кръчмата си, която циментирал и напълнил с вода. Издигнал 3-метрова ограда около дупката и я зарибил с пет алигатора (един голям и четири малки). Тази идея му докарала много клиенти, тълпящи се да видят новите му домашни любимци. Съботите били особено натоварени, защото тогава Джо организирал шоу, в което хвърлял  на алигаторите живи ракуни, котки, кучета и всякакви други животни, за удоволствие на клиентите си. Според книгата на Елтън Кюд, на всеки било известно, че: „се развихряше пияна оргия и всяко безстопанствено животно – опосум, котка или куче – спомагаше за повишаване на градуса на настроението. Пийваш едно, хвърляш животното в дупката и гледаш алигаторите“.

В обществената библиотека на Сан Антонио има подобно описание: „Пищящото коте се пльосна в басейна. Огромен алигатор протегна челюсти, стисна ги като менгеме и виещото коте бе прехапано наполовина. „Ще има още, животинчета мои!“ , крещеше големият Джо Бол сред тълпата от пияни лунатици, ревящи одобрително. И хвърли в кървавия басейн малко кученце!“.

В добавка към алигаторите клиентите на Джо се наслаждавали и на факта, че той наемал за сервитьорки и барманки само най-младите и красиви момичета. Никоя от тях не се задържала за дълго, което Джо обяснявал с неспокойния им младежки дух, търсещ нови хоризонти и бързо забогатяване.

Мини Годард
Мини Годард

През 1934 г. Джо се запознал с жена на име Мини Годард, повече известна с прозвището „Голямата Мини“. Приятелите му не я харесвали, защото я считали за досадна и неприятна личност, но на Джо това очевидно не му пречело и двамата започнали да въртят бара заедно. Връзката им продължила почти три години, докато Джо не си паднал по Долорес „Бъди“ Гудуин, една от неговите млади сервитьорки. Долорес се влюбила в него, въпреки че веднъж бил хвърлил по нея бутилка, от която й останал грозен белег, водещ от окото до шията й. Нещата се усложнили още повече през 1937 г., когато в бара започнала работа 22-годишната Хейзъл „Шаци“ Браун. Неизменният и самоуверен играч Джо се влюбил отново. Не му било лесно обаче да контролира трите жени, работещи на едно място и конкуриращи се за ласките му.

През лятото на 1937 г. част от проблемите на Джо се решили с изчезването на Мини. На запитванията на нейните приятели и роднини той твърдял ревностно, че тя е напуснала града след като е родила чернокожо бебе. Няколко месеца след това Джо се оженил за Долорес и по-късно й разкрил, че Мини не е избягала, а той я бил завел на местен плаж, където я застрелял в главата и заровил тялото й в пясъка. Долорес не повярвала на тази история и въпросът не бил повдиган отново.

Хейзъл Браун
Хейзъл Браун

През януари 1938 г. Долорес претърпяла почти фатална автомобилна катастрофа, което довело до ампутацията на лявата й ръка. Плъзнали слухове обаче, че ръката й била отхапана от алигаторите на Джо. Без значение как била изгубила ръката си, Долорес изчезнала безследно през април и не след дълго изчезнала и Хейзъл.

Жените в живота на Джо не се задържали задълго, но алигаторите винаги били до него. Той яростно защитавал любимите си хищници. Когато съсед се оплакал от миризмата на гниещо месо, Джо извадил пистолета си и не много любезно му обяснил, че това, което мирише е „храната на алигаторите“ и че нахалният съсед е най-добре да си гледа работата, ако не иска да стане част от тази храна. След този случай съседът се преместил в друг град.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
Научи повече за:   Сезонът на Фантома: Лунните убийства в Тексаркана

Фатален изстрел

Макар че персоналът на Джо продължавал да изчезва, бизнесът му процъфтявал. Всичко вървяло по мед и масло. Това продължило до средата на 1938 г., когато семейството на Мини започнало отново да задава въпроси. Тъй като не успявали да я намерят, те потърсили помощ от шерифството в окръг Бексар. Джо, в качеството му на последния любовник и работодател на Мини, бил разпитван неколкократно. Но тъй като липсвали доказателства срещу него, той бил отхвърлен като заподозрян.

Единствената снимка на Джо
Единствената снимка на Джо

Няколко месеца по-късно още едно семейство се обърнало към полицията за помощ в търсенето на 23-годишната им дъщеря Джулия Търнър, която също била работила в кръчмата на Джо. Помощниците на шерифа отново го посетили и Джо споделил с тях, че тя е напуснала, защото имала лични проблеми и полицаите още веднъж си тръгнали с празни ръце.  Когато претърсили дома на Джулия, който деляла със съквартирантка, установили, че вещите и дрехите й са все още там. Тогава полицаите се върнали отново в бара, за да зададат на Джо още няколко въпроса. Този път той изведнъж си спомнил, че Джулия била в отчаяна нужда и той й бил заел 500 долара, тъй като му казала, че има проблеми със съквартирантката си и не иска да се връща вкъщи.

През следващите няколко месеца изчезнали още две служителки на Джо, чиито имена са загубени във времето. Помощник-шерифите го разпитвали с часове, но той продължавал да настоява, че е невинен и момичетата просто са напуснали града. Поради липсата на улики момичетата били добавени в растящия списък с изчезнали и Джо отново бил на чисто.

На 23 септември 1938 г. късметът на Джо започнал да му изневерява. Негов съсед казал на полицаите, че е бил свидетел как Джо реже месо от човешко тяло и храни с него алигаторите си. Докато полицията се чудела какво да предприеме, мексиканец отишъл при помощник-шериф Джон Грей и му разказал, че Джо държи смрадлив варел зад хамбара на сестра си. Миришел, казал мексиканецът, „като че ли има нещо умряло вътре“. На следващата сутрин помощник-шерифите Джон Грей и Джон Кливънхейгън отишли да проверят хамбара, но варелът бил изчезнал. Сестрата на Джо обаче потвърдила историята на мексиканеца и полицаите решили отново да посетят Джо.

Джон Грей
Джон Грей

Когато Грей и Кливънхейгън пристигнали в бара, информирали Джо, че ще го отведат в Сан Антонио за разпит. Той ги попитал дали може преди това да затвори кръчмата и те се съгласили. Докато двамата седяли на бара и го чакали, Джо отишъл до касовия апарат, натиснал бутона и когато чекмеджето се отворило, извадил от него 45-калибров револвер. Размахал го бързо към Грей и Кливънхейгън, които извикали „Недей!“ и сетне го насочил към сърцето си, натиснал спусъка и се свлякъл на земята. Според друга версия, той се прострелял в главата, но каквато и да е истината факт е, че изстрелът бил фатален.

Скоро полицаи от целия регион претърсвали всеки квадратен сантиметър от бара на Джо. Открили гниещо месо около езерцето на алигаторите и брадва, оцапана с кръв и косми. Полицаите предположили, че Джо е посичал жертвите си и ги е давал за храна на алигаторите. Излезли наяве и други изчезвания, като например две барманки и един тинейджър, който се мотаел понякога в бара. Изпъквали очертанията на зловеща касапница и полицията търсела отговори на въпросите си.

Зловещи находки

Следователите знаели, че помощникът на Джо Клифтън Уийлър вероятно е единственият жив човек, който би могъл да им помогне. След като отцепили мястото на престъплението Грей и Кливънхейгън задържали Уийлър и го закарали в Сан Антонио за разпит. Първоначално той отричал да знае нещо за липсващите жени, но в крайна сметка признал, че не е бил напълно честен с тях. Обяснил им, че приятелката на Джо Хейзъл Браун се влюбила в друг мъж и искала да замине и да започне нов живот. Това, в комбинация с тогавашните подозрения към Джо за изчезването на Мини, накарало кръчмарят да я убие. Полицаите поискали от Уийлър да им покаже къде Джо е хвърлил тялото на Хейзъл.

На следващия ден Уийлър ги отвел на пусто място, намиращо се на около пет километра от града, близо до река Сан Антонио. Той обходил с поглед местността и започнал да копае в рехавата почва. След няколко минути почвата се напоила с кръв и и от земята се разнесла ужасяваща смрад. Повечето от присъстващите започнали да повръщат. В крайна сметка Уийлър изровил две ръце, два крака и торс. Когато го попитали къде е главата, той посочил към останките от лагерен огън наблизо. Там полицаите намерили челюст, няколко зъба и парчета от череп – това е всичко, което било останало от Хейзъл Браун.

Научи повече за:   Крадци се похвалиха с банков обир във Фейсбук

Докато полицаите отцепвали района на местопрестъплението, Уийлър разказал как след пиянска нощ Бол му наредил да вземе няколко одеяла и алкохол. След това двамата се качили в колата на Джо, прибрали 200-литровия варел от хамбара на сестрата на Джо и после тръгнали към реката. Уийлър твърдял, че заплашван под дулото на пистолета на Бол е изкопал гроб, след което отворили варела, в който било тялото на Хейзъл. Уийлър първоначално отказал да участва в разфасоването на трупа и Джо се захванал сам с тази работа, но тъй като бил много пиян и не можел да отреже крайниците както трябва, накарал Уийлър да ги държи, докато той реже с триона. Когато им прилошавало от вонята, правели почивка и пийвали бира. След като нарязали тялото погребали трупа, а главата хвърлили в огъня.

Когато го запитали за изчезването на Мини Годард, Уийлър казал, че Джо я бил закарал в Ингълсайд, където намерил запустяла местност и след като хубаво се напил, изчакал я да се разсее и я застрелял в слепоочието. Убил я, защото била бременна, а това щяло да попречи на връзката му с Долорес. Двамата заровили тялото й в пясъка и се върнали в бара. След като разкопали мястото на 14 октомври 1938 г. полицаите открили частично разложените останки на Мини, погребани в пясъка. Уийлър бил разпитван и за останалите изчезнали жени, но твърдял, че не знае какво се е случило с тях.

В бара на Джо следователите открили саморъчно направен албум със снимки на десетки жени. Това, според шериф Джей У. Дейвис, „може да доведе до разкриването на още дузина убийства“. Но за нито една от снимките не се намерило доказателство, че е свързана с Джо.

Епилог

Впоследствие полицията открила Долорес в Калифорния. Тя съвсем не била мъртва, а просто била напуснала града, за да започне нов живот в Сан Диего. Две седмици по-късно във Финикс, Аризона, намерили още една от жените в списъка с изчезнали.

Оказало се, че гниещата плът в басейна на алигаторите не е човешка. В интервю Долорес зявила, че Джо „никога не е хвърлял хора в резервоара с алигаторите. Джо не би направил нещо подобно. Той не беше чудовище, а добър и мил човек, който никога не би наранил някого, освен ако не го заслужава. Убийствата са били само две“. Възможно е наистина Джо никога да не е хранил алигаторите си с човешко месо, но следователите предполагат, че може да е изчистил басейна от уличаващите го останки.

През 1939 г. Клифтън Уийлър пледирал за виновен за участието си в отърваването от телата и получил две години затвор. След като го освободили той отворил свой собствен бар. Но лошата слава го застигнала и той не можел да си покаже лицето на улицата без да бъде засипан с въпроси от пресата и анатемосан от местните жители. Накрая Уийлър напуснал района и изчезнал завинаги. Алигаторите на Джо били конфискувани от властите в Тексас и дарени на зоологическата градина в Сан Антонио, където изкарали остатъка от живота си като туристически атракции.

Никой не знае точно колко хора е убил Джо Бол и дали е хранил с тях алигаторите си, но неговата култова популярност живее и до ден днешен. Познат в криминалния свят като „Касапина от Елмендорф“ и „Синята брада от Южен Тексас“, историята за „Човека алигатор“ със сигурност ще вълнува хората още поколения наред.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме