Публикувано на: 5 октомври, 2008

„Джак Изкормвача! Малко имена в историята са така познати. Още по-малко предизвикват толкова ясни образи: зловонни дворове и улички, файтони с капри и газови фенери, виеща се мъгла, проститутки натруфени в безвкусни премени, пронизителните викове на момчетата продаващи вестници – и тихата, жестока смърт в образа на облечена в наметало фигура, незнаен хищник бродещ в нощта, въоръжен с дълъг нож и кожена чанта.“

Филип Съджън из „Пълната история на Джак Изкормвача“.

По днешните стандарти за престъпност Джак Изкормвача едва ли би попаднал на първите страници на вестниците, убивайки само пет проститутки. В съвременния гъмжащ от престъпници свят той би изглеждал просто като поредната откачалка, която задоволява перверзните си нужди, убивайки отритнатите от обществото. Днес е малко вероятно някой да оплаква една убита проститутка по-същия начин както би оплаквал  хубавите колежанки, които стават жертви на Тед Бънди или младежите убити от Джон Уейн Гейси. Нашето общество е закоравяло от ужасните престъпления случващи се постоянно.

Но защо тогава след повече от сто години все още се пишат повече книги за Джак Изкормвача, отколкото за всички американски президенти взети заедно? Защо са всичките тези истории, песни, опери, филми и неспирен поток от литературни произведения, посветени точно на този викториански престъпник? Защо днес той все още е символ на терора, също както е бил в Лондон през Викторианската епоха?

Причината е в това, че историята на Джак Изкормвача представлява класическата загадка „кой го направи?“. Повече от век неговият случай е не само постоянно глождеща мистерия за професионалистите и детективите аматьори, но самите събития около него притежават голямо количество свръхестествени и ужасяващи нотки. Той се появява от мъглата, убива бързо и свирепо, и изчезва без следа. След това, без очевидна причина, той задоволява жаждата си за кръв с дори още по-жестока бруталност, която кулминира в почти пълното унищожение на последната му жертва, и изчезва от сцената завинаги. Перфектните предпоставки за един класически трилър.

Първата жертва

Когато Чарлс Крос минава по улица „Бъкс Роу“ в Уайтчапъл в малко преди 4 часа сутринта в петъчното утро на 31 август 1888 г., пътят изглеждал тъмен и безлюден. Времето е мразовито и влажно, нещо обичайно за Лондон рано сутрин, дори и през лятото. Малко преди входа към една конюшня той забелязва на земята нещо, което изглеждало като брезент.

Когато се приближил, Крос установил, че това е някаква жена легнала по гръб, с пола вдигната почти до кръста. Той видял един друг мъж, който минавал наблизо. „Елате да видите“ – подвикнал той на мъжа, предполагайки, че жената е или пияна, или е станала жертва на нападение. Докато двамата се опитвали да й помогнат в тъмната уличка, те не забелязали страшните рани, които почти били отделили главата от тялото й. Те оправили полата й в името на благоприличието и тръгнали да търсят полицай.

Полицай Джон Нийл се натъква на тялото

Полицай Джон Нийл се натъква на тялото

След няколко минути полицейският служител Джон Нийл случайно се натъква на тялото по време на рутинната си обиколка. На светлината на фенера си той видял кръвта, стичаща се от гърлото й, прерязано от ухо до ухо. Широко отворените й очи се взирали безжизнено в тъмнината. Нийл усетил последни остатъци от телесна топлина в ръцете й. Той потърсил свой колега, който извикал лекар и линейка.

Нийл събудил някои от жителите на квартала и ги разпитал дали са чули нещо подозрително, но без успех. Скоро д-р Рийс Луелин пристигнал на местопрестъплението и прегледал жената. Той заявил, че раните по гърлото й са били фатални. Тъй като тялото й било още топло, докторът сметнал, че тя е мъртва от около половин час.

Гърлото й било прерязано два пъти, прекъсвайки дихателната тръба и хранопровода. Тя била убита на същото място, но на земята имало много малко кръв. По-голямата част от нея била пропита в дрехите й. Тялото било откарано в моргата на улица „Олд Монтагю“.

д-р Рийс Луелин

д-р Рийс Луелин

Докато събличали трупа, инспектор Спратлинг видял, че по стомаха й също има нанесени рани. Той извикал д-р Луелин отново, за да прегледа по-подробно тялото.

Лекарят установил, че жената е била ударена от лявата страна на долната челюст. На корема й имало дълга, дълбока рана от нож и няколко по-леки, нанесени със същото оръжие. Според лекаря, убиецът бил левичар, а оръжието нож с дълго острие. По-късно, обаче докторът вече не бил толкова сигурен, че извършителят е използвал лявата си ръка.

Съществуват няколко теории за това как са били нанесени раните. Авторът Филип Съджън предлага най-убедителната:

„Ако гърлата на жертвите са били прерязвани, докато те са били още живи и изправени, то тогава кръвта избликнала от раната е щяла да оцапа предната част от облеклото им. Но по гърдите им не е открита никаква кръв. Част от кръвта изтекла от гърлото оформя малка локва на паважа, а останалата е абсорбирана от задната част на дрехите. Кръвта от раната на стомаха в по-голямата си част остава в коремната кухина. Това предполага, че нараняванията са нанасяни докато жертвите са лежали по гръб, най-вероятно вече мъртви.“

Разпознаването нямало да бъде лесно. В жертвата намерили само гребен, счупено огледалце и носна кърпичка. Фустата й носела знака на приюта за бедни „Ламбет“. По останалите й евтини и износени дрехи нямало етикети. На главата си носела черна сламена шапка с кадифен ръб.

Поли Никълс

Поли Никълс

Жената била висока приблизително 1,60 м., с кестенява прошарена коса, кафяви очи и няколко липсващи предни зъба. Тя била идентифицирана като Мери Ан Никълс, на 42 години, с прякор „Поли“. На следващия ден баща й и съпругът й разпознали тялото.

Поли била щерка на ковач, омъжена за оператора на печатарска машина Уилям Никълс. Те имали пет деца. Бракът им се разпаднал заради нейното пиене. Тя преживявала от мизерните си доходи на проститутка, като продължавала усилено да пие. От време на време се опитвала да стъпи на крака, но така и не успяла. Тя била отчаяна и пропаднала жена, но хората я харесвали и съжалявали.

Инспекторът натоварен с разследването бил ветеранът от полицията Фредерик Джордж Абърлайн, който от 25 години работел в района на Уайтчапъл.

Убиецът на Поли Никълс не бил оставил след себе си нито свидетел, нито оръжие или някаква друга следа. Живеещите и работещите наоколо не били чули нищо подозрително. Въпреки че Поли била открита веднага след смъртта си, не било забелязано нито превозно средство, нито човек, да напускат местопрестъплението. В един момент подозрението паднало върху трима касапи, работещи наблизо, но се установило, че те са били на работното си място по време на убийството.

По времето на смъртта на Поли жителите на района в Уайтчапъл вече били чували за нападения над жени в квартала. Дали тези атаки също са били дело на Джак Изкормвача не е ясно, но в умовете на обитателите на Уайтчапъл тези престъпления са свързани без никакво съмнение.

Марта Тейбръм

Марта Тейбръм

В понеделника на 6 август 1888 г., няколко седмици преди убийството на Поли Никълс, 39-годишната проститутка Марта Тейбръм е открита убита на „Джордж Ярд“. Времето на смъртта било определено на 2:30 през нощта. Д-р Тимоти Килийн установява при аутопсията, че тя е била намушкана 39 пъти по „тялото, шията и интимните части с нож или кама“. Гърлото й не било прерязано, нито по корема й имало някакви необичайни наранявания. Само една от раните била нанесена с голям нож с дълго острие, като кама или щик, а останалите рани били причинени от малко джобно ножче.

Според една друга проститутка, Мери Ан Конъли, известна като Пърли Пол, тя и Марта били заедно в компанията на двама войници само няколко часа преди смъртта й. Полицията завежда Пол в гарнизона Тауър, за да посочи двамата войници, но момчетата се оказват чисти. Полицаят, който патрулирал в района на „Джордж Ярд“ също бил видял някакъв войник през онази нощ, но той така и не бил намерен.

Няколко месеца по-рано 45-годишната Ема Смит е нападната в 7 часа вечерта на 2 април, само на няколко метра от мястото, където била намерена Марта Тейбръм. Тя имала тежки контузии по главата и лицето, а във вагината й бил заврян някакъв тъп предмет. Тя разказала, че няколко мъже я нападнали, пребили и ограбили.

Въпреки че тези инциденти случили се в Уайтчапъл били смятани от местните жители за дело на един престъпник, те били много различни. Тейбръм вероятно била убита от един човек, докато Смит била нападната от няколко души. За нейното нападание мотивът очевидно бил обир. Раните нанесени на Тейбръм били доста по-различни от тези на Смит. Това показва, че е малко вероятно един човек да е отговорен за тези две престъпления. Единствено убийството на Тейбръм носи някаква прилика с делата на човека, станал по-късно известен като Джак Изкормвача.

Жестоки улици

„Тази улица е в Източната част (Ийст Енд). Няма нужда да поясняваме в източната част на какво. Ийст Енд е огромен район… плашещо място… неприятен сплит от коптори, криещи чудовищни човешки тайни; населен от мръсни мъже и жени, живеещи от… джин, където яките и белите ризи са непознати удобства, където всеки на улицата е с посинено око и несресана коса.“
- Артър Морисън, „Разкази от Жестоките улици“

Във Викторианска Англия Източната част на Лондон е място забравено от обществото, икономически и социално. В пренаселените коптори живеели около 900 000 души. Тук, стадата добитък са превеждани през улиците на Уайтчапъл към близките кланици, където са убивани с чук, мучащи и блеещи от болка и страх. Улиците са покрити с кръв и екскременти. Боклука и канализацията допринасяли за всеобщата смрад в района.

Повечето обитатели на къщите живеели под наем в окаяни условия:

Санитарна проверка на полицията

Санитарна проверка на полицията

„Всяка стая в тази изгнила и опушена кооперация приютява едно, често и две семейства. Един санитарен инспектор се натъква на баща, майка, три деца и четири прасета, живеещи в едно мазе! В друга стая един мисионер открива мъж, болен от дребна шарка, неговата съпруга, възстановяваща се след осмото раждане, и децата им, тичащи наоколо полуголи и мръсни. В подземната кухня живеят седем души, а в същата стая на масата лежи малко мъртво детенце. Друго помещение се обитава от една бедна вдовица и  нейните три деца едно, от които е мъртво от тринадесет дни.“
- Андрю Миърнс, „Горчивият плач на лондонските изгнанници“

Повечето от жителите на Ийст Енд били от бедната работническа класа, плюс безработните и престъпниците. Голяма част от хората живеели ден за ден. Над половината от децата родени в Ийст Енд умирали преди да навършат пет години. Тези, които оцелявали често били умствено или физически увредени.

Проституцията била единственият сигурен способ, чрез който една самотна жена или вдовица би могла да се изхранва. Според полицията, през 1888 г. в Уайтчапъл имало около 1200 проститутки, като в тази бройка не били включени онези, работещи само от време на време.

В Уайтчапъл имало над 200 приюта, подслоняващи около 9000 души. Спалните представлявали дълги стаи с редици от легла, които гъмжали от паразити и насекоми. В случай, че жената не била заработила достатъчно, за да си плати за легло, тя трябвало да намери някой, който да се съгласи да я вземе в неговото срещу сексуални услуги. В противен случай трябвало да спи на улицата.

Въпреки многобройните подобрения на градската управа и благоустройството, за което допринасят еврейските заселници, Уайтчапъл все още бил квартал прочут с мизерията и престъпленията си. В нищетата на претъпканите сгради, тесните и тъмни улички и алеи, един убиец намира идеалното място за своите деяния.

Кожената престилка

Тъй като жителите на Уайтчапъл били твърдо убедени, че престъпленията срещу Марта Тейбръм, Ема Смит и Поли Никълс са свързани, натискът върху полицията да се заловят отговорните бил огромен. Три хипотези за възможните извършители  витаели във въздуха: (1) банда крадци, като онези, които били нападнали и обрали Ема Смит; (2) рекетьори, които изнудвали проститутките за пари и ги убивали, ако не си платят; (3) маниак.

Като се има предвид финансовото състояние на жертвите, първите две теории не изглеждали особено правдоподобни, така че в крайна сметка останала третата. Ето как коментира убийствата на Тейбръм и Никълс вестникът „Ийст Лондон Обзървър“:

„Двете убийства, които стреснаха Лондон миналия месец са необичайни, защото жертвите са повече от бедни и за мотив като обир, изобщо не може да става дума. Прекомерното старание, което се забелязва и в двата случая, говори, че извършителят на двете престъпления е умопомрачена личност, тъй като жестокостта е отличителната черта и при двете убийства.“

Към министъра на вътрешните работи била отправена молба да обяви награда за разкриването на престъпника. Министърът Хенри Матюс все още нямал представа с какво си има работа и отхвърлил молбата, като пренесъл цялата отговорност върху столичната полиция.

Дори днес, при всичките модерни технологии, един сериен убиец представлява огромно предизвикателство, за която и да е полиция. Някои никога не биват заловени, въпреки всичките умения и знания на органите на реда. Лондонската столична полиция в онази Викторианска епоха работела в почти пълен вакуум, що се касае до модерните лабораторни технологии, с които разполагаме сега. Отпечатъци от пръсти, определяне на кръвна група и други стълбове на днешните следователи, все още били далеч в бъдещето. Дори фотографирането на жертвите не било особено честа практика. В Скотланд Ярд не разполагали с криминална лаборатория чак до 30-те години на 20-и век.

Днешната полиция разполага със сложни профайлърски техники, с помощта на които идентифицира серийните убийци, както и с огромна база данни от информация, чрез която криминалистите и психолозите могат да определят с какъв точно престъпник си имат работа. През 1888 г. полицаите си нямали и понятие от сексуални психопати, тъй като Англия ставала свидетел на подобни престъпления за първи път.

Докато полицията търсела убиеца на Поли Никълс, тя се натъкнала на странната история за някакъв мъж, известен като „Кожената престилка“. Той карал проститутките да му дават парите си, като ги заплашвал с побой. Според вестник „Стар“, мъжът е бил еврейски майстор на чехли със следното описание:

„Според очевидците той е висок около 1,55 м. и носи тъмна, тясна шапка. Той е едър и има необичайно дебел врат. Косата му е черна и късо подстригана, а възрастта му е около 38-40 години. Той има малък, черен мустак. Отличителната част от облеклото му е кожената престилка, която той винаги носи… Изражението му е зловещо и плашещо, според жените, които го описват. Очите му са малки и блестящи. Устните му обикновено са изкривени в отблъскваща озъбена гримаса..“

Цялата тази публичност и страхът от саморазправа накарали „Кожената престилка“ да изчезне в забвение.

Тъмната Ани

Ани Чапмън, позната на приятелите си като „Тъмната Ани“, била напълно пропаднала жена. Тя била постоянно бездомна – когато имала пари, прекарвала нощите си в приютите, а иначе се лутала из улиците в търсене на клиенти, от които да изкопчи нещичко за пиене, храна и подслон.

Ани Чапмън

Ани Чапмън

Тази бездомна проститутка била на 47 години по времето на смъртта си. През 1869 г. животът й бил съвсем различен. Тогава тя била съпруга на кочияша Джон Чапмън. Те имали три деца едно, от които умира от менингит, а друго било инвалид. Болестите и тежкото пиянство на двамата съпрузи слагат край на брака им. Нещата за Ани стават още по-лоши, когато Джон умира и тя загубва и малката финансова сигурност на неговата издръжка.

Ани изпада в депресия и тежък алкохолизъм и се прехранвала с плетене и продаване на цветя. В крайна сметка, въпреки липсващите си зъби и закръглената си фигура, тя става проститутка. Обикновено тя се разбирала добре с колежките си, но през седмицата преди смъртта си се била сбила с една жена заради парче сапун. В боя Ани получила насинено око и удар в гърдите.

В петък, на 7 септември 1888 г., Ани казала на приятелката си, че не се чувства добре. Тя не знаела, че е болна от туберкулоза. „Трябва да се стегна и да изкарам малко пари, за да не спя на улицата“ – казала тя на приятелката си Амелия.

Местопрестъплението

Местопрестъплението

Около два часа в съботната нощ на 8 септември леко пийналата Ани е изхвърлена от приюта, за да заработи пари за леглото си. По-късно същата сутрин тя е открита в задния двор на 29 „Ханбъри Стрийт“ в Спиталфийлдс.

Мястото се намирало точно срещу пазара в Спиталфийлдс. В сградата живеели 17 души, като пет от стаите гледали към мястото на убийството. Някои от прозорците на тези стаи били отворени през онази нощ.

Пазарът отварял в 5 часа сутринта. Улиците наоколо се пълнели с хора и товарни впрягове. Джон Дейвис, застаряващ кочияш, който живеел в сградата заедно с жена си и тримата си сина, се натъква на тялото на Ани малко след 6 часа сутринта. Той забелязал, че полата й е вдигната до кръста. Той отишъл да търси помощ и се върнал с двама работници. Когато полицията най-сетне била повикана, всички обитатели на сградата вече били будни.

Въпреки оживлението на близкия пазар и това, че слънцето в този ден изгряло в 5:23 ч., оказало се, че никой не е чул или видял нищо подозрително. В двора, където била открита Ани, имало чешма, но убиецът явно не я бил използвал, за да почисти ръцете или ножа си от кръвта. Странно било, че той бил поел такъв голям риск да извърши убийството след изгрев слънце.

Д-р Джордж Бегстър Филипс

Д-р Джордж Бегстър Филипс

Д-р Джордж Бегстър Филипс, хирург-ветеран от полицията, бил повикан на местопрестъплението и описал видяното в доклада си:

„Заварих тялото на починалата да лежи по гръб в задния двор… Лявата й ръка бе поставена на лявата й гърда, а краката й разкрачени, с колена сочещи навън. Лицето й бе подуто и обърнато на дясната страна, като езикът се подаваше между предните зъби, без да излиза извън устните, тъй като бе твърде подут. Част от вътрешностите й лежаха на земята от дясната страна на тялото й, все още свързани със коремната кухина. Имаше голямо количество кръв, а част от стомаха й бе намерен на земята, над лявото й рамо… Тялото бе студено, с изключение на малко остатъчна топлина под вътрешностите вътре в тялото й. Все още нямаше вкочанясване, но имаше признаци за началото на такова. Гърлото бе дълбоко прерязано. Забелязах, че разрезът е назъбен и обхваща почти цялата шия.“

д-р Филипс преглежда тялото

д-р Филипс преглежда тялото

Д-р Филипс определя, че Ани Чапмън е била мъртва от приблизително два часа. Липсата на викове, които можели да бъдат чути от жителите на сградата, се обяснявала с това, че тя е била задушена до безсъзнание и след това гърлото й е било прерязано.

Тя била убита на същото място. До краката на жертвата били намерени нейните вещи – малко парче плат и два гребена, очевидно подредени по някакъв начин.

Близо до главата й имало плик, съдържащ две хапчета. На гърба на плика били написани думите „полк Съсекс“. Буквите „М“ и „Сп“ били написани от другата страна. Пощенското клеймо било с дата 23 август 1888 г., Лондон. На двора, сред останалите боклуци, била открита и кожена престилка.

Показанията, които д-р Филипс дава на дознанието, хвърлят повече светлина за жестокостта на убийството. Убиецът бил хванал Ани за брадичката и бил прерязал дълбоко гърлото й от ляво надясно, вероятно опитвайки се да я обезглави. Това била причината за смъртта. Коремните разрези, описани в медицинския журнал „Лансет“ на 29 септември, били направени след смъртта:

„Коремната област е напълно отворена; вътрешностите са извадени от тялото и поставени до рамото на трупа; матката, горната част на вагината и две-трети от пикочния мехур са напълно отстранени. От тези органи не е намерена никаква следа, а разрезите са извършени изключително умело, без да докоснат ректума и разделяйки вагината така, че да се избегне нараняване на шийката на матката. Това очевидно е дело на професионалист, или на някой, който има голям опит в анатомията и патологическите проучвания.“

Д-р Филипс, който бил хирург от 23 години, бил изненадан от майсторството на разрезите, направени за изключително кратко време и споделил, че той самият едва ли би се справил с подобна задача за по-малко от половин час.

Д-р Уин И. Бакстър

Д-р Уин И. Бакстър

Съдебният лекар Уин И. Бакстър се съгласява с неговото мнение:

„Тялото не е разчленено, но раните са оставени от някого със значителни умения и знания по анатомия. Разрезите не са безцелни (както в убийството на Тейбръм). Извършителят е знаел точно какво търси и къде да го намери, какви трудности може да срещне и как да използва ножа си така, че да отстрани органа без да го увреди. Незапознат човек не би могъл да знае къде да търси или как да разпознае органа, когато се натъкне на него. Обикновените касапи не биха могли да се справят с подобна операция. Това би трябвало да е някой, който е прекарал доста време в залата за аутопсии.“

Филипс предполагал, че оръжието на убийството не е щик или кожарски нож, а по-скоро тесен, тънък нож, с острие дълго около 15-20 см. Ножовете, използвани от касапите или хирурзите за ампутации, представляват подобен инструмент.

Охлузванията по ръцете на Ани показвали, че пръстените й са били изтръгнати насила от нея. По-късно, след разговори с приятелките на Ани, полицията установява, че тя е носела евтини, месингови пръстени, които биха могли да бъдат сбъркани със златни.

Инспектор Абърлайн, който бил натоварен с разследването на убийството на Поли Никълс, получил нареждане да помогне за разкриването на убийството на Чапмън, което попадало под различна юрисдикция. Главен инспектор по това разследване бил Джоузеф Чандлър от Столична полиция. Двамата инспектори били съгласни с хипотезата, че убийствата са дело на един и същ човек.

Разследването по случая Чапмън било също толкова трудно, колкото и това на Никълс. Физическите доказателства – кожената престилка, кутия с пирони и парче желязо – били собственост на г-жа Ричардсън, една от живущите в сградата, и нейния син. Пликове с надпис „полк Съсекс“ се продавали в местната поща в огромни количества. Освен това един от мъжете в приюта, където отсядала Ани, я бил забелязал да вдига този плик от кухненския под, за да сложи в него хапчетата си, тъй като кутийката й за лекарства се била счупила.

Продължителните разпити на близките на Ани не довеждат нито до заподозряни, нито до някакъв убедителен мотив за престъплението.

Свидетели

Все пак разследването не било напълно безплодно, тъй като били открити трима важни свидетели един, от които почти със сигурност бил видял убиеца. Първият очевидец бил синът на г-жа Ричардсън Джон. Между 4:45 и 4:50 ч. в сутринта на убийството той посетил сградата на 29 „Ханбъри Стрийт“, за да провери ключалките на мазето, в което майка му съхранявала разни инструменти и стоки.

Джон Ричардсън

Джон Ричардсън

Той отворил вратата към двора и седнал на стъпалата, за да отреже парче кожа от ботуша си, което наранявало крака му. Тъй като вече се развиделявало, той могъл да види от мястото си, че ключалките на мазето не са пипани. Той също така можел да види, че в двора нямало и следа от тялото на Ани Чапмън. „Нямаше как да не забележа трупа, ако той беше там“ – казал той при разпита.

Другият свидетел Албърт Кадош, живеещ в съседната сграда, казал, че е чул гласове от задния двор на 29 „Ханбъри Стрийт“ малко след 5:20 ч. Единствената дума, която успял да долови била „Не“. Няколко минути по-късно, към 5:30 ч., той чул шум от нещо удрящо се в оградата.

Най-важният свидетел била г-жа Елизабет Лонг, която отивала към пазара, минавайки през „Ханбъри Стрийт“, когато чула часовника на пивоварната „Блек Ийгъл“ да отброява 5:30 ч. Тя забелязала мъж и жена да си говорят „близо до жалузите на №29″. Г-жа Лонг разпознала Ани Чапмън в моргата. За съжаление мъжът бил с гръб към нея, но тя направила всичко възможно да го опише на съдебния лекар Уин И. Бакстър.

Антисемитски настроения

Някои от търговците в района бързо почувствали антиеврейско настроение и се опитали да го ограничат. Те създали граждански комитет, който се състоял главно от еврейски бизнесмени. За председател на този комитет, в който постъпили 16 уважавани местни жители, бил избран Джордж Лъск, строителен предприемач и член на енорийския съвет. Сдружението било сформирано с цел да пази и съблюдава реда в квартала. Самюел Монтагю, евреин и член на Парламента за района на Уайтчапъл, предложил награда за залавянето на убиеца, действие, на което комитетът се противопоставил.

Във вторник, на 11 септември, няколко дни след смъртта на Ани Чапмън, бил заловен прочутият „Кожената престилка“ – човек на име Джон Пайзър.

Въпреки опитите на семейството му да го оприличи на жертва на злостни клюки, съществували значителни доказателства в подкрепа на факта, че Пайзър е доста неприятна личност с поне едно документирано дело за нападение с нож, за което той бил излежал 6 месеца. Обвиненията срещу него за рекетиране на проститутки така и не били доказани.

Когато Пайзър бил запитан защо е изчезнал след убийствата на Поли Никълс и Ани Чапмън, той отговорил, че неговият брат го бил посъветвал да се покрие.

Пайзър имал алиби за убийствата на Никълс и Чапмън, така че бил освободен, а на негово място били арестувани други заподозряни. Някои от тях били просто ексцентрични пияници, които говорели твърде често за убийствата, а други били умствено нестабилни. Всички те се оказали с недостатъчно познания по анатомия или пък имали алиби за времето на убийствата.

Фокусът върху медицинското образование на убиеца накарало полицията да разшири търсенето си към по-горните обществени прослойки, от което повечето хирурзи и лекари съвсем не останали доволни.

Нова жертва

В неделя, на 30 септември 1888 г., руският евреин Луис Диемшуц карал каручката си с впрегнато пони по „Дътфийлд Ярд“ в Уайтчапъл. Той и съпругата му живеели в Международния работнически образователен клуб, където се грижели за поддръжката. Клубът бил съставен главно от източноевропейски евреи социалисти.

Луис Диемшуц

Луис Диемшуц

В свободното си време Диемшуц продавал евтини бижута на различни открити пазари и точно тази вечер се прибирал след края на търговския ден. Той спрял в двора на клуба и видял нещо да лежи на земята, близо до стената на сградата. Той запалил клечка кибрит и установил, че това е жена.

Диемшуц се втурнал в клуба и довел на помощ един от членовете. Когато двамата видели, че от тялото на жената се лее кръв те се развикали за полиция.

След няколко минути полицай Хенри Лам и неговият колега пристигнали на мястото. Лам почувствал топлина по лицето на жената, но не засякъл никакъв пулс. Неговият партньор отишъл да доведе лекар. Лам не забелязал никакви признаци за борба, нито пък дрехите на жената били пипани като при предишните жертви.

Диемшуц открива тялото

Диемшуц открива тялото

В 1:16ч. на местопрестъплението пристигнал д-р Фредерик Блекуел със своя асистент. Той описал видяното така:

„Починалата лежеше на лявата си страна, перпендикулярно на входа, лицето й гледаше към дясната стена. Краката й бяха изправени, а стъпалата почти опрени до дясната стена на пасажа. Главата й лежеше зад колелото на файтона, а вратът на коловоза…

Шията и гърдите й бяха доста топли, а краката и лицето й не толкова. Ръцете й бяха студени. Оцапаната й с кръв дясна ръка бе отворена и сложена на гърдите. Лявата ръка лежеше на земята и в леко притворената й длан имаше малко пакетче с бонбонки, увити в салфетка.

д-р Фредерик Блекуел

д-р Фредерик Блекуел

Изражението на лицето й бе доста спокойно. Устата бе леко отворена… На шията имаше дълъг разрез… започващ от ляво, на 2 инча под ъгъла на челюстта, и вървящ почти успоредно с нея, прерязвайки дихателната тръба на две и свършващ от другата страна…“

Полицейският хирург Д-р Филипс се присъединява към Блекуел на местопрестъплението. Те определили времето на смъртта около 12:36 – 12:56 ч. през нощта.

Полицията продължила да разследва местопрестъплението, но не били намерени нито следи, нито оръжието на убийството. Те установили, че председателят на клуба е минал през двора в 12:40 ч., 20 минути преди откриването на трупа и не бил видял нищо подозрително.

Мистерията на Майтър Скуеър

Докато полицията се занимавала с поредното убийство в Уайтчапъл, нещо необикновено се случило на „Майтър Скуеър“. Това бил почтен район, заобиколен от бизнес сгради и складове, и с много малко жители. През нощта, след края на работния ден, „Майтър Скуеър“ се превръщал в тъмно и пусто място.

Едуард Уоткинс

Едуард Уоткинс

Площадът бил част от маршрута на полицай Едуард Уоткинс. Когато минал от там в 1:30 ч. всичко било тихо. Той минал отново в 1:44 ч., около 45 минути след откриването на мъртвата жена на „Дътфийлд Ярд“. Отново всичко било тихо и спокойно. Когато осветил с фенера си един от ъглите на площада, той се натъкнал на нещо ужасно.

Ето как описал видяното няколко дни по-късно: „Видях тялото на жена, лежаща по гръб с крака към площада и дрехи вдигнати до кръста. Гърлото й бе прерязано, а червата й висяха навън. Коремът й бе разпран и тя лежеше в локва от кръв.“

Той изтичал до една от близките бизнес сгради, за да извика на помощ Джордж Морис, пенсиониран полицай, който работел като нощен пазач. С помощта на свирката си той извикал още двама полицаи. Градската полиция започнала да претърсва района с надеждата да хване убиеца.

д-р Гордън Браун

д-р Гордън Браун

В 2:18 ч. д-р Фредерик Гордън Браун пристигнал на местопрестъплението и прегледал тялото. Стомахът на жертвата бил разпорен, а по лицето й имало страшни обезобразяващи рани. Лекарят определил, че смъртта е настъпила преди около половин час.

Като цяло тази случка била доста удивителна, като се има предвид броя на полицаите, патрулиращи наоколо по време на престъплението. Освен Уоткинс и Морис, още един полицай бил минал през площада в 1:42 ч. Той също не бил чул или видял нещо. Освен това в една от сградите наоколо живеел друг полицай, който пък бил проспал цялото събитие.

Както изглеждало убиецът бил хванал жертвата си на площада, убил я, изкормил я тихичко и изчезнал безследно, като всичко това му отнело по-малко от петнадесет минути. Но нощта още не била свършила.

В 2:55 ч. полицай Алфред Лонг открива парче от окървавена престилка, лежащо пред входа на сграда на „Голстън Стрийт“ в Уайтчапъл. Точно над плата, на черната тухлена стена било написано с тебешир следното послание:

„Евреите са онези, които няма да бъдат обвинени в нищо.“

сър Чарлс Уорън

сър Чарлс Уорън

Парчето от престилката било на жената убита на „Майтър Скуеър“ и полицията предположила, че посланието е оставено от убиеца. До надписа бил поставен полицай, за да го пази, докато не бъде заснет от фотограф. Но преди да успеят да го заснемат, Комисарят на Столична полиция сър Чарлс Уорън наредил той да бъде заличен. Той обяснил причините за това си решение, което се критикува вече повече от век, така:

„Надписът беше на много видно място и не можеше да бъде скрит от очите на хората… Смея да твърдя, че ако го бяхме оставили, това щеше да предизвика яростна атака срещу евреите, чиито животи и собственост щяха да бъдат изложени на опасност.“

Как убиецът бил успял да извърши тези две престъпления и да напише посланието на стената за толкова кратко време, без да бъде забелязан от полицията, било повече от удивително.

Елизабет Страйд

След убийството на „Дътфийлд Ярд“ полицията тръгва от къща на къща, за да разпита всички жители на квартала. Разпитани са и всички любопитни зяпачи, които спирали да погледат полицейското разследване.

Мъртвата жена била висока приблизително 1,53 м., имала много бяла кожа и тъмнокестенява къдрава коса. Дрехите й били предимно черни, като на жакета си носела червена роза. В джобовете й не намерили нищо, чрез което да бъде идентифицирана.

Тялото на Елизабет Страйд

Тялото на Елизабет Страйд

След няколко фалшиви следи, тя най-сетне била разпозната като Елизабет Страйд, родена през 1843 г. в Швеция. Тя разказвала една измислена история, според която била оцеляла след потъването на парахода „Принсес Алис“ в река Темза през 1878 г. В този инцидент били загинали съпругът й и двете й деца. Тази история й помага да получи благотворителна помощ от Шведската църква в Лондон. Истината всъщност е, че съпругът й Джон Страйд бил оцелял при трагедията на река Темза и по-късно починал в дом за бедни.

Дългата Лиз

Дългата Лиз

От три години тя живеела заедно с един работник на име Майкъл Кидни. Тя била харесвана жена, която хората наричали „Дългата Лиз“. Лиз изкарвала хляба си с шиене и чистене, но от време на време припечелвала допълнително като проститутка.

Онази нощ тя напуснала приюта рано вечерта без да каже на никого къде отива. В джоба си имала малко пари, спечелени от чистене на стаи. На ревера на жакета й все още нямало закачена роза.

Според д-р Филипс жената била починала от раните на гърлото си. Този път нямало признаци за задушаване, но било възможно убиецът да е хванал Лиз за шала й, дърпайки главата й назад, докато прерязвал гърлото й. Според д-р Блекуел убиецът бил някой „добре запознат с употребата на големи ножове“.

полицай Уилям Смит

полицай Уилям Смит

Този път се появили много свидетели, които били видели Лиз преди смъртта й. Един от тях бил полицай Уилям Смит, който видял Лиз да говори с някакъв мъж на „Бърнър Стрийт“ в 12:30 ч. Мъжът бил на около 30 години, с тъмна коса и мустаци. Кожата му била мургава. Височината му била около 1,70 м. Той носел на главата си мека шапка и бил облечен в редингот с бяла яка и вратовръзка. В ръцете си държал доста големичък пакет.

Друг важен свидетел бил Израел Шварц, който разказал следното на инспектор Суонсън:

„В 12:45 ч. Израел Шварц, живущ на 22 Хелън Стрийт… видял един мъж да спира и да заговаря една жена, стояща пред входа на сградата. Мъжът се опитал да издърпа жената на улицата, но я завъртял и хвърлил на стъпалата, при което тя извикала три пъти, но не много силно. От другата страна на улицата той видял още един мъж, който си палел лулата. Мъжът, който хвърлил жената на земята извикал, очевидно на мъжа отсреща, `Липски`. Тогава Шварц ги отминал и продължил по пътя си, но по едно време усетил, че вторият мъж го следи, затова хукнал да бяга и спрял чак пред свода на гарата, но мъжът вече не бил след него…“

Шварц идентифицирал тялото на Лиз като жената, която бил видял онази вечер и описал мъжа, който я бил съборил на земята: възраст около 30 години, височина 1,70 м., светла кожа, тъмна коса, малък кафяв мустак, пълно лице, широки рамене; облечен в тъмно сако и панталони, черна шапка с козирка, не държал нищо в ръцете си.

Вторият мъж бил на възраст около 35 години, нисък, със светлокестенява коса, кафяв мустак, тъмен редингот, стара черна шапка, и държал глинена лула в ръката си.

Полицията приела много сериозно показанията на полицай Смит и Израел Шварц. Появили се още двама важни свидетели. Уилям Маршал живеел на 64 „Бърнър Стрийт“ и бил близо до мястото, на което станало убийството, час и петнайсет минути преди това. Той идентифицирал Лиз като жената, която бил видял да говори с мъж на средна възраст, носещ кръгла шапка с връх, „каквато носят моряците“, висок около 170 см., доста як, облечен като чиновник и говорещ като образован човек. Той не успял да види лицето му.

Джеймс Браун също бил видял Лиз само минути преди смъртта й, в 12:45ч. Когато той стигнал пресечката между Бърнър Стрийт и Феърклоу Стрийт, видял Лиз да говори с някакъв мъж. Той я чул да казва „Не, не тази вечер, някой друг път“. Мъжът бил висок около 1,70м. и носел много дълго палто.

Описанието на мъж, говорещ с Лиз дадено от Смит, Маршал и Шварц може да се отнася за един и същи човек. За съжаление то не помогнало на полицията да открие заподозрения.

Катрин Едоус

Убитата на „Майтър Скуеър“ жена била по-лесна за разпознаване, тъй като в нея имало няколко квитанции от заложни къщи, които отвели полицията до Джон Кели, мъжът, с когото тя живеела заедно на 55 „Флауър“ и „Дийн Стрийт“.

Джон Кели

Джон Кели

Катрин Едоус, позната на всички като Кейт, била приятна и щастлива жена. Също като останалите жертви и тя имала периодични проблеми с пиенето, които й създавали проблеми в семейството.

Кейт е родена през 1842 г. Родителите й починали, когато тя била малка, и семейството се разпиляло. На 16 години тя се влюбва в Томас Конуей и заживява с него на семейни начала. Връзката им продължава 20 години и двамата имат три деца. Побоите на Конуей и пиенето на Кейт довеждат до раздялата им през 1880 г. На следващата година тя се запознава с Джон Кели и става негова любовница до края на живота си. Нейните приятели са уверени, че Кейт не е била проститутка, но било възможно да е заработвала допълнително пари с тази древна професия под влиянието на алкохола.

Вечерта преди смъртта си Кейт споделила с Кели, че ще навести дъщеря си, за да изпроси от нея малко пари. Кели я предупредил за Уайтчапълския убиец и й казал да се прибере рано. „Не се страхувай за мен. Мога да се грижа за себе си и няма да попадна в лапите му“ – уверила го тя.

Кейт така и не стига при дъщеря си, но все пак успява да намери отнякъде пари – достатъчно, за да се напие до смърт и да се озове в полицейския участък на „Бишъпсгейтс Стрийт“. Тя поспала там, докато поизтрезнее, и към 12:30 ч. помолила да я пуснат. Тя попитала полицай Хът колко е часът и той й отговорил, че наближава един през нощта.

„Лошо ми се пише като се прибера у дома“ – казала му тя.

„Така ти се пада“ - отговорил Хът. – „Нямаш право да се напиваш.“

„Майтър Скуеър“ се намирал на 8 минути път пеша от полицейския участък.

Катрин Едоус

Катрин Едоус

Също както при смъртта на Поли Никълс и Ани Чапмън, гърлото на Кейт било прерязано дълбоко от ляво на дясно. Според показанията на д-р Браун:

„Стомахът бе отворен от гръдната кост до срамните части… Голяма част от вътрешностите бяха отстранени… и около 60 см. от дебелото черво бяха изрязани… Перитонеалната ципа бе срязана, а левият бъбрек внимателно изваден и отстранен. Лявата бъбречна артерия беше прерязана. Това би могло да е сторено само от някой запознат с местоположението на бъбрека… Матката бе срязана хоризонтално, оставяйки само 3/4 инча. Останалата част от утробата беше премахната заедно с лигаментите. Вагината и шийката на матката бяха недокоснати.

Лицето беше много обезобразено. През долния ляв клепач минаваше четвъртинчов срез, а през десния клепач разрезът бе половининчов. През носа имаше дълбок разрез, започващ от левия край на назалната кост и стигащ до ъгъла на челюстната кост от дясната страна. Върхът на носа беше почти отделен от него.“

Скица на нараняванията

Скица на нараняванията

По лицето имало още много наранявания, сред които и отрязаното дясно ухо, което паднало от тялото, когато го вдигнали, за да го занесат в моргата.

Появил се един важен свидетел – Джоузеф Лоуънд, който си бил тръгнал от „Клуб Империал“ с двама свои приятели в 1:35 ч. Мъжете видели мъж и жена, които разговаряли в една тясна уличка близо до „Майтър Скуеър“. Младият мъж бил облечен с тъмна горна дреха и носел карирана ловна шапка. Той бил средно висок и имал светъл мустак. Лоуънд не видял лицето на жената, но разпознал дрехите на Кейт. Девет минути след това Кейт Едоус била убита.

За надписа с тебешир, открит около час по-късно на „Голстън Стрийт“, под който лежало окървавено парче от дрехите на Кейт, имало три възможни обяснения. Първото било, че посланието не е написано от убиеца, а вече е било там, когато той е изпуснал или поставил нарочно кървавия плат.

Второто обяснение, предложено от Уолтър Дю, полицай от Уайтчапълската полиция, е, че посланието представлява „предизвикателство на някой умопомрачен евреин, изпаднал в еуфория от кървавите убийства на Дътфийлд Ярд и Майтър Скуеър“. Единственият проблем с тази хипотеза е, че думата евреи (Jews) била написана неправилно (Juwes).

Третата хипотеза е, че посланието е „нарочно съставено с цел да злепостави евреите и да отклони полицията от следите на истинския убиец“. Точно тази възможност била смятана за най-правдоподобна от Скотланд Ярд и еврейската общност.

Който и да бил авторът на надписа, то той никога не бил идентифициран.

Писмата: истински или фалшиви?

Стотици писма, за които се предполага, че са написани от убиеца, били изпратени до полицията, вестниците и хора участващи в разследването. Две от тези писма, написани от едно и също лице, стават причина за създаването на псевдонима „Джак Изкормвача“.

Следното писмо, написано с червено мастило, дава името на прочутия убиец. То било изпратено до „Началника“ на „Сентръл Нюз“ на 27 септември 1888 г.

Писмото на Джак

Писмото на Джак

„25 Септ: 1888

Уважаеми Началник,

Непрекъснато чувам, че полицията ме е заловила, но те още дълго няма да ме пипнат. Посмях се, когато ги слушах как говорят, че са на правилната следа. Онзи майтап с Кожената престилка наистина много ми хареса. Ще преследвам курвите и няма да спра да ги изкормвам, докато наистина не ме заловят. Последният ми удар беше велик. Не дадох на дамата време даже да изписка. Как биха могли да ме хванат. Обичам работата си и искам да започна отново. Скоро пак ще чуете за мен и за моите забавни игрички. От последния удар бях запазил в една бирена бутилка малко истинска червена течност, с която да ви пиша, но тя се съсири и не можах да я използвам. Надявам се, че червеното мастило върши работа, ха ха. При следващия удар ще режа. Ушите на някоя дама ще изпратя на полицаите, ей така за веселбата. Задръжте това писмо, докато не свърша още малко работа и тогава го пуснете. Ножът ми е толкова хубав и остър, че искам да го използвам при първа възможност.

Успех.

Истински Ваш

Джак Изкормвачът

Това е работният ми псевдоним“

Следното било дописано в същото писмо:

„не беше достатъчно добро, за да го изпратя, докато не изчистих всичкото червено мастило от ръцете си. Никакъв късмет. Те казват, че съм доктор ха ха“.

Второто писмо

Второто писмо

Редакторът сметнал писмото за шега и не го изпратил в полицията през следващите два дни. Лиз Страйд и Кейт Едоус били убити в нощта след като полицията най-сетне го получила. В понеделник сутринта, след убийствата, „Сентръл Нюз“ получават още едно писмо, с пощенско клеймо от 1 октомври, написано със същия почерк като предишното:

„Не се шегувах, драги стари шефе, когато ти дадох онези сведения. ще чуете за дръзкото дело на Джаки утре двоен удар този път номер едно малко пищеше и не можах да я довърша веднага. нямах време да отрежа ушите й за полицията благодаря че задържахте предишното писмо докато си свърша работата.

Джак Изкормвачът“

Полицията изпраща факсимилета от писмата до всеки полицейски участък, с надеждата някой да разпознае почерка. Това довежда само до голям брой нови фалшиви писма.

Трето писмо било изпратено на 16 октомври до Джордж Лъск, председател на Гражданския комитет за сигурност. В писмото имало част от човешки бъбрек. Лъск бил доста разтроен. Един от членовете на комитета бил уверен, че органът е животински, така че те го отнесли при д-р Опъншоу в Лондонската болница, за да бъде изследван. За казаното от доктора се изписват много неща, но едно е сигурно – той установява, че бъбрекът е на възрастен човек, и е бил съхраняван в спирт, а не във формалин, който се използва в болниците.

Писмото придружаващо бъбрека не било написано от автора на предишните две.

„От ада

Г-н Лъск

Сър

Изпращам ви половин бъбрек взет от една жена който запазих за вас другата половина изпържих и изядох беше много вкусно мога да ви пратя кървавия нож с който го извадих ако само почакате още малко

Подпис

Хванете ме когато

Можете

Господин Лъск“

Дали някое от тези три писма е написано от истинския убиец? Според Филип Съджън първите две, подписани с Джак Изкормвача, не са истински, въпреки че съдържат информация, която би могла да бъде известна само на убиеца. Ето как Съджън излага подозренията си:

Първо, твърдението, че убиецът ще изпрати на полицията ушите на следващата си жертва. Това никога не се случва. Наистина ухото на Кейт Едоус било отрязано, но извършителят разполагал с предостатъчно време да отреже и другото и да изпрати обещаното на полицията.

Второ, предсказанието за двойното убийство карало писмото да изглежда истинско. Но то било изпратено или в неделя вечерта на 31 септември, или в понеделник на 1 октомври, когато вече цял Ийст Енд говорел за двойното убийство.

Трето, твърдението, че Лиз Страйд е пищяла изобщо не било доказано. Само един от неколцината свидетели бил чул женски вик. Повечето очевидци не били чули абсолютно нищо през онази нощ.

Сър Чарлс Уорън, началник на лондонската полиция, споделял тези възгледи. Така смятат и неговите днешни колеги Джон Дъглас и Марк Олшейкър: „Твърде е организирано, показващо твърде много интелигентност и рационална мисъл, и в същото време твърде „миличко“. Един подобен убиец никога не би описал престъпленията си като `забавни игрички`, или би казал, че `ножът му е хубав и остър`“.

Писмото до Лъск е по-трудно за определяне. Д-р Опъншоу установява, че бъбрекът е принадлежал на човек страдащ от болестта на Брайт, от която според д-р Браун е страдала и Кейт Едоус. Възможно е това писмо да е било истинско, но това няма как да бъде доказано днес.

Полицейско съобщение

След двойното убийство страх надвисва над улиците на Уайтчапъл и след залез слънце по тях нямало жива душа. Проститутките избягвали да излизат през нощта, отсядайки в приютите или при приятелите и семействата си.

Не само търговията с плът пострадала. Лондончани започнали да избягват района и за всякаква търговия или пазаруване. Бизнесът в Уайтчапъл замрял.

Улиците, обаче били много по-сигурни сега, тъй като многобройни полицаи патрулирали непрекъснато в района. Членовете на Гражданския комитет за сигурност също помагали на органите на реда, въоръжени със полицейски свирки и дебели палки, обикаляйки квартала в часовете след полунощ.

Тъй като в онези времена нямало жени полицаи, един от служителите се преоблякъл като проститутка за примамка. Това разбира се не дало никакъв резултат, освен че горкият човек бил подиграван от местните жители.

Полицията посетила всички приюти и разпитала над 2000 техни обитатели. Из квартала били разпространени 80 000 позивни:

„ПОЛИЦЕЙСКО СЪОБЩЕНИЕ

КЪМ ЖИВУЩИТЕ

В петък сутринта на 31 август, в събота на 8 септември, и в неделя на 30 септември 1888г. в Уайтчапъл бяха убити жени, най-вероятно от някого живеещ в района. В случай, че имате сведения за подозрителни личности, моля докладвайте незабавно в най-близкото полицейско управление. Столична полиция, 30 септември 1888 г.“

Някои професии били подложени на специално разследване. Разпитани били 76 касапи и месари. Проверени били и моряците на корабите по река Темза. С благословията на сър Чарлс Уорън, в района патрулирали дресирани полицейски копои. Тъй като кучетата не намерили никаква следа, този експеримент бил прекъснат в края на октомври.

Животът в Уайтчапъл започнал да се връща към нормалния си ритъм. Вече цял месец нямало ново убийство и нощните жрици отново излезли по улиците. Една от тях била хубавото ирландско момиче Мери Кели.

Мери Кели

В началото на ноември Мери си имала доста лични проблеми. Тя изоставала с наема, а нейният любовник Джо Барнет бил безработен. Тя живеела в стая на приземния етаж на площад „Милърс Корт“, на гърба на „Дорсет Стрийт“.

Мери била родена в Лимерик и след това живяла в Уелс. Когато навършила 21 години тя дошла в Лондон и започнала работа в един публичен дом. Един от нейните клиенти я поканил да го придружи във Франция, но нещата между тях не потръгнали и тя се върнала обратно след няколко седмици.

Мери Кели

Мери Кели

Мери имала много любовници, които я подпомагали финансово, така че не й се налагало да се прехранва само с проституиране.

През 1887 г. тя се запознава с Джо Барнет, носач на пазара, и двамата заживели заедно, сменяйки непрекъснато жилищата. Те често изпивали парите за наема и били изгонвани. Най-накрая свършили в стаичката на 13 „Милърс Корт“. Мери не нямала много сериозни връзки през живота си, но тази била една от тях. Тъй като той останал без работа, Мери била принудена да се върне към проституцията, за да оцелее. Те живели заедно, докато един ден между тях не избухнал скандал и той се изнесъл.

Причината за скарването им била една бездомна проститутка, която Мери щедро била приютила в тяхната стаичка. Раздялата им не продължила дълго и те отново се събрали в четвъртък вечерта на 8 ноември.

Хората я описвали като „висока и хубава, светла като лилия, много приятно момиче, което се разбираше с всички“. Една от нейните познати споделила, че Мери е имала лошо пиянство, но „трезвена, беше най-свястното и добро момиче, което можеш да срещнеш“. Друга нейна позната я описва като „висока около 1,70 см., със силно телосложение, сини очи и много светла коса, стигаща почти до кръста й.“

В петък, 9 ноември 1888 г., щяла да се състои церемонията по назначаване на кмета, която силно приличала на коронясване на кралска особа и била празник за целия град. Като много други лондончани и Мери възнамерявала да гледа спектакъла.

В петък сутринта, хазяинът на Мери Джон Маккарти изпратил своя помощник Томас Бойер да провери дали тя е събрала парите за наема. Когато никой не отговорил на чукането му, Томас бръкнал през счупеното прозорче и отместил завесата. Това, което видял, го накарало да се втурне панически обратно към шефа си. Когато Маккарти дошъл и погледнал през прозореца, той бил толкова ужасен, че изпратил помощника си да извика полиция.

Полицаите също първо погледнали през завесата, преди да изкъртят вратата. Полицай Уолтър Дю разказва: „Когато очите ми привикнаха към мрака в стаята, аз съзрях гледка, която никога няма да забравя до края на живота си.“

Скоро на мястото пристигнали д-р Джордж Багстър Филипс и инспектор Абърлайн. Те отворили вратата и влезли в малката, разхвърляна стаичка, в която нямало почти никакви мебели. На леглото лежало неописуемо осакатеното тяло на Мери. Причината за смъртта била прекъснатата сънна артерия. Чудовищното обезобразяване в това последно и най-отвратително убийство на Изкормвача било извършено след смъртта.

Д-р Томас Бонд, друг полицейски хирург, бил призован да установи степента на медицинските познания на убиеца. Докладът на д-р Филипс не оцелява във времето, но този на д-р Бонд е налице:

Тялото на Мери

Тялото на Мери

„Голото тяло лежеше в средата на леглото, леко извито наляво… Цялата повърхност на стомаха и бедрата беше отстранена, а коремната кухина напълно изпразнена. Гърдите бяха отрязани, ръцете обезобразени от няколко разкъсани рани, лицето нарязано до неузнаваемост, а тъканите около врата бяха съдрани до кокал. Вътрешностите бяха подредени около тялото: матката, един бъбрек и една гърда бяха поставени под главата й, другата гърда до десния й крак, черният дроб между краката й, вътрешностите от дясната й страна, а далакът от лявата. Кожите отстранени от корема и бедрата й бяха поставени на масата.

Лицето й бе накълцано във всички посоки, като носът, бузите, веждите и ушите й бяха почти отделени. Устните й бяха насечени от няколко разреза водещи надолу към брадичката.

Кожата и тъканите от ребрата до интимните части бяха премахнати на три големи парчета. Дясното бедро бе оголено до кокал, като парчето кожа включваше и външните полови органи и дясната част на задника. От лявото бедро бяха премахнати кожа, фасция и мускули чак до коляното.“

Д-р Бонд продължава доклада си, описвайки раните и оголването на кожата. Когато се опитали да реконструират разчлененото й тяло, те установили, че сърцето й е извадено и очевидно взето от убиеца.

Д-р Бонд определя времето на смъртта между 1 и 2 часа сутринта.

На въпроса за медицинските умения на Джак Изкормвача, д-р Бонд отговаря така: „Раните са нанесени от човек без научни или медицински знания. Според мен той дори не притежава техническите умения на касапин или месар“. Възможно е д-р Бонд да не е можел да преглътне идеята, че един лекар е способен на подобно нещо, защото позицията му се различава коренно от тази на останалите медици.

Паника

Убийството на Мери Кели хвърля в паника улиците на Уайтчапъл и те отново опустяват.

Полицията се хвърля в разследването с отчаяни усилия. Всяка следа била проследена и всеки заподозрян бил разпитан. Резултатите били разочароващи, а полицията подложена на големи критики. Кралица Виктория била бясна. „Това ново ужасяващо убийство“ – казала тя на премиер-министъра, – „изважда наяве необходимостта от някои решителни мерки. Съдилищата трябва да бъдат подпалени, а детективите ни сменени. Те не са това, което трябва да бъдат.“

Вестник „Таймс“ проявява по-голямо разбиране към затрудненията на полицията: „Убийствата са така ловко извършени, че представляват пълна загадка за полицията. Убиецът не оставя никакви следи, нито съществува правдоподобен мотив… Полицията може само да се надява случайността да й поднесе следа, която да доведе до евентуална развръзка.“

За времето на смъртта на Мери Кели се появяват разногласия. Д-р Бонд смятал, че тя е настъпила между 1:00 и 2:00 ч. в петък сутринта. Според д-р Филипс тя била настъпила доста по-късно, в около 5:00 или 6:00 ч. Тези несъгласия усложнявали допълнително разследването.

Най-важният свидетел бил Джордж Хътчинсън, работник, който познавал Мери Кели. Той я бил срещнал в 2:00 ч. в петък сутринта и тя му поискала пари. Той й казал, че няма и тя се отдалечила, но скоро спряла и заговорила някакъв друг мъж. Ако показанията му са верни, то Хътчинсън вероятно е видял Джак Изкормвача:

„Той сложи дясната си ръка около раменете й. В лявата си ръка държеше малък пакет, овързан с нещо като каиш. Двамата минаха покрай мен и мъжът наведе главата си, така че шапката да скрие лицето му. Аз се наведох и го погледнах в лицето. Той ме изгледа с неприязън. Двамата тръгнаха по Дорсет Стрийт, а аз ги последвах. Те спряха на ъгъла за около 3 минути. Той й каза нещо. Тя му отговори добре, драги, ела с мен и ще останеш доволен. Сетне той я прегърна през рамото и я целуна. Тя каза, че си е загубила кърпичката и той извади неговата, червена на цвят и й я подаде. Двамата тръгнаха заедно към площада. Аз тръгнах след тях, но не можах да ги видя повече. Стоях на площада около 10 минути, но те не се появиха повече, така че си тръгнах.

Описание: възраст около 34-35 години, височина 1,70 м., бледа кожа, тъмни очи и мигли, тънък, тъмен мустак с извити върхове, навъсена физиономия. Облекло: дълго, тъмно палто с яка и маншети от астраган, тъмно сако отдолу, светла жилетка, тъмни панталони, тъмна филцова шапка, гамаши и ботуши с копчета, черна вратовръзка със забодена на нея декоративна подкова, порядъчен външен вид, отривиста походка, може би евреин. Може да бъде идентифициран.“

Той допълва описанието си по-късно:

„От часовника му висеше голям печат с червен камък… Нямаше бакенбарди и брадата му бе гладко избръсната… Смятам, че живее в квартала, тъй като мисля, че го видях на Петикоут Лейн в неделя сутринта, но не съм сигурен“.

Жива легенда

Няколко души били видели Мери в нощта на смъртта й. Мери Ан Кокс, също проститутка, забелязва Мери да отива към „Милърс Корт“ с някакъв мъж в 11:45 ч. Мери била много пияна и едва можела да говори. Г-жа Кокс описала нейния клиент като „около 36-годишен, висок 1,70 м., светла кожа, петна по лицето, малки бакенбарди и дебел рижав мустак, облечен бе в смачкани тъмни дрехи, тъмно палто и черна филцова шапка.“

В сряда, в осем часа вечерта на 7 ноември, перачката Сара Луис се разхождала с една приятелка, когато някакъв мъж на около 40 години, нисък, блед и с черен мустак, поискал една от тях да го последва. Той носел късо черно палто и черна чанта, дълга около 30 см. Те му отказали, но той продължил да настоява и жените избягали. В 2:30 ч. в петък сутринта, точно по времето, когато Мери Кели била убита, Сара отивала към „Милърс Корт“, където щяла да спи у приятелки, когато забелязала същия мъж. Стресната да го види повторно тя побързала към дома на приятелката си. Малко преди 4:00 ч. тя чула женски вик „Убийство!“. Освен нея, още една жена била чула крясъка, но изглежда подобни възгласи били нещо обичайно в Уайтчапъл.

Инспектор Абърлайн

Инспектор Абърлайн

Инспектор Абърлайн очевидно вярвал на подробните описания на Хътчинсън, но се зачудил защо той бил последвал Мери и нейния клиент. Хътчинсън отговорил, че познавал Мери от няколко години и й бил давал пари неведнъж. Може би е бил привързан към нея и просто е искал да се увери, че е в безопасност. Абърлайн наредил на двама полицаи да се разходят из района заедно с Хътчинсън с надеждата, че ще забележат някъде клиента на Мери. Вероятно било и Хътчинсън да е измислил цялата тази история, за да отклони подозренията от самия себе си. Полицията, обаче не го преследвала като заподозрян и разпространила неговото описание на убиеца по всички полицейски участъци.

С идването на зимата усилията на полицията започнали да се уталожват. Всички заподозряни били разпитани, но следите не водели до никъде. Изглежда Джак Изкормвачът бил напуснал сцената завинаги.

Алис Маккензи

Алис Маккензи

Все пак имало още две подобни убийства, които заслужават да бъдат отбелязани.

Първото е на Алис Маккензи, открита мъртва през юли 1889 г. Причината за смъртта й е прерязване на сънната й артерия. Раните по гърлото и корема й, обаче се различавали от онези на предишните жертви. Д-р Бонд и д-р Филипс не стигат до съгласие дали това е било дело на Джак Изкормвача.

През февруари 1891 г. проститутката Франсис Коулс е открита с прерязано гърло. Според д-р Филипс това не било дело на Изкормвача и подозренията паднали върху един мъж, който се бил скарал с нея.

Франсис Коулс

Франсис Коулс

Случаят на Джак Изкормвача е закрит през 1892 г. с пенсионирането на инспектор Абърлайн. Убийствата на Изкормвача приключват, но легендата продължава да е жива и до днес.

Главните заподозряни

Преди да разгледаме определени заподозряни, нека да обобщим какво е известно за Джак Изкормвача от съдебните лекари и възможните очевидци:

  • Бял мъж.
  • Средна или над средната височина.
  • Между 20 и 40-годишен.
  • Не се облича като работник или бедняк.
  • Вероятно е жител на Ийст Енд.
  • Има медицинско образование, въпреки 1-2 мнения за обратното.
  • Може би е чужденец.
  • Десняк.
  • Има редовна работа, тъй като убийствата се случват през уикенда.
  • Вероятно е ерген, което му позволява да скита често нощем.

От сто години насам развиването на правдоподобни теории за това кой е Джак Изкормвачът се е превърнало в доходно търговско начинание за редица автори. Обикновено писателите умело нагласят или пропускат фактите по случая в полза на своята собствена хипотеза. По този начин някои заподозряни придобиват по-голяма популярност от останалите.

Сър Макнагтън

Сър Макнагтън

Сър Мелвил Макнагтън наследява поста на сър Чарлс Уорън като началник на столичната полиция през юни 1889 г. Той имал пълен достъп до полицейските доклади и след проучването им описва в заключителния си доклад своята теория за края на убийствата и тримата най-вероятни заподозряни:

„Доста убедителна хипотеза е, че след гротескното убийство на Милърс Корт, мозъкът на убиеца е спрял напълно да функционира нормално и той или е посегнал на живота си, или неговите близки най-сетне са забелязали умопомрачението му и са го изпратили в лудница.

Никой никога не е виждал Уайтчапълския убиец: под подозрение бяха мнозина маниаци, но срещу никого от тях не съществуваха доказателства. Ще спомена трима души, всеки един, от които, би могъл да е извършил тази серия от убийства:

  1. Г-н М. Дж. Дрюит, лекар от добро семейство, който изчезва по времето на убийството на Милърс Корт и чието тяло е намерено в река Темза на 31 декември – седем седмици след убийството. Той бил сексуално извратен и от частна информация ми е известно, че самото му семейство го е подозирало за убийствата.
  2. Космински, полски евреин и жител на Уайтчапъл. Този човек полудява след дълги години прекарани в собствената си нездрава компания. Той изпитвал изключителна омраза към жените, особено към проститутките, и имал силни убийствени наклонности; той е изпратен в лудница през март 1889 г. Около него имало доста обстоятелства, които го правят възможен заподозрян.
  3. Майкъл Острог, руски лекар и затворник, който по-късно е изпратен в лудница, заради маниакалното си поведение. Неговото алиби за местоположението по време на убийствата никога не е доказано със сигурност.“

Най-важният детектив в разследването тази серия убийства е главен инспектор Фредерик Джордж Абърлайн. Той не бил съгласен с теориите на сър Мелвил Макнагтън. През 1903 г. той казва: „Днес, също както и преди петнадесет години, Скотланд Ярд няма абсолютно никаква представа за истината“.

Инспектор Абърлайн имал свой собствен любим заподозрян в лицето на Джордж Чапмън, който бил обесен през 1903 г. за това, че отровил жена си.

От ада: Кралска конспирация

Една от най-популярните теории е, че зад убийствата се крие кралска конспирация. Тази хипотеза е в основата на филма от 2001 г. „От ада“ с участието Джони Деп и Хедър Греъм, както и за много други телевизионни филми и книги.

Джони Деп във филма "От ада"

Джони Деп във филма "От ада"

Тази затрогваща история се развива по следния начин: принц Албърт Виктор, известен като Еди, е внук на кралица Виктория и директен наследник на трона на Англия. Неговият баща по-късно става крал Едуард VІІ. Ако Еди бил надживял баща си той щял също да бъде крал на Англия.

Еди често посещавал копторите в Уайтчапъл. Там той се запознава и започва връзка с една продавачка на име Ани Крук, на която урежда жилище в района. Ани забременява от него и, според една от версиите, двамата сключват тайно римокатолически брак. Според друга версия детето им било извънбрачно.

Женитбата и забременяването на католичка от низшето общество било недопустимо поведение за един бъдещ крал и, когато мълвата за този скандал стигнал до ушите на Нейно величество Баба, тя решава незабавно да сложи край на проблема. Премиер-министърът възлага тази задача на личния лекар на кралица Виктория сър Уилям Гъл.

Принц Албърт Виктор

Принц Албърт Виктор

Д-р Гъл урежда Ани да бъде вкарана в болница, където й прилагат лоботомия и тя останава хоспитализирана за цял живот. Проститутката Мери Кели се грижела за кралската дъщеря на Ани в деня, в който тя била отвлечена. Мери, заедно с приятелките й Поли Никълс, Ани Чапмън и Елизабет Страйд знаели за връзката на Ани с принца. Но те не можели да си държат езика зад зъбите, което се превърнало в голям проблем за Короната.

Д-р Гъл отново бил призован на помощ, за да накара Мери Кели и нейните дружки да замълчат завинаги. За да обясни внезапното изчезване на тези проблемни нощни жрици, докторът се превъплъщава в персоната на Джак Изкормвача – умопомрачен сексуален убиец с известна доза медицински познания.

сър Уилям Гъл

сър Уилям Гъл

Верният кочияш на Гъл издирвал всяка една от жертвите и лично ги убеждавал да се качат в каретата. Тогава докторът ги убивал, обезобразявал и оставял мъртвите им тела на улицата. Мери и намаляващата й група от поддръжнички, вярвали, че са преследвани от банда рекетьори, които ги били заплашвали и преди. Д-р Гъл си запазва Мери за накрая и я подлага на възможно най-отвратителното клане.

Една от вариациите на тази теория е, че докторът, чиято умствена стабилност била нарушена от прекаран инсулт, се бил превърнал в нещо като ритуален палач на Масонския орден. Масонската група на Гъл включвала каймака на лондонския хайлайф, сред които и полицейски служители като сър Робърт Андерсън, който подпомагал усилията на Гъл да защити трона.

Наистина е съществувала жена на име Ани Крук, която работела в магазин на „Клийвланд Стрийт“, и тя в действителност имала незаконна дъщеря на име Алис Маргарет. Но няма никакви доказателства, че тя е била свързана с Еди, за който се носели слухове, че предпочита мъжете пред жените. Хомосексуализмът бил против закона във Викторианска Англия и човек от социалното положение на Еди би трябвало да бъде изключително дискретен.

На „Клийвлънд Стрийт“ имало бордей, който се грижел за хомосексуалните нужди на богаташите. Този бордей бил претърсван от властите, но не се знае, дали Еди е бил там в онзи момент. Нищо не свързва и Мери Кели с Ани Крук, както и с някоя от останалите жертви на Джак Изкормвача.

Жертвите на Джак са убивани на същото място, на което след това били открити, а не във файтон. Също така е малко вероятно в престъпленията да е бил замесен повече от един човек.

Що се отнася до способността на д-р Гъл да се превърне в Джак Изкормвача, Доналд Ръмбелоу посочва в своята „Пълна история на Джак Изкормвача“:

„Лекият удар, който Гъл получава през 1887 г. слага началото на жестока парализа. Въпреки че той се възстановява, последиците от този удар били достатъчни, за да му се забрани да упражнява медицинската си професия. Като се прибави и фактът, че той бил на 70-годишна възраст по онова време, изглежда повече от невероятно докторът да се е подвизавал из улиците на Уайтчапъл. Гъл не умира в лудницата, както твърди тази хипотеза, а в дома си на 29 януари 1890 г., след трети удар, който го оставя безмълвен.“

Няма доказателства и за твърдението, че убийствата на Изкормвача са свързани по някакъв начин с Масоните. Не се знае и дали д-р Гъл, сър Робърт Андерсън, и други висши полицейски служители са били членове на този орден.

Дали Короната е била способна да прибегне до убийството на пет нещастни женици само, за да се защити? Доналд Ръмбелоу обяснява Кралския брачен указ, въведен от Джордж ІІІ, който цели осуетяването на евентуалните нежелани бракове на синовете му:

„Според този указ, всеки брак, като този между Еди и Ани, би бил обявен за незаконен, тъй като (1) Еди не бил навършил 25 години по времето на женитбата; и (2) се бил оженил без съгласието на кралицата.“

Според Джон Дъглас и Марк Олшейкър в тяхната книга „Случаи, които ни преследват“, маниакалните касапски убийства на Изкормвача са „дело на увреден, параноичен извършител“, а не на човек, който „би могъл да продължи да функционира и общува нормално с хората във всекидневието си“. Д-р Гъл просто не се вписва в този профил.

На теорията за Кралската конспирация съществуват различни вариации. В една от тях самият принц Еди е Джак Изкормвачът.  Страдащ от трета фаза на сифилис, той се впуска в убийствени набези по улиците на Уайтчапъл в търсене на жертви. Това продължава, докато неговите кралски закрилници не се усещат и го затварят някъде до момента на смъртта му.

За тази версия също няма никакви доказателства. Според кралските архиви, Еди става жертва на епидемия от инфлуенца през 1892 г. Освен това, няколко години след убийствата на Изкормвача, Еди е удостоен с титлата Херцог на Кларънс, чест, която едва ли би била оказана на човек с трета степен на сифилис. Макар че Еди не бил считан за надарен с изключителна интелигентност, той все пак бил смятан за мил и добър човек, несклонен към насилие.

За сексуалните предпочитания на Еди се носели много слухове, но няма доказателства, че полицията, или някой друг, го е подозирал в убийствата на Изкормвача. Всъщност, той имал железни алибита за повечето убийства, тъй като бил в чужбина, или в провинцията, в дните когато те са се случили.

Друг вариант на теорията гласи, че Джак Изкормвачът е бил възпитателят на принц Еди в Кембридж Джеймс Кенет Стивън: след като Еди прекъсва хомосексуалната им връзка, учителят извършва убийствата като акт на отмъщение.

Стивън наистина бил възпитател на Еди, но нищо не сочи, че между тях двамата е имало нещо. Няколко години след като Еди напуска Кембридж, мозъкът на Стивън е сериозно увреден при някакъв инцидент и той умира в лудницата.

Дневниците на Мейбрик

През 1992 г. на изследователите на Изкормвача се пада уникалната възможност да се развихрят. Майкъл Барет, собственик на обект за метални отпадъци в Ливърпул, изкарва наяве един дневник, чийто автор вероятно е бил търговецът на памук Джеймс Мейбрик, който умира през 1889 г. В този дневник Мейбрик признава, че той е Джак Изкормвачът.

Джеймс Мейбрик

Джеймс Мейбрик

Барет разказва, че дневникът му бил даден от неговия приятел Тони Девъроу, но Девъроу така и не успява да обясни как той е попаднал в ръцете му, тъй като вече бил мъртъв, а семейството му нямало представа за съществуването на документа.

Повече от 100 години учените се питат защо убийствата започват внезапно през август 1888 г. със смъртта на Поли Никълс, и спират също така внезапно през ноември, след кончината на Мери Кели. Дневникът на Мейбрик, ако се вярва на автентичността му, дава отговор на този въпрос.

Ако Джеймс Мейбрик е бил Джак Изкормвачът, неговата смърт през 1889 г. би обяснила загадъчния край на престъпленията.

Джеймс Мейбрик бил търговец на памук, който започва бизнес в Лондон в началото на 70-те години на 19-и век. Той отпътувал за Съединените Щати, където отворил офис във Вирджиния и се върнал няколко години по-късно. В Щатите той се заразява с малария и приема комбинация от арсеник и стрихнин, за да държи болестта под контрол. Той се пристрастява към лечението и продължава да приема арсеник до смъртта си.

Флоренс Чандлър

Флоренс Чандлър

Мейбрик довежда със себе си красива, богата и общителна съпруга. Осемнадесетгодишната Флоренс Чандлър (Флори) била наполовина на неговата възраст, но това не попречва на любовта им и те сключват брак.

80-те години донасят лош късмет за бизнеса и брака на Мейбрик. Лошата икономическа обстановка в Щатите и Англия им нанася финансов удар в момент, когато те живеели твърде нашироко. През 1888 г. Джеймс, Флори и двете им деца се преместват в голямо имение извън Ливърпул. Мейбрик бягал от финансовите проблеми с помощта на увеличени дози от лекарството си и друга жена. Когато Флори разбира, че мъжът й поддържа любовницата и незаконните си деца с малкото им останали пари, тя го напуска и си намира по-млад мъж.

През април 1889 г. Флори купува няколко мухоловки, които щяла да накисне и да използва извлечения от тях арсеник, за да направи помада за лицето си, тъй като имала някакъв обрив, а й предстояло да отиде на изискано хайлайф събиране. Точно по това време Джеймс Мейбрик, който продължавал да взима арсеник, се разболява и умира на 11 май 1889 г.

Флори е обвинена в убийството на съпруга си с арсеник. След претупания на бързо и нечестен процес тя е осъдена на смърт чрез обесване. Съдията не допуска в съда никакви доказателства за пристрастеността на Мейбрик към арсеника. Тя прекарва в затвора 15 години, след което е освободена.

Макар че Мейбрик никога не бил заподозрян преживе, след 1992 г. неговият дневник го хвърля в светлината на прожекторите. Много експерти анализират и дневника и живота му. Няколко страници от началото на документа липсват, а няколко експерти смятат, че мастилото е съвременно.

Експертът по Джак Изкормвача Мартин Фидо открива доста анахронизми в текста, а Скотланд Ярд установява, че почеркът е изменен, за да наподобява стила на писане от Викторианската епоха.

Накрая през 1995 г. подозренията на експертите са подкрепени от признанието на Майкъл Барет: „Аз, Майкъл Барет, съм автор на оригиналния дневник на `Джак Изкормвача`, а съпругата ми Ан Барет го преписа на ръка от напечатаните страници“.

Монтагю Дрюит

Монтагю Джон Дрюит, син на хирург, е роден през 1857 г. в Дорсет. Той завършва класическа литература и става преподавател в интернат в Блекхийт. Той обичал да спортува и играел хокей и крикет. В свободното си време изучавал право и скоро станал адвокат.

Монтагю Джон Дрюит

Монтагю Джон Дрюит

През 1885 г. умира баща му. След две години майка му е хоспитализирана, поради депресия и параноични делюзии. Семейството му имало изявена наклонност към депресии и самоубийства.

През 80-те години, въпреки тези лични трагедии и генетичната склонност към депресии, Дрюит просперирал във финансов и в социален план. Той наследява пари и от двамата си родители и живеел доста охолно. Освен това имал добра професия като преподавател и участвал активно в различни спортни състезания. Движел се в уважаваните кръгове на обществото.

Но нещата изглежда не били толкова розови в действителност, защото в края на декември 1888 г. тялото му е открито в река Темза, където било престояло няколко седмици. Някъде към края на ноември той бил освободен от учителския си пост. Той оставя самоубийствена бележка, която е намерена от брат му: „От петък насам чувствам, че ще свърша като майка си, и най-доброто решение за мен е да умра.“

Не съществуват реални доказателства в подкрепа на подозренията от страна на Макнагтън срещу Дрюит. Единствената причина, която той изтъква е доста завоалирана: „от частна информация ми е известно, че самото му семейство го е подозирало за убийствата“. Макнагтън твърди, че е унищожил всички документи свързани със случая, така че истината да остане в тайна. До този момент никой не е успял да докаже, че Дрюит е бил склонен към насилие или е бил „сексуално извратен“, както го описва Макнагтън. Главен инспектор Абърлайн не смятал, че Дрюит е възможен заподозрян.

Филип Съджън сравнява Дрюит с описанията на очевидците на Изкормвача. Той наистина бил в същата възрастова група и имал мустаци, но бил твърде слабоват като физика. Освен това Дрюит изобщо не приличал на чужденец или евреин, а от дома му в Блекхийт до Лондон нямало удобен транспорт.

Естествено, Макнагтън не бил глупак и най-вероятно наистина е имал сериозни основания да подозира Дрюит, но без доказателствата това е трудно да се възприеме. Самоубийството му в края на ноември може да бъде обяснено с наследствената депресия.

Аарон Космински

Макнагтън описва втория си заподозрян Аарон Космински като „полски евреин и жител на Уайтчапъл. Този човек полудява след дълги години прекарани в собствената си нездрава компания. Той изпитвал изключителна омраза към жените, особено към проститутките, и имал силни убийствени наклонности; той е изпратен в лудница през март 1889 г. Около него има доста обстоятелства, които го правят възможен заподозрян“.

Инспектор Суонсън добавя, че Космински е бил „изпратен в приюта Степни и след това в Колни Хач, където умира не след дълго“. Филип Съджън издирва следите на Космински и установява, че между полицейските твърдения и болничните записки съществуват доста несъответствия. Според Съджън, „Космински не е бил изпратен в Колни Хач през 1889 г., а през 1891 г. И съвсем не е починал скоро след това, а е живял още 28 години“.

Д-р Хаучин, който освидетелства Космински, описва неговото поведение така: „Той твърди, че е воден и действията му са контролирани от някаква сила; той казва, че във всеки един момент знае какво прави всеки човек на земята; той отказва да приема храна от други хора, защото така му било наредено и затова се храни от канавката“.

Космински е приет в Колни Хач през февруари 1891 г. и остава там три години. В досието му се споменава само за един случай, в който той е проявил агресия. „Говори несвързано; понякога е възбуден и склонен към насилие – преди няколко дни вдигна един стол и се опита да удари с него главния надзирател“.

Последните 25 години от живота си Космински прекарва в Лийвсден, дом за възрастни слабоумни. Понякога създавал проблеми, но не бил агресивен. Все повече се отдръпвал във вътрешния си свят. „Пациентът няма представа на каква възраст е или от колко време е тук. Той има слухови и визуални халюцинации и понякога е доста упорит. Разхвърлян е, но се поддържа чист, не обича да работи“.

Единственото доказателство срещу Космински е разпознаването му от един от очевидците, най-вероятно Джоузеф Лоуънд.  То, обаче е направено цели две години след убийството на „Майтър Скуеър“, където свидетелят бил видял предполагаемия убиец в сумрака на нощта.

Космински бил дребен и слаб, което не съвпада с описанията на Джак. Той нямал и никакви познания по медицина.  Дали той е бил Джак Изкормвачът? Най-вероятно не.

Майкъл Острог

Майкъл Острог е последният и най-неправдоподобният от заподозряните на Макнагтън. Той бил крадец и измамник, който използвал най-различни псевдоними. Често се представял за богат полски благородник. Голяма част от живота си прекарва в затвора без ни най-малко да се поправи. След като през 1874 г. е осъден за кражбата на дузина книги, „Бъкингамшир Адвъртайзър“ го описва така:

Майкъл Острог

Майкъл Острог

„Острог не е обикновен престъпник, а човек във вихъра на живота с глава на раменете си, добро образование и изискани маниери, който би преуспял във всяко едно честно начинание, но който, въпреки всичко си остава непоправим престъпник… Трудно е да си представим умственото състояние на такъв интелигентен и способен човек, който поема риска да бъде затворен за 10 години, заради някаква мизерна печалба“.

Той прекарва следващите десет години в различни затвори. В съда се преструвал на ненормален, което му помага да получи по-благосклонни присъди. Според мнозина това било театър, но номерът минавал и той бил изпращан в психиатрични клиники, където се регистрирал като еврейски доктор.

По времето на убийствата в Уайтчапъл той бил издирван от полицията, защото пропуска да им съобщи за местонахождението си. Но защо е бил заподозрян? Той твърдял, че е хирург; знаело се, че е престъпник; и освен това бил пациент в лудницата. Лъжите му го превръщат в заподозрян, въпреки че бил хирург толкова, колкото и полски благородник. Той се правел на луд тогава, когато му изнасяло.

Острог не бил склонен към насилие и няма данни някога да е нападал жена. Освен това той бил твърде възрастен – 50-60 годишен – и твърде висок, за да съвпада с описанията на Джак.

Джордж Чапман

Истинското име на Джордж Чапмън е Северин Антониович Клозовски. Той е роден в Полша през 1865 г. Той започва работа като чирак при един хирург и впоследствие завършва образованието си в една болница във Варшава.

Джордж Чапмън

Джордж Чапмън

Клозовски емигрира в Лондон в началото на 1887 г. и започва работа като помощник-фризьор, след което отваря бръснарски салон в Уайтчапъл.

Клозовски се оженва за Луси Бадерски, въпреки че вече имал сключен брак в Полша. Бадерски му ражда син, който умира от пневмония през март 1891 г. Тогава двамата заминават за Ню Джързи, Америка.

Съпругата му първа усеща неговите изблици на агресия. Тя разказва, че веднъж той „я държал притисната на леглото, като затискал устата й, за да не вика. В този момент в салона влязъл клиент и Клозовски отишъл да го обслужи. Луси видяла, че изпод възглавницата се подава някаква дръжка. За неин ужас това се оказал огромен, остър нож, който тя незабавно скрила. По-късно той й казал, че възнамерявал да отреже главата й и да я зарови някъде под стаята. Тя му казала: `Но съседите ще се чудят къде съм`.

`О` – спокойно отговорил Клозовски. `Просто ще им кажа, че си се върнала в Ню Йорк.`“

Луси заминава за Лондон сама и ражда на Клозовски дъщеря през май 1892 г. През юни същата година той се връща в Лондон, но връзката му с Луси не продължава дълго. През 1893 г. от него забременява Ани Чапмън (не е жената, която става жертва на Изкормвача), но и тази връзка приключва през 1894 г., заради изневерите на Клозовски.

Той сменя името си на Джордж Чапмън и скоро заживява на семейни начала с Мери Спинк, която му позволява да разполага с нейното наследство от 500 лири. Те отварят бръснарски салон, който става известен благодарение на тяхното „музикално бръснене“. Мери свирела на пиано, докато Джордж бръснел клиентите.

Макар да просперирали финансово, същото не можело да се каже за личния им живот. Чапман купува винен камък – безцветна и безвкусна отрова, без миризма, съдържаща антимон. Съвсем малка доза от нея води до бавна и мъчителна смърт. Интересен факт е, че отровата запазва тялото на жертвата от разлагане за години след смъртта.

Когато музикалният номер в бръснарницата се износил, бизнесът фалирал и Джордж започнал работа като управител в една кръчма. По същото време Мери започнала да се оплаква от стомашни болки, които приключили със смъртта й през 1897 г. За виновник за смъртта й била обявена туберкулозата.

Джордж и Беси Тейлър

Джордж и Беси Тейлър

Скоро той заживява с Беси Тейлър, като я третирал по същия начин, като предишните си дружки, дори заплашвайки я с оръжие. Беси започнала да се оплаква от същите стомашни болки като предшественичката си и починала през 1901 г. от „изтощение предизвикано от повръщане и диария.“

Джордж си намира нова „съпруга“ на име Мод Марш и се отнасял с нея не по-добре от предишните си партньорки. Мод също започнала да се оплаква от проблеми със стомаха. Нейната майка станала подозрителна и повикала лекар. Чапмън се изплашил и дал на жена си голямо количество от отровата, което я убило на следващия ден. Когато се установило, че тялото на Мод съдържа смъртоносно количество антимон, Джордж бил арестуван.

Предишните му две жени били ексхумирани и се установило, че телата им са забележително запазени от влиянието на антимона. Въпреки че Чапмън е обвинен в три убийства, той е осъден само за това на Мод. Той увисва на бесилката на 7 април 1903 г.

Ето какво казва за вестник „Пол Мол Газет“ пенсионираният вече инспектор Абърлайн:

„Смятам, че има доста неща, които сочат, че Чапмън е убиецът; аз никога не съм вярвал, че Джак Изкормвачът е мъртъв, или е лунатик. Датата на пристигането му в Лондон съвпада с началото на убийствата; убийствата спират точно, когато той заминава за Америка, а там започват да се случват подобни такива. Факт е, че той е изучавал медицина и хирургия преди идването си тук. Историята, разказана от жената на Чапмън, как той се бил опитал да я убие с дълъг нож не е за пренебрегване“.

Има и други фактори, които водят към Чапмън: по време на убийствата той бил ерген и имал време да броди из улиците през нощта; той имал редовна работа, с която бил зает през седмицата и свободен през уикендите. Той бил склонен към убийства и насилие към жени.

Все пак, съществуват и несъответсвия. Едно от тях е възрастта му. Повечето очевидци описват убиеца като 30-40 годишен, докато Чапмън бил само на 23 години през 1888 г. Възможно е да е изглеждал по-зрял за възрастта си. Другата голяма разлика е методът на убиване на Джак и отровителският подход на Чапмън. Абърлайн се опитва да обясни този проблем в „Пол Мол Газет“:

„Аз не виждам причина той е да убивал и по двата начина, ако е имал нужните познания, а това е доказано в неговия случай. Човек, който е можел да гледа как жените му бавно агонизират от отровата е способен на всичко; а фактът, че той се е опитал да убие първата си жена с нож в Ню Джърси, навежда на мисълта, че той е замесен и в двете серии от убийства“.

Дали Чапмън е убиецът на Кери Браун от Джърси Сити в Америка, която била удушена и след това обезобразена? Това е твърде възможно, като се има предвид, че той е бил там на 24 април 1891 г., но няма доказателства, които да го уличават.

Съществуват много причини Джордж Чапмън да бъде подозиран. Остава въпросът, дали касапинът, познат като Джак Изкормвача, е бил способен да измени стила си и да се превърне в Джордж Чапмън отровителя?

5 Коментари за “От Ада: Джак Изкормвача – Убиецът от Уайтчапъл”

  1. Avatarripper

    По голям от тоя няма .. наистина тоя е мн внушителен ! Хубава статияl ;)

    ——————————————————————————–
    Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

  2. Avatarmal3chka
  3. Avatarждьг

    Много интересна статия..наистина ме хвърли в доста размисли относно методите и времето за убиване

  4. AvatarД-р Уотсън

    Джак Изкормвача се е превърнал в синоним на сериен убиец,за него книгите нямат брой и чет,от театрални постановки също не е лишен,като в книгите за него всевъзможните автори го разобличават като най различните заподозрени изброени по горе,Чапман,Козмински който наскоро беше обявен от някой си като неуспорим кандидат за самоличноста на изкормвача заради намерена престилка уж негова на над 100 години по която имало днк следи и от една от жертвите на Джак и от него след повече от 100 години представете си пак някой гони извесност дори и в наши вестници се мъдреше заглавието -Джак Изкормвача бил лудия полски еврейн Аарон Козмински,както и да е поне не твърдят ,че е доболка познатият ни от филмите „От ада“2001 и „Джак Изкормвача“1988г. с Майкъл Кейн най малко вероятен всъщност стария и болен Уйлям Гъл,толкова ли неможаха да представят във филмите си някой по надежден кандидат а в „От ада“ изкараха дори принц Албърт Виктор болен от сифилис умиращ и със слабост към проститутките.Надявам се някой сценарист да реши да направи някой ден малко по нефантастичен филм за Изкормвача и в него Джак да не се оказва дъртака Гъл а някой друк от заподозрените,с удоволствие ще го изгледам.Много благодаря на собственика на сайта за изключително интересните и подробни истории от цял свят нужно е дасе знаят всички тези неща защото това все пак е част от изторията а не поредният измислен и претрупан с фантастични престапления тъп холивудски сериал и гениален Хорейшио който ще ги разреши докато говори по телефона или си мие зъбите.

  5. AvatarД-р Уотсън

    Ако Джак Изкормвача е бил заловен той едва ли щеше да се радва на такава популярност и можеби в този сайт за него щеше да има няколко реда поради факта че жертвите му се броят на пръстите на едната ръка а дори има и съмнения,че едно от тях не е негово, доста малки щяха да изглеждат престъпленията му в сравнение да речем с тези на Чикатило,Бънди,Албърд Фиш и други с дву или трицифрени жертви.При него всяват страх мистиката му ,показноста му повечето серийни убийци след като убият се опитват да скрият жертвата за да не ги хванат и да продалжът да убиват колкото може по дълго.а Джак Изкормвача прави напълно обратното ,че дори пише саморъчни писма,никога няма да се узнае за съжаление дали той е бил свръх гениален престъпник способен да се измъкне дори в най напечената ситуация,или убиец с късмет който не е заловен по чиста случайност.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –