Доналд Гаскинс-Дребосъка: Сериен убиец, сексуален садист и канибал

Доналд Гаскинс-Дребосъка: Сериен убиец, сексуален садист и канибал

Доналд Гаскинс е най-профилният сериен убиец в историята на Южна Каролина. Бруталността му не познавала граници и той изнасилвал, измъчвал, убивал и подлагал на канибализъм мъже, жени и деца. Най-малката му жертва е двегодишно момиченце.

Фатално убийство

С настъпването на есента на 1980 г. убийството вече не представлявало нищо ново за Доналд Гаскинс. Профилният убиец взел първата си жертва още на 19-годишна възраст, за да се докаже в затворническата йерархия. Сега, вече на средна възраст, излежавал девет доживотни присъди в щатския затвор в Южна Каролина – по една присъда за всяка от деветте жертви, за които бил осъден. Тази бройка била само върхът на айсберга на неговите престъпления. Гаскинс бил добре запознат с методите за мъчителна смърт. За него нямало тайни в това отношение.

Но престъплението, което замислял сега, било различно. Досега Гаскинс никога не бил убивал жертва, осъдена на смърт.

Рудолф Тайнър вече бил получил смъртна присъда, но някои хора смятали, че не умира достатъчно бързо. Осъден на смърт за убийството на Бил и Миртъл Муун, Тайнър се надявал, че с помощта на обжалвания ще може да отложи сядането си на електрическия стол с поне още едно десетилетие. Единственият му проблем в отделението за смъртници бил как да утоли жаждата си за наркотици.

Извън пределите на затвора синът на Миртъл Муун Тони Чимо се заел да отмъсти за смъртта на майка си. Той говорил с няколко затворника за убийството на Тайнър и от уста на уста стигнал до Доналд Гаскинс, който му гарантирал, че ще свърши работата срещу съответното заплащане. Гаскинс работел по поддръжката на затвора и имал свободен достъп до крилото на смъртниците, където поправял счупени тръби, отпушвал тоалетни, сменял осветителни тела и др. Без Чимо да разбере, Гаскинс записал разговора им – средство за изнудване, което щяло да му донесе много пари, ако някога излезел на свобода.

Гаскинс решил, че отровата е най-добрият начин. Сприятелил се с Тайнър и започнал да му подхвърля храна, марихуана, хапчета и хероин. Тайнър прибирал подаръците, без да задава въпроси и се молел за още. Чимо набавил кутия с бонбони, подправени с отрова, достатъчна да убие кон, но Тайнър се отървал само със стомашни болки. През следващите 12 месеца Гаскинс повторил експеримента още пет пъти, подправяйки храната и лекарствата му с още по-големи дози, но напразно. Тайнър си оставал жив, без да осъзнава връзката между подаръците и болките в стомаха му.

След шестия опит Гаскинс се отказал от отровата и решил да направи бомба. Чимо осигурил жиците, частите и пластичния експлозив, (вкаран в издълбаните токове на каубойски ботуши). Тайнър харесал идеята на Гаскинс да прокара интерком между килиите им. Гаскинс прокарал жици през отоплителните тръби на затвора, изработил приемник за мишената си от пластмасова слушалка и го напълнил с C-4. Двамата мъже сверили часовниците си, за да тестват системата във вечерта на 12 септември 1982 г.

В уречения час Тайнър доближил заредената слушалка до ухото си и заговорил на Гаскинс. Последното нещо, което чул, преди главата му да избухне, бил смехът на Дребосъка.

Първоначално пресата обявила смъртта на Тайнър за самоубийство, но в затвора тайните не остават за дълго скрити. Доносниците започнали да говорят и скоро Тони Чимо признал за ролята си в заговора. Той, Гаскинс и още двама техни съучастници били обвинени в убийство.

Щатът Южна Каролина не успял да екзекутира Доналд Гаскинс за предишните му убийства. Сега настъпило време за втори опит.

Дребосъкът

Доналд Гаскинс е роден на 13 март 1933 г. в земеделския район на окръг Флоренс в Южна Каролина. Като незаконно дете, което никога не срещнало баща си, през първите 13 години от живота си той бил известен като Джуниър Перът (моминското име на майка му), или просто с подигравателния прякор „Дребосъка“. Гаскинс бил бит и игнориран от серия жестоки втори бащи, докато накрая майка му се омъжила за един от тях през 1943 г. и този съюз увеличил семейството с още четири деца. Новият мъж в къщата биел Гаскинс и другите деца за щяло и нещяло.

Нещо очевидно не било наред с Джуниър Перът. Той се ядосвал на момичетата още от съвсем ранна възраст, без да може да обясни адекватно гнева си. На десетгодишна възраст започнал да изпитва силно безпокойство, което останало с него до края на живота му. Това чувство предизвиквало у него изблици на хаотична агресия, която понякога успокоявал с криминални прояви.

Гаскинс имал сръчни ръце и работел отлично с машини и мотори. Напуснал училище на 11 години, за да работи в автосервиз. В свободното си време се мотаел с приятелите си Дани и Марш, с които създал мародерска банда наречена „Трио Белята“. Започнали с кражба на бензин и скоро преминали към обири на къщи, под ръководството на бащата на Дани, който бил бивш затворник. Купили една стара кола и разширили полето си на действие, посещавайки проститутките в Чарлстън и Колумбия. Сексуалните им експерименти включвали и млади момчета, но Триото допуснало фатална грешка, когато изнасилили групово по-малката сестра на Марш. Заплахите и парите не успели да осигурят мълчанието й и родителският гняв се стоварил върху момчетата с пълна сила. Бащата на Дани го защитил с пушката си, но Гаскинс и Марш били провесени за китките в един хамбар и бити до кръв с кожен каиш от бащите си.

За известно време Гаскинс останал сам, докато не се запознал с друг млад крадец, с когото възобновил обирите. В една събота на 1946 г. точно се промъквал в една къща, когато бил изненадан от момичето, което живеело там и което го познавало. Тя била въоръжена със секира, с която замахвала заплашително към него, но Гаскинс успял да й я отнеме и я ударил, наранявайки ръцете и главата й. Момичето оцеляло и идентифицирало Гаскинс и той бил пратен в изправителен дом до 18-ия си рожден ден. Джуниър Перът чул истинското си име за първи път в съдебната зала, когато произнасяли присъдата му.

Криминално училище

Гаскинс получил истинското си образование в изправителното училище. Още на втората вечер бил нападнат под душовете, пребит и изнасилен от 20 момчета. След това приел протекцията на Шефа на спалното помещение, който изисквал от него всекидневен секс и други услуги, като понякога давал Гаскинс на заем на приятелите си.

Чувствайки се притиснат до стената, Гаскинс замислил първото си бягство. Тринадесет месеца след пристигането си той избягал от изправителния дом заедно с още четири момчета. Всички били заловени още на следващия ден, но Гаскинс скочил в движение от камиона и побягнал към скривалището, което някога бил използвал с другарите си от бандата. Местен служител на реда го открил там и го убедил да се предаде. Неговата награда: 30 удара с колан и 30 дни изолация и тежък труд, състоящ се в копаене на канавки в парещата жега и бичуване за най-малкото провинение. След като излежал наказанието си, Гаскинс бил върнат в общата спалня, където го чакал неговият собственик Шефа.

За следващото си бягство Гаскинс избрал само един съучастник и останал на свобода шест дни, преди хрътките да го надушат. Наказанието този път било 50 удара с колан и четири месеца тежък труд. Връщайки се в общата спалня, Гаскинс заварил там нов Шеф, на когото не било лесно да се угоди. Той особено много обичал да наблюдава как Гаскинс е подлаган на групово изнасилване.

Гаскинс предприел третото си бягство сам, отправяйки се на юг към дома на своя леля в окръг Уилямсбърг. Тя го убедила да се върне, когато директорът на поправителния дом обещал да бъде снизходителен, но обещанието му било лъжа. Гаскинс бил наказан с още изолация и нощен режим от 20 удара на вечер. На седмия ден ударил един пазач и бил пребит до безсъзнание, след което го изпратили за пет седмици в психиатрична болница. Докато бил там се спукал апендиксът му и животът му бил спасен с операция по спешност.

През 1950 г. Гаскинс бил обявен за нормален и върнат обратно в изправителния дом. Той избягал пак, този път в град Самтър, където се присъединил към пътуващ карнавал. Там се влюбил в 13-годишно момиче и на 22 януари 1951 г. се оженил за него – тя е първата от шестте му жени. След като прекарали една нощ заедно Гаскинс се предал на властите в името на любимата си и прекарал последните три месеца от присъдата си в изолация.

След като бил освободен на 18-ия си рожден ден, Гаскин сменил няколко работни места и накрая се установил в плантация за тютюн. Скоро се съюзил със свой приятел от изправителното и двамата започнали да плячкосват и обират плевните за тютюн, съдействайки на собствениците на земите в застрахователни измами. Преди Коледа на 1956 г. подпалили шест хамбара, но слуховете бързо се разнесли и партньорът на Дребосъка проявил достатъчно мъдрост да напусне щата. Гаскинс останал и скоро съжалил за това.

Един ден, докато бил на работа, дъщерята на шефа му и нейна приятелка го хванали натясно и започнали да го разпитват за палежите. Гаскинс избухнал, замахнал с чука си и счупил главите на момичетата. Той бил обвинен в палеж, нападение със смъртоносно оръжие и опит за убийство. Съдията го осъдил на пет години затвор, но прибавил към тях още една, когато Гаскинс го напсувал.

Главатар

Когато Гаскинс влязъл в щатския затвор в Южна Каролина през есента на 1952 г., той му се сторил най-безрадостното място на земята. Вместо общата спалня и Шефа-момче, затворът предлагал отделни килии и Главатари, които взимали всичко, което поискат със сила. Очаквал нова серия от групови изнасилвания, но вместо това бил осведомен, че принадлежи на Артър.

През следващите шест месеца, които прекарал в една килия с този брутален изнасилвач, Гаскинс осъзнал, че единственият начин да се спаси е да се превърне в Главатар. Знаел, че за да постигне това, трябва да извърши убийство, и започнал да се оглежда за най-голямата и силна жертва, която може да намери. Избрал Хейзъл Брейзъл – толкова свиреп затворник, че никой не се осмелявал да го нарече в лицето с така омразното му първо име.

За да спечели благоразположението на Брейзъл, Гаскинс използвал същата тактика, която щял да приложи на Тайнър тридесет години по-късно. Носел му подаръци и храна от кухнята, превърнал се в постоянно присъствие около килията му и скоро бил приет като част от тълпата. При петата си визита Гаскинс заварил Брейзъл на тоалетната чиния, а пред килията му имало само един негов бодигард. Той прерязал гърлото му с откраднат нож и предупредил бодигарда да изчезва преди да са дошли пазачите.

Заявил, че е убил Брейзъл при самозащита и прекарал шест месеца в изолация, излизайки оттам като Главатар, с когото никой не би искал да се закача.

През 1955 г. получил известие, че съпругата му е подала молба за развод. Гаскинс избягал от затвора, скрит в камиона за боклук, откраднал кола и се присъединил към карнавала във Флорида, като междувременно се запознал с втората си жена. Тя била на 19 години – с три години по-млада от него. Техният брак продължил само две седмици, преди да я остави при родителите й и да хване пътя. Те така и не се развели, но тази малка техническа подробност не спряла Гаскинс да се ожени още четири пъти.

Неговата нова любов била акробатката Бети Гейтс, чието гъвкаво тяло му се струвало неустоимо. Напуснали карнавала заедно, заминавайки с открадната кола за Куквил, щата Тенеси, където бил затворен братът на Бети. Тя му признала, че е търсена в пет щата за фалшификация и въоръжен грабеж, и го помолила да занесе вместо нея на брат й пари за гаранцията му и стек с цигари. Когато се върнал, той установил, че Гейтс я няма и е взела колата му. Докато я чакал да се върне, полицията дошла и го арестувала, осведомявайки го междувременно, че братът на Бети – в действителност неин съпруг – е избягал от затвора с помощта на бръснач, скрит в стека с цигари.

Първоначално шерифът повярвал, че Гаскинс е станал жертва на измама, но тогава била открита откраднатата кола и фалшивите му документи. Дребосъка бил задържан като беглец. Получил три месеца за подпомагане на бягство и още шест за това, че бил наранил с нож друг затворник. След това ФБР го обвинило в нарушение на федерален закон, понеже бил пресякъл щатските граници с открадната кола. Това означавало още три години във федералния затвор в Атланта, Джорджия.

Тази присъда за Гаскинс била равносилна на обучение в криминален колеж. Неговите съкилийници, които той нарича Тримата мъдреци, били бодигарди на затворения „премиер-министър“ на Мафията Франк Костело, който излежавал присъдата за укриване на данъци и незаконен хазарт. Репутацията на Дребосъка го била изпреварила и Костело го наричал „Малкия човек с брадвата“, като дори му предложил работа като наемник, ако някога реши да се установи.

Гаскинс имал право на предсрочно освобождаване през август 1961 г. Прощавайки бягството му, щатът го освободил, осигурявайки му нов костюм, 20 долара и автобусен билет до окръг Флоренс.

Беглецът

Доналд Гаскинс на 21 години
Доналд Гаскинс на 21 години

Каквото и да бил научил Гаскинс по време на криминалното си обучение, изглежда то не включвало курс как да стои далеч от неприятностите. Той се върнал на работа в тютюневите ферми за известно време, но се скарал жестоко с втория си баща и заплашил да го намушка с вилата. След това се преместил да живее при един братовчед и възобновил обирите с взлом и кражбите на коли.

В края на 1961 г. Гаскинс щял за малко да спаси душата си. Започнал работа при пътуващия проповедник Джордж Тод, но евангелието нямало никакъв ефект върху Дребосъка. Той продължил да обира домове, докато пътували. Междувременно се запознал със съпруга номер три – 17-годишно момиче, което хванало окото му, въпреки че било голямо за неговите стандарти.

Бракът, също като религията, не успял да цивилизова Гаскинс. По време на втората си година при преподобния Тод бил арестуван за изнасилването на 12-годишно момиче в окръг Флоренс. Когато бил отведен в съда за изслушване, избягал през прозореца, откраднал кола и отпрашил към Грийнсбъро в Северна Каролина. Там се оженил за съпруга номер четири – отново 17-годишна девойка – и я изоставил след три месеца.

Върнал се за кратко при третата си жена в Джорджия и на път към Флорида двамата били спрени за превишена скорост. Страхувайки се от арест, Гаскинс вкарал колата си в блатото и се спасил пеша, оставяйки не съвсем бившата си съпруга на милостта на полицаите. Оттам се върнал в Северна Каролина при съпруга номер четири, но тя го предала на властите. Съдебните заседатели в окръг Флоренс не се съгласили с аргумента на Гаскинс, че сексът с непълнолетно момиче е оправдан. През 1964 г. той получил шест години за изнасилване и още две за бягството си от арестта.

По време на неговото отсъствие Щатският затвор в Колумбия бил преименуван на Централен изправителен институт, но иначе всичко друго си било по старому. Репутацията на Гаскинс му позволявала да бъде недосегаем в затворническата йерархия. Той бил освободен предсрочно през 1968 г. при условие, че остане в окръг Флоренс две години. Излизайки от затвора, Дребосъка бил твърдо решен никога повече да не се върне там, което не означавало, че щял да спре да нарушава закона – просто щял да се отървава от свидетелите.

И междувременно щял да се позабавлява.

Крайбрежни убийства

Доналд Гаскинс
Доналд Гаскинс

Гаскинс се установил в Самтър, Южна Каролина. Започнал работа в строителството, а през уикендите разглобявал крадени коли и обикалял баровете в търсене на секс. Все още страдал от силно раздразнение и тревога в женска компания, които сега били придружени от главоболия, стомашни болки и болки в слабините. Все по-често се вбесявал и изпадал в мрачно настроение, когато бъдел отхвърлен от жена. Изпитвал натрапчива нужда да обикаля по крайбрежните магистрали, сякаш търсел нещо, без да знае какво.

През септември 1969 г. го намерил.

Стопаджийката била млада и руса и пътувала за Чарлстън. Гаскинс я качил и й предложил да правят секс. Когато му се изсмяла в лицето, той я пребил до безсъзнание и я откарал на стар черен път. Там я изнасилил, след което я измъчвал и рязал с нож. Все още била жива, когато я потопил в блатото. Напускайки мястото, Гаскинс се чувствал толкова добре, колкото не си спомнял да се е чувствал през целия си живот.

От този ден нататък за него станало навик да обикаля крайбрежните магистрали през уикендите. До Коледа 1969 г. извършил още две убийства. С времето Гаскинс се усъвършенствал до такава степен, че държал пищящите си жертви живи в продължение на часове, а понякога и с дни.

През 1970 г. Гаскинс започнал да извършва по едно убийство на всеки шест седмици, експериментирайки с различни методи на мъчения, като оставал разочарован, когато жертвите му умирали преждевременно. През следващата година Дребосъка покосил 11 безименни жертви, сред които и първото му отвличане и убийство на две момичета наведнъж. Гаскинс бил озаряван от нови идеи за изтезаване на жертвите си, когато обикалял железарските магазини и търсел инструменти.

Сдобил се с първите си мъжки жертви случайно, през март 1974 г. Те били две дългокоси момчета, които Гаскинс първоначално сметнал за жени. Откарал ги на едно от тайните си местенца близо до Чарлстън, където ги изнасилил и подложил на мъчения. Той сготвил и изял отрязаните им гениталии, преди да прояви милост и да отнеме живота им.

Гаскинс загубил бройката на жертвите си, които убил за забавление между септември 1969 и декември 1975 г. Най-близката цифра, която можел да даде е между 80 и 90 души. Пристрастил се към садистичните убийства и с нетърпение чакал да го обхване безпокойството, защото изпитвал неописуемо удоволствие, когато се отървавал от него.

Единствената крайбрежна жертва, на която помнел името, е 16-годишната Ан Колбърсън, която качил в колата си близо до Миртъл Бийч през 1971 г. Въпреки че не бил излязъл на лов в онзи момент, решил да се възползва от удобния случай. След четири дни на изнасилване и мъчения той наистина се привързал към нея. В крайна сметка я зашеметил с чук, прерязал гърлото й и хвърлил тялото й в подвижните пясъци.

Крайбрежните убийства били за него само развлечение. Колкото и многобройни да били жертвите му, колкото и много да страдали, те не означавали нищо за Гаскинс.

Сериозни убийства

Преди 1970 г., въпреки спорадичните инциденти на насилие, свързани със семейството и приятелите му, Гаскинс никога не се бил замислял сериозно над това да убие свой познат. Самият той нарича тези свои престъпления „сериозните убийства“, тъй като изисквали много повече предварително планиране.

Гаскинс с дъщеря си Шърли и племенницата си Джанис
Гаскинс с дъщеря си Шърли и племенницата си Джанис

Неговите първи две сериозни жертви станали 15-годишната му племенница Джанис Кърби и нейната 17-годишна приятелка Патриша Олсобрук. Гаскинс често си представял как изнасилва Кърби и през ноември 1970 г. му се предоставила възможност за това. Момичетата били излезли да пийнат навън и имали нужда някой да ги закара вкъщи. Вместо в дома им, Гаскинс ги закарал в изоставена къща, където им наредил да се съблекат. Момичетата му се опълчили и го ударили с дъска, но той извадил пистолета си и ги пребил до безсъзнание. След като изнасилил и двете, той ги удавил и изгорил телата им на две различни места. Полицията разпитала Дребосъка за двойното изчезване и той си признал, че е говорил с тях в онази нощ, но заявил, че са се качили в колата на непознати момчета. Случаят изстинал поради липсата на тела и други доказателства.

Месец по-късно Гаскинс отвлякъл, изнасилил и убил Пеги Кутино – 13-годишната дъщеря на видно политическо семейство. Този път оставил тялото така, че да бъде открито лесно. Ппредставил солидно алиби на полицията и тя се насочила към друг заподозрян – Уилям Пиърс, който вече излежавал доживотна присъда за подобно престъпление. Пиърс бил осъден за убийството на Кутино, което му донесло още една доживотна присъда.

Гаскинс прекратил убийствата, за да се ожени за бременната си приятелка на 1 януари 1971 г., но това било само временно. Неговата следваща сериозна жертва – и първата афроамериканка – била 20-годишната Марта Дикс, която често се мотаела около гаража, в който работел. Момичето било влюбено в него и се хвалело на приятелките си, че двамата са любовници. Гаскинс не обръщал внимание на приказките й, докато не започнала да разправя, че носи неговото дете. Една вечер я поканил в дома си, където й дал свръхдоза хапчета и алкохол, след което захвърлил тялото й в една канавка край пътя.

В края на 1971 г. Гаскинс се преместил в Чарлстън заедно с жена си и детето си. През 1972 г. извършил следващите си две сериозни убийства. Жертвите били 24-годишният Еди Браун и неговата съпруга Бърти, която той описва като най-хубавото черно момиче, което бил виждал. Гаскинс продал на Браун откраднати военни оръжия, но се уплашил, когато той му казал, че федералните агенти душат в Чарлстън в търсене на търговци на оръжие. Страхувайки се от клопка, Гаскинс застрелял семейство Браун и ги заровил зад хамбара, където бил погребал Джанис Кърби през 1970 г.

През юли 1973 г. Гаскинс се преместил в Проспект, Южна Каролина, след като домът му в Чарлстън изгорял при пожар. Преди да свърши годината убил още три жертви, започвайки с 14-годишната бегълка Джаки Фрийман. Той я качил на стоп в колата си през октомври и я държал в плен два дни, подлагайки я на изнасилване, мъчения и канибализъм.

Катафалката на Гаскинс
Катафалката на Гаскинс

В уикенда след убийството на Фрийман Гаскинс купил стара катафалка и поставил на прозореца й табелка: „ПРЕВОЗВАМЕ ВСИЧКО, ЖИВО ИЛИ МЪРТВО“. Когато го питали за какво му е катафалката, отговарял уж на шега: „Убивам толкова много хора, че ми трябва кола, с която да ги превозвам до частното ми гробище“.

Неговите първи пътници били 23-годишната Дорийн Демпси и нейната двегодишна дъщеря Робин Мишел. Гаскинс познавал Демпси от дните си в карнавала. Неомъжената майка, бременна с второто си дете, искала да напусне града и приела Дребосъка да я закара до автобусната спирка. Вместо това той я закарал в горите и поискал да правят секс. Дорийн се съгласила, но изпаднала в ужас, когато започнал да съблича детето й. Гаскинс се принудил да я убие с чук и после изнасилил (и анално) и удушил момиченцето, погребвайки двете жертви заедно. Години по-късно си спомня за бруталното зверство над малката Робин Мишел, като за най-добрия секс в живота му.

Сериозните убийства на Дребосъка продължили и през 1974 г., започвайки с 36-годишния крадец на коли Джони Селърс. Селърс дължал на Гаскинс 1000 долара за автомобилни части, но не бързал да му ги връща. На Гаскинс му писнало от извинения и подмамил Селърс в гората, където го застрелял с пушка. По-късно същата нощ, надявайки се да обърка разследването за изчезването на Селърс, той се обадил на неговата приятелка Джеси Рут Джуди, намушкал я до смърт и заровил тялото й в гората до това на приятеля й.

Хорас Джоунс, друг крадец на коли и измамник, направил фаталната грешка да се опита да легне с настоящата съпруга на Дребосъка. „Това ме вбеси“ – спомня си Гаскинс. – „Не самият опит, а начинът, по който го направи. Ако беше дошъл при мен като мъж и ме беше попитал, аз най-вероятно щях да му я отстъпя за една нощ или седмица, или дори завинаги, ако офертата му беше добра“. Той застрелял Джоунс в гората и откраднал от трупа му 200 долара, преди да го зарови в плитък гроб.

Най-смъртоносната година

За Гаскинс 1975 била най-заетата и най-смъртоносната година. Той продължавал да извършва случайни убийства по крайбрежието и започнал януари с тройка – един мъж и две жени. Те били хипита от Орегон, чийто микробус се счупил близо до Джорджтаун. Предложил им да ги закара до най-близкия сервиз, но отбил в близкото блато и сложил белезници на пленниците си, заплашвайки ги с пистолет. Преди да удави триото, се постарал всеки от тях да страда по равно.

Уолтър Нийли
Уолтър Нийли

Гаскинс допуснал критична грешка, когато прибягнал до помощта на бившия затворник Уолтър Нийли за отърваването от микробуса. Нийли закарал буса в гаража на Дребосъка, където Гаскинс го пребоядисал, за да го продаде извън щата. Това превърнало Нийли в негов съучастник и Гаскинс разчитал, че той ще държи устата си затворена. Но още преди края на годината съжалил за избора си.

Първото сериозно убийство на Дребосъка за годината се изразявало в поръчковото убийство на Сайлъс Йейтс – богат фермер от окръг Флоренс. Той приел 1500 долара от любовницата на Йейтс Сюзан Кипър, която била бясна на фермера, понеже си бил прибрал обратно подаръците след края на връзката им. Двама посредници в мократа поръчка – Джон Пауъл и Джон Оуенс – провеждали преговорите между Гаскинс и Кипър. Гаскинс вербувал бившата жена на Уолтър Нийли Даян да примами Йейтс извън дома му под предлог, че колата й се е повредила близо до къщата му. В нощта на 12 февруари 1975 г. Гаскинс отвлякъл фермера под дулото на оръжието си и го откарал в гората, където Пауъл и Оуенс наблюдавали как го убива с нож, след което му помогнали да зарови тялото. Впоследствие Кипър се омъжила за Оуенс, а Гаскинс използвал случилото се, за да я изнудва за секс.

Поръчковото убийство се върнало да преследва Гаскинс, когато съучастничката му Даян Нийли се преместила да живее заедно с бившия затворник Ейвъри Хауърд, когото Гаскинс познавал. Тя разказала на Хауърд за убийството и двамата поискали от Дребосъка 5000 долара, за да си мълчат. Гаскинс се съгласил да се срещнат в гората, за да им даде парите. Изнудвачите пристигнали и заварили прясно изкопан гроб, до който стоял Гаскинс с пистолет в ръка. Два изстрела, малко работа с лопатата и Дребосъка сметнал, че проблемът му е решен.

Човешката касапница продължила. Следващата жертва била 13-годишната Ким Гелкинс, която ядосала Гаскинс с отказа си да легне с него. Дребосъка реагирал по обичайния си начин, изнасилвайки, изтезавайки и удушавайки момичето в горите. През същото това лято братът на Даян Нийли Денис Белами и неговият приятел Джони Найт решили да оберат гаража на Гаскинс, подписвайки по този начин смъртните си присъди. Гаскинс взел Уолтър Нийли със себе си, за да му помогне да погребе двете момчета в горското гробище. Показал му гробовете на Джони Селърс, Джеси Джуди, Ейвъри Хауърд и бившата съпруга на Уолтър. По неизвестни причини той се доверявал на Нийли и му позволил да живее.

Арестуваният Гаскинс
Арестуваният Гаскинс

През октомври 1975 г. родителите на Ким Гелкинс започнали да подозират Гаскинс в убийството й. Един заместник-шериф претърсил дома му и открил някои от дрехите на момичето, но Дребосъка се оправдал, че тя често го е посещавала. Доказателствата не били достатъчни, за да го обвинят в убийство, но напълно достатъчни, за да го обвинят в разврат с малолетна. На 14 ноември 1975 г. той заварил дома си обграден от полицаи и се опитал да се добере до най-близката автобусна спирка, но бил задържан своевременно.

Без да може да си плати гаранцията, Гаскинс останал в ареста три седмици, преди да се разрази бурята. Следвайки съвета на кварталния свещеник, Уолтър Нийли се пречупил и разказал всичко на полицията. Завел властите до гробището на Дребосъка. Гаскинс възприел позата на оскърбена невинност, но напразно. Обръщайки поглед в миналото, той си спомня: „Полицията държеше телата, Исус държеше Уолтър, а законът държеше мен“.

Доживотни присъди

Гаскинс и Уолтър Нийли били обвинени в осем предумишлени убийства. Гаскинс щял да бъде съден отделно за убийството на Денис Белами.

Процесът започнал на 24 май 1976 г. и Гаскинс пледирал за невинен. Той хвърлил вината за убийството върху Уолтър Нийли. Съдебните заседатели не се вързали на басните му и Гаскинс бил осъден на смърт.

Дошъл редът на Уолтър Нийли, който бил наречен от адвокатите си умствено изостанал наивник, подчиняващ се на всяко желание на Гаскинс. Той се измъкнал само с една доживотна присъда.

Гаскинс показва гробището си на полицията
Гаскинс показва гробището си на полицията

Адвокатът на Дребосъка го подтикнал да сключи сделка с прокуратурата, за да избегне още една смъртна присъда по следващите осем обвинения в убийство. Гаскинс се съгласил и признал за престъпленията, но можел да си спести всички тези усилия, тъй като през 1976 г. Южна Каролина премахнала смъртното наказание и неговата присъда била заменена с доживотна.

През 1978 г. Южна Каролина отново върнала смъртното наказание и прокурорът Кен Съмърфолд повдигнал нови обвинения срещу Гаскинс за убийството на Джони Найт, заявявайки намерението си да го прати на електрическия стол. Борейки за доживотната си присъда, Гаскинс признал за още убийства, като дал на властите трупа на една стопаджийка, вместо този на Джанис Кърби, тъй като се опасявал, че ще открият и другите му жертви, заровени около нея.

Последният рунд от признанията на Гаскинс го превърнал в най-профилния сериен убиец в Южна Каролина до сега.

На смърт

Доналд Гаскинс
Доналд Гаскинс

След дълго разследване Голямото жури обвинило Гаскинс и Тони Чимо в убийството на Тайнър. Гаскинс бил съден отделно и на процеса били показани снимки на предишните му жертви. Той получил смъртна присъда.

Тони Чимо спечелил повече съчувствие в съда и получил 25-годишна присъда, с право на освобождаване след 30 месеца.

Гаскинс прекарал първите три години от новата си присъда не в отделението на смъртниците, а в гъмжаща от плъхове изолирана килия. През 1985 г. неговите адвокати протестирали срещу тази мярка, но властите извадили информация, че Гаскинс е смятал да наеме хора, които да отвлекат детето на прокурора в замяна на освобождаването му. Петицията му за освобождаване от изолатора била отхвърлена и чак тогава полицията заявила, че отвличането е било празна заплаха. Гаскинс бил освободен от изолатора година по-късно и установил, че отделението на смъртниците е доста по-приятно от предишната му обител.

Гаскинс осмислял последните си месеци, като продавал свои рисунки на колекционери и диктувал мемоарите си на писателя Уилтън Ърл, който ги публикува в своята книга „Последната истина“ през 1993 г. С наближаването на смъртта, Дребосъка прегърнал философията.

„Наистина не се страхувам от смъртта“ – пише той. – „Изживях един пълноценен и добър живот“.

„И не само това. Следвах Божия път“ – превъзнася се Гаскинс. – „Отнемайки животи и карайки другите да се страхуват, аз станах равен с Бог. Убивайки, аз се превърнах в господар сам на себе. Чрез собствената ми сила, постигнах изкуплението си“.

Той бил оптимистично настроен за срещата си с електрическия стол. „Когато ме сложат на стола, ще умра, спомняйки си за свободата и удоволствията в живота ми. Ще умра, знаейки, че ще има други, които ще последват стъпките ми и повечето от тях дори няма да бъдат заловени“.

За Дребосъка нямало спасение. Върховният съд отхвърлил последното му обжалване през юни 1991 г. и определил датата на екзекуцията му за септември. Часове преди да се срещне със „Стария Светльо“ Гаскинс прерязал ръцете си от китките до лактите с бръснач. Само преди няколко дни бил погълнал острието, но след това се уплашил и се насилил да го повърне. Лекарите в затвора зашили раните му навреме и Гаскинс се срещнал със съдбата си в 01:05 ч на 6 септември 1991 г.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

10 коментара on “Доналд Гаскинс-Дребосъка: Сериен убиец, сексуален садист и канибал

  1. е тоя си е поживял е*ал е е*али са го абе от всичко по малко в случая по много

  2. Страдал е много като дете, но това не оправдава безчинствата му. Не смъртна присъда е заслужавал, а да му сторят същото каквото е причинявал на жервите си и не за ден или два, а до края на жалкия му живот.

  3. Тоя тип е бил ненормален. Трябва да се направи филм по този случай, както с „Тексаско клане“ по случая на Ед Бънди…

  4. ъъ „Ед Бънди“?! Искаш да кажеш Тед Бънди, Ед Гийн или Ед Кемпер? Не искам да те разочаровам ама никой от тези случаи не е свързан с този филм, толкова им е биография, колкото и The Devil’s Rejects.
    @Силвия защо си изпуснала Пинхед, Капитан Сполдинг и Джейсън. btw гласувах за Фреди израснах с него, а и го имам на татус.

  5. Джейсън не го сложих, защото в първата част майка му се оказа убиецът, Пинхед честно казано не го считам за сериен убиец, защото не е реално човешко същество, а за капитан Сполдинг се опасявах, че може да не е много популярен сред българските фенове на ужаса. Пък и много дълга щеше да стане анкетата. Може би ще добавя Джейсън все пак, нищо че започна анкетата вече:)

    edit: Всъщност логиката ми за Пинхед куца, защото Фреди Крюгер и Чъки също не могат да се нарекат хора, ама…

  6. Имаше преди известно време анкета „Кой от тези филмови герои е най-жестокият сериен убиец?“ и победител излезе д-р Ханибал Лектър. На второ се оказа Джейсън, макар че го добавих със закъснение в списъка:)

  7. Ебаси.Този долен изверг наистина е заслужавал смъртна присъда за разлика от Сергей Головкин.Той е толкова отвратителен че заслужава нещо много по-лошо от електрически стол,той заслужава схафизъм ако се произнася така де.Просто ми се драйфа.

  8. „Сега, вече на средна възраст, той излежавал девет доживотни присъди в щатския затвор на Южна Каролина – по една година за всяка от деветте жертви, за които бил осъден.“-Оставам с впечатлението, че има девет доживотни присъди, но е в затвора за девер години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *