Публикувано на: 10 септември, 2008

Дженийн Джоунс е педиатрична медицинска сестра, за която се смята, че е убила от 11 до 46 бебета, оставени на нейните грижи. За убийствата на децата тя използвала инжекции с хепарин, а по-късно сукцинилхолин. За доказването на вината й са използвани новооткрити методи за откриване на следи от сукцинилхолин в организма. Точният брой на жертвите й вероятно никога няма да бъде известен, тъй като управата на едно от медицинските заведения в Сан Антонио решава да унищожи всички документи, свързани с нейното назначение и болнична дейност.

През 1985 г. Джоунс е осъдена на 99 години затвор за убийството на Челси Макклелън. По-късно същата година тя получава паралелна присъда от 60 години затвор за това, че почти причинила смъртта на Роландо Джоунс. За съжаление ще излежи едва 1/3 от присъдата си, тъй като по онова време законът бил изменен в опит да се пребори с пренаселването на затворите. Джоунс ще бъде предсрочно освободена автоматично през 2017 г.

Освен това тя има право и на предсрочно освобождаване и се явява пред комисията на всеки две или три години, но до този момент молбата й е била отхвърляна шест пъти.

Невръстна жертва

Челси Макклелън

Челси Макклелън

Пети Макклелън завежда своята руса и синеока дъщеричка Челси в новата педиатрична клиника. Денят е петък, 17 септември 1982 г. Клиниката в Кървил щата Тексас току-що била отворила врати предния ден, недалеч от караваната, в която живеели тя и съпругът й Рийд. Челси била само на осем месеца и тъй като се била простудила, майка й искала да бъде сигурна. Бебето било родено преждевременно с недоразвити бели дробове и затова било предразположено към инфекции. Понякога Челси изпадала и в захласвания, при които спирала да диша за известно време. Бебето било първият пациент в новата клиника.

В своята книга „Жени, които убиват“ Каръл Ан Дейвис пише, че педиатричната сестра Дженийн Джоунс завела детето в друго крило на болницата, за да си поиграе с топка, докато д-р Катлийн Холанд провеждала разговор с майката. Малко след това Джоунс се върнала и им казала, че Челси е спряла да диша. Тя поставила кислородна маска на лицето на бебето и тримата го закарали в спешното отделение в близката болница „Сид Питърсън“. За всеобщо облекчение детето се възстановило. Родителите й дори били благодарни на съдбата, че в клиниката е наета на работа една толкова компетентна сестра. Те разпространили мълвата за нейния подвиг и на други родители.

Девет месеца по-късно отново се наложило да доведат Челси. Този път резултатът от посещението бил драстично различен. Питър Елкинд – журналист, който имал кратък допир с Дженийн Джоунс – предлага повече подробности в своята книга „Смяната на смъртта“:

„Челси била първият пациент за деня и имала нужда просто от профилактичен преглед. Д-р Холанд преценила, че сега е удобен момент да й бъдат направени две стандартни ваксинации. Малко след като сестра Джоунс забила първата игла, Челси започнала да изпитва трудности с дишането. Майката помислила, че бебето изпада в едно от честите си захласвания и помолила сестрата да спре. Джоунс обаче не й обърнала внимание и поставила на детето и втората ваксина. Тогава Челси спряла да диша съвсем. След няколко конвулсии бебето се отпуснало“.

Повикали линейка и след девет минути Челси пристигнала в болницата „Сид Питърсън“ с поставена в гърлото дихателна тръба. Джоунс държала детето на ръце по време на целия път до там. Тъй като Челси се опитвала да махне тръбата, д-р Холанд я подменила с по-голяма и след това дала приспивателно на детето.

Холанд уредила бебето да бъде транспортирано до друга болница, където биха могли да й направят неврологични тестове, но в линейката Челси отново спряла да диша, като този път спряло и сърцето й. Джоунс й поставила няколко инжекции, докато д-р Холанд извършвала сърдечен масаж, но без резултат. Те спрели линейката в най-близката болница, където продължили с опитите си да я спасят, но след 20 минути станало ясно, че няма повече смисъл. Челси Макклелън била мъртва.

Джоунс ридаела над телцето, докато го чистела и завивала в одеяло, за да го предаде на родителите. Пети Макклелън била изпаднала в самозаблуждението, че дъщеря й е просто заспала. Без значение какво й казвали останалите, тя не можела да приеме, че Челси е мъртва.

Всички се върнали в болницата „Сид Питърсън“ и Джоунс собственоръчно отнесла детето долу в моргата. Д-р Холанд настояла за аутопсия. Тя не можела просто да се примири с обяснение като внезапна сърдечна смърт. Цялата работа била твърде странна. Челси дори не била болна, когато била доведена в клиниката – детето било доведено за профилактичен преглед.

Аутопсията била извършена и Холанд зачакала резултатите. Междувременно семейство Макклелън урежда погребението на дъщеричката си. След няколко седмици се установява, че Челси е починала от Синдрома на внезапната детска смърт – често фатална дихателна дисфункция при бебетата. Извършените впоследствие нови тестове обаче щели да оспорят това заключение.

Пети и Рийд Макклелън

Пети и Рийд Макклелън

Пети Макклелън не била в състояние да се справи със случилото се. На погребението тя изпаднала в истерия и припаднала, при което нейните роднини потърсили психиатрична помощ. Благодарение на това тя прекарала значително време в унес, но острата болка не успявала да отмине.

Един ден, седмица след погребението, тя отишла в гробището „Градина на спомените“, за да положи цветя на гроба на дъщеря си.

Когато се приближила до гроба видяла там медицинската сестра от клиниката – Дженийн Джоунс. Тя била коленичила на гроба на Челси, ридаейки и оплаквайки името на детето отново и отново. Люлеела се напред-назад и очевидно изпитвала дълбоко страдание, сякаш Челси била нейна собствена дъщеря.

„Какво правите тук?“ – попитала Макклелън. Да не би тази сестра да се чувствала виновна за смъртта на Челси? Може би е направила грешка, която е довела до този фатален изход?

Джоунс обърнала към нея празен поглед и се отдалечила в транс без да каже нито дума. Когато си отишла, Макклелън забелязала още нещо. Джоунс била донесла малко букетче с цветя, но била взела една панделка от гроба на Челси.

Лоши решения

В своята „Енциклопедия на серийните убийци“ Майкъл Нютън описва миналото на Джоунс. Преди да стане медицинска сестра през 1977 година и да работи в няколко болници в района на Сан Антонио, тя работила известно време като фризьорка. Тя споделяла, че е израснала, чувствайки се нежелана и лишена от обич.

Дженийн е родена на 13 юли 1950 година и веднага след това е дадена за осиновяване. Нейни нови родители стават Дик и Гладис Джоунс, които освен нея осиновяват още три други деца – две по-големи и едно по-малко от Дженийн. Живеели в двуетажна къща с четири спални, намираща се малко извън Сан Антонио. Дик управлявал нощен клуб и освен това бил заклет комарджия. Той живеел на широко и щедро харчел пари през пръсти, но този негов начин на живот в крайна сметка се отразява на семейството му. Нощният клуб затваря врати и парите за харчене намаляват. Джоунс опитал да започне наново, отваряйки ресторант, но и това негово начинание се провалило.

Когато Дженийн е на 10 години нейният баща е арестуван. Изглежда от дома на някакъв човек бил изчезнал голям сейф точно по времето, когато той бил в клуба на Джоунс. Вътре в него имало 1500 долара и няколко ценни бижута. Сигналът бил подаден в полицията от свещеник, който нямал право да издаде човека изповядал му се за обира, така че полицията хванала Дик Джоунс. Той си признал, но твърдял упорито, че този инцидент бил замислен просто като лоша шега. Обвиненията срещу него били свалени.

Тогава Джоунс се заел да прави бизнес с билбордове. Според Дженийн, да се вози в камиона на баща си, докато той поставял билбордовете, бил най-щастливият период от живота й. В останалото време тя била оставена някак си настрана и рядко получавала внимание от родителите си, като дори сама се наричала „черната овца“ в семейството.

Понякога се преструвала на болна, само за да получи внимание от околните, а в училище обичала да командва. По-късно нейни познати разказват, че е била агресивна, а други споделят, че са били предадени от нея. Тя била известна като лъжкиня и манипулативна личност.

Дженийн била близка с по-малкия си брат Травис, който обичал да прекарва времето си в работилницата на баща им. Когато Травис е на 14 години, той успява да измайстори сам бомба, която избухва в лицето му и причинява смъртта му. По онова време Дженийн е на 16 години и на погребението изпада в истерия и припада. Тя била загубила най-близкият си човек. Според някои точно тази травма е причината за появилата се в нея странна жестокост. Според други обаче тя е просто една позьорка, която сграбчва всяка удобна възможност, за да получи внимание.

Когато Дженийн е последна година в гимназията, здравето на баща й започва да се влошава. Той е диагностициран с последен стадий на рак, но отказва лечение и се прибира да умре вкъщи. Той изкарва до Коледа на 1967 г. и умира малко след това на 56-годишна възраст – само година след смъртта на Травис.

Дженийн в гимназията

Дженийн в гимназията

Дженийн била съкрушена и въпреки че още не била завършила гимназия решила, че най-доброто лекарство за болката й ще бъде да се омъжи веднага. Тя и майка й започнали да се карат по този въпрос и скоро Гладис започнала да утолява мъката си с бутилката, напивайки се до смърт, но все така отказвайки на Дженийн позволение да се задоми.

В крайна сметка Дженийн завършва училище и се омъжва за Джеймс „Джими“ Харви Делани младши – ученик, отпаднал от гимназията. Той бил с наднормено тегло и се интересувал само от коли и скорости. След седем месеца брак той се записал във Военноморския флот и Дженийн, която била ненаситна за секс, веднага му сложила рога. Тя преследвала мъжете упорито и драматично, сякаш за да запълни празнината от смъртта на баща си и открито се хвалела с похожденията си. Не се свеняла да се забърква с женени мъже и започнала да разпространява слухове за себе си, че е била сексуално насилвана като дете.

Дженийн зависела финансово от майка си и Гладис я насърчавала да мисли за някаква кариера. Без да има сериозни планове тя се записва на фризьорски курс. Джими се връща от флота и им се ражда дете. След четири години брак тя го напуска, докато той се възстановявал в болницата след инцидент с лодка. Според нейните документи за развода, той бил упражнявал насилие върху нея. В един момент двамата се сдобряват, но след това се разделят завинаги.

Скоро след това по-големият брат на Дженийн умира от рак. Тази поредна загуба и нейният нарастващ страх да не получи рак от боите за коса, с които работела, слагат край на кариерата й. Тъй като била работила във фризьорския салон на една болница, никой не се изненадал, когато решила да стане медицинска сестра. Тя отново била бременна и сега се налагало да се грижи за две деца. Въпреки че цял живот била копнеела да има деца, сега ги оставила на грижите на своята майка-осиновителка.

Дженийн изпитвала особена страст към лекарите и гледала на тях като на загадъчни и могъщи същества. Тя искала да бъде близо до тях и затова учила цяла година, за да получи лиценз за професионална медицинска сестра. Професията й се отдавала, макар че не й харесвало особено да бъде на дъното на медицинската йерархия. Нейният интерес към медицината придобива мистични измерения и тя развива някаква мания да поставя диагнози на хората около себе си.

Само осем месеца след първата й работа в Методистката болница на Сан Антонио тя е уволнена, отчасти защото се опитвала да взема решения, които не били в нейните правомощия и отчасти, защото се държала грубо с по-оплакващите се пациенти. Тя лесно си намерила друга работа, но и там не се задържала дълго. Накрая била назначена в интензивното отделение на педиатричния отдел в Медицинския център на окръг Бексър. Точно там оставя своя трагичен отпечатък за първи път.

Синдром на Мюнхаузен

Първото дете, за което се наложило да се грижи Джоунс, развило фатална чревна инфекция и когато умряло малко след операцията, тя направо обезумяла. Дженийн си донесла столче и седнала до тялото, гледайки го втренчено. За останалите сестри поведението й било непонятно. Тя не познавала детето и била с него за съвсем кратко време – защо тогава е тази пресилена скръб?

За нейните колеги скоро става ясно, че Дженийн обича да се чувства нужна. Тя често прекарвала дълги часове в отделението, настоявайки че нейното вниманието е от жизненоважно значение за този или онзи пациент. За сметка на това пропускала часовете по обучение за правилно прилагане на медикаменти и в първите години допуснала осем отделни грешки, свързани с даването на лекарства. Понякога развивала странна привързаност към някои болни деца и отказвала да изпълнява определени заповеди под предлог, че иска „най-доброто“ за детето.

Макар че съществували достатъчно предпоставки за уволняването й, включително и идването й една вечер на работа в нетрезво състояние, главната сестра Пат Белко я харесвала и защитавала, което давало на Джоунс чувство за недосегаемост. По принцип тя никога не обичала да признава грешките си, а сега вече имала гръб, който да я пази. Дженийн се опитвала да се налага на новите сестри, манипулирайки ги да се чувстват длъжни да я викат винаги на помощ и не една от тях напускала работа, само за да се отърве от нея.

В момента, в който получава малко власт, Дженийн става по-арогантна, агресивна и цапната в устата. Тя обичала да разказва за сексуалните си подвизи от миналото и настоящето. Много малко хора я харесвали. Имала навика да прави сърцераздирателни предположения кое бебе ще умре, което разстройвало новите сестри, обучавани от нея.

Д-р Джеймс Роботам

Д-р Джеймс Роботам

Тогава в отделението постъпва нов доктор – Джеймс Роботам. Като директор на педиатричното интензивно отделение той бил натоварен с по-голяма отговорност за пациентите от останалите лекари, което довело до чести сблъсъци със сестрите. Той ги държал отговорни, което не се харесвало на повечето – на всички, с изключение на Дженийн, която приветствала възможността да използва колкото се може повече проблеми, за да привлече вниманието на някого.

Другите й начини да бъде забелязана се изразявали в това да посещава други клиники, където да се оплаква от нейни собствени измислени здравословни проблеми, което тя направила 30 пъти само за две години. Макар че никога не била диагностицирана, повече от вероятно е, че е страдала от Синдрома на Мюнхаузен, при който хората се превръщат в „постоянни пациенти“ на болницата, само за да получат вниманието, което им е липсвало през детството, от грижовния персонал. Дженийн се оплаквала от здравето си не само по клиниките, но и в ежедневието си, като дори използвала измислените си проблеми за лична изгода и манипулация на околните.

Сестрата на смъртта

През 1981 г. Дженийн пожелава да поеме грижата за най-тежко болните пациенти. Това я поставя в тясна близост с умиращите. Тя сякаш разцъфтявала от възбудата при спешен случай или скръбта от кончината на някое дете. Когато приготвяла телата на починалите, често им пеела и винаги настоявала тя да отнася труповете в моргата. Дженийн често плачела, изпълнявайки тази задача, но някак си изглеждало, че в действителност й харесва да плаче.

Никого не притеснявал фактът, че доста медикаменти се съхраняват на свободно разположение в отключен шкаф в отделението – това естествено се променя по-късно. Нито пък някой се замислил над факта, че болницата, в която Дженийн била работила преди това, не дала никакво обяснение за нейното освобождаване. На никого не му дошла идеята да я проучи, въпреки че Дженийн била натоварена с доста сериозни задължения. Тя била най-добра в поставянето на интравенозни системи. Дори настоявала за организирането на специални семинари относно боравенето с определени лекарства и задавала много въпроси. Хората оставали впечатлени от жаждата й за знания.

В крайна сметка за всички започвало да става ясно, че някои деца умират в това отделение от проблеми, които далеч не са фатални. В двуседмичен период починали седем деца. Необходимостта от реанимация станала постоянна – но, само когато Дженийн била наоколо. Почти всичките най-тежки случаи били поверени на нейните грижи. Наистина не можело да се отрече, че подобни критични обстоятелства несъмнено могат да предизвикват у човек определена възбуда и Дженийн дори коментирала за няколко от случаите какви „необикновени преживявания“ са били те за нея. Едно дете в отделението получавало пристъпи три дни подред, но само в нейната смяна.

„Ще започнат да ме смятат за Сестрата на смъртта“ – подхвърлила шеговито един ден Джоунс. Всъщност някои служители вече наричали нейното дежурство „Смяната на смъртта“, заради множеството спешни случаи, възникващи в тези часове – както и многото смъртни случаи.

Дженийн изглежда се наслаждавала да съобщава на родителите за смъртта на децата им и да им изказва съболезнованията си. Ако състоянието на някое бебе било влошено, тя казвала на останалите сестри: „Тази нощ ще се случи“. Ако детето било близо до смъртта, тя винаги проявявала специален интерес към него. Очевидно искала да е до него, когато тя настъпи.

Въпреки че започвали да се носят слухове, че Дженийн причинява нещо на тези деца, главната сестра Пат Белко ги отричала. Според нея тези клюки се разпространявали от завистници и тя отказвала да се вслуша в тях.

Тогава шестмесечно бебе на име Хосе Антонио Флорес постъпва в болницата със съвсем обикновени детски симптоми: температура, повръщане и диария. Под грижите на Дженийн детето получава необясним пристъп и изпада в сърдечен арест.

Смъртоносно дежурство

На докторите им отнема повече от час, за да спасят малкия Хосе, но успяват. Лекарите забелязали, че детето кърви обилно, но не можели да установят причината. Кръвта му не се съсирвала, но проблемът изчезнал от само себе си и детето изглеждало наред – поне до следващия ден, в смяната от 15:00 до 23:00 ч.

Хосе отново изпаднал в гърчове и започнал да кърви. Рано на следващата сутрин сърцето му спряло да бие. Причината за смъртта: неизвестна.

Когато докторът казал на бащата на Хосе, че е изгубил сина си, човекът получил сърдечен удар. Тъй като се наложило Дженийн да отведе г-н Флорес до спешното, тя позволила на по-големия брат на Хосе да носи тялото на бебето. Веднага след това грабнала мъртвото бебе и без обяснения хукнала по болничния коридор. Семейството на детето се опитало да я последва, но тя успяла да им се измъкне и стигнала сама в моргата. Нейното поведение било необяснимо за всички, а кръвните тестове, извършени на тялото, показали наличието на свръхдоза хепарин, който е антикоагулант (има противосъсирващ ефект). Тъй като никой не бил предписвал подобно нещо, началниците на Дженийн започнали да стават подозрителни.

Тогава двама от лекарите в болницата, които лекували тримесечно момченце на име Албърт Гарза, установяват, че Дженийн вероятно е дала на детето свръхдоза хепарин. Когато й повдигнали въпроса, тя се ядосала и напуснала помещението, но детето се възстановило и случаят не бил разследван повече. Този инцидент довежда до по-строг контрол върху персонала, като сестрите били държани отговорни за липсата на лекарства и били длъжни да водят подробни записки за тяхната употреба. Децата, чието здраве се влошавало необяснимо, веднага бивали подлагани на допълнителни лабораторни изследвания. Ако някой правел нещо на децата в това отделение, той или тя със сигурност щял да бъде заловен.

Точно в този период здравето на Дженийн изглежда се влошило. Тя отказвала да взима лекарствата, предписвани й от лекарите. Често се оплаквала от неща, за които нямало явна причина. Очевидно отново търсела внимание. Д-р Роботам, който някога бил неин съюзник, сега започнал да подава официални оплаквания срещу нея.

През ноември 1981 г. болничната администрация, която имала известни резерви към провеждане на вътрешно разследване в педиатричното отделение, свиква съвещание. Те решили, че д-р Роботам преувеличава. Тъй като болницата не желаела подобни подозрения да стигнат до общественото внимание, решили да не разследват повече случая. Това обаче не спряло усилията на Роботам да задвижи официално разследване. Той продължил да следи внимателно ставащото в смяната от 15:00 до 23:00 ч.

Макар употребата на хепарин вече да се следяла строго, при смъртта на 11-месечния Джошуа Сойер се появява друго лекарство. Той бил доведен в болницата след обгазяване при пожар в дома му. Детето внезапно изпаднало в сърдечен арест и докторите му назначили Дилантин. Той останал в кома, но лекарите очаквали да се съвземе скоро. Дженийн казала на родителите му, че ще бъде най-добре, ако го оставят да умре, тъй като той щял да се събуди със сериозни мозъчни увреждания. Тогава, доста внезапно, Джошуа получил два сърдечни удара и умрял. Лабораторните тестове показали количество на Дилантин в кръвта му в токсична степен. Очевидно той бил убит от някой работещ в болницата, но резултатите от тестовете останали незабелязани.

Когато установила, че някогашните й привърженици сега са станали подозрителни, Дженийн прибегнала до изнудване. Започнала да говори, че има списък с имената на всички деца починали в болницата и че знае точно кой лекар е убиецът. Роботам настоял тя да бъде уволнена, но никой не го слушал. Никой не обръщал внимание и на сестрата, която постоянно докладвала за липсващи материали и лекарства.

Оставката

Тогава Роландо Сантос, едномесечно бебе с пневмония, получава пристъп, сърдечен арест и обилно и необяснимо кървене. Всички негови проблеми се развивали или се увеличавали по време на дежурството на Дженийн. Детето започнало да уринира обилно и било крайно обезводнено. През трите дни, в които Дженийн почивала, бебето се подобрило, но в следобеда, когато се върнала, започнало да кърви отново. След това получило сърдечен удар. Лабораторните тестове показали огромно количество хепарин. Тогава с грижите за детето се заел един от лекарите, но веднага след като го поела Дженийн, бебето се влошило отново и накрая изпаднало в кома. От устата му потекла кръв, а кръвното му налягане паднало застрашително. Един доктор успял да го спаси и наредил детето да бъде преместено от педиатрията и поставено под 24-часово наблюдение. Благодарение на тези мерки състоянието на бебето се подобрило достатъчно, за да бъде изписано на родителите му. Роландо оцелял след срещата си с Дженийн Джоунс. Той е един от късметлиите.

Най-сетне още един лекар се обръща към болничната управа с твърдението, че сестрата от следобедната смяна Дженийн Джоунс убива деца. В нейните вещи той бил попаднал на ръководство за инжектиране на хепарин без оставяне на следи, а и бил станал свидетел на страданията на Роландо Сантос по време на нейното дежурство. Болницата отново не предприема нищо, страхувайки се от лош медиен отзвук.

Още едно дете било изпратено в педиатричното отделение, за да се възстанови след операция на сърцето. В началото той се чувствал добре, но в дежурството на Дженийн станал вял и отпуснат. Впоследствие състоянието му се влошава и той умира. Докторите били объркани и можели да припишат смъртта му само на някаква инфекция. Пред очите на всички в стаята Дженийн грабнала спринцовка и изпръскала с нея течност във формата на кръст върху челото на детето, след което направила същото и на своето чело. После сграбчила мъртвото бебе и започнала да плаче.

Постъпили оплаквания от още лекари и най-сетне била сформирана комисия, която да разследва проблема. Председатели на комисията били главната сестра Пат Белко и доктор Джеймс Роботам. Извикан бил и независим екип от следователи, които установили със сигурност, че съществува проблем, но отказали да го припишат само на една сестра. В крайна сметка комисията решава да смени лицензираните сестри (LVN) с регистрирани (RN) такива, което означавало, че Дженийн щяла да бъде преместена далеч от бебетата. Тя отговаря на тази промяна като си подава оставката. Администраторите били облекчени. За тях това решавало проблема.

Но проблемът просто се преместил на друго място. Броят на кризите по време на следобедното дежурство се върнал в нормалните граници, но започнал да се увеличава някъде другаде.

Още смъртни случаи

През 1982 г. д-р Катлийн Холанд отваря педиатрична клиника в Кървил, Тексас. Нуждаейки се от персонал тя наема Дженийн Джоунс. Докторката била работила с нея в болницата на окръг Бексар и дори била свидетелствала в нейна полза по време на разследването. Някои хора я предупреждавали завоалирано да не наема Дженийн, но тя го направила, смятайки Джоунс за жертва на доминирания от мъже медицински патриархат. Тя вярвала в компетентността на Дженийн и я назначила за педиатричен клиник. Холанд дори й помогнала да се премести в Кървил и наела жилище за нея и двете й деца.

Д-р Катлийн Холанд

Д-р Катлийн Холанд

Много родители, живеещи в Кървил, били щастливи от отварянето на клиниката на д-р Холанд, но за период от два месеца през първото лято седем различни деца получили необясними пристъпи в нейния кабинет. В един случай Дженийн казала на разтревожената майка, че детето й просто се тръшка – омаловажаване, което почти коствало живота му. Холанд пращала тези деца с линейка в болницата „Сид Питърсън“, като нито за момент не й хрумвало, че се случва нещо нередно. Версиите на Дженийн обаче винаги се различавали от тези на останалите медицински лица, занимаващи се с дадения случай, а един от тях дори бил свидетел как тя инжектира нещо на дете, което след това изпаднало в гърчове. Съдейки по броя на кризите в клиниката, болничният персонал започнал да мисли, че става нещо странно, особено след като децата се възстановявали, когато бивали преместени в болницата.

Холанд си обяснявала големия брой на колабиращи деца в своя кабинет с това, че при нея пращали най-тежките случаи, тъй като тя била специалист, а не общопрактикуващ лекар. Поне всички деца се възстановявали след това.

Но, когато Челси Макклелън умира в линейката на път за болницата, д-р Холанд е сломена, както и родителите на детето. Бебето дори не било болно преди това. През същия ден, когато Дженийн се връща в клиниката, за да види друг пациент, момченцето колабирало и се наложило да го съживяват. Детето се стабилизирало и родителите му по-късно коментирали, че Дженийн изглеждала твърде развълнувана по време на инцидента, дори щастлива. Тестовете направени на момчето след това показали, че нямало причина за подобен неочакван обрат.

Горе-долу по същото време един лекар в „Сид Питърсън“ научава за високата детска смъртност в болницата, където преди това била работила Дженийн Джоунс. Той обръща внимание за това на свиканата комисия и те започват да осъзнават, че тя прави нещо на тези деца. Повикали д-р Холанд и я попитали дали използва сукцилинхолин, мощен мускулен релаксант. Тя отговорила, че държи малко в кабинета си, но не го използва. Без да й каже, комисията осведомява за случая Тексаските рейнджъри.

На 27 септември, докато Дженийн била в обедна почивка, д-р Холанд разгледала шишенцата със сукцинилхолин в кабинета си. И двете били почти пълни, но в гумената запушалка на едното открила мънички дупчици от игла. Когато Дженийн не могла да обясни този факт и дори предложила да изхвърлят шишенцата, за да избегнат повече въпроси, д-р Холанд започнала да се тревожи. Впоследствие установила, че по-пълното шишенце всъщност е долято с физиологичен разтвор. С други думи някой бил използвал голямо количество от опасното лекарство, което притежава свойството да парализира напълно човешкото тяло, докато жертвата е в пълно съзнание, но абсолютно неспособна да привлече вниманието на околните.

Преди да може да предприеме някакви мерки д-р Холанд била изправена пред нова криза: Дженийн казала, че е взела свръхдоза доксепин (антидепресант). Наложило се да прочистят стомаха й, при което се оказало, че изобщо не е прекалявала с лекарството. Тя била взела само четири таблетки, симулирайки полукома и по този начин принудила спешния екип да прибегне до животоспасяващи процедури.

След това Холанд открива, че някой е поръчал още едно шишенце със сукцинилхолин, което обаче липсвало. На 28 септември тя уволнява Дженийн и предлага помощта и съдействието си на разследването.

Въпреки това пациентите се отказали от услугите й, а болницата „Сид Питърсън“ отказала да работи с нея. Уволнявайки Дженийн, Холанд загубила всичко. Дори съпругът й се развел с нея. На всичко отгоре тя разбрала, че Дженийн се готви да я натопи и започнала да се страхува за живота си.

Голямото жури

На 12 октомври 1982 г. предварителното жури в окръг Кър провежда заседание относно осемте деца от клиниката на Холанд, които били развили внезапни респираторни проблеми, както и за смъртта на Челси Макклелън. Нейното тяло било ексхумирано, за да бъдат изследвани тъканите посредством скъпо струващ тест за установяване наличието на сукцилинхолин, който наскоро бил открит в Швеция. Резултатите показват, че смъртта на бебето е причинена от мускулния релаксант. Въпреки това било изключително трудно да се намери истинско доказателство срещу сестрата. Никой не я бил виждал как поставя самата инжекция.

През февруари 1983 г. е свикано още едно предварително жури в Сан Антонио, за да разгледа зашеметяващата бройка от 47 подозрителни смъртни случая на деца в болницата на окръг Бексар. Всички те се били случили в периода от 4 години, през които Дженийн Джоунс работела там. Показанията на колегите й за нейното странно поведение били в изобилие, но все още нямало истинско доказателство.

Трима бивши служители на Бексар, сред които и 32-годишната Джоунс, били разпитани и от двете предварителни журита. Д-р Холанд също била призована, а родителите на Челси заявили, че ще съдят нея и Джоунс за смъртта на дъщеря си. Поставена в безизходица, Холанд предлага съдействието си на прокуратурата в замяна на имунитет.

Някъде по това време Дженийн се омъжва за едно 19-годишно момче, вероятно за да опровергае слуховете в пресата, че е лесбийка. След това я залавят, докато се опитва да избяга с него.

Предварителното жури в окръг Кър първо стига до решението си и определя, че Джоунс трябва да бъде съдена по обвинение в едно убийство и още няколко обвинения за нараняването на седем други деца, инжектирани с мускулен релаксант. Очаквали я 99 години затвор в случай че бъде призната за виновна. Тя е изпратена в затвора в окръг Кър, тъй като не могла да плати гаранцията си от 250 000 долара.

През ноември предварителното жури в Сан Антонио решава, че тя трябва да бъде изправена пред съда за нараняването на четиримесечния Роландо Сантос със съзнателно поставена инжекция хепарин. Това се било случило преди почти две години и бебето за малко щяло да загине. Джоунс оставала главен заподозрян и за още 10 смъртни случая на бебета в болницата.

Управите на болничните заведения, в които тя била работила, били потресени и отвратени. Освен това били и притеснени, тъй като започнало да се разчува, че са били предупредени, а не са взели мерки.

Докато очаквала процесите, Джоунс споделила: „Аз винаги плача, когато умират бебета. Смъртта на възрастните лесно може да бъде обяснена. Когато някой възрастен умре, винаги можеш да кажеш, че той е изживял живота си. Когато умре бебе, то сякаш е било измамено, че ще живее“.

Процесите

Първият процес за убийството на Челси Макклелън и нараняването на две други деца започва на 15 януари 1984 година.

Обвинението представя тезата си, според която Дженийн Джоунс страда от героичен комплекс: тя изпитвала нужда да докара децата до ръба на смъртта и след това да ги върне обратно към живота, така че да бъде провъзгласена за тяхна спасителка. Една от нейните бивши колежки споделя, че Дженийн е искала да има повече болни деца в интензивното отделение. „Те са някъде там“ – казвала тя. – „Трябва само да излезем и да ги потърсим“.

Нейните действия можели да бъдат обяснени и по по-тривиален начин: тя харесвала вълнението и вниманието, което й носели предизвиканите от нея спешни случаи. Без съмнение с времето поведението й ескалира и тя започва да поема по-големи рискове. Децата не можели да я издадат; те били оставени на нейната милост. Тя можела да създава кризисни ситуации когато си поиска. Това е Синдромът на Мюнхаузен, но проявен чрез заместител (индиректен синдром): тя получавала вниманието на лекарите като разболявала някой друг, а не себе си.

Вторият процес протича общо взето по същия начин, като този път е обърнато внимание на нейното поведение в Бексар. Статистическият доклад, представен пред съда, показвал, че вероятността за сърдечен арест при децата по време на нейното назначение бил 25%, а вероятността за смъртни случаи 10%. Психиатричният преглед не успява да й осигури основа за пледиране за невменяемост. Вместо това адвокатът й призовава свидетели, които описват Дженийн като отдадена, компетентна и отговорна.

На първия процес съдебните заседатели взимат решението си само за три часа. На 15 февруари 1984 година Джоунс е осъдена за убийство и получава максималната присъда от 99 години затвор. По-късно същата година тя е намерена за виновна по обвинението за нараняването на Роландо Сантос с инжекция. Двете присъди заедно възлизат на 159 години, но с възможност за предсрочно освобождаване.

Дженийн Джоунс

Дженийн Джоунс

Въпреки че е заподозряна в смъртта на още деца, управата в болницата на окръг Бексар била унищожила всякаква документация, свързана с нейното назначение, възпрепятствайки по този начин подвеждането й под отговорност.

Повечето от хората, които някога я закриляли в Бексар, били принудени да си подадат оставките, а клиниката в Кървил сключва извънсъдебна сделка с родителите на Челси Макклелън.

Джоунс се явява пред комисията за предсрочно освобождаване след 10 години, но роднините на Челси Макклелън правят всичко възможно, за да я задържат зад решетките.

Тя е изобразена в телевизионния филм „Смъртоносно лекарство“ /Deadly Medicine (1991)/ и във филма „Масово убийство“ /Mass Murder (2002)/. Освен това нейният случай е разгледан в документалния филм на Discovery Channel „Смъртоносна инжекция“ (Lethal Injection) и се говори, че е послужила за вдъхновение за създаването на героинята Ани Уилкс от романа на Стивън Кинг „Мизъри“.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com, wikipedia.org, imdb.com,

6 Коментари за “Дженийн Джоунс: Смяната на смъртта”

  1. AvatarMisho

    На мен ми е чудно къде се спали в тия болници дето е работила тая гад. Как може да се тръшнат десетки бебета и никой да забележи. Щом в щатите се случват такива работи представям си тука в родното БГ какво става по болниците

  2. Avatarreni

    da i az kato “ Misho“ se 4ydq kak ne sa zabelqzali 4e tazi obiva tezi bebeta

  3. AvatarIna

    Аз пък много се чудя как може да има хора, които пишат „убивам“ с о… Е, поне не убиват хора..

  4. AvatarМосквич 412

    То не е сигурно,битовите убийства се извършват в по-голямата си част от неграмотни хора.

  5. AvatarIvana

    Може ми не тук е мястото да помоля ,Напишете нещо за изчезналото преди 15/16г. дете Съвестин от ж.к. “ Люлин “ гр. София , последните новини , които съм чела за него са от 2012г……Благодаря !!!

  6. AvatarТаня

    Още първия поглед на физиономията й издава невероятен изрод- душегубка. Тази е по- зла и от крематориумите на Аушвиц, а да посегнеш на невинно и беззащитно детенце, просто не знам какво заслужава, освен да й пожелая в земята да не изгние дано!!!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняСлучаят на Оскар Слейтър... { Луда работа! Нали един напълно невинен е "опрал пешкира" какво... } –
  • User AvatarТаняПортрет на един сериен... { Да, точно така Хана Монтана, напълно съм "за" това, което... } –
  • User AvatarТаняДженийн Джоунс: Смяната на... { Още първия поглед на физиономията й издава невероятен изрод- душегубка.... } –
  • User AvatarТаняСмъртта на Джеймс Бълджър... { Браво Светла, много добре казано. Аз макар, че препрочитам почти... } –
  • User AvatarТаняВелма Барфийлд: Серийна отровителка { Как пък всички откриват Бог, когато им запари под задника?... } –
  • User AvatarТаняДаян Даунс: Майка-детеубийца или... { Майка ли? Това няма как да бъде майка а само... } –