Дузина серийни убийци от Азия и Близкия Изток

Дузина серийни убийци от Азия и Близкия Изток

Серийните убийци не са явление типично само за една страна или един континент. Те съществуват в Ориента от стотици години. Техните убийства, извършени по най-различни причини и начини, отразяват мотивацията и подбудите на серийните убийци по целия свят. Ето историите на някои от най-прочутите серийни убийци в Далечния и Близкия Изток.

Китай

Ян Зингхай
Ян Зинхай

В края на XX век Ян Зинхай става известен като един от най-жестоките серийни убийци в историята на Китай. Той бил арестуван през ноември 2003 г. и признал за 65 убийства и 23 изнасилвания, извършени в периода от 1999 до 2003 г.

Ян е роден през юли 1968 г. в провинция Женянг. Семейството му било едно от най-бедните в неговото село. Той бил най-малкото дете и бил интелигентен, но затворен в себе си. През 1985 г. напуснал училище, избягал от къщи и тръгнал да обикаля Китай, изкарвайки пари като наемен работник.

От 1988 до 1991 г. той бил пращан в няколко трудови лагери за кражба. През 1996 г. Ян получил пет години за изнасилване и бил освободен през 1999 г.

Сатърът на Ян Зинхай
Сатърът на Ян Зинхай

Убийствата на Ян се случили в периода от 1999 до 2003 г. „Чудовищния убиец“, както го нарекли медиите, прониквал в домовете на жертвите си, предимно фермери, късно през нощта и убивал цели семейства с брадва, сатър, лопата или чук. Всеки път той носел нови дрехи и големи обувки.

През октомври 2002 г. Ян убил един баща и шестгодишната му дъщеря с лопата, и изнасилил бременна жена, която оцеляла със сериозни травми на главата.

Ян бил задържан на 3 ноември 2003 г., тъй като се държал подозрително по време на рутинна полицейска проверка. Полицията го прибрала за разпит и установила, че е издирван за убийства в четири провинции.

Арестът на Ян Зингхай
Арестът на Ян Зингхай

Малко след ареста Ян си признал, че е извършил 65 убийства, 23 изнасилвания и пет нападения, довели до жестоки травми. Полицията открила съвпадение на неговото ДНК с пробите от няколко местопрестъпления.

След процеса, продължил малко повече от час, той бил признат за виновен. Ян Зинхай бил екзекутиран с изстрел в главата на 14 февруари 2004 г. Причината за убийствата му? Според медииите започнал да убива, след като бил отхвърлен от приятелката си, която разбрала, че е лежал в затвора за кражба и изнасилване.

Самият Ян казва: „Когато убивах хора, исках да убивам още. Вдъхновявах се за още убийства. Не ме интересуваше дали заслужават да живеят или не. Изобщо не ме беше грижа… Аз нямам желание да бъда част от обществото. Обществото не ме интересува“.

Ху Ванлин
Ху Ванлин

Друг сериен убиец от Китай, смятан за един от най-профилните лечители убийци в света, е Ху Ванлин. Ху се наричал чудодеец и поставял диагноза на пациентите си само след петсекунден, повърхностен преглед. Практикувал източното изкуство за здраве и дълголетие Ки Гонг, което изисква от лечителя да излъчва „ки“ от тялото си. Ки-то притежава пречистващи сили и физическият контакт с пациента не е необходим. В Китай има хиляди такива лечители, които се радват на ревностни почитатели. Самият Ху се превърнал в публична фигура, когато медицинската му практика и неговите „медицински чудеса“ били описани в книгата на добре познатия китайски писател Ке Юнлу. Но учените отказвали да го признаят.

Имало и други проблеми. Ху продавал собственоръчно приготвени билкови лекарства, смесени с минералната сол мирабилит. Тези лекарства съдържали смъртоносни количества натриев сулфат. Той не спасявал пациентите си; в действителност доста от тях умирали.

Ху бил арестуван през януари 1999 г., на 50-годишна възраст, по подозрения, че е причинил смъртта на близо 150 пациенти, но не бил съден за убийство. Бил обвинен в незаконно практикуване на медицина и получил 15 години затвор. Като част от наказанието си загубил правото си да гласува на избори за пет години и бил глобен със 150 000 юана.

Хонг Конг

Роденият през 1955 г. Лин-Гуо Юн е един от двамата известни серийни убийци в Хонг Конг. Лин, който работел като таксиметров шофьор, качвал в колата си жени, удушавал ги с електрически кабел и ги откарвал в семейния си дом, където разчленявал телата им. Неговият псевдоним „Убиеца с бурканите“, се появява, когато полицията разкрила пред медиите, че той е съхранявал половите органи на жертвите си в кутии за храна. Лин бил запален фотограф и често правел снимки на жертвите си, като в един от случаите бил заснел самият себе, извършвайки акт на некрофилия с една от тях. Китайската преса го нарича още „Касапина от дъждовните нощи“, тъй като няколко от неговите нападения били извършени в бурно време.

Лин спял в една стая с брат си, който не знаел нищо за неговите занимания; той работел през нощта, а разчленявал телата на жертвите си у дома през деня, когато семейството му отсъствало. Телата изхвърлял с таксито си в Новите територии и на остров Хонг Конг, и впоследствие всичките му жертви били открити.

Лин бил арестуван от цивилни полицаи на 17 август 1982 г. Опитал се да прояви лентата с фотографиите на една от своите разчленени жертви, но собственикът на фотостудиото подал сигнал в полицията и те го очаквали, когато дошъл да си вземе снимките. На 8 април 1983 г. Лин бил обявен за виновен в четири убийства и осъден на смърт чрез обесване. Впоследствие присъдата му била намалена на доживотен затвор.

Другият хонгконгски сериен убиец е Лам Куок-вай, роден през 1971 г. Той бил осъден за 10 изнасилвания и три убийства. Негови оръжия били собствените му ръце, като наричал дясната си ръка „моята вилица“.

Индия

Туг Бехрам

Туг Бехрам от култа Туги в Индия е един от най-профилните убийци в света. Смята се, че е убил 931 души в периода от 1790 до 1840 г. Той удушавал жертвите си с помощта на церемониален плат, наречен румал (което на Хинди означава носна кърпичка). Бехрам бил екзекутиран чрез обесване през 1840 г.

Макар да се смята, че е извършил 931 убийства, офицер от Източно-индийската компания цитира в свой ръкопис признанията на Бехрам, според които той само бил „присъствал на 931 убийства“, като „е удушил със собствените си ръце около 125 мъже“.

Раман Рагав е друг по-скорошен сериен убиец-психопат, действал на територията на град Мумбай в средата на 60-те години. След ареста си бил диагностициран с шизофрения. За ранния му живот и за обстоятелствата, които го подтикнали към убийствата, се знае много малко.

През август 1968 г. серия от брутални убийства на бездомни хора в околностите на Мумбай разтърсили града. Убийствата се случвали през нощта. Подобна серия от убийства се наблюдавала и няколко години преди това, когато в източните предградия на Мумбай били нападнати 19 души, девет от които били убити.

Тогава полицията арестувала подозрителен мъж, който се мотаел в района. Неговото име било Раман Рагав. Човекът бил бездомник и се оказало, че е лежал пет години в затвора за кражба. Полицията обаче не могла да намери солидни доказателства, с които да го свърже с престъпленията и го освободила.

Когато убиецът ударил отново през 1968 г., полицията организирала издирването му. След мащабната операция, която обърнала града с главата надолу, полицията не само успяла да го залови, но и да го накара да си признае.

Раман Рагав признал, че е убил 23-ма души през 1966 г. и още дузина през 1968 г. Но твърде вероятно е бройката да е много по-висока и той просто да не си спомнял за всичките си нападения.

Първоначално Рагав получил смъртна присъда, но на 4 август 1987 г. тя била намалена на доживотен затвор, тъй като медицинските лица се произнесли, че е невъзможно да бъде излекувано умственото му заболяване. Няколко месеца по-късно Рагав умрял от проблеми, свързани с бъбреците.

Индонезия

Ахмед Сураджи

Ахмед Сураджи е индонезийски шаман, или магьосник, високо ценен от местните жители заради своите свръхестествени способности да лекува и да изпълнява желания. През 1997 г. 45-годишният шаман бил арестуван, след като в неговата захарна плантация били открити телата на няколко изчезнали жени. Полицаите открили 26 женски скелета, за които смятали, че са останките на жертвите на Сураджи.

Жертвите били главно проститутки, които идвали при шамана с желанието да ги направи по-красиви. Най-възрастната съпруга на шамана била обвинена за негов съучастник.

Сураджи признал за 42 убийства, казвайки, че всъщност е планирал да убие общо 72 жени. Твърдял, че през 1986 г. с него се бил свързал покойният му баща, от когото Сураджи бил наследил свръхестествените си сили, и му заповядал да извърши тези убийства като част от ритуал за черна магия. Признал, че след като удушавал жените, пиел от слюнката им, за да подобри шаманските си умения. След това Сураджи ги заравял до кръста в земята така, че лицата им да гледат към къщата му. Смятал, че това ще го направи по-могъщ.

Той не показал разкаяние за действията си по време на процеса. На 28 април 1998 г. съдията обявил Сураджи за виновен във всички убийства и го осъдил на смърт. Неговата съпруга също получила смъртна присъда.

Ахмед Сураджи бил екзекутиран чрез разстрел в Джакарта на 9 юли 2008 г.

Пакистан

Джавед Икбал
Джавед Икбал

Джавед Икбал е сериен убиец от Пакистан, признат за виновен в сексуалното насилие и убийство на 100 деца. Впоследствие той се отметнал от показанията си, но доказателствата срещу него били неоспорими.

Джавед Икбал е роден през 1956 г. в град Лахор в провинция Пенджаб и е шестото дете и четвъртият син на бизнесмен. През 1978 г. той започнал свой собствен бизнес, още докато следвал в колежа. Неговият баща купил две къщи и Икбал създал предприятие за преработка на стомана в една от тях.

През декември 1999 г. Икбал изпратил писмо до полицията и до един вестник, в което си признавал за убийството на 100 момчета, на възраст между 6 и 16 години. Твърдял, че е удушавал и разчленявал жертвите си – повечето от които бегълци или сирачета – и се отървавал от телата им в цистерни със солна киселина. След това хвърлял останките им в местната река. Полицията открила в дома му кървави петна по пода и стените, веригата, на която Икбал твърдял, че е удушавал жертвите си, както и фотографиите на много от децата. Две цистерни с киселина, в които имало частично разтворени човешки останки, нарочно били оставени така, че да ги намери полицията.

Икбал признавал в писмото си, че планира да се хвърли в реката след убийствата, но след като полицията неуспешно драгирала дъното с мрежи и не намерила тялото му, властите организирали най-мащабното издирване в историята на Пакистан. Четирима негови съучастници-тийнейджъри, които живеели в апартамента на Икбал, били арестувани. След няколко дни единият от тях се самоубил, скачайки от прозореца на полицейското управление. Други двама били осъдени на смърт, а третият му съучастник – 13-годишно момче на име Сабир – получил 42 години затвор.

На 30 декември 1999 г. Икбал се предал сам в редакцията на един вестник, тъй като се страхувал, че животът му е застрашен, ако отиде директно в полицията. Икбал си водел подробен дневник за убийствата, вписвайки в него имената, възрастта и датите на смъртта на жертвите си. Той също пазел обувките и дрехите им. Икбал си водел отчет за разходите, свързани с отърваването от детските телца: „Разходите, включително и киселината, за разтварянето на всяка жертва, ми излизаха по 120 рупии (2,40 долара) на жертва“.

Икбал бил осъден на смърт чрез обесване, а съдията коментирал, че би желал да може да го види удушен пред очите на родителите на жертвите му, а тялото му да бъде нарязано на 100 парчета и разтворено в киселина.

В утрото на 8 октомври 2001 г. Икбал и неговият съучастник Сабир били открити мъртви в килията им. Те били извършили самоубийство, обесвайки се на чаршафите си, макар че според някои спекулации двамата са били убити. Аутопсиите им показали, че са били бити преди смъртта им.

Иран

Мохамед Биджех на позорния стълб

В близките години в Иран има два случая на серийни убийци. Единият е Мохамед Биджех „Пустинния вампир“. Убиецът признал пред съда, че е изнасилил и погубил 16 момчета, на възраст от 8 до 15 години, в периода от март до септември 2004 г. Той и неговият съучастник Али Багхи примамвали децата в пустинята, където ги убивали. Освен момчетата, той убил и двама възрастни.

Мохамед Биджех на бесилото

На 16 март 2005 г. „Пустинния вампир“ бил вързан за стълб пред множество, наброяващо 5 000 души. Ризата му била свалена и получил 100 удара с камшик, които били част от присъдата му. Падал на земята няколко пъти по време на наказанието, но не извикал нито веднъж. Един от роднините на жертвите успял да се промъкне през охраната и наръгал Биджех с нож. Майката на една от жертвите поставила синьо найлоново въже около врата му и той бил издигнат с кран на 10 м височина, където висял, докато издъхнал.

Също в Иран се подвизавал Саид Ханай, познат като „Паяка убиец“. Той подмамвал жените в дома си, където ги изнасилвал и удушавал. Ханай е класически убиец с мисия, тъй като жертвите му били проститутки и наркоманки. Избивал ги, за да отърве град Машад от моралната разруха. Той бил обесен през 2002 г., макар че голяма част от религиозното фундаменталистко население напълно одобрявало действията му.

Израел

Николай Бонер

Николай Бонер е сериен убиец от Израел, който през 2005 г., под тежкото въздействие на водката, убива четирима имигранти от бившия Съветски съюз в индустриалния град Хайфа. Жертвите, трима от които бездомници, били пребити до смърт, а телата им изгорени до неузнаваемост. Бонер подпалил труповете им, за да заличи всички доказателства.

Николай Бонер е роден в Молдова и не е евреин. Получил разрешение да емигрира в Израел, тъй като съпругата му била еврейка. Пристигнал в Израел през 2000 г. заедно с жена си, която по-късно починала от туберкулоза.

На 6 май 2007 г. Николай Бонер получил четири последователни доживотни присъди, плюс 17 допълнителни години затвор.

Турция

Озгюр Денгиз

Озгюр Денгиз е турски сериен убиец и канибал. Заловен на 14 септември 2007 г. в Анкара, той признал, че е убил двама мъже, опитал се е да убие трети и е ял от една от жертвите си. Той получава псевдонима „Канибала от Анкара“.

Озгюр Денгиз е роден през 1980 г. Баща му е ветеран от турската инвазия в Кипър, а майка му шивачка. Той постоянно се карал с родителите си и често бягал от къщи.

На 17 години убил един от приятелите си при скарване и получил само 10 години затвор заради възрастта си. Баща му бил този, който го предал на полицията. Озгюр излежал три години от присъдата си преди да бъде освободен предсрочно.

После се присъединил към армията по настояване на баща си. По време на военната си служба на няколко пъти бил хоспитализиран заради психически проблеми.

След като отслужил се върнал в Анкара. Майка му отворила за него шивашки магазин, но той дори не стъпвал там.

На 5 юни 2007 г. Денгиз убил компютърния инженер Седат Ерзурумлу, който го ядосал, казвайки му, че не може да си позволи лаптопа, който си бил харесал. Денгиз откраднал два лаптопа от магазина му и взел мобилния телефон на жертвата си. По-късно се опитал да продаде единия от лаптопите, но го измамили с парите. Другият лаптоп задържал за себе си.

На 12 септември 2007 г. Денгиз застрелял боклукчия на сметището Мамак. Няколко часа по-късно срещнал Джафер Ер, 55-годишен комунален работник, и след кратък разговор го застрелял два пъти в главата. Завлякъл тялото в колата си.

Денгиз разчленил трупа със сатър и изял малко сурово месо, а останалото прибрал в торбата си. Завил тялото с покривка, сложил го в багажника и после го захвърлил на сметището. Връщайки се в дома на родителите си, хвърлил малко човешка плът на уличните кучета. Останалото месо Денгиз прибрал в хладилника. Може би още не осъзнавал, че е изгубил телефона на Ерзурумлу на сметището.

Джафер Ер липсвал от няколко дни, когато трупът му бил открит на сметището. Още от пръв поглед било ясно, че е убит, тялото му разчленено и големи парчета месо липсвали от трупа му. По-нататъшното разследване установило, че Ер е бил видян за последен път с някакъв млад мъж в парка, където чистел алеите.

Полицията скоро проследила Денгиз с помощта на обажданията, които бил направил от телефона на Ерзурумлу. Обискирали апартамента му за доказателства и открили в хладилника найлонова торба, пълна с прясно месо. Парчетата се оказали човешка ръка, задник и бедро.

Денгиз не показал разкаяние за престъпленията си, казвайки, че е неустоимо привлечен от човешката плът. Единствената емоция, която проявил, докато обяснявал поведението си, били неочаквани изблици на смях. Казал, че щял да продължи да убива, ако не бил заловен.

Озгюр Денгиз бил намерен за виновен за 2 убийства и получил 2 доживотни присъди. Впоследствие обаче бил обявен за невменяем и го изпратили в психиатрична клиника.

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *